СЪНИЩА С ДУХОВЕ НА ПОКОЙНИЦИ

СЪНИЩА С ДУХОВЕ НА ПОКОЙНИЦИ

Глава 11 от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Повече от сън

Какво представляват сънищата?

Ние прекарваме 1/3 от живота си в сън. За тези от нас, на които не им се излиза от завивките през студените зимни утрини, дори е повече. В по-голямата част от времето сънуваме. Някои хора твърдят, че никога не сънуват, но всъщност просто не могат да си спомнят. Научните изследвания потвърждават, че всеки от нас сънува няколко пъти на нощ. И така, какво точно са сънищата?

Отговорът зависи от това дали разглеждате въпроса от психологическа или парапсихична гледна точка. Разбира се, до известна степен сънищата са плод на нашето въображение, преплетено с преживяното през деня, нашите мисли, желания и страхове. Чрез тях ни говори подсъзнанието и може да ни даде важни прозрения, макар че понякога те са толкова забулени в символи, че са трудни за разгадаване. Някои сънища са пророчески или най-малкото дават знаци за нещата, които ще се случат. Но сънищата съдържат и друг елемент. Понякога те са объркващи спомени за нашите пътешествия в отвъдното.

Пси-поглед върху съня

Когато заспим, духовната ни част напуска физическото тяло, за да се зареди. Когато това се случи, ние фактически навлизаме в духовния свят, който, както вече видяхме, не се намира на далечно място, а е около нас през цялото време и си взаимодейства с нашия свят. По време на сън нашето съзнание се издига и пада, като се докосва до най-различни измерения и нива на духовния свят. Повечето от спомените за това изчезват още при събуждането. Някои впечатления се запазват, но подсъзнанието ни ги филтрира и ги свързва с неговите собствени фантазии. Няма нищо учудващо, че сънищата са често толкова объркващи и не се поддават на никакво психологическо обяснение.

Някои от усещанията, преживени по време на сън, са причинени от активността на астралното тяло. Когато сънуваме, че летим или се носим из въздуха, независимо от тълкуванията на Фройд, това е отражение на свободното излизане на астралното тяло извьн физическото. Подсъзнанието регистрира това движение и го преработва в сън, така че може да сънуваме, че летим със самолет или с балон. Когато сънуваме, че падаме, тогава астралното тяло изведнъж се връща във физическото. Като се съберат двете тела, се получава раздрусване, което ни събужда, затова винаги се събуждаме в съня си още преди да сме паднали на земята! Ако сме заспали и се стреснем от някакво внезапно движение или шум, това също довежда до мигновено прибиране на астралното тяло във физическото. От там идва и чувството на раздрусване, сякаш падаш върху паваж – то е познато на много хора.

Сънищата и ПИТ

Разликата между съня и ПИТ е буквално един свят. При ПИТ съзнанието е все още активно. Субектът, проектиращ се съзнателно, прилага волево усилие, за да освободи астралното тяло от физическото, и знае какво става. Когато напусне тялото, неговото внимание все още е фиксирано върху материалния свят, така че той вижда нещата във физическата им реалност.

ПИТ, които се появяват по време на сън, са по-различни. Отделянето на астралното тяло от физическото става тогава, когато съзнанието е „изключено” и сънуващият не знае какво се случва. Ако съзнанието се „включи” отново по време на проекцията, сънуващият идва на себе си и разбира, че е извън тялото. Тогава той заявява, че е преживял излизане от тялото. В действителност прави това, което, без да знае прави всяка нощ.

По време на нормален сън съзнанието остава заспало. Ние наричаме това „безсъзнание”, но всъщност съзнанието ни функционира на различно ниво, при което сме в контакт с етерния и астралния план.

