ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Кетрин бе повече от здрава. Предишните й съществу­вания започнаха да се повтарят. Знаех, че се приближавах­ме към края, но това, за което не си давах сметка този есе­нен ден, когато отново я подложих на хипноза, бе, че ще изминат цели пет месеца до следващия сеанс, който ще­ше да бъде и последният.

Виждам инкрустации — започна тя. — Някои от тях са направени от злато. Виждам глина. Хората правят гър­нета. Те са червени… от някакъв червен материал. Виждам кафява постройка, някаква кафява постройка. Ние сме на това място.

В кафявата постройка ли си или наоколо?

Вътре. Работим различни неща.

Можеш ли да се видиш как работиш? — попитах. — Можеш ли да се опишеш? С какво си облечена? Пог­ледни надолу. Как изглеждаш?

Аз съм в нещо дълго от червен плат. Обувките ми са особени, нещо като сандали. Косата ми е кестенява. Из­работвам някаква фигура. Това е фигура на мъж… на мъж. Той носи нещо като пръчка… като жезъл в ръката. Дру­гите правят нещо от метали.

Всичко това в работилницата ли се прави?

Това е само постройка. Направена е от камък.

Статуята, върху която работиш, човека с жезъла, знаеш ли кой е?

Не, това е просто човек. Той се грижи за добитъка… кравите. Има много (статуи) наоколо. Ние предварител­но знаем как трябва да изглеждат. Това е много особен материал. Трудно се поддава на обработка. Много се ро­ни.

Знаеш ли как наричат материала?

Не го виждам. Просто червен, нещо червено.

Какво ще стане със статуите, след като ги направи­те?

Ще се продават. Някои ще се продават на пазара. Някои ще бъдат дадени на различни благородници. Само майсторски направените ще се дадат за къщите на благородниците. Останалите ще се продават.

Ти имаш ли понякога работа с тези благородници?

Не.

Това твоята работа ли е?

Да.

Харесваш ли я?

Да.

Отдавна ли се занимаваш с нея?

Не.

Отдава ли ти се?

Не особено.

Имаш нужда от повече опит?

Да, сега само се уча.

Разбирам. Още ли живееш с твоето семейство?

Не знам. Но виждам кафяви кутии.

Кафяви кутии – повторих.

Те имат малки отвори. Имат отвори и някои от ста­туите са сложени отвътре до отворите. Те са дървени, от някакво дърво. Статуите, които правим, са за това.

За какво служат статуите?

Те са за религиозни нужди — отговори тя.

Каква е тази религия?

Има много богове, много защитници… много бо­гове. Хората са наплашени. Много неща се правят тук. Правим също игри… Табли за игри, с дупки. Глави на жи­вотни влизат в дупките.

Виждаш ли там нещо друго?

Много е горещо, много е горещо и прашно…

Има ли наоколо вода?

Да, тя се стича от планините.

Този живот започна да ми звучи познато.

Хората уплашени ли са? — заинтересувах се. — Те суеверни ли са?

Да — отговори тя. — Има много страх. Всеки се страхува.

Аз също се боя. Трябва да се пазим. Има болест. Ние трябва да се пазим. Нещо мори хората. Много измират.

От водата? — запитах.

Да. Много е сухо… горещо, защото боговете са сър­дити и ни наказват.

Тя отново се връщаше в онзи живот с танисовото ле­карство. Разпознах религията на страх, религията на Озирис и Хатор.

Защо са сърдити боговете? — попитах, знаейки ве­че отговора.

Защото не спазвахме законите. Те са сърдити.

Какви закони нарушихте?

Тези, установени от благородниците.

Как може да умилостивите боговете?

Трябва да се носят някои неща. Едни носят неща около врата си. Те помагат срещу злото.

Има ли някой специален бог, от който хората се страхуват най-много?

Те се страхуват от всички.

Знаеш ли имената на някои богове?

Не знам имената. Само ги виждам. Има един с чо­вешко тяло, но с глава на животно. Има друг, който при­лича на слънцето. И един, подобен на птица, той е черен. Те увиват въже около вратовете им.

Преминаваш ли през всичко това?

Да, аз не умирам.

Но сигурно умират членове на твоето семейство? — спомних си.

Да… баща ми. Майка ми е добре.

Брат ти?

Моят брат е… мъртъв — припомни си тя.

Защо ти оцеляваш? Има ли нещо особено, свърза­но с теб? Нещо, което да си сторила?

Не — отговори тя. — След това насочи внимание­то си към нещо друго. — Виждам нещо с масло в него.

