ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

МАТЕРИАЛНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

 

Глава 14 от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Материализация на духове

В днешно време има възраждане на физическия начин за свързване с отвъдното, който преди стотина години се е покривал изцяло с термина спиритизъм. Ясновидството, или менталният медиумизъм, се е развило по-късно. Терминът физически включва различни прояви – леко почукване на масата за сеанси, левитация, възпроизвеждане на гласове от отвъдното до най-невероятното от всичко – появата на материализиран дух.

В началото хората седели около голямата маса и изговаряли непрекъснато букви от азбуката, очаквайки масата да се наклони, да се завърти или да се почука по пода, когато назоват нужната буква. Било изтощително и отегчително да стоиш в очакване да се изпишат имената. Постепенно обаче репертоарът на медиумите се обогатява. Според съвременните свидетелства масичките или понякога самите медиуми левитират. Духовете говорят посредством тръби – метални конуси, боядисани с флуоресцентни бои, летят из стаята. Музикални инструменти свирят от само себе си. Появяват се ръце, заострени в китката, в облак от ектоплазма.

Нещата стават още по-вълнуващи с изобретяването на малките уединени стаички, приличащи на караулна будка или по-скоро на драпирана ниша.

Смята се, че така се събира необходимата енергия, за да се появи очакваният феномен. Медиумът седи вътре, изпаднал в транс. След няколко минути завесата се вдига и се показват лица от отвъдното. Понякога могат да се появят напълно материализирани духове, обвити в бяла драперия, които се разхождат из стаята и разговарят с присъстващите.

Един от най-известните медиуми на 20 век е Флоранс Кук. Ученият сър Уилям Крукс е изследвал нейните възможности в продължение на месеци. Той твърдеше, че един дух, който наричал себе си Кати Кинг, се появявал много пъти напълно материализиран. Крукс дори направил снимки, които показват духа и медиума един до друг.

На критиците това им дойде много и те обявиха, че Крукс или е бил измамен, или е бил в заговор с медиума за фалшифицирането на сеанса. Как е възможно един дух, който е бил истински и материализиран, да изчезне изведнъж като дим – кой ще повярва на такава нелепа глупост? Спиритистите напразно убеждаваха, че това се случва и при други медиуми. Ако наистина това се е случило, скептиците настояваха да им се каже защо духовете не се появяват при дневна светлина, а само в затъмнени стаи, където възможностите да бъдеш измамен са много и очевидни?

Спиритистите отговаряха компетентно, че материализираните фигури са изградени от ектоплазма – вещество, отделящо се от медиума, което може да се произведе на тъмно, тъй като се разлага на дневна светлина. За съжаление те не можеха да дадат задоволително обяснение засъстава на това тайнствено вещество или субстанция, имаща подозрителна прилика с тензуха и муселина, макар че тези, които са видели и докосвали ектоплазмата, твърдят, че няма нищо общо с направените от човешка ръка тъкани.

Защо медиумите не позволяват да се докосват тези материализирани форми, питат скептиците. Спиритистите отговарят, че това е много опасно за медиума. Ако той бъде стреснат, ектоплазмата ще се върне обратно w него със сила, причинявайки шок или дори физическа травма. Обясненията звучаха едва ли не като удобен претекст и каузата не беше спасена дори от снимките на Крукс и на други фотографи, които бяха обявени за фалшиви.

Беше трудно да се докаже реалността на феномена, защото измамата беше силно разпространена по това време. В редица случаи медиумите бяха уловени в крещяща импровизация, когато викат духове. Но все пак – дори и за хората, които нямат подходяща нагласа – има няколко много силни доказателства от сигурни източници и свидетели, които доказват, че този феномен съществува.

Д. Д. Хоум, може би един от най-удивителните медиуми на всички времена, никога не е залавян в мошеничество, макар че стотици хора при различни случаи са го виждали да левитира, виждали са материализирани ръце на духове, чували са свиренето на музикални инструменти, без никой да ги е докосвал. Крукс описва как по време на един сеанс той и неговата съпруга видели при добро осветление, „привидение във вид на облак, което някак се сгъстило и придобило човешка форма, обгърната в тънка драперия”, фигурата взела акордеона, който Крукс държал, и започнала да свири на него, разхождайки се из стаята. Когато докоснала г-жа Крукс, тя изпищяла и привидението сякаш потънало до кръста в земята, продължавайки да свири на акордеона.

Естественикът Алфред Ръсел Уолис описва сеанс на медиума Монк, който се провеждал при пълна дневна светлина. По време на сеанса видял как едно бяло петно върху сакото на медиума започнало да става по-светло и да се уголемява, докато придобило формата на стълбовиден облак, простиращ се от раменете на медиума до краката му. След това облакът се превърнал в женска фигура, обвита в дебела тъкан, която след малко била погълната обратно от тялото на медиума.