Сънищата и етерният план

Във втора част обясних етерния план като граница между физическия и духовния свят. Той може да се нарече земята на сънищата на астралния свят. Също така е и нашата земя на сънищата. Когато се движим през този план по време на сън, ние улавяме носещи се картини и звуци, но тъй като съзнанието ни е замъглено, всичко е неясно и пречупено. Тук можем да срещнем хора, които спят като нас и са извън телата си. Също така можем да срещнем и хора от отвъдното, но няма да можем да осъществим чист контакт с тях. Ние се срещаме и разминаваме като кораби през мъглива нощ и всеки има само бегла представа за съществуването на другия.

Видяхме, че след смъртта душите преминават през етерното ниво по пътя си към отвъдното. Подобно е и по време на сън. Ние можем да прекараме цялата нощ в етерното ниво, но понякога можем да се издигнем до астралното, където съзнанието ни се просветлява. То е все едно, че сме преминали смъртта. И обикновено отново забравяме всичко при събуждане. Като се връщаме към тялото си, трябва отново да преминем през етерния план и той заличава всичко от паметта ни, все едно че се изтрива магнетофонна лента. Но хората, които са се усъвършенствали в изкуството на астралната проекция, я използват като средство за изучаване на отвъдното.

Описанията на тези изследвания са забележително подобни на ПБС и контактите с отвъдното. Те разказват за красотата на природата там и как прилича на земята в идеализирана форма. Един от известните автори по темата е Робърт Монро, който описва своите приключения в книгата „Пътуване извън тялото”.

Зоните на Монро

Монро различава 3 отличителни зони. Зона 1 дефинира като „тук-сега”. Това е обикновеният физически свят. Макар че може да пътува на много мили от дома си, да посещава хора във физическия свят, които в някои случаи дори е накарал да усетят присъствието му, той рядко се среща с хора от отвъдния свят. На физическо ниво експериментира преживявания извьн тялото, с които учените са запознати. Макар и да е в астралното си тяло, съзнанието му е насочено към материалния свят, така че вижда именно него.

Понякога Монро открива, че се намира в съвсем друга среда, която нарича Зона III. Това е загадъчна територия, подобна на земната, но не съвсем същата и е населена от мъже и жени, които живеят обикновен живот. Той не може да прецени къде се намира тази зона, а аз самата не познавам друг пътешественик в астрала, който я е посетил. Експериментаторът предполага, че може да е някакъв вид паралелна вселена, но аз предполагам, че това е едно от многобройните астрални полета, тъй като ни е казано, че някои от нивата близо до земята изключително приличат на нашия свят.

Монро описва преминаването през етерния план и го нарича „мъгливо място”, където се среща с други спящи хора, също и с такива, които са умрели и още не са тръгнали към астралния план. Тук се среща и с демонични същества, защото според онова, което е видял, части от етерния план приличат на ада и без съмнение се пораждат от нашите лоши сънища и кошмари.

Но отвъд тези мъгли се навлиза в Зона II. Това място веднага може да бъде разпознато като астралния или духовния свят:

За мен това беше място или състояние на пълен покой и в същото време на изключителна емоция. Сякаш се носиш върху топли, меки облаци, където няма движение надолу или нагоре, където нищо не съществува отделно от другото. Топлината не е просто около теб, тя се съдържа и преминава през теб. Възприятията са заслепени и преизпълнени от Съвършената среда.

Монро твърди, че този свят прилича на земния в много отношения, но там не съществува понятието време, както го разбираме ние. Всичко наоколо е създадено от силата на мисълта. Веднъж се озовал в нещо като парк, където стотици мъже и жени, все непознати, се разхождали наоколо – някои замислени, други изпълнени със спокойствие, а трети преценяващо се оглеждали наоколо. Научил, че това било нещо като зона на посрещането – наскоро починалите се срещали със своите роднини и приятели и те ги отвеждали до местата, където са разпределени.

Красотата на този свят дълбоко го развълнувала. Струвало му се, че се е прибрал у дома. Разказва с какво нежелание се връщал обратно в тялото и каква силна носталгия преживявал дни наред след това. Монро заключава, че астралният свят е нашата естествена среда, и когато астралното тяло напуска физическото, неминуемо ще се озове там, освен ако не го задържи земното съзнание.

