и каталог на групи за развитие, тренировка, духовни лекции, семинари, курсове, културни прояви

Описания на духовния свят

 

ЗАВРЪЩАНЕ   У   ДОМА


След като неочакваната среща с приятелски наст­роените духове, които ни посрещат след смъртта, е толкова важна, как можем да ги разпознаем? Откривам пълно единомислие в мненията на пациентите под хип­ноза относно това как изглеждат душите в духовния свят. Душата може да се представи като маса от енергия, но както изглежда, неорганичната енергия на душата е в състояние да прояви човешки характеристики. Когато общуват помежду си, душите често използват своята способност да се представят под образи от минали животи. Представянето като образ от човешкия живот е само едно от многобройните проявления, които могат да приемат душите от своята основна енергийна субстанция. По-нататък, в Глава 6, ще изясня друга характеристика на самоличността на душата - притежа­ването на аура с определен цвят.
Повечето от пациентите ми казват, че първото лице, което виждат в духовния свят, е техният личен водач. Обаче след някой живот можем да бъдем посрещнати и от духовен спътник. Водачите и духовните спътници не са едно и също лице. Ако пред новодошлата душа се появи роднина или близък приятел от предишния живот, техният обичаен водач може да не присъства на сцената. Открил съм, че обикновено водачите са някъде наблизо и направляват пристигането на новодошлия по свой собствен начин. Душата в следващия случай току-що е преминала през духовната врата и е посрещната от напреднало същество, което очевидно е имало тясна връзка с пациентката по време на няколко последовател­ни прераждания. Въпреки че това същество, съпътства­що душата, не е основният водач на моята пациентка, то е там, за да я посрещне с добре дошла, да я окуражи и обгради с любов.

Случай  6

Д-р Н: Какво виждаш около себе си?
П: Все едно че... се нося по... чисто бял пясък... който се мести около мен... аз съм под един огромен плажен чадър - с ярко оцветени ивици - всички те са във вид на пара, но са свързани една с друга...
Д-р Н: Някой посреща ли те?
П: (пауза) ... Мислех, че съм сама... но... (дълго се колебае) в далечината... ъ-ъ... светлина... бързо се доближава към мен... о, Боже мой!
Д-р Н: Какво е това?
П: (развълнувано) Чичо Чарли! (високо) Чичо Чарли, тук съм!
Д-р Н: Защо точно този човек идва да те посрещне пръв?
П: (разсеяно, отдалечено) Чичо Чарли, толкова много ми липсваше.
Д-р Н: (повтарям въпроса си)
П: Защото го обичах най-много от всичките си род­нини. Той умря, когато бях малка, и никога не можах да го забравя. (Най-скорошният предишен живот на тази пациентка е протекъл в една ферма в Небраска.)
Д-р Н: Откъде разбра, че това е чичо Чарли? При­тежава ли белези, които разпознаваш?
П: (Пациентът се върти в стола си развълнувано.) Разбира се, разбира се, точно както си го спомням - весел, мил, обичлив - той е до мен. (смее се тихичко)
Д-р Н: Кое е толкова смешно? . 
П: Чичо Чарли е точно толкова дебел, колкото си беше и преди.
Д-р Н: И какво прави след това?
П. Усмихва се и ми подава ръка...
Д-р Н: Това означава ли, че той има някакво тяло с ръце?
П: (смее се) Ами, и да, и не. И аз, и той се носим във въздуха. Образът му... се оформя в ума ми... и онова, което долавям най-ясно... е ръката му, която се протяга към мен.
Д-р Н: Защо ти подава ръка - един толкова материалистичен жест?
П: (пауза) За да ме... успокои... за да ме поведе... навътре в светлината.
Д-р Н: А ти какво правиш?
П: Тръгвам с него и си мислим за приятното време, което прекарахме заедно в игри из ливадата на фермата.
Д-р Н: И той прави така, че да видиш всичко това в ума си, за да разбереш кой е той?
П: Да... такъв, какъвто го познавах в последния си живот... за да не се уплаша. Той знае, че все още съм малко шокирана от смъртта си. (Пациентката бе починала внезапно в автомобилна катастрофа.)
Д-р Н: В такъв случай веднага след смъртта, неза­висимо през колко смърти сме преминали в други животи, е възможно да сме малко ужасени, докато отново привикнем с духовния свят?
П: Това не е точно страх - не е това - по-скоро, може би, съм малко неспокойна. Всеки път е различно. Катастрофата с колата ме свари неподготвена. Все още съм малко объркана.
Д-р Н: Добре, нека се придвижим малко по-напред. Какво прави чичо Чарли сега?
П: Води ме към... мястото, където трябва да отида...
Д-р Н: Ще се прехвърлим там, когато отброя до три. Едно-две-три! Кажи ми какво става.
П: (дълга пауза)... Има... и други хора наоколо... и те изглеждат... приятелски настроени... докато се приближавам... изглежда искат да се присъединя към тях...
Д-р Н: Продължи да се движиш към тях. Имаш ли впечатлението, че може би те очакват?
П: (признание) Да! Всъщност, аз осъзнавам, че съм била с тях преди... (пауза) Не, не си тръгвай!
Д-р Н: Какво става сега?
П: (много разстроена) Чичо Чарли ме напуска. Защо си отива?
Д-р Н: (Прекъсвам диалога, за да използвам при създалите се обстоятелства стандартните техники за успокояване и след това продължаваме.) Проник­ни в нещата чрез вътрешния си разум. Трябва да разбереш защо чичо Чарли те напуска в този мо­мент?
П: (по-спокойно, но със съжаление) Да... той обита­ва... място, различно от моето... той просто е дошъл да ме посрещне... да ме доведе тук.
Д-р Н: Мисля, че разбирам. Задачата на чичо Чарли е била да те посрещне пръв след твоята смърт и да види дали си добре. Бих искал да знам дали сега се чувстваш по-добре и по-уютно.
П: Да, така е. Затова чичо Чарли ме остави с другите.
Едно интересно явление, свързано с духовния свят, е обстоятелството, че хора, които са играли важна роля в нашия живот, винаги са в състояние да ни поздравят, дори ако вече живеят друг живот в ново тяло. Това явление ще бъде обяснено в Шеста глава. В Глава 10 ще проуча способността на душите да разделят своята духовна същност, така че да могат да обитават едновре­менно повече от едно тяло на Земята.
Обикновено при такова стечение на обстоятелства­та при пътуването на душата, бремето на донесените от Земята физически и душевни тревоги отслабва по две причини. Първо, свидетелството за внимателно направляван ред и хармония в духовния свят е възвърнало спомена за това какво сме оставили след себе си преди да изберем живот във физически облик. Второ, срещата с хора, за които сме смятали, че никога повече няма да видим след като са умрели на Земята, оказва поразител­но въздействие. Ето още един пример.

