и каталог на групи за развитие, тренировка, духовни лекции, семинари, курсове, културни прояви

Описания на духовния свят

 

 

СРЕДНО   РАЗВИТАТА   ДУША


След като нашите души напреднат от Ниво II до средните нива на развитие, активността на групата-грозд значително намалява. Това не означава, че се връщаме към изолацията, която наблюдавахме при младите души. Душите, намиращи се в средните нива на развитие, имат по-слаба връзка с основните групи, защото са придобили зрелост и опитност да действат по-самостоятелно. Тези души освен това намаляват броя на своите прераждания.
Когато стигнем Ниво III и IV, ние най-накрая сме готови да поемаме по-сериозни отговорности. Взаимо­отношенията, които имаме с нашите водачи, сега се променят от учител - ученик в колеги, които работят заедно. Тъй като старите ни водачи са се сдобили с нови групи от ученици, сега идва нашият ред да развием преподавателски умения, които накрая ще ни подготвят за отговорността да бъдем водачи на някой друг.
Вече казах, че ми е особено трудно да определя точно развитието на душата през преходните етапи на Нива II и IV. Някои души от Ниво IV например се насочват към обучение за учители на основни гроздове, още докато са на Ниво III, докато други пациенти, които очевидно са на Ниво IV, откриват, че са неподходящи за добри водачи.
Независимо от високите си норми на поведение и морал, съществата, които са достигнали средните нива на зрелост, проявяват скромност по отношение на своите постижения. Естествено всеки случай е различен, но забелязвам по-голямо присъствие на духа при пациенти, намиращи се на този етап и над него. Натъквам се по-скоро на доверие, отколкото на подозрителност към мотивите на другите и на съзнателно, и на подсъзнател­но ниво. Тези хора демонстрират вяра и увереност в бъдещето на човечеството, което окуражава тези около тях.
Въпросите ми към по-зрелите души са насочени към езотеричните идеи за целта и сътворението. Признавам, че се възползвам от по-големите познания на тези души, за да получа онази духовна информация, която другите не притежават. Имал съм пациенти, които са ми казва­ли, че чувстват, че оказвам върху тях доста силен натиск, за да пресъздадат своите духовни спомени, и знам, че са прави. По-напредналите души от този свят притежават забележително разбиране за плана за живота на Вселе­ната. Искам да науча колкото се може повече от тях.
Следващият ми случай попада в горните степени на развитие на Ниво III, излъчвайки жълта енергия без каквито и да е червеникави оттенъци. Този пациент беше дребен, невзрачен мъж на около 50 години. Когато се срещнахме, неговото поведение към мен беше скромно и вежливо и аз го помислих за малко надут. Почувствах, че неговата непретенциозна незаинтересованост е някак си преднамерена, почти като прикритие на по-силни емоции. Най-поразяващи у него бяха тъмните му очи с навъсен поглед, който ставаше все по-напрегнат, когато започнах да говоря за него по един директен и убедите­лен начин.
Той ми каза, че работел за благотворителна органи­зация, раздаваща храна на бездомните, и че навремето е бил журналист. Този пациент беше пропътувал значително разстояние, за да обсъди с мен загрижеността си, че вече не изпитва такъв ентусиазъм от работата си. Каза, че е уморен и че искал да прекара остатъка от живота си в тихо усамотение. Първият му сеанс включваше връщане назад към връхните моменти от различни прераждания, за да можем по-добре да преценим коя е най-подходящата на­сока за останалата част от настоящия му живот.
Започнах като бързо връщах пациента назад през поредица от ранни животи, започвайки от първия му живот като кроманьонец през Каменната ера преди око­ло 30 000 години. Докато се придвижвахме напред във времето, забелязах постоянни модели на поведение на саможивец, противоположно на обичайната племенна интеграция. От около 3000 г. пр. Хр. до 500 г. пр. Хр. пациентът ми беше изживял няколко живота в Средния Изток по време на възхода на ранните градове-държави в Шумерия, Вавилония и Египет. Независимо от това, дори в преражданията си като жена, този пациент често е избягвал семейните връзки, като дори не е имал деца. Като мъж той показваше предпочитания към номадския начин на живот.
Когато достигнахме до един живот през Средните векове, аз вече бях започнал да привиквам към една бунтарска душа, съпротивляваща се на тираничните об­щества. По време на своите животи пациентът ми рабо­тел за освобождаването на хората от страха, като се държал настрана от опозиционните фракции. Премина­вайки през трудности и множество пречки, той продъл­жил като пътешественик с натрапчивата идея за свобода на движението.
Някои животи не били особено продуктивни, но през XII век го открих в Централна Америка в тялото на ацтек, организиращ отряд от индианци за борба срещу потисничеството на един висш жрец. В тази обстановка той бил убит като истински парий, докато прокламирал ненасилие между племената, които по традиция били врагове.
През XIV век тази душа била европейски летописец, изминал пътя на коприната до Китай, за да изучи насе­лението на Азия. Винаги усвояващ с лекота езиците (и днес е такъв), пациентът ми починал на преклонна въз­раст в Азия, живеейки щастливо в едно село. В Япония в началото на ХУН век той бил член на клана на Кърва­вия жерав. Тези мъже били уважавани, независими самураи-наемници. В края на този живот пациентът ми бил изолиран от управляващите шогуни Токугава, защото давал съвети на техните по-слаби противници за страте­гиите на битките.
Често аутсайдер, винаги изследовател, стремящ се към истината в различни земи, тази душа продължавала да търси рационално обяснение на живота, докато дава­ла помощ на онези, които срещала по пътя си. Бях учуден, когато най-неочаквано се появи като жената на американски фермер в пограничните райони през XIX век. Фермерът умрял наскоро след сватбата им. Научих, че пациентът ми съзнателно се е преродил във вдовица с деца, обвързана-с парче земя като упражнение за загуба на подвижността.
