живот след смъртта

задълбочена информация за живота след смъртта, душата и духовното развитие

от книгата КОГАТО ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ на Мери Ан Уинковски

13.

ПРОКЛЯТИЯ И ДРУГИ ВИДОВЕ НЕГАТИВНА ЕНЕРГИЯ

Как можете да спрете, да пренасочите или да намалите негативната енергия

Когато чуете, че някое място или предмет са „прокълнати”, може би това ви звучи безнадеждно и дори малко опасно. Трябва да разберете, че проклятията са просто форми на енергия. Да го кажем възможно най-просто. Добрата енергия или такава, която носи позитивна сила, се нарича магия или благословия. Лошата енергия, заредена с негативна сила, се нарича проклятие.

Как някой или нещо става прокълнато

Важно е да запомните, че само живите могат да проклинат. Понякога ми се обаждат хора, които искат да знаят дали някой дух не е прокълнал тях, семейството или дома им. Уверявам ги, че духовете не могат да бъдат виновни за проклятията.

Всяка култура и всяка етническа група си има своя версия за проклятието. То може да бъде известно като урочасване, магия или лошо око. За да опростя максимално нещата, ще говоря само за две основни категории проклятия: онези, които наричам проклятията на Стария свят – негативна енергия, насочена преднамерено срещу някого чрез определени ритуали – и проклятия, които са по-скоро натрупване на негативна енергия.

Проклятията на Стария свят

Има хора, които могат да изричат проклятия, обикновено от определен тип. Ако отидете в който и да е голям град, в който има етнически квартали, ще откриете доста хора с познания в тази област. Когато баба започна да ме учи, още шестнайсетгодишна, как да свалям проклятие, мислех, че само италианците могат да освобождават негативната енергия. И че само италианците знаят как да я насочат към определен човек. И това бе обяснимо. Всички мъже и жени, които идваха при баба ми, за да отстрани mallocchio, злото око, бяха от моята стара родина.

Вече по-възрастна мога да кажа дали над някого тегне проклятие или негативна енергия само като се ръкувам с него. По ръката ми пролазват тръпки – като че ли е била неподвижна или притисната продължително време, а после леките убождания като от игла показват, че се връща към живот. В началото ме изненадваше фактът, че получавах това усещане дори когато се ръкувах с хора от други националности. Бях доста любопитна, а за щастие имах приятели от различни етнически групи. Помолих всички да ме представят на бабите или пралелите си, повечето от които бяха първо поколение емигранти. Разпитах тези жени за видовете проклятия в родината им. И научих много за проклятията, както и как да избягвам неприятното физическо усещане, което изпитвам при допира до прокълнат човек. За мен също така стана ясно, че няма значение откъде произлизаш. Проклятието е просто негативна енергия и не се налага да бъде отстранявано по някакъв специален начин. Сваляла съм успешно проклятия от германци, сърби, руснаци, индийци и представители на най-различни етноси и народи. И макар че различните проклятия имат различна сила, ги отстранявам по един и същи начин.

Тези проклятия могат да траят много дълго. Прокълнатият обикновено носи или притежава предмет от метал или камък. Tози, който изрича проклятието, се фокусира по-скоро върху предмета, отколкото върху човека, и по този начин може да изпраща непрекъснато поток негативна енергия в околната среда на прокълнатия дори от голямо разстояние. Доста често се използват огърлици, особено тези с кръстове. Веднъж свалих тежко проклятие от жена, чиято снаха в Италия й бе изпратила метална рамка за картина, която жената държеше в дневната си. Тя бе носителят на негативната енергия, която с времето доведе до сериозни проблеми със здравето й.

Проклятията, известни като натрупване на негативна енергия

Обичаен начин проклятието да се засили с времето е чрез натрупване на негативна енергия. Представете си, че съм ви казала точно на коя дата ще претърпя хирургическа намеса и съм ви помолила да кажете молитва за мен. Ако точно по това време се сетите за мен и си кажете: „Надявам се Мери Ан да бъде добре” или сътворите Бялата светлина и ми я изпратите, сте ми изпратили позитивна енергия. Но ако вместо това прекъснете ежедневните си занимания и си помислите: „Тази Мери Ан е смахната. Тя просто не е добър човек”, вие ми изпращате негативна енергия. Прокълнали сте ме. Щом можете да изпратите на някого положителна енергия, значи можете също така да изпратите и негативна.

Истината е, че ще бъде необходима повече от една лоша мисъл, за да ми влошите деня. Ако обаче подобни негативни мисли или чувства се насочват към някого отново и отново, ни най-малко не се съмнявам, че това ще започне да му влияе. Представете си ефекта от проклятието така, както запълвате картина от книжка за оцветяване. Първо ще вземете черния пастел и ще повторите очертанията на фигурата. Колкото повече ги повтаряте, толкова по-плътни и тъмни ще станат. Щом веднъж вече сте попаднали в очертанията на негативната енергия, става много по-лесно да я привличате. Всеки път, когато някой си помисли нещо лошо за вас или тихомълком ви пожелае лош късмет, негативната енергия, която ви обгражда, ще става по-силна, по-сгъстена и по-мощна. Хората, обгърнати от негативна енергия, често казват: „Орисан съм на лош късмет” или „Роден съм неудачник”. За щастие този вид негативна енергия се отстранява лесно.

Някои хора мислят, че за да можеш да отстраняваш проклятие, трябва да знаеш и как да проклинаш. Баба ми със сигурност вярваше в това. Макар че бях едва на шестнайсет, когато тя ме научи да свалям проклятие, чак четири години преди смъртта й, когато бях вече почти на петдесет, най-после се съгласих да й позволя да ми покаже как да изричам проклятие над някого. Не желаех да добивам това умение и никога не съм го използвала. Няма и да го направя. Не вярвам в изпращането на негативна енергия към някого. Изпитвам огромно уважение към закона на Вселената: Каквото посееш, това ще пожънеш. Всеки, който използва преднамерено негативната енергия, рискува тя да се върне обратно под една или друга форма.

Какво може да ви причини проклятието

Независимо за какво проклятие става въпрос, то винаги ще засегне някоя от следните сфери – пари, здраве и отношения с околните. Животът, разбира се, не е съвършен и проблеми са възможни във всички области. Но ако сте прокълнати, проблемите ви ще бъдат по-сериозни, ще продължават по-дълго и ще ви причиняват повече болка. Ще ви запозная с някои най-обичайни проклятия и техните най-чести ефекти.

Семейни проклятия

Прокълнатото родословно дърво обикновено се свързва със здравето. Може би най-известното такова е хвърленото върху семейство Кенеди. Е, аз никога не съм срещала човек от това семейство, така че не мога да кажа със сигурност дали са прокълнати, но е достатъчен само един поглед върху историята на фамилията и особено върху мъжете, за да заподозрете, че са. Виждала съм проклятия, които причиняват безплодие у първородните дъщери. Веднъж свалих проклятието от мъж в началото на трийсетте. Според семейното проклятие всички мъже умираха, преди да навършат четирийсет. Прадядото на въпросния мъж бе умрял на трийсет и осем, дядо му – на трийсет и шест, двама от чичовците му – още ненавършили трийсет, а баща му – на трийсет и девет. Той не искаше да рискува. Отстраних семейното проклятие и съм щастлива да кажа, че той живя дълги години след навършването на четирийсет години. Интересното при семейните проклятия е, че не влизат в сила преди навършване на осемнайсет години.

Лични проклятия

Те могат да причинят проблеми със здравето. Ако вземате редовно лекарства за високо кръвно налягане или сърдечни заболявания, проклятието може да повлияе на ефекта от тях и дори да ги направи вредни за вас. Негативната енергия на проклятието може също така да подправи резултатите от рентгеновите и други изследвания. Определени проклятия, особено тези от средиземноморските страни, често причиняват проблеми като главоболие, световъртеж и зрителни смущения.

Проклятията могат да навредят и на любовните ви връзки. Не сте ли се питали понякога защо еди-кой си, който е страхотен човек, така и не е намерил подходящата половинка за себе си? Или пък защо някой се е развеждал няколко пъти – и при това всичките му партньори са били страхотни? Проклятията могат още да ви съсипят финансово и да доведат бизнеса ви до фалит. Премахвала съм негативната енергия от много професионални спортисти, тъй като тя вредеше на кариерата им.

Прокълнати предмети

Ако притежавате такъв предмет, той ще има негативен ефект върху вас, независимо дали е бил преднамерено прокълнат, или привлича негативната енергия, тъй като преди е принадлежал на извънредно нещастен, депресиран или тъжен човек.

Все пак гневът и завистта не са единствените отрицателни чувства. Ако притежаването или докосването на определен предмет ви кара да се чувствате неспокойни, доверете се на инстинкта си! Хората реагират различно на негативната енергия. Някои получават главоболие, на други им прилошава или пък изпитват силни стомашни болки. Трети ми казват, че дланите им се и3потяват или пък са неестествено топли или студени, когато докосват предмет зареден с негативна енергия. Твърди се, че един от най-известните прокълнати предмети е Диамантът на надеждата. Много от собствениците на този легендарен скъпоценен камък са умирали внезапно, самоубивали са се или пък са преживявали огромна трагедия.

Прокълнати места или организации

Едни от най-често проклинаните места са хотелите и курортите. Мисля, че е така, защото има голяма конкуренция в този бранш и потенциалът от недоволни клиенти е голям. Ако отсядате в хотел или друго място за нощувка, в което усещате негативна енергия, предприемете някои от мерките за защита, описани в предишната глава, и така престоят ви ще бъде спокоен. Същото важи и за обитаваните от духове къщи. Често ме викат да помогна на агенти по недвижими имоти. Прокълнатите или обитавани от духове къщи могат да останат вечно на пазара. Ако сте открили съвършената къща, но се тревожите, защото усещате негативна енергия, помнете, че проблемът може да бъде отстранен. Едно проклятие може винаги да бъде свалено, а духът – прогонен.

Спортистите и техните отбори са честа цел на проклинащите. Помислете само колко енергия се отделя, когато запалянковците крещят за своите отбори и изпращат негативна енергия към противника. Спортните проклятия са легендарни. Например проклятието „Бамбино” в Бостън, това на „Били Гоут” в Чикаго и, не се съмнявам, че отборите на родния ми град „Кливланд Браунс” и „Кливланд Индиънс” също са прокълнати.

Възможно е обаче да се свали проклятието от такава организация, каквато представлява един спортен тим, например. Веднъж, късно през нощта, ми се обади човек, който твърдеше, че се обажда от офиса на голям отбор. Бил чул, че мога да свалям проклятия, и искаше да му кажа дали отборът е прокълнат. Помолих го да ми се обади оттам, където държат документите. Ако успеех да добия усещане за материален символ на клуба – нещо, което може да послужи за център на негативната енергия, бих могла да му дам отговор. Няколко часа по-късно той отново се обади. Казах му, че отборът е прокълнат и че проклятието не тегне над играчите или игрището, нито дори над целия стадион. Той ме запита дали това означава, че ще започнат да печелят, ако сваля проклятието от тях. Отговорих, че не мога да гарантирам, защото зависи от това колко добър отбор са. Но ако сваля проклятието, поне няма да им се налага да преодоляват негативната енергия, за да спечелят.

Той помълча малко, после ме попита дали не бих могла да хвана самолет и да ги посетя на следващия ден. А октомври за мен е най-натовареното време в годината. Обикновено тогава имам в календара си повече от четирийсет срещи, уговорени доста по-рано. Затова отговорих отрицателно. След втора дълга пауза той ме запита дали целият отбор не трябва да дойде при мен, за да сваля проклятието.

Отново обясних, че не отборът е прокълнат, а клубът.

Казах му, че ако ми донесе фирмените документи, вероятно ще успея да сваля проклятието. И така след няколко дни седях на борда на корпоративния реактивен самолет на летището в Кливланд. Носех всички необходими неща за сваляне на проклятие, а мениджърът извади от голям кафяв плик впечатляващ документ, подвързан с кожа, и ми го подаде.

А аз се притесних, че ще трябва да поставя специалното мазилно вещество върху кожената подвързия, затова го помолих да върне документа в плика – все пак нямаше нужда да преглеждам документа. Той го направи и след около три минути проклятието, тегнещо над клуба, бе свалено. Върнах се у дома, а самолетът отлетя на изток и мога да ви кажа, че отборът продължи да радва поколения почитатели, побеждавайки вечните си съперници в безпрецедентна последователност – нещо, което не се бе случвало буквално от десетилетия.

Когато хората ме питат дали съм свършила нещо за определен отбор или състезател, казвам им онова, в което наистина вярвам: Премахването на негативната енергия наистина помага, но за да побеждаваш, трябва наистина да си най-добрият в момента.

Как да премахнем проклятие или негативна енергия

Всеки може да се опита да премахне проклятие или негативна енергия от друг човек. Нищо, което препоръчвам в тази част, не може да причини вреда на когото и да било. Няма значение дали усещате присъствието на негативна енергия, няма значение дали сте сигурни, че изпълнявате ритуала както трябва. Не можете нищо да объркате. Ако не сте изпълнили ритуала подобаващо и енергията просто не е отстранена, нещата не са станали по-лоши. Ако го изпълните за хора, които не са прокълнати, не бихте могли да хвърлите проклятие върху тях. Наистина няма причина да не опитате.

Когато на моите беседи уча хората как да свалят проклятие и да прогонват негативна енергия, те често ми казват, че са направили всяка една стъпка, но нищо не се е случило. Когато наберете опит и започнете да се чувствате по-уверени, ще ви е по-лесно да осъзнаете дали сте премахнали негативната енергия или не. В началото, когато сте изпълнени със съмнения, няма да си навредите, ако приемете, че сте се справили. Когато съм имала възможност да проследя опитите на участниците в моите беседи, съм установявала успех в деветдесет процента от случаите.

От какво имате нужда за отстраняването на негативната енергия.

Свещ. Предпочитам белите, но може да бъде използван всякакъв вид. Пламъкът бързо се разгаря и освобождава енергия. Той изпепелява негативните вибрации. Може също да послужи за център на психическата ви енергия. Ако подготвите свещта с вашата собствена енергия, ще можете да премахнете с нея негативната. Намажете я със светена вода или олио. Започнете от средата и размажете до всеки неин край – първо нагоре, после надолу. Докато правите това, оставете енергията си да изтича от ръцете ви към свещта и мислете как тя ще освети пътя ви. Фокусирайте мислите си върху това, че ярката Бяла светлина на свещта ще ви помогне да прогоните негативната енергия извън Вселената.

Стъклен поднос. Той трябва да има поне три отделни части.

Светена вода. Най-добра е чистата светена вода. Ако капнете няколко капки в обикновена вода, цялата в съда ще стане светена, но няма да бъде толкова силна. Никога не трябва да използвате светената вода за прогонването на дух от преходността, но е безопасно да я използвате за свалянето на проклятие от човек, предмет или земя.

Прахчета. Можете да изберете сред различните защитни вещества, използвани на прах: чесън, сяра, космически прах (продава се в метафизичните магазини) или пепел от палма, бреза, ясен и върба. За да получите пепел от растенията, почистете със светена вода тавичка за печене или устойчива на нагряване купа. Изгорете изсушените листа или дървесина. Дръжте пепелта в плътно затворен стъклен буркан. Не смесвайте различните видове пепел, използвайте отделен буркан за всяка.

Билки. Всяка една от следните билки се използва за отстраняването на негативна енергия: розмарин или полски джоджен за сила, защита и душевен мир; жьлтениче за защита, спасение и освобождаване от капани; чесън за лечение, прогонване на зли духове, баене и защита; копър за защита и неутрализиране на завистта; люцерна за предпазване от финансови загуби; върбинка за защита на любовта и парите и за заздравяване на рани.

Масла. Използвайте чисто неупотребявано олио или благоуханни масла. Можете да купите готови от метафизичните магазини. Опитайте действието на някои от най-популярните, като анасон, бергамот, цибетка или здравец, използвани за прогонване на злото.

Тамянът помага за разпадането на негативната енергия и прочистването на атмосферата. Използва се обикновено смесен със здравец, благоуханни треви и градински чай.

Амулети, талисмани или тотеми. Всички те могат да бъдат заредени с положителна енергия и използвани като защита срещу злите сили. винаги използвам кръст или молитвена броеница. Ако изберете да използвате едно от двете или медальон с икона на светец, те трябва да бъдат благословени и осветени в църква. Ако молитвената ви броеница е нова, нека непременно бъде благословена от свещеник. Ако изберете да използвате друг символ за защита, може да си изберете някой от следните:

Амулетът е нещо естествено и използвано в първоначалния си вид – обикновен или скъпоценен камък, черупка от мида или парченце дърво. Обичайни форми са пирамидата, квадратът и сферата. За да заредите с енергия амулета, насочете своите мисли, чувства, думи и дъх към него. Естествените сили като слънцето, водата, вятъра, дъжда и светкавицата, също могат да бъдат използвани. Амулетът, който се носи на тялото, се изпълва постоянно с енергията на притежателя си.

Талисманът е неодушевен предмет, който внася промени в околната среда и начина на живот. Той може да бъде изработен от хартия или от друг материал собственоръчно от притежателя си. За постигането на определени резултати се използват символи, астрологически знаци, йероглифи или специални думи. За да заредите с енергия талисмана, трябва да втренчите поглед в него, да го потриете между дланите си и да го поставите под слънцето или звездите, или пък близо до вода. След като се изпълни с енергия, той трябва да бъде загърнат в нещо и носен, докато стане готов за употреба.

Тотемът е предмет, растение или животно, което служи като свещен личен талисман. Тотемите могат да се явяват в сънищата, за да предупредят за опасност, да изпълнят притежателя си със сила, да излекуват тялото му или да му донесат изобилие. Символите на вашия тотем могат да бъдат изобразени върху тялото или дрехите ви.

Камък закрилник

Нека камъкът бъде у вас, докато отстранявате негативната енергия, за да ви осигури допълнителна защита. Използват се аметист, черен турмалин, малахит, обсидиан или тюркоаз.

Помнете: Много е важно да почистите всяко от тези неща преди употреба.

Как да премахнем негативната енергия от човек

Макар че това може да бъде направено навсякъде, по-лесно е, ако разполагате с маса, върху която да разположите нещата си, и стол, на който човекът да седне.

1. Помолете човека за разрешение да отстраните негативната енергия. Не е необходимо той да вярва в онова, което правите, но трябва да ви разреши.

2. Обградете се с Бялата светлина.

3. Запалете свещта си и я оставете върху масата.

4. Уверете се, че носите талисмана или амулета си или символ на вашия тотем.

5. Напълнете едно от отделенията на стъкления поднос с течност (масло или светена вода), второто с билки, или пепел. Това са минималният брой необходими неща. Можете да използвате повече, но трябва да имате поне по едно от изброените неща.

6. Нека човекът седне на стола и облегне ръце на масата с дланите нагоре. Застанете зад него и поставете длани на раменете му.

7. Помолете го да гледа в пламъка на свещта или в точка пред себе си. Трябва да мисли за нещо приятно или да казва молитва – независимо какво, то трябва да го зарежда с положителна енергия.

8. Трябва да усетите освобождаването на негативната енергия с дланите си веднага щом ги поставите на раменете му. Призовете своя дух-водач, ангел-хранител или архангелите, за да ви помогнат да отстраните негативната енергия. С помощта на пръстите си поставете малко количество течност, билки и прах или пепел на китките на човека. Можете също така да сложите малко и на челото му (над „третото око“).

9. Представете си тъмна сянка, която излиза от тялото на човека, като започнете от краката и се придвижите към главата. Негативната енергия напуска тялото и се освобождава във Вселената, а Бялата светлина я замества.

10. Представете си как Бялата светлина избутва енергията нагоре.

11. Когато вече не усещате негативната енергия, тя е отстранена.

Ако решите, можете да повторите процедурата. Важно е лошата енергия да бъде освободена във Вселената. Не се опитвайте да я върнете на човека, който я е изпратил. Вие не сте полиция, която следи за проклятията, ако гледаме на тях като на престъпление. И, повярвайте ми, не бихте искали този вид негативна енергия да тежи на кармата ви!

Как да премахнем негативна енергия от предмет?

  1. Обградете се с Бялата светлина.

2. Запалете свещта си и я оставете наблизо.

3. Уверете се, че носите талисмана или амулета си или символ на вашия тотем.

4. Напълнете едно от отделенията на стъкления поднос с течност (масло или светена вода), второто с билки, а третото с прах или пепел. Това са минималният брой необходими неща. Можете да използвате повече, но трябва да имате поне по едно от изброените неща.

5. Поставете малко количество от течността, билките и праха или пепелта върху предмета. Тъй като те обикновено са малко, това количество трябва да е достатъчно. Ако е по-голям, сложете по-голямо количество. Например, ако ще премахвате негативна енергия от автомобил, поставете малко количество на предната и на задната броня. Ако ще работите с комплект мебели за спалня, поставете сместа върху всеки един от тях. За огледало на тоалетката поставете малко количество в ъглите или горе и долу. Ако предметът е изработен от материал, който не бива да бъде третиран с тези вещества, поставете го в найлонова торба и тогава изпълнете процедурата.

6. Поставете длани върху предмета и си представете как Бялата светлина отстранява негативната енергия и я избутва нагоре. Ако работите с огледало, представете си как Бялата светлина повдига негативната енергия като лист. Изпратете я във Вселената.

Как да премахнем негативната енергия от къща или друга сграда

1. Обградете се с Бялата светлина.

2. Запалете свещта си и я оставете наблизо.

3. Уверете се, че носите талисмана или амулета си, или символ на вашия тотем.

4. Напълнете едно от отделенията на стъкления поднос с течност (масло или светена вода), второто с билки, а третото – с прах или пепел. Това са минималният брой необходими неща. Можете да използвате повече, но трябва да имате поне по едно от изброените неща.

5. Поставете малко количество от течността, билките и праха или пепелта над входовете.

6. Определете къде е центърът на сградата. Няма нужда от абсолютно точни мерки. Измерете пространството на око и се доверете на преценката си.

7. Представете си как Бялата светлина избутва негативната енергия нагоре. Представете си я как започва от мазето, минава през центъра и продължава нагоре.

8. Ако сградата е многоетажна, можете да повторите стъпки 6 и 7 на някои от етажите.

Как да премахнем негативна енергия от парче земя ?

1. Обградете се с Бялата светлина.

2. Запалете свещта си и я оставете наблизо.

3. Уверете се, че носите талисмана или амулета си, или символ на вашия тотем.

4. Напълнете едно от отделенията на стъкления поднос с течност (масло или светена вода), второто с билки, а третото – с прах или пепел. Това са минималният брой необходими неща. Можете да използвате повече, но трябва да имате поне по едно от изброените неща.

5. Потопете малко памук във всяко едно от отделенията на стъкления поднос. Започнете с течността, за да могат другите вещества да полепнат по-лесно.

6. Всяко едно от топчетата памук заровете на около два сантиметра дълбочина на всеки ъгъл на терена. Ако не можете да ги заровите абсолютно точно в периметъра на парчето земя поради разни особености – вода, скали или опасност от срутване, ги поставете възможно най-близо.

7. Едно от топчетата памук заровете в центъра на парчето земя.

8. Представете си как Бялата светлина се издига от Земята и избутва негативната енергия нагоре към Вселената. Представете си как лошата енергия се издига все по-нависоко, докато не можете да я виждате дори във въображението си.

14.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Вече повече от петдесет години виждам и общувам с духове. И от момента, в който стана ясно, че ще посветя живота си на тази работа, смятам за своя отговорност не само да помагам на духовете от преходността да влизат в Светлината, а и да образовам живите. Всеки път, когато изнасям лекция, демонстрирам как се премахва отрицателната енергия, приемам телефонни обаждания, докато говоря на живо по радиото или пък работя със сценаристите на „Шепот от отвъдното” над нова история, имам възможност да разбулвам мистерията за света на духовете и да помагам на хората да разберат, че няма причина да се страхуват от духовете. Имам също и възможността да им показвам, че съществуват начини да се предотврати появата на дух или негативна енергия в живота им.

Историите и информацията в тази книга имаха за цел да ви позволят да надникнете в света на духовете, непреминали в отвъдното, и да ви осведомят как можете да се справите с тях. Надявам се, стигнали сте до заключението, че светът на духовете е доста обикновен, макар и да е обгърнат в тайнственост. Ако започнете да осъзнавате колко просто и обикновено е съществуването на духовете, вие сте на път да разберете как мога да приема за даденост непрекъснатото си потапяне в него.И да, със сигурност съм попадала в много вълнуващи, забавни, неловки и дори обезпокоителни ситуации, но в края на краищата това е част от работата ми.

Затваряйки книгата, трябва вече да знаете, че след като умрете (а това ще стане някой ден), най-доброто, което можете да направите, е да влезете в Бялата Светлина. Разбира се, ще имате избора дали да го направите или не. Ако, по някаква причина, решите да останете на този свят, надявам се, ще помните къде можете да намерите Бялата светлина. Просто отидете в най-близкия дом, където лежи мъртвец!

Ако въобще съм постигнала нещо с тази книга, надявам се, че съм ви предложила важни съвети за вашия живот приживе и след смъртта. Ще приема, че няма да срещна духа на някого от вас, че всички вие ще поемете отговорността да преминете отвъд и да продължите към онова, което ви очаква в Светлината.

съм само един човек, а доколкото знам, духовете са безброй. Най-важната причина да напиша тази книга бе да ви кажа какво да очаквате и как да се държите при срещата си с дух. Ако работата ми е добра, след време ще мога да потвърдя, а вие – да усетите ползата. Ще има по-малко останали на земята духове, които ще измъчват живите; много повече положителна и много по-малко отрицателна енергия.

БЛАГОДАРНОСТИ

Написването на тази книга бе приключение за мен. През последните десет години написах и издадох сама три книги, които вече са изчерпани. Но специално за написването на тази ми помогнаха много хора и искам да благодаря на всички.

Най-искрените ми благодарности са за Джеймс Ван Прааг, за неговото приятелство и за предвиждането му, че телевизионен сериал, базиран на естеството на моята работа, ще има огромен успех.

.

И последно, но най-важно, отправям своята благодарност към Бога за това, че ме е дарил с тази дарба и мъдростта да я използвам добре. съм благословена.

Posted in Мери Ан Уинковски | No Comments »

ЕКЗОРСИЗЪМ

 

12

КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ С ДУХОВЕТЕ

Как да се защитите от влиянието на духовете от преходността

Ако усещате присъствието на духове, има начини да намалите въздействието им върху вас и да защитите себе си, семейството си, дома си и работното си място от тяхната потенциално вредна енергия. Нито един от ритуалите и действията, които препоръчвам в тази глава, няма да ви навреди или да привлече към вас негативна енергия. Възможно е да не успеете да прочистите напълно заобикалящата ви среда от духовете и тяхната енергия, но все пак ще получите облекчение.

Веднага ще призная, че не ми е известно точно защо определени неща и действия намаляват енергията на духовете. Например не мога да ви кажа защо семената от дюля, които моите роднини ми изпращат от малко селце в Италия пречат на духовете да влязат отново в сградата. Но от собствен опит мога да потвърдя, че имат абсолютно действие. Тъй като са полезни за мен, вярвам в тяхната сила и ги използвам. Ако откриете, че нещо ви помага, не се съмнявайте, а го използвайте. Много предмети, защитени чрез добри намерения и молитва или получили енергия от Светлината, могат да ви защитят.

Някои предупреждения

Преди да започна да ви обяснявам как да гоните духовете, искам накратко да ви кажа какво не трябва да правите. Моля ви, прочете тази част внимателно, преди да опитате каквито и да било методи за прочистване или защита на дома. Повярвайте ми, не бихте желали да дадете на духовете енергия и да ги направите по-силни, вместо да намалите влиянието им.

Трябва да знаете с кого си имате работа

Не мога да подчертая достатъчно дебело колко е важно да каните в дома си само хора, които са ви били препоръчани, ако имате нужда от помощ в прочистването или защитата на дома от духове. Не се срамувайте да искате препоръки; питайте дали човекът е извършвал услуги на хора от вашия град или район, с които бихте могли да разговаряте и да узнаете дали са доволни. Ако хората, занимаващи се с паранормалните явления, откажат да ви представят препоръки или ако клиентите им се въздържат да дадат информация, по-добре потърсете друга възможност. Помнете, всички могат да платят, за да излезе тяхна обява във вестниците. Ако нямате нужните познания в тази област, трябва много да внимавате, за да не се получи обратен ефект – тоест да увеличите опасността за себе си, вместо да я намалите.

Не докосвайте светената вода

Искам да ви отправя едно огромно предупреждение. При никакви обстоятелства не мислете, че можете да прогоните духа, като пръскате наоколо със светена вода. Вие не можете да прецените как точно да използвате тази благословия. Подобно неуважение наистина ядосва духовете. Можете да помолите свещеник да посети дома ви и да ви благослови. Но ако вие, недуховното лице, започнете да пръскате всичко наоколо със светена вода, просто си търсите белята. Виждала съм духове така да се разгневяват от подобно поведение, че започват да чупят и да местят неща и въобще – да демонстрират присъствието си по възможно най-брутален начин. Точно тези ситуации обикновено се описват с думите „обладан от духове”.

Не разговаряйте с духовете и в никакъв случай не им крещете

Независимо колко силно се изкушавате да закрещите на духа, който непрестанно крие чековата ви книжка, включва фурната, докато сте навън или чупи скъпите ви вещи (отново!), не повишавайте глас и дори не показвайте, че знаете за присъствието му. Ако го направите, му давате точно онова, от което има нужда – вниманието и енергията ви. Опитайте се да останете спокойни и да сведете до минимум реакцията си. Това понякога е достатъчно да накарате духа да потърси място, където има по-добър източник на енергия.

Преди няколко години потвърдих на жена присъствието на дух в къщата й по телефона. Духът бе на мъж и не създаваше кой знае какви проблеми – всъщност той бе доста мил и внимателен. Уговорихме се да отида у тях в края на следващата седмица. Е, нека ви кажа, че когато пристигнах там след пет или шест дни, нямаше да позная духа, ако не бе облечен в същите дрехи. Вместо обикновения и мил човечец, духът, когото срещнах, бе изпълнен с чувство за собствена значимост и се разхождаше наперено, пълен с енергия. През главата ми мина мисълта, че има още доста време до пълнолуние, и се запитах откъде е почерпил цялата тази енергия. Споменах за това на жената и тя призна, че след като съм потвърдила присъствието на дух в къщата, поканила на спиритически сеанс и вино няколко свои приятелки.

- Мислехме, че така ще го накараме да разговаря с нас – оправда се тя.

Но вместо да се отзове на молбите им да се яви в стаята, той започнал да създава проблеми. Светлините замигали, малката масичка в коридора се катурнала, а две от чашите с вино паднали на пода и се разбили.

- Много се изплашихме – продължи жената. – И започнахме да му крещим: „Почакай само Мери Ан да дойде! А тя ще дойде! И ще съжаляваш!”

Aз просто стоях и я гледах втренчено. Не можех да повярвам какво бе сторила. Вместо със смирения дух, когото лесно щях да убедя да влезе в Светлината, трябваше да се справя с този, бликащ от енергия и самочувствие.

Бяха необходими доста усилия от моя страна, но духът най-после се съгласи да си тръгне от този свят. Не и преди да ми каже обаче, че нощта на сеанса е била най-голямото му забавление, откакто се е превърнал в дух.

Как да се защитите от духове

Има няколко прости неща, които можете да направите и ще ви помогнат да се предпазите от негативната енергия. Ако духът току-що ви е проследил до дома ви и е там съвсем отскоро, тези техники може би ще бъдат напълно достатъчни, за да го принудите да си отиде завинаги. Ако духът „е живял” в дома ви преди вас, изброените по-долу ритуали може и да не го прогонят, но ще намалят енергията му и ще ви осигурят временно облекчение от негативната енергия, която създава. Няма да си навредите, ако следвате препоръките ми – напротив, те може би са всичко, от което имате нужда, за да подобрите здравето, психическата си енергия и заобикалящата ви среда.

Бяла светлина

Всеки трябва да се научи да сътворява Бялата светлина за защита. Хората, които се упражняват в метафизичните изкуства или практикуват алтернативната медицина Рейки1, и дори тези, които медитират или се занимават с йога, обикновено използват Бялата светлина, която им помага да се чувстват защитени и подпомага лечението.

