ДХАМАПАДА

Словата на Буда

 

 

ПРЕДГОВОР

Постигнал умъртвяване на своите желания, прекрачил от цикличността на сансара в спокойствието на нир-вана, създателят на будистката доктрина Сидхартха Гау-тама се превръща в Буда, просветлен. Именно нему, проб­удения, традицията приписва сентенциите, които офор­мят структурата и съдържанието на дхамапада. Тях Буда изрича по различни поводи, в различни ситуации, тях той отправя към различни хора. В тях е събрана непреходна мъдрост, чието значение не се ограничава само в рамките на конкретното религиозно-философско учение, а която по силата на своето звучене и по широтата на своя обхват добива смисъл в общочовешки аспект.

Опитът да се разкрие поне малко от реалната стой­ност на дхаммапада изисква да бъде определено нейното място в контекста на явлението будистка литература. Създадена на езика пали, тази творба е неотменим еле­мент на т. Нар. Типитака (трите кошници на закона) -знаменитата палийска версия на будисткия канон, придо­била най-голяма популярност, а поради древния си произход притежаваща и най-висока степен на автентичност. Ка­то съставна, но напълно самостоятелна по характера си част, дхаммапада обикновено се отнася към втората "кошница" на закона - сутта-питака и по-специално към

Mem: "с продължаването на съществуването си във бремето текстът на пали придобива още една функция -избънбременна, и с това става определен символ на будизма, в един ред със съответстващите литературни паметници на индуизма и джайнизма. Нищо подобно не може да се каже за другите рецензии на дхаммапада."

Останалите варианти на дхаммапада (на санскрит, китайски, тибетски и др.) Понякога са частично свързани с палийския текст, а в други случаи значително се отдале­чават от него. Но в крайна сметка всички те заедно с него произхождат от един общ дребен източник.

Множеството преводи и рецензии на дхаммапада на различни езици логично предполагат и големия брой на ко­ментарите към нея. Ала сред всички тях със своята експресивност се откроява коментарът на пали, за който се смята, че е написан на остров Цейлон от небезизвестния автор и коментатор на будистки текстове буддхагхоша (I пол.на ve.om н.е.). При тълкованието на отделните сти­хове той дава за всеки, или почти всеки от тях, притча, чрез която илюстрира неговата същност. Притчите, приложени от буддхагхоша, се приписват на самия Буда - изре­чени от него в разговори с учениците му, или в проповеди­те към хората, които се стичат отвсякъде да чуят него­вото слово.

Прелестта и очарованието на дхаммапада се дължат не само на дълбочината на втъканите в нея идеи, но и на тяхното адекватно отразяване по отношение на форма­та. Издържана изцяло в стихове от осемсричния размер анустубх и единадесетсричния размер тристубх, творба­та поразява с необикновеното изящество на своите сутри, в основата на всяка от които лежи кратък и обра-

Зен афоризъм. Особено място в произведението играят стилистичните повторения (някои от тях оформят свои нива на прочит по протежението на целия mekcm), мета­форите и сравненията, повечето от които са любими символи както за кодиращата индийска образност, така и за разшифроващата я индийска душевност.

Настоящото издание е превод на книгата на ф. Макс Мюлер, която от своя страна е превод на палийската рецензия на дхаммапада. То страда от всички недостатъ­ци, с които е обременен един превод от превод, но същев­ременно е единствената възможност в настоящия мо­мент и конкретните условия да бъде представен един от шедьоврите на индийската словесност и мъдрост на български език.

1. F. Max muller, the dhammapada. A collectIon of verses, sacred books вf the east, volume x, oxford, 1881, IntroductIon, p. XIv.

2.  В. Н. Топоров, дхаммапада, bIblIotheca buddhIca, xxxI, Москва, 19в0, cmp. 41

3. F. Max muller, the dhammapada. A collectIon of verses, sacred books of the east, volume x, oxford, 1881

Глава I

ДВОЙНИ СТИХОВЕ

1

Всичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Страданието следва човека, който говори или действа с порочна мисъл така, както колелото следва крака на вола, който тегли колата.

2

Всичко това, koemo сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Щастието следва човека, който говори или действа с чиста мисъл така, както сянката никога не го напуска.

3

Той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата никога няма да угасне у тези, които таят такива мисли.

4

"той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата ще угасне у тези, които не таят такива

Мисли.

5

Защото старо правило е, че омразата никога не се прекратява с омраза. Омразата се прекратява с любов.*

6

Хората дори не подозират, че тук на всички тях е съдено да умрат. Ала тези, които знаят това, веднага прекратяват разприте.*

7

Така, както вятърът поваля слабото дърво, така и Мара*, изкусителят, без съмнение ще надвие този, който живее само в търсене на удоволствия, които не контроли­ра своите чувства, който е неумерен в храната си, ленив и мързелив.

8

Така, както вятърът не може да съкруши скалистата планина, така и Мара*, изкусителят, няма да може да над-вие този, който не живее в търсене на удоволствия, който контролира своите чувства, който е умерен в храната си, изпълнен с вяра, и силен.

9

Този, който желае да облече жълтата одежда*, без да се е пречистил от греха и който не зачита умереността и истината, е недостоен за жълтата одежда.

10

Но този, който се е пречистил от греха, добре позна­ва всички добродетели и зачита умереността и истина­та, той е достоен за жълтата одежда*.

11

Тези, които си въобразяват истина в неистината и виждат неистина в истината, никога не намират истина­та, а следват празни желания.

