и каталог на групи за развитие, тренировка, духовни лекции, семинари, курсове, културни прояви

Описания на духовния свят

 

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО

 

Впечатлението ми от хора, които вярват, че прите­жаваме душа, е, че те си представят, че вероятно всички души се смесват и струпват в едно огромно пространс­тво. Много от пациентите ми вярват в същото преди започването на сеансите. Не е чудно, че след като се събудят, те са изненадани от това, че в духовния свят всеки си има определено място. Когато започнах да изучавам живота в духовния свят чрез хора под хипноза, не бях подготвен да чуя за съществуването на организи­рани групи за подкрепа на душата. Представях си, че след напускането на Земята духовете просто си плуват безцелно из въздуха сам-самички.
Местоположението на групата се определя от ниво­то на душата. Пътешествието на душата към дома след физическата смърт приключва с дебаркирането на мяс­тото, запазено за тяхна собствена колония, с изключение на случаите с много млади души или души, изолирани по причини, за които споменах в Глава 4. Душите, пред­ставени в тези групи-гроздове, са близки стари прияте­ли, които са приблизително на еднакво съзнателно ниво.
Когато хората в състояние на транс казват, че са част от една събирателна група от души, те говорят за малка основна единица от същества, които поддържат пряк и постоянен контакт, такъв, какъвто наблюдаваме в едно човешко семейство. Равнопоставените членове са чувствителни един към друг в много по-голяма степен от нашите разбирания на Земята.
Вторичните групи от души са организирани под формата на община за подкрепа, в която душите не са толкова близки помежду си. По-големите вторични групи от същества се състоят от гигантски групи от основни гроздове като листа на водна лилия в изкустве­но езеро. Духовните езерца изглеждат безкрайни. Никога не съм чувал вторичната група в тези езерца да възлиза на по-малко от хиляда души. Многото основни гроздове групи, които съставят една вторична група, изглежда имат спорадични взаимоотношения или изобщо никакви контакти помежду си. Рядко срещам души, които да са свързани помежду си с някаква цел и които да са членове на две различни вторични групи, тъй като броят на душите е толкова голям, че не възниква такава необхо­димост.
По-малката подгрупа от основни гроздове включва различен брой души, вариращ някъде от три до двадесет и пет. Казвали са ми, че средната група е от около петнадесет души и се нарича Вътрешният Кръг. Всеки работен контакт между членовете на различни групи от гроздове се обуславя от уроците, които трябва да бъдат усвоени по време на инкарнацията. Това може да се дължи на връзка от предишен живот или на определена характерна черта от самоличността на участващите души. Познанствата между членовете на различни групи-гроздове обикновено включват души, играли пе­риферна роля в живота на Земята. За пример може да послужи състудент от университета, който някога е бил ваш близък приятел, но който сега виждате само на сбирките на курса.
Членовете на един и същ грозд са тясно свързани завинаги. Тези тясно свързани гроздове често се състоят от души с еднакъв начин на мислене и с общи цели, които те непрекъснато преследват съвместно. Обикновено из­бират да живеят заедно като роднини и близки приятели по време на превъплъщенията си на Земята.
Много по-често срещам брат или сестра на пациен­та от предишни животи в една и съща група, отколкото души, които са били техни родители. Родителите могат да ни посрещнат на входа към духовния свят след смърт­та на Земята, но ние може да не срещаме често техните души в духовния свят. Това не се обуславя от зрелостта, тъй като душата на родителя може да е на по-ниско ниво на развитие от тази на човешкото му дете. По-скоро е въпрос на социални уроци, предавани между братя и сестри, които са връстници в една и съща времева рамка. Въпреки че за детето родителите са основните фигури за идентификация на добрите и лошите кармични последи­ци, често нашите взаимоотношения със съпрузи, братя, сестри и подбрани близки приятели през целия ни живот оказват най-силно влияние върху личното развитие. То­ва няма нищо общо със значението на родители, лели, чичовци, баби и дядовци, които ни служат по различен начин от позицията на другото поколение.
Фигури 1 и 2 (страници 125 и 126) представят про­изволна духовна среда от души. На Фигура 1 душа от основната Група 1, разположена в по-голямата вторична Група 1, би работила тясно с всички други души от Група А. Някои души от основни Групи 9 и 10 (дадени подробно на Фигура 2) обаче могат също да работят заедно. По-младите души във вторичните Групи А, Б и В вероятно биха имали по-малък или никакъв контакт помежду си в духовния свят или на Земята. Тясната връзка между душите зависи от предопределената близост помежду им в гроздовете, където има сходство в нивата на позна­ние и родство, дължащи се на споделени земни прежи­вявания.
Следващият случай ни предлага разказ за усещани­ята, свързани със завръщането в собствената група-грозд след физическата смърт.

