и каталог на групи за развитие, тренировка, духовни лекции, семинари, курсове, културни прояви

Докзателства, че има духовен свят

ЖИВОТ СЛЕД ЖИВОТА
Реймънд Мууди

 

ПЕТА ГЛАВА
ОБЯСНЕНИЯ


Разбира се, алтернативни „обяснения" на явленията на прага на смъртта съществуват. Всъщност от чис­то философска гледна точка могат да се съставят без­брой хипотези за обясняването на всяко преживяване, наблюдение или факт. Тоест човек би могъл до безкрайност да фабрикува множество теоретически възможни обясне­ния на нещо, което би искал да разтълкува Същото се отнася и за преживяванията на прага на смъртта — съ­ществуват всякакви възможни обяснения.
Сред множеството теоретично възможни обяснения има няколко, които често са ми били предлагани от слу­шателите. В съответствие с това сега ще се занимая с най-срещаните и с едно друго, което не ми е било предлагано, но със същия успех би могло да бъде. Малко условно съм ги разделил на три вида: свръхестествени, естествени (научни) и психологически.
Свръхестествени обяснения
Рядко някой от публиката е предлагал демонични обясне­ния за преживяванията на прага на смъртта, имайки пред­вид, че те са били направлявани от някакви враждебни сили. В отговор мога да кажа само това: струва ми се, че най-добрият начин да разграничим направляваните от Бог и направляваните от сатаната преживявания е да разберем какво прави и казва човекът след преживяното. Бог, предполагам, би се постарал онези, пред които се явя-
вa, дa бъдат изпълнени с любов и милосърдие. Сатаната пък вероятно би казал на своите слуги да се посветят на омразата и унищожението. Ясно е, че моите обекти се завръщат с обновен стремеж да се посветят на пър­вото и да отхвърлят Второто. В светлината на всич­ки машинации, към които би прибягнал един хипотети­чен демон, за да подмами злощастната си жертва (и с каква цел?), той явно се е провалил напълно — доколкото аз мога да преценя — в опита си да създаде убедителни емисари за своята програма!
Естествени (научни) обяснения
1. Фармакологично обяснение
Някои предполагат, че преживяванията на прага на смъртта са причинени от терапевтичните наркотици, дадени на пациента в момента на кризата. Няколко фак­та правят тази гледна точка на пръв поглед приемлива. Например повечето учени медици и лаиците приемат, че определени медикаменти предизвикват илюзорни и халю-циногенни състояния и преживявания. Нещо повече — жи­веем в ерата на засиления интерес към проблема с прис­трастяването към наркотици и голяма част от общес­твеното внимание е насочена към незаконната употре­ба на наркотици от рода на ЛСД, марихуана и т.н., кои­то наистина предизвикват халюциногенни епизоди. Съществува и фактът, че много от употребяваните в медицината наркотични средства се свързват с различ­ни въздействия върху мозъка, които биха могли да напо­добяват преживяванията на умиращия. Например кетаминът (или циклохексанонът) е интравенозно инжектиран анестетик, притежаващ странични ефекти, наподо­бяващи в някакво отношение преживяванията извън тя-
лото. Определят го като „дисоцииращ" анестетик, за­щото при прилагането му пациентът може да престане да реагира не само на болка, но и на цялата заобикаляща го среда. Той се чувствува „дисоцииран" от обстановка­та, както и от частите на собственото си тяло — кра­ка, ръце и т.н. Известно време след възстановяването той може да има психологични нарушения, включително халюцинации, и много ярки съновидения. (Забележете, че няколко души използват точно тази дума — „дисоциация" (разпадане), за да опишат чувствата си, когато са напус­нали тялото си.)
И нещо повече — събрал съм няколко разказа на хора, които под влиянието на анестетици са имали халюци­ногенни видения на смъртта, както ясно ги определят сами. Нека да ви дам пример:
Беше някъде в юношеските ми години, отидох при зъболекаря да ми сложи пломба и той ми даде азотист окис. Малко се притесних, защото се страхувах, че пос­ле няма да се събудя. Когато упойката започна да ми действа, усетих, че се Въртя като по спирала. Не се въртях, а no-скоро зъболекарският стол се движеше на­горе по спирала и аз отивах все по-нагоре и по-нагоре.
