Съветът на старейшините. Човешкият страх от съд и наказание

6.

Съветът на старейшините

Човешкият страх от съд и наказание

Скоро след завръщането на душите в духовните им групи идва моментът да застанат пред събра­нието на мъдри същества. Крачка-две пред водачите ни, тези висши магистри са най-напредналите създа­ния, които все още прераждащите се души виждат в духовния свят. Дават им различни имена, между ко­ито: старите, светите магистри, почитаемите, и по-обикновени названия като изпитната комисия или комитета. Двете имена, които най-често чувам за тези издигнати магистри, са съветът и старейшините, така че ги използвам в комбинация, за да назо­ва тази комисия.

Понеже съветът на старейшините наистина предс­тавлява някакъв вид власт в духовния свят, по време на лекциите ми някои хора веднага стават подозрителни, когато заговоря за същества в тоги, които разпитват душите за постъпките им в минали животи. Един човек в Торонто не можа да се сдържи и на висок глас заяви пред цялата аудитория: „Аха, знаех си! Съдебна зала, съдии, наказание…!” откъде идва този страх и цинизъм за живота в отвъдния свят в съзнанието на толкова хора?

Религиозните институции, гражданските съдилища и военните трибунали защитават морални и правни нор­ми, които оказват влияние върху поведението на милиони хора. Още от времето на родовообщинния строй престъпленията се наказват и съществуват традиции, осъждащи строго човешките прегрешения. Нормите за поведение и етическите кодове, свързани с всички рели­гии в историята на човечеството, са имали огромно положително значение. Често се твърди, че именно благодарение на страха от духовно възмездие голяма част от хората потискат отрицателните си наклонности, които иначе биха се проявили. Все пак не мисля, че е правилно която и да е религиозна доктрина да всява мъчителен страх от срещата със сурова висша власт и безмилостни духове съдници след смъртта.

Организираните религии съществуват едва от пет хиляди години. Антрополозите твърдят, че в по-ранни­те хилядолетия първобитните хора са били натуристи, които вярвали, че във всички живи и неживи предмети има добри или зли духове. В това отношение обичаите на древните племена не са били толкова различни от идолопоклонничеството в познатите от историята ре­лигии. Много стари богове са били смятани за жестоки и безпощадни, а други – за благосклонни и услужливи Човешките същества винаги са се страхували от сили, неподвластни на волята им, особено от божества, кои­то управляват живота им след смъртта.

Страхът за оцеляването винаги е бил част от живо­та ни, което доказва, че за хората смъртта е най-голя­мата опасност. В цялата си дълга история сме вярвали, че след края на живота ни чака съд, наказание и нови страдания. Много култури по света са натрапвали тези идеи за свои собствени цели. Внушавало се е, че всички души – добри или лоши – веднага след смъртта ще по­паднат в тъмен подземен свят, пълен с опасности и изпитания.

На запад чистилището отдавна се описва като са­мотна гара за души, озовали се на кръстопът между рая и ада. През последните десетилетия неевангелистките църкви имат по-либерално определение за чистилището като за изолирана зона за пречистване от грехове и не­съвършенства, след което душата може да влезе в рая. В източните философии, особено хиндуизма и махаяма будистките секти, има дълга традиция на вярвания в духовни затвори, намиращи се на по-низши нива на съ­ществуване, която също се либерализира. Тази концеп­ция е още една причина да съм против използването на карти с концентрични кръгове, представляващи астралните слоеве, за да се отрази пътуването на душата след смъртта. В миналото е бил съставен подобен мо­дел за клетките на чистилището и подземния свят, в който дебнат строги съдии и демони.

Търсачите на истината, които проявяват интерес към дребните метафизически традиции на изтока, се сблъскват с озадачаваща смесица от суеверия точно както в западната теология. Идеята за прераждането от­давна е прегърната от изтока, но се е запазила доктрината за трансмиграция. Мисля, че трансмиграцията е заплашителна концепция, използвана да контролира по­ведението на хората. Според това вярване голям брой грехове се наказват с връщане на душата в по-низша форма на живот в следващия й цикъл на съществуване. При изследванията си не съм открил никакви сведения за трансмиграция. Клиентите ми твърдят, че душите на различни форми на живот от Земята не смесват енергията си в духовния свят. Според мен заплахите за трансмиграция са изопачаване на кармичната справед­ливост.

Установих, че човешките души, които по-рано са се прераждали в други светове, са обитавали форми на жи­вот с почти същото ниво на интелигентност като на­шия вид. Никога не съм попадал на клиент, живял във форма, която да не е доминиращият интелект на пла­нетата.

Това, което ни очаква, не е наказание, а по-скоро про­светление. Все още голяма част от човешкото общест­во не може да се отърси от натрапчивото чувство, насаждано с хиляди години от земните култури, че в отвъд­ния свят съществува някаква форма на съд и наказание, както на Земята. Може би не е ад, в който ще ни измъч­ват силите на мрака, но във всеки случай е нещо непри­ятно. Надявам се с това, което ще споделя в тази глава, да донеса утеха на хората, склонни да изпитват страх от наказание след смъртта. На някои заставането пред съвета на старейшините няма да се стори особено при­ятно изживяване. Може би тази глава няма да се хареса и на епикурейците, отдали се единствено на удоволстви­ята в живота, без да се интересуват от страданията на другите. Както и на иконоборците, които са противници на всяка власт – морална или каквато и да е.

В духовния свят съществува съвършен ред и съветът на старейшините е олицетворение на справедливостта. Това не означава върховна власт, но, изглежда, те са най-висшите създания, отговорни за душите, които все още се прераждат на Земята. Тези мъдри същества проявяват дълбоко съчувствие към човешките слабости и приемат грешките ни с безкрайно търпение. Получаваме мно­го нови шансове в бъдещите си животи. В тях няма лесни кармични избори, иначе не бихме научили нищо от време­то, прекарано на Земята. Но рисковете за живота и здра­вия ни разум на тази планета не са създадени, за да ни донесат нови страдания след смъртта.

Мястото за оценка на душите

Клиентите ми казват, че се срещат със съвета скоро след края на поредния си живот, а много от тях гово­рят и за второ посещение малко преди следващото прераждане. От двете заседания, изглежда, по-важно за ду­шата е първото. По време на тази среща се прави пре­глед на най-важните решения, които сме взели през от­миналия живот. Внимателно се оценява поведението и отговорността за постъпките ни на основните кармич­ни кръстопътища. На първото събрание ясно осъзнава­ме грешките си, особено ако сме причинявали страдание на другите. Ако има втора среща, когато наближи вре­мето за ново прераждане, тя е по-спокойна и се обсъждат главно възможностите за избор в предстоящия жи­вот и очакванията за бъдещето.

Водачите ни уведомяват, когато е време да застанем пред съвета, и обикновено ни придружават до простран­ството, в което се събират издигнатите магистри. Спо­ред повечето клиенти учителите остават почти мълча­ливи, докато трае обсъждането. Но ако по-напреднала душа сподели, че е отишла сама на срещата, не е необи­чайно да види учителя си до членовете на съвета. Кога­то водачите ни застават заедно с нас пред магистрите, почти не се намесват. Това е, защото предварително са обсъдили отминалия ни живот със съвета.

Като наши главни учители и защитници те могат да се включат, за да доизяснят мислите ни или обяснят някоя концепция, ако по време на обсъждането усетят, че сме смутени. Имам чувството, че водачите играят много по-съществена роля при обсъждането, отколкото предполагат повечето души.

Описанията на всички клиенти как протичат заседа­нията на съвета са удивително сходни. Когато стигна

До тази част от сеанса, обикновено задавам въпроса, какво се случва, когато дойде редът им да застанат пред групата мъдри същества? Ето един типичен отговор:

„Очакваният момент настъпи. Ще се срещна със светците, водачът ми Линил ме повежда от стаята на моята общностна група по дълъг коридор покрай още няколко класни стаи. Преми­наваме в друга зона, с по-широк коридор с мраморни колони. Стените са от нещо, подобно на разноцветни матови стъкла. Чу­вам тиха хорова музика и струнни инструменти. Светлината е нежна, златиста. Всичко е така отпускащо, дори романтично, но съм малко притеснен. Влизаме във вътрешен двор с красиви цветя и фонтан. Това е чакалнята. След няколко мига Линил ме въвежда в кръгло помещение с висок куполообразен таван. От горе се спускат лъчи светлина. Светците седят в полукръг на дълга извита маса. Пристъпвам към средата на стаята, пред масата, а Линил застава зад мен отляво.”

Когато за първи път чух за събранията на съвета, се запитах защо е необходимо да се провеждат в такава авторитарна обстановка, а не например на поляна, щом мъдреците са толкова благосклонни. Младите души каз­ват, че мястото е „създадено специално за техните из­пити”, а по-напредналите обясняват, че има важна при­чина формата му да бъде като купол. Целта е висшето присъствие да фокусира светлинната си енергия над всички присъстващи по време на цялата процедура. По-нататък в тази глава ще се спра на силното въздействие на това присъствие.

Почти всички клиенти визуализират седалището на съвета, както е показано на фигура в. Долавят в него прилика със земно светилище. Тази „небесна черупка на състрадание”, както един клиент назова залата на своя съвет, е символичен образ на храмове, джамии, синагоги и църкви. Фигура в показва централната маса (в), коя­то обикновено е дълга, с извити краища, за да могат да седнат голям брой старейшини. Някои клиенти споде­лят, че виждат тази маса леко издигната на подиум. Установих, че малките различия се дължат на това, което всяка душа счита за най-съществено при срещи­те. Ако душата се отнася със страхопочитание към съвета, може би за това има важна причина, която по-късно ще потърся в миналия живот на клиента.

Фигура в . Седалището на съвета

Типична структура на мястото, където душите се срещат със старейшините. Повечето хора виждат това просторно помеще­ние като огромна ротонда с куполообразен таван. Душата влиза к нея от края на коридора (а) или от вътрешен двор. Застава в центъра (в), а водачът – зад нея, обикновено отляво (с) старей­шините седят на дълга извита маса (d) отсреща. В някои случаи масата е правоъгълна.

Не винаги клиентите в състояние на хипноза имат же­лание да споделят подробности за въпросите на старейшините. Не трябва да бъдат смутени, че хипнотерапевтът ще узнае как е протекла срещата им със съвета. Изглежда, на несъзнателно ниво доверието в спиритуалния регресионист ги предразполага да споделят съкровените си спомени. По тази причина изследванията ми вър­ху паметта на хората за духовния свят отнеха толкова години. Беше като подреждане на пъзел. Откъслечните сведения, които получавах за духовния свят, водеха до по-значими неща, за които не би ми хрумнало да попитам в цялостен контекст. Например причината, поради която някои души виждат старейшините на издигнат подиум, беше малка подробност, зад която установих, че се крие дълбок смисъл. Същото важи и за позицията на водача, особено на първото изслушване.

Както може да се види на фигура в, в цитирания слу­чай водачът (с) се намира вляво. Дълго не разбирах за­що учителят обикновено е зад разпитваната душа, и то точно от тази страна. Ако душата има двама водачи, обикновено по-младият влиза и застава отдясно. През повечето време присъства само по-опитният водач. Ед­ва малък процент от клиентите ми твърдяха, че стои вдясно. Когато питах защо е така, отговорите бяха уклончиви, като: „о, няма толкова строго правило”, „та­ка е прието” или „всеки заема определено място от уважение.” доста време просто не задавах този въпрос.

Докато един ден много проницателна напреднала ду­ша ми обясни колко важни са правилата при общуването със съвета. Изрових въпроса си за местоположението на водача и най-сетне получих ясен отговор.

• случай тридесет и седми •

Д-р Н. Защо водачът ти стои зад теб отляво?

К. (смее се.) Не знаете ли? При повечето човешки същес­тва лявата половина на главата доминира над дясна­та.

Д-р Н. Какво общо има това с местоположението му?

К. Връзката лява-дясна страна… Не е синхронна.

Д-р Н. За неравнрвесието между дясното и лявото полу-кълбо на човешкия мозък ли говориш?

К. Да, проблемът ми… Както и на много други наскоро завърнали се от Земята е леката слабост на енергий­но възприятие от лявата ни страна. Не трае дълго.

Д-р Н. И докато стоиш пред съвета, все още чувстваш влиянията на човешкото тяло? Носиш в себе си този физически отпечатък?

К. Точно така. Не успяваме да се отърсим от това въз­действие до първата среща със съвета. Сякаш от смъртта ми са изминали само няколко часа. Необходи­мо е повече време, за да се освободим напълно от напрежението на физическото тяло… Ограниченията му… Това е и една от причините да не се нуждая толкова от подкрепата на Джеръм (водача) при вто­рата среща.

Д-р Н. Защото?…

К. Дотогава способността ни ефективно да приемаме телепатични послания се възстановява.

Д-р Н. Ако обичаш, обясни какво точно прави Джеръм, за да ти помогне, докато стои от лявата ти страна.

