ГЛАСОВЕ ОТ ОТВЪДНИЯ СВЯТ

ГЛАСОВЕ ОТ ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Глава 16 от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Гласове на средни вълни

 

За първи път информация за електромагнитно записване на гласове от отвъдното бе публикувана през 1971 г.  в книгата на Константин Раудив „Проникване“. До този момент бяха направени много изследвания на това ново поле на комуникация с отвъдното.

Начинът на свързване  не е толкова лесен, колкото бихте предположили. Вие може да направите това, което правим и ние: просто поставяте една празна касета в касетофона, включвате на запис, после я пускате отново, но поради причини, които ще обясня след малко, понякога нищо не е записано. Има доказателства, че шансът записът да е успешен се увеличават, ако присъстват хора с дарба на медиум, затова може би ние ги правим успешно, но най-широко се използва следния метод: магнетофонът се свързва с радиото като се използват блуждаещи вълни между станциите, които се използват като фон. От само себе си се разбира, че магнетофонът ще хване различни видове лутащи се сигнали, което ще ви заприлича на какафония. Така че как ще бъдете сигурни, че гласовете наистина са се записали?

Ако сте любопитни да ги чуете вие самите, съветвам ви да направите това, което научих от Джордж Джилбърт Бонър. Той е един от водещите специалисти в областта на електромагнитното записване на гласове от отвъдното. Занимава се с този феномен от 1972 г. Като всички изследователи първоначално се е вдъхновил от книгата „Проникване“. Първата му реакция на човек с добри познания по психология била, че авторът или се е самозаблудил или мами читателите си, но спазвайки инструкциите в книгата, той поставил ролка на ролковия си магнетофон и го свързал с транзисторно радио. Чувствайки се много глупаво, заговорил в микрофона:

– Има ли някой там, който иска да поговори с мен?

Не чул нищо докато не пренавил ролката и не я пуснал отново. Първо доловил своя собствен глас, последван от съскане и пращене, след това някакъв глас отговорил провлачено, сякаш някой се провиквал в тунел:

– Да-а-а-а.

– Това беше странно чувство – признава Джилбърт, но счита, че е имал късмет, тъй като много бързо е успял; някои хора правят записи с месеци, преди да получат отговор.

Оттогава насам той е записал над 50 хиляди гласа, но приема като чисти явления само тези, които са назовавали неговото име, имало е коментар върху нещо, казано от него, или разбираеми и смислени забележки.

Джилбърт ме заведе в своята лаборатория, обзаведена със звукозаписни средства и пълни с касети рафтове. Покани ме да седна до магнетофона.

– Отначало няма да чуеш нищо – предупреди ме той. – трябва ти практика, за да се научиш да разпознаваш гласове.

Взех слушалките и както Джилбърт предвиждаше, всичко, което чух беше шум – шумът, който се чува, когато стрелката на радиоприемника е нагласена между станциите. Той ми пусна смислената част от лентата няколко пъти. Изведнъж го чух – слаб глас, но с нищо не можеше да се обърка – беше на мъж, който казваше:

– Викам Джулбърт Бонър,  викам Джулбърт Бонър!

В тази минута могат да те побият тръпки. Като медиум съм свикнала да чувам гласовете в главата си, но да чуеш гласове на духове, записани на магнетофон – това ни доближава до много особен начин до отвъдното. Много странно чувство, както казва Джилбърт.

Моят домакин ми пусна още много записи. Уверих се, че с практиката човек се научава да ги различава много по-лесно. Почти като каране на велосипед – работата е да му хванеш чалъма и да започнеш да го управляваш, после се чудиш защо ти се е виждало толкова трудно. Гласовете разговаряха с къси фрази, като че ли им струваше усилия да говорят. Те варираха по качество. Хората, които се занимават с такъв род записи, ги класифицират като А, В и С според честотата на звука. Много от записите на Джилбърт са от група А – достатъчно чисти за да може смисълът на посланието да бъде разбрано от този, за който се отнася. Неговото име се споменава няколко пъти, както е било при Раудив. Фрази като „приятели са събрани” и „Бонър, ние говорим”, се появяват често. Като начин за комуникиране този метод е изключително ограничен, но факт е, че гласовете са там, макар че не може да се даде задоволително обяснение.

