9 глава – брайън уайс 10 регресия към минал живот прераждане

регрессия към минал живот прераждане

ГЛАВА ДЕВЕТА

Регресиите на Кетрин обхващаха хилядолетия. Всеки път, когато навлизаше в хипнотичен транс, нямах предс­тава коя нишка от предишните й съществувания ще бъде издърпала. От праисторическите пещери, през древния Египет към съвременността — тя бе навсякъде.

В днешния сеанс се появи в двадесети век, но не като Кетрин.

—  Виждам корпуса на самолет и ивица небе — бавно прошепна.

—  Знаеш ли къде е това?

—  Не мога да видя… Елзас? — след това решително

— Елзас.

—  Във Франция?

—  Не знам, просто Елзас… Виждам името фон Маркс (фонетичен изговор). Някакъв кафяв шлем, шапка… шап­ка с нещо като рогове на нея. Военната част е разбита. То­ва е някъде далеч. Не мисля, че има наблизо град.

—  Какво виждаш?

—  Виждам разрушения. Земята е разровена от… бом­бардировки. Това е добре прикрито място.

—  Какво правиш?

— Помагам на ранените. Отнасят ги някъде.

—  Погледни към себе си. Опиши как изглеждаш. Виж как си облечена.

—  Имам нещо като куртка. Руса коса. Очите ми са си­ни. Куртката е много красива. Има много ранени.

—  Обучена ли си да помагаш на ранени?

— Не.

—  Там ли живееш, или са те довели. Къде живееш?

—  Не знам.

—  На колко години си приблизително?

—  Трийсет и пет.

Самата Кетрин бе на двадесет и девет, имаше лешни­кови очи, не сини. Продължих с въпросите.

—  Знаеш ли името си? Написано ли е върху куртката?

—  На куртката има знак с криле. Аз съм пилот… пи­лот.

—  Ти ли пилотираш самолетите?

—  Да, трябва да съм аз.

—  Кой те кара да летиш?

—  Аз съм на такава служба. Това ми е работата.

—  Ти също ли пускаш бомби?

—  Имаме оръдие на самолета. Има и навигатор.

—  Какъв самолет пилотираш?

—  Някакъв много маневрен самолет. Има четири пер­ки. Крилата са фиксирани.

Стана ми забавно, тъй като Кетрин нищо не разбира­ше от самолети. Чудех се как ли си представя израза “фик­сирани криле”. Но както в случаите с правенето на масло или с балсамирането, под хипноза тя притежаваше соли­ден запас от знания. Само частица от тях присъстваха в битието й от днешния ден. Настоявах с въпросите си.

—  Имаш ли семейство?

—  Те не са с мен.

—  В безопасност ли са?

—  Не знам. Боя се… боя се, че ще се върнат. Прияте­лите ми загиват.

—  За кого се страхуваш, че ще се върне?

—  Врагът.

—  Кой е той?

—   Английските… Американските въоръжени сили… англичаните.

—  Да. Спомняш ли си семейството си?

—  Дали си го спомням? Има толкова много мъка!

—  Нека се върнем в същия живот, но назад, към по-щастливо време, преди войната — времето, когато си със семейството си в своя дом. Ти можеш да видиш това. Знам, че е трудно, но искам да си отпочинеш. Опитай и си спомни!

регрессия към минал живот прераждане

Кетрин замълча, след това зашепна:

—  Чувам името Ерик… Ерик. Виждам русокосо дете, момиче.

—  Това дъщеря ти ли е?

—  Да, това трябва да е Маргот.

—  Близо ли е до теб?

—  Тя е с мен. Ние сме на излет. Денят е чудесен.

—  Има ли някой друг с тебе? Освен Маргот.

—  Виждам кестенява жена, седи на тревата.

—  Тя твоята съпруга ли е?

— Да… Не я познавам — добави тя, като имаше пред­вид близките си от сегашния живот.

—  Познаваш ли Маргот? Погледни по-отблизо Мар­гот. Познаваш ли я?

—  Да, но не съм сигурна… Отнякъде я познавам.

—  Ти ще се досетиш. Погледни я в очите.

—  Това е Джуди — отговори тя.

В настоящия живот Джуди бе най-добрата й приятел­ка. Още от първата им среща между тях се бе създала бли­зост. Те изпитваха инстинктивно доверие една към друга, като отгатваха без думи мислите и желанията си.

—  Джуди?

—  Да. Джуди. Прилича на нея… усмихва се като нея.

—  Да, това е добре. Щастлива ли си вкъщи или има проблеми?