сжема 1
______  Интензивно взаимодействие между душите в основните гроздове,
--------  Рядко взаимодействие на душите между основните гроздове във вторичната група.
............ Почти никакво взаимодействие на душите между вторичните групи с по-малко напреднали души.
Фигура 1 — Социално взаимодействие между основните и вторичните групи души
Тази диаграма илюстрира цялостните взаимо­отношения между душите в основните групи-гроздове (1-10) и техните вторични групи (А, Б, В). Общият брой на групите и членовете души в тези групи е хипотетичен, тъй като схемата се променя в зави­симост от местоположението на всеки пациент, съ­общаващ информация за духовния свят.

схема 2
Фигура 2 - Социално взаимодействие в една основна група дути
Тази социограма показва по-детайлно вариант на гроздове 9 и 10 (от Фигура I) като пример за по-рядко срещаното припокриване на две групи-гроздове. Тук има взаимен контакт между определени души (в защрихованата област), които селективно работят с други души от двете групи.

Случай  16
Д-р Н: Какво правиш, след като напуснеш спирката и пристигнеш в духовното пространство, към което принадлежиш?
П: Ходя на училище с моите приятели.
Д-р Н: Искаш да кажеш, че си в някакъв вид духовна класна стая?
П: Да, там, където учим.
Д-р Н: Искам да ме преведеш през това училище от момента на пристигането си, за да мога да разбера какво става с теб. Започни като ми кажеш какво виждаш отвън.
П: (без да се колебае) Виждам абсолютно квадратен гръцки храм с големи изваяни колони - много кра­сив. Разпознавам го, защото след всеки цикъл (жи­вот) се завръщам тук.
Д-р Н: Какво прави един класически гръцки храм в духовния свят?
П: (свива рамене) Не знам защо се появява пред мен по този Начин, освен че Изглежда естествено... пора­ди преражданията ми в Гърция!           
Д-р Н: Добре, да продължим. Идва ли някой да те посрещне?
П: (Пациентката се усмихва широко.) Учителката ми Карла.
Д-р Н: Как се появява пред теб?
П: (уверено) Виждам я да излиза от входа, на храма и да идва към мен... като богиня... висока... облечена е в дълга роба, падаща на дипли... едното й рамо е открито... косата й е хваната на кок и придържана от златна шнола... тя се доближава до мен.
Д-р Н: Погледни надолу към себе си. И ти ли си облечена в същите дрехи?
П: Ние... всички изглежда сме облечени по един и същи начин... ние блещукаме от светлина... и можем да се променяме... Карла знае, че ми харесва как изглежда.
Д-р Н: Къде са другите?
П: Карла ме въвежда в моето училище-храм. Виж­дам просторна библиотека. Хора на малки групички говорят с тих глас... по масите. Това е усещане за... спокойствие... топлина... сигурност, което ми е тол­кова познато.
Д-р Н: Всички тези хора на възрастни мъже и жени ли приличат?
П: Да, но в моята група има повече жени.
Д-р Н: Защо?
П: Защото това е валенцията, в която в момента се чувстват най-удобно.
Забележка: Думата валенция, използвана от тази пациентка, за да определи предпочитанията на пола, е избрана случайно, но въпреки това приляга за случая. В химията валенциите са положителни или отрицателни свойства, които, когато се съчетаят с други елементи, дават съотношение. Душите в групата могат да клонят към мъжки или.женски персонажи.или да съчетават и двата пола.
Д-р Н: Добре, какво правиш след това?
П: Карла ме повежда към най-близката маса и при­ятелите ми веднага ме поздравяват. О, хубаво е да се върнеш.                  
Д-р Н: Защо точно тези хора са с теб тук, в този храм?
П: Защото всички ние сме в една и съща учебна група. Не мога да ти опиша колко съм щастлива, че отново съм с тях. (Пациентката се разсейва от тази сцена и са ми необходими няколко минути, за да я накарам да продължи.)
Д-р Н: Кажи ми колко хора има с теб в тази библи­отека?
П: (пауза докато брои на ум) Около двадесет.
Д-р Н: Всичките двадесет души твои близки приятели лиса?
П: Ние всички сме близки - познавам ги от векове. Но петима са най-скъпите ми приятели.
Д-р Н: Всичките двадесет души приблизително на едно и също ниво на знания ли са?
П: Ъъъ... почти. Някои са малко по-напред от оста­налите.
Д-р Н: Къде в групата ще поставиш себе си по отношение на знанията?
