Предстои качване на още информация за различни духовни учения, теории, духовни традиции и школи. Предложете във форума онова, което за Вас е ценно.
Какво е духовен живот и духовно развитие?
За смисъла от духовни организации/фондации/приятелски кръгове
Как и кога се освобождаваме от страданията?
За опасностите на религиите, сектите, езотеричните школи и авторитарните религиозни гурута
Учения:
Защо живеем в тоя свят?
Всички човек се раждат тук, за да избере доброто вместо злото
- светлината, а не мрака
- любовта, а не омраза
- прошката, а не отмъщението.
Разждаме се тук, защото този свят е училище, поправително училище.
Раждаме се тук, за да се осъзнаем, за да осъзнаем покълващия егоизъм и жестокост в душата и да изберем живот в полза на другите.
Раждаме се тук, за да се научим да живеем в хармония с околните, да се оттърсим от склонността към конфликти и вреди.
Раждаме се тук, за да докажем, че ще градим, а не рушим.
Раждаме се тук, за да бъдем изпитани в трудности и мъки, във времена на болка и трудности, проблеми и конфликти.
Раждаме се тук, за да докажем, че можем да устоим на изкушението и да не вредим на околните.
Човешката душа отновото и отново ще страда, докато върши зло, избира тъмнината, а не светлината. Когато спрем да вредим, тогава ще спре и страданието ни, не и по-рано.
Какво е духовен живот и духовно развитие?
Духовен живот е живот за всеобщото добро, не само за нашето собствено. Духовен е обратното на егоистичен. Духовният живот или добродетелният живот зове човек да е в хармония и разбирателство с всички околни. Да извлича
най-доброто от всяка една ситуация, от всяка среща и всяко общуване с другите хора. В тази връзка човек трябва да си постави за цел да се дебне и самовъзпитава, да се приучва и да си налага навици на добродетелност и
полезност при общуването и взаимоотношенията с околните. Освен нашия ум и разум, ние живеем като хора и нашите телесни инстинкти (програми) са първосигнални и егоистични. Нашето тяло ни кара да сме егоисти. Ние живеем
вътре в това тяло и усещаме неговия глад и жажда, а не глада и жаждата, студа и болките на другите хора. Ние изпитваме нашите чувства на мъка, тъга, самота, радост и любов, а не мъката и самотата, радостта и любовта на
другите хора. Ние възприемаме мислите на нашия мозък, било те черни и песимистични или оптимистични и вдъхновяващи, а не мислите на другите. За това естественото състояние е егоистичния, себичен начин на живот.
Естествено е и да предпочитаме себе си и да обичаме повече себе си, а другите да ползваме като средства за нашето благо.
Духовният човек обаче е онзи, който се е нагърбил да прави точно обратното. Духовният живот е живот на непрестанна битка с естеството да си човек. Духовният живот за това изисква голям труд и усилия по самовъзпитание.
Добра нагласа е позицията на служител, на прислуга за околните ни. Разбира се, без да се изказва подобна позиция с думи. Просто във веки един момент трябва да сме загрижени за другите, все едно техните нужди и желания са
наши нужди и наши желания.
Това духовният човек поставя като своя цел помощта и полезността за другите, както някои поставят за цел да си намерят работа, интимни връзки, секс, пари, да си купят кола, голяма къща и т.н. И усилията, които бихме полагали
за тези егоистични цели, са същите каквито усилия би следвало да полагаме за нуждите на другите. Това е духовен живот - живот за всеобщото добро, не само за нашето собствено.