Дори за мен Бялата светлина не е просто начин да се освободят останалите на земята духове. Сътворявам я около себе си и семейството си при всяко наше пътуване. Използвам я за допълнителна защита, когато съм в болницата или се налага да мина през медицински процедури. Вселената ни осигурява позитивна енергия и всеки трябва да се научи да я използва и да има достъп до нея. Да можеш да сътвориш Бялата светлина и да я изпратиш на някого е равносилно на изпращането на молитва или положителна мисъл.

Да влезеш в Бялата светлина е също толкова лесно, колкото и да я създадеш. Когато я видях за първи път около дух, тя ми напомни за непоносимо ярката светлина над старата домашна филмова камера на родителите ми. Предполагам, че по-съвременната аналогия би била със светкавицата на фотоапарата. Баба използваше залязващото слънце, за да ме научи да я сътворявам. Странното е това, че Светлината е интензивна и заслепяваща, но можете да погледнете в нея.

Ако не можете да си представите такава чиста и ярка светлина, опитайте друго просто упражнение: Запалете свещ и втренчете поглед в пламъка, фокусирайте го върху най-горещата точка, която е близо до основата на фитила. После преместете погледа си върху гола стена и си представете, че виждате пламъка върху нея. Отново фокусирайте поглед върху пламъка, а после пак погледнете стената и се опитайте да си представите пламъка със същата яркост. Повтаряйте упражнението, докато не видите ярко бяло петно на стената. Когато успеете, започнете да го уголемявате във въображението си. Няма нужда да увеличавате яркостта заедно с размерите.

След като вече можете да я създавате, представете си, че обгръща вас или онзи, когото искате да предпазите. Можете да я изпращате на хора, които са далеч от вас, със силата на мисълта си, като се концентрирате върху Светлината. Ако се занимавате с лечителство – независимо дали традиционно или алтернативно, – трябва винаги да се защитавате с Бялата светлина, за да избегнете привличането на негативна енергия от пациентите ви.

Морска сол

Един от най-ефикасните начини да отстраните негативната енергия и да намалите привързаността на духа към какъвто и да било предмет е да го почистите с морска сол. Ако много обичате да пазарувате на разпродажба или в задните дворове на съседите или обожавате да колекционирате антики, винаги носете морска сол със себе си, когато отивате да купите нещо. Преди да оставите покупката в колата си, напръскайте я с морска сол. Няма нужда да я покривате цялата. И малко количество е достатъчно!

Хората, които работят на места, от които е много вероятно да заведат духове у дома си, трябва да добавят шепа морска сол при последното изплакване на дрехите си. А ако предпочитате, можете да напълните флакон за пръскане с вода и да добавите две чаени лъжички морска сол. Преди да излезете, напръскайте въздуха пред себе си и минете през капчиците.

Морската сол можете също да използвате, за да защитите дома си отвън. Напръскайте определен периметър от двора си или поставете солта на кристали в основата на стените. Някои хора я използват дори на работното си място. Поръсвайте малко сол около бюрото си или в основата на стените веднъж седмично. Можете да вземете малко количество със себе си и при пътуване. Тънка линия под вратата на хотелската стая може да ви предложи допълнителна защита. Морската сол може би няма да спре твърдо решения дух да се настани във вашата собственост, но всеки друг ще помисли два пъти, преди да прекрачи границата.

Хората, които се занимават с метафизичното, трябва много да внимават да не предадат негативна енергия от един клиент на друг. Гадателите на карти например трябва винаги да имат под ръка две или повече тестета, за да могат редовно да почистват бюрото си. Ако някой от клиентите е имал силна негативна енергия или пък предсказанието за него е било лошо, следващият клиент може да се зареди с негативната енергия, като докосне картите. Подобни мерки трябва да вземат всички, които се занимават с лечение – като например масаж с помощта на камък или зареждане на енергия чрез кристали. За да почистите предметите, с които докосвате клиентите или пациентите си, просто ги поставете в найлонови торбички, пълни с морска сол. За още по-пълно почистване оставете торбичките навън за през нощта във времето около пълнолуние. Не се тревожете, ако лунната светлина не попада върху тях; дори само морската сол е достатъчна.

Имах клиентка, която редовно оставяше кристалите си отвън във вода, в която имаше разтворена морска сол. Когато следващата сутрин отиваше да си ги прибере не намираше нищо. Загадката най-после бе разгадана. Една сутрин тя станала много по-рано от обикновено и видяла огромна сврака да отмъква кристалите й. След този случай моята клиентка вече поставяше кристалите си на перваза от вътрешната страна на прозореца, където ги огряваха лунните лъчи. И това бе достатъчно.

Има различни теории, които обясняват защо морската сол така ефективно блокира негативната енергия. Една от тях е, че тъй като е на кристали, тя успява да приеме и задържи енергията на духа чрез определени вибрации. Друга теория отбелязва факта, че за разлика от трапезната сол, тя не е обработена. Трети пък предполагат, че връзката между морето и изгубената Атлантида – чиито жители са били и защитници, и воини – обяснява силата на морската сол.

След като вече сте използвали морската сол за създаването на бариера срещу духовете и тя е погълнала негативната енергия, погрижете се внимателно да се отървете от нея. Изнесете я извън границите на вашата собственост и я изхвърлете в пуст район или пък я изсипете в канализационната тръба или шахта.

Семена от дюля

Както казах и преди, не знам защо семената от дюля са така ефективни, но те наистина са. Дюлята е плод от семейството на ябълката и крушата. Тя се отглежда още от римско време. Отглежда я и семейството ми в малкото италианско селце, където е израснала баба ми. Когато баба ме вземаше със себе си, за да гоня духовете от къщите на познатите й, тя поставяше малките кафяви семенца над всяка врата, след като потвърждавах, че духът е влязъл в Светлината. Роднините й от Италия изпращаха редовно нови запаси, както сега изпращат и на мен. Разбира се, няма да помогне, ако купите просто няколко дюли от местния супермаркет, извадите семената и ги разпръснете из дома си. Както и всеки друг талисман, семената от дюля трябва да бъдат заредени с енергия, за да могат да предложат тази специална защита. Все още не знам как роднините ми правят това със семената, но продължавам да вярвам в силата и способността им да държат духовете на разстояние.

Ако не сте сигурни дали домът ви е прочистен от духове, можете да носите със себе си семена от дюля или друг зареден с енергия талисман, за да държите духовете далеч от себе си. Когато работя с хора, чиито професии са като магнит за духовете – медицински сестри, лекари, полицаи, бармани, аз им давам заредени с енергия семена от дюля и ги съветвам да ги носят навсякъде със себе си. Ако носите семена от дюля или други заредени с положителна енергия неща, ще попречите на духа да се прикрепи към вас и да ви последва в дома ви.

Много е важно да не поставяте семената от дюля в дома си, докато не сте напълно убедени, че в него няма дух. Ако ги поставите над вратите и по праговете, докато духът е още вътре, той ще бъде хванат в капан в дома ви. А, повярвайте ми, не искате да бъдете принудени да живеете с недоволен дух.

Пушек

Друг прост начин да прогоните негативната енергия от дома или офиса си и да намалите влиянието на духовете е да прочистите атмосферата чрез пушек. Запалват се билки и треви – като например градински чай или благоуханни треви, които пушат силно при изгаряне и имат характерен аромат. Усуквате ги на сноп и ги запалвате със свещ или клечка кибрит, след което леко подухвате върха, за да изгасите огъня и да останат да тлеят. Отдолу поставете табла или купа, за не пада пепелта по пода. Обходете цялата къща, от най-високия до най-ниския етаж, и размахвайте пръчката по целия периметър на стаите. Уверете се, че сте опушили цялата къща добре. Всички прозорци трябва да са затворени и да останат затворени поне един час, след като сте приключили.

Започнете от таванската стая, ако можете, и завършете в мазето. Ако имате гараж, залепен за основната сграда, не забравяйте да опушите и него. Внимавайте да не пропуснете пространството зад вратите, ъглите и шкафчетата. Ако снопчето изгасне – а това ще стане, ако в дома ви има много негативна енергия, – запалете го отново и продължете да опушвате от мястото, където е изгаснало.

Можете също да раздухвате пушека така, че да обгърне тялото ви. Погрижете се да контактува с всички негови части. Когато приключите, поставете снопчето в огнеупорен контейнер, пълен с пясък. Винаги се уверявайте дали огънят е напълно загасен, преди да излезете от стаята, където сте го оставили.

За да проследите дали опушването е имало ефект, отбележете деня на календара. В началото могат да минат само пет или шест дни, преди да ви се стори, че негативната енергия се връща или че духът в дома ви отново става активен. Ако забележите нещо подобно, веднага опушете отново. И отново отбележете деня на календара. Обърнете специално внимание колко време ще мине, преди пак да усетите активност. Колкото по-редовно опушва­те, толкова повече време ще минава между отделните опушвания. В зависимост от това колко стабилно е положението на духа в дома ви и колко е негативната му енергия, накрая може да се наложи да опушвате само веднъж в месеца и дори по-рядко.

Ако опушвате редовно и въпреки това в дома ви има духове, дори да са отскоро, можете да ги накарате да си тръгнат. Накрая ще им омръзне да са в състояние на летаргия и ще потърсят място, където ще получават повече енергия. Наистина е въпрос на постоянство.

Ако имате малки деца или близък, който страда от астма, трябва да са вън от къщи, докато опушвате. Изчакайте димът да се разнесе напълно, преди да им позволите да се върнат.

Благословия.

Никога не е лоша идеята да помолите член на някой орден, свещеник, шаман или друг опитен религиозен водач да посети дома ви и да го благослови. Позитивната енергия, каквато е благословията, може да противодейства успешно на духовете.

Други форми на защита

Гореизброените начини и техники са били ефикасни винаги, когато съм ги използвала. Не ми се е налагало да опитвам други, а и докато използваните от мен дават резултати, не виждам причина да го правя. Но различните хора използват различни начини да намалят негативната енергия. Трябва да използвате тези, от които сте доволни. Мислете за прочистването на дома си от вредната енергия като за изпитание. Ето още няколко предложения, които може би ще пожелаете да опитате.

Невен. Казват, че венец от невен, поставен над прага, предпазва дома от духове. Невенът трябва да се набере по обед, да се изсуши, а после да се окачи над вратата или да се сложи на прага. Цвят от невен може също да бъде използван за опушване на жилището.

Кипарис. Известен още като дървото на смъртта, кипарисът също се използва за защита.

Здравец. Изсушете цветовете и ги сложете в торбички, които поставете в ъглите и мазетата.

Смирна. Благовонното масло, добивано от това растение, се използва за защита от векове. Можете да откриете смирната под формата на масло или сушена. Ако усещате негативна енергия в дома си, опушете го със сноп, оформен от изсушеното растение.

Розмарин. Използва се за почистване, обикновено в комбинация с морска сол.

Самодивско дърво. Използвала съм го в детски стаи. Можете да отчупите малки клонки от дървото (внимавайте, тъй като плодовете му са силно отровни) и да ги оформите като кръст. Кръста завържете с червена прежда или конец. Tози амулет за защита също датира от векове и можете винаги да го носите със себе си. Също така е особено ефективен, ако се окачи над вратата на детската стая.

Тютюн. Можете да поставите нарязани на тънки ивици листа тютюн (но не обработен, от който се свиват цигарите) във всички ъгли на дома си, за да го предпазите. Внимавайте обаче да не го сдъвчат децата или домашните ви любимци.

Виолетки. Тези красиви пурпурно-бели цветове са много добри за почистване и защита. Можете да носите изсушено цветче, поставено между два листа хартия, в чантата или портмонето си.

1 Рейки – форма на алтернативна медицина, разработена (преоткрита) през първата половина на 20 век от доктор Микао Усуи в Япония. Базирана на използването на енергията. – Бел. прев.

Posted in Мери Ан Уинковски | No Comments »

 

Мери Ан Уинковски, от книгата й КОГАТО ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ

11

ПРИЗНАЦИ, ЧЕ НЕ СТЕ САМИ

Как да идентифицирате присъствието на духове около вас

След като узнаят колко е лесно да се привлекат духо­вете и колко често споделяме заобикалящата ни среда с онези, останали на земята, хората естествено искат да знаят как могат да познаят дали около тях витае дух. Раз­бира се, за мен е много лесно да кажа със стопроцентова сигурност дали в дома ви има дух – виждам го и усещам енергията му. Има обаче някои едва доловими и други, дос­та по-ясни признаци, че не сте сами.

Помнете, че всички духове имат нужда от енергия. Те не се хранят и не спят. Вместо това поглъщат емоцио­налната и физическата енергия, създавана от живите. Ду­ховете ще направят всичко възможно, за да предизвикат някаква реакция у хората, които ги заобикалят. Колкото повече енергия има духът, толкова по-драматични могат да бъдат действията му. Духовете черпят енергия също така от пълната и новата луна. По време на пълнолуние и новолуние можете да забележите нарастването на някои феномени.

Ако три или повече от признаците могат да се отнесат към вашето домакинство и нямате логично обяснение за нито един от тях, е възможно да живеете в компанията на някой дух.

Интуиция

Нормалната реакция на хората, когато им кажа, къщата им наистина има дух, е облекчение.

- О, просто знаех, че нещо не е наред – казват обикновено.

Първото, на което трябва да се научите, е да се доверявате на инстинктите си. Повечето хора искат да с разумни и практични. Искат да имат просто обяснени за всичко и ясни отговори на въпросите, които се въртят в главата им. Обаче светът на духовете е сложен. Често хората ми се обаждат едва когато са изчерпили всички разумни обяснения за странните случки и събития.

Нещо обикновено за хората, които живеят в компанията на духове, е чувството, че някой ги наблюдава. Изпитват безпокойство на определени места от дома си. Има причини таванските помещения и мазетата да плашат хората, защото там наистина много често оби­тават духове.

Трябва да помните, че децата и животните обикнове­но са много по-чувствителни дори към леките смущения, които духовете могат да причинят. Те инстинктивно избягват местата, където духовете обичат да прекарват времето си. Кучето ви може да откаже да ви придружи до мазето, където е пералното ви помещение; а детето ви да изпитва страх, когато се намира в стаята си за игри, която е на третия етаж.

Щом се научите да се доверявате на интуицията си, увеличавате чувствителността си за енергията на ду­ховете. Съпругът ми Тед не притежава способността да вижда и разговаря с каквито и да било духове. Макар да е вярно, че през последните години е бил изложен на влиянието им повече, отколкото обикновените хора. В резултат той се научи да потиска предразсъдъците си и да се доверява на инстинктите си. Така понякога усеща присъствието на духовете. От години работи в търговията с автомобили. Понякога си докарваше в магазина кола втора употреба, която беше купил отнякъде, и споделяше с мен странното усещане, че към нея сякаш има прикрепено „нещо“. Тези коли оставяше на последната редица на паркинга и ми се обаждаше. Ако можех да му отделя време още същия ден, отивах да проверя как стоят нещата. Винаги имаше дух в колата. Тед беше прав всеки път и то без да притежава някакви специални сили и умения.

Ако след като сте проверили всички разумни теории, които биха могли дa обяснят случващото се – в дома ви, със здравето и семейството ви; особено ако се случва нещо от описаното по-долу – и пак оставате убедени, че „нещо просто не е „както трябва“, доверете се на инстинкта си. В дванадесета глава предлагам съвет как да се намалят ефектите, причинени от останалите на земята духове. Като направите някои или всички стъпки, можете да си възвърнете присъствието на духа, което духовете толкова лесно разрушават.

Физически и психически симптоми

Някои физически и психически симптоми се свързват по-силно от други с присъствието на духове.

Тъй като те всички са доста обикновени (и в никакъв случай зловещи), трябва внимателно да следите дали са свързани с някое определено място (дома, офиса или колата ви) дали се чувствате по-добре, когато напуснете въпросното място; и дали случките се повтарят понякога на определени интервали. Ако успеете да забележите модел, можете да идентифицирате и и3точника на проблемите, да решите дали просто не страдате от алергия към някоя хранителна съставка, или има нещо по-екзотично – например дух от предходността. Винаги препоръчвам на хората, на които са изписани лекарства, да посетят лекаря си веднага след като съм прочистила дома им от духовете или негативната енергия. Тогава обикновено е по-лесно да се определи дозата, която трябва да приемат.

Ако непрекъснато страдате от някой от изброените по-долу симптоми и лекарите ви повтарят, че не виждат причина за проблемите ви, може би трябва да се замисли­те дали не сте подложени на влиянието на някой дух.

Главоболие

Главоболията също така могат да бъдат признак на проклятие или негативна енергия. Обърнете специално внимание на главоболието, което получавате, когато прекарате известно време на някое определено място.

Данъчна служителка ми се обади по време, когато се събират данъците, с оплакването, че страда от непоноси­мо главоболие. Това не ми се струваше необичайно за един толкова напрегнат период. Но когато се вслушах по-вни­мателно в думите й, разбрах загрижеността й. Чувствала се добре през целия ден, докато била на работа, макар и да работела по четиринайсет часа. След това се прибира­ла у дома и се опитвала да се отпусне с чаша вино и тиха музика. Но вместо да се освободи от натрупаното през деня напрежение, получавала толкова силно главоболие, че я болели дори очите. Опитала всичко възможно за да предотврати пристъпите. Отказала се от червеното вино и започнала да пие бяло. Не получила облекчение. Отказала се въобще от виното. Главоболията продължили. Преста­нала да слуша музика. Посетила лекаря си. Той й казал, че не страда от мигрена, и също бил озадачен. Ако главоболието било породено от напрежение и стрес, би трябвало да я връхлита още на работното й място.

След серия от привидно несвързани помежду си случаи накрая започнала да се пита дали в дома й няма дух. Един ден се прибрала по-рано и заварила вкъщи чистачката, която й подала огромен куп писма, сметки, рекламни брошури и списания. Обяснила, че ги намерила под бюфета в трапезарията. Често намирала пощата там и винаги преди да си тръгне, я оставяла на масата. Собственичката на дома била озадачена. Тя никога не заварвала пощата си на масата. Уверила обаче чистачката, че също така никога не е пъхала пощата си под бюфета (макар в онзи момент да се усъмнила дали честите и непоносими главоболия не са симптом на заплашваща я лудост).

Изпитала огромно облекчение, че най-после разбрала къде да търси всичките си сметки. Като счетоводител, никога не обичала да закъснява с плащането или да го пропуска. Дни наред се опитвала да си представи защо пощата й се озовавала под бюфета и споменала за това на една от клиентките си, която ме познавала. Именно тя се обади. И разбира се, когато я посетих, веднага видях духа, който живееше там. Убедих го да влезе в Светлината. Главоболията на горката жена престанаха, а пощата я очакваше в кутията, където й е мястото.

Общи неразположения

Усещане за дискомфорт, конвулсии и схващания на мус­кулите или пък неспокоен стомах са други чести оплаква­ния. Добре, ще призная, че това могат да бъдат и сериозни проблеми. Но имаше един случай, който ме караше преди всичко да се смея. Мъжът, който ми се обади, бе истински „фитнес Казанова” – можете да видите такива във всеки спа център или фитнес зала. Изтъкан от мускули и със силно развито его, той обичаше да се разхожда из залата и да флиртува с жените, които привличаха вниманието му. Той бе стереотипът за подобен род мъже, наистина. А когато влязох в апартамента му, едва не се засмях на глас. Живееше в ергенска дупка, обзаведена с кръгло легло и сатенени чаршафи.

Женски дух, който обичал да се навърта във фитнес залата, го бе последвал до дома му. Всеки път, когато този мъжага се прибирал със своето поредно завоевание от залата, изведнъж ставал неспокоен. Усещал непрекъс­нато нечий поглед върху себе си. Изведнъж идеята да води жени вкъщи вече не му се струвала толкова добра. За негово нещастие, това безпокойство се отразявало най-вече на стомаха му. Първо започвал да отделя газове, а после идвало и разстройството. Мълвата се разнесла и се превърнала в постоянна шега в залата. Въпреки че убе­дих духа да влезе в Светлината, за части от секундата ми се струваше, че ще направя голяма услуга на жените, решили да поддържат формата си, ако го оставя в дома на този „донжуан”.

Проблеми със съня

Ако се събуждате често нощем или заспивате трудно, това може да е знак за присъствието на дух в дома ви.

Уморени сте дори когато трябва да се чувствате отпочинали

Ако мускулите непрекъснато ви болят или ги чувс­твате натежали, ако се събуждате трудно дори след до­статъчен и здрав нощен сън или просто усещате, че ня­мате обичайната жизнена енергия, лекарят ви може да реши, че страдате от хронична умора или друга хронична болест като нарушения във функцията на щитовидната жлеза, анемия или фибромиалгия. Можете също да помис­лите върху следното: Колкото повече енергия поглъща духът, толкова по-малко имате вие.

Необяснима тревога

Да се тревожите за незначителни неща, да изпадате в стрес, ако не можете да намерите нещо, или винаги да мислите за най-лошото дори в нормална ситуация, това също са признаци за влиянието, което оказват духовете.

Ненавременен гняв или раздразнение

Работила съм с много двойки на ръба на развода и съм откривала, че причината за шумните им кавги най-често е присъствието на дух в къщата, за когото освободената емоционална енергия е добре дошла. Отново повтарям, че за духовете е особено лесно да манипулират околната сре­да с цел да предизвикват стрес у хората. Ако постоянно заварвате вратите отворени, намирате мръсното бельо на пода вместо в коша за пране или пък ако непрекъсна­то ви се губят чековата книжка и ключовете за колата, всичко това води до кавги, които, ако се повтарят често, могат да подкопаят всяка връзка и да нарушат мира и спо­койствието в домакинството.

Респираторни инфекции, простуди, проблеми с ушите и гърлото, астма

Тези симптоми са особено често срещани при деца на възраст под десет години. Възрастните също могат да страдат и от инфекции на синусите в добавка към гореиз­броените оплаквания.

Проблеми със зрението

Може да имате проблеми с фокусирането на определени предмети вкъщи. Например да не виждате достатъчно ясно картината на горния ъгъл на стълбището, докато стоите в долния. Може да не виждате добре екрана на компютъра или телевизора и никакви настройки да не могат да направят образа по-ясен. Хора са споделяли с мен, че виждат проблясваща светлина, движещи се сенки или пък малки облачета мъгла, носещи се из стаята. Понякога им се струва, че са зърнали човешка фигура или пък ярка светлина, която има човешка форма. Други споменават, че са видели светлина да трепти във въздуха както маранята над асфалта в горещ летен ден.

Слух

На хората, които живеят заедно с духове, им се струва, че чуват да се произнася името им. То може да звучи така, сякаш някой ги вика много отдалеч или пък като ше­пот в ухото им. Най-често това става, докато спят през нощта – или непосредствено след заспиване, или сутринта, малко преди да се събудят. Вместо да се стреснат от звъна на будилника, те отварят очи с необяснимо учестен пулс и повишен адреналин, готови веднага да скочат от легло­то, след като чуят шепота отново. След няколко минути става ясно, че никой не ги вика и че не само в стаята, а и в цялата къща цари мир и спокойствие. Повечето хора не обръщат внимание на тези гласове, защото ги смятат за част от съня си, но други не могат да се отърсят от усещането, че някой е извикал името им с цел да ги събуди.

Също толкова често хората чуват стъпки по празни коридори или над главата си, както и блъскане по вратите и стените. Веднъж ми се обади жена, която помоли да отида у тях, докато съпругът й отсъстваше. Не можеше да признае пред него подозрението си, че в къщата има дух. Но беше права. В дома й живееха няколко духа на малки деца, които убедих да влязат в Светлината, а след това поставих семена от дюля. Тъкмо се канех да изляза, когато едно от нейните собствени деца ме попита какво трябва да правят, ако се върне духът на баткото. Отговорих, че той няма да може да влезе в къщата и това може да го разгневи, но след няколко нощи ще се откаже от опитите си и ще си отиде.

След няколко дни жената заедно с децата си отишла на гости на своите родители за няколко дни. Съпругът останал сам в къщата. Разбира се, това бе нощта, в която духът на тийнейджъра решил да се върне „у дома”. Очевидно бе прекарал цялата нощ в опити да проникне вътре – обикалял около къщата, блъскал по вратите и прозорци­те, натискал звънеца и станал причина да се включват детекторите за движение. След като и втората нощ бил подложен на целия този терор, съпругът се обадил в полицията. Ченгетата обикаляли с патрулката около къщата на няколко пъти през нощта, но така и не видели хулигани­те от квартала, от които се оплаквал съпругът.

Всяка сутрин бедният човек едва ставал от леглото, изтощен от среднощната врява. Накрая не изтърпял. Оба­дил се на съпругата си и споделил опасения, че има сериозни проблеми със слуха или че вероятно полудява. Разказал как две нощи поред бил тормозен от необясними шумове.

Жена му виновно признала, че съм била у тях и съм пре­дупредила, че може да се случи такова нещо. Съпругът, кой­то бил на път да си изгуби ума и вече бил готов на всичко, за да спи спокойно поне една нощ, ми се обади. Прекарах част от нощта в гаража с надеждата, че духът ще се по­яви. И най-после, трийсет минути след полунощ, той го направи. Веднага поднови шумните си действия. Призна­вам, че изпитах задоволство от изражението на лицето му, когато излязох от скривалището си и го посъветвах да се откаже. Убедих го да влезе в Светлината и това сложи край на блъскането и звъненето.

Усещане за докосване или друг контакт

Духовете могат да отмятат завивките ви, докато спите. Можете да ги усещате като присъствие в долния край на леглото. Могат да ви прегърнат през кръста или раменете. Могат да си играят с ушите ви или да дърпат косата ви. Някои духове могат да ви докоснат по тила. Срещала съм женски духове, на които им харесва да драскат нежно мъжете по гърба с нокти. Tози вид контакт обикно­вено се осъществява, ако духът има необичайно високо ниво енергия или около дните на новолуние и пълнолуние.

Околна среда

Ефектът, който духът оказва на околната среда, вари­ра в зависимост от количеството енергия, която той при­тежава. Ще ви запозная с някои от най-обичайните пробле­ми, които могат да се припишат на духовете.

Преместване или криене на предмети

Виждала съм духове, които могат да местят мебели, но е по-обичайно те да преместват или крият малки неща като ключове, чекови книжки, документи и бижута. Това е доста ефективен начин духът да предизвика реакция в хората. Помислете за това колко сте изнервени, когато закъснявате за важна среща, а ключовете на колата ви – за които сте повече от сигурни, че са били на масата в кухнята – липсват. Или тревогата ви, когато сте абсолютно убедени, че сте прибрали чековата си книжка и банковата си карта в чантата, но в магазина откривате, че не са там. По-късно може би ще ги намерите в чекме­джето или под купа документи на бюрото ви.

Когато духовете успяват да преместят по-големи предмети, ефектите могат да бъдат доста драматични. Имаше един случай, който никога няма да забравя. Духът бе решил, че нищо не може да го спре, а аз бях повикана в старческия дом, в който бяха запечатали напълно една от стаите – просторен апартамент на един от частни­те етажи. Стаята бе красиво украсена, а спалният комп­лект мебели се състоеше все от антики – легло с балдахин, бюро, тоалетка и нощни шкафчета. Сестрата, която ме придружаваше, обясни, че мебелите принадлежали на те­хен много богат бивш пациент, който всъщност живеел в няколко стаи, които наричал свой частен апартамент. Преди да умре, дал на децата си специални указания как трябва да разделят мебелите помежду си. Но след смърт­та му децата не пожелали да вземат старите мебели и ги дарили на старческия дом. И тогава започнали пробле­мите. Независимо в коя стая премествали мебелите, на сутринта ги намирали там, където били първоначално. Опитали да ги местят един по един, тъй като до този момент правили опити да преместят целия комплект в различни стаи. Но независимо от всичко, на сутринта ме­белите отново се оказвали в „апартамента”.

Открих духа на стареца в общата стая на първия етаж. Бе много ядосан на децата си, а вече и на персонала, който се опитвал да „раздаде” мебелите му. Въпреки всич­ките ми усилия, не успях да го убедя да премине в отвъдно­то. Персоналът откри, че той е по-спокоен, ако мебелите са в една стая. Предполагам, че ако някога отново имат нужда от стаята, ще ми се обадят. Надявам се, че дотога­ва духът вече да е готов да си отиде.

Промени в температурата

Краткотрайни промени в температурата в определени стаи могат да бъдат знак за влизането и излизането на дух. Случва се хората да споделят с мен убедеността си, че определена стая е обитавана от дух, защото е „непрекъснато топла или студена”. В такива случаи е много по-вероятно стаята да има северно изложение и в нея да не влиза достатъчно слънчева светлина. Или просто да става течение или пък, в другия случай, слънчевата светлина да е прекалено силна. Но ако усетите внезапен полъх в средата на стаята или топло кътче там, където не влиза достатъчно светлина, това може да е знак, че не сте сами в стаята.

Повреди в електричеството и електрическите уреди

Подобни проблеми се случват еднакво често и в домовете, и в офисите. Енергията на духа може да е разрушителна за всеки електрически уред – включително телевизори, компютри, печки и климатици, асансьори. Можете да откриете, че фурната ви се включва и из­ключва сама, че лампите ви мигат или крушките гър­мят сами, че телевизорът ви излъчва много статично електричество, че компютърът ви се поврежда без причина, а други уреди просто не работят както трябва. Може да имате проблеми с фурната или бойлера, или с климатика и вентилатора. Възможно е водата в тоа­летната да се пуска сама, а вратите да се отварят или затръшват сами.

Същите проблеми могат да възникнат и на работно­то ви място. Няколко пъти ме молиха да прогоня духове­те от театрите в Кливланд и тогава разбрах, че духо­вете много обичат да причиняват засядане на асансьора, който води от гримьорните в мазето, до сцената. Няма нещо, което да опъва нервите повече, ако актьорът, кой­то е слязъл да се преоблече и бърза да се върне на сцената, заседне в асансьора, чиито врати просто отказват да се отворят. На снимачната площадка на „Шепот от отвъд­ното” ние също имахме подобни сериозни проблеми – из­чезваха сценариите и не само електричеството, но също така камерите и оборудването понякога необяснимо от­казваха да работят.

Спомням си следобеда, когато, на път за дома, двама­та с Тед се отбихме в един непретенциозен ресторант. Бяхме посетили няколко къщи, в които имаше погребение и бяха близо до дома ни. Тед разглеждаше задълбочено ме­нюто, когато забелязах духа. Бе огромен мъж, вероятно около четирийсетте, облечен в бяла тениска и работни панталони като онези, които носят помощник готвачите. Ръцете му бяха покрити с татуировки, беше късо подстриган, а в очите му светеше лукаво пламъче. Гледах го как се беше втренчил в една от сервитьорките, а после пристъпи към действие. Промъкна се зад бара, изключи кафе машината, отвори вратата на хладилника и се върна в кухнята.

Сервитьорката, която той гледаше втренчено, дойде да вземе поръчката ни. Бе на половината разстояние до кафе машината (бяхме поръчали и две кафета), когато друга по-възрастна жена, и облечена в същата униформа, изскочи иззад бара.

- Пак се е изключила проклетата кафе машина – извика. – Колко пъти трябва да ти казвам да я оставяш включена, след като приготвиш кафето?

Нашата сервитьорка се опита да се защити, но другата рязко я прекъсна и се отдалечи, мърморейки.

Жената бе явно смутена и ядосана, когато отиде в кухнята, за да предаде поръчката ни. Аз бързо разказах на Тед какво се случва. Може би след десет минути пог­леднах вратата на кухнята точно навреме, за да видя сервитьорката ни, която носеше таблата с поръчаната от нас храна. А зад нея вървеше духът. Видях го как повдигна задния край на таблата и чиниите и чашите се разпиляха по пода.

Бедното момиче избухна в плач, а мърморещата й колежка дойде при нас, за да се извини. До края на вечерята ни сервира тя. Нямах възможност да говоря с момичето дали някога е познавало едър мъжага с късо подстригана коса и дали той случайно не таи лоши чувства към него.

Виждала съм духове, които имат достатъчно енергия да променят данните в компютъра. Те могат да заличат или подменят часа ви при лекаря, да изтрият информа­цията за пациента и други подобни неща. Особено лесно могат да го направят в зъболекарския кабинет. Духовете също така могат да причинят повреди в рентгеновите апарати и друго медицинско оборудване.