П: Някъде в средата.
Д-р Н: Що се отнася до уроците, които трябва да научиш, къде се намираш ти по отношение на тво­ите пет най-близки приятели?
П: О, ние сме горе-долу еднакви - ние много често работим заедно.
Д-р Н: Как ги наричаш?
П: (подсмихва се) Всеки си има галено име.
Д-р Н: Защо имате прякори?
П: Хммм... за да определим своята същност. Възп­риемаме се един друг като символизиращи различ­ни земни неща.
Д-р Н: Какво е твоето галено име?
П: Магарешки бодил.
Д-р Н: И то символизира някакво лично качество?
П: (пауза)... Известна съм с резките си... реакции по отношение на нови ситуации в моите ротации (жиз­нени цикли).
Д-р Н: Как се казва съществото, което чувстваш най-близко, и защо?
П: (тих смях) Спрей. Той преминава с пълна скорост през ротациите си... разпръсквайки енергията си толкова бързо, че тя се разхвърчава на всички посо­ки, точно както водата, която той толкова обича на Земята.
Д-р Н: Твоята семейна група изглежда много осо­бена. Сега би ли ми обяснила какво всъщност правите ти и твоите приятели в тази библиотека?
П: Отивам до масата си и всички поглеждаме в книгите.
Д-р Н: Книги? Какви книги?
П: Книгите на живота.
Д-р Н: Опиши ми ги колкото можеш по-добре.
П: Това са книги с картини - с дебели бели ръбове - два или три инча дебели - доста големи...
Д-р Н: Отвори една от тези книги на живота и ми обясни какво виждате ти и твоите приятели от масата.
П: (Пауза, докато ръцете на пациентката се добли­жават една до друга и раздалечават, все едно че отваря книга.) Няма нищо написано. Всичко, което виждаме, е в живи картини.
Д-р Н: Движещи се картини - нещо различно от снимките ли?
П: Да, те са в много измерения. Те се движат... местят се... от центъра на... един кристал... който се променя при отразена светлина.
Д-р Н: Значи картините не са плоски, движещите се светлинни вълни имат дълбочина?
П: Точно така, те са живи.
Д-р Н: Кажи ми, как ти и твоите приятели използ­вате книгите?
П: Ами, в началото, когато отвориш книгата, тя никога не е на фокус. След това започваме да мис­лим за каквото си искаме, кристалът от тъмен става светъл и... се подрежда. После можем да видим... в миниатюрен вид... нашите минали животи и алтер­нативите.
Д-р Н: Как се третира времето в тези книги?
П: Чрез рамки... страници... времето е сгъстено от книгите на живота.
Д-р Н: Не искам да се спирам на твоето минало точно сега, но погледни в книгата и просто ми кажи какво виждаш най-напред.
П: Липса на самодисциплина в последния ми живот, защото за това мисля в момента. Виждам как уми­рам млада, в един любовен скандал - краят ми беше безсмислен.
Д-р Н: Виждаш ли бъдещи животи в книгата на живота?
П: Можем да погледнем бъдещите възможности... само на малки части... под формата на уроци.» в повечето случаи това право на избор идва по-късно с помощта на другите. Целта на тези книги е да наблегне на нашите минали дела.
Д-р Н: Би ли ми казала какъв според теб е скритият замисъл на тази атмосфера в твоята група-грозд в библиотеката?
П: О, по време на този цикъл ние всички си помага­ме един на друг в преодоляването на грешките си. Учителката ни влиза и излиза, а ние учим заедно и обсъждаме цената на нашия избор.
Д-р Н: Има ли и други стаи в тази сграда, където учат хора?
П: Не, тази сграда е за нашата група. Близо до нас има други сгради, където учат различни групи.
Забележка: Читателят може да направи справка с Фигура 1 (страница 125), кръг Б като пример за това, което се има предвид тук. На графиката гроздове 3-7 представят рядко взаимодействие между групите, въп­реки че са много близо една до друга в духовния свят.
Д-р Н: Групите от хора, които учат в тези сгради, повече или по-малко напреднали са от тези в твоята група?
П: И двете.
Д-р Н: Позволено ли ви е да посещавате тези други сгради, където учат душите?
П: (дълга пауза) Има една, в която ходим постоянно.
Д-р Н: Коя е тя?
П: Място за новите души. Помагаме им, когато техният учител си е отишъл. Приятно е да се чувстваш нужен.
Д-р Н: Как им помагате?
П: (смее се) С домашните им.
Д-р Н: Но учителите-водачи не отговарят ли за това?
