В ТЪРСЕНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ОТВЪДНОТО

В ТЪРСЕНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ОТВЪДНОТО

Глава 13 от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

В търсене доказателства

 

Доказан ли е в края на краищата въпросът за съществуването след смъртта? Тези, които го твърдят, могат да подкрепят аргументите си с маса от внимателно документирани и записани свидетелства. Особено убедителни, тъй като изключват телепатията като възможно обяснение, са онези случаи, в които фактите, предадени от медиума, са неизвестни за присъстващите и за някой от живите в даденото време. Много е трудно сред томовете, посвестени на пси-изследванията, да се изберат случаите, които илюстрират това твърдение. Един от най-известните е случаят със завещанието на Чафин.

През 1905 г. Джеймс Чафин, фермер в Северна Каролина, написва завещание, в което оставя фермата на третия си син Маршал и лишава от наследство съпругата си и останалите трима сина. След 4 години той размисля и написва ново завещание, съгласно което разпределя имота между четиримата си сина, като ги моли да се грижат за майка си. Това второ завещание скрива в бащината си библия между две страници от книга „Битие”, където се разказва как Яков измамил слепия си баща Исак и получил наследството вместо първородния син Исав. Тогава написал на един лист думите: „Чети 27-а глава от Битие в старата библия на татко”, и поставил навитата на руло хартия в джоба на старото си палто.

Чафин не казал на никой за съществуването на второто завещание и когато починал през 1921 г., влезли в сила инструкциите от първото увещание и целият имот отишъл в Маршал. Макар че останалите членове на семейството сметнали това решение за несправедливо, нямало как да го оспорят. Но Джеймс Чафин очевидно не бил спокоен.

Четири години по-късно вторият му син, също Джеймс, сънувал баща си, който му се явил облечен със старото палто и му казал да види какво има в джоба.

Той отишъл при майка си и я попитал за палтото, но тя му казала, че го е дала на брат му Джон. Изтичал при брат си и открил парчето хартия зашито в подплатата на джоба, точно както му казал баща му в съня. Бил толкова убеден в истинността на преживяването си, че повикал съседите за свидетели и се върнал в къщата на майка си. Отворили библията и намерили завещанието. Съседът подписал клетвена декларацияза истинността на случилото се и съдът признал валидността на второто завещание.

Друг класически случай е свързан със злощастния дирижабъл К.101, който се разбил през 1930 г. Три дни след катастрофата, преди подробностите да са станали известни на обществото, известният на времето медиум Ейлин Гарет имала сеанс пред журналист, който подготвял статия за списание. Журналистът се надявал, че на сеанса ще се яви Конан Дойл, но гласът, който говорел чрез изпадналия в транс медиум, не бил неговият. Говорещият твърдял, че е лейтенантът от Авиацията – Руни, командирът на дирижабъла.

„Общият товар на дирижабъла беше изцяло и абсолютно непосилен за капацитета на двигателя” – започнал Руни и продължил да изсипва маса технически данни, отнасящи се до катастрофата, които не били потвърдени, докато не излезли резултатите от официалното разследване няколко месеца по-късно. Записите на сеанса били показани на длъжностно лице, присъствало по време на конструирането на К.101. Чиновникът заявил, че само човек, който е тясно свързан с дирижабъла, може да има достъп до такава високотехническа и секретна информация.

Една не по-малко прочута история е свързана с момче, носещо името Боби Нюлъв. Медиумът в случая е г-ца Гладис Осбърн Ленард, един от най-щателно изпитваните медиуми на своето време, а изследователят е преподобния С. Драйтьн Томас – свещеник методист, посветил много години на изучаването на пси-явленията.

През 1932 г. Томас получава просба от г-н Хач от Ланкастър, който отчаяно се опитвал да се свърже със сина на доведената си дъщеря – Боби, който починал на 10-годишна възраст от дифтерит. Томас обещал да направи каквото може и уредил няколко сеанса при г-ца Ленард, на които присъствал като пълномощник на Хач. Тези сеанси с пълномощник, както били наречени, често се използвали като предпазна мярка срещу медиума, да не би тенденциозно или без да иска да се добере до информация, докато пълномощникът знае малко или нищо за личността, с която медиумът търси контакт.

Първият сеанс не бил убедителен, но на втория Феда – водачката, или „контролът” на г-ца Ленард, чрез която тя говори по време на транс, казала, че Боби е с нея и че заявява, че с него са допуснали грешка отделно от дифтерита, която е причина за смъртта му. Томас разпитал Хач, който отговорил, че Боби първо боледувал от тонзилит, последван от ангина, преди да развие дифтерит.

