викане на духове

викане на духове

от книгата на Мери Ан Уинковски КОГАТО ДУХОВЕТЕ ГОВОРЯТ

 

ЧАСТ II

За духовете, непреминали в отвъдното

2

ИСТИНАТА ЗА ДУХОВЕТЕ

Отделяне на фактите от измислицата

Ако гледате популярни телевизионни сериали като „Медиум” или „Шепот от отвъдното” или сте гледали иг­рални филми като „Призрак”, „Ужасът в Амитивил”, „Гла­сове от мрака”, „Шесто чувство” и „Прозрачно минало”, вероятно съзнавате, че злонамерените духове и отмъс­тителните призраци са запазена марка на Холивуд, която има за цел не само да кара косите ви да настръхват, но и да ви забавлява. Разбира се, тъй като аз „наистина виждам мъртви хора… непрекъснато”, всекидневният ми опит в това отношение не е така драматичен като онова, което можете да видите на малкия и големия екран.

Понякога чувствам разочарованието на хората, за ко­ито разговорът ми с духа в тяхната къща не е така въл­нуващ, както са предполагали. Те обикновено ме молят да накарам духа да направи това или онова. И когато духът просто откаже да изпълни номерата или командите, ня­кои собственици на обитавани от духове домове са искре­но разочаровани от мен! Просто не разбират колко обик­новен може да бъде разговорът с един дух. От моя гледна точка срещите, разговорите и изпращането на духовете в отвъдното е работа като всяка друга. За мен срещата с някой дух не е като сцена от холивудски филм. А ако беше, не знам как щях да продължа да живея нормално.

Днес и във всички медии историите за срещи на живите със света на мъртвите стават все по-популярни. В резултат нараства все повече грешната информация за духовете – независимо дали поведението, характеристиките или неправилно приписвани сили, – която хората приемат за истина.

Повечето хора, които се свързват с мен, наистина съжителстват с духове или в домовете им има някакъв вид негативна енергия. Обикновено, когато хората твърдят, че някъде наоколо има дух, не могат да посочат един единствен характерен фактор, който ги принуждава да търсят помощта ми. В повечето случаи са ме чули да говоря по телевизията или радиото за проблемите, които могат да причинят духовете, и ги разпознават точно като проблемите, които имат в момента. Когато потвърдя, че в къщата им наистина има духове, обикновено казват: „Е, ние просто помислихме, че не всичко с тази къща е наред”.

Други са напълно убедени, че къщата ми е обитавана от духове и не ми вярват, че е чиста. Този тип хора са готови да спорят безкрайно с мен. „Но аз знам, че тук има дух, защото къщата има студени кътчета / чувам дрънченето на вериги / живея близо до гробище / има мухи на тавана / къщата ми е построена върху старо гробище…

За петдесетте години общуване с духове аз съм възприела философията: „Никога не казвай никога”. Готова съм да призная, че някой ден мога да попадна способни да влияят на околната среда по някой от посочените начини. Може би един ден ще срещна дух, окован във вериги, и те ще дрънчат по пода, когато той се движи. Но досегашният ми опит показва, че ако имате мухи в таванското помещение, това не означава, че къщата ви е обитавана от духове. Вероятно имате дупки в мрежите, които покриват прозорците.

Мога да разбера желанието на хората, които приписват проблемите си на духове. Обяснението е просто. Очакват, че след като ми се обадят, ще посетя дома им и ще премахна негативната енергия или ще накарам духа да премине в отвъдното. Но случаят невинаги е такъв.

Основното е да се приеме, че лоши неща се случват и на добрите хора. Не можете да обвините духовете за всичко лошо или нередно, което се случва в живота ви. Хората, които постъпват така, ме карат да се чувствам зле. Питам се: Какво са сторили в предишния си живот, че са толкова нещастни в този. Но колкото и силно да искам, не мога да им помогна, ако около тях няма дух или негативна енергия. А дори когато мога и успея да прогоня духа или негативната енергия от дома им, това не означава, че собствениците им ще спечелят от лотарията на следващия ден. Прочистването на къщата просто ви осигурява спокойствие и сигурност, че няма да бъдете възпрепятствани в начинанията си от лоша енергия или от бродещ зъл дух.