К. При повечето хора лявата половина е по-скована от дясната. Джеръм ми помага да приема енергийните послания на съвета, влизащи от дясната ми страна, като задържа мислите, които биха могли да се изплъз­нат през лявата.

Д-р Н. Искаш да кажеш, че аурата ти е като решето?

К. (смее се.) Понякога изглежда така, от лявата страна. Водачът ми създава преграда за мислите, които бих могъл да пропусна, отразява вълните и ги връща обратно към мен. Това подпомага разбирането ми.

Д-р Н. Мислиш ли, че изпраща заедно с тях и свои мисли?

К. Сигурно. Иска всичките да проникнат и останат в съзнанието ми.

Още няколко разговора с клиенти потвърдиха това, което научих от случай 37 за отразяващия ефект. В началото на преражданията си, докато се учат да из­ползват своите уникални и сложни елементи, душите откриват, че в мозъка на повечето хора няма баланс между дясното и лявото полукълбо. Казвали са ми, че никоя душа не е обитавала две тела с еднаква връзка между двете мозъчни полукълба и еднакво критично мислене, творчески наклонности и начин на изразяване чрез езика. Това е главната причина по-мъдрите души да пред­почитат сливането им с нови тела да става в по-ранните месеци след зачеването.

Понякога регресионните терапевти откриват влия­ния на физически травми от минали животи, пренесени в сегашните тела на клиентите. Обикновено такива хо­ра се обръщат към нас, след като традиционната меди­цина не е успяла да им помогне. Възможно е например някой физически проблем да е резултат от насилствена смърт в предишен живот. Част от работата ни е да депрограмираме тези влияния, когато вредят на способ­ностите на клиента.

В четвърта глава видяхме как отпечатъкът на физически убреждания може да бъде пренесен и в духовния свят. Трябва да отбележа, че преди случай 37 дори не предполагах, че влиянията на човешкото тяло могат да се отразят на общуването ни със съвета. Знаех, че по-някога при изслушванията членовете на съвета разго­варят помежду си чрез бързи високи или ниски вибрации. Повечето души не разбират този вид комуникация между старейшините. Очевидно объркващият ефект е пред­намерен. Мисля, че мога да направя извода, че когато част от разговора по време на срещата изисква превод, обикновено помагат водачите ни.

Като спиритуален регресионист използвам доста не­традиционен, но ефективен подход при общуването на душата със съвета. Когато клиентът ми застане пред своя съвет, често му казвам да попита старейшините и присъстващия водач дали познават моя духовен водач. Клиентът обикновено отговаря утвърдително, като каз­ва, че всички магистри в духовния свят се познават. Тогава продължавам с въпроса, защо според клиента ми тези магистри, неговият и моят водач са се наговорили да го изпратят при мен точно в този ден? Отговорът може да разкрие доста неща, понеже говорещият усеща синхронността. Когато използвам този метод, клиен­тът под хипноза често подхвърля нещо от рода: „Зна­ете ли, виждам как вашият водач стои надвесен над лявото ви рамо, помага ви и се смее на усилията ви да съберете повече информация за духовния свят, отколкото е нужно да знаете.”

Преди да застанат пред своя съвет, душите са раз­говаряли за отминалия живот с водачите си в периода за ориентация. Въпреки това при срещите със съвета се чувстват най-уязвими заради постъпките си. Целта на събеседванията не е унижаване на душите и наказание за грешките им. Старейшините разговарят с душа­та, за да й помогнат да постигне целите си в следващо­то прераждане. Всяка душа има представа какви въпроси ще й бъдат зададени за отминалия живот, макар и да знае, че никои две срещи със съвета не протичат по един и същ начин. Забелязал съм, че на събеседванията на по-младите души и водачът, и магистрите са особе­но благосклонни и внимателни. От ранните си проучва­ния за заседанията на съвета научих, че по време на тези изпити духовните магистри са едновременно строги и снизходителни към клиентите ми.

Признавам, че когато за първи път чух за събеседва­нията, в съзнанието ми се прокраднаха съмнения. Предположих, че щом душата е призована да отговаря пред по-висши същества, навярно този кармичен преглед има и наказателен аспект. Явно се е дължало на културата, с която съм израснал. По-късно разбрах смисъла на зас­таването пред съвета. Старейшините са едновременно строги, но любящи родители, ръководители, насърчава­щи учители и съветници. Душите изпитват уважение към тях. Всъщност самата душа е своят най-строг съдник. Установих, че оценката на духовната ни група мо­же да бъде далеч по-критична от тази на старейшини­те, въпреки че критиката на приятелите винаги е при­месена с насмешка.

Докато душите се движат към пространството, къ­дето ги очаква съветът, реакциите им могат да бъ­дат най-различни. Попадал съм на клиенти, които с нетърпение очакват да се видят със старейшините, за да чуят по-висша преценка за напредъка си. Други са неспокойни, но тревогата им бързо се разсейва, когато започне събеседването. Старейшините имат способ­ността почти веднага да предразполагат душите, зас­таващи пред тях. Една от най-очевидните разлики между земните съдилища и събранията на магистрите в духовния свят е фактът, че всички в залата са телепати. Следователно присъстващите знаят цялата исти­на за всеки аспект от поведението ни и изборите, които сме направили през последния си живот. Измамата е невъзможна Няма нужда от доказателства, адвокати или съдебни комисии. За да съставят подходящ план за бъдещето ни, старейшините искат да се уверят, че напълно разбират последиците от постъпките ни, осо­бено за другите.

Старейшините ни питат какви чувства изпитваме във връзка с главните епизоди в живота си и решенията, които сме взели. Похвалните постъпки и онези, които са навредили на някого, се обсъждат открито с нас, без злоба или размахване на показалец. Независимо колко пъ­ти сме повтаряли едни и същи грешки, съветът проявява безгранично търпение към нас. Самите ние не сме така търпеливи със себе си. Мисля, че ако съветите на всички души от Земята не бяха толкова благосклонни, повечето биха се отказали и никога не биха се върнали тук. Душите имат право да откажат да се прераждат на Земята.

Старейшините се интересуват дали смятаме, че оби­таваното тяло е помагало, или е пречело на развитие­то ни. Вече обмислят следващото ни прераждане и бъ­дещото ни обкръжение. Искат да знаят дали сме гото­ви за нов живот. Много клиенти имат чувството, че старейшините все още не са взели решение за бъдещи­те им прераждания. На тази среща нищо не изглежда предначертано.

Най-важна на събеседванията е целта на живота ни. Старейшините знаят всичко за нас, преди да се явим, но по време на обсъждането внимателно се преценява как душевното ни съзнание се е съчетало с човешкия мозък. Знаят какво сме постигнали по-рано в други тела. Това включва способността или неспособността ни да овла­дяваме примитивните инстинкти и отрицателните емо­ции на телата си на Земята. Принудата, илюзиите и личните пристрастия никога не се използват от души­те като извинение за поведението им. Не твърдя, че не се оплакват пред съвета заради трудностите си. Но признават, че тежестта на изпитанията в живота не оправдава грешките им.

Старейшините се стремят да разберат дали душа­та е съхранила ценностите и идеалите на безсмъртния си характер при прераждането. Искат да знаят дали сме се поддали на влиянията на тялото, или сме надделели над тях. Дали душата наистина е успяла да се съчетае с мозъка в хармонична човешка личност. Чле­новете на съвета разпитват душите за използването на властта. Дали сме изиграли положителна роля, или сме били покварени от стремежа да властваме над ос­таналите. Дали сме се подвели по чужди убеждения, без да проявим лична сила, или сме дали свой принос. За съвета не е толкова важно в колко живота сме допус­нали грешки, а дали сме събрали кураж да се отърсим от тях и продължим.

Облик и структура на съвета

Много клиенти смятат думата „старейшини” за подхо­дящо название, защото напредналите същества от съве­та се визуализират като възрастни хора. Често ги описват плешиви или с бели коси и бради. Когато попитах за пола на тези същества, стигнах до някои изводи. Повече­то от членовете на съвета са с образ на възрастни мъже, което е резултат от земните културни стереотипи. Мъдростта се свързва със старостта, а присъствието на повече мъже, отколкото жени се дължи на дългата ни история на мъжко господство във властта.

Има два фактора, които създават тези стереотипни образи: 1) проектирани са от съвета така, че да се съчетаят с представите и опита ни като души от Земята. 2) при извикването на спомени чрез регресия има процес на припокриване. Докато се връща към преживяванията си на срещата със съвета в чисто душевно състояние, клиентът същевременно общува с мен чрез сегашното си тяло, носещо белега на всички културни влияния в съвременния живот.

Като безплътни същества отново сме подвластни на същите влияния, когато проектираме физическия си образ от минал живот пред членовете на духовната си група. Той отразява характера и настроението ни в мо­мента, като същевременно представлява такава фор­ма, че душите, които не са ни виждали скоро, веднага да ни познаят. Сигурен съм, че след години регресионните терапевти, чиято работа е подобна на моята, ще открият в съветите колкото мъже, толкова и жени. Имай­те предвид, че когато разглеждам някое събеседване,

Обикновено то е между прераждания в минали векове. Винаги отдавам значение на земното време, когато пре­ценявам реалността на спомен от духовния свят в съз­нанието на клиента.

В подкрепа на това твърдение за пола трябва да до­бавя, че повечето от напредналите ми клиенти, както и голям брой средно развити души виждат членовете на съвета с променящ се образ. Старейшините се явяват пред душата ту с мъжки, ту с женски черти. Въпреки това, понеже повечето хора или не могат, или не желаят да кажат имената на членовете на съветите си, по-често говорят за тях в мъжки род, отколкото в женски, въпреки променливия им вид. За сметка на това сред во­дачите има колкото с мъжки, толкова и с женски образ.

Ако се върнем на фигура в, читателят ще забележи, че масата на съвета (а) се намира в дъното на ротондата. Душата (в) застава точно в средата на помеще­нието. Почти всички клиенти казват: „Стоим прави от уважение.” Не съм сигурен дали имат избор. Попадал съм на по-напреднали души, които сядат в единия край на масата, до членовете на съвета, но това не се смя­та за обичайно и според средно развитите е прекалена дързост. Когато чувам, че няма маса и старейшините желаят да общуват приятелски с клиента ми, разбирам, че работя с високоразвита душа, която скоро ще дос­тигне нивото на водач.

Съвсем младата душа, която се е прераждала на Земята по-малко от пет пъти, вижда съвета по-различен начин от всички други, както личи от следващия цитат:

„Четиримата от групата ми често си играем. Вършим лудо­рии, когато водачът ни Минари не е наблизо. С приятелите ми се хващаме за ръце, когато стане време да се срещнем с две важни личности. Отиваме на място, пълно с ярки цветове. Мъж и жена, широко усмихнати, седят на кресла с високи об­легалки. Току-що са приключили с малка група деца, които ни махат, докато излизат. Двамата изглеждат на тридесет и няколко години. Биха могли да ни бъдат родители. Мили и вни­мателни, те ни дават знак да се приближим. Питат ни как се справяме и какво бихме искали да правим в следващия си жи­вот. Съветват ни внимателно да слушаме това, което ни каз­ва Минари. Сякаш се намираме в магазин за детски играчки с двама дядо коледа.”

Фактът, че душата се явява на събеседване заедно с други от групата си, недвусмислено издава, че клиентът ми все още е считан за „душа дете”. Разбрах, че се е прераждал на Земята само веднъж преди сегашния си живот. Открих, че начинът на протичане на събеседва­нето се променя някъде между втория и петия живот. Един клиент, току-що направил този преход, възкликна:

„О, колко различно изглежда всичко! Тази среща е по-офици­ална от предишната. Малко съм притеснен. Има дълга маса и трима възрастни искат да им опиша напредъка си. Сякаш току-що съм положил изпит и е време да чуя оценката си,”

Най-често душата вижда между три и седем члена на съвета. Понякога напредналите души разговарят със от седем до дванадесет старейшини. Това не е строго ус­тановено правило. Но с развитието на душите характерът им става по-сложен и е необходима преценката на повече специалисти. Открих, че по-малко развитите ду­ши често не могат да познаят членовете на съвета си, освен председателя и може би още един старейшина на масата. Тези двама са най-ангажирани със случая, докато наблюдаващите старейшини остават неясни образи на заден план.

Струва ми се интересно, че съществува някакъв вид протокол, свързан с местата на членовете на съвета. Подреждат се в редица, като по-малко активните учас­тници сядат в краищата на масата. Почти винаги в средата седи председател, точно срещу душата. Този старейшина задава повечето въпроси и се явява ръководител и арбитър. Броят на присъстващите е различен на всяка среща в зависимост от обстоятелствата на току-що изживения и предстоящия живот. Председате­лят, а може би и още един-двама членове на съвета обикновено са присъствали на множество събеседвания между прераждания. Друг любопитен аспект на процеду­рата е, че членовете на една и съща духовна група обик­новено се явяват пред различни съвети. Предполагам, че това се дължи на различния характер на всяка душа. И степента й на развитие. Клиентите ми не могат да дадат отговор на този въпрос.