Деца

Децата са особено чувствителни към присъствието на подобни феномени. На вас техните въображаеми приятели, ангелите-хранители и „страшните хора” могат да ви се струват просто игра на въображението, но в повечето случаи са съвсем реални. Децата, които живеят в обитавани от духове къщи, имат стереотипно поведение и проблеми.

Болести на тялото

Децата под десет години могат да страдат от чести простудни заболявания и инфекции на дихателните органи. Възпалено гърло, ушни инфекции и астма са обичайните проблеми.

Счупени играчки

Но аз не съм го направил“. Така най-често вика детето, което живее в къща, обитавана от дух.Обикновено духовете на деца са тези, които чупят играчките и включват тези, които работят на батерии. Те също така крият части от игри като пионки и елементи от пъзели например, изтощават батериите и крият любимите плюшени играчки.

Въображаеми” приятели

Ако детето ви настоява, че другото момиченце, кое­то сяда на масата всеки ден за чая, е истинско, по-добре да се замислите дали не долавяте още признаци за присъствието на дух в дома ви. Повечето хора не биха обърнали внимание на детските брътвежи, тъй като са забелязали, че повечето деца надрастват възрастта на въображаеми­те приятели. Специално за тези скептици подчертавам, че към децата обикновено се привързват детски духове. И тъй като те не остаряват, скоро се чувстват непотреб­ни, тъй като детето пораства и развива нови интереси. Духовете на дeцa обикновено се преместват в нов „дом”.

Внезапни или необясними страхове

Ако децата ви внезапно започнат да избягват опреде­лена стая или дори част от къщата или пък отказват да спят в собственото си легло, това обикновено е несъмнен знак, че нещо, или по-скоро някой, нарушава чувството им за безопасност в собствения им дом.

Домашни любимци

Ако домашното ви животинче започне да се държи странно, възможно е да бъде тормозено от дух. Виждала съм злобни духове да ритат или удрят животни. Дърпат кучето или котката за опашката или пък се опитват да я затиснат с вратата. Затварят бедните животни в ки­лера или пък ги примамват в забранена за тях стая. Ако следите внимателно домашния си любимец, можете да забележите как той реагира на празното пространство така, сякаш там има някого. Кучето ви може да започне да лае, докато гледа втренчено пред себе си. Котката ви може да извие гръб и да започне да съска насред стаята. Чрез внимателно отбелязване на мястото, върху което животното фокусира вниманието си, и от това как се променя поведението му може би ще успеете да заключи­те дали в дома ви има дух или не.

Как да документираме присъствието на дух върху филмова лента

Много хора твърдят, че са успели да уловят образа на духа на снимка. Получила съм буквално хиляди снимки и трябва да ви кажа, че ги разглеждам с доста голяма доза скептицизъм. Фотографското оборудване и компютърни­те програми напреднаха толкова много, че вече за всички е лесно да подправят снимката.

Някога вземах и фотоапарат със себе си, когато оти­вах да прогоня духа от нечий дом. Но постепенно разбрах в колко неудобно положение мога да поставя собствениците с такова действие. Ето ме мен, напълно непозната за тях, седнала в трапезарията им с фотоапарат в ръка, снимам празната стена и стенния часовник на дядо. И така, пре­станах да нося фотоапарат със себе си.

Когато хората споделят с мен, че биха искали да засне­мат духа вкъщи, ги съветвам да използват лента за висо­коскоростен фотоапарат (черно-бяла е за предпочитане) и да снимат без светкавица. Тъй като лентата не се вади от фотоапарата, преди да е проявена – и тъй като не очаквам фотографът, на когото ще занесете да прояви лента­та, да има представа защо сте я запълнили със завесите в дневната си, – има много малка вероятност образът да бъде манипулиран. Насочете обектива към мястото, къ­дето усещате присъствието на духа, и се надявайте на най-доброто.

Имала съм известни успехи в заснемането на духове, но най-вълнуващият пример за мен беше неволното „участие” във филма „Шепот от отвъдното” на онези, които се въртяха около снимачната площадка. Дженифър Лав Хюит бе завършила една доста трудна сцена, когато член на снимачния екип забеляза движение в сенките зад нея. Режисьорът спря да снима и всички се струпаха около мо­нитора, за да видят заснетата сцена. И бяха шокирани, когато зад Дженифър се извиси едра фигура. Режисьорът няколко пъти запита актьорите и членовете на снимач­ния екип дали виждат онова, което вижда той. Всички се съгласиха, че за един кратък миг нещо – или някой – се е появило във филма. Лав бе толкова изумена, че задържа лентата. Сега я показва на всеки, който се пита дали на снимачната площадка е имало духове или не.

Posted in Мери Ан Уинковски | No Comments »

Част III

Живот с духовете

10

ДА СИ ТЪРСИШ БЕЛЯТА

Как и с какво хората привличат духовете от преходността

Един от първите въпроси, които ми задават, докато прочиствам къщата от духове, е: „Това духът на моята майка/баща/близък роднина ли е?”. Може да се изненадате, но повечето пъти отговорът е „не”. В началото някои ос­танали на земята духове търсят близостта на семейството, но след известно време те сякаш разбират, че болести­те и другите проблеми, които връхлитат съпрузите или децата им, са директно свързани с тяхното присъствие в къщата. И макар да съм срещала духове, които изглеждат очаровани от възможността да накарат семействата си да страдат, повечето не искат да създават проблеми на любимите си хора, останали след тях на този свят.

След като предам най-общо „визитката” на някой непреминал в отвъдното дух – име и възраст, причини и обстоятелства около смъртта, място на погребване, – повечето хора искат да научат повече подробности от живота му. В някои случаи се оказва, че са познавали бегло покойника или пък си спомнят къде може да са го срещали.

Но в наистина огромен брой от къщите, в които ме канят, живите и духът, който обитава там, са си напълно непознати.

- Е, какво прави той тук? – пита озадачената собственичка, след като й разкажа за мъжа на средна възраст, кой­то поврежда непрекъснато фурната й. Напълно разбирам нейното объркване. Как става така, че хората споделят дома си с един напълно непознат дух?

Aз дойдох първи тук

Понякога хората се нанасят в жилище, което е вече обитавано от дух. Ако домът остане празен за кратко, духовете не тръгват непременно да търсят друг източ­ник на енергия. По различни причини те обикновено се при­вързват към определено място. Ако успеят да намерят из­точник на енергия, просто се връщат в празната къща, за да чакат следващия собственик.

Ако наскоро сте купили къща и в момента правите ремонт, обърнете внимание на работниците, които сте наели, и на процеса на работа. Необясними забавяния, не­очаквани инциденти и напрегната атмосфера могат да бъдат резултат на изгладнял за енергия дух. Ремонтните работи могат също така да разгневят духа, който смята това за „свой” дом и не обича промените.

Една двойка ми се обади, след като се бе нанесла в къща­та на мечтите си. Месеци наред търсели идеалния дом и бяха сигурни, че осемгодишните им синове близнаци също ще го харесат. Родителите планирали всяко от децата им да има собствена спалня, но синовете им скоро отказа­ли да спят сами. И родителите решили да използват сво­бодната спалня като временна стая за игри, докато под­готвят тази в мазето. А ремонтните работи в мазето още от самото начало били свързани с кавги и проблеми. Всичко се обърквало – инструментите не били там, къде­то по-рано били оставени; гредите все били отрязани накриво, а бащата и работниците получавали дребни нара­нявания. Още по-лошо било това, че бащата се задушавал и изпитвал необяснимо раздразнение при всяко свое слизане в мазето. Нямало очевидна причина за нервното му състо­яние, но то продължавало часове, дори и след като спирал да работи. Новата стая за игри най-после била завършена и момчетата решили, че все пак искат да имат самосто­ятелни стаи. Всичко било съвършено в продължение на две седмици. Но скоро майката отново започнала да намира сутрин двамата си сина в едно легло, а те ожесточено от­казвали да играят в красивата нова стая в мазето.

Един ден майката ги чула да си говорят, спрели в под­ножието на стъпалата към мазето. В гласовете им се до­лавяли страх и объркване.

- Не разбирам защо ни кара да слизаме тук долу с онзи мъж – казало едното момче.

- Тя не знае за него, глупако – отговорило другото и до­бавило сериозно: – Страх ме е от него.

- Да, може да ти изкара акъла, като стои неподвижно и те гледа втренчено.

- И на всичкото отгоре чупи играчките ми!

Майката не знаела как да изтълкува разговора. Много ско­ро след това тя също започнала да забелязва странни неща в мазето. Новата перална машина се повреждала непрекъсна­то. После банята се нуждаела от ремонт. Не обръщала вни­мание на случващото се и на забележките на момчетата до деня, в който ситуацията станала много по-сериозна.

Майката слизала по стъпалата към мазето, натова­рена с прането, а двете момчета се втурнали нагоре по стълбите, очевидно силно изплашени от нещо. Спрели по средата и едното втренчило поглед във въздуха точно пред майката. На лицето му се изписал ужас, то полит­нало назад и паднало по стълбите, като повлякло, без да иска, и брат си със себе си.

- О, мили Боже! – извикала майката и се спуснала надо­лу към момчетата. И двамата били доста разтърсени от преживяното, макар и невредими. – Какво стана? – попитала

- Непрекъснато ти го повтаряме! – извикало момче­то, което се било препънало, а в очите му се събрали сълзи. – Онзи мъж Отново беше долу! Идвахме при теб, за да те доведем тук, когато той изведнъж се появи на стълбите – точно пред теб! – добавило другото вече малко по-спокойно. – Той е страшен, ужасява ни!

Майката почувствала как космите по тила й на­стръхват. Огледала цялото мазе. Стаята била странно зловеща, въпреки ярките цветове и многото прекрасни играчки – нещо, което била забелязала и преди, но на ко­ето тогава не обърнала внимание. Спомнила си проблеми­те, които имал съпругът й при ремонта на помещението, злополуките, лошото му настроение.

Веднага щом ми се обади, усетих нещо негативно в къщата. Не зъл дух, но определено духа на лош човек. Точно това и открих след като ги посетих – разгневен старец, който мразеше децата. Някога живял в къщата и бил из­вънредно нещастен след като мазето – неговото мазе – било превърнато в стая за игра. Духът на стареца обаче бе мил и любезен, докато разговаряше с мен и щастливо премина в отвъдното. След като мирът и спокойствието бяха възстановени, семейството най-после заживя в дома на мечтите си.

Духовете от преходността понякога проявяват силно и упорито нежелание да напуснат театрите. Те по всяко време са пълни с духове. И, разбира се, това е абсолютно разбираемо. Там има непрекъснат поток на енергия – от работниците по поддръжката и репетиращите актьори, до зрителите, погълнати в разиграващата се пред тях драма. Много от тамошните духове обаче се изживяват и като бъдещи или настоящи директори, дизайнери, осветители, гримьори или просто като обикновени сценични работници, от които зависи едва ли не цялото представление. Когато започнах работа по „Шепот от отвъдното”, открих, че същото важи и за жителите на Холивуд. Не е изненадващо, че филмовата индустрия привлича духовете по същата причина като театрите.

Опитът ми показва, че духовете, привързани към хора, са по-склонни да преминат в отвъдното в сравнение с тези, които обитават любимите си места. Може би за­щото нямат някаква недовършена работа или имат нуж­да да общуват с живите, обикновено успявам да ги убедя да отидат там, където е по-добре за тях.

Ти си присвои нещата ми

Духовете могат да дойдат в дома ви заедно с тяхна вещ, която сте купили или придобили. Независимо дали наследявате среброто на пралеля си, или пък обичате да обикаляте магазините за антики и пазарчетата, където продават предимно стоки втора употреба, или пък разме­няте непотребни вещи със съседите, увеличавате шансо­вете си да се сдобиете с дух.

Удивена съм от вещите, които могат така здраво да държат в плен собствениците си. Някои случаи изглеждат по-очевидни от други. Според моята преценка около над три четвърти от бижутата витаят духове. Много жени остават на земята, защото не искат да се разделят с лю­бимите си диаманти; мъжете се тревожат за скъпите си часовници или са изключително привързани към авто­мобилите си. Срещала съм духове, които са останали тук заради палтата си от норки, мебелите в спалнята си или пък сватбените си рокли. И дори няколко, които изпитва­ха толкова силни сантиментални чувства към чиниите и рогозките си, че отказваха да влязат в Светлината, пре­ди да са узнали какво ще стане с тях.

Свърших добра работа за жена, с която се срещнах след смъртта на съпруга й. Той я бе оставил млада вдови­ца с две малки деца. Тя ме помоли да отида на погребение­то му Успях да й помогна, тъй като той имаше какво да й каже за финансовите дела на семейството.

Години по-късно тя отново ми се обади. Предприела ремонт в къщи и направила шокиращи открития. Както се оказа, тя много обичала разпродажбите. Колекционираше сребърни прибори и дори бебешки чашки, четки за коса и огледала. Не можела да се сдържа да се сдобие с още някоя лъжичка за чай, вилица или нож. Шегуваше се, че просто се налагало всеки път да си купува по нещо, защото непрекъснато губела старите.

След като децата й пораснали и се изнесли от родния дом, решила да го ремонтира основно – искала да е практичен и удобен за напредналата й възраст. Работниците започнали да смъкват тавана на кухнята и били засипани от сребърни прибори. Всичките липсващи вилици, ножове и лъжици заваляли като дъжд. Били вероятно 50-60 на брой.

Пристигнах и се срещнах с киселия и свадлив дух, който бе твърде раздразнен от разкриването на тайното му скривалище. Бил иконом в доста заможно семейство и се вбесил, когато децата решили да продадат сребърните прибори на родителите си. Ходел заедно с жената на всяка разпродажба и през последните десет години се забавлявал като крадял среброто от колекцията й и го криел. Призна, че напоследък не му било толкова забавно, тъй като накрая жената решила, че е напълно приемливо да подрежда на масата прибори от различни комплекти започнала много по-малко дa се тревожи, когато нещо изчезне.

Преместването на сребърните прибори вероятно е изисквало страшно много енергия и вярвам, че след като децата са се изнесли от дома, му е било много по-трудно да продължава да краде. След като бе разкрит, призна, че започнал да се уморява от това, и влезе в Светлината без никакви възражения.

Ако наистина обичате разпродажбите или пък сте обзавели дома си с антики, много е вероятно да сте се сдобили и с някой и друг дух. От това не следва, че трябва да престанете да купувате. В глава дванадесета ще ви кажа как да се предпазите от духовете, които се канят да дойдат в дома ви заедно с купената вещ.

Бях поканен

Трябва да призная, че съм разочарована, когато ме по­викат в някоя къща, за да я прочистя, а духът ми каже, че е бил поканен. Истината е, че получавам хиляди молби всеки месец. Много от хората се свързват с мен заради репута­цията ми – чули са от приятели или членове на семейство­то, слушали са мои беседи по радиото или са присъствали на някоя от лекциите ми. И точно те са тези, които ясно усещат присъствието на дух в дома си.

Други се свързват с мен било чрез телефонен разговор, писмо или на моя уебсайт, защото са изчерпали всички останали възможности. Те често са разтревожени – някои са като обезумели, а малка част от тях бих могла да опи­ша като безнадеждно отчаяни. Търсят ме заради сериозни със здравето, с домовете или семейството и след като са отхвърлили всички логични обяснения за бедите си, се хващат като удавник за сламка. Някои са така нетърпеливи да ги посетя в дома им, че се обаждат отново и отново, без да обръщат внимание на съобщението ми, записано на телефонния м секретар, в което се казва, че могат да минат до четири месеца, преди да върна обаждането.

Когато най-после отида в дома им, обикновено срещам духове с нетипично отношение. Когато научат, че г виждам и мога да говоря с тях, те се питам защо въобще съм там. Казват че са с този човек или на това място,защото са поканени. Когато разпитам хората, се оказва, че наистина напоследък са използвали дъска за спиритически сеанс / извършвали са ритуали, /опитвали са да направят магия, / занимавали са се с вещерство.

Длъжна съм да не се ядосвам на хората – поне не още от първата визита в дома им. Повечето хора не разбират напълно силата на подобни актове. Но простият факт е: Някои духове се прикрепват случайно към невинни свиде­тели, ако мога да се изразя така, но други биват привле­чени от енергиите, заобикалящи метафизически обекти или съпътстващи неправилни действия.

Бих искала хората да разберат, че лесно могат да извикат духовете, и всички проблеми, свързани с тях, чрез използването на дъски за спиритически сеанси, махало или магия, както и хвърлянето на проклятие също могат да привлекат духовете. Ако сте домакин на спиритически сеанс, духовете ще се озоват директно в дома ви. Можете да ги призовете и чрез опити за медитиране с цел общуване с тях. Автоматичното писане, при което всъщност подканвате духа да движи ръката ви, за да ви предаде определена информация, е особено глупаво поведение. Така приканвате духа да влезе в тялото ви и да ви обсеби.

Няма абсолютно никаква причина обикновените хора да се опитват да се свържат с духовете посредством някой от тези методи. Ако духовете трябва дa се свържат спешно с вас, ще намерят начин. Онези, които са влезли в Светлината, могат да идват в съня ви. А ако непремен­но трябва да привлекат вниманието ви, ще измислят как, повярвайте ми. Няма достатъчно добра причина да реши­те да споделите заобикалящата ви среда с непреминал в отвъдното дух.

Казвали са ми, че са поканили духа в дома си, за да при­добият знания за отвъдното и повече психически сили, та да се свържат с другия свят. Трябва да ви уверя, че по описаните по-горе методи обикновено биват привлечени духове от преходността. А тъй като не са влезли в Светлината, не знаят нищо повече за живота и силите в от­въдния свят от хората на земята.

Проследих те до дома ти

Дори да не сте участвали в спиритически сеанс и да не сте правили опити в черната магия, твърде е възможно да сте се свързали по някакъв начин с духове. Твърде възмож­но е дори да заведете някой в дома си. Ако притежавате висока енергия и сте бодра и жизнерадостна личност, ако имате високо ниво на физическа енергия – ако сте профе­сионален атлет или актьор например – или ако работите на място, където има много хора, понякога е само въпрос на време да привлечете вниманието на някой дух. Те се нуждаят от енергия, затова винаги се навъртат там, къ­дето има тълпи.

През годините съм забелязала, че някои професии със сигурност привличат духовете. Списъкът става все по-дълъг, тъй като непрекъснато посещавам нови места и така добивам по-голяма представа за сборищата на духо­ве. Отидох в Калифорния с убедеността, че ще срещна ду­хове там, където заснемат филми и телевизионни предавания. ­А най-удивителното от престоя ми в Санта Моника бе, че за първи път видях бездомни хора, които живеят по улиците. Очаквах около тях да витаят много духове, но се оказа точно обратното. Около бездомниците нямаше почти никакви духове. Макар и да предполагам какво би привлякло духовете, няма как да знам със сигурност, дока­то не попадна в такава ситуация.

Ето го все пак моя списък на професии и места, където най-често могат да се открият духове.

Полицейски управления. Рядко съм срещала полицай, към когото да няма прикрепен дух. Тези духове обикновено имат недовършена работа, която има връзка със смърт­та им. Не е задължително полицаят да е замесен в случая, довел до смъртта на духа.

Сградите на пожарните команди. По причини, кои­то никога не съм разбирала, там винаги има много духове, но те рядко следват огнеборците до домовете им.

Офиси на адвокати и съдебни зали. Адвокатите и съдиите, специализирали се в криминални случаи, са изло­жени на по-голям риск да привлекат около себе си духове.

Клиники за психично болни. Хората, които са на ле­чение там, често са „придружени” от дух. Те могат да се прикрепят към някои от лекарите и сестрите и да се за­селят в домовете им.

Летища. Екипът, работещ на всяко едно летище, така също пилотите и стюардесите са изложени на риск да прихванат духове навсякъде по света. Ако прекарвате много време в пътуване и в залите на летищата, можете да се върнете у дома си с дух.

Спортни зали и игрища. Няма друга енергия като тази на разгорещените запалянковци. Работила съм с много про­фесионални спортисти, които привличат не само духове, но и отрицателна енергия по време на кариерата си.

Издателства. Преди година не бих очаквала да открия дух в издателство. Докато не започнах да пиша тази кни­га, смятах издаването на книги за тихо и спокойно зани­мание. А после посетих няколко издателства. Щом веднъж видиш активността, която кипи по етажите, и жизнени­те u бодри личности, които се занимават с издаването на литература, разбираш защо в издателските офиси има толкова много духове.

Спешните отделения, особено в големите градове. Лекарите, медицинските сестри и дори шофьорите на ли­нейки са особено уязвими за духовете, макар и дори само краткият престой в спешното отделение да е достатъ­чен да привлечете вниманието на някой дух.

Старчески домове. Те обикновено са пълни с духовете на по-възрастни мъже, които вероятно чакат там смърт­та на съпругите си. Не виждам много често духовете на жени, очакващи съпрузите си да се присъединят към тях.

Барове. Колкото no-оживени, толкова по-добре. Духо­вете могат буквално да разцъфват от енергията на подо­бен род места. Колкото по-груба е обстановката, толко­ва по-радостни са те. Места, където строшените чаши и обърнатите маси едва ли са причина да вдигнете поглед от питието си. Точно както и в живота, мястото, което посещавате, определя какви духове ще привлечете. Духо­вете, които прекарват времето си в коктейл баровете във фоайетата на хотелите, обикновено са много различ­ни от онези, които посещават откритите барове.

Зъболекарски кабинети. Колко пъти сте седели, смра­зени от напрежение и ужас, в чакалнята, очакващи да из­викат името ви? Среща ли често вашият зъболекар про­блеми с компютърната техника и електрониката? Има ли много отменени посещения? Колко пъти сте си тръгвали, като сте се кълнели да смените зъболекаря си или пък питайки се защо се чувствате така изтощени след прегле­да? Създаваната тук енергия обикновено е много силна.

Антикварни магазини

Тъй като голяма част от духовете остават тук заради любимите си вещи, антиквар­ните магазини, както и тези за стоки втора употреба, обикновено са дом на тълпа духове по всяко време.

Театри и снимачни площадки. В лекциите и радио-предаванията често повтарях какви тълпи от духове населяват театрите, но не бях посещавала снимачна площадка, докато не започнах работа по „Шепот от от­въдното”. Сега знам, че там, където се заснемат филми и телевизионни програми, е пълно с духове. Още от първото си посещение в студиото се натоварих с ангажимента да ги убедя, че мястото им не е на този свят. И, повярвайте ми, като се има предвид какви личности бяха те, задачата ми никак не бе лесна.

Срещнах своята първа истинска холивудска звезда още с първото си попадане на снимачната площадка на „Парамаунт”. Разхождах се по навик наоколо с приготвени хи­микал и бележник, готова да си водя бележки за духовете, които ще срещна. И както обикновено следваше ме цяла малка тълпа. Завихме зад ъгъла и я видях. Заковах се на място и изтърсих:

  • О, мили Боже! Вие сте Барбара Стануик1.

Някои от по-младите в групата бяха удивени.

  • Кой?

  • Нали знаете – Виктория Баркли от „Голямата долина“ – казах с надеждата популярният телевизионен сериал да им подскаже нещо. Надявах се също да не вдигат излишна вря­ва, ако не знаят нищо за актрисата. Веднага се виждаше, че мис Стануик не е особено доволна от невежеството им.

- О, някаква стара телевизионна актриса! – измърмори някой, очевидно изгубил интерес.

Е, това вече разгневи мис Стануик!

Изнесох набързо кратка лекция, в която ги запознах с личността и творчеството на Барбара Стануик. Разка­зах им за звездата от сцената и екрана, която всъщност е била пионер в киноиндустрията. Споменах още красотата й, таланта й, безспорната й етика в работата и успеха й.

- Тя наистина беше велика актриса – казах. – И трябва да й засвидетелствате уважението си.

Като свърших кратката си реч, всички мълчаха, а Бар­бара Стануик имаше спокоен и доволен вид. После, като всеки почитател, й казах колко силно се възхищавам от работата й. Говорихме дълго. Тя бе повече от щастлива да побъбри с мен за различните филми, в които бе учас­твала. Каза ми, че приживе вярвала в съществуването на духовете и след смъртта си била доволна да открие, че може да „остане” в индустрията, която била от голямо значение за нея.

Като приключихме разговора, я попитах дали иска да влезе в Светлината. За да бъда искрена, трябва да кажа, че се чувствах като неин покровител. Бе починала на осем­десет и три годишна възраст и макар да бе все още с пре­красна и царствена осанка, тя си беше една дребничка и крехка старица. Помислих си, че след всичките тези годи­ни вероятно е готова да си отиде от този свят.

- Не мисля – отговори тя учтиво, но твърдо. – По-ско­ро ми се струва, че трябва да държа нещата тук под око.

Отговорът й ми даде ясно да разбера, че не мога да я покровителствам. Ако настоявах, просто щяхме да из­паднем в разгорещен спор.

- Мис Стануик – казах, изпълнена с уважение и почит, – не ви ли липсва възхищението на почитателите ви?

Тя махна пренебрежително с ръка, но аз виждах, че съм на прав път.

- Предполагам, че аз съм първата, която ви е видяла от доста време насам – продължих. – Нима сте говорили с някого другиго?

Тя поклати глава.

- Ако влезете в Светлината, ще бъдете отново в раз­цвета на силите си – казах. – А духовете от отвъдното могат да влизат и излизат от нашия свят, когато поже­лаят. Възможност, от която сте лишена в момента.

Тя ме изгледа скептично, но чувствах, че я карам да се замисли, затова продължих.

- След като ви виждам и разговарям с вас, не мислите ли, че знам за какво говоря?

- И ще мога отново да идвам тук? – запита.

- Имам приятели, които непрекъснато общуват с ду­ховете от отвъдното – уверих я. – Aз самата няма да ви виждам и няма да мога да общувам с вас след влизането ви в Светлината, но има други, които ще могат.

Тя вирна брадичка. Виждах, че е взела решение.

- Добре - каза. - Ще си отида.

Сътворих Светлината и я видях да влиза в нея. Чувс­твах се удовлетворена. Твърдо вярвам, че духовете, мина­ли през Бялата светлина, намират покой – за разлика от онези, които остават на земята. Щастлива съм, че мога да им дам възможност да променят ситуацията.

Последните ми посещения на снимачната площадка на „Шепот от отвъдното” ми разкриха нещо, което никога не съм смятала за възможно. Духове от други места в Хо­ливуд кръжаха около нас заради естеството на работата ни. Подобни духове обикновено се прикрепят към актьорския състав и снимачния екип и особено към изпълните­лите на главните роли. Разговарях с някои от тях и осъз­нах, че те, като реалните живи почитатели, просто не можеха да проумеят, че Дженифър Лав Хюит не общува с духове за разлика от персонажа, в който се превъплъщава. Били чули, че на снимачната площадка има човек, с когото ще могат да общуват. В резултат, започнаха да следват всички от снимачния екип до домовете им с надеждата да привлекат внимание. След като разбираха, че хората, с ко­ито са тръгнали, не ги виждат, те се връщаха на снимач­ната площадка и създаваха още повече проблеми. И накрая „пострадалите” актьори и членове на снимачния екип ми се оплакаха. Трябва да призная, че това развитие, макар и възпрепятстващо работата, имаше ефект – поне от глед­на точка на духовете. Всеки път, когато пътувам до Лос Анджелис, успявам да изпратя в Светлината поне няколко духа, включително на доста известни личности. В момен­та се опитвам да измисля как да защитя снимачната пло­щадка от нежеланите ефекти, причинени от духовете. Ако някога сте виждали снимачни площадки, знаете колко просторни и лесно достъпни са те. Все едно да се опитате да защитите малък град! А когато сте на такова място, на театър или на кино, лесно можете да отведете до дома си един или два духа, решили, че искат да си починат от изпълненията на актьорите.

Като човек, чието ежедневие е свързано с паранормал­ното, аз съм винаги наясно с енергията, която ме заобика­ля. Има много други хора, които работят в областта на метафизиката – включително гадателите на карти, аст­ролозите, нумеролозите, спиритуалистите, лечителите и много други. Непрекъснато им повтарям, че трябва да внимават и да се предпазват, когато работят с клиен­ти. Повечето хора търсят услуги от подобен род заради негативното развитие на живота им. Обаче ако не се вземат подходящи предпазни мерки (като например да се намирате в Бялата светлина, докато работите, да почис­твате оборудването си с морска сол и/или енергията на луната, да използвате защитни талисмани и да ограничи­те влиянието на негативната енергия на клиента върху вас), духовете, влезли в дома ви заедно с клиента, могат да останат и след като той си тръгне. Те могат да напра­вят живота ви наистина труден или да се прикрепят към следващ клиент, потърсил помощта или съвета ви. Кол­кото no-изложени сте на риск от влиянието на духовете, толкова повече допълнителни мерки трябва да вземете, за да се предпазите.

Съветвам също и онези, които търсят помощта на подобен род хора, да внимават. Ако се налага да се обърне­те към такива специалисти, по-добре е човекът да ви бъде препоръчан от доволен клиент. Хората, които се занима­ват с тези нетрадиционни неща, без да имат достатъч­но познания, могат да привлекат какви ли не тъмни сили. Няма гаранция, че след като сте гостували на съседа си, който гледа на карти, духът от неговия дом няма да реши да ви последва.

След като прочетете тази глава, за вас трябва да е очевидно, че има различни начини да привлечете духовете, преднамерено или не, докато изпълнявате всекидневните си задължения. В единадесета глава ще обсъдя признаците, които ще ви подскажат, че живеете в компанията на дух. В дванадесета и тринадесета глава ще ви посъветвам, стъпка по стъпка, как да предпазите себе си и околната си среда от духове и негативна енергия. Ще ви кажа също как можете да намалите негативното въздействие на не­видимите сили.

1 Барбара Стануик (родена Катрин Руби Стивънс) – американска ак­триса, родена на 16 юли 1907 в Бруклин, Ню Йорк. Умира на 20 януари 1990 в Санта Моника, Калифорния. – Бел. пр.

Posted in Мери Ан Уинковски | No Comments »

зли духове демони бесове дявол дяволи

от книгата на Мери Ан Уинковски КОГАТО ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ

 

9

ЗЛИ ДУХОВЕ

Рядко срещани, но реални

Тази глава е кратка, защото, честно казано, не обичам да говоря за злите духове също толкова, колкото и да ги срещам. Благодарна съм, че за всичките тези години, в които помагам на духовете да преминат отвъд, не ми се е налагало да се справям с много от тези тъмни и могъщи негативни сили. Искам ясно да подчертая, че съществата, за които говоря в тази глава, напълно се различават от починалите нормални хора. В предишните глави говорих за духовете на хора, които са били зли и са имали лошо поведение приживе. Когато тези хора – убийци, изнасилвачи, педофили и други престъпници – умрат, те все пак имат възможност да влязат в Светлината. Дори когато са останали на земята, съм в състояние отново да им предоставя възможността да преминат отвъд. Както казах и преди, не знам какво се случва с въпросните духове, след като влязат в лъчистия бял тунел. Знам обаче, че Светлината е там за тях и във времето на смъртта им.

Искам също така да бъде ясно, че духовете, за които говоря в тази глава, не принадлежат на Светлината Тези същества не идват през белия тунел. Aз всъщност дори не вярвам, че това са духовете на хора. Когато ги срещна, сътворявам Светлината – главно за моя собствена защита, – но изключително рядко успявам да изпратя някой дух в нея. Когато кажа на един такъв тъмен и зъл дух да си тръгне, той обикновено напуска човека или мястото, към които е прикрепен, но аз невинаги знам къде отива. У мен се е оформила вярата, че тези същества обикалят из Вселената, местят се от място на място и от човек на човек – там, където са извикани или приветствани.

Злите духове или тъмните същества, за които гово­ря, са енергийни форми, но се различават от негативната енергия, за която вече стана дума в тази книга. Обикнове­ната негативна енергия може да приеме форма на прокля­тие или лоши мисли, насочени преднамерено към опреде­лен човек. Някои от непреминалите духове допринасят за негативната енергия. Както и някои живи хора.

От друга страна, злите духове, които разглеждам тук, се използват единствено за зли цели – например да даряват на хората сили и власт при практикуването на черна магия и сатанизъм. Хората, които извикват тези същества, често го правят с очакването да бъдат надаре­ни с необикновена сила. Тези, на които помогнах, признаха, че не са разбрали в пълна степен опасността, на която са изложили себе си и близките си, когато са поканили в жи­вота си тъмните същества.