12

Тези, които виждат истина в истината и неистина в неистината, намират истината и следват верни жела­ния.

13

Така, както дъждът прониква в лошо покритата къ­ща, така и страстта прониква в лекомисления ум.

14

Така, както дъждът не прониква в добре покритата къща, така и страстта не прониква в задълбочения ум.

15

Злодеят скърби и в този, и в следващия свят. Той скърби и в двата. Той скърби и страда, когато вижда злото на собствените си дела.

16

Добродетелният човек се радва и в този, и в следва­щия свят. Той се радва и в двата. Той се радва и наслаждава, когато вижда чистотата на собствените си дела.

17

Злодеят страда и в този, и в следващия свят. Той страда и в двата. Той страда, когато разсъждава за злото, което е извършил. Той страда още повече, когато върби по пътя на злото*.

18

Добродетелният човек е щастлив и в този, и в след­ващия свят. Той е щастлив и в двата. Той е щастлив, когато разсъждава за доброто, което е извършил. Той е още по-щастлив, когато върви по пътя на доброто*.

19

Глупавият човек, дори ако е наизустил голяма част от закона*, не е съпричастен към духовенството*, ако не прилага този закон. Той е като пастира, който брои крави­те на другите.

20

Следовникът на закона, дори ако е наизустил само малка част от този закон, е истински съпричастен към духовенството, ако, отхвърлил страстта, омразата и глупостта, притежава истинско знание и спокойствие на ума. Той, който не е прибързан към нищо в този или следващ свят.

Глава II

ЗА СЕРИОЗНОСТТА

21

Сериозността е пътят на безсмъртието (нирвана), лекомислието - пътят на смъртта. Тези които са сериоз­ни, не умират. Тези, които .са лекомислени, приличат на мъртъвци.

22

Хората, които проумеят ясно, че са напреднали в сериозността, черпят радост в нея и се наслаждават на знанието на ариите (избраните).*

23

Съзерцателни, постоянни, винаги обладани от чрез­мерни сили, тези мъдреци* постигат нирвана, висшето блаженство.

24

Ако сериозният човек е пробудил себе си, ако не е небрежен, ако неговите дела са чисти и обмислени, ако въздържа себе си и живее според закона, тогава слабата на този човек ще се множи.

25

Като пробужда своята същност, със сериозност, въз-държание и контрол, мъдрият човек изгражда за себе си остров, когото никоя вълна не може да отнесе.

26

Глупците, които вървят подир суетата, са хора на злата мъдрост. Сериозността е най-голямото съкровище на мъдреца.

27

Не бъди роб на суетата, любовните наслаждения и страстите! Този, който е сериозен и съзерцателен, се къпе в морето на радостта.

28

Така, както стъпилият на планината наблюдава сто­ящия в равнината, така и ученият човек, който прогонва суетата със сериозност, изкачва стръмните висоти на мъдростта и оттам със спокоен поглед се вглежда надолу към глупците, към отрудената тълпа.

29

Сериозен между лекомислените, буден между спящи­те, мъдрият човек напредва подобно на бърз жребец, кой­то оставя зад гърба си бавна кранта.

З0

Сериозността възкачи магхабан* (индра) на престола на боговете. Хората възхваляват сериозността. Лекомислието винаги се порицава.

31

Бхикшу* (просещият монах), който се наслаждава на сериозността, който гледа с ужас на лекомислието, подоб­но на огъня изгаря всички свои окови - големи и малки.

32

Бхикхиу (просещият монах), който се наслаждава на размисъла, който гледа с ужас на лекомислието, не може да се отклони от своето състояние на съвършенство. Той е близо до нирвана. ;

Глава III                                                       

ЗА МИСЪЛТА

33

Така, както стрелецът насочва право стрелата си, така и мъдрецът насочва право своята вибрираща и непос­тоянна мисъл*. Нея-човек трудно може да удържи и опази.

34

Прилична на риба, извадена от водното й обиталище и захвърлена на сушата, нашата мисъл подскача във всички посоки, за да се изтръгне от господството на изкусителя Мара.

35

Трудно укротимо, непостоянно и своенравно, съзна­нието е добре да бъде обуздавано. Обузданото съзнание носи щастие.

З6

Нека мъдрецът пази своите мисли, защото те са трудно уловими, много хитри и своенравни. Добре пазени­те мисли носят щастие.

37

Хората, обуздаващи своето съзнание, което скита надалеч, крачи самотно, няма тяло и се крие в камерата на сърцето, ще бъдат свободни от оковите на изкусителя Мара.

З8

Ако мислите на човека са нестройни, ако той не познава истинския закон, ако душевното му спокойствие е нарушено, неговото знание никога няма да бъде свършено.            

 

39                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                

Няма страх за бдителния, ако неговите мисли не са разпуснати, ако съзнанието му не е объркано, ако той е престанал да мисли за добро и зло.

40

Като знае, че това тяло е трошлива делва и като превръща тази мисъл в непревземаема крепост, човек трябва да нападне изкусителя Мара с оръжието на знание­то. И щом победи, той трябва да го постави под стража, като никога не се отдава на покой.

41

О, много скоро това тяло ще лежи върху земята -презряно, неразбиращо, подобно на ненужен дънер.

42

Каквото и да стори неприятел на неприятел, какво-то и да стори враг на враг, вредата от неправилно насо­ченото съзнание ще бъде по-голяма.

43

Нито майката, нито бащата, нито който и да е друг близък би могъл да направи толкова много, колкото правил­но насоченото съзнание.