Идеята за записване на гласове от отвъдното е много стара – толкова стара, колкото идеята за звукозаписващите средства. През 20-те години на нашия век американският учен Томас Едисон, изобретателят на фонографа, се опитал да измисли инструмент, чрез който да се свърже с починалите. Той предполагал, че щом след смъртта личността се запазва, отишлите в отвъдното биха могли да въздействат върху физическата материя, ако се изобрети достатъчно чувствително средство, чрез което те да могат да комуникират. Много съвременници на Едисон смятат, че се е побъркал и действително той не е успял в своя експеримент. Обаче 40 години по-късно идеята му била защитена от шведа Фридрик Юргенсон.

Юргенсон бил мъж с много таланти – художник, оперен певец и режисьор на документални филми. Веднъж искал да запише птича песенза един свой филм. Взел касетофона си с батерии, поставил го на едно дърво близо до дома си в Стокхолм и го включил. Когато пуснал записа,за да го прослуша, бил учуден, че наред с чуруликането на птиците чува слаби звуци, приличащи на човешки гласове, които разговаряли занавиците на птиците. Първата му мисъл била, че случайно е записал радиопредаване, но един месец по-късно доловил на лентата други гласове, някои от които се обръщали към него по име. Един от тях казвал:

– Фридел, мой малък Фридел, можеш ли да ме чуеш?

Той открил шокиран, че това е гласът на майка му, която била починала преди четири години.

Юргенсон се убедил, че е призван да записва гласове от отвъдното. Продължил да прави записи, експериментирайки различни техники, докато записал стотици гласове на касети. Написал книгата „Гласове от Вселената“ и тя привлякла вниманието на немския парапсихолог проф д-р Ханс Бендер, който сформирал екип от учени за изследването на този феномен.

Бендер направил извода, че гласовете са от паранормален произход, но отрича да са гласове на починали. Според него става въпрос занеизвестен вид психокинетична енергия, която се включва, вплита се по някакъв начин в мислите на правещия записа.До ден днешен тази теория или нейни варианти често се подемат от някои учени.

Обаче Юргенсон се радвал на симпатиите на Ватикана. Католическата църква никога не зарегистрирала официално интерес към гласовете на починалите, но група видни католически свещеници и учени провели свои собствени изследвания и през 1969 година папа Павел VI награждава Юргенсон с кръст на ордена „Св. Георги Велики“[6] III степен.

Работата на Юргенсон е продължена от Константин Раудив, латвийски учен, психолог и философ. Той бил толкова впечатлен от експериментите на Юргенсон, че тръгнал от Германия, където живеел, за Швеция, за да се срещне с него. Макар че отначало бил настроен малко скептично, скоро след срещата си с Юргенсон Раудив се убедил, че гласовете идват от отвъдното, и след като се завърнал в Германия, започнал своите експерименти, продължили много години. До смъртта си през 1974 година записал повече от 72 хиляди гласа, с което доказвал твърдението си, че има живот след смъртта.

Обаче доказателството на Раудив не било достатъчно подкрепено със сигурни факти. Гласовете много трудно можели да се различават от фона на радиото. Говорели кратко с фрази, наподобяващи стакато, два пъти по-бързи от нормалния говор, и с особени рими като в песен. Използвали смесица от езици, като преобладавал латвийският, примесен с руски, немски и други европейски езици. Често в една фраза или изречение звучал повече от един език, в много случаи си служели с неологизми, т. е. измислени думи. Също така много от изречените неща нямали смисъл.

Недостатъците били очевидни и критиците побързали да ги извадят наяве. Те смятали, че Раудив е записвал блуждаещо радиопредаване и използвал владеенето си на много езици, за да тълкува случайните звуци като гласове. Несъмнено във всичко това имало истина. Случвало се хора, които прослушват записите, да не чуят абсолютно нищо, други пък тълкували казаното от гласовете по различен начин.

Интересно е например, че думите, които Раудив тълкува като послание на латвийски  от един починал приятел, са идентифициране като изопачение на гласа на дискоджокера Кид Дженсън, обявяващ предаване по радио Люксембург. За съжаление Раудив е бил много краен във възгледите си. Той не понасял възражения по време на тълкуването на записите му и показвал пренебрежение към всеки, който не е съгласен с неговите теории, така че често бил в обтегнати отношения с останалите учени. Имало обаче някои изключително чисти записи на гласове, които го викали по име и загатвали за неща, които ставали в стаята по време на записа.

