и каталог на групи за развитие, тренировка, духовни лекции, семинари, курсове, културни прояви

Описания на духовния свят

 

ОРИЕНТИРАНЕ

След като тези същества, които са ни посрещнали при завръщането ни у дома, се разпръснат, ние сме готови да бъдем отведени до мястото за лечение. То ще бъде последвано от друга спирка, по време на която душата ще се преориентира в духовната среда. На това място ние често биваме изпитвани от нашия водач.
Тъй като се занимаваме с една нефизическа Вселена, склонен съм да обяснявам космологията на всички духовни местоположения като места или пространства просто за по-удобното им идентифициране. Сходността в описанията на пациентите ми относно това какво пра­вят като души на следващите две комбинирани спирки е забележителна, въпреки че ги наричат по различен начин. Чувал съм такива определения като: зала, каюта и междинни зони за престой, но най-често срещаното е "мястото за лечение".             
Възприемам лечебния пункт като полева болница или като подразделение на Върховното главно командване на Военна академия за повредени души, завръщащи се от бойните полета на Земята. За описанието на естес­твото на тази следваща спирка, съм избрал един доста напреднал пациент, който много пъти е преминавал през този процес на възстановяване на жизнените сили.
Случай  11
Д-р Н: След като напускаш приятелите, които са те поздравили след смъртта ти, на кое място в духовния свят отива душата ти?
П: За известно време съм сам... преминавам през необятни пространства...
Д-р Н: Какво става след това с теб?
П: Насочван съм от Сила, която не мога да видя, към едно по-затворено пространство - отвор в прост­ранство от чиста енергия.
Д-р Н: Как изглежда това място?
П: За мен... това е съдът за лечение.
Д-р Н: Опиши ми възможно най-подробно какво се случва с теб там.
П: Тласкат ме напред и виждам ярък, топъл лъч. Той се протяга към мен като поток от течна енергия. В началото около мен се върти... енергия... подобна на пара... след това нежно докосва душата ми, все едно че е жива. После се просмуква в мен и аз съм окъпан и пречистен от моите болки.
Д-р Н: Някой къпе ли те или този светлинен лъч те обгръща от нищото?
П: Сам съм, но той е направляван. Моята духовна същност е къпана... възстановявайки ме след преби­ваването ми на Земята.
Д-р Н: Чувал съм, че това усещане е подобно на това да вземеш освежаващ душ след тежък дневен труд.
П: (смее се) След цял живот работа. По-приятно е, а освен това не се намокряш.
Д-р Н: Освен това вече нямаш и физическо тяло, тогава как може този енергиен душ да изцели душата?
П: Като прониква в... моето същество. Толкова съм уморен от последния си живот и от тялото, което имах.
Д-р Н: Да не би да казваш, че опустошенията на физическото тяло и човешкия ум оставят емоциона­лен белег върху душата след смъртта?
П: Да, за Бога! Самото ми изражение - кой съм аз като човешко същество - беше повлияно от ума и тялото, които заемах.
Д-р Н: Въпреки че сега си завинаги отделен от това тяло?
П: Всяко тяло оставя... отпечатък... върху теб, поне за известно време. Има някои тела, от които никога не мога да избягам напълно. Въпреки че си се осво­бодил от тях, ти запазваш някои от характерните спомени на телата си през определени животи.
Д-р Н: Добре, сега искам да приключиш със своя лечебен душ и да ми кажеш какво чувстваш.
П: Вися в светлината... тя се просмуква през душата ми... отмивайки повечето от отрицателните вируси. Тя ми позволява да се откъсна от веригите на пос­ледния си живот... довежда до моята трансформа­ция, така че отново да стана едно цяло.
Д-р Н: Ефектът на душа еднакъв ли е за всички?
П: (пауза) Когато бях по-млад и по-неопитен, идвах тук с повече наранявания - енергията тук изглежда­ше по-неефективна, защото не знаех как да я изпол­звам, за да се очистя изцяло от отрицателните чер­ти. Въпреки лечебната енергия, по-дълго време но­сех със себе си старите рани.
Д-р Н: Мисля, че разбирам. Така, какво правиш сега?
П: След като се възстановя, си тръгвам оттук и отивам на едно тихо място, за да поговоря с моя водач.
Това място, което започнах да наричам лечебния душ, е само прелюдия към възстановяването на завръ­щащата се душа. Етапът на ориентиране, който следва непосредствено след това (особено за по-младите души), включва период на задълбочено обсъждане с определения водач. Току-що освежената душа пристига на тази спирка, за да бъде разпитана за наскоро приклю­чилия живот. Ориентирането е замислено и като един вид интервю за допускане, което води до по-нататъшно освобождаване от емоциите и пренастройване към духовния свят.