Случай  7

Д-р Н: Сега, след като успя да се приспособиш към заобикалящата те среда в духовния свят, кажи ми какво въздействие оказва това място върху теб.
П: То е толкова... топло и успокояващо. Чувствам облекчение, че съм далеч от Земята. Искам просто да остана тук завинаги. Няма напрежение, нито гри­жи, само чувство за благополучие. Аз просто се нося... колко е красиво...
Д-р Н: Както се носиш в пространството, премина­вайки през духовната врата, какво е следващото ти по-значително впечатление?
П: (пауза) Че всичко ми е познато.
Д-р Н: Кое ти е познато?
П: (след известно колебание) Ами... мисля, че... хо­рата... приятелите... са тук.
Д-р Н: Чувстваш ли, че познаваш тези хора от Земята?
П: Аз... долавям тяхното присъствие... хора, които съм познавала...
Д-р Н: Добре, продължи да се движиш напред. Какво виждаш след това?                                   
П: Светлини... меки... приличат на облак.
Д-р Н: Тези светлини същите ли остават, докато ти се движиш?
П: Не, те се увеличават... топчици от енергия... и аз знам, че това са хора!
Д-р Н: Ти ли се движиш към тях, или те идват към теб?
П: Ние се приближаваме бавно едни към други, но аз се движа по-бавно от тях, защото,., не знам какво да правя...
Д-р Н: Просто се отпусни и продължи да плаваш, като ми съобщаваш за всичко, което виждаш.
П: (пауза) Сега виждам полуоформени човешки форми - само от кръста нагоре. Техните очертания също са прозрачни... мога да гледам през тях.
Д-р Н: Виждаш ли някакви черти-в тези форми?
П: (неспокойно) Очи
Д-р Н: Виждаш само очи?
П: ... Устата е само загатната - изобщо не се забе­лязва, (разтревожено) Очите вече са навсякъде око­ло мен... приближават се...
Д-р Н: Всяко същество по две очи ли има?
П: Точно така.
Д-р Н: Тези очи имат ли ирис и зеница като при човешките очи?
П: Не... различни са... те са... по-големи... с черни орбити... разпръскват светлина... към мен... мисли... (след това с въздишка на успокоение) О-о!
Д-р Н: Продължавай.
П: Започвам да ги разпознавам - те изпращат обра­зи към моя ум - мисли за тях самите и... формите се променят... в хора!
Д-р Н: Хора с физически човешки черти?
П: Да. Я... виж ти! Това е той.
Д-р Н: Какво виждаш?
П: (Започва едновременно да се смее и да плаче.) Мисля, че е... да - това е Лада - той е най-отпред, пред всички - той е първият, когото наистина виж­дам... Лари, Лари.
Д-р Н: (след като давам възможност на пациентката да се поуспокои) Това духовно същество Лари е пред множеството хора, които познаваш?
П: Да, сега виждам, че онези, които най-много искам да видя, са отпред... някои от другите ми приятели са назад.
Д-р Н: Можеш ли всичките да ги видиш ясно?
П: Не, онези отзад са... замъглени... отдалечени... но долавям тяхното присъствие. Лари е отпред... приб­лижава се към мен... Лари.
Д-р Н: Лари е съпругът ти от последния ти живот, за който ми разказа по-рано, така ли? П: (Пациентката прави рязко движение напред.) Да - живяхме толкова добре заедно - Гюнтер беше толкова силен - всички от семейството му бяха против нашата женитба - Жан дезертира от флота­та, за да ме измъкне от мизерията, в която живеех в Марсилия - винаги ме е желаел...
Тази пациентка е толкова развълнувана, че предиш­ните й животи валят един върху друг. Лари, Гюнтер и Жан са бивши нейни съпрузи, но въплътени в един и същ духовен спътник. Бях доволен, че по време на сеансите по-рано, преди да стигнем до тези спомени от духовния свят, успяхме да открием кои са тези хора. Освен Лари, нейният най-скорошен съпруг американец, Жан е бил френски моряк от XIX век, а Гюнтер е бил син на немски аристократи, живели през XVIII век.
Д-р Н: Какво правите двамата точно сега?
П: Прегръщаме се.
Д-р Н: Ако в този момент трети човек ви гледаше как се прегръщате, какво щеше да види?
П: (няма отговор)
Д-р Н: (Пациентката е толкова погълната от сцената между нея и духовния й спътник, че по лицето й потичат сълзи. Изчаквам за малко и след това опит­вам отново.) Как ще изглеждате ти и Лари на някой, който ви наблюдава в духовния свят в този момент?