Когато тази част от неговия сеанс приключи, аз знаех, че работя с една по-напреднала, по-стара душа, въпреки че той имаше много други животи, към които не се вър­нахме. Тъй като тази душа приближава Ниво IV, не бих се учудил, ако първата му поява на Земята е по-скоро от преди 70 000 години, а не отпреди половината от това време. Както вече споменах обаче, не е абсолютно за­дължително душите да се имали стотици физически животи, за да напреднат. Веднъж имах пациент, който беше навлязъл в състояние на осъзнаване на Ниво III само след 4000 години - изключително постижение.
Говорех на моя пациент за настоящия му живот и обичайните му методи за обучение през предишните животи. Той обясни, че никога не се е женил и че се чувствал най-добре, когато не бил социално ангажиран. Предложих му да обмисли няколко алтернативи. Преди всичко почувствах, че липсата му на близост с хората през твърде много животи пречеше на неговия напредък. Когато приключи този сеанс, той нямаше търпение да продължим да изследваме ума му за възприятия за духовния свят в друг сеанс. Когато пристигна на следва­щия ден, аз го поставих в състояние на свръхсъзнание и отново започнахме работа.

Случай 22

Д-р Н: Какво име носиш в духовния свят?
П: Казвам се Нентхъм.
Д-р Н: Нентхъм, точно сега около теб има ли духове или си сам?
П: (пауза) Аз съм с двама отдавнашни спътници.
Д-р Н: Какви са техните имена?
П: Раул и Сенджи.
Д-р Н: Вие тримата част ли сте от по-голяма духов­на група от души, които работят заедно? П: Бяхме... но сега и тримата работим... повече самостоятелно.
Д-р Н: Какво правите тримата в момента?
П: Обсъждаме най-добрите начини да си помагаме един на друг по време на нашите прераждания.
Д-р Н: Кажи ми, какво правите един за друг?
П: Аз помагам на Сенджи да си прости за грешките и да оцени собствената си ценност. Тя трябва да спре да играе на Земята ролята на майка през цяло­то време.
Д-р Н: Тя в какво ти помага?
П: Да... видя, че ми липсва чувство за принадлежност.
Д-р Н: Дай ми пример за действията на Сенджи, с които ти помага при този проблем.
П: Ами, тя беше моя жена в Япония, след като дните ми като войн приключиха. (Нещо притеснява Нент­хъм и след кратка пауза той добавя следното.) Раул обича да образува двойка със Сенджи, а аз обикно­вено съм сам.
Д-р Н: А какво ще кажеш за Раул, как си помагате един на друг с него?
П: Помагам му с търпение, а той ми помага да преодолявам Склонността ми да избягвам общия живот.
Д-р Н: При своите прераждания на Земята винаги ли сте двама мъже и една жена?
П: Не, можем да се променяме - и го правим - но така ни е удобно.
Д-р Н: Защо вие тримата работите независимо от останалите от вашата духовна група?
П: (пауза) О, виждам ги тук... някои не са напреднали колкото нас... няколко от другите са далеч пред нас в своите задачи.
Д-р Н: Имате ли водач или учител?
П: (с тих глас) Тя е Айдис.
Д-р Н: Струва ми се, че много я уважаваш. Добре ли общуваш с Айдис?
П: Да - не че си нямаме нашите спорове.
Д-р Н: Кой е основният конфликт между вас двамата?
П: Тя не се преражда често и аз й казвам, че трябва да се излага по-непосредствено на настоящите условия на Земята,
Д-р Н: Дотолкова добра ли е мисловната хармония между теб и Айдис, че да знаеш всичко за нейното минало обучение като водач?
П: (клати глава, докато обмисля) Не че не можем да задаваме въпроси... но можем да питаме само за това, което знаем. Айдис ми разкрива онова, което смята, че е свързано със собствения ми опит.
Д-р Н: Водачите могат ли да екранират своите мисли, така че вие да можете да четете свободно в умовете им?
П: Да, по-старите от нас го умеят - да знаеш как да филтрираш нещата, които не трябва да знаеш, за­щото това познание би те объркало.
Д-р Н: Ти ще се научиш ли да филтрираш образи?
П: Вече съм се понаучил... малко.
Д-р Н: Сигурно затова много хора са ми казвали, че не получават точни отговори на въпросите си от своите водачи.
П: Да, а е важна и целта на въпроса... кога е зададен и как. Може би не е в техен интерес да получат определена информация, която може да ги разстрои.
Д-р Н: Освен с нейните преподавателски техники, гордееш ли се и със самоличността на Айдис?
П: Да... просто бих искал да се съгласи да дойде с мен... веднъж.
Д-р Н: О, ти би искал наистина да имаш земно превъплъщение с нея?
П: (ухилва се закачливо) Казвал съм й, че може би щяхме се приемаме по-добре тук, ако се беше съг­ласила да дойде на Земята някой път и да се ожени за мен.
Д-р Н: И какво казва Айдис за това предложение?
П: Смее се и казва, че ще си помисли - ако мога да й докажа, че ще има резултат.
На това място питам Нентхъм от колко време Ай­дис е свързана с него и научавам, че тя е била прикрепена към тези три същества, когато са се преместили в Ниво III. Нентхъм, Раул и Сеиджи са също под опекунството на един любим по-възрастен експерт-водач, който е с тях от началото на съществуването им. Не би било правилно да приемем, че по-напредналите духове водят самотен духовен живот. Този пациент ми каза, че имал контакт с много души. Раул и Сенджи просто били най-близките му приятели.
Нива III и IV са важни етапи в развитието на душите, защото сега на тях им е дадена по-голяма отговорност спрямо по-младите души. Статутът на водач обаче не се дава веднага на всеки от нас. Както е при много други аспекти от живота ни на души, ние сме проверявани внимателно. Средните нива са периоди на проверка за потенциални учители. Докато нашата аура е все още жълта, нашите наставници ни прикрепят към душа, за която да се грижим, а след това оценяват нашите водачески умения във и извън физическите ни превъплъщения.