Духовете и физическото присъствие

Духовете не черпят енергия от телевизора ви или от други електрически уреди

Много хора, които имат дух в къщата си, докладват за своенравни електрически уреди – компютри, които се повреждат сами; смущения в телевизора или мобилния телефон заради статично електричество; премигващо осветление. Тези признаци могат да оказват присъствие на дух в къщата ви, но не означават, че непременно имате дух, който източва електроенергия, за да съществува.

Духовете имат нужда от енергия, разбира се, защото те самите са енергия. Нямат физическо тяло, не се хра­нят, не спят, но имат нужда от енергия, за да оцелеят. Не механична енергия като електричеството, което за­хранва компютъра ви. Енергията, която духовете тър­сят, няма материална форма или изява. Тя е метафизич­на. Помислете над това: Хората притежават постоянни физически и емоционални енергийни полета, физическата ви енергия може да бъде измерена посредством различни тестове, скенери и сензори. Малко по-трудно е да се из­мери количеството на емоционалната ви енергия. Тя влияе реално (и често директно) върху физическата ви енергия. Емоционалните промени предизвикват реакции и в тяло­то ви. Помислете например какво става, когато човек се ядоса. Кръвното му налягане се покачва, пулсът му се уско­рява, енергията му като цяло се променя.

Колко пъти сте описвали себе си или другите с думи­те: „Днес имах много малко енергия”? Или сте обяснявали смущението, което непознат извиква у вас, с „негатив­на енергия”? Или сте правили комплимент на някого, че е „енергична личност”? Tози вид емоционална енергия може лесно да се прехвърля. Възможно е да се чувствате тъж­ни или изтощени след погребение, защото сте прекарали много време в компанията на опечалените и дори само защото сте разговаряли с тях. Можете да почувствате прилив на енергия, след като сте гледали забавен или въл­нуващ филм. След като схванете идеята за енергийните полета, които ни обграждат, може би ще започнете да разбирате какъв тип хора и ситуации е най-вероятно да привлекат останалите на земята духове.

Сега да се върнем към премигващото осветление, повреждащите се компютри и смущенията във функциите на мобилния телефон. Ако духът е чиста енергия и стои до нещо, което използва друг източник на енергия, не означава ли това, че той може да повлияе на другия източник на енергия или на апарата, свързан с него? Не е трудно за духовете да осъзнаят, че могат да повредят компютъра ви, ако застанат до него. Те също така веднага забелязват в каква ярост изпадате, когато компютърът ви откаже да рабо­ти. А вашият гняв е добър източник на енергия за тях. Как мислите, колко ли често те ще застават до компютъра ви, докато работите, с надеждата бързо да получат енергия?

Духовете не могат да черпят енергия от други духове

За да съществуват, духовете имат нужда от емоци­оналната, метафизична енергия, създавана от живите организми. Те не могат да черпят енергия от други духо­ве. Всъщност, когато дух влезе в някое помещение и види, че то вече е заето от друг дух, единият си тръгва. Ако домът ви е обитаван от няколко духа, можете да бъдете сигурни, че всеки един от тях си има определено собстве­но пространство. Те не седят един до друг, заети в игра на карти, през целия ден. Изключение правят духовете, събрани във високоенергийни места като театри, където тълпата създава достатъчно енергия.

Когато на духовете не достига енергия, те изпадат в летаргия и започват да си търсят нови енергийни из­точници. Само веднъж съм срещала изпаднал в летаргия дух. Когато едно семейство започнало ремонт на стара­та къща, в която живеело, духът на предишната собстве­ничка на къщата сякаш се събудил и започнал да проявява присъствието си. Енергията, която отделяли строител­ните работници, го съживила достатъчно, за да започне да създава всякакви проблеми и да ги накара да изостанат с месеци от графика. Стараел се да създава спорове и недо­разумения между двамата съпрузи, собственици на имота. Тъй като ремонтът щял да продължи дълго време, те не живеели в къщата. Всеки път, когато идвали да нагледат възстановителните работи, избухвали в неочаквани и не­въздържани спорове. Дори още по пътя да били постигнали съгласие, че определено, абсолютно сигурно, ще поискат подовете да бъдат покрити с плочки, след като останели в къщата само няколко минути, започвали да спорят дали да не бъдат от дърво.

