ГЛАСОВЕ ОТ ОТВЪДНОТО

ГЛАСОВЕ ОТ ОТВЪДНОТО

Глава 15 от книгата на ЛИНДА УИЛЯМСЪН ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Гласове от отвъдното, или явлението „директен глас”

Посланията, получени чрез медиуми, могат да донесат голямо успокоение, но и в най-добрия случай те са от втора ръка. Медиумът предава на слушателя това, което е приел, но самият слушател не вижда и не чува нищо. Пси-художникът може да възпроизвежда портрети, но колко по-убедително би било, ако сами можем да чуем „мъртвите” да говорят със своите собствени гласове. Има вид медиумизъм, който прави това възможно. Познат е под наименованието директен глас.

Подобно на всички разновидности на физическия медиумизъм директният глас е бил много по-често явление в миналото, отколкото днес. Гласовете не идват чрез устата на медиума, както е в случаите на транс, а се получават независимо, като комуникаторите говорят през изкуствена гласова кутия, направена от духовните оператори.

Тази гласова кутия се състои от ектоплазма, която се извлича главно от тялото на медиума и в по-малка степен от посетителите. Химическите анализи на ектоплазмата са показали, че това е жива материя. Тя се използва във всички видове материализации и тъй като е изключително еластична, може да бъде моделирана във всякакви форми – от твърди въжета, достатъчно здрави да преместят мебели, до листове от материя, приличаща на фин плат, с които се обличат материализираните форми. Това вещество се разрушава от силна бяла светлина, оттук и необходимостта физическите сеанси да се провеждат на тъмно или на приглушена червена светлина.

Понякога се използват тромпети за усилване на гласа. Те представляват метални конуси, дълги около два фута, които са боядисани с луминесцентна боя, за да се биждат в тъмнината. Тромпетите летят из стаята със значителна скорост, спирайки пред човека, с когото комуникаторът иска да говори.

Днес има само един британски медиум, който е прочут с тази особено забележителна дарба – Лесли Флинт. Но Лесли е изключителен не само заради това. Освен че в негово присъствие стотици обикновени хора са говорили с тези, които помнят и обичат, благодарение на него са чути гласове на известни личности, отдавна напуснали този свят, сред които са Оскар Уайлд, Елън Тери, кралица Виктория, Ганди и Чърчил.

Кариерата на Лесли продължава повече от петдесет години. Ранните години от живота му са били трудни. Роден е в приют на Армията на спасението от родители, които са били отчайващо бедни и доста неподходящи един за друг. Лесли е бил невръстно дете, когато баща му се присъединява към армията, за да участва в Първата световна война, а майка му избягва с един обожател. Прибрала го баба му, която го отглежда повече заради дълга, а не защото била привързана към него.

Лесли добре си спомня бедността на тези ранни години: събирането на пънове за отопление в близката гора Сейнт Албан, защото не можели да си позволят лукса да си купят въглища, ходенето до близкия магазин, за да си купи натрошени бисквити за две пени, връщането у дома в стая с простряно влажно пране, което баба му е взела, за да спечели няколко толкова ценни шилинга.

Лесли бягал от действителността само когато отивал да гледа неми филми – единственото кино по това време. Тогава се зародила любовта му към киното, която продължила цял живот и която изиграла толкова важна роля за неговото развитие като медиум. Един от любимите му филми бил „Четиримата ездачи от Апокалипсиса”, в който участвал звездата на деня, легендарния Рудолф Валентино. Тогава Лесли не допускал каква важна роля ще изиграе този актьор в неговото бъдеще.

След като получил оскъдно образование, Лесли си намерил работа като гробар в местното гробище.

– В онези дни – шегува се той – аз ги погребвах. А оттогава насетне ги връщам обратно!

Тази ужасна работа го накарала да се замисли за живота и смъртта и той се присъединил към спиритичната църква.

Бил впечатлен от медиумите, които, макар и необразовани жени, според Леели били на много по-високо ниво от днешните медиуми. Но той бил объркан от посланията за негов духовен помощник, облечен в одежди на шейх, който „бил арабин и не бил арабин” и който му казвал, че трябва да развие дарбата си на медиум, за да служи на човечеството.