Какво виждаш?

Нещо бяло. Прилича досущ на мрамор. Това е… алабастър… нещо като басейн… в него държат маслото. Използва се да се помазват главите…

…на жреците? — добавих.

Да.

Сега твоята функция каква е? Помагаш за маслото?

Не. Аз правя статуите.

Това в същата сграда ли е?

Не… това е по-късно… храм. Изглежда нещо я измъчваше.

Някакъв проблем ли има?

Някой е сторил нещо в храма, което е разгневило боговете. Не знам.

Ти ли беше?

Не, не… Аз само виждам жреците. Те приготвят жер­твоприношение, някакво животно… това е агне. Главите им са голи. Съвсем без косъм, дори и по лицата…

Тя замълча, минутите течаха бавно. Изведнъж застана нащрек, като че ли слушаше някого. Когато проговори, гласът й бе дълбок. Учителят се бе явил.

В това ниво, на някои души им е позволено да се демонстрират като хора, които още са във физическа фор­ма. Позволено им е да се връщат… само ако са оставили неизпълнен някакъв договор. На това равнище е позволен взаимен контакт. А другите равнища… То е, когато ти е позволено да използваш твоите психически възможности и да контактуваш с хора във физическа форма. Има мно­го начини да се прави това. На някои е позволено силата да се показват на хората. Другите притежават силата на движението и им е дадена способността да преместват предмети по телепатичен начин. В това ниво се отива са­мо ако е полезно за душата. Ако си оставил неизпълнен договор, можеш да избереш да дойдеш тук и да осъщес­твиш контакт по някакъв начин. Една от причините да се отива в това ниво е, ако животът ти е свършил внезапно. Много хора избират да дойдат тук, защото им е позволе­но да видят близките си, които са все още във физическа форма. Но не всеки избира да осъществява контакти с тях. За някои хора това би било много страшно.

Кетрин замълча и изглеждаше, че си почива. След мал­ко започна да шепне много тихо:

Виждам светлина.

Тази светлина дава ли ти енергия? — попитах.

То е като да започваш… като да се раждаш отново.

Как могат хората във физическа форма да почувс­тват тази енергия? Как биха могли да черпят и да се за­реждат от нея?

Чрез техните мисли — меко отвърна тя.

Но как да достигнат до това състояние?

Те трябва да бъдат много релаксирани. Можеш да се обновиш чрез светлината… чрез светлината. Трябва да си много релаксиран, така че да не губиш енергия, а да обновиш своята.

Кетрин беше в своето суперсъзнателно състояние и аз реших да разширя въпросите си.

Колко пъти си се прераждала? Всички прераждания ли са били тук, в тази среда, на земята, или са били и дру­гаде?

Не — отговори тя, — не само тук.

В какви други нива, на кои други места отиваш?

Аз не съм довършила това, което имам да правя тук. Не мога да премина другаде, преди да изживея всич­ко от живота, а аз още не съм. Ще има много преражда­ния… за да изпълня всички договори и да платя всичките дългове, които имам.

Но ти напредваш — уверих я.

Ние винаги напредваме.

Колко пъти си се прераждала на земята?

Осемдесет и шест.

Осемдесет и шест?

Да.

Всичките ли си спомняш?

Ще си ги спомня, когато е важно за мен.

Ние бяхме изживели заедно фрагменти и по-големи пе­риоди от десет или дванадесет съществувания, а по-късно те започнаха да се повтарят. Явно не беше необходимо за нея да си спомни останалите към седемдесет и пет. Наис­тина, тя бе постигнала забележителен прогрес, поне в рам­ките на моите разбирания. По-нататъшното й развитие нямаше да зависи от равносметката на преражданията. Бъдещият й напредък нямаше да зависи дори и от мен и моята помощ.

Тя отново започна да шепне:

Някои хора докосват астралното ниво, като изпол­зват опиати, но не разбират какво изпитват. Само им е било позволено да го прекосят.

Не бях задавал въпроси за наркотиците. Тя ми преда­ваше урок, като споделяше знание, независимо дали бях питал специално, или не.

Не можеш ли да използваш твоите психически си­ли, за да подпомогнеш собственото си развитие тук? — попитах. — Ти все повече и повече ги увеличаваш.

Да — съгласи се тя. — Това е важно, но не е важно толкова за тук, колкото за другите нива. Това е част от еволюцията и растежа.

Важно за мен и за теб?

Важно за всички нас — отвърна тя.

Как развиваме нашите способности?