Но какъвто и да е броят на подобни доказателства, те не могат да убедят критиците в това, което спиритистите твърдят съвсем сериозно. Една малка група от учени, включваща сър Крукс, Уолис и сър Оливър Лодж, рискуваха репутацията си на учени, като изложиха своите схващания, но бяха осмени.

Обществото по пси-изследвания разглежда случая и събира няколко доказателства, но тъй като сред неговите представители има голям процент скептици, то насочва вниманието си към менталната връзка с отвъдното.

Сред широката публика манията по феномена физически спиритизъм замира и излиза от мода. Обаче през ранните години на 20 век се появяват известни медиуми на физическа основа и някои знаменити учени, които разглеждат явленията от научна гледна точка, се решават да констатират веднъж завинаги дали в тези неща има истина.

През 1920 г. френският лекар проф. Шарл Рише провежда сериозен експеримент с медиума Март Беран, позната на публиката като Ева С. Той взел строги предпазни мерки против всякаква измама. Преди всеки сеанс медиумът бил събличан и претърсван. Рише е имал възможност да наблюдава целия процес на материализация. В книгата си „30 години психични изследвания” той дава подробни описания, които, разбира се, звучат твърде предизвикателно.

Нещо като течност или желе излезе от устата или от гърдите на Март, после се оформи донякъде и заприлича на лице или част от крайници. Видях как това, примерно казано, желе се разпространява върху коляното ми и започва бавно да добива форма, сякаш да ми покаже началото на лъчевата кост, лакътната кост или костите на китката, чийто натиск можех да усетя върху коляното си при най-добри условия на видимост.

Обикновено материализацията не става изведнъж – започва от крайниците и постепенно се оформя цялото тяло, като лицето се появява най-накрая. В началото тези форми са несъвършени. Понякога объркват зрителя, приличайки по-скоро на изображения, отколкото на човешко тяло. И след като са му известни прояви на шарлатанство, човек е склонен да помисли, че го мамят, ако се появяват само отделни форми, а не цяло същество. Но в някои случаи материализацията е съвършена. Във вила „Кармен” видях идеално материализирана форма на човек, който се издигна от земята. Отначало беше само бяло непрозрачно петно, сякаш носна кърпичка бе хвърлена на пода пред завесата. Изведнъж петното придоби формата на човешка глава, долепена към пода и няколко минути по-късно се изправи и се превърна в нисък мъж, обвит в нещо като бяла арабска дреха. Той направи няколко колебливи крачки пред завесата и след това изчезна, сякаш потъна в някакъв трап на сцената, но там нямаше никакъв трап.

Д-р Густав Гелей потвърждава изследванията на д-р Рише. Изучавайки ектоплазмата, той отбелязва, че тя приема различни форми – от чаршафи до тънки конци, които понякога са меки, а друг път твърди на пипане. Изследователят казва, че ектоплазмата е изключително чувствителна към светлината и при докосване и е в непрекъснато движение – образува форми, които изграждат човешкото тяло, и същевременно се разпада пред очите му. Видял е всичко това, докато Март била в състояние на транс, а срещу нея стояли хора, които я държализа ръцете.

Всъщност какво представлява ектоплазмата? Друг изследовател, Френк Нотзинг, успял да изолира малко от това вещество в епруветка и го подложил на анализ. Той открил, че ектоплазмата съдържа „конгломерат от тъкани, наподобяващи епителната тъкан, истинска епителна тъкан с ядро, прозрачна като тюл, долепени на тънки пластове тъкани без определена структура, също така гладки капчици и слуз”. С други думи, това вещество има органичен произход, който не ни доказва много неща, освен че определено не е тензух. Нотзинг заключава, че „то е вид краткотрайно вещество, което изтича от организма по непознат за нас начин, притежава неизвестни биологични функции и формиращи възможности и очевидно е особено зависимо от психичното състояние на медиума”.

Спиритистите обясняват ектоплазмата така: Духовното тяло, под чиято форма съществуваме след смъртта, е подобие на нашето физическо тяло, макар че е изградено от фина материя, която не се вижда с просто око. Ектоплазмата, която изтича от медиума и винаги продължава да бъде свързана с него, е моделирана от отвъдното, като обгражда духа и го прави плътен (материален) и видим с просто око. Ако енергията на медиума е слаба, се материализира само част от тялото – лице или ръка, но когато медиумът е силен, тогава може да се изгради цялостна фигура.