Глава IV

ЗА ЦВЕТОВЕТЕ

44

Кой ще победи тази земя и света на яма* (господаря на мъртвите), и света на боговете? Кой ще открие ясно посочения път на добродетелта, така както умният човек намира истинското цвете.

45

Ученикът ще победи тази земя и света на яма (госпо­даря на мъртвите), и света на боговете. Ученикът ще открие ясно посочения път на добродетелта, така както умният човек намира истинското цвете.

46

Този, който знае, че тялото е подобно на пяна и е проумял, че то е нереално като мираж, ще строши украсената с цветя стрела на Мара* и никога няма да види влас­телина на смъртта.

47

Смъртта отнася човека, който събира цветя и чии­то ум е отвлечен, така както наводнението отнася спя­щото село.

48

Смъртта покосява човека, който събира цветя и чи­ито ум е отвлечен, преди той да се е преситил в удоволс­твията си.

49

Нека мъдрецът живее в своето село подобно на пче­лата, която събира нектар и която отлита без да нарани цветето, неговия цвят или аромат.

50

 Не от своенравието на другите; не от техните простъпки, допуснати в извършването или неизвършването на нещо, а от своите собствени злодеяния и небрежности се учи мъдрецът.

51

Подобни на красиво цвете с прекрасен цвят, но без аромат, са изящните, но. Безплодни думи на този, който не ги допълва с дела.

52

Ала подобни на красиво цвете с прекрасен цвят и аромат са изящните и плодоносни думи на този, който ги допълва с дела.

53

Така, както от купа с цветя могат да се сплетат най-различни венци, така и смъртният, веднъж роден, може да извърши много добрини.

54

Вятърът възпира аромата на цветята, на сандалово-то дърво, на тагара* и маллика*, но дори и той не може да прегради пътя на.славата на добрите хора. Добрият човек прониква навсякъде.                                                             

55

Сандалово дърво или тагара, лотос или вассика* - из-между тези благоухания това на добродетелта е ненадми­нато.

56

Оскъден е ароматът, който идва от тагара и сандаловото дърво. Благоуханието на тези, които притежават добродетел, се възкачва до боговете като най-омайващо.

57

Мара, изкуси телят, никога не намира път към хората, които притежават тези добродетели, които не живеят необмислено и които благодарение на истинското знание са освободени от всякаква привързаност.

58-59

Така, както върху купчината смет, струпана на пътя, израства лилията на сладкия аромат и насладата, така ученикът на истински просветления Буда сияе със своето знание сред тези, които са като смет, сред хората, които крачат в тъмнина.

Глава V

ЗА ГЛУПЦИТЕ

60

Дълга е нощта* за този, който бодърства. Дълъг е пътят за тези, който е уморен. Дълъг е животът за глупци­те, които не познават истинския закон.

61

Ако пътникът не се събере с по-добър, или равен на себе си, нека неотклонно се придържа към самотата на своето пътуване. Няма място за другаруване с глупец.

62

"тези синове ми принадлежат и това богатство ми принадлежи." с такива мисли се терзае глупецът. Самият той не принадлежи на себе си, та какво ли остава тогава за синовете и богатството му.

63

V глупеца, който знае, че е глупав, все пак има някаква мъдрост. Но глупецът, който счита себе си за мъдър, тряб­ва да бъде считан за истински глупец.

64

Дори и през-целия си живот да общува с някой мъдрец, глупецът пак ще долови от истината толкова малко, колкото лъжицата долавя от вкуса на супата.

65                          

Дори и да общува с някой мъдрец само минута, умният човек скоро ще възприеме истината така, както езикът възприема вкуса на супата.

66

Глупецът с малко разум е най-големият свой враг. За­щото злото, което той причинява, дава горчиви плодове.

67

Зле извършена е тази постъпка, за която човек тряб­ва да се разкайва и отплатата за която той получава с ридаещо и плачещо лице.

в8

Ала добре извършена е тази постъпка, за която човек не се разкайва и наградата за която получава радостно и с удовлетворение.

69

Докато извършеното зло не даде плод, глупецът мис­ли, че то е като мед. Но щом този плод узрее, глупецът страда.

70

Дори месец след месец да яде храната си подобно на аскет - с крайчеца на стръкче от тревата куша*, глупецът не струва и шестнадесета част от тези, които са пре­мислили добре закона.

71

Подобно на току-що издоено мляко, злото не се пре­сича изведнъж. То следва глупеца, тлеейки като огън, покрит с пепел.

72

И когато за злото се узнае, то потапя в скръб глупеца отнема щастливия му жребий и дори нещо повече - разбива главата му.                                                                     ,

73

И нека глупецът се стреми към празна слаба, първенство сред Бхикшу, власт в манастирите, почит сред друг-те хора!

74

"и нека както мирянинът, така и този, който се е отказал от света, мислят, че това е сторено от мен. И нека те ми се подчиняват във всичко, което трябва, или не трябва да бъде извършено." ето така разсъждава глупе­цът и неговите желания и гордост са безмерни.

75

"един е пътят, който води към. Богатство, а друг е този, който отвежда към нирвана". Ако Бхикшу, ученикът на Буда, е научил това, той няма да копнее за слава, а ще се ] стреми към отделяне от света.

Глава VI

ЗА МЪДРЕЦИТЕ (ПАНДИТИТЕ)

76

Ако срещнеш мъдър човек, който ти казва къде се намират истинските съкровища, който посочва какво да се избягва и който порицава грешките, последвай го! За тези, които вървят след него, това ще донесе не вреда, а полза.