Как могат да бъдат повикани злите духове

Изпълняват се различни ритуали за извикване на ду­ховете. Спиритическите сеанси обикновено привличат вниманието на духовете от преходността, но понякога могат да поканят и други същества в дома ви. С мен са се свързвали и хора, които се страхуват, че в домовете им са се заселили зли духове – често ми казват, че живеят заед­но със самия дявол. Тези същества обаче се нуждаят от ко­личество енергия, което трудно може да се осигури в нор­мален дом. Хората, които се намират в компанията на зли духове, обикновено са взели участие в ритуали, имащи за цел да ги привлекат. В няколко изключително редки случаи се наложи да помогна на хора, които са имали нещастието да се нанесат в къщи, в които предишните наематели са провеждали такива ритуали.

Млада двойка ми се обади, след като се преместили в новото си жилище. Съпругата била бременна с първото им дете и започнали да търсят подходящ дом. Били очарова­ни и развълнувани, когато попаднали на старата къща в мисионерски стил в близост до мексиканската граница. За нещастие радостното им вълнение се превърнало в безпо­койство веднага след като се нанесли и започнали ремонт­ните работи. Къщата била необитаема в продължение на няколко години и имала нужда от сериозно обновяване. Два­мата бъдещи родители свалили тапетите и видели пентаграми, изрисувани по стените. А докато работел под къщата, където можел да влезе само пълзешком, съпругът открил огледало, украсено с непознати за него символи. На стената на гардероба пък на втория етаж била окачена стара дъска за спиритически сеанси.

После започнали да се появяват различни усложнения в бременността, които двамата не приели за чиста слу­чайност и ме потърсили. Още с пристигането си в къща­та веднага усетих невероятното количество негативна енергия. Без да съм срещала тези тъмни същества, имах усещането, че в къщата витаят зли сили.

Обясних на двамата съпрузи, че пентаграмите по сте­ната могат да служат за портали. Порталите са енергий­ни отвори между света на живите и този на духовете, през които те могат да влизат и излизат от нашия свят, когато пожелаят. Обикновено хората ги създават чрез ритуали, които включват изписването на характерни символи по стените и подовете. Занимаващите се с черна магия и вещерство често използват символиката, без да разбират напълно какви мощни сили предизвикват. Имала съм случаи, когато след като съм прочистила къщата от духовете и съм поставила семената от дюля, детето е решило да си поиграе на черна магия, отворило е портал и е позволило на духовете да се върнат. Важно е да запомните, че не само духовете, но и злите сили могат да използват порталите и да влязат неканени в живота ви.

Прогоних негативната енергия от дома на двойката (като използвах техниките, обяснени в тринадесе­та глава) и поставих семена от дюля, за да защитя дома. Съпругът занесе старата дъска за спиритически сеанси и огледалото в църквата, която се намираше в края на тях­ната улица. Бременността на съпругата се стабилизира и двамата бяха щастливи в новия си дом.

Обсебеност

Ако хората допуснат зъл дух в тялото си, те биват об­себени и контролирани от злите сили. Tози вид обсебеност се различава от другите, по-безвредни видове като например онези, които възникват в случаите с „приходящи” ду­хове. Приходящият” дух се възползва от човек, изпаднал в безсъзнание или полумъртъв такъв, и се вселява в тялото. „Приходящите” духове могат да се открият в телата на хора, върнали се към живота, след като са били обявени за мъртви. Например представете си човек, отишъл в обще­ствен парк, за да се самоубие. Взема свръхдоза лекарства и е близо до смъртта, когато случаен минувач го забелязва и се обажда за помощ. Лекарите пристигат и не откриват пулс, но въпреки това решават да се опитат да го върнат към живота. А междувременно минаващ наблизо дух решава да се възползва от ситуацията и да се засели в празното тяло. И изведнъж лекарите са шокирани, защото долавят слаб пулс. Мъжът е „спасен” от смъртта. Но всъщност оцелели­ят е много различен от мъжа, намерил смъртта си, макар и различията да са понякога шаблонни. Човекът,опитал да се самоубие, може би е мразел класическата музика. И ето че приятелите му изведнъж откриват, че след като по чудо е оцелял, той вече обожава Моцарт. Или пък човек, обожавал кучетата преди „смъртта” си, изведнъж решава да отглеж­да котки. Или пък този, който мрази пикантните подправ­ки, неочаквано се влюбва в мексиканската кухня. Тези нови предпочитания определено са промени и могат да се сторят наистина обезпокоителни на приятелите и роднините, ко­ито започват да се питат какво се е случило с любимия чо­век. Но тези промени в по-голямата си част са безвредни.

Не е толкова невинно обаче да бъдеш обсебен от зъл дух. Хората, допуснали тъмна сила в телата си, често чу­ват гласове. Държат се странно, макар да не си спомнят нищо от стореното. Обсебените от зли духове имат много общи характеристики с психично болните и дори могат да бъдат приети в болница, за да се лекуват. Непрофесио­налистът не може да направи разлика между силата и въз­действието на тези зли енергии и съвсем реалните пробле­ми на страдащите от умствени и психични разстройства. Някои църкви и религии осъзнават каква опасност е да бъ­деш обсебен от зъл дух. Повечето имат специално обучени членове, които могат да предложат помощ и съдействие на пострадалите от срещата си със злите сили.

През всичките тези години, в които помагам на духо­вете да преминат в отвъдното, съм се срещала с какви ли не духове, но с много малко хора, обсебени от наистина зло същество. На пръсти се броят случаите, когато съм отстранила тъмната негативна енергия, използвайки техниките на баба ми за сваляне на проклятие. Tози вид работа обаче е много по-опасна и трудна от това да прогониш обикновена негативна енергия или да отстраниш проклятие. Бях много неспокойна и страдах физически в няколкото случая, в които се изправих срещу злите същес­тва. Не търся съзнателно този вид работа. Предпочитам да я оставя на онези, които имат необходимите знания и са обучени да се справят със злите сили.

Силата на съществата на мрака

Съществата на мрака, зли духове, демони – каквито и имена да им дадем, притежават огромна мощ. Злите сили мога да преместват тежки мебели, да обръщат рафтовете с книги, да убиват или сериозно да нараняват домашните ни любимци, както и дребни диви животни. Някои хора споделят с мен, че са виждали в дома им да бродят черни сенки. Други споменават за ужасяващи кървавочервени очи, които сякаш плават в мрака. Трети твърдят, че са зърнали с копита, рога или опашки, макар че аз самата никога не съм виждала духове с подобни атрибути.

Струва ми се, че е добре да повторя: Тези същества търсят изключително високо ниво на негативна енергия. И обикновено не могат да бъдат открити в обикнове­ните жилища. Най-често биват призовавани чрез опасни практики и са привлечени от негативни дейности. При­съствието им не може да се сбърка с нищо друго.

Посетих една къща, след като жената ми се обади и ми каза, че в една от стаите й непрекъснато светят червени очи. Спрях до тротоара и още преди да вляза, можех да кажа, че енергията, която обгръща къщата, не е добра. Въпреки че бях подготвена да се срещна с нещо отвратително, пак се чувствах неспокойна, докато преминавах от стая в стая и гледах как щорите на всички прозорци неочаквано се спускаха. Всяка стая тънеше в мрак, когато влизах в нея. Запитах жената дали това се случва често. Тя с въздишка ми отговори, че през по-голямата част от деня обикаля от стая в стая, дърпа завесите и вдига щорите, но още преди да е стигнала до вратата, стаята отново потъва в мрак.

Прогоних злата енергия от къщата. И както винаги, когато имам работа със зли духове, не научих нищо за тях. Те никога не ми говорят. Опитвала съм се да общувам с тях. Питала съм ги за имената им, за причините за смъртта им и къде са погребани телата им, но тези тъмни човекоподобни фигури никога не са ми отговаряли, а само са ме гледали заплашително.

И постепенно у мен се оформи убеждението, че тези същества се различават от обикновените духове. Осъзнах, че може би никога няма да разговарям с тях. Заради опита си в свалянето на проклятия и отстраняването на други видове негативна енергия вярвам, че мога да прогоня и тези същества от определен човек или място. Но при­знавам, че не знам къде отиват.

Как да се защитим от злите духове

Най-добрият начин да се защитите от злата енергия е изобщо да не я предизвиквате да се появява. Не се занимавайте с черна магия, вещерство или сатанизъм. Не си играйте с дъски за спиритически сеанси. Не правете ма­гии, които имат за цел да извикат дух, който да ви дари с повече сила, богатство или слава.

Някои от техниките за справяне с проклятия и други негативни енергии, които ще препоръчам по-нататък в тази книга, могат да помогнат да се намали влиянието на злия дух, вселил се във вас или в дома ви. Ако продължавате да страдате, потърсете съвет от човек, познаващ добре религията или света на духовете.

И най-важното, помнете, че почти всички духове, ко­ито съм срещала в практиката си, са на определени покойници и че те се държат така, както и приживе. Могат да предизвикват у вас раздразнение, нуждата им от енергия може да предизвика проблеми за вас и семейството ви, мо­гат да бъдат дори неприятни. Обаче злите духове, които обсъдих в тази глава, не се държат като духовете на хо­рата. Опитът ми показва, че те са тъмни сили, много по-малко предсказуеми и много по-опасни дори от най-ужасяващите същества, които съм срещала.

Posted in Мери Ан Уинковски | No Comments »

8

ЖИВОТНИ

Предани след смъртта

Що се отнася до поведението на духовете на живот­ните, продължавам да се уча. Искрено вярвам, че всяко живо същество притежава дух и че Бялата светлина се явява за всички при смъртта им. Въпреки че баба никога не ми е го­ворила за духовете на животните, през годините съм виж­дала такива както на домашни, така и на диви животни. Тъй като винаги имам домашен любимец у дома, виждала съм духовете и на собствените си любимци. Тези различни срещи са ме научили какво може да застави духа на живот­ното да влезе в Светлината или да остане на земята.

Предполагам, че след смъртта духът на животното има толкова време да премине отвъд, колкото и човеш­кият дух, но не мога да кажа със сигурност. Възможно е също животинските духове да разполагат с по-малко вре­ме. Когато умря малкият ми африкански таралеж Пинда, виждах духа му през първите няколко часа след смъртта. Всъщност така и узнах, че е мъртъв. Влязох в стаята, в която беше клетката му, и го видях да се търкаля по ки­лима. Зачудих се как е успял да излезе, но като се вгледах по-внимателно, видях, че спи, свит на кълбо, в обичайния си ъгъл. След няколко часа и Пинда, и Бялата светлина бяха изчезнали.

Както духовете на хора, тези на животните, които остават на земята, разчитат на енергията на живите и създават хаос и проблеми в заобикалящата ги среда. Тъй като домашните любимци обикновено са дребни животни, те се нуждаят от много по-малко енергия и следователно влияят много по-малко от духовете на хората. Виждала съм духовете и на по-едри животни, като коне и лосове например. Мога да ви уверя, че ще усетите ефекта от присъствието на духовете им също толкова лесно, колкото и ако живите животни нахълтат в дома ви.

В сравнение с духовете на хората, които забелязвам и с които общувам едва ли не всеки ден, не мога да кажа, че срещам много често духовете на животни. Виждала съм духа на крава. Сред природата пък съм забелязвала духове на лисици и лосове. Но най-често срещам духове на домашни любимци. В това има смисъл, разбира се. Не е лесно да видиш диво животно на живо. Инстинктът им подсказва да се крият, особено когато към тях приближава човек. Също както при хората, духът на животното се държи по подобен начин.

За нещастие аз не съм доктор Дулитъл. Не мога да разговарям с духовете на животните, както с тези на хората. Всичко, което знам за тях, съм научила посредством наблюдения и взаимоотношенията с животните, които съм имала през годините.

Според мен, за да разбереш поведението на животинския дух, трябва да използваш здравия си разум. Аз самата съм имала различни домашни любимци, а и работих с животни дълги години. Когато бях млада, се научих как да се грижа за външния вид на кучета и котки и по-късно открих собствен „козметичен“ салон. Двамата със съпруга ми дълги години организирахме изложби на кучета. Има хора, които са напреднали в общуването с животните, и от разговорите си с тях знам, че повечето животни въз­приемат присъствието си на земята като специална ми­сия. След като умрат, повечето от тях влизат инстинк­тивно в Бялата светлина, защото знаят, че са изпълнили задачата си. Като хората, те виждат познати и прияте­ли (хора и животни) в Бялата светлина и понякога нямат търпение да отидат при тях.

При някои животни обаче обучението и предаността могат да победят инстинктите и да станат причина ду­ховете им да останат на земята. Веднъж ме повика жена, която се ползваше от услугите на куче. Тя искаше да знае защо кучето, на което до скоро можела да разчита безу­словно, изведнъж престанало да изпълнява задълженията, за които е обучено. Бъди бе великолепен черен лабрадор и трябваше да се грижи за Кари, която страдаше от при­падъци и други разстройства на нервната система. Първо­то куче на Кари, Гилда, било златист лабрадор и й служило повече от шест години. Но Гилда остаряла и заболяла от артрит, зрението й отслабнало и на нея вече не можело да се разчита.

Треньорът, който обучил Гилда, предложил тя да ос­тане със семейството и след пристигането на новото куче. Кари била повече от щастлива от това уреждане на въпроса. Не искала да захвърли любимото си животно и дори мислела, че Гилда може да научи новото куче на някои умения.

За облекчение на всички, двете кучета се разбирали чудесно. Гилда наистина започнала да обучава Бъди в „про­фесията” и се наслаждавала на новото си положение на до­машен любимец. Обожавала да се вози в колата и продъл­жавала да изпълнява някои от по-простите си задължения – например да носи различни вещи на собственичката си. Всички били опечалени, когато само десет месеца след „пенсионирането” си Гилда се разболяла и умряла.

Отначало семейството било готово да извини стран­ното поведение на Бъди, защото знаело, че той също тъ­гува. Но след известно време всички, дори треньорът, били озадачени от отказа му да изпълнява определени команди.

И накрая майката на Кари ми се обади и ме запита дали е възможно духът на Гилда да е все още с тях и да е причи­ната за объркването на Бъди. Отговорих, че е възможно. Пристигнах в къщата и не се изненадах, когато духът на Гилда ме посрещна още на вратата, размахал опашка. Бъди крачеше с уважение след учителката си.

- Виждате ли – каза Кари, след като ме въведе, – Бъди трябва да се приближи към вратата или с мен, или преди мен. Не след като съм отворила. А той непрекъснато обърква всичко.

Треньорът, една мила жена, също бе в къщата. Запитах я, дали е е обичайно новообученото куче да продължи да бъде обучавано от старото. Отговори, че е опитвала този подход с кучета – водачи на слепи, но не и с такива, обучавани да служат на инвалиди, защото те трябва да изпълняват много повече задачи. Изказах предположението, че духът на Гилда обърква Бъди. Помолих Кари да даде една от командите, които той не иска да изпълни.

- Справя се най-зле с носенето на разни предмети – каза тя.

Заповяда на Бъди да донесе дистанционното на телевизора. Духът на Гилда излезе пръв от стаята, а двамата с Бъди го следвахме отблизо. Двете кучета стигнаха почти едновременно до искания предмет и Гилда постави лапа върху него, а бедният Бъди просто седна на задните си лапи и я загледа, сякаш се питаше как да изпълни задачата.

След като обясних на всички какво се случва, те се съгласиха, че ще е най-добре духът на Гилда да премине в отвъдното. Заради специалното й обучение не бях сигурна как ще я накарам да влезе в Светлината. Трябваше да проб­вам по принципа на опита и грешката. Отначало сътво­рих Светлината и я посочих.

- Отиди да видиш! – казах на Гилда. Обаче тя просто седеше и ме гледаше безучастно.

Осъзнах, че Гилда е обучена да приема команди само от собственичката и треньорката си, а те не виждат Свет­лината и не могат да я посочат. Следователно трябваше да измисля нещо. Казах на треньорката да донесе предмет, който Гилда е обучена да носи на собственичката си, но да се погрижи той да е нечуплив. Тя отиде до караваната си и се върна с неизползваем мобилен телефон. Обясни, че често го използва при обучението на кучетата. Посочих къде ще сътворя Светлината. Казах й да остави телефона там и когато й дам сигнал, да изпрати Гилда да го донесе. Надявах се, че тъй като духът на Гилда преди това не бе успял да вдигне дистанционното, няма да се справи и с те­лефона и просто ще остане на мястото, докато затворя Светлината около него.

Планът даде много добър резултат и успях да изпратя духа на Гилда в отвъдното. Според семейството и треньор­ката – Бъди бил объркан още няколко дни. Но щом осъзнал, че е сам в задълженията си, започнал да ги изпълнява и се превърнал в предано куче, на което може да се разчита.

Разбира се, убеждението, че духовете се държат по­добно на живите животни, не ме успокоява или улеснява ни най-малко. Тъй като дълги години съм работила с кучета, бях повече от сигурна, че ще успея да се справя с духовете на повечето, но понеже у дома имах котка, се ужасявах, че все някога ще ми се наложи да изпратя и котешки дух в Светлината.

Когато най-после срещнах такъв дух – в къща, в която малко котенце бе придобило зависимо поведение, макар че бе единственото животно там, – имах късмет, защо­то присъстваше и дух на човек. Макар жената никак да не обичала котки приживе, неохотно се съгласи да вземе котешкия дух със себе си в Светлината – за голямо облек­чение на тероризираното котенце, което не изглеждаше тъжно, че ще се раздели с „другарчето” си.

Оттогава започнах да използвам същата тактика, щом бе възможно. Това просто е най-лесният начин да на­караш духа на животно да прекоси светлия тунел. За щас­тие има доста места, за които съм сигурна, че приютя­ват духове и на хора, и на животни. Например сградите на пожарните команди често се обитават от духовете на загиналите огнеборци и тези на далматинците, които са им помагали да извеждат навън хората, хванати в ка­пана на пламъците. Често духът на огнебореца е повече от щастлив да вземе със себе си в Светлината и този на преданото куче. А на хиподрумите срещам услужливите духове на коняри, готови да вземат със себе си в отвъдно­то духовете на състезателните коне.

Защо животните остават

Вярвам, че много духове на животни остават на земя­та от чувство за преданост. Повечето от тях остават при човек, когото обичат, или в дом, който им е познат и където са били щастливи. Други, особено тези на куче­тата, остават, защото искат да бъдат утеха за хората.

Знам, че моят любим пудел Мейджър остана с мен и след смъртта си, макар че всичките други кучета, с които бях участвала в изложби, преминаха в отвъдното.

Някои животни остават, за да предложат защита. Когато участвам в радиопредавания, често ми се обаж­дат шофьори на камиони, които слушат предаването на живо. Повечето от тях са срещали „животните от магистралата”, както ги наричам аз. Тези духове са обик­новено бели кучета, макар да съм чувала от хора, че са срещали също мечки и койоти. Шофьорите обясняват, че шофират по някое тихо и усамотено място от магист­ралата и изведнъж пред тях изниква огромно бяло куче -обикновено когато наближават билото на хълм или са в началото на остър завой. Те натискат силно спирачките, за да не ударят животното, и продължават да шофират изключително внимателно. И тогава – почти винаги, виждат пред себе си човек, застанал отстрани на шосе­то, катастрофа или спрял автомобил. На шофьорите им се струва, че животното се е появило, за да ги предупре­ди за опасността.

Обаждат ми се също хора, които нямат домашни лю­бимци у дома, но се будят внезапно посред нощ от бясно­то лаене на куче или от усещането за котешка лапичка на бузата си. Вече напълно будни, имат ясното усещане за надвиснала беда – например пожар или сериозно болен член на семейството.

Срещала съм и духове на животни, останали на земята заради чувството за нещо недовършено. Виждала съм духо­ве на състезателни коне да продължават да тренират на пистата всяка сутрин и дори да участват в надбягвания с живите коне. В заключение мога да кажа, че както при хо­рата, личността на животните определя дали духът ще остане на земята, или ще премине в отвъдното.

Как да разпознаем присъствието на животински дух

Като посетя място, където витае дух на животно, хората често ме питат: „Защо моето куче/ котка/ канарче не усеща духа?”. Опитът ми показва, че животните много приличат на хората в това отношение. Животните забелязват духовете и на хората, и на себеподобните си. И реагират по същия начин както ако живо същество наруши територията им. Те са също така по-чувствителни към слабите промени в температурата, които могат да възникнат около духовете.

Както при хората, някои животни усещат по-ясно енергията на духа. Има животни, които ще забележат влизането на духа в дома, но ако се преместят заедно със семейството на място, където вече живее дух, ще се държат така, сякаш това е негова територия. В тази ситуация животните като цяло няма да обърнат внимание на духа, освен ако той не започне да ги тормози -да ги рита, да защипва опашките им с вратата, да ги настъпва по лапите или пък да ги затваря в някоя стая.

В зависимост от вида на домашния ви любимец, можете да забележите различни модели на поведение – духовете на животните определено влияят на поведението на живите животни. Например котката ви може да спи спокойно на някое слън­чево местенце от дивана, а после изведнъж да се събуди и да започне да следи нещо, което се движи по пода и дори по тавана. Ако сте в стаята, дори да проследите погледа й, едва ли ще забележите нещо. Може да предположите, че е видяла просто някакво насекомо или паяк. Но в девет от десет случая, ако се приближите до мястото, в което тя е втренчила поглед, няма да откриете нищо.

И кучетата, и котките могат да избягват определено място в стаята. Могат изведнъж да се заковат на място, да се обърнат рязко или да заобиколят. Но ако духът, бил той на животно или човек, не е преднамерено зъл и не ги заплашва, те обикновено го приемат съвсем спокойно.

Вредни ли са духовете на животни

Тъй като са малки, духовете на животните нямат нужда от толкова много енергия, колкото тези на хо­рата. Общо взето, ако в дома ви живее дух на животно, той няма да ви безпокои особено. В много случаи хората, които усещат присъствието на духовете на любимите си животни, казват, че това ги успокоява. Такива духове обаче могат да раздразнят другите животни в къщата и да причинят известни проблеми. Трудно е да възпиташ на дисциплина домашно животно с лошо поведение, особено без да го виждаш!

По времето, когато двамата с Тед организирахме из­ложби за кучета, се бях сприятелила с Бари, който бе пос­тигнал забележителни успехи като дресьор. Той демонс­трираше на клиентите качествата на различните поро­ди. Бе стопанин на доста оживен „пансион” за кучета в щата, където живееше, и не рядко приютяваше там двай­сет или трийсет от кучетата на клиентите си. За първи път го забелязах да върви по подиума с великолепна пъстра датска хрътка. Името на кучето бе Граф, то обожаваше Бари. Между двамата съществуваше връзка, която ги пре­връщаше в зрелищна двойка на подиума. Извън подиума Граф бе тромав и несръчен като малко кученце. Като се имаха предвид огромните му размери, той оставяше след себе си хаос, където и да отидеше.

Не бях виждала Бари известно време, докато не се за­сякохме на една изложба за кучета близо до дома му. Той ни покани да му гостуваме. Предложи да пренощуваме у тях, а кучето ни – в „пансиона”. Обратното пътуване щеше да е дълго, затова приехме предложението му. Попитах за Граф и с мъка научих, че е умрял преди няколко месеца. По-рано, на изложбата, не бях забелязала да го придружава духът на Граф, затова предположих, че е преминал в отвъдно­то. Но когато отидохме до „пансиона”, за да заключим кучетата за през нощта, Бари подхвърли нещо странно. Каза, че се надява те да останат заключени до сутринта. Полюбопитствах какво иска да каже, а той отговори, че напоследък всяка сутрин заварва пълен хаос в „пансиона”. Хавлиите били разпръснати по пода, играчките на чети­риногите – разхвърляни навсякъде, храната била изсипана, а повечето от кучетата – изтощени, сякаш цяла нощ са били на парти.

- Най-странното е – добави Бари, – че преди да си тръгна нощем, проверявам поне два пъти дали вратите са заключени. Когато се върна на сутринта, те отново са заключени. А навсякъде цари хаос. Нямам ни най-малка представа кой е виновникът за това.

Aз имах, но не казах нищо, докато не влязохме в „панси­она”. Сами се досещате какво видях – духът на Граф сто­еше до масата, върху която подсушаваха и вчесваха куче­тата, вдигнал върху нея предните си лапи. Бе висок почти колкото мен, а като видя Бари, замаха усилено с опашка. Нямах никакво съмнение защо хавлиите се озовават на пода всяка вечер.

Отначало Бари не ми повярва, че духът на Граф е там.

- Невъзможно – каза той. – Граф не бе с мен, когато умря.

Попитах го кога са започнали проблемите в „пансиона” му и той си спомни, че е станало преди три седмици, кога­то се върнал от изложба на кучета, проведена в друг щат. На въпроса ми дали се е видял със собствениците на Граф на тази изложба, Бари отговори положително. Били взели със себе си един от потомците на породистата датска хрътка, за да видят потенциала му.

- Дори отбелязахме колко много кученцето прилича на Граф – млъкна и дълго ме гледа втренчено.

Aз просто казах:

- Той наистина е тук.

Бари безкрайно обичаше Граф, но нямаше начин духът да остане в „пансиона”. След като ми даде една от люби­мите стари играчки на своя любимец, той печално про­следи как сътворявам Светлината и хвърлям играчката вътре. Граф замаха щастливо с опашка и скочи след нея.

Тъгата на Бари бе очевидна, но не можеше да се отрече и облекчението, което изпита на следващата сутрин, ко­гато в „пансиона” цареше ред, а кучетата спяха спокойно.

Понякога присъствието на животински дух може да застраши и хората, и животните. Тъй като живея близо до Кентъки, често ме викаха на състезателните писти по хиподрумите там, за да прогоня духовете на жребци­те, които заплашваха другите коне и хората около тях. Духовете на конете, решили да участват в състезанието, разсейват истинските животни или ги плашат до такава степен, че стават опасни за околните. Повикаха ме на една малка писта, където ставаха надбягвания с миниатюрни карети, след няколко зрелищни сблъсъка станали там. Успях да изпратя в отвъдното духовете на няколко коня и техните ездачи и така да направя пистата по-безопасна за живите.

Първите си опит с духове на коне дължа на наши приятели, които отглеждат и тренират чистокръвни жребци. Един ден по време на разговор, Еди спомена, че нейният кон Лола, започнал да се държи странно на сутрешната тренировка. Еди ме помоли да отида на пистата и да го погледам как препуска.

Дотогава нямах никакъв опит с коне, но когато оти­дох в Чикаго, бях очарована от атмосферата на хиподру­ма. Нека ви кажа, тези места просто гъмжат от духове. Там обикалят духовете на коняри и треньори, много от които са прекарали практически целия си живот по със­тезанията; на жокеи и на комарджии; както и на заклети зяпачи, които още от ранни зори се подреждат покрай перилата, наблюдават тренировките на конете и се об­залагат за възможностите им. И, разбира се, там са и ду­ховете на конете.

Като се има предвид колко много енергия се отделя на всяка състезателна писта в света, мога да разбера защо са така привлекателни за непреминалите в отвъдното духове. Не съм изненадана също от количеството енер­гия, която притежават духовете там – достатъчно да повлияят на всекидневието в конюшните и пистите. От друга страна, такова стълпотворение на духове, човешки и животински, може да предизвика сериозни и дори ужася­ващи проблеми. Очаквах да чуя много и различни истории за лош късмет и не бях разочарована. Жокеите не спираха да разказват за здравословни проблеми и неочаквани нара­нявания, а конярите посочваха местата в конюшните и по пистите, където конете гарантирано проявявали необяс­ними капризи. С изненада научих, че макар и толкова едри, състезателните коне са безкрайно нежни и раними създа­ния. Те могат лесно да заболеят от дихателни болести и за нещастие, точно както и при хората, присъствието на духовете може да влоши здравословните им проблеми.

Не знаех какво трябва да търся, когато отидох да видя Лола, но се досетих веднага щом видях духовете на коня и жокея, които се присъединиха към другите на старта. Стартът на Лола бе силен, но не след дълго духът на коня тичаше редом с нея. Видях духа на жокея да замахва с кам­шика и Лола да отстъпва встрани. Движението бе едва доловимо, но достатъчно друг кон да се стрелне край нея и да финишира първи.

Разказах какво съм видяла на приятелката си Еди и на съпруга й Кен и те потвърдиха подозренията ми. Да размахаш камшика към друг кон е сериозно нарушение – крач­ката встрани, направена от Лола, можеше да предизвика сблъсък с другите състезателни коне. Попитаха ме как мо­жем да решим проблема.

Имах идея, но трябваше да разговаряме с треньора на Лола. Гейб бе привлекателен ирландец. Усетих, че той също има своите подозрения. Обаче когато се опитахме да му обясним, че духовете на кон и жокей пречат на любим­ката му да печели надбягванията, доби доста недоверчив вид. Едва когато му разказах подробности за духа на жо­кея, който стоеше пред офиса, започна да приема думите ми сериозно. Съобщих му името му и обстоятелствата около смъртта – и ездачът и конят бяха паднали по време на надбягване. Ездачът бе загинал на място, а по-късно се бе наложило да убият коня, за да му спестят мъките.

Гейб ми позволи да закача малък талисман, пълен със семена от дюля, на юздите на Лола. Тя спечели следващите две надбягвания и той ме покани да го посетя отново в конюшнята. Поставихме такива талисмани на юздите на всички тренирани от него коне, а после той ме помоли да прогоня духовете от конюшнята и офисите. Направих, каквото можах, но трябва да призная, че уменията ми да се справям с духовете на коне, може би не са толкова добри. Успях да убедя няколко от жокеите да възседнат жребците и да препуснат заедно с тях в Светлината. Някои от конярите уловиха конете си за юздите и ги поведоха към отвъдното. Обаче един доста буен жребец отказваше да влезе в Светлината, а не можах да убедя нито един от ду­ховете на хора да се приближи до него. Предполагам, че все още е там и участва в надбягванията.

Posted in Мери Ан Уинковски | No Comments »

7

ДЕЦА

С какво са различни духовете на деца

Децата са в забележително съгласие със света на заобикалящите ни духове. Опитът ме е научил, че повечето деца виждат или поне усещат останалите на земята духове, както и тези, които вече са преминали отвъд, и дори ангелите-хранители. Информацията, която предават децата, живеещи в обитавани от духове къщи, обикновено е логична и надеждна.

След като достигнах до заключението, че децата притежават вродена и интуитивна способност да се свързват с духове, аз се запитах защо мога да виждам и общувам само с духове от преходността. Накрая реших, че в някакъв период от ранното ми детство вероятно съм виждала и другите духове. И тъй като за мен е било лесно да общувам именно с непреминали в отвъдното духове – а и защото баба ми вярваше в моята дарба и я подхранваше, – очевидно съм развила една способност за сметка на останалите.

В ретроспекция – бях невероятно щастлива, че имам баба, която ме окуражава. Повечето деца, които твър­дят, че виждат въображаеми другарчета в игрите, биват порицавани. Казва им се, че трябва да мълчат и да престанат да си въобразяват, да пораснат или пък да се държат като големи момчета и момичета. Когато сега хората ме питат дали децата виждат духовете, отговарям, че спо­ред моя опит въображаемите приятели невинаги са въображаеми и че е много възможно децата, които по време на чая разговарят с някой въображаем гост, всъщност да разговарят с духове, чието присъствие усещат само те.

За мен също така е ясно, че докато децата растат, а винаги благонамерените възрастни ги учат на разум и практичност, те забравят за своите въображаеми дру­гарчета в игрите. Aз самата не си спомням да съм имала такива и подозирам, че повечето възрастни трябва да бъ­дат силно притиснати, за да си спомнят невидимите си приятели от детството.

Спомням си обаче първия дух на дете, когото видях. Бях в трети клас и всеки ден пътувах в автобуса с момиче на име Луси. То се качваше на следващата спирка и слизаше на тази преди моята всеки следобед. Един ден, тъкмо кога­то автобусът потегляше, шофъорът неочаквано натисна спирачките и започна да крещи. Спомням си, че погледнах през прозореца и видях Луси да лежи на тротоара. Помня дори, че си помислих: Защо тя прави това?

В същия онзи следобед телефонът у дома звънеше поч­ти непрекъснато. Мама каза на мен и сестрите ми, че Луси загинала при произшествие, докато пресичала пред автобуса. На следващия ден в училище първата молитва на монахините сутринта бе за душата на Луси. Накараха и нас да се молим за нея. След това заведоха целия клас на погребението на Луси. Духът й бе там. Седеше на пейка­та в църквата до измъчените родители. Спомням си, че се опитвах да привлека погледа й. Исках тя да знае, че я виждам. Но тя дори не погледна към мен. Не ни позволиха да отидем на гробището, така че не знам дали духът й е преминал в отвъдното.