П: Мисля, че ще види... две маси от ярка светлина, които се въртят една около друга... (Пациентката започва да се успокоява и аз й помагам да попие сълзите от лицето си с хартиена кърпичка.)
Д-р Н: Какво изразява това въртене? П: Ние се притискаме един към друг... даваме израз на любовта си... свързваме се... това ни прави щас­тливи...
Д-р Н: След като срещна духовния си спътник, какво става след това?
П: (Пациентката стисва здраво облегалките на шез­лонга.) О - те всички са тук - преди само ги долавях. Сега и други се приближават към мен.
Д-р Н: И това става, след като съпругът ти дойде близо до теб?
П: Да... Майка ми. Идва към мен... Толкова ми липсваше... о, мамо... (Пациентката отново започва да плаче.)
Д-р Н: Добре...
П: О, моля те, не ми задавай никакви въпроси сега - искам да се насладя на това... (Изглежда пациен­тката започва да води мълчалив разговор с майка си от последния живот.)
Д-р Н: (изчаквам една минута) Сега, знам, че се радваш на тази среща, но имам нужда от помощта ти, за да разбера какво става.
П: (с отвлечен глас) Ние... ние просто се държим една друга... толкова е хубаво отново да съм с нея...
Д-р Н: Как успявате да се държите, след като нямате тела?
П: (с въздишка на раздразнение спрямо мен) Обг­ръщаме се в светлина, естествено.
Д-р Н: Кажи ми, какво е усещането за духовете?
П: Все едно че си загърнат в ярко осветено одеало от любов.
Д-р Н: Разбирам, тогава...
П: (Пациентката ме прекъсва като започва силно да се смее, разпознавайки някого) Тим!... това е брат ми - умря толкова млад (удавил се е на 14-годишна възраст през последния й живот). Чудесно е, че го виждам тук. (Пациентката маха с ръка.) И най-добрата ми приятелка Уилма - от съседната къща -смеем се заедно на момчетата, както правехме, ко­гато седяхме на нейния таван.
Д-р Н: (след като пациентката споменава леля си и други двама свои приятели) Как мислиш, как се определя в каква последователност да идват всички тези хора, които те поздравяват?
П: (пауза) Ами, зависи от това какво сме означавали един за друг - какво друго?
Д-р Н: И с някои ти си живяла много животи, докато с други вероятно си била само в един или два?
П: Да,„ най-много съм живяла с моя съпруг.
Д-р Н: Виждаш ли някъде наоколо водача си?
П: Той е тук. Виждам го да се понася насам. Той също познава някои от моите приятели...
Д-р Н: Защо наричаш водача си "него"?
П: Всички ние показваме от себе си онова, което искаме. Той винаги установява връзка с мен под об­раза на мъж. Това е правилно и съвсем естествено.
Д-р Н: Той през всичките ти животи ли те е наглеж­дал?
П: Разбира се, и след смъртта също... тук, и той винаги ме пази.
Групата по нашето посрещане е планирана още преди навлизането ни в духовния свят. Този случай де­монстрира какво ободрително въздействие могат да окажат познатите лица върху новопристигналата по-млада душа. Тук присъстват различен брой същества, които чакат на групи да поздравят душата след всеки живот. Научих, че нашите духовни приятели не оставят нищо на случайността и знаят точно кога да ни очакват и къде да ни посрещнат при пристигането ни в духовния свят, независимо че броят на посрещачите варира в зависимост от специалните нужди на душата.
Често някое същество от значение за нас ще ни чака малко пред другите, които искат да са наблизо, когато преминаваме през вратата. Големината на приветства­щите групи не само се променя за всеки след всеки негов живот, но и се намалява драстично почти до минимум за по-напредналите души, които не се нуждаят толкова много от духовна утеха. Случай 9 в края на тази глава е пример за такъв вид духовен преход.
