Раждане на душите

5.

Системи от  духовни групи

Раждане на душите

Мисля, че е уместно да започна изследване­то на живота на душата със създаването й. Много малко от клиентите ми имат достатъчен капаци­тет на паметта, за да се върнат към началото на съществуването си като енергийни частици. Получа­вам сведения за ранния живот на душите от някои начинаещи. Тези млади души имат по-кратка история и в духовния свят, и извън него, така че все още па­зят пресни спомени. Но в най-добрия случай душите от първо ниво помнят откъслечни моменти от съз­даването на своята същност. Следващите цитати от двама начинаещи илюстрират това:

„Душата ми беше създадена от голяма безформена маса, по­добна на облак. Бях откъснат като малка частица енергия от тази пулсираща синкава, жълта и бяла светлина. Пулсациите изтласкваха късчета душевна същност. Някои се върнаха и отново бяха абсорбирали, но аз продължих навън и се понесох за­едно с другите. Следващото, което помня, е светло простран­ство, пълно с любящи същества, които се грижеха за мен.”

„Помня, че се намирах в нещо подобно на инкубатор, където бяхме като неизлюпени яйца в пчелна пита. Когато добих по­вече съзнателност, разбрах, че се намирам в детския свят юрас. Не зная как съм се озовал там. Бях като яйце в ембрионно флуидно състояние, което чака да бъде оплодено, и усещах, че има още много килийки с млади ефирни същества, които се пробуждаха след мен. Група майки, красиви и грижовни… Проби­ваха мембраните ни и ни освобождаваха. Обгръщаха ни струи интензивна подсилваща светлина и звучеше музика. Осъзнава­нето ми започна с любопитство. Скоро бях отведен от юрас при другите деца, в по-различна обстановка.”

Рядко чувам подробни описания на духовната люпилня от някои много напреднали души. Това са специалистки, известни като „майките от инкубатора”. В следващия случай разговарям с представителка на това съсловие, която е забележителна душа от пето ниво на име Шона.

• случай двадесет и шести

Тази клиентка е детски специалист и в духовния, и във физическия свят. В сегашния си живот работи чрез хоспис със сериозно болни деца. В миналото си прераждане е била полякиня, която, макар и не от еврейски произ­ход, постъпила като доброволка в немски интернат през 1939-а. Работела като сервитьорка и помощничка в кух­нята на офицерите, но това било само предлог. Целта й била да бъде близо до интернираните еврейски деца и да им помага с каквото може. Понеже живеела в близкия град, през първата година имала възможност да напус­не, когато пожелае. После войниците забранили да се излиза от лагера и тя починала там. Тази напреднала душа би могла да оцелее по-дълго, ако бе взела повече от тридесет процента от енергията си, за да издържи на тежките изпитания. Но както доста души от пето ни­во, била твърде самоуверена.

Д-р Н. Шона, кое е най-важното ти преживяване между преражданията?

К. (без колебание.) Отивам в… Инкубатора, където се излюпват душите. Аз съм майка, нещо като акушерка.

Д-р Н. Искаш да кажеш, че работиш в  духовната люпилня?

К. (развълнувано.) Да, помагаме на новите да излязат на бял свят. Улесняваме ранното им развитие… С топло­та, нежност и грижи. Посрещаме ги.

Д-р Н. Ако обичаш, опиши ми обстановката на това място.

К. Прилича на… газообразна… пчелна пита, над която се вият струи енергия. Много е светло.

Д-р Н. Като говориш за пчелна пита, нима искаш да кажеш, че люпилнята има структура на кошер?

К. Хм, да… Въпреки че самият инкубатор представлява огромен център, който не изглежда ограничен от вън­шни измерения. Новите души имат свои килийки, в които остават, докато пораснат достатъчно, за да бъдат изведени.

Д-р Н. Като майка в инкубатора кога за първи път виждаш новите души?

К. Намираме се в приемното помещение, което е част от инкубатора, в единия край на центъра. Новородените са малки късове бяла енергия в златиста обвивка. Бавно и тържествено се придвижват към нас в колона.

Д-р Н. Откъде?

К. В нашия край на голямото хале цялата стена е запъл­нена с разтопена маса от интензивна енергия и… жиз­неност. Като че ли не се зарежда от обикновен източник на топлина, а от някаква изумителна любяща сила. Тази маса пулсира и се вълнува в красиво плавно движение. Цветът й е като вътрешността на клепа­чите ви, когато погледнете към слънцето със затво­рени очи в ясен ден.

Д-р Н. И виждате как душите излизат от тази маса?

К. Тя започва да се издува, никога два пъти на едно и също място. Издутината се увеличава и се превръща в без­формена буца. Разтварянето й е вълнуващ момент. Ражда се нова душа. Тя е напълно жива и притежава неповторим характер.

Забележки: Друга клиентка от пето ниво описа инкубацията по следния начин: „Виждам яйцевидна маса с пулси­раща навън и навътре енергия. Когато нарасне, излъчва нови частици душевна енергия. Когато се свие, мис­ля, че всмуква обратно неуспелите да се отделят.” Поради някаква причина тези души не са могли да направят първата стъпка към своята индивидуалност.

Д-р Н. Какво виждаш отвъд тази маса, Шона?

К. (дълга пауза.) Прекрасно оранжево-жълтеникаво сия­ние. Зад него има виолетова тъмнина, но не студен мрак... Това е вечността.

Д-р Н. Можеш ли да ми кажеш повече за колоната от нови души, които идват към вас от масата?

К. Новоизлюпените души бавно се носят към местата, където стои по някоя майка като мен.

Д-р Н. Колко други майки виждаш?

К. Наблизо има пет… които, както аз… все още се обуча­ват.

Д-р Н. Какви са задълженията на една майка в инкуба­тора?

К. Обикаляме около излюпващите се и ги… подсушаваме, когато златистата им обвивка се разтвори. Движат се бавно, за да можем нежно да прегърнем малката им енергийна маса.

Д-р Н. Какво означава „подсушавате”?

К. Изсушаваме… влажната енергия на новата душа, така да се каже. Не мога да обясня всичко това на човешки език. Нещо като уплътняване на новата бяла енергия.

Д-р Н. Значи главното, което виждаш сега, е бяла енергия?

К. Да, когато стигнат до нас… отблизо… забелязвам синьо-виолетово сияние около тях.

Д-р Н. От какво мислиш, че е то?

К. (пауза, после тихо.) О… Сега виждам… Нещо като пъп­на връв… Енергийната нишка, която ги свързва една с друга.

Д-р Н. Описанието ти ме накара да си представя дълга перлена огърлица. Душите приличат на наниз перли. Така ли е?

К. Да, по-скоро са като редица перли върху сребрист конвейер..

Д-р Н. Добре, кажи ми, когато прегръщаш всяка нова душа… И я подсушаваш… Това ли й вдъхва живот? 

К. (бързо реагира.) О, не. Чрез нас… Но не от нас… Струи жизнена сила, любяща и всезнаеща. Това, което преда­ваме с вибрациите си при изсушаването на новата енергия, е… Същността на началото… Надеждата за бъдещи постижения. Майките го наричат „прегръдката на любовта”. Помагаме на душите да осъзнаят какви са и какви могат да станат. Когато прегърнем с обич новата душа, й предаваме разбирането и съчув­ствието си.

Д-р Н. Да продължим с вибрационната прегръдка. В този момент новата душа има ли вече свой характер? До­бавяте ли, или отнемате от дадената й индивидуал­ност?

К. Не, при появата си тя вече носи своя характер, въпреки че новите души все още не осъзнават кои са. Ние се грижим за тях, съобщаваме на новоизлюпеното същес­тво, че е време за начало като… разпалваме енергия­та на душата, я караме да осъзнае, че съществува. Това е мигът на пробуждането.

Д-р Н. Шона, моля те, помогни ми да разбера нещо. Мисля си за медицинските сестри в земните родилни домове. Те нямат представа какъв човек ще излезе от новоро­деното бебе, за което се грижат. И с вас ли е така… Или познавате безсмъртния характер на новите души?

К. (смее се.) Работата ни е подобна на тази на земните бавачки, но това не е човешко родилно отделение. В момента, когато прегърнем новите, вече знаем нещо за тяхната индивидуалност. Характерните им черти стават по-очевидни, когато съединим енергията си с тях, за да укрепнат. Така можем да използваме по-ефективно вибрациите си, за да активираме… да събу­дим тяхната съзнателност. Всичко това е част от началото,

Д-р Н. Като стажантка, как доби това познание за при­лагането на вибрации върху новите души?

К. Всяка нова майка трябва да се научи. Ако не се справи както трябва, има опасност новоизлюпените да продължат, без да се чувстват напълно готови. В такъв случай се налага някоя от старшите да се намеси по-късно.

Д-р Н. Би ли изяснила още нещо, Шона? По време на „прегръдката на любовта” ти и другите майки дола­вяте ли някакъв ред в типовете самоличност на раждащите се души? Например възможно ли е десет смели да бъдат последвани от десет по-предпазливи?

К. Това е твърде машинален подход! Всяка душа е уникал­на в целостта на характера си, създаден от съвършен източник, който не мога дори да започна да описвам. Уверявам ви, че няма две еднакви души… И никога няма да има!

Забележка: Чувал съм от няколко други клиентки, че една от главните причини всяка душа да е различна от другите е, че когато източникът „изстрелва” енер­гийни частици, за да създаде душа, цялостната му маса претърпява едва забележими, но необратими про­мени. Следователно източникът е нещо като духовна майка, която никога не създава близнаци.

Д-р Н. (настойчиво, очаквайки клиентката ми да ме поправи.) Мислиш ли, че всичко е напълно случайно? И няма никакъв подбор по сходни черти? Сигурна ли си, че е така?

К. (раздразнено.) Това знае само създателят. Има души с по няколко подобни качества, но има и напълно раз­лични, макар и родени наведнъж. Комбинациите са сложни. Като майка, долавям всяка основна черта и затова мога да ви кажа, че не съществуват две души с еднакъв характер.

Д-р Н. Добре…(клиентката ме прекъсва.)

К. Имам чувството, че отвъд сводестия вход съществу­ва всемогъщо присъствие, което управлява всичко. Дори и да има някакъв ключ към енергийните същнос­ти… Не е нужно да го знаем…

Забележка: По време на сеансите си с най-голям интерес очаквам именно такива моменти. Опитвам се да надникна през вратата към всемогъщия източник, но едва успявам да я открехна.

Д-р Н. Моля те, кажи ми какви чувства събужда у теб това присъствие, енергийната маса, която изпраща новите души при вас. Навярно ти и другите майки сте се замисляли за произхода на душите, въпреки че не можете да видите силата, която ги създава?

К. (шепнешьом.) Усещам, че източникът е… наблизо… но може би не извършва фактическия процес на… съз­даването…

Д-р Н. (тихо.) Искаш да кажеш, че е възможно енергийна­та маса да не е истинският създател?

К. (смутено.) Мисля, че има сили, които помагат… Не зная.

Д-р Н. (опитвам друга тактика.) Новосъздадените души имат и недостатъци, нали, Шона? Ако бяха съвърше­ни, нима би имало причина съвършеният източник да създава всички нови?

К. (колебливо.) Всичко тук изглежда напълно съвършено.

Д-р Н. (за малко сменям темата.) Само с души, които ще дойдат на Земята, ли работиш?

К. Да, но биха могли да отидат на всякакви места. Само малка част идват на Земята. Има много физически светове, подобни на земния. Наричаме ги „светове на

удоволствие” и „светове на страдание”.

Д-р Н. А след като си натрупала опит от прераждания, знаеш ли кога една душа е готова да дойде на Земята?

К. Да. Зная, че души, които идват в светове като земния, трябва да бъдат силни и издръжливи заради болката, която ще преживеят наред с радостта.

Д-р Н. И аз мисля така. А когато човешките тела окажат вредно влияние върху тези души, особено млади­те, причината е в тяхното несъвършенство. Вярно ли е това?

К. Предполагам, че да.

Д-р Н. (продължавам.) Което ме навежда на мисълта, че трябва да се потрудят, за да укрепнат и добият пълна просветеност. Съгласна ли си?

К. (дълга пауза, последвана от въздишка.) Мисля, че съ­вършенството е заложено… в новосъздадените. Разви­тието започва с разбиване на невинността на новите души не защото имат вродени недостатъци. Преодо­ляването на пречки ги прави по-силни, но придобитите несъвършенства не могат да бъдат напълно заличени, докато всички души се съединят… И престанат да се прераждат.

Д-р Н. Няма ли да бъде трудно, щом непрекъснато се създават нови души, които заемат местата на спре­лите да се прераждат на Земята?

К. И това ще свърши, когато всички хора… От всички раси и националности се обединят. Затова ни изпра­щат да работим на места като Земята.

Д-р Н. Значи, щом обучението ни завърши, и Вселената, в която живеем, ще умре, така ли?

К. Може би дори по-рано. Няма значение, съществуват и други. Вечността е безкрайна. Важен е процесът, кой­то ни позволява да… натрупаме опит, да се изявим и… да се учим.

Преди да продължа с еволюцията на душите, ще изтъкна разликите, които установих за съществуването им, след като бъдат създадени:

1. Има частици енергия, които се връщат обратно в енергийната маса, преди дори да стигнат до инкубатора. Не зная причината за тези „аборти”. Други, които влизат в люпилнята, трудно осъзнават своята индивидуалност в ранните етапи от развитието си. По-късно се включват само в колективни занимания и, изглежда, никога не напускат духовния свят.

2.   Съществуват енергийни частици с индивидуална ду­ховна същност, които нямат склонността или необ­ходимия потенциал да се прераждат във физическа форма. Обитават само безплътни светове и лесно се придвижват между измеренията,

3.   Някои енергийни частици с индивидуална душевна същ­ност се прераждат само във физически светове. Тези души лесно добиват познания в духовните сфери между преражданията си. Не бих ги нарекъл пътешественици между измеренията.

4. Други енергийни частици притежават способността и желанието да се прераждат и функционират като индивидуалности в различни типове физическа и духов­на обстановка. Това не означава, че са по-малко или повече просветени, отколкото другите. Но разшире­ният им практически опит им дава много възможности за специализация и поемане на отговорности. Осъществяването на големия план за новородената душа започва бавно. Когато бъдат изведени от люпилнята, някои от душите не се прераждат скоро и дори не се включват веднага в духовни групи. Ето едно описание на преходния период от все още пресните спомени на млада душа от първо ниво, само с две прераждания зад гърба си:

„Преди да бъда присъединен към духовната си група и да започна да идвам на Земята, помня, че получих възможността да поживея като светлинна форма в полуфизически свят. Беше по-скоро духовен, отколкото физически, защото обстановката не бе съвсем плътна и нямаше биологичен живот. Виждах около себе си други млади души и можехме лесно да се придвижваме по повърхността като наподобяващи човешка фигура светещи крушки. Не правехме нищо… Просто съществувахме… И доби­вахме представа какво е да имаш тяло. Въпреки че обстановката беше астрална, а не временна, се научихме да общуваме едни с други като същества, живеещи в общност. Нямахме никакви отговорности. Цареше утопична атмосфера на без­гранична любов, сигурност и спокойствие. Тогава разбрах, че нищо не е статично и този етап, началният, е най-лесният от нашето съществуване. Че скоро ще обитаваме свят, в който няма да бъдем защитени, и места, където ще имаме спомени за болка и самота, както и за удоволствия, и ще се учим от този опит.”

Духовни пространства

Докато са в транс, клиентите ми описват визуално ду­ховния свят, като използват земни символи. Сами съз­дават образи въз основа на планетарния си опит от прераждания или водачите им подготвят за тях позна­та обстановка, грижейки се за спокойствието им. След беседите ми за този аспект на несъзнателната памет често някои от слушателите са казвали, че въпреки сво­ята смисленост описанията не звучат правдоподобно. Как е възможно в духовния свят да съществуват класни стаи, библиотеки и храмове?

В отговор на тези въпроси обяснявам, че спомените ни за минали наблюдения са метафорично представени от днешна гледна точка. Случки от целия живот оста­ват в  душевната ни памет завинаги. В духовния свят един храм не представлява истински образ на здание от каменни блокове, а по-скоро визуализация на значението, което има този храм за душата. Когато се завърнем на Земята, спомените за минали събития от духовния ни живот са възстановки на обстоятелства и събития, ос­новани на разбирания и съзнателно познание. Винаги, ко­гато извличам спомени от клиентите си, информация­та в паметта на душевното им съзнание се преработва от човешкото. Независимо от словесните им картини на духовните пространства винаги се интересувам от функционалните аспекти на тяхното предназначение.

Щом новите души напуснат защитните си пашкули, влизат в общностни взаимоотношения. Когато започ­нат да се прераждат, разказите им за места и структури, които виждат между животите си, се доближават до тези на по-старите души, идвали на Земята. Понякога описанията не са толкова земни. Чувал съм за стъклени сгради, подобни на катедрали, огромни кристални коридори, геометрични постройки с множество ъгли или гладки куполообразни помещения без ясни граници. Понякога клиентите ми казват, че пространството, в кое­то се намират, няма определена структура, а представ­лява безкрайна поляна с цветя или обширна местност с гори и езера. Хората под хипноза изразяват удивление, докато разказват как се носят към мястото си в духов­ния свят. Някои от тях са така поразени, че не могат съвсем ясно да опишат какво виждат.

