Ангели или други небесни домакини?

Ангели или други небесни домакини?

През последните няколко години популярността на ан­гелите се възражда. Римската католическа църква нари­ча ангелите духовни, интелигентни, безплътни същест­ва, които са служители и пратеници на Бог. Според християнската църква тези създания никога не са се прераждали на Земята. Представяме си ангелите като същес­тва в бели роби, с криле и ореол; теологичен образ, до­стигнал до нас от средновековието.

Когато ги понеса в духовния свят, много клиенти от­начало мислят, че виждат ангели, особено онези от тях, които са със силно религиозни убеждения. Тази реакция е подобна на описанията на хора, които са имали преживявания на границата на смъртта. Но независимо от пред­варителната си религиозна нагласа клиентите ми скоро разбират, че етеричните същества, които виждат при хипноза, представляват техните водачи и духовни прия­тели, дошли да ги посрещнат. Те са заобиколени от бяла светлина и понякога се явяват облечени в тоги.

По време на работата си съм чувал описания на вода­чите като ангели хранители, въпреки че личните ни учи­тели са души, които са се прераждали на Земята дълго преди да се извисят до ниво водачи. Понякога и близка сродна душа идва да ни утеши, когато се нуждаем. Мисля, че вярата в ангелите е резултат от вътрешната пот­ребност на много хора от лична защита. Не споделям това с намерението да опровергая вярванията на милио­ни религиозни хора в ангелите. Дълги години самият аз нямах вяра в нищо отвъд собственото си съществуване. Зная колко е важно човек да вярва в нещо по-висше от самия себе си. Вярата ми крепи в живота, включително и тази, че има по-извисени същества, които бдят над нас. Представям случаите си като доказателство на концепцията за духове благодетели в нашия живот.

Духовните ни учители имат различен стил и техники точно както учителите на Земята. Безсмъртният им характер се свързва с нашата същност по множество различни начини. Следващите два съкратени случая потвърждават теорията ми, че личните водачи и сродните души, както и да са представени, се свързват с нас от отвъдния свят, ако имаме нужда от утешение.

• случай десети •

Следващите твърдения са на Рене, четиридесетгодишна вдовица, загубила съпруга си Харитри месеца преди сре­щата ни. Едва след сеанса й зададох серията въпроси, които следват. Целта ми беше да създам контраст между съзнателната и суперсъзнателната й представа за водачката й Ниат.

Д-р Н. Преди днешния ни сеанс беше ли имала контакт със съществото на име Ниат, което видя в състояние на хипноза?

К. Да, след смъртта на Хари Ниат идва при мен в най-мрачните ми часове.

Д-р Н. Представата ти за нея промени ли се след този хипнотичен сеанс?

К. Да, вече не я възприемам по същия начин. Преди мис­лех… Че е ангел, а сега виждам Ниат като своя учителка.

Д-р Н. Различни ли ти се сториха лицето и държането й, докато беше в хипноза, в сравнение с това, което бе виждала будна?

К. (смее се.) Днес нямаше криле или ореол, но ярката светлина беше същата, както и лицето и предразпола­гащото й държане. Но виждам, че понякога в духовна­та ни група тя е… Строга.

Д-р Н. Искаш да кажеш, по-скоро учителка, отколкото утешителка?

К. Да, може би. Веднага след смъртта на Хари беше толкова мила и когато дойде при мен, прояви такова разбиране… (бърза да добави.) Това не означава, че в духовния свят не е добра, просто е по-… взискателна

Д-р Н. Направи ли нещо, за да повикаш Ниат след смърт­та на Хари? -

К. След погребението чувствах отчаяна нужда от по­мощ. Открих, че искам да остана сама, на много тихо място… Да се заслушам…

Д-р Н. Това означава ли, че си чула Ниат, но не си я видяла истински?

К. Не, отначало я видях да се носи над главата ми в спалнята. Бях прегърнала възглавницата, представяйки си, че съм с Хари, но бях престанала да плача. После образът й стана неясен и осъзнах, че трябва да слушам внимателно, за да чуя гласа й. През следващите дни по-често чувах Ниат, отколкото я виждах… Но тряб­ваше да слушам.

Д-р Н. Искаш да кажеш, да се съсредоточиш?

К. Да… Всъщност не… По-скоро да освободя съзнанието си от тялото.

Д-р Н. Какво става, когато не можеш да се вслушаш както трябва, а искаш да чуеш посланието й?

К. Тя общува с мен чрез чувствата ми.

Д-р Н. По какъв начин?

К. Докато шофирам сама или се разхождам и се чудя как да постъпя. Щом стигна до правилното решение, тя ми вдъхва увереност.