Няколко поразителни доказателства бяха предоставени от полския медиум Франек Клушки. Той имал способността да материализира животни, на неговите сеанси се появявала цяла менажерия. Котки и кучета бягали из стаята и скачали върху коленете на присъстващите. Разхождал се лъв с горделива походка, който размахвал опашка и удрял с нея по мебелировката, оставяйки след себе си неприятен мирис. Понякога се появявало подобно на горила същество, напомнящо първобитен човек, което позволявало да го галят по козината и драскало леко с ноктите си присъстващите по ръцете. За щастие, явно било приятелски настроено. Много пъти било заснето от изследователи, които предварително претърсвали медиума и неговата стая – те били убедени, че Крушки не може да измами публиката.

Други известни медиуми от този вид, които стават обект на научни изследвания през 20-те и 30-те години на 20 век, са Марджъри Крендън и Руди Шнайдер, с които завършва редицата.

Има обаче още един медиум, чието име е станало нарицателно: Хелън Дьнкан. Много хора, присъствали на сеансите й, все още си спомнятза нея и твърдят, че тя притежавала забележителни качества на медиум, но била преследвана и обвинена в измама. През 1944 г. сеанс на Хелън Дънкан бил прекъснат от полицаи, които нахлули в салона и я арестували. Била осъдена в Олт Бейли по остарелия Закон за вещиците от 1735 година по обвинението, че викала духове чрез магия.

Случаят предизвикал сензация. Обвинението твърдяло, че Дънкан е използвала бял муселинен плат, за да материализира духовете. Не намирайки никаква следа от този плат, направили абсурдното предположение, че тя го е глътнала. Защитата твърдяла, че този „чаршаф” е ектоплазма, която се е върнала обратно в тялото на медиума, когато сеансът бил прекъснат, причинявайки й здравословни увреждания.

Процесът продължил около седем дни. В защита на Дънкан се явили много свидетели, които заявили, че са наблюдавали нейната дарба и при други сеанси и че безспорно произвежда ектоплазма. Стотици почитатели изразили своята добронамереност, явявайки се пред съда като свидетели. Самата Хелън Дънкан предложила да демонстрира умението си пред съда, но й било отказано. Била осъдена на 6 месеца лишаване от свобода и повечето време прекарала в болницата на затвора поради разклатеното си здраве.

Изглежда неестествено по време на войната властите да обръщат внимание на такъв маловажен инцидент, но някои хора подозират, че зад ареста на Хелън Дънкан се крият зловещи мотиви. На един от сеансите се появил материализиран моряк, който разказал подробно на майка си при какви обстоятелства е потънал неговият кораб. Новинта за потъването на кораба не била публикувана в печата и майката се свързала с адмиралтейството, за да се увери в думите на сина си. Не след дълго я посетили двама офицери, които искали да знаят откъде има тази информация. Хелън Дънкан била арестувана три седмици след този случай и се предполага, че делото срещу нея е целяло сплашване и е било превантивна мярка срещу изнасянето на секретна информация.

След освобождаването й Хелън Дънкан възобновила своята работа, но пак била поставена под наблюдение. През 1956 г. полицията отново прекъснала неин сеанс. Не намерили никакви доказателства за измама, но тя припаднала и била откарана в болница, където след няколко седмици починала от диабет. Най-вероятно усложнението е предизвикано от шока, който получила при прекъсването на сеанса. Спиритистите я тачат като мъченица, отдала живота си за каузата. Делото против нея има само една положителна страна – законът за вещиците от 1735 е. се заменя с по-лек, който се нарича „Наказание на медиум за изнудване” и все още е в сила.

Разговаряла съм с много хора, които помнят Хелън Дънкан. Всички те високо я ценят и дават за нея абсолютни гаранции. Един от почитателите й е Алън Кросли, който е присъствал на много от нейните сеанси и в продължение на 40 години е изследвал парапсихичното. Кросли обяснява как духът пазител на Хелън – Албърт, се появявал пръв и присъстващите можели да различат ясно двете фигури – ниската и набита фигура на Хелън Дънкан, седнала на стол, и на изправения до нея Албърт, висок 1.80 м

В книгата си “Загадката на пси-фемомена” Алън разказва за един типичен неин сеанс:

Веднага след като се представи, духът пазител изпрати медиума до нейния стол и със замах затвори завесите. Публиката запя тихо „Отче наш”, а Албърт отново се обърна към публиката:

– Първият човек, който  идва от отвъдното тази вечер, е един господин, напуснал земния живот вследствие на инфаркт. Той е пребивавал малко в отвъдното… идва заради някой, който седи до теб, Алън.

Настъпи малка пауза и Албърт продължи:

– Дамата, седяща до Алън, би ли била така добра да извика този господин?

До мен седяха една моя приятелка и нейният син. Накарах ги да посетят сеанса с надеждата, че техният близък ще се появи. Той беше починал преди няколко дни в болницата при операция на язва. Лекарският екип обаче не обърнал внимание, че пациентът имал гнойна инфекция близо до сърцето. Абсцесът се спукал и предизвикал смъртта. Господинът беше моят бивш шеф, така че го познавах много добре. Завесите се вдигнаха бавно и откриха една фигура с широко усмихнато лице. Веднага го познах. Гледайки право към жена си, той прошепна развълнувано:

– Здравей, мила!

