УСЕЩАНЕ ЗА ПРИСЪСТВИЕ

УСЕЩАНЕ ЗА ПРИСЪСТВИЕ

Глава 12 от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

В непосредствена близост

 

Усещали ли сте някога нечие присъствие, чували ли сте глас от отвъдното, виждали ли сте дух? Ако е така, знайте, че не сте изключение и сте съвсем нормален. Тези спонтанни контакти с отвъдния свят се случват много по-често, отколкото можете да си помислите и не само на медиумите, но и на тези, които се смятат За пълни материалисти и дори не вярват в живота след смъртта. Отвъдният свят е около нас през цялото време и си взаимодейства с нашия. Ние навлизаме в него всеки път, когато заспим, и постоянно сме свързани с него, тъй като в същността си сме духовни същества. Така че не се изисква много – просто отваряне на ума и малка промяна в съзнанието, за да вдигнем булото и да хвърлим един поглед върху по-високите измерения.

Малките деца често имат природна склонност към осъзнаване на отвъдния свят. Техните измислени приятелчета за игра може да са деца от отвъдното. Много познато явление е детето да вижда починал дядо или баба и радостно да разговаря с него. Когато разкаже за това на по-възрастните, те се ужасяват и започват да се плашат.

Когато бях малка, често чувствах присъствие на духове около себе си. Моята баба почина, когато бях на 7 години, но за мен тя все още присъстваше наоколо. Обикновено си говорех с нея наум и й разказвах за своите болки, точно както докато беше жива. Изобщо не чувах каквоми отговаря, но бях убедена, че тя ме е чула и ме е разбрала. Не се страхувах, нейното присъствие беше топло и успокояващо. Това ми се струваше абсолютно естествено, но когато споделих със семейството ми, те се разтревожиха, затова реших повече да не говоря.

При възрастните страхът е онова, което ни държи на разстояние от отвъдното. Той и неверието в съществуването на духовния свят изграждат бариера, която осакатява сетивата ни. Но понякога невидимият свят прониква през тази бариера. Това може да се предизвика от силна емоция, от копнежа да се свържеш с някого от другата страна или от желанието на другите да се свържат с някого на земята. Може да се получи също когато сме релаксирани, тъй като тогава съзнанието престава да ни предпазва и пропуска впечатленията ни оттам.

Срещи с хора от отвъдното

Има много видове контакти с отвъдния свят, като започнем от напълно ясни образи и стигнем до най-смътните, при които е трудно да се определи дали въобще усещаме присъствие. Най-очевидният пример е когато видиш дух, както например се е случило на Джой Кук, която видяла тайнствена жена, докато живеели във вилата, наета през лятото от родителите й.

Трябваше да вземем ключовете от агенцията за недвижими имоти в едно красиво провинциално селце, „на един хвърлей от морето”, както ни бе казал агентът.

– Сигурен съм, че ще ви хареса, къщата е добре поддържана – каза агентът. Собственикът я оставил на свои стари приятели – три сестри, които живеят наблизо, и те ходят там всеки ден, за да проветрят стаите и да се погрижат за градината.

Щом видяхме живописната вила със сламен покрив, ние я обикнахме от пръв поглед. На входната врата ни посрещна синеока жена, която ни каза:

– Влезте: Ще ви разведа наоколо.

Видяхме една от сестрите да плеви градината, тя приятелски ни се усмихна.

На горния етаж, докато майка ми говореше с жената, аз отидох до прозореца на спалнята и погледнах навън към голямата градина. В най-далечния край имаше естествен басейн и там на една пейка под плачуща върба седеше стара дама с голяма сламена шапка на главата, прегърнала един пекинез.

Когато се върнахме в агенцията, за да върнем ключовете и да заангажираме вилата, агентът каза:

– Да, всички в селото се натъжихме от смъртта на старата госпожа Сандерсън. Тя беше странна жена – всеки ден се разхождаше из градината, носейки сламената си шапка, независимо какво беше времето, и не отиваше никъде без малкия си пекинез.

