групи за развитие, тренировка, духовни лекции, семинари, курсове, културни прояви

 

Израил Ригарди

 

Медитацията

Един съвременен достъп

 

 

В една от многобройните си книги покойният Пол Фостър Кейз, който може би бе най-големия съвременен авторитет в осмислянето на Таро и на Кабала, е описвал свое старо изживяване на концентрация и медитация. В продължение на най-малко десет дълги месеца упорото е извършвал упражнения за концетрация – поне два пъти дневно по за най-малко час – без да постигне какъвто и да било осезаем резултат. Но продължавал с търпение заниманията си. Десетина месеца по-късно първите ефекти започнали да се проявяват. Усилията му се оказали ненапразни. Имал е постоянството да се придържа към строго спазван режим на времето. Забравяйки доколко тези ежедневни занимания могат да са безцветни и скучни, той засвидетелствал своята преданост към Великото Дело.
В действителност такъв успех би споходил, която и да е личност, посветила си за цел да спечели малко власт над процесите в собтвения й ум. Безброй примери могат да бъдат приведени тук, за да подкрепят това догматично твърдение; но един единствен би трябвало да е достатъчен.
На тази тема риториката е по-изобилна, отколкото по който и да е друг повод — с изключение на Магията. Мъже и жени, пожелали да се посветят, биват вкарвани в заблуждение от книги, които им говорят за „връщане в тишината", „престой в тайното място на Всевишния", за трансцедентална медитация и още много приповдигнати слова. С изключение на няколко произведения тук и там, рядкост са тези, които наблягат на изключително важния факт: единствено дисциплината и постоянното практикуване са съществените фактори за всякакъв успех в тази област. Уповаванията на приро¬дата на Бога и Божията милост, както и безкрайният брой метафизически вариации на тази тема не водят до никъде без всекидневните упражнения по концентрация и зависят от това с каква чистота се подновяват опитите.
По-голямата част от тези, които претендират, че извършват медитация, всъщност са лишени от внимание, нещо страшно лесно, и се предоставят на смътни мечтания, които почти не водят до никъде, освен до временното усещане за добро самочувствие. Но в такъв случай не може да се говори за концентрация, нито за медитация и усилията почти си остават без стойност.
След години на интимна психологическа консул-тания с хора от всякакви произход и призвание, аз стигнах до твърдото убеждение, че повечето измежду тях нямат никаква дарба за концентрация, освен на едно твърде повърхностно ниво. Адвокатите, счетоводителите, инженерите, лекарите, всички те бяха придобили известни възможности за концентриране. Годините на образование и интелектуалната им подготовка с ог¬лед на професията им, биха предизвикали развитието на тази способност. Въпреки това, същата действа, са¬мо ако се осъществява във вътрешността на която и да е ментална конструкция. Ако духът ни бива принуден да смали широкия спектър на умствената дейност, за да се концентрира само върху един единствен символ например, незабавно се явява недостатък. Това е всеобщ проблем, представляващ неотделима част от културата ни.

Подготовка на ума

Не е трудно да се узнае как хората са открили тази необходимост от концентрация „за да затруднят видоизмененията на мислещото начало". Презиолагам, че осъществявай¬ки своето блогоговение, към каквото и да е — благовението пред любовния акт, през молитва към собственото им божество или в конкретната си работа — те би трябвало да са осъзнали естествената лекота, с която духът е скитал и преминавал през вселената.
Обичайно при лице без каквато и да е получена подготовка само една дълбока емоция може да предиз¬вика известна степен на концентрация. Трябва това да бъде много наситено чувство, нещо, което индивидът рядко би могъл да произведе по поръчка. Любовта, яростта или ревността са способни да изключат от ума всяка друга мисъл или емоция, освен това, за което споменахме по-горе. Друг фактор, способен да произведе спонтанна концентрация е едно много остро физическо усещане — било на удоволствие или болка. Допускам, че всички в даден момент са изпитвали силно главоболие, неприятен зъбобол или болка, където и да е по тялото, която е станала достатъчно наситена, за да изхвърли всякакво друго възприятие извън умстве¬ната периферия.
Тези два типа обстоятелства трябва да са от жиз¬нено значение. Трябва да можем да ги овладеем, за да им възложим задачата да натренират ума да се концентрира по желание, а после да медитира.

Защо медитираме?

Една личност може да се стреми към властта; друга — към покой и отпускане на вътрешните си напрежения; трета ще копнее за любов и нарастване на творческите си възможности.
Всички мотиви са основателни, защото на края всички ще бъдат разглеждани като страни на един единствен главен резултат. Медитацията приключва с придобиването на духовна власт в условия на покой и радост и с нарастването на способността на „аз-а" да се изразява в любовта и дарованието. Следователно, основният мотив е да се открие "аз-ът"помогнат да се реализира.
Ако се окаже, че сте християнин, медитацията е идеалното средство да откриете Христос вътре в себе си, да причините раждането на Детето Бог вьтре в душата си. Ако сте индуист, по този начин ще следвате класическия път за осъзнаване на Атман, Единното „Аз" и на съществената му идентификация с Брахма. Ако сте будист, медитацията ще ви укаже посоката, която ще трябва да следвате, за да разберете природата на Буда, Трансцеденталната Мъдрост, основния смисъл на духа, който е присъщо чист.
Властта на Концентрацията е метод, към който са прибягвали някои от най-великите духовни гиганти, благословени от зараждащата се история на човечеството.
Тази винаги подновявана драма започва с отпътуването без да се знае защо, нито накъде, на един човек, който е все още нищо. След няколко години се завръ¬ща променен в родните си град или страна. Той е станал прочут. Случило му се е нещо странно и прекрас¬но. От него се излъчва присъствието на спокоен, но мо¬щен авторитет. Всички схващат, че е бил споходен от вдъхновението. Оттам насетне той започва да пропо¬вядва нов закон, ново учение, нов начин да се доближи божественото тайнство — естеството на дълбокото яд¬ро на човека. Този нов път обещава да донесе радост и да сложи край на ужаса и на мъката. Говори се, че но¬вият път ще съюзи човека с космическите източници на властта, силата и мъдростта. Недвусмислено се твърди, че този път е отворен за всички, а не за неколцина при¬вилегировани — за да могат всички хора да постигнат целта.
Проповядвайки така, тези непознати до тогава мъже, бунтуват тълпата и заобикаляйки се с известно количество съперници и последователи, си навличат охулването и преследването от страна на установената власт, твърдо отстояваща своите позиции. Достатъчно е да прегледаме набързо историята на Мойсей, Буда, Иисус и Мохамед — нека споменем само първите ня¬колко прочути имена, идващи ни на ум, за да признаем универсалността на тази тема. И това, което е в сърце¬вината на периодичните вълнения на човечеството, е практикуването на концентрацията и на медитацията, която понякога бива наричана вътрешна молитва.
Щом веднъж сме решили, че е необходимо да си наложим медитативна дисциплина, налага се да след¬ваме известни фундаментални предписания. Тяхното количество и прилагане ще трябва сам да определи же¬лаещият да медитира.