Случаи 6 и 7 представят един от трите начина, по които новопристигналите души биват приети обратно в духовния свят. Скоро след смъртта си тези две души са били посрещнати от едно главно същество, последвано от други, които имат все по-слабо влияние. В Случай 7 хората бяха разпознати по-бързо, отколкото в Случай 6. Когато срещнем такава група от духове веднага след смъртта си, откриваме, че това са наши съпрузи, роди­тели, баби и дядовци, братя, сестри, чичовци, лели, бра­товчеди и скъпи приятели от предишните ни животи. По време на този етап от духовния преход на мои пациенти съм ставал свидетел на сърцераздирателни сцени, из­пълнени с емоции и болка от раздялата.
Емоционалните срещи между душите на този етап от духовния път са само прелюдия към окончателното заемане на нашето място в специфична група същества с еднакво ниво на зрялост. Тези срещи предизвикват у пациента, чийто спомени оживяват в свръхсъзнанието му, друг вид емоционална еуфория. Духовните органи­зационни приготовления, включващи това как се форми­рат групите и как се съчетават с други същества, ще бъдат описани в следващите глави.
Засега е важно да разберем, че приветстващите съ­щества може и да не са част от нашата конкретна учебна група в духовния свят. Това се дължи на факта, че всички хора, които са близки с нас в нашите животи, не са на едно и също ниво на развитие. Това, че от обич и доброта избират да ни посрещнат веднага след смъртта, не озна­чава, че когато пристигнем в- крайната цел на това път­уване, всички те ще бъдат част от нашата духовна учебна група.
В Случай 6 например, чичо Чарли явно е по-напред­нала душа от моята пациентка и може дори да действа като духовен водач. За мен беше очевидно, че една от основните задачи на душата на чичо Чарли е била да помогне на Случай 6 като дете през живота, който току-що беше приключил, и той отново поема отговорността за моята пациентка веднага след смъртта й. В Случай 7 първият важен контакт беше с Лари, истински духовен спътник на същото ниво като тази пациентка. Забележе­те също, че в Случай 7 духовният водач на моята паци­ентка не стоеше на видно място сред бившите й роднини и приятели. След разкриване на сцената обаче, се появи­ха белези за присъствието на духовен водач, който ръко­води целия процес на срещата, докато стои на заден план. Виждал съм това в много случаи.
Вторият начин, по който биваме посрещнати ведна­га след смъртта, включва спокойна, изпълнена със сми­съл .среща с духовния ни водач, по време на която в непосредствена близост не се появява никой друг, както е в Случай 5, Случай 8 хвърля допълнителна светлина върху този вид посрещане. Какъв тип посрещане след смъртта ще преживеем изглежда зависи от конкретния стил на нашия духовен водач, както и от потребностите на нашия индивидуален характер. Открил съм, че про­дължителността на тази първа среща с нашия духовен водач се променя след всеки живот в зависимост от обстоятелствата, при които той е протекъл.
Случай 8 показва много близките взаимоотношения между хората и техните духовни водачи. Имената на много водачи звучат странно, докато други са съвсем обикновени. Намирам за интересен факта, че старомод­ният религиозен израз " да имаш свой ангел-хранител" сега се използва в метафизичен смисъл за обозначаване на съпричастващ дух. Честно казано, това е израз, който някога омаловажавах като глупаво използван за самозалъгване и представляващ остаряла митология, скарана с модерния свят. Вече нямам такова отношение към ангелите-хранители.
Пациентите постоянно ми повтарят, че сама по себе си душата е андрогинна, но едновременно с това те декларират, че полът не е фактор без значение. Разбрал съм, че всички души могат да пораждат в ума на други същества впечатлението, че са мъж или жена като един вид предпочитана самоличност и те често го правят. Случаи 6 и 7 показват колко е важно за новопристигна­лата душа да види познати "лица", идентифицирани по род. Това се отнася и за следващия случай. Друга при­чина, поради която избрах Случай 8, е за да покажа как и защо душите избират да се проявят визуално в човешки облик пред другите от духовния свят.