Слушал съм и доста разкази за преходите на душите от едно място на друго. Следващият цитат е от кли­ент от четвърто ниво, който използва геометрични фигури, за да опише различните обстановки, които наблюдава:

„Често пътувам из духовния свят. Геометричните форми, които виждам, отразяват определени функции. Пирамидите са за уединение, медитация и лечение. Правоъгълните форми – за обмисляне на отминалия живот и учение. Сферите служат за преглед на бъдещи животи, а цилиндричните портали са отп­равни точки за пътувания към други светове и добиване на познания. Понякога минавам през големи оживени духовни цен­трове, като летища, в които телепатически се изпращат съ­общения. Представляват огромни цилиндри с насочени преда­вателни линии, излъчвани от всяка душа. Препълнени са, но има добра организация. (смее се.) Не може да се избързва, иначе бихте изпратили лъча си извън помещението. Тези центрове са транспортни възли с персонал, който определя направленията и отговаря на въпроси на пътници. Движението е плавно и спокойно и се чуват приятни хармонични звуци, за които душите вибрационно се захващат и поемат по направленията си.”

В индийските „упанишади” се твърди, че след смърт­та запазваме сетивната си памет. Вярвам в теорията от този стар философски текст, че сетивата, емоции­те и човешкото его са пътят към безкрайния опит, от който безсмъртната душа добива физическо познание. Един от клиентите ми говори за това по убедителен начин:

„В духовния свят можем да пресъздадем всичко, което поискаме, за да ни напомня за места и неща, които сме харесвали на Земята, физическите ни симулации са почти съвършени, на някои дори се струват абсолютно точни. Но без тяло… Е… За мен са просто имитации. Обичам портокали. Мога да създам портокал тук и дори да възпроизведа характерния му сладникав вкус. Все пак не е същото като да хапна портокал на Земята. Това е една от причините да се наслаждавам на физическия си живот.

За разлика от коментара на този клиент съм чувал други да казват, че духовният свят е истинската реал­ност, а земният – илюзия, създадена, за да се учим. Мо­же би тук няма противоречие. Вкусовите рецептори на земните хора са силно развити. Затова портокалите и човешките същества съществуват в хармония. Има сте­пени на реалност. Това, че нашата вселена представля­ва тренировъчна площадка, не означава, че е нереална, а само краткотрайна. Нещата, които може би са времен­на илюзия за земните обитатели, не оспорват факта, че за физически живия човек насладата от вкуса на портокала е по-голяма, отколкото тази на душата от подо­бието, което е създала. За сметка на това реалността на духовния свят, съществуващ между измеренията, къ­дето нищо не е абсолютно, позволява на душата да до­бие огромен опит, който далеч не се вмества във физическите представи.

Когато клиентите ми описват духовните си центро­ве, те представляват чудни образи за тях. Със сигур­ност всички културни стереотипи, както и аспектите на метафорична символика, запомнени от човешкото съзнание, играят роля, но това не прави драматичните възстановки в духовния ни живот по-малко реални. Ко­гато душата се завърне на Земята, забравила натрупа­ното познание, тя трябва да се приспособи към нов мозък без съзнателна памет. Новороденото бебе все още няма никакъв минал опит. След смъртта важи обратно­то. Спиритуалният хипнотерапевт разчита на две сили при регресия. От една страна, работи душевното съзна­ние с огромния си запас от спомени за минали прераждания и духовен живот, а, от друга – съзнателната памет на сегашното тяло, чрез която клиентът създава описа­ния, докато е под хипноза. Човешкото съзнание не е изключено по време на хипнотичен сеанс. Ако бе така, кли­ентът не би могъл да разговаря свързано с терапевта.

Памет

Преди да продължа с анализа си на това, което виждат клиентите ми под хипноза в духовния свят, бих искал да се спра на разграничаването между паметта и ДНК. Има хора, които вярват, че всички спомени се носят от ДНК – така си осигуряват спокойствие с отричането на прераждането, което смятат за научна позиция. Естествено всеки има пълно право да не вярва в прераждането поради каквито и да е лични съображения, религиозни или други. Но да се твърди, че всички спомени за миналия ни живот произхождат от генетиката и са пренесе­ни в клетките ни чрез ДНК от далечни прадеди, според мен е неоснователно поради няколко причини.

Несъзнателните спомени за травми от предишен жи­вот могат да пренесат следи от сериозно физическо увреждане на отдавна мъртвото тяло в новото, но то­ва не се дължи на ДНК. Тези молекулярни кодове са съв­сем нови и са се появили на бял свят със сегашното ни материално тяло. Отношенията и разбиранията на ду­шевното съзнание въздействат върху биологическото. Има изследователи, които вярват, че вечният ни интелект, носещ отпечатъка на енергийни влияния и споме­ни от минали прераждания, може да въздейства върху ДНК. Всъщност има безброй други елементи, например мисловни изводи, които пренасяме в новото си тяло от стотици предишни животи. Това включва и преживяванията ни в духовния свят, където нямаме тела.

Съществен аргумент против ДНК-паметта за ми­нали времена е огромният обем информация, събрана за преражданията. Телата, които сме имали в предишни животи, почти никога не са свързани генетически със сегашните ни семейства. Ако в един живот съм бил член на семейство Смит заедно с другите от духовната си група, е възможно в следващия всички да изберем да бъ­дем от семейство Джоунс. Но не бихме се върнали от­ново във фамилията Смит, както ще обясня по-подроб­но в седма глава. Много от клиентите ми са имали пре­раждания в Кавказ, ориента и Африка без никаква нас­ледствена връзка. Освен това как е възможно спомени­те ни за прераждания в други форми на живот да идват от клетките на човешката ДНК, която съществува само на Земята? Отговорът е прост. Така наречената генетична памет е всъщност душевната памет, произ­тичаща от несъзнателния ни ум.

Разделям паметта на няколко категории:

1. Съзнателна памет. Към това състояние на мисълта се отнасят всички спомени, съхранени от мозъка на биологичното ни тяло. Проявяват се чрез съзнателно­то его, което познава само физическата ни планета и се е приспособило към нея. Съзнателната памет се влияе от сетивния опит и всички биологични инстинкти, както и от емоционалните преживявания. Понякога тя ни изневерява, защото притежаваме защитни механизми да преценяваме кое от информацията, по­лучавана чрез петте сетива, да бъде съхранено.

2. Безсмъртна памет. Спомените от тази категория, изглежда, идват от подсъзнанието. Подсъзнателната мисъл силно се влияе от телесните функции, които не са подвластни на съзнателен контрол, като например сърдечния ритъм и отделянето на хормони. Но тук избирателно може да се съхранява и съзнателна ин­формация. Безсмъртната памет носи спомените за произхода ни в този и в миналите физически животи. Тя е хранилище за голяма част от психиката ни, защо­то подсъзнанието представлява мост между съзна­телния и свръхсъзнателния ни ум.

3. Духовна памет. Това са спомените, произтичащи от свръхсъзнанието на душата. Ако съзнанието, интуи­цията и въображението се изразяват чрез подсъзнани­ето, те се извличат от този по-висш източник. Веч­ното ни душевно съзнание се е развило от висша мис­ловна енергия отвъд самите нас. Може би изглежда, че вдъхновението струи от безсмъртната памет, но има и по-висш интелект извън биологичния ни ум, който представлява част от духовната памет. Понякога се заблуждаваме относно източника на духовни мисли. Смятаме ги за своя лична памет, а всъщност духовна­та памет е информацията, натрупана при общуване­то с други същества във вечността на съществуването ни.

Общностни центрове

Следващият ми случай илюстрира визуалните асоциа­ции, с които клиентите в състояние на свръхсъзнателност описват спомените за завръщането си у дома. Идентификацията с древна Гърция не е нещо необичайно. Слу­шал съм визуализации, които са толкова футуристични и сюрреалистични, че позволяват малко сравнения със Земята. Хората често ми казват, че не могат адекватно да опишат с думи образите, които виждат. Щом поведа клиентите от дверите на духовния свят към пространства, в които започват да общуват с други духове, ги обзема въодушевление.

В случай 27 клиентката, чието духовно име е Ариани, свързва своите преживявания след края на последния си минал живот с гръцки храм. Може би не е изне­надващо, понеже много от клиентите ми са имали прераждания във времето, когато древна Гърция е блес­тяла с развита цивилизация в един свят на невежество. В изкуството, философията и управлението наро­дът й е оставил забележително наследство и предизви­кателства за бъдещите поколения. Това общество се е стремяло да обедини рационалното с духовното позна­ние, за което свидетелстват спомените на клиентите ми, които някога са били част от тази златна епоха. Последният живот на Ариани в древна Гърция е бил през втори век преди Христа, малко преди да започне римската окупация.

• случай двадесет и седми •

Д-р Н. Когато наближаваш духовния си център, Ариани, какво виждаш там?

К. Красив гръцки храм с ослепително бели мраморни ко­лони.

Д-р Н. Сама ли създаде образа, или някой друг го проектира в съзнанието ти?

К. Наистина е тук, пред мен! Точно както си го спом­ням… Но… може би някой ми помага… Моят водач… Не съм сигурна.

Д-р Н. Познаваш ли този храм?

К. (усмихва се.) Отлично. Представлява кулминацията на поредица важни животи, за които бях забравила на Земята.

Д-р Н. Защо този храм означава толкова много за теб?

К. Това е храмът на Атина, богинята на мъдростта. Бях жрица там… Една от четирите. Задължението ни бе­ше да поддържаме пламъка на знанието. Гореше върху гладък плосък камък в средата на храма с изсечен надпис.

Д-р Н. Какво означаваше надписът?

К. (пауза.) А… главно… да търсим истината навсякъде. А пътят към истината е стремежът към хармония и красота във всичко, което ни заобикаля в живота.

Д-р Н. (преструвайки се на наивен.) Само това ли правех­те? Грижехте се пламъкът да не загасне?

К. (с известно раздразнение.) Не, беше място за учение, в което една жена можеше да участва. Огънят символи­зираше свещения пламък на истината в сърцата ни. Вярвахме в свещената мощ на един бог и подчинени на него божества, представляващи части от тази цент­рална сила.

Д-р Н. Нима искаш да кажеш, че ти и останалите жени сте имали монотеистични вярвания?

К. (усмихва се.) Да, и сектата ни се разпространи извън храма. Властите вярваха, че в сърцата си сме чисти, и не ни смятаха за интелектуална каста. Повечето от тях всъщност не разбираха целите ни. Виждаха Атина в една светлина, а ние – в друга: за нас пламъкът означаваше, че разумът и чувствата не са в противоборство. Храмът ни поставяше съзнанието над суеве­рията. Вярвахме и в равенството между половете.

Д-р Н. Предполагам, че с тези радикални разбирания сте си навлекли гнева на застъпниците на патриархални­те порядки?

К. Да, накрая се случи точно това. Толерантността им изчезна, а и сред собствените ни редици имаше интри­ги и предателства. Мотивите ни бяха изопачени. Уп­равниците, които губеха властта си, смятаха, че до­принасяме за корупцията в държавата, и ни принудиха да прекратим съществуването на учението си.

Д-р Н. И след тази поредица прераждания в Гърция ти пожела да отнесеш образа на храма със себе си в духов­ния свят?

К. Би могло да се каже. За мен и приятелите ми този живот и няколко предишни в Гърция бяха връх на разу­ма, мъдростта и духовността. Трябваше да чакам дълго време, докато отново мога да изразявам същи­те чувства в женско тяло.

Когато въведох Ариани в нейния храм, тя видя ог­ромна правоъгълна галерия без таван, с около хиляда посетители. Тези души представляваха голяма вторич­на група, разделена на по-малки общности, наречени ос­новни групи, броят на душите в които варира от три до двадесет и пет. Собствената й група се намираше вдяс­но, към дъното на помещението. (вижте фигура 1, кръг а.) Ариани вървеше към приятелите си, придружена от своя водач. После сподели какво чувства завръщащата се душа при влизането си. Многократно съм чувал опи­сания на тази сцена, в която участват голям брой ду­ховни групи в различна по структура обстановка. В свръхсъзнанието на хората сборният пункт може да бъде ам­фитеатър, двор на замък, училищна зала или храм.

Фигура 1. Голямата зала на общностния център

Диаграмата отразява как изглеждат на пръв поглед събраните на едно място голям брой основна общностш групи души, които стават огромна вторична група от около хиляда. Основна група а е общността на клиентката.

Д-р Н. Ариани, помогни ми да добия представа как се чувстваш, докато вървиш през тълпата към своята общност.

К. (развълнувано.) Вълшебно е, но същевременно и стра­ховито. Следвам водача си и се придвижваме на зигзаг между другите групи, някои от които са насядали в кръг; а други стоят прави и разговарят. В началото повечето не ми обръщат внимание, защото са непоз­нати. По-нататък някои учтиво кимат за поздрав по случай завръщането ми. Когато сме на половината път, тези, които ме виждат, реагират по-емоционал­но. Един мъж, който беше мой любим в два минали живота, става, целува ме и пита как съм. Все повече души от други групи ми се усмихват и махат с ръка. Някои, които само бегло съм познавала при преражданията си, одобрително вдигат палци. После, когато минавам покрай групата, съседна на моята, виждам родителите си. Прекъсват заниманието си и измина­ват краткото разстояние между двете ни общности, за да ме прегърнат и окуражат. Накрая стигам до своята група и всички ме приветстват с добре дошла.

Около половината от клиентите ми виждат големи духовни сборища при пристигането си. Другите разказват, че се срещат само със своята общност. Визуални­ят образ на голяма или малка група може да бъде разли­чен за една и съща душа след различните й прераждания. Основната група души, с които сме най-близки, могат да се явят пред новопристигналия и като весела компа­ния в спокойна природна обстановка, например сред по­ляна с цветя.

Независимо дали обстановката е затворено прост­ранство, или открита местност, фигури 2 и 3 илюстрират това, което виждат повечето души при първия контакт с групите си. В тези случаи наоколо не се забеляз­ват други общности. На фигура 2 приветстващите ду­ши са струпани близо една до друга и всяка от тях на свой ред излиза пред останалите, фигура 3 показва по-обичайния начин, при който групата образува полукръг около новопристигналия. Повечето от клиентите разказват, че сродните им души поднасят поздравленията си, застанали в полукръг. В седмата глава, озаглавена „общностна динамика”, в случай 47 ще проследим под­робно описание на този обичай.

Фигура 2. Разположение на общностната група 1

Фигура 2.показва строените плътно една до друга души от основ­ната общностна група, поздравяващи завърналата се душа а, след­вана от водача на групата – в. Много от тях са скрити зад останалите и очакват реда си да излязат на преден план и да приветстват новопристигналия член.

Фигура 3. Разположение на общностната група 2

Фигура 3 представя по-обичайното разположение на групата в полукръг за посрещането на завърналата се душа а със или без водача учител в позиция в. По стрелките на тази часовникова диаграма всяка от душите пристъпва напред, когато дойде ре­дът й, от позицията си по 1в 0-градусовата дъга. Обикновено поз­дравяващите души не застават зад а в положение шест часа.

Клиентите, които казват, че още при завръщането си след поредния живот попадат в класна стая, имат ясен образ в съзнанието си на коридори, които свързват редица пространства за обучение. Безпогрешно разпоз­нават своето. В такива случаи общностните групи обикновено прекъсват заниманията си, за да посрещнат пристигащия, фигура 4 представя обичайната структура на център за обучение, в който работят голям брой духовни групи. Яснотата на описанието, по което е със­тавена фигурата, е впечатляваща. Едва малък процент от клиентите ми казват, че първата им среща с групи­те се осъществява в безкрайно пространство без огра­ничения, из което се носят. Но не след дълго и тези души се озовават сред живописен пейзаж или в някаква постройка.

Класни стаи

Всички събирания на души извън класните стаи, включително в просторни зали, са време за многобройни срещи и отдих. Това не означава, че в тези зони не се водят и сериозни дискусии, а само, че заниманията в тях не са организирани както в учебния център. Ето едно типич­но описание от душа, влизаща в класна стая. (вижте фигура 4.)

„Водачът ми ме въвежда в постройка с форма на звезда и веднага познавам учебния си център. В средата има кръгла куполообразна зала, която в момента е празна. От нея в различ­ни посоки тръгват коридори и продължаваме по един от тях, където се намират класните стаи. Разположени са по такъв начин, че никои две не са една срещу друга, за да не си пречим с останалите групи. Моята е третата вляво. Никога не виж-дам повече от шест помещения в един коридор. Във всяка стая има от осем до петнадесет души, които работят на чинове. Зная, че звучи абсурдно, но виждам именно това. Докато вървя

Фигура 4. Духовен център за обучение

Учебната сграда се визуализира от много души като постройка с ротонда в центъра (а) и класни стаи на основните групи (в) разположени по коридори, тръгващи от нея. Обикновено във всеки коридор има не повече от шест стаи, отдалечени една от друга. Те са кръгли, без ъгли. Броят на коридорите е различен.