Все още си спомням колко много се страхуваха някои от приятелите ми да отидат на погребението на Луси. Страхуваха се да погледнат към ковчега й, поставен пред църквата, и се плашеха дори от скърбящите й роднини. Aз знаех какво да очаквам, тъй като бях ходила вече на доста погребения с баба. Макар в онези случаи всички духове да ми бяха непознати. Това бе първата траурна церемония, на която познавах покойника, и бях силно впечатлена. В ре­зултат, твърдо вярвам, че родителите трябва да водят децата си на бдения и погребения и особено когато деца­та не са емоционално привързани към мъртвия.

За децата е важно да разберат, че мъртвите не са страшни и че не спят, макар очите им да са затворени. Схващането на тази разлика ще им помогне да се справят със страховете си. Родителите са длъжни да помогнат на децата си да разберат, че смъртта просто е част от це­лия процес. Мъката на живите е естествена, но от мърт­вите не трябва да се страхуваме.

Спомням си, че след погребението на Луси запитах баба защо не виждам духовете на малките деца и бебета­та. Тя ми отговори: „Защото децата имат ангели-хранители и те отвеждат душите им на небето”. Сега знам, че тъй като баба нямаше моята способност, ми казваше онова, което според нея отговаряше на истината. Минаха много години, преди да почувствам, че съм проумяла уникалния начин, по който децата – и живите, и мъртвите -се справят със света на духовете.

Бебета

Никога не съм виждала духовете на бебета на бдението, погребалната служба или самото погребение. И не съм изненадана. Все пак какво знае едно бебе за тези неща? Те просто не изпитват нужда да бъдат там. В същия ход на мисли и разсъждения, духът на едно бебе няма какво да ми каже, тъй като бебетата не общуват вербално. Но аз все пак се питам какво се е случило с духовете на мъртвите бебета. Очевидно, след като не ги виждам, трябва да са преминали в отвъдното, но винаги се питам как. Едва след много години посещения на бдения и погребения успях да си отговоря задоволително на този въпрос. В паметта ми се е запечатала срещата, която ми помогна да дефинирам схващането си за случващото се с духа на бебето след смъртта.

Беше лятна нощ. Двамата със съпруга ми се прибирах­ме към къщи след едно късно вечерно парти. Бяхме оста­вили двете си момичета на грижите на родителите ми. Колата спря на алеята пред къщата и веднага чух звъна на телефона. Втурнах се вътре и успях да вдигна слушалката. Беше един от полицаите, които патрулираха по магист­ралата. Бях работила с него и преди, затова той не изгуби нито миг в празни любезности.

Каза, че се намират в „затруднено положение”. Била станала катастрофа, в която били замесени семейство от друг щат и синът на едно от влиятелните местни семейства. Момчето било на път към болницата, трима души от семейството били мъртви, а четвъртият бил в много лошо състояние. Запита ме дали бих могла веднага да отида на мястото.

Нощта бе хладна. Беше се спуснала гъста мъгла и бе опасно да се шофира. Въпреки умората от пътуването, знаех, че трябва да стигна по най-бързия начин до място­то на катастрофата. Съпругът ми обърна колата и след двайсет минути бяхме там. Сцената бе едновременно ужасяваща и тъжна. Духът на бащата, който бе шофирал, стоеше до линейката, в която качваха съпругата му. Дър­жеше дете в прегръдките си. Беше очевидно, че линейката ще тръгне само след минути, а знаех, че измъченият дух ще пожелае да я последва до болницата. Приближих се право до него и казах:

- Виждам те. Трябва да знам какво се е случило тук.

Духът онемя от изненада.

- Виждаш ме? – повтори.

- Да. Трябва да ми кажеш какво е станало, за да го пре­дам на полицая – настоях.

Той каза, че е абсолютно сигурен, че е шофирал в пра­вилното платно. Мъглата била толкова гъста, че използвал банкета на шосето за ориентир. Пътят правел много за­вои, а той не познавал района, затова много внимавал гума­та да докосва банкета. Не помнел да е видял светлината на фарове или да е чул скърцането на спирачки. Можел само да ми каже, че децата били почти заспали на задната седал­ка, пристегнати с коланите, а съпругата му току-що била разкопчала своя, за да се обърне и успокои по-малкото дете, което било изтървало биберона си и започнало да плаче.

Погледнах детето в ръцете му. Беше малко момичен­це – може би на петнайсет или шестнайсет месеца. После осъзнах, че бе казал деца.

- Къде е другото ви бебе? – запитах.

Духът посочи с ръка зад себе си. Вгледах се внима­телно и видях нещо толкова странно, та не можех да по­вярвам, че не съм го забелязала още с идването си. Пред­полагам, че съм била така концентрирана в задачата да измъкна информация от духовете на семейството, преди да изчезнат, че не съм забелязала духа на бебето – може би на два или три месеца, който плаваше във въздуха зад дясното рамо на бащата. Доколкото виждах, никой не го държеше.

Не виждах обаче лицето на бебето. То като че ли бе скрито в нечие рамо.

- Кой държи бебето? – запитах бащата.

- Баба ми – отговори той.

Запитах го преди колко време е починала баба му. Преди двайсет години, отговори той. Каза, че било много стран­но, но тя изглеждала по-млада, отколкото била в момента на смъртта си. Всъщност – и той подчерта това – спом­нял си, че тя имала гърбица и вървяла приведена.

- Но сега е изправена и държи бебето – каза. Докато разговаряхме, бебето бавно се завъртя и сега виждах лицето му. Изглеждаше така, сякаш спи доволно.

- Благодаря ти – казах високо, без да знам дали духът на бабата може да ме чуе. Бебето отново се завъртя така, все едно бе притиснато към рамото на бабата.

След като се уверих, че духът на бебето е спокоен, отново посветих вниманието си на бащата.

- Разбираш, че ти и децата сте мъртви, нали? – запи­тах го.

Отговори, че разбира, но се тревожи за съпругата си.

Лекарите ми казаха, че са готови да потеглят към бол­ницата. Дръпнах един от тях встрани и го запитах дали според него жената ще живее. Изражението на лицето му подсказваше, че не храни голяма надежда. Лекарите затво­риха вратите на линейката, а духът на бащата доби още по-измъчен вид.

- Какво ще стане с нея? – запита.

Отговорих, че не зная. Добавих, че може да остави и двете бебета на баба си, която ще ги преведе през Светлината. Тъй като очаквах, че съпругата му скоро ще умре, го посъветвах да отиде с нея до болницата. Ако тя умре­ше, двамата щяха да преминат заедно в отвъдното.

- Ще видите бабата с бебетата в Светлината – уверих го аз.

В един друг случай ме повикаха в болницата при майка и бебе, които бяха на поддържащи системи. Когато хората са в кома или животът им се поддържа изкуствено, духът все още е в тялото. Той го напуска след смъртта на мозъка. Апаратите не отчитаха активност на мозъка на бебето и медицинският персонал се канеше да махне животоподдържащите системи веднага след идването на бащата.

Беше ме повикала майката на жената (и баба на бебето). Тя беше в стаята, когато пристигнах. Щом видях, че духът на невръстното дете виси във въздуха – все едно че някой го притиска до гърдите си, – веднага запитах дали то има починали баби и дядовци. Жената ми отговори, че всички са живи. Но за мен бе очевидно, че го държи невидим за мен дух. Тъй като не бе духът на член на семейството, искаше ми се да мисля, че това бе ангелът-хранител на бебето, дошъл да преведе душата му в отвъдното.

Деца от три до дванайсет години

За повече от петдесет години съм срещнала само четири или пет духа на деца под пет години и те всичките разговаряха с мен охотно. Една от най-интересните ми срещи бе с духа на тригодишно дете, на когото попаднах едва ли не случайно.

Семейство, срещащо сериозни проблеми в ежедневието си, ме помоли да отида в къщата им. Жената гледаше понякога на карти таро и за моя изненада не бе взела никакви мерки да предпази семейството си от духовете, които можеха да влязат в дома й заедно с клиентите. Се­мейството имаше дъщеря в тийнейджърска възраст, чие­то умствено развитие не отговаряше на нормите. Напоследък тя бе започнала да се оплаква, че чува гласове, които я заплашвали, че „ще я обсебят”. В добавка, всички електрически уреди се повреждали непрекъснато, фурната никога не работела. Автомобилите също никога не били в пълна изправност.

Отидох в дома им и не бях ни най-малко изненадана да открия, че всичко това бе предизвикано от мощна негативна енергия. Изненадах се обаче, когато видях духа на момиченце да седи тихо в дневната стая. Дрехите й подсказваха, че е умряла или в края на трийсетте, или в началото на четирийсетте години на двайсети век.

Предположих, че е на четири годинки, но когато го запитах, то вдигна три пръстчета. Говореше удивително добре за дете на такава възраст и ми разказа историята си достатъчно ясно, макар да долових силен немски акцент. Запитах го как е дошло да живее в тази къща. Отговори, че мама и татко го изпратили в Америка при леля Естер, чичо Хари и братовчедката Бетси. Животът с тях не бил лош, но леля Естер била подла – лъжела, че мама и татко скоро ще дойдат, а те така и не дошли.

Запитах го как е умряло. То ми каза, че му прилошало, след като изяло прасковите от стъкления буркан. Леля Ес­тер всяка сутрин му слагала праскови в овесената каша, но един ден стомахът го заболял и болката не искала да утихне. Лекарят дошъл и го прегледал, но то скоро започ­нало да кашля и да плюе кръв. След това вече стомахът не го болял, а леля Естер вече не му говорела.

Запитах го какво е станало с леля му, чичо му и бра­товчедка му То каза, че останало със семейството, дока­то Бетси пораснала и започнала да не му обръща внимание също като леля му. А после започнало да търси деца, които му изглеждали мили и добри. Когато някое дете му хареса­ло, го следвало до къщата му. А когато пораснело, си нами­рало друго другарче.

- Но в тази къща няма деца – отбелязах.

- Знам – отговори. – Обаче тук мога да си играя с играч­ките, които пазят за децата, когато им идват на гости. Забавно е.

Запитах жената дали пази старите играчки на дъще­ря си. Тя обясни, че да, в къщата има играчки, но всичките са нови. Била ги купила за внуците си, които често й гостували.

- Не мога да ви кажа колко пъти съм влизала в стаята и съм ги виждала разпръснати. А онези, които са с батерии, се включват сами. И независимо колко пъти сменям бате­риите, все не работят както трябва.

Погледнах малкия дух, а той се усмихна широко и каза:

- Понякога ми харесва да си играя с всички едновременно. Не знам откъде този дух имаше достатъчно енергия, за да включва играчките, но подозирам, че я черпеше от хаоса, царящ в къщата – негативната енергия, емоционал­ната енергия на дъщерята тийнейджърка и потока клиен­ти за картите таро.

По мое мнение къщата не бе подходящо място за дете, пък било то и дух. Сътворих Бялата светлина и му казах, че ако премине, ще намери мама и татко и всичко ще бъде наред. То ме погледна подозрително, за което не можех да го обвиня. Мислех, че краткият му живот е бил труден и не е имало особени причини да вярва на възрастните. Но то влезе в Светлината, без дори да се обърне назад.

Много повече срещи съм имала с духовете на петго­дишни деца. Подозирам, че те остават на земята по-често, защото разбират мъката на родителите си. Може би чуват как родителите им проплакват: „Не ме изоставяй”. Или пък, като много деца на тази възраст, може би прос­то решават, че ще правят това, което искат, и остават на земята, вместо да влязат в светлото кълбо.

Разбира се, тези невръстни духове не остаряват, до­като са на земята и могат да минат наистина много годи­ни, в които ще бъдат принудени да се местят от къща на къща в търсене на място, където ще се чувстват удобно. Факт е, че домовете, в които живеят деца, са обитавани от детски духове. Независимо дали са живи или мъртви, децата обичат да имат другарчета в игрите на тяхната възраст. За духа на детето е много лесно да последва се­мейството, което се прибира вкъщи от зоологическата градина или от библиотеката и дори от детската гради­на. Опитайте се да мислите като петгодишно дете: „Ето една красива майка и малкото й момиченце. Обзалагам се, че то има много играчки.” Или: „О, виж, онзи татко и си­нът му имат и мило куче в колата”. И ето че къщата ви скоро се превръща в дом за още едно дете.

Децата могат да се опитат да се върнат при собс­твеното си семейство, но често обстоятелствата око­ло смъртта им ги карат да губят ориентация или да се страхуват. Много от тях могат да се уплашат от Свет­лината и в същото време да избягват добре познатите им места. А когато са объркани и уплашени, младите ду­хове трудно намират пътя към дома. И свикват да пре­карват времето си в къщите на семейства, при които се чувстват удобно.

Една от най-драматичните срещи в живота ми беше с духа на осемгодишно момиченце. Двамата с Тед прекар­вахме отпуската си в огромното ранчо на наш приятел в Аризона. Портата бе от ковано желязо и правеше наисти­на силно впечатление с украсата си от фигури на играещи деца. Още с пристигането ни забелязах духът на момичен­цето да си играе със статуите в близост до портата.

Споменах за това на нашия домакин, който знаеше с какво се занимавам. Той каза, че е много възможно това да е духът на детето на един от работниците му, което заги­нало трагично няколко седмици преди пристигането ми. По­моли ме, ако го видя отново, да поговоря с него с надеждата детето да каже нещо на съкрушената си от скръб майка.

Няколко дни по-късно седях на пейка във вътрешния двор и се наслаждавах на слънчевата светлина и на фонтана, в който живееха различни сладководни рибки, когато видях момиченцето да се разхожда срамежливо около него. Имаше уплашен вид. От опита си като приемна майка зна­ех, че някои деца се чувстват неудобно в присъствието на възрастни. Подозирах, че тя е едно от тях. Подозирах също, че според нея и аз, като всички останали в ранчото, нямам ни най-малка представа за съществуването й. Започнах да говоря високо на себе си.

- Харесвам тази малка златиста рибка – казах. – Пи­там се какво ли е името й.

- Златна рибка – прошепна момиченцето.

- Името ми харесва – казах и го погледнах за първи път. Страхувах се, че ще побегне, но то се приближи до мен.

- Дадох имена на всички – каза.

- а ти как се казваш, скъпа? – запитах.

- Беки – прошепна детето.

Поговорихме малко за рибките, а после, възможно най-безгрижно, запитах къде е майка му. Очаквах да ми каже, че е наблизо и че работи в къщата или в ранчото.

- Не знам – каза момиченцето.

След още няколко внимателно зададени въпроса научих, че няма нито един роднина в ранчото. Каза ми, че било „уда­рено по главата от мъж” и че когато се събудило, в стаята било горещо и тъмно, а пламъците били навсякъде. Видяло Бялата светлина, както и по-голямото си братче, което влязло в нея, обаче не искало да го последва. Искало само да се отдалечи от странната къща. Имах силното усещане, че насилствената смърт на детето не се дължеше на нещас­тен случай. Опитах се да изтръгна още информация за това къде е живяло и как е стигнало до ранчото, но видях, че към нас се приближава нашият домакин. Махнах му с ръка да се отдалечи, но бе прекалено късно. Духът бе изчезнал.

Разказах му какво бях научила и споделих с него подоз­ренията си. Той знаеше, че сътруднича на органите на закона, затова не се изненадах, че същия ден преди вечеря в ранчото се отби шерифът Бък. Домакинът ме представи като гостенка от Охайо и го покани да изпие по един коктейл с нас.

- Благодаря, но не мога да пия, когато съм на работа -каза Бък. Свали каубойската си шапка и се поклони леко. – Приятно ми е, мадам – смотолеви. За миг се почувствах като второстепенна актриса в уестърн.

Собственикът на ранчото запита Бък дали е чувал за деца, загинали наскоро при пожар. Бък отговори, че всъщ­ност има отворен случай за две деца, загинали в подозри­телен пожар, след което се поинтересува защо задаваме такъв въпрос. Запитах го дали едно от децата не е Беки Гонзалес.

Бък ми хвърли изпълнения с подозрение поглед, който така добре познавах. Често го виждам в очите на служи­телите на закона, когато им давам вярна информация по поверителен случай.

- Откъде ви е известно името на детето?

- То самото ми го каза – отговорих.

Виждах недоумението на Бък, който се питаше как да бъде учтив с тази луда от Охайо, гостенка в ранчото на неговия приятел. Предполагах, че не може да стане по-лошо, затова добавих:

- Виждам и мога да разговарям с духовете на починалите.

Бък се отпусна на стола и погледна приятеля си.

- Мисля, че все пак ще приема коктейла – каза.

Предложих да се опитам да измъкна още информация и да помогна за разрешаването на случая. След като погово­рихме още малко, Бък се съгласи и каза, че ще дойде отново на следващия ден.

За щастие, срещнах Беки още на следващата сутрин, докато хвърлях трохи на моите нови приятели, рибките.

Успях да науча, че тя има две полусестри и брат. Всички те живеели с майка си и втория й баща в съседния окръг, на около стотина мили от ранчото. Нейният биологичен баща, когото майката съдела за издръжка, бил взел нея и братчето й в дома си, който бил в този окръг. Подпалил къщата и ги убил.

Беки отишла в библиотеката, в която майка й веднъж ги завела, за да им прочетат приказка. Там видяла малко момче – Джаксън, внука на собственика на ранчото, в кое­то бяхме отседнали – и го проследила до дома му. Джаксън и родителите му живееха в собствена къща от другата страна на пътя. Беки била много щастлива, че може да иг­рае в техния двор и да храни рибките.

Помогнах на Беки да премине в отвъдното. Сътворих Светлината и я уверих, че ще намери брат си, след като влезе в нея. Преди да си тръгнем от Аризона, Бък се отби в ранчото, за да ни каже, че разполагат със солидни улики. Полицията следяла усилено втория баща на Беки, който имал криминални прояви в миналото, но не стигнала дони­къде. Когато във фокуса на вниманието им се озовал био­логичният баща на момиченцето, стигнали до уличаващи доказателства. Полицията смяташе, че скоро ще успее да получи заповед за задържането му, както и да го осъди за убийството на двете си деца.

Най-тъжните случаи в моята практика обаче не са деца, избрали да не преминат в отвъдното, а родители, които отказват да позволят на любимите си синове и дъ­щери да влязат в Светлината. В един особено трагичен случай желанието на майката да задържи сина си до себе си след смъртта му беше толкова силно, че тя усещаше присъствието му и понякога дори докосването му.

Обади ми се майката на тази жена, разтревожена от поведението на дъщеря си в месеците след смъртта на малкия й син. Момченцето било почти на пет години и било светлината в живота на родителите си. Те били вече доста възрастни и зачеването се оказало много трудно. Когато Джоуи най-после се родил, родителите били готови да умрат от щастие. За техен ужас той заболял от рак на кръвта, което се случва рядко в дет­ството. Направено било всичко възможно. Изглеждало, че химиотерапията и преливанията на кръв дават ре­зултат, Джоуи бил в ремисия, но после ракът изведнъж набрал сили и детето починало.

Мъката на майката била огромна. Казала на родите­лите и съпруга си, че никога няма да позволи на Джоуи да си отиде. Като повечето хора, те решили, че говори за паметта му, но скоро тя започнала да се държи толкова странно, че съпругът й се изнесъл от дома им. Казвала на майка си, че усеща как синът й лежи до нея нощем, че той все още играе в стаята си и че тя ще се самоубие, ако той си отиде някой ден.

Майка й, естествено, се разтревожила. Обади ми се и ме помоли да кажа дали духът на детето наистина е все още в къщата. Исках да помогна на семейството. Казах на майката, че ако успее да накара дъщеря си да ми се обади от дома й, ще мога да кажа дали Джоуи е там и евентуално да й помогна да поговори с него.

Мина известно време, но един ден майката, Минди, най-после ми се обади. Първите й думи бяха, че няма нужда аз да й казвам дали Джоуи е все още с нея, защото тя е сигурна в това. И беше права. Още докато разговарях с нея по телефона, видях слабичкото момче с късата кестенява коса и големите сини очи. Описах жълтата риза, с която бе облечено, и Минди се разплака.

- Той обожаваше анимационния герой Спондж Боб – обясни. – Ако можеше, щеше винаги да е облечен в тази жълта риза и да се преструва, че строи.

Минди реши, че иска да разговаря с Джоуи, и ме покани да отида у тях възможно най-скоро. Предвид крехкото ду­шевно равновесие на младата жена, помолих майка й също да присъства. Не знаех какво да очаквам, като пристигна там, но домът бе чист и подреден, а в стаята на Джоуи нищо не бе променено. За разлика от спретнатия вид на останалата част от къщата, тук по пода бяха разпилени играчки, предимно камиони. Запитах Минди защо е оста­вила играчките така, а тя обясни, че Джоуи продължава всеки ден да си играе с тях. И отново беше права. Видях как духът на Джоуи се втурна в стаята, хвърли се на пода и започна да бута камиончето за боклук, като издаваше звуци, наподобяващи работещ двигател.

За мен бе интересно, че макар Минди да не виждаше и чуваше сина си, тя му заговори, сякаш знаеше, че е там.

- Хайде, скочи върху леглото на мама – каза му. Той се втурна по коридора, влетя в спалнята й и заподскача вър­ху леглото с радостна усмивка на лицето. А Минди се излегна и каза: – Ела да се гушнеш в мен. – И Джоуи престана да скача и се притисна в нея.

- Той е тук – каза тя и посочи мястото до себе си.

И наистина, Джоуи лежеше, свит на кълбо, точно там.

Макар да знаех, че най-добре и за майката, и за Джоуи ще бъде той да премине в отвъдното, в онзи момент бях в искрено недоумение как ще успея да ги убедя в това.

Започнах с въпрос към Минди. Запитах я това ли иска за сина си – да остане завинаги на четири години и да не може да продължи развитието си. Наистина ли мислеше, че това е най-доброто за него?

А за нея, продължих. Иска ли през останалата част от живота си да бъде майка на четиригодишно дете? Казах й, че ако Джоуи влезе в Светлината, ще може да я навестява в съня й и да общува с нея така, както останалите на зе­мята духове не могат.

Минди просто ме погледна и запита:

- Не може ли той да остане с мен, докато умра?

За нещастие много ми е трудно да излъжа, когато ми зададат директен въпрос. Трябваше да призная, че може. Но не можех да обещая, че ще го направи.

- Децата са любопитни – казах на Минди. – Може да дойде ден, в който той реши да си тръгне и по някаква причина няма да може да намери обратния път. А аз не мога просто да обикалям света в търсене на точно опре­делен дух. И ето че той ще си е отишъл завинаги. Докато не премине в отвъдното, вие няма да знаете къде е или какво прави.

Изражението на лицето й ми подсказваше, че имам из­вестен напредък. Каза, че все още не е готова. Че иска да задържи Джоуи още малко. Накарах я да обещае, че ще ми се обади, когато е готова. И че аз ще се върна у тях, за да сътворя Светлината.

Минди ми се обади след около месец. Мислеше, че е го­това, но имаше един въпрос: Кой ще се грижи за Джоуи в Светлината? Зададох обичайните въпроси: Дали има вече покойни членове на семейството? Минди отговори, че Джоуи не познава тези, които са вече мъртви, но че в мо­мента баба й е в болницата в доста тежко състояние.

- Може ли баба ми да го вземе със себе си? – запита. Казах й, че според мен е възможно. И отново зачаках обаждането й. То дойде след две седмици. Бабата на Минди бе починала. Посъветвах я да каже на Джоуи да се качи в колата с нея и всички да се срещнем в дома на бабата. Раз­бира се, духът й бе там и веднага щом й обясних ситуаци­ята и изказах загрижеността си, че Минди лесно може да промени решението си, тя се съгласи да вземе Джоуи със себе си и двамата да преминат в отвъдното след бдението. И аз останах дотогава и видях как Джоуи, хванал щас­тливо прабаба си за ръката, влезе в Светлината с нея.

Тийнейджъри

О, Господи, духовете на тийнейджърите. Мога да на­пиша отделна книга за тях. Най-важното, което трябва да се знае за тийнейджърите, живи или мъртви, е колко податливи на влияние могат да бъдат. Родителите най-често споделят с мен как поведението на детето им из­веднъж се е променило. А аз обръщам специално внимание на прилагателните, които използват, за да ми опишат промяната: кисел, недоволен, затворен в себе си, саркастичен, троснат, несигурен, склонен да общува единствено с двама-три­ма приятели, привързан единствено към семейството, непред­сказуем, емоционален, подъл и безчестен. Когато силно раз­гневеният родител приключи с описанието на характера на детето си, обикновено вече имам отлична представа какъв ще е духът, който ще открия в къщата.

Тийнейджърите са склонни да експериментират с ус­тройства и дейности, които примамват духовете. Ос­тават да спят в домовете на приятели, за да провеждат тайни спиритически сеанси. Или пък успяват да го сто­рят, докато мама и татко са на вечеря. Но в резултат на подобни занимания съм приела повече телефонни обажда­ния, отколкото мога да преброя. Типичният спиритичес­ки сеанс може да привлече в дома духа на тийнейджърка например, която ще прави всичко възможно да почерпи енергия от живите, като всява раздори или пък повлиява на някое младо момиче да промени обноските и поведени­ето си. Още по-голям кошмар за родителите е, ако след нощуване при приятелката си дъщеря им привлече дух на тийнейджър. Знам от опит какъв хаос може да създаде по­добна ситуация.

Спомням си един особено обезпокоителен случай. След такъв спиритически сеанс тийнейджърка бе привлякла в дома си духа на двайсетгодишен младеж и се бе влюбила в него. Дори след като го изпратих в Светлината, й бяха необходими няколко седмици да преодолее „раздялата” и да се върне към нормалния си живот и ведрото си опти­мистично настроение.

Тийнейджърите не се забавляват толкова често със спиритически сеанси, но нарастващата популярност на филмите с паранормална тематика окуражават и двата пола да експериментират с магия и да изследват света на духовете. Духовете на тийнейджърите се държат точно като тях. Обикновено се навъртат в гимнастическите зали и спортните комплекси, където се отделя изобилна енергия заради духа на съревнование и съперничество.

В резултат тези млади духове са особено жизнени и силни. Могат да демонстрират физически действия, кои­то са трудни или невъзможни за другите духове.

Спомням си случая, когато духът на тийнейджър, звезда в спортното ориентиране приживе, се бе заел със задачата да помогне на отбора си в един особено неуспе­шен за него сезон. Обади ми се съпругата на треньора от гимназията в съседния град. Сподели с мен, че съпругът й се оплаква от необясними проблеми – липсвали папки от офиса му, ставали необясними сривове в компютрите, но най-опасни били странните случки по тренировъчните трасета. А по време на състезанията някой като че ли обръщал табелите със стрелките и поставял знаци като камъни и клони от дървета по пътеките. След като ме чула да говоря на среща в Охайо, решила да ми се обади и да разбере дали някой дух не превръща живота на съпруга й в ад.

За щастие, когато тя се обади, мъжът й си беше вкъщи. Видях, че към него наистина има „прикрепен” дух – тромав на вид тийнейджър – и й казах това. Въпреки че съпругът й я обяви аа луда, все пак, да й достави удоволствие, той се съгласи да отида у тях и да видя какво мога да направя.

Пристигнах. Чакаха ме треньорът, съпругата му и духът, на чието лице бе изписана тревога. Още преди да съм задала какъвто и да било въпрос, духът заекна:

- Може ли да кажете на треньора, че… наистина мно­го съжалявам за онова, което се случи на момчето в онази клисура.

Имаше наистина притеснен вид. Затова аз веднага предадох съобщението. Треньорът бе корав човек – все пак държеше под контрол петнайсет или двайсет тийнейджъри, но когато чу думите ми, стана раздразнителен.

- Вие не сте оттук – каза строго. – А ние се погрижихме инцидентът да не се разчуе. Така че откъде знаете?

Въздъхнах мълчаливо и му отговорих като на всеки, който ми задава този въпрос.

- Духът, който е тук, в кухнята с нас, току-що ми каза.

А духът наистина се измъчваше.

- Мислех, че ще помогна на отбора, ако разменя някои от знаците по трасето. Че ще успея да заблудя другия отбор. Откъде можех да зная, че за нас ще се състезава и ученик от друго училище? И този глупак взе, че падна от скалата и си счупи крака.

Треньорът буквално полудя. Предполагам, че е бил звезда, която треньорът лично бе наел.

Попитах тийнейджъра дали е отговорен за липсващите папки и за повредите в електричеството в залата за тренировки. Той се призна за виновен. В началото искал да привлече вниманието на треньора, за да забележи той как помага на отбора. А после, след инцидента, искал да привлече вниманието му и да се извини.

Треньорът продължаваше да ме гледа така втрен­чено и недоверчиво, сякаш умуваше кой ли от отбора се е раздрънкал. А аз се питах защо духът беше останал с възрастния, вместо да се прикрепи към друг тийней­джър. Открих, че е мъртъв почти от осем години и вече не познава съотборниците си. Някога бил не само в отбора по ориентиране в пресечена местност, но и лекоатлет.

Когато казах името на духа на тренъора, той веднага се обади на наскоро пенсионирал се учител. Слушах разго­вора им, ако можеше да се нарече така, защото говореше предимно треньорът. Той запита учителя за името на де­тето, след което каза:

- Аха. Добре. Е, ами в такъв случай… Хм. Добре. Благодаря. Когато приключи разговора, той ме погледна и каза:

- Добре. Попитайте го къде са липсващите папки.

Получих всички отговори, които той поиска, след ко­ето предложих да сътворя Светлината, за да може духът да премине в отвъдното. Бедното дете бе така смутено, че вместо да помогне, все обърква нещата през последни­те няколко години. Затова бе повече от щастливо да си отиде от този свят. То бе добро дете според мен.

Съпругата на треньора ми се обади след няколко дни, за да ми каже, че са открили папките на посоченото от мен място и че отборът е спечелил последното състе­зание.

Макар че духовете всъщност не искат да причинят проблеми на никого, трябва да подчертая, че могат да бъ­дат много опасни. Истински хаос настъпва, когато духът на тийнейджър се „сприятели” с жив тийнейджър. Много от катастрофите с младежи в тази възраст се дължат на влиянието на подобни духове. Не казвам, че са виновни с директно действие като завъртане на кормилото или настъпване на газта и спирачките, но ако са в колата, лесно могат да отвлекат вниманието на шофьора. Важно е да се запомни, че тези духове са привлечени от тийнейджъри на същата възраст, притежаващи много енергия. И могат да правят повече неща от другите духове, което се дължи именно на високата им енергия.

Не е толкова трудно да се предпазят тийнейджърите от влиянието на духовете. Просто настоявайте да носят със себе си семена от дюля всеки път, когато излизат от дома. Можете да им направите талисман от семената или просто да ги поставите в портмонето или чантичка­та. Защитата, която семената предлагат (това са същи­те семена, които поставям на вратите и прозорците на дом, от който съм прогонила духовете), може да предпази тийнейджърите да „прихванат” някой от духовете, които обитават молове, зали за тренировки, зимни пързалки, кина, театри и други места, където тълпата създава висока енергия.

Posted in Мери Ан Уинковски | No Comments »

6.

УБИЙСТВА И САМОУБИЙСТВА

Кога духовете остават на земята след неестествена смърт

Срещам много останали на земята духове, които са намерили смъртта си вследствие на убийство или самоубийство. Не е изненадващо, като се замислите, защото точно тези духове обикновено избират да не влязат в Светлината. Остават, за да потърсят справедливост или отмъщение (загиналите от чужда ръка) или защото се страхуват от наказанието, което може би ги очаква в Светлината (в случаите на самоубийство). Срещала съм духове, които след смъртта си не бяха се отделили нито за миг от човека, причинил им това. Те чакаха своята възможност за отмъщение. Срещала съм и духове, които се залепят за адвоката, назначен да представлява престъпника, и правят всичко възможно – крият папки, изтриват телефонни обаждания – обаждания, – за да попречат на делото.

Тези духове обикновено са много благодарни, че ги чувам, и охотно ми разказват историите си, за да ги предам на семействата им или на полицията.

