отвъдното отвъден свят брайън уайс регресия прераждане

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА – Виждам квадратна бяла къща до прашен път. Хора, яхнали коне се движат насам-натам. Кетрин говореше с обикновения си сънлив шепот. — Има дървета… плантация, голяма къща и скупчени по-малки къщи като колиби на роби. Много е горещо. Това е юг… Вирджиния? Тя смяташе, че годината е 1873-та. Тя бе дете. — Има коне и много зърно… тютюн. Тя и другите слуги се хранеха в кухнята на голямата къща. Името й бе Аби и беше чернокожа. Чувстваше се някакво напрежение в тялото й. Голямата къща бе в пла¬мъци и тя я наблюдаваше как изгаря. Придвижих я с петнайсет години напред в 1888 годи¬на. — Аз съм в стара рокля, лъскам огледалото на втория етаж на къщата, тухлена къща с прозорци… с много стък¬ла. Огледалото е с извити форми. Собственикът на къща¬та се казва Джеймс Мансън. Той е облечен с чудновато палто с три копчета и голяма черна яка. Има брада. Не го познавам (като някой от сегашния й живот). Той е до¬бър с мен. Живея в къщата на имението. Почиствам стаите. В имението е построено училище, но не ми е позво¬лено да го посещавам. Трябва да приготвям маслото! Кетрин шепнеше бавно, като използваше прости изра¬зи и отдаваше голямо внимание на подробностите. През следващите пет минути аз научих как се прави масло. Зна¬нията на Аби за биенето на маслото бяха нещо съвсем но¬во за Кетрин. Придвижих я по-напред във времето: — Аз съм с някого, но не мисля, че сме женени. Спим заедно…но не винаги живеем заедно. Той ми е приятен, но нищо повече. Не виждам никакви деца. Има ябълкови дървета и патици. В далечината се виждат други хора. Бе¬ра ябълки. Нещо ми дразни очите — Кетрин се мръщеше със затворени очи. — Това е дим. Вятърът донася пушек от горящо дърво. Те горят дървени бъчви. — Сега тя каш¬ляше. — Това често се случва. Те измазват с черно бъчви¬те отвътре… смола… за да не пропускат вода. След вълнението от сеанса миналия път бях нетърпе¬лив да я доведа отново до междинно състояние. Израз¬ходвали бяхме деветнадесет минути да изучаваме живота й като слугиня. Научих много неща за завивки, масло и бъчви. Жадувах за повече духовни уроци. Придвижих я към нейната смърт, като изневерих на обичайното си тър¬пение. — Трудно се диша. Гръдният кош ме боли много — Кетрин се задъхваше от явна болка. — Боли ме сърцето, то бие бързо. Толкова ми е студено… тялото ми трепери — Кетрин се затресе. — Хора в стаята, дават ми да пия листа (чай). Мирише особено. Разтриват с мехлем гърди¬те ми. Треска… много ми е студено. Умря тихо. Издигайки се до тавана, тя можеше да ви¬ди тялото си в леглото, малка сгърчена жена на около шейсетте. Просто се рееше, чакайки някой да дойде и й помогне. Забеляза светлина, която я привличаше. Светли¬ната ставаше все по-ярка и силна.

отвъдното отвъден свят брайън уайс регресия прераждане

Чакахме в мълчание, докато минутите бавно течаха. Внезапно тя бе запратена в друг живот, хиляди години преди Аби. Кетрин меко шеп-теше: — Виждам много чесън, увесен на открито. Подушвам го. Вярва се, че той убива много злини в кръвта и пречис¬тва тялото, но трябва да се взима всеки ден. Чесън има и навън, на края на градината. В нея е пълно със смокини, фурми… билки и други. Тези растения помагат. Майка ми купува чесън и разни треви. Някой в къщата е болен. То¬ва са особени корени. Понякога само се държат в устата, слагат се в ушите или в други отвори. Само се държат там. Виждам брадат старец. Той е един от лечителите в селото. Казва какво да се прави. Върлува някакъв вид за¬раза, която мори хората. Не ги балсамират, защото се страхуват от болестта. Просто ги заравят. Хората се чув¬стват нещастни от това. Те се боят, че душата няма да мо¬же да се пренесе (това бе противоречие с информацията, която Кетрин предаваше след смъртта). Много са умре¬лите. Добитъкът също измира. Вода… наводнения. Хората боледуват заради застоялата вода (очевидно тя сега си даваше сметка за тази епидемиологична причина)