Хората под хипноза, които описват как протича обсъждането по време на ориентирането, казват, че техните водачи са внимателни, но проницателни. Предста­вете си любимия си учител от началното училище и ще си създадете представа за този процес. Представете си едно непоколебимо, но загрижено същество, което знае всичко за вашите навици да усвоявате, вашите силни и слаби страни и страховете ви, което винаги е готово да работи с вас всеки път, когато решите да опитате. Когато не правите опити, всичко във вашето развитие остава на същото ниво. Учениците не могат да скрият нищо от своите духовни учители. В телепатичния свят не същес­твува нито увъртане, нито измама.
При сцените на ориентирането има множество раз­личия в зависимост от индивидуалната природа на душите и от състоянието на ума им след току-що прик­лючилия живот. Душите разказват, че тяхното ориенти­ране често става в някаква стая. Мебелировката в тази обстановка и интензивността на първия разговор може да са различни след всеки живот. Описаният по-долу случай предлага кратък пример за сцена на ориентиране, която свидетелства за желанието на по-висшите сили да осигурят удобства на завръщащата се душа.
Случай  12
П: В средата на това място се натъквам на моята спалня, където се чувствах толкова щастлив като дете. Виждам тапетите на рози и леглото с балдахин и скърцащи пружини под дебел, розов юрган, изра­ботен за мен от баба ми. Обикновено баба ми и аз си бъбрехме приятелски всеки път, когато имах някакъв проблем и тя също е тук - просто седи на края на леглото ми, заобиколена от любимите ми плюшени животни - и ме чака. Набръчканото й лице както винаги изразява любов. След известно време осъзнавам, че всъщност тя е моят водач Амефус. Разказвам на Амефус за тъжните и щастливи мо­менти от живота, който съм приключил. Знам, че съм допускал грешки, но тя е толкова мила с мен. Заедно се смеем и плачем, докато се връщам към миналото. След това обсъждаме всичко, което не съм направил и което съм могъл да направя с жи­вота си. Но накрая всичко е о*кей. Тя знае, че трябва да си почина в този прекрасен свят. Ще се отпусна. Не ме интересува дали някога изобщо ще се завърна на Земята, защото моят истински дом е тук.
Очевидно по-напредналите души не се нуждаят от ориентиране на този етап. Това не означава, че десетте процента от моите пациенти, попадащи в тази категория, отплуват заедно със своите водачи върху някаква вълна веднага след завръщането си от Земята. Всеки е държан отговорен за миналия си живот. Изпълнението се оценява въз основа на това как всеки индивид е интерпретирал и изиграл своята роля в живота. За напредналите души интервютата за допускане се провеждат по-късно с учите-ли-експерти. Обикновено на по-неопитните същества се обръща специално внимание от съветници, тъй като за тях резкият преход от физически в духовен облик е по-труден.
Следващият случай, който съм подбрал, преминава през по-задълбочено терапевтично духовно ориентиране. Изследването на отношенията и чувствата, с оглед преориентиране на бъдещото поведение, е типично за водачи­те. Пациентът в Случай 13 е силна, внушителна 32-годиш-на жена с височина и тегло над средните. Един ден Хестър пристигна в кабинета ми, облечена в джинси, ботуши и свободно падащ спортен блузон, в състояние на възбуда.
Настоящите й проблеми попадаха в три категории. Тя беше недоволна от живота си на преуспяващ брокер на недвижимо имущество, тъй като тази професия била твър­де материалистична и незадоволителна. Хестър .също чувстваше, че й липсва сексапил като жена. Тя спомена, че има шкаф, пълен с красиви дрехи, които били "ужасни за носене". След това тази пациентка ми каза, че през делия си живот лесно манипулирала мъжете, защото "в мен има една агресивност, типична за мъжа, която също ме кара да се чувствам незавършена като жена." Като младо мо­миче тя не си играела с кукли и не носела рокли, защото повече предпочитала да се състезава с момчетата.
С напредване на възрастта нейната мъжественост не се променила, въпреки че срещнала мъж, който ста­нал неин съпруг, тъй като приел тя да доминира във връзката им. Хестър каза, че й харесвало да прави секс с него толкова пъти, колкото й позволявали силите и че той намирал това за вълнуващо. В допълнение пациент­ката ми се оплака от главоболие в дясната част на главата си над ухото, което след продължителни меди­цински прегледи лекарите отдали на стреса.
По време на нашия сеанс научих, че тази пациентка наскоро е преминала през поредица от животи като мъж, достигнали връхната си точка в един кратък живот като прокурор на име Рос Фелдън в щата Оклахома през 80-те години на XIX век. В облика на Рос моята пациентка се беше самоубила на 33-годишна възраст в една хотелска стая, като се застреляла в леглото. Рос бил отчаян от насоката, която животът му поел след като станал про­курор.
Читателят ще забележи, че с напредването на диа­лога се появяват все по-наситени емоции. Терапевтите, които работят с регресия, наричат това състояние "под­силен отговор" в процеса на повторно съживяване (в смисъл да дадеш нов живот) за разлика от алтернатив­ното състояние на транс, при което пациентите са наб­людател и-у частници.