По коридора с водача си, забелязвам, че в някои помещения ду­шите тихо се обучават сами, а в други – на групи от две до пет. В трети – инструкторът изнася лекция на черната дъска. Когато влизам в своята стая, всички прекъсват работата си и широко ми се усмихват. Някои ми махат и весело ме приветстват, като че ли са ме очаквали. Онези, които са най-близо до вратата, ме придружават до мястото ми и се подготвям да участвам в урока. Цялото време, през което съм отсъствал, ми се струва като кратка разходка до кварталния магазин за кофичка мляко.”

Повечето ми клиенти описват учебните си центрове като едноетажни сгради, макар и да има изключения, както в следващия случай със средно напреднала душа на име Рудалф.

случай двадесет и осми

Д-р Н. Когато стигнеш до последната спирка, Рудалф, опиши ми какво виждаш, докато се приближаваш към духовния си дом.

К. Вървя към своята шушулка през местност, подобна на парк, и около мен цари тишина и спокойствие Виждам струпани тук-там балони, гладки и прозрачни, в които има души.

Д-р Н. Как разпознаваш своя?

К. О… да… въпреки… нивото, до което съм достигнала, ми е нужно известно време да се ориентирам. Ще се справя. Бих успяла и сама, но водачката ми Тахама (която изглежда като индианка) дойде да ме придружи по пътя дотук, защото знаеше, че съм уморена след дългия труден живот. (починала е през 1937-а.) Много е грижовна.

Д-р Н. Добре, опиши ми шушулката си.

К. Прилича на огромен сапунен мехур. Всъщност предс­тавлява училищна сграда, разделена на четири етажа. В тях има множество ярки, пъстроцветни енергийни същности.

Д-р Н. И отвън цялата сграда е прозрачна?

К. Полупрозрачна… Матова.

Д-р Н. Добре, сега влез вътре и опиши как изглеждат тези четири етажа и какво означават за теб.

К. Четирите етажа са прозрачни и приличат на стъклени. Всички нива са свързани със стълбище, а в единия край има учебно помещение. На всеки етаж някоя гру­па получава инструкции. Влизам на първия, където начинаещите слушат гостуващ лектор на име Бион. Познавам я, специалист е по грешките на младите души. Силна е, но и нежна.

Д-р Н. Всички преподаватели в училището ли познаваш?

К. О, да. Аз съм една от тях… Току-що започнала естес­твено. Моля ви, не мислете, че се хваля, все още се обучавам за учителка, но съм много горда.

Д-р Н. Имаш право, Рудалф. Кажи ми, на всеки етаж по една общностна група ли работи?

К. (колебливо.) На първите два – да. На второто ниво има дванадесет души. А на горните – ученици от раз­лични групи работят по индивидуални задачи.

Д-р Н. Рудалф, за независими програми за обучение ли говориш?

К. Точно така.

Д-р Н. Добре, какво ти се случва по-нататък?

К. Тахама ми казва къде трябва да отида. Напомня ми, че мястото ми е на третото ниво, но мога да постоя тук колкото искам. После ме оставя.

Д-р Н. Знаеш ли защо?

К. О, разбирате ли… Водачите ни непрекъснато поддържат връзка с учениците си в този център. Опитват се да бъдат близки с нас… Да общуваме, защото… Професионалният им статус го изисква. Не искам да останете с впечатлението, че са като превзетите професори на Земята. Тук е различно. Магистрите, като другия ми водач, Релон, спазват известна дис­танция между себе си и учениците, когато не им преподават, за да им дадат възможност за индивидуална изява при самостоятелната работа. Смятат, че за израстването на учениците е важно да не бъдат над­зиравани непрекъснато.

Д-р Н. Звучи много интересно. Продължи, ако обичаш, Рудалф.

К. Тахама ми казва: „до скоро”. В интерес на истината, все още не съм свикнала напълно с обстановката. Ви­наги е така, когато се завърна. Необходимо ми е известно време да се приспособя, така че ще остана при децата на долния етаж – да си отдъхна и да им се порадвам.

Д-р Н. Деца? Наричащ душите от първо ниво деца?

К. (смее се.) Май прозвуча малко пренебрежително. Така наричаме начинаещите, чието държание понякога ни се струва детинско. Тази група е започнала съвсем наскоро. Познават ме, защото съм се срещала с тях. Зная кои повтарят едни и същи грешки поради липса на самодис­циплина. Не полагат големи усилия да напреднат в раз­витието си. Няма да остана дълго, защото не искам да отвличам вниманието им от лекцията на Бион.

Д-р Н. Как се отнасят учителите към бавно напредва­щите?

К. Честно казано, преподавателите на първо ниво се умо­ряват от някои ученици, които почти отказват да прогресират, и задълго прекъсват заниманията си с тях.

Д-р Н. Нима искаш да кажеш, че учителите престават да насърчават трудните ученици?

К. Трябва да разберете, че търпението им е безгранично, защото времето няма никакво значение. Готови са да чакат, докато на ученика му омръзне да тъпче на едно място и сам прояви желание да се постарае.

Д-р Н. Разбирам. Моля те, продължи разходката си из това училище.

К. Поглеждам през стъкления таван към второто ниво. Именно там ще бъде следващата ми спирка. Оттук душите в стаята изглеждат ефирни и прозрачни. Всъщност нямам нужда от стълбище, но в съзнанието ми то представлява приспособление за придвижване. Ко­гато се качвам на втория етаж, виждам юношите. Приличат на суперактивни тийнейджъри… Пълни с неукротима енергия… Бързо поемат информация, като попивателна, и се опитват да приложат знанията. Научават се да се владеят, но много от тях все още не са свикнали да отстъпват, когато е по-разумно.

Д-р Н. Като учителка, смяташ ли, че тези души са егоисти?

К. (смее се.) Това е нормално, както и постоянната нужда от външен стимул. (по-сериозно.) Все още не съм достатъчно квалифицирана да работя на това ниво. Тук е територията на Енит, възпитателка с голямо сърце. В момента са в междучасие. Струва ми се за­бавно да бъда край тях, защото непрекъснато настоя­ват да им разказвам как съм се научила да постигам целите си на Земята. Скоро трябва да се преместя на третото ниво.

Д-р Н. Какво би станало, ако някой от тези ученици дойде с теб?

К. (усмихва се.) Понякога любопитните се промъкват в зоните на по-напредналите. Все едно третокласник да отскочи до стаята на шести клас. Детето би се по­чувствало неловко. Може би някой ще се пошегува с него, но накрая ще го заведат обратно при класа му. Тук е същото.

Д-р Н. Е, предполагам, че си готова да ме отведеш на третото ниво? Ще споделиш ли впечатленията си от това място?

К. (лъчезарно.) Това е моята зона. Тук се обучават млади зрели души. Някой от нас ще станат учители. Непре­къснато срещаме предизвикателства. Сега работим върху съобразителността. Не просто умението да реагираме в различни ситуации. Учим се да защитава­ме и информираме, да отваряме очите си на четири и да надничаме в душата на другите чрез светлината в очите им при земните си пътувания.

Д-р Н. Виждаш ли хора, които си познавала?

К. О, да. Елан (съпруг и в миналия, и в сегашния живот, вечен партньор). Изглежда както в последния ни жи­вот. Елан съживява уморената ми енергия с любовта си… Сякаш разпалва огъня в изстинала печка. Дълго време бях вдовица. (с насълзени очи.) Преживяваме няколко мига на безкрайно щастие.

Д-р Н. (след пауза.) Някой друг?

К. Всички! Ето я Есент (майка й в сегашния живот) и Блей (най-добрата й приятелка днес). (клиентката се разсейва за момент.) Искам да отида за малко до четвъртото ниво, за да видя дъщеря си Анна (сега отново нейна дъщеря).

Д-р Н. Кажи ми каквото знаеш за това ниво.

К. Има само три души, които отдолу изглеждат безфор­мени златисти и сребристо-синкави сенки. Тези напъл­но зрели души излъчват топлота и обич. Стават все по-мъдри и съветват другите как да използват пълноценно човешките си тела. Усещам, че имат по-силна духовна същност. Наистина са в хармония със същест­вуването си. Когато се завърнат след физически жи­вот, нямат нужда от приспособяване като мен.

Д-р Н. Къде са другите възрастни, старшите водачи, старейшините… И другите като тях?

К. Не са в този балон, но се срещаме с тях другаде.

Библиотеката с книги на живота

Много клиенти говорят за посещения в изследователска библиотека скоро след присъединяването към групите си. Стигнах до извода, че едно от най-важните неща при стандартното ни обучение е веднага да започнем задълбо­чено изследване на отминалия си живот. След като писах в първата си книга за архива, в който се съхраняват све­дения за преражданията ни, читателите започнаха да ме питат дали мога да им разкрия повече подробности.

Хората, които описват земни структури в духовния си дом, споменават и за библиотеката и разказите им са напълно смислени. На Земята библиотеките представляват систематизирани колекции от съдържащи ин­формация книги, подредени по теми и имена на автори­те. Заглавията, които клиентите ми виждат върху кни­гите в  духовната библиотека, са техните имена. Може би ще ви се стори странно, но съм сигурен, че ако рабо­тя с интелигентно водно същество от планетата х, което никога не е било на Земята, а мястото, на което се е обучавало, се намира в езеро край океан, то би ка­зало, че именно това вижда в духовния свят.

Спрях се на духовните класни стаи и по-малки учебни помещения, в които работят основните групи, както и на още по-малките изолирани кабини, където душите могат да се обучават самостоятелно в пълно уедине­ние. Библиотеката не би могла да се нарече малка. Всички твърдят, че мястото, където се съхраняват книги­те на живота, е огромна учебна зала с правоъгълна фор­ма и книги, подредени покрай стените, където много непознати души работят на бюра. Когато клиентите ми описват духовната библиотека, в съзнанието им пре­обладава разположението, показано на фигура 5.

Щом влязат в това пространство, ги посрещат ду­шите архивисти, които носят отговорност за книгите.

Те са кротки същества, почти като монаси, които по­магат на водачи и ученици от множество основни общ­ности да открият желаната информация. Душите из­ползват библиотеките по различен начин, в зависимост от нивото си на развитие, с помощта на своите водачи или архивистите. Някои от клиентите ми посещават библиотеката сами, когато се завърнат в духовния свят, а други винаги са придружавани от водачи. Понякога учи­телят дава указания на ученика си, а след това излиза. Тук оказват влияние много елементи, сред които сложността на изследването и продължителността на пери­ода, който трябва да бъде разгледан от обучаващата се душа. Понякога в тези учебни зали се работи по двойки, но по-често проучванията са самостоятелни, след полу­чаване на указания от архивистите как да се открият търсените книги на живота.

Според източните философии всяка мисъл, дума или постъпка от всяко минало прераждане, както и всички събития, в които сме участвали, се записват в архивите акаши. С помощта на писанията могат да се разгледат и някои бъдещи събития. Думата „акаша” означава същ­ността на цялата универсална памет, която записва всяка енергийна вибрация в съществуването ни като видеокасетофон. Вече обясних връзките между духовната, безсмъртната и съзнателната памет. Човешката ни концептуализация на духовните библиотеки, тези вечни места, на които проследяваме пропуснатите възможности и отговорността си за минали събития, е пример за тези връзки. Източните народи вярват, че същност­та на всички събития – минали, сегашни и бъдещи – се съхранява в енергийни частици и може да се възстанови на свещено място чрез вибрационни групирания. Мисля, че концепцията за лично духовно досие на всеки от нас не се е зародила нито в Индия, нито където и да било на Земята, а произтича от спомените в душевното ни съзнание за живота между преражданията.

Смущава ме фактът, че някои аспекти на възродени­те спомени за духовните библиотеки са изопачени от човешките религиозни системи с цел всяване на страх. Съществуват източни религии, внушаващи, че книгите на живота са дневници, които могат да бъдат използ­вани като доказателства срещу душите. Духовните библиотеки се описват като места, където се подготвят показания срещу прегрешилите души въз основа на

Фигура 5. Библиотека с книги на живота

А. Етажерки с книги, разположени покрай стените на голямо правоъгълно помещение.

В. Катедри на архивистите и водачите, които помагат на души­те да открият търсените книги на живота. С. Дълги маси за обучение.

О. Стени с книги и бюра, простиращи се отвъд полезрението на душата.

Кармичншпе им записи. Следващият етап според тази заблуждаваща система е заставането ни пред страш­ния съд, който преценява грешките на душата през по­следния й живот и произнася присъда. Някои медиуми твърдят, че имат привилегията да виждат в бъдещето чрез записите акаши и който стане техен последова­тел, ще бъде спасен от страдания.

Човешката изобретателност няма граници. Когато целта е да се всява страх. Най-подходящият пример е страхът от сурово наказание за извършилите самоубий­ство. Истина е, че мисълта за вечна прокуда от рая е възпряла доста хора, но този подход е погрешен. През последните години забелязвам, че дори католическата църква не твърди толкова упорито, че самоубийството е смъртен грях, който заслужава строго духовно наказание. В един одобрен от Ватикана катехизис се казва, че самоубийството „противоречи на природния закон”, но е добавено: „поради причина, която само Бог знае, има възможност за благотворно покаяние”. „благотворно” означава „в името на добра цел”.

Клиентката ми в следващия случай сама е сложила край на миналия си живот. Тя разказва за изпита си в библиотеката за тази постъпка. Покаянието в духов­ния свят често започва оттук. Понеже ще се спра по­дробно на самоубийството й, смятам, че моментът е подходящ да направя кратко отклонение от темата за библиотеката и да отговоря на някои въпроси, които са ми задавали за самоубийството и възмездието за него в духовния свят.

Когато работя с клиенти, завършили предишния си живот със самоубийство, няколко мига след смъртта повечето от тях възкликват: „Господи, как можах да направя такава глупост!”. Това са физически здрави хора, а не страдащи от мъчителни заболявания. Отношение­то към човек, млад или възрастен, извършил самоубий­ство, защото влошеното физическо състояние го е на­правило непълноценен, е различно от това към онези, които са имали здрави тела. В първия случай, когато душата се завърне при групата си, е обградена с топло­та и разбиране, докато във втория среща известен укор.

Установих, че душите не изпитват чувство за про­вал или вина, когато са потърсили избавление в  смърт­та. Ще дам реалистичен пример за такава смърт с из­бора на брат и сестра в раздела за свободната воля в девета глава. При непоносимо физическо страдание има­ме право да се освободим от болката и унизителното положение да се отнасят с нас като с безпомощни деца, чийто живот се поддържа от изкуствени медицински системи. Откривам, че няма нищо срамно в решението на една душа да напусне неизлечимо болно тяло, като прекрати живота му със собствената си ръка или с по­мощта на състрадателен болногледач.

Работил съм с доста хора, извършили опит за самоубий­ство, години преди да се срещнат с мен, и чувствам, че сеансите ми са оказали ползотворно влияние. Някои от тях все още бяха емоционално объркани, а други вече се бяха отърсили от мислите за самоунищожение. Едно от нещата, в които се убедих, е, че трябва да се отнасяме сериозно към хората, твърдящи, че мястото им не е на Земята. Възможно е това да са потенциални самоубийци. Класифицирам такива клиенти в следните категории:

1.  Млади, много чувствителни души, които са започнали преражданията си на Земята, но са прекарали малко време тук. На някои е трудно да се приспособят към човешкото тяло. Струва им се, че съществуването им е застрашено, защото тази форма на живот е жестока.

2.  Млади или по-възрастни души, прераждали се на друга планета, преди да дойдат на Земята. Ако са живели в светове, които не са така сурови като земния, могат да бъдат потиснати от примитивните емоции и плът­ността на човешките тела. Това са хибридните души, на които се спрях в предишната глава. Основният им проблем е, че чувстват телата си чужди.

3.  Души, недостигнали трето ниво, които се прераждат на Земята още от създаването си, но не се съчетават добре със сегашните си тела. Приели са договор за живот в тяло, чието физическо его е твърде различно от безсмъртния им характер. Изглежда, не могат да намерят себе си в наше време.

Какво се случва с душите на здрави хора, извършили самоубийство? Споделят, че се чувстват засрамени пред своите водачи и приятели, защото в предишния си жи­вот са нарушили споразумението. Това е загуба на само­чувствие поради пропиляна възможност. Животът е дар, всеки получава определено тяло след дълъг и задълбочен размисъл. Ние сме отговорни за телата си и това е свещено доверие. Особено когато млад, здрав човек извърши самоубийство, водачите ни смятат постъпката за край­но незряла и за бягство от отговорност. Духовните магистри разчитат на смелостта ни да довършим нор­мално живота си в здраво тяло, независимо колко е тру­ден. Проявяват безгранично търпение към нас, но ако многократно ги разочароваме, като извършваме самоу­бийства, не са така всеопрощаващи.