Всичко беше много светло и бяло и когато стигнах до върха на спиралата, ангели слязоха да ме посрещнат и да ме заведат на небето. Употребявам множествено число, „ангели", защото всичко беше много неясно, но съм сигурна, че бяха повече от един. И все пак не мога да кажа колко бяха на брой.
По едно време зъболекарят и сестрата говореха за някакъв друг човек и аз ги чувах, но докато свършеха едно изречение, вече забравях началото му. Но знаех, че говорят, а думите им отекваха ли, отекваха наоколо. Ехото се носеше все по-надалече, както става в плани­ната. Спомням си, че като че ли ги чувах някъде отгоре, защото имах чувството, че отивам високо нагоре, към небето.
Това е всичко, което си спомням, както и мисълта, че умирам; нито изпитах страх, нито изпаднах в па­ника. По онова бреме аз се страхувах да не отида в ада, но когато това се случи, нямаше никакво съмнение, че отивам в рая. По-късно бях удивена от факта, че ми­сълта за смъртта ни най-малко не ме е притеснявала, но после си спомних, че под въздействието на упойката нищо не ме притесняваше. Като цяло беше щаст­ливо преживяване, защото съм сигурна, че този газ ме направи напълно безгрижна. Реших, че той е причина­та. Беше такова смътно преживяване. По-късно не се сещах за него.
Забележете, че са налице няколко прилики между това преживяване и някои други, смятани за реални от онези, които са ги имали. Тази жена описва бляскава бяла свет­лина, среща със същества, които са дошли да я отведат от другата страна, и изпитва пълно безразличие към то­ва, че е мъртва. И други два аспекта предполагат прежи­вяване извън тялото: Впечатлението, че е чувала гласо­вете на зъболекаря и сестрата от едно място над глави­те им, и усещането, че „плува".
Но други детайли в тази история са съвсем нетипич­ни за истинските преживявания на прага на смъртта. Блестящата светлина не е персонифицирана и липсват неописуемите чувства на щастие и покой. Описанието на отвъдния свят е много буквално и съответства на религиозното й възпитание, както твърди. Съществата, които я посрещат, са идентифицирани като „ангели" и тя говори за отиване „на небето", намиращо се „горе", накъдето се е устремила. Отрича да е Видяла собстве­ното си тяло или някакво друго тяло и ясно усеща, че не се движи собственото й тяло, а именно зъболекарският стол е източникът на нейното въртеливо движение нагоре. Неколкократно набляга на смътността на преживяването и то явно не е оказало влияние върху вя­рата й в задгробния живот. (Всъщност сега тя се съмнява в оцеляването след телесна смърт.)
Сравнявайки разказите, в които преживяването явно се дължи на приет наркотик, с преживяванията на прага на смъртта, за които се твърди, че са реални, трябва да отбележим няколко неща. Първо, малцината, които са ми описвали такива „наркотични" преживявания, не са ни­то повече, нито по-малко романтични, интелигентни, с богато въображение или уравновесени, отколкото хо­рата, които са съобщавали за „реални" преживявания на прага на смъртта. Второ, тези предизвикани от нарко­тик преживявания са изключително неясни. Трето, сами­те истории се различават много една от друга и опреде­лено се различават от „реалните" видения на прага на смъртта. Би трябвало да ви кажа, че предлагайки точно този случай на „анестетичен" тип преживяване, съвсем целенасочено го избрах като имащ най-голяма прилика с гру­пата на „реалните" преживявания. Ето защо допускам, че като цяло съществуват много големи различия между двата типа преживявания.