Книгата на Раудив „Нечутото стана чуто“ привлякла вниманието на британския издател Колин Смит. На сътрудника на Колин Смит – Питър Бандър, се паднала честта  да преведе и да редактира книгата, но той не бил убеден, че това са истински гласове на умрели, докато едно събитие не го накарало да промени възгледите си.

Скришом от Бандър, Колин Смит закупил няколко ролки и направил редица експерименти, спазвайки инструкциите в книгата на Раудив. Той казал на Бандър, че при един от опитите си  вероятно е записал глас, но не може да разбере думите. Бандър превъртял ролката и я прослушал няколко пъти до мястото, за което ставало въпрос. Първият път не чул нищо освен шум, но щом решил да спре прослушването, доловил нещо като женски глас, който казал на немски:

– Защо не отвориш вратата?

Бандър приел забележката за уместна. Колегите му често му казвали, че не е контактен, тъй като имал навика да държи вратата си затворена. Но още повече го впечатлило, че разпознал гласа на майка си, която била германка и с която кореспондирали чрез магнетофона години наред.

В резултата на това преживяване Бандър решава да продължи да работи над книгата и поканил Раудив в Лондон да покаже своите записи пред журналисти и специалисти по звукозаписна техника. Опитите били наблюдавани от двама специалисти инженери от „Пи рекърдс лимитед“. Между наблюдаващите бил шефът на Колин Смит, сър Робъртс Майер.

Експертите взели превантивни мерки, като елиминирали възможността звукозаписната техника да долавя и записва блуждаещи радиоемисии от всякакъв вид. Независимо от това при прослушването на лентата били засечени над 200 гласа, някои от тях толкова чисти, че когато включили високоговорителите, всеки от присъстващите могъл да ги чуе.

Специалистите инженери недоумявали как тези сигнали са могли преминат през звукоизолиращата апаратура.

Сред гласовете били и двама наскоро починали приятели на на Майер – сър Джон Барбироли и пианистът Артур Шнабел. Сър Робърт едва не изпаднал в шок. Той заявил, че на 92 години явно трябва да запоне да се подготвя за практикуването на някоя друга дейност след оттеглянето си в отвъдното и се пошегувал, че би могъл да организира там детски концерти. Обърнал се към Бандър ентусиазирано:

– Питър, издаваме! Ако главните специалисти на „Пи рекърдс лимитед“  са объркани, не виждам ние защо да не представим това знаменателно откритие пред широката публика.

С публикуването на книгата „Проникване“  бе поставено началото на световния интерес към електромагнитното записване на гласове от отвъдното. В Америка, Германия и няколко скандинавски страни се сформираха общества за изучаване и експериментиране на този феномен, където се използват още по-съвършена техника и методика.

Някои изследователи твърдят, че са постигнали изключителни резултати. През 1982 г. Джорд Мийк от фондация „Метаса йънс“ – Северна Каролина съобщи, че с неговия колега Уилямс О’Нийл са направили изобретение наречено от тях  „Спириком“, чрез което биха могли да запишат разговор с починалите в две посоки. Главният комуникатор бил д-р Милер, починал преди 15 години. Мийк публикува в детайли конструкцията на изобретението „Спириком“, но никой никога не успя да направи негово копие и да постигне резултатите на О’Нийл – един факт, хвърлящ сянка върху автентичността на тези експерименти.

През 1987 г. Немският вестник „Нойе блат“ писа как гласовете на умрели помагат да се открие убиец. Съпрузите пенсионери Джордж и Хедвиг Риидал, които живеели във Виена, били убити брутално и телата им били скрити в техния апартамент. Нямало заподозрени, но съседът им  Ханс Лукш, който от време на време правел такива опити,  решил да се опита да се свърже с тях чрез своя касетофон и да ги попита кой е убиецът. Събрал група приятели, включили магнетофона и замолили починалата двойка да им отговори. След много пукане и разпадане на звука се чул гласа на Хедвиг Риидал, която назовала името Бождар Сайн.

Лукш съобщил на полицията, където се изсмели на разкритието му, но все пак предприели нещо и изнамерили Сайн, който най-накрая си признал, че е убил съпрузите, защото го предизвикали и излязъл извън себе си. Бил осъден на доживотен затвор.