Позата

Източните мислители наблягат върху подата като на неотменно предварително условие. Книгите им описват възможно най-слож¬ните физически движения, предопределени да намерят добрата поза за медитация, а после рационализират ставащото във физически план, за да го обосноват. Струва си усилието да си припомним, че позите от ти¬па йога се отдават с лекота на индусите, защото съв¬сем естествено ги правят през целия си живот. Те не са придобили навика да сядат на столове или на дузина различни фотьойли, какъвто е случая с нас, за които това е част от всекидновното съществуване. За тях по¬зата на лотоса (която и да е тя), е нещо естествено, по¬ложение, на което те не отдават особено значение или важност. Достатъчно е да погледате, как играят децата, за да си дадете сметка, до каква степен мускулатурата им е гъвкава и колко им е удобно да заемат тези пози, които ни се струват трудни. Само малцина западняци, европейци и американци, могат да заемат подобни стойки без голямо затруднение или усилие.
Има само едно правило, чието следване ше ни из¬веде до добрата поза за медитация. Пантаджали е пи¬сал, че е подходящо всяко лесно постижимо и удобно положение на тялото за медитация и че това е единст¬веното нещо, което има значение. Ако вие можете да заемете дадена поза с лекота или дори след минимум тренировки, то тогава спрете избора си на нея, започ¬нете всекидневно да я усвоявате в качеството й на лична поза за медитация. Същевременно, ако не сте имали късмета да сте от последните, както и аз самият след години на тренировки, вие винаги ще можете да седне¬те напълно изправени в добре тапициран фотьойл, с крака, докосващи земята и с гръб, опрян на облегало¬то. Ако е необходимо, пъхнете възглавничка ниско зад гърба, за да не бъдете прекалено свлечен. Трябва да па¬зите врата и главата си добре изправени.
Наложете си задължението да тренирате всекид¬невно, седнали съвсем изправени, с ръце прилепнали за коленете в продължение на няколко минути, не повече от десет в началото, без да движите мускулите, нито да променяте позата. Най-важното от всичко е да се упражнявате всекидневно без грешка.

Да осъзнаеш тялото си

Създавайте си навик, вашият ум да обхожда тялото, за да улавя всички малки
неразположения и точките на мускулно напрежение. Това е много важно. Никога не правете усилия, за да задължите съзнанието си да се изолира от тези физически усещания. Твърде изкушително е да го сторите, да отстраните вниманието му от това неудобс¬тво. На всяка цена трябва да устоите на това влечение. Самият факт, че наблюдавате тези мускулни и отнасящи се до вътрешностите усещания, че насочвате вниманието си към тях, та да ги отделите като още по-дискретни и по-изтънчени усещания, вече ще ви подпомогне много да произведете състояние на физическа отпуснатост, надминаваща всичко, което бихте могли да си въ¬образите в този момент. Благодеянието, което това носи, е разграничаващо се от тези на самия процес; осъзнаването на себе си и пълнато цялостност на личността.
Докато се тренирате, подсещам ви да държите очите си затворени. Някои школи по медитация, дзен в частност, предпочитат очите да не са напълно затворени, а полуотворени, да се гледа „невиждащо" или също да се свежда погледът. Основанието, наред с други съображения, е медитиращият да не заспи, щом е със затворени очи. Това може да се избегне, ако очите му са полуотворени. Нещо уместно, защото започне ли тялото да се отпуска, дали сте седнали или легнали, лесно ще бъде за дебютанта, нямащ навика да релаксира, да задреме, въпреки волята си, в дълбок сън. Естествено, срещу това аз имам известни резерви. Най-напред, за¬щото така предизвикания сън не трае дълго и после, защото колкото повече привикваме да се отпускаме в дадена поза, толкова по-малка е вероятността да заспим, като успяваме да останем будни.
Най-доброто държане е това, което съответства на състоянието на почти пълна физическа релаксация, докато умът остава почти изцяло буден и бдителен. Да задържиш очите си затворени не е проблем, дори ако заспиш въпреки волята си в хода на първите сеанси. Освен това, ако затвориш очи, ти се предпазваш от из¬вестно количество външни стимули, които иначе ще създадат интерференции с изследването на вътрешния свят. Разбира се, други стимули в най-различни зони на психиката са винаги активни, а те вече трябва да бъ¬дат отчетени: наблюдавани и обследвани, разширяват хоризонтите на психиката.

Съмнения и страхове

Още по-добре ще е, ако разполагате с отделно помещение, което да бъде запазено единствено за вашите медитации. Ако запалите парче тамян и свещ, това ще спомогне за създаването на свойствена на набожността атмосфера, която ще ви разположи да работите с прилежание. Ако нямате друга стая, ако не можете да запалите нито тамян, нито свещ, не гледайте на това като на пречка за успеха на начинанието ви, на което просто не е писано да е дотам зависимо в успеха си.
Последното поведение произтича от нуждата за рационализация. То е механизъм за психическа защита, служещ ни за закрила срещу неизброимите съмнения, които ни връхлитат, що се отнася до нашата вместимост на успеваемост или срещу страха да не приклю¬чим с нищо, когато все пак сме се научили наистина да медитираме. Трябва колкото е възможно да бъдете честни със самите себе си. Ето къде особено много се чувства необходимостта от присъствието на учител. Доколкото той е обективен, ще може да помогне на начинаещия да се справи със своите съмнения, нечестни постъпки и склонностите си към самооправдание. Това противопоставяне помага много да се впрегнем в напрегнатата работа, каквато представлява една твърда и сериозна подготовка. Но ако не разполагаме с наставник, ще трябва сами да уредим проблемите си. При всички случаи, стаята, свещта и тамянът никак не са важни. От значение е единствено да се упражняваме ритмично и всекидневно.
С това новакът ше трябва да извлече изгода от някои добре познати факти на обуславянето. Поне една от дневните тренировки се налага да се провежда в един и същи час през всичките дни без изключение. Така умът и тялото привикват да се подчиняват на тази дисциплина, която са си наложили, благодарение на процеса на обуславянето. Да се упражняваш всекиднев¬но в един и същи час въвежда един благосклонен психологически калъп, който предразполага към успех.

Етическият въпрос

Авторитетите в областта на медитацията по принцип отдават внимание на проблемите на етиката и нравствеността. Догматично са установени кодекси за поведение и те потвърждават, че са спазвани не по-малко от законите на медите и персите. Казват ни, че те са важни предварителни условия за предстоящата работа.
Истината е, че в действителност, както ни предстои да го открием, те нямат каквото и да е значение. Всичко, което трябва да знаете, е, че не трябва да предприемате нищо, застрашаващо да смути умственото ви и емоционално равновесие, защото иначе рискувате да направите концентрацията по-трудно постижима. Умът е достатъчно силен, за да контролира възможно най-добре всичко. Да се отдадем на непрепоръчвани дейности, които предизвикват обземащо интелекта въздействие и ни ангажират пряко волята ни, със сигур¬ност е не съвсем правилна политика.

Смущаващите елементи

Смущаващите И тъй можем да се опитаме да установим известни (произволни) правила, за
да помогнем на новака да развие дър¬жане, което да постави пред него възможно най-малък брой проблеми. Разбира се, никак не са предпочитани караниците със съпругата или съответно със съпруга. Ако все пак се наложи, спорът трябва да е за кратко и да приключи, а не да се проточва с часове. Преди всич¬ко, трябва да се забравят големите вътрешни противо¬речия. Всъщност, когато „преживяме" последствията от скандала, можем да се разсърдим и самоуирекнем, задето не сме отвърнали както трябва на дадена забе¬лежка. Подобно нещо, което нито е градивно, нито заслужава награда, трябва да бъде избягвано. В най-лошия случай, споделете размислите си на висок глас и с това приключете.
Не е грях, ако се яде преди упражнението. Поне един път ще трябва да го сторите. Ще осъзнаете, че след това не сте по-бдителни или по-ентусиазирани. По съшия начин ще трябва да прегледате известен брой възможности, които съществуват в обкръжението и всекидневния ви живот, с цел да прецените дали те са добри или не.
Сексуалните връзки също могат да се окажат смущаващи, когато искаме да се концентрираме. По този въпрос но-скоро съм съгласен с Кроули: по тема¬та няма да има никаква ясна мисъл, докато сексът не бъде признат за разклонение на атлетизма или на еро-тологията, вместо винаги да бъде свеждан до въпроси¬те на етиката. Обикновеният здрав разум и известна близост с по-либералните, развивани от съвременните психолози и социолози тези, би трябвало да ни позво¬лят да се справим с проблема.