Нещо повече — съществуват множество допълнител­ни фактори, които отхвърлят фармакологичното обяс­нение на преживяванията на прага на смъртта. Най-зна­чимият от тях просто е, че в много случаи никакъв нар­котик не е бил даван преди преживяването, а в някои слу­чаи наркотици не са били давани и след пребиваването на прага на смъртта. Всъщност много хора изрично нас­тояваха пред мен, че несъмнено са имали преживяването, преди да са получили каквито и да било лекарства, а по­някога — и дълго преди да са получили въобще някаква ме­дицинска помощ. Дори в случаите, при които са били да­вани терапевтични наркотици около времето на прежи-
вяването, те са били най-разнообразни в различните слу­чаи. Медикаментите варират от аспирин и подобни на него до антибиотици и хормона адреналин и до местни и газообразни упойки. Повечето от тези лекарства ня­мат ефект нито върху централната нервна система, ни­то върху психиката. Трябва да се отбележи още, че няма различия по групи между преживяванията на онези, кои­то въобще не са получили лекарства, и преживяванията на другите, които са били подложени на най-различни ви­дове лечение. И най-накрая ще отбележа, без да коменти­рам, че една жена, „умирала" два пъти с промеждутък от няколко години между двата случая, приписва липсата на преживявания при първия случай на факта, че са й дали упойка. Втория път въобще не е приемала лекарства и е имала много сложно преживяване.
Едно от основните предположения на съвременната медицинска фармакология е идеята — изглежда, възприе­маща се сред основната маса от лаиците в нашето об­щество, — че психоактивните лекарства причиняват пси­хичните епизоди, с които се свързва тяхната употреба. Следователно тези психични преживявания се смятат за „нереални", „измамливи", „свързани с халюцинации" или съ­ществуващи „само в мозъка". Все пак трябва да отбележим, че тази гледна точка в никакъв случай не е всеоб­що приета; съществува и друго мнение за връзката между лекарствата и преживяванията, съпътстващи упот­ребата им. Имам предвид първоначалната пробна упот­реба на „халюциногенни" лекарства. През вековете хора­та са използвали такива психоактивни съединения в стремежа си да постигнат други състояния на съзнанието и да достигнат до други нива на реалността. (Един ярък и завладяващ съвременен разказ за тази страна на нарко­тиците ще откриете в наскоро излязлата книга „Естес­твеният разум" от Андрю Уейл, доктор по медицина.) Така че използването на наркотиците е било свързвано
исторически не само с медицината и лечението на болес­ти, но също и с религията и постигането на просветле­ние. Например в широко рекламираните ритуали на кул­та към пейота, срещани сред индианците в западната част на САЩ, кактусовото растение пейот (съдьржащо веществото мескалин) се приема с цел да се получат ре­лигиозни видения и просветление. Подобни култове има по целия свят и техните привърженици вярват, че из­ползваният от тях наркотик е средство за преминава­не в друго измерение на реалността. Приемайки тази глед­на точка за меродавна, бихме могли да предположим хи­потетично, че употребата на наркотик представлява са­мо един път сред много други, водещ към постигането на просветление и откриването на други сфери на същес­твуването. Преживяванията на умиращия тогава биха могли да бъдат друг такъв път и всичко това би могло да ни помогне да си обясним приликата между причине­ните от наркотик преживявания като описаното по-горе и преживяванията на прага на смъртта.

2. Физиологични обяснения
физиологията е клон на биологията, занимаващ се с фун­кциите на клетките, органите и целите тела на живи­те същества и с вътрешните връзки между тези функ­ции, физиологичното обяснение на преживяванията на прага на смъртта, което често са ми предлагали, гласи, че при клинична смърт и при някои други тежки физи­чески състояния спира притокът на кислород към мозъ­ка и описаните явления навярно представляват нещо ка­то последно компенсиращо издихание на умиращия мозък. Главната грешка на тази хипотеза е следната: както лес­но можете да забележите от прегледа на смъртните пре­живявания, описани no-горе, много от преживяванията на прага на смъртта са станали; преди да е настъпил такъв физиологичен стрес. Всъщност в някои от случаите въобще не е имало никакви телесни наранявания по време на преживяването. И все пак всеки отделен елемент от разказите, който се появява в случаите на тежки нара­нявания, може да бъде открит и в други случаи, при кои­то няма нараняване.