Случай  13
Д-р Н: Сега след като си си тръгнала от лечебния душ, къде отиваш?
П: (загрижено) Да видя моя съветник.
Д-р Н: Кой е той?
П: (пауза)... Дийс... не... името му е Клодис.
Д-р Н: Разговаря ли с Клодис, когато влезе в духов­ния свят?
П: Все още не бях готова. Просто исках да видя родителите си.
Д-р Н: Защо сега ще се виждаш с Клодис?
П: Ще... трябва да давам един вид... обяснение... за себе си. След всеки мой живот преминавам през това, но този път наистина съм в затруднение.
Д-р Н: Защо?
П: Защото се самоубих.
Д-р Н: Когато даден човек на Земята се самоубие, това означава ли, че като дух той ще получи някакво наказание?
П: Не, не, тук няма такова нещо като наказание -това е земно състояние. Клодис ще бъде разочаро­ван, че рано съм се избавила от затрудненията и че не съм имала смелостта да се изправя лице в лице с трудностите, които съм имала. Да избереш смърт­та, както направих аз, означава, че ще трябва да се завърнеш по-късно и да се справяш със същото нещо пак от самото начало в един друг живот. Аз просто загубих много време като напуснах толкова рано.
Д-р Н: Значи никой няма да те осъди за това, че си се самоубила?
П: (размишлява известно време) Е, приятелите ми няма да ме похвалят - натъжена съм от това, което съм направила.
Забележка: Това е обичайното духовно отношение към самоубийството, но искам да добавя, че онези, които на Земята бягат от хроничната физическа болка и почти пълната неспособност като се самоубиват, като души не изпитват угризения. Техните водачи и приятели също проявяват по-голямо разбиране по отношение на моти­вите за самоубийството.
Д-р Н: Добре, нека продължим с разговора ти с Клодис. Първо ми опиши обстановката, която те заобикаля, когато навлизаш в това пространство, за да се видиш със съветника си.
П: Влизам в една стая - със стени... (смее се) О, това е "Еленовият рог"!
Д-р Н: Какво е това?
П: Един страхотен каубойски бар в Оклахома. Бях редовен посетител там и бях щастлива - дружеска атмосфера - красива дървена ламперия - добре натъпкани кожени столове, (пауза) Виждам Клодис, който седи на една от масите и ме чака. Сега ще си поговорим.
Д-р Н: Как си обясняваш присъствието на един Оклахомски бар в духовния свят?
П: Това е едно от хубавите неща, които правят за теб, за да успокоят ума ти, но само толкова, (след това с дълбока въздишка) Този разговор няма да бъде като купон в бара.
Д-р Н: Звучиш малко потисната от перспективата за задушевен разговор с твоя водач за последния ти живот?
П: (отбранително) Защото го прахосах! Трябва да го видя, за да ми обясни защо нещата не се получиха. Животът е толкова тежък! Опитвам се да постъпвам почтено... но...
Д-р Н: С кого да постъпваш почтено?
П: (с мъка) Имах споразумение с Клодис да работя върху определяне на целите и след това да ги след­вам. Той очакваше определени неща от мен като Рос. По дяволите! А сега ще трябва да се изправя пред него с това...
Д-р Н: Смяташ, че не си изпълнила договора, който си сключила със своя съветник във връзка с уроци­те, които е трябвало да научиш като Рос?
П: (нетърпеливо) Не, аз бях ужасна. И, разбира се, ще трябва да започвам всичко от самото начало. Изглежда, че никога не можем да станем съвърше­ни, (пауза) Знам, че ако не беше красотата на Земята - птиците, цветята, дърветата - никога не бих се върнала обратно. Има прекалено много проблеми.
Д-р Н: Виждам, че си разстроена, но не мислиш ли...
П: (прекъсва ме възбудено) Но и нищо не може да мине безнаказано. Тук всеки познава другия много добре. Не мога да скрия нищо от Клодис.
Д-р Н: Искам да си поемеш дълбоко дъх, да влезеш навътре в бар "Еленовият рог" и да ми кажеш какво правиш.
П: (Пациентката преглъща и изправя рамене.) Вли­зам, плувайки във въздуха и сядам срещу Клодис на една кръгла маса близо до предната страна на бара.
Д-р Н: Сега, след като си близо до Клодис, мислиш ли, че той е разстроен, също като теб, по повод този минал живот?
П: Не, аз съм по-разстроена от това, което съм направила, и това, което не съм направила, и той го знае. Съветниците могат да са недоволни, но те не ни унижават, те са твърде съвършени за подобно нещо.
