Среща с душите на хора, които са ни наранили

Среща с душите на хора, които са ни наранили

След като добихме представа за различните роли, кои­то духовните ни партньори могат да изпълняват в на­шия живот, бих искал да се спра на един особен аспект от тези връзки, който би събудил интерес. Често ме питат какво е да видиш в духовната си група някого, който ти е навредил в току-що отминалия живот, Философът Хайдегер е казал: „Никой не може да обича вмес­то теб или да поеме болката ти.” Може би това твър­дение е вярно на Земята, но не и в духовния свят. Души­те притежават способността да проникват в съзнанието на приятелите си и напълно да споделят чувствата им. Правят го от съпричастие и желание да разберат страданието, което взаимно са си причинили в последния живот.

В случай 47 съм избрал клиент, който е имал трудно детство в миналото си прераждане поради властния и жесток характер на баща си, който никога не бил дово­лен от постъпките му. За по-просто ще използвам зем­ните имена на сина Рей и бащата Карл. Рей бил плахо момче, израснал без самоуважение и прекарал целия си зрял живот в опити да преодолее отрицателните чувс­тва. Скривал своята чувствителност от другите, като издигал защитни стени около себе си. Най-важна в слу­чая е срещата с баща му в духовния свят.

Ще присъстваме на нещо, което Рей нарече „мотивационно-критичен сеанс” с Карл. Встъпителната сцена започва съвсем невинно, с обичайното поднасяне на поз­дравления от членовете на общностната група. Би било от полза да се върнем към фигура 3, ла която съм със­тавил диаграма на група души, застанали в полукрьг, наподобяваща горна част на циферблат. Прилагам „часовниковата си техника”, за да помогна на новопристиг­налата душа да идентифицира членовете на общностна­та си група.

• случай четиридесет и седми •

Д-р Н. Докато се приближаваш към тези души, как са се подредили, за да те посрещнат?

К. Мммм… В нещо като полукръг и аз трябва да застана в средата.

Д-р Н. Искам да си представиш разположението им като циферблат. Ти си в  центъра, където се намират стрелките. Точно срещу теб е дванадесет часа. Вляво се пада девет, а вдясно – три часа. Разбираш ли?

К. Да, но водачът ми Иксакс в момента е точно зад мен.

Д-р Н. Това е обичайна позиция за такава среща, Рей. Да кажем, че учителят ти стои между седем и пет часа. Сега ми кажи от коя посока идва първият, който те поздравява?

К. Отляво… Където е девет часа.

Забележка: Първата душа, която идва да ни приветства, винаги е важна за нас.

Д-р Н. Добре. В мъжки или в женски образ се явява, или като безполово същество?

К. (нежно.) Това е съпругата ми Мериън.

Д-р Н. Накъде се придвижва в момента?

К. Допира ръце до лицето ми… Целува ме нежно и обгръ­ща главата ми.

Всяка душа има свой начин за посрещане на новоприс­тигнал партньор. След Мериън бабата на Рей изцяло го обвива с любящата си енергия като наметало. После се приближава дъщеря му Ан. Част от енергията й все още е на Земята, защото животът й не е завършил. Въпреки намалената си енергийна маса Ан притиска Рей, силно го залюлява и се засмива на смущението му.

Щом продължихме по посока на часовниковата стрелка, забелязах, че клиентът ми става нервен. Предположих, че някой важен член на духовната група е скрит от погледа на Рей. Наближихме края на полукръга и настро­ението му започна да се променя, когато се сблъска с нещо, което наричам синдром „криеница” – някоя душа е застанала зад друга. Понякога това е просто шега, ка­то детска игра, но не и в този случай.

Д-р Н. Всички ли се изредиха?

К. (смутено се раздвижва на стола в кабинета ми.) Не… Виждам нечия сянка зад леля Бес.

Д-р Н. (след като го успокоявам и окуражавам.) Рей, кажи ми какво точно става по-нататък.

К. Сега виждам ярка светлина. (явно познал някого.) Отова е баща ми… Карл. Скрил се е зад другите. Иска да бъде последен. Избягва ме. Чувства се неловко в този радостен миг… Толкова прегръдки, смях и вълнение. Баща ми не иска да се появи пред мен точно сега. (мрачно.) И аз не желая да го виждам.

Забележка:Малко по-късно в сеанса отново ще се върна към душата на Карл.

Д-р Н. Искам да преминем към момента, когато говориш с Карл. Опитай се да ми опишеш подробно как протича разговорът ви.

