КОНТАКТИ С ОТВЪДНИЯ СВЯТ

СПОНТАННИ КОНТАКТИ С ОТВЪДНИЯ СВЯТ

 

Глава 10 от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Пътешествия в астрала

Можем интуитивно да се досещаме, че невидимата част от нашето същество остава да живее и след смъртта – душа, дух, както и да го наречете, но не можем да го докажем. Или може би можем?

„Душа” е една от думите, които най-силно смущават учените. Тя не се вписва добре в техните механични теории за вселената. Все повече обаче стават доказателствата и научните факти, сочещи, че нещо у хората съществува независимо от тяхното физическо тяло. Тези доказателства идват от изследването на преживяванията извън тялото (ПИТ).

Изследване на ПИТ

ПИТ са често срещано явление. Има много описания на хора, напускали своето физическо тяло, макар и не винаги по време на сън, как се носят във въздуха в безтегловно състояние. Много медиуми твърдят, че са в състояние да правят това, ако пожелаят, и са били изследвани в лаборатории. Най-известният случай е Алекс Танус.

Парапсихологът Карлис Озис подложил Алекс Танус, колежански преподавател, на редица изследвания. Поставил го в звукоустойчива кабина и го помолил да се проектира извън тялото си, да отиде до една далечна стая и да опише някакви картини, специално поставени там. Съгласно колежанската система за оценяване верността на описание на картините достигнала 65%. По-нататъшните експерименти имали за цел да проверят дали той може да въздейства на физически предмети, докато е извън тялото си. При един от експериментите в отделна стая били поставени приспособления (термистори), много чувствителни към промяната на температурата. След като излязъл от тялото си, Танус успял да ги изключи. Друг експеримент включвал приспособления, чувствителни към светлината, които били разположени в тъмна стаичка в друга част на сградата. Когато той се измъкнал от тялото си, инструментите регистрирали внезапно и иначе необяснимо увеличаване на светлината.

Д-р Чарлз Тарт, един от пионерите – изследователи на изменените състояния на съзнанието, също е правил задълбочени изследвания на ПИТ. Един от обектите била „Госпожица 2″, около 20-годишно момиче, което твърдяло, че още от детска възраст има преживявания извън тялото. Тарт направил една етажерка близо до тавана на лабораторията, където тя спяла, и поставил върху етажерката листче хартия, на което написал петцифрено число. „Госпожица 2″ излязла извън тялото си по време на сън и когато се събудила, могла да му каже числата.

Озис и Тарт са работили заедно с друг медиум, Инго Суон. Суон можел много подробно да опише картини и предмети, поставени извън обсега на неговото нормално зрение. За да изследва това качество по-добре, Тарт изобретил нещо, което нарекъл „оптическа кутия”. Кутията съдържала една картина, която представлявала хитро построена оптическа илюзия. Тя можела да се види ясно, ако човек застане точно пред кутията и погледне в нея през една малка дупка. Суон отново успял. Веднъж обаче се оплакал, че не може да види картината, тъй като в кутията било много тъмно. След като потърсили причините, открили, че той казва истината – осветлението в кутията не работело поради техническа повреда.

Всички медиуми, подложени на експерименти от Озис и Тарт, били свързани с електроенцефалографи, които отчитали мозъчната им дейност. Показанията на апаратите са още едно доказателство. Те регистрирали ниво на мозъчна активност, различно от това по време на сън или в будно състояние. Такива резултати били отчитани само в случаите, когато медиумите твърдели, че са имали преживяване извън тялото.

Все пак някои други изследователи не били убедени. Те предполагали, че причината е някакъв вид свръхсензорно възприемане. Според тях медиумите проявявали ясновидство, като проектирали част от съзнанието си извън тялото. За да провери това твърдение, д-р Робърт Морис от фондацията за пси-изследвания в Калифорния измислил гениален експеримент, който се основавал на известната пси-чувствителност у животните. Той помолил своя субект Кийт Хари да излезе извън тялото си, да отиде в друга стая, където неговите две малки котенца играели и да се опита да им привлече вниманието. Резултатите били изключителни. По времето, през което Хари твърдял, че е извън тялото си, двете котенца спрели да играят, седнали без да помръдват и започнали да гледат втренчено в празното пространство.

