не се самоубивайте

От древни времена религиите и духовните учения порицават самоубийството като една от най-големите грешки, които човешката душа може да извърши, намираща се затворена в тялото и материята.
Възгледът за света и тялото като затвор винаги е съществувал от древността, та до наши дни, защото той е верен, макар да е една негативна гледна точка.
Суровата истина за свободата от страданието и злото е, че самоубийството няма как да я осигури. Фактът, че там някъде в духовния свят след смъртта има блажени състояния и райски светове, не означава че ние ще попаднем там чрез самоубийство. Ученията от средновековието за Ада, за вечните мъки са преувеличени, но истината, която мнозина са изпитали е, че живота може да поднесе мъки, които наистина да ни изглеждат вечни.
Спасението от злото и страданието винаги е било едно и винаги ще е само едно: ЛЮБОВТА.

Спасението от злото и страданието винаги е било едно и винаги ще е само едно: ЛЮБОВТА.

Земният живот е зловещ кошмар и сън. Например посветените в религията бон на изток, както и християнските мистици и аскети на запад винаги са знаели това. Човешките души са болни, озверeли и зли, погледнато от определена гледна точка. Намираме се в тоя свят, за да се поправим, за да се изцелим, тук е болница, затвор, поправително училище. Самоубийството е акт, който по никакъв начин няма да ни спаси от болката и мъката. Само стискането на зъби и борбата, битката със злото вътре в нас и извън нас могат да го сторят. Да се отречеш от себе си и да живееш достоен живот, в който не вредиш и не си в тежест на околните, това е пътят. По статистика всеки или почти всеки човек е мислил за самоубийство в даден етап на живота си. Не е срамно да си бил развалина, да си страдал от депресия. Срамно е да останеш в нея, вместо да се бориш и да продължиш да живееш. А тайната, както по-горе беше казана, е любовта. Да простиш на себе си, обещавайки си в бъдеще да не се саморазрушаваш, да не разрушаваш и другите. Да простиш на другите, обещавайки си да не им позволяваш да ти причиняват страдание в бъдещето. Да простиш на Бог, разбирайки че всяка душа сама е създала страданието си и злото в живота си, а Бог страда за нас повече, отколкото ние за себе си. Това е пътят на спасението от болката.

КУРС ПО ПСИХОТЕРАПИЯ – 24
САМОУБИЙСТВО

ВАЖНО!
АЗ ОБЕЩАХ 50 ЛЕКЦИИ В БЕЗПЛАТНИЯ КУРС ВЪВ ФБ ПО ПСИХОТЕРАПИЯ, НО НЕ СЪОБРАЗИХ, А БИ ТРЯБВАЛО!, ЧЕ ТЕКСТОВЕТЕ МИ ЛЕСНО ЩЕ СЕ КРАДАТ И ЩЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ В МНОГО САЙТОВЕ, СТЕНИ, ПРОФИЛИ И ДР. КАТО АВТОРСКИ, БЕЗ ТАМ ДА СЕ ПОСОЧВА, ЧЕ АВТОРЪТ СЪМ АЗ, ГРЕШНИЯ, БЕЗ ДА СЕ КАЗВА ОТКЪДЕ Е ВЗЕТ ТЕКСТЪТ, КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА И Т.Н.

ЗАТОВА В ТОЗИ БЕЗПЛАТЕН КУРС ЩЕ СЕ ОГРАНИЧА ДО САМО ПОЛОВИНАТА ОТ ОБЕЩАНОТО И ЩЕ ЗАВЪРШИМ НА 04.09.2021 Г, С 25-ТАТА ПОСЛЕДНА ЗА КУРСА ТЕМА.

ОСВЕН ТОВА МИСЛЯ, ЧЕ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ГРУПАТА “ДИСТАНЦИОНЕН КУРС ПО ПСИХОТЕТАРАПИЯ”, КОИТО СЕГА СА 1200 ДУШИ, ПЪРВО ТРЯБВА ДА МИНАТ (ПОВЕЧЕТО ОТ ТЯХ) КУРС ПО ОБЩА ПСИХОТЕРАПИЯ – ПСИХОДИАГНОСТИКА, ТЕРАПЕВТИЧЕН ПРОЦЕС, ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИ ШКОЛИ И НАПРАВЛЕНИЯ, МЕТОДИ И ДР., А ПОСЛЕ КУРСА ПО СПЕЦИАЛНА ПСИХОТЕРАПИЯ.