По същото време в Люксембург започват своите експерименти Жул и Маги Харш-Фишбах. Инициативата идва от Маги, Жул бил настроен скептично като много други хора. Когато гласът на Раудив им заговорил, Жул поискал доказателство, че това е наистина той. В отговор ученият му дал телефонният си номер в Германия. Жул се обадил и отговорила жена, която работила много години като секретарка на Раудив.

След година и половина експериментиране изведнъж качеството на записите на Фишбах  се подобрило изключително много. Те твърдят, че сега работят с високи и чисти гласове, с които могат да водят дълги смислени разговори – били им изнасяни философски лекции, също така получавали и съвети във връзка със записите им от отвъдното.

Семейство Фишбах твърдят, че са в контакт със същества с високо развит интелект, които съществуват под името Лайф стрийм, т. е. жизнен поток. Едно от тези същества, което нарича себе си Техника, казва, че е извънземна форма на живот и е прикрепен към планетата земя, но никога не е живял на нея като човешко същество. Британската специалистка по записи с отвъдното Тина Лаурент, която посети Фишбах, ми каза, че гласът на Техника наподобява компютърен синтезатор,. Очевидно той разговаря с всеки посетител на родния му език. По време на посещението на Тина й казал нещо, което никой освен нея не знаел. Тя била толкова дълбоко впечатлена от неговата мъдрост и извисеност, че в самолета на път за Великобритания казала на съпруга си:

– Имам чувството, че разговарях с Бог.

Семейство Фишбах и някои други изследователи смятат, че като нас на Земята и в отвъдното имат предавателни станции. Раудив и Юргенсон са вярвали, че съществува някакъв вид централна предавателна агенция в другото измерение и там учители обучават онези, които искат да разговарят със Земята. В това схващане има логика, тъй като всяко свързване между два свята е трудна работа и ако тук, на Земята, имаме учени и техници, които търсят да открият по-добър начин за комуникация, би трябвало и от другата страна да се стремят към същото, т. е. интересът е взаимен.

Дори още по-любопитен е фактът, че някои от хората, които се занимават със записването на този феномен, твърдят, че са в контакт с извънземни. Това може да ни се стори доста отвлечено, но не е ли забележително, че американската космическа агенция НАСА прояви интерес към електромагнитния начин на записване на гласове от отвъдното. Имаше слухове, че при първите космически полети на НАСА космонавтите били влудявани от гласове, говорещи на неизвестни езици. Раудив бил посещаван много пъти от инженери на служба към НАСА, които го разпитвали подробно за неговата работа. Преди няколко години Джилбърт Бонър също бе посетен от сътрудници на отдел „Електронна техника” към една голяма американска военновъздушна база, които го помолиха да им даде копия от своите записи, без да му обяснят причините.

Много хора по целия свят се занимават със записи от отвъдното, макар че във Великобритания, независимо от издаването на книгата „Проникване”, този феномен не намери широка популярност. Американската асоциация „Електроникъл Войс феноменън” беше основана през 1982 г. от Сара Естеп. Сара е написала книгата „Гласове от вечността”, в която разказва своите преживявания. Тя започнала да прави записи на най-обикновен стар касетофон, който от време на време отказвал да работи. Решила да провери автентичността на гласовете, като записва по 4 часа на ден в продължение на една седмица, и ако не получи никакъв резултат, да прекрати работата си. Нищо не се случило до шестия ден, когато, напълно обезкуражена, тя попитала по микрофона:

– Какво представлява вашият свят? Когато върнала лентата за прослушване, чула:

– Красота!

Контактът бил направен. След малко чула глас, който не би могла да сбърка – гласа на леля й, починала от рак, към която била много привързана. Говорела с дрезгав глас, какъвто имала и приживе. Оттогава Сара записала хиляди гласове в дома си и на други места. Правила записи дори в египетските пирамиди, където касетофонът й уловил пеене на непознат език. Както при Раудив всички нейни гласове говорят с къси фрази, но дават различна информация – обясняват живота в отвъдното и понякога с точност предричат бъдещи събития.

Сара получава голямо удовлетворение от работата си, когато помага на хора, загубили свой близък. Веднъж се срещнала с една жена, която искала да направи контакт с майка си. При прослушването чули само една къса фраза:

– Заета съм.

Жената била шокирана. Казала на Сара, че за пет години е сънувала майка си три пъти и във всеки сън тя й казвала: „Щастлива съм. Заета съм.”