Въвеждащата консултация с един напътстващ ни водач тласка напред процеса на лечение на нашата душа по време на ориентирането, но това не означава, че бариерите, възпиращи прогреса, са напълно премахна­ти. Болезнените емоционални спомени от нашето мина­ло не умират толкова лесно, колкото телата ни. Хестър трябва да види сценария на своя зле протекъл минал живот като Рос ясно, без изопачени възприятия.
Пресъздаването на сцените на духовно ориентиране по време на хипнозата ми помага в работата ми като терапевт. Открил съм, че техниките за изпълняване на психодраматична роля са полезни при разкриването на чувства и стари убеждения, свързани с настоящето по­ведение. Пациентката от Случай 13 беше преминала през много дълъг период на ориентиране, който аз съкратих. В този критичен момент от случая аз промених насоката на моите въпроси, за да включа и нейния водач.
Докато разискванията разкриват живота на Рос Фелдън, аз ще заема ролята на трета страна, която посредничи между Рос и Клодис. В хода на това обсъж­дане бих искал и да въздействам върху Хестър-Рос, пренасочвайки нейните чувства и желания, за да предаде тя мислите на Клодис. Сливането на пациента с неговия водач е средство за предизвикване на помощ от страна на тези по-висши същества и за по-точното фокусиране на проблемите. Понякога долавям, че дори моят собст­вен водач ме насочва по време на тези сеанси.
Винаги внимавам, когато призовавам водачите без основателна причина. Последиците от подпомагането на общуването директно с водача на пациента никога не могат да се предвидят. Ако инструкцията ми е неумела или ненужна, водачите ще попречат на пациента да отговори като замълчат или ще използват метафоричен език, който е неразбираем.
Имал съм случаи с водачи, които говорят чрез глас­ните струни на пациента с дрезгав глас, който е толкова дисонантен, че трудно разбирам отговорите на въпро­сите. Когато пациентите говорят за своите водачи, по-скоро водачите говорят за самите себе си чрез пациен­тите, като обикновено модулацията на речта не е толкова неправилна. В този случай Клодис лесно преминава през Хестър-Рос и ми позволява известна свобода на дейст­вие при работата с неговия пациент.
Д-р Н: Рос, и двамата трябва да разберем какво става с теб в психологически смисъл, веднага след началото на твоето ориентиране с Клодис. Искам да ми помагаш. Искаш ли да го направиш?
П: Да, искам.
Д-р Н: Добре, сега ще можеш да направиш нещо необичайно. След като отброя три, ти ще си в със­тояние да се въплътиш в две роли - на Клодис и на самия себе си. Тази способност ще ти даде възможност да ми предадеш своите мисли и тези на своя водач. Когато ти задавам въпроси, ще изглежда, че ти действително се превръщаш в своя водач. Готов ли си?
П: (колебливо)... Мисля, че да.
Д-р Н: (бързо) Едно-две-три. (Поставям дланта си върху челото на пациента, за да стимулирам прена­сочването.) Сега, нека Клодис предава своите мис­ли чрез теб. Седиш на една маса, а срещу теб е душата на Рос Фелдън. Какво му казваш? Бързо! (Искам пациентът да реагира без да мисли критично за трудността на моята команда)
П: (Пациентът реагира бавно, говорейки като своя собствен водач.) Знаеш... можеше да се справиш по-добре...
Д-р Н: Бързо сега - отново стани Рос Фелдън. Премести се от другата страна на масата и отговори на Клодис.
П: Аз... уморен... но не постигнах целта...
Д-р Н: Смени отново местата. Стани гласът на мислите на Клодис и отговори на Рос. Бързо,
П: Ако можеше да промениш нещо в живота си, какво би било то?
Д-р Н: Отговори като Рос.
П: Да не бъда... корумпиран... от властта и парите. Д-р Н: Отговори като Клодис.
П: Защо позволи на тези неща да те отклонят ст първоначалното ти задължение?
Д-р Н: (понижавам гласа си) Справяш се добре. Продължи да се прехвърляш ту на единия, ту на другия стол до масата. Сега отговори на въпроса на своя водач.
П: Исках да принадлежа... да се чувствам значим в общината... да се издигна над другите и те да ме уважават... заради моята сила.
Д-р Н: Отговори като Клодис.
П: Особено жените. Видях, че се опитваш да доминираш над тях и сексуално, като правиш завоевания без любов.
Д-р Н; Говори като Рос.
П; Да... вярно е... (клати глава от ляво надясно) Няма нужда да обяснявам - ти така или иначе знаеш всичко.
Д-р Н: Отговори като Клодис.
П: Да, но ще го направиш. Трябва да направиш така» че самосъзнанието ти да оказва влияние върху тези проблеми.
Д-р Н: Отговори като Рос.
П: (предизвикателно) Ако не бях употребил сила спрямо тези хора, те щяха да имат контрол над мен.
Д-р Н: Отговори като Клодис.
П: Това е глупаво и подобно поведение беше недос­тойно за теб. Това, което си станал» няма нищо общо с това как си започнал. Ние избрахме твоите роди­тели внимателно.