Само в случаите, когато това предварително обуче­ние е успешно, на нас ни се позволява да действаме дори на нивото на младши-водач. Не всеки е подходящ за учител, но това не ни пречи да станем напреднали души в синия раздел. Както всеки друг, така и водачите имат различни способности и дарби, а също и слабости. По времето, когато достигнем Ниво V, способностите на нашата душа са добре познати в духовния свят. Ние получаваме професионални задължения, съответстващи на нашите способности, с които ще се занимавам по-подробно по-нататък в тази глава. Различните начини и подходи за обучение накрая довеждат всички нас до един и същ завършек - придобиване на духовна цялост. Раз­нообразието е част от образцов план за напредването на всяка душа и аз се поинтересувах как Случай 22 напредва в Ниво III.
Д-р Н: Нентхъм, можеш ли да ми кажеш дали Айдис те подготвя за водач, приемайки, че проявяваш ин­терес към тази дейност?
П: (бърз отговор) Аз наистина проявявам интерес.
Д-р Н: О, тогава самият ти развиваш ли се като водач?
П: (скромно) Не ме разбирай погрешно. Аз всъщ­ност не съм много повече от наблюдател... помагам на Айдис и получавам указания.
Д-р Н: Опитваш ли и имитираш ли нейния стил на преподаване?
П: Не, ние сме различни. Като чирак- - аз по ника­къв начин не бих могъл да направя това, което тя е в състояние да постигне.
Д-р Н: Кога разбра, че си готов да станеш наблю­дател и започна да помагаш духовно на другите?
П: Това е... усещане, което те завладява след огро­мен брой животи... че се постигнал по-голям баланс със себе си, отколкото преди, и че си способен да помагаш на хората като дух и лично.
Д-р Н: Този път в духовния свят или извън него действаш като наблюдател?
П: (Среща трудност при оформянето на отговора.) Аз съм навън... в два живота.
Д-р Н: Сега два паралелни живота ли живееш?
П: Да.
Д-р Н: Къде живееш в този друг живот?
П: В Канада.
Д-р Н: Географията важна ли е за твоето прехвър­ляне в Канада?
П: Да, насочих се към бедно семейство в селска община, където бих бил по-необходим. Живея в едно малко планинско градче.
Д-р Н: Опиши ми подробности от този канадски живот и твоите отговорности.
П: (бавно) Аз се... грижа за моя брат Били. Лицето и ръцете му са ужасно обгорели от избухване на кухненската печка, когато беше на четири години. Аз бях на десет, когато това се случи.
Д-р Н: В канадския живот на същата възраст ли си, на която си сега в американския си живот?
П: Горе-долу на същата.
Д-р Н: И кое е основното ти предназначение в канадския живот?
П: Да се грижа за Били. Да му помагам да вижда света извън неговата болка. Той е почти сляп и заради обезобразеното си лице е пренебрегван в обществото. Опитвам се да му предам едно разби­ране за живота и да го науча да опознае себе си, като надникне вътре в себе си. Чета му и се разхождаме из гората, като го държа за рамото. Не държа ръцете му, защото са силно повредени.
Д-р Н: Ами канадските ти родители?
П: (без да се хвали) Аз съм родителят. Баща ми си тръгна след пожара и повече не се върна. Той беше слаб човек, който не беше мил със семейството дори преди пожара. Душата на майка ми не е много... способна в нейното тяло. Те се нуждаят от някой със закалка.
Д-р Н: Някой силен физически?
П: (смеейки се)Не, в Канада аз съм жена. Аз съм сестра на Били. Майка ми и брат ми се нуждаят от някой умствено издръжлив, за да запази семейство­то цяло и за да им даде насока, която да следват.
Д-р Н: Как осигуряваш прехраната на семейството?
П: Пека хляб и никога няма да се омъжа, защото не мога да ги оставя.
Д-р Н: Кой е основният урок за брат ти?
П: Да придобие смиреност без да бъде смазан от един живот с малко лични удоволствия.
Д-р Н: Защо не си взел ролята на твоя обгорял брат? Този сценарий нямаше ли да представлява по-голя­мо предизвикателство за теб?
П: (гримасничи) Хм - вече съм имал такъв живот!
Забележка: Този пациент е бил физически нараня­ван в няколко прераждания.
Д-р Н: Да, предполагам, че си имал. Чудя се дали душата на Били някога те е наранявала физически в някой от предишните ти животи?
П: Всъщност, той го е правил в един от тях. Когато аз бях страдалецът, един друг наблюдател стоеше при мен и аз с благодарност приемах грижите му. Сега е ред на Били и затова аз съм тук.
Д-р Н: Знаеше ли предварително, още преди да дой­деш в канадския живот, че брат ти ще бъде болен?
П: Разбира се, Айдис и аз обсъдихме цялата ситуа­ция. Тя каза, че душата на Били ще се нуждае от наблюдател и тъй като преди аз съм имал негативен контакт с тази душа в друг живот, приех с желание тази работа.
Д-р Н: Освен кармичния урок за душата на Били, ти също ще извлечеш уроци от това, че си в ролята на жена, която е обвързана със задължения. Не можеш просто да си тръгнеш и да скиташ, както често си правил в животите си.
П: Това е истина. Степента на трудност в живота се измерва по това колко предизвикателна е ситуацията за теб, не за другите. За мен да бъда наблюдател на Били е по-трудно, отколкото, когато бях на мястото на получателя с друга душа като мой наблюдател.
Д-р Н: Посочи ми най-трудния за теб фактор от това предназначение като наблюдател.
П: Да подкрепям едно дете... в неговата безпомощ­ност... до съзряването му... да уча едно дете да се противопоставя на мъчението с кураж.
Д-р Н: Животът на Били е изключителен пример, но изглежда, че на земните деца се налага да премина­ват през много физическа и емоционална болка.
П: Без да адресираш и преодоляваш болката, ти никога не би могъл наистина да се свържеш със своето истинско Аз и да надграждаш върху това. Трябва да ти кажа, че с колкото повече болка и беди се срещнеш като дете, толкова по-голяма е възмож­ността да разшириш потенциала си.
Д-р Н: И как се развиват нещата за теб като наблю­дател в Канада?