—  Няма проблеми. (Дълга пауза). Да, да, това е неспо­койно време. Има дълбоки проблеми в германското пра­вителство, в политическата структура. Твърде много хо­ра искат да вървят в твърде различни посоки. Това накрая ще ни разкъса… но трябва да се боя за моята страна.

—  Силно ли обичаш страната си?

—  Мразя войната! Чувствам, че е лошо да се убива, но трябва да изпълня своя дълг.

—  Сега се върни назад, там където беше, до приземе­ния самолет, при бомбардировките и войната. Сега е по-късно, войната е започнала. Англичаните и американците хвърлят бомби близо до вас. Върни се. Виждаш ли пак са­молета?

— Да.

—  Имаш ли все още емоционално отношение към дъл­га и войната?

—  Да, но ще умрем напразно. – Какво?

—  Ние ще умрем напразно — повтори тя в по-висок шепот.

—  Напразно? Защо напразно? Няма ли в това слава? В защитата на страната и обичните ви близки?

—  Ние ще умрем, за да защитим идеите на шепа хора.

—  Дори те да са водачите на твоята страна? Могат ли те да грешат?

Тя бързо ме прекъсна:

—  Те не са водачи. Ако бяха водачи, нямаше да има толкова вътрешни конфликти… в държавата.

—  Някои ги смятат за луди. Струва ли ти се вярно? Власт на луди?

—  Сигурно ние сме лудите, за да се оставим да ни във­лекат… да убиваме хора. И нас самите.

—  Останаха ли ти приятели?

—  Да, има още живи.

—  Има ли някои, към които си особено привързана? В твоя екипаж? Живи ли са още стрелецът и навигаторът?

—  Не ги виждам, но самолетът ми не е повреден.

—  Летиш ли отново с него?

— Да, трябва да бързаме, за да измъкнем оттук какво­то е останало от въздушните сили, преди те да са се вър­нали.

—  Влез в твоя самолет!

—  Не искам! — имах чувството, че преговаря с мен.

—  Но ти трябва да го вдигнеш от земята.

—  Толкова е безмислено.

—  Каква е предвоенната ти професия? Спомняш ли си какво правеше Ерик?

регрессия към минал живот прераждане

—  Аз бях втори пилот… на малък самолет, пренасях­ме товари.

—  Значи и тогава ей бил пилот? Това те е задържало вън от дома задълго?

Тя отговори бавно, колебливо:

— Да.

—  Върви напред във времето — инструктирах — до следващия полет. Можеш ли да го сториш?

—  Няма следващ полет.

—  Случило ли се е нещо?

—  Да — дишането й се ускори и тя стана неспокойна. Беше се приближила до деня на своята смърт.

—  Какво става?

— Бягам от обстрелване. Моята команда е разпръсна­та от огъня.

—  Оцеляваш ли от обстрела?

—  Никой не оцелява… никой не оцелява от войната. Умирам! — дишането й стана тежко. — Кръв! Кръв нав­сякъде! Болят ме гърдите. Ударен съм в гръдния кош. В гърдите… и крака… и врата. Толкова боли… — тя агони­зираше, но скоро дишането й се забави и стана по-равно, лицевите мускули се отпуснаха и израз на покой се отпечата върху тях. Разпознах спокойствието на междинното състояние.

регрессия към минал живот прераждане

—  Изглеждаш много по-добре. Премина ли всичко? Тя замълча, след туй отговори много тихо:

—  Аз летя… далеч от тялото ми. Нямам тяло. Аз от­ново съм дух.

—  Добре. Почивай си. Имаше труден живот. Преми­на през трудна смърт. Ти се нуждаеш от покой, възстано­ви се. Какво научи от този живот?

—   Научих за омразата… безсмисленото убийство… неправилно насочената омраза… хора, които мразят, без да знаят защо. Ние се въвличаме в това… от злото, кога­то сме във физическо състояние…

регрессия към минал живот прераждане

—  Има ли по-висок дълг от дълга към родината? Не­що, което да те въздържа от убийството? Дори ако ти е заповядано? Дълг към себе си?

—  Да — но не продължи.

—  Чакаш ли сега нещо?

— Да… Чакам да отида в нивото на обновление. Тряб­ва да чакам. Те ще дойдат за мен… Те ще дойдат…

—  Добре. Бих искал да говоря с тях, когато дойдат.