Когато някой ми каже, че член на съвета се е върнал на катедрата след дълго отсъствие или се е появил нов, това събужда интереса ми. Един клиент сподели:

„След миналото си прераждане разговарях с нова съветничка. Не беше нелюбезна, но направи критична забележка за пренебре­жението ми към жените в минали животи. Дошла е, за да със­тавим заедно план как да преодолея склонността си да изключвам жените от живота си, която пречи на развитието ми.”

Явно в определени моменти в съветите ни се включват специалисти, които ни помагат със своя опит, ако се поддаваме на едни и същи слабости. При събеседване­то си с трима старейшини един клиент каза:

„Само ръководителят в средата разговаря с мен. Старейшината отляво излъчва топла, благосклонна енергия, а другият, от дясната страна, ми изпраща ободрителни сигнали. Изглежда, в този момент имам нужда от спокойствие, защото обсъждаме справянето ми с гневните емоции в живота.”

Друга клиентка обясни протичането на срещите си със своя съвет по следния начин:

„След много прераждания членовете на съвета ми стават ту трима, ту четирима. Забелязах, че четвъртият старейшина има сребрист цвят, докато останалите са в нюанси на тъмновиолетово. Наричам го свой личен съветник. Всеки път, кога­то го видя на катедрата, зная, че ще изслушам лекция за лип­сата на самоувереност. Казва ми, че съм твърде сдържана ду­ша и се страхувам да отстоявам своето дори когато зная, че съм права. Признавам колко плаха съм на Земята и той внима­телно ми обяснява, че ако се изявявам, ще се радвам на повече обич и уважение. Боя се от спорове и враждебност. Той казва: „Никога не бихме поискали от теб нещо, с което не можеш да се справиш, не се страхувай да се изявяваш, имаш способнос­ти.”

Тази душа е избрала женско тяло с дребничък ръст и простовати черти за този живот, въпреки че е полу­чила съблазнително предложение да бъде ослепителна красавица. Сподели, че се е надявала да зарадва сребрис­тия съветник, като приеме това предизвикателство и живота с родители, които са я пренебрегвали и подце­нявали в детството й. Попитах клиентката коя реплика на сребристия член на съвета я е крепила най-много през последните няколко века. Тя отвърна: „То­ва, което спечелиш от всеки труден живот, остава за цяла вечност.”

Докато с личните си водачи обсъждаме дали сме по­стигнали целите си и преценяваме всяка стъпка от от­миналия живот, старейшините задават по-общи въпроси. Не се интересуват само от последното ни прераждане. Въпросите им обхващат всички предишни животи и са свързани с цялостния ни напредък и самоусъвършенстване. Старейшините искат да узнаят дали раз­виваме потенциала си. Убедил съм се, че комитетът е внимателно балансиран от старейшини, чийто характер и минало имат нещо общо с душите, които се явяват пред тях. Понякога долавям лична привързаност между някого от съвета и клиента си. Изглежда, има старейшини, които умеят да се идентифицират с характера, силните страни и слабостите, интересите и целите на душата.

Въпреки това, което току-що споделих, трябва да до­бавя, че огромното мнозинство от хората под хипноза не се чувстват близки със старейшините от съветите си. Изпитват уважение и почит към тях, но не и дълбока привързаност, каквато показват към духовните си вода­чи. Затова следващият случай е изключителен.

случай тридесет и осми

Д-р Н. Виждаш ли в съвета си нови лица, които не са присъствали предишния път?

К. (внезапно затаява дъх; следва дълбока въздишка на радост.) Най-сетне! Рендър се върна. Толкова се рад­вам да го видя отново.

Д-р Н. Кой е Рендър?

Забележка: клиентът трепери и не отговаря.

Д-р Н. Сега отново поеми дълбоко дъх и се успокой, за да открием заедно какво става. Къде седи Рендър?

К. Вляво от средата на масата. (все още замислено.) Беше толкова отдавна…

Д-р Н. Колко земни години са изминали, откакто за пос­леден път се видя с Рендър?

К. (със сълзи на очи, след дълга пауза.) Около… 3000 годи­ни…

Д-р Н. Навярно си имал много прераждания за това вре­ме, защо Рендър е отсъствал толкова дълго?

К. (все още през сълзи, но по-спокойно.) Не разбирате колко много означава за мен завръщането му в съве­та. Рендър е стар, мъдър… и… спокоен беше с мен, преди земните ми цикли (минали прераждания) да ста­нат толкова много. Рендър ми казваше, че показвам голям потенциал и се разбивам бързо, получавах важни роли, а после… (замълчава и отново затреперва.)

Д-р Н. (внимателно.) Справяш се добре. Продължи, ако обичаш, и ми кажи какво ти се е случило.,

К. (след още една дълга пауза.) Аз… Се отклоних от пра­вия път. Попаднах в клопки, както много други тук. Замаях се от властта си. Беше ми забавно да управля­вам останалите. Независимо какво тяло обитавах. С всеки живот ставах все по-суетен и себичен. Рендър ме предупреди, че това ще забави развитието ми, и аз му дадох обещания, които не изпълних. Толкова… про­пилени животи… Пропуснах много възможности… И похабих знанията и силите си.

Д-р Н. Е, явно напоследък нещата са се променили, иначе Рендър не би се върнал.

К. През последните петстотин години положих големи усилия да поправя грешките си. Да се интересувам от другите, да им помагам, да изпитвам състрадание. И това е наградата ми. Рендър се върна! (клиентът започва неудържимо да трепери и не е в състояние да продължи.

Д-р Н. (след като правя всичко възможно да го успокоя.) Какви са първите думи на Рендър в мига, когато се виждате след дългото му отсъствие?

К. Приятелски ми се усмихва и казва: „Радвам се, че от­ново ще работя с теб.”

Д-р Н. Само това ли?

К. Не беше нужно повече. Усещам силата на страхотния му ум и разбирам, че отново вярва в моето бъдеще.

Д-р Н. Какво му казваш?

К. Кълна се, че никога вече няма да се проваля.

Рендър бе описан с фосфоресцираща виолетова тога. Почти винаги и водачите, и членовете на съвета носят тоги, а понякога – туники. Душите не се нуждаят от дрехи, както и от жилища в духовния свят. Могат да приемат множество образи, и облеклата също са мета­форичен символ. Чистата енергия на старейшините е с тъмнолилав нюанс, но цветовете на тогите им могат да бъдат различни. Тези облекла символизират достоле­пие, чест и чувство за история в съзнанието на хората, говорещи за тях. На Земята тогите се свързват с юридическите, академичните и теологическите институции в човешкото общество.

Хипнотерапевтът може да извлече доста сведения чрез въпроси към клиентите за цвета на дрехата на всеки старейшина в съвета. За душите от Земята то­гите са облекло, вдъхващо уважение. Когато започнах да събирам информация за цветовете им, предположих, че те отразяват някакъв статут или ранг на старейши­ните в съзнанието на хората. При ранните изследвания на този аспект на духовния свят въпросите ми бяха основани на погрешни схващания за власт. Открих, че облеклата на тези същества, мястото им на масата и степента на участие на всеки от тях в събеседването не зависят от заемана позиция в някаква йерархия.

Най-често клиентите ми виждат старейшините в бели и лилави тоги. Може би изглежда странно, защото двата цвята са в противоположни краища на цветовия спектър. Но както беше обяснено в случай 31, бялото е рецептивна енергия за начинаещите души, както и цвят за предаване на мисловни послания от напреднали теле-пати. Бялата енергия на по-младите души е знак за про­цес на постоянно самопречистване и обновление. За по-напредналите тя е символ на чистота и яснота. Причи­ната толкова често членовете на съветите да се явя­ват в бели тоги, както и водачите, посрещащи новоп­ристигналите в духовния свят, е, че именно белият цвят отразява предаването на знания и мисли. Белите енер­гийни тоги, или аурите във вид на бели ореоли около просветените същества, са белег за хармонизация и съ­четаване на мисълта с универсална енергия.

Лилавото е цвят на мъдростта и дълбокото разби­ране. Виолетовите или лилави тоги на някои съветници отразяват способността им да оценяват постиженията на заставащите пред тях души с благосклонност и любов, придобита благодарение на значителен опит. Енергийните цветове на облеклата на старейшините донякъде издават и идеализация на тези мъдреци от страна на клиентите ми. Никога не се виждат черни тоги, но по-неспокойните души при влизането си в седа­лището на съвета наричат старейшините „съдии”. Никой не визуализира помещението за събеседвания като съдебна зала.

Случва се старейшините да носят качулки, четиривърхи шапки, шлемове или други старинни символи. Обикновено качулките са спуснати назад, за да не придават на съветниците страховит вид. Подобни визуализации ми напомнят за стари религиозни ордени като доминиканците, които са носели бели одежди с качулки.

Тези земни образи на тоги и туники идват от стара традиция в историята ни. Облеклата и други атрибути, описвани от клиентите ми, са символи, внушаващи уважение към мъдрите същества, които като гадатели тълкуват събитията в съществуването на душите. В след­ващия случай разговарям с душа от първо нива, която току-що е влязла в седалището на съвета след края на миналия си живот през 1937 година.

случай тридесет и девети

Д-р Н. Колко старейшини има в съвета ти?

К. Предпочитам да ги наричам мъдреците. На масата седят шестима.

Д-р Н. Опиши облеклото на всеки мъдрец и сподели впе­чатленията си от това, което виждаш.

К. (пауза.) Седналият в средата е с лилава тога, а на останалите са бели с виолетови нюанси… Освен… Же­ната в десния край… Нейната е бяла с бледожълт оттенък. Тя се държи по-непринудено с мен от другите.

Д-р Н. Какво означават цветовете за теб?

К. Донякъде зависи от наскоро завършилия ми живот. Мъдрецът в бяло от дясната страна иска да видя нещата по-ясно. Присъствието на съветничката с жълта тога… има нещо общо с подкрепата, която съм давал и получавал, но все още не зная какво. Помня, че преди две прераждания на мястото й седеше друга, с пурпурна тога. Беше, когато се завърнах у дома (в духовния свят) след живот на осакатен човек.

Д-р Н. Какво си помисли, когато видя пурпурната й тога преди два живота?

К. Това е физически… телесно ориентиран цвят. Пурпур­ната се интересуваше от кармичните влияния, свър­зани с тялото ми. Бях ужасно изтощен и гневен след този живот. Имаше и един мъдрец със зелено облекло, когото сега не виждам.

Д-р Н. Защо зелено?

К. Това е цветът на лечителите… Духовни и физически.

Д-р Н. Обикновено виждаш ли всички тези цветове на облеклата на мъдреците?

К. Всъщност не. Най-често са с почти еднакви лилави тоги. Навярно този път ще получа специални послания.

Д-р Н. Да поговорим за съветника в лилава тога, който седи в средата. Мислиш ли, че е важна личност?

К. (смее ми се.) Хей, всички тук са важни!

Д-р Н. Добре, има ли сред тях някой, когото смяташ за по-значим от останалите?

К. Да, лидерът им. Той движи нещата.

Д-р Н. Защо мислиш, че е така?

К. Защото другите го слушат. Той ръководи всичко. През повечето време останалите говорят чрез него.

Д-р Н. Знаеш ли името му?

К. (смее се.) Няма начин! Не се движим в една и съща компания.

Д-р Н. Как започва събеседването?

К. Председателят ми казва: „Добре дошъл, радваме се, че отново си при нас.”

Д-р Н. Какво отговаряш?

К. „Благодаря”, но си мисля… „надявам се да мине добре.”

Д-р Н. Какви мисли ти изпраща председателят, който ръководи нещата?

К. Не иска да чувствам мъдреците толкова по-висши, че да се боя да разговарям с тях. Това събрание е за мен. После пита: „Какво мислиш за напредъка си от послед­ната ни среща насам? Научи ли нещо, за което бихме могли да поговорим?” (пауза.) Така започват всички събеседвания. Искат да чуят какво имам да споделя.

Д-р Н. Сега по-спокоен ли се чувстваш?

К. Да.

Д-р Н. Опиши как протича срещата по-нататък.

К. (пауза.) Започваме с успехите ми. В миналия си живот бях собственик на преуспяваща компания с голям брой наети работници. Премислям всичко. Искам да създам добро впечатление, като им кажа за благотворител­ната си дейност… Нали разбирате, добри дела. (пауза.) После стигаме до начина, по който ръководех компанията си… Неспособността ми да избягвам конфликти, разногласията и кавгите с персонала. (клиентът става неспокоен.) Толкова е отчайващо… Опитвам се да преодолея това… но… (замълчава.)

Д-р Н. Продължи, ако обичаш. Твоят водач помага ли ти по, някакъв начин?

