ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН СПИРИТИЗЪМ – ОТ КНИГА НА МЕДИУМИТЕ

ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН СПИРИТИЗЪМ

Алън Кардек

Недоверчивото отношение към съществуването на духове­те се корени в липсата на познания за тяхното естество. Обикновено те се приемат като нещо, чието съществуване не е необходимо да се демонстрира. Много хора ги познават само от фантастичните истории, чути през детските години, почти както някои познават историята от романите – без стремеж да проверят дали тези истории, изчистени от забавните допълнения, имат някаква фактическа база. Не им се главо­боли с това да отстранят горчивата обвивка, за да стигнат до бадема, и затова направо го хвърлят. По същия начин някой пуритани, шокирани от някоя ругатня, подлагат всичко на отрицание.                                                  

Каквато и да е представата за духовете, тя непременно се основава на убеждението, че извън материята съществува разум. Вземаме за отправна точка съществуването, оцелява­нето и индивидуалността на душата-, за което’спиритуализмът е теоретично учение, а спиритизмът – проява. Нека за малко се абстрахираме от проявите и водени от индукцията видим до какви изводи ще стигнем.

От мига, в който е признато съществуването на душата и нейната индивидуалност след смъртта, трябва също да се признае, първо – че това е различна природа от тялото, макар че веднъж отделила се от него за кратко време тя запазва свойствата му; второ – че тя притежава собствено съзнание, позволяващо й да страда или да се радва. Приемаме, че тази . душа отива някъде. Какво се случва с нея? Къде отива тя? Общоприето е, че тя отива или в небесата, или в пъкъла. Но къде са небесата и къде – пъкълът? Казано е в други времена, че небето е над нас, а адът – под нас. Но сега, когато знаем, че земята е кръгла, Кое е над нас и кое под нас? Движението на звездите ги поставя за 12 часа под нас. А безкрайността на Космоса? Там, където човешкият поглед потъва в необятни пространства? Истина е, че знаем нещо за земните недра, но какво ще стане, когато геологията ги изучи окончателно? А тези концентрични сфери, известни като „небеса от огън” и „небеса от звезди”? Знае се, че Земята не е център на световете, че нашето Слънце е просто едно от милионите слънца, греещи в Космоса, всяко от които е център на своя планетна система. Какво става със значението на Земята, размито в тази необятност? По каква неуточнена привилегия тази незначителна прашинка, незабележителна нито с разме­ра си, нито с мястото си, нито с нещо друго, единствена ще е населена с разумни същества?

Досегашното учение за местонахождението на душите си противоречи с научните факти. Друго, по-логично учение им определя владения без точни координати – всемирното прос­транство. Това е един изцяло невидим свят, в средата на който живеем, който ни заобикаля и винаги е в пряк контакт с нас. Невъзможно ли е? Има ли нещо нелогично? Не е само това. Всичко ни говори, че не може да бъде другояче.

Но какво ще стане тогава с тях, ако ги лишите от бъдещите наказания и възнаграждения и от тяхното специално пред­назначение? Забележете недоверието, че на такива места наказание или възнаграждения изобщо съществуват, поради представянето им в неприемлива светлина. Ако вместо това кажете, че душите намират щастието или мизерията в самите себе си, че техният жребий е определен от моралното им състояние, че срещата на добрите и състрадателни души е извор на блаженство, че в зависимост от степента си на прочистване те ще проникнат и видят дълбочината на мъд­ростта, всеки ще го разбере без усилие. Нека кажем отново, че душите се стремят към висшата степен само чрез усилията,

които полагат за собственото си усъвършенстване и след серия от изпитания за пречистването си. Ангелите са души, достиг­нали най-високото ниво, което всички могат да достигнат с усилия. Те са Божии пратеници, задължени да наблюдават изпълнението на неговите замисли из цялата Вселена, щаст­ливи от славната си мисия. Демоните са души още грешни, но души, които могат да се пречистят, и това говори повече за справедливостта и добротата на Бога, отколкото учението, че те са създадени и обречени завинаги на зло.

Духовете са души лишени от телесната си обвивка. Ако духовете бяха нещо отделно, тяхното съществуване би могло да се приеме хипотетично. Но ако приемем, че съществуват душите, трябва да приемем, че съществуват и духовете, които не са нищо друго освен души. Ако приемем, че душите са навсякъде, автоматично трябва да приемем, че и духовете са навсякъде. Съществуването на духовете не може да бъде отречено, без да бъде отречено съществуването на душите.

Това,- наистина, е само теория по-смислена от всяка друга. Но не е малко да има теория, непротивопоставяща се нито на разума, нито на науката. Дори нещо повече, тя е подкрепена от факти, потвърдена от разсъждения и опити. Ние намираме тези факти във феномена на спиритическите прояви, които са явно доказателство за съществуването на душата и нейното оцеляване от тленното тяло. Но при много хора вярата свършва дотук. Те приемат съществуването на душата, рес­пективно и на духовете, но отричат възможността да се контактува с тях, тъй като материалното не може да влиза в контакт с нематериалното. Това се базира на липсата йа знания за естеството на духовете. Възприета е съвсем неточ­ната версия, че те са абстрактни, неясни същества, което е невярно.