Работих с млад клиент, който бе направил опит да сложи край на живота си година преди срещата ни. По време на хипнотичния сеанс открихме доказателства за самоунищожение в предишни прераждания. Когато зас­тана пред магистрите от съвета след миналото си прераждане, един от старейшините каза следното:

„Отново пристигаш рано и сме разочаровани от теб. Нима все още не си разбрал, че изпитанието става по-трудно с всеки нов живот, от който се откажеш? Поведението ти е егоистично поради много причини. Не на последно място – мъката, която донесе на онези, които те обичаха. Докога ще продължаваш просто да захвърляш съвършено здравите тела, които ти поверяваме? Уведоми ни, когато си готов да престанеш със самосъжалението и подценяването на възможностите си.”

Не мисля, че съм чувал член на съвета да се отнася по-строго с някоя душа заради извършено самоубийство. Няколко месеца по-късно този клиент ми писа и сподели, че винаги, когато в главата му се прокраднат мисли за самоубийство, ги отхвърля, защото би искал да избегне подобен разговор със старейшините, след като отново е посегнал на живота си. Едно малко постхипнотично вну­шение му помага лесно да възстановява тази сцена в съз­нанието си и споменът за нея винаги го възпира.

Когато здрав човек избърши самоубийство, с душата му се случва едно от следните две неща: ако не е пов­тарял многократно тази грешка, много скоро по своя молба се връща на Земята, за да компенсира пропиляно­то време. Често по-малко от пет години след смъртта. Повечето такива души са убедени, че е важно отново да се качат на трамплина за скокове, след като в миналия живот са се приземили по корем. Все пак, като хора, имаме естествен инстинкт за самосъхранение и повече­то души добросъвестно се грижат за оцеляването на обитаваните тела.

Онези, за които проявите на слабост, когато живо­тът става тежък, са се превърнали в модел на победе­ше, отиват на местата за благотворно покаяние. Те не представляват ужасяващ пантеон в някаква злокобна местност, предназначена за душите на грешниците. След като прекарат известно време в нещо подобно на пусто чистилище, понякога тези души сами пожелават да бъ­дат изпратени в красив планетарен свят – с вода, дър­вета и планини, но никакъв друг живот. На тези уедине­ни места нямат контакт с други души освен редките посещения на духовен водач, който им помага в размис­лите и самооценката.

Изолираните зони имат различен облик, но призна­вам, че ми се струват ужасно скучни. Може би именно това е смисълът. Докато наблюдавате следващите няколко мача от скамейката, съотборниците ви продължават да срещат предизвикателства в новите си прераждания. Лекарството изглежда ефикасно, защото ду­шите се завръщат при групите си със свежи сили, но знаят, че са пропуснали много възможности за разви­тие, докато приятелите им напредват. Все пак има и души, които никога не успяват да се приспособят към Земята. Зная, че някои от тях в бъдеще се прераждат в други светове.

Следващите ми два случая разкриват преживяванията на душите в духовните библиотеки и чувствата им, когато видят записите си. И в двата случая има доказателства за използване на алтернативна реалност, с известни разлики. Жената от случай 29, извършила са­моубийство, ще проследи четири възможности за избор, който би могла да направи в предишния си живот, пред­ставени в един и същ времеви отрязък. Първата линия е истинският й живот, така както е протекъл. Тя е по-скоро наблюдател, отколкото участник в сцените. До­като в случай 30 ще видим една и съща сцена от пре­дишния живот с алтернативна реалност, в която душа­та драматично ще влезе и наистина ще преживее раз­лична развръзка. И двата случая показват между колко много пътища можем да избираме в живота.

Водачите ни решават кой е най-добрият начин за по­стигане на себепознание в библиотеката. По-нататък изследването продължава под ръководството на архивистите.

• случай двадесет и девети •

Ейми бе пристигнала наскоро в духовния свят от малко фермерско селце в Англия, където се бе самоубила на шестнадесет години. Тази душа е чакала сто години, преди отново да дойде на Земята, поради страха си от злощастия. Ейми се бе удавила в близкото езеро, защото била бременна във втория месец и неомъжена. Любимият й, Томас, загинал седмица по-рано при злополука, докато поправял някакъв покрив. Разбрах, че двама­та искрено са се обичали и са възнамерявали да се оженят. Докато говореше за миналия си живот, Ейми споде­ли, че след гибелта на Томас решила, че това е краят на живота й. Каза, че не искала да донесе срам на семейст­вото си, а нямало начин да избегнат злословията на мес­тните клюкари. Със сълзи на очи клиентката призна: „Знаех, че ще ме наричат уличница, а ако избягам в Лондон, бедно момиче с дете би станало именно това.”

В случай на самоубийство водачът може да препоръ­ча уединение, енергийно регенериране, скорошно завръ­щане или комбинация от трите неща. Когато Ейми пре­мина отвъд след смъртта си, първо бе посрещната от водача си Ликико и душата на Томас, които я утешиха. После остана насаме с Ликико в красива градина. Доло­ви разочарование в държанието на Ликико и очакваше да й се скара за липсата на смелост. Ядосано попита вода­ча си защо животът й не е протекъл според първоначал­ния план. Не бе видяла възможността за самоубийство преди прераждането си. Ейми смяташе, че е трябвало да се омъжи за Томас, да имат деца и да живеят щас­тливо в селото си до дълбоки старини. Струваше й се, че някой е прерязал клона, на който седи. Ликико обясни, че смъртта на Томас е била една от алтернативите в този жизнен цикъл и че тя е имала свободата да напра­ви по-добър избор, вместо да се самоубие.

Ейми узна, че за Томас изборът да се качи на високия, стръмен и опасен покрив е бил една от възможностите. По-вероятната, защото душевното му съзнание вече бе обмислило тази „злополука” като изпитание за нея. По-късно разбрах, че Томас почти е бил на път да отхвърли молбата да поправи покрива поради „вътрешни сили, ко­ито го теглели в другата посока”. Очевидно всички в  тази група бяха на мнение, че Ейми е подценила способностите си за оцеляване, въпреки че в предишни прераждания бе проявявала повече издръжливост.

Когато се озова в отвъдния свят, Ейми мислеше, че преживяването е жестоко и ненужно. Ликико й напомни, че сама е избрала да се самоизмъчва и че ако иска да помага на другите да оцеляват, трябва да преодолее собствената си слабост. Отговорът на Ейми бе, че ед­ва ли е имала друг избор при тези обстоятелства във викторианска англия, след което преживя следната сце­на в библиотеката:

Д-р Н. Къде се намираш сега?

К. (малко смутена.) На място за обучение… Прилича на готическа постройка… С каменни стени… Дълги мра­морни маси…

Д-р Н. Защо мислиш, че си попаднала в именно такава сграда?

К. (пауза.) В едно от преражданията си бях монах в Евро­па (през дванадесети век). Галерията на старата църква беше любимото ми място за тихо учение. Но зная къде съм сега. Това е библиотеката с големите кни­ги… Записите.

Д-р Н. Много хора ги наричат книгите на живота, за тях ли говориш?

К. Да, използваме ги… (пауза, клиентката ми се разсейва за момент.) Към мен се приближава възрастен мъж в бяла мантия, с угрижено изражение… Суети се около мен.

Д-р Н. Какво прави, Ейми?

К. Носи куп свитъци, списъци и схеми. Мърмори и поклаща глава.

Д-р Н. Имаш ли представа защо?

К. Той е библиотекарят. Казва ми: „подранила си.”

Д-р Н. За какво мислиш, че намеква?

К. (пауза.) Че… не съм имала уважителни причини да се върна толкова скоро.

Д-р Н. Уважителни причини?…

К. (прекьсва ме.) О… Мъчителни болки… Нефункциониращо тяло.

Д-р Н. Разбирам. Кажи ми какво прави библиотекарят по-нататък.

К. Има едно огромно пространство, където виждам много души на дълги бюра, отрупани с книги, но сега няма да отида там. Възрастният мъж ме повежда към един от съседните малки кабинети, където ще разговаря­ме, без да смущаваме останалите.

Д-р Н. Какво чувстваш, докато очакваш да започнете?

К. (смирено поклаща глава.) Мисля, че се нуждая от спе­циално отношение. Стаята е скромна, вътре има са­мо маса и стол. Старецът донася огромна книга и я поставя пред мен като телевизионен екран.

Д-р Н. Какво трябва да правиш?

К. (отчетливо.) Да наблюдавам внимателно! Първо сла­га свитъка си пред мен и го разгъва. После посочва към поредица линии, отразяващи живота ми.

Д-р Н. Ако обичаш, бавно ми обясни какво означават тези линии за теб, Ейми.

К. Това са линиите на живота… Моя живот. Плътните раздалечени линии представляват най-значимите преживявания и възрастта, на която е най-вероятно да се случат. По-тънките пресичат главните и показват различни други… обстоятелства.

Д-р Н. Чувал съм, че тези не толкова плътни линии са възможностите за действие, противопоставени на вероятностите. За това ли става дума?

К. Точно така.

Д-р Н. Какво друго можеш да ми кажеш за плътните и тънките линии?

К. Всяка плътна линия е като ствол на дърво, а по-малките са клоните. Зная, че плътната е била главни­ят ми път. Старецът посочва тази линия и малко ми се скарва, че съм поела по отклонението, което води до задънена улица.

Д-р Н. Знаеш ли, Ейми, въпреки че архивистът мърмори за тези линии, те наистина представляват поредицата от възможностите ти за избор. От кармична гледна точка понякога всеки от нас тръгва в погрешна посока.

К. (разпалено.) Да, но това е сериозно. Според него не съм направила малка грешка. Зная, че е загрижен за мен. (пауза, след което извиква.) Иска ми се да го ударя по главата с този проклет свитък. Казвам му: „Доб­ре, пробвай моя живот за известно време!”

Забележка: Тук Ейми казва, че изражението на стареца става по-благо и той излиза от стаята за няколко минути. Ейми предполага, че й дава време да се опомни, но архивистът донася друга книга. Отваря я на страни­ца, където й показва себе си като млад мъж, хвърлен на лъвовете на древноримска арена поради религиозните си убеждения. После оставя книгата и отново отваря тази на Ейми. Питам я какво вижда сега.

К. Изображението става триизмерно, цветно и живо. Библиотекарят ми посочва първата страница, на коя­то виждам вселена с милиони галактики. После млеч­ния път… И слънчевата система… За да си спомня откъде съм дошла, като че ли бих могла да забравя. После отгръща няколко страници по-нататък.

Д-р Н. Харесва ми тази перспектива, Ейми. Какво още виждаш?

К. А… кристални призми..; тъмни и светли, в зависимост от изпращаните мисли. Сега си спомням, че съм прави­ла това и по-рано. Още линии… и картини… които мога мислено да движа напред или назад във времето. Все пак старецът ми помага.

Забележка: Казвали са ми, че линиите образуват вибраци­онни последователности, представляващи подреждане на времеви отрязъци.

Д-р Н. Как тълкуваш значението на тези линии?

К. Подреждат картините от живота в последовател­ността, която желаете… В която е необходимо да ги проследите.

Д-р Н. Не искам да избързваме, Ейми. Кажи ми само какво прави старецът сега.

К. Прелиства книгата и виждам на екрана себе си в село­то, което току-що напуснах. Не е просто картина… Изглежда толкова истинско… Живо е. И аз съм там.

Д-р Н. Наистина ли участваш, или си само наблюдател?

К. Можем да използваме и двата начина, но точно сега трябва само да гледам.

Д-р Н. Добре, Ейми. Нека проследим сцената, която ти показва старецът. Разкажи какво се случва.

К. О… ще разгледаме… другите възможности. След като виждам това, което наистина сторих до езерото, как сложих край на живота си… В следващата сцена отново съм на брега. (пауза.) Този път не, влизам във вода­та, за да се удавя. Връщам се в селото. (за първи път се засмива.) Все още съм бременна.

Д-р Н. (смея се заедно с нея.) Добре, обърни страницата. Какво следва?

К. Сега съм с майка си, Айрис. Казвам й, че чакам дете от Томас. Не е шокирана, както предполагах. Но е ядоса­на. Скарва ми се. После… заплаква с мен и ме прегръща. (клиентката ми замълчава за миг и продължава с насълзели очи.) Уверявам я, че съм добро момиче, но съм била влюбена.

Д-р Н. Айрис казва ли на баща ти?

К. Това е една от алтернативите, които виждам.

Д-р Н. Проследи тази линия и ми разкажи.

К. (пауза.) Всички се преместваме в друго село и казваме, че съм вдовица. След години ще се омъжа за по-възрас­тен мъж. Преживяваме доста трудности баща ми е загубил доста при преместването и сме още по-бедни от преди. Но оставаме заедно като семейство и най-сетне ни потръгва. (отново заплаква.) Дъщеричката ми е красива.

Д-р Н. Това единствената ти друга възможност ли е засега?

К. (смирено.) О, не. Разглеждам още една. Връщам се от езерото и признавам, че съм бременна. Родителите ми ме нахокват и започват да се карат кой от тях е виновен. Казват ми, че не биха изоставили малката ни ферма и напуснали селото заради моя срам. Дават ми малко пари да замина за Лондон и да опитам да си намеря работа като прислужница.

Д-р Н. И как се развиват нещата?

К. (с огорчение.) Както предполагах. В Лондон не ме очаква нищо добро. Озовавам се на улицата и започвам да проституирам. (потръпва.) Умирам сравнително млада, а детето ми е подхвърлено на чужди хора и накрая също умира. Ужасно…

Д-р Н. Е, поне си опитала да оцелееш. Проследяваш ли други алтернативи?

К. Уморявам се. Старецът ми показва последния избор. Мисля, че има и други, но ще спрем дотук, защото аз го моля. В тази сцена родителите ми отново смятат, че трябва да ги напусна, но изчакват, докато в селото пристига пътуващ търговец. Съгласява се да ме качи в  каруцата си, след като баща ми му плаща известна сума. Не отиваме в Лондон, а обикаляме другите села в областта. Накрая намирам работа при едно семейс­тво. Казвам им, че съпругът ми е загинал. Търговецът ми е дал тенекиена халка, която нося и потвърждава историята ми. Не съм сигурна, че ми вярват. Няма значение. Установявам се в града. Не се омъжвам, но детето ми израства здраво.

Д-р Н. След като си проследила няколко алтернативи на самоубийството, до какви изводи стигаш?

К. (с тъга.) Безсмислено беше да слагам край на живота си. Вече съм убедена. Мисля, че го разбрах много по-рано. Веднага след като умрях, си казах: „Господи, постъпих толкова глупаво, сега трябва да започна всичко отначало!” Когато отидох при съвета, ме попитаха дали искам скоро да преживея отново това изпитание. Отговорих: „Нека помисля известно време.”

След сеанса с клиентката ми обсъдихме някои избори, свързани с проява на смелост, които е трябвало да направи в сегашния си живот. Като гимназистка забременяла и се справила с трудното положение с помощта на училищния психолог и на майка си, която е преродилата се Айрис. Насърчили я да отстоява своето, независимо от мнени­ето на околните. По време на сеанса тя научи, че душата й има склонност да посреща сериозните събития в живо­та с отрицателна нагласа. В много минали прераждания е имала натрапчивата мисъл, че каквото и решение да вземе в критичен момент, ще се окаже погрешно.

Въпреки че дълго време не е пожелала да се върне на Земята, сега Ейми е много по-самоуверена жена. Прекарала е стоте години между двата живота в размисъл за самоубийството си и решенията, които е вземала във вековете преди това прераждане. Ейми е музикална ду­ша и веднъж каза:

„Понеже похабих тялото, което ми бе дадено, изтърпявам нещо като наказание. В почивките не мога да ходя в музикалния салон, който обичам да посещавам, защото трябва да бъда сама в библиотеката. Проследявам на екраните миналите си постъпки, свързани с избор, с които съм наранила себе си и околните.”

Щом някой клиент употреби думаща екран, за да обяс­ни как преглежда минали събития, допълва представата за обстановката. Изглежда, в малките конферентни за­ли и библиотеката има маси с множество книги в теле­визионен формат. Тези така наречени книги имат три­измерни осветени екрани. Една клиентка най-точно из­рази мислите на повечето души, когато каза: „Тези за­писи създават илюзията за книги със страници, а всъщ­ност са пластове енергия, които вибрират и създават живи изображения на събитията.”

Големината на екраните зависи от употребата им на определено място. Например в пространствата за избор на живот, които посещаваме преди поредното си прераждане, екраните са много по-големи от онези в духовните библиотеки и класни стаи. Душите имат възможност да влязат в картините с естествена големи­на. Обикновено огромният проблясващ екран заобикаля душата и затова са го нарекли „пръстен на съдбата”. Ще се спра по-подробно на пръстена в девета глава.

Въпреки внушителната големина на екраните в ста­ите за избор на бъдещ живот душите прекарват доста повече време пред по-малките в библиотеката. Те са предназначени за постоянно анализиране на миналото и настоящето на Земята. Описвали са ми всички екрани – малки и големи – като Филмови платна, наподобяващи водопад, в който можем да влезем, докато част от енер­гията ни остава в стаята.