отвъдното отвъден свят брайън уайс регресия прераждане

. Аз съ¬що страдам от някаква болест заради водата. Тя кара да те боли корема. Това е болест на червата и стомаха. Губи се много вода от тялото. Отивам да донеса още вода, но тя е, която ни убива. Виждам майка си и моите братя. Баща ми вече е умрял. Братята ми са много болни. Изчаквах, преди да я придвижа във времето. Бях пленен от начина, по който нейните схващания за смъртта и живота след смъртта се променяха с всеки нов живот. И все пак, преживяването на смъртта само по себе си бе така еднообразно, така приличащо си всеки път… Нейната съзнателна част напускаше тялото около момента на смъртта, издигайки се нагоре, сетне се привличаше от прекрасна енергизираща светлина. Винаги изчакваше някой да дойде да й помогне. Душата автоматично преминаваше в отвъдното. Балсамирането, погребалните ритуали или всяка друга процедура след смъртта нямаха нищо общо с това. Всичко ставаше автоматично, без да е необ-ходима подготовка — все едно прекрачваш през отворена врата. — Земята е безплодна и суха… Не виждам планини на¬около, само земя, равна и суха. Един от братята ми ум¬ря. Чувствам се по-добре, но болката си остана. Все пак тя не живя още дълго. — Лежа на сламеник с нещо като завивка. Тя беше много болна и никакво количество чесън или други билки не можеха да предотвратят смъртта. След малко вече се рееше над тялото си, привлечена от позна¬та светлина. Чакаше спокойно някой да дойде при нея. Главата й бавно започна да се върти насам-натам, ка¬то че ли наблюдаваше някаква сцена. Гласът й отново ста¬на рязък и висок. — Те ми казват, че има много богове, тъй като Бог е във всеки от нас. Разпознах гласа от състоянието между различните съ¬ществувания по неговата рязкост и по определено спиритичния тон на посланието. Но това, което тя каза по-нататьк, спря дъха ми, изтръгвайки въздуха от дробовете ми: — Тук са вашият баща и вашият син, който е малко дете. Баща ви казва, че ще го познаете, защото името му е Аврам и вие сте нарекли дъщеря си на него. Той казва още, че смъртта му се дължи на сърцето. Сърцето на си¬на ви е било също толкова важно, тъй като е било обър¬нато като на пиле. Той направи голяма саможертва от любов към вас. Неговата душа е много издигната… Смърт-та му изкупи дълговете на родителите му. Той искаше още да ви покаже, че медицината има предел в развитието си и нейните възможности са много ограничени. Кетрин спря да говори и аз седях в благоговейно мъл¬чание, в което моето вцепенено съзнание се опитваше да отсее нещата. В стаята бе ледено студено. Кетрин знаеше много малко за личния ми живот. На бюрото си имах детска снимка на дъщеря си, щастливо ухилена с двете си млечни зъбчета.