Религиозната набожност

Ето въпрос, който трябва да поставим, преди да започнем да се упражняваме в медитация. Същевременно в наши дни това вече не е така необходимо, както е могло да бъде в миналото. Един привърженик на агностицизма или атеист може да медитира с не по-малкото резултатност от човек, който моли Бога да му отдаде помощта си или който постоянно твърди, като истински метафизик, че не всички забавления са в хармония със същественото творение на Бога. Измолвайки Божията милост, той мисли, че ще успее по-лесно да се концентрира.
Религиозното поведение е с по-голямо значение и е по-благодатно вследствие на мистическото изживяване от практикуването на медитация, отколкото възприетото преди това машинално държане в един теоретичен опит за подпомагане на медитативната практика. Последната допринася за собтвените си мистико-религиозни резултати, от които привърженикът на агностицизма и атеиста могат да се възползват и вдъхновят. Предшестващите вярвания нямат стойност, ако не са придружени от дълбоко убеждение, от дълбока емоция и много допринася за собствените си мистико-религиозни резултати, от които привърженикът на агностицизма и ващите вярвания нямат стойност, ако не са придружени от дълбоко убеждение, от дълбока емоция и много усърдие.
Това не означава, че една наистина религиозна личност не може да използва вярата и набожността си, за да предизвика напредък на религиозните си упражнения и коцентрация. Не поставям под съмнение тази искреност. Същевременно, ще трябва да приема, че тя е доста рядко явление. Агностичното поведение има вероятност да се окаже по-плодоносно. Обективността може да бъде огромно предимство в тази област.

Самонаблюдението

- Един от следващите етапи е интроспекцията. Мога да я сравня само с това, което в психоанализата наричат свободна асоциация. Просто се оставя умът да скита, да ходи, където иска, без задръжки. Ограничаваме се в това да го следим. Все едно да пуснем един кон в ливадата без юзда, нито седло или всичко друго, което би могло да му пречи. Извършвайки това, бързо доказваме пред себе си основната психоаналитическа теорема, според която всички мисли са строго детерминирани. Не след дълго откриваме, че можем да попаднем на веригата от причини за всяка мисъл, връщаща ни далече назад в миналото. Но трябва да направим откритието сами. „Докато ти си в незнание какво върши умът, не можеш да го контролираш", бе писал преди много време назад Свами Вивекананда. А казаното от него тогава представлява истина и в наши дни.
Отпуснете юздата на ума си. Много уродливи мисли ще се пръкнат и ще бъдете много изненадани, че са ваши. Същевременно ще си дадете сметка, че с всеки изминат ден скиталчествата на духа ви стават все по-малко необуздани, че са все по-спокойни. През първите няколко месеца ще откриете, че умът ви ражда хиляда мисли, после те ще намалеят до може би седемстотин и с всеки месец ще стават все по-малко до деня, когато разсъдъкът ви ще бъде под пълен контрол. Но ще трябва търпеливо и всекидневно да продължите да се упражнявате. Щом излиза пара, моторът трябва да се върти. Щом поставят нещо пред очите ни, трябва да го виждаме. По същия начин, за да докаже, че не е машина, човекът трябва да засвидетелства, че не е под никакъв контрол.

Използване на магнитофон

По едно време любимо мое „изхитряне" бе да използвам магнитофон по време на тренировъчните ми сеанси. Бих препоръчал да сторите така, че той да може да работи в продължение на един час, но без да привлича вниманието ви. С това не искам да кажа, че в началото сеансите трябва да траят един час. Напротив, оставам си с убеждението, че за начало тези тренировки би трябвало да са относително кратки — не повече от десет минути без прекъсване. Може да тренирате един път, два пъти, разбирай три пъти на ден. С времето, когато сте придобили повече майсторство, е възможно значително да удължите времетраенето. Но трябва магнитофонът да записва в продьлжение на един пълен час, в случай че сте се хванали на хорото.
По този повод би трябвало предварително да определите продължителността на всеки сеанс. Ако става въпрос за десет минути, най-добре ще е да използвате будилник или кухненски хронометър. Веднъж прозвъни ли той, трябва незабавно да прекъснете. Така няма да се оставите да ви ръководи един краен ентусиазъм, като записване асоциациите на мисли, идващи ви на ум, докато практикувате самонаблюдението.

Скритото съдържание на безсъзнателността

Докато седите добре изправен и неподвижен в позата за медитация, кажете на висок глас пред микрофона всичките си мисли, спомени, идеи, усещания или чувства, които ви идват на ум. Ако има¬те втори период на тренираме в същия ден или ако раз¬полагате със свободно време, бихте могли да прослушате записаното от вас, за да се запознаете звуково с мисленото преди това.
Обичайно резултатите са едновременно шокира¬щи и осветляващи. Но това дава представа за скритото в дълбокото на психиката. Шокът се получава, ако сме оставили честно да се изразят всички забранени пръс¬нати мисли, които случайно преминават пред нашето вътрешно виждане. Развитието на тази умствена чест¬ност е от изключителна изгода.
Веднъж след като действително сме осъзнали скритото съдържание на психиката и след като не без борба сме успели да приемем самите себе си, причиня¬ваните от цензурата на „сврьх-аза" (съзнанието в качес¬твото му на нравствен коректив) вътрешни конфликти
всичките тези „паузи" в концентрацията, дължащи се
и идеи, а и на подтискани емоции, съдържащи се в психиката и насилващи нашето внимание.

Как да изпразним умствената енергия?

Практикуването на интроспекцията, записването на мислите, прослушването им трябвало да бъдат осъществявани в продължение на много месеци, докато шокът и объркването, почувствани при откриването на отвратителните мисли, на които сме способни, не се разпръснат или почти не изчезнат. Тогава ще бъдем готови да се захванем директно с процеса на концент¬рация. Директно? Всъщност, не го вярвам. Тази фрон¬тална атака, състояща се в насилване на ума чрез уси¬лие на волята, за да се концентрираме върху един един¬ствен предмет или символ, колкото и възхитителна ла е в своето намерение, е зле ориентирана от тактическа гледна точка. В края на краищата, този вид тактика во¬ди до реакция от чисто формално естество. Колкото по-голямо е усилието на волята, за да ни концентрира над ума, толкова по-жива е реакцията по отношение на свободното асоцииране на мисли: чиста и обикновена съпротива, усещания за умора и изчерпване.
Нещо важно, когато ни занимава концентрация¬та, е, да гледаме на мозъка, сякаш е машина — безк¬райно усложнена, но все пак машина. Бидейки тя така¬ва, не трябва да забравяме, че всяка машина, за да функционира, се нуждае от енергия. Следователно, ако е било възможно да изпразним енергията от тази ма¬шина или по един или друг начин, да я преразпреде¬лим, то машината ще спре.
В хода на историята това схващане често е било подхващано и различни методи са били използвани, за да изпразнят енергията от машината на мозъка. Един от тях е била пълната диета или твърде строгия ре¬жим. Но това само отслабва цялото тяло и то дотам, че нищо друго не може да се предприеме, освен да се лекува вече болния физически организъм. При всички случаи, подобни способи пораждат изникването в ума на видения, бълнувания за храна, пиршества и оргии, до такава степен, че някои по-стари хора са се оплаква¬ли от издевателството над тях на Дявола и цялото му войнство.
Прибягвали са също и до бичуване, за да насилят тялото да се подчини, надявайки се, че в същото време и умът ще бъде покорен и ще спре непрестанно да блуждае. Напразна надежда! Обичайно, достатъчно не¬вежите, за да приемат подобни страдания, хора имат тайна или несъзнателна склонност към мазохизма. Сдобивайки се с един вид удоволствие от самобичува-нето, в духа си те стимулират желанието да изживеят отново опита. Никаква енергия не е подтисната.
Да се носят ризи от конски косъм, да се лишаваш от баня, за да си населен от въшки, да стоиш седнал или прав, без да помръднеш с часове, както и много други форми на умъртвяване на плътта, предназначени да наранят ума в гордостта му, не водят до никакъв резултат. Те само преобразуват целия процес на чира-куване в кошмар и дяволско изпитание.
Да лишаваш духа от чувствени стимули чрез зато-чаване в самота, е начин да възпреш движението. Но тогава ще трябва да се подготвиш да се справиш с въз¬никването на автогенните чувствени стимули на муску¬лите и на телесните органи. Както и с появата на халю¬цинации и въображаеми образи, пораждащи се несъз¬нателно. Нищо от всичко това не изглежда да е в със¬тояние да отнеме енергията от ума. Непрестанно и не-определимо се роят мисли, видения и спомени, за кои¬то бихме казали, че са въобразени от зъл дух, за да се усилват взаимно със задълбочаването на концентрацията.
Някои източни специалисти по процеса на съсре¬доточаването привличат вниманието върху факта, че една насърчена или проточила се във времето медита¬ция със сигурност ще причини специфични халюцина¬ции, които те наричат майя. Същите не са нищо друго освен слабото открояване и проекцията на латентното съдържание на безсьзнателността. Трябва да ги признаем такива, каквито са, поради което устойчивостта на психиката рискува да бъде застрашена.