Случай 8

Д-р Н: Току-що започна реално да напускаш астралното ниво на Земята и навлизаш все по-навътре и по-навътре в духовния свят. Искам да ми кажеш какво чувстваш.
П: Тишината... толкова е спокойно...
Д-р Н: Идва ли някой да те посрещне?
П: Да, приятелката ми Рашел. Тя винаги е тук, когато умра.
Д-р Н: Рашел твоя духовна спътница, която е била с теб в други животи ли е, или е някой, който стои винаги тук?
П: (с известно възмущение) Тя не стои винаги тук.
Не, тя е често с мен - в ума ми - когато имам нужда от нея. Тя е моят единствен пазител (казано е с гордост и чувство за собственост).
Забележка: Характерните свойства на водачите, отличаващи ги от духовните спътници и другите поддър­жащи същества, ще бъдат изследвани в Глава 8.
Д-р Н: Защо говориш за това същество в женски род? Не се ли предполага, че духовете са безполови?
П: Точно така - в буквален смисъл, защото можем да принадлежим и към двата пола. Рашел иска да ми се представи под образа на жена при визуалното разпознаване и в нейния ум се проектира същия образ.
Д-р Н: Ограничени ли сте само в мъжкия или жен­ския пол по време на своето духовно съществуване?
П: Има периоди от нашето съществуване като души, когато сме предразположени повече към един род, отколкото към друг. Накрая предпочитанията се изравняват.
Д-р Н: Би ли ми описал как всъщност изглежда душата на Рашел в този момент?
П: (тихо) Сравнително млада жена... както си я спомням най-добре... дребна, с деликатни черти... с решително изражение на лицето... толкова много познание и любов.
Д-р Н: В такъв случай познаваш Рашел от Земята?
П: (отговаря с носталгия) Някога, преди много вре­ме, тя беше близо до мен в живота... сега е моят пазител.
Д-р Н: И какво чувстваш, когато я гледаш?
П: Нежност... спокойствие... любов...
Д-р Н: Ти и Рашел наистина ли се гледате с очи по начина, по който го правят хората?
П: (колебае се) До известна степен... но е по-различ­но. Можеш да видиш разума зад онова, което прие­маме за очи, защото с това го свързваме на Земята. Разбира се, можем да правим същите неща като хората на Земята...
Д-р Н: Какво можеш да правиш с очите си на Земята, което може да бъде направено и в духовния свят?
П: Когато на Земята погледнеш в очите на опреде­лен човек - дори и на хора, които си срещнал случайно - и видиш светлина, която познаваш отп­реди... ами, това ти говори нещо за тях. Като човешко същество ти не знаеш защо - но душата си спомня.
Забележка: От много пациенти съм чувал, че свет­лината на духовната самоличност се отразява в човеш­ките очи на духовен спътник по различни начини. Що се отнася до мен, само веднъж в живота си съзнателно съм преживял подобно разпознаване и то беше, когато видях за пръв път жена си. Ефектът беше поразителен и малко мистериозен.
Д-р Н: Казваш, че на Земята понякога, когато двама души се гледат един друг, могат да почувстват, че се познават отпреди?
П: Да, всеки го знае.
Д-р Н: Нека да се върнем към Рашел в духовния свят. Ако твоят пазител не беше проектирал себе си в образ с човешка форма, щеше ли да я разпознаеш по някакъв начин?
П: Естествено ние можем винаги да се идентифици­раме посредством разума си. Но по този начин е по-приятно. Знам, че звучи налудничаво, но това е... нещо социално... виждането на познато лице те кара да се чувстваш като у дома си.
Д-р Н: Значи е приятно да видиш човешки черти на хора, които си познавал в предишни животи, особе­но в периода на приспособяване, веднага след като си напуснал Земята?
П: Аха, иначе в началото се чувстваш малко объркан... самотен... а може би и смутен... когато за пръв път се връщам отново, това, че виждам хората такива, как­вито са били, ми помага да свикна с нещата тук по-бързо и срещата с Рашел винаги ми помага.
Д-р Н: Начин за повторното ти приспособяване към духовния свят ли е представянето на Рашел в човеш­ки облик веднага след всяка твоя смърт на Земята?
П: (с жар) О, да - така е! Тя ми дава сигурност. Чувствам се по-добре, когато видя и други, които познавам отпреди...
Д-р Н: Говориш ли на тези хора? П: Никой не говори, ние общуваме чрез мислите си. Д-р Н: Телепатично?
П: Да.