Почакахме още няколко минути. После внезапно гла­сът й стана висок и.рязък и първият Духовен Учител, а не Учителят- поет заговори:

—  Ти беше прав в избора на това лечение за тези, ко­ито са във физическо тяло. Ти трябва да изтръгваш стра­ховете от мозъците и мислите им. Губи се енергия, кога­то страхът владее хората. Той им пречи да изпълнят това, за което са били изпратени тук. Указанията за теб са в то­ва, което те заобикаля. Трябва да ги въвеждаш много, много надълбоко… където те не чувстват повече своето тя­ло… Тогава ще можеш да достигнеш до тях. То е само по повърхността… където лежи… безпокойството. Вътре в душите им, там където се създават идеите, там трябва да достигнеш.

регрессия към минал живот прераждане

… Енергия… енергия… всичко е енергия. Толкова мно­го се губи. Планини… в сърцето на планините е тихо. Но отвън — там лежат бедите. Хората могат да виждат само външното, но ти можеш да стигнеш много по-дълбоко. Ти трябва да видиш вулкана. За да го направиш, трябва да навлезеш дълбоко.

… Да бъдеш във физическо състояние не е нормално. Духовното състояние — то е естественото. Когато ни връщат обратно, то е като че ли ни връщат към нещо непоз­нато. Това ни коства повече време. В духовния свят тряб­ва да се чака за обновление. Има състояние на обновле­ние. То е като другите измерения и ти почти си успял да го достигнеш.,.

Това ме свари неподготвен. По какъв начин се бях доб­лижил до нивото на обновление!

— Почти съм го достигнал? — попитах с недоверие. . — Да. Ти знаеш толкова повече от другите. Ти разби­раш толкова повече. Бъди търпелив с тях. Те нямат поз­нанието, което имаш ти. Ще пратят духове да ти помагат. Но това, което правиш, е правилно… продължи! Тази енергия не трябва да се губи. Трябва да отърваваш хора­та от страха. Това ще бъде най-голямото ти оръжие…

регрессия към минал живот прераждане

Духовният Учител замълча. Мислех върху значението на това послание. Бях успял да снема страховете на Кетрин, но посланието имаше по-универсално значение. По-скоро приличаше на потвърждение на хипнозата като те­рапевтичен   инструмент.   Имаше   и  нещо   повече. Връщането към предишни съществувания трудно се при­лага към по-големи групи хора. Тогава? Убеден съм, че това се отнасяше за страха от смъртта, който е дълбоко във вулкана. Страхът от смъртта, този скрит постоянен страх, който никакви пари и власт не могат да неутрали­зират — това беше същността на посланието. Но ако хо­рата знаят, че животът е безкраен, че ние никога не уми­раме и всъщност никога не сме се раждали наистина, тогава този страх ще се разсее. Ако знаят, че са живели безброй пъти отново и отново, колко по-сигурни биха се чувствали. Ако знаеха, че духовете ни заобикалят,, за да ни помагат, докато сме във физическо тяло и че след смъртта ще се съберем с духовете на обичаните от нас хо­ра, колко доволни биха били. Ако знаеха, че “ангелите-пазители” НАИСТИНА съществуват, колко по-защитени щяха да се чувстват. Ако знаеха, че насилието и неправ­дата срещу хората не остават незабелязани, а трябва да се заплащат по същия начин в други съществувания, колко по-малко гняв и желание за мъст щяха да трупат в себе си. И ако наистина “чрез знанието ние достигаме Бога”, за какво са ни материалните придобивки, властта, когато те се изчерпват в самите себе си и не са средство за него­вото постигане? Да бъдеш алчен за блага или власт няма никаква стойност. Но как това знание да достигне до хо­рата? Много са тези, които четат молитви в църкви, сина­гоги, джамии или храмове — молитви, които проповяд­ват безсмъртието на душата. Но щом като свърши богослужението, те се връщат към предишните си навици. Алчността, манипулацията и егоцентризмът са в тяхното всекидневие. Тези черти на хората забавят развитието на душата, щом като вярата е недостатъчна, може би наука­та ще помогне.

регрессия към минал живот прераждане

Моят опит с Кетрин и подобните на него трябва да бъ­дат изследвани, анализирани и огласени от учените. Та­къв бе потокът на моите мисли, въпреки че по това време написването на научна статия или книга беше последното нещо, което ми минаваше през ума. Удивлявах се на то­ва, че ще бъдат изпратени духове да ми помагат. Да ми помагат да правя КАКВО?

Кетрин се размърда и започна да шепне:

—  Някой на име Гидеон, някой наречен Гидеон… Гидеон. Опитва се да ми говори.

—  Какво казва?

—  Той е навсякъде. Той е неспирен. Той е някакъв страж… нещо. Но сега играе с мен.

—  Това един от твоите ангели-пазители ли е?

— Да, но той играе… той само подскача наоколо. Мис­ля, че с това ми дава да разбера, че е навсякъде около мен.