Този разказ потвърждава, че при всички видове спиритизъм късото и наглед тривиално послание може да бъде от голямо значение зачовека, който присъства на сеанса.

Сара чувства, че изгражда мост между Земята и отвъдното. Ето какво пише тя в книгата си: Ако скърбящият от Земята каже на погиналия, че му липсва и го обича, и гласът от другата страна отговори: „Аз също те обичам”, нима не е вълнуващо и трогателно’. Който е равнодушен кът това, е лишен от всякакво състрадание.

Тина Лаурент, която вече споменах, живее в Уелс и учи под ръководството на известния парапсихолог Бенсън Хърбърт. Тя се е появявала много пъти по телевизията и радиото и е взела участие във филм на американската радио-телевизионна компания, ръководена от Роналд Рейгън-син.

Тина винаги прави записи на места, за които се смята, че са обитавани от духове. Тя просто държи микрофона свързан с магнетофона и прослушва записите по този най-обикновен начин. Записала е тайнствени звуци. В кръчмата в Дайфид, където няколко посетители са имали свръхестествени преживявания, тя доловила един глас, който казва „Убийство!”

При някои от своите посещения по места, обитавани от духове, Тина е съпроводена от репортера Джени Лонхърст. Двамата посетили църквата на монашеския орден „Еуени” в Южен Уелс, където Тина почувствала толкова злокобна атмосфера, че косата й настръхнала. Касетофонът доловил един глас, който казвал „О, Кристин!”, а също така и музика, изпълнявана на орган – по това време никой не свирел на орган в църквата.

Средновековните стени на замъка Карфили крият един дух с чувство за хумор. Внезапно над главите им прелетял прилеп и Тина извикала уплашено:

– О, прилеп!

Когато превъртели ролката, един призрачен глас отговорил:

– Прилеп според теб!

На няколко пъти Тина е записвала имена, които имала възможност да провери. Един-два месеца след завръщането си в Уелс от Америка, където прекарала няколко години, открила в един свой запис глас, който казвал:

– Ненси Редууд.

Потърсила в указателя и открила няколко фамилии с това име. Взела да звъни поред, като започнала с този, който живеел близо до нея. На осмия телефон възрастен мъж й казал, че Ненси Редууд е името на неговата майка.

Поемайки дълбоко въздух и обяснявайки така, че човекът да може да я разбере, Тина запитала:

– Ще се учудите ли, ако тя поиска да се свърже с вас?

– Ни най-малко – отговорил мъжът. – Тя беше медиум. Когато посетила дома на възрастния човек, Тина пуснала записа пред цялото му семейство. После помолила Ненси Редууд да се свърже отново и да даде повече информация за себе си. В отговор получила само една дума, която й прозвучала като име на населено място. Прослушали записа със сина на Ненси и той признал, че думата е ключова:

– Ако замениш една сричка, ще получиш мястото, където е живяла през по-голямата част от живота си.

Всичко дотук свидетелства за действителното съществуване на гласовете от отвъдното и което е най-важното – показва как те се възпроизвеждат върху магнетофонна лента. Има различни мнения за механизма на записването и аз съм задължена на Тина за накратко изложените теории по този въпрос:

1. Електромагнитна хипотеза. Според нея гласовете идват под формата на радиосигнали и се записват от магнетофона, затова тази теория е наречена „радио в небето”.

2. Акустична хипотеза. Това е теорията „духове шептят в микрофона”. Според нея гласовете идват под формата на звукови вълни, произведени от гласни струни, вече невидими и нематериални. Предполага се, че те не могат да бъдат чути, когато са уловени с микрофон, а едва след като преминат през усилвателя на магнетофона.

3. Комбинирана хипотеза. Според нея духовете използват повече от един начин за свързване, записването зависи от звукозаписната система.

4. Психокинетична хипотеза. Тя гласи, че във всички системи за електромагнитно записване на гласове от отвъдното има един електронен сигнал, произведен от атмосферни смущения, гласове от радиопредаване или музика, от звуков фон, блуждаещ вътрешен сигнал и т. н., и че в едно или в повече места от системата този електронен сигнал се модулира като глас посредством психокинетична енергия – предизвикан е от психокинетична енергия.

Интересно в последната хипотеза е това, че гласовете от отвъдното се записват избирателно, т. е. ако в стаята има два магнетофона, единият ще запише нещо съвсем различно от другия. С други думи, изглежда, че гласовете произлизат по някакъв начин от механизма на магнетофона.