За смисъла на духовния живот
Човекът няма да свърши в гроба. Ние сме души, обитаващи тела, ние сме дух. Духът на човека идва от една духовна общност. Духовната общност, духовния свят е свят на безпределна хармония, любов, красота и щастие. Тя се
гради на принципа на братството и взаимопомощта. По-силния помага на по-слабия, по-знаещи учи по-незнаещите. И тъй като няма една единствена линия на развитие, по-точно казано е - по-силния в едно отношение, помага на
по-слабия в това същото отношение; по-знаещия дадено нещо, помага на по-незнаещите това нещо. А в дълбините на всеки дух седи Единствения Абсолютен Дух, който като експлозия се разраства във все по-голям екстаз от
щастие, любов, познание и т.н. Така е изграден истинския вечен живот и свят. Човешкото състояние е изпит за възвръщане в този идеален свят, в тази духовна общност. Там няма страдание, няма зло. Щастието и красотата,
любовта са безгранични, защото нарастват непрестанно, няма как да се насладим на всичкото добро, то става все повече и повече, защото всеки от нас там твори доброто за всички във все по-голямо количество. Истинския живот
е вечна игра на любов, красота, хармония, неописуема радост и вълшебна изненада. Истинския, вечния живот е неописуем, невъобразим екстаз. Ние можем да го предвкусим оттук, от това ни човешко състояние, но няма как да го
узнаем точно какъв е, защото сме ограничени от окаяното си и ограничено състояние. Духовният живот цели възвръщане в духовния идеален свят, рая. Всичко това е реалност, а не химера или фантазия. Тоя свят всъщност е
кратък кошмар, идеалния свят и идеалния живот е вечен. Страданието и злото са песъчинка от целия пясък на един безкраен плаж от щастие пред океана на изобилието. Рано или късно ние ще се осъзнаем и ще се върнем в
идеалния свят. Да заживеем духовен живот означава, че заявяваме и тръгваме по пътя към безпределното и вечно щастие сега. Така и трябва.
За смисъла от духовни организации/фондации/приятелски кръгове
Хубаво е да се грижим за нуждите и желанията на другите, както за своите. Не би имало край обаче да се борим за това другите да си купят кола, не само ние, другите да имат хубава къща, не само ние, другите да се чувства
добре и т.н. Даже подобно усилие може да ни доведе до комични и абсурдни ситуации. Какво би трябвало да прави една привлекателна жена например за огромния брой мъже, нуждаещите се от женски ласки?
За това основната грижа за другите е примера, който им даваме, особено в конфликтни ситуации. Стотици думи, увещаващи околните към добро не струват колкото едно дело, извършено в кризисна и конфликтна ситуация.
Да преживеем вреда от някой човек, а вместо да му станем враг и да се борим с него, да му простим и да му помогнем за нещо - това е върховна алхимия на човешката душа, духовен героизъм и цел на духовния човек. Подобно
действие би оставило вечна следа в душата на другия. Дори да не го осъзнава, нашето дело ще го преобрази, той никога няма да може да го забрави. Този пример някой ден ще му даде сила и той да върши добро, полезни неща,
този човек някой ден ще почерпи смелост и сили да върши добродетелни неща и да се преобрази към добро от спомена за нашето действие към него.
В тоя смисъл е много ценна и безкористната, безплатната помощ за непознати хора. Да помогнеш на някой съвсем непознат в трудна за него ситуация, все едно ти е близък роднина, е аналогичен духовен акт с горния пример. За
това и висша практика на духовния живот е участието във фондации и организации с идеална цел. Те обаче не са задължителни и не са единственото място, където човек трябва да се стреми към духовни дела, а във всяка
ситуация в реалния живот при среща с нуждаещ се. Дори да е ясно, че няма да можем да помогнем, дори да има съвсем малък шанс, то борбата и усилията да помогнем някому са ценните. Ценни са за нас, защото ни
преобразяват, ценни са за него, защото му дават пример и надежда в доброто у хората, чрез която и той може да се отдаде на доброто у себе си някой ден.
Не е лесно обаче да се върши ефективно добро сам, за това и фондациите и организациите са едно необходимо задружно усилие. Още повече, че когато хора се опитват да са полезни на други хора заедно, това също ги
приближава до Духа, защото духа свързва и обединява.
Една фондация може да има за предмет всякаква дейност. Най-хубаво е тя да има предмет на дейност служба във всички сфери на човешкия живот. Както ние се грижим за телесните си нужди, емоционалните си нужди, за ума
си, за духовния си глад, така и една добра фондация би била насочена към дейност, допринасяща за всички потребности на хората, имащи досег с фондацията/организацията/приятелския кръг. Най-голяма и реална помощ за
другите обаче е онова, с което допринасяме и те да вършат добро и да се опитват да живеят духовно, да се развиват в полза за околните, в живот на хармония и разбирателство.