Д-р Н: Възможно ли е душите да водят лични раз­говори, които да не могат да бъдат възприети от другите по телепатичен път?
П: (пауза)... Когато става въпрос за интимни неща - да.
Д-р Н: Как става това?
П: Чрез допир - нарича се допирно общуване.
Забележка: Когато два духа се приближат много близо един до друг, те се свързват, а пациентите ми казват, че могат да изпращат лични мисли чрез допир, който преминава между тях като "електрически звукови импулси". В повечето случаи пациентите под хипноза не желаят да говорят за тези лични тайни.
Д-р Н: Можеш ли да ми разясниш как ти като душа проектираш човешки черти?
П: От... моята маса от енергия... просто мисля за чертите, които искам... но не мога да ти кажа как придобивам способността да правя това. 1
Д-р Н: Добре тогава, можеш ли да ми кажеш защо ти и другите души проектирате определени белези по различно време?
П: (дълга пауза) Зависи от това къде се намираш в своето преместване тук... когато видиш друг... и състоянието на ума ти.
Д-р Н: Точно до това искам да се добера. Разкажи ми нещо повече за разпознаването.
П: Виждаш ли, разпознаването зависи от... чувства­та на дадения човек, когото срещаш тук. Те ще ти покажат това, което искат да видиш от тях и което мислят, че ти искаш да видиш. Зависи и от обстоя­телствата около вашата среща.
Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-конкретен? Как различните обстоятелства могат да накарат енер­гийните форми да се материализират по определен начин спрямо други духове?
П: Има разлика между това дали си на тяхна тери­тория, или на своя. На дадено място те могат да решат да ти покажат едни белези, докато на друго място можеш да видиш нещо друго.
Забележка: Духовната "територия" ще бъде обяснена по-нататък, след като навлезем навътре в духовния свят.
Д-р Н: Да не би да ми казваш, че на вратата към духовния свят душата може да ти покаже един об­раз, а по-късно, в различна ситуация - друг?
П: Точно така.
Д-р Н: Защо?
П: Както ти казвах, начинът, по който се представя­ме на другите, до голяма степен зависи от това как се чувстваме в този момент... какви взаимоотноше­ния имаме с определен човек и къде се намираме.
Д-р Н: Моля те, поправи ме, ако съм разбрал нещо неправилно. Самоличността, която душите предс­тавят на другите, зависи от времето и мястото в духовния свят, а също и от настроението, а може би и от психическото състояние на ума в момента, когато се срещат?
П: Разбира се, и това е двупосочен процес... взаимно свързване.
Д-р Н: Тогава как можем да видим истинския харак­тер на съзнанието на душата при всичките тези промени в образа на всяка една душа?
П: (смее се) Образът, който проектираш, никога не скрива от останалите кой в действителност си ти. Във всеки случай това не е същият вид емоция, която знаем от Земята. Тук това е по-... абстрактно. Причината, поради която ние проектираме опреде­лени черти и мисли... се дължи на... потвърждаване­то на идеи.
Д-р Н: Идеи ? Имаш пред вид твоите чувства по това време?
П: Да... до известна степен... защото тези човешки черти са били част от нашия физически живот на друго място, когато сме откривали нещата... и сме развивали идеи... за нас всичко това е... цялост, която използваме тук.
Д-р Н: Добре, ако във всеки от нашите предишни животи сме имали различни лица, кое от тях прие­маме между животите?
П: Смесваме ги. Приемаме онези черти, които чо­векът, който виждаш, ще отъждестви най-пълно с теб, в зависимост от това за какво говориш с него.
Д-р Н: А какво ще кажеш за общуване без проекти­рани черти?
П: Разбира се, правим и това - нормално е.- но мислено аз се свързвам с хората по-бързо, когато има и черти.
Д-р Н: Одобряваш ли проектирането на точно оп­ределени черти на лицето?
П: Хммм... харесвам лица с мустаци... с изсечена челюст...
Д-р Н: Имаш предвид, когато си бил Джеф Танър, каубоят от Тексас, от живота, който обсъждахме по-рано?
П: (смее се) Точно така - и в други животи съм имал лице като на Джеф.
Д-р Н: Но защо Джеф? Само защото ти си бил той в последния си живот?