Джилбърт Бонър подкрепя твърдението за използването на психокинетична енергия. Той вярва, че свързващите се дори използват свободна енергия, „произведена” от радиопредавателите, или още по-вероятно – манипулират съществуващия звук, за да произвеждат гласове. Поради тази причина, ако се постави магнетофон с празна лента в празна стая и се включи на запис, понякога записът може да бъде успешен. Най-често обаче се налага източниците на звук да бъдат осигурени и изглежда, че радиото, може би поради самата си природа, е най-добрият източник. Повечето хора възпроизвеждат записите си на блуждаещите, или „шумящи” станции, т. е. използва се случайният шум, който се чува, когато радиото е настроено между станциите. Могат да се използват и други шумови източници като течащата вода или дори боботенето на уличния трафик. Тези звуци също могат да имат прилика с гласове.

Понякога се появяват интересни аномалии, показващи, че звукозаписното средство е било използвано по непознат за нас начин. Например случва се едновременно включени магнетофони да дадат различни резултати. Звуци от музика, свирки, драскане или удари могат да се чуят наред с гласовете. Понякога гласовете са били откривани на обратната страна на лентата – появяват се, когато лентата се пренавие и се пусне отново от другата страна; естествено, човешките гласове биха могли да говорят отзад напред, но паранормалните не могат. Ще обобщя с думите на Джилбърт Бонър:

Ясно е, че не зависи само от техниката. Тук се намесва и присъствието на човека.

В момента се води спор дали до един хората са медиуми и повечето изследователи не са съгласни, че всеки би могъл да запише глас от отвъдното. Сред тях е и Джилбърт, който твърди, че затова се изисква специален вид чувствителност.

Тук е и връзката между спиритизма и записването на гласове от отвъдното: резултатите са по-добри, ако записът се прави от медиум. Смята се, че Раудив е бил силен медиум, макар и да не е знаел. Това обаче е дарба по-скоро във физическото, отколкото в менталното поле. Физическият медиум може да осигури сила за комуникаторите от отвъдното, която да ги изтегли напред, и аз вярвам, че по същество това е същата енергия, използвана при демонстрациите в стаите за сеанси, при физическия спиритизъм.

Все още се спори до каква степен човешкото съзнание играе роля в правенето на записа. Сара Естеп обобщава, че личността действа като вид антена, която получава „сигнала”. При всякакъв вид спиритизъм се включва и човешкият разум. Дори когато медиумът говори в състояние на дълбок транс, мисълта му влияе подсъзнателно и обогатява връзката, оттам и идващата чрез него информация. Следователно не можем да елиминираме такава възможност и при записването на гласове от отвъдното.

Вече стана дума за хипотезата на проф. X. Бендер, според която всички записани гласове от отвъдното, ако не са погрешно изтълкувани радиоемисии, са донякъде проекция върху лентата на подсъзнателната мисъл на този, който прави записа. Джилбърт се е противопоставял на това мнение много пъти. Преди няколко години той направи демонстрация на записи от отвъдното пред членове на Обществото по пси-изследвания. Магнетофоните бяха осигурени от обществото и записите бяха проконтролирани от неговите представители. Тримата присъстващи чуха гласовете, някои от които назоваваха Джилбърт по име, но те ги схванали като обикновена проекция на неговото подсъзнание. Докато това мнение изваждало Джилбърт от равновесие, той разбрал защо въпросното съсловие мисли така:

Да приемеш записите от отвъдното за автентични означава да приемеш, че има живот след смъртта. Повечето от парапсихолозите имат материалистично мислене, така че тяхната единствена реакция е да отрекат съществуването на записаните гласове или да ги определят като подсъзнателни.

На онези от вас, които искат да опитат сами, сега мога да дам няколко съвета. Още преди да ми зададат въпроса, аз казвам че не съм опитвала да записвам гласове от отвъдното. Но публикуваната информация е събрана от няколко души, които съм интервюирала и на които вярвам, така че я предлагам с чиста съвест.

Не е решаващо да използвате сложна скъпа техника, макар че добрата звукозаписна техника дава добри резултати. Важно е обаче да използвате касети или ролки с добро качество. Най-доброто време за запис е вечер или през нощта. Нагласете стрелката между станциите на тихо място. Могат да се използват, дълги, къси или средни вълни. Има различни мнения на кои вълни се правят по-добри записи. Джилбърт ми каза, че записва на средни вълни около 1500 кНz на място, където няма предаване и радиото може да се нагласи на „прашене” или „разбъркан сигнал” от съседни станции. Той е имал успех и когато е използвал къси вълни в близост до 31 или 41 метра.