К. Водачът ми Жоакин говори зад мен. Разказва накратко за основните моменти от живота ми и старание­то да осигуря работа на възможно най-много хора по време на депресията.

Д-р Н. Не звучи зле. Доволен ли си от начина, по който Жоакин те представя пред мъдреците?

К. Да. Обяснява какво съм искал да постигна и какво е станало в действителност. Тонът му е спокоен. Жоа­кин нито ме защитава, нито ме хвали, просто описва участието ми в събитията в един труден период за Америка.

Д-р Н. Смяташ ли Жоакин за свой адвокат?

К. (категорично.) Не, тук нещата не стоят така.

Д-р Н. Обективно ли е резюмето му?

К. Да, но едва сме започнали. Насочвам мислите си към живота, който осигурих на семейството си, но невол­но смесвам това с работата… Не мога да се отърся от притесненията за начина, по който се отнасях с под­чинените си. В момента Жоакин мълчи, не желае да ми пречи.

Д-р Н. Да продължим с обмена на мисли между теб и мъдреците.

К. Опитвам се да отгатна следващите им въпроси. При­знавам, че ми харесваше да трупам материални цен­ности в живота си. Интересуват се защо, и споделям, че това ме караше да се чувствам преуспял като лич­ност, но го правех за сметка на другите. Припомнят ми подобни постъпки от предишни прераждания… И питат дали смятам, че вече се справям по-добре.

Д-р Н. Мислиш ли, че намеците за миналото ти оспорват по някакъв начин преценката на последния ти живот?

К. Не, във въпросите им няма укор. Приемам ги спокойно, но напрягам мислите си и се старая да изтъкна бла­готворителните си прояви като нещо важно… После… (спира.)

Д-р Н. (насърчително.) Дотук се справяш добре, кажи ми какво става по-нататък.

К. Мъдрецът, който седи в средата… Силата на мисълта му ме обгръща…

Д-р Н. Какво послание ти предава?

К. (бавно.) Ето какво чувам: „Именюъл, не сме тук, за да те съдим, наказваме или пренебрегваме мислите ти. Просто искаме да се погледнеш през нашите очи, ако можеш. Това означава да си простиш. Този аспект е най-голямото предизвикателство при срещите ти с нас, защото желанието ни е да приемеш себе си такъв, какъвто си, със същата безусловна любов, която ние изпитваме към теб. Задачата ни е да те подкрепим в земния ти път. Накрая ще ти напомним за онази случка на автобусната спирка.”

Д-р Н. Случка на автобусна спирка… За какво говори?

К. (пауза.) Отначало самият аз съм озадачен. Обръщам се към Жоакин за помощ.

Д-р Н. Обясни какво следва, Именкуьл.

К. Мъдрецът в средата… ми предава ново послание: „Не си ли спомняш? Жената, на която помогна един ден на автобусната спирка?” Отговарям: „не, не помня.” по­сле всички изчакват споменът ми да изплува и някой изпраща образ в съзнанието ми. Вече се досещам… Веднъж видях една жена… Докато бързах към офиса с куфарчето си. Бързах. Но чух тихия й плач вляво от мен. Седеше на спирката до тротоара. Беше по време на депресията, хората бяха отчаяни. Спрях. После импулсивно седнах до нея, обгърнах раменете й и се опитах да я утеша. Беше много нетипична за мен постъпка. (пауза.) Господи, това ли ги интересува? Останах при тази жена само няколко минути, докато пристигне автобусът. Никога вече не я видях.

Д-р Н. Какво мислиш за хрумването на мъдреца да ти напомни за тази случка по време на събеседването?

К. истинска лудост! Цял живот съм давал пари за бла­готворителност, а те се интересуват от това! Не съм предлагал на тази жена никакви пари, просто поговорихме…

Когато с клиента ми обсъждахме този разговор, спо­делих какъв е според мен смисълът на присъствието на усмихнатата дама с жълта тога отдясно в съвета. Навярно да изрази одобрение за спонтанно предложената подкрепа на една непозната на автобусната спирка. По-младите души, заставащи пред съветите, често не пом­нят някои моменти от живота, докато търсят оправда­ния за постъпките си. Погълнати от себе си, биха могли да пропуснат това, което е важно. Именюъл е изпитал състрадание към жената на спирката. Въпреки че бързал към офиса си, седнал до нея. Жестът на съчувствие бил кратък. Но Именюъл сподели, че в онези моменти почув­ствал болката й, погледнал я в очите й и казал, че ще се справи с проблемите си, защото вярвал, че може да бъде силна. Жената престанала да плаче и когато автобусът пристигнал, станала и го уверила, че ще се справи. След това той продължил по пътя си и забравил за тази кратка проява на доброта до края на живота си.

Случката на автобусната спирка изглежда незначи­телна в сравнение с множество други постъпки. За съ­вета не е така. В живота си хората правят много красиви жестове, които им се струват толкова дребни, че рядко се сещат за тях. Но в духовния свят нищо не е маловажно. И нищо не се забравя.

Няма точно установени правила за значението на всеки цвят, който старейшините избират да покажат на явяващата се пред тях душа. Например червената тога на съветничката от последния случай може да бъде свър­зана с нуждата на Именюъл да запази страстта към живота, след като в  миналото си прераждане е обита­вал тяло на инвалид. В следващия раздел ще обясня зна­чението на други символи, използвани от съветниците. Червена тога или скъпоценен камък на медальон или пръс­тен може да има няколко различни смисъла в зависи­мост от обстоятелствата. Червеното е цветът на страстта и силата и Именюъл е видял старейшина с червена тога след живот, в който е имал физически не­дъг. Но в друг случай медальон с рубин може да означава нужда на душата от повече страст към истината, отколкото е проявявала в предишния си живот. Точното значение на цветовете при срещите със съвета е уникално за всяка душа. Както каза един от клиентите ми:

„Дрехите на съветниците отразяват способностите им в определена област. Цветовете, които показват, по различен начин са свързани и с темата на обсъждането. Те са знаци, които ми подсказват какво да очаквам, когато застана срещу съвета. Никой старейшина не е по-висш от останалите, за­щото всеки е постигнал съвършенство в различен аспект.”

Знаци и символи

Още от зората на човешката история нашата раса е търсила скрити духовни значения в тълкуванията на то­ва, което виждаме около себе си. Помня как се почувствах, когато се изкачих до убежищата на пещерни хора от палеолита в дордонската долина във Франция. Сим­воличните скални рисунки в тези пещери ни отвеждат в далечната каменна ера. Те са сред най-ранните доказателства за съществуването на духовно съзнание у хора­та. Хиляди години първобитните същества по целия свят са използвали скални рисунки и пиктограми, за да изра­зяват идеи, свързани с магии, плодородие, оцеляване, сме­лост и смърт.

Всъщност в дългите векове от това време насам не сме преставали да изразяваме индивидуалността си чрез знаци, символизиращи свръхестественото. Най-ранните символи са били трофеи от животинското царство или от борбата със стихиите. Използвали са се най-различ­ни знаци като въплъщение на сила или средство за себепознание и самоусъвършенстване. Интересът към мис­тични символи в дребните култури често се свързва с желание за надделяване на висшата ни същност над първичната страна на човешката природа. Може би риту­алите и символите на тайните мистични общества ка­то гностиците и кабалистите отразяват както душев­ната памет на Земята, така и човешката памет в ду­ховния свят.

Не биваше да се изненадвам, когато открих, че в ду­ховния свят съществуват емблеми, носещи важно значение. Както всички физически предмети, визуализирани от клиентите ми в състояние на хипноза, и знаците, носени от старейшините, са образи, създадени въз осно­ва на земен опит. А защо да не е възможно чрез душев­ното си съзнание да пренасяме и на Земята послания от срещите си със съвета? Антрополозите, изследвали гли­нени плочки, печати, пръстени е изображения и амулети от древността, вярват, че тези символи оказват влия­ние и върху носещия ги, и върху наблюдателя не само във физическия живот, а и в селенията на безплътните ду­ши. Обичаят да се носят гравирани пластинки, пръсте­ни и скъпоценни камъни съществува и днес. Много хора, притежаващи такива символични талисмани, вярват, че те ги закрилят, но същевременно напомнят за лична сила и възможности. Може би следващите два случая ще хвърлят известна светлина по въпроса за произхода на интереса ни към пророческите знаци.

Почти половината от клиентите ми виждат по един или повече старейшини с медальони на врата. Другата половина не описват подобни предмети. Честно казано, не откривам никаква връзка между тези две групи души, дори в нивото им на развитие. Около осемдесет и пет процента от тези, които говорят за медальони, визуа­лизират кръгла форма. Останалите виждат квадрати, правоъгълници, триъгълници, звездовидни или триизмер­ни фигури. Всички тези форми на медальоните, както и рисунките върху тях са израз на морална и духовна при­емственост за разбиващата се душа.                  .

Медальоните са окачени предимно на верижки или по-някога на обикновен конец. Най-често металният диск е златен, но може да бъде и сребърен или бронзов. Вниманието на повечето клиенти е съсредоточено върху медальона на един от съветниците, почти винаги предсе­дателя. Обичайното място на този старейшина е точно срещу душата.

• случай четиридесети •

Д-р Н. Колко членове на съвета седят срещу теб?

К. Петима.

Д-р Н. Как са облечени?

К. С бели тоги.

Д-р Н. Искам да ги огледаш внимателно… Виждаш ли някой от тези мъдреци да носи нещо върху тогата си? Ако не виждаш, не се безпокой. Просто проявявам любопитство.

К. (пауза.) Седналият в средата има нещо на врата.

Д-р Н. Ако обичаш, опиши какво виждаш.

К. Не зная, нещо на верижка.

Д-р Н. Какво виси на нея?

К. Кръгла метална плочка.

Д-р Н. (винаги задавам този въпрос.) Колко е голяма? Колкото грейпфрут, портокал или орех?

К. (обичайният отговор.) Колкото портокал.

Д-р Н. Какъв цвят е този знак?

К. Златен е.

Д-р Н. Какво мислиш, че означава златният медальон?

К. (нормалнцят отговор.) О, вероятно някакъв символ на сан или може би на способностите му в определена област.

Д-р Н. Разбирам. Мислиш ли, че е необходимо членовете на съвета да носят гербове, за да изтъкват едни пред други сана или дарбите си?

К. (смутено.) Е… не зная… Искам да кажа, как да разбера?

Д-р Н. Да не се предаваме толкова лесно. Заедно бихме могли да открием нещо.

К. (не отговаря.)

Д-р Н. Опиши какво виждаш на златния медальон.

К. (както обикновено.) Не го виждам много ясно.

Д-р Н. Искам да се приближиш и да погледнеш емблемата отблизо.

К.неохота.) Не съм сигурна дали е редно.

Д-р Н. Нека помислим логически. Ако не биваше да виждаш знака, председателят на съвета не би ти позво­лил. Нима има смисъл тези високоразвити същества да се явяват пред теб с гербове на тогите си, които не трябва да виждаш? А защо биха ги показвали един на друг?

К. Предполагам, че сте прав. (все още колебливо.) Мисля, че мога да се приближа.

Д-р Н. Ако не смяташ, че да говориш за това с мен, е нарушение на правилата, погледни изражението на старейшината с герба. Той знае какво мислиш. Кажи ми какво виждаш.

К. Великодушно изражение… Готов е да ми помогне.

Д-р Н. Тогава съм сигурен, че не би искала да пропуснеш нещо важно за тази среща. Придвижи се напред и опи­ши какво виждаш на металната плочка.

К. (сега по-уверено.) Не мога да разчета надписа по края, прилича на ажурена дантела, но в средата виждам релефна рисунка на голяма котка със зинала уста.

Д-р Н. Опиши по-подробно животното. Домашна котка ли е?

К. (решително.) Не, планински лъв в профил, със свирепо изражение и огромни зъби.

Д-р Н. Нещо друго?

К. (спокойно.) О, под шията на пумата има ръка, която държи кама. (дълга пауза.) А… да…

Д-р Н. Досещаш се какъв е смисълът на всичко това, нали?

К. (тихо.) Мисля, че да. Картината е от живота ми на индианка.

Д-р Н. Не сме говорили за това прераждане. Кажи ми кога и къде беше и каква е ролята на голямата котка.

По-нататък клиентката, чието духовно име е Уон, обясни, че през 1740 година е била млада индианка в северна Америка. Веднъж излязла в гората с двете си деца да търсят корени. Мъжете от селото й били на лов. Изведнъж видяла голяма котка да скача от едно дърво и да се приближава към децата й. Уон хвърлила кошницата си и се втурнала право към котката. Каза ми: „Едва успях да извадя каменния си нож… Животно­то ме повали. Миг преди да ме убие, забих ножа дълбоко в шията му. После мъжете намериха мен и пумата мъртви, но децата бяха в безопасност.” Когато попи­тах Уон защо й показват тази емблема на котка, тя отговори: „За да ми напомнят за проявената смелост и да ми кажат, че трябва по-често да я използвам в другите си животи.”