П: Виждаш ли, учителите са... толкова напред (в развитието)... тази група приема помощта НИ, защо­то можем лесно да се свързваме с тях.
Д-р Н: А, значи преподавате по малко на тази група?
П: Да, но не го правим никъде другаде.
Д-р Н: Защо не? Защо да не могат по-напредналите групи да идват във вашата библиотека, за да ви помагат от време навреме?
П: Не го правят, защото ние сме много по-напред от новите. Освен това не нарушаваме границите им. Ако искам да се свържа с някого, аз го правя извън моя учебен център.
Д-р Н: Можеш ли да се скиташ, където си искаш, ако не пречиш на другите души в техните учебни места?
П: (отговаря с известна уклончивост) Обичам да съм близо до моя храм, но мога да достигна до всеки.
Д-р Н: Оставам с впечатлението, че твоята духовна енергия е ограничена в това духовно пространство, въпреки че мисловно ти достигаш по-надалеч.
П: Не се чувствам ограничавана... имаме достатъч­но място за движение... но аз не харесвам всички.
Твърдението за неограничеността, изложено в Случай 16 изглежда противоречи на онези граници на духовното пространство, видени от последния случай. Когато за пръв път въвеждам пациентите в духовния свят, техните видения са спонтанни, особено що се от­нася до духовния порядък и тяхното място в общността на духовния живот. Обикновеният пациент може да го­вори за частни места за живеене и работа, но никой не възприема духовния свят като ограничен. Веднъж като се задвижи свръхсъзнателното връщане на спомените, повечето хора са в състояние да ми кажат, че имат свобода на движението и че могат да отидат в открити пространства, където душите от различни нива на усво­яване се събират, за да се забавляват.
На тези обществени места плаващите души се анга­жират социално с различни дейности. Някои са доста игриви, както когато чувам за по-стари души, които "закачат" по-младите за това, което лежи пред тях. Един пациент го каза по този начин: "Правим си номера един на друг като тайфа хлапета. По време на криеницата някои от по-младите се загубват и след това ние им помагаме да открият себе си." Казвали са ми, че по време на забавления в духовните групи могат да се появят "гости" и да разказват истории, подобно на трубадурите от Средновековието. Друга пациентка спо­мена, че нейната група обичала да гледа един особен на вид образ, известен като "Хумор", който се появявал и карал всички да се смеят на неговите лудории.
Често на хората под хипноза им е трудно да обяснят ясно странните значения, скрити зад техните общувания като души. Едно отклонение, за което чувам доста често, се отнася за души, които формират кръг, за да се уеднак­вят по-пълно, и проектират своята мисловна енергия. В такива случаи винаги се споменава за връзка с по-висша сила. Някои хора ми казват: "Ритъмът на мислите е толкова хармонизиран, че поражда един вид пеене." Когато душите се въртят една около друга в смесица от енергия, преливания и отделяния на екзотични мотиви от светлина и цветове, може да се породи и грациозно изкусен танц. Физически неща като олтари, лодки, жи­вотни, дървета или океански брегове могат да се появят по магически начин в центъра на тези танци. Тези образи имат специален смисъл за духовните групи като планетарни символи, които подсилват положителните споме­ни от предишни прераждалия. Подобен род материална имитация едва ли свидетелства за тъга, изпитвана от духове, които копнеят отново да приемат физически облик, а по-скоро за весело участие в исторически съби­тия, което помага за формирането на тяхната индивид­уална самоличност. За мен този митичен начин на изра­зяване на душите е церемониален по природа и въпреки това той излиза далеч извън рамките на основния ритуал.
Въпреки че пациентите в състояние на свръхсъзнание описват определени места с такива функции, техните картини за всеки един такъв район могат да се различа­ват. Така учебната площ, описана като гръцки храм в този случай, е представена като модерна училищна сгра­да от друг човек. Трети изложения могат да изглеждат по-противоречив и. Например много пациенти, пътува­щи мислено от едно място в духовния свят към друго, ми казват, че пространството около тях прилича на сфера, както ще видим в последната глава, но след това добавят, че духовният свят не е затворен, защото е "безграничен".