Един ден Лесли бил поканен да вземе участие в групов сеанс в дома на един от членовете на спиритичната църква. Двоумил се дали да отиде – събирането било в луксозната част на града и той не знаел дали ще може да си плати билета за автобуса. Но след като разбрал, че след сеанса ще има чай и сметанови сладкиши, решил, че предложението е твърде добро, за да се откаже. Един ден преди сеанса Лесли получил необикновено писмо от една жена от Мюнхен, която изобщо не познавал. Тя пишела, че Рудолф Валентино й се явил по време на сеанс, дал й името и адреса на Лесли, като й казал да му съобщи, че той ще стане медиум на Валентино. Лесли си спомнил за „арабина, който не бил арабин” и се почудил… Ако това е истина, защо Валентино е избрал него? Той е само един от хилядите почитатели на този филмов идол. От друга страна, ако това не е истина, как тази жена е научила неговото име и адрес? По пътя за сеанса все още размишлявал над случая и си казал, че ако контактът е истински, Валентино ще му даде знак.

Пристигайки в къщата, той открил, че групата се състои от шест човека – трима мъже и три жени. Те седели на тъмно около една маса, като пръстите им се докосвали. Посланията били изричани чрез почукване по отдавна известния начин. Едно от тях било от Валентино, който произнесъл буква по буква името си и повторил инструкциите в писмото и думите, които Леели бил чувал много пъти преди това: че той трябва да развие своята дарба на медиум, за да служи на човечеството.

Но той все още не бил сигурен, че иска да се обвърже е медиумизма. Няколко пъти се канел да напусне групата, но по някакъв начин се връщал там отново и отново, като сметановите сладкиши били главната подбуда. На една от сбирките изпаднал в транс и му казали, че Валентино е говорил чрез него. Но ако Лесли е очаквал, че групата ще бъде доволна от неговото представяне, то много се бил лъгал.

– Ако ще се развиваш в нашата група – казали му те, – ние се надяваме, че ще се свързваш със същества, много по-духовно развити от холивудските актьори.

Не е учудващо, че връзките му с групата престанали малко след това. По-късно се присъединил към друга група, ръководена от жена на име Едит, която впоследствие станала негова съпруга. Обаче развитието на неговото умение за директно говорене не започнало в група, а в киното.

По това време навлязло говорещото кино. Лесли бил очарован от нововъведението. Но докато седял и слушал гласовете от екрана, той открил, че чува и други гласове, който шепнели в тъмнината около него. Хората около него също ги чували и нервно му правили забележка да пази тишина. Въпреки че протестирал, че не е казал нито дума, раздразнението на околните нараствало до такава степен, че той често ставал и напускал киното. Доста по-късно осъзнал какво се е случвало. Комбинацията от тъмнина, пси-енергията, излъчвана от публиката, и неговото състояние на съзнание в полутранс са станали причина да се прояви явлението директен глас.

Скоро след това започнали да се чуват гласове в групата за развитие, с която Лесли работел. Отначало били слаби и объркани като тези от киното, но постепенно започнали да стават все по-силни и по-определени. За своя радост Леели открил, че не му било необходимо да изпада в транс – можел самостоятелно да чува и да разговаря с духовете.

От този момент Лесли решил да посвети живота си на демонстрирането на уникалната дарба, която му била дадена. Искал да я направи достъпна за широката публика, така че хората да могат да разговарят със своите близки от отвъдния свят. Поел доста голям риск, като напуснал работата си, и чрез спестявания и лишения двамата със съпругата му успели да съберат средства, за да отворят своя собствена църква. В нея се провеждали нормалните неделни служби, но веднъж седмично имало специално събиране, на което можел да дойде всеки желаещ и да чуе гласовете, говорещи в тъмнината.