Забележка: Родителите на Фелдън са били фермери със скромни средства, честни, въздържани и са напра­вили всичко възможно, за да може Рос да следва право.
Д-р Н: Отговори като Рос.
П: (забързано) Да, знам, те ме възпитаха да бъда идеалист - да помагам на малките деца. Аз също го исках, но не се получи. Видя какво стана. Бях за­длъжнял, когато започнах да работя като адвокат... некадърен... без положение. Не исках повече да съм беден, да защитавам хора, които не можеха да ми платят. Мразех фермата - прасетата и кравите. Оби­чах да съм около богати хора и когато се присъеди­них към върхушката в качеството си на прокурор» мислех да реформирам системата и да помогна на фермерите. Именно системата беше погрешна.
Д-р Н: Отговори като Клодис.
П: А, бил си корумпиран от системата - обясни ми Това.
Д-р Н: Отговори като Рос.
П: (разгорещено) Хората трябваше да плащат гло­би, които не можеха да си позволят; други изпращах в затвора заради престъпленията, които бяха замис­ляли; други обесвах! (гласът му пресеква от вълне­ние) Станах законен убиец.
Д-р Н: Отговори като Клодис.
П: Защо се чувстваше отговорен, че преследваш престъпници, наранявали други хора?
Д-р Н: Отговори като Рос.
П: Малко от тях... повечето бяха... най-обикновени хора като моите родители, които се оказваха впримчени в системата... нуждаеха се от пари, за да оце­леят... а имаше и такива, които не бяха... наред с главата...
Д-р Н: Отговори като Клодис.
П: А какво ще кажеш за жертвите на хората, които преследваше? Не избра ли живот на юрист, за да помогнеш на обществото и да осигуриш чрез пра­восъдието безопасност за фермите и градовете?
Д-р Н: Отговори като Рос.
П: (високо) Не виждаш ли, при мен не се получи -бях превърнат в убиец от едно примитивно общес­тво!
Д-р Н: Отговори като Клодис.
П: И затова уби и себе си?
Д-р Н: Отговори като Рос.
П: Отклоних се от общоприетото... не можех отново да стана никой... но не можех и да продължа напред.
Д-р Н: Отговори като Клодис,
П: Твърде лесно стана съучастник на онези, чиито мотиви бяха личната полза и известността. Това не беше ти. Защо се скри от себе си?
Д-р Н. Отговори като Рос.
П: (с гняв) Защо не ми помагаше повече, когато започнах като държавен защитник?
Д-р Н: Отговори като Клодис.
П: Какво печелиш като мислиш, че съм длъжен да те измъквам на всяка крачка?
Д-р Н: (Моля Хестър да отговори като Рос, но когато тя остава мълчалива след последния въпрос, аз се намесвам.) Рос, ако може да ви прекъсна - вярвам, че Клодис разпитва за възмездието ти от болката, която чувстваш сега, и ударите, които получаваш от това, че го обвиняваш за последния си живот.
П: (пауза) Имам нужда от съчувствие... предполагам.
Д-р Н: Добре, отговори като Клодис на тази мисъл.
П: (много бавно) Какво повече искаше да направя? Ти не навлезе достатъчно навътре в себе си. Поста­вих в твоя ум идея за умереност, въздържаност, отговорност, първоначални цели, любовта на роди­телите ти - ти пренебрегна тези мисли и упорито избра други действия.
П: (Рос отговаря без моя команда.) Знам, че пропу­снах знаците, които беше поставил... прахосах въз­можности... страхувах се...
Д-р Н: Отговори като Клодис на твоето изявление.
П: Кое смяташ, че е най-стойностното в теб?
Д-р Н: Отговори на водача си.
П: Че имах желанието да променя нещата на Земята. Започнах с желанието да направя нещо различно за хората от Земята.
Д-р Н: Отговори като Клодис.
П: Ти напусна рано възложената ти задача и сега виждам, че отново пропускаш възможности - тъй като се страхуваш да поемаш рискове - като тръг­ваш по пътища, които те нараняват, като се опитваш да станеш някой, който не си ти, и отново пораждаш скръб.
По време на моите сеанси с хипноза пресъздаването на етапа на ориентиране действително довежда до резки преходи. Докато Случай 13 говори като Клодис, забеле­жете как нейните отговори стават по-ясни и убедителни, което е нетипично и за моята пациентка Хестър, и за бившето й Аз като Рос. Не винаги успявам да въздейст­вам върху пациентите си така, че да тълкуват комента­рите на своите водачи от предишни духовни ориентации толкова проницателно. Въпреки това спомените от от­минал живот често се откриват в настоящите проблеми, независимо от подбраната духовна среда.