Как и кога се освобождаме от страданията?
Причината за всяка болка е злото, което вършим.
Човешката природа е егоистична. Самият живот в този свят ни подтиква към егоизъм, себичност и вреда към другите. Обществото е изградено на базата на надпреварата и конкуренцията. Самата природа обаче също, което обезсмисля губенето на енергия за реформи в обществото, борба за социална справедливост, материалистични утопии за земен рай и справедливост, равенство и братство в този свят. Никога тук няма да има такива, човешкия живот е белязан от страданието и злото, така е било и винаги ще бъде. Защото земния живот в човешко тяло е само кратко изпитание за безсмъртната ни душа.
Тук природата на човека е егоистична, но в душата дреме усещане и порив към доброто, мъчи ни изконно вродена вина, винаги когато се поддадем на егоистичната си природа. Още от малки деца ние чуваме за идеалите на доброто към другите, разбираме, че е лошо да нараняваме другите. Това чувство и порив към доброто е вродено в душата ни. Религиите и ученията на големите философи, писателите, поетите и певците напомнят за смисъла на доброто. Светът и човешката природа обаче ни подтиква към зло.
Живеем, за да устоим на изкушенията и да удържим доброто, което е записано в сърцата ни.
Страдаме, защото вършим зло и сме способни да го извършим винаги, когато се появи удобен случай.
Докато не станем достатъчно силни, за да овладеем егоистичната човешка природа, ние ще страдаме. Ще живеем отново и отново, защото смъртта не е край и изпадане в небиетие, не е вечен сън без сънища, от който няма събуждане. Смъртта е преход към друг свят. Както десетки хиляди хора са свидетелствали, в кризисни ситуации за тялото (а и не само), ние го виждаме отсрани, виждаме тунел и светлината на света на душите ни. Разкази за това има откакто свят светува. От древност също така има хора, които могат да общуват с душите на покойниците, които на сън или в будно състояние възприемат светът и съществата, които ще видим всички ние след смъртта.
Но онзи свят, раят, небесата, мястото на безпределен екстаз, хармония и съвършенство няма да бъде вечен за нас, докато вършим зло и сме способни да вършим зло. Има данни, че той е временна утеха, след която ще се родим отново в този свят или в друг като него, за да продължи изпитанието ни. Има свидетелства, че много от самоубийците, а също и много крайни случаи на озлобени хора и убедени материалисти, не намират утеха дълго след смъртта, но в крайна сметка и те биват изпитвани отново, както и другите.
Светът е пълен със злодей, но има хора, които смятат себе си за до толкова морални, че страдали от добротата си. Това са заслепени хора, заблудени, защото в този свят не се раждат съвършени хора, безгрешни.
За нормалният човек е ясно, че убийството е нещо зло, но много други чудовищни зверства не се осъзнават като такива.
ИЗПИТАНИЯ
Оправдано зло
На първо място хората вършат зло, когато смятат, че то е оправдано.
Няма оправдано зло. Отмъщението е действие, което носи страдание на другите и на нас. Докато отмъщаваме, няма да престанем да страдаме, няма да спре тъгата, мъката, разочарованията и злото в живота ни.
Липсата и неспособността да прощаваме е форма на отмъщение без действие, на вътрешно отмъщение, поради неспособност за злодеяние, най-малкото е отказ от съграждане на нещо полезно.
Докато не се научим да прощаваме и разбираме слабостите на другите, ще страдаме и ще живеем в светове пълни със злини.
Бездействие пред лицето на страданието и злото
Замислете се за автомобилна кастастрофа, в която хора кървят и се нуждаят от спешна медицинска помощ. Минават коли, но никой не спира и никой не се обажда на бърза покощ. В резултат на всеощото бездействие, хората умират или стават инвалиди за цял живот.
Замислете се сега за пожар в блок, отдолу минават хора... поток от много хора по улицете под блока, които минават на отсрещния тротоар... никой не звъни на пожарната. В резултат хората изгарят и страдат цял живот, други умират.