Мантра

Съществува прост традиционен метод,
целящ да забави тези живи и объркани движения на духа, който се отправя във всички посоки едновременно. Това е тъй наречената мантра. Извън всякакво друго значение, мантра обикновено е дума или израз, най-често със свещен или религиозен обхват, повтарян още и още, било на висок глас, било тихо, но в повечето случаи наум, докато след няколко дни бъде подет от самия дух. Тогава повтарянето се извършва автоматично. Така бива придобита механична концент¬рация, която може да бъде използвана за осъществява¬не на набелязаните цели.
Възможно е да се позовем на източните мантра и на западните сентенции. Избираме едните или другите. Единствено вашите лични предпочитания или предраз¬съдъци са решаващите фактори, с които ще се съобразим. Ето някои класически мантра: Ом Тат Сат! Тат твам Аси; Ом нимая шивая ом; Ом мани падме хум. Каквото и да е буквалното им значение, те придобиват съвсем друг смисъл, веднъж щом повторението им е станало машинално. Спонтанно се появяват вдъхновя¬ващи светкавици.
Метафизическите мантра с християнски произход са в широка употреба: „Всякой, който иска, получава, и който търси, намира"? (Мат. 7:8, наред с други изв¬лечени от Свещените Писания цитати.
Мантра, заимствай от молитвеника, също е мно¬го ефикасна: Кирие елейсон. Христе елеисон. Можем да използваме требника, за да посочим и други, не по-малкото превъзходни. Транскрипцията на един от тези изрази на Рурската православна църква, Господи по-милуй, която е твърде благозвучна, може да послужи за ритмична мантра. Източната църква има един мело¬дичен химн, пят на Свети Петък, състоящ се от тези две думи, напявани още и още: резултатът е чудесен.
„Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй бедния грешник." Ето християнска мантра, описана по един много вълнуващ начин в Пътя на един поклон¬ник, книга, която всеки последовател би трябвало да прочете. Това е историята на един дребен руски селя¬нин, пожелал да открие смисъла и метода на библейс¬ката повеля: „да се молим усърдно и постоянно", ,,да се молим с чисто сърце".
Налага се да цитирам следния откъс от тази кни¬га, защото той е така наивен, така искрен, и така вели¬колепен в техническо отношение, че може да бьде само от полза:
„По същия начин представете си сърцето, насоче¬те очи съм него, сякаш го гледате през гърдите и си създайте възможно най-ясен образ. С ушите си слу¬шайте биенето му, всяко пулсиране едно след друго, като го виждате пред цялото това време. При първото нзтуптяване, помислете „Господи", при второто „Ии¬сусе", при третото „Христе", при четвъртото „поми¬луй" и при петото „мен". Повторете го още и още. То¬на ще ви се отдаде лесно, защото вие вече познавате основите и първата част на молитвата с чисто сърце".
В книгата поклонникът описва този способ пред един слепец, който вече е опознал класическата руска мистика във Филолакия. По-късно, когато ще сте при¬викнали към казаното по-горе от мене, ще трябва да започнете да въвеждате цялата Иисусова молитва в сърцето си, а после и извън него в ритъма на вашето дишане, както са ни учили Отците. Така, когато вдиш¬вате, кажете или си представете, че казвате „Господи Иисусе Христе", а когато издишвате „Помилуй ме". Правете го по-често, колкото можете и в малък отря¬зък от време ще усетите лека, без да е неприятна, болка в сърцето, следвана от усещане за топлина. Така с Бо¬жията помощ ще изпитате радостта от вътрешната, ав-тогенна молитва на сърцето.
Джоъл Голдсмит представя повечето от тези съв¬ременни метафизически твърдения в превъзходната си творба The Art of Meditation („Изкуството на медита¬цията"), която би трябвало да присъства във всеки спи¬сък на задължителни за прочит книги върху медитация¬та. И, разбира се, не бива да забравяме най-вече прочу¬тата книга на Мери Вейкьр Еди, превърнала се в стълб на Движението на Християнската наука, „Бог е Всичко във всичко. Бог е добър. Бог е Бог Дух. Тъй като Ду¬хът е всичко, нищо не е материя." Цялата тази догма¬тична декларация (или само част от нея), е била изпол¬звана като сентенция с целта в даден акт на концентра¬ция умът да бъде насочен кьм Бога за отстраняване на проблемите и недостатъците на умствено ниво. Движе¬нието Нова мисъл, на свой ред също е създало нови сентенции. Публикуваните от организацията Единство малки списания понякога предоставят различни сентен¬ции за всеки ден от седмицата или месеца, така че да подпомагат медитацията.
Мохамеданите имат една дълга и звучна мантра на арабски език, чието благозвучие си струва труда да бъде опознато: „Кол, Нуа, Алаху ашад; Алаху Асамад; лам ялид валам Юлад; валам такюн лахю кюфван ашад". Преведено на френски това съвсем няма резул-татността на мантра; а именно: „Кажете, Той е единст¬вения Бог! Вечният Бог! Той не ражда, нито е бил раж¬дан! Никой не е сходен на Него!"
Ето едно друго заклинание или мантра, пуснало корените си в древни магическо-религиозии традиции: „Няма нито една част в мене. която да не с ог Богове¬те". Първоначално фразата се е съдържала и един от тревниците на египетската Книга на мъртвите. В среда¬та на XIX век Херметичният орден на Златната зора я присвоява. Един от водачите на Ордена, Макгрегър Мадърз, я е използвал, за да поздравява всички, които е срещал.
А ето и една от най-известните будистки мантра: Намо тасо Бхагавато Арахато Сама-самбудхаса. Което ще рече: „Привет на Тебе, Който е Благословен, Който е Завършен окончателно, Който е Върховно Просве-
Има и много други. Достатъчно е да изберете мантра, която ви привлича, с която се чувствате от ед¬на общност. Естеството й наистина не би имало никак¬во значение. Например, вземете следното: „Връх след връх и хоп, най-горе! Три по три е девет. Още една обиколка и после обратно надолу!" Ако практикува¬щият си мисли, че тези вдетинети ритми биха го вдъх¬новили, може само неуморно да ги повтаря, за да пос¬тигне същия резултат, както и с всяка друга мантра.