Хората, преживели ПБС, признават своето нежелание да напуснат астралния план и да се върнат обратно на земята. Това е и една от причините, поради които се нуждаем от сън. Като гмуркач, който излиза над водата, за да си поеме въздух, ние имаме необходимост да се връщаме в нашия духовен дом, за да се освежим. Понякога ни остават откъслечни спомени и се събуждаме с чувството, че сме били някъде, където е било красиво – само да можехме да си спомним къде! Но може би е добре, че завръщането през етерното поле изтрива преживяването ни, иначе щеше да ни бъде много трудно да се примиряваме с този свят, който е толкова по-неприятен в сравнение с другия.

Срещи в астрала

Когато спим, ние често срещаме познати нам хора, които са починали. Тези срещи стават по различен начин и в различни измерения. Те могат да донесат голямо успокоение, но често ни изпълват с догадки, Защото си спомняме само откъслечни фрагменти. Изпратиха ми интересен разказ от Памела Емсън, която се срещнала с баба си в един, както й се сторило, невероятно жив сън.

Почувствах, че се движа надолу за няколко секунди, после открих, че се намирам отвън, беше на малко разстояние от мястото, където живееше баба ми. Беше тъмно и се изненадах, че се намирам там. Тогава разбрах, че нямах тяло и че съм една топка светлина около 30 см в диаметър. Носех се на около 1,2 метра над земята. В първия момент не знаех какво да правя, но бързо ми стана ясно, че мога да се движа във всяка посока, само чрез мисълта си. Започнах бързо да се движа напред и бях смаяна от скоростта. Чувствах вятъра около себе си. Тръгнах по пътя и отидох до къщата на баба ми. Поколебах се пред вратата – беше отворена както я оставяше, когато ме очакваше, но аз знаех, че тя е починала.

Обаче исках да я видя, така че влязох. Озадачи ме откритиеточе къщата, която с майка ми бяхме разчистили, беше точно същата като по времето, когато баба ми беше жива. Мисля, че в този момент отново станах каквато съм обикновено във физическото си тяло, но не съм сигурна. Извиках по име баба, както правех преди, и тя отвори както обикновено:

– Влез, мила, в кухнята съм.

Почаках няколко секунди във всекидневната и баба ми влезе. Тя застана пред мен и аз бях щастлива, че я виждам. Тя ме попита:

– Същата ли съм?

Отговорих, че не се е променила, само дето е станала по-висока. Тя ми отговори, че никога преди не е правила такова нещо. Постепенно се смали, докато прие приблизително нормалните си размери. Ние прекарахме, както ми се стори, доста време заедно. Спомням си, че разговаряхме, но за съжаление не мога да си спомня за какво. Много бих искала да си спомня. След това осъзнах необичайността на ситуацията, в която се намирах, и ме обхвана паника. Казах на баба си, че ме е страх и трябва да си тръгна. Тя стана и каза:

– Преди да си тръгнеш, искаш ли да се запознаеш с един човек?

Тя се обърна и до нея стоеше жена, която ми се усмихваше. Тя беше неподвижна и не така „истинска” като баба ми – все едно че я виждах през опушено стъкло. Бях почти сигурна, от снимките, че това е сестрата на баба ми, която беше починала четири години преди моето раждане. Като видях това, паниката надделя и излязох от къщата. Спомням си, че излязох оттам във формата на светлина и после нищо.

Този разказ показва колко често тези срещи са объркващи. Сигурна съм, че Памела действително е видяла баба си, но изглежда, че в преживяването е включен елемент от съня, или може би нейната баба е пресъздала чрез мисълта си къщата, в която преди е живяла – кой знае?

