ТРАНС

ТРАНС

Глава 21  от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Транс

Много хора смятат, че медиумите задължително изпадат в транс. Може би е било така преди 50 или 100 години, но не и сега. Изпадането в транс е рядко явление, а медиумите, които го преживяват, в много случаи не искат да демонстрират тази дарба пред публика. Трансът изглежда много лесно нещо. На теория трябва само да седнеш и да заспиш, а духовният ти водач идва и свършва цялата работа вместо теб. Ако наистина беше толкова лесно, аз щях да го правя непрекъснато. В действителност се изискват много тренировки и самодисциплина, за да се свържеш с отвъдния свят по този начин. И не всеки медиум е в състояние да го направи. Но без  значение дали ви се иска да го можете или не, струва си да изучите това явление, тъй като то разкрива интересни неща за механизма на общуването с отвъдния свят.

Лошото при транса е, че ако не се направи добре, може да изглежда и да звучи нелепо. Спомням си една демонстрация, на която присъствах преди много години по време на спиритично събиране. Медиумът, пълничка жена тип мадам Аркати, беше нещо като знаменитост. Разбира се, имаше своите верни почитатели. Тя седна в центъра на затъмнената сцена, очите й бяха плътно затворени, а ръцете й стискаха облегалките на стола. Публиката бе притихнала в очакване и напрежение. Дълго чакахме, после тя започна да се гърчи, сякаш изпитваше болка. Започна да стене. Помислих си, че може би ще получи припадък, но никой не изглеждаше притеснен. Мъжът до мен ми довери шепнешком, че това се случва винаги, когато се появява нейният водач, вождът Седящия бик, или някакво там подобно име. След секунди тя се изправи на крака, очите й бяха все още затворени. Величествено вдигна ръка и гласът й прогърмя: „Хоу”!

Последвалият разговор се дължеше много малко на вдъхновение и в огромна степен на въображението й. Понеже твърде често си служеше с изрази от рода „белият човек говори с предателски език”, можех само да стигна до заключението, че тя е гледала твърде много уестърни. Не зная какво впечатление е направила на останалата публика. Аз се раздирах от желание да си изляза и същевременно в мен напираше смях.

Но съм виждала и други медиуми, например Айби Нортейдж и Урсула Робъртс, които са от съвсем друга категория и се ползват с дълбоко уважение. Те не си позволяват подобни смехотворни спектакли и когато духовните им водачи говорят чрез тях, слушателите имат истинското и вълнуващо чувство, че са били в пряк контакт с по-високо измерение на живота.

 

Какво е необходимо,за да станеш транс-медиум?

Защо някои хора развиват такава способност, докато за други е абсолютно невъзможно, независимо колко упорито се стремят? Изглежда, това зависи от индивидуалната пси-нагласа. За да може водачът да говори чрез медиума, етерното тяло на последния трябва леко да се отдели от физическото. Някои медиуми използват термина „хлабаво” етерно тяло. Тогава медиумът е заспал дълбоко и не знае какво се казва чрез него. За да се достигне такова състояние на транс, е необходимо човек да се упражнява търпеливо години наред. Както казах, това е рядко явление и повечето медиуми въобще не работят така, макар че често се случва да изпадат в лек транс, при който все още съзнават какво става. Ако се случи да изпаднете изведнъж в дълбок транс, може да бъде много страшно, както е открила Мери Абсолъм.

Мери, която сега работи в Колежа по пси-изследвания в Лондон, била малко над 20 години, когато вследствие на серия неприятни обстоятелства направила опит за самоубийство. Пет години по-късно, през които успяла да започне нов живот, я поканили да се присъедини към група за развиване на медиумни способности. Приела неохотно, тъй като нямала особен интерес към спиритизма, но заниманията на групата й харесали и тя продължила да я посещава. Една вечер мислела, че е заспала, и се учудила, когато й казали, че е изпаднала в транс.

Изплаших се! Бях убедена, че съм обсебена. По цяла нощ седях в леглото на светнати лампи и се страхувах да заспя. Никой от групата не направи нищо, за да ме успокои. „Не се плаши, скъпа” – казваха ми те, но аз бях разтревожена. Нещо ставаше с мен и аз не можех да го контролирам. Притеснявах се да не би да се случи в неподходящо време, например когато съм на работа или в автобуса.

За щастие това никога не се случило, но дълго време живеела със страховете си, докато една приятелка, която била веща по тези въпроси, не започнала да я обучава. Отнело дълго време и много усилия. Едва след две години работа се почувствала готова да прави транс-сеанси пред публика.

Според Мери многозначителен е фактът, че способностите й започнали да се проявяват едва след опита й за самоубийство:

Мисля, че кризата освободи моите подсъзнателни сили. Започна да се променя начинът ми на мислене и така стана възможен контактът ми с отвъдното.

Някои от транс-медиумите могат да проследят дарбата си назад до детството. Известният медиум Клайв Даниелс, който дълги години е работил в тази област, разказва:

Когато бях малко момче, често припадах. Докато съм бил в безсъзнание, съм говорел на непознат език. Моята мащеха естествено била много притеснена, но когато повикала лекар, той казал само: „Като порасне, ще му мине”.

Клайв бил чувствително дете и често виждал и описвал духове на загрижената си мащеха, която му казвала да не се прави на глупак. Често виждал някакъв азиатец, който по-късно разпознал като своя водач Уо Уанг. Няколко години по-късно научил, че рождената му майка, която починала млада, е била медиум. Когато станал на 15 години, той се записал я група за развитие на медиумните способности.

Усещах, че Уо Уанг стои до мен. Докато говореше, чувах думите да излизат от моите уста. Бях ужасен и се зарекох никога да не позволя това да се случи отново, и така и стана. След този случай моят водач ме обсебваше напълно, което за мен беше много по-приемливо.

Може би ще попитате, защо духовните водачи, за които се предполага, че са любещи същества, подлагат своите медиуми на толкова неприятни преживявания. Може би отговорът е, че това е единствената им възможност да осъществят първия контакт и че страхът се дължи само на незнанието или неразбирането на медиума. Клайв чувства, че в неговия случаи това е било средство да преодолее своята срамежливост, и ако водачът му не го обсебвал изцяло, той никога не щял да се престраши да работи пред публика.

