и каталог на групи за развитие, тренировка, духовни лекции, семинари, курсове, културни прояви

Описания на духовния свят

 

НАШИТЕ   ВОДАЧИ

Никога не съм работил с пациент в състояние на транс, който да няма свой личен водач. По време на хипнотичните сеанси присъствието на някои водачи се долавя по-осезателно, отколкото на други. Имам навика да питам пациентите дали. виждат или чувстват нечие безплътно присъствие в стаята. Ако долавят такова при­съствие, тази трета страна обикновено е водач-покровител. Често даден пациент може да долови присъствието на безплътна фигура, преди да визуализира лице или да чуе глас. Хората, които медитират редовно, естествено са по-запознати с тези видения от някой, който никога не е призовавал своя водач.
Разпознаването на тези духовни учители поставя хората в компанията на една топла, любяща, съзидател­на сила. Посредством нашите водачи ние започваме по-ясно да осъзнаваме непрекъснатостта на живота и нашата самоличност като душа. В нашето съществуване водачите са образ на божията милост, защото са част от изпълнението на нашата съдба.
Водачите са сложно устроени същества, особено ко­гато са водачи-експерти. До известна степен нивото на съзнателност на душата определя степента на напредък на водача, прикрепен към нея. На практика зрелостта на определен водач има връзка с това дали тези учители имат само един или повече ученици под тяхното ръководство. Водачите, чиито способности са на висше ниво или над него, обикновено работят с цяла група от души в духовния свят и на Земята. Тези водачи разполагат с други същества, които им помагат. От това, което съм видял, всяка група души има един или повече по-скоро нови учители, които ги обучават. В резултат на това някои хора имат повече от един водач, който им помага.
Личните имена, които моите пациенти, дават на своите водачи, варират от обикновени, странни или нео­бикновено звучащи думи до ексцентричности. Често про­изходът на тези имена може да бъде проследен до конк­ретен минал живот, който учителят е прекарал заедно с ученика. Някои пациенти не могат да предадат с думи имената на своите водачи, защото не могат да намерят точно съответствие на звука, дори когато ги виждат ясно в състояние на хипноза. Казвам на тези хора, че е много по-важно да разберат причината, поради която опреде­лени водачи са прикрепени към тях, а не да овладяват имената им. Пациентът може просто да използва едно общо обозначение за своя водач от рода на: ръководител, съветник, инструктор или просто "моя приятел".
Трябва да се внимава при интерпретирането на думата приятел. Обикновено, когато човек в състояние на транс говори за духовен приятел, той го свързва с духовен спътник или равнопоставен другар от групата, а не с водач. Съществата, които са наши приятели, съществуват на нива, които не са много по-висши или по-нисши от нашето собствено. Тези приятели са в със­тояние мислено да ни окуражават от духовния свят, докато ние сме на Земята, и могат да бъдат с нас като въплътени в човешки образ придружители, докато ние вървим по пътищата на живота.
Един от най-важните аспекти на моята терапевтич­на работа с пациентите е да им помогна да оценят на съзнателно ниво ролята, която техните водачи играят в живота. Тези същества-учители поучават всеки от нас с помощта на своите умели техники за инструктиране. Идеите, които приемаме за наши собствени, могат да бъдат генерирани от заинтересован водач. Освен това водачите ни успокояват в тежки моменти от нашия живот, особено когато сме деца, нуждаещи се от утешение. Спомням си една очарователна забележка, направена от една пациентка, след като я запитах кога в този живот е започнала да вижда водача си. "О, когато си фантази­рах", отговори тя. "Спомням си, че водачът ми беше с мен в първия ми ден в училище, когато бях наистина изплашена. Тя седна отгоре на чина ми, за да ми прави компания, и след това ми показа къде е тоалетната, тъй като аз се притеснявах да попитам учителя."
Представата за персонализирани духовни същества се е зародила още в античността - от момента, когато сме се превърнали в мислещи човешки същества. Антропологическите проучвания на обитаваните от първо­битните хора места навеждат на мисълта, че техните тотемни символи са служели за лична защита. По-късно, преди около 5000 години, с появата на градовете-държа­ви официалните божества започнали да се идентифици­рат с държавните религии. Тези богове били по-далечни и дори предизвиквали страх. Така личните и семейни божества придобили по-голямо значение в ежедневния живот на хората по отношение на защитата. Личното духовно божество служело като ангел-хранител на всеки човек или семейство и можело да бъде призовано да окаже божествена помощ по време на криза. Тази тра­диция се е запазила жива в съвременните култури.
