и каталог на групи за развитие, тренировка, духовни лекции, семинари, курсове, културни прояви

Докзателства, че има духовен свят

ЖИВОТ СЛЕД ЖИВОТА
Реймънд Мууди

 

 

ПОСЛЕСЛОВ
ПРЕЖИВЯВАНИЯ НА ПРАГА НА СМЪРТТА В XXI ВЕК


КОЯ Е следващата стъпка при изучаването на невероятните явления на човешкото съзнание, случващи се на прага на смъртта? Преиздаването на „Живот след живота" ми се вижда добър повод да разкажа накратко за три насоки в по-нататъшното развитие на моите из­следвания.
Първо, вече е ясно, че познатото преживяване на пра­га на смъртта представлява част от много по-широк спектър редуващи се състояния на съзнанието, свързани със смъртта и умирането. И което е най-интересно, то­зи спектър включва шокиращото явление, наречено от мен „съпреживяване на смъртта".
Обичайно е човекът, който бди край леглото на уми­ращия, да участва със своето състрадание в преживяванията му. Стотици прекрасни хора от всички сфери на живота са ми разказвали, че когато близък човек умира, самите те напускат телата си и придружават умиращия обичан човек по пътя към една красива и любяща свет­лина. Те също описват и мъртви роднини, които идват да посрещнат умиращия. Всъщност всички елементи, обикновено смятани за определящи при преживяванията на прага на смъртта, се споменават от хората, които съобщават за съпреживяване на смъртта.
Взаимносвързани демографски фактори предизвикват прилив от съобщения за съпреживяване на смъртта. Аз за първи път научих за явлението през 1973 г. от една от моите преподавателки по медицина, която ми разка­за собственото си преживяване при неуспешен опит да
Върне към живота свой близък роднина, който внезапно колабирал и умрял. Оттогава десетки милиони продук­ти на бебешкия бум* навлязоха в средната възраст — пе­риод, когато е доста обичайно да загубиш родителите си или други близки. В същото време болничната практи­ка по отношение на безнадеждно болните се е променила значително. Когато следвах в медицинския колеж, обик­новено край леглото на умиращия пациент присъстваха само лекарите и сестрите. Към края медицинският пер­сонал се намесваше и извеждаше членовете на семейст­вото от болничната стая, тъй като наблюдаването на самата смърт щяло да бъде прекалено непоносимо за тях. В днешно време обичайната практика е лекарите и сес­трите да насърчават семействата на пациентите да ос­танат с тях до края. Това, както и фактът, че такава голяма част от населението днес е изправена пред въп­роса за човешката тленност, ни гарантира, че съпреживяването на смъртта ще бъде сред по-важните обекти на изучаване през следващите десетилетия.
Второ, аз разработих и изпробвах една безопасна сис­тема, която позволява на хората директно да видят как­во представляват по-главните компоненти на преживя-банията на прага на смъртта. И по-точно — мнозина, които са се завърнали след близка среща със смъртта, твърдят, че през този промеждутък са видели духовете на свои починали близки и са разговаряли с тях. Медицин­ски изследвания също показват, че голям процент психо­логически нормални индивиди са имали визуални срещи с починали близки скоро след погребението.
Независимо дали призраците на починалите се появя­ват в контекста на преживяване на прага на смъртта или поради тежката загуба, те помагат на хората по-ус-
*Период (1945-1949 г.) на повишена раждаемост в САЩ и Великобритания. — Б. пр.
пешно да преживеят скръбта си. Затова е интересно да се знае, че в древността са съществували процедури, ко­ито позволявали на хората, току-що осъзнаващи смърт­та, да видят истински, движещи се, триизмерни приви­дения на близките, които смъртта им е отнела, и да раз­говарят с тях.
Изучавайки древни ръкописи и археологически разкопки в древна Гърция, където някога се е практикувало призо­ваването на мъртвите, аз успях да възпроизведа този ме­тод. Помогнах на няколкостотин души да преминат през процедурата, в резултат на което те имаха директен контакт с привидения на свои починали близки, изглеждащи като живи.