Астралните срещи обикновено са по-истински и стават по-често в периода веднага след смъртта на любим човек. Това не е учудващо, тъй като тогава починалият е все още много близко до земята и може да копнее да се свърже с тези, които са останали там. Това може би е техният най-добър, фактически единственият начин за общуване. Когато сме в нормално, будно състояние, ние не знаем за тяхното присъствие, но когато напуснем тялото и се издигнем в астралния план, където те обитават, можем да ги срещнем без никаква пречка. Вероятно трудното от тяхна гледна точка е да ни помогнат да си спомним тази среща на сутринта.

Сънищата и срещите в астрала могат да бъдат смесени по много объркващ начин, тъй като нашето съзнание се колебае между едно или друго ниво. Една участничка в сеанс ми обясни как е сънувала „нещо повече от сън” с баща си, който бил починал наскоро и към когото била много привързана:

Виждах го в далечината и знаех, че се опитва да ми каже нещо, но не можех да разбера нито една негова дума. Сякаш бях обвита в мъгла. Колкото повече се опитвах да го достигна, толкова по-далеч отиваше. Мислите ли, че действително съм го видяла?

Не можех да й отговоря със сигурност. Много често е невъзможно да отделя съня от действителността и, разбира се, много от сънищата не са нищо друго освен плод на нашата фантазия. Както при ПИТ, така и при сънищата човек трябва да се довери на своята интуиция, за да определи кое е истина и кое не. В този частен случай обаче, според мен тя е видяла баща си, но тъй като нейното съзнание е функционирало на етерно ниво (мъглата, която описва), не е била в състояние да разговаря с него нормално.

Преживявания в отвъдния свят

При редките случаи, когато за кратко време посетим отвъдното в съня си и се върнем оттам с ясни спомени, за нас това е едно прекрасно и незабравимо преживяване.

Мери Пултън е имала преживяване, което променило живота й. Нейният 23-годишен брат загинал при катастрофа и Мери, която била много привързана към него, не можела да се примири със смъртта му. Един медиум й казал, че трябва да престане да плаче и да остави брат си на спокойствие, за да може той да продължи нагоре по пътя си. Няколко седмици след това сънувах сън. Наричам го сън, макар че не знам дали бях будна или спях. Видях един мъж в бяла роба, който стоеше до леглото ми. Той ми каза:

– Ще те заведа да видиш къде ще живее брат ти.

След няколко секунди се намирах в едно красиво място, приличащо на градина на манастир. Там имаше монахини. Една от тях ми каза:

– Ето, тук ще дойде брат ти да почива, тук ще се грижим за него, но първо ти трябва да го пуснеш.

После монахинята ми каза, че ще ме остави за малко сама. Можех разглеждам, но да не преминавам една граница, която тя посочи в далечината.

Разбира се, любопитството й надделяло и Мери не могла да се въздържи да не види какво има оттатък. За разлика от градината, това било пусто и мрачно място. По-късно научила, че това било едно от ниските нива на астрала, но тогава не го знаела. В паниката си повикала монахинята, която е завела обратно в градината. После дошъл човекът в бяла роба и я отвел обратно у дома.

Можех да видя стаята си и себе си как лежа в леглото. Почувствах как се вмъкнах в тялото си. Мъжът ми каза:

– Ще се срещнем отново някога в бъдещето.

След това станах друг човек. Съвзех се и престанах да плача за брат ми и да се самосъжалявам.

По това време Мери не знаела нищо за медиумизма, но много години по-късно започнала да работи като медиум и отново се срещнала смъжа. Той и досега е един от духовните й помощници и работи с нея.

Скоро след смъртта на баща ми и аз самата имах едно преживяване, което беше толкова истинско, че и сега, след 20 години, все още е живо, у мен. Вървях надолу по тъмен и тесен път, за който знаех, че е границата на етерното ниво. Около мен се виждаха неясни фигури, които ме изнервиха и започнах да бягам. Тогава осъзнах, че моята баба, починала, когато бях на седем години, бе до мен. Това ме успокои и ние продължихме заедно.