П: В канадското семейство е по-трудно да се прави избор - за разлика от американския ми живот, но аз вярвам в себе си... че ще използвам моето разбиране за практически цели.
Д-р Н: Айдис насърчава ли твоето желание да уско­риш развитието си като живееш два паралелни жи­вота или не го одобрява?
П: Тя винаги е готова на това... не съм го правил прекалено често в миналото.
Д-р Н: Защо?
П: Комбинирането на животи може да бъде изме­рително и да причинява разногласия. Усилието мо­же да доведе до обратни резултати и до снижени постижения и за двата живота.
Д-р Н: Виждам, че и в двата си живота днес ти помагаш на хората, но някога живял ли си контрастиращи си животи, като в единия си правел зло, а в другия добро, по едно и също време?
П: Да, въпреки че това беше преди много време на Земята. Това е едно от предимствата на комбинира­нето на животи. Единият живот може да компенсира другия. И все пак това може да се окаже лош път.
Д-р Н: Тогава защо водачите разрешават паралел­ните животи?
П: (гледа ме намръщено) Душите не се намират в някаква скована бюрократична обстановка. На нас ни е позволено да правим грешки в преценките и да се учим от тях.
Д-р Н: Оставам с впечатлението, че смяташ, че за обикновената душа е по-добре да живее един живот през даден период.
П: Бих казал да, в повечето случаи, но има и други мотиви, които ни карат да ускоряваме превъплъще­нията си.
Д-р Н: Като...?
П: (развеселен) Наградите за сгьстяването на живо­ти отпускат повече време за размисъл извън превъп­лъщенията.
Д-р Н: Искаш да кажеш, че промеждутъчните пери­оди между животите могат да траят по-дълго за нас след паралелни животи?
П: (усмихва се) Разбира се, нужно е повече време, за да размишляваш върху два живота, отколкото върху един.
Д-р Н: Нентхъм, имам още само няколко въпроса за механиката на раздвояване на душата. Какъв според теб е начинът, по който разделяш своята духовна енергия на различни части?
П: Ние сме... като частички... от енергийни единици. Ние сме произлезли от една единица.
Д-р Н: Коя е оригиналната единица?
П: Създателят.
Д-р Н: Остава ли всяка част от твоята душа непо­кътната, цяла вътре в самата себе си?
П: Да, остава.
Д-р Н: Когато се прераждаме, всички части от енер­гията на нашата душа ли излизат от духовния свят?
П: Една част от нас никога не го напуска, тъй като ние не се откъсваме изцяло от създателя.
Д-р Н: Какво прави частта, която остава в духовния свят, докато ние сме на Земята в едно или повече тела?
П: Тя... спи... очаквайки отново да се присъедини към останалата част от нашата енергия.
Повечето от моите колеги, които работят с минали животи на пациенти, са чували за хронологии, съвпадащи във времето, от хора, живели на Земята на две места по едно и също време. Понякога са налице три или повече паралелни живота. Душите са в състояние да водят някол­ко физически живота през почти всеки етап от развитието си, но на практика аз не срещам често такива случаи.
Много хора смятат, че идеята, че душата има спо­собността да се разделя в духовния свят и след това да се прикрепя към две или повече човешки тела, противо­речи на всички техни предварителни представи за един­ствен обособен дух. Признавам, че аз също се почувствах неловко първия път, когато един пациент ми разказа, че е имал паралелни животи. Мога да разбера защо някои хора намират представата за двойнствеността на душата за смущаваща, особено когато се сблъскат и с другото твърдение, че една душа може да живее дори в различни измерения по едно и също относително време. Онова, което трябва да разберем, е, че ако нашите души са част от една огромна, свръхдуховна енергийна сила, която се разделя или разгръща, за да създаде нашите души, то защо тогава рожбата на тази разумна духовна енергия да няма същата способност да се разделя и след това отново да се обединява?
Събирането на информация за духовната дейност от души, които са на по-високите етапи на развитие, понякога е обезсърчаващо. Това е така, защото сложната природа на паметта и познанието на тези нива може да затрудни разграничаването на това, което тези хора знаят, но няма да ми кажат, от това, което наистина не знаят. Случай 22 имаше познания и беше готов да отго­варя на моите въпроси. Този случай съответства на други разкази от моите папки за разнообразието в обу­чението на душите в духовния свят.
Д-р Н: Нентхъм, сега, когато не си толкова зает със Земни прераждания, с взаимодействия в духовни групи и с това да се учиш за водач, искам да се насочиш към твоите дейности в духовния свят. Мо­жеш ли да ми посочиш други духовни области, с които се занимаваш?
П: (дълга пауза) Да, има и други области... знам за тях...
Д-р Н: Колко са?
П: (предпазливо) Сещам се за четири.
Д-р Н: Как би нарекъл тези области на действие?
П: Светът Без Его, Светът на Пълното Познание, Светът на Сътворението и Не-сътворението и Све­тът на Измененото Време.
Д-р Н: Тези светове съществуват ли в нашата физи­ческа Вселена?
П: Единият - да, другите са сфери на внимание без измерения.
Д-р Н: Добре, нека започнем със сферите без изме­рения. Тези три области в духовния свят за нуждите на душите ли са създадени?
П: Да.
Д-р Н: Защо наричаш всички тези духовни области светове?
П: Аз ги виждам като... жилища за духовен живот.
Д-р Н: Значи три от тях са мисловни светове?
П: Да, такива са.
Д-р Н: Какво представлява Светът Без Его?
П: Това е мястото, където трябва да става обучението.
Д-р Н: Чувал съм за него, наричано по различни начини. То не включва ли начинаещите?
П: Да, новосъздадената душа е там, за да научи коя е тя. Това е мястото на произхода.
Д-р Н: Его-самоличностите произволно ли се раз­дават или начинаещата душа може да избира?
П: Новата душа не е в състояние да прави избор. Ти придобиваш своя характер въз основа на това как е... комбинирана твоята енергия... как е съчетана за теб.
Д-р Н: Има ли някакъв духовен опис на характерис­тиките, които се прикачват към душите - толкова на този тип, толкова на другия?