За моя голяма изненада хората, участвали в процеду­рата, приемат преживяването като действителен кон­такт с мъртвите и ни най-малко не се съмняват в него­вата реалност. И което може би е по-важно, участни­ците твърдят, че срещите допринасят за излекуването им от непоносимата скръб. След като за първи път съ­общих тези данни, те бяха независимо потвърдени от много други психолози. Напоследък моят метод за призо­ваване на мъртвите беше възпроизведен от изследовате­ли в голям институт за обучение на психотерапевти. Преподаватели и студенти от Института по транс-персонална психология в Калифорния повториха първона­чалните ми изследвания и получиха идентични резулта­ти. Не разполагам с достатъчно място за подробното излагане на метода, но интересуващите се читатели ще намерят пълното му описание в книгата ми „Визуални срещи с починали близки".
Днес съществува надежден метод, който позволява на хората да видят ясен зрителен образ и да общуват с ду­ховете на техни близки, преминали в отвъдното. През цялата си кариера на специалист, консултиращ скърбящи, съм чувал много от тях да повтарят почти като манmpa: „Само да имах още пет минути, за да кажа пропус­натото „сбогом" и „обичам те". Мога твърдо да би уве­ря, че сега разполагаме с начин да осигурим на опечалените тези пет минути в повече.
Трето, наблюденията, за които съобщавам в „Живот след живота" са само малка част от по-голямото цялос­тно изследване, с което се занимавам от 1963 г. насам. Кулминацията на проекта е създаването на мултимедийна програма за самообучение, която в началото безопас­но ще преведе само няколко участници в отвъдното и обратно. Програмата ги подготвя и да опишат преживяното отвъд. В резултат на проучването ще бъде съз­даден нещо като кръжок на хора, намиращи се в уникал­ното привилегировано положение да могат да формулират буквално понятието „отвъден живот" за целите на ра­ционалното изследване.
Сигурен съм, че това, което обявявам тук за първи път, през идващите години ще предизвика дискусия сред мислещите любители на паранормални явления. Наисти­на изглежда невероятно, че е възможно да съществува про­цедура за отиване на кратко посещение в отвъдното и безопасно завръщане оттам. Все пак аз съм наясно как може да бъде постигнато и съм готов да защитавам твър­денията си.
Означава ли това, че най-после имаме научно доказател­ство за задгробния живот? Не, но означава, че наистина е направена голяма крачка напред за поставянето на иде­ята за задгробния живот на по-сигурна основа. И нова­торският подход към тази работа предвещава значите­лен напредък в разбирането на преживяванията на прага на смъртта и много други необичайни прояви на човеш­кото съзнание, включително и паранормални явления. Смятам да публикувам новия труд „Мъдростта на аб­сурда: Как да се подготвите за вашите преживявания на прага на смъртта", и то скоро..
Предвиждам, че XXI век ще ни донесе най-големия нап­редък в рационалното разбиране на задгробния живот, двайсет и три Века след като Платон писа на тази те­ма. Все пак това предсказание трябва да бъде придружено от няколко предупредителни думи. Преживяванията на прага на смъртта естествено притеглят всеобщото внимание и това ги прави подходяща тема за обичащи­те сензации медии. За съжаление лавината от книги, пос­ветени на тази тема, включва много, които, доколкото ми е известно, са изфабрикувани от безскрупулни самозван­ци, цинично търсещи no-скоро известност или финансо­ви печалби, отколкото истински напредък на научното познание.