К. Скоро стигаме и до… критичната преценка на случи­лото се и причините… Обсъждането на отношенията и мненията ни. Мериън и Ан са тук, а Карл все още се срамува. Първите му думи са: „Бях твърде суров с теб като баща. Зная, че провалих предварителния план. Този живот… Просто загубих контрол над него…”

Д-р Н. Какво означава за теб признанието му, Рей?

К. (очевидно стигнал, до прозрение.) Душата на Карл не е като жестокия алкохолик, който беше мой баща… О, долавям известна прилика… Но явно характерната му доброта е била потисната. Не е успяла да надделее над слабостите на онова тяло.

Д-р Н. Извинявай, Рей, но нима търсиш оправдания за поведението му? Искам да кажа, Карл също е трябва­ло да усвои някои уроци, нали?

К. Прав сте, сам избра тяло, склонно към емоционални изблици. Освен задачата да създаде трудности за мен, искаше да види дали би могъл да овладее мозък със склонност към насилие. В предишния си живот Карл беше човек на крайностите. Признава, че този път не се справи със задачата си. Не успя да стори каквото трябва и за мен, и за себе си.

Д-р Н. (настойчиво.) Все пак навярно не мислиш, че постъпките на Карл като твой баща могат да бъдат оправдани заради темперамента на тялото му?

К. Не, това не е извинение. Карл казва, че е попречил на развитието ми по много начини, но е узнал доста неща от този живот и ме пита дали и аз съм се поучил. (пауза.)

Д-р Н. Рей, продължи, ако обичаш.

К. (дълбока въздишка.) Виждам, че гневът му е изчезнал, което ми се струва странно, защото все още не съм свикнал с истинския му характер… Но не след дълго ще свикна.

Д-р Н. Като имаш предвид всичко това, Рей, какви са отрицателните наклонности на душата на Карл, кои­то пренася в преражданията си?

К. Знае, че една от тях е желанието да контролира съби­тията и хората около себе си. В миналия си живот като мой баща не можа да се пребори с този недостатък. И за двама ни е трудно да живеем без разбиране. Затова се сработваме толкова добре с Ан и Мериън. Те като че ли преодоляват разочарованията много по-лесно от нас.

Д-р Н. Да се върнем към обстоятелствата, довели до избора ти да живееш под контрола на строг баща, който е трябвало да създаде трудности за теб. Дори ако Карл не се бе увлякъл с ролята си, не разбирам защо си решил да бъдеш негов син. .

К. (смее се.) Жалко, че не познавате Икс-акс. Предпочи­та да използва чувството си за хумор, вместо да се държи като наставник. Никога не ни принуждава, за­щото знае, че и двамата с Карл не обичаме да ни заповядват. Икс-акс ни въздейства така, че да повяр­ваме, че сами сме стигнали до едно или друго решение. (замълчава за момент.) Оставя ме да мисля, че е твърде отстъпчив с мен, и кара съвестта ми да заго­вори. Държи се по-скоро като треньор, отколкото като режисъор.

Д-р Н. Радвам се, че имаш такъв водач, но какво общо има всичко това с теб и Карл и злополучната връзка между вас в миналото прераждане?

К. (търпеливо.) В предпоследния си живот бях сираче и усвоих доста лоши навици. Загубих истинската си същ­ност. Имах нужда от пробуждане.

Д-р Н. В какъв смисъл?

К. Като дете не получих никакво възпитание. Майка ми почина. Самотните деца или оцеляват, или се пречуп­ват. Проблемът беше… че колкото по-силен и самоу­верен ставах, толкова по-малко ме беше грижа за дру­гите. Свикнах да вземам, без да давам почти нищо в замяна. Мислех, че всички хора са ми длъжници.

Д-р Н. Слушай, Рей, нима е било нужно да стигаш до такава крайност? Защо не си предпочел живот с любящ баща вместо с Карл, за да компенсираш страдани­ята си на сираче?

К. (свива рамене.) Би било твърде лесно. След живота ми като сираче Икс-акс ме попита: „Навярно сега си готов да се преродиш в  глезено дете с ласкави родите­ли?” Аз отговорих: „Всъщност не звучи никак зле.” после водачът ми добави: „Искаш ли да уредим да бъдеш единствено дете в заможно семейство?” поза­бавлявахме се с този сценарий и Карл се включи в обсъждането с няколко реплики, че искал да влезе в ролята на богатия ми баща и да харчи парите си за коне. Обожава конете.

