и каталог на групи за развитие, тренировка, духовни лекции, семинари, курсове, културни прояви

Описания на духовния свят

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ


Информацията за съществуването на душата след физическата смърт, съдържаща се в тази книга, предс­тавлява най-смисленото обяснение, което съм намерил в живота си, на въпроса защо сме тук. Всичките тези години, през които се опитвах да открия смисъла на живота, едва ли ме бяха подготвили за този момент, в който пациентът под хипноза най-накрая отвори вратата към света на вечността.
Най-дългогодишният ми приятел днес е католичес­ки свещеник. Като момчета, докато обикаляхме заедно хълмовете и се разхождахме по брега на Лос Анджелис, ние провеждахме множество философски дискусии, но в своите духовни вярвания останахме раздалечени на свет­линни години един от друг. Веднъж той ми каза: "Мисля, че трябва да притежаваш голяма смелост, за да си атеист и да не вярваш в нищо извън този живот." Аз не виждах нещата по този начин нито тогава, нито дълги години след това. Още щом навърших пет години, родителите ми започнаха да ме изпращат в различни военни учили-ща-пансиони за продължително време. Чувството за изоставеност и самота беше толкова силно, че аз не вярвах в никаква друга висша сила, освен в самия себе си. Сега осъзнавам силата, която ми е била давана по някакви недоловими пътища, които не съм бил в състо­яние да разбера. Приятелят ми и аз все още имаме различни подходи към духовността, но днес и двамата сме убедени, че редът и смисълът във Вселената са произлезли от някакво висше съзнание.
Като се връщам мислено назад, преценявам, че в края на краищата в живота ми е било предопределено да се появят хора, които да подложа на хипноза - медиу­ми на истината, в които можех да повярвам - и които ще ми разкажат за водачите, божествените врати, духовните учебни групи и сътворяването на Аза в един свят на душите. Дори сега понякога се чувствам като натрапник в умовете на онези, които описват духовния свят и своето място в него, но тяхното познание ми даде посока. Все още се чудя защо точно аз съм избран за разпространи­тел на духовното познание, събрано в тази книга, след като някой, който не е толкова циничен и съмняващ се по природа, вероятно би бил много по-подходящ. Всъщ­ност именно хората, представени в тези случаи, са ис­тинските посланици на надеждата за бъдещето, а не този, който предава техните сведения.
Всичко, което съм научил за това кои сме ние и откъде идваме, го дължа на онези, които са дошли при мен за помощ. Те ме научиха, че основната цел на нашата мисия на Земята като души е да оцелеем духовно, след като сме били откъснати от своя истински дом. Докато е в човешко тяло, душата по същество е сама. Относи­телната изолираност на душата на Земята по време на преходния физически живот поражда повече трудности на съзнателно ниво поради мисълта, че извън този живот не съществува нищо друго. Нашите съмнения ни изку­шават да търсим нещо, към което да се прикрепим единствено във физическия свят, който можем да ви­дим. Научното познание, че Земята е само песъчинка в периферията на галактическия бряг сред необятното море на Вселената засилва нашето чувство за незначи­телност.
Защо нито едно друго живо същество на Земята не е загрижено за живота след смъртта? Само защото нашето надуто его мрази да мисли за живота като за временно явление ли, или защото нашето съществуване е свързано с някаква по-висша сила? Хората спорят дали мислите за съществуването на друг свят не са самозалъгване. Някога самият аз мислех така. Но в идеята, че не сме създадени по някаква случайност прос­то заради самото оцеляване и че функционираме вътре в системата на Вселената, която направлява физическата трансформация на Аза поради някакви причини, има логика. Вярвам, че гласът на нашите души е този, който ни казва, че ние притежаваме самоличност, която не е предопределена да умре.
Всички разкази за живот след смъртта, събрани в папките ми със случаи, не съдържат научна обосновка, доказваща изявленията на тези пациенти. По отношение на онези читатели, които намират материала, предложен в тази книга, за прекалено безпрецедентен, за да го приемат, бих могъл да се надявам на едно-единствено нещо: дори ако отхвърлите всичко друго, с изключение на идеята, че може би притежавате постоянна самолич­ност, която си заслужава да откриете, то аз ще съм свършил много.
Един от най-болезнените проблеми, който безпокои всички, които искат да вярват в нещо по-висше от тях самите, е причината за съществуването на толкова мно­го негативизъм по света. Злото се посочва като основен пример. Когато питам моите пациенти как може един любящ Бог да позволи страданието, в техните отговори има учудващо малко различия. Пациентите ми обяс­няват, че нашите души са рожби на създател, който съзнателно прави състоянието на пълен мир трудно за постигане, за да можем ние да се стремим по-силно към него.
Ние се поучаваме от злините, които сме извършили. Липсата на елементи на доброта разкрива основните недостатъци в нашата природа. Онова, което не е добро, ни подлага на изпитание, в противен случай нямаше да бъдем мотивирани да подобрим света посредством са­мите нас и нямаше да имаме критерий, по който да измерваме напредъка. Когато питам пациентите си за редуващите се чувства на състрадание и ярост, които възприемаме като проявление на Аза на един учител-свръхдуша, някои от тях казват, че създателят ни показва само определени качества с конкретна цел. Например, ако поставим знак за равенство между злото и справед­ливостта и между състраданието и добротата и ако Бог ни е позволил да познаем само състраданието, тогава нямаше да съществува състоянието справедливост.