П: Не, чувствам се добре като Джеф. Това беше един щастлив, простичък живот. По дяволите, изглеждах страхотно! Лицето ми приличаше на онези от рек­ламите за цигари, които си виждал по шосетата. (подсмихва се) Харесва ми да се перча с дългите си, извити нагоре мустаци като Джеф.
Д-р Н: Но това е само един живот. Хора, които не са били свързани с теб в този живот, може да не те разпознаят тук.
П: О, много скоро ще разберат, че съм аз. Можех да се променя в нещо друго, но точно сега най-много се харесвам като Джеф.
Д-р Н: Това ни връща към обяснението ти, че в действителност всички ние имаме само една само­личност, независимо от броя на черти на лицето, които можем да проектираме като души?
П: Аха, виждаш хората такива, каквито са в дейст­вителност. Някои искат да покажат само най-доб­рата си страна, за да не си помислиш нещо лошо за тях - те не разбират, че е важно онова, към което се стремиш, а не това как изглеждаш. Пада голям смях за това как духовете мислят, че трябва да изглеждат, като дори приемат лица, каквито никога не са при­тежавали на Земята, но в това няма нищо лошо.
Д-р Н: Тогава говорим за по-незрелите души, така ли?
П: Да, обикновено. Те могат да се заяждат... ние не осъждаме... накрая ще се оправят.
Д-р Н: Възприемам духовния свят като място на върховно всезнаещо разумно съзнание, а ти го пра­виш да изглежда, като че душите имат настроения и са суетни, все едно че са отново на Земята?
П: (избухва в смях) Хората са си хора, независимо как гледат на своя физически свят.
Д-р Н: О, виждал ли си души, които са били и на други планети освен Земята?
П: (пауза) От време навреме...
Д-р Н: Какви са чертите на души от други планети, а не от Земята?
П: (уклончиво) Аз съм... един вид верен на своите хора, но при общуване можем да приемаме каквито си искаме черти...
Забележка: Получаването на информация от паци­енти, които са в състояние да си спомнят, че са имали предишни прераждания под нечовешки образ в други светове, винаги е предизвикателно. Спомените за тези преживявания обикновено се срещат само при по-въз­растни, по-напреднали души, както ще видим по-късно.
Д-р Н: Тази способност да се предават черти между душите подарък от създателя ли е, основаващ се на духовна потребност?
П: Как бих могъл да знам - аз не съм Господ!
Представата, че душите могат да грешат, предиз­виква изненада у някои хора. Изявленията в Случай 8 и на всички други мои пациенти показват, че повечето от нас все още са далеч от съвършените същества в духов­ния свят. Главната цел на прераждането е самоусъвършенстването. Основата на моята работа са психологи­ческите последици от нашето развитие както в духовния свят, така и извън него.
Видяхме значението от срещите с други същества при навлизането в духовния свят. Освен свързването с нашите водачи и други познати същества, аз споменах и за трети вид завръщане след смъртта. Става въпрос за случаите, когато никой не посреща душата и това е доста смущаващо.
Въпреки че рядко се среща при повечето от пациен­тите ми, аз все още изпитвам малко съжаление към онези от тях, които описват как са дърпани сам-самички от невидими сили към тяхното крайно местоназначение, където най-накрая установяват контакт с другите. Това прилича на приземяване в чужда страна, където си бил преди, но без носачи и бюро за информация за туристи­те, което да те упъти за посоката. Предполагам, че това, което ме притеснява най-много при този вид навлизане, е очевидната липса на каквото и да било духовно при­ветствие.
Собствените ми представи за това какво е да си сам пред духовната врата и зад нея не се споделят от онези души, които са привърженици на соловите изяви. Всъщ­ност хората от тази категория са опитни пътници. Като по-възрастни, зрели души те изглежда не се нуждаят от първоначална поддържаща система. Те знаят добре къ­де отиват след смъртта. Подозирам, че при тях процесът се ускорява, защото успяват по-бързо от онези, които спират да се срещнат с други, да се озоват на мястото, към което принадлежат.
Случай 9 е с пациент, който е имал много прераждания, обхващащи хиляди години. Около осем живота преди настоящия му най-накрая престанали да го пос­рещат на духовната врата.