Всички космически екрани са триизмерни, с координа­ти, които запаметяват пространствено-времевите ли­нии на събитията. Често ги наричат линии на времето, които могат да бъдат променяни чрез мислено разлага­не. Възможно е в този процес да има други направлява­щи сили, които душата не вижда. Често клиентите го­ворят, че използват механични пособия, като линии, лос­тове и скали. Очевидно всичко това са илюзии, създаде­ни за душите от Земята.

Независимо от големината на екраните триизмерността на всеки кадър позволява на душата да стане част от поредицата причинно-следствени последовател­ности. А дали душите могат да влизат в по-малките екрани от книгите както в по-големите, намиращи се в пръстена? Няма ограничения за пътуванията във вре­мето като учебно упражнение, но като че ли повечето от клиентите ми използват малките екрани по-скоро за наблюдения на минали събития, в които някога са учас­твали. Душите вземат част от енергията си, оставяйки другата в кабинета, и влизат в екраните по един от следните начини:

1. Като невидими наблюдатели на земните събития, без да повлияват на развоя им. Бих нарекъл това работа с виртуална реалност.

2. Като участници, които могат да поемат роля в действието и дори да променят първоначално създадена­та реалност.

След прегледа всичко се връща към предишното си състояние, понеже постоянната действителност на физическия свят остава непроменена от гледна точка на душата, взела участие в истинското събитие.

В диалога от следващия ми случай ще стане ясно, че невидима сила пресъздава сцените от миналия живот, но с известни промени. Целта е душата да изпита съчувствие и да научи нещо. Този случай е пример за зна­чението на влизането в алтернативната реалност, за което говорят някои от клиентите ми, и проследяване­то на връзките между причини и следствия чрез книги с екрани и други пособия. Въпреки че тези пътувания във времето и пространството не променят развоя на ре­алните събития на Земята, тук оказват влияние други сили.

Не изключвам вероятността спомените на клиенти­те ми да представляват движение в паралелни вселени, които почти копират нашето време и пространство. Все пак в духовните класни стаи и библиотеки душите не виждат миналите земни събития като ставащи из­вън действителността на нашата вселена. Наистина имам чувството, че това, което една душа от Земята наблюдава и ми описва, се направлява от “резонансите на личния й водач. Когато стигне до стаята за избор на следващ живот с по-големи екрани, показващи само бъ­дещето, перспективата й за постоянна реалност се про­меня и се доближава до представа за променяща се ре­алност.

Събитията от всеки екран могат да бъдат придвижвани напред или връщани обратно в бърз, забавен или стопкадър за подробно изследване. Зрителят може да разгледа всички възможности като на кинолента. В слу­чай 30 личи, че нито едно събитие не е необратимо променено за душата, въпреки че сега тя съществува във вечността на духовния свят. Някои биха нарекли тези проекции „безвремие” за душите, тъй като е възможно миналото да бъде съчетано с възможностите за бъде­щия живот от гледна точка на вечното духовно време.

• случай тридесети •

Разговарям с душа на име Ънтър, току-що завършил жи­вот, в който е проявявал агресивност към другите. Учи­телите му решиха да започнат прегледа на живота му в библиотеката със сцена от детството му на игрална площадка.

Д-р Н. Когато се връщаш в духовния свят, Ънтър, при наблюденията на отминалия ти живот наблягате ли на някое събитие, за което ясно си спомняш и би искал да споделиш?

К. След като прекарвам известно време с групата си, водачът ми Фотаниус ме отвежда в библиотеката за индивидуално занимание, докато спомените ми за завършилия живот все още са пресни.

Д-р Н. Това единственото ти упражнение тук ли ще бъде?

К. О, не. Често идваме да учим самостоятелно, което е част от подготовката ни за бъдещ живот. Ще разгле­дам главните и страничните си наклонности и ще ги съпоставя с целите си.

Д-р Н. Добре, да влезем в библиотеката. Ако обичаш, опиши всичко в реда, в който го виждаш.

К. Помещението е в голяма правоъгълна сграда. Всичко е ослепително бяло. Покрай стените са подредени голе­ми дебели книги.

Д-р Н. Фотаниус ли те доведе тук?

К. Само ме придружи. Сега съм с жена със снежнобели коси, която ме посрещна. Лицето й е много приветли­во. Първото, което забелязвам, когато влизам, са дъл­гите маси, които се простират толкова далеч, че не виждам края им. На тях седят много хора, загледани в книгите пред себе си. Не са близки едни с други.

Д-р Н. Защо е така?

К. О… Оставянето на всеки да работи насаме е въпрос на уважение към правото му на лична свобода.

Д-р Н. Продължи, ако обичаш.

К. Библиотекарката ми има много интелигентен вид… Наричаме тези хора схоластиците. (други ги наричат архивисти.) Отива до една етажерка наблизо и взема книга. Зная, че това са моите записи. (вяло.) Съдържат разказвани и неразказвани истории.

Д-р Н. (малко шеговито.) Имаш ли картон за библиоте­ката?

К. (смее се.) Не се изискват картони… Само умствена нагласа.

Д-р Н. Няколко свои книги ли имаш?

К. Да, и това е тази, която ще използвам днес. Книгите са старателно подредени по рафтовете. Зная къде стоят моите и когато ги погледна отдалеч, засияват.

Д-р Н. Би ли могъл сам да отидеш до етажерката?

К. Ммм… Не… Но мисля, че по-възрастните могат.

Д-р Н. Значи библиотекарката ти донася книгата, по която трябва да учиш?

К. Да. До масите са поставени големи пиедестали. Схоластичката отгръща на страницата, от която ще започна.

Забележка: Стигнахме до етапа, на който започва уникалната лична среща на душата с екраните от книги­те на живота. Може би съзнанието на клиента ще успее да предаде на човешки език това, което вижда свръхсъзнанието в библиотеката, а може би не.

Д-р Н. Дава ти указания от пиедестала, преди да вземеш тази книга и седнеш сам на някоя маса?

К. Да… разглеждам страница с… надпис… със златни букви…

Д-р Н. Би ли могъл да ми го прочетеш?

К. Не… Сега не мога да го преведа… Но означава, че това е моята книга.

Д-р Н. Не можеш ли да различиш поне една дума? Поглед­ни по-внимателно.

К. (пауза.) Виждам… Гръцкия символ рi.

Д-р Н. Гръцката буква ли е, или откриваш математически смисъл?

К. Мисля, че има нещо общо с пропорции, в какво съотно­шение са нещата за мен. Написано е на езика на движението и емоциите. Смисълът се усеща… Чрез музикални вибрации. Символите представляват причините и следствията в редица пропорционални отношения между сходни и различни обстоятелства в животите ми. Има и още нещо, но не мога… (замълчава.)

Д-р Н. Благодаря ти. А сега ми кажи какво ще правиш с тази книга.

К. Преди да я отнеса до някое свободно място, ще напра­вим едно упражнение заедно. Символите ни упътват на коя страница да отгърнем… Но не мога да ви кажа по какъв начин… Не зная как да го обясня.

Д-р Н. Не се безпокой. Справяш се доста добре. Кажи ми само как ти помага библиотекарката.

К. (поема си дълбоко дъх.) Отваряме на страница, къде­то се виждам като дете на игрището в училищния двор. (клиентът ми внезапно се разтреперва.) Ще бъ­де… забавно… Насочваме се към времето, когато бях подло, зло хлапе… Отново трябва да преживея това… Има нещо, което искат да видя… част от енергията ми… се промъква в самата страница…

Д-р Н. (настойчиво.) Добре, нека сцената се разиграе и ще ми разкажеш, каквото можеш.

К. (сгърчва се на стола си.) След като… пропълзявам в книгата… участвам в случката, сякаш се повтаря… Ученик съм в прогимназията. Аз съм едро и нападател­но момче, което тормози по-малките… кротки деца. Бия ги и ги замерям с камъни, когато възпитателите не гледат. После… О, не!

Д-р Н. Какво става?

К. (тревожно.) О… За бога! Сега съм най-малкото хлапе в двора и някой ме бие… Самият аз! Това е невероятно. След малко отново съм себе си и всички хвърлят камъ­ни по мен. Ох, ужасно ме боли!

Д-р Н. (след като успокоявам клиента и го връщам об­ратно в библиотеката.) В същия времеви отрязък ли влезе, като дете, или реалността беше изменена?

К. (пауза.) В същия, но с известни промени. В миналия ми живот не се е случвало нищо такова, а би трябвало. Сцената ми се представя по различен начин. Всеки може да преживее отново някое събитие, за да види дали би могъл да постъпи по-добре. Почувствах болката, която съм причинявал на другите.

Д-р Н. Ънтър, каква поука извлече от всичко?

К. (дълга пауза.) Бях гневно хлапе, движено от страха от баща си. Следващите сцени, които ще проследя, са свързани с това. Работя върху състраданието и уме­нието да овладявам бунтарския си характер.

Д-р Н. Какво е значението на твоите книги на живота и цялата атмосфера в библиотеката?

К. Като разглеждам своята книга, откривам грешките си и преживявам алтернативите. Докато съм в  тази тиха учебна зона… И виждам другите души, заети със същото занимание… се чувствам някак близък с тях, сякаш заедно преодоляваме трудностите.

По-нататък в сеанса ни открихме, че Ънтър се нуждае от самодисциплина и повече загриженост за други­те. Поведението му е било подобно в  много прераждания. Когато го попитах дали е възможно да се разглеждат и бъдещи животи в библиотеката, получих следния отговор: „Да, можем да проследим много възможности по линиите на времето, но бъдещите събития са неясни, а и тук не е мястото, където се вземат решения за това, което предстои.”

Когато чуя подобно твърдение, се замислям дали на­истина няма паралелни вселени, където можем да преглеждаме всички възможности и вероятности. При такъв сценарий едно и също събитие би могло да протече леко или радикално изменено в един и същ отрязък вре­ме, но в различни пространства и да съществуваме едновременно в много вселени. Все пак може би източникът на всяко пространство и време използва алтерна­тивни реалности, без паралелни вселени. В следващите глави ще цитирам разкази за множество вселени около нашата, които не са нейни копия. Изглежда, в духовния свят душите, които наблюдават режисираните сцени на екраните, се движат от минало към настояще и бъ­деще и същевременно в обратната посока. В едно и съ­що пространство.

Чувал съм от клиентите си, че последователности­те от събития в бъдещето по някои времеви линии са неясни и почти се губят. От друга страна, на по-големите екрани в класните стаи и особено на мястото за избор на следващо прераждане, в което екраните са ог­ромни, линиите се открояват по-ясно. Това позволява душата лесно да ги проследи и влезе, за да се запознае с бъдещия си живот. Новите души трябва да добият та­зи способност, като се научат да сливат светлинните си вълни с линиите на екраните. Като концентрират същността си по този начин, фокусират важните за тях образи. Времевите линии на екрана се движат напред-назад и се пресичат като резониращи вълни на ве­роятности и възможности от вечното настояще на ду­ховния свят, където миналото и бъдещето се съединя­ват и всичко е познаваемо.

Случаи 29 и 30, както и всички други поставят въп­роса, коя е истинската действителност. Дали класните стаи и библиотеката с екрани за наблюдение на миналото и бъдещето са реални? Всичко, което зная за живота след смъртта, е резултат от наблюдения на хора. Ду­шевното съзнание на клиента в транс общува с мен чрез мозъка. Самият наблюдател описва свойствата на ма­териалните и ефирните същности и на Земята, и в ду­ховния свят.

Нека помислим върху последния случай. Ънтър ми ка­за, че не би могъл да промени миналото си, като го преживее отново. Въпреки това след смъртта се върна на игралната площадка от детството си като активен участник. Отново беше момче, което играеше с остана­лите, и всички гледки, звукове, миризми и чувства, свър­зани със случката, се повториха. Някои клиенти казват, че това са симулативни събития, но дали е така? Ън­тър стана част от сцената, в която бе измъчвал малките момчета и после бе нападнат от тях. Усети болката и се сгърчи на стола в кабинета ми, а в сегашното си детство не беше я изпитвал. Кой би могъл да каже, че не съществува алтернативна реалност за всички съ­бития, в която причините и следствията са взаимно заменими? Наблюдаващата душа може да работи еднов­ременно с много реалности, докато се обучава в духов­ния свят. Всички те са поставени пред нея, за да се учи.

Въпросът е дали нашата Вселена е илюзия. Щом веч­ната мисъл на душата представлява интелигентна свет­линна енергия, за която не съществува време и форма, тя не се ограничава в материята на нашата Вселена.

Ако космическо съзнание контролира това, което наблюдаващата душа вижда на Земята, значи цялата кон­цепция за причина и следствие в даден интервал от вре­ме е манипулативна илюзия, предназначена да се учим. Дори ако повярваме, че всичко, което смятаме за дейс­твително, е илюзия, животът не е безсмислен. Знаем, че когато държим в ръката си камък, той е истински за нас като наблюдатели и участници във физически свят. Трябва да помним, че висш духовен интелект ни е изпра­тил в тази обстановка, за да се учим и развиваме в добра посока. Присъствието ни тук не е случайно, както и всички събития, които оказват влияние върху нас в нашата реалност, в този момент от времето.

Цветове на душите

Смесицата от цветове в духовните групи

Когато душите на клиентите в транс напуснат места­та за възстановяване на енергията, зоните за ориента­ция и библиотеката и се върнат при групите си, за да участват активно в заниманията им, контрастните им цветове се открояват по-силно. Един от аспектите на разбирането на динамиката в общностните групи е идентификацията на всяка душа по цвят. В „Пътят на ду­шите” описах откритията си за енергийните цветове на душите. В този раздел искам да се опитам да разсея някои заблуди на хората относно разпознаването по цвят. Докато проследявате обясненията ми, за чита­телите, които разполагат с първата ми книга, би било от полза да сравнят фигура 3 от „Пътят на душите” с фигура 6 в този раздел.

На фигура 6 съм скицирал пълния спектър от основни цветове, които показват нивото на развитие на души­те така, както ги виждат клиентите ми в състояние на дълбока хипноза. По-важно е, че съм се опитал да представя фините преливания и смесици от енергийни цветове в рамките на тези нива. Основните цветове – бял, жълт и син, – излъчвани от душите, са главният белег за тяхната степен на развитие. Когато светлин­ните им вълни добият по-тъмен оттенък, с напредването стават по-концентрирани във вибрационното си движение. Преходът е бавен и с развитието на душите се разсейват множество цветови нюанси. Затова бихме по­ставили ограничения, ако съставим строги правила за различаването по цвят.

В графа 1 на фигурата виждаме чистите бели тонове на начинаещите души. Този цвят отразява невинност и все пак се забелязва из целия спектър на всички души. Универсалният бял цвят ще бъде описан в следващия случай. Бялото често се свързва с представата за оре­ол. Водачите например могат внезапно да променят оби­чайната си наситена силна светлина и да се обграждат със сияещ бял ореол. Завръщащите се в духовния свят често ми казват, че когато забележат някоя душа да се приближава към тях от разстояние, виждат бяла свет­лина.

Душите, чието ниво на развитие спада към графи 1, 5, 9 и 11, обикновено не излъчват други нюанси около центъра на енергийната си маса. Не срещам много клиенти, чиито душевни цветове са показаните в графа 7. Това може би означава, че на Земята имаме нужда от повече лечители. Никога не съм попадал на клиент, чи­ято енергия е изцяло във виолетово-лилавия спектър от графа 11. Цветовите обхвати над пето ниво са на издиг­нати магистри, които, изглежда, не се прераждат, така че малкото, което зная за тях, е от наблюденията на клиентите ми.

Във всяка общностна група съществуват индивидуал­ни променливи в зависимост от централните цветове, защото не всички се развиват еднакво бързо. Но енергий­ните цветове на душите се влияят и от друг фактор, което отначало ме обърка. Освен основния цвят, отра­зяващ етапа на развитие, някои души носят и вторични. Наричат ги ореолни цветове, защото обикновено се поя­вяват извън центъра на душевната енергийна маса.

Ореолните и централните цветове не са нюанси на един и същ основен цвят. Единственото изключение тук би могло да бъде централният и ореолният цвят да са съвсем еднакви. Но това съвпадение не се наблюдава чес­то, което улеснява описанията на клиентите ми. Оре­олните цветове отразяват отношения, вярвания и дори неосъществени стремежи на душата. Понеже ореолните нюанси се придобиват с всеки живот, е възможно да

Фигура 6. Цветен спектър на духовните аури

Тази схема за класификация показва как основните цветове на душите стават по-тъмни от начинаещите в графа 1 до висшите магистри в графа 11. Често основният централен цвят на душа­та е обграден с различен ореолен нюанс. От първо до четвърто ниво има преливане и в самите цветови аури.

се променят по-бързо между преражданията, отколкото по-бавното развитие на характера. По време на хип­нотичен сеанс тези вторични ореолни цветове са като сияещи автопортрети за наблюдателя. В случай 31 дос­та напреднала душа от пето ниво ще опише този ефект. Това е един от клиентите, които ми помогнаха да раз­гадая цветовия код на ореолите.

