Души на животни и забавления с тях

Спомням си как след лекция в Ню Йорк във времето за въпроси от аудиторията една жена от първия ред ми отправи следното предизвикателство: „Вярвате ли, че котките имат души?” Отговорих с въпрос: „Имате ли котка?” Докато жената се поколеба за момент, приятелката й, която седеше до нея, се усмихна и вдигна ръка. От всички любители на животните, интересува­щи се от това, трябва да бъда най-предпазлив с притежателите на котки. Казах на дамата от Манхатън, че никога не съм хипнотизирал котка и не мога да бъда сигурен. Явно не остана доволна от отговора и добавих, че някои от клиентите ми твърдят, че виждат живот­ни в духовния свят.

Световните религии дълго са водили спорове дали жи­вотните имат души. Източните, например юдеизмът, равнопоставят животинските души с човешките. Юдейската философия е, че съществуват различни духовни нива, като най-низшето са животните, а най-висшето – хората. Мюсюлманите вярват, че животните имат дух, но той не е безсмъртен, тъй като това не са създания, способни да направят съзнателен избор между рая и ада. Според християнството безсмъртна душа притежават единствено праведните човешки същества.

Собствениците на домашни любимци проектират го­ляма част от своята духовна енергия в тях, но влияни­ето й е различно в зависимост от животното и характера му. Дали тези черти представляват душа? Знаем, че животните мислят, но не сме сигурни до каква сте­пен е развита тази способност. Кучетата са предани, котките – гальовни, а делфините притежават сложни речеви умения. Но нима всеки вид рационално мислене, или липсата му, може да бъде критерий дали едно същес­тво има душа?

Всеки, който е притежавал домашен любимец, ще каже, че животните имат индивидуален характер, чув­ства и дори усет за нуждите на стопаните си. Знаем, че те ни носят утеха, когато страдаме емоционално или физически. Домашните любимци могат да повдиг­нат настроението ни и да ни помогнат в преодолява­нето на болката с безрезервното си приятелство и обич. На онези, които смятат, че животните имат само инстинктивни усещания, ще кажа, че ако са спо­собни и на мисловни възприятия, това би означавало, че действително в известна степен притежават инди­видуализирана енергия.

Клиентите ми твърдят, че всяко животно се отли­чава с определено ниво на интелектуална енергия и че човешките души не се придвижват нагоре-надолу по стълбицата от една форма към друга. Енергийните частици варират от сложни форми на живот, като шимпанзетата, до по прости. Въпреки че клиентите ми отричат трансмиграцията, може би всички органични и неорга­нични същности проектират вибрационна енергия на Земята и вероятно са свързани помежду си с някаква цел.

Разговарял съм с клиенти, които са били свързани с различни животни в духовния свят, и според тях всяко от тези същества наистина носи в себе си известна душевна енергия. Но тя не е като човешка душа и освен това не е еднаква. Казват, че след смъртта енергията на животните „съществува в сфери, различни от тази на човешките души”. За хората в транс „сферите” са пространства със специфични особености и функции. Слу­шал съм много показателни разкази за животни в духов­ния свят. Следващият случай е подходящ пример с душа на име Кимойе.

случай петдесети •

Д-р Н. Кимойе, какво обичаш да правиш за развлечение?

К. Честно казано, аз съм тиха, необщителна душа и имам две любими занимания. Когато се отделя от групата си, или се занимавам с градинарство, или играя с жи­вотни.

Д-р Н. Наистина ли отглеждате живи същества в духов­ния свят?

К. Създаването на живи същества от енергия е едно от най-важните ни упражнения тук.

Д-р Н. Разкажи ми за играта с животни.

К. Имам куче, котка и кон. Това са любимците ми от последния живот.

Д-р Н. И просто се появяват, когато поискаш?

К. Не, трябва да ги повикам, защото обикновено не живе­ят в нашите пространства. Аз не мога да отида при тях. Довежда ги гледач. Наричаме тези души куриери.