На следващия сеанс Феда допълнила, че „Девет седмици преди Боби да мине в отвъдното се е случило нещо, което било много знаменателно за неговата предстояща смърт.” Когато го помолила за повече подробности, той дал една дума – „тръби”.

Това не говорело нищо на Хач, но Феда продължила по-нататък. Казала им, че тръбите са на хълма, на който Боби ходел с още едно момче. Там имало кошара и животни и някъде наблизо „имало рязко нанадолнище, не бил обикновен хълм”. Допълнила, че водата в тръбите била замърсена с нещо и там Боби хванал заразата.

Хач разпознал описанието на мястото, наричано от местните „Височините”, където имало стара кариера. Четейки дневника на Боби, той открил, че девет седмици преди смъртта си детето е написало, че отива да играе с други момчета на Височините.

Хач и Томас направили оглед на местността. Близо до кариерата открили няколко счупени тръби, а един от приятелите на Боби – Джак, признал, че момчетата често ходели там и си играели във водата. От медицинската служба изследвали водата и установили, че тя е заразна. Те заявили, че никой не трябва да пие от водата, защото може да пипне инфекция.

Телепатията не играе никаква роля в случая. Само Джак знаел за посещенията на Височините, но и на него не му е било известно, че водата е заразена.

Съществуват записи на стотици случаи, които е трудно да бъдат обяснени с телепатия, екстрасензорна перцепция и други подобни явления. Както казва Колин Уилсън, известен автор в областта на окултното и паранормалното, „очевидните физически доказателства засъществуването на живот след смъртта са толкова многобройни, че да бъдат отречени е равносилно да застанеш в подножието на Еверест и да твърдиш, че не можеш да видиш планината”.

Много от тези доказателства са събрани от Обществото по пси-изследвания (ОПИ). Основано през 1882 г. от група учени от Кембриджто си поставя за цел да изследва всякакъв вид физически феномени, като се започне от драматичните случаи в стаята за сеанси (това е в периода на разцвет на спиритизма) до явяванията на духове и телепатията. Всеки изследван случай бил описван най-подробно и резултатите били публикувани в „Дневника” и „Протоколите” на ОПИ, както и в няколко солидни тома, включващи „фантазиите на живите” и труда на Ф. У. X. Майер „Човешката личност и съществуването й след физическата смърт”. Следващите примери са взети от книгата на Майер.

През 1876 година един търговски пътник бил отседнал в хотел в град Сейнт Джоузеф, Минесота, САЩ. Било пладне и слънцето припичало. Той седял на масата и не мислил за нищо определено, когато почувствал, че някой е от лявата му страна. Обърнал се и зърнал видението на сестра си, която била починала преди девет години. Когато я повикал по име, видението изчезнало, но преди това човекът забелязал странен червен белег като от ожулване на дясната страна на лицето, Бил толкова стъписан, че взел следващия влак за вкъщи и разказал за случая на своите родители. Майка му припаднала и като дошла на себе си, обяснила, че когато премествала дъщеря си след смъртта й, ударила лицето й, но премълчала този факт.

През 1891 г. Конли – фермер от Айова, САЩ, бил намерен мъртъв в селскостопанска постройка извън града. Закарали го в моргата, където останали старите му мръсни дрехи, а синът пренесъл тялото му у дома. Когато чула за смъртта на баща си, дъщерята припаднала. Щом дошла в съзнание, тя попитала:

„Къде са старите дрехи на татко? Той ми се яви облечен в бяла риза, черен костюм и филцови пантофи и ми каза, че преди да излезе от къщи, бил зашил в сивата си риза голямо тесте пари, увити в червен плат от моя рокля, и че парите все още са там”

Семейството мислело, че тя халюцинира, но за да я успокоят, взели дрехите от моргата. Тогава открили, че момичето е казало истината. Към ризата било пришито тесте пари в червен плат, от който била направена и роклята на дъщерята.

ОПИ изследвали много медиуми, като проверявали валидността на комуникациите им с отвъдното и внимателно преценявали доказателствата. Те били щастливи да открият няколко отлични медиуми, между които е американката Леонора Пайпър.