За мен безскрупулната комерсиалност, експлоатираща обществения интерес към преживяванията на прага на смъртта, е лична трагедия. В обичайната си работа всяка седмица виждам по няколко души, преживяващи мъчител­на скръб поради загубата на близък. Знам, че много таки­ва хора отчаяно търсят книги за задгробния живот, на­дявайки се да намерят утеха. Дълбоко загрижен съм, ка­то виждам как те са оскърбявани от онези, които се ин­тересуват не от истината, а no-скоро от финансови пе­чалби. В светлината на тази загриженост моят насто­ящ издател ме помоли да подготвя списък на изданията, посветени на преживяванията на прага на смъртта, ко­ито лично аз смятам за надеждни и стабилни.
Една важна книга, посветена на тази тема, е „Опреде­лен за завръщане: Моят живот след смъртта" от Джордж Ричи, доктор по медицина („Хамптън Роудс Пъб-лишърс"). Тук всичко е разказано така, както го чух лич­но от д-р Ричи през 19в5 г., и то ме вдъхнови да направя изследванията, за които съобщавам в „Живот след живота". Доктор Ричи случайно е най-добрият човек, кого­то познавам. През 50-те години на XX век той заговори публично за своите преживявания на прага на смъртта.
По онова време се искаше много кураж, за да говориш на тази тема. Тогава той бе пренебрегнат и подложен на прис­мех. Но междувременно Вдъхнови мен и хиляди други хора, на които е помогнал през дългата си лекарска кариера.
Друг добър източник на информация е работата на д-р Кенет Ринг, заслужил професор по психология в универ­ситета на щата Кънектикът. Неговата книга „живот след смъртта", публикувана през 1980 г., представлява първото систематизирано статистическо проучване на преживяванията на прага на смъртта. В последната си книга „Духовно зрение: Преживявания на прага на смърт­та и извън тялото при слепи" (написана съвместно с Шарън Куупър) той описва удивителни случаи с хора, кои­то, макар и слепи, са имали явни зрителни възприятия за заобикалящата ги среда, след като са напуснали тяло­то си и са били на косъм от смъртта.
Брус Грейсън, доктор по медицина, от университета на Медицинския център във Вирджиния може би е допри­несъл за изучаването на това явление повече от всеки друг. В продължение на петнайсет години д-р 1рейсън е редактор на влиятелното издание „ Джърнъл ъф ниърдет стъдиз" (Ню Йорк, „Хюмън Сайънсиз Прес"). Списанието представлява истинско находище на рационални изслед­вания на тази тема и е списвано от професионалисти от свързаните с въпроса клинични и академични сфери.
Мелвин Морз, доктор по медицина, педиатър на сво­бодна практика в Сиатъл, щата Вашингтон, също има своя принос с няколко отлични книги и статии в меди­цински списания, посветени на преживяванията на прага на смъртта у деца. С пълно право препоръчвам негови­те книги „Трансформирани от светлината: Мощното Въз­действие на преживяванията на прага на смъртта върху живота на хората" и „По-близо до светлината: Да се учим от преживяванията на прага на смъртта при деца­та" (и двете написани съвместно с Пол Пери).
За интересуващите се сериозно от въпросите на па­ранормалното и задгробния живот, бих искал също да пре­поръчам моята нова книга „Който се смее последен: Но­ва философия на преживяванията на прага на смъртта, привиденията и паранормалното" („Хамптън Роуд Пъблишърс"). Тя представя напълно свеж подход към изслед­ването на тези невероятни явления и получи доста под­крепа и насърчение от страна на мнозина мои колеги от тази област.
И най-накрая — бих искал да изразя сърдечната си бла­годарност на многобройните читатели на „Живот след живота" от целия свят, които ми изпратиха писма с опи­сания на собствените си преобразяващи живота видения на косъм от смъртта. Благодаря и на хилядите хора, ко­ито ми писаха, че книгата ги е вдъхновила и утешила в моменти на тежка загуба.
С радост мога да обявя, че първоначалното ми проуч­ване, описано в тази книга, само едва-едва засегна пробле­ма. Близкото бъдеще ще ни донесе напредък в рационал­ното изучаване на живота след смъртта, дори още по-удивителен от представеното до днес.
Реймънд А. Мууди-тладши,
доктор по философия,
доктор по медицина
септември 2000 г.