Подобно нещо се случва всеки ден, но не е такава очевидна жестокост за нас, защото сме сляпи за злото около нас и за злото, което вършими.
Наскоро пред мен, пред охранителните камери на софийското метро, се получи спречкване между непознат младеж и трима здравеняка. В резултат двама от тях започнаха да го пребиват, което определено следва да бе заснемано от видео камерите. Излязоха двама полицаи, които бавно-бавно се придвижиха към мястото на престъплението, без преди това да извикат, без да се затичат, сякаш ходеха на разходка. Спряха боя, но не задържаха никой, а и потърпевшия не си потърси правата.
Потърпевшият не потърси правата си, с което укоражи биячите да пребият още десет-двадесет младежи като него. Полицията също. Аз им обясних на полицаите, че младежите не се познават, не са пили в кръчма до преди малко, но те не пожелаха да си мръднат и пръста.
По улиците е пълно с клошари, дори през зимата. Тази зима беше с температура от - 10, - 15 градуса, но никой не събра в приюти клошарите. Причини: не били от София, очаквало се кризисен пунк, но предстоял и т.н. Клошарите спят и пред църкви, но свещениците, които уж са чели какви са им задълженията, не правят нищо. Самите църкви са ужасно богати, взимат огромни наеми от цели сгради, които са техни, но няма приюти, няма столове за бедни и т.н.
Хиляди хора страдат, но ние не правим нищо. Знаем, че те страдат, но сме безсилни да се опитаме да помогнем. Всичко това е чудовищно, ние сме чудовищата. Докато сме такива, ще страдаме в тоя свят и светове като тоя тук.
Преди 50-60 г., както и преди 70-80 имаше две световни войни. Убити бяха милиони. Имаше открита пропаганда за геноцид и унищожение на цели народности, омраза с дела към други раси. Докато таим в душата си такава омраза, антисемитизъм, расизъм... ще страдаме, отново и отново ще живеем в тъга, скръб, разочарования и сред злини от всякакъв характер.
Лъжа и измама
Ние смятаме лъженето, чрез което имаме изгода, за оправдано. Просто лъжа, какво толкова. Но дребните лъжи могат да сеят огромни страдания. Да си представим млада двойка. Момичето е патологична лъжкиня, изневерява му, но го лъже, че е само с него, за да не го наранява. Момчето разбира за изневерите, но е много влюбено, слабо и депресирано и се самоубива. Това пак е краен пример, но дори да няма такива очевидни последствия нашите лъжи създават страдания за другите, потенциални или реални. Докато лъжем и мамин, ще страдаме и ще живеем сред злини.
Някои вярват в благородната лъжа. Други я отхвърлят. Почти винаги, а вероятно и винаги благородната лъжа спада към някои от горните случаи и е зло. Тук няма да се впускам в казуси, но докато не спрем да вършим дори трудно различими злини, ще страдаме и ще живеем сред злини.
Съществуването на живот без страдания и злини
Някои хора никога няма да успеят да си представят друг свят и живот след смъртта, вероятно защото имат слабо въображение. Те няма и да повярват в него. На такива няма смисъл да се хаби човек да обяснява. Но за другите...
Някои допускат прераждането. Лесно е да си го представят, че отново ще живеят, живот в отвъден свят без тяло явно е сложна задача за тяхното въображение. Да си представим, че някъде, на далечна планета има свят различен от нашия. Гравитацията е различна, природата е различна, животинските видове са различни. Че там няма глад, жажда, болка. Да си представим един утопичен свят. Ние можем да се преродим там, а можем и тук. Докато вършим зло, ще се прераждаме в светове като този тук. Когато престанем с егоистичния, себичен живот и се научим да сме полезни на околните, да живеем в хармония и да помагаме, тогава ще се прераждаме в райски светове.
Има и духовни измерения, нематериални. Душите там могат да се телепортират, да изменят външния си вид, да общуват бързо и без неразбиране.
Съществуват светове на чисто блаженство, непрестанно щастие и екстаз, любов, красота. Не се строи дом и не се труди човек, за да се прехранва, а твори. Твори се с воля, твори се нов вид щастие, по-богата хармония между душите.
