духовно развитие регресия живот след смъртта

задълбочена информация за живота след смъртта, душата и духовното развитие

Когато духове говорят Мери Ан Уинковски

Макар лично да съм се срещнала с хората и духовете, които се появяват в тази книга, смятам за свой дълг да запазя в тайна самоличността както на живите, така и на мъртвите. Следователно имената, местата и определени характеристики са променени.

Посвещавам тази книга на моя любим съпруг – Тед, моя най-добър приятел в продължение на повече от четиридесет години.

И на нашите дъщери, Амбър и Тара, които бяха страхотни деца, а сега са изключителни личности.

В памет още на моята баба Мари Фантози. Тя прозря и поощри моите способности и ми даваше безценни съвети чак до смъртта си през 1998 г.

Посвещавам тази книга още на всички духове от преходността, които срещнах през последните петдесет години. Те ме научиха да приемам живота си и да се наслаждавам на неговата уникалност, а аз им помогнах да преминат отвъд.

ЗА АВТОРКАТА

Запознайте се с Мери Ан Уинковски. Тя е също като вас. Омъжена е и е майка на две вече пораснали дъщери. Живее в средно голям град в Охайо. Ходи на църква всяка неделя.

Вижда и общува с духове.

Бабата на Мери Ан забелязала необичайната й способност, когато тя била още много малка. А когато навършила четири, Мери Ан вече посещавала погребенията в квартала, за да предава информация между покойниците и опечалените. Мълвата за необичайните й способности се разнесла и скоро Мери Ан придружавала баба си по домовете на непознати, за да потвърди присъствието на духове, съжителстващи с домакините. Мери Ан запазила тази си дарба през целия си живот и станала консултант по паранормални явления.

В тази забележителна книга Мери Ан ни разказва невероятната си история. Говори за разликата между духовете, останали на земята по някаква причина, и онези, които са преминали в отвъдното. Разказва ни защо някои от духовете отказват да напуснат земята и колко дълго трае Бялата светлина, преди да изчезне. Споделя с нас най-интересните и най-неизвестните си срещи с духовете от преходността, от този на Барбара Стануик до духа на детектив, който помолил Мери Ан да осведоми полицията какво се е случило с липсващото му тяло.

Тя ще ви каже още как да прецените дали къщата ви е обитавана от духове, или пък семейството ви е заплашено от зли сили. И какво да направите, ако край вас наистина има дух. Дава безброй полезни съвети и споделя удивителни истории, учи ни как да се справим с този паранормален феномен, който вдъхва едновременно недоверие и страхопочитание. „Когато духовете говорят” трябва да бъде прочетена от всеки човек, който е чувал, че през нощта по улиците крачат не само живи хора.

ПРЕДГОВОР

Срещам се с духове и общувам професионално с тях вече повече от двайсет и пет години, но единственият път, когато чух за ловец на духове, бе при битката на Дан Акройд с подземната река от слуз във филма „Ловци на духове”. Срещал съм се с много хора, които твърдят, че могат да прогонват призраци от домове и да премахват всякакви нежелани обекти и същества, но винаги съм бил скептичен към твърденията им. За проучването на тези способности са необходими ненаучни методи. Защо ненаучни?, може би ще запитате. Защото в наше време учените все още не разполагат с достатъчно надеждни средства да идентифицират духовете. Те могат да долавят единствено промени в температурата, увеличаване на енергията и светещи кълба. Затова когато хората ми казват, че могат да общуват с духове, им отговарям, че трябва да го докажат, като ми дадат имена, подробности и информация, която не биха могли да открият в интернет или по някакъв друг начин. Когато срещнах Мери Ан, аз отново изпитвах недоверие, а интуицията ми бе силно обострена. Дали тя беше истинска? Дали фактите, които поднасяше, нямаха някакъв друг източник? Притежаваше ли тя честността и отговорността, които изискваше работата й? Дали използваше помощта на машини, апарати и приспособления като например очила за нощно виждане или дори машината за отстраняване на слузта на Дан Акройд?