Д-р Н. А ако решението, което ти хрумне, е погрешно?

К. Ниат ме кара да се чувствам смутена и разбирам, че ходът, който обмислям, е неправилен.

Следващата извадка от случай с млад мъж, загинал при катастрофа през 1942-а на тридесет и шест години, представя митологичното вярване в ангели от гледна точка на душа, която се завръща на Земята.

• случай единадесети •

Д-р Н. Кажи ми какво направи за съпругата си след ка­тастрофата?

К. Останах с Бети около три дни, за да облекча мъката й. Застанах над главата й така, че енергийните ни полета да се слеят по начин, който би ми позволил да я утеша, като съчетая вибрациите ни.

Д-р Н. Използва ли други техники?.

К. Да, проектирах образа си пред лицето й.

Д-р Н. Имаше ли ефект?

К.насмешка.) Отначало ме взе за Исус. На втория ден беше объркана, а на третия бе убедена, че съм ангел. Съпругата ми е много религиозна.

Д-р Н. Обезпокоен ли си от това, че не те е познала заради религиозните си убеждения?

К. Не. (след кратко колебание.) Всъщност… Мисля, че бих се радвал, ако беше разбрала, че съм аз, но главната ми грижа е да я накарам да се почувства по-добре. Бети е убедена, че съм небесно създание, и това е чудесно, защото представлявам духовна подкрепа за нея.

Д-р Н. Би ли се почувствала още по-добре, ако знаеше, че си ти?

К. Слушайте, Бети мисли, че съм отишъл в рая и не мога да й помогна. Но нейният ангел, който всъщност съм аз, може. Сякаш съм дошъл при нея дегизиран, но какво значение има, щом целта ми да й помогна е постигната.

Д-р Н. Но щом Бети не те познава, има ли друг начин да общуваш с нея на по-лично ниво?

К. (усмихва се.) Чрез най-добрия ми приятел Тед, той я утешава и всеки ден й дава съвети. После се нося над двамата и им изпращам… Насърчителни съобщения. (клиентът се засмива.)

Д-р Н. Какво смешно намираш в това?

К. Тед не е женен. Влюбен е в Бети от доста време, но тя все още не го знае.

Д-р Н. Одобряваш ли?

К. (шеговито, но с лека нотка на тъга.) Да. Доволен съм, че той може да й даде това, което аз вече не мога… Поне докато се завърне у дома при мен.

Накрая ще спомена за онези духове, подобни на анге­ли, които често идват на Земята между прераждания просто за да помогнат на изпаднали в беда хора, които не познават. Понякога това са души лечители, както очевидно е в случая на клиент, който ми каза:

„С водача ми помогнахме на давещо се момче в Индия, което беше вцепенено от страх. Родителите му го извадиха от реката и се опитаха да го съживят, но то не реагира; сложих ръ­цете си на главата му, за да го освободя от страха, изпратих енергийна струя към сърцето, за да влея топлина в тялото му, и за миг съчетах духовната му същност със своята, за да го накарам да изкашля водата и да започне отново да диша. При това пътуване до Земята успяхме да помогнем общо на дваде­сет и четирима души.”

Емоционално възстановяване на душите и живите

Последните реплики от случай 11 – за съпругата Бети, и онези от случай 3 – за съпруга Кевин, засягат темата за бъдещи връзки на живия партньор. Новата любов след смъртта на съпруг понякога причинява чувство за вина или дори предателство. И в двата случая видяхме, че отпътуващите съпрузи искат техните живи партньори да бъдат щастливи и обичани. Но само желанието на духовете не е достатъчно, за да бъдем спокойни, когато започваме нова интимна връзка.

Хора, които са преживели дълъг и щастлив първи брак и са загубили партньора си, имат чудесни шансове за сполучлива втора женитба. Това прави чест на първата връзка. Следващите нито омаловажават, нито помра­чават първата любов, а само доказват, че е достигнат етап на приемане. Зная, че е много по-лесно да се говори за отърсване от чувството за вина, отколкото наисти­на да се преодолее. Получавал съм писма от вдовици и вдовци, които питат дали е възможно починалите им брачни партньори да ги наблюдават, докато са в спал­нята с други.

Във втората глава на краткото си описание на ду­ховния свят споменах как душите загубват по-голямата част от отрицателния си емоционален багаж, когато напуснат телата. Макар и да е вярно, че можем да пре­несем белег от емоционална травма в следващия си жи­вот, тя не се проявява до прераждането ни в ново тяло. Освен това голяма част от отрицателната енергия се разсейва в ранните етапи след завръщането ни в духовния свят, особено след депрограмиране в периода на ори­ентация.