Пуснете лентата да се върти няколко минути и после я върнете отначало. Тази манипулация се извършва, защото лентата трябва да се адаптира, необходимо й е време за изследване; 5 минути запис могат да отнемат 30 минути за изследване. Прослушайте записа по няколко пъти, като използвате слушалки, за да чувате по-ясно. На този етап се изисква доста търпение; ако се появят гласове, не е лесно да бъдат отличени от шумовия фон.

Микрофонът трябва да бъде ръчен, а не вграден. Важно е в касетофона да има брояч, за да можете да запомните мястото на посланието, когато превъртате лентата. Освен това Джилбърт смята, че е желателно наред с механизма за връщане на записа касетофонът да има и механизъм за преразглеждане на записа, който позволява едно и също място да бъде пускано няколко пъти. Друго полезно нещо от звукозаписната техника е усилвателят, служещ за усилване на слабите гласове. Някои записващи използват диод, тип детекторен радиоприемник. Раудив твърди, че това бил най-добрият метод, но той не се използва днес.

Накрая един съвет от мен. Имайки предвид връзката между записите от отвъдното и физическия спиритизъм, всеки, който посещава групаза спиритични сеанси, може да открие там подходящи условия за правене на записи.

Какъвто и метод да използвате, необходимо ви е безкрайно търпение и изострен слух. И запомнете, че решаващият инструмент сте вие. Във всички видове спиритизъм човекът е основният фактор за свързването. Записването на гласове от отвъдното не е игра. Вие ще се опитвате да се свържете с невидим свят – за това се изисква голяма отговорност.

Съзнателно акцентирам на молбата си да внимавате, защото в записите с отвъдното, както и в останалите форми на комуникация се крият потенциални опасности, ако се работи неправилно. Първото нещо, от което трябва да се предпазвате, е самозаблудата. Когато прослушвате даден запис многократно, напрягайки слуха си да откриете нещо приличащо на паранормален глас, действително може да си въобразите, че чувате гласове от отвъдното, а фактически да чувате разпадащи се радиосигнали. Човешкото съзнание има склонността да изгражда образи въз основа на случайни данни – все едно да виждаш рисунки върху мастилени петна. Полезни са указанията, които дава Джилбърт Бонър:

Истински са онези записи, които са ясни, могат да бъдат чути не само от вас, но и от други хора, в които се назовава вашето име или съдържат смислени или уместни коментари.

Съществува също така опасност записването на гласове от отвъдното да стане ваша мания.

Заниманието е много интересно и хората му се отдават с голям ентусиазъм. Прекарвайки дълго време пред магнетофона, загърбил домашните грижи, човек се забравя, а работата е много уморителна и, както казах и преди, изразходва се енергия. Ако откриете, че започвате да се чувствате пренатоварен, или спрете изобщо, или преустановете записите, докато си отпочинете.

И една още по-голяма опасност – можете да се свържете с нежелани същества от отвъдното. Има ниво в отвъдното, което е населено с души на арогантни измамници и понякога направо злобни хора. То е много близо до земята и може много лесно да се свърже с любителите, използващи дъска, върху която е изписана азбуката за контакти с отвъдното – тези хора са подтиквани от любопитство, но всъщност не знаят какво правят. Магнетофонът също може да се превърне в нещо като електронна дъска, привличаща нисшите духове както медът мухите. Всеки, който иска да направи опит, трябва да бъде наясно какво може да се случи, но опасностите не могат да възпрат хората, захванали се със сериозни експерименти. Нито един от методите за свързване не е погрешен – дори и дъската с написаната азбука, когато се работи по подходящ начин. На този факт трябва да се обърне внимание. Ако излъчите любов и чистота, вие ще привлечете любещи и помагащи духове. Някои от хората, които се занимават със записи, преди всеки експеримент казват молитва – това е много подходящо за начало, но вашето отношение, желанието ви да търсите доброто, също ще бъде ваша защита.