77

Нека мъдрецът убеждава, нека учи, нека забранява това, което е неправилно. От добрите той ще бъде въз­любен, а от лошите ще бъде мразен.

78

Не бъди приятел със злодеи, не бъди приятел с подле­ци! Нека твои приятели бъдат добродетелните люде, нека твои приятели бъдат най-добрите сред хората!

79

Този, който поглъща жадно закона, живее щастливо и с ведър ум. Мъдрецът винаги се наслаждава на- закона -такъв, какъвто го проповядват избраните (ариите).

80

Строителите на канали отвеждат водата натам, накъдето пожелаят. Стрелците опъват своите лъкове. Дърводелците огъват ствола на дървото. Мъдреците усъ­вършенстват себе си.

81

Така, както здравата скала не се разтърсва от вятъ­ра, така и мъдрите хора са непоколебими сред хулите и възхвалите.

82

Ведрината, която изпълва мъдрите хора след слуша­нето на законите, е подобна на дълбоко, гладко и спокойно езеро.

83

Добрите хора следват пътя си, каквото и да се случи. Копнеейки за удоволствие, добрите хора не са приказливи. Даже и докоснати от щастие или скръб, мъдреците никога не показват възторг или страдание.

84

Ако, било заради себе си, или заради другите хора, един човек се откаже от това да има син, богатство, власт, ако той не се стреми да постигне собствено благополучие по нечестен път, то тогава този човек е добър, мъдър и добродетелен.

85

Малцина са тези сред хората, които достигат отс­рещния бряг (стават архати). Останалите се суетят на

Отсамния.

86

Ала тези, които последват добре разяснения им за-кон, ще преминат отвъд царството на смъртта, колкото и трудно да е това.

87-88

Мъдрият човек трябва да остави тъмнината* на обикновения живот и да последва светлината*, излъчвана от Бхикшу. Напускайки дома си, за да живее без дом, в своето оттегляне от света той трябва да търси насла­дата там, където тя като че ли не съществува. Като остави всичките удоволствия зад гърба си и като не зове нищо свое, мъдрият човек трябва да пречисти себе си от всички тревоги на разума.                  

89

Тези, чието съзнание е добре обучено в седемте еле­мента на знанието*, тези, които, без да се вкопчват в нищо, се радват на освобождение от всякаква привърза­ност, които нямат апетити и са пълни със светлина, са свободни дори и в този свят.

Глава VII

ЗА БЛАЖЕНИТЕ (АРХАТИТЕ)*

90

Няма страдание за този, който е дошъл до края на своя път и е престанал да изпитва мъка, за този, който се е освободил напълно и е отхвърлил всички окови.

91

Те си тръгват, добре овладели мислите си. Тяхната стряха не им носи щастие. Като лебеди, изоставили свое­то езеро, те напускат дома си.

92

Трудно е да бъде проумяна птичата пътека в небеса­та. Като нея е пътеката на тези, които не притежават богатства, които се хранят с каквото намерят, които са осъзнали пустотата и необусловеността на нирвана.

93

Трудно е да бъде проумяна птичата пътека в небеса­та. Като нея е пътеката на тези, чиито желания са успокоени, които не са погълнати от удоволствия, които са осъзнали пустотата и необусловеността на нирвана.

94

Дори и боговете завиждат на този, чиито сетива са укротени подобно на добре обяздени коне, на този, който е освободен от гордост и стремления.                   

95

Такъв човек, който изпълнява дълга си, е търпелив като пръстта, като мандалото на индра. Той е като езеро, в което няма тиня. Нему не са отредени нови пре-раждания.*

96

Когато чрез истинското знание човек е постигнал свобода, когато по този начин той се е обгърнал в спокойствие, спокойни са и неговите слова и деяния.

97

Измежду всички хора най-велик е този, който е свобо­ден от лековерие*, но познава несътвореното, този, кой­то е разрушил всички връзки, отстранил е всички съблазни, отказал се е от всякакви желания.

98

В селце или гора, в дълбока вода или суха равнина -където и да живеят блажените (архатите) те придават очарование на това място.

99

Горите са приятни. Там, където светът не намира наслада, ще намерят наслада лишените от страсти. Защо­то те не търсят удоволствия.

Глава VIII

ЗА ХИЛЯДИТЕ

100

Една умна дума, която, чута от човек, му носи спокойствие, е по-добра от реч, съставена от хиляда, но безсъдържателни слова.

101

Една дума от гатха, която, чута от човек, му носи спокойствие, е по-добра от гатха, съставена от хиляда, но безсъдържателни слова.

102

Една дума от закона, която, чута от човек, му носи спокойствие, е по-добра от рецитирането на сто гатхи, съставени от безсъдържателни слова.

103

Ако в битка някой победи хиляда пъти по хиляда вра­гове, а друг победи самия себе си, то измежду двамата именно вторият е най-великият завоевател.

Победата над собственото "аз"- е по-добра от побе­дата над всички други хора. Никой, бил той бог, гандхарва*, или Мара с брахма*, не може да превърне в поражение победата на човека, който е превъзмогнал себе си и винаги живее във въздържание.

106

Дори и секунда почит към човек, пропил душата си с истинско знание, е по-добра от сто години на жертвопри­ношения, принасяни с хиляди - месец след месец.

107

Дори и секунда почит към човек, пропил душата си с истинско знание, е по-добра от сто години преклонение пред агни огъня) в гората.*

108

Каквито и дарове и жертви да въздаде човек за цяла година в търсене на заслуги, всички те не струват и пукнат грош. По-добро е уважението към праведните.