П: (дълга пауза) Мисля, че много фактори се взимат под внимание при разпределянето на онова, което ни превръща в това, което сме. Това, което знам, е, че веднъж дадено, егото се превръща в споразуме­ние между теб и онези, които ти го дават.
Д-р Н: Какво означава това?
П: Да се възползвам най-пълно от това, което съм.
Д-р Н: Значи целта на този свят е разпространението на духовна самоличност от напреднали същества?
П: Да, новата душа е чиста енергия, все още без истинско Аз. Светът Без Его те снабдява с подпис.
Д-р Н: Тогава защо го наричаш Светът Без Его?
П: Защото новосъздадените души пристигат без его. Идеята за Аза не е навлязла в съзнанието на новата душа. Именно тук на душата се предлага смисъла на нейното съществуване.
Д-р Н: Създаването на души със собствено Аз неп­рекъснато ли продължава?
П: Доколкото знам, да.
Д-р Н: Искам внимателно да помислиш, преди да отговориш на следващия ми въпрос. Придобиване­то на своя специфична самоличност като душа оз­начава ли, че автоматично влизаш в списъка за превъплъщения на Земята в човешки облик?
П: Не задължително» не. Планетите не съществуват вечно.
Д-р Н: Чудя се дали определени типове души имат афинитет към специфични форми на физически жи­вот във Вселената?
П: (пауза) Не бих го оспорил.
Д-р Н: Нентхъм, беше ли ти дадена в началото възможност да избереш други планетарни гостоприемници освен човешките същества на Земята?
П: Аа... като нова душа... водачите помагат при тези подбори. Бях изтеглен при човешките същества.
Д-р Н: Беше ли ти предоставен и друг избор?
П: (дълга пауза) Да... но в момента не си спомням много ясно. Обикновено в началото те пращат в един или два лесни свята, където няма много неща за вършене. След това ми беше предложена служба на тази сурова планета.
Д-р Н: Земята се смята за сурова?
П: Да. В някои светове трябва да преодоляваш раз­личен физически дискомфорт - дори страдания. В други преобладават душевните борби. На Земята има и от двете. Ние печелим слава, ако се справим добре в трудните светове, (усмихва се) Онези, които не пътуват много, ни наричат авантюристи.
Д-р Н: Какво наистина ти харесва на Земята?
П: Приликата между хората, когато се борят един срещу друг... състезават се и си сътрудничат еднов­ременно,
Д-р Н: Това не е ли противоречие?
П: (смее се) Това ми харесва - замислянето на пово­ди за кавга от една склонна към грешки раса, която притежава толкова силна гордост и потребност от самоуважение. Човешкият мозък е доста уникален.
Д-р Н: Защо?
П: Човешките същества са егоцентрични, но уязвими. Те могат да бъдат подли и. в същото време да са способни на голяма доброта. На Земята има и безхарактерно, и смело поведение. При човешките ценнос­ти непрекъснато се води някаква схватка, има дърпане и бутане. Тази пъстрота приляга на моята душа.
Д-р Н: Кои други неща, свързани с човешките гостоприемници, биха се харесали на душите, изпраща­ни на Земята?
П: Хммм... онези от нас, които се развиват на Земя­та, имат... разрешение да помагат на хората да научат за безкрайността извън техния живот и да ги подпомагат да проявяват истинско великодушие чрез своите страсти. Да притежаваш страстта да се бориш за живота - това е, което си струва у чове­чеството.
Д-р Н: Хората са способни и на голяма злоба.
П: Това е част от страстта. Но тя също се развива и когато човешките същества преживяват болка, те могат да се покажат в най-добрата си светлина и са.,, доста благородни.
Д-р Н: Може би точно душата поощрява положи­телните черти, за които споменаваш?
П: Опитваме се да подсилим онова, което вече е заложено.
Д-р Н: Има ли душа, която някога да се връща в Света Без Его, след като веднъж е била там и е придобила самоличност?
П: (неловко) Да... но не искам да навлизам в това...
Д-р Н: Добре, няма, но са ми казвали, че някои души се връщат, ако тяхното поведение по време на фи­зическите предопределения постоянно" е непоря­дъчно. Имам впечатлението, че ги смятат за дефек­тни и ги връщат във фабриката за един вид предва­рителна духовна фронтална лоботомия?
П: (Пациентът клати глава с раздразнение.) Такова описание ме обижда. Откъде си останал с такова впечатление? Онези души, които са преминали през сериозни спънки към усъвършенстването, се попра­вят чрез възстановяване на положителната енергия.
Д-р Н: Тази процедура само за земните души ли е?
П: Не, младите души отвсякъде може да се нуждаят от възстановяване като последно средство.
Д-р Н: След това разрешено ли е на тези възстано­вени духове да се завърнат в съответните си групи и в края на краищата да продължат да се прераждат във физически светове?
П: (въздъхва дълбоко) Да.
Д-р Н: Как ще сравниш Света Без Его със Света на Пълното Познание?
П: Те са противоположни. Този свят не е за млади души.
Д-р Н: Ти бил ли си в Света на Пълното Познание?
П: Не, още не съм готов. Само го знам като място, към което се стремим.
Д-р Н: Какво знаеш за тази духовна област?
П: (дълга пауза) Това е място за съзерцание... край­ният мисловен свят на планирането и проектиране­то. Не мога да ти кажа много за тази сфера, освен че е крайното местоназначение на всички мисли. Усещанията на всички живи неща се съгласуват тук.
Д-р Н: Тогава Светът на Пълното Познание е във висша форма абстрактен?
П: Да, той почти съчетава съдържание с форма -рационалното с идеалното. Това е измерение, къде­то е възможно осъществяването на всички наши надежди и мечти.
Д-р Н: Добре, ако още не можеш да отидеш там, откъде си научил за него?
П: Ние можем да хвърлим... бегъл поглед... като стимул, който да ни окуражи да направим това последно усилие, за да приключим работата си и да се присъединим към експертите.