Д-р Н. Значи куриерът трябва да открие твоя домашен любимец, а не някой, създаден от енергия, както цве­тята в градината ти?

К. Точно така.

Д-р Н. Животните имат ли души, Кимойе?

К. Да, разбира се, но много различни.

Д-р Н. Каква е разликата между животинските и човешките души?

К. Всяко живо същество притежава различни… характеристики. Животните имат по-малки частици енер­гия… По-малък обем, и не са така сложни и многообраз­ни като човешките души.

Д-р Н. За какви други различия знаеш между душите на хората и на животните?

К. Главното освен обема и способностите е, че животин­ските души не се ръководят от его. Не са така погъл­нати от стремеж към индивидуалност като нас. Ос­вен това приемат средата си и се сливат с нея, вмес­то да се борят за контрол като човешките същества. (замълчава за миг, след което добавя.) Можем да се поучим от тях.

Д-р Н. Каза, че животните имат свое пространство в духовния свят. Тогава как установяваш връзка с тях, дори с помощта на душа гледач?

К. (смутена от въпроса ми.) На Земята имат сетивна енергия също като нас… Във физическия свят същест­вуваме заедно… Защо не и в духовния…?

Д-р Н. Добре, Кимойе, но ти каза, че притежават характеристики, различни от нашата интелигентна енер­гия?

Както и растенията ми, но не съм лишена от компа­нията им, ако я желая.

Д-р Н. Спомена, че играещ с кучето си. Може ли енергия­та на едно цвете да се превърне в енергия на куче?

К. Не, защото всяка форма на живот има свой енергиен тип… И не може да премине в друго физическо същест­во от същата планета.

Д-р Н. Това означава ли, че е невъзможно една котка да пренесе енергията си в по-висша форма на живот, как­то и човешко същество да приеме тяло на по-низша, да кажем, на котка, в следващо прераждане?

К. Да, така е. Енергията се създава за определени физически и духовни форми.

Д-р Н. Защо мислиш, че е така?

К. (смее ми се.) Не зная какъв е великият замисъл тук, освен че смесването на душевни типове не е целесъоб­разно.

Д-р Н. Кажи ми, Кимойе, душите на домашните любимци също ли живеят на групи като твоята духовна общ­ност?

К. Казах ви, че не ходя в техните зони. Те не изпитват нужда да ни викат там. Не зная нищо за тези прост­ранства, освен това, което научих от гледача, че има общо разделение на сухоземни, въздушни и водни групи.

Д-р Н. Има ли някаква връзка помежду им в духовния свят?

К. Известно е, че китовете, делфините и тюлените са заедно, враните и ястребите, конете и зебрите и така нататък. Животните имат свои общностни връзки, изградени на основа, непозната за нас… Поне за мен.

Д-р Н. Е?…

К. (прекъсва ме.) Мисля, че ако беше нужно да знаем, щеше да ни бъде казано.

Д-р Н. Добре, да се върнем на това, което спомена в началото – че играеш с домашните си любимци във времето за отдих. Би ли могла да имаш диво животно, например вълк?

К. Само ако е опитомен.

Д-р Н. Можеш ли да ми обясниш това, Кимойе?

К. (замислено смръщва вежди.) Асоциациите с животни в определена обстановка трябва да бъдат ефективни, за да имаме мотивация да работим с определени фор­ми на живот. Кучето ми от Земята може да бъде с мен в духовното ми пространство, където пресъзда­дох къщата и градината си, защото тази обстановка е естествена за него. Свързано е с мен, някога бяхме партньори в игрите. Взаимната ни обич и уважение на Земята се възражда, защото е нещо добро и красиво и за двама ни. Навярно затова е позволено.

Д-р Н. Има ли разлика между душите на домашни и на диви животни от Земята?

К. Мисля, че да. Както казах, душите на животните далеч не са така сложни като човешките. Питомните могат да даряват на хората обич и преданост, от която се нуждаем. Дивите животни не се явяват чес­то в тази зона и не ни разбират много добре. Повече­то не могат да бъдат задържани дълго тук... А и не бива, просто защото живеем в една и съща среда.

