Братството на безсмъртните

 

Братството на безсмъртните

 

Братсвото на безсмъртните е тайно общество, защото реалното и единствено братство е невидимо, не е земна организация, никога не е било и е невъзможно да бъде. Всяка църква, религия, секта, клуб или общество, което пледира за особена тайнственост и величие ... тъне в заблуда. Всяка друга форма на тайнственост, окултност, ритуалност, обредност е игрова и сама по себе си няма особено голяма стойност.

Братството има склонността да привлича към себе си онези измежду хората, които са озарени с непоклатимо усещане за своето лично безсмъртие. От древни времена по света е имало стотици, дори хиляди братства, най-вече в рамките на религиите. Монашеските общества са били създавани от хора, които съзнателно или несъзнателно усещали, че са членове на Братството в Невидимия Свят и се опитвали да пресъздадат постоянния дом на душата си в тоя земен свят. Това е последица от амнезията, забравата, която почти всички преживяват, въплъщайвайки се и ставайки хора.

Никой не можете да се обади на някой човек или да пише писмо с молба да стане член на братството. В братството не се влиза с някакъв ритуал или посвещение. В братството ставаш член тогава, когато осъзнаеш, че си в братството.

Ако човек е преживял себе си като безсмъртно същество... ако усеща с цялото си сърце и душа, че той не е тялото и няма да свърши в гроба... ако осъзнава, че всички са плод на Върховната Любов, Източникът на Живота и живите същества... то той знае, че всички са братя, роднини по дух, а не по кръв и плът...  този човек вече е осъзнал, че е част от братството.   

Реалното братство не е организация от този свят и никога няма да бъде, докато над живите същества тъне забрава за душата и докато те не осъзнават, че не са плътта, която временно обитават, а безсмъртни, духовни същества.

Братсвото обаче влияе на този свят. От най-древните времена по всички точки на света е имало братя, които са се опитвали да разказват на околните за безсмъртието, за духовния свят, за рая и за това, че смисълът на този живот е нравственото изпитание на човека в трудности, че смисъла на живота е развиването и доказването на добродетели и морални качества на характера.

Съществува върховно блаженство и рай и братята винаги са се стремели да станат част от този рай, част от това върховно блаженство. Съществува неописуем екстаз, любов, блаженство и красота. Както тук ние се раждаме в свят с много трудности, ограничения и страдания, така някои се раждат в свят без такива ограничения, в който като богове пребивават в невъобразим екстаз, любов, щастие и благополучие... и това им състояние може да трае вечно. Единствено загубата на добродетелите, на любовта като начин на живот и развитието в Доброто, лишават духа от този живот и имат последствие раждането в нашият свят и подобни на нашият. Когато обаче отново духът започне да живее според идеалите на братството, съблюдавайки любовта, справедливостта и всички висши добродетели, тогава той отново може да съществува в идеалният свят.

От древни времена тази концепция е разказвана от шамани, мистици, магове, мъдреци, философи, религиозни водачи, пророци, поети... Независимо от разликите в незначителните и безсмислени подробности и примери, с които те обличали това учение, неговата същност е именно тази... съвсем проста и ясна и за дечица: бъди добър и ще си щастлив вечно, ти страдаш заради злото, което си вършил и вършиш сега.

НЕО-МАСОНСКА ЛОЖА АНГЕЛСКО СЪРЦЕ

МАСОНСКО ИНТЕРНЕТ ОБЩЕСТВО OТВЕС

ЛОЖА СОФИЙСКИ ПРИЯТЕЛИ

ВЕЛИКА ЛОЖА

РОЗЕНКРОЙЦЕРСКО БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО

АНТРОПОСОФСКО ОБЩЕСТВО

ОБЩЕСТВОТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО НА ПЪТЪР ДЪНОВ (да НЕ се бърка с Братството, за което ставаше дума в този раздел)

БЪЛГАРСКОТО ИНДИАНСКО ОБЩЕСТВО "ОРЛОВИЯ КРЪГ"

БУДИСТКО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ

ПРАВОСЛАВНО-ХРИСТИЯНСКО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ

КАТОЛИЧЕСКО-ХРИСТИЯНСКО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ.

ДРУГО КАТОЛИЧЕСКО ОБЩЕСТВО

Предстои надграждане на карототеката. Не поемам отговорност за тези общества, защото не съм запознат с всички отвътре.

Ако Ви прави впечатление, че православното християнство няма много общества в България, въпреки наличието на хиляди църкви и манастири... правилно сте забелязали. Има съвсем малко действащи и активни православни философи в България, камо ли пък техни искрени общества. Свещениците са професионални занаятчии и певци. Това ще е така, докато хората продължават да им плащат за сватби, погребения и други обреди, както и да си купуват свещи. :)