Двата противоположни края на САЩ представляват два типични примера. Аумакуа е личният бог на хавайците. Полинезийците вярват, че предшествениците на даден човек могат да играят ролята на лично божество (под образа на човек, животно или риба) за живите членове на семейството. Аумакуа може да помага или да порицава даден човек в неговите видения или сънища. В Североизточна Америка ирокезите вярват, че вътреш­ната духовна сила на човека се нарича Оренда и е свър­зана с по-висшия личен Оренда-дух. Този пазител е в състояние да се противостои на силите на болката и злото, насочени към даден индивид. Идеята за наблюдатели на душата, които функционират като водачи, е част от системата от вярвания на много местни американски култури. В митологията на племената на зуните, които живеят на югозапад, е запасена устното предание за богоподобни същества със свой собствен живот. Те са наричани "Създателите и притежателите на пътеките на живота" и се смята, че се грижат за душите. По света има и други култури, които също вярват, че някой друг освен Бог, ги наблюдава, за да се застъпи лично в тяхна полза.
Мисля, че човешките същества винаги са се нужда­ели от антропоморфични образи, стоящи по-долу от върховния Бог, за да опишат заобикалящите ги духовни сили. Когато хората се молят или медитират, те искат да достигнат до едно същество, което познават и от което да получат вдъхновение. По-лесно е да помолиш за помощ образ, който ясно може да бъде идентифици­ран в човешкия ум. При върховния Бог не може да се прояви въображение, което пречи на много хора да установят пряк контакт. Независимо от разнообразните религиозни предпочитания и дълбочина на вярата, хора­та също чувстват, че ако съществува един върховен Бог, то той ще е прекалено зает, за да се занимава с техните индивидуални проблеми. Хората често смятат, че не си струва да осъществяват пряка връзка с Бога. В резултат на това най-разпространените религии в света са изпол­звали пророци, живели някога на Земята, които да служат като посредници между нас и Бог.
Вероятно защото някои от тези пророци са получи­ли статута на божества, те вече не се възприемат толкова като лични божества. Казвам това без да оспорвам жиз­неното духовно влияние, което всички велики пророци са оказали върху своите последователи. Милиони хора извличат полза от ученията, които са ни дали тези могъ­щи души, превъплъщаващи се на Земята под образа на пророци от нашето историческо минало. И все пак в сърцата си хората знаят, както винаги са знаели, че някой - едно отделно същество, което е само за тях - е там, в очакване да бъде достигнато.
Споделям теорията, че водачите се появяват пред силно религиозни хора като персонажи от тяхната вяра. Веднъж по националната телевизия показаха един случай, е който дете от вярващо християнско семейство се беше разминало на косъм със смъртта и то каза, че е видяло Иисус. Когато го помолиха да нарисува с цветни моливи това, което е видяло, малкото момиченце нарис­ува един син мъж без отличителни черти, който стоеше в ореол от светлина.
Пациентите са ми показвали колко много използват и разчитат на своите духовни водачи в живота. Започнах да вярвам, че те носят непосредствената отговорност за нас - не Бог. Тези обучени учители остават с нас в продължение на хиляди земни години, за да ни подпо­магат в нашите изпитания преди, по време на и след безброй животи. Забелязал съм, че за разлика от хората, които са в съзнателно състояние, пациентите в транс не обвиняват Бог за своите нещастия в живота. Когато сме достигнали духовното състояние, в повечето случаи именно нашият личен водач поема тежестта на всяко недоволство.
Често ме питат дали учителите-водачи ни съответ­стват по някакъв начин или просто са подбрани случай­но. На този-въпрос е трудно да се отговори. Както изглежда, водачите се прикрепят към нас в духовния свят по един методичен начин. Започнах да вярвам, че тех­ният индивидуален стил на преподаване и техниките им на управление поддържат и прекрасно се съчетават с нашата постоянна духовна самоличност.
Чувал съм например за по-млади водачи, чиито минали животи са включвали преодоляване на особено трудни отрицателни черти, които са прикрепени към души със същия модел на поведение. Изглежда тези съпричастни водачи са подреждани по степени в зави­симост от това, доколко добре се справят с предназна­чението си да повлияват за положителна промяна.
Всички водачи съчувстват на своите ученици, но пре­подавателските подходи са различни. Някои водачи пос­тоянно помагат на своите ученици на Земята, докато други изискват от своите повереници да усвояват уроците си без открито да ги насърчават. Зрелостта на душата, разбира се, е фактор. Завършващите ученици определено получа­ват по-малко помощ в сравнение с първокурсниците. Ос­вен нивото на развитие, аз разглеждам силата на индиви­дуалното желание като друг фактор, определящ честотата на появяване и вида помощ, която човек получава от своя водач през живота си.
Що се отнася до определянето на пола, не съм открил някаква логическа взаимовръзка между мъжкия и женския пол на пациентите и проявяването на водачите в мъжки или женски образ. Като цяло хората приемат пола на своя водач като нещо съвсем естествено. Може да се спори дали това се дължи на факта, че са свикнали да ги възприемат като мъже или жени през вечността на относителното време, или на предположението, че при взаимоотношенията между определени ученици и учите­ли единият пол се оказва по-ефективен от другия. Някои водачи приемат черти и от двата пола, което придава на подкрепата на душата наистина андрогинен характер. Един пациент ми каза: "Понякога моят водач е Алексис, друг път Алекс, влизайки и излизайки и от двата пола в зависимост от това, дали имам нужда от мъжки или женски съвет."