За по-голяма достоверност винаги в края на хипно­тичния сеанс моля клиентите си да нарисуват това,

Което са видели. Визуалната картина на тази случка е показана на фигура 9 а.

Изображението на ръката на Уон, която убива пу­мата, върху медальона е създадено, за да предаде важно послание за увереност и смелост. Клиентката ми се обърна към мен поради необяснимия си страх, че ще умре на тридесет и девет години. Две години по-рано брат й бе загинал на същата възраст поради безразсъд­но шофиране. Наскоро бе отпразнувала тридесет и де­ветия си рожден ден и открихме нещо интересно в съ­ществуването й.

Докато траеше сеансът ни, клиентката ми научи, че в прераждането си след индианския живот е била изос­тавена от своя съпруг трапер заедно с децата си в ко­либа в Уайоминг по време на сурова зима през XIX век. Този мъж, който в сегашния й живот е бил неин брат, имал неспокоен нрав и искал да се освободи от отговор­ността за семейство. В случая има кармична смяна на роли от страна на една неуравновесена душа от групата на Уон, която след грешките, допуснати в предишния си живот като неин съпруг, се е преродила в доста буен брат в двадесети век.

Уон призна, че като изоставена съпруга на трапера не е положила достатъчно усилия да спаси себе си и де­цата си, като направи ски, вземе вързоп с провизии и опита да се върне при цивилизацията, преди храната им да свърши. Страхувала се и се залъгвала, че съпругът й няма да остави нея и децата да умрат от глад. Съвет­ниците са показали на уон медалъона не само като намек за липсата на решителност в живота й в Уайоминг, а и за плахото й държание днес. Радвам се, че Уон разбра съвременния смисъл на символа на смелостта, както и че душата на брат й е поискала своя кратък живот, за да я изпита отново и същевременно да се справи със собствената си карма да изоставя хората.

Зная, че изглежда странно ефирните същества от съ­вета да се явяват пред душите в образ на хора с тоги и медальони. Когато разбрах за съществуването на те­зи гербове, наистина се запитах дали не са символ на някакъв сан. Убедих се, че плочките и фигурите на тях нямат нищо общо със статута на старейшините в съ­вета, а са предназначени да внушат определено послание на душите, заставащи пред тях. Както и с много други аспекти на духовния свят, не беше лесно да разкрия зна­чението на знаците.

Фигура 9 (а-0). Изображения на медалъони, носени от членовете на съвета

Тези рисунки не са направени по един мащаб. Душите виждат плочки с различна големина и цвят, но почти винаги са кръгли и висят на врата на някой старейшина. И четирите съдържат обичайните два концентрични кръга с издълбани по края неразга­даеми лингвистични знаци, макар че не всички виждат такива символи.

Фигура 9 (е-н). Продължение

В ранните етапи на проучванията си за медальоните получавах озадачаващи отговори, например, че символи­те са неразгадаеми или че старейшините се намират твърде далеч и изображенията не се виждат ясно. Тога­ва промених тактиката си. Както може да се види в последния случай, вече казвам на клиентите, че няма смисъл съветниците да показват помежду си подобни отличителни знаци. Щом тези мъдри същества вече зна­ят всичко един за друг, значи медальоните са създадени именно за душата, с която разговарят. След научаването на някой кармичен урок символите се сменят, но, изглежда, някои сцени остават непроменени.

Щом хората в състояние на хипноза разберат, че ем­блемите не са гербове на някакво тайно общество, пред­назначени само за съвета, стават по-словоохотливи. То­ва позволява на клиента да осъзнае, че не е само наблюдател ни събитие, над което няма власт, а активен участник. Отговорите му започват да добиват по-ясен сми­съл, когато се убеди, че има право да разгледа знака, създаден за него като душа. Усилията ми са оправдани, защото терапията чрез спомени от срещите със съвета между прераждания е от полза за сегашния живот на клиентите. Някои пасажи от следващия случай са необичайни, тъй като душата знае имената на трима члено­ве на съвета, които носят медальони. Гербът на пред­седателя е фигура 9 в.

• случай четиридесет и първи •

Д-р Н. Когато разгледаш по-отблизо емблемата на пред­седателя, ако обичаш, опиши ми я.

К. Дрит носи медальон с глава на орел. Гравирана е ре­лефно в профил върху златен диск. Човката е отворе­на. Вижда се езикът на птицата.

Д-р Н. Добре, какво означава това за теб?

К. Дрит ми предава послание да летя високо и да разцеп­вам тишината с виковете си.

Д-р Н. Можеш ли да ми кажеш нещо повече?

К. Дрит казва, че трябва да преодолея мълчанието си в живота Не мога вечно да живея в свой собствен свят. Ако не се издигна над обстоятелствата, няма да пос­тигна напредък.

Д-р Н. Как отговаряш на посланието на Дрит?

К. Просто не приемам това. Казвам му, че в миналия ми живот другите вдигаха предостатъчно шум. Не беше нужно и аз да добавям.

Д-р Н. Какво отвръща Дрит?

К. Казва, че бих могъл да направя света още по-шумен… Но по-добър, като по-решително изразявам това, кое­то зная, че е истината.

Д-р Н. Съгласен ли си с неговата преценка?

К. (пауза.) Мисля… Че бих могъл да се изявявам повече… Да привлека и други на своя страна… И да отстоявам убежденията си.

Д-р Н. След всеки живот ли виждаш изображение на орел?

К. Не, само когато се върна към стария си навик да мълча. Понякога дискът е гладък.

Д-р Н. Имаш ли подобен проблем в сегашния си живот?

К. Да, затова дойдох при вас и Дрит ми напомня за този урок.

Д-р Н. Има ли още някой в съвета с герб?

К. Да, това трябва да е Трон. Седи вдясно от Дрит.

Д-р Н. Ако обичаш, опиши ми медалъона на Трон.

К. На емблемата му е гравирана златна чепка грозде.

Д-р Н. Искаш да кажеш, че зърната са златни вместо с естествен цвят?

К. (свива рамене.) Да, защото самата плочка е от злато. Гербовете винаги са метални.

Д-р Н. Защо?

К. Не съм съвсем наясно. Според мен представляват трайни и ценни предмети.

Д-р Н. Какво означава за теб гроздето като символ?

К. (пауза.) Трон носи знака на… плодовете на живота… които могат да бъдат погълнати… усвоени… за нат­рупване на знания.

Д-р Н. Защо точно грозде, а не например ябълка?

К. Чепката грозде представлява… не един-единствен плод, а множество еднакви зърна… Усвояване на различни страни от едно цяло.

Д-р Н. Би ли обяснил по-подробно посланието на Трон?

К. С възприемането на този символ… всяко зърно… ще порасна и процъфтя с всяко ново преживяване, от което добивам опит.

Д-р Н. Някой от останалите съветници носи ли емблема?

К. (пауза.) Шай, на нейната има ключ, който е средство за отваряне на вратата към познанието и ми помага да приема факта, че разрешаването на проблемите ми е в моите възможности.

В случай 41 най-значимо е изображението на орел. Медальоните със символи на птици не са нещо необичай­но. Един клиент каза, че председателят на съвета му носи герб с птичи пера и магарешки бодил в средата, за да му напомни за поредица прераждания в планините на Шотландия. Той сподели: „В онези животи като водач на клан обикалях планинските чукари и се борех против британската тирания, за свободата на народа си.”

Една жена видя старейшина с емблема на лебед, кой­то символизира издигане чрез промяна. Ето какво каза: „Напомнят ми, че при раждането си това красиво съз­дание е тромаво и не умее да лети. Знакът отразява собствената ми метаморфоза от грозно пате в  нещо внушително – пълноценна личност в последните ми няколко живота.” Някои виждат медальон с риба. Един клиент обясни, че за него този символ представлява същество, което може да плува срещу течението и същев­ременно да бъде в хармония с обкръжението си.

Поради една или друга причина на гербовете на старейшините рядко има изображения на хора. Когато чуя за такава картина, символичното й значение винаги е интригуващо. За да илюстрирам това с пример, ще на­соча вниманието на читателя към фигура 9 с. Медальонът е от случая на тридесетгодишна жена на име Норийн, която дойде при мен, защото бе загубила желание да живее. Съпругът й се бе самоубил няколко месеца по-рано и тя искаше да го последва. По време на сеанса установихме, че в предишния им живот заедно духовният й партньор е загинал на двадесет и шест години, притиснат от отсечено дърво.

Всеки от партньорите в живота има свой кармичен път и често проблемите им за разрешаване са различни. Все пак, когато се съгласят да работят заедно, особено в брак, душите от една и съща група имат много допир­ни точки. В миналото си прераждане Норийн не се е справила добре като млада вдовица, най-вече поради отказа да отвори сърцето си за който и да е друг човек. Прекарала останалата част от живота си в безутешна скръб и починала от непоносимата болка на емоционал­ните рани, които не могла да преодолее.

На срещата й със съвета след този минал живот председателят каза: „Не позволяваш на духа си да израс­не, а?” очевидно в сегашния си живот Норийн трябва да се справи със същия урок. Искам да подчертая, че това не е причината за самоубийството на съпруга й. Попа­дал съм на случаи, когато брачен партньор съзнателно избира тяло с голяма вероятност за ранна смърт пора­ди различни естествени причини, за да даде възможност на партньора, който остава жив, да работи върху пре­одоляването на скръбта. Убийството не е такава веро­ятност. За никой физически здрав млад човек това не е предначертана кармична възможност. Съдейки по опи­та си, мисля, че ако съпругът на Норийн не бе извършил самоубийство, може би щеше да загине млад при някаква злополука.

При първата ни среща на клиентката ми й се стру­ваше невъзможно да живее без любимия си. Освен отча­яние изпитваше и чувството, че носи някаква вина, въпреки че в предсмъртното си писмо съпругът й твърде­ше обратното. Мисля, че споменът за последната й сре­ща със съвета и за медальона, който бе видяла там, промени днешния й живот.

случай четиридесет и втори •

Д-р Н. Искам да ми опишеш точно знака, който виждаш на медальона на председателя.

К. Първо виждам някакво животно… Сърна. Не, мисля, че е газела във висок скок.

Д-р Н. Добре, различаваш ли още нещо, за което можем да поговорим?

К. (пауза.) На гърба й има човек. Откроява се ясно в центъра.

Д-р Н. На барелефно изображение ли прилича?

К. Да, газелата и човешката фигура са обърнати в профил. Виждам ги от такъв ъгъл, сякаш препускат през някаква равнина. Лицето на човека е неясно, но има дълги коси и крехко тяло на жена. Виждам, че единият крак е свит… Тя язди. Едната й ръка е вдигната и държи факла.

Д-р Н. (кратко отклонение към настоящето, след което настойчиво продължавам.) Добре, сега искам да преоткриеш смисъла на това, което виждаш. Фактът, че днес сме тук и обсъждаме този знак, не е случаен. Явно има нещо, което трябва да си спомниш. За втори път си млада вдовица – в две последователни прераждания. Ако е необходимо, помоли водача си за помощ.

К. (след дълга пауза отговаря със сълзи на очи.) Зная смисъла. Жената съм аз и яздя на изток, към изгрева. Посоката означава зората на нов ден. Обикновено такова животно не би се доверило на приближаващ се човек и още по-малко би му позволило да го възседне. Но тази газела ми вярва и аз също трябва да повярвам в себе си и да продължа натам, където ме носи, защо­то се налага да пътуваме бързо.

Д-р Н. Защо?

К. (след няколко мои погрешни предположения.) В живо­та има опасности. Част от тях са в самите нас – слабостите ни, които ни пречат да постигнем крайна­та си цел. Лесно е да им се предадем.

Д-р Н. Искаш да кажеш, че газелата представлява освобождаваща сила?

К. Да, трябва да събера смелост и сили да продължа живота си с по-ясна цел. Газелата е и символ на свобо­дата да преодолея страха и да добия вяра в себе си.

Д-р Н. А факлата, която носиш на емблемата?

К, (тихо.) Винаги… Светлината на знанието. Търсенето на мъдрост. Този пламък никога не угасва и побеждава сенките.

Д-р Н. Виждаш ли още нещо на плочката?

К. (все още в унес.) О, мисля, че не е важно за мен. Не мога да разчета гръцките букви, изписани в кръг покрай ръба.

За жалост трябва да призная, че никой от клиенти­те ми, които виждат медальони, не е успял да разгадае странните символи между двата концентрични кръга до ръба. Тайните надписи остават загадка при проучва­нията ми и за съжаление стигнах до извода, че това е особеност на гербовете, чийто смисъл аз и клиентите ми не бива да знаем. Би трябвало да добавя, че голяма част от всичко, което душите виждат или чуват по време на срещите със съветите си, не може да бъде пресъздадено в кабинета ми. В годините на работата си свикнах с факта, че хората в състояние на хипноза не могат напълно адекватно да обяснят какво им се случва в духовния живот поради ограниченията, налагани от необходимостта посланията да се предават и тълкуват чрез човешкия мозък. Клиентите ми не знаят защо не могат да дешифрират „завъртулките” на медальоните. Наричат ги йероглифи, клинопис, руни или дори математически символи. Писмото изглежда непреводимо на човешки език. Би могло да бъде пиктографско или идеографско, но изглежда, не е азбучно.