Как се чувства човек, когато изпадне в транс? В общи линии, все едно че е заспал. Много пъти медиумите казват, че за пръв път им се е случило по време на занятие; мислели, че са заспали, и се чувствали неловко, а после им съобщавали, че някой е говорел чрез тях. Някои медиуми виждат светлина, докато се унасят. Малцина си спомнят да са сънували или да са имали преживяване извьн тялото по време на транс, макар че и това се случва понякога. Усещането на Клайв е, че когато Уо Уанг заговори чрез него, той самият чака наблизо в духовното си тяло.

Задавали са въпроса дали духовните водачи, които работят с транс-медиумите и въобще с медиуми, съществуват като отделни същности и дали не са създадени от мисълта, като отлюпени частици от личността на медиума. Това е нещо, върху което парапсихолозите ще дискутират. За самите медицми няма съмнение: техните духовни водачи са отделни същности, с които ги свързва любов и доверие. Всъщност партньорството им не би било възможно, ако между тях не съществуваше духовната привързаност.

Връзката може да е съществувала в минал живот. Медиум и водач могат да бъдат членове на една и съща духовна група и да са преминали заедно много земни животи. Но без значение дали е така, медиумът се избира много внимателно като най-подходящия канал за водача, койтоиска да работи с него. Мери попитала веднъж своя водач, китайски мандарин, защо е избрал нея и той й отговорил не много любезно: „Ти беше много паянтово средство, но пък най-доброто, което можех да намеря.”

Ако гледаш как медиум изпада в транс, ставаш свидетел на драматична трансформация. Всъщност медиумът става различен човек. Гласът и интонацията му се изменят и той си служи с жестове и маниери, които не са характерни за него. Ако ясновидец наблюдава транса, сигурно ще види или усети духовния водач, който присъства в момента.

Оцветяване

Не е трудно да направиш разлика между истинския транс и този, който медиумът сам предизвиква, оставяйки се на собственото си въображение, като в случая, описан в началото на тази глава. Не се изискват кой знае какви пси-способности, за да усетиш, че тук „няма нищо” и че „посланията” се излъчват единствено от подсъзнанието на медиума. Празните речи, изпълнени с баналности, са предупредителните знаци, също както индианец да вика „Хоу”.

Все пак съществува сиво пространство, в което медиумът осъществява частичен контакт с водача си, но посланието е оцветено или изкривено от съзнанието на медиума.

Всъщност независимо колко добър и честен е медиумът, винаги има процент оцветяване или изкривяване. Това е непредотвратимо поради начина, по който протича трансът. Става въпрос за процес, който изисква големи умения и деликатност от страна на духовните водачи. Водачът първо трябва да изтегли етерното тяло на медиума; за го отдели частично или напълно. После съзнанието на водача трябва да се слее със съзнанието на медиума, така че последният да изрече думите, които му предават. Тъй като медиумът не е в съзнание, може да се допусне, че съзнанието му изобщо не участва, но не е така. Подсъзнанието е и си остава канал, чрез който се предава информацията, и може да повлияе в известна степен. Колкото е по-дълбок трансът, толкова по-малка е неговата намеса, но никога не може да бъде напълно елиминирана.

Промените в механизма на транса

Ако погледнем назад към големите медиуми от миналото, очевидно е, че транс-медиумите са се променили с течение на годините. През 19 век трансът е бил обикновен начин на работа и изглежда, е ставал на много по-дълбоко ниво, отколкото е сега. Духовните водачи изцяло „превземали” физическото тяло на медиума, като манипулирали ларинкса и белите дробове и контролирали движенията им. Това коствало голямо напрежение на медиума, който често след това страдал от изтощение. Също така било изключително опасно, защото, ако по време на сеанса някой го докосне или пък той се стресне от внезапен шум, може да получи нервен шок. Един от първите известни медиуми г-жа Гладис Осбърн Ленърд веднъж била почти задушена, тъй като духът, който поел контрол над нея, забравил да диша!

Едва ли е изненада, че медиумите са престанали да се подлагат на подобно изпитание, и това може би обяснява защо дълбокият транс излязъл от мода и бил заменен с менталната форма на контрол. Въпреки това все още опасността не е изключена напълно. Клайв си спомня един случай, когато тъкмо довършвал демонстрацията, и председателят на дружеството го пипнал за ръката, за да му помогне да седне на стола си:

Това така ме разтърси, че изкрещях. Ръката ми беше в синини в продължение на две седмици след това.

Оттогава, винаги когато работи пред публика, до него стои човек и внимава да не се случи подобно нещо. Но, разбира се, много медиуми не са подготвени да поемат този риск и си позволяват да изпадат в дълбок транс само пред тесен кръг.

Страхове относно транса

Новодошлите в групите за развиване на медиумни способности много често са подведени от тази форма на медиумизъм. Те смятат, че не могат да бъдат истински медиуми, ако не изпадат в транс, и много разочаровани, ако това не става. Освен това съществува страх от обсебване — да не би да бъдат обладани против волята им и не са в състояние да контролират слизащия в тях дух и онова, което говорят. За щастие този страх е напълно неоснователен. Трансът не е като обладаването от зла сила. Разумните и уравновесени хора не могат да бъдат обсебени. Ако сте искрен, ще привлечете мъдри и обичащи водачи, които ще ви закрилят.

Друго нещо, което кара хората да се страхуват, е, че могат да заспят и повече да не се събудят. Това всъщност е най-малкият ви проблем. В началото на човек му е трудно да остава в състояние на транс повече от няколко минути. Ако е необходимо, ръководителят на групата ще ви повика нежно, но дори да не го направи, вие ще заспите нормален сън и по естествен начин ще се събудите.

Все пак, ако сте рядкото явление природен транс-медиум, малко вероятно е да изпаднете в дълбок транс веднага щом се присъедините към групата. Ако въобще се случи, това ще стане постепенно, докато хармонизирате съзнанието си с вашите духовни водачи.

Степени на транса

Както споменах, има различни степени на транс. Можете да изпаднете в лек транс всеки път, когато сте се отпуснали, когато мечтаете или слушате музика. В това състояние разумното съзнание е спокойно и вътрешните сетива са по-малко активизирани. Тогава е по-лесно да усетиш отвъдния свят. Медиумите ясновидци често са в състояние на лек транс, макар че може да не го съзнават.