Щом душата се завърне в чисто енергийно състояние в духовния свят, тя вече не изпитва омраза, гняв, завист, ревност и други подобни чувства. Дошла е на Земята, за да преживее тези емоции и да се поучи от тях. Но нима след отпътуването си душите не тъгуват за това, което оставят след себе си? Разбира се, че носят известна носталгия по хубавите мигове през отминалия си физически живот, но това е компенсирано от състоянието на блажено всезнание и толкова извисяващо усе­щане за щастие, че те се чувстват по живи, отколкото на Земята.

Все пак открил съм два вида негативни емоции, кои­то съществуват в душите. И двата представляват фор­ми на тъга: бих нарекъл единия кармична кина, заради направени лоши избори, особено когато това е причини­ло страдание на други. Ще обясня тези аспекти в глава­та за кармата. Другата форма на тъга не е меланхолия, отрицание или печал заради начина, по който продължава животът след отпътуването ни. Тъгата на душите идва от копнеж за единение с източника на сътворени­ето. Вярвам, че всички души, независимо от нивото си на развитие, се стремят към съвършенство поради една и съща причина. Мотивиращият фактор за тези, които се завръщат на Земята, е израстване. Затова смятам, че тъгата, която долавям в душите, е породена от от­съствието на елементи в тяхната безсмъртна същност, които трябва да открият, за да постигнат енергийна цялост. И така съдбата на всяка душа е да търси исти­на в преживяванията си, за да натрупа мъдрост. За жи­вия е важно да знае, че този стремеж не накърнява съ­чувствието и състраданието на душите към онези, ко­ито скърбят за тях.

Когато безсмъртният характер на душата вече не е обременен от индивидуалния темперамент и химията на последното си тяло, тя е в мир. Душите имат много по-важни занимания, отколкото да се месят в земния живот на хората. В редки случаи някои се чувстват толкова засегнати от проявена несправедливост спря­мо тях, че отказват да напуснат астралния земен слой след смъртта, докато не постигнат някакво разреше­ние. Ще се спра на това явление в раздела за призраците. Спиритуалният конфликт на тези души не е тъга, защото сте намерили щастие с друг човек, освен, разби­ра се, ако сте убили онзи, който ви е обичал, за да живеете с другиго. Единственото голямо предимство, ко­ето отпътуващата душа има пред живия, е знанието, че все още е жива и може отново да види всеки, който е означавал нещо за нея. Част от целостта на душите е искреното желание хората, които обичат, да изживеят останалата част от живота си според своята соб­ствена воля. Ако пожелаете някоя душа да дойде при вас, може би ще се случи, но иначе личната ви свобода ще бъде уважена. Освен това онази част от енергията ви, която е останала в духовния свят, винаги ще бъде с тях.

Щом душите губят толкова много отрицателни емо­ции, когато отново влязат в духовния свят, несъмнено и положителните им чувства претърпяват промени. Например душите изпитват огромна любов, но тя не по­ставя никакви условия на другите за взаимност, защото е отдадена безрезервно. Между душите съществува абсолютна универсална връзка, непонятна за земните. То­ва е една от причините душите да ни се струват абстрактни и същевременно да са съпричастни с нас.

Чувал съм за културни традиции, които съветват живите да оставят починалия да отпътува, без да го възпират с опити да общуват с него, защото душите имат по-важни занимания. Истината е, че душите не искат да ставаме зависими от общуването си с тях, вместо сами да вземаме решения. Все пак много живи искат не само утеха, а и одобрение за новата си връзка. Надявам се следващият случай да разсее заблудата, че починалите не се интересуват от вашето бъдеще. Ду­шите на любимите ви уважават правото ви на лична свобода, когато сте щастливи. Но ако се колебаете как да постъпите, особено в отношенията си с някого дру­гиго, и се чувствате объркани, е възможно да се опитат да ви разкрият мнението си. Благодарение на двойстве­ната си същност душите са напълно способни да изпъл­няват по много задачи едновременно. Дори когато са в спокойно уединение, могат да съсредоточават енергия­та си върху хората, които са оставили след себе си. Правят това, за да ни донесат още утеха, дори без да сме се обръщали към тях за помощ.

случай дванадесети

Джордж дойде при мен, обзет от чувство за вина заради появата на нова любов в живота му. Беше вдовец от две години, след дълъг щастлив брак с Франсис. Джордж се питаше дали тя не гледа с неодобрение на новата му връзка с Дороти. Знаех, че Дороти и покойният й съпруг Франк са били добри приятели на Джордж и Франсис. Въпреки това Джордж се боеше, че нарастващата му привързаност към Дороти може да бъде приета като предателство. Започвам този случай от момента, в кой­то Джордж вижда Франсис след техен предишен живот заедно.