Изведнъж мястото се освети, сякаш някой бе запалил мощна лампа. Озовах се в красиво провинциално селище. Всичко около мен излъчваше живот. Птиците бяха покрити с екзотични пера в живописни цветове. Изпитах усещане за широта, свобода и спокойствие. Тогава видях баща ми. Толкова се зарадвах, че се хвърлих да го прегърна, той беше сьвсем истински и материален и изглеждаше така, както го помнех преди да се разболее. Поговорихме си малко, макар че не си спомням за какво. Той ме представи на някой, който никога не бях виждала. Аз си подадох ръката, за да се здрависам с този човек… тогава изведнъж се събудих и се намерих в леглото си, изпълнена с желание да остана там където бях завинаги.

Хората, които са осъзнати, докато са във физическото си тяло, са склонни по-често да правят астрални пътувания и си ги спомнят по-добре. Техните мисли са настроени към духовните измерения и тъй като астралното тяло се управлява от силата на мисълта, то мислите им ги отвеждат там. Но не е необходимо да сте медиум, за да имате преживявания от този вид. Любовта е основата на контактите и ако съществува нишка на обич между някой на земята и някой в отвъдното, тя ще ги привлече един към друг.

Мислите ви преди да заспите до голяма степен влияят върху това къде ще отидете в съня си и какво ще преживеете в духовните сфери. Така че, ако искате да се срещнете с вашите близки в астрала и да ви останат спомени, ви е необходима подготовка.

Опитайте се да медитирате няколко минути, преди да си легнете. (Упражнение за медитация е дадено в Глава 18.) Съзнателно избягвайте да мислите за неприятностите си през деня и оставате съзнанието ви да бъде спокойно. Изпратете мислите си към отвъдното, към тези, които обичате, и ги помолете да бъдат с вас. Вие можете да експериментирате.

Може да използвате техниката на Фокс за предизвикване на астрална проекция, обяснена в Глава 11.Пожелайте си да се „събудите” по време на сън и да видите какво ще се случи.

Дневници на сънищата

Всеки може да тренира себе си така, че да си спомни сънищата, ако има достатъчно търпение и решимост. Упражнението си заслужава усилието, защото сънищата могат да ни научат на много неща както в психологически, така и в метафизичен аспект.

Добро начало е да започнем да си водим дневник на сънищата. Поставете бележник до леглото си и щом се събудите сутринта или през нощта, запишете всичко, което си спомняте от сънищата си. Независимо от това колко фрагментарни или тривиални са те. Целта е да привикнете паметта си да възпроизвежда всичко, което се случва в състояние на сън.

Друг начин е да вземете касетофон и да се записвате на него, а после да си водите бележки на спокойствие през деня. Това е по-ефективно средство, защото сънищата са толкова крехки, че всяко посягане към листа и писалката може да ги прогони от главата ви.

Сънищата и астралните пътешествия показват, че ние сме повече от едно физическо тяло, повече от един мозък. Ние приличаме на айсберги. Само върхът – умът и физическото тяло – възприема с нормалните сетива. Отдолу под повърхността има толкова големи дълбини, до които може и да не стигнем никога. Дали си даваме сметка или не, ние постоянно сме в контакт с духовното измерение. За да го докажем на самите себе си, не е необходимо да взимаме уроци за развитие на пси-способностите или да изпадаме в дълбока медитация. Просто трябва да си отворим очите към духовното.

One Comment

on “СЪНИЩА С ДУХОВЕ НА ПОКОЙНИЦИ
One Comment on “СЪНИЩА С ДУХОВЕ НА ПОКОЙНИЦИ
  1. Sqglasna sqm s vsichko koeto prochetox,bewe mi inter?s no i mnogo vqlnyvacho.Na men sqcho mi se e slychvalo da sqnyvam podobni.Bix iskala vsqka nocht da sqnyvam mnogo lipsvachiq lubim chovek. Sled sqnq se chyvstvam po silna,spokoina i dovolna che go vijdam isqm blizo malar i na sqm .lipsata muy Mr ybiva.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 9+0=?

*