Експерименти от този вид са съществено важни в дискусията има ли живот след смъртта. Никой не твърди, че ПИТ доказват съществуването на живот след смъртта, но определено ни насочват да мислим в тази посока. Щом можем да покажем, че известна част от нас може да функционира независимо от физическата ни същност, тогава защо тя да не може да продължи да съществува и когато тялото ни е мъртво. Ако приемем тази гледна точка, ПИТ е един вид репетиция за смъртта, а смъртта сама по себе си е едно непрекъснато проектиране извън тялото! Разбира се, хора които са преживявали ПИТ, са се убедили, че душата съществува. Д. Скот Рого, който задълбочено е изучавал този въпрос, веднъж писа: „Никога не съм срещал човек, който да е имал преживяване извън тялото и да е останал материалист.”

Най-известният случай на проектиране извън тялото за всички времена е Силван Мълдун. Книгата му „Проекция на астралното тяло”, издадена през 1920 г., остава класика в тази област. Мълдун напуснал тялото си за първи път на 12-годишна възраст. Случило се, когато с майка му били в един лагер на спиритисти. По-късно той обяснява събитието с натрупалата се пси-енергия от медиумите в сградата. Бил задрямал необичайно рано и се събудил със странно усещане. Бил в пълно съзнание, но тялото му било сковано, сякаш залепено за леглото. После установил, че тялото му вибрира, ушите му пищели и почувствал голямо напрежение в главата.

Веднага след като си възвърнах слуха, започнах и да виждам и бях направо смаян! Нямам думи да обясня своето преживяване. Аз летях! Носех се във въздуха неподвижен, в хоризонтално положение, на около метър над леглото. Вече можех да разгледам стаята и точното си местонахождение в нея. Отначало виждах замъглено, но постепенно всичко се избистри. Знаех много добре къде се намирам, но всъщност не можех да контролирам странното си поведение. Бавно, на зиг-заг, все още със силно напрежение в тила, аз се издигах нагоре към тавана, все така в хоризонтално положение и напълно безпомощен.

Естествено аз вярвах, че това е точно моето физическо тяло, но смятах, че то е престанало да се подчинява на гравитацията. Състоянието ми беше много неестествено, за да го разбера, но все пак много истинско, за да го отрека – бях в съзнание, виждах и не можех да допусна, че съм полудял. Когато бях на около два метра над леглото, съвсем без да искам, сякаш движенията ми се управляваха от невидима сила във въздуха, бях изправен от хоризонтално във вертикално положение и след това смъкнат на пода на стаята. Там престоях, стори ми се, около две минути, все още без да мога да се движа със собствени сили, като гледах все направо. Бях все още астрално парализиран, после контролиращата ме сила отслабна. Почувствах се освободен, остана само напрежението в тила ми. Направих една крачка, тогава напрежението за миг отново се усили и захвърли тялото ми напречно на стаята. Успях да се обърна. И видях себе си като двама. Започвах да мисля, че полудявам. Върху леглото спокойно си лежеше друго мое аз. Беше трудно да убедя себе си, че това е действително така, но тъй като бях в пълно съзнание, не мога да се съмнявам в това, което съм видял.

Той помислил, че е починал по време на сън. В състояние на паника искал да излезе от стаята, но докато се опитвал да отвори вратата, открил, че преминава през нея. Влизайки от една стая в друга, трескаво се опитвал да събуди заспалите хора в сградата. Сграбчвал ги, викал ги по име и се опитвал да ги раздруса, но ръцете му преминавали през тях. Те дори не чувствали неговото присъствие. Бродел из къщата в това състояние около 15 минути. После за свое успокоение почувствал как бива издърпван обратно в тялото си, където се събудил стреснат, усещайки пронизваща болка, „сякаш бях разрязан от главата до петите.”