Сътрудничество с органите на закона

Тъй като се срещам с духове, които са жертва на убийства, работя с органите на реда и закона, както в местен, така и в национален мащаб. Още първия път, когато срещ­нах дух, починал вследствие на углавно престъпление, пре­дадох информацията в местното полицейско управление. Макар и малко на брой, има полицаи, които са готови да повярват в съществуването на духовете и моите срещи с тях, така че продължих да споделям информацията, коя­то притежавах. В резултат, полицията успя да продължи разглеждането на някои случаи, останали отворени годи­ни наред. През годините дори се е случвало определени по­лицаи да ме молят да запомня жертвите на някои престъпления, за да мога да ги разпозная, когато ги срещна.

Всъщност аз все още преглеждам огромната папка с над двеста отдавна извършени престъпления, чиито сле­ди са, както се казва, изстинали. Папката получих, след като разказах на полицията за един по-особен дух. Той беше на млада деветнайсетгодишна проститутка, убита от клиент. Обади ми се местна жена, силно разтревожена от промяната в поведението на двете си дъщери. Двете момичета, които винаги били мили и послушни, изведнъж станали груби и започнали да демонстрират неуважение. Присъствието на духа им бе оказало същото въздействие, както и лошата компания. Начинът им на обличане се про­менил също като обноските им. Преди носели дънки, пуло­вери и ризи в приятни цветове, а сега се обличали в черни сексапилни дрехи. Направили си пиърсинг и татуировки без разрешението на майката и боядисали косите си чер­ни. Започнали да прекарват доста време навън с новите си приятели, които майката изобщо не одобрявала.

Днес може би подобно облекло и маниери се смятат за нещо обикновено и характерно за тийнейджърската възраст, но аз срещнах това семейство доста преди му­зикалните клипове да наложат модата на предизвикател­ните дрехи и провокативното поведение. Нямаше друга причина за промяната, освен подсъзнателното възприемане на негативната енергия на духа. Майката, която подозираше, че драстичната промяна е нещо повече от тийнейджърски бунт, не можеше въобще да достигне до разума и чувствата на дъщерите си и наистина бе на края на силите си, когато ми се обади.

Отидох у тях, за да се срещна с дъщерите. Майката ме въведе в дневната, където първото, което видях, бяха сним­ките на момичетата, правени през последните десет годи­ни. Стояха на лавицата над камината. След няколко мину­ти и момичетата дотичаха от горния етаж. Ако майката не ги бе представила, нямаше да разпозная в тях дъщерите от снимките. По-голямата бе на двайсет години и бе първа година в колеж, а сестра й тъкмо завършваше гимназия. И двете се отпуснаха невъзпитано на столовете от другата страна на масата и ме загледаха предизвикателно.

Тъкмо започнах да разпитвам момичетата къде обик­новено ходят, когато излизат и дали са забелязали някак­ви промени вкъщи, когато в стаята с валсова стъпка влезе духът на дребна млада жена. Можеше да бъде наистина ху­бава, ако не бе твърдото изражение на лицето й. Заговори ме, а поведението й бе така твърдо като физиономията й. Разказа ми, че е прекарала тийнейджърските си години на улицата. Майка й била алкохоличка и имала редица при­ятели, които редовно пребивали не само нея самата, но и дъщеря й.

Поговорих известно време с този твърд малък дух и накрая той ми каза къде може да бъде намерено тялото на младата жена (в неозначен гроб, защото никой не знаел кой е погребан там) и как е умряла (била пребита до смърт от клиент). Добави, че е мъртва от около пет години и е пре­карвала известно време в домовете на няколко момичета в тийнейджърска възраст.

- Те всичките бяха така съвършени! – каза. – А съвър­шенството ми носи мъка.

Наистина силно желаех да я убедя да премине в отвъд­ното, но виждах, че гневът все още кипи в нея. Обясних й, че независимо в колко прекрасни домове ще влезе и какви прекрасни семейства ще види, никога няма да възвърне не­винността си. Погледнах двете момичета, които седяха с приведени рамене и чоплеха черния лак от ноктите си.

- Тези двете тук едва ли изглеждат съвършени – от­белязах.

Духът сви рамене.

- Предполагам, че им оказвам лошо влияние.

Казах, че мога да сътворя Светлината и че може би тя ще намери покой, когато премине в нея. Уверих я още, че ще предам информацията и убиецът може би ще бъде на­казан. Това като че ли я накара да се почувства по-добре. Тъй като не знаеше името на клиента, който я бе убил, ми даде името на сутеньора си.

Тя премина в отвъдното, а двете момичета посте­пенно се върнаха към своето „съвършенство” за голямо облекчение на майка си. Както бях обещала, се свързах с моите хора в полицейското управление и предадох ин­формацията, включително номера и местоположение­то на неозначения гроб, в който бе погребана младата проститутка. Ченгето, с което разговарях, ме помоли за описание, след което отвори на екрана няколко снимки. Разпознах на една от тях образа на младото момиче, а от полицията потвърдиха, че съвпада с номера на гроба, който съм им съобщила.

Странното тук бе, че през следващите няколко ме­сеца попаднах на още няколко неразрешени криминални случая в различни къщи. Всеки път се свързвах с все същия детектив, предавах информацията и той я проверяваше. Ето защо сега имам цяла папка неразрешени случаи, които датират от 1981 до 1995 година. Откакто получих папка­та, мисля, че съм попаднала на осем или девет от момичетата. Цифрата не е кой знае какво, сравнена със стотици­те оставащи загадки, но поне е нещо.

Опитът ми показва, че полицаите от различните уп­равления разговарят редовно помежду си, както и с колеги­те си от другите градове. И мълвата за разрешените от мен случаи се разнесе с годините. В резултат съм работила с местни, регионални и национални агенции и имам връзки дори във ФБР и Отдела за борба с наркотиците. Разбира се, информацията, която получавам от духовете, не може да се използва като доказателства в съда. Знаят го както агентите от различните служби, така и аз.

Истината е, че трябва особено да внимавам с кого споделям информацията, получена от непреминали духове. Научих този урок по трудния начин преди много го­дини, когато бях въвлечена в неразрешен случай по молба на един от местните полицаи. Деветгодишно момичен­це бе отвлечено от автомобила на майка си, оставен на паркинга в богато предградие. Новината не бе отразена в местните вестници, така че не знаех за случая, но бях помагала на жената полицай в няколко други. Тя ми се обади и ми каза, че макар да не разполагат с труп, дока­зателствата сочат, че детето е мъртво. И ме попита дали, ако наистина е мъртво, духът на момиченцето е преминал в отвъдното.

Изказах съмнения, че духът е преминал в отвъдното предвид непоносимите страдания на родителите. Като се позовах на опита си, предположих, че ако детето е мъртво, а духът не е преминал в отвъдното, най-вероятно е у дома с майката. И че ако искат да знаят това със сигурност, майката ще трябва да ми се обади и да се срещне с мен.

Разбирам, че уреждането на подобна среща може да бъде много трудно за едно ченге. Да отиде в дома на жер­твата и да каже: „Е, сътрудничи ни жена, която разговаря с духове…” Не знам какво са казали от полицията на жената, но тя се съгласи да се срещне с мен. От разговора ни по телефона разбрах, че духът на момиченцето е в къщата. Значи то бе мъртво.

Отидох у тях, но майката бе така унила, че си тръгнах почти без да успея да поговоря с нея. Но духът на момичен­цето също бе там и от него успях да получа информация за случая. Предадох я на полицията. Част от нещата вече им бяха известни, но други се оказаха решаващи.

Скоро след това откриха тялото на детето и ФБР се притече на помощ на местната полиция. Бях забравила вече за случая, но майката ми се обади и ме помоли отново да отида у тях и да поговоря с духа на дъщеря им.

Седмица след това за първи път забелязах автомоби­ла, паркиран до гробището, което се намираше от другата страна на улицата. Не знам какво точно привлече внима­нието ми, но скоро установих, че той идва рано сутрин­та и остава на това място през целия ден. Това продължи няколко дни. След ден-два забелязах, че шофьорът слиза от колата и застава до нея. Изплаших се едва когато видях бинокъла в ръката му. Предпочитам всеки ден да срещам духове, отколкото някой да ме наблюдава с бинокъл!

Заключих всички врати и вдигнах слушалката, за да се обадя на съпруга си, който по това време бе на работа. Чух само шум и реших, че телефонът не работи – нещо, което не бе необичайно в нашия малък градец. Когато най-после се свързах със съпруга си, той ми каза, че съм параноичка и се притеснявам неоснователно.

Цяла седмица наблюдавах този мъж, а той – мен. В на­чалото на следващата колата продължаваше да паркира все на същото място до гробището, но ми се обади же­ната полицай, която бе работила с мен по случая с моми­ченцето. Каза ми, че иска да разговаряме насаме. Първия въпрос, който ми зададе още щом се видяхме, бе откъде съм получила информацията за изчезналото дете.

- Всички в полицейския участък са много ядосани – каза тя.

- На мен ли? – попитах.

- Не, не на вас. Не точно.

И продължи: Нейните началници предали информаци­ята на агентите от ФБР работещи по случая. Оказало се, че ФБР вече разполага с тази информация, но я пазело в тайна от местните ченгета.

- И защо ми казвате всичко това? – запитах. Жената сниши глас.

- Трябва да ви кажа, Мери Ан, вие сте заподозряна. Знаете прекалено много. Не се изненадвайте, ако ви следят или наблюдават. И дори ако подслушват телефона ви.

Изведнъж ми светна и за мъжа с бинокъла, и за неработещия телефон. Споделих подозренията си с жената полицай. Бях под наблюдение в продължение на около шест месеца само защото „знаех прекалено много”.

Тогава научих, че връзките ми с органите на реда и Закона са особено деликатни. След този случай, ако ми се обадят от някоя агенция, правя всичко възможно, за да по­могна. Но не им предлагам доброволно информация за всеки дух – жертва на убийство, когото срещам. Ако го правех, щях със сигурност да попадна в числото на онези, които много полицаи наричат „смахнатите откачалки”. И, раз­бира се, можеше отново да бъда заподозряна в нещо.

Щеше наистина да е лесно, ако при всяка съмнителна смърт детективът ми се обаждаше, откарваше ме в дома на семейството на покойника, аз се срещах с духа на жер­твата, получавах информация и я предавах на полицията, която разрешаваше случая.

За нещастие просто не става така. Преди всичко, може да бъде доста неловко да се появя в дома на жертвата за­едно с полицаите, работещи по случая, и да предложа по­мощта си на опечаленото семейство – в случаите, когато жертвата има такова. Прекалено много са убийствата, които чакат да бъдат разрешени, а аз нямам ни най-малка представа къде да търся духовете на жертвите.

Следващият проблем е, че жертвите невинаги знаят името на убиеца. Ако са го видели, могат да ми го опишат, разбира се, но не мога да помоля духа да дойде с мен в поли­цейското управление и да идентифицира убиеца си на ня­коя от снимките.

И накрая, всяка информация, която предавам, трябва да бъде внимателно обмислена от онези, които я получават. Ако има възможност за разрешаването на някое престъпле­ние, агентите, работещи по случая, трябва да спазят всички процедури по събирането на доказателства, за да имат шанс да постигнат присъда. Осъзнавам, че мога само да им предам това, което ми казва духът. И че само от тях зависи как ще използват информацията в рамките на закона.

В търсене на справедливост

Понякога духовете на убитите остават на земята, защото се надяват да помогнат за осъждането на убие­ца. Тогава връзката между жертвата и убиеца най-често е лична. В един от случаите, по които работих, жертвата -Джени – се бе обадила на сестра си само седмици преди смъртта си. Бе казала, че ако нещо се случи с нея, сестра й трябва да уведоми полицията, че вината е на гаджето й Конър, с което живеят заедно.

- Знам, че смъртта на Джени не е била естествена – каза жената, която ми се обади. – Тя се канеше да напусне Конър и да вземе сина им със себе си. Знам, че той я е убил.

- А какво казват от полицията? – запитах.

Лекарите от болницата твърдяха, че Джени е починала вследствие на инфаркт; предстоеше да излязат резултатите от аутопсията, а полицията предполагаше, че най-вероятно са замесени още наркотици или алкохол. Обаче жената ме увери, че Джени, макар да работела като бар­ман, не вземала наркотици и пиела изключително рядко.

След като ми каза, че бившата съпруга на Конър е по­чинала вследствие на инфаркт, реших, че обстоятелства­та наистина са съмнителни. Виждах, че духът на мъртва­та не е при сестра си. Подозирах, че стои близо до дома си, за да наглежда детето, както често правят духовете на майките.

- Мога да дойда на бдението – предложих. Но жената каза, че тялото на Джени е все още при следователя в Денвър, където живеела, и че Конър настоявал да бъде кремирана, след което прахът й да бъде изпратен на сестра й на Източното крайбрежие.

- Не мислите ли, че е странно? – запитах. – А какво казват от полицията? Ако има разследване, те най-веро­ятно ще искат тялото да остане непокътнато.

Жената даде ясно да се разбере, че полицията няма да направи нищо повече по случая, докато не получи резулта­тите от аутопсията. Тя не знаеше дали ще може да поп­речи на Конър да даде последни разпореждания за тялото на Джени.

Гласът й издаваше, че е уморена и не би могла да про­дължи борбата още дълго. Посъветвах я да се свърже с час­тен детектив, а не с полицай, и да му каже всичко. И да направи всичко възможно да вземе тялото на сестра си, преди да бъде кремирано.

Жената ми се обади след седмица. Каза ми, че тялото вече се намира в местно погребално бюро, и ме помоли да отида да видя дали и духът не е там. Познавах директора на това бюро и лесно уредих да се срещнем с жената насаме.

Пристигнах и не се изненадах, като видях духът да стои до тялото. Но когато го описах на жената, с изненада научих, че това не е Джени. Оказа се, че това е духът на жена на име Лора и че е загинала преди около десет години в автомобилна катастрофа.

- Лора беше най-добрата приятелка на Джени! – ахна жената.

Духът обясни, че Джени останала в Денвър, за да е близо до детето. Нямала доверие на Конър и не искала да остави детето с него. Духът на Лора съпътствал Джени още от катастрофата преди десет години и бе дошъл с тялото като посланик.

Лора продължи да разказва. Виждала Конър да слага нещо в сока на Джени всяка сутрин в продължение на сед­мици. На етикета било изписано предупреждение, че това е бавна отрова, която може да предизвика инфаркт.

- Опитах се да я предупредя… – каза безпомощно духът.

Сестрата на Джени плачеше, обаче аз знаех, че имаме нужда от още информация. Попитах духа дали знае къде Конър държи отровата. Той ми даде номера на пощенска кутия. Записах го и казах на жената да се свърже с детек­тивите в Денвър и да им предаде информацията. Казах й също да се погрижи директорът на погребалното бюро да узнае, че трябва да бъде направена аутопсия, преди тяло­то да бъде погребано.

Сестрата на Джени последва съветите ми и се постара следователят да получи достатъчно тъкан, за да бъде направен тест за присъствието на специалния токсин. А детективите от Денвър междувременно държаха Конър под око и чакаха резултатите.

Седмица по-късно тя ми се обади и ми благодари за по­мощта. В рапорта от аутопсията пишеше, че смъртта се дължи на „подозрителни” причини. Сега, когато смъртта на Джени вече не бе смятана за естествена и версията за убийство бе отново на преден план, детективът имаше предпоставки да продължи разследването. Конър бе основният заподозрян.

Духът на Лора не премина в отвъдното. Подозирах, че ще се върне да види Джени, и й казах, че по-късно може да отиде в дома на някой покойник, където ще намери Бялата светлина и тогава двете с Джени ще имат въз­можност да влязат в нея. Тъй като Конър бе заподозрян и разследването още не бе приключило, сестрата на Джени стана законен настойник на племенника си. Покани ме да ги посетя. Духът на Джени бе неотлъчно с детето и след като я уверих, че то е в безопасност и ще остане с ней­ното семейство, ми благодари сърдечно за всичко, което бях сторила. Сътворих Светлината за нея и тя премина в отвъдното.

Кога разговорите с мъртвите могат да бъдат опасни

Никога не се страхувам от мъртвите, но разговорът с дух на жертва на убийство в присъствието на живи хора може да бъде мъчителен. Научила съм, че духовете нямат какво да крият. Те са готови да ми кажат всичко. Което невинаги е вярно за живите. Ако разговарям с жертви на убийство, които знаят съвсем точно как са умрели и от чия ръка – е, мога да се озова в доста опасна ситуация.

В един от най-ужасяващите и необичайни мои случаи информацията, предадена ми от духа, стана причина за признанията на убиеца, който бе в стаята с мен, вдовицата на покойника и други членове на семейството.

Имах странно чувство още от самото начало. Беше ми се обадила жена, научила името ми от адвоката, с когото се бе срещала по повод смъртта на първия си съпруг и повторното си омъжване. Още при първия ни разговор тя ми разказа за необичайните обстоятелства, съпътстващи и първия и втория й брак.

Накратко, жената – ще я наричам Елън – имала в детството си двама най-добри приятели, с които практически израснала. Наричали себе си „тримата мускетари“, учили заедно в гимназията и останали близки след завършването си. Пийт винаги бил най-съвестният и най-уче­нолюбивият. Бил приет в местния колеж. Алекс, красиво момче с репутацията на вечно създаващ проблеми немир­ник, станал водопроводчик и продължил да живее по същия начин – в нестихващи купони. Елън завършила курс за козметички и намерила работа в града, в който била израснала.

Тримата продължили да се срещат и да се забавляват заедно. С времето Елън и Алекс разбрали, че привличането помежду им е нещо повече от приятелство, и решили да сключат брак.

- Пийт сподели с мен тревогата си, че правя грешка – каза Елън. – Той смяташе, че Алекс ще продължи да пие и да ходи по жени и така ще разбие сърцето ми. Пийт бе добър приятел – винаги загрижен и готов да помогне.

Но Елън била влюбена в Алекс, който се заклел, че ще се промени. И така, те сключили брак и Пийт им бил кум на сватбата. Не минали и шест месеца, и Елън открила, че Алекс не спазва обещанието си. Вдигнала скандал, а Пийт се застъпил за нея и посъветвал Алекс да започне да се дър­жи като истински съпруг.

- Алекс отново стана примерен човек и двамата за­почнахме да говорим за дете – сподели Елън.

Скоро след това Алекс загинал в ужасна автомобилна злополука. Двамата с Пийт се връщали у дома от бейзболен мач. Били употребили алкохол, но Алекс настоял да шо­фира, въпреки че Пийт предложил да вземе ключовете от него. Пийт изхвърчал от колата и оцелял като по чудо, но Алекс останал вътре, докато автомобилът се търкалял надолу по стръмната клисура.

- Двамата с Пийт споделяхме мъката си – каза Елън. – След няколко месеца започнах наистина да ценя подкрепа­та, която той ми оказваше. Когато ме помоли да се омъжа за него, това ми се стори най-правилното нещо на света. Струваше ми се, че така отново ще сме тримата, както в миналото.

Обаче не била щастлива в брака си с Пийт и потърси­ла помощ от адвокат, за да се справи с непрекъснатите кавги и напрежение вкъщи. Изпаднала в дълбока депресия и я измъчвали различни болести. Споделила с адвоката тре­вогата си, че е направила грешка. Искала да бъде сигурна, че Алекс също би желал тя да се омъжи за Пийт. И някъде в процеса на всички техни разговори той й дал моята ви­зитна картичка. Тя ми се обади и поиска да й кажа дали духът на първия й съпруг е още около нея. Бяха й нужни ня­кои отговори, за да може да продължи да живее.

Още докато разговарях с нея по телефона, видях духа на красив тъмнокос мъж с ясни сини очи. Описах й го и тя потвърди, че така е изглеждал Алекс. Уговорихме се кога да отида у тях, за да поговоря с него. Преди да затвори, тя попита дали ще е добра идея Пийт, настоящият й съпруг, също да присъства.

- Мисля, че за Пийт е важно да получи благословията на Алекс – каза.

Съгласих се и уговорихме датата.

Две седмици преди уречения ден получих съобщение на телефонния си секретар от Пийт. Гласеше, че съжалява, но двамата с Елън трябвало да отложат срещата с мен. Щели да се обадят, когато имат възможност да го напра­вят. За мен контекстът казваше: „Не ни се обаждайте, ще ви се обадим ние”, затова зачеркнах задачата в моя рабо­тен календар и с въпроса бе приключено. Или поне аз така мислех.

Около три седмици по-късно случайно срещнах жената адвокат, която бе дала на Елън визитната ми картичка.

- О, радвам се, че сте излезли от болницата! – възклик­на тя. – Толкова се тревожихме за вас.

Нямах представа за какво говори и й го казах.

- Елън сподели, че се е наложило да отмените срещата с нея, защото ви предстояла спешна операция – обясни тя. – Надявам се, че се чувствате по-добре.

Отговорих, че здравето ми е повече от добро и че всъщност съпругът на Елън е отменил срещата ни. Бе неин ред да бъде озадачена. Увери ме, че ще предаде на Елън за станалото недоразумение и изказа надеждата си, че двете все пак ще се срещнем.

Няколко дни по-късно Елън ми се обади, а моят инте­рес към случая бе очевиден. Тя ми звънна от офиса си и ми се извини за станалото. Нямаше представа защо Пийт ми е оставил въпросното съобщение. Всъщност, съвсем на­скоро двамата били на парти, на което някой заявил на всеослушание колко точна била информацията, която съм предала за негов роднина. И двамата с Пийт нямали тър­пение да се срещнат с мен.

Но аз бях вече нащрек. Предложих на Елън да покани на срещата братята и сестрите на Алекс. Ако с Пийт ставаше нещо странно или пък бе решил, че аз съм измам­ница, щях да се чувствам по-спокойна в присъствието на повече хора. Новата среща насрочихме за след няколко седмици.

Tози път никой не се обади, за да я отмени. Отидох в дома на Елън. Там бяха тя, Пийт, двамата братя и сестра­та на Алекс. Духът на Алекс също беше там. Не трябваше дълго да го убеждавам, за да ми каже това, което отдавна искаше да сподели с някого. Разказа всичко, което знаеше за смъртта си, и по гръбнака ми полазиха ледени тръпки. Знаех, без някой да ми е казвал нещо предварително, че сред хората в кухнята се намира и убиецът на Алекс. И нямах ни най-малка представа как трябва да постъпя.

Елън искаше да зададе на съпруга си най-различни въпро­си: „Защо реши да шофираш ти, след като си бил пиян? Защо не остави Пийт да седне зад кормилото?” А духът само клатеше глава, сякаш искаше всичко да отрече. Всич­ки ме гледаха втренчено и очакваха да чуят какво имам да им кажа.

Накрая заговори Пийт.

- Може би той казва нещо, което трябва да чуем наса­ме. Може би ние двамата с вас трябва да отидем в друга стая. Ще го кажете на мен, а аз ще го предам внимателно на Елън.

Исках да спечеля време, кимнах и се съгласих на тази възможност. Запитах Елън дали е съгласна да предам ду­мите на духа, а Пийт по-късно да ги сподели с всички ос­танали.

Елън веднага се възпротиви. Каза, че всички в стаята обичали Алекс и заслужавали да чуят онова, което искал да им каже.

Пийт се потеше и беше силно пребледнял. Погледнах го право в очите и заговорих:

- Алекс казва, че разбира защо Елън се е омъжила за вас и е щастлив, че се опитвате да я утешите. – Казах още някои общи неща, предадени ми от Алекс, след което продъл­жих: – Знаете ли, Пийт, Алекс иска да ви предам специално думите му. Пита се защо сте пили толкова много онзи ден, в който двамата сте били на последния бейзболен мач в неговия живот – нещо, което не е било характерно за вас. Трябва да му обясните.

Пийт гледа втренчено пред себе си цяла минута, пре­ди да каже:

- Разказал ви е всичко, нали?

Кимнах.

Пийт подпря чело на масата и зарида. Призна, че е убил най-добрия си приятел. Напил го съвсем преднамерено. А после, по пътя към дома, когато Алекс заспал, Пийт, който шофирал, слязъл от колата. Преместил Алекс зад кормилото, включил колата на скорост и я засилил надолу по склона. След това скочил в движение и припаднал. Събудил се в болницата и узнал, че Алекс е мъртъв.

Не мога да опиша настроението в стаята. Мога само да кажа, че не успях да си тръгна достатъчно бързо. Сътворих Светлината за Алекс, който веднага влезе в нея. Пийт отиде в затвора и доколкото знам, още е там. Едно е да чуя духовете да ми казват кой е убиецът им и съвсем друго – убиецът да направи признанието пред очите ми.

Самоубийства

Въпреки че духовете на жертвите на убийства предиз­викват тревога у мен, а разговорите с тези на убийците могат да бъдат наистина неприятни и обезпокоителни, аз съм много по-неспокойна в компанията на духовете са­моубийци. Има някои уникални ситуации, свързани с тях.

Понякога срещам духовете на хора, самоубили се преди много, много години. Много от тях са католици, извърши­ли това с ясното съзнание, че църквата смята деянието им за смъртен грях и че душите им са обречени навеки. Очакваха, че ще отидат направо в ада. Често споделя­ха с мен, че са решили да останат на земята, защото се страхуват, че за тях няма да има прошка в Светлината. И че рискът да останат в нашия свят като духове им се струва по-малък от този да понесат присъдата си в от­въдното. Когато днес срещам такива духове, обяснявам, че католическата църква вече гледа на самоубийството като на болестно състояние и че не е задължително непременно дa отидат в ада. А те обикновено са благодарни за възможността да преминат през Светлината.

С времето, изглежда, се променят и причините, пора­ди които духовете не желаят да преминат в отвъдното. Забелязвам тревожна тенденция сред жертвите на само­убийство и особено сред тези от по-младото поколение. В днешно време, когато срещна духове на хора под петде­сетте (и особено на тийнейджъри), извършили самоубийс­тво, отбелязвам, че те не изпитват абсолютно никакво разкаяние. Не се страхуват от наказание и в някои слу­чаи дори не се интересуват какво ще се случи с тях след смъртта. За тези духове самоубийството често е акт на отмъщение или злоба, а не на отчаяние. Тази група духо­ве е уникална и никога не знам дали ще решат да влязат в Светлината или не. Но каквото и да е решението им, то не се основава на страха от присъда или наказание. За тези безразлични души смъртта е нещо като поредното ново преживяване. Някои казват, че планират да останат още малко, за да „видят как е”. Други намекват, че да си мъртъв всъщност не е толкова интересно, колкото са очаквали и че е възможно влизането в Светлината да им осигури новите преживявания, за които копнеят. Не съм сигурна колко показателно е това отношение за днешно­то поколение, но знам, че то превръща разговорите ми с тях в особено предизвикателство.

Може би заради опита ми в работата с духове се обаж­дат хора, които искат да знаят какво ще им се случи, ако се самоубият. Отговорът ми винаги е един и същ: „Не мога да кажа. Не знам.” Мога само да им кажа, че отделни духо­ве на самоубийци понякога споделят как са се опитали да спрат процеса, но е било прекалено късно.

Интересно, извършилите самоубийство понякога ис­кат да си тръгнат от този свят, но невинаги просто преминават към следващия стадий на съществуването си. В някои случаи това може да означава, че в акта на са­моубийство има повече, отколкото се вижда на пръв пог­лед. При много от самоубийствата семейството ме кани в къщата, защото са останали въпроси без отговор – не­зависимо какво пишат някои в бележките и писмата, кои­то са оставили след себе си. Често семейството изпитва гняв и иска да разбере защо някой от любимите им хора се е самоубил.

Полицията също се свързва с мен, за да им помогна да разследват случаите на убийства и самоубийства, защо­то понякога убийството се оказва самоубийство и обрат­но. От всички начини да умре човек, отнемането на собс­твения живот може да създаде най-драматичния ефект. Хората, които се самоубиват, често го правят от егоис­тични подбуди и не се интересуват, че оставят след себе си хаос.

В един особено необичаен случай очевидното само­убийство на мъж създаде невероятна бъркотия за всички негови познати. Полицията ми се обади, за да помогна в разследването, понеже бяха стигнали до задънена улица. Съпругата твърдеше, че мъжът й се е самоубил, но до­казателствата, открити на мястото, показваха, че е възможно да има чужда намеса. Полицията разполагаше с възможен мотив и главен заподозрян, макар той да имаше желязно алиби.

Случаят бе необичаен, защото самоубилият се има­ше брат близнак. И точно този брат близнак бе главният заподозрян. Съпругата на покойния бе убедена, че девер й няма нищо общо със смъртта му, независимо от факта, че запалката му бе намерена на пода в гаража – точно под краката на мъртвия. Полицията бе взела запалката. Оза­дачаващ бе и фактът, че мъжът бе умрял със завързани крака, но свободни ръце, което не обясняваше как е успял да се добере до горните рафтове. Полицаите ме осведомиха още, че съпругата е имала връзка с брата на съпруга си, за която той най-вероятно е разбрал.

Въоръжена с тези факти, посетих сцената на смърт­та. Там обаче нямаше и следа от духа. Съпругата и братът с еднаква жар твърдяха, че любимият им човек се е само­убил. Желаеха да говоря с духа му толкова силно, колкото и полицията. Като се основавах на информацията, дадена ми от съпругата, подозирах, че духът все още е наоколо, затова уредих да се срещнем всички в дома, който двама­та бяха споделяли.

Детективите, съпругата, братът близнак и аз седях­ме около масата и чакахме. Напрежението бе непоносимо. Детективите не откъсваха очи от главния заподозрян. Вдовицата и братът си разменяха скрити погледи и се опитваха да се хванат за ръце под масата. А аз много ис­ках да съм някъде другаде. Най-после духът влезе в кухня­та. Дадох му да разбере, че го виждам и мога да общувам с него. След което пристъпих веднага към въпроса.

- И така, кой те уби?

Духът поне имаше приличието да изглежда опечален от онова, което бе сторил. Размърда крака и се огледа нер­вно, докато аз чаках търпеливо.

- Самоубих се – призна най-после.

- Казва, че го е извършил сам – казах на групата, която седеше около масата.

- Как? – запитаха всички в хор.

Духът започна да обяснява и стана ясно, че се е опитал да направи така, че брат му да бъде обвинен за смъртта.

- Знаех за връзката им – каза той. – В началото исках да убия нея… И него също. Но после реших, че мога да се са­моубия и може би, само може би, да ги нараня така, както те нараниха мен.

Той бе оставил запалката на брат си на пода и пре­метнал примката през най-горния рафт. После се качил и я надянал на врата си. Седнал на рафтовете и завързал краката си, след което просто скочил.

- Предполагам, че не мразя никого от двама ви достатъчно, за да им позволя да мислят, че си бил ти – каза духът на брат си. – Но все пак ви мразя. И двамата. Сега виждам, че смъртта ми не си е струвала.

След като му казах, че мога да сътворя Светлината, която ще му позволи да отиде на по-спокойно място, вече нямаше търпение да си тръгне от този свят. А тръгва­нето му напомняше бурно излизане от стаята със силно затръшване на вратата.

Дори когато хората мислят, че с прекратяването на живота си правят услуга на своите близки, пак могат да предизвикат единствено болка и недоразумение. Преди известно време вече възрастните деца на родители, на­мерили смъртта си в двойно самоубийство, ме поканиха на погребението им. Нито едно от децата не знаело, че на баща им е била поставена диагноза мозъчен тумор, не­подлежащ на опериране. Като разбрали колко малко време им остава да са заедно, двамата съпрузи направили сложен план за самоубийство. Съпругата прегледала цялата къща и събрала всичките им лични вещи. Подредила ги на купове, които да бъдат раздадени на бедните, а за четирите им деца отделила онова, което им било най-скъпо. Погрижили се за всичките си финансови отговорности и подготвили погребението си – поръчали дори цветята. Оставили дъл­га и подробна бележка на децата си, в която обяснявали какво имат намерение да направят и защо.

После – и точно тази част ме удивлява и до ден дне­шен – излезли в задния двор, където съпругът бил заложил пушката. Съпругата застанала с лице към него, а той ус­пял да произведе такъв изстрел, че единственият куршум да премине през тялото на съпругата му и да причини смъртта й, след което да заседне в сърцето му.

Отидох на погребението. Децата се опитваха да про­умеят самоубийството на родителите си. Искаха да ги попитам защо са извършили такова нещо. Разбира се, усе­щах болката на децата и изпитвах съчувствие към тях. Но когато духовете ми обясниха причините да сложат край на живота си и като видях колко бяха объркани от неразбирането на близките, почти разбрах вярата им, че са постъпили по единствения правилен начин.