Д-р Н. И как стигнахте до идеята за живот в напрежение и вражда?

К. Икс-акс ни познава много добре. Твърде напреднал съм, за да приема лесен живот. Накрая пожелахме да ни изпратят заедно, но при тежки обстоятелства.

Д-р Н. Не беше ли вредно за теб да прекараш два поредни живота в самота и отчуждение? Питам се дали два­мата с Карл наистина сте научили нещо от тези толкова лоши отношения помежду си като баща и син.

К. (кратка пауза, докато замислено потрива длани.) И да, и не. Вярно е, че се опитах да използвам отчуждението си и в двата живота като извинение за липсата на значителен напредък, но в последния поне имах баща, който не ме изостави. По-добре се справих с жестокостта на Карл, отколкото с пълната самота в пре­дишния живот, когато бях сираче.

Д-р Н. Не звучи много убедително. Душата на Карл ли е била баща ти в предпоследния живот?

К. Не.

Д-р Н. Кой беше най-важният ти урок и в двете прераждания?

К. Да съхраня истинския си характер въпреки враждебността на хората. Така ще стана по-силна душа.

Д-р Н. Убеден съм, че ще успееш, Рей. Но ми се струва, че не е зле да забавиш темпото, като избереш няколко лесни живота за разнообразие. Нима е толкова лошо да си отдъхнеш и изградиш по-солидна основа, за да запазиш характера си по-нататък?

К. (явно раздразнен от предложението.) Не! Казах ви, че не мога да постъпя така, и Икс-акс го знае. Силата ми е в постоянството в борбата с враждебния свят. Жестокостта на Карл беше изпитание, доколко съм се възстановил след живота си на сираче, и аз не се провалих. (решително) Научих доста полезни неща за следващите си прераждания и споделям с Карл, за да го успокоя.

Д-р Н. Как стигате до помирение в духовния свят?

К. (по-тихо и замислено.) Когато оставаме насаме, ре­шаваме да обменим мислите си и всички спомени от живота заедно.

Д-р Н. Това ли е пълният мисловен обмен, за който съм чувал?

К. Да, всяка частица от характера ми като син на Карл през отминалия живот преминава в него, докато той проектира в мен всички свои спомени като мой баща. Преживяването е много лично… и полезно. В групата ми го наричаме „предаване на чашата на страдание­то”.

Д-р Н. Пълна откровеност ли постигате така?

К. Тук не може да има заблуда.

Д-р Н. Дълго ли продължава този обмен?

К. Не, кратък е, но пълен. След него всеки от двама ни познава изпитанията и тревогите, болката и гнева и породените от тях реакции от гледна точка на дру­гия, защото сякаш наистина влиза в тялото му от последния живот. Разменяме ролите си.

Д-р Н. Този мисловен обмен води ли до опрощение?

К. Много повече. Представлява неописуемо сливане на две съзнания. И двамата преживяваме обстоятелст­вата, които са ни накарали да направим някои избори. Усещам неудовлетвореността на Карл, както и той моята. Когато обменът е осъществен, въздействието му е толкова силно, че няма нужда от взаимно опрощение. Всеки от двама ни прощава на себе си, след което се лекуваме. Разбирането е пълно. Ще опитаме отново в по-различен живот, докато се справим както трябва.

След първите неловки моменти от срещата си в ду­ховния свят Рей и Карл отново са се почувствали спокойни и щастливи в духовната си група. Това не означа­ва, че поведението на Карл изведнъж е оправдано. При прегледа и оценката на живота, преди да се види с Рей, Карл ясно си е дал сметка за безкрайната болка и стра­дание, които е причинил на сина си. Тук действат две сили. Първата от тях е потенциалното потискане на истинския характер на душата от биофизическите чер­ти на обитаваното тяло, както и въздействието на специфични околни влияния. Вторият фактор е ролята, която й е поверена в причинно-следствения кармичен поток.

Всички прераждания са нишки, от които е изтъкана пъстрата безкрайност на съществуването ни. Ако някой роднина или приятел е жесток и непреклонен или може би безразличен към нас в живота, виждаме само външния образ, а не целия истински характер на тази душа. Изпълняването на роли в живота винаги има сми­съл. Ако сте израснали, в особено трудни отношения с някого от родителите си, както Рей с Карл, задайте си въпроса: какво научих благодарение на този човек, кое­то не бих узнал, ако го нямаше в живота ми?