Почти всеки, който участва в група за развиване на медиумни способности, познава усещането на лек транс. Става дума за онова унесено състояние, когато човек е спокоен и медитира. Вие сте в пълно съзнание, но всичко ви се струва малко отдалечено. Подобен транс може лесно да бъде прекъснат. Ако някой се изкашля или ви засърби носа, моментално идвате на себе си. Но ако започнете да навлизате в малко по-дълбоко състояние, усещанията се променят.

Тогава и съзнанието, и тялото са по-отпуснати. Струва ви се, че всички шумове в стаята идват някъде отдалече. Повече прилича на състоянието на хипноза. Знаете, че можете да мърдате или да си отворите очите, но това изисква твърде много усилия. В известен смисъл наистина сте хипнотизиран, но не от друг, а от духовния си водач Получава се така, че вашият духовен водач повдига нивото ви на съзнание, зада може да ви приведе в хармония със собствените си вибрации.

Това състояние се нарича „контролиране” или „засенчване”. Не обичам думата „контрол”, тъй като не е много точна. Духовният водач не ви манипулира като кукла на конци, а само слива съзнанието ви със своето. Терминът „засенчване” е по-подходящ, тъй като все едно ви покриват с ментална пелерина.

Понякога е достатъчно просто да почивате в такова състояние, наслаждавайки се на контакта с отвъдния свят. В друг случай ще започнете да говорите. „Вдъхновеното говорене”, в което изпадат повечето медиуми, е най-близко до състоянието на дълбок транс. Не намеквам, че тоба е недостатък от тяхна страна. Може просто да е онова, което отвъдният свят изисква от тях.

Развитие на вдъхновеното говорене

Не трябва да се опитвате да развивате каквато и да е форма на транс или вдъхновено говорене, ако се занимавате сами. Без присъствиетона опитен човек, който да се грижи за вас, може да се изкушите да останете в това състояние твърде дълго – защото усещането е за безметежност и спокойствие – и може да се изтощите. Съществува и малка опасност да ви „засенчи” неподходящ комуникатор. Не говоря за зли сили, тъй като чистотата на вашите намерения и здравият ви разум ще ви предпазват от такива намеси. Но е възможно да привлечете същества на по-ниско ниво на развитие, които да не искат да си отидат.

Най-доброто място да се упражнявате е в групата, където ще ви помогне натрупаната пси-енергия. Преди да започнете да развивате тази дарба, трябва да обсъдите намерението си с груповия ръководител. Когато групата медитира, е много неприятно някой изведнъж да започне да говори, независимо колко красиви или вдъхновени са думите. Ако ръководителят се съгласи, определете точно време, може би веднага след медитация, когато ще се опитате да накарате вашия водач да дойде. Ако и други членове на групата искат да се упражняват, можете да уточните реда, в който ще го направите.

Като начало седнете и максимално успокойте съзнанието си. Помолете вашия водач за закрила, после го поканете да навлезе в аурата ви. Започнете да разпознавате присъствието му. Може да го помолите да ви даде знак, че е при вас, с дума или с някакво усещане, например да докосне косата ви. Отделете време, за да се нагласите към неговата вибрация, после се заслушайте във всяка дума, която идва в главата ви. Повторете чутото на глас, после почакайте да дойдат следващите думи и т.н. В началото може да правите паузи, но ако решите да не прекъсвате, думите ще идват по-бързо, докато в един момент ще започнат да текат без всякакво усилие от ваша страна.

Докато става това, все още ще бъдете в пълно съзнание, но ще чувате думите някак отдалече, сякаш говори някой друг. Какво ще си спомняте след това, зависи от дълбочината на транса. С практиката той ще става все по-дълбок. В един момент може да изпаднете в дълбок транс и тогава няма да бъдете в съзнание и няма да си спомняте какво сте говорили.

Медиумите, които развиват тази дарба, често подлагат себе си на съмнение. Те не искат да заблуждават себе си и другите, като твърдят, че са имали вдъхновено говорене, при положение че съзнават напълно, че част от думите и идеите се излъчват от собственото им съзнание. „Как мога да отстраня себе си – искат да знаят те, – така че да говори духът, а не аз?”

Ако се задълбочите в тази трудност, ще развиете лош навик, който може да ви попречи и да не приемате нищо повече! Трябва да знаете, че „засенчването” е сливане на съзнанието. Водачите ще използват натрупаното от вас знание и ще надстрояват върху него. Най-добрият начин да им помогнете е като четете и учите колкото се може повече, за да им предоставите по-широк спектър от познание, което да ползват. Но се опитайте да не си създавате фикс-идеи или предразсъдъци по отношение на каквото и да било. Като усъвършенствате настройката си към същността на водачите си, им позволявате да оставят трайни отпечатъци във вашето съзнание, докато стане възможно да предават информация извън вашето познание.

Един от често срещаните проблеми при вдъхновеното говорене е произнасянето на първите няколко думи. Дори ако ги чувате в съзнанието си, самият акт на отварянето на устата може да прекъсне деликатната връзка. Най-добрия начин да предотвратите това е да кажете няколко встъпителни думи. Не е нужно да са кой знае колко специални. „Добър вечер” е винаги едно добро начало. „Здравейте” може да бъде подходящо, но за предпочитане е да не казвате „Хау”! След това продължете с каквото ви дойде в ума. Щом веднъж сте казали няколко изречения, духовният ви водач ще може да навлиза по-лесно и по-силно, но ако не започнете вие пръв да говорите по този начин, нищо чудно да останете да си седите мълчаливо, напрежението ви ще расте и нищо няма да се получи. Когато свикнете да се свързвате с водача си по този начин, ще ви стане по-лесно.

Не трябва да очаквате гласът ви да се изменя много. Духовните водачи, без значение от каква народност са (а няма причина да принадлежат към някоя екзотична раса) могат без проблем да овладеят вашия език. Може да говорят с акцент, но това е главно за да се идентифицират и да разграничат своя говор от този на медиума. Могат да използват гримаси и маниери, които не са характерни за медиума, но все пак си служат с гласните му струни, така че, ако сте жена, не очаквайте от вашата уста изведнъж да излезе дълбок басов глас!

Добра идея е до вас да има някой, който да записва на касетофон вашето вдъхновено говорене, за да се чуете след това. Така ще можете да прецените качеството на излязлата от вас информация. Можете да си зададете много въпроси: разговорът съдържа ли материал, който ви е непознат или който не бихте могли да предадете така добре? Никой истински водач няма да говори по начин, обиден за вашето достойнство или интелигентност. Преди всичко те говорят с любов, а може би и с лек хумор? Ако е така, вие имате ценна дарба, която трябва да развиете.