Ще живеем в тези райски светове, когато престанем да вършим зло, ще страдаме тук и в подобни светове на нашия, докато вършим и сме способни да вършим зло.
Аз съм преживявал състояние на екстаз многократно, в което съм се докосвал до реалното съществуване на това блаженство. Бил съм изпълнен с благодарност към любовта, която ме е преизпълвала, радвал съм се че такова нещо, което преживявам въобще съществува. Говоря за екстаз, не за обикновена любов и нормална радост и благодарност. Неописуем е и малцина го изпитват. Хиляди пъти по-силно и красиво е от нормалното щастие от любов и от благодарност.
В това състояние осъзнавам, че това чувство е вечността и реалността, нейна основна характеристика. Това преживяване е много по-силно от преживяването чрез зрението и злуха ми, за това аз му вярвам повече.
Да си представим това и да го допуснем: Ние не вярваме в живота смед смъртта и други фантасмагории, защото не виждаме духове, които излизат от телата на мъртвите и отиват някъде си. Но ако преживеем нещо, което е много по-реални и истинско от това, което сме виждали, то това не е ли повече от виждането, повече от чуването? Щом го преживяваме като по-реално, защо да не е такова? Ами ако го преживяваме многократно?
Настина тук основния довод е времето. Ние сънуваме по няколко минути съвсем реален друг свят, но когато се събудим в този, казваме че този е реалният, а съня е просто сън, някаква интригуваща измишльотина. Ами ако сънуваме тези райски светове за кратко? Има такива хора, поинтересувайте се от явлението осъзнати сънища, астрална проекция, опитност извън тялото. Подобни сънища са спомените за минали прераждания.
Какво ще стане ако умрем утре и се озовем в отвъдното и живеем там твърде дълго, нахлуят ни нови спомени? Докато сънуваме себе си някакви особени, нима не сме в амнезия, че сме си легнали в леглото преди това и за живота си тук? Ами ако след като умрем, пак стане така, ако се събудим в някакъв реален свят, а всичко тук е бил сън? Знаете ли, че има хора, които сънуват колективни сънища, едно и също нещо? Знаете ли, че има явление колективна халюцинация, в която различни хора виждат едно и също? Ами ако този свят е точно такава халюцинация? В Библията казват, че не се говори за прераждания, но се говори, че света и живота е сън. По-точно в псалмите, 72-ри, 73-ти. На изток, в Тибет също се вярва, че всичко е сън, това е и илюзията. Прераждането е много по-маловажна източна концепция. Пресънуване да го наричат невярващите в прераждането. Източните християнски аскети, например Исак Сирин, също учели монасите да възприемат живота от раждането до смъртта като сън. Е, нека с това оставим споровете между религиите, те са само губене на време.
Наистина има живот след смъртта, има други светове и ние сме безсмъртни души, обитаващи тела, а не обратнаното.
Докато вършим зло, ще страдаме, такъв е закона на живота.
Да се запознаем с религиите, с ученията на философите, с преживяванията на духовните светове, да разсъждаме и търсим истината, но най-вече да се опитваме да владеем повиците на егоистичната си природа и да не вършим зло, но да се учим да сме полезни, да помагаме, да общуваме хармонично с околните. Нека се научаваме да обичаме, защото това е тайната на живота и така можем да се спасим от страданието и злото, да живеем вечно в щастие, красота, радост, любов и неизборими форми и проявления на екстаза и доброто.
За опасностите на религиите,
сектите, езотеричните школи
и авторитарните религиозни гурута
Още от древността духовните търсачи и озарените, мъдрите са казвали, че има духовен свят, живот след смъртта и висша сила. Основното им послание и общото между всички е това, че смисълът на живота е доброто, любовта, развитието на добродетели. Сърцето на всяка истинска духовна система и религия е посланието НЕ ПРАВИ НА ДРУГИТЕ ОНОВА, КОЕТО НЕ ИСКАШ ДА ПРАВЯТ НА ТЕБ или ПРАВИ НА ДРУГИТЕ ОНОВА, КОЕТО ИСКАШ ТЕ ДА ПРАВЯТ НА ТЕБ. Основното послание е любовта, това, че смисълът на живота е развитието на добродетели, лична сила и това да се живее в хармония с околните, да си полезен, а не да вредиш или да си егоист. Това единственото ценно в религиите. Друго не е необходимо на човека.