Д-р Н. Мислиш ли, че дивите животни се нуждаят от повече свобода?

К. Може би, но душите на всички живи същества имат нужда от свобода на изразяване като нас. Домашните животни… са по-склонни да жертват част от свобо­дата си и да се обвържат с хората, в  замяна на което получават обич, привързаност и закрила. Връзката с домашен любимец се основава на взаимност.

Д-р Н. Кимойе, говориш така, сякаш питомните живот­ни съществуват на Земята, за да служат на хората.

К. Както ви казах, връзката е от полза и за двете стра­ни. Онези от нас, които обичат животните на Земята, вярват, че до известна степен можем да общуваме с любимците си. Когато се завърнем в духовния свят и отново ги видим, всеки от нас в чисто душевно състо­яние, това става по-явно.

Д-р Н. Всички в духовния свят ли са така прибързани към душите на животните като теб?

К. Мнозина не изпитват такава обич към тях. Някои от приятелите ми нямат никакво желание за близост с животинска енергия, дори ако са били свързани с животни на Земята. Предпочитат да прекарват време­то за почивка в други занимания. (след миг добавя.) Те губят от това.

Явно душите гледачи са вид специалисти. Не съм по­падал на много клиенти с такава ориентация, но любителите на домашни животни високо ценят работата им. Не е като тази на пазачи в зоологическа градина. Веднъж попитах клиент, който имаше известни позна­ния, за уменията, необходими за тази специалност, за старата си хрътка Сократ, любимец на семейството в продължение на петнадесет години. Въпросът ми бе да­ли щом душевното ми съзнание може да пресъздаде до­ма ми и моето физическо тяло между прераждания, бих могъл да възстановя и образа на кучето си. Отговорът бе следният:

„Ако сте достатъчно напреднал в създаването на енергия, бихте го постигнали. Но дори и да притежавате такива умения, кучето ви няма да бъде така реално, както ако потърсите помощта на специалист. Всяка душа – гледач на животни, е способна да открие искрата душевна енергия, която не е умряла със Сократ, и да възстанови образа му точно както го помните. Домаш­ният ви любимец ще ви познава и ще може да играе с вас, когато пожелаете, а после да си тръгва.”

Очевидно специалистите – гледачи на животни, са души, свързани със Земята, притежаващи дарбата да откриват и възстановяват същността на някои по-низши форми на живот. Мисля, че това са творци, които имат желанието и способността да запазят тези фор­ми за нас в духовния свят, защото самите те изпитват обич към съществата от нашата планета.

Връзката с животни на Земята може да има кармични аспекти и това да е друга причина за съществуване­то на специалността гледач в духовния свят. Имах клиентка, която днес е активен защитник на правата на животните и се е борила за облекчаване на страданията им във всичките си прераждания след живота си в Австрия в началото на шестнадесети век. Тогава била малкият син в семейство, което се занимавало с клане на крави и свине за продай, и работата на родителите травматизирала момчето. Сега клиентката нарича живот­ните „моите деца”. През живота си, както и между прераждания, прекарва свободното си време с тях. Сли­ва се с енергията им в зоната, наречена „пространство за трансформация”, за да проникне в тяхната съзнател­ност. Кимойе описа същото преживяване, когато по вре­ме на сеанса каза: „Влизам в помещението, където има поле от програмирана животинска енергия, което ми позволява да изпитам това, което чувстват животни­те. Така добивам способността да ги разбирам на Земята.” И за двете клиентки заниманието е едновременно отдих и учение.

Пространството за трансформация

По време на дългото си обучение душите имат възможност да изучават и практикуват много изкуства. Една от учебните зони, за която писах в „Пътят на душите”, е сферата за духовна трансформация. Много души – и млади, и стари – могат да научат доста във времето между преражданията, прекарано в тази зона. Младите се запознават с някои изкуства, които биха могли да съ­будят интереса им, а по-старите усъвършенстват уме­нията си. Когато описвам това преживяване, използвам аналогия с холокамерата на космическия кораб в телеви­зионния сериал „Стар трек”. Въпреки че някои прилики ме подтикващ към това сравнение, пространството за тран­сформация е много повече от симулаторна зала.