Никое учение или информация, която идва чрез вас по този начин, не трябва да се смята за безпогрешна. Освен възможността медиумът да украсява информацията, което винаги трябва да се има предвид, духовните водачи и учителите си остават личности със собствени вярвания и мнения. Те не са съгласни и помежду си по всички въпроси. Но техните знания са далеч по-големи от нашите и, което може би е по-важно, носят огромна любов от по-висши измерения, която се изсипва през медиума и чрез него и може да докосне сърцата на хората.

От вдъхновеното говорене към дълбокия транс

Макар че редица медиуми успяват да направят прехода от вдъхновено говорене към транс, за някои тази последна стъпка е невъзможна, Има много причини за това. Може би духовният ви водач не смята за необходимо да работи с вас по този начин. Може медиумът да се страхува на подсъзнателно ниво и това да го спира, или просто условията около вас не са подходящи.

Необходимо ви е да посещавате група, където ще се чувствате удобно, и да ви ръководи медиум, опитен в транс-сьстоянията. Трябва да се пази абсолютна тишина. Няма да можете да се отпуснете, ако се страхувате, че неочакван звук, например телефонен звън, ще ви стресне и ще ви върне към реалността. Стаята трябва да бъде слабо осветена, а не тъмна.

Групата трябва да бъде с насоченост за развиване на способността за транс. Не трябва да се разрешава да участват ясновидци, тъй като се губи пси-енергия. Всички членове на групата трябва да бъдат съгласни, че ще концентрират своето внимание върху човека или хората, които се опитват да влязат в транс. За това са необходими отдаване и липса на егоизъм, а като се вземе предвид каква е човешката природа, не е чудно, че такива групи се намират трудно.

Преди да навлезем в транс, трябва да подходим по същия начин както при вдъхновеното говорене: да се помолим за защита, да поканим духовния си водач да навлезе в аурата ни и след това за начало да започнем да произнасяме думите, които идват до съзнанието ни. Ако след няколко месеца упражнения при описаните условия не постигнете нищо, трябва да приемете факта, че дълбокият транс не е за вас или най-малкото все още не сте готови за него. Вашите водачи знаят кое е най-доброто и трябва да вярвате на тяхната преценка.

Трансът и вдъхновеното говорене служат главно за предаване на учения от духовния свят както при заниманията в малки групи, така и по време на службите в спиритичните църкви. Аз не практикувам дълбок транс, но често ме „засенчват” по време на частни сеанси. Това „засенчване” не идва от близки на присъстващия от отвъдното, които примерно не могат да се настроят добре към моето съзнание, за да разговарят с мен.

Обикновено го правят моите духовни водачи или водачите на присъстващия на сеанса. Аз гледам на това като на ценна форма на медиумизма, тъй като ми дава възможност до голяма степен да се откъсна от съзнанието си, така че до нас да могат да достигнат думите запомощ и съвет. Аз съм в пълно съзнание, но думите сякаш се изливат чрез мене, а не се излъчват от моето съзнание и зная, че мъдростта, която носят духовните водачи, надхвърля моите способности.

Постигане на ченълинг (вливане в канал)

След като много години бе в забвение, трансът отново е на мода. Едно друго ново явление също печели популярност. Влизането в канал, което идва от Америка, се разпространява много бързо и при нас. Макар че за случайния наблюдател то прилича на транс, подходът, чрез който се достига, е различен в много отношения. Накратко, влизането в канал може да се дефинира като изкуството да се пренасят учения или информация от други нива на съзнание. Трудно ми е да го формулирам по-точно. Човекът, който влиза в канал, може да се свързва с починал или с духовен водач. В този смисъл всички медиуми влизат в канал, но докато по традиция медиумите виждат своята роля да доказват, че има живот след смъртта, гледната точка на влизащите в канал е по-широка. Източникът на информация може просто да бъде и тяхната по-висша същност.

Как да влезете в канал?

Влизането в канал се харесва на хора, които не се интересуват от общуването с починали, а желаят да отворят съзнанието си към по-висши измерения, за да израснат духовно и да задълбочат познанията си. Това е умение, което повечето хора могат да придобият. Опитайте със следното упражнение:

Както при транса и вдъхновеното говорене, седнете с вашата група или с човек, който има опит в общуването с отвъдното. Помолете се зазащита. Съсредоточете вниманието си върху центъра на короната. Представете си го като лотос, който се разлиства. Представете си светлина, която се излива от главата ви надолу през всички чакри и изпълва всяка ваша пора.

Вдишвайте по-дълбоко. С всяко вдишване поемайте повече светлина. С всяко издишване увеличавайте аурата си и се стремете нагоре към духовното измерение. Когато достигнете колкото е възможно по-високо, задръжте съзнанието си стабилно и възприемчиво към това, което се насочва към вас. Може да е духовният ви водач, но може да бъде и по-висша част от собствената ви същност. Нека думите да текат, без да се притеснявате за източника.

Когато усетите, че сте готови да се върнете, затворете чакрите с упражнението за затваряне, което се използва винаги след работа с пси-енергии.

Влизането в канал може да бъде много полезно. Като начин за свързване с по-висши измерения то е възможно за хора, които нямат склонност и възможност да работят като традиционни медиуми. Но крие своите опасности. Когато изпадне в транс, медиумът служи като инструмент на определен духовен водач, който има своята индивидуалност и може да бъде разпознат. При влизането в канал имаме по-голямо отваряне и за подсъзнанието е много по-лесно да поеме контрола върху вас. Следователно вие трябва да бъдете много проницателни както при преценка на своята работа, така и по отношение на работата на другите канали. Използвайте интуицията и здравия си разум, за да отхвърлите всичко, което ви притеснява или не звучи като истина

При влизането в канал, както и при останалите форми на медиумизма най-важна е искреността на намеренията. Които си приличат, се привличат. Търсете светлина и ще станете светлина. Дайте с любов и ще ви се даде любов. Духовният свят бди над нас с голяма нежност и загриженост. Има много същества, изпълнени с любов, които работят, за да водят човечеството към мир. Всеки, който знае за по-висшите измерения, е длъжен да обедини усилията си с тях, да бъде инструмент, чрез който те могат да достигнат до всички изпаднали в нужда, да ни учат и изцеляват.