—  Това кара ли те да се чувстваш сигурна?

—  Да. Той ще се връща, когато имам нужда от него.

—  Добре. Има ли духове около нас?

Тя отговори в шепот от перспективата на своето супер-съзнателно мислене:

регрессия към минал живот прераждане

—  О, да! Много духове. Само че те идват, когато ис­кат. Те идват… когато искат. Всички сме духове. Но дру­гите… някои са във физическо състояние, други са в пе­риод на обновление. А други са пазители. Но всички ние отиваме там. Ние също сме били пазители.

—  Защо се връщаме да учим? Защо не можем да се учим като духове?

—  Това са различни нива на учене, а ние трябва да взе­мем някои уроци чрез плътта. Трябва да чувстваме бол­ката. Когато си дух, ти не чувстваш болка. Това е период на обновление. Душата се обновява. Когато си в плът, мо­жеш да чувстваш болка, ти си раним. В духовна форма не може да се чувства. Има само щастие, чувство за блажен­ство. Но това е обновителният период… за нас. Взаимо­действието между хората в духовна форма е различно. Ко­гато си във физическо тяло… ти можеш да изпитваш отношенията.

регрессия към минал живот прераждане

Тя отново замълча. Минаха минути.

—  Виждам количка — започна тя — … синя количка.

—  Бебешка количка?

—  Не, каручка, която се кара… нещо синьо. Сини рес­ни по края.

—  Каручката коне ли я теглят?

—  Тя има големи колела. Не виждам никой в нея, но са впрегнати два коня… единият сив, другият кафяв. Име­то на коня е Ейпъл[1], сивия, защото обича ябълки. Името на другия е Дюк. Много са красиви. Никога не хапят. Те имат големи копита… големи копита.

—  Ти там ли си?

— Да, виждам неговите ноздри. Той е много по-голям от мен.

—  Ти ли караш каручката? — по характера на отгово­рите й знаех, че е дете.

—  Има коне. Там има и едно момче.

—  На колко си години?

—  Много съм малка. Не знам. Не мисля, че мога да броя.

—  Познаваш ли момчето? Приятел ли ти е? Брат?

—  Той е съседско момче. Той е тук… за някакво гости. Има сватба или нещо такова.

регрессия към минал живот прераждане

—  Знаеш ли кой се жени?

—  Не, казаха ни да не се цапаме. Косата ми е кестеня­ва… обувки, които се закопчават с цял ред копчета отст­рани.

—  Това официалните ти дрехи ли са? Хубави ли са?

—  Това е бяла рокля… с нещо набрано на нея и се за­копчава отзад.

—  Твоята къща наблизо ли е?

—  Тя е голямата къща — отговори като дете.

—  Добре. Сега можеш да погледнеш в къщата. Денят е важен. Сигурно и другите хора са облечени добре и но­сят специалните си дрехи.

— Готвят ядене. Много ядене.

—  Усещаш ли аромата?

—  Да, правят някакъв хляб. Хляб… и месо. Отново ни казват да излезем навън.

Развеселих се на това. Аз й бях разрешил да влезе вът­ре, а ето че пак й заповядаха да излезе.

регрессия към минал живот прераждане

—  Казват ли ти името?

—  Манди… Манди и Едуард.

—  Не ви ли дават да стоите в къщата?

—  Не, много са заети. Трудно ни е да се опазим чис­ти. Не може да се играе.

—  Виждате ли сватбата? По-късно през деня?

—  Да… Виждам много хора. В стаята е претъпкано. Горещо е, горещ ден. Пасторът е с шапка, пасторът е там… с особена шапка, голяма шапка… черна. Тя засенчва ли­цето му.

—  Знаеш ли кой се жени?

—  Ами сестра ми!

—  Много ли е по-голяма от тебе?

— Да.

—  Виждаш ли я сега? Тя в сватбена рокля ли е? Хуба­ва ли е?

—  Да. Тя има много цветя в косата си.

—  Погледни я по-отблизо. Познаваш ли я от друго време? Погледни към устата, очите й…

—  Да, мисля, че това е Беки… но по-млада, много по-млада.

Беки е приятелка и колежка на Кетрин. Те бяха близ­ки, но Кетрин често негодуваше срещу склонността на Бе­ки да дава оценки и да се намесва в живота и решенията й. В края на краищата тя й беше приятелка, а не член на семейството.

регрессия към минал живот прераждане

—  Тя… тя ме харесва… и аз мога да стоя близо до нея.

—  Добре. Погледни наоколо. Твоите родители там ли са?

— Да.

—  Обичат ли те и те толкова?

—  Да.