Г-жа Пайпър вече била впечатлила силно няколко членове на Обществото, сред които психологът Уилям Джеймс, един от основателите на американското Общество по пси-изследвания, и световноизвестния физик сър Оливър Лодж, когато изследванията били продължени от скептично настроения Ричард Ходжсън от американското ОПИ. Един приятел на Ходжсън, Джордж Пелю, бил загинал при инцидент в конно надбягване през 1892 година. Ходжсън завел на сеанс на Елеонора Пайпър 150 души, които са познавали Пелю. Пелю идентифицирал чрез г-жа Пайпър всеки един от тях точно и показал, че е запознат с нещата им. Нито веднъж не се объркал и не посочил някой непознат за приятел.

Един от присъстващите показал на Пелю копче за яка и той веднага отговорил чрез г-жа Пайпър: „Това е мое. Майка ми ти го даде.” Последното било отречено от приятеля на починалия, но по-късно се доказало, че е истина. Макар и скептик, Ходжсън бил принуден да признаече приятелят му от отвъдното е разговарял с тях чрез медиум, изпаднал в транс.

Приносът на ОПИ за изследване на пси-явленията е безспорен. Макар че днес неговото внимание е насочено главно към ЕСП (екстрасензорната перцепция), архивите му са безценен източник на информация за всеки сериозен изследовател. Не трябва да се мисли обаче, че Обществото се състои само от вярващи. Някои от неговите членове ми  са архискептици и подлагат на безпощадно изследване всеки случай с намерението да открият някакво алтернативно обяснение, а не да приемат духовната хипотеза. Макар че подобен подход дразни онези, които смятат, че съществуването на живот след смъртта е доказвано премного пъти, той поне означава, че в края на краищата всяко публикувано от Обществото доказателство не може да бъде отхвърлено с лекота.

 

Некаиени гости

Едно изключително интересно явление, характерно за архивите на ОПИ, са неканените комуникатори. Както се разбира от наименованието, това са духове, непознати за присъстващите на спиритичния сеанс, които се явяват неочаквано. Понякога те дават информация за себе си, която по-късно се потвърждава. Един такъв случай бил изследван от д-р Алън Голд от ОПИ и е публикуван в книгата му „Медиумизмът и животът след смъртта”.

През 40_те години група съмишленици от Кембридж се събирали на семинари и водели подробни записки за всичко, което правели. Повечето от комуникаторите, с които са разговаряли, били техни приятели или роднини, но имало и доста „неканени гости”. Един от тях сенарекъл Хари Стокбридж и дал следната информация за себе си:

Втори лейтенант, присъединил се към войсковите части в Нортъмбърланд.

Умрял на 14 юли 1916. Тайнсайд, Шотландия.

Висок, мургав, слаб. Особеност – големи кафяви очи. Живял съм в Лестър… В Лестър се помни моето име. (Попитали го какво обича и какво не обича:) Всякакви задачи. Четивата на Пепис. Акварел.

(Попитали го знае ли къде се намира Поуис стрийт, която изникнала в съзнанието на двама от присъстващите:)

Знам я отлично. Спомените ми ме връщат там. (Попитали го майка му с него ли е:) Да.

Присъстващите на сеанса не се опитали да проверят информацията, но няколко години по-късно д-р Голд решил да тръгне по следите на незнайния посетител. Преглеждайки военните досиета, той открил, че втори лейтенант X. Стокбридж от войсковите части в Нортъмбърланд е убит на 14.VII.1916 г. (В досието е записана датата 19-и, но смъртният акт, който д-р Голд изнамерил, удостоверява 14-и като точна дата). Преди смъртта си Стокбридж бил преместен в шотландския батальон в Тайнсайд.

Изречението „В Лестър се помни моето име” се оказва по-трудно за доказване, тъй като името Стокбридж не е изписано на военния мемориал в Лестър. Обаче името му било изписано на паметната плоча в неговото старо училище в Лестър. Също така се установило, че Поуис стрийт се намира близо до мястото, където е роден.

Д-р Голд издирил живите роднини на Стокбридж, което потвърдили сведенията за неговата външност и че по времето, когато той се появил на сеанса, майка му била починала. Не било възможно да се установи дали се е интересувал от Пепис и от акварели, но изявлението му, че обичал всякакви задачи, се потвърдило от факта, че в училище печелел награди по математика и физика.

Никой от участниците в Кембриджския кръг не е имал достъп до тази информация, която д-р Голд събрал много по-късно и с големи усилия. Нито пък са имали причини да съчинят такава история, тъй като никога не са търсили гласност и не са публикували протоколите от своите сбирки.