Вие ги развивате чрез взаимоотношенията. Има хо­ра с по-големи възможности, които са се върнали тук с повече познания. Те ще издирват нуждаещите се от раз­витие и ще им помагат.

Последва дълго мълчание. Като напусна суперсъзнателното състояние, тя навлезе в друг живот.

Виждам океан. Виждам къща, близо до океана. Тя е бяла. Корабите пристигат и отплават от пристанището. Усещам мирис на солена вода.

Ти там ли си?

Да.

Как изглежда къщата?

Тя е малка. Има нещо като кула на върха… прозо­рец, откъдето може да се наблюдава морето. Има нещо като телескоп. Той е меден — дърво и мед.

Използваш ли този телескоп?

Да, за да търся корабите.

Какво правиш?

Съобщаваме за търговски плавателни съдове, кога­то наближават пристанището.

Спомних си, че тя бе вършила това в друго съществу­вание, когато беше Кристиан, морякът, чиято ръка бе ра­нена по време на морската битка.

Ти моряк ли си? — питах, за да получа потвържде­ние.

Не знам… може би.

Виждаш ли с какво си облечена?

Да. Нещо като бяла риза и кафяви къси панталони и обувки с големи закопчалки… Аз съм моряк по-късно в този живот, но не сега.

Тя можеше да надниква в бъдещето, но това я караше да направи скок в това бъдеще.

Аз съм ранен — направи гримаса на силна болка. Ръката ми е ранена.

Тя наистина бе Кристиан и отново преживяваше мор­ската битка.

Експлозия ли стана?

Да… Мирише на барут!

Ти ще се справиш — уверих я, като знаех вече как­во я очаква.

Много хора загиват! — все още бе възбудена. — Платната са разкъсани… част от пристанището е взриве­но.

Тя оглеждаше кораба за повреди.

Трябва да закърпим платната. Те трябва да се закърпят.

Ти оздравя ли? — попитах.

Да. Много е трудно да се шият платната.

Можеш ли да работиш с ръката си?

Не, но аз наблюдавам други… платна. Те са напра­вени от коноп, много трудно за шиене платно… Много са загиналите. Те много страдаха. (Тя трепна.)

Какво стана?

Болката… в ръката ми.

Ръката ти оздравява. Върви напред във времето. От­ново ли плуваш с корабите?

Да. (Замълча за момент.) Ние сме в Южен Уелс. Трябва да защитаваме бреговата линия.

Кой ви напада?

Мисля, че са испанци… Те имат огромни кораби.

Какво се случва после?

Вижда се само кораб. Виждам пристанището. Има магазини. В някои от тях правят свещи. Това са магази­ните, ^откъдето купуват книги.

Да. Влизал ли си някога в книжарница?

Да. Много ми харесват. Книгите са чудесни… Виж­дам много книги. Тази, червената, е история. В нея е пи­сано за градове, за страни. Има карти. Харесвам тази книга… Има магазин, в който се продават шапки.

Там има ли място, където се отбиваш да пийнеш? Бях си спомнил как Кристнан разказваше за бирата

Да, има много места — отговори тя. — Те серви­рат ейл… много тъмен ейл… с някакво месо… овнешко с хляб, много голям хляб. Бирата е много горчива, много горчива. Чувствам вкуса й. Те имат и вино и дълги дър­вени маси… Реших да я повикам по име, за да видя как щеше да реагира:

Кристиан — настойчиво произнесох. Тя отговори високо, без колебание:

Да? Какво искаш?

Къде е твоето семейство, Кристиан?

Те са в съседния град… От тукашното пристанище ние само отплуваме.

Кои са твоето семейство?

Имам сестра… сестра, Мери.

Къде е твоето момиче?

Нямам. Само жените от града.

Никоя специално?

Не, само жените… Върнах я към мореплаването.

Участвам в много битки, но съм незасегнат.

Ти остаряваш…

Да.

Женил ли си се някога?

Мисля, че да. Виждам халка.

Имаш ли деца?

Да. Синът ми също е моряк… Виждам халка, хва­ната от нечия ръка. Това е ръка, която държи нещо. Но не виждам какво. Халката е ръка — това е ръка, сграбчила нещо.

Кетрин започна да издава звуци на повръщане.

Какво ти стана?

Хората на кораба са болни… то е от храната. Яли сме нещо развалено. Солено свинско.

Продължаваше да има пристъпи на повръщане.

Преместих я във времето и те престанаха. Реших да не я довеждам отново до сърдечния удар на Кристиан. Тя бе вече изтощена и за това я изведох от хипноза.

By admin