Нека първо поговорим за духа в неговата цялост с тялото. Духът принципно съществува, тъй като е нещо, което МИС­ЛИ и ОЦЕЛЯВА. Тялото е само дреха, която духът напуска, когато тя се изхаби. След смъртта духът съблича първата, материалната, но не и втората, полуматериалната, която служи за връзка с тялото. Тази полуматериална обвивка в човешката форма образува за духа флуидно, мъгливо тяло. невидимо за нас в обичайното си състояйие, притежаваща някои свойства на материята. -Тази обвивка ще наречем ПЕРИСПРИТ. Духът тогава не е абстракция, а същество ограничено и очертано, на което се иска да бъде видимо и досегаемо, приличащо на човешките същества. Защо тогава не може да въздейства върху материята? Дали защото тялото му е флуидно? Но ако е между най-редките флуиди, .тези, които изглеждат неизмерими – например електричеството -как тогава човекът е създал най-мощните си двигатели? Нима неизмеримата светлина не е пример за въздействие на хими­ческо въздействие върху измеримата.материя? Ние не позна­ваме специфичната материя на перисприта, но нека предпо­ложим, че той е изграден от електричество или нещо подобно. Защо тогава да не притежава същите специфични свойства?

Съществуването на душата и това щ Бога – резултат едно от друго – служат за база на надстройката, преди да навлезем в спиритическа дискусия, необходима да убедим нашия събе­седник.                                                               

Ако на следните въпроси: „Вярвате да в Бога?”, „Вярвате ли, че има душа?”, „Вярвате ли, че притежавате душа?”, той отговори отрицателно или дори просто каже: „Не знам”, „Надявам се да е така, но не съм сигурен” – най-учтивият израз на отрицание, прикриващ съществуването на т. нар. прилични предразсъдъци, ще е безполезно да се продължава по-нататък, защото това ще бъде равносилно да демонстри­рате свойствата на светлината, пред слепец, непризнаващ съществуването й. В крайна сметка спиритическите прояви не са нищо друго освен прояви на свойствата на душата.

Ако основата е приета» но не като нещо вероятно, а като нещо сигурно, то съществуването на духовете се подразбира.

Ако духът иска да контактува с човек, значи той иска да обмени някаква информация с него. И защо не? Какво е човекът, ако не дух, затворен в тяло? Защо свободните духове да не могат да контактуват с пленените, също както свободен човек може да контактува с окован? След -като приемате оцеляването на душите, защо да не приемете оцеляването на чувствата? След като душите са навсякъде, не е ли естествено да се мисли, че душата, която ни е обичала през живота си, ще е близо, до нас и след това и ще използва за това предимствата на състоянието си? Нима през живота си не е

въздействала върху материята на тялото? Нима не е била тя тази, която е направлявала движенията му? Защо тогава, след смъртта си, бидейки в съгласие с друг дух, ограничен в тялото си, да не използва това тяло, за да изрази мислите ей, както някой ням би използвал говорител, осигуряващ контакта му с говорещите?

Нека за миг се абстрахираме от фактите, които според нас, правят нещата неоспорими. Нека ги приемем като скромна хипотеза и |юискаме от скептиците да ни убедят не просто чрез отрицание, а с категорични доводи, че това е невъзмож­но.

Установяваме се на тяхна територия и те преценяват нещата през призмата на материалните закони, използвайки арсенала на математически, физически, химически, механич­ни и физиологични доказателства от А до Я, винаги започ­вайки с принципа за съществуването и оцеляването на душа­та. И така:

ПЪРВО. Съществувалата в нас през живота ни душа не ,може да съществува като дух след смъртта.

ВТОРО. Ако той (духът) мисли, той не мисли за този, когото е обичал.

ТРЕТО. Ако той мисли за този, когото е обичал, той няма да пожелае да се свърже с него.

ЧЕТВЪРТО. Ако той може да бъде навсякъде, той не може да бъде до нас.

ПЕТО. Ако е до нас, той не може да контактува с нас.

ШЕСТО. Със своята флуидна обвивка той не може да въздейства върху инертната материя.

СЕДМО. Ако той може да въздейства върху инертната материя, той не може да я оживи.

ОСМО. Ако може да я оживи, той не може да направлява ръката да пише.

ДЕВЕТО. Направлявайки я да пише, той не би могъл да отговори на: нашите въпроси, и да предаде своите мисли.

Когато противниците на спиритизма ни убедят, че това е така, с ясни доводи като тези, с които Галилей е доказал, че не Слънцето се върти около Земята, а тя около него, тогава бихме приели, че съмненията им са основателни. За съжале­ние, до ден днешен техните аргументи се изчерпват с думите „Не вярвам в това”, „Това е невъзможно”. Те несъмнено ще кажат, че и ние трябва да докажем своите твърдения. Ние ще ги докажем и ако те не приемат нито доводите, нито фактите, ако те отрекат дори очевидното, ще трябва да докажат, че доводите ни са фалшиви, а фактите – невъзможни.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 5+3=?

*