Основата на духовния свят е място на познанието и пациентите споменават за него, наричайки го с различни имена. Аз имам съвсем оскъдни сведения за този вселенски абсолют, защото дори напредналите ми пациенти нямат преки наблюдения от там. Всички души са нетър­пеливи да го достигнат и да бъдат погълнати от това ядро, особено когато се приближават към него и биват привлечени от малкото, което могат да видят. Страху­вам се, че Светът на Пълното Познание може да бъде разбран напълно само от душа над Ниво V, която е спряла да се преражда.
Д-р Н: Ако Светът Без Его и Светът на Пълното Познание са в двата противоположни края на опит­ността на душата, къде попада Светът на Измененото Време?
П: Тази сфера е на разположение на всички души, защото представлява техния собствен физически свят. В моя случай това е Земята.
Д-р Н: О, това трябва да е физическото измерение, за което ми говори?
П: Не, сферата на Земята е просто симулирана за мое ползване.
Д-р Н: Тогава всички души в духовния свят не изследват един и същ симулиран свят, така ли?
П: Да, всеки от нас изследва собствената си геог­рафска планета, където се преражда. Те са физичес­ки реални... временно.
Д-р Н: И ти не живееш физически в този симулиран свят, който се проявява като Земята - само го упот­ребяваш?
П: Да, точно така - за целите на обучението.
Д-р Н: Защо наричаш тази трета сфера Светът на Измененото Време?
П: Защото можем да променяме последователността на времето, за да изследваме определени събития.
Д-р Н: Каква е основната цел на това занимание?
П: Да подобрим своите решения за живота. Това изучаване ме прави по-проницателен и ме подготвя за Света на Пълното Познание.
Забележка: Пациентите често използват термина "свят", за да опишат нефизически пространствени ра­ботни области. Районите могат да бъдат малки или неописуемо големи по отношение на душата и могат да включват различни измерения. Вярвам, че за различните обучаващи преживявания има отделни реалности извън ограниченията на времето. Съвместното съществуване на минало, настояще и бъдеще в духовната среда, подс­казано от този случай, ще бъде изследвано по-задълбо­чено в следващите две глави със Случаи 23 и 25.
Д-р Н: Не сме говорили за Света на Сътворението и Не-сътворението. Това трябва да е триизмерният физически свят, за който говори по-рано. П: Да, и ние изпитваме удоволствие да използваме и него.
Д-р Н: Този свят предвиден ли е да се използва от всички души?
П: Не, не е. Самият аз току-що започнах да го използвам. Възприемат ме като новодошъл.
Д-р Н: Добре, преди да навлезем в това, искам да те попитам дали този физически свят е същият като Земята.
П: Не, малко по-различен е. Той е по-голям и някак си по-студен. Има по-малко вода - по-малко океа­ни, но е подобен.
Д-р Н: Тази планета по-отдалечена ли е от своето слънце, отколкото е Земята от нашето слънце?
П: Да.
Д-р Н: Ако мога да нарека този физически свят Земя, тъй като изглежда, че географски е близък до Земята, която познаваме, той близо до Земя I ли ще бъде в небето?
П: Не.
Д-р Н: Къде се намира Земята по отношение на Земя I?
П: (пауза) Не мога да ти кажа.
Д-р Н: Земя II в нашата галактика Млечен път ли се намира?
П: (дълга пауза) Не, мисля, че е по-далеч.
Д-р Н: Бих ли могъл да видя къде е разположена галактиката на Земя II с моя телескоп от задния си двор?
П:... Мисля, че да.
Д-р Н: Би ли казал, че галактиката, съдържаща този физически свят, е оформена като спирала, като на­шата галактика, или е елипсовидна? Как ще изглеж­да през телескопа от далечно разстояние?
П:... като голяма, разтеглена... верига... (с обезпоко­ено изражение) Не мога да ти кажа повече.
Забележка: Като астроном-аматьор, който използ­ва голям рефлектор-телескоп, проектиран за наблюде­ние на далечни обекти в небето, винаги проявявам лю­бопитство, когато сеансът се насочи към астрономичес­ка тема. Отговорите на пациентите на подобен род въп­роси обикновено не оправдават очакванията ми. Никога не съм сигурен дали това се дължи на блокиране от страна на водачите, или на невъзможността на пациен­тите да намерят физическа рамка: за сравнение между Земята и останалата част от нашата Вселена.
Д-р Н: (Подхвърлям един насочващ въпрос.) Пред­полагам, че отиваш на Земя II, за да се преродиш в някакъв вид разумно същество?
П: (високо) Не! Точно това не искаме да правим там.
Д-р Н: Кога отиваш на Земя II?
П: Между животите ми на тази Земя.
Д-р Н: Защо отиваш на Земя II?
П: Отиваме там, за да творим и просто да се забав­ляваме като свободни духове.
Д-р Н: И не притеснявате обитателите на Земя II?
П: (с ентусиазъм) Там няма хора... толкова е спокой­но... ние се скитаме из горите, пустините и по океа­ните без никакви отговорности.
Д-р Н: Коя е най-висшата форма на живот на Земя II?
П: (уклончиво) О... малки животни... почти без разум.
Д-р Н: Животните имат ли души?
П: Да, всички живи същества имат души - но те имат съвсем елементарни зачатьци на умствена енергия.
Д-р Н: Твоята душа и душите на твоите приятели са се развили като са използвали по-нисшите форми на физически живот на Земя I след създаването ви, така ли?
П: Не можем да бъдем сигурни, но никой от нас не мисли така.
Д-р Н: Защо?
П: Защото разумната енергия се класифицира спо­ред.,, ранга на живота. Растенията, насекомите, влечугите - всяко от тях е в семейство от души.
Д-р Н: И всички категории живи неща са разделени една от друга?
П: Не. Енергията на създателя обединява единиците от всяко живо нещо, което съществува.
Д-р Н: Ти включен ли си в този елемент на сътво­ряване?
П: (сепнат) О, не!
Д-р Н: Добре, кой бива избран да посети Земя II?
П: Тук идват онези от нас, които са свързани със Земята. В сравнение със Земята, това е място за почивка.
Д-р Н: Защо?