В него душите могат не само да проникват в енерги­ята на животните. Тук е възможно сливане с всяко познато живо същество или предмет. За да разберат същността на всички създания на Земята, дори неживите, душите се съединяват с различни същности. Включително огън, газ и течност. Могат и да станат напълно аморфни, за да уловят всяко чувство или настроение, свързано с това състояние.

Пиша за пространството за трансформация в разде­ла за отдих и развлечения, защото повечето души отна­чало започват да го използват просто за удоволствие от променящата се енергийна форма. Много от клиен­тите, с които съм разговарял, предпочитат да провеждат подобни упражнения в истинска физическа обстановка в други светове. Ще се върна на тази тема в следващата глава. Както споменах, за повечето души тези занимания далеч не са само забавление. Следващи­ят случай е кратък пример как пространството за тран­сформация закалява и укрепва душевното съзнание.

• случай петдесет и първи •

Д-р Н. Защо реши да дойдеш в пространството за тран­сформация?

К. Понякога се отделям от духовната си група, защото искам да преживея всичко, което мога да изпитам в тази зала. Тук влизам в енергийните екрани, за да слея енергията си със слоевете на състрадание. Енергийни­ят поток ме привлича… Той е част от душата ми.

Д-р Н. Ако обичаш, обясни ми какво представлява този енергиен поток.

К. Специфични струи пречистена енергия. Сливам се с ивицата на състрадание.

Д-р Н. Кой е създал тази струя за теб в трансформаци­онното пространство?

К. Не зная. Влизам, съсредоточавам се върху това, което искам, и го получавам. Колкото повече практикувам, толкова по-силна става енергията и ползата за мен е все по-голяма.

Д-р Н. Не виждам защо е необходимо да идваш в това пространство, за да изпиташ състрадание, щом можеш да изживееш същото и на Земята.

К. Така е, но трябва да разберете, че когато отида на Земята и посветя енергията си на лечението на други­те, до края на живота ми тя значително отслабва, защото не съм опитен колкото лечител специалист.

Д-р Н. Добре. Щом си тук за такава ободряваща процеду­ра, би ли могъл да ми дадеш по-конкретен пример какво ти се случва в пространството за трансформация?

К. (въздиша дълбоко.) Мога да идентифицирам болката, но за да я извлека от човешкото тяло, я поемам. Това ме прави безсилен. Поглъщам светлината, вместо да я отразявам. Тук мога да усъвършенствам умението си.

Д-р Н. По какъв начин?

К. Уча се да контролирам енергията си, а не да поемам болката. Енергийната струя на състраданието е ка­то басейн с течност, в който мога да плувам и да стана част от емоцията в едно преживяване, което е толкова лично, че не мога да ви го опиша. Помага ми да запазя спокойствие в море от враждебност. Прекрасно е… Чувствам се… жив.

Разказите за трансформационното пространство съз­дават впечатление за изживяване, подобно на еуфория. Не бих могъл да кажа дали духовните струи концентри­рана енергия, която, изглежда, трансформира душите за известно време, са реални, или симулативни, защото све­денията ми за тях са противоречиви. Това се дължи на факта, че клиентите ми виждат духовния свят като абсолютна реалност, а наричат пространството за тран­сформация изменена реалност. Има един постоянен кри­терий, който ми помага да разграничавам тези предста­ви в съзнанието си. Работните модели на реалности, ко­ито са временни и някога ще изчезнат, са илюзорни. Веч­ният свят на душите, които анализират и преценяват този процес, според клиентите ми е постоянно състоя­ние на съзнателност. Пространството за трансформа­ция е зона, създадена за духовно усъвършенстване.

By admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 2+1=?

*