След известно време Лесли привлича вниманието на една спиритуалистична организация, която му урежда публични сеанси. Първата от тези срещи била разочарование. Въпреки че основните светлини били угасени, в сградата имало достатъчно светлина, за да се осуети представлението. Все пак имало едно забележително явление. Един моряк от публиката познал гласа на своя командир – офицер Ърл Джелико. За да се преодолее проблемът със светлината, била направена кабина за Леели. Тя била е височина около 215 сантиметра и широчина 120 сантиметра, била покрита със завеси от всички страни, така че той да се намира в абсолютна тъмнина, а салонът да бъде нормално осветен. Лесли използвал кабината при всички следващи демонстрации. Тя била поставена в центъра на сцената, така че публиката да вижда всичко и да е сигурна, че няма измама. По този начин гласовете се чували много по-ясно, но Леели, който страдал от клаустрофобия, се чувствал твърде неудобно да стои затворен в своята гореща и задушна малка кутия.

Независимо от това той провеждал демонстрации пред публика в продължение на много години и гостувайки в цяла Великобритания. Залите били неизменно претъпкани. Публиката, която понякога наброявала хиляди души, чувала гласовете високо и ясно. За хората, които получавали лично послание от отвъдното от любими за тях същества, това било вълнуващо и незабравимо преживяване.

В края на краищата напрежението от тази работа се отразило на здравето му и Лесли се отказал от нея, за да се съсредоточи върху частните сеанси. Това обаче не бил краят на неговата кариера. Работата му претърпяла неочакван обрат и новото умение му донесло дори още по-голяма слава.

Един от редовните посетители на Лесли бил писателят и пси-изследовател Джордж Уудс. Той и приятелката му г-жа Бети Грийн редовно провеждали сеанси с Лесли, като винаги носели със себе си едно ново за времето изобретение – портативен магнетофон, на който записвали всеки сеанс.

Една вечер те били изненадани да чуят красноречивата реч на великата актриса от времето на Едуард – Елън Тери.

– Вие ще проведете няколко знаменити разговора – казала им тя и думите й наистина се сбъднали. Един по един идвали знаменити актьори, писатели, учени и политици и оставяли своите послания за човечеството. Всеки медиум, който твърди, че контактува с такива известни фигури от миналото, поражда съмнение не само в публиката, но и в своите колеги. Подобна резервираност е естествена, тъй като всеки медиум, независимо дали мами съзнателно или просто се самозаблуждава, би могъл да каже, че е във връзка с Шекспир, кралица Елизабет или друга знаменита личност от миналото, появила се в неговото въображение. Все пак Лесли е уважаван медиум, в чиято честност никой не се е усъмнявал. Той е доказал качествата си пред стотици посетители на частни сеанси, както и на публични демонстрации. Дори да е бил изключителен имитатор, той надали би могъл да имитира гласове на хора, които никога не е срещал, още по-малко да дава интимни детайли от живота им.

Когато било възможно, записите на тези прочути личности били пускани на хора, които са ги познавали приживе, и гласовете били разпознати отново и отново. Ще дам само два примера:

Записът на Джордж Бърнард Шоу бил пуснат на негов много близък приятел, който след това коментирал:

– Колкото повече мисля за това, толкова по-невероятно ми изглежда някой друг да стои зад тези записи. Те ми възвръщат чувството на заразително веселие, когато той ни гостуваше в семеен кръг и не парадираше.

Една кръщелница на Лилиан Бейли написа следното за чутия от нея запис на кръстницата си:

– Толкова съм щастлива да потвърдя, че записът, който чух, е на моята кръстница, и аз съм сигурна в това.

Ако трябва да се окаже полагащото се внимание на всички, които са записани на тези сеанси, е необходимо да се напише отделна книга. В нашите възможности е да се цитират само кратки откъси от някои избрани записи.

Елизабет Барет Браунинг[5] говори за ограниченията на човешкия език:

– Думи, думи, думи. Колко неадекватни ми изглеждат думите сега! Когато бях на земята, думите означаваха толкова много за мен и въпреки това сега, когато се приближа до земята и направя усилие да установя контакт и да разговарям, аз откривам, че думите сами по себе си не могат да обрисуват или обяснят това, което чувствам…

Толкова много глупости бяха написани за нас, но предполагам, че това трябваше да се очаква. Ние не се интересуваме от това, какво сме успели да свършим или да не свършим на земята. Естествено, всеки изпитва някаква гордост от това, което е постигнал, което мисля, че е оправдано, но тук ние виждаме себе си и нашата работа по различен начин и разбираме, че макар и да имаме наши собствени индивидуалности, наш собствен талант, до някаква степен винаги сме били и продължаваме да сме инструменти на по-висши източници. На мен ми е било помагано, както разбира се и на Робърт, от души, които са по-напреднали от нас.