Това живо описание съдържа много от характерните особености ПИТ. Обикновено започва с усещането, че напускаш тялото си или през главата, или – в повечето случаи, като се носиш хоризонтално нагоре към тавана. В този момент излезлият извън тялото си може да погледне надолу и да види собственото си физическо тяло да лежи на леглото. Шокът от видяното го кара да се върне обратно с неприятно раздрусване. Обаче излизането от тялото може да стане несъзнателно и в тези случаи човекът открива, че се носи във въздуха в безтелесно състояние, обикновено в нормалното си физическо обкръжение, докато не бъде върнат отново в тялото си, сякаш е вързан за него с ластик. Това преживяване може да се окаже, както е открил Мълдун, и страшно. От друга страна обаче, субектите намират, че чувството на свобода, което изпитват при напускане на тялото, е опияняващо и се чувстват напълно спокойни.

Лични преживявания

Предполага се, че медиумите преживяват повече излизания от тялото отколкото останалите хора, тъй като не са така приковани към физическото ниво. Не зная дали това е истина. Много от медиумите, които познавам, са доста земни хора. Аз самата многократно съм била в това състояние и ще отбележа едно любопитно обстоятелство, което съвпада с казаното от Мълдун – проектирах се извън тялото си на места, където имаше много пси-енергия или когато бях работила интензивно на духовно поле.

Това се случи за пръв път, когато бях на 20 години – във времето, когато започвах да развивам своите пси-способности.

Бях много уморена и тази нощ си легнах рано, без  да измия чиниите, които бяха натрупани в умивалника. Това не беше нещо, което можеше да ме развълнува в ония години, но е останало в ума ми, или в съзнанието ми, защото посред нощ се видях да слизам по стълбите към кухнята.

Отидох до умивалника и започнах – както ми се струваше – да мия чиниите. Тогава открих, че ръцете ми преминаваха през чиниите, без да ги помръдват. Макар да беше странно, не се изплаших. Единствената мисъл, която премина през главата ми, беше „Това е губене на време”. След това се обърнах обратно и се изкачих по стълбите. Всичко в къщата си беше както обикновено. С единствената разлика, че аз по-скоро се плъзгах нагоре по стълбите, отколкото стъпвах. Когато стигнах до вратата на спалнята си, за миг загубих съзнание и после се събудих в леглото си.

Тогава осъзнах факта, че съм била извън тялото си. Така започна паниката. Бях парализирана, не можех да контролирам мускулите си. Беше ми много горещо и сърцето ми биеше бясно. Лежах така около няколко минути. Постепенно парализата ме напусна и пулсът ми се нормализира.Аз станах от леглото, този път физически, и си направих чаша чай, за да мога да дойда на себе си от шока.

Следващият случай беше две седмици по-късно. Този път напуснах тялото си в хоризонтално положение и постепенно се изправях във вертикално. Разхождах се из къщата, не ходех, а се носех на няколко сантиметра от пода. Бях по-малко уплашена отпреди, тъй като междувременно бях прочела няколко книги за астралните проекции и осъзнавах какво ставаше всъщност. Както е при много от пси-преживяванията, осъзнаването е ключът към преодоляването на страха. Оттогава свикнах с тези „екскурзии” и макар че не се стремя към тях преднамерено, започнах да ги възприемам като част от моя духовен живот.

Нашата духовна обвивка

Изследванията, направени върху ПИТ, повдигат един интересен въпрос. Какво е това, което всъщност напуска нашето тяло? За да отговорим на този въпрос, необходимо е да разгледаме духовната обвивка на човешките същества.

Така както съществуват различни нива или измерения на съществуване, по същия начин хората сме съставени от различни тела. Те не са нещо, което получаваме при смъртта. Съществуват през цялото време и са невидимата част на самите нас. Тези тела са разположени едно в друго и всяко от тях вибрира с различна честота.