Случай 9

Д-р Н: Какво става с теб в момента на смъртта?
П: Чувствам голямо облекчение и бързо излизам навън.
Д-р Н: Как ще охарактеризираш отпътуването от Земята към духовния свят?
П: Изстрелях се нагоре като стълб от светлина и вече съм поел по своя път.
Д-р Н: Винаги ли става толкова бързо?
П: Не, едва след последната поредица от животи.
Д-р Н: Защо?
П: Знам пътя, няма нужда да виждам никого -бързам.
Д-р Н: Не те ли притеснява, че никой не те посреща?
П: (смее се) Имаше време, когато беше добре да ме посрещне някой, но вече не се нуждая от такова нещо.
Д-р Н: Кой реши да ти позволи да влизаш в духов­ния свят без чужда помощ?
П: (пауза, след това свива рамене) Това беше... взаимно решение... между моя учител и мен... когато разбрах, че мога сам да се справям с нещата.
Д-р Н: И точно сега не се чувстваш прекалено объркан или смутен?
П: Шегуваш ли се? Вече няма нужда някой да ми държи ръката. Знам къде отивам и нямам търпение да стигна там. Един магнит ме дърпа натам и аз просто се наслаждавам на разходката.
Д-р Н: Обясни ми как действа този процес на дърпане, който ще те отведе до твоето местоназначение?
П: Яздя една вълна... сноп от светлина.
Д-р Н: Този сноп електромагнитен ли е, или какво?
П: Ами... прилича на радио-вълните - някой върти копчето и намира подходящата за мен честота.
Д-р Н: Казваш, че. си насочван от невидима сила, която не упражнява преднамерен контрол, и че не можеш да ускориш нещата, както правиш веднага след смъртта?
П: Да. Трябва да се движа с вълните от светлина... вълните имат посока и аз плувам с тях. Лесно е. Те правят всичко вместо теб.
Д-р Н: Кой го прави вместо теб?
П: Онези, които контролират... наистина не знам.
Д-р Н: Тогава ти не упражняваш контрол. Не носиш отговорността за намирането на собственото си местоназначение.
П: (пауза) Разумът ми е в синхрон с движението... аз се нося с резонанса...
Д-р Н: Резонанс? Звуци ли чуваш?
П: Да, вълновият сноп... вибрира... заключен съм в него.
Д-р Н: Нека да се върнем към обяснението ти за радиото. Твоят духовен път повлиян ли е от често­тите на вибриранията, в зависимост от това дали са с висок, среден или нисък резонанс?
П: (смее се) Не е зле - да, и аз съм на път, като самонасочващ се сигнал от звук и светлина... и това е част от моя тонален модел - моята честота.
Д-р Н: Не съм сигурен, че разбрах как светлината и вибрацията се комбинират, за да създадат насочва­щи вълни.
П: Представи си един грамаден настройващ камертон в проблясваща профучаваща светлина.
Д-р Н: Тогава има и енергия?
П: Ние имаме енергия - в енергийно поле. Така че, не са само пътищата, по които пътуваме... самите ние генерираме енергия... можем да използваме тези сили в зависимост от нашия опит.
Д-р Н: В такъв случай твоето ниво на зрялост ти дава известна възможност за контрол на скоростта и посоката на пътуването.
П: Да, но не точно тук. По-късно, когато се установя, ще мога да се движа много по-самостоятелно. Сега ме дърпат и от мен се очаква да тръгна с тях.
Д-р Н: Добре, остани в това състояние и ми кажи какво става след това.
П: (кратка пауза) Движа се сам... настанявам се на подходящото място... отивам там, към където при­надлежа.
Под хипноза аналитичният съзнателен ум работи заедно с подсъзнателния ум, като получават и отговарят на съобщения, насочени към нашите дълбоко залегнали спомени. Пациентът в Случай 9 е електроинженер и поради това си служи с някои технически описания, за да изрази своите духовни усещания. Склонността на този пациент да обяснява своите мисли по време на пътува­нето на душата чрез технически изрази беше насърчава­на, но не и диктувана от моите внушения. Всички паци­енти внасят своя дял от знания с отговорите си на въпросите за духовния свят. Този пациент използва поз­натите му физически закони, за да опише движението, докато някой друг може да каже, че душите се движат по този път във вакуум.
Преди да продължа с преминаването на душите в духовния свят, бих искал да разгледам въпроса онези същества, които или не са извървели този път дълго след физическата смърт, или са отклонявани от обичайния маршрут.

 

предишна главa

следваща глава