Доколкото мога да определя, в духовния свят про­цедурата по подбора на учител се направлява внимател­но. Всяко човешко същество има поне един старши или по-висш водач-експерт, прикрепен към неговата душа още от времето на създаване на душата. По-късно в своето съществуване много от нас се сдобиват с нов, втори водач, като Карла от предишната глава. Поради липсата на по-удачен израз, аз наричам тези ученици-учители младши водачи.
Амбициозните младши водачи могат да изпреварят началото на своето обучение в края на Ниво III като се усъвършенстват в горните междинни етапи от развити­ето. Всъщност'ние започваме своето обучение за второс­тепенни водачи дълго преди да достигнем Ниво IV. В по-долните етапи на развитието си ние помагаме на други в живота като приятели, а между животите пома­гаме на нашите равнопоставени другари от групата ни със съвети. Предопределянето на младши и старши учители изглежда отразява желанието на водачите-експерти, които образуват един вид управляващо тяло, по­добно на попечителство върху по-младите водачи от духовния свят. В Глави 10 и 11, които разглеждат случаи на по-напреднали души, ще видим примери за това как протича процесът на развитие на водачите.
Всички водачи ли притежават еднакви преподава­телски умения и това отразява ли се на големината на групата, към която са прикрепени в духовния свят? Следващият пасаж е от един случай на опитна душа, с която заедно изяснихме този въпрос.

Случай  17

Д-р Н: Любопитен съм относно определянето на учителя в духовния свят във връзка с неговите спо­собности да помага на неразвитите души. Когато душите се усъвършенстват като водачи, получават ли повече души, с които да работят?
П: Само по-опитните.
Д-р Н: Мисля, че големите групи от души, нуждае­щи се от водачи, биха представлявали голяма отго­ворност за един напреднал водач - дори когато има помощник.
П: Те могат да се справят. Големината няма значе­ние.
Д-р Н: Защо?
П: След като придобиеш компетентност и успех като учител, броят на предоставените ти души вече не е от значение. В някои отделения (гроздове) има много души, в други - не.
Д-р Н: Значи, ако си строши учител с аура със синя светлина, големината на класа няма нищо общо с предопределенията, защото ти си в състояние да се справяш с големи групи от души?
П: Не казах точно това. Много зависи от типа души в едно отделение и опитността на водачите. В по-го­лемите отделения те получават и помощ.
Д-р Н: Кои?
П: Водачите, които наричаш старши.
Д-р Н: Кой им помага?
П: Наблюдателите. Те са истинските специалисти.
Д-р Н: Чувал съм да ги наричат учители-експерти.
П: Това е удачно описание.
Д-р Н: Какъв цвят е енергията, която излъчват към теб?
П:... Възморав.
Забележка: Както е показано на Фигура 3 от послед­ната глава, по-ниските степени на Ниво IV излъчват небесносиня енергия. Със съзряването тази аура става по-наситена, като първо се изменя в мастиленосиньо, а накрая стига до тъмнопурпурно, което свидетелства за пълното интегриране на експерта, достигнал до Ниво VI.
Д-р Н: След като, както изглежда, водачите имат различни преподавателски подходи, какво е общото между всички тях?
П: Те нямаше да бъдат учители, ако не обичаха преподаването и не желаеха да ни помогнат да се присъединим към тях.
Д-р Н: Обясни ми тогава, защо на душите се прави подбор за водачи. Вземи за пример един типичен водач и ми кажи какви качества притежава тази напреднала душа.
П: Те трябва да бъдат състрадателни, но без да бъдат прекалено снизходителни. Те не издават присъди. От теб не се иска да вършиш нещата по техния начин. Те не те ограничават като ти налагат своите преценки.
Д-р Н: Добре, това са нещата, които водачите не правят. Ако те не прекаляват с напътствията си към душите, кои, според теб, са значимите неща, които вършат?
П: Ъъъ... те формират духа на своите отделения и внушават увереност - всички ние знаем, че самите те са преживели много неща. Нас ни приемат такива, каквито сме, като индивиди с правото да напра­вим свои собствени грешки.
Д-р Н: Трябва да отбележа, че намирам душите за много лоялни към техните водачи.
П: Точно заради това - защото те никога не се отказват от теб.
Д-р Н: Кое според теб е най-важното качество за един водач?
П: (без да се колебае) Способността да те мотивира и да ти внуши кураж.
Следващият ми случай дава пример за действията на водач, който е въплътен. Този водач се нарича Оуа и притежава качествата на отдаден учител, описани от последния случаи. Както става ясно, неговото ранно предопределяне за водач включвало непосредствените грижи за пациентката от Случай 18 и както изглежда неговите методи не са се променили. Пациентката ми беше смаяна, когато разпозна последното превъплъще­ние на своя водач.