Мисля, че не трябва да забравяме, че в състояние на транс хората са склонни да нагаждат структурата на своите обяснения към онова, което техният съзнателен ум вижда и което са преживели на Земята. Голям брой хора, които излизат от транс, ми казват, че има много неща от духовния свят, които не са могли да опишат със земни изрази. Всеки човек тълкува абстрактните духовни обстоятелства около своето преживяване чрез символна интерпретация на онова, което за него има смисъл. Понякога, когато за пръв път го отвеждам до някое духовно място, пациентът може да изрази дори недове­рие в собствените си видения. Това се дължи на факта, че критичната страна на техния съзнателен разум не е спряла да прецежда отделни съобщения. Хората в със­тояние на транс скоро се адаптират към това, което отчита техният несъзнателен разум.
Когато започнах да събирам информация за душите в групите, аз правех моите преценки на базата на това към кое ниво на познание принадлежат тези души. Беше ми трудно да определям бързо мястото на даден па­циент само въз основа на този критерий за идентифика­ция. Със Случай 16 се занимавах в началото на своите изследвания върху живота в духовния свят. Това беше забележителен случай, защото по време на сеанса щях да науча за разпознаването на душите чрез цвета.
Преди този случай аз слушах пациентите ми да опис­ват цветовете, които виждаха в духовния свят, без да разбирам значението на тази информация във връзка със самите души. Пациентите ми съобщаваха за сенки на енергийната маса на душата, но аз не правех връзка между тези наблюдения. Не задавах правилните въпроси. Бях запознат с фотографията на Кирлиан и с изслед­ванията по парапсихология на Университетския колеж в Лос Анжелис, които бяха показали, че всеки жив индивид излъчва аура със свой собствен цвят. Както изглежда, когато сме в човешки облик, ние притежаваме йонизи­рано енергийно поле, което протича около нашите фи­зически тела, свързано в система от жизнени енергийни точки, наречени чакри. Тъй като са ми описвали духов­ната енергия като движеща се, жива сила, количеството електромагнитна енергия, необходимо за задържане на душата на нашето физическо ниво, може да бъде друг фактор за произвеждането на различни земни цветове.
Твърди се също така, че човешката аура отразява мислите и емоциите, съчетани с физическото здраве на индивида. Чудех се дали тези лични меридиани, излъч­вана от хората, имат непосредствена връзка с това, което ми бяха казвали за светлината, излъчвана от душите в духовния свят.
С помощта на Случай 16 разбрах, че разпръскваната духовна светлина, даваща зрителна представа за духове­те, изобщо не е бяла. В умовете на моите пациенти всяка душа генерира аура със специфичен цвят. Вярвам, че този случай ми помогна да дешифрирам значението на тези прояви на енергия.
Д-р Н: Добре, нека излезем от твоя учебен храм. Какво виждаш около себе си или далеч напред?
П: Хора - големи групи от хора.
Д-р Н: Колко големи?
П: Хм... в далечината... не мога да преброя.,, стоти­ци и стотици... има толкова много.
Д-р Н: Ти идентифицираш ли се с всички тях -свързана ли си с тях?
П: Всъщност не - аз не мога дори да видя всички -там е един вид... мъгляво... но моята тайфа е близо до мен.
Д-р Н: Ако мога да нарека тайфата ти от около двадесет души твоя основна група-грозд, сега ти свързана ли си с по-голямото вторично тяло от души около теб?
П: Ние... всички... сме свързани - но не директно. Аз не познавам онези, другите...
Д-р Н: Откриваш ли физически белези у всички онези други души, каквито видя в своята собствена група в храма?
П: Не, това не е необходимо. Тук навън, на открито е по-... нормално. Всички ги виждам като духове.
Д-р Н: Погледни в далечината от мястото, където си сега. Как виждаш всички тези духове? На какво приличат?
П: Различни светлини - жужат наоколо като светулки.
Д-р Н: Можеш ли да кажеш дали душите, които работят една с друга като учители и ученици, през цялото време се държат настрана от останалите?