Мери Ан не бе такава, каквато очаквах. Тя не изпадна в транс, не танцуваше и не припяваше някакви древни ритуални молитви, дори не носеше инструменти, ако не се брояха бележникът и химикалката. Тя беше… нормална. Изключително нормална всъщност. Вместо Дан Акройд, пред мен стоеше очарователна домакиня от Средния запад, която с по-голямо удоволствие би приготвяла сладки, отколкото да гони духове. Но не ме разбирайте погрешно. Това, че е мила и дружелюбна, не означава, че е глупава и лесно може да бъде излъгана. Тя си има своите оръжия – ум, интелигентност и проницателност. Достатъчно е само да хвърли твърд поглед в правилната посока и може да принуди всеки дух да излезе от земното си прикритие и да се втурне към Светлината, филмите и телевизията представят духовете в различни образи – от загърнати в бели чаршафи фигури до безформени облаци и чудовищни трупове, които си правят шеги с хората, плашат ги дори всяват ужас в тях. А хората изпадат в паника и са винаги безпомощни пред яростните им атаки. От медиите черпим „информацията”, че духовете от преходността са физически уродливи, противни и страдат от ужасяваща загуба на паметта. Представяни са също така като зли и демонични. Това вероятно дава добри резултати, ако търсеният ефект е страхът на публиката, но в повечето случаи е твърде далеч от истината. Да, понякога можете да срещнете дух, който е неразвит и безмилостен, но трябва да помните, че духовете са просто намерили смъртта си човешки същества. Те не слагат чудовищни маски на лицата си и не се загръщат в бели чаршафи след смъртта.

От свой собствен опит, а и от наблюденията над работата на Мери Ан, знам, че призраците обикновено помнят датите на раждането и смъртта си, известно им е къде са погребани и могат лесно да си спомнят какви са били земните им занимания и интереси. И в повечето случаи имат някаква недовършена работа на земята. Те остават тук, Защото искат да продължат да изпитват физически усещания, вероятно се страхуват от онова, което ги очаква в задгробния живот, или в повечето случаи са просто любопитни. Те вече не са ограничени от телата си, нито от законите на физическите измерения, така че могат да бродят и душат наоколо. И предпочитат това пред един ден в рая.

Интересното е, че този вид призраци са твърде различни от онези, с които съм общувал аз. Трябва да се прави разлика. Онези, с които работя аз, вече са преминали в отвъдното, но са се върнали за да изкажат любовта и прошката си и по-рядко разкаянието си. Но те не обитават земята и никога не съм чувал да казват: „Господи, как ми липсва физическия свят и как копнея да се върна обратно“. Те са щастливи в задгробния свят, но искат близките им да знаят, че са оцелели и че отново са част от живота им, че им помагат в духовно отношение. Различни са онези, които са избрали да останат в нашия свят или са паднали в капана на собствената си алчност, материализъм и страх. Те, изглежда, се лутат във времето и пространството. Не са тук, за да помагат на хората, а гонят земните си интереси и наслади. Черпят енергия от нас и често се опитват да разстроят обкръжението ни и нас самите, та гневът ни да подхрани енергията им и да им помогне да останат тук. След като преминат в отвъдното, духовете могат да идват на земята в етерно тяло, изтъкано от светлина (което е подобие на физическото тяло), да ни посещават и да оказват положително влияние върху живота ни. Виждал съм също тези светли духове да се опитват да помагат на духовете. Понякога ако вторите са готови и свободни те се вслушват и се замислят дали да не преминат в отвъдното. Но да се въздейства на такъв дух е много трудно, защото съзнанието му е свързано със земните неща.

Работата на Мери Ан в царството на духовете е много важна, защото помага не само на живите, но и на непокорните духове, които често пъти се чувстват изоставени и могат да решат, че няма живот извън физическата обвивка. Тя им вдъхва чувство за освобождение от мрака. Нов живот, за който до този момент не са били готови и затова не са го прозрели. Интересното е, че можем да направим аналогия с хората, обсебени от желанието за власт, богатство, алчност, омраза, религия и така на­татък… Щом се откажат от желанията и вкоренените ценностни системи, щом насочат умовете и сърцата си към любовта, щедростта и радостта, те започват да се отварят за истински духовното. Започват да гледат на себе си преди всичко като на духовни същества и да се наслаждават на непознатата им дотогава свобода на ума. И най-после започват да осъзнават, че са създадени от искрица Божия светлина и че тази светлина е любов.

Когато човек осъзнае, че е духовно същество и че тази Земя е само временно училище, в което трябва да се научим да изпитваме и показваме любов, той също така ще разбере, надяваме се, че е много по-добре да премине в отвъдното, отколкото да остане тук, за да шпионира съседа си и да плаши себеподобните си. Ако имате непрекъснато водопроводни проблеми, повреди в автомобила или децата ви имат необясними болки в ушите, ако кучето ви е неспокойно, може би в къщата ви броди неканен посетител. Погледнете се в огледалото и се запитайте: „На кого ще се обадя?”.

Джеймс Ван Прааг, медиум и автор на Разговори с небесата

Posted in Мери Ан Уинковски

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.