Оуа се е появил за първи път като водач в миналото на пациентката ми към 50 г. пр. Хр. Той беше описан като възрастен мъж, живеещ в едно юдейско село, което било опустошено от римски войници. По това време пациентката била малко момиче, останало сираче след римското нападение срещу местните недоволстващи. В началната сцена от този минал живот тя говори за работата си в една таверна като робиня. Като такава, тя постоянно била бита от собственика, а понякога и изна­силвана от клиентите-римляни. Тя умряла на 26 години от преумора, изтощение и отчаяние. От подсъзнателния ум на тази пациентка се роди следния разказ за стария мъж от нейното село: "Работех ден и нощ и се чувствах вцепенена от болка и унижение. Той беше единственият човек, който беше мил с мен - който ме научи да се уповавам на себе си - да вярвам в нещо по-висше и по-добро от жестоките хора около мен."
По-късно, в състояние на свръхсъзнание, тази паци­ентка разказа подробно части от други трудни животи, където Оуа се е появявал като верен приятел, а веднъж и като брат. В това състояние тя видя, че тези хора са едно и също същество, и беше в състояние да определи тази душа като Оуа, нейния водач. Имала е много живо­ти, през които Оуа не се е появявал, а понякога, когато е идвал да й помага, физическият контакт с него е бил краткотраен. Внезапно попитах дали е възможно Оуа да присъства и в настоящия й живот? След известно коле­бание пациентката ми започна да трепери неудържимо. В очите й се появиха сълзи и тя се разплака от видението в своя ум.

Случай 18

П: О, Господи - знаех си.  Знаех, че е по-различен.
Д-р Н: Кой?
П: Синът ми! Оуа е моят син Брендън.
Д-р Н: Твоят син всъщност е Оуа?
П: Да, да\ (смее се и плаче едновременно) Знаех си! Почувствах го още в деня, когато го родих – нещо изненадващо познато и специално за мен – нещо повече от едно обикновено безпомощно бебе... ооо...
Д-р Н: Какво разбра в деня, когато той се роди?
П: Не точно разбрах - аз го почувствах вътрешно - нещо повече от вълнението, което една майка чувства, когато роди първото си дете. Почувствах, че е дошъл тук - за да ми помогне - не разбираш ли? О, това е фантастично - истина е - това е той.
Д-р Н: (Успокоявам пациентката си преди да про­дължим, защото нейното развълнувано въртене ще я прекатури от шезлонга.) Защо мислиш, че Оуа е тук под образа на твоя малък син Брендън?
П: (Сега е по-спокойна, но продължава да плаче тихичко.) За да ме преведе през този лош период... с жестоки хора, които не ме приемат. Той трябва да е знаел» че от дълго време съм в беда и е решил да дойде при мен като мой син. Не сме говорили за това преди да се родя... каква прекрасна изненада...
Забележка: По времето, когато осъществихме този сеанс, моята пациентка се бореше да получи признание в един силно конкурентен бизнес. Освен това имаше семейни проблеми у дома, които отчасти се дължаха на това, че основно тя носеше парите в семейството. Нас­коро научих, че се е развела,
Д-р Н: Долавяше ли нещо необичайно около твоето бебе, след като го заведе в къщи?
П: Да, това чувство започна в болницата и никога не ме напусна. Когато погледна в очите му, той.,, ме успокоява. Понякога се прибирам вкъщи толкова из­тощена, толкова изморена и съсипана, и когато гледачката си тръгне, се държа сприхаво с него. Но той е толкова търпелив с мен. Дори няма нужда да го държа. Погледът му е... толкова мъдър. До този мо­мент не разбирах напълно какво означава това. Сега знам! О, какво блаженство. Не бях сигурна дали изоб­що трябваше да имам бебе - сега разбирам всичко.
Д-р Н: Какво разбираш?
П: (с твърд глас) Докато се опитвам да напредна в професията си, хората стават... все по-жестоки... не приемат онова, което знам и което мога. Съпругът ми и аз имаме проблеми. Той смята, че съм прекалено амбициозна... че искам да се реализирам. Оуа-Брендън е тук, за да ме поддържа силна, за да мога да преодолея...
Д-р Н: Мислиш ли, че е добре, че открихме, че твоят водач е с теб в този живот под образа на Брендън?
П: Да, ако Оуа не искаше да знам, че е дошъл в моя живот, аз нямаше да дойда при теб - нямаше да помисля за това.
Този изключителен случай представя емоционално­то опиянение, което пациентът чувства, когато в живота осъществи контакт със своя водач. Забележете, че изб­раната от Оуа роля не излиза извън типичната роля, която най-често приема духовният спътник. Той не се появява като неин съпруг, а и никога не го е правил през предишните й животи. Сигурно духовните спътници приемат и други роли, освен тази на съпрузи, но обик­новено въплътеният водач не приема роля, която може да наруши работата на двама духовни спътника върху съвместния им живот. Духовният спътник на тази паци­ентка се оказа стара "любов" от университета.