3. Неврологични обяснения
Неврологията е медицинска специалност, занимаваща се с причините, диагностицирането и лечението на бо­лести на нервната система (т.е. на централния мозък, гръбначния мозък и нервите). При някои неврологични със­тояния се срещат явления, подобни на описваните от хора, които едва не са умрели. Ето защо някои биха мог­ли да предложат неврологични обяснения на преживяванията на прага на смъртта, имайки предвид предполага­еми неизправни функции на нервната система на умира­щия. Нека разгледаме неврологичните аналогии на две от по-поразителните смъртни преживявания мигновения „преглед" на събитията от живота на умиращия и на­пускането на тялото.
Пациент от неврологичното отделение на една болни­ца ми описа особена форма на заболяване след апоплектичен удар, при което виждал мигновени картини на съби­тия от по-раншния си живот:
Първия път, когато това ми се случи, аз гледах един мой приятел, който седеше в другия край на стаята. Дясната половина на лицето му някак си се изкриви. Изведнъж в съзнанието ми се натрапиха сцени от ми­налото ми. Изглеждаха точно така, както когато се бяха случили наистина — ярки, цветни и триизмерни. Повдигаше ми се и бях толкова изплашен, че се опи­тах да премахна тези образи. Оттогава съм имал много такива пристъпи и се научих просто да ги оставям са­ми да изчезнат. Най-близкото подобие на това явление,
за което се сещам, са филмите по Нова година. Сцени на събитията, които са се случили през същата годи­на, мигновено се появяват на екрана и докато да успе­еш да се замислиш за тях, изчезват. Така става и при тези пристъпи. Виждам нещо и си казвам: „О, това си го спомням". Опитвам се да го запазя в съзнанието си, но преди да успея, се появява друго.
Това са образи на неща, които наистина са се случи­ли. Няма изменения. Но когато всичко свърши, много ми е трудно да си спомня какво съм видял. Понякога се появяват едни и същи образи, друг път — не. Кога­то се появят, си спомням: „О, тези същите съм ги виждал и по-рано", но когато всичко свърши, почти е невъзможно да си ги спомня. Като че ли това не са осо­бено важни събития от живота ми. Всъщност нито едно от тях не е важно. Всичките изглеждат много банални. Не се явяват в някакъв ред, дори не по реда, по който са се случили в живота ми. Просто идват безразборно.
Когато образите се появят, аз продължавам да виждам какво става наоколо, но вниманието ми е отсла­бено. Като че ли половината ми мозък е зает с образи­те, а другата половина — с онова, което върша в мо­мента. Хората, които са ме виждали по време на прис­тъп, казват, че трае само около минута, но на мен ми се струва, че трае цяла вечност.
Има някои явни прилики между тези пристъпи, които несъмнено се причиняват от някаква точка на дразнение в мозъка, и панорамните спомени, за които съобщават част от моите обекти на прага на смъртта. Например пристъпите на този човек приемат формата на визуал­ни картини, невероятно ярки и на практика триизмер­ни. Нещо повече — образите сякаш просто идват при не­го, без да прави никакви усилия. Той също така съобщава,
че образите идват много бързо, и набляга на изкривява­нето на усещането си за време, свързано с пристъпа.
От друга страна, има и категорични разлики. За разли­ка от образите при преживяванията на прага на смърт­та, образите от спомените не се появяват по реда, по който са се случили в живота му, нито пък ги вижда всич­ките едновременно в една обединяваща визия. Те не са върхови точки или важни събития от живота му; той подчертава, че са банални. Те като че ли не са му предс­тавени с някаква цел да бъде съден или превъзпитан. До­като мнозина от обектите с преживявания на прага на смъртта отбелязват, че след „прегледа" с много по-го­ляма яснота и с много повече подробности си спомнят събитията от живота си, отколкото преди, този човек твърди, че след пристъпа не може да си спомни какви са били конкретните образи.
Преживяванията извън тялото имат своя неврологи­чен аналог в така наречените „автоскопични (себевключващи) халюцинации", тема на отличната статия на д-р Н. Лукианович, поместена в медицинското списание „Архи­ви на неврологията и психиатрията". При тези стран­ни видения обектът вижда собствената си проекция в зрителното си поле. Странният „двойник" имитира израженията на лицето и други телесни движения на ори­гинала, който е напълно слисан и объркан, когато нена­дейно види собствения си образ на известно разстояние, обикновено точно пред себе си.