Тази книга представя темата за реда и мъдростта, извиращи от множество духовни енергийни нива. От подтекста на някои забележителни послания, особено от пациенти с напреднали души, може да се предположи, че Богът-свръхдуша на нашата Вселена съвсем не е напълно съвършен. Така че абсолютната непогреши­мост трябва да се припише на един още по-висш божес­твен източник.
В резултат на моята работа започнах да вярвам, че ние живеем в един несъвършен свят, умишлено създаден като такъв. Земята е един от безбройните светове с разумни същества, всеки със свои собствени несъвър­шенства, които трябва да бъдат приведени в хармония. Ако доразвием по-нататък тази мисъл, можем да стиг­нем до извода, че може би нашата Вселена е единстве­ната, която има измерения, измежду многото други, всяка със свой собствен създател, управляващ с различ­на вещина нива, подобни на прогресията на душите, описана в тази книга. В съответствие с този пантеон, божеството на нашия собствен дом би го управлявало по свой собствен начин.
Ако душите, които отиват на планети в нашата Вселена, са деца на родител-свръхдуша, който става по-мъдър благодарение на нашата борба, то тогава бих­ме ли могли да имаме един по-божествен дядо, който да е абсолютният Бог? Възгледът, че нашият пряк Бог продължава да се развива, подобно на нас самите, не отнема нищо от абсолютния източник на съвършенство, създал нашия Бог. Според мен един върховен, съвършен Бог не би загубил своето всемогъщество или пълния си контрол над всички свои създания, ако допусне съзрява­нето на несъвършените си по-висши деца. Тези второс­тепенни богове биха могли да създадат свои собствени несъвършени светове като последно средство за назидание, така че да могат да се съединят с абсолютния Бог.
Отраженията на божествената намеса върху тази Вселена трябва да се превърнат в наша основна реал­ност. Ако нашият Бог не е най-добрият там, защото използва болката като средство за поучение, то ние трябва да приемем това положение като най-доброто, с което разполагаме, и да продължаваме да търсим осно­вания за нашето съществуване като божествен дар. Ес­тествено, няма да е лесно тази идея да се внуши на някой, който страда физически, например от неизлечима бо­лест. Болката в живота е особено коварна, защото може да блокира лечебната сила, особено ако не сме приели това, което се случва с нас, като предопределено изпи­тание. И все пак нашата карма е замислена така, че да не ни изправя пред прекалено тежки изпитания, които не бихме могли да понесем, през целия ни живот.
В един храм в планините на Северен Тайланд един будистки учител веднъж ми напомни една проста исти­на. "Животът - каза той - ни е предложен като средство за себеизразяване, като ни дава само онова, което тър­сим, когато се вслушваме в сърцето си." Най-висшата проява на това изразяване са добрите дела. Нашата душа може да пътува надалеч от своя постоянен дом, но ние не сме просто туристи. Ние носим отговорност за ево­люцията на висше съзнание в самите нас и в другите в живота. Затова нашето пътуване е общо дело.
Ние сме божествени, но несъвършени същества, които съществуват в два свята - материалния и духов­ния. Съдбата ни е такава - да сновем напред-назад между тези вселени, преминавайки през пространството и времето, докато се научим да преодоляваме себе си и придобием познание. Ние трябва да се доверяваме на този процес, да се отнасяме към него с търпение и решителност. В повечето физически гостоприемници на­шата духовна същност не е напълно познаваема, но Аза никога не може да бъде загубен, защото ние винаги оставаме свързани с двата свята.
Няколко от моите по-напреднали пациенти твър­дят, че в духовния свят се разраства движение за "про­мяна на правилата на играта на Земята". Тези хора казват, че техните души не са страдали от такава пълна амнезия по отношение на Аза и междинния живот, кога­то са живели в по-ранни култури. Изглежда през послед­ните няколко хиляди години блокирането на нашите безсмъртни спомени на ниво съзнание се е засилило. Това допринася за загубата на вяра в нашите способнос­ти да се издигнем над себе си. Земята е пълна с хора, които са загубили всяка надежда и не намират никакъв смисъл в живота. Липсата на връзка с нашия безсмъртен дух, съчетана с наличието на химикали, влияещи върху ума, и свръхнаселението са предизвикали недоволство там горе. Казвали са ми, че голям брой души, които по-често са се прераждали на Земята през последните векове, се установяват, когато им се отдаде възможност, в по-спокойни светове. Има просветени места, където амнезията е силно намалена без това да причинява тъга по родния духовен свят. С приближаването ни към след­ващото хилядолетие учителите, които направляват съд­бата на Земята, изглежда ще направят промени, допус­кащи наличието на повече информация и разбиране за това кои сме ние и защо сме дошли тук в нашите животи.
Може би най-задоволителното в моята работа по разкриване съществуването на духовен свят в умовете на моите пациенти е ефектът, който това съзнателно позна­ние оказва върху тях. Най-голямата полза от знанието, че имаме дом на вечна любов, който ни очаква, е, че ставаме възприемчиви към по-висшата духовна сила вътре в нашите умове. Вдъхва увереност и ни предлага успокоение осъзнаването на факта, че принадлежим на някакво място, което е не само убежище от конфликтите, но и място, където можем да се обединим с вселенския разум. Някой ден ние - всеки от нас - ще завършим това дълго пътуване и ще достигнем до крайното състояние на просветление, при което всичко е възможно.

 

предишна главa

следваща глава