Д-р Н. Сега, когато влизаш в кръга на сродните си души, кой идва при теб пръв?

К. (извиква.) Господи, това е Франсис… Тя е. Толкова ми липсваше, скъпа. Много е красива… Заедно сме от… Самото начало.

Д-р Н. Виждаш, че не си я загубил в сегашния си живот, нали? И тя ще те очаква, когато настъпи моментът да се завърнеш?

К. Да… Винаги съм го чувствал… Но сега зная…

Забележка: Джордж е завладян от радост и известно време не можем да продължим. Изчаквам клиентът ми да свикне отново да прегръща съпругата си и да разговаря с нея чрез свръхсъзнанието си. Искрено вяр­ва, че неговият и моят водач са се наговорили да осъществят тази среща. Обяснявам, че информация­та, която получи, ще му помогне да продължи живота си с Дороти. Катализаторът на тази увереност ста­ва очевиден, когато започваме да идентифицираме дру­гите членове на духовната група на Джордж.

Д-р Н. Сега искам да представиш другите, които стоят до Франсис.

К. (засиява.) О… Не мога да повярвам… Разбира се… Вече всичко ми е ясно…

Д-р Н. Кое всичко?

К. Тук са Дороти и… (става много емоционален.) …и Франк, стоят заедно до Франсис и ми се усмихват… Не разбирате ли?

Д-р Н. Какво да разбирам?

К. Че те искат… Да ни сближат. Дороти и мен.

Д-р Н. Обясни защо мислиш, че е така?

К. (раздразнително.) Доволни са, че сме се намерили… В интимен смисъл. Дороти дълго е скърбяла за Франк и когато сме заедно, намираме утеха за скръбта, която и двамата чувстваме.

Д-р Н. Значи виждаш, че четиримата сте от една духов­на група?

К. Да… Но нямах представа, че това е истина…

Д-р Н. По какво се различават Франсис и Дороти като души?

К. Франсис е много силна учителка, докато Дороти е по-артистична и творчески… Нежна. Дороти е спокойна душа и умее да се приспособява към обстоятелствата по-добре от останалите.

Д-р Н. Сега, след като получи одобрението на Франсис и Франк, какво ще спечели Дороти, като се обвърже с теб във втори брак в този живот?

К. Утеха, разбиране, любов… Мога да й осигуря закрила, защото съм борбен тип. Съпротивлявам се срещу не­ща, които Дороти смирено приема. Ще имаме добър баланс.

Д-р Н. Дороти ли е вечната ти партньорка?

К. (решително.) Не, Франсис. Дороти обикновено се об­вързва с Франк в преражданията си, но всичките сме много близки.

Д-р Н. Били ли сте заедно с Дороти в предишни животи?

К. Да, но в различни ситуации. Тя често приема ролята на моя сестра, племенница или добра приятелка.

Д-р Н. Защо обикновено Франсис е твоята партньорка?

К. С Франсис сме заедно от самото начало. Много сме близки, защото сме се борили заедно, помагали сме си… Винаги ме е карала да се надсмивам над собствената си сериозна натура… И глупост.

Когато завърших тази част от сеанса ни, почувст­вах, че Джордж е стигнал до важно прозрение. Беше из­пълнен с радост, защото научи, че връзката му с Дороти не е случайна. И четирите души знаеха предварител­но ролите си.

Получавал съм подобна информация и от клиенти, ко­ито не са в една и съща духовна група с новите си любими, а косвено свързани от съседни групи. Установих, че повечето хора знаят, ако човекът, с когото живеят, не е близка сродна душа. Това не означава, че не могат да имат добри отношения. Ще цитирам откровението на наскоро починал мъж за съпругата му.

„Когато се свързвам с жена си след смъртта, се държа като приятел и партньор. Не бяхме истински влюбени. Тя не е близ­ка сродна душа за мен, нито пък аз за нея. Изпитвам огромно уважение към нея. Имахме нужда от тази връзка, за да порабо­тим върху неща, свързани с нашите силни страни и слабости. Затова не казвам „обичам те” в съзнанието й. Тя знае, че не е истина. Тогава би сбъркала душата ми с тази на своя вечен партньор. Договорът на живота ни е изпълнен и ако желае, бих искал да приеме друг човек в сърцето си.”