ЩЕ СИ ПОМИСЛЯ КАКВО МОГА ЗАНАПРЕД ДА НАПРАВЯ ЗА КОРЕКТНИТЕ СИ ФБ ПРИЯТЕЛИ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ГРУПАТА, АКО ТЕ ИМАТ ЖЕЛАНИЕ ДА ПРОДЪЛЖИМ.

МОЛЯ ВСЕКИ, КОЙТО ПУБЛИКУВА МОЙ ТЕКСТ, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА ДОБАВЯ КЪМ НЕГО СЛЕДНИТЕ ДВЕ ФРАЗИ:

1. Авторът на този текст е акад. Петър Иванов;
2. Текстът е взет от ФБ страницата на групата “Дистанционен курс по психотерапия”
   https://www.facebook.com/groups/950633402427104/

Както е известно, на моята стена (https://touch.facebook.com/petar.ivanov.5895834) всяка седмица публикувам за членовете на групата “Дистанционен курс по психотерапия” (тя досега събра 1200 членове, в другите близо 80 групи има още поне 5000 участници), за моите ФБ приятели и за всички във ФБ, които се интересуват от психология и психотерапия, по 2 теми (една в сряда и една в събота) от областта на психопатологията и приложната психотерапия.
Приготвил съм общо 25 различни теми (лекции) за най-разпространените психични проблеми и разстройства и тяхното лечение.
Всяка лекция е разчетена на 1 час четене, разсъждаване, осмисляне.
Курсът от 25 часа занятия ще продължи до края месец август.
Седмичните сеанси включват и мнения и въпроси към мен по съответната тема, които могат да се задават в коментарите под публикацията във ФБ.
Курсът е безплатен, но този факт няма нищо общо с качеството му.
Участието и активността в курса се фиксира и удостоверява чрез поставяне на лайкове за всяка лекция, които се натрупват и отчитат за всеки курсист. Курсистите се регистрират с лайк при всяка от 25-те лекции в Мрежата.
Активните курсисти накрая ще бъдат скромно наградени с книги по психотерапия, а най-активните – със скъпоценен камък ахат от ИК “Ахат”, за този камък се вярва, че укрепва психиката, успокоява, предпазва от злото и носи щастие.
Всеки активен курсист, ако желае, ще получи Удостоверение за завършен дистанционен курс при акад. Петър Иванов от 25 теми по специална психотерапия.
Възможно е темите на курса да се копират и да се съберат в папка, като по този начин ще се сдобиете с ваше своеобразно Ръководство по приложна специална психотерапия.
Би било добре курсът да се популяризира чрез споделяния по различни виртуални начини, за да може да се ползва от повече хора, каквато е целта на всичко в Мрежата.
Тези, които следят и осмислят публикуваните текстове, определено ще увеличат познанията си по приложна психология и приложна психотерапия, и съответно ще получат важно предимство в сравнение с останалите, защото, както е добре известно, скъпи приятели, в този свят ВСИЧКО Е ПСИХОЛОГИЯ.

Ето линк за групата “Дистанционен курс по психотерапия”:
https://www.facebook.com/groups/950633402427104/
Включете се!

ТЕМИТЕ ДОСЕГА:

1. Мобинг и булинг
2. Срам и стеснителност
3. Старческа деменция
4. Аутизъм
5. Олигофрения
6. Депресия
7. Орторексия
8. Фундаменталната грешка на атрибуцията
9. Паталогичната склонност към лъжа
10. Сиблинг проблем
11. Заекване
12. Мъка на загубата
13. Шизофрения
14. Хазартомания
15. Тревожност и страхова невроза
16. Безсъние
17. Конформизъм и покорност
18. Тикове
19. Маниакално-депресивно разстройство
20. Шопингмания
21. Фрустрация
22. Алкохолизъм
23. Разстройство

Днес публикувам 24-та, предпоследната, тема.