Ю9

На този, който винаги поздравява и неизменно почи­та старите хора, ще се множат четири неща: живот, красота, щастие, сила.

11о

Живот от един ден на добродетелност и самовглъбение е по-добър от сто години живот на порочност и разпуснатост.

111

Живот от един ден на мъдрост и самовглъбение е по-добър от сто години живот на невежество и разпусна­тост.

112

Живот от един ден на непоколебима сила е по-добър от сто години живот на слабост и ленивост.

113

Живот от един ден на човек, който вижда началото и края, е по-добър от сто години живот на този, за когото те са незрими.

114

Живот от един ден ма човек, който вижда безсмърт­ното място, е по-добър от сто години живот на този, за когото то е незримо.

115

Живот от един ден на човек, който вижда висшия закон, е по-добър от сто години живот на този, за когото той е незрим.

 

Глава IX

ЗА ЗЛОТО

116

Ако човек бърза към доброто, той трябва да се пази от лоши помисли. Ако човек е муден в добрите си дела, умът му намира наслада в злото.

117

Ако човек извърши грях, нека не го допуска отново. Нека той не намира наслада в греха. Плодът на злото е страдание.

118

Нека човек никога не спира, ако това, което върши е добро. Нека се наслаждава на доброто. Плодът на доброто е щастие.

119

Дори злодеят вижда щастие, докато неговото зло дело не узрее. Но когато това стане, тогава злодеят вижда

Зло.

120

Дори добрият вижда зло, докато неговото добро дело не узрее. Но когато това стане, добрият вижда щас­тие.

121

Нека човек не мисли лекомислено за злото, като си казва: 'то никога няма да дойде при мен". Даже от падащите капки се напълва каната. Глупецът се изпълва със зло, дори ако го събира малко по малко.

122

Нека човек не мисли лекомислено за доброто, като си казва: 'то никога няма да дойде при мен". Даже от падащите капки се напълва каната. Мъдрият се изпълва с добро, дори ако го събира малко по малко.

123

Нека човек страни от злите дела така, както търго­вецът с малко спътници и много богатство - от опасния път, а човекът, който обича живота - от отровата.

124

Този, чиято ръка не е наранена, може да докосва от­рова с ръката си. Отровата не действа на този, който не е наранен. Ето така не съществува и зло за този/ който сам не върши зло.

125

Ако някой оскърби безобиден, чист и невинен човек, злото се стоварва обратно върху глупеца, който го е из­вършил, така както пясъкът, хвърлен срещу вятъра, се връща обратно.

126

Някои хора се раждат отново. Злодеите отиват в ада, а праведните - на небето. Тези, които са освободени от всички земни стремежи, постигат нирвана

127

На небето, насред морето, в дебрите на планините, в целия свят никой не знае такова място, където човек би могъл да бъде освободен от бремето на извършеното зло.

128

На небето, насред морето, в дебрите на планините, в целия свят никой не знае такова място, където смъртта да не може да победи смъртните.

 

Глава Х

ЗА НАКАЗАНИЕТО

129

Всички хора треперят пред наказанието. Всички хора се боят от смъртта. Помни, че и ти си като тях! Не убивай и не причинявай кръвопролитие!

130

Всички хора треперят пред наказанието. Всички хора обичат живота. Помни, че и ти си като тях! Не убивай и не причинявай кръвопролитие!

131

Този, който в търсене на своето собствено щастие наказва или убива същества, които също жадуват щастие, няма да намери щастие след смъртта си.

132

Този, който в търсене на своето собствено щастие не наказва и не убива същества, които също жадуват щас­тие, ще намери щастие след смъртта си.

133

Не говори грубо на никого. Тези, към които се обръ­щаш грубо, ще ти отвърнат по същия начин. Гневната реч е болезнена - за ударите ще ти бъде отговорено с удари.

134

Ако, подобно на разбит метален гонг, не издаваш и звук, тогава си достигнал нирвана. Ти не знаеш що е разпра.

135

Подобно на пастира, който със своята тояга гони кравите си към обора, така старостта и смъртта гонят живота на хората.

136

Глупецът не осъзнава сторените от него злини. Но като горен от огън е злодеят от своите собствени постъпки.

137

Този, който причинява болка на невинни и кротки хора, бързо ще достигне до едно от следните десет със­тояния:

138

Ще го постигне мъчително страдание, загуба, увреждане на тялото, тежко огорчение, или загуба на ума.

139

Или царска немилост, или ужасно обвинение, или загу­ба на близки, или разорение.

140

Или светкавица ще изпепели къщите му. А когато] тялото му бъде унищожено, глупецът ще отиде в ада.

141

Нито голота, нито сплетена коса, нито нечистоплътност, нито постене или лежане на земята, нито посипване с прах, нито неподвижно седене могат да пречистят този смъртен, който не е превъзмогнал своите желания.

142

Ала този, който дори и облечен в красиви одежди, се упражнява да бъде спокоен, който е тих, овладян, сдържан, непорочен и който не отправя укори към никое друго съ­щество, той е истински брахмана*, аскет (самана)*, мо­нах (Бхикшу)

143

Ще се намери ли на този свят поне един човек, дотолкова обгърнат от смирение, че да не възрази срещу упрека така, както добре обучения кон - срещу камшика.

144

Бъди енергичен и жизнен, подобен на добре обучен кон, докоснат от камшика. Така чрез вяра, добродетел, енер­гия, съзерцание, вникване в закона, ти ще превъзмогнеш голямата болка от упрека, безупречен в своето знание и поведение, и никога небрежен.