За мен няма значение дали моята пациентка или нейният водач всъщност направляват разговора в сце­ната в бар "Еленовият рог", докато аз премествах рам­ката на времето. В края на краищата Рос Фелдън е мъртъв като човек. Но Хестър е затънала в същата бъркотия и аз искам да направя всичко възможно, за да разчупя този деструктивен модел на поведение. В про­дължение на няколко минути заедно с тази пациентка преглеждаме наново какво е загатнал нейният водач за липсата на представа за самия себе си, отчуждението'и загубените стойности. След като запитах Клодис за не­говата трайна помощ, аз приключих със сцената на ориентиране и веднага след това отведох Хестър към следващ духовен етап, точно преди днешното й прераж­дане.
Д-р Н: При цялото знание, което имаш за себе си като Рос, и след като по-добре си разбрала своята истинска духовна самоличност след престоя ти в духовния свят, защо избра настоящето си тяло?
П: Избрах да бъда жена, за да не се плашат хората от мен.
Д-р Н: Наистина? Тогава защо прие тялото на та­кава силна, енергична жена от XX век?
П: Те няма да виждат прокурор, облечен в черно в съдебната зала - този път съм една пакетирана изненада!
Д-р Н: Пакетирана изненада? Какво означава това?
П: Знам, че като жена ще бъда по-малко застраши­телна за мъжете. Мога да ги хвана неподготвени и да ги изплаша до смърт.
Д-р Н: Какъв тип мъже?
П: Големите клечки - властимащите в обществото - да ги хвана тогава, когато изпитват фалшиво чувство за сигурност, защото съм жена.
Д-р Н: Да ги хванеш и да направиш какво?
П: (удря десния си юмрук в лявата си длан) Ще ги разоблича - за да спася малкото момче от акулите, които искат да изядат малките риби в този свят.
Д-р Н: (Придвижвам пациентката си към настояще­то, като тя остава в състояние на свръхсъзнание.) Нека да си изясня причината, поради която си изб­рала да бъдеш жена в този живот. Искала си да помогнеш на същите хора, на които не си могла да помогнеш като мъж в предишния си живот - така ли е?
П: (с тъга) Да, но това не е най-добрият начин. Нещата не се развиват така, както мислех. Все още съм твърде силна и мъжкарана. Енергията се излива от мен в погрешна посока.
Д-р Н: Какво погрешна посока?
П: (замислено) Отново го правя. Злоупотребявам с хората. Избрах тялото на жена, която е заплаха за мъжете, и не се чувствам като жена.   
Д-р Н: Дай ми някакъв пример.
П: Сексуално и в работата. Отново съм в играта за власт... не обръщам внимание на принципите... из­лизам от пътя, както преди (като Рос). Този път манипулирам със сделки с недвижими имоти. Про­явявам силен интерес към печеленето на пари. Ис­кам да имам обществено положение.
Д-р Н: И по какъв начин това те наранява, Хесгър?
П: Влиянието на парите и общественото положение за мен са като наркотик, както беше и в последния ми живот. Това, че сега съм жена, с нищо не промени желанието ми да контролирам хората. Толкова... глупаво...
Д-р Н: Тогава мислиш ли, че мотивите ти, когато си избирала да бъдеш жена, са били погрешни?
П: Да, наистина се чувствам по-естествено като мъж. Но мислех, че като жена този път ще бъда... по-уме­ла. Исках тази възможност, за да опитам отново в друг пол, и Клодис ми позволи да го приема. (Паци­ентката се отпуска в стола си.) Каква груба грешка.
Д-р Н: Не мислиш ли, че си малко строга със себе си, Хесгьр? Имам чувството, че се избрала да бъ­деш жена и защото си искала интуицията и прони­цателността на жената да ти предоставят една раз­лична перспектива за справяне с уроците ти. Можеш да притежаваш енергията на мъж, ако искаш да я наричаш така, и пак да си си жена.
Преди да приключа с този случай, трябва да засегна бегло въпроса за хомосексуализма. През 75 % от време­то повечето от моите пациенти избират един и същ пол. Този модел е валиден за всички, с изключение на нап­редналите души, които са по-уравновесени при избора си дали да са мъж, или жена. Предпочитанието към даден пол от повечето обвързани със Земята души не означава, че те са нещастни през останалите 25 % от времето като мъже или жени.                      
Не е задължително Хестър да е гей или бисексуална заради избора на тялото си. Хомосексуалистите могат да се чувстват удобно в своето човешко тяло, а може и да не им е добре. Когато някой мой пациент е гей, той често пита дали неговата хомосексуалност е резултат от избора на "погрешен пол" в този живот. Когато сеансите приключат, този въпрос обикновено е получил отговор.
Независимо от обстоятелствата, които карат душа­та да избере определен пол, това решение се взима преди пристигането на Земята. Понякога откривам, че гейовете предварително са избрали в настоящия си живот да експериментират с пол, който рядко са използвали в предишни животи.