Един ден по време на служението ми в малка спиритична църква в Съри, аз погледнах нагоре, докато пеехме хвалебствен химн, и видях духа на баща си – той седеше на първата редица. Беше само за миг, но се просълзих от вълнение. В мислите си се върнах 20 години назад, когато присъствах на погребението му. Именно неговата смърт ме накара да тръгна по пътя на медиума. И ето го там, за да ми помага и да ми дава сила; правеше го, докато беше жив, и продължава да го прави и сега, когато вече е влязъл в по-висш и по-красив свят.

Надявам се, че тази част на книга ви е помогнала да осъзнаете, че можем да продължим да общуваме с хората, които обичаме, дори когато са се пренесли в отвъдния свят. Той е само на една ръка разстояние от нас. Постройте свой мост на дъгата, за да се свържете с душите, които обичате. Тръгнете напред с любов и осветете пътя на другите.

 

Епилог

Медиумизмът в новата епоха

 

Близо 150 години изминаха от основаването на съвременното спиритично движение в Америка. Какво е постигнато досега и какви са перспективите за неговото развитие?

Вече ви разказах как сестрите Фокс поставят началото на спиритизма в Хайдсвил през 1884 г. и как новината за това бързо се разпространява и се превръща в мания. Странен бил начинът за полагане основите на това ново вярване и баналните послания, получавани тъмни стаички, сякаш не обещавали ново духовно развитие

Все пак бил направен важен пробив. Откакто свят светува, духовни видения витаят около хората и винаги е имало медиуми, макар и наричани с други имена, но за пръв път обикновени мъже и жени можели да достигнат до отвъдното и да направят контакт не с бледи и страшни призраци, а с личности, които са познавали. Те вече не разчитали на свещеници, които да им разяснят какво представлява задгробният живот. Тъй като начините за свързване с отвъдното се развили, получавали информация от първа ръка, т. е. от самите починали. Тези, които възприели новото учение, заменили вярата с познание и надеждата със сигурност.

Днес се пренебрегва важността на този факт. Приучени сме по-скоро да търсим истината сами вместо да приемаме мъдростта на миналото. Идеята за връзка с отвъдното – макар че все още се отрича от много хора – е известна на всички ни. Но през 40-те години на 19 век това схващане е довело до коренен обрат. В психиката на човека се отваря една врата, която никога вече няма да се затвори.

Лесно е да се осмива спиритизмът през Викторианската епоха или през нашето време предвид на някои негови аспекти. Има и абсурди: фантоми, облечени в мантии от ектоплазма, летят из въздуха, дребни възрастни дами стоят в тъмни стаички, опитвайки се да извикат умрелите. А и някои медиуми наистина си заслужават иронично отношение. Никой не може да отрече, че историята на спиритизма е опетнена от измама. Човешката природа е такава, че е неизбежно някой безскрупулен самозванец да не извлече полза от лековерните.

Но нека да отчетем и положителните страни на спиритизма. Колко много хора досега са получили утеха и мъката им е била потушена след контакт с тези, за които са смятали, че са изгубени. Има много чудесни и всеотдайни медиуми, които са отстоявали своята кауза, често подложени на преследване. Благодарение на техните усилия познанието за отвъдното е открито за всеки, който се интересува.

Спиритизмът не успя да убеди учените независимо от внушителното количество доказателства, натрупани през последните век и половина, повечето от които събират прах в архивите на Обществото за пси-изследвания. Друго не може и да се очаква. Учените като цяло са привърженици на материализма, който пусна корени в края на Викторианската епоха, и проповядват заблудата, че съществува само това, което можем да видим, да изследваме или да поставим в епруветка.

Все пак има знаци, даващи надежди за промяна. Появява се ново поколение физици с холистичен светоглед за Вселената, възприемащи я като жив организъм, в който всички части са тясно свързани – едно становище, което странно ги доближава до насоката на древните мистични учения.

Има проблясъци – засега нищо повече, че този нов подход на науката може да помогне много да се обясни това, което в миналото се смяташе за свръхестествено, и наистина да се открие ключът към невидимия свят. Квантовата теория поставя много въпросителни към нашата цялостна представа за природата на нещата. Открито е, че субатомните частици, от които е изградена Вселената, не са твърди, а флуидни вещества, които имат вълнова характеристика, или са частици, чиято форма зависи от наблюдателя. Те могат да въздействат една на друга впространството дори когато не са в контакт – феноменът, който Айнщайн нарече „призрачно действие в далечината”, а днешните учени го наричат “вплитане”[7]. Тук някъде може да се открие рационалното зад телепатията и ясновидството.

Сега става ясно и още нещо: че 9/10 от масата, от която е съставена Вселената, е извьн обсега на нашето физическо възприятие. Това може да включва нефизическите планове на живота, закъдето ни е казано, че материята може да се моделира чрез силата на ума и ние създаваме наша собствена реалност чрез мислите си – едно схващане, което вече не изглежда като мистична абстракция, а по-скоро като издържана научна теория.

Вярвам, че след време феномените в стаята за сеанси, материализацията и дематериализацията на духове, съществуването на живот след смъртта и много други загадъчни явления, чиято обективност в момента се оспорва, ще бъдат разгадани по научен път, ще станат приемливи завремето, в което живеем. Тогава старият конфликт между науката и вярата ще изчезне. Учените, които все още се осланят на старите си материалистични схващания, ще открият, че са изостанали от модерното мислене, а тези, които вярват в свръхестественото, но се страхуват зарепутацията си, ще могат свободно да изказват мислите си. Учени и привърженици на свръхестественото ще работят съвместно зазадълбочаването на нашите знания за Вселената и ще разбулят загадките, които объркват човечеството от векове наред.

Фактът, че парапсихологията е на път да се превърне в респектиращ клон от науката, е стъпка в правилната посока, макар че е налице тенденцията нещата да се разглеждат с понятията на земното мислене, а то омаловажава възможностите на душата или на безплътното съществуване и не се интересува от духовното общуване. Някои организации обаче продължават да правят изследвания в това поле.

Една от тях е Асоциацията за научно изследване на аномални явления. Основана е през 1981 г. и нейната цел е да „изучава и изследва областите на човешкия опит и да наблюдава явления, за които няма общоприето обяснение”. Тя се занимава с всички прояви на НЛО. Очаква се членовете на организацията да имат научно отношение по тези въпроси, само не и негативно. Провеждат се семинари и тренировъчни курсове, на които над тристате членове и редица местни групи се поощряват да докладват за своите срещи с необяснимото.