Когато хората изкривяват своите духовния учения, превръщат ги в религии, в политически системи, които се противопоставят на другите религии или системи, или школи, те стават опасни. Още по-опасна за човека е езотерична школа, религиозна група, даден гуру или течение в дадена религия, която кара последователите си да вярват, че единствено тя е истинска, а всички други са заблудени. Още по-лошо е внушението, че ако не се приеме дадено учение, дадена религия, даден бог или църква, то има опасност да отидем в ада, да повредим душата си или да се лишим от единствения път към спасението. Всичко това е лъжа.
Какво обаче е отвъдното, какъв е Бог или боговете?
Много религии дават подробни учения по въпроси, които са недостижими за опита на отделния човек на настоящия му етап на развитие. Подробното и задълбочено изучаване на различните религии, духовни учения и философски системи, неминуемо ще покажат на търсещия истината, че те имат различни твърдения, различни учения и си противоречът. Причините за това са различни. На първо място, не е необходимо за повечето хора да знаят какво е отвъдното, какъв точно е Бог и висшите сили. За това и човекът е оставен в мрака на незнанието, за да бъде изпитан. Когато обаче духовните търсачи са задълбавали в тези тайни на света, те са имали определени гледни точки, идеи, опитности и преживявания. Отделните хора са ги тълкували по различен начин и от там възникнали различията. Голяма част от религиите всъщност са догматизирани философски учения, базирани на предположения.
Основният общ и истисинки опит, който има духовния търсач, е посланието за доброто, състраданието и добродетелите. Това е и плода на истинския духовен опит, другото са незадължителни и ненужни подробности. За това и има различни мнения и учения.
От друга страна противоречията са до голяма степен привидни и от едно дълбоко разбиране за света и мистичните истини, противоречията не съществуват. Има ниво на реалността, в която човек осъзнава огромната свобода на Аза да живее в свят, в който иска да живее. Светът следва азът, а не азът светът. Това е друго обяснение за противоречията.
За сляпата вяра
Когато човек навлиза в духовните въпроси, ученията на различните религии, духовни и езотерични школи, на различни автори, лесно може да се стигне до едно предоверяване и сляпа вяра. В крайна сметка това не винаги е лошо, защото независимо от погрешните вярвания, наивните или дори абсурдните, ако човек набляга на собственото си лично развитие, добродетели и качества на характера, то полза ще има. Много хора преобразяват живота си под влиянието на различни религии, започват да живеят много по-здравословно и стават много по-щастливи и доволни от себе си. В тоя смисъл религиите и езотеричните школи могат да бъдат идеална терапия за човека.
Ако обаче ние сме сериозни и искаме да откриваме истината, сляпата вяра в каквато и да е концепция няма да помогне особено.
Няма да помогне и крайното неверие и предубеденост, защото това може да се яви като пречка за нашия собтвен опит. Идеалното положение е умереното между сляпата вяра и крайния скептицизъм.
Не е вярно, че познанието и преживяването на духовният свят, висшите тайни на живота, висшата сила, е дар, който малцина избрани получават, независимо от своята воля и усилия. Това е недостойно учение за Провидението, защото го превръща в твърде егоистично и човешко, да харесва едни, пренебрегвайки други.
Опитът с духовния свят и познанието за божествените въпроси е достъпен за всеки, който стане готов да има този опит и да добие това познание. Това зависи от всеки един човек и всеки вътре в себе си знае най-добре своя път към познанието и какво той лично трябва да стори.
Познанието е възможно и сериозния духовен търсач няма да приеме на сляпа вяра учения и концепции, а ще търси свой собствен опит и на базата на своя опит ще изгради възгледите си за дълбоките въпроси на философията и религията: какво става след смъртта, какъв е смисъла на живота, каква е висшата сила и др.
Един живот стига да прочетеш хиляди мъдри книги. Колко живота ще ти трябват, за да напишеш една мъдра книга?