В нашето общество да си гей означава да си сексу­ално заклеймен, което води до по-труден път в живота. Когато някой от моите пациенти е избрал такъв път, той обикновено може да бъде проследен до кармичната потребност да се ускори личното разбиране на комплек­са от разлики в половата идентичност, свързано с опре­делени събития от миналото. Пациентката от Случай 13 е избрала да бъде жена в този живот, за да се опита и да преодолее препятствията, пред които е била изправена като Рос Фелдън.
Щеше ли да е по-добре, ако Хестьр беше научила за своето минало като Рос от самото си раждане, вместо да чака повече от 30 години и да бъде подложена на хипноза? Липсата на съзнателни спомени от нашите предишни съществувания се нарича амнезия. Това чо­вешко състояние е объркващо за хора, привлечени от прераждането. Защо трябва в живота да търсим слепеш­ком, опитвайки се да определим кои сме и какво се очаква от нас и да се чудим дали наистина някое духовно божество се грижи за нас? Приключвам сеанса с тази жена като я питам за нейната амнезия.
Д-р Н: Как смяташ, защо нямаш съзнателен спомен за живота ти като Рос Фелдън?
П: Когато избираме тяло и правим план преди да се завърнем на Земята, ние сключваме споразуме­ние с нашите съветници.
Д-р Н: Споразумение за какво?
П: Споразумяваме се... да не си спомняме... други животи.
Д-р Н: Защо?
П: Да се учиш от празна страница е по-добре, от­колкото да знаеш предварително какво може да ти се случи като последица от това, което си правил преди.
Д-р Н: Но няма ли знанието за грешките от предиш­ния ти живот да бъде от полза за избягването на същите клопки в този живот?
П. Ако хората знаеха всичко за своето минало, мно­го от тях щяха да обръщат прекалено много внима­ние на него, вместо да изпробват нови подходи към същия проблем. Новият живот трябва да се... взима насериозно.
Д-р Н: Има ли някакви други причини?
П: (пауза) Нашите съветници казват, че ако човек няма стари спомени, неговата главна грижа няма да е преди всичко... да се опитва да... си отмъсти за миналото... да се разплати за злините, които са му причинили.
Д-р Н: Но на мен ми се струва, че това е било част от мотивацията и поведението в твоя живот досега като Хестър.
П: (убедително) Точно затова дойдох при теб.
Д-р Н: И ти продължаваш да мислиш, че когато сме на Земята, пълната загуба на спомените за нашия вечен духовен живот е съществено за развитието?
П: Обикновено да, но това не е пълна загуба на спомените. Ние имаме проблясъци в сънищата... по време на кризи... когато е необходимо, хората имат вътрешен усет за това каква посока да изберат. А понякога приятелите ти могат да ти подскажат малко...
Д-р Н: Под приятели същества от духовния свят ли имаш предвид?
П: Аха... те ти правят намеци чрез внезапно хрумна­ли идеи - аз съм го правила.
Д-р Н: Въпреки това ти трябваше да дойдеш при мен, за да се освободиш от своята съзнателна амне­зия.
П: (пауза) Ние имаме... способността да знаем кога това се налага. Бях готова за промяна, когато чух за теб. Клодис ми позволи да видя миналото заедно с теб, защото беше за мое добро.
Д-р Н: В противен случай твоята амнезия щеше ли да остане пълна?
П: Да, това щеше да означава, че от мен не се очаква да знам определени неща засега.
Според мен, когато пациентите не могат да изпад­нат в хипнотично състояние в определен момент или у тях се породят само бегли спомени в състояние на транс, за това блокиране има причина. Това не означава, че тези хора нямат минали спомени, а просто, че още не са готови да ги разкрият.
Пациентката ми знаеше, че нещо спира нейното развитие и искаше да открие какво е то. Свръхсъзнателната идентичност на душата подслонява нашите съзна­телни спомени, включително и цели. Когато в нашия живот настъпи подходящият момент, ние трябва да хар­монизираме човешките материални потребности с цел­та на пребиваването на нашата душа тук. При подреж­дането на преживяванията от миналото и настоящето се опитвам да проявявам благоразумие.
Нашата вечна идентичност винаги присъства в те­лата, които избираме, въпреки настоящия ни статус. По време на размисъл, медитация или молитва спомените за това кои сме ние в действителност всеки ден посте­пенно проникват в нас чрез подбрани мисли. По малко и чрез интуицията - въпреки облака на амнезията - пред нас се открива ключът към оправдаване на нашето съ­ществуване.
След като направих по-малко чувствителен източ­ника на нейното главоболие, аз завърших сеанса с Хестър като подсилих нейния избор да бъде жена по причи­ни, различни от тези да плаши мъжете. Позволих й да намали малко своята съпротива и да не бъде толкова агресивна. Обсъдихме възможностите за преструктури­ране на професионалните цели по отношение на помощ­ни професии и възможностите за благотворителна рабо­та. Накрая тя успя да види своя живот днес като една голяма възможност за обучение, а не като провал в избора на пол.