Синът му скочи от стола си и извика:

– Скипър!

Беше познал баща си. Моментът беше драматичен до взривяване. Съпругата се опита да проговори, но беше в пълно емоционално изтощение.

– Мила моя – каза съпругът й, – искам да продължиш да живееш така, както преди да те напусна.

След това леко ми намигна:

– Благодаря ти за помощта, Алън, и че направи възможна нашата среща.

Той се отдръпна малко назад, прати въздушни целувки на съпругата и на сина си и тогава се дематериализира, изчезвайки в пода.

Между многото материализации през тази вечер трябва да спомена и за майката, която беше изгубила близнаците си малко след раждането им. Те и двамата се материализираха, плачейки до скъсване в ръцете на г-жа Дънкан.

Майката отиде до малката стаичка и ги разгледа. По реакцията й се разбра, че без съмнение това са нейните починали деца.

Една от най-трогателните случки за Хелън Дънкан ми бе разказана от Джорджина Брейк, чийто съпруг Роналд се удавил пет седмици след сватбата им по време на Втората световна война. След няколко години тя решила да се омъжи повторно за човек, който им бил семеен приятел, но искала да бъде сигурна, че Роналд няма нищо против тази женитба.

Две седмици преди сватбата Джорджина и нейният годеник Боб били поканени на сеанс на Хелън Дънкан. След въведението Хелън влязла с двама души от публиката в друга стая, за да облече черната си дреха.

Сеансът се провеждаше в обикновена стая за сеанси по много достоен начин. Започна с молитва, която бе последвана от песнопения. Това се правеше, за да се „издигнат вибрациите” – тогава не се използваха магнетофони. Двете черни завеси бяха дръпнати, така че затваряха малката тъмна стаичка, в която седеше Хелън Дънкан. Не след дълго тя започна да диша учестено и тогава един глас каза:

– Добър вечер на всички! За мен е удоволствие да бъда с вас тази вечер. За тези, които идват за първи път, ще покажа чрез какво разговарям с вас.

Завесите се разтвориха и оттам полетя плавно един микрофон – не като днешните, а представляваше малка квадратна кутийка, направена от ектоплазма. Микрофонът се крепеше върху статив, който излизаше от пода.

– Аз съм духът пазител, който помага. Моето име е Албърт. – Гласът беше ясен и имаше металическо звучене. – Ще ви се покажа.

Една ръка се появи около завесата, дръпна я встрани и пред нас застана висок, добре изглеждащ мъж с тъмна брада, обгърнат от главата до петите с бяла ектоплазма, която приличаше на мрежа. Албърт каза, че тук са дошли много приятели и желаят да говорят с нас, затова нека бъдем учтиви и ги поздравим. После се появиха около 10 материализирани фигури. Албърт продължи:

-Тук има една стара дама, която е починала на 72 години, окуцяла от артрит. Тя иска да говори с внучката си.

Още преди да свърши, се появи моята баба, майката на баща ми, която много обичам. Беше висока около 1.70 м и застана там, цялата обвита в ектоплазма. Ето какво каза:

– Здравей, Ена, здравей, Боб. Ти не ме познаваш, Боб, но аз те познавам. Грижи се за моето момиче!

-Това наистина ли си ти, бабо? – попитах аз.

– Искаш ли да ти докажа?

След тези думи тя се извърна настрани, сбърчи лицето си и отново каза:

– Не ти ли приличам на Пънч?

Когато бях малко момиченце, тя ме разсмиваше с тази физиономия. Баба имаше изкуствени зъби, които винаги стояха в чаша с вода до леглото й, слагаше ги само когато излизаше. Поради липсата на зъби разстоянието между устата и носа й се скъсяваше и брадичката се доближаваше до носа й, когато сбръчкваше лице, и заприличваше на Пънч от куклената пиеса „Пънч и Джуди”. Никой не би могъл да го знае и замен това беше абсолютно доказателство, че говоря с моята баба. Накрая тя каза:

– Довиждане, предай моите поздрави на Кони и Джордж и им кажи, че тук няма болка.

Кони и Джордж бяха майка ми и баща ми. Тогава Албърт каза:

– Тук има един млад мъж, който е загубил живота си в морето. Казва ми, че тялото му не било извадено оттам. Дошъл е да говори със съпругата си.

Боб ме поощри и аз започнах:

– Мили, ела, ела и говори с мен.

Завесата се отвори и от нея излезе милият ми Рон.