САМОУБИЙСТВО
Самоубийството или суицидът (suicidium – от латинските suus, означаващо свой, и caedo, означаващо съсичам, убивам) е съзнателно и умишлено прекратяване поради някакви причини на собствения живот.
Суицидният опит, незавършил със смърт, се нарича парасуицид. Той може да бъде замислен като суицид, но по някакви причини неизпълнен (нереализиран) докрай, а може да бъде замислен като парасуицид, представляващ обикновено демонстрация или опит за привличане на нечие внимание към личността на самоубиеца.
Над 1400 българи годишно слагат край на живота си (а около 4-5000 най-малко правят суициден опит), най-често заради психични страдания от различен вид.
Ако прибавим, че у нас може би три четвърти или четири пети от психично болните не търсят и не ползват психологическа, психотерапевтична и психиатрична помощ, тоновете на картината стават още по-тъмни и заплашителни, а необходимостта от знания и умения за противодействие на този най-драматичен психоповеденски феномен – по-категорична.
Процентът на самоубилите се от общия брой на починалите българи за една година е около 1,5%, което е доста висока стойност в сравнение с други европейски страни.
Самоубийството е на едно от първите места като причина за смърт, непосредствено след инфаркта, рака, инсулта, диабета, нещастните случаи, белодробните заболявания и диабета.
Относителният дял на самоубийствата спрямо другите видове смърт постоянно нараства.
Нараства и относителният брой на самоубийствата в юношеска и младежка възраст. Близо 14% е делът на самоубийствата във възрастовата група 15-25 години.
В тази възрастова група самоубийството е третата по значимост причина за смърт.
При жените самоубийствата и опитите за самоубийство са три пъти повече, но при мъжете сполучливостта на опита е двойно по-висока.
Средната възраст на направилите суициден опит е 30 години, а средната възраст на самоубилите се българи е 52 години.
Най-много самоубийства са направени чрез самообесване, следват – чрез огнестрелно оръжие, чрез хвърляне отвисоко, хвърляне под движещо се превозно средство и т.н.
Най-честите опити за самоубийство (90%) са чрез лекарствени средства.
Почти половината от самоубилите се българи са възрастни хора, но много проблемна и все по-проблемна става тийнейджърската възрастова група.
Самоубийците и правещите суицидни опити обикновено имат психични проблеми – най-често тежка депресия, шизофрения, алкохолизъм, наркомании, разстройства на преживяванията и др.
Фактори за суицидни помисли, суицидни намерения и за фактическото осъществяване на самоубийство са:

• Бедност;
• Безработица;
• Разпад на семейството, развод;
• Тежки болести;
• Любовни проблеми;
• Смърт на близък човек;
• Финансови и други задължения и др.
  При юношите и девойките често пъти в основата на суицидните опити са освен наркоманиите, но и изпитваните любовни мъки (обикновено при несподелена любов или разочароващо поведение на обекта на любовта).
  При възрастните повече от половината самоубийци страдат от хронически соматични заболявания.
  В най-общи линии са известни десетина основни форми на самоубийство:
• Налудно самоубийство (поради наличие на на- лудни изживявания за малоценност, безперспективност, чувство за вина, греховност и др.;
• Депресивно самоубийство;
• Любовно самоубийство;
• Двойно самоубийство (извършено едновременно от две лица, които са свързани по някакъв начин);
• Самоубийство след престъпление (обикновено след убийство на близък човек);
• Косвено (индиректно) самоубийство (извършване на престъпление, обикновено убийство, с цел извършителят да бъде наказан със смърт);
• Параноялно самоубийство (самоубиецът е параноик);
• Разширено самоубийство (самоубийство, придружено от убийство на други хора с цел да бъдат „избавени” от въображаеми проблеми и страдания)
  В известната си монография „Самоубийството” Емил Дюркем сочи три типа самоубийство, основани на отношенията на личността със социума: егоистично, алтруистично (в нечия полза) и аномично самоубийство (аномия – неравновесие на индивида със средата).
  Психотерапията на суицида отчита горепосочените психични проблеми, фактори за суицидни помисли и основни типове и форми на самоубийство.
  Самата психотерапевтична практика е насочена обикновено към три основни групи пациенти:
  а.) пациенти със суицидни опити;
  б.) пациенти, достатъчно достоверно заявили желания и намерения за самоубийство;
  в.) пациенти, незаявили суицидни намерения, но със съществуващи достатъчно убедителни признаци за такива.
  По отношение на самоубийството психотерапевтичните действия са превантивни. С тях предпазваме пациента от извършване на суицид или псевдосуицид.
  В психотерапевтичната практика са известни пет основни типа потенциални самоубийци.

Първият е така нар. Търсач на смъртта. При него е налице ясно и твърдо решение за извършване на самоубийствен акт, което много трудно може да се скрие. Нещо повече, този тип под една или друга форма дава възможност на околните да разберат за намерението му. Ако се вгледаме в неговото битие напоследък, ще открием много потенциални причини за неудовлетвореност и за разочарование.

