ЧУДНО И СВРЪХЕСТЕСТВЕНО

ЧУДНО И СВРЪХЕСТЕСТВЕНО

Алън Кардек

Ако вярата в духовете й техните прояви е ограничено схващане, продукт на определена система, с някои прояви на разума, подозрително напомнящи на илюзии, как бихме си обяснили толкова силното й въздействие върху хората, древ­ни и съвременни, в свещените книги и във всички известни религии? Това е, биха казали някои критици, логично, защото човекът винаги е обичал чудесата. Но какво считаме за чудо? Това, което противоречи на законите на природата. Тогава, след като сте така изцяло запознати със законите на приро­дата, за вас е възможно да ограничите и властта на Бога? Докажете, че съществуването на духовете и техните прояви противоречат на природните закони. Размишлението е едно от свойствата на духа. Възможността да въздейства на мате­рията, на нашите чувства, следователно Да предава собстве­ните си мисли, е резултат на нашата чувствителност към неговото физиологично състояние. В този факт няма нищо свръхестествено или чудно. Когато един умрял човек, напълно мъртъв, възкръсне телесно, когато разпръснатите му органи се съберат и тялото му се възстанови и върне към живот, това ще бъде чудо, свръхестествено, фантастично.

Независимо дали го признавате, или не, трябва да се каже, че духът може да повдигне масата и да я поддържа във въздуха без ничия подкрепа. Не е ли това унижение на закона за гравитацията? Да, на познатия закон, но дали Природата е казала последната си дума? Преди да бъде открита подемната сила на газовете, кой би казал, че тежка машина с хора в нея ще триумфира в небето? Не е ли изглеждало това в очите на тълпата като нещо свръхестествено, дяволско? Ако преди стотици години някой беше казал, че може да се изпрати съобщение на пет хиляди мили и да се получи отговор за няколко минути, щеше да бъде сметнат за глупак. А ако го беше направил, щяха да сметнат, че има връзки с дявола. По това време се е считало, че единствено дяволът може да се движи с такава скорост. Защо тогава един непознат флуид да не притежава свойството при някои обстоятелства да преодо­лее ефекта на материалното тегло, както водородът неутра­лизира теглото на балона?           

Това е само сравнение и идва просто да покаже, че физически това не е невъзможно. Сега бихме желали да пристъпим към възприемането на този феномен предпазливо, за да избегнем евентуална заблуда. Всички отрицания не могат да го направят несъществуващ, докато не се докажат. За нас тук няма нищо свръхестествено. Това е всичко, което – можем да кажем засега.

Ако фактът е потвърден, би могло да се каже, че го приемаме. Приемаме дори причината, която изтъквате, че това е непознат флуид. Но какво доказва намесата на духове? Би могло да се представи едно стабилно доказателство, но все пак трябва да се проследят останалите части на книгата. Ще кажем само с няколко думи, че то теоретично се съдържа в принципа – всяко разумно действие има разумна причина. На практика в забележката, че този феномен се нарича спйри-тически, се съдържа доказателство за разум, съществуващ извън материята. Този разум е извън разума на участниците в спиритическия сеанс – това е доказано на практика. След като действащото същество не може да бъде видяно, то трябва да е невидимо. Така.в поредицата от наблюдения научаваме, че невидимото същество, което сме нарекли дух, не е нищо друго освен душата на този, който е издъхнал физически,и чиято смърт е свалила от нея грубата, видимата обвивка, оставяйки й само безплътната обвивка, невидима в нормал­ното си състояние.                                          

Въздействието на невидимите същества върху материята е резултат от свойствата на тяхната флуидна обвивка. Това въздействие е разумно, защото смъртта отнема само тялото, не разума. Това е ключът към феномена, който погрешно наричат свръхестествен. Съществуването на духовете не е в такъв случай предварително изградена система, въображаема хипотеза за обяснение на фактите. Всичко е резултат от

наблюдения и естествени изводи за съществуването на душа­та. Да отречем това въздействие, значи да отречем душата и нейните свойства. Този, който мисли, че може да даде по-ра­ционално обяснение на тези разумни действия и най-вече да обясни причината за това, нека го направи и тогава неговите заслуги ще бъдат дискутирани.

За този, който приема материята като единствена сила в природата, ВСИЧКО, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОБЯС­НЕНО СЪС ЗАКОНИТЕ НА МАТЕРИЯТА, Е ЧУДНО И СВРЪХЕСТЕСТВЕНО и за него ЧУДЕН е синоним на суе­верие. За такива хора религията се основава на съществува­нето на нематериалното, което за тях е суеверие. Те не смеят да го кажат на висок глас, само го шепнат, като външно се застраховат, твърдейки, че религията е нужна на хората, за да възпитават добре децата си. Но трябва да се избере едно от двете – или религиозните принципи са истина, или са лъжа. Ако са истина, това е така за целия свят. Ако са лъжа, не са ли по-добре невежите, отколкото просветените.

Тези, които атакуват спиритизма като нещо нереално, се базират на материалистичните принципи. Отхвърляйки всич­ко нематериално, те отхвърлят и съществуването на душата. Стигайки до дълбините на техните разсъждения, внимателно изучавайки чувствата в думите им, вие ще видите почти навсякъде тези принципи, ако не категорично формулирани, то забулени под претенциозно разумната им философия.