– Здравей, мила. Дойдох да ти дам благословията си. Искам да знаеш, че твоето щастие е и мое. Боб, грижи се за нея, докато дойде при мен. Благодаря и на двама ви, че постъпихте така с пръстена ми.

Когато се оженихме, по мое желание Роналд ми купи златна верижка и кръст. Венчалната ми халка от Рон ми беше много скъпа, затова Боб доплати да я запоят към кръста, така че се получи кръст в кръг – сакрален символ. Тази верижка с кръста и халката висеше на врата ми под блузата по време на сеанса, там е и сега и стои вече 50 години. Само семейството ми и най-близките ми приятели знаят за съществуването й.

Един медиум с изключителна дарба, макар и да е нямал популярността на Хелън Дънкан, е Алек Харис. Алън Кросли е бил свидетел на няколко много странни явления, случили се с него.

Медиумът влезе в стаята за сеанси, облечен в черен трикотажен костюм, и седна в ъгъла между две черни завеси. Точно над него светеше слаба червена светлина, така че той се виждаше ясно. Няколко секунди след започването на сеанса една фигура се материализира и тръгна към центъра на кръга. Тя бе последвана от друга, след това се появи и трета. Първата беше на индианец от Северна Америка, окичен по главата с огромни пера, които стигаха до пода. Вторият беше нисък китаец, облечен в скъпа копринена роба, с черна шапка и завързана на темето тънка опашчица, която се спускаше до рамото му. Третият беше египтянин и стоеше близо до медиума. Другите двама се разхождаха бавно около кръга,за да можем да ги разгледаме подробно. През това време медиумът бе притихнал на стола си, главата му беше на една страна, очевидно бе изпаднал в транс. Ако се чуеше шум като хъркане, човек би помислил, че спи дълбоко. Тогава се случи нещо невероятно, макар че за мен то беше съвсем нормално: медиумът седеше на стола, но без главата си. След малко ни стана ясно, че се дематериализираше. Гледах как постепенно той изчезва, докато остана само столът. Полудявам ли? Нещо наглед невъзможно, но се случи. Озърнах се, за да видя реакцията на останалите, питах се дали и те са видели изключителното явление. Не можех да издържам повече и запитах дали това не е халюцинация. Съпругата на медиума отговори веднага:

– Той е някъде наоколо, понякога те го вземат със себе си. По-късно обаче индианецът се върна и каза на съпругата:

– Искам да отключиш вратата, да слезеш долу и да отидеш в градината. Ще намериш съпруга си на колене. Събуди го и го доведи обратно встаята за сеанси!

Тя веднага изпълни нареждането му и се върна с Алек, който с достойнство зае мястото си и наново изпадна в транс. Другите трима останаха до края на сеанса и водеха разговор с публиката.

За Джек Уебър, който почина през 1940година си спомнят с добро. И той е роден в Уелс като Алек Харис, но през своята кратка кариера на медиум пътува из цяла Великобритания, демонстрирайки способностите си пред стотици хора в интимен кръг или пред публика. Уебър никога не е използвал малката тъмна стаичка, тъй като се страхувал, че ще бъде обвинен в мошеничество. Винаги настоявал да го завържат за стола с въжета и поканвал за това някой от присъстващите, за да се уверят, че не са измамени по никакъв начин. Наред с тези предпазни мерки позволявал да се използва фотоапарат с инфрачервени лъчи, за да се заснеме явлението. Направените снимки показват как ектоплазмата излиза от устата, носа и ушите му и се размотава надолу пред краката му до пода. Фотоапаратът е заснел стълбове от ектоплазма, които държат тромпети, тромпетите летят из стаята с голяма скорост и все още са във въздуха, когато духът пазител нареди светлините да бъдат запалени. Обаждали се гласове от различни ъгли на стаята, и то неколкократно. Макар че Джек бил необразован човек, всеки глас говорел на публиката на родния си език. Един от духовете пазители, който наричал себе си Кубен, имал много хубав глас и компанията за грамофонни плочи „Дека” го записала да пее химни за Бога.

Но най-забележителната от дарбите на Джек Уебър, която всъщност го е направила известен, е обличането и събличането на неговото сако. Много пъти пред свидетели сакото съвсем ясно се дематериализирало и се материализирало наново, без да се докосват въжетата, с които е завързан медиумът.

Журналистът с псевдоним Касандра, който твърдеше, че е най-големият скептик по въпросите на спиритизма, веднъж посетил сеанси на Уебър и бил впечатлен. Видял как левитират тежки маси, как тромпети се мятат във въздуха „като риби на сухо”, чул гласове и имал усещането, че са го залели с кофа вода, макар че в стаята изобщо нямало вода,

Той признава: „Отидох там, за да се присмивам, но смехът замръзна на устните ми.”