—  Това е добре. Погледни ги по-отблизо. Първо май­ка си. Виж дали си я спомняш. Погледни лицето й. Пог­ледни към баща си. По-отблизо. Погледни израза на ли­цето му, очите… също и устата. Познаваш ли го?

—  Нея не я познавам. Него… — тя бързо заговори — той е Стюарт.

Така Стюарт отново се показа на повърхността. Това вече си струваше да бъде изследвано.

—  Какви са вашите взаимоотношения?

—  Обичам го много… той е добър с мен. Но си мис­ли, че съм едно бреме. Той смята децата за досадно неу­добство.

—  Прекалено сериозен ли е?

—  Не, харесва му да си играе с нас. Но ние задаваме много въпроси. Той е, много добър към нас, освен когато прекаляваме с въпросите.

—  Това понякога му досажда?

—  Да, ние се учим при учител, а не при него. Ходим на училище… за да се учим.

—  Той ли ви казва това?

— Да, той има да прави по-важни неща. Трябва да уп­равлява фермата.

—  Знаеш ли къде е тя? Някой споменава ли града или държавата? Името на града?

Тя замлъкна, като се прислушваше внимателно.

—  Аз не го чувам — отново замълча.

—  Добре. Искаш ли да изследваме повече този живот? Да се преместим ли напред във времето или това…

регрессия към минал живот прераждане

Тя ме прекъсна:

—  Това е достатъчно.

По време на целия процес с Кетрин се колебаех да обсъждам  нейните  разкрития  с други  професионалисти. Знаех, че придобитото с нашите сеанси знание бе истинно и изключително важно, но притеснението от реакцията на моите колеги — лекари и учени, ме караше да пазя мъл­чание. Все още държах на репутацията си, на кариерата си и на чуждото мнение. Моят личен скептицизъм бе подко­пан от доказателствата, които седмица след седмица се трупаха. Често прослушвах касетите и отново изживявах сеансите с цялата им драма и непосредственост. Като си мислех за другите, разбирах; че ще трябва да разчитат на моя, а не на техния собствен опит. Затова се чувствах за­дължен да събера повече данни. Моят живот стана по-прост и удовлетворяващ, откакто приемах послания и за­почнах да им вярвам. Не беше необходимо да играя, да се преструвам, да изпълнявам роли или да се правя на какъвто не съм. Отношенията ми с другите станаха по-чес­тни и директни. Семейният ми живот ми даваше спокойствие. Започна да се топи колебанието ми да споделя дадената ми чрез Кетрин мъдрост. Изненадващо за мен, повечето хора бяха заинтересувани и искаха да знаят по-вече. Някои от тях ми разказваха за дълбоко лични изживявания, свързани с парапсихологични събития, случки от типа “дежа вю”[2], отделяне от тялото, сънища за предиш­ни съществувания и други. Между тях имаше такива, ко­ито не бяха казвали за това дори на съпрузите си. Почти всички се опасяваха, че ще ги сметнат за побъркани и чудаци. Направи ми впечатление, че такива изживявания са обичайни, много по-чести, отколкото си мислят хората. Само въздържанието да бъдат споделени ги прави да изглеждат редки. Колкото по-ерудирана бе личността, толкова по-силно бе колебанието.

регрессия към минал живот прераждане

Уважаван председател на голямо клинично отделение в моята болница, човек с международно признание, говореше със своя починал баща и той на няколко пъти го е предпазвал от сериозни опасности.  Друг професор ми разказа за сънища, по време на които получавал  липсващите брънки и решения на изследователската си дейност. Сънищата му неизменно се потвърждавали.  Друг известен лекар ми каза, че обикновено познава кой му се обажда по телефона още преди да му чуе гласа.  Съпругата на председателя на психиатричното дружество в един университет в Средния Запад има титла доктор по философия. Никому досега не е казала, че когато посетила за пръв път Рим, тя се движела из града, като че ли картата му била отпечатана в паметта й. Безпогрешно знаела какво ще види зад ъгъла. Макар никога да не е била в Италия и не поз­навала езика, италианците постоянно се обръщали към нея на родния си език, като я вземали за своя сънародничка. Нейният разум отказвал да съпостави фактите. Разбрах защо тези високообразовани професионалисти се затва­ряха в себе си. Аз бях един от тях. Ние не можехме да от­речем собствените си сетива и опит. Нашето образование бе диаметрално противоположно на информацията и из­живяванията, които бяхме натрупали. Затова бяхме запазили мълчание.

регрессия към минал живот прераждане


[1] Ар1e — ябълка (англ.).

[2] дежа вю (фр.) – виждано вече преди.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 9+0=?

*