Накрая ми се обадиха и аз отидох да говоря с духа. Бив­шата собственичка ми каза, че цели петдесет години е седяла мирно и тихо в дома си. Тя бе дребна и крехка – ве­роятно не тежеше повече от трийсет и пет килограма. През годините получавала достатъчно енергия от редки­те гости и успявала да оцелее. Но когато започнали ремон­тните работи, енергията й се повишила и тя се погрижи­ла да обяви присъствието си!

Духовете не притежават свръхестествени сили

Простият факт е, че духовете са обикновени хора, намерили смъртта си. Няколко пъти съм била свидетел на случаи, когато духът притежава висока енергия и може да премества физически обекти или да създава усещане­то за физическо присъствие, за да привлече вниманието на живите. Когато Луната е пълна или наближава да се напълни, повечето земни духове имат достъп до енергия, която им позволява да бъдат видимо по-активни. Духо­вете също така трябва да могат да черпят енергия, ко­ято да отговаря на ръста и личността, които са имали като живи. Например духът на малката крехка дама със сигурност няма от енергията, от която се нуждае духът висок метър и деветдесет и тежащ деветдесет килограма борсов посредник, чието хоби е участието в ма­ратони!

Предполагам, че единствената способност на духовете, която може да бъде сметната за свръхестествена, е да се придвижват без транспорт. Описвали са ми това така: „Тъкмо си помислих да отида до… и ето че бях там”. А също така съм срещала много духове, които предпочи­тат да пътуват с влак, автобус или самолет. Те пътуват като на автостоп. Обикновено се „закрепват” към някой от пътниците. Наградата, от тяхна гледна точка, от използването на обществения транспорт е силният при­ток на енергия. Помислете за всичките тези нервни път­ници и гнева, който се разгаря в тях!

Духовете не обявяват присъствието си чрез студени кътчета

Една от най-честите заблуди е, че духовете създават пространства с по-ниска температура при влизането си в стаята. Хората много обичат да говорят за тези сту­дени кътчета. Винаги съм смятала, че тази вяра произ­хожда от старото поверие, че когато човек види призрак, го полазват ледени тръпки. Хората често ми казват: „В този ъгъл непрекъснато е студено, затова съм сигурен, че духът е там”. Истината е, че духовете могат да бъдат причина за леки температурни промени – по-скоро топъл или хладен ветрец, който да подухне край вас. Ако има­те домашни животни, ще забележите, че те са по-чувс­твителни към промените в температурата. Кучетата могат да потреперят внезапно в топъл ден или пък да се задъхат от жега в студа.

Духовете могат да преминат през вас, но вие не можете да минете през тях

Животните усещат присъствието на духове в стаята много по-осезателно от хората. Една жена ми се обади, защото кучето й имало странно поведение. Това по-скоро бил модел на поведение, който се повтарял. Стаите на приземния етаж на къщата им били свързани с врати така, че било възможно да бъдат обиколени в пълен кръг. Два пъти на ден енергичното младо куче тичало в кръг из къщата, докато не изразходвало цялата си енергия, след което се отпускало изтощено на пода. Семейството било свикнало с това му поведение и дори смятало, че домашни­ят им любимец е достатъчно умен да намери правилния начин да изразходва излишната си енергия.

Но изведнъж поведението на кучето коренно се променило. Започвало, както обикновено да тича из къщата, но като стигнело до дневната, правело всичко възможно да избегне малкото пространство в средата й – или спирало рязко, или заобикаляло мястото предпазливо. Жената ми каза, че отстрани това изглеждало, сякаш се опитва да заобиколи застанал там човек.

Отидох в дома й и видях там духа на старец, който много обичаше да стои насред дневната, пред прозорците между двете колони, и да гледа към двора. Той беше доста твърдоглав, този старец, и нямаше да позволи на някакво си прекалено ентусиазирано кученце да го измести от любимото му място. Кучето също бе твърдо решено винаги да заобикаля призрака.

Повечето духове ще отстъпят встрани, ако сте тръгнали към тях. Много пъти съм виждала изненадан дух да скочи от удобния стол, на който е седял, за да не бъде смачкан от домакинята, която, разтърсена от току-що поднесените от мен новини, е почувствала внезапна нужда да седне.