Рей е имал трудности и в сегашния си живот и се е пристрастил към опиати. Все пак на четиридесет и пет годишна възраст проявява воля и се опитва да промени нещата. Сам сподели, че връщането към истинската му – същност по време на сеанса ни му е помогнало много. Душата на Карл сега е по-големият брат на клиента ми и двамата са израснали в противоборство. Много от обстоятелствата от миналия им живот се повтарят, но въпреки това са доста по-близки като братя, отколкото тогава като баща и син.

Без да погребва неприятните спомени от този жи­вот, душата на Рей живее в психически по-здраво тяло. Този път душата на Ан, главна героиня, се е преродила в негова майка вместо дъщеря. Принадлежността й към по-старо поколение от неговото придава по-различно из­мерение на настоящия му живот. Герсхен Кауфман е написал: „Срамът е вид душевно убийство.” Един от важните уроци в живота на рей е борбата със срама. Срамът потиска съзнанието, защото събужда чувства за малоценност. Може да бъде толкова непреодолим, че затвореното човешко съзнание да спре душевното раз­витие. Но Рей е изключително решителна душа, която, както видяхме, не желае да прекъсне поредицата тежки животи, за да си почине. Става все по-силен с всеки тру­ден живот.

Случай 47 показва, че някои души в поредица прераждания искат тела с един и същ темперамент, който е предизвикателство за слабостите на душевния им характер. И Рей, и Карл лесно се поддават на лоши навици при определен тип телесна химия. А защо продължават да молят за този тип тела? За да добият опит. Всяка нова депресия води до поредната доза, но Рей е твърдо решен да се пребори с това, преди да продължи. Зная, че тази душа напредва. Рей ми каза, че след два несполуч­ливи брака най-сетне е срещнал жената на мечтите си, но трябвало да бъде чист от наркотици и алкохол, за да я оцени. Оказа се, че бъдещата му съпруга е душата на Мериън.

Ще завърша с няколко думи за синдрома „криеница”, поради който е възможно отначало душата да не вижда ясно някого от членовете на групата си. Когато това се случи с някой клиент в кабинета ми, може би душата, която е скрита от съзнателното му полезрение, ще окаже огромно влияние по-нататък. Спомням си една млада вдовица, която дойде при мен, докато все още бе в тра­ур заради покойния си съпруг. В особено емоционална сцена той й каза да бъде силна и всичко ще се оправи. Тя спо­дели: „има и още някой. Тъмен силует, снишил се зад останалите. О… Това е душата на бъдещия ми съпруг. Сигурна съм… Но все още не се познаваме в този живот. Не бива да разбера кой е точно сега, за да не разваля спонтанността на срещата ни.”

Взаимодействие между духовните групи

Както споменах, почти никоя млада душа не напуска своята учебна зона. Особено докато са в първо и второ ниво, пространствата, предназначени за тях, остават неприкосновени и никой не нарушава границите между класните стаи. Тези правила се основават на уважението на всички души към правото на другите общности да работят необезпокоявани. Духовните класни стаи не са като земния модел, при който трябва да търсим из­винение за отсъствията си. Душите са свободни да не участват във всички занимания на групите си. Ако някоя от тях се нуждае от уединение или иска да се заеме със самостоятелна работа, която й се струва полезна за развитието й, е свободна да се отдели от приятели­те си за толкова време, колкото желае, стига да не пречи на останалите групи.

Установих, че душите не са задължени да учат и някои прекарват доста време в почивка. Все пак пове­чето, с които съм разговарял, се чувстват неудовлет­ворени, когато не участват в общ проект на групата си. Мотивът, който ги движи, е стремежът им към развиване на определени способности. Поради подобна причина повечето души не желаят да се включват по средата на заниманията на други групи. Открих, че никои две общности, макар и съседни, не са на съвсем еднакво ниво във всички раздели на обучение. Така че, независимо от нивото на развитие, не винаги е лесно душата да посети чужда класна стая и да научи нещо от работата там.

Гостуването между членове на духовни общности е избирателно и има определена цел. Обикновено става по покана на някой учител и е по-скоро изключение, отколкото правило в духовния свят. Има групи, които общу­ват с гостите, но други – сякаш не ги забелязват, освен извън учебните зони. Когато душите стигнат до края на второто ниво на обучението си, започват да полагат големи усилия. Именно на този етап клиентите ми най-често разказват за посещения при други общностни гру­пи. Ето какво сподели за такова гостуване говорещият в следващия случай:

случай четиридесет и осми

Д-р Н. Защо пожела да посетиш тази съседна общност?