Преживяването несъмнено е донякъде аналогично на ви­денията извън тялото, описани по-рано, но разликите зна­чително превъзхождат по брой приликите. Автоскопичните фантоми винаги се възприемат като живи — поня­кога обектът ги смята за по-живи и по-осъзнати от се­бе си, докато при преживяванията извън тялото само­то тяло изглежда безжизнено, просто една обвивка. Автоскопичният обект може да „чува" как неговият двойник му говори, дава му нареждания, дразни го и т.н. До­като при преживяванията извън тялото човекът вижда цялото си тяло (освен ако то не е отчасти покрито или скрито по някакъв друг начин), автоскопичният двойник много по-често се вижда от гърдите или от шията на­горе.
Всъщност автоскопичните копия имат много повече общи черти с онова, което нарекох „духовно тяло", от­колкото с материалното тяло, което вижда един уми­ращ. Автоскопичните двойници, макар че понякога са цветни, много по-често са описвани като тънички, проз­рачни и безцветни. Обектът всъщност може да види как неговият образ преминава през врати или през матери­ални препятствия, явно без всякакво затруднение.
Представям ви един разказ за явна автоскопична халюцинация, която ми беше описана. Уникална е с това, че в нея участват двама души едновременно.
Около две години преди да се оженя, в една лятна нощ към единайсет часа, возех бъдещата си съпруга със спортния си автомобил кабриолет. Паркирах колата на слабо осветената улица пред къщата й и двамата се изненадахме, когато погледнахме нагоре едновремен­но и видяхме огромни изображения на нас самите от кръста нагоре, седнали едно до друго в клоните на го­лемите дървета, надвиснали над улицата на около 30 метра точно пред нас. Изображенията бяха тъмни, почти като силуети, през тях въобще не се виждаше и те представляваха съвсем точни наши копия. И два­мата с лекота ги разпознахме. Те се движеха, но не ими­тираха нашите движения, тъй като ние просто сто­яхме неподвижно и ги наблюдавахме. Правеха неща от този род: моето изображение взе една книга и показа нещо в нея на изображението на моята съпруга, а тя се наведе, за да види по-добре нещо в книгата.
Докато седяхме там, аз за известно време описвах сцената — казвах на жена ми какво виждам, че правят изображенията, и тя виждаше точно същото, което й описвах. После си сменяхме ролите. Тя ми разказва­ше какво правят те и то беше същото, което аз виждах.
Седяхме дълго там — поне в продължение на трий­сет минути, наблюдавахме това и говорехме за него. Предполагам, че можехме да го правим до края на нощ­та. Но жена ми трябваше да се прибере, тъй че най-накрая просто двамата се изкачихме нагоре по стъпа­лата до къщата й на склона на хълма. Върнах се долу и отново видях изображенията, а когато потеглях с ко­лата, те Все още си бяха там.
Няма начин да е било някакво отражение в странич­ното огледало, защото гюрукът на колата беше свален и ние гледахме през цялото време много нагоре над ог­ледалото. Никой от нас не пиеше — и Все още е така, — а това се случи около три години преди да сме чува­ли каквото и да е било за ЛСД или за подобни нарко­тици. Не бяхме и изморени, макар че беше сравнител­но късно, не спяхме и не сме сънували всичко това. Бях­ме много будни, нащрек, слисани и развълнувани, дока­то наблюдавахме образите и разговаряхме за тях.
Приемаме, че автоскопичните халюцинации в някои от­ношения много приличат на явленията извън тялото, свързвани с преживяванията на прага на смъртта. Но все пак, дори да се съсредоточим върху всички прилики и да пренебрегнем напълно разликите, съществуването на ав­тоскопичните халюцинации няма да ни даде обяснение за появата на преживявания извън тялото. Поради проста­та причина, че не съществува никакво обяснение и на ав­тоскопичните халюцинации. Различни невролози и психи­атри предлагат противоречиви обяснения, но те все още
са спорни и няма нито една общоприета теория. Така че да се опитаме да обясним всички приживявания извън тя­лото като автоскопични халюцинации означава да заме­ним смайването с енигма.