• случай тридесет и първи •

Д-р Н. Ако застана пред теб в духовния свят с голямо огледало, какви цветове бихме видели?

К. Светлосин център със златисто-бели оттенъци покрай основната ми енергия… Моя ореол.

Д-р Н. А когато погледнеш своя магистър учител, как изглежда енергията му?

К. Кландър има… тъмносин център… обграден с бледови­олетово… и бял ореол по края.

Д-р Н. Какво означават за теб централната и ореолната енергия?

К. Наситеният цвят на енергийния център на Кландър отразява опита му, а виолетовият нюанс – мъдрост­та, която придобива с трупането на знания. Белият ореол предава тази мъдрост.

Д-р Н. Какъв мислиш, че ще стане енергийният център на Кландър по-нататък и как ще изглежда?

К. С тъмновиолетово сияние на висша духовност, струя­що от всяка частица на енергийната му маса.

Д-р Н. Можеш ли да опишеш разликата между вариации­те на централните и ореолните цветове в  душевната енергия?

К. Централният цвят отразява достигнатото ниво.

Д-р Н. Както светлосинъото в твоята енергия? Този цвят ли показва нивото ти?

К. Да.

Д-р Н. А нюансите около него… ореолите… златисто-бялата ивица, какво би казал за нея?

К. (пауза.) А… моите качества… Е, винаги в преражданията си съм бил загрижен за околните, такъв е характерът ми, но ореолът показва и какъв искам да стана… Стремя се да подсиля този аспект.

Д-р Н. Не си начинаеща душа, а енергията ти има бял нюанс. Любопитен съм да узная нещо повече за този ярък бял ореол около толкова много души, чийто осно­вен цвят е друг.

К. Бялото енергийно сияние показва, че сме способни лес­но да съчетаваме вибрациите си с тези на другите (души – б. а.) За по-ясно общуване.

Д-р Н. Предполагам, че затова водачите учители често излъчват ярък бял ореол, но по какво тази светлина е различна от наситения бял цвят на младите души?

К. Бялото представлява главно енергийна основа за цветовете на всички души. Белият оттенък в съчетание с други цветове отличава всяка душа. Бялата енергия е много възприемчива. Новите поемат множество виб­рации, докато учителите изпращат голям обем ин­формация, която трябва да бъде усвоена като истина.

Д-р Н. И начинаещата душа има толкова малко опит, че не излъчва никакви други цветове освен бял?

К. Точно така. Все още е неразвита.

Въпреки че има много неща, които не зная за цялата матрица от душевни енергийни нюанси, установих, че про­мените в централните цветове стават много по-трудно забележими след четвърто ниво. В дългите години на изследвания събирах сведенията, които получавах от кли­ентите си за вторичните ореолни цветове. Всеки от глав­ните има свой обхват на разпространение. Над деветде­сет процента от клиентите ми са на едно мнение за качествата, които тези цветове отразяват у една душа. Систематизирах получената информация и я сведох до три от най-често приписваните значения на всеки ореолен нюанс. Черното означава увредена или отрицателно повлияна душевна енергия, каквато обикновено може да се види в духовните възстановителни центрове. Бяло: чистота, яснота, неуморност сребристо: ефирност, доверие, отстъпчивост червено: страст, енергичност, чувствителност оранжево: щедрост, импулсивност, откритост жълто: закрила, сила, смелост зелено: утеха, насърчение, състрадание кафяво: стабилност, толерантност, усърдие Синьо: знание, снизходителност, откровеност лилаво: мъдрост, истина, духовност.

В следващата глава отново ще стане дума за значе­нието на цветовете във връзка с разноцветните облекла, които носят членовете на съвета, така както ги виждат душите, заставащи пред тях. Освен това ще покажа как емблемите на старейшините, някои от ко­ито са скъпоценни камъни, изразяват определено значе­ние чрез цвета.

На фигура 7 е показана духовна група от второ ниво с централните и ореолните цветове на душите в нея. Съзнателно избегнах да включа случай на съвпадение на централен и ореолен цвят. За да не се получи объркване, на фигурата няма бели, жълти или наситено сини орео­ли. Тази основна духовна група има дванадесет члена, сред които е клиентът ми, мъж от второ ниво. Диаг­рамата отразява семейните връзки между тях в сегаш­ния им живот. Не е типично всички членове на духовна група да се преродят в едно семейство.

В състояние на хипноза този клиент наблюдава единадесетте си сродни души, които сега са негови род­нини, плюс най-добрия му приятел. Основният цвят на сестра му е почти наситено жълт, защото скоро ще премине в трето ниво. Ако имаше и характерната закрилническа черта вместо лилаво сияние (мъдрост), за наблюдаващия би било по-трудно да установи степента на развитие само по цвета.

Освен сестра му други аспекти на фигура 7 показват, че бабата, дядото и синът на клиента също са малко по-напреднали от останалите членове, докато бащата и лелята леко изостават. Дядото и майката в това семейство са лечители. Интересно е, че почти полови­ната от групата нямат вторични ореолни цветове. Не е необичайно да попадна на група, в която всички са само с основен цвят. Яркият червен ореол на клиента ми около централната му енергийна маса с розово-бял цвят отразява пламенната му, избухлива натура. Синът му в този живот също показва подобно поведение. Съпруга­та му е по-съзерцателна, с открит, доверчив характер. Дъщеря му е толерантна и много извисена. Ето какво каза клиентът ми, когато го помолих да сподели мисли­те си за червеното в своята енергия:

Фигура 7. Енергийни цветове, наблюдавани в една духовна група

Тази схема погазва сегашните роднини и най-добрия приятел на клиента ми (з в). Легендата за централния и ореолния цвят на всеки роднина е фигура в. Клетките с номера 2, 3, 4 и 5 са основните централни цветове. Обозначените с букви а, в, с и d са вторичните ореолни цветове, излъчвани от членовете на групата.

„Поради буйната си натура в преражданията си имам проб­лем с гнева. Често избирам тела със силна емоционалност, за­щото подхождат на характера ми. Не харесвам пасивни хора. Явно водачката ми няма нищо против този избор, защото казва, че така ще се науча да се владея и да успокоявам мозъка на човешкото тяло. Не бе лесно да постигна такъв контрол по­ради собствените ми импулсивни реакции и избухливост в труд­ни ситуации. Бяха ми нужни доста векове прераждания, но напредвам със самодисциплината. В миналото често проявявах агресивност, а сега това постепенно се променя. Разчитам и на подкрепата на своята духовна партньорка (съпруга в този живот).”

Понякога попадам на души, които показват аномалии в  развитието си. Откривам това, когато клиентите ми описват свои приятели от групата с основни цвето­ве, които изглеждат нехарактерни. Най-подходящият пример е бялата светлина на по-младите души. В след­ващия случай става дума за група души от трето и четвърто ниво. Тъкмо бяхме приключили с описанието на всички жълто-сини членове на тази общност, когато клиентката ми неочаквано каза, че до нея стои душа, която е почти бяла.

Д-р Н. Какво прави тази бяла енергия във вашата напред­нала група?

К. Лавани се упражнява с нас, защото е надарена. Реших­ме, че въпреки младостта си и малкия си опит не бива да бъде възпирана.

Д-р Н. Лавани не се ли чувства неловко сред вас? Как успява да ви настигне?

К. В момента полага изпит и, в интерес на истината, малко се страхува.

Д-р Н. Защо е включена във вашата група?

К. Групата ни е доста необикновена, защото сме изключително толерантни в работата си с неопитни души. Повечето групи от този тип са твърде заети със собствените си занимания и навярно не биха й обърна­ли внимание. Не казвам, че биха се държали неучтиво, но с малката си ефирна енергия за нас тя все още е дете.

Д-р Н. Предполагам, че повечето напреднали общности не биха поели такава отговорност.

К. Прав сте. Развиващите се групи са погълнати от сво­ята работа. Отношението им би се сторило на едно дете почти презрително.

Д-р Н. Тогава обясни защо водачът на Лавани й е позво­лил да идва при вас.

К. Лавани има голям талант. Ние сме бързо усвояваща група и всеки от нас е преживял поредица тежки живо­ти. (клиентката ми е прекарала на Земята едва 1600 години.) Въпреки бързия ни напредък се славим със скромност, която според някои е прекалена. Обучава­ме се за детски учители, така че присъствието на Лавани е полезно и за нас.

Д-р Н. Доста съм озадачен от това. Нима Лавани е прекъснала връзките със своята група на толкова ра­нен етап от съществуването си?

К. Не, за бога! Откъде ви хрумна? Прекарва повечето време с приятелите си. (смее се.) Те не знаят за приключенията й с нас. Така е по-добре.

Д-р Н. Защо?

К. Ако разберат, ще й задават твърде много въпроси. Силно е привързана към тях, а и ние искаме Лавани да поддържа нормални отношения със своите, макар и да знаем, че скоро ще надрасне тази група благодарение на дарбите си. Другите все още не са мотивирани от същото желание.

Д-р Н. Щом душите са телепати и знаят всичко едни за други, не виждам как Лавани би могла да скрие това от приятелите си.

К. Истина е, че белите не умеят да издигат прегради като нас за някои лични неща. Научихме Лавани да го прави, казах ви, че има забележителен потенциал. (след пауза добавя.) Естествено всеки уважава правото на другите да имат лични мисли.

Не е необичайно, когато душа като говорещата в случай 32 се прероди, младата, с която работи, да по-желае да бъде нейно дете в живота. Днес Лавани е дъ­щеря на клиентката. Случва се и обратното, по-напред­налата душа да избере ролята на дете, а по-неопитната – на родител.

Чувал съм и описания на души, загубили яркостта на цвета си. Повечето от нас на различен етап от съществуването си са правили крачка назад в развитието след няколко живота, но когато цветът ни забележимо се влоши, това се дължи на сериозно и трайно състояние, следва разказ на един клиент, който носи ясно послание за всички.

„Жалко за Кларис. Така сияеше със зеления си цвят Беше чудесен лечител, но бе покварен от властта. За Кларис неща­та бяха твърде лесни… Беше много талантлив. Падението му продължи в поредица животи, пълни със зло. Толкова обичаше да бъде възхваляван и боготворен, че суетата замъгли истинската му същност. Кларис започна да губи дарбите си и забе­лязахме, че цветът му става все по-блед и матов. Накрая работоспособността му значително намаля и беше изпратен от­ново да се учи. Надяваме се скоро да се върне при нас.”

Цветове на посетителите в групите

Понякога чувам за души, присъстващи в общностите, чийто цвят е твърде различен от тези на останалите. Установих, че това са или временно гостуващи високо-развити души, или приятели от съседни групи. Понякога чувам за посещения на пътешественици между измере­нията, чийто опит далеч превъзхожда този на групата. Разполагам с един сбит цитат от интересен разказ за такова гостуване.

„За да стигнат до нас, напредналите същества, които ид­ват на посещения в групата ни от други, непознати, измерения, сякаш влизат през екран, който наричаме „светлинна леща”. Гостуват ни понякога по покана на водача ни Джошуа, защото са негови приятели. Докато минават пред нас, ги виждаме об­градени със сребрист блясък като на водна повърхност. Сре­бърното им сияние е… Плащ на прехода… Отразява чистотата на прозрачния космически интелект. Те са еластични същества, способни да прекосяват множество физически и духовни сфе­ри и да се приспособяват към тях. Идват, за да ни помогнат да разсеем мрака на невежеството си, но тези красиви създания никога не остават дълго.”

Бих добавил, че кратките гостувания на ярките съ­щества в групите имат важно значение. В цитирания по-горе случай, когато помолих клиента си да сподели какво е прозрял благодарение на срещата си със сребрис­тите посетители, отговорът му бе: „те разширяват кръгозора ни, за да виждаме повече възможности, преди да направим избор, като добием способност да преценя­ваме хората. Това умение развива критично мислене и ни помага да вземаме разумни решения, основани на важни истини.”

Разлика между човешките и душевните цветови аури

След публикуването на „Пътят на душите” се сблъсках с още едно погрешно разбиране за цветовете. Много хора се стремят да открият съответствия между моята класификация за душите и тази на човешките аури. Мисля, че подобни опити могат да доведат до погрешни изводи. Цветовите и енергийните вибрации са тясно свързани в душите и отразяват нематериалната среда на духовния свят. Докато във физическо обкръжение честотата на същата душевна енергия е изменена. Цветът на енергий­ните сигнали зависи и от човешкото тяло.

Когато лечителите наблюдават цветовите аури около човешките същества, тези цветове са излъчвания на физическото тяло. Освен мислите на човешкия мозък, които се влияят от емоционалната ни нагласа, човеш­ките аури отразяват състоянието на централната нер­вна система, химическия баланс и всички важни органи. Дори мускулите и кожата са от значение за физическата енергия около нас. Естествено има връзка между душевното съзнание и телата ни, но физическото и психическото здраве са главните фактори за човешките аури.

Трябва да отбележа, че самият аз не виждам човешки аури. Цялата информация, която имам за тях, е от спе­циалисти в тази област и от клиентите ми. Казват, че докато сме живи, тленното ни тяло често се променя и това оказва влияние върху външния цвят на нашата енергия. За да се промени душевният цвят, са нужни векове. Според източните философии имаме духовно тя­ло, което съществува във връзка с физическото, и това етерично тяло има свой енергиен силует. Истинският лечител трябва да въздейства и върху физическото, и върху ефирното тяло. Когато практикуваме медитация или йога, се стремим да освободим емоционалната и ду­ховната си енергия чрез различни части на тялото.

Понякога, когато разговарям с клиенти в транс за цветовете на светлинната енергия на другите души в групите им, те твърдят, че виждат силни енергийни сигнали, излъчвани от нещо подобно на човешка фигура. Както можем да прехвърлим телесни белези от предиш­ния в сегашния си живот, е възможно да отнесем физически отпечатъци и в духовния свят като енергийни си­луети, които ни напомнят за физическите ни прераждания. Докато разпитвах клиентката си от следващия слу­чай, за момент се запитах дали не смесва съзнателното си познание за чакрите с несъзнателните обяснения. Оп­ределението за чакра е: „Източник на вихрена сила, струяща от седем главни точки на човешкото тяло”. Тази клиентка твърдеше, че чакрите са духовен израз на ин­дивидуалността чрез физическо излъчване.

случай тридесет и трети

Д-р Н. Каза, че Рой, който е от твоята духовна група, е член на семейството ти в този живот. Когато пог­леднеш енергийния център на Рой, какво виждаш?

К. Розово-жълтеникава концентрация, излъчвана от сре­дата на тялото му, мястото, където се намира слън­чевият сплит.

Д-р Н. Какво тяло? Защо Рой се явява пред групата ви с физическия си образ?

К. Показваме чертите от характера на телата си, кои­то са ни харесвали в живота.

Д-р Н. Е, какво означава за теб енергийната концентра­ция до областта на стомаха му?

К. Най-силното лично качество на Рой в преражданията му е куражът, който запазва въпреки напрежението в тялото си. Нервите му са железни. (смее се.) Има и други примамливи черти, свързани с тази област.

Д-р Н. Щом нивото на метаболичната му енергия показва това качество, забелязваш ли и други светлинни вълни от телата на приятелите си?

К. Да, главата на Лари издава значителен напредък. В много прераждания е бил творческа личност.

Д-р Н. Някой друг?

К. Да, Натали. Силата на характера й личи от сърдечна­та област, защото е проявявала голямо състрадание.

Д-р Н. А самата ти?

К. Моето развитие е отразено от областта на гърлото заради ораторските ми умения в няколко минали жи­вота и певческите – в сегашния.

Д-р Н. Тези енергийни точки имат ли нещо общо с човеш­ките цветови аури?

К. Що се отнася до цвета, определено не. Но силната енергийна концентрация – да.

Спиритуална медитация с използване на цветове

В предишната глава душата на име Бениън спомена за лечебните свойства на разноцветните светлини за уравновесяване на енергията във възстановителната зона. Хо­рата, които са чели мои публикации за духовния свят, се интересуват дали тази информация за цветовете може да бъде използвана за физическо лечение. Духовната ме­дитация е средство за свързване със собствената ни вът­решна същност, което значително подпомага лечението на тялото. Издадени са доста добри самоучители, в ко­ито се обясняват различните форми на медитация. Щом излъчването на цветове е израз на душевната енергия и тази на водачите ни, може би трябва да цитирам един пример за медитация с използване на цветове.

Медитационното упражнение от шест стъпки, кое­то съм избрал, е комбинация от моите визуализации и тези на една смела петдесет и четири годишна жена, чието тегло бе станало тридесет и пет килограма, докато се бореше с рак на яйчника. В момента се възста­новява след химиотерапия и лекарите са изумени от бър­зото й подобрение.

Много от клиентите ми споделят, че медитацията с цветове ги изпълва с чувство за духовна сила. Онези, ко­ито са имали проблеми с физическото здраве, казват, че най-добър резултат се постига с медитация по тридесет минути веднъж дневно или два пъти по петнадесет-двадесет минути. Моля, имайте предвид, че не предлагам тези стъпки като лекарство за физически заболявания. Силата на мисълта и способността за съсредоточаване на всеки човек е различна, както и същността на здра­вословния проблем. Все пак мисля, че контактът с по-висшето ни „аз” би могъл да подсили имунната система.