П: Хората в моята тайфа го правят, но семейството на учителите се събира заедно, когато не ни помагат в уроците ни.
Д-р Н: Виждаш ли някакви учител и-водачи от мяс­тото, където си сега?
П: (пауза) Някои... да... те са много повече от нас, разбира се. Виждам Карла с двама нейни приятели.
Д-р Н: И знаеш, че това са водачи, дори без да виждаш някакви физически черти? Можеш да пог­леднеш натам, към всичките ярки бели светлини, и просто с мисълта си да разбереш, че са водачи? П: Разбира се, можем да го направим. Но те не са напълно бели.
Д-р Н: Искаш да кажеш, че душите не са напълно, абсолютно бели?
П: Отчасти е така - в зависимост от интензивността на нашата енергия ние може да не сме толкова блестящи.
Д-р Н: Значи Карла й двамата и приятели показват различни отсенки на бялото?
П: Не, те изобщо не са бели.
Д-р Н: Не ми стана ясно.
П: Тя и нейните двама приятели са учители.
Д-р Н: Каква е разликата? Да не би да казваш, че тези водачи излъчват енергия, която не е бяла?
П: Точно така.
Д-р Н: Добре, какъв цвят са?
П: Жълт, разбира се.
Д-р Н: О,... значи всички водачи излъчват жълта енергия?
П: Не, не излъчват.
Д-р Н: Какво?
П: Учителят на Карла е Валиърс. Той е син. Понякога го виждаме тук. Хубаво момче. Много интелигентно.
Д-р Н: Син? Как стигнахме до синьото?
П: Валиърс показва синя светлина.
Д-р Н: Обърках се. Не си казвала нищо за друг учител на име Валиърс, който да е част от твоята група.
П: Не си ме попитал. Както и да е, той не е в моята група. Нито пък Карла. Те си имат свои групи.
Д-р Н: И тези водачи имат аури, които са жълта и синя?
П: Да.
Д-р Н: Колко други енергийни цветове виждаш да плуват наоколо?
П: Николко.
Д-р Н: Защо няма червени и зелени енергийни цве­тове?
П: Някои са червеникави, но зелени светлини няма.
Д-р Н: Защо не?
П: Не знам, но понякога, когато се оглеждам, това място е осветено като коледна елха.
Д-р Н: Любопитен съм за Валиърс. Всяка духовна група ли си има по двама учители, определени за техния грозд?
П: Хммм... различно е. Карла учи под ръководство­то на Валиърс, затова ние имаме двама. Рядко го виждаме. Освен с нас, той работи и с други групи.
Д-р Н: Значи самата Карла е ученичка, която пре­подава като по-малко напреднал водач?
П: (някак си възмутена) Тя е достатъчно напреднала за мен!
Д-р Н: Добре, но ще ми помогнеш ли да се оправя с тези цветови схеми? Защо енергията на Карла излъчва жълт цвят, а на Валиърс - син?
П: Просто е. Валиърс... превъзхожда всички нас по знания и той излъчва светлина с по-тъмна наситеност.
Д-р Н: Дали душите правят разлика между отсянката на синьото, сравнено с жълтото или равномерно бя­лото?
П: Опитвам се да ти обясня. Синьото е по-дълбоко от жълтото, а жълтото е по-наситено от бялото в зависимост от това колко напред си.
Д-р Н: О, тогава излъчваният от Валиърс блясък не е толкова ярък като на Карла, а тя блести по-слабо от твоята енергия, защото ти си по-назад в развитието, така ли?
П: (смее се) Много по-назад. И двамата притежават по-тежка, по-устойчива светлина от мен.
Д-р Н: По какъв начин жълтият цвят на Карла се различава от твоята белота от гледна точка на това какво става с твоето собствено напредване?
П: (с гордост) Аз ставам червеникаво-бяла. Накрая ще имам златиста светлина. Наскоро забелязах, че Карла е станала малко по-тъмно жълта. Очаквах го. Тя е толкова интелигентна и добра.
Д-р Н: Наистина, и накрая тя ще издигне своето енергийно ниво до тъмно синьото по интензивност?
П: Не, първо до светлосиньо. Това винаги става постепенно със сгъстяването на енергията ни.
Д-р Н: Значи тези три основни светлини — бяло, жълто и синьо - отразяват етапите в развитието на душите и могат да бъдат видени от всички духове?
П: Точно така, а промените са много бавни.
Д-р Н: Огледай се пак наоколо. В тази област всички енергийни цветове ли виждаш еднакво представени от душите?
П: О, не! Повечето са бели, няколко жълти и малко сини.
Д-р Н: Благодаря ти, че ми разясни това.