Независимо от това с колко духове на самоубийци съм разговаряла, все още ми е трудно да разбера какво под­тиква хората да отнемат собствения си живот. Някои ситуации са по-сериозни от други – случаи на нелечима болест, нестихваща болка или психически заболявания, во­дещи до пълно отчаяние. Но пак казвам – на всеки измъчен дух, виждащ единствен изход в самоубийството, срещам и по един, решил да умре просто за да разстрои някого.

В случаите на неестествена смърт, независимо дали става въпрос за убийство или самоубийство, никога не знам какво ще науча от разговора с духа. Не знам дали ще дойде време, когато няма да бъда удивена, шокирана или скандализирана от наученото. В тези трудни случаи най-често съм повлияна от въздействието, което убийствата и самоубийствата оказват на живите, останали да пресяват причините, подробностите и тайните, крие­щи се зад всяка смърт. Опитвам се по всякакъв начин да помогна на тези често неспокойни и страдащи духове да постигнат справедливост, да поправят недоразуменията или да обяснят действията си.

от книгата на Мери Ан Уинковски КОГАТО ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ

Posted in Мери Ан Уинковски | No Comments »

погребение погребения

 

5.

ПОГРЕБЕНИЯ

Очаквайте да присъствате на вашето собствено погребение

Повечето хора очакват бдението край мъртвеца и погребението да бъдат мрачни и тържествени събития. Знаят, че в тези мигове трябва да предложат или да получат подкрепа от семейството и приятелите си, събрали се да си спомнят делата на мъртвия и да изкажат съчувствие на живите. За повечето общества ритуалът на последното сбогуване с любимия човек е възможност да се утешат живите и да им се даде кураж.

Моята гледна точка за погребението и за дома, в който има покойник, със сигурност е различна от тази на повечето хора. Когато отивам в такъв дом, очаквам интересен, понякога невъздържан, а друг път неудобен разговор с духа. Факт е, че можете да очаквате, че ще присъствате на собственото си погребение. Помнете, че макар Светлината да е с духа от момента, в който той напусне тялото, тя остава с него няколко дни след погребението. Много рядко съм била в дома на покойник, чийто дух вече е преминал в отвъдното. Единственото изключение е, когато умре дете. Никога не съм виждала деца под три години, които да присъстват на погребението си.

Как се държат духовете на собственото си погребение

Още като вляза в дома по време на бдението, знам какво да очаквам. Въпреки че е имало случаи, които съм запомнила заради изненадата – и дори шока, общо взето поведението на духовете е еднакво. Опечалените се приближават към ковчега и виждат положеното тяло на починалия. също виждам ковчега и тялото, но също така виждам духа, който стои до краката на покойника. Това, разбира се, има точно определен смисъл за мен. От това място духовете чуват всички забележки, които опечалените правят, минавайки покрай ковчега. Те също така виждат прическите, грима и облеклото на опечалените. Особено жените могат да бъдат изключително критични по отношение на тези неща.

Духовете също така се разхождат из стаята. Подслушват разговорите и се възхищават на букетите, като внимателно следят кой ги поднася. Мъжките духове обичат да гледат през прозореца, ако могат, и да броят колко са автомобилите, които ще придружат процесията до гробището.

Дори в случаите, когато телата биват кремирани, духовете присъстват на погребалната церемония. В този случай обикновено стоят вляво от онзи, който произнася речта. През годините съм забелязала, че духовете са доволни, ако близките им са спазили последната им воля относно бдението, церемонията и погребението, и им е лесно да влязат в Светлината, което правят още на гробището или веднага след службата. По-трудно е и за духа, и за семейството, когато починалият не е оставил указания. Получавам толкова обаждания от скърбящи дъщери, които се питат как би искала да бъде облечена покойната им майка за бдението, колкото и оплаквания от разгневени духове, които не могат да повярват, че приятелите им ще ги видят за последен път в отвратителните дрехи, избрани от семейството!

И въпреки че толкова много години присъствам на различни погребения, все още се удивлявам на това колко са изненадани духовете, че ги виждаш. Веднъж покойникът бе безупречно облечен сивокос джентълмен. Духът също бе елегантен и от него се излъчваше снобизъм, докато се раз­хождаше из стаята и се възхищаваше на цветята. Дъщерите му ме бяха извикали за погребението, защото не бяха успели да открият завещанието, нито пък инструкции за погребалната служба – нещо, което никак не било характерно за изключително организирания им баща.

Пробих си бавно път през тълпата и накрая застанах до изискания джентълмен. И останах така за миг, докато той се възхищаваше на един изключително красив букет.

- Красиви са, нали? – запитах.

Той обърна рязко глава, изненадан.

- Вие ме виждате?

Отначало ми се стори забавно, че толкова внушителен на вид дух може да бъде така объркан.

Но когато кимнах с глава, за да потвърдя, той се пречупи и по бузите му потекоха сълзи – нещо, което ме шокира.

- Слава Богу! – възкликна. – Защото не знам какво щеше да стане.

Оказа се, че адвокатът му се бил възползвал от доверието и приятелството му и почти веднага след смъртта му откраднал от сейфа всичките важни документи. Духът ми каза, че адвокатът се канел да ги фалшифицира и да вложи парите му в бизнеса, в който сега щял да бъде единственият партньор. Информирах дъщерите за измяната на довереника и приятеля и за ролята му в изчезването на завещанието. Успокоен, духът влезе в Светлината веднага след погребението.

Какво правя аз по време на бдението и погребението

Някои от най-ранните ми спомени за разговори с духове датират от времето, когато посещавах домовете на покойниците заедно с баба. Предавах въпросите на съседа, лелята, братовчеда или други събрали се роднини на духа, а отговорите – на опечалените.

Все още често посещавам домове на покойници, но сега предимно по молба на непознати за мен хора, докато в миналото ходех на погребения, ако ме помолеше някой от многото приятели на баба от Стария свят. Днес обаче почти единствения начин да се озова в нечий дом, е да ме покани член от семейството на покойника или роднина по пряка линия. Няма да отида, ако ми се обади братовчед, далечна племенница или злонамерен любопитен съсед.

Единственото изключение е, когато някой почине внезапно на работното си място. В такива случаи разговарям с работодателите и отивам в дома на покойника по тяхна молба. Но задавам на духа един-единствен въпрос и той е в полза на работодателя: Каква е паролата за работния му компютър?

Няма да повярвате колко много хора забравят да осведомят по-висшестоящите за паролата на компютъра в офиса си. Ще се удивите още колко голям е броят на компютърните техници, които не могат да влязат в личните акаунти. Но може би няма да се изненадате да чуете колко често задавам въпроса за паролата на духа, който само се засмива сърдечно и ми казва да предам някоя ругатня на бившия работодател.

Правила съм това достатъчно често, за да знам, че повечето хора нямат особено въображение при избора на парола. Когато някой работодател ми се обади с новината, че е починал внезапно някой от по-възрастните му служители и аз трябва да разбера каква е паролата, първо им казвам две от най-често използваните. Tози подход дава достатъчно добри резултати. Няма да повярвате колко много мъже между петдесет и пет и шейсет и пет години използват rosebud1 за своя парола.

След като станах доста известна и особено в родния си град, въведох и някои други правила за посещението си на домовете на покойниците. Например вече не отивам там в официално обявените за бдение часове. Ако го направя, много хора – не само членовете на семейството – разбират коя съм и искат да знаят дали покойният няма специално съобщение за тях. Тълпата обикновено ме заобикаля плътно от всички страни, а аз изпадам в неудобното положение да обяснявам, че не съм там, за да си бъбря с духа или пък да предавам съобщения между него и всеки, решил да дойде на бдението. Знам, че неведнъж съм разгневявала свещеника, дошъл да каже молитва за тръгващата си от този свят душа, но открил, че семейството се интересува повече дали ковчегът е удобен на баща им, отколкото от церемонията.

Затова давам ясно да се разбере, че съм там, за да предам специална информация на семейството. Когато близките от семейството ме помолят да отида на бдението и да поговоря с любимия им покойник, внимателно избирам часовете преди или след официално обявените. За страдащите и измъчени членове на семейството първото бдение е най-трудно. Обикновено могат да чуят спокойно онова, което имам да им казвам, след като са били в дома на покойника поне няколко часа.

В други случаи, когато знам, че къщата ще бъде претъпкана или събитието особено мъчително – например ако млад човек е трагично загинал, се съгласявам да присъствам на бдението, но влизам в дома колкото може по-дискретно и незабелязано привличам вниманието на духа. Задавам му въпросите на близките му, а по-късно се срещам с тях, за да им предам отговорите. Това не е най-задоволителният метод, защото отговорите на някои от въпросите пораждат нови. Но в някои случаи е всичко, което мога да направя.

Мисля, че някои хора ме канят на погребението на починалия си близък, защото искат да разберат дали той няма скрити пари или бижута, или пък не е забравил да им каже нещо ценно. Истината обаче е, че едва ли някой умира, след като е скрил милиони под дъските на пода. Някои просто решават да отнесат тайните си в гроба.

Човек би помислил, че след като съм била вече на толкова погребения, съм видяла всичко. Още преди години съм разбрала, че това е невъзможно. Макар че съм видяла и чула много, не се съмнявам, че съществуват изненадващи ситуации, в които не съм попадала

Най-често задаваните въпроси на живите и най-честите оплаквания на мъртвите

Шокиращите случаи в моята практика са малко. Хората, които ме канят в дома си, за да разговарям с почи­нал техен роднина, попадат в няколко основни категории. Странно, но духовете също не се различават особено един от друг. И когато духът разбере, че мога да предам думи­те му на присъстващите, обикновено чувам едни и същи оплаквания и едни и същи думи на утеха.

Има ли „нещо”, за което трябва да знаем.

Най-често ми се обаждат с молба да присъствам на погребението хора, които искат да знаят дали починалият иска да каже нещо на семейството си. (В превод: Къде баба е скрила среброто и как то да попадне в ръцете ни?) ; Понякога наистина под дъските на пода има скрити пари или бижута и си тръгвам от дома със съзнанието, че семейството и духът са си разменили важна информация. В други случаи се разочаровам от гнева на живите, които узнават, че след погребението не ги очаква никаква „награда”. Честно, подобна алчност предизвиква гнева и огорчението на духа.

Понякога обаче живите усещат, че духът е измъчен или е оставил нещо недовършено. В тези случаи хората, които ми се обаждат, обикновено откриват, че интуицията им се е оказала права. Което обаче не означава, че онова, което откриват, съвпада с очакванията им.

Една жена, с разрешението на съпруга си, ми се обади за бдението на свекъра си. Починалият имаше трима сина – адвокат, лекар и армейски офицер. Най-младият син, ад­вокатът, се грижел за бащата в последните му (и много трудни) години. Бащата получил мозъчен инсулт и най-младият син, макар и да полагал предани грижи за него, изпитвал гняв, че в завещанието си той разделя поравно между тримата значителното си състояние. Таеше искре­на убеденост, че му се полага по-голям дял, тъй като два­мата със съпругата му приели болния в дома си и плащали за всекидневни грижи.

Речта на бащата бе увредена от инсулта, но той мо­жеше да общува с останалите чрез писане и компютър. Излезе наяве, че между него и най-младият син е имало се­риозна разпра. Останалите двама сина взели страната на бащата – което вероятно им е било по-лесно, тъй като той не живеел с тях. Скоро след това бащата починал.

Съпругата на адвоката ми се обади, защото въпреки властния характер на свекър й, тя била привързана към него. И успявала да разбере какво иска да каже той, въпреки увредения му говор. Знаела, че мъжът, който се грижел за него, Даниел, също го разбирал, въпреки ограничената реч. При разговора с него след смъртта на болния усетила силното му безпокойство. Даниел твърдял, че старецът не му е доверил тайните си, но снахата продължавала да усеща, че нещо не е наред. Съпругът й, адвокатът, й поз­волил да ми се обади, щом така ще се почувства по-добре. Той не вярвал в онова, което правя.

Като се имаше предвид обърканата история, не се изненадах да видя разгневения дух веднага след влизането си в къщата. Той не изгуби никакво време, а направо ми каза, че след свадата им най-младият му син, който като ад­вокат разбирал от тези неща, съставил друго завещание, според което му се падала по-голяма част от наследството – около деветдесет процента. Изчакал баща му да стане достатъчно слаб и след като му казал, че документът просто ще разпредели стоката между различни дестинации, го накарал да подпише второто завещание.

- Обаче аз надхитрих този негодник – каза ми духът на бащата.

През последните седмици от живота си помолил Даниел да го заведе при друг адвокат. Цял живот бил неспокоен от факта, че синът му се грижи за работите му, и кавгата била последното камъче, което обърнало каруца­та. С помощта на Даниел бащата предал на новия адвокат каква е последната му воля. А адвокатът бил достатъчно умен да извика лекар, който да потвърди, че старецът е с трезв разсъдък и може да подписва документи. Духът бе сигурен, че завещанието е законно.

- Даниел знае къде е завещанието – каза ми духът. – Кажете на момчетата да престанат с всички тези глупости.

Хвърлих поглед на тримата сина, скупчили се в ъгъла. Стори ми се, че си разменят остри реплики на несъгласие. Приближих се и чух най-младият да казва:

- Може да е оставил всичко на мен, защото аз се грижех за него през всичките тези години.

Съпругата му, която ме бе повикала, ме дръпна на-страни и ме запита дали мога да помогна на другите двама братя да се успокоят.

- Те са много разстроени от промяната на завещанието, както можете и сама да се досетите – каза. – Каза ли баща им защо го е направил?

Нямам думи да предам колко неловко се почувствах в онзи момент. Какво можех да кажа на тази жена, която ми се бе обадила, защото бе взела присърце интересите на семейството? Че съпругът й е лъжец и крадец? И че свекър й все още е много ядосан?

Макар да не исках да го въвличам във всичко това, знаех, че трябва да чуят истината от устата на мъжа, грижил се за баща им. Извиках му и тихо му издадох, че знам за онова, което непременно трябва да каже на семейството. После, когато той заговори, бързо се извиних. Помогнах на семейството да узнае истината, но това не правеше нещата по-лесни.

Доволен ли си от подготовката и церемонията?

Много често ми се обаждат семейства, които се тревожат дали са направили всичко правилно. Понякога искат да са сигурни, че свадливият им чичо Джордж ще обещае да премине тихо и мирно в отвъдното; друг път са искрено загрижени дали покойният е доволен от направения от тях избор.

Научила съм се да не храня очаквания и да не гадая какво ще се случи в дома на покойника след моята поява. Преди известно време жена ме извика за бдението над съпруга й. Гласът й трепереше, когато ми изказа тревогата си дали съпругът й е доволен от това, което е направила за него.

Пристигнах в дома й малко преди края на първото официално бдение. Нямаше много хора, затова просто се подписах в книгата за гости в антрето и продължих на­татък. Трябва да призная, че въпреки опита си, се изумих, като стигнах до стаята с ковчега.

Той бе подпрян изправен на стената. Бе наклонен леко, за да не падне обратно, но покойният все пак стоеше изправен в стаята. Ръцете му бяха скръстени на гърдите, бе облечен в скъп тъмен костюм, а изражението на лице­то му бе спокойно.

Бях така изненадана, че дори не се огледах за духа. Оти­дох право при вдовицата и се представих:

- Какво е това? – запитах. – Не мога да повярвам, че са ви заръчали така от погребалното бюро.

Жената призна, че се обърнала към три погребални агенции, преди да попадне на онази, която се съгласила да изпълни необичайната й молба.

- Но защо? – запитах повторно. – Защо е изправен? Жената обясни, че съпругът й бил болен от известно време и че през последните месеци от болестта си непрекъснато повтарял, че твърдо не желае да се суетят излишно около него. Казал й също, че няма доверие в нея и се съмнява, че тя ще изпълни последните му желания. Знаел, че след като тя е жива, а той – мъртъв, тя ще може все пак да постъпи според собствените си желания.

Все още не бях сигурна какво става. Но преди да успея да я помоля да бъде малко по-точна, духът привлече вниманието ми. Той се бе появил отнякъде и сега стоеше до ковчега. Тръгнах към него и забелязах, че се усмихва от уши до уши. Не се съмнявах, че ситуацията го прави щастлив.

Преместих поглед от ковчега към него и казах:

- Добре, озадачена съм. Надявам се, че имате някакво обяснение.

Сега вече той се засмя на глас. Така се забавляваше, че дори не се изненада от факта, че го виждам.

- Тя никога не престава да ме удивлява – каза и кимна по посока на съпругата си. – Женени сме от трийсет и шест години и наистина мислех, че през всичките тези години нито веднъж не ме е чула какво говоря. Но предполагам, че в крайна сметка не е било така.

Напрежението вече започваше да ме уморява.

- Значи вие сте й казали да постави тялото ви изправено? – запитах.

- Казах й, че не искам да лежа за бдението в погребално бюро – отговори той и отново се закикоти неприятно.

- Добре – казах и зачаках да продължи.

- Това е – каза той. – Нима не ме чухте?

- Разбира се – отговорих. – Казали сте, че не искате да лежите в…

- Схванахте ли? – прекъсна ме той.

- Разбрах, да.

Сега съпругата стоеше до мен.

- Каза ли ви той? – запита. – Доволен ли е? Отговорих, че е повече от щастлив. Той наистина бе порозовял от смях. Не само защото не бе оставен да лежи, но защото след всичките тези години най-после бе разбрал, че тя е чувала всяка негова дума.

Има едно последно нещо, което трябва да кажа

Понякога живите чувстват, че непременно трябва да кажат нещо на починалия. Обикновено искат да се извинят за лошото си поведение, докато любимият човек е бил още жив. Когато случаят е такъв, не е необходимо да отида на погребението. Просто казвам на разтревожените опечале­ни, че трябва само да прошепнат извинението, когато се наведат над мъртвия. Духът задължително стои наблизо и ще ги чуе. Напомням им, че колкото и искрено да е извинението, не е достатъчно само да го мислят. Освен ако леля Флорънс не е можела да чете мисли, когато е била жива, не би могла да знае какво мислите само защото се е превърнала в дух. За някои хора това не е достатъчно. Те желаят да отида на погребението, защото искат да знаят дали извинението им е било прието. Научила съм, че в тези случаи трябва много да внимавам какво казвам на живите – понякога се налага да помисля какъв е мотивът на духа да им предаде определена информация. Трябва да се опитам да разбера колкото се може повече и за двете страни и за гледните им точки, преди да предам нещо, което може да ги нарани.

Веднъж ме извикаха на погребението на момиче в тийнейджърска възраст, загинало трагично в автомобилна злополука. Родителите искаха да знаят какво се бе случило. Тя била в колата с гаджето си, а то, макар и да останало живо, не могло да им даде почти никаква информация.

Пристигнах в дома и се срещнах със съкрушеното семейство, с гаджето, което очевидно бе все още в шок, и с гневния и отмъстителен дух на момичето. То стоеше до ковчега и мърмореше, че майка му обичала да го вижда с прибрана коса, но то много мразело това и защо все пак майката трябва да има последната дума? Опитах се да подходя внимателно.

- Може би майка ви не е можела да разсъждава трезво -казах. – Виждате колко разтревожени са все още.

Момичето обърна рязко глава и ме изгледа гневно.

- Да, е, каква полза има от тревогата сега? – каза кисело. -Освен това вината за смъртта ми не е моя, а негова – и посочи покосения от мъка младеж.

Това бе изключително сериозно обвинение, затова по­молих момичето за малко повече подробности. То охотно заговори и ми описа диво парти, безотговорно шофиране и незаконни вещества. Според нея гаджето й трябвало да е мъртво. а тя да седи в пълната с опечалени стая.

- Кажете им, че вината за смъртта ми е негова! – заповяда. – Кажете им, че ме е убил.

Tози вид ситуации мразя най-много. Заставят ме да предам информация, която не мога да потвърдя и която може да навреди на живите. Родителите ме бяха помолили да науча нещо повече за смъртта на дъщеря им. А ето че аз имах доста уличаваща информация.

Специално в този случай имах късмет. Бях работила няколко пъти в сътрудничество с полицията в онзи град. Един от полицаите се бе отбил да изкаже съболезнованията си на семейството и аз успях да поговоря с него отвън. Казах му, че няма нужда да споделя с мен всички подробности и че просто искам да знам дали са направили токсична проба на момчето. Той отговори, че от лабораторията са докладвали, че кръвта му е чиста. И че доколкото могат да кажат, момичето е загинало, защото не е закопчало колана си. Шофьорът обаче бил взел тази предпазна мярка. Полицаят изказа увереността си, че момичето е жертва на трагичен инцидент. Изведнъж духът се втурна рязко в коридора. Очевидно ме търсеше.

- Трябва да влезете в стаята и да видите какво става – каза той.

Последвах духа вътре. Момичето посочи гаджето си, което седеше и разговаряше с няколко момичета, вероятно нейни съученички. Едно от тях потупа по ръката момчето, което едва сдържаше сълзите си.

- Виждате ли?! – гневеше се духът. – Той ще има ново гадже само след няколко дни. Ще забрави за мен, вместо да ме помни винаги. – И внезапно смени темата: – Предадохте ли на ченгетата онова, което ви казах?

И аз изведнъж прозрях тъжния й опит да накара гаджето си да страда. Тогава заподозрях, че нейната информация може би не е сто процента вярна. Отвърнах, че ще проверя всичко казано от нея и ако наистина е вярно, ще предам думите й на родителите й. Но тъй като подозирах, че може би ще остане на земята и ще продължи да създава проблеми на бедното момче, добавих, че ако иска гаджето й да я запомни завинаги, трябва да влезе в Светлината, за да може да го посещава в сънищата му.

Е, някой вероятно бе казал на гаджето й коя съм, защото точно когато си тръгвах, той ме запита дали е вярно, че съм разговаряла с духа.

- Тя е тук – казах му.

- Може ли да й предадете нещо от мен? – запита той. – Кажете й, че много съжалявам, задето не спрях колата и не я принудих да закопчае колана си. Тя може да бъде истинска актриса и да направи от всичко драма, а аз не исках да се караме, затова я оставих да постъпи, както желае.

Бе така поразен от мъка, че не можех да му откажа утеха. Казах му, че полицията смята случилото се за трагичен инцидент и че духът на приятелката му ще има възможност да продължи напред, както и самият той. Можех само да се надявам, че и двамата ще послушат съвета ми.

В други случаи духовете са онези, които таят някакво съжаление и трябва непременно да кажат нещо на живите, за да намерят покой. Разбира се, не знам какъв е броят на ду­ховете, които се чувстват по този начин, защото те не се обаждат, за да ме поканят на погребението си и да ме помолят да предам специална информация. Мога само да кажа, че духовете, които силно желаят да поправят някаква грешка, обикновено не преминават в отвъдното. Но има случаи, когато усещам, че съм донесла по-голяма утеха на духа, отколкото на живите, които са ме извикали в дома си.

Възрастна жена бе починала след дългогодишни проблеми със здравето. Дъщерите й ме помолиха да отида на погребението и отбелязаха, че майка им непрекъснато се оплаквала ту от едно, ту от друго, но те не очаквали, че някоя от тези „предполагаеми” болести ще я убие. Тя страдала от хронична умора, а в по-късните години лекарите диагностирали неясните й болки и оплаквания като фибромиалгия2. Накрая жената заболяла от внезапна инфекция. Само след седмица изпаднала в делириум заради силната треска, а след това – в кома, от която така и не излязла. Дъщерите й слушали несвързаните й брътвежи по време на треската и знаели, че иска да на­правят нещо специално с медальона, който винаги носела на врата си.

- Решихме, че трябва да я погребем с него. Но може би иска някоя от нас да го вземе? Или двете да го поделим някак си? – чудеха се те.

Описаха медальона като златно сърце, в което има два кичура. Майка им ги била отрязала от косите им, още когато двете били бебета. Бяха наистина много загрижени и искаха да постъпят според последното желание на майка си.

Когато пристигнах в дома, майката лежеше в ковчега с медальона на шията си. Духът й стоеше над тялото и кършеше отчаяно ръце.

- Искате ли някоя от дъщерите ви да вземе медальона? – запитах, след като застанах до нея.

- Обичах момичетата и съпруга си – заяви пламенно духът. |

Кимнах и зачаках да продължи.

- Но вината… Мисля, че силното чувство за вина стана причина за болестите ми – каза тихо духът.

Бях виждала това много пъти. След смъртта хората са склонни да споделят тайни, за които никога не биха го­ворили приживе. Не знам дали така просто свалят бреме­то от плещите си, или наистина смятат, че останалите трябва да знаят, затова винаги изслушвам цялата исто­рия, преди да кажа каквото и да било.

Духът на жената ми каза, че забременяла, преди да срещне съпруга си. Родила детето и го дала за осиновяване. Бащата бил войник и се измъкнал от отговорността – тя никога повече не го видяла. Много години по-късно научила, че е умрял. Няколко месеца след като дала първото си дете за осиновяване, срещнала мъжа, който станал неин съпруг и баща на двете й дъщери. Никога не му казала за първото дете.

- Най-ужасното бе, че бебето бе осиновено от семейство в нашия град. Знам коя е тя. Понякога дори я виждам. Мислех дали да не се свържа с нея. Но не казах на никого. Имам нужда да направите нещо за мен.

- Е, не знам какво добро ще сторите на съпруга си, като му кажете сега, след смъртта си. А и момичетата ви искаха просто да знаят как да постъпят с медальона ви – отговорих. – Защо усложнявате нещата?

- Защото са сложни – каза тя. Обясни, че в медальона наистина има два кичура, но не са от косите на дъщерите й, които вярват, че е така, а от нейната собствена и тази на първото й дете. И че ако им позволи да вземат медальона, те ще живеят цял живот с лъжите й. Искала да даде медальона на първата си дъщеря.

- Тя трябва да знае, че аз съм нейната майка. Не знам защо съм толкова сигурна, но тя трябва да знае.

Отвърнах, че ще изпълня молбата й и че трябва веднага да съобщя на дъщерите й, за да могат да свалят медальона преди погребението. Добавих, че не виждам нужда да уведомяваме съпруга й и че момичетата могат да го направят по-късно, ако сметнат за необходимо. Тя се съгласи и сърдечно ми благодари.

Към края на вечерта дъщерите, които дотогава трябваше да посрещат и изпращат роднините, ме потърсиха. Запитаха дали майка им иска да знаят нещо. Влязохме в другата стая и аз им предадох разговора си с духа. Както и очаквах, те ме гледаха така, сякаш съм луда. Съобщих им името на жената, на която майка им искаше да остави медальона.

Те не говориха много. Просто ме гледаха втренчено. Не ги обвинявам. Новината бе напълно неочаквана за тях. Този бе един от случаите, в които трябва да напомням на хората, че аз само предавам съобщението. Разбира се, предпочитам да мога да кажа: „Да, майка ви каза да ви предам, че има две хиляди и петстотин долара, увити в носна кърпа, в най-долното чекмедже, в шкафа в спалнята“. Но както вече съм научила, случаят далеч невинаги е такъв.

Интересното този път бе, че шест или седем месеца по-късно, докато раздавах автографи след една от моите беседи, към мен се приближи една от дъщерите. Подаде ми книга, която да надпиша, и запита:

- Помните ли ме? Майка ми бе жената, която не искаше да бъде погребана с медальона.

Изказах надеждата, че майка й почива в мир. Тя отговори, че се е получило за всички тях. Двете със сестра й били много щастливи, че са успели да изпълнят последната воля на майка си. Открили своята полусестра и й предали медальона. Трите жени поговорили, двете по-млади разказали на най-възрастната дъщеря всичко за майката. Сестра им била изключително благодарна, защото имала здравни проблеми, а не знаела нищо за генетичното си наследство. Двете сестри окуражени от този положителен развой накрая разказали историята и на бащата, който проявил пълно разбиране за събитията, случили се преди неговата поява е цялостната картина.

Те ми благодари, задето им бях предала последната воля на майката.

- Ако не бяхте вие, никога нямаше да научим за другата си сестра. – каза – Мама щеше да е толкова щастлива

Болеше ли? Ти страхуваше ли се?

Никога не съм чувала някой дух да казва, че смъртта му е причинила болка. Разказвали са ми какви силни болки са изпитвали, докато са били болни или тежко ранени, но що се отнася до самия момент на смъртта, не съм чувала той да е придружен от болка. Някои признават, че са изпитвали страх, но най-често чувам разтърсващи истории за утехата, която близките, надничащи от Светлината, успяват да дадат на умиращите.

Едно от най-разтърсващите ми преживявания бе погребението на загинал в Ирак войник. В онова лято над двайсет млади мъже и жени от Кливланд загинаха в битките в Ирак и всяко едно от тези погребения бе особено мъчително. Беше ми особено трудно да намеря думи да утеша семействата, които ме бяха помолили да присъствам на тъжните събития. Духовете на войниците твърдяха, че са загинали, отдадени на избраната от тях професия. Твърдяха, че са доволни от себе си, защото са правели това, което искат. Бяха горди, че са умрели в бой, и казваха, че съжаляват, ако някой е разочарован. Когато предавах техните думи на се­мействата им, те, разбира се, също се гордееха, което не означаваше непременно, че намираха утеха в тях.

Но на едно от тези погребения млад войник, може би на двайсет и две или двайсет и три години, ми разказа необикновена история. Бил от семейството на военни – със сигурност поне четири поколения назад. Застанах до ковчега му и той сподели дълбоката си мъка, че трябва да изостави съпругата си и невръстния си син. Отговорих, че ще може да ги наглежда от Светлината и че също така ще може да ги навестява в съня им и да им носи утеха.

Помолих го да погледне в Светлината и да ми каже какво вижда. Той дълго и втренчено се взира, преди да прошепне:

- Удивително!

Чувала съм и други духове да казват същото, но до онзи момент нито веднъж не бях чувала следващите му думи:

- Виждам дядо! Той не говори, но е там, облечен в униформата си. А зад него има редици и редици хора, все униформи. Не мисля, че познавам някой от тях, обаче всички ми отдават чест.

Настръхнах.

- Видях флаговете и редиците хора, които придружаваха тялото ми от летището до погребалното бюро – добави – Но когато вляза в Светлината ще бъда герой.

По-късно, когато разказах на майка му за нашия разговор, на измъченото й лице се изписа усмивка:

- Оставете това на баща ми, който винаги е знаел как да накара някого да се почувства добре.

И от тази скърбяща майка научих урок, който получавам на всяко погребение – че е по-добре да търсиш доброто във всичко. В противен случай, жив или мъртъв, ще бъдеш нещастен.

1 rosebud (англ.) – розова пъпка.

2 Фибромиалгия – хронична болест, характеризираща се с болки в мускулите. Бел. пр.

Posted in Мери Ан Уинковски | No Comments »

ПРИЗРАЦИ ПОЛТЪРГАЙСТ

 

4.

ЗАЩО НЯКОИ ДУШИ ОСТАВАТ НА ТОЗИ СВЯТ

И как ги убеждавам да преминат в отвъдното

Духът би трябва да премине през Светлината, веднага щом напусне тялото ви. Всички духове, с които съм разговаряла – от малки деца до старци, от професори до хора, които наистина не бяха особено умни, – знаеха, че Светлината е там за тях и че могат да преминат през нея и да отидат при семействата и любимите си хора, очакващи ги в отвъдното. Но знанието за това, че трябва да напуснат тази земя и да продължат към следващата форма на съществуване, не означава, че всички го правят.

Всеки дух е толкова индивидуален, колкото и всеки жив човек. Повечето от тях са убедени, че непременно не трябва да си тръгнат оттук. Aз и вие може да не сме съгласни с тяхното виждане, но от разговорите си с тях знам, че смятат причините си за оставане на земята едновременно за логични и непреодолими.

Има много причини, поради които духовете остават на земята. За повечето от тях това е проява на свободна воля, но други ми казват, че са искали да влязат в Светлината, но са пропуснали възможността и не знаят как да я открият отново.

Каквито и да са техните причини, когато приключа разговорa си с тях, повечето останали на земята духове са готови доброволно да прекосят Бялата светлина. Помага ми това, че през годините се научих да убеждавам дори тези, които не горяха от желание да си тръгнат от този свят. Понякога е необходимо да изслушам оплакванията и страховете им, да им изкажа съчувствието си и да ги окуража. Понякога, като се върна у дома след прочистването на къща, се чувствам по-скоро като психиатър, а не като изследовател на паранормалното. Друг път чувствам, че е в интерес на всички с всякакви средства да накарам духа си тръгне. Признавам, че на онези, които не искат да си тръгнат, – независимо дали имат причини или просто проявяват твърдоглавие, казвам онова, което искат да чуят и би ги убедило да го направят. Това е тактика, която съм развила през годините.