И най-накрая — съществува още една особеност, що се отнася до неврологичното обяснение на преживявани­ята на прага на смъртта. Само в един случай аз открих обект с остатъчно неврологично заболяване, произтича­що от близката среща със смъртта. Това беше лека час­тична парализа на малка група мускули от едната стра­на на тялото. Макар често да съм задавал въпроса за на­личието на остатъчни нарушения, това е единствени­ят случай на неврологично увреждане след близка среща със смъртта, който открих.
Психологични обяснения
Психологията все още е твърде далеч от точността и принципността, достигнати от други науки в нашия модерен век. Психолозите все още са разделени на съпер­ничещи си идейни школи с противоречиви гледни точ­ки, изследователски подходи и фундаментални разбира­ния за естеството и съществуването на разума. Сле­дователно психологическите обяснения на преживявани­ята на прага на смъртта ще се различават много в за­висимост от това към коя школа принадлежи обясня­ващият. Вместо да разглеждам всички видове психоло­гически обяснения, които биха могли да бъдат предложени, ще се спра на няколко, които най-често съм чувал от моите слушатели, и на още едно, поразило ме със своята изкусителност.
По-рано засегнах две обичайно предлагани обяснения от психологически тип, съдържащи хипотетичните предположения, че може да става въпрос за съзнателна лъжа или
за несъзнателно разкрасяване. В настоящата глава бих ис­кал да разгледам и други две.
1. Изследване на изолацията
При всички мои публични лекции нито веднъж не ми беше предложено обяснение на преживяванията на прага на смъртта, свързано с резултатите от изследванията на изолацията. И все пак точно в тази сравнително но­ва и бързо развиваща се сфера на бихевиоралната наука явления, най-близки до етапите на преживяване на уми­рането, се изучават и възпроизвеждат при лабораторни условия.
Изследването на изолацията има за обект онова, кое­то се случва с разума и тялото на човек, изолиран по ня­какъв начин: например като бъдат прекратени всякакви социални контакти с други човешки същества или като за дълъг период се занимава с някаква монотонна, повта­ряща се задача.
По няколко начина са събрани данни за ситуации от този тип. Разказите за такива преживявания, написани от самотни полярни изследователи или от оцелели ко­рабокрушенци, съдържат много информация. През послед­ните десетилетия изследователите се опитаха да проу­чат подобни явления при лабораторни условия. Една от широкоизвестните техники е да се сложи доброволец да виси в резервоар с вода с телесна температура. Това свежда до минимум усещанията за тегло и температура. Очи­те му са завързани и ушите му са запушени, за да се заси­ли въздействието на тъмния звукоизолиран резервоар. Ръ­цете му са оковани в тръби, така че изобщо не може да ги движи и по този начин е лишен от много от нормал­ните усещания за едновременно движение и разположение на тялото.
При тези и други изолирани условия някои хора преживяват необикновени психологически явления, много от които силно напомнят за описаните от мен в глава 2. Ед­на жена, прекарала дълго в усамотение на Северния полюс, съобщава за панорамни картини на събитията от своя живот. Моряци корабокрушенци, изолирани на малките си лодки в продължение на много седмици, описват халюцинациите си — как понякога ги спасяват паранормални съ­щества, почти приличащи на призраци или духове. Тук срещаме бегли аналогии със съществото от светлина или с духовете на починали близки, които моите обекти са виждали. Други явления от типа на прага на смъртта, повтарящи се в разказите за преживявания в изолация, са следните: деформиране на усещането за време, усещане за частично отделяне от тялото, съпротивление срещу връщането към цивилизацията или излизането от изола­ция, чувство за „единение" с вселената. Освен това мно­зина, които са били изолирани при корабокрушение или дру­ги подобни обстоятелства, твърдят, че след няколко седмици в това състояние се връщат към цивилизация­та със силно променена ценностна система. Съобщават, че след преживяното се чувстват вътрешно по-сигурни. Ясно е, че тази реинтеграция на личността напомня за разказаното от мнозина, били на косъм от смъртта.