Как да използваме една мантра

Изберете си която и да е мантра, стига
тя да ви допада и след това започнете да е се тренирате. Препоръчвам ви в начало¬то да я повтаряте на висок глас. Единст¬вено по-късно, когато ще сте привикнали с този начин на процедиране, ще трябва да я предоставите на психи¬ката ви, за да я повтаряте тихо или наум.
Лично аз имам определени предпочитания към Кабала. Една мантра, която често съм използвал, е Ехеие, придаденото към Кетер Божие име, т. е. към първата Сефира или еманация върху Дървото на Жи¬вота. В миналото често визуализирах една важна ста-роеврейска буква, Шин, рисувайки я иадебелсно в чер¬нено над короната на главата, като едновременно с то¬ва изговарях монотонно без прекъсване само тази ду¬ма. При други случаи съм използвал Ашат Руаш Елохим шайим, което означава „Тя е духа на Бога вовеки Жив". При все това, значението е по-малко важно от непрестанното повтаряне на името и способността на ума да го извършва машинално. Това изглежда труд¬но, както и цялата тренировъчна част в тази област. Въпреки това, постигнем ли веднъж строга ритмич-ност, става толкова лесно, че дори не можем да си представим. Вероятно най-непостижимото във всичко това е, просто да се решим да започнем, а после да не изневерим на решението си. Веднъж победена първона¬чалната съпротива, да овладееш една мантра, става от¬носително лесно.
Ако ученикът е религиозна личност, от каквато и да е вяра — нещо не толкова важно за темата, на която сме се посветили — използването на една мантра може да бъде изключително изгодно. Повтарянето на тези думи — били те заимствани от псалмите, от Евангелие¬то, Корана или Ведите, а още и от Книга на мъртвите — има голямо въздействие. Дълбоко набожният ев¬рейски кабалист, повтарящ следната древна молитва: „О, чуй, Израиле: Господ Бог наш, Господ е Един", влага в нея необикновено голямо количество енергия и емоция. Именно тази страст подтиква духа да съсредо¬точи цялото си внимание над неуморното повтаряне, докато бъде постигната концентрацията. Същото се по¬лучава и с православния християнин, който както и ге¬роя от Пътя на един поклонник трескаво повтаря: „О, Господи Иисусе Христе, Сине Божи, номилуй ме, бед¬ния грешник". Емоцията, с която е заредено механич¬ното повтаряне на мантра, подтиква упорития дух към действие, предизвиквайки по този начин състояние на дълбока концентрация. С натрупването на практически умения, същата тази концентрация може да стане спо¬собност, толкова лесна за прилагане, колкото е и елект¬рическият ток в една съвременна къща: можеш да пус¬каш и спираш на воля.

Мантрите за агностици и атеисти

Агностикът или атеистът, който собствено казано няма никакво религиозно чувство и следователно не ще бъде засегнат емоционално от конвенционалните религиозни мантра, при все това може да се възползва от чистите предимства, които постигаме, използвайки емоцията като инструмент. Би могъл да подбере откъс от роман или стихотворение, който дълбоко го е развълнувал — сигурен съм, че в един или друг момент това се е случ¬вало на всички — и тогава да го използва като своята лична мантра. Ако няма такъв фрагмент, той все така може да заложи на личните си преживявания, напри¬мер юношески флирт, на възраст, когато чувствата са по-жизнени. Въобразявайки си, че е другият, той би могъл непрестанно да повтаря, сякаш че е религиозна мантра „Обичам те, скъпа (или скъпи)!" И ако тази асоциация на умствен образ, наред с повтарянето на едно изречение, може да послужи да излезе на повърх¬ността почувстваната тогава дълбока емоция, то тя ще успее не по-малкото от религиозна мантра да задълбочи концентрацията.

Първият етап

„Какво означва да запазиш духа си съсредоточен над някои места" - пита Вивакананда в превъзходната си книга Раджа йога: - "Да насилиш ума си така, че да почувства известни части от тялото отделени от другите. Например, да се опиташ да усещаш само ръката отделно от другите части на тялото. Когато Шита, или тъкан на духа, е заточена и ограничена на определено място, това се нарича Дхарана. Има различни видове Дхарана и с нея си струва да бъде разиграно въображението. Например, би трябвало да задължим ума да мисли за една точка в сърцето, а това е много трудно. Напротив, по-лесно е да си представим, че там има лотос. Този лотос е пълен с ослепителна светлина. Поставете там ума". .

Дишането

Вторият етап най-простичко се състои в упражняването на контролирано дишане. Простотата на този метод е неговото най-голямо предимство. Състои се в бавно вдишване, броейки до дадено число, а после в издишване, броейки до същото число. Ако гръдният ви кош е тесен, ще трябва да бро¬ите само до едно, две, три или четири и да издишвате в същия ритъм. Препоръчвам ви да казвате ,,и" между всяко число, за да броите не толкова бързо. Това е много важно. Въвеждането на ритъм не само произ¬вежда осезаеми физически резултати, но същевременно последователното намаляване на ритъма позволява да се забави умствената дейност. С все по-чувствителното отпускане на мускулите може да се използват и по-удължени ритми.
Рано или късно, въздействието на ритъма води до появата на точни физически усещания, основно от два вида, но не е изключено да има и други. Най-наиред чувстваме дразнене по цялото тяло — усещане, което можем да сравним с изтръпването, когато в някой крайник се възвръща спрялото кръвообращение. Рит¬мичното дишане предизвиква аналогично въздействие във всички клетки на тялото.
Успоредно с това, изпитваме също и усещането за един вид трудно за описване тръпнене на диафраг-мата. То постепенно се разпростира из цялото тяло, благодарение на ритмичното дишане, докато не започ¬нем да изпитваме съвсем точното впечатление за пулси¬ране по цялото тяло. Това трябва да бъде преживяно, за да бъде разбрано естеството на описваното. И най-накрая, придружено е с много приятни усещания, опис¬вани от някои като „нежни", „разтапящи", „прелест¬ни".
Тези чудни и необичайни възприятия само ни прс-дизвестяват за неописуемите щастие и екстаз, които ще ни споходят един ден, когато постигнем крайните ду¬ховни резултати. „Тялото е морно и душата е мъчител¬но изтощена, но тя вовеки веков ще пази съзнателния спомен за непознатия преди възторг, който вече ни е станал познат, защото сме сигурни, че съществува. О. Господи, помогни ми да изпитам щастието на обичаните!

Силата на ритъма

Изживяването на приятна емоционална реакция, колкото и слаба или лека да е тя, като следствие на ритмичното дишане, ще окаже голяма помощ за улесненото постигане на състояние на концентрация. Тъй като процесът предизвиква усе¬щане за удоволствие, умът проявява по-малка склон¬ност да се разпръсне — с изключение към отминали преживявания, които също са били приятни. Има мно¬го голяма вероятност той да се насочи към преживява¬ния на наслада. Същевременно, дори и да скита много, това съставлява началото на концентрацията над обо¬собена тема.
От друга страна, изживяването на точно физичес¬ко усещане, или на изтръпване на диафрагмата, ще придаде сърцатост на начинанието и ще вдъхне сме¬лост на дебютанта. Нещо, което ще представлява ново подпомагане за успеха на фокусирането на ума над ед¬на единствена точка, в случая дишането. Обстоятелст¬вото, че трябва да се брои, за да се установи ритъма, също води до концентрацията. В този смисъл можем да прибегнем до механичната помощ на метроном. Да слушаш почукването и с този шум да съгласуваш ди¬шането си, също благоприятства концентрацията. И това не е всичко. От преди много години се знае, че умствената свръхактивност по един или друг начин е свързана с бързината на дишането. Ако сте измъчен или превъзбуден, то проявява тенденцията да се уско¬ри. Това ще рече, че ако забавим ритъма на дихател¬ния процес, вълненията на ума се укротяват и могат да бъдат контролирани. По този начин, щом веднъж сме привикнали да дишаме при обикновен ритъм, да ка¬жем четири на вдишване и четири на издишване, мо¬жем да променим ритъма на четири при вдишване и осем при издишване. И отново ще трябва да отделяме всяко число чрез „и", за да не е толкова бързо изгова-рянето му. Преди всичко, трябва да се избегне стреса. Достатъчно е да запазим здравомислието си. Ако има¬ме приятел, който да с по-квалифициран, може да ни послужи за водач. Той ще бди, дебютантът да не се за-пърза или да не насилва нещата, опитвайки се да постигне прекалено проточен ритьм.