Рут Аткинс, в момента 80-годишна, ми разказа за един частен сеанс на Уебър, който посетила в Уимбълдън.

Присъстваха около 15 човека. Свечеряваше се, в стаята имаше достатъчно светлина, за да се виждаме един друг съвсем ясно. Джек седна на един стол до големия френски прозорец. До него имаше количка за сервиране, на която бяха поставени играчки – топка, влакче, още една топка. Седяхме на дървени кресла в кръг около медиума. В ъгъла на стаята имаше и лампа с инфрачервени лъчи. Преди да започне, Джек помоли един от присъстващите – г-н Евът, който беше шивач, да зашие ризата му към жилетката. Г-н Евът го направи най-старателно с кръстат бод, а моят съпруг привърза китките и глезените на Джек към стола. Хванахме се за ръце и разговаряхме известно време. Изведнъж звънецът на количката за сервиране зазвъня, като се вдигна сам. Играчката влакче започна да се движи около нас и после пак застана върху масичката. Звънецът падна на пода. Всички стояхме неподвижно. Видях нещо като синкава форма от ектоплазма около главата на г-жа Евът, след това се появи едно лице в миниатюра. Видя го и г-жа Евът – това беше майка й.

Към края на сеанса всички забелязахме как жилетката на Уебър се издига над главата му и полита към пода. Спря се до краката на г-н Евът. Кръстатите бодове върху нея не бяха покътнати. Медиумът продължаваше да е облечен със сакото си.

След това се случи най-неотразимото. Столът с медиума започна да се издига във въздуха, понесе се и спря до краката на съпруга ми. Възлите бяха стегнати здраво. Постепенно Джек дойде на себе си. Ние запазихме тишина. Той беше изразходвал много енергия, но за него всичко това беше съвсем нормална работа. Беше много вълнуващо. Невъзможно е да се уплашиш или да се усъмниш във видяното.

Том Харисън изучавал пси-явленията в продължение на много години. Неговата майка Мини Харисън беше изключителен медиум. От 1946-а до средата на 50-те години тя редовно провеждаше сеанси в дома си, на които присъстваха семейството и приятелите й, а понякога и непознати, фотографът Том е направил много снимки, една от които е публикувана тук: на нея е показано как ектоплазма във формата на пръчка държи метален конус.

Подобни снимки ни карат да се усъмним в това, което почти сме готови да възприемем като невероятно явление. Разбира се, аз самата си давам сметка, че вече съм поставила на изпитание доверието на някои читатели. Дори хора, които се свързаха с мен да споделят своите преживявания по време на сеанси, започваха писмата си или разговора с извинения от рода: „Едва ли ще ми повярвате, но…”

Все пак стават странни неща и по-добре е да не бъдем тесногръди.

Аз съм присъствала само веднъж на сеанс, на който се появяват материализирани фигури, което показва, че сега такива сеанси са много рядко явление, при положение че вече 20 години се занимавам със спиритизъм

Този сеанс се провеждаше в Уимбълдън в дома на медиума Оуен Потс. Присъстваха 6 човека, повечето от които ми бяха непознати. Седнахме в кръг в хола на Оуен. Стаята беше тъмна, но имаше достатъчно светлина, за да се различават силуетите на присъстващите. Помолиха ни да пеем, докато Оуен мълчаливо влизаше в транс – пеенето „издигаше вибрациите”. Ние запяхме вдъхновено една стара песен.

След няколко минути се появи духът пазител и предаде на събралите се няколко послания – не си спомням съдържанието на всичките, помня само, че Джим, починалият брат на един от посетителите, ни каза, че има подарък за всеки от нас. Тромпетът се издигна във въздуха над нас и засвири. Спря точно над главата ми, после се наведе надолу. Почувствах, че нещо леко падна в скута ми. Когато запалихме лампите, видях, че това беше розова пъпка. И останалите гости бяха получили същия подарък.

Този сеанс не се провеждаше при стриктни условия, беше предназначен за приятели. Признавам, че не е невъзможно някой от присъстващите да е движил тромпета, макар че би било много трудно да го размахваш на такова ограничено място, без да паднеш върху краката на някой. Цветята може да са били набрани предварително, но аз съм убедена, че нямаше измама, защото медиумът беше човек, който познавахме и уважавахме,

Освен това присъстващите бяха хора с опит и авторитет, които не можеха да бъдат замесени в подобно нещо. Звучи невероятно, но това се случи и продължението беше дори по-любопитно.

Един от присъстващите беше донесъл нова касета, която постави в магнетофона при започването на сеанса. Когато по-късно седнахме да пием чай, той ни пусна записа. Нямаше да се учудим, ако нищо не се бе записало. Пси-енергията има странни ефекти върху електронните уреди, както твърди Ури Гелър, а и много други хора с пси-способности. Но ние просто онемяхме от това, което чухме.