Традиционните духове, като обезглавени дами и монаси с качулки, се броят на пръсти в нашия технологичен век. Повечето са като духа на Джой Кук, обикновени мъже и жени, живели на земята в близкото минало. Аз никога не ги описвам като „духове”, тъй като думата предизвиква недоверие, примесено със страх. Предпочитам да ги наричам хора от отвъдното, тъй като те са точно това – хора, които притежават човешки чувства и характеристики и които живеят в измерение на една стъпка разстояние от нашето.

Разбира се, те определено не ни мислят злото, но въпреки това се стряскаме, като ги видим. И аз все още се стряскам, а съм медиум. При моите първи стъпки като медиум това ми се случваше често. Както си ходех по улицата например, дори без да мисля за нещо, свързано с пси-явленията, изведнъж виждах някой да стои пред мене. Това продължаваше само секунда, но понякога фигурите изглеждаха толкова реални и плътни, че не си давах сметка, че не са живи – докато не изчезнеха изведнъж. Питах се защо това се случва. Защо тези хора се появяваха, когато най-малко ги очаквах, а не по време на упражненията в средата на хората, с които заедно развивахме пси-способности, когато умишлено се опитвах да ги видя? И защо виждах непознати, а не баба ми и баща ми, които знаех, че са близо до мен?

Консултирах се с една възрастна жена медиум. Тя ми обясни, че ако човек има вродени пси-способности, особено когато не използва дарбата си, енергията избива от време на време подобно на парата на кипящ чайник. Именно тогава изведнъж осъзнаваш нещо, което ти идва съвсем като гръм от ясно небе. Всичко, което човек вижда или чува по време на тези преживявания, се дължи изцяло на случайността. Може да види някой, когото познава добре, и да се чуди защо въпросният е избрал именно този момент, за да му се покаже. Всъщност хората от отвъдното вероятно са често около нас, но обикновено не можем да ги усетим. Дори в повечето случаи те се учудват, че сме ги видели. Много лесно можете да видите непознати, не защото те са важни за вас, а защото просто са се случили на това място и по това време.

Тези моментни приливи на пси-енергия издигат нивото на съзнанието ни до духовните измерения. Природните феномени – медиуми, са родени с един вид автоматична връзка с отвъдния свят. Всъщност понякога те не успяват да я прекъснат и имат трудности при завръщането си в нашия свят. Някои медиуми, които не могат да се нагодят, първоначално трябва да се научат да усилват възприятията си.

Джон Маккормак изживял най-голямата изненада в живота си, к­гато в един такъв проблясък видял баба си.

Много обичах баба си и тя мен, но се скарахме и тя спря да ми говори. Бях я обидил с нещо, когато бях на 16 години. За нещастие тя не прощаваше лесно и отхвърляше всички мои опити за помиряване. Тя почина няколко години по-късно, през 1954 година, когато бях войник в американската армия в Германия. Страдах много поради това, че е починала, без да сме се простили. Очевидно тя също е страдала, затова и се появи.

Една слънчева и топла неделя в края на май или началото на юни 1956-а около 11 ч сутринта вървях по пълна с хора улица в Ню Йорк. Бях се запътил към едно близко кафене, за да закуся. Както си ходех, поглеждах нехайно надясно към уличното платно – движещите се коли, магазините и хората бяха окъпани в слънчева светлина. Уличното платно беше широко около 13-15 метра, от двете страни имаше място запаркиране на коли и четири ленти за движение. Точно от другата страна на пътя, в началото на пешеходната пътека, стоеше баба ми. Това ме закова на място. Тя стоеше с количката си за пазаруване, с черната си шапка, палтото и черните обувки – точно както се обличаше, когато отиваше на пазар. Тя изобщо не погледна към мен, и слава Богу, защото определено щях да се притесня.

Тази улица беше много натоварена, но аз не обръщах внимание на трафика, не знам дали в този момент виждах минаващите коли, помня само баба ми как стои там и чака да пресече. След това тя тръгна да пресича и аз едва не умрях! Чувствах как косата по врата и главата ми започва да се изправя! За щастие тя не пресече направо, а вляво от мен (нейно дясно), като остана на същото разстояние от моята страна на пътя и влезе в магазин „Ф. У. Улдърт”, в който майка ми работеше по това време. Още щом баба ми изчезна от поглед, аз си плюх на петите и свих в ъгъла към най-близката кръчма!