Предполагам, че в книгите на живота в духовните библиотеки се среща същият тип символи, както гръцката буква „рi” на корицата на книгата, описана в слу­чай 30. Докато книгите на живота са нещо лично и несъмнено се използват като хроники на миналото на душата от нейния водач и съвет, може би надписите по края на медальоните на старейшините нямат нищо об­що с душите. Стигнах до заключението, че ако клиенти­те ми трябваше да разберат значението на тези знаци, докато са в транс, водачите им биха се притекли на помощ. Независимо дали символите отразяват звукове, идеи, или думи, може би има обяснима причина защо хо­рата не могат да ги разтълкуват, която няма нищо общо с тях. Един клиент каза: „Мисля, че не трябва да разбера значението им, защото то е послание за моя старейшина от по-висш източник. Може би представ­ляват напътствия за него, които сам трябва да разга­дае, за да постигне свои цели.”

Разделям изображенията върху емблемите на съвет­ниците на две главни категории. Първата включва живи същества или предмети от природата. Тук спадат и минералите и скъпоценните камъни. Втората група е на геометричните форми, като кръгове и прави линии. И на двата типа медальони може да има скъпоценни камъ­ни, медальоните на съвета символизират страдания и цели, триумфи и грешки на душите, които застават пред тях. Цветовете на скъпоценните камъни са от значение и за старейшините, които ги показват, и за наблюдаващата душа. Най-често изображението на медалъона отразява характера, постиженията и целите на душата. Както древните оракули понякога старейшините показват знаци като предупреждение за надвисна­ла опасност, когато сме се отклонили от това, към което се стремим в живота.

Примерите, които следват, са на клиенти, видели геометрични форми и скъпоценни камъни на емблеми­те на своите съветници. Значението на тези рисунки не е така очевидно, както на предметите от природа­та, включително ценните камъни. Има култури, напри­мер японската, в които личните знаци с геометрична форма носят хералдическа символика. В ориента се­мейните гербове, носени върху дрехите, изобразяват природни предмети или геометрични фигури, иденти­фициращи членовете на отделен клан. За разлика от японските кланови традиции членовете на определена духовна група рядко виждат един и същ знак върху дре­хите на старейшините.

Установих, че спиралите на геометричните емблеми имат особено интересно значение. Някои от тях са с универсален смисъл, както следващият поред на фигура 9 d. Лично съм виждал подобни символи върху скали на различни места в Европа, северна Африка, Австралия и пустините на северна Америка. Много археолози ги на­ричат символи на животворна сила. Когато попитах клиента, който видя рисунката на фигура 9 D, за значе­нието й на срещата му със съвета, отговори следното: „Съветничката, която носи медальона със спирали, ми напомня, че започвайки от сърцето на духовния свят, спиралата на развитието води навън и някой ден ще се върне към източника на нашето сътворение.” Когато се появи медальон със спирала или концентрични кръго­ве, значението обикновено е свързано със съществуване­то на душата във вечността на живота й. Този знак изразява и духовна закрила.

На фигура 9 е линиите са криволичейки. Ето какво каза клиентът, който ги видя:

„Има четири вълнообразни линии, които започват от външ­ния ръб на плочката от различни посоки. Сливат се в кръга на единението, издълбан в средата на диска. Кривите линии пред­ставляват различните пътища към целта ни. С тях кръгът изглежда напукан, както всеки живот понякога сякаш се разпа­да. По пътя ни има много завои, но накрая ще стигнем до една и съща точка в центъра.”

Чувал съм описания на небесни тела – звезди, луна и слънце. След като дълго събирах всички изображения на медальоните, установих, че най-често срещаният от небесните символи е лунен сърп. Фигури 9 f и 9 g (които ще представя и в случай 44) са различни варианти на рисунка на полумесец в съзнанието на двамата клиенти, цитирани по-долу:

„Слънцето ни изпраща златисти лъчи животворна светли­на, докато полумесецът за мен е символ на израстване. Тази сребриста светлина представлява силата на моите възможности. С нарастването й висшата ми същност се развива все повече.”

„Между преражданията си съм пътешественик през измере­нията. Обърнатата надолу луна символизира обвивката и съдържанието на духовния свят, който властва над Земята, на­шата Вселена и измеренията около нея. Линиите в горната част на герба са ключови точки в духовното ми пътуване, чийто смисъл е да ми дадат насоки за работа. Звездата в дол­ната част е пречистващата светлина, свързваща вселените.”

Обикновено, когато някой клиент говори за полуме­сец върху медальон, той представлява увеличаващата се сила на душата в земните й прераждания. Клиентите ми казват, че това е нарастваща луна, противопоста­вена на чезнещата. Често описват този знак като сре­бърно изображение върху златен диск. Правите линии, хоризонтални, вертикални или образуващи примки и ъг­ли, имат безброй значения. Например на фигура 9 о в горната част на медальона има пет прави пресечени линии. Един клиент, който видя такива по целия диск и никакви други символи, каза: „Звездообразното препли­тане на тези линии в центъра на диска означава, че получавам всестранна подкрепа от членовете на своя съвет.” Струва ми се невъзможно да се класифицира огромното многообразие от символи, за които чувам, защото те са уникални за всяка душа.

На фигура 9 н предлагам още изображения на медальони. Последният съчетава геометрична фигура със скъпоценен камък. Този герб беше описан от жена с духовно име Унз, която страда от мъчителна фибромиалгия – нарушение на мускулните функции.

•  случай четиридесет и трети •

Д-р Н. Обясни какво виждаш върху тогата на председа­теля.

К. Каре е сложил златен медальон за събеседването ни. Откакто си го спомням, по целия диск има преплетени кръгове.

Д-р Н. Кажи ми, Унз, какво означава за теб този знак?

К. Кръговете ми напомнят, че всеки живот е крачка напред във вечното ни съществуване към постигането на нашата главна цел.

Д-р Н. Виждаш ли още нещо на диска на Каре?

К. (весело.) Да, да. Заслужила съм да ми покаже изумруда, който е в центъра.

Д-р Н. Какво е значението на този камък за теб?

К. (с явно задоволство.) Това е знакът на лечителите.

Д-р Н. Има ли нещо общо с фибромиалгията в настоящия ти живот?

К. Разбира се. Сама настоях да се преродя в тяло с неиз­лечимо заболяване.

Д-р Н. (изненадано.) Можеш ли да обясниш избора си?

К. Отдавна избрах този път. Открих, че когато самата аз страдам от мъчителна болест, развивам лечителските си дарби. Когато човек чувства постоянна болка, дори и не силна, това представлява възможност… Особено за един лечител.

Д-р Н. Възможност за какво?

К. Да експериментира с вибрационните нива на болката в тялото си. По този начин се усвоява изкуството за разпределяне на енергията така, че да облекчи прис­тъпите. Като работя със своята енергия, се научавам по-умело да помагам на другите.

Д-р Н. Какво още можеш да ми кажеш за това преживяване?

К. Постоянната болка ми помага да се съсредоточа вър­ху човешкия опит. За освобождаване от болката е необходима пълна концентрация. Чрез нея се добива увереност, че усилието за преодоляване на страдание­то е посветено на по-висша цел. Отнасям се с голямо внимание към другите човешки същества, страдащи от физически заболявания в живота. Успявам да по­могна на онези, които приемат използването на съзна­телен контрол за облекчаване на болката.

Д-р Н. Явно много се гордееш, че си заслужила изумруда, показан от Каре?

К. Това е знак за лечителските способности на съветника, който го носи. Въплъщава моя характер, както и този на Каре, чиято задача е да следи развитието ми през вековете. Отразява и постиженията ми.

Д-р Н. Имам ли право да смятам, че знакът ти се показва от магистър лечител, който очаква да продължиш с работата си, докато сама станеш специалист в тази област?

К. Да, и доверието на Каре ми вдъхва сила.

Бих нарекъл говорещата в случай 43 бързо напредва­ща душа. Унз се преражда на Земята едва от пет хиляди години, много кратко време, като се има предвид сте­пента на развитие, до която е достигнала. Успяла е, защото не приема лесни животи. Никога не избира здра­ви тела, което ми се струва изумително. В днешния си живот Унз е лечител, който използва смесица от духов­ни дисциплини. Помага на много хора със здравословни проблеми чрез внушения и медитация.

Друг аспект на случай 43, който ми се струва инте­ресен, е, че Унз е започнала да вижда зеления камък на медальона едва между последните си четири-пет живо­та. По-рано на същото място имало кехлибар. Унз ми каза, че това е цветът на подкрепата и защитата на слабите и болните, който се появява преди зеления. На­рече изумруда „камъка на моето израстване” и добави: „зеленият камък отразява сегашната ми позиция.” Това за мен означава, че Унз е душа от четвърто ниво. След­ващите въпроси разкриха още нещо. Унз каза, че в ран­ните й животи на Земята между кръговете (примките) в средата на диска не е имало камък.

Спомням си един клиент от пето ниво, който ми каза: „На герба на председателя има пет камъка: диа­мант, рубин, кехлибар, изумруд и сапфир, които символи­зират постиженията ми на различни нива от моето раз­витие.” Следователно значението на скъпоценния камък не е свързано със стойността му, а по-скоро с цвета, който отразява постиженията на душата. Метафорич­ните образи на ценни камъни, за които говорят хората в транс, провокират полезни паралели със земни тради­ции. Древните жители на средния изток, Индия и Китай са смятали, че някои скъпоценни и полускъпоценни камъни имат собствен жив характер. Например шумерите са вярвали, че човек, който носи син лапис, е придружаван от личния си бог, „когото трябва да слуша”. Повечето от клиентите ми виждат духовните си вода­чи като тъмносиня светлина. Древните също са смята­ли, че аметистово лилавият цвят въплъщава духовно познание и мъдрост. Камък с този цвят се показва на души от четвърто или по-висше ниво.

Някои от клиентите, чиито съветници носят медальони, виждат само скъпоценни камъни. Понякога не са върху диск. Имал съм случаи, в които камъни или сияещи топчета от цветна енергия се появяват на огърлици, пръстени или в ръцете на някои старейшина, който ги показва на душата. Светлинната енергия с определен цвят отразява различните аспекти на физическия и ду­ховния ни живот. Някои цветове, показвани от старейшините като ореоли, тоги или медальони, понякога са знак и за областта, в която самите те са специалисти, и същевременно са пряко свързани с това, което душата пред тях се надява да постигне.

Хипнотизаторът не бива да се поддава на предвари­телните си представи за значенията на цветовете. Сим­волите, описвани от клиенти в транс, които визуализи­рат срещите си със съвета, нямат еднакво значение за всяка душа. Въпреки това мисля, че имам право да кажа, че хората в състояние на хипноза свързват знаците, показвани пред тях, чрез душевната си памет с влияни­ята и силите, които се опитват да овладеят в насто­ящия  си живот. Клиентите ми откриват във всички медальони, които виждат по време на събеседванията си, дълбок смисъл и мъдрост. Значението им е нещо съв­сем индивидуално и целта на показването им е да дадат насока и мотивация на душите от Земята чрез себепознание. Въздействието на образите, видени в  състояние на транс, е така завладяващо, че много клиенти скоро след сеансите си поръчват бижута със същите знаци, за да им напомнят за техния кармичен път.

Присъствието

„Когато отвеждате хората в духовния свят, виждат ли Бог?” често ми задават този въпрос по време на лекции и не мога да дам кратък отговор. Зная, че клиентите ми чувстват присъствието на извора на своето сътворение. По-напредналите обясняват, че някога всички души от­ново ще се слеят с източника на лилава светлина. Все пак има ли място в духовния свят, където все още прераждащата се душа вижда същество, по-висше от старейшините? Отговорът е да – на срещите си със съвета,

По време на събеседването със старейшините ни об­зема чувство за близостта на още по-висша сила, нари­чана просто присъствието. Много клиенти казват: „То­гава се намираме възможно най-близо до Бог.” По-на­предналите клиенти, които скоро ще престанат да се прераждат, изтъкват, че според тях това присъствие не е точно Бог, а обожествено същество или същества, чиито способности далеч превъзхождат тези на съвет­ниците. Всички са съгласни, че присъствието е там, за да помага при работата на съвета.

Повечето от душите, с които разговарям, избягват да употребяват думата Бог при описанията си на вис­шето присъствие, което по-скоро чувстват, отколкото виждат в духовния свят. Предпочитат да използват думи като източник или висш дух, защото понятието Бог е твърде персонализирано на Земята. С приближаването си към по-висши нива на развитие много души за­почват да говорят за присъствието в множествено чис­ло, като част от много духовни сили с безгранично по­знание. Чувстват, че тази по-висша сила оказва влияние при събеседванията им със съвета, но може би не е самият създател. Присъствието е най-осезаемо за кли­ентите ми по време на срещите им със съвета. Все пак за тях то е по-висша всемогъща и вездесъща енергийна сила в духовния свят.