Въз основа на цялата информация, която можах да събера, заключих, че Оуа се е преместил в нивото на младшите водачи през последните две хиляди години. Възможно е да е завършил синьото ниво на старшите водачи преди тази пациентка да се усъвършенства до­толкова, че да се издигне от бялата до жълтата енергийна аура. Независимо колко века ще отнеме това, Оуа ще остане неин водач, дори ако никога отново не се превъп­лъти заедно с нея в някой живот.
Догонваме ли някога своите водачи в развитието си? Възможно е, но не мога да кажа, че съм видял доказателства за това сред моите случаи. Душите, които се развиват относително бързо, са надарени, но такива са и водачите, които им помагат.
Не е необичайно да срещнеш водачи, които работят на двойки с хора на Земята, като всеки от тях има свой подход на преподаване. В тези случаи единият е доми­ниращ, въпреки че по-опитният старши водач може на практика да не се проявява толкова явно в ежедневните действия на своя довереник. Причината за това духовно споразумение на тандема е, че единият от двойката или е в процес на обучение (от рода на младши водач под ръководството на старши), или връзката между двамата водачи е толкова отдавнашна (както е при старши водач и експерт), че са възникнали постоянни взаимоотноше­ния. Старшият водач може да се е сдобил със свой собствен грозд от души, който продължава да е контро­лиран от експерт, надзираващ няколко духовни групи.
Двойките от водачи не се месят една на друга нито в духовния свят, нито извън него. Имам близък приятел, чиито водачи показват как двама учители работят заедно като се допълват един друг. Използването на този отде­лен случай е подходящо, защото съм наблюдавал начи­на, по който двамата водачи на този човек си взаимо­действат при различни житейски обстоятелства. Млад­шият водач на моя приятел се проявява под образа на мила, лечителка от местното индианско население на име Куан. При появяванията си Куан е облечена просто в права рокля от еленова кожа, косата й е огъната назад, а нежното й лице е окъпано от ярка светлина. Когато бъде повикана, Куан прави възможно проникването във и разбирането на събития и на личностите, свързани с тези събития, които безпокоят моя приятел.
Желанието на Куан да облекчи товара от твърде трудния живот, който моят приятел е избрал, е регули­рано от една интересна мъжка фигура на име Джайлз. Джайлз очевидно е старши водач, който може би скоро ще стане експерт в духовния свят. В качеството си на такъв той не се появява наоколо толкова често, колкото Куан. Когато Джайлз наистина навлиза в по-висшето съзнание на моя приятел, той го прави внезапно. Следва пример за различния начин, по който действа един стар­ши водач, в сравнение с младшия.
Д-р Н: Как идва при теб Джайлз, когато разсъжда­ваш задълбочено върху някой сериозен проблем?
П: (смее се) Не както Куан - можеш да бъдеш сигурен. Обикновено обича да.,, се крие... отначало... зад сянка от... синя пара. Чувам го как се подхилква преди да го видя.
Д-р Н: Искаш да кажеш, че в началото се появява под формата на синя енергия?
П: Да... за да се скрие за малко - той обича да е потаен, но това не трае дълго.
Д-р Н: Защо?
П: Не знам - мисля, че за да е сигурен, че наистина го искам.
Д-р Н: А когато се покаже, как изглежда?
П: Като ирландски елф.
Д-р Н: О, значи е дребно старче?
П: (отново се смее) Фигура на елф - със сплъстена коса, обгръщаща набръчканото му лице - изглежда раздърпан и непрекъснато се движи в различни посоки.
Д-р Н: Защо прави това?
П: Джайлз е с непостоянен характер - а също и нетърпелив - той доста се мръщи, докато крачи напред-назад пред мен, хванал ръце зад гърба си.
Д-р Н: Как ще обясниш поведението му?
П: Джайлз не е достолепен като някои (водачи)... но е много умен... хитър.
Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-конкретен относно връзката между това поведение и теб?
П: (пресилено) Джайлз ме научи да гледам на своите прераждания като на партия шах, при която Земята е дъската. Определени ходове водят до определени резултати и не съществува лесно решение. Аз пла­нирам, а след това в хода на играта на моя живот нещата се объркват. Понякога си мисля, че ми пос­тавя капани, през които да си проправям път на дъската.
Д-р Н: Добре ли ти се отразява тази техника на твоя напреднал водач? Помагал ли ти е Джайлз при разрешаването на проблемите ти в хода на играта на живота?
П: (пауза) ... По-скоро след това... тук (в духовния свят)... но той ме кара да работя страшно упорито на Земята.
Д-р Н: Можеш ли да се отървеш от него и да работиш само с Куан?
П: (усмихва се със съжаление) Тук не става така. Освен това той е страхотен.
Д-р Н: Значи не можем да избираме водачите си?
П: По никакъв начин. Те избират нас. Д-р Н: Имаш ли някаква представа защо имаш двама водачи, които подхождат по толкова разли­чен начин към проблемите ти и в начина, по който ти помагат?
П: Не, нямам, но се смятам за голям късметлия. Куан.. е внимателна... и постоянно ме подкрепя.