Скоро започнал да чува как баба му го вика по име. Това се случвало през нощта, когато всичко било тихо и той не мислел за нещо конкретно. В крайна сметка решил, че тя се опитва да му каже колко съжалява за кавгата, която са имали, затова й казал, че я обича и й прощава. След това изобщо не я чул, нито видял.

Видяхме, че мъртвите ни посещават по много причини и понякога, като бабата на Джон Маккормак, искат да се извинят за нещо сторено от тях на земята или да се помирят с някого. Те могат да изпитват дълбоки угризения за болката, която са причинили, още повече че след смъртта разбират и осъзнават по-добре последствията от думите и постъпките си.

Често когато провеждам сеанси, от отвъдното се появява някой изпълнен с угризения. Един мъж, който бе напуснал семейството си, дойде да говори с дъщеря си и горчиво съжаляваше, че е съсипал живота й. Дъщерята преживяваше подобна ситуация: съпругът й, с когото бяха живели дълги години, я беше напуснал. Тя прости на баща си за пръв път и той й обеща да направи всичко възможно, за да й помогне.

Друга жена беше по-малко склонна да прости, когато на сеанса я свързах с майка й:

– Тя беше толкова лоша с мен, когато беше жива – отвърна жената студено, – не искам да чувам нищо за нея, така че кажете й да си ходи!

Може би е имала основание да храни подобни чувства, но според мен беше жалко, че сърцето й е така студено. Чувствах скръбта на майката, че дъщеря й я отхвърли. Ако бе намерила сили да прости, това щеше да донесе успокоение и на двете.

Човек, който е починал внезапно, често е нетърпелив да се свърже с тези, които е оставил на земята. Подобно внезапно заминаване предизвиква шок и у близките. Толкова често се случва дошлите за сеанс, които наскоро са преживели внезапна загуба, да казват: „Само да имахме възможност да се сбогуваме.”

Хората от отвъдното обикновено се чувстват по същия начин. Имат нужда да изразят любовта си и да кажат онова, което е останало неизказано. Понякога може да искат да дадат практически съвет на близките си как да се разпределят нещата им.

Преживелите състояние близо до смъртта разказват какво е да можеш да виждаш хората на земята, но те да не могат да те видят и чуят. Хората от отвъдното изпитват подобно огорчение, знаейки, че близките им скърбят, а те не могат да се свържат с тях и да им кажат, че са в друго измерение и са живи. Много им помага, когато осъществят контакт и техните любими същества усетят присъствието им. Отвъдният свят е по-красив и по-щастлив от този, но хората там притежават същите човешки качества и изпитват същите чувства като нас.

Усет към присъствие от отвъдното

Не е нужно да сте надарени със специални способности, за да усетите присъствие от отвъдното във вашия дом. Това се случва непрекъснато. Усещането идва по различни начини. Можете да зърнете някого с крайчеца на окото си и когато се обърнете да го видите къде е, той е изчезнал. Или да чуете глас да ви вика по име – звук извън вас или в главата ви. Други общи симптоми са чувството, че ви наблюдават, или полъх на позната миризма.

От време на време може да има пси-явления в къщата – например шумове или местене на дребни предмети. Тук не става дума за действие на полтъргайсти, което е нещо съвсем различно и може да е злокобно. Ако в къщата си имате дух, който разхвърля мебелите наоколо, извикайте, без да се бавите, компетентен медиум. Говоря за онези загадъчни звуци и движения, дрънчене или потрепването на цветята, които също се наблюдават много по-често, отколкото предполагате.

