д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 8  регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

ГЛАВА СЕДМА

Решил бях на следващия сеанс да прослушаме заедно с Кетрин невероятния диалог от миналата седмица. В края на краищата, тя ме даряваше с небесна поезия, освен със спомени от предишни съществувания. Кетрин се поколе­ба. Много по-щастлива отпреди, с поразително подобре­ние, тя не изпитваше нужда да изслуша записа. За нея всич­ко бе някак си смущаващо. Настоявах, исках да споделя прекрасното и възвишеното, дошло чрез нея. Тя послуша само няколко минути мекия си шепот и  след това ме по­моли да изключа касетофона.  Каза ми, че е твърде странно и я кара да се чувства притеснена. Тогава си припомних казаното: “Това е за теб, а не за нея.” Питах се колко ли могат да продължават тези сеанси, защото тя с всяка седмица изглеждаше все по-добре. Нямаше и следа от вълнение в това някога бурно езеро. Все още се боеше от затворени пространства и взаимоотношенията й със Стюард продължаваха да са променливи. Във всичко останало бе показала значителен прогрес.

От месеци не бяхме имали традиционен психотерапевтичен сеанс. Не бе необходимо. Започвахме с няколкоминутно бъбрене за случилото се през седмицата, след това бързо пристъпвахме към хипнотична регресия. Кетрин бе фактически излекувана. Сега психиатрите използват го­леми дози транквилизатори и антидепресанти, за да леку­ват хора със симптомите на Кетрин. Успоредно с лекарствата, пациентите се подлагат често на интензивна психотерапия или участват в сеанси на групова терапия за лекуване на фобии.

Много психиатри считат, че симптоми като тези на Кетрин са на биологична основа, т.е. че съществува недос­тиг на едно или няколко химични вещества в мозъка. До­като въвеждах Кетрин в дълбок хипнотичен транс, мис­лех си колко добре се получи, че без прилагане на лекарства и групова терапия, бяхме постигнали този добър резултат. Това не бе просто потискане на симптоми­те, нито пък стратегията на стиснатите зъби за цял живот. Това бе лечение, посредством което симптомите се отст­раняваха. Нейната лъчезарност, ведрост и щастливо изра­жение надминаха моите най-смели очаквания. Отново се разнесе мекият шепот: — Намирам се в голямо помещение, таванът е куполовиден, в синьо и златно. Има и други с мен. Облечени са в стари… нещо като халати, много стари и мръсни. В помещението има много рисунки… и много скулптури, сложени върху каменни постаменти. В единия край на по­мещението има голяма златна фигура. Той се появява. Той е много голям, с криле. Много е зъл. Горещо е, много го­рещо… Това е, защото няма никакви отвори в помещени­ето. Сигурно сме далеч от селото. В нас има нещо, което не е наред.

—  Болна ли си? Лошо ли ти е?

—  Да, всички сме болни. Не знам какво ни е, но кожа­та ни се нацепва. Тя потъмнява непрекъснато. Студено ми е. Въздухът е много сух, застоял. Не можем да се върнем в селото. Държат ни отделени. На някои от нас лицата са обезобразени.

Тази болест изглеждаше ужасна, като проказа. Ако Кетрин бе имала някога славен живот, още не бяхме по­падали в него!

—  Колко време трябва да стоиш там?

— Завинаги — мрачно отвърна тя, — докато умра. Ня­ма лек за нас.

—  Знаеш ли името на болестта? Как я наричат?

—  Не. Кожата става много суха и се набръчква. Тук съм от години. Има и други, току-що са пристигнали. Ня­ма връщане назад. Захвърлени сме тук… за да умрем.

Тя изстрадваше едно несретно съществувание в пеще­ра.

—  Трябва да ловуваме, за да ядем. Виждам някакво диво животно с рога… То е кафяво, с големи рога.

—  Идва ли някой да ви види?

—  Не, те не бива да се приближават, в противен слу­чай и те ще пострадат от злото. Ние сме прокълнати… За някакъв грях, който сме сторили. И това е нашето нака­зание.

Песъчинките на нейните религиозни схващания непре­къснато се промъкваха в пясъчния часовник на многобройните й съществувания. Само след смъртта, в духовно състояние, тя бе освободена от тях.

—  Знаеш ли коя е годината?

—  Изгубили сме представа за времето. Ние сме бол­ни, чакаме само смъртта.

—  Няма ли надежда? — отчаянието бе заразно.

—  Няма надежда. Всички ще умрем. Ръцете страшно ме болят. Цялото ми тяло е в болки. Стара съм. Трудно се движа.

—  Какво става, когато вече не можете да се движите?