Физическото тяло е най-плътното и с най-ниска вибрация. След него идва етерното. То е връзката между физическото и астралното тяло. Може да се нарече системата, която поддържа живота на физическото тяло, тъй като една от неговите функции е да влива във физическото тяло космическа енергия, необходима за поддържане на жизнените функции. Тази енергия, наричана прана в източните религии, е космическата сила на живота, която прониква във всички живи същества.

След етерното е астралното тяло, в което ние живеем след смъртта. След него идват менталното и по-висшите духовни тела, които ни свързват с по-развитите сфери на духа и накрая със самия Бог.

По време на ПИТ астралното тяло се откъсва от физическото. Ето защо това явление се нарича и астрална проекция. Някои медиуми могат да се проектират извън тялото си съзнателно, но на практика всеки човек преживява ПИТ всяка вечер по време на сън, тъй като тогава астралното тяло се отделя от физическото. Разбира се, обикновено ние не усещаме, че това се случва. Само когато „се събудим” извън тялото си, разбираме, че имаме преживяване извън тялото.

Различните тела, от които сте съставени

Астралната проекция се случва не само по време на сън, но също и когато човек се отпусне или дреме, т.е. в състоянието между сън и пробуждане. В тези случаи движението на астралното тяло извън физическото преминава гладко, като изхлузване на ръкавица от ръката. При катастрофа или удар по главата обаче се причинява такъв шок на целия организъм, че астралното тяло е принудено да се откъсне от физическото с голяма скорост. Например жертви на автомобилни катастрофи казват, че са имали чувството, че са излетели във въздуха и са можели да наблюдават сцената на произшествието отгоре, като в началото не разбирали, че виждат собственото си тяло.

Хората, които медитират, също може да преживяват астрална проекция. Медитиращите по време на дълбок транс могат да почувстват как излизат извьн тялото си или се носят из въздуха. В състояние на транс медиумите понякога виждат себе си отстрани. Един познат лечител ми каза, че веднъж по време на сеанс видял себе си в другия край на църквата как лекува пациент.

Преживявания извън тялото и преживявания близки до смъртта

За мен най-интересната страна на ПИТ е близката им прилика с ПБС. И в двата случая има безболезнено напускане на тялото и политане нагоре, като човек се носи към тавана. Субектите изпитват чувство на свобода и еуфория, не искат да се върнат във физическите си тела и губят страха си от смъртта.

Майра Колбър, която е медицинска сестра, ми каза, че по време на ПИТ е съпреживяла моментите преди смъртта заедно с един пациент:

Бях много близка с един пациент, който ми каза, че има рак, но аз не трябва да казвам на лекарите, че той знае за това. Въпреки това казах на старшата сестра и тя сметна, че трябва да работя с него колкото се може повече, защото той ми имаше доверие. Един ден бяхме много заети и когато болният ме повика, му казах, че ще отида да го видя по-късно, но не успях. През нощта се събудих и открих, че се нося над леглото си близо до тавана, и това не беше само въображение. Тялото в леглото изпитваше невероятно опиянение и радост, самото то и носещата се във въздуха същност бяха едно и също, но някак си аз отнякъде виждах всичко това. Веднага след това погледнах часовника. Беше 12.40 след полунощ. Когато застъпих дежурството на следващата сутрин, се оказа, че пациентът, моят близък приятел беше починал по същото време. Никога не съм говорела за това, но зная, че съм съпреживяла неговата смърт..