В други случаи играя ролята на посредник. Предавам желанията на духа на опечалените и помагам на двете страни – живите и мъртвите – да постигнат съгласие, което винаги ги успокоява и помага на духа да прекоси Светлината.

През годините съм успяла да придумам много духове да се откажат от „привързаността” си към определени места и неща. Други съм успяла да убедя, че няма да бъдат съдени или наказани, а трети – че присъствието им е по-скоро вредно, отколкото полезно за любимите им хора. Разговаряла съм с духове, които са останали на земята с желанието да отмъстят, с надеждата за справедливост, за да защитят детето си или просто да бъдат с обичаните от тях близки. Направила съм всичко възможно да изпратя някои твърдоглави духове в Светлината, след като ми е станало ясно, че искат да продължат да всяват хаос и паника тук.

Въпреки че съм чула какви ли не причини за отказ да се премине в отвъдното, едва ли това са всички. Всеки дух има своята уникална история и е разсъждавал по неповторим начин, когато 3а първи път му е била възможността да премине през Светлината. Ще изброя някои от най-често срещаните причини духовете да останат свързани с този свят.

Привързаност” към места и вещи

Духовете ще останат на земята, ако са „прикрепени” към места и вещи. Винаги мисля за тях като за духовете на хора, които никога не са вярвали в известната фраза: „Не можеш да вземеш нищо със себе си на оня свят”. Често в домовете си ме викат семейства, които подозират, че любими за тях хора са останали на земята, и искат да знаят защо. Често откривам, че наскоро починалият иска да вземе в гроба си скъпоценни бижута или други някакви скъпи за него вещи – като ясно е казал още докато е бил жив, че иска да бъде погребан с тях. Повярвайте ми, духовете знаят дали телата са погребани с любимите бижута. Ако са погребани с тях, виждат огърлиците, гривните, пръстените и часовниците. Но понякога, въпреки тези ясни инструкции, някой член на семейството, с мисълта, че покойният няма да разбере, смъква диамантената гривна от китката на мама точно преди ковчегът да се затвори. По-добре е да повярвате, че майка ви просто няма да отиде в отвъдния свят без любимото си бижу!

Други хора са построили къща и са отгледали семейството си в нея и след смъртта духовете им не искат да си тръгнат оттам. Може би някои други не могат да понесат мисълта за живот без любимата кола или скъпоценното бижу. Или просто не искат те да попадат в нечии чужди ръце.

Привързаност към бижута

Духът на един запален колекционер създаваше неприятности не в едно, а в две семейства, когато любимите му и изключително скъпи часовници антики станаха тяхно притежание. Странното в тази история е, че тези семейства не биха могли да бъдат no-сплотени. Ако ги бях срещнала преди да придобият часовниците (и прикрепения към тях дух), вероятно бих ги описала като двойки, за които семейните спорове са непознати.

Дона и Стю Джонсън били брат и сестра, израснали от другата страна на улицата и в близко съседство с Джеф и Морийн Уилсън. Четиримата били неразделни приятели и познатите на семействата никак не се учудили, когато Дона и Джеф и Стю и Морийн започнали да се срещат. По онова време всички те учели в гимназията. Джеф и Стю продължили да учат заедно и в колежа. Дипломирали се с научна степен по инженерство и намерили работа в съседния град. Сключили брак с любимите си от гимназията и отново живеели в къщи, които са една срещу друга. Дона и Морийн, които обожавали антиките и аукционните търгове, отворили магазин в един от скъпите квартали на града. Към средата на трийсетте си години и двете двойки вече били доста заможни. Всяко от семействата имало деца – момче и момиче. Те помнели щастливото си детство и решили, че могат да бъдат още по-щастливи. Купили голяма и луксозна къща.

Дона и Морийн ми се обадиха, защото имаха проблеми с магазина. Отзовах се на обаждането и прогоних от магазина им духовете, заселили се там покрай античните мебели, купени на търгове и разпродажба на имущество.

Дона и Морийн наистина обожавали да посещават търгове. На една разпродажба на скъпи вещи попаднали на колекция от часовници „Ролекс”. Всички часовници от колекцията обаче били продадени поотделно. И за двете двойки наближавала особено важна годишнина от сватбата им (сигурна съм, не се учудвате, че сватбената церемония е била двойна). И двете жени решили да купят на съпрузите си часовници уникати. Въпреки че наддаването било жестоко, успели да се сдобият с двата желани от тях часовника.

Часовниците били произведени само с няколко години разлика, но били подобни и се различавали само в някои детайли. По пътя към къщи двете жени бъбрели оживено и били щастливи, че са купили подходящи подаръци за съпрузите си. После Дона споменала, че нейният часовник наистина й харесва повече, но всъщност предпочита кутията на другия часовник. Морийн се засмяла и отвърнала, че, странно, на нея пък й допада кутията на Дона. И така те разменили кутиите. Същата нощ, след като вечеряли всички заедно, те подарили часовниците на съпрузите си.

И оттогава започнали проблемите – спокойствието в семействата изчезнало. Къщата, в която живеели, била нова. Не би трябвало да възникват каквито и да било проблеми, но нещо непрекъснато се повреждало. Духът бил наистина безмилостен. Мазетата се наводнявали, нагревателите на фурната прегаряли, таваните се напукали. Струвало им се, че къщата просто ще се срути върху тях. И като че ли това не било достатъчно, четиримата приятели започнали да се карат. Отношенията им така се обтегнали, че те се разделили и всеки напуснал половинката си.

Дона и Морийн продължили да работят заедно в магазина и един ден забелязали, че са много по-спокойни, когато са на работа. Обадиха ми се още същия следобед и ме запитаха дали е възможно в дома им да има дух.

Същата нощ посетих семействата и почти веднага забелязах духа, който прекарваше времето си ту в едната ту в другата част от къщата. Беше собственикът на двата скъпи часовника. И, Господи, колко свадлив беше. Каза какви чувства и загриженост бил вложил в колекцията си приживе. И сега се тревожел, че часовниците му не били щастливи заради размяната на кутиите.

- Серийните номера, които отговарят на часовниците, са изписани и върху кутиите – каза той, като кършеше ръце.

Как ми се иска всичките ми случаи да бяха толкова прости. Двете жени върнаха часовниците в оригиналните им кутии пред очите на духа. След това сътворих Светлината и той влезе в нея.

Привързаност към автомобили

Често срещам непреминали в отвъдното духове на хора, които просто не могат да понесат мисълта за раздяла с любимата си кола. Не мога да ви кажа колко пъти съм чувала вдовици, които при спомена за покойния им съпруг казват: „Сигурна съм, че той обичаше този Буик/„Олдсмобил”/„Корвет толкова, колкото и мен”. Винаги ми дожалява и сърце не ми дава да потвърдя подозренията им.

Веднъж ми се обади жена, подлудена от поведението на съпруга си. Подозираше, че има любовна връзка и че всъщност се опитва да я изхвърли от дома им. Изреди няколко случая, когато в отсъствието на съпруга си чувала удари и шум откъм гаража, излизала отвън и намирала гаражната врата отворена. Веднъж дори вратата, която водела от гаража към къщата, се оказала отключена. Чашата преляла, когато след като заключила навсякъде за през нощта, пак чула ударите откъм гаража. Уплашила се и се обадила в полицията.

Когато пристигнали, полицаите открили жената в спалнята на горния етаж, а сирената на алармената инсталация виела неистово. Полицаите й казали, че входната и страничната врати са отключени, а тази на гаража – открехната. Гласът на жената трепереше, докато ми излагаше версията си за случилото се. Според нея съпругът й нямал търпение да се събере с любовницата си, затова дал ключовете от къщата на някой, който да я уплаши до такава степен, че да я принуди да напусне дома им. Запитах я дали наистина вярва, че съпругът й би постъпил по толкова жесток начин.

  • Това искат да узнаят и всичките ми приятели – каза тя. Те ме накараха да ви се обадя. Мислят, че в къщи има дух.

Струваше ми се, че приятелите й са прави. Един дух със сигурност може да бъде виновен за отключените врати и активирането на алармената инсталация, както и за проблемите на съпруга й.

- Струва ми се, че вече не го познавам – каза жената. – Отначало помислих, че преживява криза на средната възраст. Купи „Корвет” със сгъваем покрив и започна да излиза с него всеки ден. Мислеше единствено за проклетата кола. Дори построи гараж за нея. Сега обаче не мисля, че става въпрос за колата. А че ме мами. Отива на дълги пътувания, а когато се върне у дома, е раздразнителен и потаен. Започва кавга с мен, а после, след половин час, отново е мил. Струва ми се, че иска да ме подлуди.

Беше очевидно, че жената е на предела на силите си. Но не долових присъствието на дух по време на разговора. Подозирах, че е възможно да е бил тук преди, защото усещах някакви следи. Към средата на разговора вече имах силно подозрение на какво се дължат неприятностите в брака й.

- Съпругът би тук ли е сега? – запитах.

- Не – каза, а гласът й издаваше повече гняв, отколкото тъга. – Отново е някъде с проклетата кола.

Споделих с нея подозренията си, че проблемите й се дължат на останалия на земята дух, и й казах да ми се обади след като съпругът й се върне у дома, 3а да мога да проверя предположението си. Тя ми се обади и да, духът беше там – в кухнята със съпруга й. Казах й, че според мен духът е привързан към колата, и я запитах дали иска да говоря с него. Тя се съгласи. Отидох до дома им, а двамата със съпруга си ме посрещнаха пред къщата. Съпругът бе очарователен мъж – спокоен и дружелюбен. Съпругата му отиде в кухнята да приготви кафе, а той ме дръпна встрани и ми обясни, че е готов на всичко, за да я убеди, че няма никаква любовна връзка. Беше разтревожен от липсата й на доверие в него.

- Кълна се, никога не бих излязъл с друга жена – каза ми. И ми разказа неговата версия за събитията. Той искал да прекарва повече време със съпругата си и се опитвал да я убеди да го придружава по време на дългите разходки. Жена му обаче не искала да има нищо общо с колата.

- Тя просто я мрази – каза духът и призна, че яркочервеният „Корвет” е неговата гордост и радост, но е станал причина за непоносимото напрежение между тях.

Слушах го внимателно и кимах, но вниманието ми бе фокусирано върху духа на мъжа, застанал зад него – на прага на кухнята. Напомняше ми плейбой от филм от седемдесетте години на двайсети век – дълга коса, която се навиваше на кичури около врата, кожено яке върху бялата риза, разкопчана до пъпа, и авиаторски очила. Намирах за символично това, че буквално бе застанал между двамата съпрузи.

- Той изпитва същите чувства към колата, каквито изпитвах аз, докато бях жив – каза ми духът, когато мъжът отиде при съпругата си в кухнята.

Тримата седяхме около масата, а духът продължаваше да стои на прага. Беше доста общителен и след кратък разговор можех да потвърдя, че той е виновен за проблемите във връзката им. Духът ми каза, че е бившият собственик на колата и че неговата съпруга също я мразела. Побеснял от гняв, когато първото, което съпругата му направила след смъртта му, било да продаде любимата му „Вет”. Бил доволен от вниманието и чувствата на новия й собственик към нея, но усещал, че съпругата му е като неговата вдовица – и двете не разбирали, че колата изисквала специално отношение.

Дори след като предадох тази информация на двойката, усещах, че съпругата все още не е убедена в невинността на съпруга си. Затова запитах духа защо я тормози, вместо просто да се радва на разходките в колата със съпруга й.

- Чух я да разговаря с нейна приятелка – отговори той – Тя каза, че съжалява, задето съпругът й е купил колата. Канеше се да го накара да избере – или нея, или колата. А знаех, че съпругът й ще избере нея. Затова реших, че тя трябва да си отиде.

Жената се втрещи.

- Наистина казах това на колежката си! – После се обърна към съпруга си. – Прав ли е той? – запита. – Щеше ли да избереш мен?

Съпругът й кимна и я прегърна. Когато ги запитах дали са готови да освободят духа, двамата закимаха енергично.

Да ви кажа истината, очаквах, че няма да ми е така лесно да убедя духа да премине в отвъдното, особено след като той призна вината си и за оставените отворени врати. Работата с физически обекти изисква ужасно много енергия от страна на духовете. Но мисля, той видя, че не е успял да всее раздор между съпрузите, въпреки усилията си, влезе мирно в Светлина веднага, след като я създадох.

Чух се с двамата съпрузи преди няколко седмици. Бяха разговаряли с открити сърца съпругата се бе съгласила да опита да промени отношението си към колата. Току-що се бяха върнали от автомобилно състезание за „Корвети“ и тя призна, че разходката й била доставила удоволствие. Били само двамата в колата!

Привързано към места

Духовете могат да изпитват определени чувства и към любимите си места. И могат да станат наистина отвратителни, ако тяхното място не се поддържа както им се иска.

Веднъж ми бе оставено съобщение от жена, която била обсебена от легло. Заинтригувана, аз й се обадих. Имах късмет да се свържа с нея по мобилния й телефон. Тя беше вътрешен дизайнер и тогава търсеше специални мебели за клиента си. Не усетих присъствието на дух покрай нея, но пак бях любопитна да чуя историята й.

Обясни ми, че търсела антични мебели за друг клиент и така попаднала на красивото махагоново легло с балдахин и със старата кувертюра с ресни.

- Просто трябваше да го имам – каза. – Не за клиента, а за мен. Макар че то изобщо не беше моя стил.

След като поставила леглото в стаята си за гости, не можела да мисли за нищо друго. Трябвало да намери специални тапети за друг свой клиент, а осъзнала, че разлиства каталози с мисълта какво би подхождало на леглото.

Малко след като го купила, била обсебена от угризения, защото оставила шкафа, с който то много си подхождало, в магазина. Ставала все по-сигурна, че трябва да обзаведе спалнята в този стил и накрая се обадила на търговеца на антики. Но само за да узнае, че шкафът е продаден.

- Дори мислех да открия новия собственик – призна. – Обаче не исках да подхранвам тази своя нова мания.

Залепила в спалнята тапети на нежни цветя, каквито никога не би избрала за себе си. Купила рогозка и люлеещ се стол, които допълнили оформлението на стаята. И пак не можела да се освободи от мисълта за шкафа. Няколко седмици по-късно отново се отбила в антикварния магазин. И той бил там! Търговецът й казал, че жената, която го била купила, непрекъснато се обаждала и се оплаквала, че той никак не подхожда на стила на дома й и че е направила грешка, като го купила.

- Не можел повече да слуша оплакванията й – разказваше ми вътрешната дизайнерка. – И купил шкафа обратно. А аз бях така развълнувана, че го отмъкнах от магазина му още същия ден. Но историята започна да става странна едва след това – продължи разказа си тя. – Стаята бе завършена, а аз не можех да стоя в нея дори миг. Всеки път, когато се опитвах да прекарам в нея известно време, получавах ужасно главоболие. Всичките ми гости още щом я видеха, възкликваха, че стаята е очарователна, обаче никой не можеше да спи спокойно в нея.

Водихме този разговор, докато тя беше в колата. Помолих я да ми се обади, като се прибере, за да мога да й кажа дали у тях има дух или не. Имаше и тя веднага ме помоли да отида и да разбера какво става.

Като пристигнах в красиво обзаведения й модерен дом, не бях подготвена за вида на малката гостна на третия етаж. Останалата част от къщата бе обзаведена с елегантни мебели в ярки цветове. А гостната с тапетите на нежни цветя, леглото с балдахин и украсения с дърворезба шкаф с огледало изглеждаше като излязла от страниците на списание от 1920 година.

Стилът на обзавеждането тук ме изненада, но не и духът на дребничката женица с прибрана на кок побеляла коса, седнала в люлеещия се стол. Духът ми се усмихна доволно и огледа стаята със собственически вид.

- Мразя онова, което направи с къщата – каза духът. – Но успя да обзаведе моята стая перфектно.

Запитах дизайнерката дали знае нещо за историята на къщата. Тя ми обясни, че двамата със съпруга й я купили от последния жив племенник на предишната собственичка.

- Ние сме второто семейство, което живее тук след смъртта й – каза тя. – Трябваше да видите как изглеждаше къщата, когато се нанесохме… Наложи се буквално да я обзаведа наново, а и ремонтните работи не бяха никак малко.

Духът изправи гръб и стисна дръжките на люлеещия се стол. Реших, че ще е най-добре да сменя темата.

- Помните ли как изглеждаше тази стая? – запитах я.

- О, имаше тапети на цветя – отговори замислено тя.

- Знаете ли, мисля, че имам албум със стари снимки. Работниците го откриха по време на ремонта. Има снимки на къщата от двайсетте, трийсетте и четирийсетте години на миналия век. – Излезе, за да донесе албума, а ние с духа си побъбрихме.

Жената, чийто дух седеше в люлеещия се стол, била израснала в тази къща. Тук и починала. Племенникът й я наследил. За нейно разочарование обаче не се преместил да живее в нея. И след като къщата била необитаема в продължение на пет години, той най-после я обявил за продан. Семейството на дизайнерката я купило, но се нанесли едва след две години, колкото продължили ремонтните работи.

Запитах духа какво е правил през последните седем години. Отговори ми, че „живял” в къщите на съседите, но посещавал дома си винаги, когато можел. Оплака се, че онези години били трудни за него. Не се чувствал щастлив в нито една от останалите къщи, но не искал да бъде и тук, сред останките от предишния си дом.

- Но се изпълних с нова енергия, когато започнаха да работят по къщата – каза духът. – Следвах я навсякъде винаги, когато дойдеше да нагледа как вървят работите. Понякога дори ходех на покупки с нея.

Духът се заселил в дома си заедно с тях веднага след приключването на ремонта. Осъзнах, че непрекъснатият поток работници и предприемачи е осигурил на крехката старица много и силна енергия, която тя използвала, за да влияе на новата собственичка. Точно както двойките, които отдавна са заедно, познават вкусовете си и могат да довършват изреченията, започнати от другия, духовете, които прекарват достатъчно време с определен човек, могат да му влияят посредством енергията си. И милата дребна старица вляла цялата си енергия, да внуши у новата собственичка необясними желания за обзавеждане на стаята за гости.

Жената се върна. Носеше стария албум със снимки. Започнахме да го разглеждаме и тя ми обясняваше какви промени са извършени в различните стаи. Двете забелязахме почти едновременно снимката, заснета вероятно през 1940 година. Жената ахна. Духът се усмихна. Дори аз бях впечатлена. На снимката се виждаше малката спалня и не преувеличавам, когато твърдя, че сега тя бе пресъздадена до всяка една подробност.

За мен бе ясно, че духът на крехката старица никога не е искал да си тръгне оттук и търпеливо е чакал да му се удаде възможност да върне миналото и да бъде щастлив. Трябваше доста да я придумвам и да я убеждавам, че ще се чувства удобно и в Светлината, но накрая все пак успях да я освободя. А собственичката най-после обзаведе и декорира стаята според своите желания.

Страх от осъждане и наказание

Разговаряла съм с много духове, които се страхуват да влязат в Светлината, защото не знаят какво ги очаква там. Някои от техните страхове изглеждат съвсем ра­зумни. Духове, чийто живот е белязан от насилие и престъпления, често се страхуват от Страшния съд. Извър­шилите самоубийство или фанатично религиозните поня­кога чувстват, че не са изпълнени с достатъчно разкаяние и не са изкупили греховете си. И също се страхуват от възмездието. Често децата не искат да преминат в отвъдното, защото се страхуват, че „ще имат проблеми”, задето са напуснали родителите си или пък че не са последвали мама и татко в Светлината още първия път.

Най-трудно ми е да накарам да влязат в Светлината именно изпълнените с разкаяние духове и тези, чиито чо­вешки страхове от неизвестното им пречат да потърсят мир и покой.

Самоубийство

Преди известно време ми се обади жена с молба да разбера дали духът на баща й не е останал на земята. Той се бил самоубил преди десет години. Излязъл от дома си и закрачил по леда, който покривал езерото Ери. Не се върнал. Полицията го открила близо до брега, замръзнал до кръста в леда, сякаш просто е спрял, когато е решил, че е влязъл достатъчно дълбоко.

Гласът на жената издаваше, че тази мисъл още я разстройва.

- Нашето семейство беше щастливо – настояваше тя. – Татко обичаше мама и всички нас, децата.

Тя ми се обади от дома си, но аз не долових присъствието на дух там. Запитах я защо мисли, че духът на баща й още се рее над земята. Тя ми обясни, че смъртта му била записана като самоубийство и свещеникът от тяхната католическа църква отказал да му даде последно причастие. И дори не бил погребан в католишкото гробище.

- Ходехме на църква всяка неделя – каза тя. – Тревожа се, че той не е намерил покой.

Жената спомена, че майка й починала няколко години след баща им, и аз разбрах, че се надява родителите й отново да са заедно и щастливи. Запитах я дали тя или някой от братята и сестрите й го е сънувал. Обясних й, че преминалите в отвъдното духове често общуват с любимите си хора в съня им.

- Никой не е споменавал такова нещо – отговори тя. – А ние шестимата често разговаряме за татко.

Помислих, че е възможно баща й да не е преминал в Светлината. От опит знаех, че самоубийците се страхуват от ада и отказват да влязат в Светлината. Помолих я да се свърже с братята и сестрите си и да накара всеки от тях да напише бележка до баща им. Трябваше да му напишат, че ако е наблизо и иска да разговарят, да отиде в къщата на сестра им в определен ден и час, а аз щях да се обадя и да разбера дали е там. Да оставиш някъде бележка е най-добрият начин да се предаде съобщение на духовете, обитаващи земята. Когато се опитате да разговаряте с тях директно или пък признавате присъствието им, вие им осигурявате повече енергия. А колкото повече енергия имат, толкова по-успешно могат да въздействат на вас и околната среда.

Жената направи това, за което я помолих. Братята и сестрите й също се отзоваха, макар двама от петимата да й казаха, че е луда. В избрания от нас ден се обадих в дома й и веднага усетих присъствието на духа. Описах й високия тъмнокос мъж с грижливо подстригана брада и гъсти рунтави вежди, който бе в стаята с нея. Тя избухна в сълзи.

- Това е татко! – възкликна.

Уговорихме деня, в който ще отида у тях, а аз се погрижих тя да каже датата на глас, за да чуе баща й. Като пристигнах, видях, че ме чакат духът на бащата, тя и трима от братята и сестрите й. Бедната жена се измъчваше с мисли за покоя на мъртвия си баща през последните десет години, затова се захванах веднага за работа. Запитах духа защо е извършил самоубийство.

- Не съм – отговори той. – Всъщност не беше точно така.

Обясни ми, че една нощ заспал на дивана, и глупаво добави, че може би е пийнал повечко бренди след вечеря и му се сторило, че чул глас да го вика отвън.

- Много приличаше на гласа на мама – каза. – Затова веднага скочих на крака и излязох в нощта. Не знам дали съм вървял като сомнамбул, или съм бил буден, обаче не облякох палто, нито се наметнах с нещо. Просто излязох и последвах гласа в посока към езерото.

Поклати глава, като че ли удивен от собствената си глупост.

- Дори не си спомням как съм тръгнал по леда. Но си спомням как го чух да се пропуква и колко студена бе водата. Стори ми се, че е добре да си почина малко. Усещането бе като потъване в дълбок сън.

Погледна децата си. А те седяха мълчаливо и го чакаха да продължи.

- Кажи им, че съжалявам. Никога не бих напуснал доброволно нито тях, нито майка им.

Предадох думите на децата му и на лицата им веднага се изписа облекчение. Но едната му дъщеря продължаваше да се измъчва.

- Запитай го дали е щастлив – настоя тя. – И дали е с мама?

Духът поклати глава, така че разбрах какъв ще бъде отговорът. Запитах го:

- Защо не премина в отвъдното?

- Не можах да взема последното си причастие – обясни той. – А не исках да отида в ада. А и не исках да оставя семейството си. Наистина нямах избор. Да отида в ада? Или да остана със семейството си?

Запитах децата дали искат баща им да премине в отвъдното и те без колебание отговориха утвърдително. Уверих духа, че няма да отиде в ада, защото всички ние знаем, че не е искал да се самоубие. Казах му, че мога да му покажа как да премине в отвъдното. Създадох Светлината и го посъветвах да погледне в нея.

- Виждам родителите си! – възкликна той. – И съпругата си!

След като той премина отвъд, децата ми благодариха и особено жената, която ме бе повикала.

- Благодаря ви – каза тя. – Сега всички можем да бъдем спокойни. ]

***

Има духове, които остават на земята, защото се страхуват от неизвестността, която ги очаква, но съм срещала и такива, които знаят точно кого ще срещнат отвъд и затова не влизат в Светлината.

Бях извикана на погребението на мъж, който бил партньор в преуспяваща финансово-консултантска фирма. Пристигнах на бдението и видях, че духът е доста угрижен. Запитах го дали е готов да влезе в Светлината.

- Не, няма да вляза – уведоми ме той. – Ще видя него там. Запитах кой е той. Оказа се, че е другият партньор във фирмата – доста възрастен човек, починал няколко години преди това. Бях поканена и на неговото погребение и знаех, че е преминал в отвъдното.

- Защо не искаш да видиш Джо? – запитах.

Духът ми каза, че е бил посетен от Джо малко преди смъртта си. Очевидно Джо се бе връщал и след смъртта си, за да провери състоянието на фирмата. Тъй като бил преминал в Светлината, можел да идва на този свят, без да създава проблеми, а партньорът му, като всички живи хора, така и не усещал присъствието му.

За нещастие останалият жив партньор и вече едноличен собственик на фирмата започнал да източва парите от нея. Това накарало Джо да побеснее от гняв, защото лишавало наследниците му от заслужените пари. Духът на Джо успял да влезе в сънищата на бившия му партньор.

- Ще ти отмъстя за това – уверил го той. – Дори да трябва да изчакам смъртта ти.

- Какво ще ми направи той, ако премина в отвъдното? – запита ме духът и надникна в Светлината. Отвърнах му, че най-малкият му проблем е онова, което Джо може да му стори. Добавих, че трябва да постъпи мъжки и да събере смелост да признае грешките си. Но той бе непоправим страхливец. Независимо какво му казвах, не искаше да влезе в Светлината. И аз разбрах, че той въобще няма намерение да премине в отвъдното.

Някои духове пък като че ли нямат съвест и са готови да се втурнат към светлия тунел, независимо какви прегрешения са извършили. Други се страхуват, че един смъртен грях е достатъчен, за да горят завинаги в ада.

Търсене на отмъщение или преследване на справедливостта

Търсене на отмъщение

Често разговарям с духове, останали на тази земя от желание за мъст. Както и с жертви на убийство, заклели се да въздадат справедливост на своите убийци. Понякога наистина ми е трудно да ги убедя да преминат в отвъдното. Повечето от тях чувстват, че трябва да изпълнят важна мисия, и не искат да си тръгнат, без да са наказали подобаващо злото, от което са пострадали.

Преди няколко години ми се обади старец със силен славянски акцент, защото вярваше, че „духовете” (по думите му) са му изпратени от жив човек с цел да го преследват и накажат. Както вече споменах, аз съм от италиански произход. И затова знам, че подобни вярвания не само са често срещани в Стария свят, но понякога са и напълно оправдани. Още докато разговарях с този човек по телефона, усетих духа в къщата му. Следователно, уговорих си среща с него.

Славянинът живееше на около час път от нас, в един от богаташките квартали на Кливланд. Внушителната къща заемаше почти цялото разстояние между две пресечки и бе по-скоро монумент на неговото богатство, отколкото дом. Натиснах звънеца и икономът безмълвно ми отвори. Чувствах се така, сякаш пристъпвам на сцена от филм за висшето общество в Европа.

Въведоха ме в кабинета. Осемдесетгодишният старец седеше зад масивно бюро в средата. Мебелите бяха скъпи, от тъмно дърво и излъскани до блясък. Направи ми знак да седна в креслото срещу него и ми разказа историята си.

През по-голямата част от живота си се занимавал с внос-износ. Скоро стана ясно, че не всичките му сделки са били законни. Не само че бил заобиколен с „хора на насилието”, но намекна, че е възможно и той самият да е убил някого. Икономът, който стъпваше тихо и не отронваше нито дума, и разговорът ме накараха да се огледам внимателно за възможен изход за бягство при нужда. И тогава видях духа. Изглеждаше на четиридесет и пет години.

Преди да съм успяла да привлека вниманието му, той започна да крещи обидни думи и да ругае стареца. Завърши с „убиец” и „кучи син”. Осъзнавах, че духът говори на чужд език, но, както научих сравнително рано, притежавам способност да разбирам духовете, независимо на какъв език говорят. Не ми се налага да общувам с тях на глас; усещам и осъзнавам смисъла на казаното, а те ме разбират по същия начин. Трудно е да се опише, но разбирам кога духовете говорят на чужд език, защото думите звучат различно – усещам ги по-скоро като вибриране на въздуха. Още една страна на моята способност, която не мога напълно да разбера.

След като приключи с хулите и обидите, духът се обърна към мен.

- Tози мил старец – каза саркастично – ме уби. Бях професионален подпалвач и често работех за него. Подпалването на сградите е един от начините за разрушаването им.

Духът обясни, че се опитал да изнуди своя работодател да му даде допълнително пари. В отговор старецът го убил и захвърлил трупа в изоставен кладенец, където никога нямало да бъде открит. Тъй като мъртвият нямал нито семейство, нито приятели, нямало дори кой да докладва за изчезването му. Ето защо полицията не започнала разследване. И духът останал да се скита по земята, твърдо решен да направи живота на стареца непоносим и да го накара да плати а престъплението. Оттогава минали двайсет години.

- В началото това почти не го тревожеше – каза духът, – но вече започна да остарява и започва да усеща натиска. Повреждах непрекъснато електричеството и уредите, но после открих, че виковете ми го тормозят много повече.

Старецът силно пребледня, когато го запитах дали в къщата някога е имало проблем с електричеството.

- Защо ми задавате този въпрос?

- Защото духовете често погаждат такива номера дори със самото си присъствие и подобни проблеми са показателни.

- Вярно е – призна той. – Но щом се досетих, престанах да подновявам кабелите и просто чаках пожарът да избухне.

- Но във вашия случай – добавих – духът е знаел за това. Всъщност той се е опитвал да предизвика пожар. А ако къщата изгори до основи, от пожарната ще обвинят за това старите кабели и никога няма да се узнае кой е подпалил сградата.

- А вие откъде знаете това? – запита старецът, който вече видимо трепереше.

Когато произнесох високо името на духа, старецът пребледня като платно. Икономът се появи сякаш от нищото и бързо му подаде инхалатор. Когато старият човек се стабилизира, икономът се изправи и ме изгледа гневно.

- Откъде ви е известно името? – запита спокойно.

- Духът на човека стои в ъгъла. Той ми го каза – отговорих.

Старецът се съвзе. Заповяда на иконома да излезе от стаята и успях за миг да зърна каква властна личност е бил някога. Погледна ме право в очите. Погледът му дори не трепваше.

- Значи знаете всичко, да?

просто кимнах.

- Кажете му, че вече не се страхувам от него – заповяда той.

- Лъжец! – тросна се духът.

- Можете да го накарате да си тръгне. – Старецът произнесе това не като въпрос, а като заповед.

- Мога да опитам – отговорих с надеждата наистина да успея да убедя духа да премине в отвъдното. Разговорът ми с него не бе никак лек, трябва да ви кажа. Но накрая, след като негласно се споразумях със себе си да изрека няколко лъжи – че в отвъдния свят той ще придобие повече сила и власт и ще може да навреди повече на стареца, той се съгласи да напусне къщата.

След като духът влезе в Светлината, дадох на стареца семена от дюля и му обясних къде да ги постави. Той кимна и доволен от развръзката на тормозещия го случай, позвъни за иконома. Бях мълчаливо придружена до вратата.

Известно време преглеждах вестниците, любопитна да узная дали не е възникнал пожар в къщата на стареца, но така и не видях нищо. Всъщност, не бях изненадана.

Преследване на справедливост

Както казах, много рядко се случва да ме потърси духът на починал. Един-единствен път дух се обърна директно към мен – искаше справедливост и знаеше, че аз вероятно съм единственият човек, който може да му помогне.