Забележка: Превъплъщенията на индианци, живе­ли някога в Северна Америка, се превръщат в могъщи духовни водачи на онези от нас, които живеят след тях на тази земя. Големият брой американци, които съобща­ват, че имат такива водачи, подкрепя моето убеждение, че душите са привличани от географската среда, която познават от по-ранни превъплъщения.
Д-р Н: Какво ти харесва най-много в преподавател­ските методи на Джайлз?
П: (замислено) О, начинът, по който той - да кажем, си играе с мен - почти ми се присмива, за да се справям по-добре по време на играта и да спра да се самосъжалявам. Когато нещата особено загрубеят, той ме насъсква и ме кара да продължа, като настоява да използвам всичките си способности. При Джайлз няма никаква деликатност.
Д-р Н: И ти долавяш този инструктаж тук, на Земя­та, дори когато не работим заедно?
П: Да, когато медитирам и навлизам навътре в себе си или докато сънувам.
Д-р Н: И Джайлз идва, когато ти поискаш?
П: (след известно колебание) Не... въпреки че изг­лежда, че винаги съм бил с него. Куан по-често идва при мен. Не мога просто да сграбча Джайлз във всяка ситуация, в която си пожелая, освен ако това, което върша, не е наистина сериозно. Той е неуло­вим
Д-р Н: Би ли обобщил чувствата си към Куан и Джайлз.
П: Обичам Куан като майка, но нямаше да съм там, където съм, без дисциплината на Джайлз. И двамата са опитни, защото ми позволяват да извличам полза от собствените си грешки.
Тези двама водачи са тим от сътрудничещи си инс­труктори, което е стандартно положение при онези хора, които имат двама водачи. В този случай Джайлз изпитва удоволствие да преподава кармичните уроци по метода на Сократ. Като не дава предварително ключа към нап­редъка, той със сигурност не дава възможност на прия­теля ми да разреши основните си проблеми с лекота. Куан, от друга страна, му дава утеха и нежно го окура­жава.
Когато приятелят ми идва при мен за хипнотичен сеанс, аз усещам, че Куан остава на заден план, когато Джайлз присъства и е активен. Джайлз е грижовен водач, каквито са и всички водачи, но без следа от разглезване. На нещастията е позволено да достигат до крайния предел на способността на моя приятел да се справя с тях, преди разрешенията внезапно да започнат да се разкриват. Ако трябва да съм честен, възприемам Джайлз като един лукав взискателен учител. Тази пред­става не се споделя напълно от моя приятел, който е благодарен на предизвикателствата, предлагани му от този сложно устроен учител.
Как изглежда обикновеният духовен водач? В опита, който имам, не съм срещнал двама еднакви водачи. Тези посветени висши същества оставят у мен впечатлението, че променят отношението си към мен от един сеанс до друг и дори но време на самия сеанс с пациента. Те могат да ми сътрудничат или да ми пречат, да са толерантни или неучтиви, неуловими или разкриващи се, или просто па­сивни, без да ги интересува какво правя с пациента. Ува­жавам много водачите, защото тези могъщи фигури иг­раят изключително важна роля в нашата съдба, но трябва да призная, че могат да попречат на проучванията ми. Намирам ги енигматични, защото са непредсказуеми в отношението си към мен като човек, улесняващ контакта.
Било е обичайна практика за медиумите от началото на този век, които са работели с хора под хипноза, да наричат всяко безплътно същество в стаята "дух, проя­вяващ се чрез медиума", защото са действали като ръ­ководители на пациента в общуването с духовното. При­емало се е, че духът, проявяващ се чрез медиума по време на спиритичен сеанс (независимо дали е водач, или не), притежава енергиен модел, който е в емоцио­нално, интелектуално и духовно съзвучие с пациента. Значението на хармоничния енергиен модел между про­водника и тези същества също е било познато.
Ако даден дух блокира моите изследвания с па­циент, аз търся причината за това. С някои блокиращи водачи трябва да се боря за всяко късче информация, докато други ми предоставят голяма свобода на дейст­вие по време на сеанса. Никога не забравям, че водачите имат пълното право да възпират доближаването ми към проблемите на души, които са под техните грижи. В края на краищата техните хора са мои пациенти само за един кратък период от време. Честно казано, по-скоро бих предпочел да нямам контакт с водача на даден пациент, отколкото да работя с някой, който ми помага в един момент, а в след това блокира ритъма на паметта за останалата част от сеанса.
Вярвам, че мотивите на водачите за блокирането на информацията не се ограничават само с противопоста­вянето на непосредствената психологическа насока, коя­то взима терапевтичният сеанс. Аз постоянно търся нови данни за духовния свят. Водач, който оказва подкрепа за освобождаването на потока от спомени за предишен живот у един от моите пациенти, може да попречи на задаването на важни въпроси-за живота на други планети, за структурата на духовния свят или самото сътворяване. Затова аз събирам тези духовни тайни на части, от ин­формацията на голям брой пациенти, което е отражение на предпазливостта на много водачи. Освен това чувствам, че при общуването си с пациентите и техните водачи получавам помощ от моя собствен духовен водач.