Нова среща с онези, които обичаме

Уместно е да завърша тази глава за смъртта с един случай, който показва какво представлява срещата на сродните души в отвъдния свят. Говори вдовица, пос­рещната от съпруга си при дверите след дълга раздяла.

• случай тринадесети •

Д-р Н. Кой те посреща веднага след смъртта?

К. Той е! Ерик... О… Най-после… Любов моя…

Д-р Н. (след като успокоявам клиентката си.) Този мъж е съпругът ти?

К. Да, срещаме се, още щом преминавам… Преди да видя водача ни.

Д-р Н. Опиши как се развива всичко, включително и начи­на, по който с Ерик изразявате обичта си един към друг.

К. Започваме с очите… Докато сме на малко разстоя­ние… Съсредоточаваме погледи… И всичко, което сме означавали един за друг, свързва съзнанията ни… Енер­гията ни се слива в безкрайно море от неописуема радост.

Д-р Н. В този момент и двамата ли сте приели физическия образ, който сте имали в последния си живот?

К. (смее се.) Да, много бързо започваме с първата си среща, размяната на погледи и пресъздаваме промени­те в телата си по време на дългия ни брак. Образите не са ясни, защото не се спираме само на една година от съвместния си живот. Точно сега приличат по-скоро… На вихрушка от енергийни сигнали. Дори изби­раме други тела, които сме имали в предишни животи заедно.

Д-р Н. Обикновено жена ли си била в тези животи?

К. Да, в повечето. После разменяме ролите си, защото сме имали щастливи моменти и в минали прераждания, в които той е бил жена, а аз – мъж. (пауза.) Но сега ни е забавно да бъдем хората, които бяхме в последния си живот.

Забележка: Клиентката ми ме моли да престана да й задавам въпроси за няколко минути. Прегръщат се с Ерик и когато отново заговаря, описва как енергиите им се съединяват.

К. Това е екстазът на сливането.

Д-р Н. Тази духовна страст ми се струва почти еротич­на.

К. Разбира се, но е нещо много повече. Не мога истински да го опиша, но привличането помежду ни идва от всички наши контакти през стотиците ни животи, както и от спомените за блаженството, което сме изпитвали заедно между преражданията.

Д-р Н. Как се чувстваш, след като си сляла своята енер­гия с тази на съпруга си?

К. (избухва в смях.) Като след страхотен секс, дори по-добре. (става по-сериозна.) Знаете, че бях болна ста­рица на осемдесет и три години. Чувствах се уморена след дългия живот и бях като изстинала печка, която се нуждае от загряване.

Д-р Н. Изстинала печка?

К. Да, имах нужда от освежаване на енергията. Винаги, когато ни посреща нашият водач или някой, когото обичаме, има трансфер на положителна енергия. Ерик съживява уморената ми енергия. Разпалва огън в мен, за да възвърна своята цялост.

Д-р Н. Какво правите двамата, след като свърши тази среща?

К. Учителят ни идва да ме приветства с добре дошла и ме повежда през мъглявината към нашия център.

Когато някой клиент ми каже, че завръщането в духовния свят го кара отново да изпитва чувство за ця­лост, това изисква обяснение. Получаваме прилив на нова енергия от сродни души и водачи, които могат да влеят в нас и енергията, която сме оставили след себе си. Но както казах, докато говорех за духовния копнеж, пълната цялост ще бъде постигната едва когато завър­шим работата си. Все пак при завръщането към това, което сме били, преди да започне животът ни, чувства­ме, че сме възвърнали целостта си. Един клиент описа нещата така: „Смъртта е като пробуждане след дълъг сън, в който сме имали само смътни представи. Чувст­вото за свобода идва след плач, но тук никой не плаче.”

Опитах се да покажа смъртта от гледна точка на душата, стараеща се да облекчи болката на хората, ос­танали след нея. Както казва Платон, „Щом се освобо­ди от тялото, душата е способна ясно да види истина­та, защото е по-чиста отпреди и си спомня чистите идеи, които е познавала по-рано.” Живите трябва да продължат без физическото присъствие на човек, кого­то са обичали, като вярват, че отпътувалата душа все още е с тях. Приемането на загубата става постепен­но. Превъзмогването на скръбта е поредица от стъпки, които започват с вярата, че не сме истински сами.

За да изпълните жизнения договор, сключен предвари­телно с починалия, трябва отново да се присъедините към човечеството като активни участници. Скоро ще видите своите любими. Надявам се дългогодишните ми изследвания за живота, който водим като души, да по­могнат на живите да осъзнаят, че смъртта е само смя­на на една реалност с друга във вечността на същест­вуването.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 9+0=?

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

*