—  Преместват ни в друга пещера и ни оставят да ум­рем там.

—  Какво правят с умрелите?

—  Запечатват входа на пещерата.

—  Случва ли се да запечатат пещерата преди човек да е умрял? — търсех ключа към страха от затворени прос­транства.

—  Не знам. Никога не съм била там. Аз съм в поме­щението с други хора. Много е горещо. Лежа притисна­та до стената.

—  За какво служи това място?

—  За молитви… много богове. Горещо е… Придвижих я напред във времето.

—  Виждам нещо бяло. Нещо бяло като балдахин. Те влачат някого.

—  Ти ли си това?

—  Не знам. Ще се радвам да умра. Толкова болка има в тялото ми — устните на Кетрин бяха изтънели от бол­ка, дишаше тежко от горещината в пещерата. Пренесох я към деня на нейната смърт.

—  Трудно ли дишаш?

—  Да, толкова е горещо… чувства се… толкова горе­що… много тъмно. Не виждам… н не мога да се движа.

Тя умираше, парализирана и сама е горещата и тъм­на пещера. Отворът на пещерата вече бе запечатан. Тя бе ужасена и страдаше. Дишането й ставаше забързано и не­равно и накрая умря, завършвайки този мъчителен живот.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 8  регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

— Чувствам се леко… като че л и летя. Тук е много свет­ло. Прекрасно е!

—  Чувстваш ли болка?

— Не — тя замълча, чакаше Учителите. Вместо това, отново бе изтласкана. — Падам много бързо. Връщам се обратно в тяло! — изглеждаше толкова изненадана, кол­кото бях и аз.

—  Виждам сграда — постройка с колони. Има и дру­ги постройки. Ние сме отвън. Виждам маслинови дръвче­та наоколо. Много е красиво. Наблюдавам нещо… хора­та носят странни маски, които  покриват лицата им. Преструват се на такива, каквито не са. Те са на нещо ка­то платформа… седим на нея.

—  Представление ли гледате?

— Да.

—  Как изглеждаш? Погледни към себе си!

—  Косата ми е кестенява. Тя е оплетена — замълча.

Описанието и наличието на маслинови дръвчета ми на­помниха за живота на Кетрин в Гърция 1500 години пре­ди Христа, когато аз бях учителят Диоген. Реших да про­веря.

—  Знаеш ли датата?

—  Не.

—  Има ли с теб хора, които познаваш?

Да, съпругът ми седи до мен. Не го познавам. (в сегашния й живот)

—      Имаш ли деца?

—               В положение съм, сега… (Изборът й на думи беше интересен, някак остарял и неприличащ на обичайния стил на Кетрин.)

—               Баща ти там ли е?

—               Не го виждам. Вие сте някъде наоколо… но не сте с мен.

Значи бях прав. Ние се бяхме върнали назад с тридесет и пет века.

—  Какво правя там?

—  Сега гледате, но вие сте учител. Вие учите… Ние на­учихме от вас… квадрати и кръгове, странни неща. Диоген. Вие сте там.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 8  регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

—  Какво друго знаеш за мен?

—  Вие сте стар. Свързани сме по някакъв начин… вие сте брат на майка ми.

—  Познаваш ли други от моето семейство?

—  Познавам вашата жена.. и децата ви. Вие имате си­нове. Двама от тях са по-големи от мене. Майка ми е ум­ряла, умряла е много млада.

—  Твоят баща ли те отгледа?

—  Да, но сега съм омъжена.

—  Чакаш дете?

—  Да. Страх ме е. Не искам да умра при раждането.

—  Това ли се случи на майка ти?

— Да.

—  И ти се боиш, че това ще се случи и на тебе?

—  Това често се случва.

—  Първото дете ли ти е?

—  Да, много се боя. Очаквам го скоро. Наедряла съм. Неудобно ми е да се движа… Студено е.

Тя се придвижи във времето. Детето бе на път да се роди. Кетрин никога не бе имала дете, а и аз не бях из­раждал четиринайсет години след задължителното медицинско обучение.

—  Къде си? — запитах.

— Лежа на нещо каменно. Много е студено. Имам бол­ки.., Някой трябва да ми помогне. Някой ТРЯБВА да ми помогне!

Казах й да диша дълбоко, исках да роди детето безбо­лезнено. Тя се задъхваше и стенеше. Раждането продъл­жи няколко мъчителни минути и сетне детето се роди. Дъ­щеря.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 8  регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

—  По-добре ли се чувстваш сега?

—  Много съм слаба… толкова кръв!

—  Знаеш ли как ще я наречеш?

—  Не, много съм уморена… Искам си бебето!