Традиционното явяване на духове може да донесе поразителни свидетелства. Разбира се, някои явления ще бъдат сметнати захалюцинация, но това обяснение трудно може да се приеме в случаите, когато видението е забелязано от повече от един човек, дава информация, непозната за присъстващите или оставя след себе си нещо осезаемо.

В книгата си „Живот след смъртта” психиатърът д-р Елизабет Кюблер-Рос разказва как била посетена от духа на свой пациент. Това сеслучило в труден за нея момент – чувствала се неудовлетворена от семинарите за смъртта, които провеждала, и смятала да се откаже от работата си в университета в Чикаго. Един ден стояла в коридора с една колежка, чакайки асансьора, когато срещу себе си видяла позната жена. Това била нейна пациентка, починала преди 10 месеца, когато колежката й влязла в асансьора, жената попитала д-р Рос дали може да я придружи до кабинета й. Тя се съгласила и тръгнала с нея, чудейки се през цялото време дали това наистина се случва. Когато стигнали до кабинета, жената казала:

– Д-р Рос, дошла съм по две причини. Първо, да благодаря на вас и на преподобния отец Гейнс (красивия чернокож свещеник, с когото вечеряхме веднъж в атмосфера на пълна хармония), да ви благодаря на двамата за всичко, което направихте за мен. Но другата причина, поради която съм тук, е, че вие не трябва да спирате своята работа относно смъртта, все още не.

Гледах я и не знам дали си мислех „може би това е г-жа Шварц” , давах си сметка, че тази жена беше погребана преди десет месеца, и не вярвах на всичко това. Накрая отидох до бюрото си. Пипах всичко, което беше реално. Докоснах писалката си, бюрото си, стола, и всичко беше истинско. Надявах се, че тя ще изчезне, но не изчезна. Просто си стоеше там и каза с мек, но настойчив глас:

– Д-р Рос, чувате ли ме? Вашата работа още не е завършена. Ние ще ви помогнем и вие ще знаете кога да я приключите, но сега не спирайте. Обещавате ли?

Мислех си: „Господи, никой няма да ми повярва, ако му разкажа това, дори и най-близкият ми приятел”. А трябваше да го разкажа на няколко стотици хора. Тогава ученият в мен победи и аз измислих нещо хитро, всъщност скроих една дебела лъжа. Казах й:

– Знаеш, че преподобния Гейнс сега е в Урош (Това беше истина, той отиде да служи там.) Той ще се зарадва, ако му напишеш няколко реда. Нали нямаш нищо против? И аз й подадох лист и молив.

Разбирате, че нямаше да изпратя тази бележка на моя приятел, но се нуждаех от научно доказателство. Допусках, че един мъртвец не може да пише мили малки писъмца. И тогава жената с най-човечната, не, с най-любвеобилната усмивка, която улавяше всяка моя мисъл – а аз знаех, че това наистина беше обмен на мисли, и ако въобще някога съм го преживявала, то е било тогава – взе листа и написа бележка. После ми каза (без думи):

-Сега доволна ли сте. Погледнах я и си помислих, че вероятно никога няма да мога да споделя с никого за това преживяване, но със сигурност ще го запомня. После тя стана и ня тръгване повтори:

– Д-р Рос, вие обещавате да не прекъсвате работа.

– Обещавам – казах аз. В момента, в който изговорих „обещавам”, тя изчезна.

Все още пазя тази бележка.

Идеята, че мъртвите могат да се обаждат по телефона, ми изглеждаше трудна за вярване, но има няколко странни случая, описани от Д. Скот Рого и други известни изследователи на паранормалното. В книгата си „Живот след смъртта” Д. Скот Рого предава интригуващия разказ на една холивудска актриса, която помолила автора да запази името й в тайна.

Когато била на 8 години, т. нар. г-ца Адамс била с родителите си на гости на приятелско семейство и празнували Деня на благодарността. Дъщерята на техните приятели, която винаги се връщала вкъщи на този празник, била починала преди две години при автомобилна катастрофа. Когато телефонът позвънял, г-ца Адамс вдигнала слушалката. Ето нейният разказ за случилото се:

Чух глас отдалече и телефонистката каза: „Приемате ли разговор за ваша сметка? “. Тя изрече името на приятелката на майка ми и името на починалата й дъщеря. Това ме подразни, но аз казах: „Един момент.” Повиках приятелката на майка ми. Тя дойде до телефона. Стоях и я наблюдавах, тъй като си мислех, че някой си прави шега с мен или с нея или нещо подобно. Тя взе слушалката, после пребледня и припадна.