Тя беше загрижена, че баща й е бил обрисуван в толкова лоша светлина.:

– Струва ми се, че многото писания, отнасящи се до нашето семейство, са допринесли светът да има изкривено отношение към моя баща. Чувствам, че това може би е най-голямата несправедливост, която е била направена. Вярно е, че моят баща беше много стриктен и по свой начин ограничен, но той притежаваше дълбока любов. Вероятно тази любов по някакъв начин е била егоистична и аз бях принудена да направя това, което направих, но бих искала да се опитам да поправя картината, тъй като той не беше злият човек, за какъвто някои го смятаха. Той искаше да закриля децата си от злото в неговото време, така както го е разбирал. Аз се чувствам много привързана към него сега и ние сме големи приятели.

Когато тя завърши с думи на благословия към групата, се чу дълбокият и властен глас на Робърт Браунинг:

– Моята любима съпруга Елизабет ви говори и сега идвам аз, за да отнема само няколко секунди от вашето ценно време, тъй като всеки момент е ценен, всеки момент, когато вратата е широко отворена, когато ние можем да се върнем през нея и всички, които пожелаят, могат да влязат.

Наистина за нас е голяма радост да дойдем при вас, да донесем тази велика и славна истина, която ще възпламени света, която ще освободи света от цялата му тайнственост. Наистина ние преливаме от радост да бъдем част от тази сила, която прави възможно осъществяването на връзката между нашия и вашия свят. Учените могат да отидат до други планети. Хората могат да постигнат много неща, но най-великото постижение на човека е осъществяването на това съединение с божественото. Падането на материалното и освобождаването на духа, навлизането в славата на вечния живот, това е великата истина. Всички ще живеят, никой няма да умре, истината ще тържествува и пътят ще бъде изправен, и всички ще вървят по този път, който ще ни заведе до славната вечност.

Кралица Виктория говорила за взаимоотношенията си със своя служител от Хайланд, Джон Браун; той бил медиум, който й помогнал да поддържа контакт с нейния любим съпруг Алберт:

– Аз съм Виктория – вече не съм кралица. Много хора не можаха да разберат връзката ми с Джон, но той беше връзката между мен и моя скъп Алберт, с когото сега аз живея в рая. Аз не можех да говоря за тези неща, когато бях на земята – не би било правилно да го правя, защото щеше да бъде разбрано погрешно.

Аз писах с религиозна отдаденост, ден след ден, дневник за всички контакти между мен и моя любим съпруг. Разбрах, че след моята смърт всичко това е унищожено…

Колко сте привилегировани да разполагате с това велико познание, с тази велика истина. Всъщност, ако аз самата не знаех истината заживота след смъртта, която вие притежавате, сигурна съм, че нямаше да мога да изживея този дълъг живот. Това чудесно познание и осъзнаването му от мен ми помогнаха през  тези дълги години на трудности, изпитания и скръб. Наистина голяма утеха и голяма благословия е да знаеш тези истини.

Оскар Уайлд разговарял и ги забавлявал със своето характерно остроумие:

-Да си мъртъв е най-необичайното нещо, особено когато говориш на хората от земята, за които се предполага, че са живи и поради това са доста тъпи и невежи.

Той изглеждал удовлетворен от това, че Джордж Уудс бил прочел неговите книги.

– Какви късметлии сте вие! Предполагам, че трябва да бъда силно поласкан. Не че взимам процент от приходите. Нямам никакво съмнение, че сте член на много добра библиотека.

Оскар Уайлд им казал, че все още пише и представя своите пиеси.

– И много често ме викат в долните сфери за помощ. Странно, без съмнение ще си помислите вие, че трябва да призоват точно мен. Възможно е да си го обясните така – добре, може би аз съм по-подходящ да помагам на хората от долните сфери, защото самият аз не съм прогресирал особено! Но всъщност аз съм в хармония с всички хора. Смятам, че моят ум ми дава тази възможност, дори репутацията ми да не го позволява. Моята репутация не ме притеснява, но тя изглежда притеснява дяволски много хора от вашата страна на нещата! След смъртта ми от репутацията ми се направиха повече пари, отколкото аз изобщо някога успях да изкарам от моите пиеси, което идва да покаже, че грехът е много печеливш!