След приключване на всеки случай не мога да спра да се възхищавам на изключителната почтеност на душите. Забелязал съм, че когато дадена душа е водила продуктивен живот, полезен за самата нея и тези около нея, тя се завръща в духовния свят с ентусиазъм. Когато пациенти като в Случай 13 ми казват, че са пропилели даден минал живот, особено като преждевременно са се самоубили, те описват завръщането си доста унило.
Открил съм, че когато ориентирането причинява безпокойство на даден пациент, то основната причина е внезапността, с която душата отново придобива всички­те с.и минали познания. След физическата смърт необременената от човешко тяло душа получава внезапен прилив на възприятия. По време на ориентирането глупавите неща, които сме вършили в живота, ни засягат дълбоко. Колкото по-навътре в духовния свят придвиж­вам моите пациенти, толкова .по-голямо успокоение и яснота долавям.
Душите са създадени по положителен шаблон на такава любов и мъдрост, че когато една душа се отправи към планета като Земята и се присъедини към физичес­ките същества, които са се развили от едно примитивно състояние, насилието е като шок. В резултат на техния страх и болка, свързани с оцеляването още от Каменната ера, у човешките същества са се родили грубите, отри­цателни емоции като гняв и омраза.
Положителните и отрицателните емоции са съчета­ни в душата и гостоприемника за тяхно общо добро. Ако душата познаваше само любовта и покоя, тя никога нямаше да проникне в същината на тези положителни чувства и никога нямаше да оцени по достойнство тях­ната стойност. Тестът на прераждането задуша, идваща на Земята, се състои в превъзмогването на страха в човешко тяло. Душата израства като упорито се опитва в продължение на много животи да преодолява всички негативни емоции, свързани със страха и, както показва Случай 13, често се завръща в духовния свят обидена и наранена. Някои от тези отрицателни качества могат да бъдат запазени дори в духовния свят и да се проявят отново в друг живот с ново тяло. От друга страна се среща и размяна. На Земята истинската природа на отделната душа се разкрива в радостта и чистото удо­волствие в лицето на едно щастливо човешко същество.
Обсъжданията с нашите водачи по време на ориен­тирането ни позволяват да започнем дългия процес на своята еволюция между животите. Скоро след това ние провеждаме друго обсъждане, този път в присъствието на по-опитни същества. В предишната глава споменах за древната египетска традиция душата на току-що по­чиналия да бъде отвеждана в една Зала на Възмездието, за да даде отчет за своя минал живот. Под една или друга форма идеята за мъчителния съдебен процес, който ни очаква веднага след смъртта, е част от религиозни вяр­вания на много култури. От време навреме някой впе­чатлителен индивид с травма казва, че се е отделил от тялото си и че е имал кошмарни видения как бива отвеждан от ужасяващи призраци в мрака на отвъдния живот, където е съден от демонични съдии. В такива случаи допускам, че предварително е била налагана силно вяра в ада.
В спокойното, отпускащо състояние на хипноза, с неразривна връзка между всички умствени нива, паци­ентите ми разказват, че първият сеанс по ориентиране с техните водачи ги подготвя да се изправят пред група от по-висши същества. За да се опишат тези разисквания обаче не се използват думи като съдебна зала и процес. Някои от моите пациенти наричат тези мъдри същества ръководители и дори съдии, но повечето ги споменават като Съвета на Експертите или Старейшините. Тази комисия за преразглеждане обикновено е съставена от три до седем члена и тъй като душите се изправят пред тях след пристигането си в основния си дом, аз ще се спра по-подробно на това обсъждане в края на следва­щата глава.
Всички консултации за оценяване на душите, неза­висимо дали са с нашите водачи, наблюдатели, или с група от експерти, имат една обща черта. Анализите на обратната връзка и миналия живот, които получаваме като присъда, се основават колкото на първоначалната цел на нашия избор, толкова и на постъпките ни през живота. Нашите мотиви са оспорвани и критикувани, но не и осъждани по начин, който да ни накара да страдаме. Както обясних в Глава 4, това не означава, че душите са оправдавани за своите дела, с които са наранили други, само защото се разкайват. Кармичното възмездие ще дойде в един бъдещ живот. Казвали са ми, че нашите духовни експерти постоянно ни напомнят това, защото човешкият мозък не притежава по рождение морално чувство за етичност, душата е отговорна за съзнанието. Въпреки това в духовния свят има пълно опрощение. Този свят никога не остарява, такива са и задачите, които трябва да усвоим. В борбата ни за развитие ще ни бъде предоставен и друг шанс.
Когато първото обсъждане с нашите водачи прик­лючи, ние напускаме мястото за ориентиране и се при­съединяваме към координиран поток от дейности, включващ превозването на огромен брой души до един вид централна приемателна спирка.

предишна главa

следваща глава