Така, отхвърляйки всичко произтичащо от съществуването на душата, поради нематериалното му звучеяе, не приемайки причината, те не приемат и последствията. Оттук се налага и изводът, че неспособността им да отрекат гласно спиритизма се крепи на тоталното отричане без аргументи на всичко, което не е материално: За тях необходимостта да познават това, за което говорят, е най-малката им грижа. Те си мислят, че изтъкват необорими доказателства, плод на задълбочени изследвания, между които са конвулсиите на св. Медар, камизарите от пещерите, монахините от Лоудън. Според тях това са явни измами, за което никой не спори. Но защо мислят, че тези истории са евангелието на спиритизма? Нима привържениците на спиритизма не признават, че шарлатани­те използват точно такъв тип доказателства, за да оцелеят?

Че въображението създава, а фанатизмът преувеличава пове­чето от тях?

За да разберете спиритизма, трябва да го изучите подроб­но. Няма наука, която може да бъде овладяна без изразход­ване на труд и време. Спиритизмът, който се докосва до най-важните въпроси на философията и всички отрасли на обществения ред, включително и до физическото и моралното състояние на човека, което само по себе си е отделна наука, не би могъл да бъде овладян за няколко часа. Този, който иска да проникне под повърхността, би трябвало да пожертва месеци и години, защото спиритизмът не е въртене на маси, както смятат някои. Но те обикновено говорят въз основа на „богатия” си опит, т.е. присъствието на един или два сеанса, най-често за развлечение или за убиване на времето. Ще възразят, че нямат време за повече. Но след като нямат време да го изучат, нека не говорят за него, а още по-малко го съдят.

Нека резюмираме следните предложения:      

1.  Всички спиритически явления имат за основен принцип съществуването на душата, оцеляването й след смъртта на тялото и нейните прояви.

2.  Тези явления, подчинявайки се на природните закони, не съдържат в себе си нищо ЧУДНО или СВРЪХЕСТЕСТ­ВЕНО, в буквалния смисъл на тези думи.

З. Много факти се приемат като свръхестествени поради непознаване на тяхната същност. Спиритизмът ги обяснява и ги причислява към природните явления.                     /

4. Между обстоятелствата, наричани свръхестествени, има много,  които спиритизмът отрича и чието място е сред суеверията.

5.  Доколкото спиритизмът признава, че в много от разп­ространените поверия има частица истина, отхвърля вероят­ността всички подобни истории да са плод на въображейието.

6.  Да се осъжда спиритизма за това, което не приема, е чиста проба незнание, обезценяващо мнението на този, който го дава.

7.  Обяснението на спиритическите явления представлява цяла наука, цяла философия, изискваща сериозно и подробно изучаване.

8.  Спиритизмът може да бъде критикуван само от този,

който е отлично запознат с него, изцяло го е изучил, изцяло го е изследвал с търпейието и упоритостта на добросъвестен наблюдател. Наблюдател, който не се впечатлява от забележ­ката „няма такова нещо”, а старателно проучва всеки аргу­мент. И когато отхвърли нещо, го отхвърля не просто от отрицание, а защото има по-категорични поводи. Такава критика още не е чута.

Споменахме думата ЧУДО. В основното си значение ду­мата ЧУДО означава нещо свръхестествено, нещо прекрасно. Академичното й звучене обаче е по-широко или АКТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА БОЖЕСТВЕНАТА СИЛА ВЪРХУ ОБИЧАЙНИТЕ ПРИРОДНИ ЗАКОНИ. Това в действител­ност е обичайното й значение й като метафора то ни обяснява причините за някои изненадващи ни явления. Това не бива да ни кара да мислим, че Бог е решил да ревизира някои закони, създадени от самия него. Целта ни е да докажем, че спиритическите феномени, колкото и да изглеждат необясни­ми понякога, не са извън тези закони. Те не. са свръхестест­вени, не са чудеса. Едно чудо не може да бъде обяснено. Едно спиритическо явление, напротив, може да бъде обяснено по най-разумен начин, защото е последствие на основните зако­ни. Чудото има различен характер. То е изолирано, несвър­зано с нищо, неповторимо. Но когато започне да се репроду-цира и то от различни личности, то престава да бъде чудо.

Науката всеки ден твори чудеса в очите на невежите. Някога всеки, който е знаел повече от останалите, е минавал за магьосник и тъй като се е мислило, че тези знания могат да бъдат получени само от дявола, знаещият е бивал изгарян. Сега, когато хората са много по-цивилизовани, се огранича­ват с изпращането му в лудницата.

Когато човек наистина умре, както споменахме в началото, би могъл да бъде върнат към живот само с божествената намеса. Това наистина би било чудо, тъй като противоречи на природните закони. Но ако човек само изглежда мъртъв, ако е изпаднал в латентна виталност и науката успее да го съживи, това в очите на просветените би било природно явление. Невежите обаче биха го обявили за чудо и авторът му би бил пребит с камъни или обожествен, според настрое­нието на тълпата.

В някои страни, ако един учен издигне хвърчило с метален проводник и чрез него привлече мълния върху някое дърво, запалвайки го, този нов Прометей би бил сметнат за обладан от нечисти сили, Казано между другото, в нашите очи Про­метей изглежда като предшественик на Франклин. Йехова; спирайки движението на земята, би сътворил истинско чудо, защото знаем, че никой не е надарен с такава сила. Във всяко спиритическо явление, колкото и изключително да е то, има въздействие на окултни сили. Но ако явлението е продукт на действието на невидими сили, то не е по-странно от други явления, защото окултните сили са част от силата на приро­дата, която непрекъснато оказва влияние както върху мате­риалния, така и върху духовния свят.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 6+3=?

*