Духовен напредък

Духовен напредък

Промоция

В съществуването на душата настъпва мо­мент, когато е готова да се отдели от основната си духовна група. В следващия ми случай говори душа, която наскоро е стигнала до трето ниво след хиляди години прераждания на Земята. Клиентката беше мно­го развълнувана от образите в съзнанието си за това скорошно събитие в духовния свят. Символичните опи­сания, съдържащи аналогии с учебна обстановка, вече са познати на читателя. В сегашния си живот тя е учителка на деца с психически проблеми.

• случай петдесет и четвърти •

Д-р Н. Изглеждаш много въодушевена преди срещата си със съвета.

К. Да, напълно се освободих от телесната си броня.

Д-р Н. Телесна броня?

К. Да, защитната обвивка… Която ме предпазваше от страдания. Бяха ми нужни векове да се науча на дове­рие и откритост към хората, които биха могли да ме наранят с изблиците на собствения си гняв. Това бе главната ми пречка.

Д-р Н. Защо ти беше толкова трудно?

К. Твърде много се влияех от емоциите си, вместо да се уповавам на духовната си сила. Съмнявах се във възможностите си и това се отрази на отношенията ми с другите, които смятах за по-силни и мъдри от мен, а всъщност не бяха.

Д-р Н. Щом тази последна главна пречка е била свързана със самочувствието ти, как виждаш себе си сега?

К. Най-сетне преминах над бездната от болка и страда­ние по мост от цветя. Вече не разпилявам излишно енергията си. (пауза.) Физическите и душевните стра­дания са свързани със самоопределението. Във всеки живот през последните хиляда години развивах и укрепвах характера си… При сурови обстоятелства и се научих да приемам себе си като човешко същество, което не е превъзхождано от другите. Вече не се нуждая от защитна броня, за да постигна това.

Д-р Н. Какво казват съветниците за постиженията ти в стремежа към самоопределение?

К. Доволни са, че издържах на тежкото изпитание. Че в тези толкова прераждания не допуснах обстоятелст­вата да надделеят над истинската ми същност. Рад­ват се, че съм достигнала до по-високо ниво на възможностите си чрез търпение и упоритост.

Д-р Н. Защо мислиш, че е трябвало да претърпиш толкова много в земните си прераждания?

К. Как бих могла да уча другите, ако сама не съм премина­ла през огъня, за да стана силна?

Д-р Н. Добре… (клиентката ме прекъсва, защото послед­ният ми въпрос е извикал в съзнанието й друг образ.)

К. О… Имат изненада за мен. Толкова съм щастлива!

Забележка: В този миг от очите на клиентката ми поти­чат сълзи на радост и очакване на сцената, която ще се разиграе в съзнанието й. Изваждам пакетче носни кърпи и продължаваме.

Д-р Н. Избързай напред и ми кажи каква е изненадата.

К. (развълнувано.) Време е за промоция! Събираме се в храма. Ару, водачът ми, е тук заедно с председателя на съвета. От всички посоки идват магистри и ученици.

Д-р Н. Би ли могла да уточниш колко учители и ученици виждаш?

К. (припряно.) А… Около дванадесет учители и… Може би четиридесет ученици.

Д-р Н. Има ли сред тях някои от твоята основна група?

К. (пауза.) Трима сме. Пристигат и души от други групи, които са готови. Не познавам повечето от тях.

Д-р Н. Долавям известно колебание у теб. Къде са оста­налите от групата ти?

К. (със съжаление.) Все още не са готови.

Д-р Н. Какъв е централният цвят на всички около теб?

К. Ярко, наситено жълто. Нямате представа колко вре­ме ни беше нужно да стигнем дотуК.

Д-р Н. Може би имам. Ще ми опишеш ли процедурата?

К. (въздиша дълбоко.) Всички са в празнично настроение, като на тържествено дипломиране. Подреждаме се в колона и влизаме… Ще седна на катедрата. Ару ми се усмихва с гордост. Получаваме похвала от магистри­те за старанието си. После ни призовават по име.

Д-р Н. Индивидуално?

К. Да… Чувам своето, „Ири”… Приближавам се, за да полу­ча свитък с името си, напечатано отпред.

Д-р Н. Какво друго има върху свитъците?

К. (скромно.) Лично е… Отнася се за препятствията, които са ми отнели най-дълго време… И как съм ги преодоляла.

Д-р Н. Значи в известен смисъл това е повече от дипло­ма? Нещо като очерк за работата ти?

К.Така е.

Д-р Н. Всички ли са с четвъртити шапки и тоги?

К. (бързо.) Не! (после с усмивка.) Оразбирам… Вие се шегувате с мен.

Д-р Н. Е, може би малко. Кажи ми, Ири, какво се случва след церемонията?

К. Събираме се и с някои души с моята специалност обсъждаме бъдещите си задължения. Отново ще се срещ­нем в нови класове и ще използваме способностите си по най-добрия начин.

Д-р Н. Каква е първата ти задача, Ири?

К. Да се грижа за най-младите души. Ще бъде като отглеждане на цветя. Трябва да растат обградени с нежност и разбиране.

Д-р Н. Откъде мислиш, че идват тези нови души?

К. (пауза.) От духовното яйце… Утробата на сътворени­ето… Отделят се като наниз на копринена нишка… подемат ги майките от инкубатора… а после ги поверя­ват на нас. Много е вълнуващо. Отговорността е голямо предизвикателство.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 6+4=?

*