Задавам рутинни въпроси на всички в състояние на транс за цветовите оттенъци. Освен общата белота на самия духовен свят, пациентите ми казват, че повечето от другите души притежават нюанси на бялото. Очевид­но неутралното бяло или сиво са началните етапи в развитието. След това духовните аури се смесват с ос­новните цветове на червеното, жълтото и синьото на основата на бялото. Малко хора виждат зеленикави от­тенъци, примесени с жълто или синьо.
Приравняването на това, което съм чул за духовната енергия, с физическите закони, управляващи спектъра на цветовете, които виждаме в небето, е чисто хипотетично. Открил съм обаче някои прилики. Енергията на светли­ната, излъчвана от по-студените звезди в небето, е червено-оранжева, докато при по-топлите звезди нараства от жълто до синьо-бяло. Температурата действа върху светлинните вълни, които също са и видими вибрации на спектъра с различна честота. Човешкото око регист­рира тези вълни като вълна от светлина в тъмни цветове.
Енергийните цветове на душите вероятно имат мно­го малко общо с такива елементи като водород и хелий, но може би има връзка с високо енергийно електромаг­нитно поле. Подозирам, че цялата духовна светлина се влияе от вибриращото движение в тон с хармоничното духовно единство от мъдрост. Някои страни от квантовата физика навеждат на мисълта, че Вселената е съста­вена от вибриращи вълни, които влияят върху маси от физически обекти чрез взаимодействия с различна чес­тота. Светлината, движението, звукът и времето са вза­имно свързани във физическото пространство. Чувал съм пациентите си да отнасят същите такива взаимо­отношения и към духовната сфера.
В края на краищата заключих, че и духовното, и физическото ни съзнание проектира и приема светлинна енергия. Вярвам, че моделът на вибриращите вълни на всеки индивид представлява аурата на всяка душа. Плътността, цветът я видът на светлината, която излъч­ваме като души, са пропорционални на силата на нашите знания и възприятия, представени от нарастващата с развитието ни концентрация на светлинна материя. От­делните енергийни модели не само разкриват кои сме ние, но и показват степента на способността ни да лекуваме другите и да се възстановяваме.
Хората под хипноза използват цветове, за да опи­шат как изглеждат душите, особено в далечината, когато са безформени. Научил съм от моите случаи, че по-нап­редналите души проектират маси от бързо движещи се енергийни частици, които са описвани като сини на цвят, а онези, които са разположени най-нагъсто - като пурпурни. Във видимия спектър на Земята синьо-виолетовото е с най-малка дължина на вълната и с енергия, която достига до невидимия ултравиолетов цвят. Ако плътността на цвета е отражение на мъдрост, то вълните с по-малка дължина от бялото през жълтото, излъчвани от душите, би трябвало да представляват по-ниски кон­центрации на вибрираща енергия.
Фигура 3 представлява таблица, която съм съставил за класификацията на душите по цветови код, както ми е бил съобщен от пациентите. В първата колона са изброени духовните състояния на душата или класовете-нива на обучение. Последната колона показва стат­ута ни на водачи и разкрива способността и готовността ни да служим като такива на другите, което ще бъде обяснено по-късно в следващата глава. Обучението за­почва с нашето създаване като души и се ускорява с първия ни предопределен физически живот. С всяко прераждане ние започваме все по-добре да разбираме, въпреки че. можем да се върнем пак в определени живо­ти, преди отново да възвърнем равновесието си и да продължим да напредваме. От това, което мога да оп­ределя, след като душата достигне едно духовно ниво, тя си остава там, независимо от всичко друго.
На Фигура 3 показах шестте нива на прераждащите се души. Въпреки че като цяло поставям пациентите си в широките категории на начинаещи, средни и напред­нали души, между нива II и IV има значителни разлики. За да определя например, дали една душа започва да се придвижва от началния етап на Ниво I към Ниво II, трябва да знам не само колко бяла енергия остава, но и да. анализирам отговорите на пациента на въпроси, кои­то демонстрират познания. Генеалогията на успехите в минали животи, очакванията за бъдещето, връзките в групата и разговорите между пациентите ми и техните водачи, всичко това оформя профила на растежа.