145

Строителите на канали отвеждат водата натам, накъдето пожелаят. Стрелците опъват своите лъкове. Дърводелците огъват ствола на дървото. Добрите хора усъвършенстват себе си.

Глава ХI

ЗА СТАРОСТТА

146

Как има смях, как има радост, щом този свят е вечно в пламъци? Защо не потърсиш светлина, ти, който си обграден от тъмнина?

147

Погледни тази нагиздена буца, покрита с рани, съста­вена от части, болнава, изпълнена с множество мисли, която няма нито сила, нито власт!

148

Какво удоволствие има в това да гледаш тези бели кости, прилични на захвърлени през есента кратуни?

149

Това тяло е похабено, болно и слабо. Тази гнила купчина се разпада на части. Животът наистина завършва със смърт.

150

Когато от костите се изгради крепост, тя бива покрита с плът и кръв, и в нея обитават старост и смърт, гордост и измама.

151

Разкошните колесници на царете се развалят. Така и тялото се приближава към разруха. Но добродетелта на добрите хора никога не може да бъде погубена. Такива думи отправят добрите към добрите.

152

Човекът, който е научил малко, старее подобно на вол - плътта му расте, но знанието му не се увеличава.

153-154

В търсене на строителя на този временен подслон ще трябва да премина през много раждания, защото досега не го намирам. И мъчително е всяко ново раждане. Ала сега, създателю на човешкото тяло, аз те открих. Ти няма да

Изградиш това недълготрайно жилище отново. Всички твои подпори са строшени, гредите на покрива ти са разместени. По своя път към вечното (вишанкхара, нирва­на), умът е достигнал до потушаването на всички желания.

156

Хората, които не са съблюдавали подобаваща дисцип­лина и които не са спечелили богатство* в младостта си, умират като стари чапли в езеро без риба.

Хората, които не са съблюдавали подобаваща дисцип­лина и които не са спечелили богатство в младостта си, лежат подобно на строшени лъкове, които въздишат по миналото.

Глава XII

ЗА"АЗ"-А

157

Ако човек държи на себе си, нека се наблюдава внима­телно. Мъдрецът трябва да бодърства през поне една от трите стражи на нощта.*

158

Нека всеки човек насочи първо себе си към това, кое­то е правилно и едва тогава да учи другите. Така мъдрецът няма да страда.

159

Ако човек се държи така, както поучава другите хора, то тогава, смирил самия себе си, той може да смири и останалите. Наистина е трудно да смириш своя собствен

"аз".

160

 

"аз"-ът е господарят на "аз"-а. Кой друг би могъл да бъде негов господар? С добре овладян "аз" човек намира такъв господар, какъвто малко хора биха намерили.

161

Злото, извършено от нечий "аз", породено и отгледа­но от него, поразява глупеца така, както диамантът строшава скъпоценния камък.

162

Човекът, чиято злоба е безмерна, сам принизява себе си до степента, до която врагът му би искал да го принизи. Той прилича на пълзящото растение, което се увива около дървото.

163

Лоши и болезнени за нас дела се вършат лесно. Много трудно се бършат делата, които са полезни и добри.

164

Глупецът, който презира правилата на блажените (архатите), на избраните (ариите) на добродетелните и който следва лъжливо учение, носи плода на своята собст­вена гибел, подобно плодовете на тръстиката каттхака.*

165

"аз"-ът върши злото. "аз"-ът кара човека да страда.

"аз"-ът оставя злото неизвършено. "аз"-ът пречиства човека. Чистотата и порочността са притежание на "аз"-а. Никой не може да бъде пречистен от друг.

166

Нека никой не забравя дълга си заради нечий друг дълг, колкото и важен да е той. Нека, след като вникне в своята собствена отговорност, човек бъде винаги внимателен към нея.

Глава XIII

ЗА СВЕТА

167

Не следвай закона на злото! Не живей лекомислено! Не следвай лъжливо учение! Не бъди приятел на света!

1в8

Пробуди себе си! Не бъди ленив! Следвай закона на добродетелта! Добродетелният е блажен както в този, така и в следващия свят.

169

Следвай закона на добродетелта, а не закона на греха! Добродетелният пребивава в блаженство както в този, така и в следващия свят.

170

 Гледай на света като на сапунен мехур! Гледай на него като на мираж! Царят на смъртта не вижда този, който гледа на света с такива очи.

171

Ела, погледни този блестящ цвят, подобен на царска колесница! Глупците са погълнати от него, но той не може да изкуши мъдрите хора.

172

Човекът, който навремето безразсъден, по-късно постигне въздържаност, огрява този свят подобно на луна­та, освободена от облаци.

173

Човекът, чийто злини се изкупуват от добрини, огря­ва този свят подобно на луната, освободена от облаци.

174

Тъмен е този свят и малко* хора виждат в тъмнината му. Малко са тези, които отиват на небето, подобни на птици, избягали от мрежата.

175

Лебедите следват пътя на слънцето. Те кръстосват небесната шир благодарение на своята свръхестествена сила. Мъдрите хора напускат този свят, когато победят Мара и войнството му.                             

176

Ако човек е престъпил един закон, говори лъжи и се надсмива над друг свят, не съществува злина, която той да не може да избърши.

177

Лишените от състрадание не отиват в света на боговете. Само глупците не възхваляват щедростта. Мъдрият човек се наслаждава на щедростта и чрез нея ставащ благословен в другия свят.