Ефектът на проточената концетрация

Ако например поредица от странни дразнения и изтръивания станат осезаеми в краката, вниманието ни автоматично бива привлечено от тях. Все повече се съсредоточаваме над долните си крайници. Първият резултат от тази концентрация, е, че усещанията (но един нарастващ начин) са силно подчертани. Бихме казали, че краката ни имат собствен живот, бучат и са изпълнени с електрическа енергия. Така може да продължи през значителен период от време.
Ако концентрацията върху тази част на тялото, не отслабва и равномерно постоянства, то тогава става нещо, което никак не очакваме. Малко по малко спираме да чувстваме краката си напълно. Това е във всяко едно отношение парадоксално. Те изглеждат живи и изпълнени с виталност, но същевременно не ги чувстваме директно. С други думи, от всичко това произтича един фундаментален закон. Когато концентрацията е проточена, усещанията почти изцяло отсъстват. Краката изчезват от съзнанието.
Ако пък сме се концентрирали над възприятието за носа си, не след дълго ще изгубим напълно съзнанието си за него. Почти ще бъдем задължени да се гледаме в огледало, за да видим, дали носът е още там.
Съществува доста сходен метод в Дзен будизма на сектата Сото. Той препоръчва упражняване на медитацията. „Същото това тяло е Буда". Когато сме настойчиви, психологически феномени от типа на тези, за които говорихме, възникват: съзнанието за тялото изчезва, за да бъде заместено от друга форма на съзнание. Медитираме ли над нея, и тя по същия начин изчезва на свой ред.

Как да изместим егото

Това откритие е преизпълнено с много важни и много сериозни последствия, когато следваме Пътя. Аксиоматична истина в повечето разклонения на мистицизма и на окултизма, е, че егото — или съзнаващият ум, мозъчната кора, мозъкът — е „змеят по средата па пътя". „Умът е убиецът на Реалното. Нека ученикът да убие убиеца." Ще рече, това е пречката, която ни затруднява да осъществим идеята, че Бог е тук и сега, че в действителност няма никаква раздяла между човека и Природата или между всяка индивидуална душа и цялата вселена. Това единство съществува от векове насам и ще продължи да пребъдва във вечността, Само пределите на мисълта ни или нашето захранвано от стимулите на чувствата повърхностно съзнание ни препятстват да видим реалността на всенрисьствието и иманентността на Бога. „Ереста на раздялата" е по сь-щество продукт на егото. Това не е природно явление.
Ако успеем по един или друг начин да отстраним егото от пътя, тогава ставаме съзнаващи, осъзнаваме, че единството на целия живот е факт. В съня егото е изместено, но същото се отнася и до наблюдателя. Чрез концентрацията се задължаваме да можем да ограничим мисълта си до една единствена точка, която в крайна сметка отстраняваме. С други думи, тази техника е внедрена, за да сме в състояние да спрем да мислим по поръчка и по своя воля отново да продължим да разсъждаваме, когато ще трябва да се върнем към всекидневните си занимания. Щом по този начин мисълта бива временно отблъсната, без да бъде бдяща и съзнаваща, то тогава вече е налице откровението. Бог съществува. Винаги е било така и винаги ще бъде така. Просто оставало ни е само да отстраним егото от пътя.
Когато разглеждаме закона за концентрацията, за който вече говорихме, става ясно, че ако цялото внимание е било съсредоточено върху самото его, в началото едно такова осъзнаване на егото ще бъде значително уголемено. Ще получим впечатление за чипертрофира-но его, за егомания. Но ако тази концентрация е трябвало да бъде проточена, то тогава малко по малко същата егомания ще се смалява и накрая напълно ще изчезне. Тя направо ще остави след себе си един просто действено празен ум -- колкото и парадоксално да ви изглежда това — който ще бъде наситено сьзнаващ, че сьставлява само едно цяло с Бога и Любовта, с Живота и Красотата. Ако трябва да дадем имена на целите на Велико¬то Дело в развитието на концентрацията и на медита¬цията, те са тук: да станеш силно осъзнаващ основната си идентичност с корена и извора на самия живот и да се превърнеш в съзнаващия проводник на неговата неп¬рестанна дейност. Включеният в „аз-а" еготизъм израс¬тва до големината на вселената, за да вмести „Аз-а" на Всичко, защото Това е Всичко, което е. Прибягвайки до индуистката мантра, ще разберем, че това е смисълът на Тат Твам Аси.
За да стигнем до въпросното екзалтирано мистич¬но съзнание, което е целта на всички разкриващи се тайни системи — били те източни или западни — ще трябва да станем вещи в използването на концентраци¬ята и на медитацията. Ето защо обсъждаме начините за развиване на техники, които да ни позволят да ги овладеем.

Хипервентилация

Съществува едно физиологично последствие, наричано хипервентилация, върху
която бих искал да привлека внимание¬то. Без нея просто е невъзможно да се разбере, какво става в някои от най-напредналите употреби на диха¬телната техника. Когато продължаваме да дишаме, ка¬то проточваме периодите на издишване и паузите меж¬ду вдишване и издишване, по-голямата част от въгле¬родния двуокис, намиращ се в белодробните алвеоли, е изхвърлена при дишането и биват абсорбирани големи количества кислород.
(За читателите, които са се осведомили върху йо¬га и медитацията, нека уточня, че в този свой труд не препоръчвам друг начин на дишане през носа. В него няма никаква окултна или психологическа гимнастика на ума, за да се провеждат тренировки по медитация. Изпитвам само уважение към йога и праянама. Тези способи просто не се разглеждат тука. Дьржим двете си ноздри отворени. Ръцете са положени на коленете и са отпуснати, като не ги използваме, за да отваряме или затваряме едната или другата ноздри.)
Резултатът от прекомерното вдишване на кислород води до поредица от извънредни обстоятелства, отбелязана и записана от страна на физиолозите. Пове¬чето от тях гледат на това като на физиологичен фено¬мен. Трябваше да дочакаме Вилхелм Райх, психиатър и стар съратник на Фройд, за да си дадем сметка, че то може да бъде използвано като оперативно средство в психотерапията. Скромно ще добавя, че е моя идеята да го приложим за улеснен достъп до концентрацията.
Когато вдишваме излишък на кислород — или когато изхвърляме остатъчния въглероден двуокис, ко¬ето е сьщо — в кръвта се извършва химическа промяна и тя става по-алкална. Това води до обмен в мозъка, чиято основна функция се изменя. Случващото се е аналогично на процеса на опияняване, но не с алкохол, а с кислород. Нормалният поток на мисли, на усеща¬ния, както и функциите на тялото, са значително моди¬фицирани. Индивидът, стига да не е предварително подготвен с инструкции като излаганите тук, се излага на опасността да си мисли, че „излиза от правия път". В действителност, той категорично е изтръгнат от нор¬малното си монотонно функциониране, възниква цяла гама физически, емоционални и ментални усещания.
Единствените усложнения, срещу които той тряб¬ва да е нащрек, е рискът от гърч на мускулите на край¬ниците. Това се проявява под формата на укрепителни спазми. Из цялото тяло различни групи мускули са на¬паднати от известна вцепененост. Симптомите варират според индивидите, тъй като всеки има своите собстве¬ни възли на мускулно напрежение. А и според личната биография и собствените емоционални преживявания. Хипервентилацията само пренапряга и без друго вече съществуващите мускулни напрежения, до степен, в ко¬ято гърчът може да се прояви. От дълги години насам този феномен е познат в литературата за йога, където ще намерим да се споменава, че на определени етапи от развитието може да възникне „автоматична вцепене¬ност" и че тялото може да започне да подскача като жаба във всички посоки. Това наистина би било въз¬можно при традиционните техники на йога и на прана-яма. С описания в тази книга тип на дишане гърчът е почти невъзможен. Стига да не се яви сред съвсем нез¬начително малцинство от хора с късо дишане, предраз¬положени към истерия и които на всичко отгоре са чув¬ствителни към излишъка на кислород. Средно напред¬налият практикуващ, към когото е адресирана тази творба, разполага с малко изгледи да тренира в про¬дължение на часове без прекъсване или да използва техниката пранаяма, свойствена на практиката на Хат-хайога. Следователно по този въпрос няма нищо обез¬покоително. Тук абсолютно няма никаква опасност.
Ако се появят симптоми на гърч, би трябвало мигновено да се прекратят дихателните упражнения, да се остави дишането да възстанови нормалния си харак¬тер, като същевременно се посветим на обикновени за¬нимания. Ако това не е достатъчно, набавете си голям книжен плик и дишайте вътре, По този начин вдишва¬ме собствения си въглероден газ, което бързо прави кръвта по-киселинна. Така, причиненият от прекомерна алкализация гърч, ще изчезне. Има голяма вероятност кризата да затихне от само себе си, без да е необходи¬мо да се прави каквото и да е.
Единствените значими симптоми, които си стру¬ват усилието да бъдат споменати тук, са следните: раз¬витието на много силно дразнене по пялото тяло, при¬ятно усещане на отпускане на нивото на мускулните напрежения, световъртеж, впечатление за опиянение, енергийни пулсации, обикалящи от главата до пръстите на краката, усещания за необикновено удоволствие, вътрешни треперене и трескавост, които накрая пораж¬дат приятно чувство за благоденствие и отпускане.
Понякога хипервентилацията произвежда разто¬варване на чувствата дотам, че ти се иска да се смееш истерично или губиш всичките си задръжки и се обли¬ваш в сълзи. Ако възникне някой от единия или другия феномени, няма никакво основание да изпадате в тре¬вога. Достатъчно е да гледате на тях като на етапи, присъщи на напредването. От друга страна, след като сме дали пълна свобода на чувствата си, вече става много по-лесно да се концентрираме.