Духовете не могат да минават през стените. Пред­почитат да използват вратите, както и когато са били живи.. „Старите навици умират трудно”, както гласи поговорката. Вратите не е задължително да бъдат отворени, въпреки това духовете предпочитат да минават през тях. Едно изключение от това правило са духовете, които обитават колежите – те нямат нищо против да минават и през прозорците дори на горните етажи и особено ако наблизо има пожарен изход. Когато трябва да прогоня дух от стая в общежитие, винаги пръскам по пода, също около вратата и прозореца, семена от дюля. Те пречат на духа да влезе отново в стаята.

Духовете могат да взаимодействат с живите, за да създадат опасност и да причинят физическо страдание

Духовете черпят енергия от пълната и новата Луна, в дните, предшестващи пълнолуние и новолуние, можете да усетите как силите на духовете нарастват. Някой дух може да скочи зад вас и да духне във врата ви; друг – да дръпне косата ви, да разтърси матрака ви или да свали за­вивките ви на пода, докато спите. Можете да видите вра­ти, които се отварят и затварят сами; предмети, които падат от рафтовете; да чуете как закачалките тракат в гардероба ви или пък да започнете необяснимо да губите ключовете си, чековата си книжка или важни документи.

Някои духове са много по-способни да взаимодействат със заобикалящия ги физически свят, но идеята – обикно­вено насаждана ни от филмите на ужасите, – че духовете могат да причиняват смъртта на хората, не отговаря на истината. Въпреки че притежават в различна степен спо­собността да взаимодействат с физическия свят, духове­те няма да намушкат с нож или да удушат човек, нито ще ви ударят или блъснат надолу по стълбите. Макар и рядко съм виждала дух да си прави шеги с жив човек, но все още не съм видяла такъв, който убива някого. Обаче съм виждала злобни духове, които влияят на околната среда, така че да причинят вреда на живите.

Веднъж, в спортния комплекс в квартала, наблюдавах как един дух едва не удави една жена. Влязох в басейна за кур­са си по аеробика и се изненадах да видя духа на млад мъж да седи на пейките до него. Духовете са нещо обичайно в гимнастическите салони. Повечето са прикрепени към човек, който тренира, но има и такива, които са там заради енергията, която създават събраните на едно място хора.

Духът не изглеждаше да е свързан с някоя от жените на средна възраст от моя курс. Обикновено не обръщах внимание на духовете и се съсредоточавах върху упражне­нията си. Но нещо в този мъж ме притесняваше затова го държах под око.

Отначало той само обикаляше около басейна, сядаше за малко на пейките, после влизаше в басейна и отиваше от плиткия до дълбокия му край. Седна дори на стола на спасителя, откъдето можеше да огледа целия басейн. В дъл­бокия му край имаше друг курс по аеробика. Загледах уди­вена как духът става от стола, влиза в басейна и се смесва с хората от другия курс. Никога преди не бях виждала да плува и след като той се потопи във водата, започнах да обхождам онази част от басейна с поглед, за да видя къде ще изплува.

Все още търсех с очи, когато настана голямо раздвижване. Една от жените внезапно изчезна под вода­та. Подаде се веднага на повърхността, като размахва­ше ръце и крака и пищеше. Поведението й даваше ясно да се разбере, че е изпаднала в беда.

Спасителят и инструкторът по аеробика скочиха веднага във водата и я издърпаха в края. Тогава забелязах спасителният пояс, който бавно се отдалечаваше от останалите в групата.

Огледах отново басейна и залата, но не видях никъде духа. Имах натрапчивото чувство, че той има нещо общо със случилото се. След като приключихме с упражненията, изтичах бързо в съблекалните и имах възможност да запи­там жената дали е добре. Тя очевидно бе все още разтърсена и ми призна, че вероятно не е трябвало да влиза в дълбокия край, но току-що си била купила пояса и била уверена, че е в безопасност.

Показа ми пояса, който бе по-скоро колан, закопчаващ се с пластмасова катарама. Постави го на кръста си и ми обясни как работи. Като я гледах колко трудно закопчава катарамата, разбрах, че не би могла да се разкопчае сама.