—  Бебето е тук — импровизирах, — малко момиченце.

—  Да, мъжът ми е доволен.

Тя бе изтощена. Инструктирах я да подремне малко и да се събуди отпочинала. След минута- две я събудих от дрямката.

—  По-добре ли си сега?

—  Да… виждам животни. Те носят нещо на гърбовете си. Кошове. Има много неща в кошовете… храна… някак­ви плодове…

—  Красива ли е местността?

—  Да, има много храна.

—  Знаеш ли името на мястото? Как го назоваваш, ако те попита чужденец за името на селището?

—  Катения… Катения…

—  Звучи ми като гръцки град — вметнах.

—  Това не знам. А вие знаете ли? Вие бяхте далеч от селото и се върнахте. Аз не съм го напускала.

Това беше неочакван обрат. След като в този живот бях неин вуйчо, по-възрастен и по-мъдър, тя с право питаше МЕН дали знам отговорите на собствените си въп­роси. За жалост не ги знаех.

—  Цял живот ли прекарваш в селището? — попитах.

—  Да — прошепна тя, — но вие пътувате, за да може­те после да учите хората. Вие пътувате, за да изучите… страната… различните търговски пътища и ги нанасяте върху карти… Вие сте стар. Тръгвате на път с по-млади­те, защото четете по карта. Вие сте много учен.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 8  регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

—  За какви карти говориш? На звездите?

—  Вие, вие разбирате символите. Вие им помагате да съставят карти.

—  Разпознаваш ли други хора от селището?

—  Не ги познавам… но познавам вас.

—  Добре. Какви са нашите взаимоотношения?

—  Много добри. Вие сте много добър. Харесва ми просто да седя близо до вас, действа успокояващо… Вие сте ни помагали… Вие помогнахте на сестрите ми…

— Но идва време да ви напусна, тъй като съм вече стар?

—  Не! — тя не бе готова да понесе мъката на моята смърт. — Виждам хляб, някакъв плосък и тънък хляб.

—  Хората ядат ли го?

—  Да, баща ми, мъжът ми и аз. И други хора от сели­щето.

—  Какъв е случаят?

—  Това е… някакво честване.

—  Баща ти там ли е?

— Да.

—  Твоето бебе също ли е там?

—  Да, но то не е с мене. То е при сестра ми.

—  Погледни внимателно сестра си — накарах я, защо­то търсех онова разпознаване на хора, значими за Кетрин в сегашния й живот.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 8  регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

—  Не я познавам.

—  Разпознаваш ли баща си?

—  Да… да… Едуард. Има смокини, смокини и масли­ни… и червени плодове. Хлябът е плосък. Те са заклали няколко овце. Пекат ги на огън. — Последва дълга пауза. — Виждам нещо бяло (Беше се пренесла напред.) Това е бяла… квадратна кутия. Това е мястото, където слагат хо­рата, когато умрат.

—  Умрял ли е някой?

— Да… баща ми. Не искам да гледам към него. Не ис­кам да го видя.

—  Трябва ли да гледаш?

—  Да. Те ще го вземат, за да го погребат. Много ми е мъчно.

—  Знам. Колко деца имаш? — репортерът в мен не я оставяше да скърби.

—  Имам три, две момчета и момиче. — След като по задължение отговори на въпроса ми, тя се върна към мъ­ката си. — Те сложиха тялото му под нещо, под някакво покривало… — изглеждаше много тъжна.

—  Аз бях ли умрял по това време?

—  Не. Пием някакво питие, питие в купички.

—  Как изглеждам сега?

—  Вие сте много, много стар.

—  Сега по-добре ли се чувстваш?

—  Не! Когато вие умрете, ще остана сама.

—  Надживяла ли си децата си? Те ще се грижат за тебе.

—  Но вие знаете толкова много — гласът й бе като на малко момиче.

—  Ще го преживееш. Ти също знаеш много. Ти ще си в безопасност — уверих я и тя явно се отпусна.

—  По-спокойна ли си? Къде си сега?

—  Не знам.

Очевидно тя бе преминала в духовно състояние, без да преживее смъртта си в този живот. През седмицата пре­минахме през два живота със значителни подробности. Очаквах Учителите, но Кетрин продължаваше да си по­чива. След още няколко минути на чакане, попитах дали мога да говоря на Духовните Учители.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 8  регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

— Не съм достигнала това ниво — обясни тя. — Не мога да говоря, преди да го достигна.

Никога не бе попадала на сегашното ниво. След още безрезултатно чакане, аз я изведох от транс.

д-р Брайън Уайс Вестители от отвъдното 8  регресия към минал живот прераждане отвъден свят живот след смъртта

By admin