Гласовете на медиума и на присъстващите се чуваха върху фон, приличащ на какофония от гласове, които нямаха нищо общо с нас. Имаше гласове, които шептяха, но не можеше да се разбере нито дума, също така пеене, част от което се разбираше и приличаше на църковно пение. Но някак си грубо, сякаш ние изведнъж бяхме преобърнали с краката нагоре астралния еквивалент на „Розата и короната”.

Първата ни мисъл беше, че на лентата са се записали звуци от радиото или телевизията в съседната къща, но те бяха толкова неорганизирани, че не можеше да е това. Понякога шумът беше толкова висок, сякаш преминаваше през нас, но идваше от някакви природни източници – бяхме ги чули по време на сеанса. Никой от нас не можеше да си обясни това явление.

Но това не беше всичко. Един от присъстващите взе записа, за да го презапише у дома и да го пусне на свой приятел, който се интересувал от парапсихология и познавал начина на записване на въпросния феномен. Още когато пуснала презаписа, открила, че този звуков фон напълно липсвал. Това е една загадка, която все още ме обърква.

Наскоро говорих с Оуен, който вече е престанал да се занимава с този вид спиритизъм, за да се концентрира върху работата си като лечител чрез хипноза. Запитах го какви усещания е имал по време на сеансите. Отговори ми, че си спомня много малко за това, тъй като в повечето случаи е бил в състояние на дълбок транс:

– Моят метод беше да изпадна в състояние на транс под своя лична хипноза. Затварям очи и започвам да виждам светлина в далечината. Светлината става все по-близка и по-силна, докато сам потъна в нея. След това не зная нищо повече до края на сеанса.

Един от постоянните посетители на сеансите на Оуен се казва Ли Евърет, съпруг на Кени Евърет, която също е медиум. Двамата са експериментирали едно забележително явление – пренасяне на предмети от духове от едно място на друго. Веднъж се появил дух очевидно с чувство за хумор и ги попитал дали биха искали нещо за пиене. Те му отговорили, че, разбира се, биха пийнали нещо. Когато включили осветлението, в средата на кръга бил поставен поднос, върху който имало пълни с вино чаши, явно донесени от някое парти на нищо не подозиращи хора, макар че Оуен не открил откъде точно са дошли.

Левитирането на метални тръби беше нещо естествено за всеки сеанс. Гласовете, които говореха през тях бяха на починали приятели или роднини на присъстващите, понякога и на духове пазители, които философски ни поучаваха. Оуен обяснява, че силата, която поражда тези явления, не идва само от него като медиум, а и от присъстващите на сеанса, но също така се извлича и от предметите, намиращи се в стаята. Дори и водата влиза в употреба – понякога в края на сеанса намирали вазите без вода.

Попитах Оуен дали чувства някакви негативни въздействия и дали работата на медиум не се отразява върху здравето му. Той се съгласи, че неговата работа е опасна и отбеляза, че много медиуми, които са се занимавали с физически спиритизъм, имат проблеми със сърцето и страдат от ред други заболявания. Джек Уебър например починал на 33 годишна възраст, а Хелън Дънкан е страдала от много болести, включително и диабет, причинен или усложнен от работата й. Оурен  получил инфаркт вследствие на сеансите и работата си като медиум, при която е изхабил много ментална и физическа енергия.

Поради споменатите рискове много малко медиуми биха се захванали с такава работа. Преди няколко години направих запитване до Националния спиритически съюз колко медиуми в момента се занимават с физически спиритизъм. Казаха ми, че само един медиум провеждал публични сеанси и това е президентът на съюза Гордън Хигинсън. И той като Оуен е престанал да се занимава с този вид сеанси поради здравословни проблеми.

Но както казах физическия спиритизъм започна изведнъж и неочаквано да се възражда. Това е резултат от опитите на една организация с президент Алън Кросли. Обществото „Ноев ковчег“ съществува, за да съдейства за безпроблемното развитие и практикуване на физическия спиритизъм. То носи името на своя вдъхновител – медиумът Ной Зердин, който умира през 1972 г.  Макар че е основано през 1990 г., неговите членове вече са около 400 и повечето от тях имат свои собствени групи за развитие на пси-способностите. Според  председателя Робин Фой те са постигнали много окуражаващи резултати.

Трябва да кажа, че когато за първи път чух за това общество, бях обзета от големи съмнения относно неговата работа. Не връщаха ли те времето назад, възраждайки нещо, което принадлежи към миналото?

Това е обвинение, на което Робин винаги остро се противопоставя. Той отговаря, че физическият спиритизъм има свое място като един от начините за свързване с отвъдното и не измества другите видове спиритизъм.