Бети Грийн го помолила да опише преминаването си в отвъдното:

– О, умрях като всеки друг.

– Да, но трябва да сте се озовали някъде. В градина или в стая, или…

– Защо трябва на всяка цена да се озова в градина? Или защо, поради каква причина трябва непременно да се озова в стая? Колко конфузно би било например да се събудиш и да откриеш, че си в будоара на лейди Синтия в най-неподходящия момент!

След това, като престанал да се шегува, той им разказал малко за своя живот в отвъдното:

– Срещнах се с много хора, от които се възхищавах, и с много, от които не се възхищавах, но оттогава се научих да им се възхищавам по различни причини. И пътувах много – посетих много места, много сфери, много страни, ако пожелаете да ги наричате така, защото в известен смисъл те са такива. Няма бариери, само бариерите вътре в самите нас и на нашето собствено съзнание. Бариерите във взаимоотношенията между хората се правят от хората. Ние се научаваме да ги премахваме. Когато някой е бил тук дори за кратко време, той осъзнава в каква голяма степен всички ние сме част от останалите. Ние всички сме преплетени и сме в съзвучие и сме от един разум и от един дух. Много е интригуващо, Защото всички деца на Бога накрая започват да се обединяват, докато постигнат хармония. В резултат ние живеем в състояние на мир, спокойствие и хармония, където всеки един може да има неговите или нейните интереси, както може би е всъщност.

Някои изпитват желание и необходимост да работят по много начини. Други не. Аз предпочитам да продължа да пиша, защото писането беше до голяма степен моя живот.

– Имате ли къща?

-Да, имам къща според желанието на сърцето ми. И бих казал, че тя е такава, защото аз самият я създадох. Без дори да предполагам, аз съм я създал още преди да дойда тук в моите  мисли.

Оскар Уайлд завършил със същия леко насмешлив тон, с който започнал:

– Нека Бог да ви благослови. Мисля, че това е най-обикновеното нещо, което може да се каже на раздяла след спиритичен сеанс. Аз го казвам с най-добри чувства.

Джордж Бърнард Шоу се обадил доста неочаквано, когато Лесли бил на гости у свои приятели. Той почувствал присъствието на могъщ ум, който бил толкова силен, че той не могъл да го пренебрегне. Въпреки че не възнамерявал да прави сеанс тази вечер, Лесли предложил на своите приятели да спуснат завесите, така че да могат да открият кой иска толкова настоятелно да се свърже с тях.

Шоу изобщо не вярвал в отвъдния живот и бил много учуден да открие, че продължава да съществува и след смъртта си:

– Бях много учуден и много обезпокоен, но в същото време и въодушевен, ако е възможно човек да изпитва тези три толкова различни емоции едновременно.

Той признал:

– Бях един много сантиментален стар глупак, но не исках хората да разберат това. Опитвах се да го прикрия и се държах безцеремонно, като клатех брадата си, за да плаша хората, но мисля, че имах много по- големи успехи с перото си, отколкото с езика си.

Ученият сър Оливър Лодж, който през целия си живот е бил голям привърженик на вярването за живот след смъртта, разговарял за своя продължаващ интерес към научния аспект на комуникацията и им разказал, че той и други учени работят за осъществяването на тази цел:

– Сега работим над един метод и чувстваме, че чрез него ще бъде възможно възпроизвеждането на звуци посредством инструменти – научни инструменти. Чрез тях ще се свързват хора, които са отпътували отдавна и за които вашият свят казва, че са умрели. Ние можем да кажем, че не е много далече времето, когато в Русия (определени учени в Русиа, които експериментират в същата насока) ще се сблъскат с този начин, с който ние се опитваме да помогнем.