По същия начин някои аспекти на ситуацията на пра­га на смъртта много приличат на описанията, направе­ни при преживяване на изолация или при изучаването й. Пациентите, които са били на косъм от смъртта, чес­то са изолирани и неподвижни през възстановителния пе­риод в болницата, при слаба светлина и звукоизолация, без посетители. Човек дори би могъл да си зададе въпро­са дали физиологичните промени, свързани със смъртта на тялото, не биха могли да предизвикат някаква ради­кална изолация, водеща до почти пълното пресичане на пътя на сензорните усещания до мозъка. Нещо повече — както подробно беше разгледано по-рано, много пациен­ти на прага на смъртта са ми разказвали за тревожно-
mo чувство на изолация и самота, на прекъсване на чо­вешките контакти, което изпитват, когато напуснат тялото си.
Всъщност няма съмнение, че бихме могли да открием гранични случаи, неможещи да бъдат определени нито са­мо като преживявания на прага на смъртта, нито само като преживявания в изолация. Например един мъж ми разказа следната история за престоя си в болницата по­ради тежко заболяване:
Бях много тежко болен и докато лежах в болница­та, пред мен непрекъснато се появяваха картини, все едно ги виждах на телевизионен екран. Бяха образи на хора и аз виждах човек, който сякаш стоеше някъде там в пространството и после се приближаваше към мен, преминаваше покрай мен и след него се появяваше друг. Съвършено ясно съзнавах, че се намирам в болнич­ната стая и че съм болен, и не разбирах какво става. Е, някои от тези хора познавах лично — това бяха мои приятели и роднини, — но останалите ми бяха непоз­нати. Изведнъж проумях, че всички, които познавах, всъщност са мъртви.
Човек би могъл да се запита как би трябвало да класи­фицираме това преживяване, тъй като то притежава ня­кои от характеристиките и на преживяванията на пра­га на смъртта, и на преживяванията в изолация. То изглежда донякъде аналогично на преживяванията на прага на смъртта, при които се осъществяват срещи с духо­ве на починали, и все пак е различно поради липсата на всички останали явления на прага на смъртта. Интерес­ното е, че при едно изследване на изолацията обект, ос­танал за известно време сам в кабина, описва халюцинации, при които видял образите на прочути личности да преминават покрай него. Така че дали току-що описано-
то преживяване трябва да бъде класифицирано като пре­живяване на прага на смъртта, породено от тежкото заболяване на пациента, или като преживяване в изола­ция, предизвикано от уединението, наложено поради здра­вословното му състояние? Вероятно е да не съществу­ва абсолютен критерий, въз основа на който да можем да класифицираме всяко подобно преживяване в една от двете отделни категории. Може би винаги ще има гра­нични случаи.
Но въпреки тези застъпващи се случаи, резултатите от изследването на изолацията не ни дават задоволител­но обяснение на преживяванията на прага на смъртта. Първо, разнообразните духовни явления, проявяващи се в условията на изолация, сами по себе си не могат да бъ­дат обяснени от никоя съвременна теория. Да се обър­нем към изследванията на изолацията, за да обясним пре­живяванията на прага на смъртта, е все едно (както в случая с „обясняването" на преживяванията извън тяло­то чрез аутоскопичните халюцинации) просто да заме­ним една мистерия с друга. Защото има две противоположни мнения за естеството на виденията, които се по­явяват в условията на изолация. Някои несъмнено ги при­емат за „нереални" и „халюциногенни", и все пак в цяла­та човешка история мистици и шамани са търсили уса­мотение в пустинята, за да постигнат просветление и откровение. Идеята, че духовното прераждане може да бъде постигнато в изолация, е неразделна част от рели­гиозните системи на много култури и е отразена в множество велики религиозни текстове, включително и в Библията.