След като прегледах бележките си за стотици слу­чаи, в които става дума за присъствието, реших да цитирам няколко от тях. По време на сеансите всеки клиент говори за присъствието, само в няколко изречения. Надявам се цитатите, които съм подбрал, да да­дат представа за тази страна от срещите на душите със съвета.

„Всъщност не виждам присъствието, но го усещам като най-висша енергия. Тук е и заради съветниците, но главно зара­ди мен. Старейшините не се явяват посредници между мен и този източник на сила. Чувствам пряка връзка с лилавата ду­ховна светлина.”

„Когато се намирам в залата на съвета, присъствието над­зирава старейшините с пулсиращата си виолетова светлина. Понякога тя става ярка и сребриста, за да успокои и пречисти съзнанието ми.”

„Присъствието стои високо в дъното на залата, зад съве­та. Трудно ми е да погледна тази сила. Чувствам светостта й толкова осезаемо, че не бива да я гледам, докато трае събе­седването ми със съвета. Ако се опитам, бих отклонил внима­нието си от старейшините.”

„Изглежда, съветниците усещат появата на присъствието, но това не ги разсейва и кара да забавят процедурата. Мисля, че и те, и аз трябва да бъдем съсредоточени. Все пак имам чувството, че величественото съчетание на толкова много интелигентна енергия в момента е предназначено само за мен. Водачът ми, старейшините и присъствието са пазители на мъдростта, която се крие зад преживяванията ми.”

„Присъствието е чиста енергия, която помага на съвета заради мен. Мисля, че съветниците се нуждаят от помощта на присъствието, защото е минало много време, откакто сами­те те са престанали да се прераждат в биологическа форма. Чистата мъдрост на тази енергия позволява и на съвета, и на мен да видим по-ясно какъв е пътят ни.”

„Сиянието и притегателната сила на присъствието са зов… Вдъхващ на всички в залата вяра, че някой ден ще се съединим. Прилича на родител, който очаква да пораснем и заживеем в разбирателство като зрели същества.”

„Когато застанете пред съвета, усещате присъствието като вибрации, проникващи в съзнанието ви. Дори водачът ми чувства същото блаженство. Зная, че затова толкова обича да идва с мен на събеседванията на съвета. Тази сила е като извор на обич и разбиране. Когато срещата ми със съвета свърши и изляза… ме обзема копнеж да се върна и отново да почувствам присъствието.”

Питали са ме дали съм попадал на някого, който би могъл да опише какво е да станеш съветник и да бъдеш по-близо до присъствието. Имал съм само няколко клиенти, които са го изпитали. Това са души в преход от пето ниво към следващото. Една от тях се откроява в съзнанието ми.

Кинера е сред най-напредналите ми клиенти. Никой не ме е отвеждал толкова близо до присъствието, колкото тази душа. Кинера се е обучавала в друго измере­ние до идването си на Земята преди няколко хиляди го­дини. Сега клиентката ми е акупунктуристка, но се за­нимава и с други лечителски изкуства Медальонът на председателя на съвета й е показан на фигура 9 о. В осма глава, в раздела за душите изследователи, ще се спра по-подробно на способността на душите да пътуват между измеренията.

случай четиридесет и четвърти •

Д-р Н. Когато завършиш работата си като личен водач, очакваш ли да бъдеш включена в съвета на старейши­ните?

К. Не, все още е рано за това. Първо трябва да стана магистър учител и да поработя с по-младите водачи… Да им помагам в общуването с учениците на много нива..

Д-р Н. Откъде знаеш това?

К. Обучението ми (преражданията) все още не е приключило, трябва да науча повече за биологичните форми на живот.

Д-р Н. Кинера, убеден съм, че днес сме тук взаимно да си помогнем в разбирането на някои неща. Да започнем тази част от разговора си с един въпрос за връзката ти със старейшините от твоя съвет. За начало ми кажи колко от тях виждаш.

К. В момента пред мен седят дванадесет. След предиш­ното ми прераждане четиримата в средата ме раз­питваха за усилията ми да стана по-целенасочена на Земята. Все още има пречки, с които трябва да се справя. Четиримата от дясната страна са от измере­нието, в което се обучавах отначало. Дошли са, за да ми помогнат по-добре да оползотворя енергията, коя­то пренесох със себе си във Вселената на Земята.

Д-р Н. А останалите четирима съветници?

К. Седящите отляво се явяват стабилизатори на уни­версалната светлина и звук между измеренията около Вселената, в която е Земята. Те ми дават опора във физическия свят.

Д-р Н. Можеш ли да опишеш какви са пречките, които възпират напредъка ти на Земята?

К. Главно, съветът иска да разширя влиянието си. Въздържам се от прекалено много изяви. Оплаквам им се, че това би изтощило силите ми. Не са съгласни с мен.

Д-р Н. Познато чувство. Приемаш ли тази оценка?

К. (дълга пауза.) Зная, че са прави, но все още понякога се чувствам чужда на Земята.

Д-р Н. Кажи ми, Кинера, придружавала ли си някога свои ученици, заставащи пред съвета?

К. Да, наскоро.

Д-р Н. Тогава навярно можеш да ми помогнеш да разбера етапите на духовен напредък. На кое ниво би постави­ла себе си?

К. Обучавам се за магистър учител.

Д-р Н. Следващото издигане до място в съвета ли ще бъде?

К. Не непременно. Има много други области за специали­зация. Не всеки е подходящ за съвета.

Д-р Н. Да кажем, че ти си подходяща, получаваш място в съвета и доказваш способностите си. Къде би отиш­ла по-нататък?

К. (колебае се, преди да отговори.) Там, където е единно­то цяло.

Д-р Н. Което е представено от присъствието на заседа­нията на съвета?

К. (уклончиво.) Би могло да се каже.

Д-р Н. Опиши това единно цяло… Някакъв висш дух ли е?

К. Мисля, че са много, слети в един… Доколкото зная, това е центърът на сътворението… Където създате­лите на нови души оформят светлинна енергия за различни функции.

Д-р Н. Кинера, моля те, опиши по-подробно този процес.

К. Не… Не мога да ви кажа много… Това е мястото, където енергията на новите души излита като искра от висшия дух. Там помагаме на младите да израснат и открият уникалната си същност.

Д-р Н. Това единно цяло ли наричаме Бог?

К. То е висш дух.

Д-р Н. Каза, че е възможно този дух да се състои от много, слети в едно. Те ли представляват най-висшата духовна същност във всички вселени и свързващи­те ги измерения, включително и духовния свят?

К. (дълга пауза.) Не мисля.

Д-р Н. Откъде смяташ, че идва същността на присъст­вието?

К. (плахо.) Отвсякъде… (замълчава.)

Д-р Н. Как разбра тези неща?

К. Имам наставник в съвета… Често разговаряме… С приятелите ми имаме мисловни проблясъци… И задава­ме въпроси за върховната реалност.

Д-р Н. Когато с учителя и приятелите ти говорите за сила, още по-висша от присъствието, какво чуваш и чувстваш?

К. Може би е същата сила, от която присъствието е част, не зная… Огромна е… Но нежна… всесилна… и ласкава. Като дъх… шепот… звук... толкова чист…

Д-р Н. (слагам ръка на челото на клиентката.) Задръж тези откъслечни мисли, Кинера. Понеси се с тях към звука и се опитай да го достигнеш. (продължавам шепнешком.) От някаква светлинна енергия ли идва?

К. Не, звукът създава всичко… Включително и светлина­та, и енергията.

Д-р Н. Приближи се още към източника на този звук, сякаш се носиш без усилие. (със заповеднически тон.) Кажи какво виждаш и чуваш сега.

К. На ръба съм… Не мога…

Д-р Н. (силно.) Продължавай, Кинера!

К. (тихо, с голямо усилие.) Азс приятелите ми… когато слеем съзнанията си със звука, виждаме картини… гео­метрични знаци… подредени във фигури… (спира.)

Д-р Н.тиха настойчивост.) Още малко… Съвсем малко по-нататък... Какво има там?

К. Чувствам… Звукът обгръща някаква постройка… и… я раздвижва… Клати и върти… Създава всичко. Като отекващ камбанен звън… После висок напевен звук... като ехо от… (замълчава.)

Д-р Н. Проникни вътре, Кинера, последен опит. Ехо на какво?

К. (дълбока въздишка.) Глас на… любяща майка… пееща приспивна песен.

Направих всичко възможно да извлека информация от Кинера, защото знаех, че в живота си едва ли ще имам друг клиент, с когото да стигна толкова далеч. Тази душа, както и други много напреднали твърдят, че съ­ветът съществува в реалност с по-дълбоко значение, непонятно за душите, които все още се прераждат на Земята.

Веригата на духовно влияние

Според много от клиентите ми присъствието не е „някой”, а съществуваща сила. За други е уравновесяваща същност, която хармонизира по-висшата съзнателност на старейшините с тази на заставащите пред тях ду­ши. Това влияние изпълва залата на съвета със синхро­низирана енергия. Няколко души от пето ниво, с които съм разговарял, наистина са имали шанса за кратко да бъдат сред членовете на съвета като част от обуче­нието си за водачи. Помолих един от тях да опише какво е почувствал и получих следния отговор:

„Когато седнах на катедрата, сякаш се слях с душата, коя­то стоеше пред мен. Чувството е много по-силно от разбира­не към някого, който току-що се е завърнал след земен живот. Наистина успяваш да се поставиш на негово място. Присъст­вието вдъхва сила и те кара да почувстваш всичко, което ду­шата изпитва в момента. Светлинната призма на присъстви­ето въздейства по този начин на всеки съветник.

Дали едно и също присъствие посещава всички съ­вети, или има повече такива същества? Или „то” е просто Бог, който е навсякъде? Естествено не мога да отговоря на тези въпроси. Въпреки застъпването между духовни групи, колко трябва да са съветите, носещи отговорност само за душите от Земята? Невъзможно е да отгатна и това, но навярно броят им е огромен. Ако е истина, че и други светове в нашата Вселена са обитавани от души, които се нуждаят от съвети, както и че има други вселени, които духовните магистри трябва да ръководят, отговорността им е невъобра­зима.

За разлика от много напредналите души като говоре­щата в случай 44 повечето от клиентите ми не могат да осъзнаят, че самите старейшини не са съвършени. Освен кратките мигове със силното и любящо присъс­твие, старейшините са най-висшите същества, с които душите общуват пряко в духовния свят. Тази представа за космоса не е нова философска система в човешката цивилизация.

В древни текстове от Индия, Египет, Персия и Китай се говори за „служителите на бога”, олицетворява­ни като метафизически същества, някои от които са антропоморфни. В ранните гръцко-еврейски религиозни философии също е застъпена концепцията за стъпаловидното издигане на духовните учители. Много култури вярват, че докато Бог е създателят на всичко и е на­пълно съвършен, управлението на нашата Вселена се осъ­ществява от множество по-несъвършени духове, които са посредници на разума и преносители на божествената мъдрост от най-висшето същество към смъртния свят. Те се смятат за вестители на създателя, които не са съвсем съвършени. Може би това обяснява защо нашият свят има недостатъци, щом Бог е първоизточникът.

Според пантеистичните възгледи всички сили, дей­стващи във Вселената, са проявления на Бога. След дъ­лъг период на развитие духовната философия на някои култури е стигнала до концепцията, че божествените сили, които управляват живота ни, са по същността си мъдри слова, въздействащи върху мисловната сила на човешките същества. Християнската църква счита цялата идея за посредници между върховния източник и хората за неприемлива. Аргументът на християнст­вото е, че съвършеното същество не би поверило уп­равлението на Вселената на несъвършени, които допускат грешки.

В стария завет Бог говори чрез пророци. В новия – божието слово стига до хората чрез Исус, който за християните е човешки образ на Бога. Все пак пророци­те на всички главни религии са за последователите си въплъщения на Бога. Мисля, че приемането на пророци в много религии по света се корени в духовната ни памет за свещени посредници като водачите и старейшините между нас и създателя. В дългата история на човечеството е имало много култури с митологични фигури, които изпълняват космическата роля на пос­редници между непознаваемия Бог и враждебния свят: не мисля, че трябва да гледаме на митовете като на средство за обясняване на света, създадено от прими­тивното човешко мислене. Научното познание, което сме натрупали досега, все още не дава по-ясно обясне­ние за мистерията на сътворението от вярванията в миналото.

Що се отнася до първоизточника, открих един при­емлив начин за съчетаване на старите и новите концеп­ции. Душите са способни да създават живи същества чрез енергиен източник, с който разполагат. Следова­телно могат да направят нещо от нещо при различни обстоятелства. В религиозната философия духовното сътворение представлява създаване на нещо от нищо. Някои вярват, че божественият разум не създава физически същности, а само условията, които позволяват на високоразвити същества да осъществяват това.