Една жена ми каза, че подушила тютюна на умрелия си баща в неговата стая месеци след като той починал. Освен това всеки път, когато влизала в стаята, намирала снимката на майка си и баща си килната на една страна на стената. Всеки път я изправяла, но няколко минути след това тя пак се измествала. Това никога не се било случвало преди неговата смърт и престанало изведнъж, след като му казала на висок глас, че знае, че той е тук. Друга жена ми разказа, че намерила пръстена, подарък от мъжа й, върху един шкаф, който стигала само ако се покатери на стол. На няколко пъти била оставяла пръстена на различни места и смята, че по този начин мъжът й я предупреждавал да си пази пръстена. Една майка, чиято дъщеря починала млада, намерила цвете, поставено внимателно извън вазата върху шкафа. Била поставила вазата с цветята там в памет на детето си.

Не е нужно да се плашите от такива неща. Ако не можете да намерите каквото и да било естествено обяснение, просто приемете, че това са знаци, че вашите близки от отвъдното са около вас. За да местят предмети, значи им е необходима пси-енергия, която се намира в къщата. Така че ще трябва да свикнете с подобни прояви, ако вие или някой от околните ви притежава пси-енергия. Как произвеждат миризмите и парфюмите, наистина не знам. Все още не можем да разберем много неща в духовния свят. Нямам никакво обяснение например на интересния разказ на Ърнест Мейс от Йоркшир.

Братът на господин Мейс, Норман, починал през 1991 г. Съпругата на Норман поръчала надгробната плоча. Тя била от вида, който се среща на всяка витрина на погребално бюро – с венец от цветя и монограм IHS, издълбан върху левия горен ъгъл. (Монограмът често се използва за украса на надгробни плочи и други християнски паметници – буквите представляват съкращение на надписа върху разпятието: „Иисус от Назарет, цар на Юдея”. Както много хора могат да забележат, този монограм върви с надгробната плоча, която са поръчали. Всички скулптори на надгробни плочи го поставят задължително и добавят името на починалия и някои други надписи по желание на семейството. Но когато надгробната плоча пристигнала, господин Мейс и снаха му едва повярвали на очите си, защото вместо IHS било написано NM. Свързали се с каменоделците и те били озадачени, че стандартно подготвената част от надписа е променена. Те определено нямали пръст.

Предложили да заменят плочата, но семейството решило да остане така. Още по-заинтригуваш, е фактът, че приживе Норман Мейс имал навика да слага инициалите си върху всички свои вещи.

Видения на смъртния одър

Часът на смъртта е времето, когато отвъдният и физическият свят са много близо един до друг. Понякога умиращите виждат приятели и близки, които идват да ги посрещнат и да им помогнат в отвъдното. Виденията на смъртния одър са изследвани от парапсихолозите. Най-известното изследване е дело на д-р Карлис Озис, чиято работа върху ПИТ е донесла много положителни резултати. Д-р Озис издаде своето изследване през 1961 г. под заглавието „Наблюдения на лекари и сестри до смъртния одър”. Той показва, че пациентите са били в пълно съзнание и с бистър ум. Няколко от тях казали, че виждат роднини, за които дори не са знаели, че са умрели. Други виждали красива земя, описанията на която съвпадат с тези на хората, имали ПБС и надникнали в отвъдното. Посетителите и виденията от отвъдното премахват страха от смъртта и правят прехода по-лек.

Хора, които дежурят до леглото на умиращия, също могат да почувстват близостта на духа, стават силно чувствителни и понякога виждат същите видения и чуват музика от друг свят. Дороти Чапмън, медиум от Съри, започнала да се занимава със спиритизъм след едно преживяване край смъртното легло на нейния свекър.

Сестрата ни каза, че кризата ще бъде тази нощ, затова аз и съпругът ми Чарли дежурихме цялата нощ до него. Около 2,30 ч свекър ми започна да се бори за живота си. Чарли и свекърва ми бяха заспали, само аз бях будна.

Чух много викове от градината, някакви хора си подвикваха и се смееха, сякаш току-що са излезли от кръчмата. Помислих си, че ако скоро не престанат, ще изляза навън и ще им направя забележка! После се обърнах и погледнах през стъклената врата, която водеше към хола. Три малки момчета стояха в подножието на стълбата. Други хора се събираха в хола, влизайки от всички посоки, и заставаха зад тях. Тогава чух музика, най-прекрасната музика, която съм чувала някога. Тя продължи известно време, после постепенно заглъхна. В това време съпругът ми се събуди. Свекър ми си отиде в мир няколко часа по-късно.