178

По-добра от властване над цялата земя, по-добра от] отиване на небето, по-добра от царуване над всички светове е наградата за първата стъпка в светостта.*

Глава XIV

ЗА БУДА

(Просветления)

179

Него, чието завоевание никога не е отнемано, него, в чието завоевание никой в този свят не навлиза, по каква пътека можете да победете него - просветления*, везде­същия, който е без пътека?

180

Него, когото никакво желание със своите капани и отрови не може да от клони от правия път, почаква пъте­ка можете да поведете него - просветления, вездесъщия, който е без пътека?

181

Дори боговете завиждат на просветлените и потъ­налите в мисли, на тези, които са отдадени на съзерцание, на тези, които са мъдри и се наслаждават на спокойстви-ето на уединението.

182

Трудно се постига зачатието на хората. Труден е животът на смъртните. Трудно е слушането на истинския закон. Трудно е раждането на просветление (достига­нето на състояние на Буда).

183

Да не вършиш никакъв грях, да вършиш добро и да пречистваш съзнанието си - това е учението на всички просветлени.

184

За просветлените търпението е висша степен на покаяние, а продължителното страдание - висша нирвана. Защото не е отшелник (праврагита) този, който наранява другите и не е аскет (шрамана) този, който обижда други-

Те

185

Да не обвиняваш, да не удряш, да живееш сдържано според закона, да бъдеш умерен в храната си, да спиш и пребиваваш в уединение, да бъдеш отдаден на най-висши-те мисли - това е учението на просветлените.

186

Дори и дъжд от златни монети не удовлетворява страстите. Мъдрец е този, който знае, че страстите имат краткотраен вкус, че страстите причиняват болка.

187

Дори и в небесните наслади не намира удовлетворе­ние ученикът, който е напълно просветлен. За него радост носи единствено унищожението на всички желания.

188

Хората, гонени от страха, прибягват към много убежища - планини и гори, дъбрави и свещени дървета.

189

Но това не са безопасни убежища.това не са най-доб­рите убежища. Отишъл там, човек не е избавен от всички страдания.

Този, който намира убежище в Буда, закона (дхамма) и общината (сангха)*, този, който с ясно разбиране вижда четирите благородни истини*,

191

А те са страдание, източник на страданието, пре­махване на страданието и осмократен благороден път, който боди към прекратяване на страданието,

192

Това е безопасното убежище. Това е най-доброто убежище. Отишъл там, човек е избавен от всички страда-

Ния.

193

Буда не се намира лесно. Такъв човек не се ражда навсякъде. Където и да се роди подобен, мъдрец, родът преуспява.

194

Щастлива е появата на просветлените, щастливо е учението на истинския закон (дхам/иа), щастлив е мирът в общината (сангха), щастлива е отдадеността на тези, които пребивават в състояние на покой.

195-196

Никой никога няма да може да измери заслугата на този, който отдава почит на достойните за нея, били те просветлени (буди), или техни ученици, победили войнст­вото на злините и преминали реката на страданието. Никой никога няма да може да измери заслугата на този, който отдава почит на намерилите избавление и на незнаещите що е страх.

 

 

Глава XV

ЗА ЩАСТИЕТО

197

И нека живеем щастливо, като не мразим тези, които! Ни мразят! Сред хората, които ни мразят, нека останем свободни от омраза!

198

И нека живеем щастливо, въпреки че не зовем нищо свое! Ще бъдем подобни на сияещите богове, които се хранят с щастие!

199

И нека живеем щастливо, свободни от алчност сред алчните! Сред хората, които са алчни, нека останем сво­бодни от алчност!

200

Победата поражда омраза, защото победеният е не­щастен. Щастлив е той, удовлетвореният, щастлив е този, който се е отказал както от победата, така и от поражението.

201

И нека живеем щастливо, свободни от болести* сред болните! Сред хората, които боледуват, нека останем свободни от болести!

2о2

Няма огън, подобен на страстта. Няма губещо хвър­ляне, подобно на омразата. Няма болка, подобна на това тяло. Няма щастие, по-голямо от спокойствието.

203

Гладът е най-ужасната болест, а тялото - най-мъчи­телното страдание. Ако някой се убеди в това, то той е постигнал нирвана, висшето блаженство.

204

Здравето е най-великия дар, а удовлетвореността -най-голямото богатство. Доверието е най-близкият род­нина, а нирвана - висшето блаженство.

205

Докато вкусва сладостта на жадното потапяне в закона, този, който е усетил аромата на усамотението и

Спокойствието е свободен от страх и грях.                        

206

Избраните (ариите) са приятна гледка. Щастие е да се живее с тях. Ако пред погледа на човека не попадаха глупци, той би бил истински щастлив.

207

Този, който се движи в компания на глупци, страда продължително. Защото другаруването с глупци, подобно на приятелството с враг, е винаги болезнено. Компанията' на мъдрите хора е прилична на радостта от срещата с; роднини.

208

Затова човек трябва да върви след мъдрите, умните, знаещите, търпеливите, благочестивите, избраните. Така както луната следва пътя на звездите, така и човек трябва да следва добрите и мъдри хора.

 

 

Глава XVI

ЗА УДОВОЛСТВИЕТО

209

Този, който се отдава на суета, а не на съзерцание, този, който забравя истинската цел на живота и се вкопчва в удоволствието, този човек ще завижда след време на хората, упражнявали себе си в съзерцание.

210

Нека никой никога не търси какво е приятно и какво не е. Да не виждаш какво е приятно е страдание и страда­ние е да виждаш какво е неприятно.