Коан

Тези моменти обаче са възлови (точно
когато функциите на мозъка и на цент¬ралната нервна система са претърпели радикална про¬мяна), при използването на всички известни методи, позволяващи ни да се стремим с жар и ентусиазъм към най-голямата извисеност. В такъв случай някогашните молитви или съвременните мантра, магическите призо¬вавания се оказват изключително полезни. Тогава ман¬тра трябва да бъдат изречени sponte spa (по собтвено желание)*
и да се действа така, сякаш те са Дзен коан.
Какво представлява един коан? Според повечето авторитети в тази област, коан не е пъзъл, който тряб¬ва да бъде решен от гъвкав ум. Съвсем не е и психоло¬гически метод за променяне или изумяване на дотогава крехкото его на дебютант, като по този начин му даде ново равновесие. Със сигурност не и парадокс, с изк¬лючение за тези, които никога не са го изживявали от¬вътре. За сметка на това, коан е проста, ясна и пряка декларация, произтичаща от известно състояние на съзнанието, възникнала и с негова помощ.
Ако предприемаме призоваване или ако повтаря¬ме сентенция на тази степен на развитие, чувстваме се възбудени до най-извисеното състояние на духовното съзнание, което в този момент сме способни да достиг¬нем, Като го използваме, ускоряваме процеса на отк¬ровение, за който работим от толкова дьлго време. Все едно да поставим стрелата на опънатата тетива. Отпус¬нем ли последната, стрелата със сила бива отпратена към своята мишена. „Прицелих се в оголения жезъл на моя Бог и го уцелих; да, уцелих го."
Да задържиш След като говорихме за пълно дишане и дишането си хипервентилапия, налага се да спомена накратко друг феномен, който им е диа¬метрално противоположен. Когато някои от най-пър-вите белези на медитацията се появят, понякога имаме впечатление, че дишането напълно е преустановено. В действителност, това е много леко, много слабо диша¬не, което сякаш се осъществява под диафрагмага и което често бива наричано „вътрешно дишане". Него древ¬ните таоисти са описали като ,,подобно на дишането на зародиша в майчиния корем."

Други дихателни техники

Съществува друга, много древна техни-
ка на дишане, която е необикновена по
своята простота и има чудодейни пос¬ледствия. Не се стремим към никакъв дихателен ритъм. По никакъв начин не се опитваме да контролираме ди¬шането си. Просто дишаме по нормален, обикновен на¬чин. Същевременно правейки това, ще трябва и да си кажем нещо, но не повече от „Въздухът се връща. Въз¬духът излиза". И това е всичко. Изглежда много прос¬то и дълбоко в себе си е такова.
Вършейки това, можем да имаме изострено съз¬нание за ноздрите, в които, влизайки, се трие въздуш¬ният поток. После, след известно време чувстваме гор¬ната част на носа; после гърлото, бронхиалното дърво и накрая самите бели дробове. Би било полезно да си представяме влизащия и излизащ въздух като бяла мъгла, която можем да наблюдаваме и да проследява¬ме пътя й. Вьршете ли това, ето, концентрирате се! Накрая вследствие на тези дихателни техники и на придобиването на концентрацията, можем да отчетем факта, че сме на път да станем значително по-жизнени. Имаме впечатлението, че сме наситени с космическа енергия, която протича във всички клетки и всички по¬ри на съществото ни. На този етап от упражненията трябва да се научим да правим така, че енергията да циркулира. А в такъв случай, трябва да се върнем към една вече разглеждана тема — изпразването на ума 0 1 неговата енергия. Когато сме овладели техниката, ни остава само да мислим и желаем, тази енергия да се раздвижи и разбира се, тя се премества. Съществуват много методи, които да я накарат да циркулира.

Циркулация на енергия

Древният кабалистичен метод изисква концентрация над короната на главата. като си представяме, че това е центърът на духовния ни живот — Всеобщото Аз. А правейки това, трябва да искаме и си въобразяваме, как всичките енергии в долните части на тялото малко по малко би¬ват изтегляни нагоре, по известен начин изсмуквани чак до светлината над короната на главата. Необходи¬мо е да сме настоятелни и да подновяваме опита ден след ден. И както работим над себе си, настъпва мо¬мент, когато според Витван става вътрешен взрив, по известен начин електрическият ток е допълнен и идва просветлението. Човек знае. Но не знае с мозъка или с ума. Това е осъзнаване на неговите божествени произ¬ход и природа — цел на всеки мистичен труд и начало на духовната свобода.
Завършеният метод се състои основно във визуа¬лизацията на пет центъра във вътрешността на орга¬низма и в повторението на някои кабалистични имена вътре в тези центрове.
Това развива или освобождава внушителни коли¬чества енергия, които по различни начини биват кара¬ни да циркулират, докато организмът бъде затворен във вихрена сфера на енергия-светлина.
Преди много време метод на сходна циркулация е бил използван от китайски таоисти. Който проявява интерес към това, може да прегледа превода на Рихард Вилхелм на древен китайски текст, включен в Тайната на златното цвете.
Веднъж достигнали този стадий, поради това, че сте седели добре изправени, без да помръднете, че сте дишали просто и изговаряли мантра, вие наистина сте успели да се концентрирате достатъчно. Оттам нататък можете да следвате някои от класическите упражнения, защото благодарение на тях ще бъде възможно да пос¬тигнете целта на мистическото изживяване. Била тя на¬речена съюз с Бога или откриване на Дълбокото Аз, или осъзнаване на собствената природа — Буда, към гова трябва да се стремим, когато сме развили способността си за концентрация.

Визуализация на предмети

Визуализацията Възможно е, да вземете съвършено обикновени предмети, да ги визуализи¬рате и да се концентрирате над тях.
Например, една поредица от класически напътствия за Дхарана, контролът над мисълта, който би могъл да бъде много полезен на същия този етап:
1. Задължете ума да се концентрира над един съвсем прост въображаем предмет. Петте татва са полезни
за постигането на тази нел. А те са: черен овал, син кръг, сребърен полумесец, жълт квадрат, червен триъ¬
гълник.
2. Започнете да комбинирате прости предмети. Например, черен овал с жълт квадрат и т. н.
3. Преминете към движещи се обикновени предмети, като люлеещо се махало, въртящо се колело и т. н. Избягвайте живи същества.
4. Започнете да комбинирате движещи се предмети. Например, издигащо се и спускащо се бутало, докато се люлее махало. Отношението между двете движения би трябвало да бъде променено в хода на различните опити. Можем също така да си представим систе¬
ма от кормила, ексцентрични колела в механизъм и регулатори.
5. По време на тези упражнения умът трябва да се концентрира единствено над избрания предмет. Никаква друга мисъл не бива да бъде овластена да се намеси в съзнанието. Движещите се системи трябва да бъдат в правилен ритъм и хармонични.
6. Внимателно отбелязвайте продължителността на тези опити, броят и естеството на натрапените мисли, тенденцията на самия предмет да се отстрани от наложеното му движение и всякакъв друг проявил се феномен. Избягвайте прекалено напрежение — това е
много важно.