Той казал, че американците работели по същия проблем, но не били толкова напреднали и дал едно предизвикателно пророчество за космическите пътешествия:

 Те ще открият за своя изненада светове от човешки същества, които някога са обитавали земята и които все още продължават да живеят в по-активно поле, защото съзнанието ни притежава по-голям обхват; с други думи, мисловни процеси, които достигат до човека и той ще ги разбере. Това е нещо, което те не очакват, но ние изцяло ще се възползваме от това, което правят на земята, така че да дадем научно доказателство за нашата идентичност, да докажем, че има свят след физическата смърт, в който продължават да съществуват и да се развиват милиони души от всички националности. В началото те неминуемо ще помислят, че са влезли в контакт с разуми от други планети, но ще им се покаже, че това са интелекти на човешки индивиди, които отчаяно искат да осъществят връзка.

Не е толкова далеч времето, когато ще се осъществят такива научни аспекти на комуникацията. Те няма да предизвикат съмнение и фактите ще бъдат всеобщо приети и тогава може би ще видим истинското начало на братството между хората.

Един от мигновено разпознатите гласове бил този на сър Уинстън Чърчил. Той също признал интереса си към комуникацията:

– Когато бях долу на земята, въпреки че не говорех за това, аз се срещах с медиуми. През онези тежки години имах един или два интересни случая и те ми помогнаха в някои отношения, но за хора като мен, заемащи високи постове, е много по-трудно да направят това обществено достояние. Бяха трудни времена, но ние се справихме, само че, Боже мой, колко много страдания бяха понесени!

Аз имах много силни религиозни убеждения. Мисля, че човек автоматично приема някои неща от родителите си. Впечатленията и идеите се натрупват в съзнанието още от детството. Но сега аз вече знам, освен многото други неща, че животът продължава. Смъртта не е краят. Но по някакъв начин това е най-голямата илюзия за мнозина. Реалността за самия себе си, реалността за духа вътре в нас може да надделее. Духът на британските хора беше този, който победи материалното зло на Хитлер.

Когато гледам към света сега, не мога да спра да чувствам една голяма мъка от това, че няма по-голямо разбирателство между хората на високи постове. Руските хора бяха възхитителни през войната и ми е мъчно, както и на всички тук, да виждам враждебността, която се надигна през последните години. А вместо това трябваше да бъде протегната ръката на братството, така че светът да стане много по-щастливо и сигурно място. Но сега осъзнавам твърде добре, че от страх правим грешки и от двете страни.

Много от дошлите от отвъдното говорят за голямата загриженост в духовния свят за сегашното състояние на нашия свят и за усилията им да отклонят катастрофата, която хората рискуват да предизвикат върху самите себе си. Махатма Ганди, който цял живот се е борил за мир, говорил сериозно за необходимостта човечеството да се отдръпне от прага на бедствието, преди да е станало твърде късно:

– Днес вашият свят е на ръба на унищожението. Хората сами, несъзнателно и понякога съзнателно, са предизвикали такова състояние на объркване, такова състояние на омраза и нетолерантност, че ако не се направи нещо много скоро, аз виждам как под тежестта на човешката глупост и невежество, комбинирани с липсата на духовност, ще се разруши самият мост, позволяващ на хората да достигнат в безопасност до брега на мира и щастието.

Ние от отвъдното се борим от много дълго време да построим един мост между нашия и вашия свят, чрез който човек да може да изкачи висините и да открие мирът, който вашия свят не може да му даде. Ние знаем, че само в тази истина, в реализирането на комуникацията между така наречените мъртви и живите се крие спасението на вашия свят.

Животът във вашия свят е изпълнен със страх. Хората се страхуват от толкова много неща. Защо се получава така, че има толкова много страх? Защото човекът не е избрал пътя. Има само един истински път – това е пътят на духа, но малко хора следват този път. Първият урок, който човек трябва да научи, е да забрави себе си, да дава от себе си с любов колкото му е възможно и това ще му се върне. Когато се загубите в море от любов, тогава наистина ще откриете, че сте като вълна в безбрежната водна шир. Това е все едно да се хвърлиш в пречистващата сила на вечното море на живота и да не се удавиш, защото то те повдига, държи те на повърхността като шамандура и те носи. След това започва истинската работа и вие ще помогнете на други да открият това, което вие вече сте открили. Повярвайте ми, приятели мои, аз съм там. Има само един път и това е пътят на любовта.