1.  Започнете с успокояване на съзнанието си. Простете на хората всички истински и предполагаеми постъпки, с които са ви навредили. Отделете пет минути за пречистване, в които визуализирайте цялата си отри­цателна мисловна енергия, включително страховете, свързани с болестта си, като черен цвят. Представе­те си прахосмукачка, която се придвижва от върха на главата до ходилата на краката ви, всмуква мрака на вашата болка и страдание и освобождава тялото ви от него.

2.  Сега създайте светлосив ореол над главата си, предс­тавляващ духовния ви водач, когото викате на помощ, мислено изпращайки послания за обич. В продължение на още пет минути се съсредоточете върху дишането си и бройте вдишванията и издишванията. Внимател­но ги регулирайте, докато мислите за спокойствие и се отърсвате от напрежението. Искате да хармони­зирате дишането си с ритъма на тялото.

3. От този момент започнете да мислите за своята по-висша съзнателност като издуващ се бяло-златист балон, който ще закриля тялото ви. Мислено си кажете: „Искам тази част от мен, която е безсмъртна, да защити смъртната.” Сега започнете най-дълбоката си концентрация. Ще изтеглите чистата бяла свет­лина от балона и ще я изпратите като мощен лъч към органите на тялото си. Силата на имунната ви систе­ма е в белите кръвни телца. Представете си ги като сапунени мехури, които се движат из тялото ви. Мис­лете как белите мехурчета атакуват черните ракови клетки и ги разбиват със силата на светлината, коя­то побеждава мрака.

4.  Ако сте подложени на химиотерапия, подпомогнете това лечение, като изпратите виолетов лъч, подобен на светлина от инфрачервена лампа, до всички части на тялото си. Това е духовният цвят на мъдростта и душевната сила.

5.  Сега насочете зелен цвят към увредените от рака клетки. В най-трудните периоди бихте могли от вре­ме на време да смесвате този цвят със синьото сияние на водача си. Изберете предпочитан нюанс и мис­лете за зеленото като за течност, която съживява органите ви.

6. Последната ви стъпка е още веднъж да създадете синия светлинен ореол около главата си, за да укрепите умствената сила и издръжливост на отслабнало­то тяло. Разстелете го по очертанията на тялото си като защитна обвивка. Почувствайте лечебната сила на тази светлина на любовта и отвътре, и отвън. Внушете си, че сте в състояние на пълно спокойствие, и завършете, като си преповторите някоя мантра, както един клиент: „лекувай, лекувай, лекувай”.

Ежедневната медитация изисква воля, но оказва мно­го благотворно влияние. Няма правилен начин за медитиране. Всеки трябва да намери програма, която съче­тава интелектуалната и емоционалната му система по начин, съответстващ на нуждите му. Дълбоката меди­тация води до висша духовна съзнателност и временно освобождаване на душата от личността. В това състо­яние тя е способна да се пренесе в друга реалност, извън нашето измерение, където всичко в съсредоточеното съзнание се. Слива в едно цяло.

Жената с рак на яйчника помогна на лекарите си, като постигна пълна умствена концентрация, за да по­несе лечението на тялото си. Когато съзнанието е в чисто, съсредоточено състояние, можем да открием кои сме – същността, която може би сме загубили някъде по пътя на живота. Всекидневната медитация помага и да се свържем с присъствието на любящите духове.

Форми на енергийния цвят

Освен влиянието на цветовете, друг начин за идентифи­циране на душите в групите е да се сравни тяхната форма. Критериите са следните: симетрия или асиметричност, ярка или матова светлинна конфигурация и осо­бености на движението. Всички тези неща представля­ват духовен подпис на членовете на групите. Докато наблюдават други души, много хора в транс усещат виб­рационните им резонанси. След като обсъдим цветови­те нюанси, с клиента изучаваме пулсациите и вибраци­онния ритъм на движение на духовните му партньори.

Първият ми въпрос при обсъждането на енергийната форма на някоя душа винаги е за това, колко енергия е оставила в духовния свят преди сегашното си прераждане. Това има много общо с активността или пасивност­та на душата и е свързано с яркостта на енергията й. Но независимо от количеството енергия всички начини за генерирането й се определят от характера, способ­ностите и настроенията на душата. Тези фактори мо­гат да се променят след поредица животи.

По време на встъпителния разговор с нов клиент пи­там за хората с важна роля в сегашния му живот. Водя си бележки за роднините и приятелите му, както и за минали интимни връзки. Всичко това е, защото ще гле­дам пиесата, която ще се разиграе в съзнанието му, от първия ред и искам да имам театрална програма. Кли­ентът ми е главният актьор в драмата, а останалите – изпълнители на второстепенни роли.

В случая, откъс от който следва, ще видим колко бързо се извлича информация чрез въпроси за цветове и форми, свързани с второстепенните герои от духовна­та група на клиента. При встъпителното интервю с клиентката си Леели научих за зълва й Роуина, с която непрекъснато имали разногласия. Леели, чието духовно име е Сюсиус, описа себе си като душа, която търси сигурност в преражданията си и предпочита компания­та на кротки хора. В сегашния си живот сподели: „Изглежда, на Роуина й харесва да се кара с мен и да оспорва убежденията ми.” Сцената, която следва, е духовният портрет на групата на Леели.

случай тридесет и четвърти

К. (дълбоко разстроена.) О, не мога да повярвам! Роуина е тук... По-точно, Сат… Наистина е тя.

Д-р Н. Какво лошо има в това, че виждаш Роуина в духовната си група?

К. (намръщено, през стиснати устни.) Сат е… една от… лошите.

Д-р Н. В какъв смисъл?

К. О… В сравнение с всички останали, крито имаме спокойни, умерени енергийни вибрации.

Д-р Н. Сюсиус, с какво се отличава зълва ти по цвят и форма?

К. (все още не вярвайки, че е познала Роуина.) Тя е! Оран­жевата й енергия пулсира бързо… Обичайните остри назъбени краища… Това е Сат. Искрящата, така я наричаме.

Д-р Н. По формата, в която се явява пред теб, личи ли, че сте в противоборство и тук, в духовното ви селение, както в сегашния живот?

К. (Леели свиква с присъствието на Роуина и тонът й става по-спокоен.) Не… Всъщност присъствието й ни амбицира… Полезно е за групата… Осъзнавам това.

Д-р Н. Искам да се спрем на разликата между нейните проекции и твоята енергия по цвят и форма. Какво би могла да кажеш за себе си в духовния свят?

К. Моята енергия е бяла с розов оттенък... Приятелите ми ме наричат камбанката, защото я виждат като капки флуиден дъжд, чиито вибрации напомнят… тих камбанен звън. Енергията на Сат е ясно откроена, със златисти отблясъци. Много е ярка и своенравна.

Д-р Н. Какво значение има това за теб и групата ти?

К. Просто не можем да бъдем самодоволни в присъстви­ето на искрящата. Неуморна е, в непрестанно движение, вечно задава въпроси и оспорва постиженията ти. Любимата й роля в нашите животи е да разбива само­чувствието ни.

Д-р Н. Мислиш ли, че държанието й в духовния свят не е така оскърбително, както в сегашното й тяло на Роуина?

К. (смее се.) Без съмнение. Избра тяло на нервен и избух­лив човек, който преувеличава всичко. Този път (в сегашния живот) се явява сестра на съпруга ми. Сат също ме ядосва понякога, но сега виждам истинската й същност и зная, че мотивите й са породени от любов и желание да даде най-доброто от себе си. (отново се засмива.) В замяна ние й помагаме да успокои темпо­то, защото има склонност да взема прибързани решения.

Д-р Н. Има ли още някой в тесния ви приятелски кръг, чиято енергия е като на Сат… Или Роуина?

К. (с широка усмивка.) Да, например съпругът на най-добрата ми приятелка Мегън, Роджър. Тук се казва Сиер.

Д-р Н. Как изглежда неговата енергия?

К. Изпраща геометрични, ъгловати сигнали, които се движат напред-назад на зигзаг. Вълните му са остри… Като хапливия език... И отдалеч енергийните му вибрации наподобяват отчетливи звуци като на цимбал в оркестър. Сиер е дръзка, предизвикателна душа.

Д-р Н. Като се има предвид това, което ми каза за енергийните им форми, биха ли могли Сат и Сиер… Роуина и Роджър да имат сполучлива връзка в живота?

К. (избухва в смях.) Сигурно се шегувате. Биха се избили. Не, съпругът на Роуина е Бен, брат ми Бил, кротка душа.

Д-р Н. Опиши енергията му, ако обичаш.

К. Има съсредоточена зеленикаво-кафява енергия. Кога­то доловим нежен ромон, разбираме, че лозата е наб­лизо.

Д-р Н. Лоза? Не разбирам какво означава това име?

К. В нашата група всеки си има прякор. Вибрационните вълни на Сен приличат на лоза… Със сплетени издънки, нали разбирате, като дълги плитки.

Д-р Н. Този енергиен образ отразява ли по някакъв начин индивидуалността на Сен… Брат ти бил?

К. Да. Сложен, но постоянен. Много честен. Отразява способността му да втъкава различни елементи в прекрасна хармония. Лозата и искрящата са чудесна двойка, защото Роуина никога не позволява на Бил да се възгордее твърде много, а той й дава опора в живо­та.

Д-р Н. Преди да продължа, забелязах, че духовните имена на всички от групата ти започват със „с”. Това озна­чава ли нещо? Дори не съм сигурен дали ги изписвам правилно.

К. Не се безпокойте. Важно е звученето, което показва интонациите на енергийното им движение. То отразя­ва истинския характер на приятелите ми.

Д-р Н. Звученето? Значи освен енергийния им цвят и форма вълните на всеки от тях имат и характерно звучене, както на Земята?

К. Нещо подобно… Но за нас от значение са енергийните резонанси, които не се чуват с човешко ухо.

Д-р Н. Да се върнем към най-добрата ти приятелка, Мегън. Спомена за нея, но не описа вибрационния й цвят.

К.топла усмивка.) Ефирната й бледожълта енергия е като трептяща слънчева светлина над житна нива… Равна, гладка и нежна.

Д-р Н. А душевният й характер?

К. Способна е на абсолютно, безусловно състрадание и Обич.

Преди да продължим с въпроса за звука и приликата в някои духовни имена, ще обясня кармичната връзка между клиентката си Леели и най-добрата й приятелка Мегън. Историята ми се струва дълбоко трогателна. Във встъпителния разговор на случай 34 Леели сподели, че е професионална певица и понякога гърлото и ларинксът й са особено чувствителни. Реших, че е нормално за човек с нейната професия, и не открих нищо необи­чайно, докато не стигнахме до момента на смъртта й в миналото прераждане. Тогава разбрах, че Леели тряб­ва да преодолее отпечатък от предишно телесно стра­дание, пряко свързано с гърлото й.

В миналия й живот Мегън била по-малката й сест­ра. Като младо момиче Мегън била принудена от баща си да се омъжи за богат, жесток, по-възрастен мъж на име Хогър, който я биел и изнасилвал. След известно време Леели й помогнала да избяга от съпруга си и да замине с младия си любим (Роджър). Същата нощ вбе­сеният Хогър открил Леели в скривалището й и няколко часа се гаврил с нея, за да я принуди да му каже къде е сестра й.

Леели не разкрила нищо и Хогър започнал да притиска гърлото й, за да изкопчи информация. Тогава тя по­могнала на сестра си да спечели време, като го прати­ла в погрешна посока. Хогър удушил Леели и побягнал навън, но не успял да намери Мегън. По-нататък в се­анса ни Леели каза: „Пеенето в този живот е израз на любов, защото в миналия гласът ми бе заглушен заради обичта ми.”

Звукове и духовни имена

Видяхме, че цветът, формата, движението и звукът са индивидуални белези на душите в техните групи. Изглежда, тези четири елемента са свързани, въпреки че светлинната енергия, вибрационните форми и движението на вълните, както и звуковите резонанси на души­те в една група не са еднакви. Все пак има известна прилика между тези елементи на някои души и най-очевидно за спиритуалния регресионист е звуковото сходство.

В духовния свят съществува звуков език, който не се вмества в систематизацията на говоримите езици. Чувал съм, че там има смях, тананикане, рецитиране и пеене, както и шум на вятър и дъждовен ромон, но са неописуеми. Някои клиенти произнасят имената на ду­шите в групите си така, сякаш настройват струни на музикален инструмент, за да звучат в хармония. Слу­чай 34 е пример за афинитет към звука „с” в имената на тесния кръг приятели. В случай 26  двама учители носеха имената Бион и Релон. Изглежда, това представ­лява ритмичен синхрон на душевни енергии в общностна група.

Някои клиенти в състояние на хипноза срещат труд­ности при произнасянето на духовните имена. Твърдят, че те се състоят от неизречими вибрационни резонанси. Има и по-сложни случаи. Един клиент каза: „Истинските ни духовни имена са нещо подобно на емоции, но не представляват познати човешки чувства; така че не мога да ги назова със звуци.” В имената има и вокална символика със скрит смисъл, който не може да се де­шифрира с човешки изразни средства.

Все пак много клиенти, които се стремят да запом­нят някое духовно име, успяват да го предадат чрез звук и ритъм. Някои използват гласни звукове, за да характеризират членовете на общностните си групи. Веднъж разговарях с душа, която нарече трима свои при­ятели Ки, Ло и Су. Случаи, в  които се набляга на една буква от азбуката, както в последния, не са нещо нео­бичайно за мен. Поради някаква причина имената на дос­та водачи завършват на „а”.

Имал съм и клиенти, за които е по-лесно да диктуват духовните имена буква по буква, вместо да се опитват да ги произнесат, но същевременно твърдят, че из­писването няма толкова голямо значение за тях, колкото звученето. Попадал съм и на съкратени версии на истинските имена. Един клиент каза: „В моята духовна група наричаме водача Нед.” настоях да узная цялото име и накрая успях да го запиша на хартия. Резултатът беше: Неедааззбаариан. Разбрах предпочитанието му. Продължихме сеанса с краткото Нед.

Правото на личен избор също е важен фактор, кога­то някои смята, че ако ми каже името на водача си, с това би помрачил по някакъв начин връзката помежду им. Трябва да уважавам желанията на душите и да бъда търпелив. Може би по-нататък в сеанса смущението ще изчезне. Една клиентка например каза, че водачката й се казва Мери. После добави: „позволява ми да я нари­чам така пред вас.” Приех това и продължихме и в един миг името на водачката стана Мазукия. По време на регресия има моменти, в които не бива твърде настой­чиво да се изисква информация.

Накрая трябва да отбележа, че духовните ни имена могат леко да се изменят с развитието ни. Работих с доста напреднала душа, която по-рано се е казвала Ви­на, а сега името й се е променило на Кабина. Попитах защо и Кабина отговори, че вече е ученичка на старши водач на име Кафарина. Когато се поинтересувах от значението на тази прилика между имената в духовния свят, тя отвърна, че това не ме засяга. Има клиенти, които откровено отказват да отговарят на някои въп­роси, ако чувстват, че съм засегнал правото им на ли­чен избор.

Духовни групи за обучение

В първата си книга посветих отделни глави на начина­ещите, средно напредналите и напредналите групи ду­ши и техните водачи. Дадох и примери за групови енер­гийни упражнения, чрез които душите се учат да създа­ват и оформят физически образи, като камъни, почва, растения и по-низши форми на живот. Нямам намере­ние да се повтарям с тези теми, а само да разширя знанията на читателя за други аспекти на живота в духовните общности.

В този раздел ще разгледам връзките между обучава­щите се души в духовната група и значението на структурните аспекти на училищата и класните стаи, за ко­ито вече стана дума в тази глава. Духовните учебни центрове не винаги се визуализират като сгради с класни стаи и библиотеки. Често клиентите ми ги описват просто като „пространството, което е наш дом”. Но образът на мястото за духовно обучение може внезапно да се промени в съзнанието на говорещия.

Когато проучванията ми за живота след смъртта бяха публикувани, някои хора критикуваха аналогиите ми с човешки училища и класни стаи при съставянето на модели на духовните центрове за обучение. Една двойка от Колорадо ми писа: „Според нас, да говорите за учи­лища в отвъдния свят, е проява на лош вкус, която може би се дължи на някогашната ви работа като препо­давател.” Други са ми казвали, че за тях училището е дълга поредица от сблъсъци с бюрокрация, авторитарно отношение и унижения от съучениците им. Не желаят да виждат в отвъдния живот нищо наподобяващо човешки класни стаи.

Зная, че много читатели имат лоши спомени от вре­мето, прекарано в училище. За съжаление земните учи­лища, както и всички други институции имат недоста­тъци, които са резултат от човешки грешки. Някои учители и ученици могат да бъдат обвинени в арогант­ност, деспотично отношение и безразличие към чувст­вата на другите. Във всяко учебно заведение има неща, заслужаващи критика. Все пак много от нас си спомнят, че са имали добър учител, който винаги се е стремял да им даде полезна информация, или са завързали приятел­ства за цял живот със съученици.