отвъдното отвъден свят брайън уайс регресия прераждане

До нея стоеше сним¬ката на сина ми. Практически това бе всичко, което Кет¬рин би могла да знае за семейството ми и неговата исто¬рия. Аз добре владеех психотерапевтичната техника. Предполага се, че лечителят трябва да бъде “табула раза”, т.е. чиста дъска, върху която пациентът може да про¬ектира своите собствени чувства, мисли и отношения. Те после трябва да се анализират от терапевта, който разши¬рява обхвата на съзнанието на пациента. Бях спазвал те¬рапевтична дистанция с Кетрин. Тя ме познаваше само ка¬то психиатър, но нищо от миналото ми и от частния ми живот не й беше известно. Нямах навика да излагам по стените на кабинета дори дипломите си. Най-голямата трагедия в живота ми бе неочакваната смърт на първородния ми син Адам, който беше само на двайсет и три дни, когато почина в началото на 1971 го¬дина. Около десет дни след като го доведохме вкъщи от родилното, той получи затруднения в дишането и спора¬дично повръщане. Изключително трудно бе да се поста¬ви диагноза. Казаха ни следното: “напълно аномален белодробно-венозен дренаж с дефект на преградната стена на предсърдието”, и че това се случва един път на приб¬лизително всяко десетмилионно раждане. Белодробните вени, които трябва да връщат обогатената с кислород кръв в сърцето, бяха неправилно ориентирани и влизаха от погрешна страна в сърцето. ‘Получаваше се така, като че ли сърцето бе преобърнато наопаки. Изключително, из¬ключително рядко явление. Героичната сърдечна хирургия не можа са спаси Адам, който няколко дни по-късно почина. Месеци наред пазех¬ме траур с разбити надежди и мечти. Нашият син, Джордан, се роди година по-късно — благотворен балсам за нашите рани. По времето, когато загубихме Адам, аз бях в период на колебание по отношение на избраната от мене по-рано кариера на психиатър. Харесваше ми лекарският ми стаж по вътрешни болести и ми бяха предложили специ¬ализация на интернист. След смъртта на Адам твърдо ре¬ших да направя психиатрията своя професия. Бях сърдит, че модерната медицина, с всичките й авангардни пости-жения и технологии, не можа да спаси сина ми, това крех¬ко бебенце. Баща ми се радваше на отлично здраве, докато не пре¬живя масивен инфаркт в началото на 1979 година, на шей¬сет и една години. Той надживя първия удар, но сърдеч¬ната стена бе непоправимо увредена и три години по-късно той умря. Това стана около девет месеца преди първото посещение на Кетрин. Баща ми бе религиозен чо¬век, повече що се отнася до ритуалите, отколкото духов¬но. Еврейското му име Аврам, му отиваше повече от анг¬лийското Алвин. Четири месеца след смъртта му се роди нашата дъщеря и бе наречена на неговото име. Сега, през 1982 година, в моя тих, меко осветен кабинет, умопомра¬чителна каскада от тайни истини се изливаше върху мен.