Вторият тип е назован Инициатор на смъртта. При него извършващият поради някаква причина (обикновено нелечима болест) самоубийство счита, че собственото му умиране е факт, а той просто трябва да стартира или да ускори смъртта си.

Третата основна разновидност на самоубиващите се така нар. Отрицател на смъртта извършва суицидния акт обикновено по религиозни и философски причини (джихад, задгробен живот, прераждане, метампсихоза, сатанински призовавания и др.)

Четвъртият типаж се нарича Играещ със смъртта. Това са хора, които в ежедневието ги наричаме търсачи на силни усещания или любители на адреналина.

Последният тип самоубийци е Безсъзнателният самоубиец, който на практика е просто невменяем и притежава остро отличаващи го от останалите хора черти: дистимия, интелектуална несъстоятелност, депресия, налудност и др.

Психотерапевтът трябва да изясни какъв тип от горепосочените пет типа е неговият пациент. И това следва да се има предвид по-нататък при избора на психотерапевтична схема и при осъществяването на лечението.
По наше мнение най-разпространените случаи на търсене на психотерапевтична помощ са за пациенти, страдащи от наркомании.
Обикновено това са млади хора, които освен зависимостта си към съответния наркотик във всички останали отношения често са без съществени деформации: налице са интелигентност, адекватни емоции и чувства, добри нравствени характеристики, доста правилна самоо- ценка и др.
При психотерапия на суицида първо следва да се изяснят обстоятелствата в самото битие на пациента.
Много от тях способстват по пряк и косвен начин за обмислянето и за вземането на решение да се извърши самоубийство.
Списъкът на тези обстоятелства е следният:

• Стресови събития и ситуации;
• Тежка болест;
• Насилие;
• Семейни проблеми;
• Любовни проблеми;
• Училищни проблеми;
• Професионални проблеми;
• Финансови проблеми и др.
  Психотерапевтичната работа с потенциални самоубийци изисква още и разкриването на психичните фактори, способстващи за възникването на суицидни помисли и намерения.
  Непременно трябва да се има предвид и доказаната контагиозност (заразителност) на сиуцида.
  Известен е така нареченият Феномен на младия Вертер (масовите самоубийства, имитиращи постъпката на въпросния литературен герой на Гьоте).
  При определени обстоятелства и сега при младите хора (на възраст 15-25 години) суицидните идеи могат да се видят и като привлекателни, стига любима звезда (или
  еталонна личност, гуру и др.) да ги споделя или самата тя да е извършила успешен или безуспешен суициден опит.
  По-долу са представени 10-те основни психични фактора за самоубийство.

Психични фактори:

1. депресивни разстройства;
2. алкохолизъм;
3. наркомании;
4. суицидно мислене, суицидни идеи;
5. любовни страдания;
6. самота, изолация, загуба на подкрепа;
7. чувство за вина;
8. чувство за безизходица;
9. стрес;
10. раздразнителност, гняв.

Психотерапията трябва да бъде насочена към установените от психотерапевта психични фактори (от посочените по-горе) за суицидната нагласа на конкретния пациент. И съответно да се потърсят средства за противодействие срещу тях в изложените в настоящото ръководство методически препоръки за психотерапия на депресията, на зависимостите, на емоционалните разстройства, на стресовите разстройства, юношеските проблеми, възрастовите кризи и т.н.
С една дума, трябва да бъде лекуван с психотерапевтични средства психичният проблем, стоящ в основата на суицидните помисли, какъвто и да е той.
В този смисъл психотерапията на пациенти със суицидни помисли и намерения е еклектична и на практика обхваща доста голям спектър от психотерапевтични противодействия на психични разстройства и страдания.
Психотерапевтичните методи, които най-често се използват при пациенти със суицидни помисли и намерения, са два типа: за пациенти с осъществен суициден опит и превантивни методи за пациенти без такъв.
Ще разгледаме по-важните методи поотделно.

А. Методи за психотерапия на пациенти, извършили суициден опит
…
Б. Психотерапевтични методи за превенция на суицид
…

(В книгата “Тревожност, депресия самоубийство”, Русе, ИК “Ахат”, 2020 г., може да намерите описани общо 14 метода от двете групи А и Б.)

акад. Петър Иванов