Функционалните аспекти на добиването на духовно познание извикват в човешкото съзнание представата за учебни центрове и съм сигурен, че водачите ни имат пръст в създаването на визуализации на земни сгради за душите, идващи от нашата планета. Хората в състоя­ние на хипноза говорят за прилики със земни форми и структури в някои отношения, но в други аспекти от разказите им има съществени различия. Клиентите ми твърдят, че всички в ефирните учебни зони се отнасят към тях с изключително разбиране, доброта и безгра­нично търпение. Дори при анализирането на постиженията на всяка душа останалите от духовната й група показват искрена обич, уважение и готовност взаимно да си помагат, за да постигнат по-съществен напредък в следващите прераждания.

В духовните групи индивидуалността се цени. Очаква се всеки да се отличи с нещо и да даде свой принос. Има буйни и кротки души, но никой не доминира и не засенчва другите. Индивидуалността се уважава, защото всяка душа е силна със своите качества и слабости, които допълват тези на останалите в групата. Образуването на групи се основава както на приликите, така и на разликите. Различията в характера са особено важни, защото душите, които прекарват животите си заедно, споделят събраната мъдрост и опит от всяко прераждане.

Душите обичат да се закачат и шегуват помежду си, но винаги изпитват уважение едни към други, дори към онези, които са ги карали да страдат в живота. По-скоро проявяват толерантност, отколкото прощават. Знаят, че повечето отрицателни черти, свързани с човешкото его, които са им причинявали мъка, са погреба­ни след смъртта на тялото. На първо място в списъка на отрицателните емоции са гневът и страхът. Душите сами изявяват желание да покажат или научат някои уроци и кармичният план не винаги се осъществява спо­ред очакванията им поради влиянията на земното обкръжение.

Помня как след една от лекциите ми психиатър афро-американец вдигна ръка и каза: „Теориите ви за гру­пите ми напомнят за племенни отношения.” Отговорих, че с искрената лоялност и взаимна подкрепа между ду­шите духовните групи наистина напомнят племена. Но връзките им с другите групи съвсем не приличат на от­ношения между племена. Земните общества имат ужасния навик да се отнасят в най-добрия случай с недоверие едни към други, а в най-лошия – с жестокост. Душите в общностите в духовния свят са склонни да проявяват строгост, сдържаност или снизходителност помежду си, но не виждам нищо, което да подсказва дискриминация или отчуждение във или между духовни групи. За разлика от хората всички духовни същества са сплотени. Съ­щевременно душите дълбоко уважават неприкосновеността на другите групи.

Когато бях лектор във вечерен колеж, открих, че някои от студентите ми, включително и възрастните колежани, смесват фактите със собствената си ценност­на система. Докато работеха по концептуални пробле­ми, понякога започваха спорове, основани на погрешни съждения, и дори си противоречаха. Все пак това е нор­мално за студенти. Накрая се научиха да съпоставят и синтезират идеите по-ефективно. След като натрупах този опит, започнах да се занимавам с проучвания за духовния свят.

В ранните години на хипнотичните си изследвания бях изумен от пълната липса на самозаблуди при духов­ното обучение. Видях, че водачите учители могат ед­новременно да присъстват навсякъде, макар и не винаги видимо. Учителите ни се появяват и изчезват при ду­ховните учебни занимания, но никога не пречат на себепознанието ни. Въпреки че самите души все още не са всезнаещи, натрупаният опит им помага без колебание да разбират кармичните уроци и ролята, която са изиг­рали в събитията от миналия си живот. Аксиома в ду­ховния свят е, че душите са най-строги в преценката на собствените си постижения.

В духовните групи за обучение има удивителна ясно­та на рационалната мисъл. Самозаблудата не същест­вува, но трябва да изтъкна, че мотивацията за полагане на усилия във всеки живот не е еднаква за всички души. Някои клиенти са ми казвали: „Ще си поиграя известно време.” Това означава, че ще се прераждат по-рядко, ще избират по-лесни животи или и двете. Въпреки че подоб­ни решения не радват учителите, те ги уважават. Дори в духовния свят някои ученици не винаги влагат голямо старание. Мисля, че това са малцинството души, твър­де свързани със Земята.

За древните гърци думата „персона” е била синоним на маска. Определението е подходящо за ролята на оби­таваното тяло във всеки живот. Когато се прераждаме, характерът на душата се съчетава с темперамента на тялото и се формира нова личност. Тялото е външ­ният образ на душата, но не е пълно въплъщение на същността й. Душите, идващи на Земята, възприемат себе си като маскирани актьори в един свят сцена. В шекспировия „Макбет”, подготвяйки се да срещне смъртта, кралят казва: „Животът е ходеща сянка, слаб актьор, който се мъчи на сцената, а после навеки замлъква.” Тази известна реплика донякъде описва отноше­нието на душите към земния им живот, с разликата, че щом започне пиесата, повечето от нас не знаят, че из­пълняват роля, и го разбират едва след края на предс­тавлението поради амнезията, блокираща спомените ни.

Тази аналогия с пиеса, както й предишните, с училище и класни стаи, представят образно това, което виждат клиентите ми в дълбок хипнотичен транс. Някои споде­лят, че когато се завръщат при групите си след особено тежък живот, приятелите им ги посрещат с бурни ръкопляскания и възгласи. Аплодисментите са за добре изиг­рана роля в току-що завършилото представление. Един клиент каза: „Главните участници в последната ни пи­еса ще се оттеглят в ъгъла, за да обсъдят отделни сцени от нея, преди да започнем подготовката за след­ващата.” Клиентите ми често се шегуват относно пред­лаганата им нова роля, която изпълняват в сегашния си живот, и разискванията, преди да бъдат взети окончателните решения кой какъв ще играе в бъдеще.

Водачите ни се явяват режисьори, които преглеждат сцените от миналите ни прераждания кадър по кадър и преценяват постиженията и пропуските ни. Припомнят грешките ни. Разглеждат се всички възможни развръзки и се съставят нови сценарии с различни възможности за избор при подобни обстоятелства. Подробно се анализи­рат моделите на поведение на всеки актьор, след което започва преглед на всички роли в сценария. Понякога ду­шите решават да разменят ролите си и да разиграят многократно ключовите сцени, за да преценят резулта­тите с различни изпълнители от своята или от някоя съседна група. Настоявам клиентите да ми разказват за тази размяна. Тя дава възможност на душата да пре­цени миналите си постъпки от гледна точка на свиде­тел, докато друг актьор изпълнява нейната роля.

Преразглеждането на алтернативи от предишния жи­вот представлява психологическа драма, която намирам за полезно терапевтично средство в сегашния живот на душата. Сценичните аналогии в духовните групи не преповтарят преживяванията й на Земята като обикновена интерпретация, а предлагат обективно разбиране и стимулират желанието й за развитие. Системата е ин­тересна. Душите никога не се отегчават от тези образователни упражнения, които разбиват творческо мис­лене, оригиналност и желание за триумф над злощастията чрез добиване на мъдрост от връзките с хора. Ви­наги имат желание следващия път да се справят по-добре. Както и да изглеждат, учебните пространства представляват шахматна дъска за душите, върху която могат да изпробват всеки възможен ход и да стигнат до най-доброто решение. Всъщност някои от клиенти­те ми наричат целия процес на прераждане „играта”.

Резултатът от участието ни в пиесата може да бъ­де добър, приемлив или незадоволителен. Зная, че крити­ците ми ще направят извода, че това подозрително напомня системата за оценяване в земните училища. Иде­ята не е измислена от мен. Казвали са ми, че оценката на приятелите в духовните групи не е страшна, а сти­мулира мотивацията ни. Струва ми се, че повечето ду­ши изявяват желание да повторят играта от миналия си живот, за да бъдат по-добре подготвени за следваща­та. Като атлети шампиони искат непрекъснато да по­добряват постиженията си. Знаят, че ще достигнат до определено ниво на развитие и познание, когато играта най-сетне ще свърши със спускането на завесата след представлението и края на преражданията им. Това е целта на душите, които идват на Земята.

Както изтъкнах в началото на този раздел, упражненията в учебните центрове не се ограничават с прегле­да на минали животи. Сред всички занимания основно място заема боравенето с енергия. Уменията се разви­ват с разнообразни техники в класните стаи. Както вече споменах, хуморът е неизменна част от живота в духовния свят. Ученичката от следващия случай дава известна представа за шегите в групите с разказа си как по бреме на един от творческите часове с прияте­лите й са се поувлекли.

• случай тридесет и пети •

Д-р Н. Каза че групата ти се е събрала в помещението, наподобяващо класна стая, но не съм сигурен какво става там.

К. Тук сме за творческо упражнение с енергия. Водачът ми Тринити стои пред учебната дъска и рисува някаква фигура.

Д-р Н. А ти какво правиш в момента?

К. Седя на чина си както всички други… И наблюдавам Тринити.

Д-р Н. Опиши ми обстановката, в една дълга редица ли сте седнали, или как?

К. Не, на отделни чинове… Горната им част се отваря.

Д-р Н. Къде се намираш ти спрямо приятелите си?

К. Отляво. Каели шегаджията (братът на клиентката ми в този живот) седи до мен. Джак (съпругът и) е точно зад мен.

Д-р Н. Каква е атмосферата в стаята в момента?

К. Спокойна, много отпускаща, защото упражнението е толкова лесно, че почти ми доскучава да гледам как Тринити рисува.

Д-р Н. Нима, какво рисува Тринити?

К. Показва… Ха, как бързо да създадем мишка… От раз­лични енергийни части.

Д-р Н. Ще се разделите ли на групи, за да съедините енергиите си едни с други за тази задача?

К. (махва с ръка.) О, не. Вече лесно се справяме с това. Ще бъде индивидуален тест.

Д-р Н. Опиши теста, ако обичаш.

К. Трябва много бързо да визуализираме мишка в съзнани­ето си… Като съчетаем необходимите енергийни час­ти, за да създадем цяло животно. Има правила за подреждането на енергията при всяка творческа зада­ча.

Д-р Н. Значи ще бъдете изпитвани за правилните стъпки за създаване на мишка?

К. Ммм… Да… Но… Всъщност това е тест за бързина. Тайната на успеха при творческо упражнение е бърза­та концептуализация… Да знаем с коя част на живот­ното да започнем. После преценяваме необходимото количество енергия.

Д-р Н. Струва ми се трудно.

К. (с широка усмивка.) Лесно е. Тринити трябваше да избере по-сложно същество…

Д-р Н. (настойчиво.) Е, струва ми се, че Тринити знае какво прави. Не разбирам… (прекъсва ме с истеричен смях и питам какво става.)

К. Каели ми намигна, повдигна плота на чина си и виждам как отвътре изпълзява бяла мишка.

Д-р Н. значи е избързал със задачата?

К. Да, и сега се перчи.

Д-р Н. Тринити вижда ли това?

К. (все още се смее.) Разбира се, той не пропуска нищо. Просто спира и казва: „Добре, щом сте толкова гото­ви да започнете, хайде бързо да го направим всички заедно.”

Д-р Н. И какво става?

К. Из цялата стая плъзват мишки. (хили се.) Уголемя­вам ушите си, за да стане още по-забавно.

Ще завърша раздела с по-сериозен пример за групово упражнение с енергия. Досега не съм описвал този тип урок. В случай 36  трима приятели помагат на четвърти, който току-що е влязъл в тяло на Земята. За разлика от напредналите души с развити способности от предишния случай те са част от учебна група, наскоро преминала във второ ниво.

• случай тридесет и шести •

Д-р Н. Докато визуализираш в съзнанието си занимания­та на своята група, ако обичаш, опиши ми едно важно упражнение.

К. (дълга пауза.) О… искате… Добре. С двама от прияте­лите ми правим всичко възможно да помогнем с положителната си енергия на Клидей, който наскоро влезе в тяло на бебе. Искаме да успеем, защото не след дълго и ние ще го последваме.

Д-р Н. Да продължим бавно. Какво точно правите три­мата в момента?

К. (въздъхва дълбоко.) Седнали сме в кръг… Учителят ни стои зад нас и ни дава напътствия. Сливаме енергии­те си в един лъч и го насочваме към човешкото съзна­ние на Клидей. Скоро е пристигнал и… Не искам да издавам лични тайни, но не му е лесно.

Д-р Н. Разбирам… Е… може би, ако поговорим, ще изясним нещата… Стига да не виждаш нещо нередно в това?

К. Мисля… Че не би навредило…

Д-р Н. (внимателно.) Кажи ми в кой месец след зачеване­то Клидей влезе в тялото на бебето.

К. В четвъртия. (след пауза добавя.) Но започваме да му помагаме в шестия. До деветия е нужна много упори­та работа.

Д-р Н. Естествено… Необходимата концентрация и всичко останало… (пауза.) Кажи ми защо Клидей се нуждае от помощта на трима ви.

К. Опитваме се да му вдъхнем кураж чрез енергията си, за да се съчетае по-добре с темперамента на детето. Сливането с тялото трябва да бъде като обличане на дреха, която ви е по мярка. Този път новата обвивка не приляга добре на Клидей.

Д-р Н. Това изненадващо ли е за вас и учителя ви?

К. Всъщност… Не. Разбирате ли, Клидей е тиха душа… Кротка, а бебето има неспокойно… Агресивно съзна­ние… И съединяването е трудно за него, въпреки че знаеше какво го очаква.

Д-р Н. Искаш да кажеш, че е търсил някакво предизвикателство, преди да избере това бебе?

К. Да, знаеше, че трябва да свикне да се приспособява към такива тела, защото по-рано е имал проблеми с овла­дяването на агресивен темперамент.

Д-р Н. Избухлив човек ли ще стане? Или може би комплексиран… Емоционално неуравновесен и така нататък?

К. (смее се.) Познахте… Това е по-големият ми брат.

Д-р Н. В сегашния ти живот?

К. Да.

Д-р Н. А какви се явяват сега другите двама освен теб в живота на Клидей?

К. Зинин е съпругата му, а Монт – най-добрият му прия­тел.

Д-р Н. Струва ми се добър екип поддръжници. Би ли могъл да обясниш малко по-подробно защо Клидей се нуждае от тяло с темперамент тип а?

К. Клидей е твърде предпазлив. Прекалено много раз­мишлява, преди да вземе решение. Не умее да реагира бързо. Решихме, че това тяло ще му помогне да раз­вие способностите си, което ще бъде от полза и за детето.

Д-р Н. Какъв беше проблемът на Клидей в предишния му живот?

К. (свива рамене.) Имаше доста проблеми… Същия тип тяло… Измъчваше се от натрапчиви идеи и мании… Трудно се владееше… И Зинин страдаше от това.

Д-р Н. Тогава защо?…

К. (прекъсва ме.) Старателно прегледахме миналия му живот… Многократно преценихме всичко… Клидей пожела още един шанс в същия тип тяло. Попита Зинин дали иска отново да бъде негова съпруга, и тя се съгла­си. (клиентът избухва в смях.)

Д-р Н. Какво ти е толкова смешно?

К. Но този път аз съм край него като по-малък брат с много силно тяло, за да го възпирам.

Д-р Н. Да свършим с упражнението ви с енергиен лъч. Обясни как ти и двамата ти партньори използвате енергиите си, за да помогнете на Клидей.

К. (дълга пауза.) Енергийните сигнали на Клидей и дете­то са разпилени.

Д-р Н. Бебето има разпиляна емоционална енергия и на Клидей му е трудно да се справи с това?

К. Да.

Д-р Н. И електрическите импулси от мозъка ли оказват влияние?

К. (пауза.) Да, мисловните процеси… От нервните окончания… (замълчава за миг.) Опитваме се да помогнем на Клидей да ги проследи.

Д-р Н. Мислиш ли, че бебето се съпротивлява срещу Клидей като натрапник?

К. А, не… Не мисля (смее се.) …но Клидей смята, че отно­во е попаднал на примитивен мозък в някои отноше­ния.

Д-р Н. Къде в тялото на бебето отива слетият ви енергиен лъч?

К. Получаваме указания да работим в основата на чере­па, като започнем от тила.

Д-р Н. (продължавам разговора в минало време.) Постиг­нахте ли успех с това упражнение?

К. Мисля, че помогнахме на Клидей, особено в началото. (отново се засмива.) Но и в този живот брат ми е твърдоглав човек.

По-нататък ще цитирам и други общи занимания на духовните групи. В девета глава, в раздела за връзката душа-мозък, ще опиша по-подробно физиологичните аспекти на борбата ни с примитивната страна на човешкия ум, за която се споменава в последния случай. След­ващата глава е посветена на помощта от по-висши ду­ховни същества, която получаваме като допълнение към обучението с групите си. Психологическите насоки за избор на следващ живот започват още при ориентация­та ни, когато се завърнем в духовния свят. Идеите, свързани с минали преживявания и очаквания за бъдеще­то, се обсъждат по-задълбочено при първата среща на душата със съвета.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 6+0=?

*