211

Затова нека никой не се прибързва към нищо. Загубата на възлюбения е зло. Тези /които не обичат и не мразят нищо, не са оковани с вериги.

212

Удоволствието ражда мъка. Удоволствието ражда страх. Този, който е освободен от удоволствието, не познава нито мъка, нито страх.

213

Привързаността ражда мъка. Привързаността ражда страх. Този, който е освободен от привързаността, не познава нито мъка, нито страх.

214

Страстта ражда мъка. Страстта ражда страх. Този, който е освободен от страстта, не познава нито мъка, нито страх.

215

Любовта ражда мъка. Любовта ражда страх. Този, който е освободен от любовта, не познава нито мъка, нито страх.

216

Алчността ражда мъка. Алчността ражда страх. То­зи, който е освободен от алчността, не познава нито мъка, нито страх.                                                     .

217

Скъп на света е този човек, който притежава добродетелност и интелект, който е праведен, говори истина-та и върши своята работа.

218

Него наричат "носен нагоре от течението" (урдхвам-сротас), него, у когото е възникнало желание за неизказано-то (нирвана), него, чийто ум е удовлетворен,-чиито мисли не са смутени от любов.

219

Роднини, приятели и любима поздравяват човека, който дълго време е бил надалеч и сега се завръща невредим.

220

Така, както роднините посрещат свой близък при завръщането му у дома, така в другия свят човека срещат неговите добрини.

Глава XVII

ЗА ГНЕВА

221

Нека човек изостави гнева, нека остави гордостта, нека преодолее всички зависимости! Няма страдание за този, който не е обвързан с име и форма*, за този, който не зове нищо свое.                                       .                  '

222

Него, който удържа нарастващия си гняв подобно/на препускаща колесница, него аз наричам истински колесничар. Другите хора просто държат юздите.

225

Нека човек преодолее гнева с любов, а злото - с добро! Нека победи алчността с щедрост, а лъжата с истина!

224

Говори истината! Не се поддавай на гняв! Дай, ако бъдеш помолен за малко! С тези три стъпки ще се доближиш до боговете.                                                     

225

Мъдреците, които не нараняват никого и които ви­наги контролират телата си, ще отидат в неизменяемо-то място (нирвана) където, веднъж отишли, те няма да страдат повече.                                     

226

Тези, които винаги бодърстват, тези, които учат ден и нощ, тези, които се стремят към нирвана, ще пос­тигнат прекратяване на своите желания.

227

О, атула*, това не е измислено днес, а е една отколешна мъдрост: "те порицават този, който седи мълчали­во. Те порицават този, който говори много. Те порицават и този, който казва малко. На земята няма човек, който да не е порицаван".

228

Никога не е имало, никога няма да има, нито пък сега съществува човек, който е винаги порицаван, или винаги възхваляван.

229-230

Но него, когото проницателните възхваляват неп­рестанно ден след ден като безупречен, мъдър, богат на знания и добродетели, кой ще се осмели да обвини него, приличен на монета, направена от златото на реката джамбу. Него възхваляват дори и боговете, той е възхва­ляван дори и от брахма*.

231

Пази се от гнева на тялото и направлявай своето тяло! Остави греховете на тялото и с тялото си бъди добродетелен!                        

232

Пази се от гнева на речта и направлявай своята реч! Остави греховете на езика и с речта си бъди добродете­лен!

233

Пази се от гнева на разума и направлявай своя разум! Остави греховете на разума и с разума си бъди добродете­лен!

234

Мъдреците, които контролират своето тяло, кои­то контролират своята реч, които контролират своя разум, наистина притежават добър контрол над себе си.

Глава XVIII

ЗА ПОРОКА

235

Сега ти приличаш на обрулен лист. Посланиците на смъртта (яма) са близо до теб. Ти стоиш на прага на своето тръгване и не си подготвен за това пътуване.

236

Направи от себе си остров, работи упорито, бъди мъдър! Когато твоите пороци са отхвърлени и си свободен от вина, ти ще влезеш в небесния свят на избраните (ариите).

237

Твоят живот е приключил. Ти си близо до смъртта (яма). Няма къде да починеш по пътя и не си подготвен за това пътуване.

238

Направи от себе си остров, работи упорито, бъди мъдър! Когато твоите пороци са отхвърлени и си свободен от вина, ти няма да се върнеш отново към раждане и разруха.

239

Нека мъдрецът отстрани пороците на своя "аз" така, както ковачът отстранява примесите от среброто" -един по един, малко по малко и от време на време.

240

Така, както ръждата, въпреки че е рожба на желязото, когато се появи по желязото, го разрушава, така и постъпките на човека, който престъпва закона, водят този човек по пътя на злото.

241

Позор за молитвите е да не бъдат повтаряни. Позор за къщите е да не бъдат поправяни. Позор за тялото е леността. Позор за бдителния - лекомислието.

242

Позор за жената е разпуснатостта. Позор за благодетелния е алчността. Позорни са всички пътища на злото в този и в следващия свят.

243

Но има позор, по-лош от всички останали. Невежеството е най-големият позор. О, вие, Бхикшу! Отхвърлете този позор и бъдете неопетнени!

244

Лесен е животът за човека, който е безсрамен, инт­ригант, оскърбител, нахалник и негодник.

245

Труден е животът за човека, който е скромен, който винаги търси чистотата, който е безкористен, спокоен, безупречен и разумен.

246

Този, който унищожава живот, който изрича неисти­на, който в този свят взема неща, които не му се полагат и който ходи при жената на другиго,

247

И който се е отдал на пиянство, той още в този свят отсича собствения си корен.