Използването на хипноза

Налага се да разгледаме още един начин на улеснен достъп. Той включва посредничеството на друга посветена личност. Струва ми се, че ако е поверено на компетентно и сигурно лице, обучението в медитация, хипнотичното внушение може да бъде с ценен принос. То не прави дисциплината и продължителните упражнения безполезни. Въпреки това, може да превърне взискателността и тренировката по-лесни за известна категория начинаещи.
Нищо не забранява на учителя по медитация, ако се окаже, че ученикът е чувствителен към внушения, да проведе голям брой хипнотични сеанси, с установени в тях някои от опростените понятия. Веднъж щом, след елементарна и предварителна хипнотична индукиия, стане явно, че това е ефикасно, ученикът ще трябва всекидневно да се подлага на хипноза. Предварително обсъждане би позволило да се определят точното време и честотата на тези сеанси и да се узнае, дали начинаещият наистина желае да продължи опита. Тогава ще трябва внимателно да се посочи броя на желаните сеанси под хипноза и времето, което да се отдели за всеки период на тренировка. В такъв случай учителят ще трябва да почака повече, за да узнае, дали ученикът наистина ще сътрудничи или само механично ще реагира на хипнотичните внушения.
Ако тази реакция е обоснована, то хипнотичното внушение би могло да бъде разширено. Например, би могло да се внуши на начинаещия, че от сега нататък ще му се стори лесно при даден сеанс — този от сутринта, от обяд или от вечерта — да концентрира всичките си умствени сили вьрху серия от предварително установени теми, символи или схващания. Може би ще трябва много да се настоява и повтаря, та тези внушения да бъдат резултатни, но няма никакво основание те да не станат такива.
Обичайният аргумент срещу този род техническо доближаване, е, че то ще премахне личната отговорност на практикуващия: нищо не се дължи на него самия. Подобен довод е напълно неоснователен. Начинаещият все така е длъжен да тренира твърдо и с постоянство.
Налага се да обсъди със своя учител какво ще трябва или не трябва да бъде внушено под хипноза и той ще даде пълното си съгласие за този начин на действие. Но при всички случаи ще трябва да се концентрира със собствения си ум, а и ще трябва да посвети много време и усилия, за да се увенчаят усилията му с успех. Нищо не е променено в традиционната процедура, освен може би това, че ученикът е малко повече насърчаван и че му помагат да се мотивира.
По този повод никога не трябва да забравяме, че всяко внушение отвън след не малко време стига до преобразуване в самовнушение. Това е внушение, дадено на самия себе си и прието от „аз-а", но с помощта на друга личност.
В известен смисъл, тази помощ винаги се е радвала на признание. Понякога ученикът е получавал разрешение да медитира в присъствието на учителя. Ако начинаещият е решавал да се довери на настойника или му е бил дълбоко предан, то се е очаквало това да донесе изключителна полза. Понякога са прибягвали до групова медитация. Според теорията, ако група ученици се упражняват заедно в зала за медитация — както е обичайно за практиката на Дзен будизма — всички извличат огромна изгода, тъй като се концентрират още повече, по-бързо и по-лесно.
Не поставям под съмнение ефикасността на тези процедури. Просто твърдя, че ако същите са валидни, то такова е и хипнотичното внушение, и би трябвало да се използва в строго подбрани случаи като средство да се победят известни съпротиви и някои упорити психологически препятствия.
Бих искал да подчертая, че е добре да се правят бележки за всички изпълнени упражнения. Би трябвало да се изготвя списък, в който да се записват сеансите, часа, душевното състояние в този момент, времето навън и всички забелязвани от вас обстоятелства, които биха могли да повлияят на преживяното. Трябва да се опитате да запишете максимум факти, без да се разпростирате безполезно. В едно малко или повече близко бъдеще, когато вече ще сте постигнали резултати, всичко това ще има голяма стойност за вас. Нещо повече, ако сте имали щастието да бъдете наблюдавани от учител, той ще поиска да хвърли поглед на бележките ви, за да види доколко сте осъзнавали ставащото.

Финалният съюз

Дадените по-горе напътствия споменаваха само най-обикновени предмети с цел умът да бъде заставен да се концентрира над една единствена точка. Същевременно вещи, които имат религиозно, мистично или окултно значение, общо взето позволяват да работим, без да бъдем заслепени от преследването на ефект на всяка цена, това поведение е повече следствие, отколкото необходимо условие на мистичното изживяване. Веднъж след като сме открили Бога вътре в нас, естеството на всичките ни реакции спрямо нас самите, спрямо обкръжението ни (за което узнаваме, че е създадено от самото себе си), и спрямо всичко въобще, търпи еволюция напред. Една от тези промени е, разбира се, обстоятелството, че плодовете на действията ни губят всякаква стойност в очите ни. Това е будистката Карма в истинския смисъл па думата. От резултатите се интересува само Бог.
Да медитираш означава да концентрираш вниманието си над всеки отделен предмет по собствена преценка за необходимост. Всички предварителни слова целят само да развият концентрацията, без която тъй наречената медитация не ще бъде нещо повече от скитащи мисли и неконтролируеми въображаеми образи. Основаващата се на концентрацията медитация води до съюз между медитиращия и това, над което той ме¬дитира, съюз между субекта и обекта, съюз между Бо¬га и човека. Какъвто и език да използваме, за да я опишем, Дхяна и Самадхи, за да използваме източната терминология, или пък разкритията на Мокша или Мукти, това е целта, към която се стреми медитацията.
Ето представа за свободата в най-силния и най-философския смисъл на термина. Единството и универсалността на живота, на любовта и на красотата са духовните съставки на откровението, осъществяващо се в божествените ужас и удивление, наред с истинска простота. „Земята е на Бога и е изпълнена с Божията цялост." И както се разбира в медитацията, че Тат твам аси е истината, Посредникът и Господ са един.
Тогава за какво са целият този тежък труд, тази дисциплина, тази постоянна молитва и тази страховита работа за развиване на концентрацията? Някои от прес¬ледваните цели бяха простичко описани. Съмнявам се, че е печелившо да се разпростираш в дълги словоизли¬яния или да множиш броя на описанията на мистични¬те състояния, които въжделееш. Все пак, за да завър¬шим това изследване, не бих направил по-добре от това да посоча за пример просветленията на Якоб Бьоме (*немси теолог лютеранец) е един от най-големите християнски мистици за всички времена.
Веднъж, докато си седял през деня в стаята, „очите му се спрели на плювалник от позлатен бронз, отразяващ слънчевата светлина с такова сияние, че той изпаднал в екстаз. Сторило му се, че сега може да изучи най-дълбоките принципи и основи на нещата. Но си помислил, че това е само илюзия и за да я отпъди от ума си, излязъл на моравата. Но и там осъзнал, че по¬тапя погледа си в самата сърцевина на нещата, на са¬мите растения и треви, и че същинската природа се хармонизира с това, което е бил зърнал вътре. Не споделил с никого видяното, но мълчаливо се помолил и благодарил на Бога".
Малко време след това първоначално просветление „той наново бил заобиколен от божествена светлина и изпълнен с божието знание. До такава стенен, че един ден както се разхождал из полето и се озовал на място пред Вратата Найс в Гьорлиц, седнал там и гледайки с вътрешната си светлина растенията и тревата, видял същината им, употребата и свойствата им, които му се явили в своите характерности, форма и неповторимост. По същия начин той виждал всичко сътворено и изхождайки от това по-късно написал книга, De signature rerum. Разбулването на тези тайнства от неговия усет му донесло безкрайна радост. Но той се завърнал у дома, поел грижите за семейството си и заживял в мир и тишина, като рядко споменавал за чудесата, които го сполетели.

 

 

 

 

Tук ще намерите голям обем от литература. Ако харесвате нещо и искате да се публикува в сайта - предложете го.

Един живот стига да прочетеш хиляди мъдри книги. Колко живота ще ти трябват, за да напишеш една мъдра книга?