Дали Земята е лаборатория, създадена от по-висши енергийни форми, в която по-низшите постигат напредък чрез множество етапи на развитие? Ако е така, тези висши същества са нашият източник, но не първоизточникът. В „Пътят на душите” изтъкнах веро­ятността да сме създадени от сила, стремяща се към съвършенство чрез утвърждаване на същността си. А може би от съвършена сила, чувстваща нужда от изява, философията за стъпаловидно духовно израстване потвърждава схващанията на много хора, че Вселената ни нямаше да бъде така хаотична, ако бе сътворена от съвършен създател. Според мен тази идея не отрича съществуването на най-висш източник, който органи­зира нещата така, че постепенно всички души да ста­нат съвършени. Преходът ни от пълно невежество към абсолютно познание е непрекъснат процес на просвет­ление чрез вяра, че можем да бъдем по-добри, отколкото сме.

Анализ на срещите със съвета

По време на хипнотичния сеанс идва момент, в който клиентът ми казва, че събеседването е приключило и е готов да напусне залата на съвета и да се върне при духовната си група. Това е миг на дълбок размисъл и заедно преценяваме получената информация. На първо място, заставането пред духовния съвет е свързано с отговорност за отминалия живот и искам да използ­вам част от тази оценка, за да помогна на клиента в сегашния.

Всяка душа чувства нишка на духовно опрощение в оценката на съвета. По време на събеседването старейшините проявяват съчувствие и желание да вдъхнат увереност на душата за бъдещите й стремежи. Една душа, напускаща залата, сподели следното:

„Когато събеседването ми със старейшините приключва, имам чувството, че съм получил повече похвали за постиженията си, отколкото упрек за грешките. Съветът знае, че съм имал критично обсъждане на живота си със своя водач. Не ме покровителстват, но мисля, че част от задачата им е да ме накарат да си поставя по-висша цел. Съветниците казват, че очакват големи постижения от мен. Последните думи на старейшините са да престана да разчитам на другите за себеутвърждаването си. Когато се разделям с тях, се чувствам осво­боден и пречистен от съмненията в способностите си.”

Питат ме дали по време на срещите със съвета и след тях душите изпитват угризения, ако през живота са вършили жестокости. Разбира се, че изпитват, но се налага да напомням на онези, които задават въпроса, че отговорността за причиненото страдание често опре­деля избора на тяло за следващо прераждане, за да бъде изплатен кармичният дълг. Душите пряко участват в процеса на избор чрез своите съвети. Въпреки че кармата е свързана със справедливост, целта й не е наказание, а възстановяване на равновесието между постъпките ни във всички минали животи.

Друг въпрос, свързан с края на събеседванията със съвета, е: „А душите, които не са били жестоки в жи­вота си, само блаженство и светлина ли усещат, или някои си тръгват нещастни от общото настроение по време на срещата?” в отговор обяснявам, че съм попадал на клиенти, които напускат залата малко разочаро­вани. Това са души, чувстващи, че биха могли да се пред­ставят малко по-добре пред някого от старейшините. Имал съм и други нетипични случаи, особено с млади, неспокойни души, които, изглежда, се съпротивляват сре­щу това, което наричат „задължително разкаяние”, ко­гато застават пред старейшините. Ще цитирам един пример:

„Малко съм разочарован от отношението на всезнаещите. Първо те примамват с похвали, а после искат да даваш обяс­нения за всичко. Не мога да отрека, че допуснах много грешки, но вината е тяхна, защото ми дадоха тяло, което ме въвлече в неприятности. Когато се оплаквам за земния си живот, те не ме разбират напълно. Разполагат с невероятно много ин­формация. Казвам им, че животът ни принуждава да поемаме рискове, а председателят ми говори за сдържаност! Възразя­вам: „Лесно е да го кажете, докато седите тук, на удобното си място, а аз долу се боря да оцелея на бойното поле.”

Незрелите, души не разбират, че за да стигне до съ­вета, всеки старейшина е преминал през множество бой­ни полета. За да проличи разликата, следващият цитат е от стара, напреднала душа, наближаваща края на зем­ните си прераждания:

„Когато идва краят на събеседването ми със съвета, ста­рейшините стават и се събират около мен в кръг. После вди­гат ръце като криле на огромна птица и ме обгръщат с тях в знак на единение. Това е тяхната награда за добре свършена работа.”

Мисля, че никога не съм имал клиент, който да не описва срещите със своите съветници със страхопочи­тание, търпение и желание да поправи грешките си. Ко­гато душите се върнат при групите си, тези чувства остават. Затова бях изненадан, когато за първи път чух за закона за мълчанието.

Ще цитирам един случай, в който става дума за пра­вото на лични тайни, което засяга не само духовните групи, а и моите разговори с хора в транс за събеседванията им със старейшините. Има аспекти на тези сре­щи, които нямат връзка с настоящата реалност за кли­ентите ми. Поради различни лични й духовни причини хората не помнят всички подробности от събеседванията. Понякога клиентът съзнателно издига такава пре­града. Говорещият в случай 45 очевидно знае нещо, ко­ето отказва да ми каже. Други клиенти не могат да обяснят защо не си спомнят всичко.

• случай четиридесет и пети •

Д-р Н. Сега искам да преминем към най-съществената част от разговора ти със старейшината, който седи вдясно от председателя на съвета.

К. (смутено.) Изпитвам неудобство.

Д-р Н. Защо?

К. Не искам да наруша закона за мълчанието.

Д-р Н. Имаш предвид, като споделиш с мен?

К. С когото и да е, включително и с другите от групата ми.

Д-р Н. Нима душите от една група не обменят информа­ция за всичко?

К. Не за всичко, особено когато е свързано с личните послания от съвета. Законът за мълчанието е изпи­тание за способността ни да пазим в тайна свещени истини.

Д-р Н. Можеш ли да обясниш по-конкретно?

К. (смее ми се.) Това означава да издам тайната!

Д-р Н. Не искам да нарушаваш свещения закон заради мен, но все пак посещението ти тук не е случайно.

К. Прав сте, помогна ми да разбера доста неща, но прос­то не желая да споделя с вас или партньорите си всичко, което виждам в момента.

Д-р Н. Уважавам това право. Но ми се струва странно, че не искаш да бъдеш откровен с партньорите си.

К. Повечето от тях не се явяват пред същия съвет, но има и друга причина. Ако споделяхме всичко, което знаем, бихме създали бъркотия, в случай че този, на когото се доверим, не е готов за някои неща. Познани­ето може да бъде използвано неправилно. Всяко нару­шение на закона за мълчанието би могло да попречи на развитието на друга душа.

Д-р Н. Разбирам, но нима този закон се отнася и за нашия разговор за духовното ти израстване и лични стремежи?

К. (усмихва се.) Не се предавате, а?

Д-р Н. Ако толкова лесно се отказвах да задавам въпроси за духовния свят, сега щях да зная съвсем малко и да ми бъде по-трудно да помагам на хората.

К. (въздиша.) Няма да разговарям с вас за съкровени не­ща, които засягат единствено мен.

Дълбокият смисъл на това, което разбрах от този случай за правото на душите от една група да имат тайни, бе доизяснен от други клиенти. Струва ми се много странно, че душите не желаят да сравняват впе­чатленията от срещите със съветите си. Може би то­ва е една от причините почти никога души партньори да не се явяват пред един и същ съвет. Ето друг пример за лични тайни:

„Не обсъждам събеседванията си с никого освен с двама от приятелите си. Но дори ние тримата внимаваме доколко можем да се доверим един на друг за посланията, които сме по­лучили. Споделяме общи неща, например: „Зная, че трябва да направя това и това, защото един старейшина каза за мен еди-какво си.”

Имайки предвид, че между преражданията си живеем в телепатичен свят, в началото на изследванията си се питах как душите успяват да скрият част от мислите си едни от други. Установих, че младите души срещат големи трудности при запазването на тайни от по-опит­ните, особено от водачите си. До трето ниво телепа­тията се превръща в изкуство и душите добиват спо­собността да издигат прегради за запазване на тайни. Без емоционалните ограничения на човешкото тяло, ка­то срам, вина и завист, няма нищо, което би ни накарало да нарушим нечие право на лична свобода. В телепатичния свят най-важното в общуването между душите е уважението към това право на всеки. Душите живеят в общности и при обучението непрекъснато са в контакт помежду си. Отварят съзнанието си едни за други до такава степен, че изглежда невъзможно да прикрият стремежите си. Това подтиква към пълна откровеност по кармичните въпроси, засягащи онези души, които ще бъдат свързани на Земята.

Щом душите са телепати, как успяват избирателно да прикриват мислите си? Това е процес, за който не зная много, но открих някои подробности. Доколкото разбирам, всяка душа има отличителен вибрационен об­раз, като отпечатък. Той прилича на кошница от енер­гийни нишки, плътно преплетени около ядрото на харак­тера й. Тези нишки наподобяват филми, отразяващи ми­сълта, които душата контролира. Те въплъщават идеи, представи, значения, символи и уникални черти на характера. С добиването на опит душата развива умението си бързо да замаскира всеки кадър. Следователно, въпреки че на пръв поглед нищо не остава скрито, никоя нишка не се разтваря, за да разкрие характера на душата, ако самата душа не го пожелае.

След като изясних всичко това, ми се струва естес­твено водачите и старейшините да се опитват да прекрачат някакъв праг в съзнанието на по-младите души. Това е в тяхна полза. Зная, че звучи страховито. Би било така, ако се случваше на Земята. Учителите ни също избирателно издигат прегради за онези, които се стре­мят да проникнат в мислите им. Така е, защото вода­чите не желаят да обременяват младите души с кон­цепции, за които все още не са готови, особено свърза­ните с бъдещето.

Всеки уважава светостта и мъдростта на съветни­ците си. Получаваните от тях послания се смятат за строго лични. При завръщането си в духовните групи душите не желаят партньорите им да се изкушават да отгатват нещо научено от старейшините. Един кли­ент ми каза: „Да го споделя с приятелите си, би било като да поискам да ми подскажат на устен изпит. Не биха се сдържали да ми помогнат със свои тълкувания на срещата.” От другата страна на катедрата ста­рейшините настояват за мълчание, защото правото на лични тайни се цени и това вдъхва увереност на души­те, заставащи пред съвета, благодарение на която по своя воля са по-откровени. Нежелателната намеса на партньорите им, макар и добронамерена, би могла да изопачи смисъла на посланията. Единственото изключение, което забелязвам в закона за мълчанието, е свърза­но с напредналите души, обучаващи се в групи за специ­ализация. На тях, изглежда, им доставя удоволствие да обменят „професионална информация” от срещите със своите съвети.

Благодарение на това, че в духовния свят не същест­вува време, използвам срещите със съвета като терапевтичен трамплин за бърз кармичен преглед на векове прераждания. Задържам всичко в залата на стопкадър и връщам клиента си към ключовите моменти от мина­лите му животи, в които е трябвало да направи съдбо­носен избор. Насочвам го към събития, свързани с тема­та на разговора със старейшините. Много от възгледи­те и бариерите на егото ни идват от минали прераждания и когато клиентът ги види в различен контекст, получава нова перспектива за настоящето. Често усе­щам помощта на своя и неговия водач.

Чрез тази форма на терапевтична интервенция с кли­ентите ми търсим обяснения за сегашното им поведе­ние. Това разкрива път към здравословно преосмисляне. Лечението чрез връщане към минали прераждания води не само до разбиране. Хората изпитват нужда да се уверят, че обратите на съдбата им имат смисъл и цел. Понякога ги отвеждам и в пространството за избор на тяло за следващ живот, за да обсъдим защо старейши­ните са решили да им предложат именно тези тела. Ако душата все още не бива да знае някои аспекти от бъде­щето си в този живот, спомените й за предварително­то разглеждане ще бъдат блокирани. Когато приключим с това, се връщаме в залата на съвета и подробно проследяваме срещата.

Никога не забравям, че съм само временен посредник в динамиката между клиента си, водача му и старейши­ните. Зная, че те ми помагат, защото иначе клиентът в транс не би могъл да визуализира срещата със съвета. Като спиритуален регресионист, използвайки дълбока хипноза, имам предимството да работя едновременно с душевното съзнание и сегашното човешко его, свръхсъзнанието действа във вечността, която подсъзнани­ето свързва с настоящата реалност.

Познанието за нашата истинска същност има огром­но значение за пълноценния ни живот. Не твърдя, че с един тричасов регресионен сеанс предлагам бързо разре­шение на всички проблеми. Все пак възстановените спо­мени за душевната ни същност, миналите ни преражда­ния и вечния живот в духовния свят създават солидна основа за по-конвенционално лечение. Могат да сторят чудеса и с хора, желаещи да надникнат в духовния свят просто от любопитство.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 3+1=?

*