Подобно на ПБС, ПИТ дават една представа как може да се чувства човек, ако обитава духовния свят. Мълдун, който бил свикнал с астралните пътешествия, стигнал до заключението, че в това състояние той всъщност е призрак. Можел да преминава през врати и стени, да се движи с голяма скорост, плъзгайки се или летейки, и да се пренася от едно място на друго чрез силата на мисълта. Чувствителността му се изостряла. Добивал умението да вижда като рентген и можел да вижда предмети на голямо разстояние. Обаче само в редки случаи успявал да накара някой във физическия свят да усети присъствието му. Не можел да влияе на физически предмети, макар че веднъж с огромно усилие на волята успял да задвижи метроном

Как може човек да е сигурен, че ПИТ е нещо повече от сън? И тук както при ПБС това е въпрос на лично убеждение, трудно е да се докаже пред другите. При ПИТ има такава жизненост, каквато няма при нито един сън и всеки който е бил в това състояние, ще го потвърди. Повече доказателства по въпроса са изнесени от медиуми като Танус и Суон в експериментите, описани по-горе. Има и много други случаи, когато човек се пренася на далечни места и впоследствие намира потвърждение на видяното. Телма Тренчард от Корнуол ми писа, за да ми разкаже едно такова свое преживяване. То се случило, след като продала пианото на майка си, към което била много привързана.

Като много други хора аз съм сънувала как излизам извън тялото си. В тези случаи знаех, че се намирам в друго тяло, което няма тегло. Но този път се видях в „светлинното” си тяло в6 непозната стая. Нямах представа как съм се озовала там. Стаята беше много голяма. Имаше нещо покрай стените, но не можех да видя какво. Вниманието ми бе насочено другаде. Средата на стаята беше празна. Подът беше дървен, от дълги дъски и бе застлан в средата с износен килим. По някаква причина бях с ролкови кънки и се пързалях по дъските и килима напред-назад. Умът ми работеше по-бързо отколкото при обичайното състояние на съзнание. Не усещах триене върху дъските и килима, така че можех да се движа без всякакво усилие. Бях лека като перце и това беше чудесно. Мислех си: „Сега знам как ще се чувствам, когато умра и напусна тялото си “. Един беззвучен глас ми каза: „Помни това, то е важно.”

Никога не съм се пързаляла, нито пък познавам някого, който ходи да се пързаля. Така че беше много невероятно, че правех точно това по време на преживяването.

След около две седмици се разхождах надолу към селото и видях жената, която бе купила пианото, пред вратата на къщата й. Тя ме повика и каза:

– Телма, заповядай вътре да видиш пианото. Похарчихме 80 лири за поправката му и сега изглежда чудесно.

Влязох вътре. Къщата беше построена в едната страна на стара каменоломна и там имаше мазе под нивото на пътя, за чието съществуване не знаех. Жената ме поведе по една доста стръмна стълба към мястото, където беше пианото. Погледнах и доста шокирана разпознах дъските на пода и износения килим. Казах й:

– Каква прекрасна широка стая имате тук долу.

– Да – отвърна тя. – Когато внуците ми бяха малки, изнасяхме мебелите и те се пързаляха тук на ролкови кънки.

Значи аз бях извършвала нещо, което тя щеше да ми каже, че е вършено, 14 дни преди да ми го е казала.

Предизвикване на ПИТ

Има много различни начини за предизвикване на ПИТ, но нито един не е лесен за усвояване. Ако искате да опитате, има редица книги, в които ще намерите подробни инструкции. Но да ви предупредя – това е нещо, на което не трябва да се гледа несериозно. То може да бъде страшно и да би разтупти сърцето. Може също да ви доведе до изтощение от липса на сън.

Техниката, която бих препоръчала за начинаещи, се нарича сънен метод. Той е създаден от Оливър Фокс през 20-те години на нашия век и е обяснен в книгата му „Астрална проекция”, Фокс, чийто метод днес бихме нарекли сънуване наяве, се самоинструктирал точно преди заспиване да бъде в съзнание по време на сън. Когато успял да постигне това, той открил, че качеството на съня се изменя значително:

Изведнъж: животът стана стотици пъти по-ясен и осезаем. Никога не съм виждал морето и дърветата да греят с толкова сияйна красота; дори и обикновените къщи изглеждаха живи и странно красиви. Никога не съм се чувствал толкова добре, с толкова ясна мисъл, изпълнен с божествена сила, така неизразимо свободен. Това усещане не може да се опише с думи; но то продължи само няколко секунди и аз се събудих.