К. Принадлежа към по-несериозна група в сравнение с дру­ги. Искам да присъствам на занимание на тази общ­ност, защото е малко по-напреднала от моята. Тренировките с по-добри играчи винаги помагат за добиване на опит. Повечето от душите тук скоро ще преми­нат към самостоятелно обучение и са много упорити. Разказвам няколко смешни случки със своята група, за да ги развеселя, а те ми дават полезни съвети.

Д-р Н. Често ли ги посещаваш?

К. Не, зная колко заети са всички и се съобразявам с това. Не искам да ги прекъсвам твърде много.

Д-р Н. Разкажи ми за последното си гостуване.

К. (пауза.) Водеха разгорещен спор. Една душа от група­та на име Орик разказваше поредица сънища от наскоро завършилия си живот. Орик мислеше, че случката би се сторила интересна на останалите.

Д-р Н. Случка, свързана с поредица сънища на Орик, кога­то за последен път е бил на Земята в човешко тяло?

К. Точно така. Безплътен член на групата изпратил на Орик информация, докато спял, която човешкото му съзнание изтълкувало погрешно.

Д-р Н. По вина на душата, изпратила информацията, или на Орик?

К. Трябва да разберете, че всички от общността, при която гостувам, са професионалисти в тази област. Не обичат грешките. Сериозен екип са.

Д-р Н. Продължи, ако обичаш. Какво научи от разказа на Орик за неговия сън?

К. Сподели, че на сутринта след съня медитирал и се опитал да разгадае посланието. Мисля, че човешкото му съзнание напълно е объркало смисъла. Орик на шега посъветва приятеля си да поработи върху умението си за предаване на съобщения чрез сънища.

Д-р Н. Какво каза другата душа?

К. Небрежно отвърна: „Не, ти просто не разбра правил­но съвета ми и не взе най-доброто решение.

Д-р Н. Какви бяха изводите на останалите от спора между Орик и приятеля му?

К. Мисля, че всички разбраха, че дори когато две души са много близки, несъвършенствата на приемащия човешки мозък могат да попречат на предаването на информация. Най-сигурно е останалият в духовния свят приятел да изпрати посланието няколко пъти и да не разчита на едно-единствено средство, като предава­нето чрез сън. Освен това съобщението трябва да бъде кратко и много ясно.

Д-р Н. Значи посещението беше от полза за теб? Успя да научиш нещо?

К. Винаги успявам. Почти през цялото време, докато съм с тази общност, оставам мълчалив слушател. Обсъждането за предаване на съобщения чрез сънища бе ползотворно и запомних усвоения урок, преди да продължа обучението си със своята група.

Има общности, които се смущават от присъствие­то на обикновен гост, но с радост приемат напреднали специалисти или души, отличаващи се с уникален опит. В пета глава, в раздела „Цветове на посетителите”, представих един такъв пример. Но дори най-сплотените групи обичат да общуват и с други души извън учебните си зони. Вече стана дума за общностните пространст­ва, в които се събират голям брой групи, за да разгова­рят. За много души това преживяване е вид почивка.

Доста от членовете на групите понякога стават неспокойни по време на учебната си работа и затова учи­телите често организират беседи с гостуващи специа­листи в общностните центрове. Целта на тези събира­ния е душите да си починат от заниманията със своите водачи и да добият различна перспектива по въпроси, вълнуващи всички общности. Темите могат да бъдат различни: как да ценим останалите, каква е ползата от добротата, честността и почтеността или как щедро да използваме дарбите, които притежаваме. Зная, че това напомня по-скоро за лекция по морал, отколкото за развлечение, но говорителите привличат интереса на присъстващите със забавни анекдоти и множество але­гории, като правят паралел със земните си преживявания. Специалистите водят и особени разговори с души от аудиторията, които клиентите ми не могат да пре­ведат на човешки език. Ето един цитат, който дава представа за такова събиране:

„Лекциите на гостуващи специалисти подпомагат обучени­ето ни. Подходът и характерът им е различен от този на водача ми и това е полезно. Има една жена на име Шалакин, от която се възхищавам. Понякога посещава центъра ни и не пропускам нейна лекция. Притежава забележителна способност бър­зо да достига до същината на всеки проблем. Може така умело да ми разясни сложна идея, че после зная, че следващия път, когато се сблъскам с подобна трудност в живота, ще се справя по-добре. Съветва ни да се вслушваме и в хората, които не особено харесваме на Земята, защото можем да научим по не­що от всекиго.”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 9+1=?

*