Според традиционните представи духовете на умрелите се появяват в момента на смъртта, обикновено пред някоя нещастна жертва, която е на много мили разстояние и едва по-късно научава, че този човек е починал по същото време. Това вярване е в основата на всички разкази задухове, но не е лишено от известна истина, литература е изпълнена с подобни примери, на които е дадено наименованието „кризисни видения”. Бренда Маршъл, бившата президентка на колежа по пси-изследвания в Кенсингтън, писа в изданието на колежа „Светлина” за смъртта на съпруга си.

Преди около 5 години, рано една вечер, седях в гостната и изпитах странна отпадналост. Това чувство не ме напусна, а се усили. Не беше като обикновената умора и аз останах в това състояние на спокойно очакване около два часа. Спомням си, че в момента, в който си легнах, изпитах чувство на облекчение, сякаш нещо желано се бе сбъднало, намек за удовлетворение от постигната цел, а след това се отпуснах и се потопих в лека мъгла. По това време моят съпруг пътуваше с кораб към Южна Америка и нямах причина да предполагам, че може да се случи нещо лошо. Едва на другата сутрин получих телеграма, че той е починал внезапно предишния ден по същото време, когато преживях умората, а по-късно научих, че отишъл в кабината си, като казал, че се чувства много уморен.

Не е трудно да се разбере защо се случват тези неща. Когато някой умира, мислите му се насочват към онези, които обича, със силното желание те да бъдат с него. Тъй като астралното тяло се движи чрез силата на мисълта, това желание го отнася моментално там, където иска да бъде. Чувствата на умиращия са толкова силни, че човекът, към когото са насочени, прави ментален контакт или му се удава възможност да го види. Тъй като астралното тяло е копие на фцзическото, духът обикновено се показва какъвто е бил на земята, но понякога астралното тяло може да се види в мъгла – това без съмнение е причината хората да вярват, че духовете се разхождат загърнати в плащове!

Вече казах, че няколко дни след смъртта близките на починалия чувстват неговото присъствие най-силно. Това е съвсем разбираемо в обикновен човешки смисъл. Макар че когато човек почине, винаги някой го посреща в астрала, той все още е загрижен за онези, които е оставил на земята. Вече говорих за това, че умрелите имат необходимост да кажат на семейството си, че продължават да живеят, да уредят някои практически неща и да успокоят тези, които скърбят за тях. Тази необходимост ще ги връща към любимите им хора и към познатите им места. Трябва им време, за да се нагодят към състоянието, което ние наричаме смърт.

Когато любим човек е починал наскоро

Какво трябва да направите, ако изгубите ваш близък и все още го чувствате край себе си?

Първо, не се плашете. Мъртвият е все същият човек, а не призрак. Разговаряйте с него наум или на глас, ако предпочитате, и нека той да знае, че вие го усещате. Запишете си час за сеанс при добър медиум, за да му дадете възможност да се свърже с вас. Ако искате да поставите цветя на гроба му, направете го, но наистина не е нужно. Духът не е заровен под земята. Той е около вас, където и да сте, така че защо не поставите цветя във вашия дом, където той или тя биха им се порадвали.

Отделяйте за вашия близък няколко минути всеки ден, може би вечер, когато е тихо – седнете спокойно и мислете за него. Запомнете, че както той ви липсва, така и вие му липсвате, че ви обича, както и вие го обичате, и иска да ви прегърне и да ви целуне, да седне и да си поговорите. Не очаквайте да се появи изведнъж, нито да го чуете с вашия физически слух. Действително в началото въобще няма да почувствате, че имате контакт с него. Но след време, ако сте настоятелни, ще усетите, че сте го постигнали. Това няма да стане по очевиден начин и вероятно невярващото ви семейство ще си мисли, че халюцинирате, но не допускайте да ви откажат. Вие ще усетите контакта като един топъл вътрешен пламък. Щом веднъж сте го почувствали, вече ще знаете, че истинският контакт с отвъдното се различава от мислите, които произвежда вашето собствено съзнание. Тази разлика не може да се обясни – трябва да я изпитате сами.