За предизвикване на ПИТ можете да използвате и следния метод:

Изберете време от деня, когато е тихо. Най-удобни са вечерите, когато ви се доспива, но не сте толкова уморени, че да заспите веднага. Намерете място, където няма да бъдете обезпокоявани. Най-вероятно това е вашата спалня. Трябва да бъдете сигурни, че няма шум или други неща, които ви разсейват. Изключете телефона си, изпратете котката навън и предупредете строго семейството си никой да не влиза в стаята ви. Това е много важно, защото, ако се притеснявате, че някой ще ви прекъсне, няма да можете да се отпуснете достатъчно. Затъмнете стаята. Трябва да ви е топло, но не твърде горещо.

Легнете на леглото или на кушетката и се отпуснете напълно. Започнете с разпускане и свиване на пръстите на краката си, после ги успокойте. Направете същото с мускулите на ходилата. Раздвижете по този начин цялото тяло, докато се отпуснете напълно. Приковете вниманието си върху тавана над леглото и си представете, че се издигате, за да го достигнете. Не се напрягайте, просто си представете, че се издигате леко към тавана на въздушна възглавница и се носите из въздуха. Може да се наложи да опитвате много пъти, преди да постигнете резултат, но най-накрая ще почувствате, че се издигате хоризонтално нагоре, после ще преминете във вертикална позиция на около метър от леглото си.

Когато стигнете това положение, запазете спокойствие! Ако изпаднете в паника, ще се върнете веднага във физическото си тяло с неприятно друсане. Ако останете спокойни, ще можете да се обърнете настрани и да погледнете вашето физическо тяло, което лежи на леглото. Едва тогава можете да започнете да изучавате обстановката, но не бъдете толкова амбициозни първия път. Свикнете първо да се движите в астралното тяло. Разходете се из стаята. Опитайте се да излезете от стаята (ще можете да преминете през затворената врата) и да отидете в другите стаи, да излезете извьн къщата, на улицата.

Ако се чувствате добре, можете да навлезете и по-нататък в преживяването, но ви предупреждавам, че няма да ви бъде лесно. Някои книги, отнасящи се до астралната проекция, създават впечатление, че ако веднъж научите техниката, можете да потеглите към прекрасни екзотични приключения, да изследвате далечни места. Не искам да ви обезкуражавам, може би вие сте от онези щастливци, които имат природна склонност към такива неща, но за повечето хора реалността не е толкова вълнуваща, колкото я описват в книгите. Независимо от степента на подготовка на съзнанието и от силното ви желание, шокът от това да се намериш извън тялото си обикновено е достатъчен, за да ви накара да се върнете обратно в тялото си с голяма скорост. Дори ако успеете да преодолеете този страх, може би няма да стигнете по-далеч от задния си двор.

Седмици наред сте правили упражнението без успех, но не унивайте. Като се упражнявате непрекъснато, вие втълпявате на подсъзнанието си идеята за излизане извьн тялото и една нощ ще откриете, че ви се е случило ПИТ. Успехът често идва тогава, когато най-малко го очаквате – именно когато престанете да се опитвате повече!

Възможно е да искате да изпробвате сьпреживяване на ПИТ с ваш приятел. Двамата заедно можете да практикувате гореспоменатите упражнения, докато почувствате, че сте ги овладели. Тогава изберете една вечер и си направете среща. Изберете място, което познавате добре – може да бъде спалнята на единия или на другия. Концентрирайте се, като правите упражненията, и си пожелайте да отидете на избрано от вас място. Ако сте избрали стаята си, изпратете мисълта си да доведе вашия приятел. Дори да нямате съзнателен спомен от срещата, когато на другия ден си разказвате преживяното и сънищата, потърсете в тях общи черти.

За всеки, който иска да развие своите пси-способности, изучаването на астралните проекции има голямо значение за по-доброто разбиране на духовната ни същност. Още една очарователна сфера за изучаване сънищата, защото са повече от фантазии. Те са вратите към невидим свят.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 3+5=?

*