– При ясновидството, колкото и добро да е то, има елемент на подозрение, не може да се съмняваш обаче, когато видиш и чуеш – обяснява Робин.

Той е наясно, че не всички участници в спиритичното движение са съгласни с дейността на обществото, което представя. Много хора са настроени подозрително към този вид явления. Съмняват се, че съществува измама, макар че има изключително почтени медиуми.

Но Робин смята, че нещата сега са различни. Модерната техника може да се използва в научните изследвания. Обществото им е закупило много специални камери, които заснемат филм в абсолютна тъмнина. Камерите могат да бъдат поставени на няколко фута от медиума и резултатите да бъдат записани на видеокасета. Това очевидно улеснява изследователите, но също така е от голяма полза и за медиума.

– В миналото медиумите биваха подозирани в редица недостойни неща. Бяха връзвани, пребърквани, събличани, поставяни в големи кутии, за да се увери публиката, че те не се движат по време на сеанса и няма да я измамят. Понякога, както е в случая с Хелън Дънкан, на медиумите са причинявани психични увреждания, когато някой подозрителен зрител запалвал осветлението или сграбчвал материализиралата се форма. Това не се случва днес. Невъзможно е медиумът да мами публиката, след като има камера до себе си.

Робин вярва, че както техниката се развива тук, в нашия свят; така също учените в другия свят експериментират и усъвършенстват своята техника, за да може въпросните явления да бъдат произведени по методи, които не са вредни и изморителни за медиума. Ето един знак, по който можем да разберем колко голям е прогресът в тази област:

– В миналото медиумите понякога работеха в групи години наред, преди да постигнат резултат. Сега виждаме как в групите, асоциирани към Обществото, резултатите често идват след няколко месеца.

Той отбелязва, че повечето от тези групи все още са в начален етап на развитие, но някои от тях вече са експериментирали левитацията на маси, движението на тромпети и „независим глас” – духове шептят във въздуха.

Тези резултати са налице само тогава, когато някой от групата има данни за физически спиритизъм. Спори се по въпроса дали в общи линии медиумът се ражда с тази дарба и доколко въпросната способност може да бъде развита. Що се отнася до физическия спиритизъм, Робин няма никакви съмнения, че дарбата е вродена:

– Организмът на медиума трябва да съдържа физическия спиритизъм като съставка, за да се получи произвеждането на ектоплазма. Тази дарба се среща много рядко – може би я има един на няколко хиляди.

Всеки парапсихичен феномен показва потенциала си по различен начин, чрез различни проявления – необясними шумове, действия на полтъргайст, които се появяват в къщите на хората и те се плашат, не разбирайки какво се случва в момента.

Самият Робин и неговата съпруга са свикнали да наблюдават такива явления у дома си. За тях е нещо обикновено предметите да се местят или радиоапаратите да се включват и изключват сами, но те приемат спокойно тези неща като знак, че между тях има приятели от отвъдното.

Всеки, който сериозно иска да развие дарбите си на медиум, трябва да се посвети изцяло на това занимание. То не е за търсачите на сензации, нито пък за хора с разстроени нерви. Около масата за сеанси не трябва да седят хора, които се страхуват от сеанс на тъмно или които биха извикали и избягали навън, когато масата започне да се движи. Човек, който е неустойчив психически, не трябва да бъде допускан до спиритична група. Чувството за отговорност тук е задължително.

Необходимо е голямо търпение – сеансите трябва да се провеждат редовно и съвестно дори и да не се получава нищо. Робин препоръчва членовете на дадена група да се събират няколко пъти в месеца, преди да постигнат съвместни резултати. Ако до даден период от време няма дори едно почукване по масата, участниците би трябвало да се замислят дали да продължават с опитите си. Може условията да не са подходящи или някой от групата да няма необходимата сила. От обществото на спиритистите може да посетят групата, ако са повикани, разбира се, и да окажат нужното съдействие. Дори когато резултатите са налице, не е изключено да има празни сеанси, особено в първите години от съставянето на групата; успехът не може винаги да бъде гарантиран.

Членовете на обществото „Ноев ковчег” са много ентусиазирани и са убедени, че трябва да накарат хората да разберат, че физическият спиритизъм отново заема своето място като интересна и зачитана от обществото форма за свързване с отвъдното. Робин вижда това общество като сигурно убежище, където медиумите могат да развиват своите дарби под контрола на други медиуми. Когато дадена група е добре подготвена, могат да бъдат поканени общественици и учени да присъстват на сеансите. Най-накрая той смята, че материализираните форми, които са видими и осезаеми, могат да се появяват и при осветена зала и целият процес да се запише на видеокасета.

– Ако постигнем това – казва Рон, – самият резултат ще бъде решаващо доказателство за автентичността на нашата работа и тогава никой не ви се усъмнил.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 4+1=?

*