Бъдете подготвени за факта, че съзнанието ви ще преминава от едно състояние в друго. Понякога ще усещате, че се свързвате, друг път умът ви ще бъде празен. Не се напрягайте, когато се чувствате празни. Просто останете спокойни и си записвайте сънищата. Запомнете, че сънищата могат да бъдат спомени от астралните срещи.

Със сигурност понякога ще ви е тъжно. Тази емоция не може да не се преживее, тя трябва да намери израз. Траурът бива оприличаван на ампутация – необходимо е време, за да зарасне раната. Дори чувствата от които се срамувате – на изоставеност, злоба, гняв, трябва да бъдат по-скоро освободени, отколкото да бъдат натрупвани; тъй като давайки воля на емоциите си, вие ги преодолявате, а съм сигурна, че хората от отвъдното разбират тези нужди. Когато ние плачем, и те плачат с нас, но това са лековити сълзи, и любовта им ни подкрепя и ни извежда отново от сянката към светлината.

Колко време ще продължи усещането за нечие присъствие, зависи от самия човек и силата на връзката му с любимите хора на земята. Някои остават свързани с години, изчаквайки времето, когато обичаният човек ще се присъедини към тях в отвъдното. Други се разделят много бързо – те са нетърпеливи да открият приключенията в новия си живот.

Ако сте свързани сензитивно с някой от отвъдното, когото обичате, след време ще забележите промяна в него. Пак ще има любов и загриженост, но като че ли той ще е преминал в по-високо ниво на съзнание. От него ще струи повече светлина и радост. Когато почувствате тази промяна, не се опитвайте да задържите човека, като го молите да остане с вас или като искате непрекъснато да ви изпраща „послания” чрез медиуми. Така нашите близки ни носят повече светлина и любов, тъй като те самите се учат и израстват. Почерпете сила от това присъствие и нека тя ви помогне да изживеете живота си докрай, вместо да прилепвате към миналото.

В действителност вие няма да загубите контакта напълно. Понякоганапример при специални годишнини, те ще се връщат отново при вас. Хубава идея е да отбелязвате някак рождения им ден или годишнината от смъртта, като поставяте цветя в дома си в тяхна чест. Близките ви ще усетят вашите нужди и ще направят всичко, за да ви помогнат, когато разберат, че ви е необходимо успокоение или съвет.

Тези съвети често идват по странен начин и ви карат да се питате дали някой не се грижи за вас, или си е чисто съвпадение.

Медиумът Гуен Бисп ми даде типичен пример за това. Къщата, в която живеела, се нуждаела от ремонт, но нямала много пари и не можела да намери подходяща фирма. Тъй като не искала да избере напосоки някоя от „жълтите страници”, помолила за помощ починалия си съпруг. Не след дълго я помолили да излекува малко момче. Баща му се оказал майстор и й предложил услугите си, като й взел по-евтино. Макар че не взема пари за лечение, Гуен приема дарения и парите, които получила същия ден, били колкото да плати за ремонта на къщата.

Винаги когато имам проблем, моля за помощ и винаги нещата се подреждат по някакъв начин. Все попадам на някой, който може да ми помогне, или става така, че човек, с когото имам проблеми, променя поведението си. Естествено, не мога да докажа, че това се дължи на намеса от отвъдния свят, но се случва прекалено често, за да бъде просто случайност.

Как да помолим за закрила

От отвъдното могат да направят много, за да облекчат нашия житейски път. Не трябва да очаквате близките ви да изживеят вашия живот заради вас или да вземат отговорни решения вместо вас, но ако имате проблем и се помолите искрено, много често помощта идва.

И така, седнете и настройте съзнанието си към спокойствие и омиротворение. Изпратете мислите си към тези, които обичате, или към някой, който чувствате, че е най-близо до вас, и помолете за помощ. Не е необходимо да им обяснявате вашите проблеми – те вече знаят за тях. Опитайте се да усетите всяка мисъл, която ви идва в главата, но ако не усетите нищо, не мислете, че не ви отговарят. Може би причината е, че вие се напрягате да ги чуете, а всяко напрежение в мозъка ви създава ментална стена, през която те не могат да проникнат.