отвъдното отвъден свят брайън уайс регресия прераждане

Плувах в море от спиритизъм и водата ми харесваше. Нас¬тръхнах. Не беше възможно Кетрин да има тази инфор¬мация. Нямаше откъде да направи поправка. Еврейското име на баща ми, това, че имах син, починал от сърдечен дефект един на десет милиона, смъртта на баща ми и то¬ва, че бях сърдит на медицината — всичко бе много, мно¬го специфично. Кетрин, една не особено сложна лаборантка, се оказа проводник на трансцедентално знание. Щом като тя можеше да разкрива такива истини, какво още се криеше там? Изпитвах нужда да узная повече. — Кой — промълвих, — кой е там? Кой ти казва тези неща? — Учителите — прошепна Кетрин. — Духовните Учи¬тели ми казват. Казват ми още, че съм живяла осемдесет и шест пъти във физическо тяло. Дишането на Кетрин се забави и главата й спря да се върти. Тя си почиваше. Исках да продължа, но впечатле¬нието от казаното ме правеше разсеян. Дали наистина бе преживяла осемдесет и шест предишни съществувания? И какво е това с Учителите? Възможно ли бе нашият живот и преражданията ни да се ръководят от духове, които ня¬мат физически тела, но които изглежда притежават огром¬но познание? Имаше ли стъпала по пътя към Бога? Труд¬но ми бе да се съмнявам, като си мислех какво току-що ми бе разкрила, но все още се съпротивлявах. Борех се с начина, по който бях програмиран в течение на години. Но с главата, със сърцето, дори и с червата си знаех, че тя е права. Тя разкриваше истината. А какво да се каже за баща ми и сина ми? В известен смисъл те бяха още живи, те никога не бяха наистина уми¬рали. Те ми говореха години след като са били погреба¬ни и доказваха това, като привеждаха специфична, много тайна информация. А след като всичко това бе Истина, да¬ли синът ми бе така напреднал духовно, както твърдеше Кетрин? Дали наистина се бе съгласил да се роди заради нас и след това — двадесет и три дни по-късно да си оти¬де, за да ни помогне с кармичните дългове, за да ми даде урок за медицината и човечеството и да ме тласне отново към психиатрията. Дълбоко бях потресен от тези мисли. Макар че зъзнех, почувствах как у мене мощно се на¬дига вълна от любов, усещане за цялост и връзка с небе¬сата и земята. Бяха ми липсвали баща ми и синът ми. И сега ми беше хубаво да чуя отново за тях. Животът ми ни¬кога вече нямаше да бъде същият. Една ръка се бе протег¬нала и бе изменила безвъзвратно руслото на моя живот. Всичко прочетено досега, сторено внимателно и със скеп¬тична непредубеденост, започна да си застава на мястото. Интуитивното ми усещане за верността на посланията на Кетрин беше правилно. Имах фактите. Имах и доказател¬ството. И все пак, дори в този миг на радост и проникновение, дори и в момента на мистично преживяване, логическата част от моя разум оставяше място за съмнението. Може би това беше някакво психическо умение. Но как да се обясни информацията за прераждането и Духовните Учи-тели? Познавах добре Кетрин и нейното мислене. Знаех какво е и какво не е тя. Не, този път моят разум не се лъ¬жеше. Всичко бе истинско. Доказателството беше много силно и завладяващо. През тези седмици понякога забравях силата и непос¬редствеността на нашите сеанси. Обхващаше ме течение¬то на всекидневния живот и се улавях да се тревожа за обикновени неща. Тогава изплуваха съмненията. Щом се разконцентрирах от сеансите, връщаха се скепсисът и неверието. Разбирах колко е трудно да се вярва без собст¬вен опит. Опитът е необходим, за да се добави емоцио¬нална вяра към интелектуалното разбиране. Макар че въздействието на опита винаги малко избледнява. В началото не си давах сметка, че се променям. Знаех, че съм по-спокоен и търпелив, а другите ми казваха, че из¬глеждам някак умиротворен, по-освободен и по-щастлив. Изпълваше ме повече надежда, чувствах повече радост и целеустременост и повече удовлетворение от живота.

отвъдното отвъден свят брайън уайс регресия прераждане

Ста-на ми ясно, че започва да намалява моят страх от смърт¬та. Все по-малко се страхувах от собствената ми смърт и от небитието. Загубата на близките ми започна по-малко да ме ужасява. Колко мощен е страхът от смъртта! Хора¬та са способни да отидат твърде далеч, за да избегнат то¬зи страх: кризите в средната възраст, любовни афери с по-млади особи, козметични операции, мании за физически упражнения, натрупване на материални блага, гладуване, за да изглеждаш все по-млад и по-млад и тъй нататък. Дотолкова се тревожим от собствената си смърт, че понякога забравяме истинската цел на нашия живот. Започвах да се освобождавам от собствените си вманиачености, опитвах се да стана по-малко сериозен, но та¬зи трансформация бе трудна. Все още имах много да уча. Независимо от моя завладяващ и изключителен опит с Кетрин, знаех, че критичният ми разум щеше да продъл¬жава да разнищва всеки нов факт, всяко зрънце информа¬ция. Щях да се опитвам да ги съпоставя с рамката, която се съграждаше с всеки сеанс. Щях да ги изследвам от все¬ки ъгъл, с микроскопа на учения. Едно беше ясно — повече не можех да отричам, че рам¬ката съществува.

отвъдното отвъден свят брайън уайс регресия прераждане

By admin