Друга организация е Съвместната изследователската комисия на тръста за оцеляване, който е основан през 1963 г. с цел да обединят пси-изследванията и международното спиритично движение. Той се състои от членове на управителния съвет и съветници, председател е д-р Мичел Колман. Членовете се избират заради симпатиите им едновременно и към науката, и към спиритизма. Секретарят на тръста Денис Бъри ми каза:

– Ние сме тясно профилирани. Тази област на изследване е с много широк диапазон. Опитваме се да прокараме мост между вярванията.

Тръстът се въздържа от обвързване с резултатите от провежданите изследвания. Пси-изследователите гледат да си оставят отворена вратичка и винаги търсят алтернативно обяснение на свидетелствата, дадени от медиумите. Една от най-популярните теории, която е възникнала в края на миналия век, е супертеорията ESP[8].Според нея медиумът чрез несъзнателна телепатия извлича цялата информация от мозъка на човека, присъстващ на сеанса. Като се разшири това обяснение, може да се нагоди към всеки нов случай и да даде задоволително обяснение на всяко показание от медиум. Ако подадената информация е известна на човека, а медиумът не го познава и няма връзка с него и дори те се намират в двата края на света, тогава пак може да се твърди, че медиумът е хванал нещо по телепатия. Ако това нещо съществува някъде в писмена форма, ще набедят медиума, че го е уловил чрез ясновидство.

Обаче, както отбелязва Денис Бъри, ако връзката с отвъдното не е напълно доказана, то не е доказана и тази теория. И тръстът излезе с експеримент, предназначен да изключи въпросната теория.

Преди смъртта си няколко членове на тръста са изброили свои кодове, които могат да се отгатнат само от някой, който знае комбинациите. Те обещаха да се опитат да издиктуват комбинациите от отвъдното. Все още не са успели, но задачата е трудна. Връзката не е лесна и е особено трудно да се предадат серии от произволни числа. Опитите продължават и тръстът все още търси развръзката.

Обществото за пси-изследвания, което направи първите проучвания, на спиритизма в края на миналия и началото на нашия век, сега концентрира усилията си в друго поле на изследване. Експеримент, подобен на кодовия тест на тръста, бе предприет от тях преди няколко години.

Д-р Робърт Таулес от университета в Кембридж, който починал през 1984 г., оставил две кодирани изречения. Неговото намерение било да се открият ключовете и изреченията да се дешифрират чрез връзка с отвъдното. Единствените му указания са, че ключът към първата загадка е откъс от стихотворение или проза, което може да бъде познато по заглавието му, а ключът към второто изречение се състои от две думи.

Ето и кодовете:

INXPH CJKGM FBCVY WYWES NOECN SCVHE GIRJQ TEMJM TXHAT TWPNH CNYBC FNXPF LFXRF QWQL,

и

WTYRR OOFLH  KCDXK FWPCZ KTADR GFHKA HTYXO ALZUP PYPVF AYMMF SDLR UVUB

Досега, макар че са направени много опити, никой не е получил верния отговор. Обществото винаги е готово да изслуша всеки, който смята, че се е справил с кода. Изпращайте своите отговори върху пощенски картички.

Днес спиритизмът се е разпространил във всички части на света. Макар че в континентална Европа трудно ще се открият спиритични църкви, там има много пси-центрове и групи. Една от страните, в които се проявява огромен интерес, е Исландия и много от британските медиуми са поканени да работят там. В Австралия, където до неотдавна спиритизмът беше нелегален, напоследък се появиха много спиритични църкви.

Спиритизмът се разви по много различен начин в Бразилия. Тук движението се базира върху учението от 19 век на французина Алан Кардек. Един от неговите основни принципи е прераждането. Макар че официално Бразилия е католическа държава, спиритизмът съществува рамо до рамо с католицизма, който е задължен да го толерира поради големия брой последователи – много голяма част от населението са привърженици на различни форми на спиритизма.

Бразилия е много бедна страна и спиритичната църква развива голяма обществена дейност, поддържа болници, училища и сиропиталища. Бразилия е известна във Великобритания най-вече с трансхирурзите си, но тук има и много забележителни медиуми, някои от които са световноизвестни.

Преди няколко години се срещнах с Франко Дибалдо, световноизвестен трансмедиум. който с изнасял лекции по света. Написал е много книги, вдъхновени от душите в отвъдното, и твърди, че един от неговите комуникатори е Виктор Юго. Като много бразилски медиуми Ффранко не взима пари, а изпраща постъпленията си в детските мисии, които е основал. Осиновил е 192 деца.

Един писател, който се вдъхновява от душите в отвъдното, е Чико Хавиер – най-продуктивният бразилски автор. Написал е 250 книги в транс с широк тематичен диапазон – от науката до литературата. Твърди, че те са му продиктувани от починали бразилски и португалски писатели. Сега Хавиер се занимава по-малко с обществена дейност поради напредналата си възраст, но младият медиум Раул Тексейра вече е добре познат в Бразилия и извън нея.

Тук има много различни нива вътре в спиритизма. При свързване с наскоро починали близки медиумите работят в транс или чрез автоматично писмо и това е много по-разпространен начин от публичните демонстрации на ясновидци, каквито имаме във Великобритания. Важна роля играят също лечителството и молитвата и много спиритисти се интересуват от висшите аспекти и ценят повече медиумите, които могат да се свързват с високо развити духовни учители, отколкото тези, които показват феномени.

Джанет Дънкън, която е живяла няколко години в Бразилия, а в момента води в Лондон изследователска група, основана на учението на Алан Кардек, ми обясни:

– Спиритизмът гледа зад доказателството, че има живот след смъртта, към основната цел – да се стремим към съвършенство, и това е, което всички ние трябва да се опитаме да постигнем през земния си живот.

Изследователската група се състои най-вече от бразилци, живеещи във Великобритания, но всеки, който се интересува, може да посещава събранията им. Джанет ми каза:

– Ние сме малка група. Много от хората откриват, че е трудно да се постигне вътрешната промяна, което е акцентът на нашата работа.

В разговор с много британски медиуми, които работят в Америка, научих, че там има широко спиритично движение, но равнището на медиумизма е далеч по-ниско в сравнение с Великобритания. Американците създадоха нов феномен – контактьорството. Подобно заниманията с потрепващата маса за сеанси през миналия век сега контактьорството е най-разпространената мода и книгите на Шърли Маклейн спомогнаха много за неговото разрастване.