Понякога някой пациент изказва недоволство от своя конкретен водач. Обикновено това е временно нас­троение. Хората са в състояние по всяко време да решат, че техните водачи са прекалено трудни и не работят с всички сили в тяхна полза или че просто не им обръщат достатъчно внимание. Веднъж един пациент ми каза, че от дълго време се опитвал да се прикрепи към друг водач. Той каза: "Моят водач ми се противопоставя, тя не дава достатъчно от себе си." Мъжът сподели, че желанието му да смени водача си не било уважено. Забелязах, че след последните си два живота е прекарал значително време сам, без много да взаимодейства с групата, защото отказвал да се занимава със своите проблеми. Той бил разгневен на своя водач, защото не го бил спасил от неприятни ситуации.
Нашите учители всъщност не се възмущават от нас до степен на отчуждение, но съм забелязал, че си имат начин да се махнат, когато недоволните им ученици избягват да разрешават проблемите си. Водачите просто искат най-доброто за нас и понякога това означава, че им се налага да ни наблюдават как изтърпяваме много болка при постигането на определени цели. Водачите не могат да спомогнат за нашия напредък, ако не сме токови да направим необходимите промени с цел да се възползваме пълноценно от възможностите на живота.
Имаме ли основание да се страхуваме от нашите водачи? В Глава пета, при Случай 13 видяхме една очевидно по-млада душа, която веднага след смъртта прояви известно безпокойство от срещата с водача Клодис, който щеше да я разпитва за изпълнението на ми­сията й. Обикновено това безпокойство не трае дълго. Можем да сме раздразнени от това, че трябва да обяс­няваме на нашите водачи защо не сме постигнали целите си, но те ни разбират. Те искат от нас да интерпретираме миналия си живот, за да извлечем полза от помощта при анализа на грешките.
Пациентите ми се изказват по най-различен начин за водачите си, но страхът не е сред тях. Напротив, хората се безпокоят повече да не бъдат изоставени от духовните съветници по време на трудни периоди от техния живот. Нашите взаимоотношения с водачите са по-скоро като между ученици и учители, отколкото като между подсъдими и съдии. Нашите лични водачи ни помагат да се справим със самотата и изолацията, които съпровождат всяка душа след физическото й раждане, независимо от силата на любовта, изпитвана от нейното семейство. Водачите ни вдъхват увереност в себе си в един претъпкан свят.
Хората искат да знаят дали техните водачи идват винаги, когато биват повикани за помощ. Водачите се последователни в начина, по който избират кога да ни помогнат, защото внимателно преценяват доколко сил­но се нуждаем от тях. Питали са ме също така дали хипнозата е най-добрият начин за осъществяване на контакт с водача. Естествено, аз предпочитам хипноза­та, защото знам колко силно и ефикасно средство може да бъде за получаване на подробна духовна информация. Хипнозата, провеждана от специалист, обаче не е под­ходяща за ежедневно приложение, докато медитацията, молитвата и може би, използването на друг човек като канал могат да се прилагат много по-често. Самохипнозата като вид дълбока медитация е прекрасна алтернатива и може да бъде предпочетена от онези, които се страхуват да бъдат хипнотизирани от други хора или не желаят намесата на втора страна в техния духовен живот.
Независимо от използвания метод, ние всички при­тежаваме способността да изпращаме от нашето по-висше съзнание мисловни вълни с далечни последици. Мис­лите на всеки човек представляват за водачите духовни отпечатъци, които отбелязват кои сме и къде се намира­ме. По време на нашия живот, особено в периоди на силен стрес, повечето хора долавят присъствието на някой, който се грижи за тях. Ние може да не сме в състояние да опишем тази сила, но въпреки това тя е там.
Достигането до нашата душа е първата стъпка по стълбата за откриването на нашата по-висша сила. Всич­ки линии на духовна комуникация, които използваме, за да достигнем до божествената същност, са контролира­ни от нашите водачи при тази стъпка. Те също имат свои водачи, които са се изкачили по-нагоре по стълбата. Цялата стълба служи като един непрекъснат канал към източника на цялата разумна енергия, като всяко стъпало е част от цялото. За хората е важно да вярват, че на молитвата за помощ ще бъде отговорено от тяхната собствена по-висша сила. Затова водачите са жизнено важни за нашия духовен и земен живот. Ако сме се отпуснали и сме се концентрирали, един вътрешен глас започва да ни говори. И дори ако не сме разбрали съоб­щението, трябва да се доверим на това, което чуваме.
Изследванията на психолози в национален мащаб показват, че един на всеки десет души признава, че е чувал гласове, които често говорят положително и дават инструкции. За много хора е облекчение да научат, че техният вътрешен глас не е някаква халюцинация, свър­звана с душевно заболяване. Вашият вътрешен глас не е нещо, за което да се безпокоите, а по-скоро показва, че собственият ви съветник, който живее във вас, е на разположение. В повечето случаи това са гласовете на нашите водачи.