Отговорът може да дойде по-късно, когато се отпуснете. Някаква мисъл ще мине през съзнанието ви или може би ще се намери неочаквано решение. Като развивате своите интуитивни способности (ще ви помогнат някои упражнения от Глава 19), ще можете да получавате все повече напътствия по този начин. Може и да не стане веднага, някои проблеми няма да бъдат разрешени. Но най-накрая ще развиете усет, който ще ви помогне да подхождате към тях по по-конструктивен начин.

Няма бездна между нашия и отвъдния свят. Тези, които обичаме, са „по-близко от дъха ни, по-близко от една ръка разстояние”. Не казвам, че като го знаете, по-лесно ще преживеете загубата на този, когото обичате. Няма да сте човек, ако не страдате, но ако сте наясно с всичко това, мъката може да има оздравителен ефект и да допринесе за вашата трансформация. Срещам много хора, преживели загуба на близък, и често съм се удивлявала, виждайки как не малко от тях са превъзмогнали скръбта, излезли са от нея обогатени и по-силни. Защото са погледнали на смъртта от духовната й страна, като ново начало за човека, който е починал, а също и за самите тях. Открили са в себе си духовни заложби, закоито до този момент не са подозирали, че притежават. Станали са медиуми, лечители или учители, които помагат на другите да открият спокойствието, което те са постигнали.

Теса Хюс ми разкри това най-добре. Годеникът й Джон умира внезапно, след като му е направена рутинна операция на таза. Нейният святизведнъж се променил, тя виждала пред себе си само мрачното бъдеще, макар че знаела, че той е с нея и ще й помогне постепенно да започне нов живот. Седем години са минали оттогава и тя признава, че все още понякога я обзема мъка и гняв, че й е мъчително трудно да  живее без него. Теса е превърнала мъката си в средство за духовното си израстване. Днес работи като лечител и помага на други хора да излекуват своя дух. Тъй като тя е успяла, може да опише преживяванията си по следния начин:

Аз много ясно съзнавам, че след преживяването на тази любов съм станала по-чувствителен човек, и че всяка загуба води след себе си скръб, каквато до този момент не си преживявал. Така че аз вероятно все още се боря да преодолея най-голямата мъка на моя живот. В крайна сметка това е един пречистващ душата оздравителен процес. Разбира се, когато ме боли, а то ме боли, много се ядосвам, че той умря и ме накара да изживея всичко това, но човек не може да върне времето назад.

Това трябва да е било най-обогатяващото преживяване в моя живот… най-голямата мъка и същевременно най-голямата възможност.

Надявам се, че съветът, който ви дадох в тази глава, ще ви донесе спокойствие, ако скърбите за някой, починал наскоро, и ще ви помогне да почувствате, че вашият любим човек е наблизо. По-нататък ще обясня в детайли как да развиете това усещане и може би вие самият ще станете медиум. Но преди това искам да хвърлим поглед на обективните свидетелства за живота след смъртта. Съществуват много свидетелства, от най-различни източници. И някои от тях е изключително трудно да бъдат отхвърлени.

One Comment

on “УСЕЩАНЕ ЗА ПРИСЪСТВИЕ
One Comment on “УСЕЩАНЕ ЗА ПРИСЪСТВИЕ
  1. Наистина всичко, което човек вижда или чува по време на тези преживявания, се дължи изцяло на случайността, макар че лично аз не вярвам в случайни неща. Това, че може да види някой, когото познава добре, и да се чуди защо въпросният е избрал именно този момент, за да му се покаже. Всъщност хората от отвъдното вероятно са често около нас, но обикновено не можем да ги усетим. Дори в повечето случаи те се учудват, че сме ги видели. Статията ви е изключително интересна и се радвам че попаднха на нея.Дано често ни пишете понеже вече ще ви посещавам всеки ден,По Земята се случват всякаквинеща и не бива да ни учудва нищо и никой.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 9+0=?

*