Лесли е бил обект на много изследвания от страна на пси-изследователи и винаги е бил щастлив да им оказва съдействие. Той ми каза:

– Мисля, че трябва да съм най-изследваният медиум, който страната ни някога е имала. Бил съм затварян в кутия, запечатван, устата ми е била запушвана, бил съм завързван и държан и въпреки това гласовете идваха.

При един тест устните му били запечатани с лейкопласт, към гърлото му бил прикрепен микрофон с усилватели, отчитащи и най-малкия издаден от него шум, ръцете му били държани от хора, застанали от двете му страни, и била инсталирана камера с инфрачервени лъчи, която да следи всяко негово движение. Дори при тези условия гласовете били чути и било доказано със сигурност, че те не излизат от устата на медиума. Инфрачервената камера успяла да фотографира ектоплазмената гласова кутия, образуваща се във въздуха на около два фута от него.

Използването на гласовата кутия обаче създавало значителни трудности на комуникатора, който трябвало да концентрира мислите си върху нея и по този начин да възпроизведе определена честота или вибрация, достигаща до присъстващите като обективен звук. В същото време трябвало да си спомни как е звучал гласът му приживе и да се опита да хване отново спомени от събития, които биха помогнали заустановяване на неговата самоличност. Говорещите от отвъдното често изпитват несигурност за това как звучат гласовете им на слушателите и дали те изобщо ги чуват. Някои от тях намират процеса за раздразнителен. Оскар Уайлд се оплаква:

– Аз съм тук, опитвайки се да ви говоря интелигентно, и откривам, че това непостоянно нещо, което трябва да използвам, прави разговори почти невъзможен. Все едно съм актьор! Защо не могат да измислят някакъв по-приятен начин, просто нямам думи!

Някои от отвъдното се справят по-добре от останалите с пресъздаването на звука на своите гласове. Ако мощността е слаба или човекът, който говори от отвъдното, не е свикнал с механизма, гласът може да е неясен. На тези, които през своя земен живот са били свикнали да говорят пред публика, очевидно им е по-лесно да използват този метод на комуникация. Това, както и личният интерес на Лесли към киното и театъра, могат да обяснят идването на толкова много актьори.

Водачът на Лесли, който винаги представя проявите, е дързък, говорещ на кокни младеж, наричан Мики.

Когато се появил за първи път, той казал на Лесли, че е продавал вестници пред спирката на метрото „Камдън Таун” и че бил убит при пътем инцидент. Лесли никога не положил усилия да провери тази история, но след като работили заедно много години, един мъж, който бил дошъл на сеанс, разпознал гласа на Мики.

– Аз не те ли познавам? – попитал мъжът.

– Не мисля – отвърнал Мики.

– Всяка вечер купувах от теб вестник пред спирката „Камдън Таун” – възкликнал мъжът и продължил да обяснява, че една нощ младият вестникопродавач не бил там. След като поразпитал, разбрал, че момчето било сгазено от автобус.

Мики е имал хумористично, детинско поведение, предразполагащо и разсмиващо хората, поради което съзнателно наподобява маниерите на земната си личност. Все пак той очевидно е станал по-зрял от времето, когато е преминал в духовния свят, и ако го предразположат, може да говори с изразена философска наклонност. В тези случаи поведението му става сериозно и гласът му звучи като на възрастен човек.

Лесли е скромен относно своите постижения и макар че работата му го е направила известен, никога не е търсил популярност заради самия себе си. В момента той се радва на заслужена почивка в къщата си край Брайтън, въпреки че продължава да дава частни сеанси от време на време.

Обхватът и калибърът на кариерата на Лесли са изключителни. Записите остават като доказателство за работата, която е свършил, заосъществяването на „отворената врата”, свързваща земния свят със света на духовното, за която говори Робърт Браунинг.

Днес има много малко медиуми с директни гласове и нито един, който иска да демонстрира своите дарби публично. Оттеглянето на Лесли остави празнина в пси-областта и ако не се намери някой да го замести, вероятно този удивителен и изключително убедителен вид медиумизъл ще бъде загубен завинаги.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 3+4=?

*