П: Тук няма борби, препирни или стремеж за пре­възходство. Атмосферата е непокварена и целият живот е... спокоен. Това място ни дава стимул да се завърнем на Земята и да я направим по-спокойна.
Д-р Н: Добре, разбирам, че тази Райска градина ти дава възможност да починеш и да бъдеш безгрижен, но ти каза, че идваш тук и за да твориш.
П: Да, ние творим.
Д-р Н: Тогава не е случайно, че душите от Земята отиват в един свят, който е толкова сходен с нея в географско отношение.
П: Точно така.
Д-р Н: Другите души, които не са обвързани със Земята, ходят ли във физически светове, които на­подобяват онези планети, на които те се прераждат?
П: Да... по-млади светове с по-прости организми... за да се научат да създават без никакъв разумен живот около себе си.
Д-р Н: Продължавай.
П: Тук можем да експериментираме със сътворява­нето и да наблюдаваме как се развива. Все едно че си в лаборатория, където можеш да образуваш физически неща от своята енергия.
Д-р Н: Тези физически неща приличат ли на онова, което можеш да видиш на Земя I?
П: Да, само на Земята. Точно затова съм тук.
Д-р Н: Започни с пристигането си на Земя II и ми обясни какво прави най-напред твоята душа.
П: (затруднява се от въпроса ми и накрая казва) Аз... не съм много добър.
Забележка: Тъй като този пациент изпитва съпро­тивление, отделям няколко минути за промяна на отно­шението и завършвам със следното: "След като отброя до три, ще се почувстваш по-спокоен да ми кажеш онова, което ти и Айдис смятате, че е подходящо да знам. Едно, две, три!" Повтарям въпроса си.
П: Оглеждам се, за да видя какво се очаква да направя на земята пред мен. След това моделирам в ума си предмета и се опитвам да създам същото нещо с малки дози енергия. Учителите ни помагат с... контрол. Очаква се да забележа грешките си и да ги поправя.
Д-р Н: Кои са учителите?
П: Айдис и Мълкафджил (силно напредналият во­дач на пациента)... има и други инструктори наоко­ло... не ги познавам много добре.
Д-р Н: Опитай се да бъдеш възможно най-ясен. Какво точно правиш?
П: Ние... оформяме неща...
Д-р Н: Живи неща?
П: Още не съм готов за това. Експериментирам с основните елементи - знаеш, въглерод и кислород - да създам планетарна материя... скали, въздух, вода... като запазвам всичко много малко.
Д-р Н: Ти наистина ли създаваш основните елемен­ти на нашата Вселена?
П: Не, само използвам наличните.
Д-р Н: По какъв начин?
П: Взимам основните елементи и ги зареждам с им­пулси от моята енергия... и те могат да се променят.
Д-р Н: Да се променят в какво?
П: (скромно) Добър съм със скалите...
Д-р Н: Как образуваш скали от твоята енергия?
П: О... като се уча да затоплям и охлаждам... праха... за да го направя твърд.
Д-р Н: Полезните изкопаеми от прах ли ги правиш?
П: Те го правят вместо теб... учителите ни дават това вещество... газови пари за създаване на вода... и така нататък...
Д-р Н: Искам да разбера добре. Твоята работа се състои в това да се научиш да създаваш като пре­дизвикваш топлина, налягане и охлаждане чрез твоя енергиен поток, така ли?
П: Горе-долу е вярно - като променяме нашите потоци от енергийна радиация.
Д-р Н: Значи ти всъщност не произвеждаш матери­ята скала и вода по някакъв химически начин?
П: Не, както ти казах, моята работа е да трансфор­мирам нещата като... смесвам това, което ми е даде­но. Играя си с честотата и дозировките на моята енергия - сложничко е, но не прекалено объркващо...
Д-р Н: Не е объркващо! Мислех, че природата прави тези неща?
П: (смее се) Кой мислиш, че е природата?
Д-р Н: Добре. Кой създава основните елементи на твоите експерименти - основните съставки на фи­зическата материя?
П: Създателят... и онези, които творят в по-голям мащаб от мен.
Д-р Н: В смисъл, че ти създаваш неодушевени пред­мети като скали.
П: Хммм... по-скоро нашият опит да копираме оно­ва, което виждаме пред себе си... което познаваме (като допълнение) Навлизам в растенията... но още не мога да ги правя.
Д-р Н: И започваш с малките, като експерименти­раш, докато започнеш да се справяш по-добре?
П: Точно така. Ние копираме нещата и ги сравнява­ме с оригинала, за да можем да правим по-големи модели.
Д-р Н: Това ми звучи, като че ли душите си играят като децата с играчки на пясъчна площадка.
П: (усмихва се) Ние сме деца. Насочването на енер­гийния поток прилича на ваене на восък.
Д-р Н: Другите членове на този творчески учебен клас от твоята първоначална група-грозд ли са?
П: Някои да. Повечето идват от всякъде (от духов­ния свят), но всички са се прераждали на Земята.
Д-р Н: Всички ли правят същите неща като теб?
П: Ами, разбира се, някои от нас са по-добри в определени неща, но ние си помагаме един на друг. Учителите наминават и ни дават полезни съвети и ни казват как да станем по-добри... но... (спира)
Д-р Н: Какво но?
П: (смутено) Ако съм бил непохватен и не съм си свършил добре работата, развалям някои от сътво­рените неща без да ги показвам на Айдис.
Д-р Н: Дай ми някакъв пример.
П: Растенията.., не прилагам достатъчно внимател­но енергията си, за да произведа подходяща химическа конверсия.
Д-р Н: Не си добър в образуването на растителния свят?
П: Да, затова унищожавам отвратителните неща, които съм създал.
Д-р Н: Това ли имаш предвид под не-сътворение? Че можеш да унищожиш енергия?
П: Енергията не може да бъде унищожена. Ние я събираме наново и започваме отново като използ­ваме различни комбинации.
Д-р Н: Не виждам за какво му е на създателя вашата помощ при сътворяването.