Нива на обучение

Кинетичен цветови обхват

Статут на водач

I ниво: Начинаещи

Бял (ярък и хомогенен)

Няма

II ниво: Долно междинно ниво

Светлокремав (червеникави нюанси, накрая със следи от жълто)

Няма

III ниво: Средно ниво

Жълт (плътен, без следи от бяло)

Няма

IV ниво: Горно междинно ниво

Тъмножълто (наситено златно, накрая със следи от синьо)

Младши

V ниво: Напреднали

Светлосиньо (без следи от жълто, накрая със следи от пурпурно)

Старши

VI ниво: Много напреднали

Тъмносиньо-пурпурно(заобиколено от лъчиста светлина)

Експерт

Фигура 3
Някои от пациентите ми не са съгласни с моето характеризиране на духовния свят като място, ръково­дено от социална структура и организирано управление, представено чрез Фигура 3. От друга страна, аз непре­къснато слушам същите тези пациенти да описват един планиран и организиран процес на саморазвитие, върху който влияят равнопоставените и учителите. Ако духовният свят наистина прилича на едно голямо училище с множество класни стаи, ръководено от души-учители, които контролират нашето напредване, тогава той има структура. Чрез Фигура 3 представям основен работен модел на местоположенията. Знам, че не е съвършен. Надявам се, че през следващите години моите концеп­ции ще послужат за основа на надграждането от бъде­щите изследвания на терапевти, използващи регресията, допълнени от техни собствени отговори за измерването на зрелостта на душата.
От тази глава читателят може да остане с впечатле­нието, че в духовния свят душите са така отделени чрез светлинните нива, както са хората на Земята чрез разделя­нето на социални групи в обществото. Социалните усло­вия на Земята не могат да се сравняват с духовния свят. Всички разлики в честотата на светлината, измерващи нивото на знания на душите, идват от един и същ енергиен източник. Душите са изцяло интегрирани посредством мислите. Ако всички нива на изява в духовния свят съот­ветстваха на един и същи клас, душите щяха да имат лоша система за обучение. На Земята старата образователна идея за училище с една класна стая ограничава учениците от различни възрасти. В духовните равнопоставени групи душите работят на своето ниво на развитие заедно с други като тях. Зрелите учители-водачи подготвят следващото поколение от души да заеме тяхното място.
Следователно в духовния свят има практически ос­нования за съществуването на условия за система, про­ектирана да измерва нивата на обучение и развитие. Системата насърчава просвещението, а в края на краи­щата и усъвършенстването на душите. Важно е да се разбере, че докато ние може да страдаме от последстви­ята от лошия избор в нашите образователни задачи, вътре в системата ние винаги сме предпазвани, подкре­пяни и напътствани от душите-експерти. Това е, което приемам като духовното управление на душите.
В продължение на векове идеята за йерархия на душите е била част от източните и западните култури. Платон говори за трансформация на душите от детство­то до зрелостта, преминаваща през много етапи по морални съображения. Древните гърци са чувствали, че в продължение на много животи човечеството се движи от аморалното, незряло и жестоко същество към хора, които напълно са се социализирали със състраданието, търпението, опрощението, честността и любовта. През втори век след Христа новата християнска теология е силно повлияна от Плотин, чиято неоплатоническа космология приема, че душите имат йерархия от степени на съществуване. Най-висшето същество е трансцендентният Единствен или Бог-създател, от който се ражда Азът на душата, която ще се настани в човешките същес­тва. Накрая тези нисши души ще се завърнат за повторно пълно обединяване с вселенската свръхдуша.
Класификацията ми за развитието на душите не е замислена нито като социално, нито като интелектуално елитарна. Душите, които са на силно напреднал етап от развитието си, често могат да бъдат със скромно общес­твено положение на Земята. По същата причина хора от влиятелните висши слоеве на човешкото общество едва ли се намират в блажено състояние на духовна зрелост. Обикновено е вярно точно обратното.
Не мога да наблягам прекалено много на значението на нашите духовни групи, що се отнася до местоположе­нието в зависимост от развитието на душата. Глава девета, за начинаещите души (Нива I и II) ще изследва по-отблизо как функционира една духовна група. Преди да продължим обаче, искам да обобщя това, което съм научил за основ­ните принципи на обвързване в духовните групи,
Независимо от относителното време на създава­не, след като завършат етапа на послушничество, всички начинаещи души се прикрепят към нова група от души на тяхното ниво на разбиране.
След като се формира новата група за подкрепа на душата, в бъдеще не се прибавят нови членове.
Изглежда съществува процедура за системен подбор за хомогенното групиране на душите. Взе­мат се под внимание сходства в егото, когнитивното съзнаване, изразяването и желанието.
Независимо от големината си, групите-гроздове не смесват директно своите енергии, но душите могат да общуват една с друга през границите на основните и вторични групи.
Основните гроздове в Нива I и II могат да се разпадат на по-малки подгрупи с цел обучение, но не се отделят от интегрираното цяло, образу­ващо един грозд от души.
Скоростта на обучението е различна при равно-поставените членове на групата. Определени души напредват по-бързо от други в една група-грозд, въпреки че тези ученици може да не са в еднаква степен компетентни и убедителни в раз­личните области от техните учебни програми. Когато достигнат средното ниво на обучение, на душите, демонстрирали специални таланти (да лекуват, да преподават, да творят и други), им се позволява да участват в специализирани групи за работа на по-напреднали, като в същото време остават в собствената си група-грозд.
В момента, когато се прецени, че нуждите, моти­вите и способностите за изява на душата са дос­тигнали напълно Ниво III във всички области на саморазвитието, такива души се събират свобод­но в работна група за "самостоятелно обучение". Обикновено техните стари водачи продължават да ги контролират посредством един учител-експерт. Така, от множество гроздове от една или повече вторични групи, може да възникне едно ново образувание от същества, преминаващи на­пълно в Ниво III.
Когато достигнат Ниво IV, душите получават по-голяма свобода на действие извън груповите дейности. Въпреки че с напредъка на душите го­лемината на групата намалява, близкият контакт между първите равнопоставени членове на група­та никога не се загубва.
Духовните водачи използват богато разнообразие от преподавателски методи и превъплъщения на инструктори в зависимост от състава на групата.

предишна главa

следваща глава