Разбира се, контактьорството не е нищо ново, но, изглежда, американците смятат, че те са го открили. То стана популярно преди 20 или 30 години. Една от първите контактьорки беше Джейн Робърт чиято книга „Сет” стана класика (Сет е съществото, с което Джейн контактува). Оттогава насам подобни книги заливат пазара, някои от тях провокират мисълта и съдържат философски виждания, други са странни, много са посредствени. Сред книгите, оказали голямо влияние, е „Помагало за правене на чудеса”. Авторка е контактъорката Хелън Кох Шуман. Книгата е разпространена в 100-хиляден тираж и е преведена на няколко езика. Съдържа указания за серия от духовни упражнения и много читатели твърдят, че тази книга е променила живота им.

Често се твърди, че контактьорството е съвременното понятие за спиритизма, но това е повече от опростителство. Попитали Керал Полдж по време на една от визитите й в Америка: „Кой е вашия канал?” В Англия не биха задали такъв въпрос, който показва, че там съществуват други разбирания.

Контактъорите са трансмедиуми, те „прокарват” дадена духовна същност, която в някои случаи става много по-известна от самия медиум. Във Великобритания, макар че тук има няколко известни транс медиуми, които служат за проводник на духовни учители, трансът е нещо необичайно. В Америка медиумите са склонни да работят вътре в спиритичното движение и да се съсредоточат в подаването на лични „послания”, както е и в Англия, докато контактьорите работят извън него и фактически не обичат да се обвързват с организирани църкви.

Думите „медиум” и „контактьор” се тълкуват по различен начин от различни хора. Най-общо обаче медиумът е човек, който се свързва с наскоро починали хора. Контактьор е по-широко понятие и включва комуникация с някакъв източник извън личността.

Контактьорите твърдят, че приемат информация от различни източници. Това включва „висши учители” – души от по-високите нива, които вече не се връщат на Земята, като Христос например, същества от други планети или от нечовешко ниво на съществуване. Невъзможно е да се проверят тези твърдения поради самата им природа и за стойността на получената информация може да се съди само по тези, които са я получили. Няма съмнение, че много от посланията са истинни и полезни и някои от приетите учения заслужават да бъдат изучавани, защото съдържат много мъдрост и красота. Но голяма част са просто несъзнателната мисъл на медиума и това е обяснението за повечето странни източници. Един медиум контактува с делфин. Очевидно са необходими проницателност и внимание, а не сляпо доверяване. Последователите на пророчицата Елизабет Клер събраха багажа си и се оттеглиха преди десетина години в едно отдалечено кътче на щата Орегон, където се скриха в бомбени скривалища в очакване на ядрена война – било им казано, че тя е неизбежна. Докато пиша тази книга, те все още са там.

Дали във Великобритания контактьорството ще излезе на преден план? Като се имат предвид опасностите, които крие, надявам се, не. Без ясно разбиране и трениране на таланта за изпадане в транс въображението може лесно да се възбуди и да бъдат изприказвани безсмислици от така наречения контактьор, изпаднал в самопредизвикан транс, които да се приемат сериозно като изказване на учител свръхчовек. И някои хора могат да повярват, решавайки, че това идва от отвъдното.

Спиритизмът във Великобритания винаги се е придържал към контакти с душите на наскоро починали хора като средство да се докаже, че има живот и след смъртта, за да се успокоят останалите на Земята. Неговата цел е да се представят убедителни доказателства, които не могат лесно да се обяснят. Независимо че често медиумите се отклоняват от този идеал, за тях той все още е основната им функция.

Когато обаче посещавам различни спиритични църкви и разговарям с медиумите, си давам сметка за нарастващото недоволство от този ограничен възглед за медиумизма. Никой не отрича, че той все още има своето място. Винаги ще идват нови хора, които наскоро са загубили близък и искат да намерят свои собствени доказателства за живота след смъртта, и наистина ще са необходими още много медиуми, обучени на високо равнище, за да могат да докажат това. Но чувам редовни посетители на нашата църква да казват отново и отново:

– Не се нуждая повече от доказателства и не се интересувам от ясновидство. Така че къде да отида, щом изляза оттук?

За нещастие винаги ми е било трудно да отговоря на този въпрос. Някои църкви предлагат лекции или дискусии, също центрове като Спиритичната асоциация на Великобритания и Колежа по пси-изследвания. Трябва да се спомене и Домът на Белия орел, който има храмове в Лондон и Хемшър, но не е спиритична организация в чист вид, макар че се базира на учението на духовния водач Белия орел и набляга на учението и на медитацията. Но като цяло спиритизмът страда от липса на учители и медиуми, които да могат да разясняват неговата философия.

Спиритизмът беше динамично движение през и предвестник на Новата епоха, за която сега слушаме толкова много и която обхваща много различни философии. Но в доста отношения той все още е Закотвен в миналия век. Структурата на движението, състояща се от спиритични църкви, в които се провеждат конвенционални служби (с изключение на демонстрациите на ясновидство) смущава много хора, които свързват църквите със сватби, погребения и отегчителни служби. Лично аз, тъй като свиря на орган, обичам службите, протичащи с музика, но разбирам, че не всеки споделя моите вкусове.

Някои последователи на спиритизма смятат, че пси-центровете могат да отговорят по-добре на нуждите на съвременната публика. Това са места, където хората биха могли да общуват помежду си, наред с групите за обучение и дискусии и където медиумите могат да бъдат на разположение за лични консултации. Това е едно възможно развитие в бъдеще. Не е необходимо тези центрове да изместят църквите, дори може да се използват едни и същи помещения, така че да се отговори на нуждите на различни хора.

Може би в това отношение трябва да се учим от начина, по който са устроени нещата в Бразилия – с центрове за обучение, лечение и молитва, защото спиритизмът е религия и според мен не трябва да забравяме този факт. На нас не ни е нужно да провеждаме формални служби, защото много хора се чувстват по-добре от тихата медитация, отколкото от анормалните молитви и пеенето на химни. Но молитвата в някои форми играе важна роля. Спиритизмът е предназначен да развива нашата духовност и да извисява съзнанието ни, за да се изяви най-висшето от нашата вътрешна същност. Без това той е застрашен да се превърне в обикновен психизъм, имащ малка връзка с Бога и накрая малък контакт и с духовния свят.