П: За наше добро. Ние участваме в тези упражнения, за да може работата ни да бъде качествена, когато я оценяват, и се надяваме да можем да дадем истин­ски принос в живота.
Д-р Н: Нентхъм, щом всички ние изграждаме стъл­бата на развитието като души, оставам с впечатле­нието, че духовният свят е една огромна организа­ционна пирамида, на чийто връх се намира върхов­ният орган на властта.
П: (въздъхва) Не, грешиш. Това не е пирамида. Ние всички сме нишки в едно и също дълго парче плат. Ние всички сме втъкани в него.
Д-р Н: Трудно ми е да си го представя като плат, след като при душите има толкова много нива на компетентност.
П: Представи си го като движеща се цялост, а не като души, разделени на нисши и висши категории.
Д-р Н: Винаги съм мислел, че душите се движат нагоре в своето съществуване.
П: Знам, че си мислил така, но приеми, че се движим напречно...
Д-р Н: Предложи ми нещо, което мога да си пред­ставя.
П: Все едно че всички ние сме част от един вселен­ски влак, който се движи по хоризонталните релси на съществуването. Повечето от душите на Земята са в един вагон, който се движи по релсите.
Д-р Н: Всички други души в различни вагони ли са?
П: Да, но всички се движат по едни и същи релси.
Д-р Н: Къде са кондукторите като Айдис?
П: Те се движат напред-назад между свързаните вагони, но седят по-близо до локомотива.
Д-р Н: Къде е локомотивът?
П: Създателят? Отпред, горе, естествено.
Д-р Н: Можеш ли да видиш локомотива от твоя вагон?
П: (присмива ми се) Не, но мога да подуша пушека. Мога да доловя как локомотивът буботи и мога да чуя двигателя.
Д-р Н: Щеше да бъде хубаво, ако всички бяхме по-близо до локомотива.
П: В края на краищата ще се озовем там.
Открил съм, че на душите не им е нужно да ходят във физически светове, когато започнат да използват своята енергия в обучението за създаване на живот. Очевидно тези упражнения започват в средата на група­та, където за душите е по-лесно да обединяват своята енергия помежду си и с тази на своя инструктор. Един пациент обясни процесът по този начин: "Когато започ­нах, моята група образува кръг около Сенва (водача). Заедно трябваше много упорито да се упражняваме да хармонизираме нашите мисли и да съгласуваме нашата способност всички да се фокусираме върху едно и също нещо с еднаква интензивност. Един път работихме върху листо от дърво, след като Сенва беше демонстрирал пред нас как трябва да се появи това. Като насочихме нашите вълни от енергия за структура, цвят и форма, продължихме да ги смесваме. Не се бяхме обединили, затова една малка част от листа не получи правилните жилки и пигментация. По време на моите занимания аз съм много сериозен и един вид перфекционист, но Неми  (шегаджията на групата) нарочно променяше енергията си по погрешен начин, за да обърка експеримента и да стане смешно и защото се беше уморил от урока. Накрая го накарахме да се държи прилично и завършихме урока. От това, което мога да определя, по времето, когато здраво са се установили в Ниво III, от душите се очаква да работят индивидуално със силите на сътворението. Излагането на растителна фотосинтеза става преди душите-ученици да изработят органичната структура на живота. Казвали са ми, че ранното обучение по сътворе­ние включва души, които изучават връзката между ве­ществата, за да развият способността да уеднаквяват енергията си с различните стойности в елементите. От образуването на неодушевени до одушевени предмети, от простото до сложното, е дълъг, бавен процес. Учени­ците са насърчавани да създават миниатюрни планетарни микроареали за дадена група организми, които могат да се адаптират към определени условия на околната среда. С практиката идва и усъвършенстването, но чак когато стигнат Ниво V, пациентите ми започват да чувстват, че могат наистина да допринесат за развитие­то на живите неща. Ще чуем повече за това от Случай 23. Някои души изглежда имат природна дарба да ра­ботят с енергия в своите творчески класове. Моите па­циенти посочват, че способностите на дадена душа в уроците по сътворение не означават, че тя е напреднала в същата степен във всички други области на духовните програми. Една душа може да бъде добър специалист във впрягането на силите на сътворението, но да й липсват умелите техники на квалифициран водач. Може би затова имам впечатлението, че на силно развитите души им е позволено да се специализират.
В предишната глава обясних някои от предимствата на усамотението на душата и последният случай ни даде още един пример за това. Духовният опит не може да бъде преведен лесно на човешки език. В Случай 22 се говори за Света на Измененото Време като средство за преходно планетарно изследване. За някой, който е в състояние на транс, това е един безвремев мисловен свят, който е наистина реален, докато всичко друго е илюзия, създадена за различни цели. Други пациенти на приблизително същото ниво наричат тази сфера "прос­транството за трансформация" или просто "стаи за пре­създаване". Казвали са ми, че тук душите могат да моделират енергията си в одушевени и неодушевени предмети, създадени за обучение и развлечение. Един пациент ми каза: "Мисля за това, което искам, и то става. Сега знам, че са ми помагали. Можем да бъдем всичко, което ни е познато от минали преживявания."
Например душите могат да се превръщат в скали, за да доловят същността на плътността; в дървета - за спокойствие; във вода - за плаваща кохерентност; в пеперуди - за освободеност и красота; в китове - за мощ и усещане за масивност. Хората отричат, че тези дейст­вия имат връзка с предишни земни превъплъщения. Научил съм също - душите могат да стават аморфни, без материя или структура, и изцяло да се слеят с опре­делено чувство като състрадание, за да засилят своята чувствителност.
Някои пациенти разказват, че са били мистични природни духове, в това число образи, които свързвам с фолклора, като елфи, великани и русалки. Споменава се също така за личен контакт със странни митологични зверове. Тези разкази са толкова живи, че ми е трудно да ги окачествя просто като метафорични. Старинните на­родни приказки от различни страни чисто суеверие ли са или са прояви на споделени духовни преживявания? Имам чувството, че много от нашите легенди са сродни спомени на души, пренесени на Земята от други места преди дълго време.

предишна главa

следваща глава