По-късно научих какво е станало. Мълчеше се около случая, но аз разбрах, че тя е чула дъщеря си, която била починала преди две-три години. Казала й същото нещо, което винаги казвала преди да си дойде у дома: „Мамо, аз съм. Нужни ми са 20 долара, за да се върна вкъщи,”

Майка й винаги й изпращала по 20 долара за късмет. Тя казала, че е разпознала гласа. Обадили се в телефонната централа, но оттам отговорили, че нямат записано никакво обаждане.

В много случаи информацията от отвъдното е помагала за разкриване на престъпления. През 1979 г. в Илиноис, САЩ, медицинската сестра филипинка Тересита База била убита в дома си, откъдето били откраднати бижутата й. Полицията не подозирала никой и изглеждало, че убиецът ще остане неразкрит, но приятелката на жертвата Реми Чура започнала да сънува един и същи сън, в който Тересита й казвала, че била убита от мъж на име Алън Шауъри. Той бил подарил нейните бижута на приятелката си, чието име Тересита също назовала. След дълго колебание Реми Чура отишла в полицията и разказала съня си. Полицаите провели разпит и претърсили дома на Шауъри и на приятелката му, където намерили бижутата на Тересита. Шаури бил осъден за убийството на Тересита.

През изтеклите години съм била на много сеанси. Човек би си помислил, че нямам нужда от това, след като самата аз съм медиум, но винаги ми е интересен контактът с някой близък от отвъдното чрез друг, който не познава мен или него. Освен това по този начин душите имат възможност да кажат неща, които по някаква причина не са могли да ми кажат директно.

Един от най-хубавите сеанси за мен беше с известния лондонски медиум Роналд Хърн. Беше още по-впечатляващо, защото всъщност аз не присъствах. Написах писмо на г-н Хърн, молейки го да се свърже с моя чичо, която бе починал наскоро. Добавих, че си давам сметка, че не винаги е възможно да се свържеш с определен човек от отвъдното и че ще бъда щастлива да чуя каквато и да е новина за мен от там. Моят чичо обаче чу молбата ми. Две седмици по-късно получих касета със запис от г-н Хърн.

Нямаше съмнение, че беше се свързал с моя чичо. Описанието на Рон беше съвсем точно: много интересен мъж, винаги облечен елегантно, когато се появява на публични места, чаровна усмивка и изразено чувство за хумор, много честен. Сеансът е много дълъг, за да го възпроизведа от край до край, затова ще дам няколко кратки откъса с моите коментари:

Нещо особено относно косата му.

Имаше хубава глава с чисто бяла коса.

Сръчен.

Беше строител и винаги майстореше нещо в дома си.

Имаше ли проблеел с гърдите?

Беше болен от левкемия, но разви белодробна инфекция няколко дни преди да умре.

Името Хари свързано ли е с него?

Казваше се Хари.

Махагонов кабинет с антики… много картини.

Колекционираше стари мебели и картини.

Един стар часовник… може да е бил на дядо му.

Остави ми часовника от дядо си.

Една правоъгълна маса. Той казва: “Много съжалявам за масата.”

Той имаше една стара маса, която бе счупена, и аз трябваше да я поправя.

Много коли… интересувал ли се е от коли?

През целия си живот поддържаше стари модели автомобили, които бяха неговата гордост.

Усещам остра миризма на сирене.

Обичаше сирена, които силно миришат, за което семейството го вземаше на подбив.

Виждам два фотоапарата. Намерили сте ги след неговата смърт и сте се чудили за какво са му.

Докато чистех къщата му след неговата смърт, намерих няколко фотоапарата и се питах откъде ги е взел.

Той ми предава впечатлението за огромен букет цветя, подредени много красиво.

Върху ковчега му имаше много цветя, които занесох у дома и аранжирах в негова памет.

Нямам нужда от слуховия апарат.

Беше силно оглушал, преди да умре.

Една много специална книга, подвързана красиво. Може би е притежание на семейството.

Това е семейният албум, който сега е у мен.

Чувам хубава музика на орган. Той свиреше ли на орган?

Не, но аз свиря в църквата. И в такива моменти често той е в съзнанието ми.

Целият запис ми даде силно усещане за личността на моя чичо и за любовта и подкрепата, които той ми дава от отвъдния свят. Действително смъртта не разделя хората.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 0+7=?

*