Намирам за окуражително това, че по-голямата част от медиумите отказват да се придържат към традиционно приетите методи на работа и използват дарбите си в по-широк контекст. Някои от тях се занимават с консултантска работа, която е най-добрата форма на лечителство. В Новата епоха много хора имат пси-възможности в една или друга форма и се нуждаят от помощ за да разберат тази част от своята същност и трудностите, които може да им причини тяхната сензитивност. Разбира се, сега съществуват различни видове консултации и терапия, но медиумизмът има уникален принос в оказването на помощ на хора със специфични дарби или при преодоляване на проблемите, произтичащи от тяхната инстинктивна отвореност към невидимия свят. Такива хора много рядко търсят доказателство за живот след смъртта, собствените им преживявания и интуитивни усещания вече са ги убедили достатъчно. Техният взор е устремен напред, дори извън астралното ниво на отвъдния свят, за да открият нещо по-дълбоко.

Други медиуми се ориентират към регресивната терапия. Това е едно интересно развитие, но все още е частично, тъй като идеята запрераждането допреди няколко години не беше популярна между спиритистите (някои от тях все още са против нея). Една от медиумите, избрала този път, е Джуди Хол от Колежа по пси-изследвания. Тя комбинира способностите си на медиум със знанията си по астрология и достига до миналите прераждания на пациентите си, за да открие корените на техните заболявания и да им помогне да разберат по-добре вътрешната си същност.

Спиритизмът може да докаже своята ценност и при лечение на психични болести. Пътят към тази важна дейност беше прокаран от дрКарл Уикланд в началото на 20 век. Той работел със съпругата си, която била медиум, и твърдял, че в някои случаи се свързвал с духове, обсебили болните, и успявал да ги освободи, възвръщайки здравето на пациента. Оттогава насам някои психиатри осъзнаха, че определени случаи на шизофрения или раздвояване на личността се базират на пси-компонент, дори и ако не са възприели непременно спиритичната хипотеза. Интересно е да се отбележи, че раздвоението на личността може да се прояви с ясновидство или пророчество, които пациентите не показват в нормално състояние.

Не съм си и помислила дори, че всички душевни заболявания се дължат на обсебване – очевидно не трябва да подценяваме странните черти на човешкия ум. Искам да кажа – и медиуми като Тери О’Съливан ще се съгласят с това, – че когато мозъкът се увреди от травма в детските години, която е причинила раздвояване на личността, човек е уязвим от нахлуване на безплътни същности. Това усложнява нещата, тъй като е трудно да се каже кои отклонения са продукт на болното подсъзнание на пациента и кои са резултат от обсебване.

Този проблем се разглежда в дълбочина от д-р Скот Рого. В неговата книга „Безкрайна граница” се описва работата на д-р Ралф Алисън, един от водещите специалисти по раздвояване на личността. Д-р Алисън е един от малкото съвременни психиатри, които открито заявяват своето становище, че причината за заболяването може да бъде обсебване от духове. Много от психиатрите отричат това становище, което според тях е връщане към средновековното суеверие и приписват на медиумите шизофрения и халюцинации. Но сега, когато официалната медицина е склонна да работи рамо до рамо с духовни лечители и с други представители на алтернативната терапия, има надежда медиуми и психиатри да се обединят в бъдеще и да помагат на пострадалите от тази болест.

И ще завърша с нещо лично. Като медиум съм свикнала с идеята за общуване с другия свят и го приемам за чиста монета. А когато го изпитах върху себе си по много драматичен начин, се уверих колко голямо успокоение носи този контакт.

Имам предвид смъртта на моята майка. Макар че беше болна от няколко месеца, не очаквах да си отиде така бързо. Може би трябваше да го предвидя, но медиумите често не виждат това, което ще им се случи и което ги касае много лично.

Не усещах нейното присъствие веднага след смъртта й. Моите духове помощници ми казаха, че тя почива, което е съвсем естествено застарите хора и за онези, които дълго са страдали от неизлечима болест. Няколко дни след смъртта й бях сама в стаята, където обикновено седеше тя, и мислех за нея, когато чух мяукане на френския прозорец. Беше черната котка на съседите, просеше храна. Добре охранена котка, но като повечето от себеподобните си не можеше да не си изкрънка някоя мръвка.

Майка ми много обичаше птиците и обикновено ги хранеше от този прозорец. Тя пъдеше котката, страхувайки се да не ги хване. Но азобичам котки, така че отворих прозореца и я повиках.

Тя вече се готвеше да влезе, когато изведнъж спря. Погледна през мен към нещо в стаята, което аз не виждах, после се изгърби, изсъска и побягна. Да, помислих си аз, мама е тук. Никак не се е променила!

Оттогава тя ми стана още по-близка и ние успяхме да разрешим разногласията си по някои въпроси – нещо, което не направихме приживе. Старая се да не я обвързвам със себе си. Тя трябва да привиква към новия си начин на живот, но зная, че никога няма да отиде далеч от мен и че един ден ще се срещнем отново. Няма значение, че не бях при нея в последния момент, за да й кажа „Сбогом”.

Тъй като животът продължава и знам, че никога не е необходимо да се сбогуваме.

Следващият свят и този след него… Животът е непрекъснато развитие, движение винаги напред по пътя към светлината, любовта и знанието, по пътя, който няма край.

 

 

 

 


[1]    На името на основоположника на хипнозата Франц Антоан Месмер (1734-1815)

[2]    Бейкър на английски означава пекар – Бел. пр.

[3]      Изваждане на матката.

[4]    Екзорсизъм – прогонване на зли духове.

[5]    Елизабет и Робърт Браунинг – съпрузи и поети, представители на късния романтизъм и ранния викториански стил. Бащата на Елизабет е бил ограничен и деспотичен човек – Бел прев.

[6]    Всъщност професор Бендер, който е изследвал задълбочено записите на К. Раудив има две различни хипотези. Според едната – анимистичната – подсъзнателен разум изпраща електронни импулси и те се регистрират като човешки глас на лентата. Другото му предположение, че гласовете се предават по неизвестен начин от други планети или от интелигентен източник някъде в космоса. – Бел. изд.

[7]                        Вж“Вплитането – най-голямата загадка на физиката” от Амир Аксел; изд. “ЖАР”, 2003

[8]    Ектрасензорна перцепция – Бел. ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 7+3=?

*