Водачите, прикрепени към различни души, действи­телно работят заедно, изпращайки си спешни мисловни съобщения един на друг. Хората, които не могат сами да си помогнат в критични ситуации, могат да разчитат на съветници, приятели и дори непознати, които им идват на помощ точно в подходящия момент.
Вътрешната сила, която придобиваме в ежедневния си живот, не се поражда толкова от визуалния образ на действително видени водачи, колкото от чувствата и емоциите, които ни убеждават, че не сме сами. Хората, които се вслушват и насърчават своя вътрешен глас чрез спокойно съзерцание, казват, че усещат лична връзка с една енергия извън самите тях, която им предлага под­крепа и увереност. Ако предпочитате, можете да нари­чате тази вътрешна напътстваща система вдъхновение или интуиция, защото системата, която ни подпомага, е един от аспектите на собственото ни аз, както и висша сила.
По време на трудни моменти в живота ние сме склон­ни да помолим за напътствие за незабавно уреждане на нещата. Когато са в състояние на транс, пациентите ми виждат, че техните водачи не им помагат да разрешат всичките си проблеми наведнъж, а по-скоро разясняват пътищата като използват ключове за разрешаване на проблемите. Това е една от причините, поради които внимавам с блокирането на пациентите по време на хип­ноза. Самопознанието се разкрива най-добре при контро­лирана скорост, относителна за всеки човек. Един загри­жен учител може да не иска пред ученика му да се разкрият всички страни на проблема в даден момент. Нашите спо­собности за справяне с откровенията са различни.
Мисля, че когато молите за помощ своята висша духовна сила, е най-добре да не изисквате незабавна промяна. Нашият успех в живота се основава на плани­рането, но ние наистина имаме алтернативни пътеки, от които можем да изберем, за да постигнем определена цел. Предлагам ви, когато търсите напътствие, да помо­лите за помощ само за следващата стъпка в живота ви. Когато го направите, бъдете готови за неочаквани въз­можности. Имайте вяра и смирение, за да се отворите към множеството пътища за разрешаването на пробле­мите.
След смъртта като души ние не изпитваме тъга, която емоционално да може да бъде определена като скръбта, която чувстваме във физическия си облик. И въпреки това, както вече видяхме, душите не са незаин­тересовани същества без чувства. Разбрал съм, че сили­те, които ни наблюдават, също изпитват онова, което наричам духовна печал, когато ни виждат да правим лоши избори в живота и да преминаваме през болка. Определено нашите духовни спътници и равнопоставени другари страдат и се натъжават, когато се мъчим, но същото изпитват и нашите водачи. По време на обсъж­данията на ориентирането и на дискусиите в духовната група водачите може да не показват своята печал, но те остро усещат своята отговорност към нас като учители.
В Глава 11 ще се срещнем с водач от Ниво V. Никога досега не съм имал пациент, който да се намира в VI степен или да е водач-експерт. Подозирам, че на Земята не се срещат по всяко време много от тези напреднали души. Повечето души от Ниво VI са прекалено заети с планирането и ръководенето в духовния свят, за да про­дължават да се превъплъщават. От разказите на души от Ниво V, с които съм се срещал, изглежда, че Ниво VI няма нови уроци за овладяване, но подозирам, че душа от Ниво V, която все още се превъплъщава, може и да не знае за всички езотерични задачи, с които са заети съществата от нивото на експертите.
От време навреме при сеанс с по-напреднала душа чувам да се споменава за души на още по-високо ниво от Ниво VI. Тези същества, за които разказват дори експертите, се намират в най-тъмно пурпурния обхват на енергията. Тези върховни същества би трябвало да се доближават до създателя. Казвали са ми, че тези приз­рачни фигури са неуловими, но високо почитани същес­тва в духовния свят.
Обикновеният пациент не знае дали духовните вода­чи трябва да бъдат поставяни в категория, по-ниска от божествената, или да бъдат считани за по-маловажни богове в резултат на своя напредък. Всяка концепция за духовното е приемлива, стига да осигурява спокойствие, да повдига духа и да има смисъл за отделния човек. Въпреки че някои от моите пациенти са склонни да оприличават водачите на богове - те не са Бог. Според мен водачите са ни повече, ни по-малко божествени, отколкото сме ние, и затова ги виждаме като физически същества. Нито един от моите случаи не е виждал някога Бог. Хората под хипноза казват, че чувстват присъстви­ето на върховна сила, която ръководи духовния свят, но на тях им е неловко да използват думата "Бог", за да опишат създателя. Може би философът Спиноза го е казал най-добре с думите: "Бог не е Той, който е, а Това, което е."
Всяка душа има една по-висша духовна сила, свър­зана с нейното съществуване. Всички души са част от една и съща божествена същност, генерирана от една свръхдуша. Тази разумна енергия е всемирна по обхват и ние всички споделяме божествения статут. Ако нашата душа отразява една малка част от свръхдушата, която наричаме Бог, то тогава нашите водачи ни доставят огледалото, в което можем да видим себе си, свързани с този създател.

 

предишна главa

следваща глава