Много от записващите казват, че доловените от тях гласове молят за помощ или за молитва. Гласовете, записани от Раудив, понякога споменават нещо като „Ние страдаме” или „Нас тук ни измъчват”. Това също е намеса от ниските нива на отвъдното. Както ще видим в следващите глави, някои души се привързват към земното и се скитат объркани наоколо, опитвайки се да се свържат с всеки, за когото мислят, че би могъл да ги спаси. Ако доловите такива гласове, запомнете, че те не са опасни и не са напълно загубени; кажете една молитва, тя може да им помогне да се насочат към светлината. Такива гласове ще чувате най-вече при първите ви опити за записване. После ще заглъхнат, за да бъдат заменени с други. Сякаш касетофонът ви е попаднал в района на сенките от отвъдното и след това влиза във връзка с по-високо вибрационно поле.

В средата на 80-те години имаше ново развитие в областта на записите от отвъдното. Някои изследователи като Фишербах твърдяха, че са получавали паранормални картини по телевизията  и на видеото. Този вид записване е още в ранен стадий, но дава насока за бъдещи изследвания.

Британският изследовател Самюел Алсъп, който почина преди няколко години, постигна редица успехи в тази област. Той е работил по следния начин: изчаква всички телевизионни станции да спрат излъчванията си и тогава започва да записва на видеокасети, при което се събира около 15 минути заснет тв материал, съдържащ движещи се бели и тъмни частици върху екрана. След това избира първите 20 рамки от тази черно-бяла „бъркотия”, експонира ги без движение и прави пауза между всяка рамка, като изследва екрана, за да провери дали там няма някакви признаци на картина. Ако се появи някаква, макар и мъглива картина, фотографира самата рамка, прави негатив и го проявява. Както признава и самият изследовател, постигнатите по този начин резултати са незначителни – те не доказват нищо, а просто са храна за мисълта. Все пак обаче някои снимки показват доста ясно различими лица.

Една интригуваща снимка на лице, появило се върху телевизионен екран, ми бе дадена от парапсихолога и търсач на духове Ричард Адамски. Той ми разказа историята, криеща се зад нея.

Керълайн, жената на снимката, която седи в креслото, останала до късно в гостната със своя съпруг Уили в дома им в Линкъншър. Телевизорът не бил включен и зетят на Керълайн Джон заснел с евтина любителска камера тъща си с бебето на скута. Когато проявили филма и започнали да го гледат, те всички били учудени от лицето, което се появило на телевизионния екран. Керълайн нямала представа чие е лицето и не обърнала внимание на този странен случай. След около 3 години чула за Ричард и му дала снимката, той пък я показал на свой приятел, който се бил специализирал в тази област. Последният направил копие и анализ на снимката и заявил, че 80% е сигурен в нейната автентичност.

Ричард уредил да се проведе сеанс в стаята, в която е направена снимката. Между присъстващите били Керълайн и дъщеря й. Медиумът казал, че успял да „види” млада жена, която бяга през царевична нива и държи в ръцете си мъртво дете. Никой обаче не се досещал коя може да е тази тайнствена жена на телевизионния екран.

Ричард помолил Керълайн да изпрати снимки до всичките си роднини, за да разберат дали някой не я познава. Сестрата на Керълайн идентифицирала жената като тяхната баба Уестърн, която Керълайн си спомняла много смътно.

Изглеждало, че тайната се разплита, но коя била младата жена, „видяна” от медиума да тича през царевичната нива, и свързана ли е тя с духа на екрана?

Най-после въпросът бил решен, когато братът на Керълайн починал. Преглеждайки документите му, тя намерила смъртен акт и писмо. През 1914 година тяхната майка родила мъртво дете. Била съвсем сама и изпаднала в истерия, прегърнала детето и започнала да тича към съпруга си, който работел в царевичните ниви. Ричард направи заключението, че гледайки своята праправнучка, баба Уестърн си е спомнила затрагедията, изживяна от дъщеря й преди много години. Медиумът е хванал нейните спомени.

Времето ще покаже дали записването на гласове от отвъдното ще изиграе важна роля в бъдещите пси-изследвания. Разбира се, на сегашния му етап на развитие трудно може да спечели много симпатии. Тази дейност отнема много време, резултатите са твърде оскъдни, за да могат да привлекат много последователи. Но в бъдеще – кой знае? Може би чрез записите на гласове от отвъдното и други форми на физически спиритизъм науката и парапсихологията най-сетне ще могат да се слеят и да решат загадките на отвъдното.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 1+9=?

*