Тя очевидно бе объркана от станалото и не исках да я притеснявам още повече, като я питам дали познава на­скоро починал двайсет и няколко годишен мъж, който е хранел лоши чувства към нея. Може би ако бе казала нещо подобно на: „Знаете ли, такива неща ми се случват не­прекъснато след смъртта на доведения ми син”, щях да се почувствам по-уверена и да й предложа помощта си. Но не можех да се натрапя.

Струваше ми се очевидно, че духът умишлено бе изложил жената на опасност, но все пак не се бе опитал директ­но да я удави. Не го видях да я дърпа под водата, нито да стои на раменете й дори когато тя се мяташе във вода­та. Всъщност той като че ли бе изчезнал, след като бе разкопчал катарамата. За мен случилото се е убедително доказателство, че духовете могат понякога да ви вкарат в опасна ситуация – като повредят кабелите за елект­ричеството и така създадат опасност от пожар, като разхлабят дъска от стълбището и възникне реална опас­ност от падане – но не биха причинили директно смърт­та на човешко същество.

Духовете не винаги обявяват присъствието си чрез миризми, звуци или слуз

Във филма „Ловци на духове” присъствието им се предшества от изригване на ектоплазмена слуз. В реалния живот не съм виждала присъствието на дух да бъде издадено от наличието на слуз или някаква друга лепкава или течна субстанция.

Също така никога не съм срещала дух, който да огласи присъствието си с дрънчене на вериги или вик. Обаче съм виждала дух да ритне толкова силно камината, че да се чуе трясък, който със сигурност би ви накарал да подскочите в леглото.

Интересно е, че в европейските замъци, които съм била канена да посетя, духовете наистина стенат и рида­ят, докато се разхождат по едни и същи коридори и стъл­бища. Приличат на хора, умрели през XIV, XV или XVI век. Тъй като замъците са отворени за туристи, мебелите и стаите в тях са възможно най-близо до оригиналните. На мен ми се струва, че бродещите из стаите духове смя­тат за свой дълг да пазят семейната крепост. Макар и да съм била канена в много замъци, никъде не са ме моле­ли да прогонвам духове. „Семейните духове” са неоценима атракция за туристите. Няма да повярвате колко много хора са готови да платят, за да прекарат поне една нощ в истински замък, населен с духове.

Чувала съм хората да говорят, че духовете могат да се проявят като гъста и променяща формата си мъгла. Описват ми тези „плътни духове” като същества които вибрират на различна енергийна честота и могат да бъдат подредени според цветовете, отговарящи на жизненото ниво на духа. (Например чувала съм хора да твърдят, че са виждали черни плътни сенки, които идват от ада и се движат по земната повърхност.) Не мога да кажа със сигурност дали подобни привидения съществуват, обаче аз не съм виждала такива. Всъщност никога не съм виждала дух, който да не прилича на човек.

Някои, но не всички, духове излъчват специфична миризма, която се асоциира с тях. Например загиналите в пожар обикновено миришат на дим. В практиката ми има няколко случаи, в които собствениците на дома непрекъснато долавяли мирис на пушек и това ги накарало да ми се обадят за помощ. Оказа се, че делят дома си с дух, загинал в пожар. В няколко случая хората ми докладваха за миризма тютюн или цигари. Оказа се, че духът приживе обичал да пуши лула или пък имал навика да изпушва по три кутии цигари на ден.

Била съм обаче и в къщи, чиито собственици се кълняха, че долавят особени миризми, но аз не усетих присъствието на духове. Една жена ми се обади след смъртта на баба си. Обясни, че е взела някои от мебелите й. Поставили любимия люлеещ се стол на бабата в дневната и дори когато бил празен, той се люлеел непрекъснато. Жената спомена още, че всеки път, когато минела край стаята с люлеещия се стол, долавяла характерния аромат на люби­мия парфюм на баба си.

Предвид всичките тези признаци, не можех да обви­ня жената за предположението, че баба й се е преместила заедно с любимия си стол в къщата й, но не долових присъствието на духове в дома. Уверих я, че баба й е преминала в отвъдното и че всичко е наред, макар да бе възможно старата жена да се отбива при тях от време на време.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 9+1=?

*