Макар че тази идея е донякъде чужда на нашата съвре­менна западна религиозна структура, съществуват без­брой нейни поддръжници, дори в нашето общество. Един от най-ранните и най-влиятелни изследователи на изо­лацията — Джон Лили, доктор по медицина, наскоро на-
писа книга — духовна автобиография със заглавие „Око­то на циклона". В тази книга той ясно заявява, че смя­та преживяванията си в условията на изолация за реал­ни преживявания на просветление и прозрение, а не за „не­реални" или „илюзорни". Интересно е също да се отбележи, че разказва за своето собствено преживяване на пра­га на смъртта, много приличащо на онези, с които съм се занимавал аз, и че поставя преживяванията си на пра­га на смъртта и преживяванията си в изолация в една категория. Следователно е много възможно изолацията, наред с халюциногенните лекарства и близката среща със смъртта, да е един от пътищата за влизане в нови сфе­ри на съзнанието.
2. Сънища, халюцинации и илюзии
Може би, казват някои, преживяванията на прага на смъртта са само съновидения на сбъднати желания, са­мо фантазии или халюцинации, предизвикани от различ­ни фактори — наркотици в един случай, церебрална анок-сия в друг, изолация в трети и т.н. По този начин те обясняват преживяванията на прага на смъртта като илюзии.
Смятам, че има няколко фактора, които натежават против това твърдение. Първо, размислете върху голя­мата прилика в съдържанието и развитието на отдел­ните разкази, Въпреки факта, че онова, което обикнове­но се съобщава за случващото се с мъртвите, видимо се различава от обичайните представи на нашата култур­на обществена среда. Освен това откриваме, че карти­ната на преживяванията на умиращия, съставена въз ос­нова на разказите, поразително съответства на нарису­ваната в много древни и изотерични писания, напълно непознати за моите обекти.
Второ, остава фактът, че хората, с които съм разго­варял, не страдат от психоза. Те ми правят впечатление на емоционално уравновесени, нормални хора, изпъл­няващи обществените си функции. Работят на важни места, заемат важни постове и отговорно изпълняват задълженията си. Имат стабилни бракове и са привърза­ни към семействата и приятелите си. Почти никой от онези, с които съм разговарял, не е имал повече от едно свръхестествено преживяване през целия си живот. И най-важното — това са хора, които могат да различат сънищата от реалността.
И все пак те разказват за преживяванията си на ко­съм от смъртта не като за съновидения, а като за съби­тия, които реално са им се случили. По време на разказа си почти неизменно ме убеждаваха, че техните преживявания не са били насън, а определено, подчертано реални.
И накрая — остава си фактът, че съществува подкре­пящ доказателствен материал за някои от разказите, пос­ветени на епизоди извън тялото. Макар че поетите ан-гажименти към други хора ми пречат да посоча имена и указващи самоличността подробности, достатъчно съм видял и чул, за да кажа, че съм удивен и стъписан. Според мен всеки, който организирано се заеме да проучва пре­живяванията на прага на смъртта, може да открие съ­щия странен и очевиден доказателствен материал. По­не ще намери достатъчно факти, за да се запита дали преживяванията на прага на смъртта, които далеч не са съновидения, наистина не принадлежат към някаква мно­го различна категория.
И като последен щрих нека отбележа, че „обяснения­та" не са просто абстрактни интелектуални конструк­ции. В някои отношения те са проекции на егото на хо­рата, които ги поддържат. Оказва се, че хората се об­вързват емоционално с каноните на научното обяснение, което изобретяват или възприемат.
При моите многобройни лекции, посветени на колек­цията ми от разкази за преживявания на прага на смъртma, съм срещал поддръжници на най-различни видове обяс­нения. Хора с интереси в областта на физиологията, фар­макологията или неврологията приемат собствената си ориентация като източник на очебийни интуитивни обяснения, макар да им се представят случаи, като че ли оборващи конкретното обяснение. Онези, които са пре­гърнали теориите на Фройд, виждат в съществото от светлина проекция на бащата на обекта, докато привьржениците на Юнг съзират в него архетип на колектив­ното несъзнателно, и така до безкрайност.
Бих искал отново да подчертая, че тук не предлагам някакви мои нови обяснения, а се опитах да би изложа ня­колко причини, поради които често предлаганите обяс­нения ми се струват най-малкото съмнителни. Всъщност искам да кажа следното: нека поне оставим отворена възможността, че преживяванията на прага на смъртта представляват необикновено явление, за което може да ни се наложи да измислим нови начини на обяснение и ин­терпретиране.

 

следваща глава