възвишен живот

15

КЛЮЧОВЕ КЪМ ПО-ВЪЗВИШЕН ЖИВОТ

Животът на великите хора ни напомня, че можем да направим живота си възвишен и щом си идем, да оставим зад себе си следи по пясъците на времето.

Хенри Уодсуърт Лонгфелоу

Примирение

Ние притежаваме всички духовни съкровища, необходими, за да живеем пълноценен, продуктивен, и щастлив живот, и тези идеали също биха могли да ни помогнат да достигнем по-висше състояние на съзнанието. Когато се пробудим за тях, никога вече няма да пожелаем нищо, защото Бог въплъщение на изобилието. На небесата има неограничени запаси от любов, които можем да пренесем на Земята.

Всеки ден получаваме благословията от присъствието на духа във всичко, с което се срещаме. Имам предвид духа в нас, който непрекъснато задоволява всяка наша потребност или желание. Как ще го почувстваме зависи от всеки един от нас като личност. Онова, което вършим, се връща при нас. Помнете, че винаги се движим през невидимо море от мисли. Бог винаги ни дава онова, което искаме, в зависимост от нашите мисли. Ако мислите ни са заети с мизерия и болести, ние ще привлечем тези състояния към себе си. Ако издигнем мислите си на по-високо честотно ниво, ще пожънем хармония и изобилие. Това е установен вселенски закон, който не може да бъде променен.

Естествено ли е всеки да живее пълна хармония и изобилие? Да, истината е, че е точно така. Ако човек не живее по този начин, той трябва да преоцени своите мисли, за да намери причината за това. От нас зависи да мислим по най-позитивния начин, за да помогнем на себе си и на хората около нас, независимо дали става дума за тези, които обичаме, или за непознати.

Външният свят е просто отражение на света, който сте създали у себе си.

Вие сте създателите на собствения си живот. Когато го разберете, никога няма да се превръщате в жертви на която и да е ситуация. Следват няколко ключа, които могат да ни помогнат да извисим мислите си. Дълги години съм ги използвал като карта за откриване на съкровището у самия мен. Надявам се, че вие също ще се научите да ги използвате и ще ги направите неразделна част от живота си, за да отворите раклата със съкровището във вас.

Ключове

Търпение

Търпението е рядка добродетел в съвременния свят. Изглежда всеки иска всичко точно сега! Агресивното и импулсивно поведение е особено високо ценено в икономиката, спорта и шоубизнеса. Но може да се каже, че когато се опитваме да накараме нещата да се случат, ние изпускаме лодката на духа. Всичко идва с времето си. Нямам предвид, че трябва да станем апатични или да изпускаме възможностите, които ни се предоставят. Напротив! Когато сте търпеливи, вие наистина контролирате нещата. Вие решавате кое е най-подходящото време за действие и кога трябва да се въздържите от такова, за да оползотворите в пълна степен наличните възможности. Търпението ни учи на самоконтрол чрез съхраняване на енергията. С тази енергия вие имате властта да вземате решения, които са за ваше добро. Винаги предлагам на студентите да “медитират върху” определен въпрос, преди да действат, за да позволят на духа да се яви с напътствия и информация.

Когато действате или реагирате нетърпеливо, вие всъщност постигате обратен ефект в конкретната ситуация. Понякога най-доброто решение е да не правите нищо, а да оставите ситуацията да узрее и да следва естественото си развитие. Докато се учите да бъдете по-търпеливи, вие ще почувствате как стресът и страхът от живота намаляват и вашите решения стават все по-мъдри.

Мъдрост

Мъдростта е знанието, че Божието съзнание живее във вас и че на ваше разположение са цялата любов, светлина и сила на всемира. За да сте мъдри, трябва напълно да осъзнавате законите на Вселената и да живеете живота си в съответствие с тези закони. Мъдростта се получава не от книгите, а от битието на многобройните последователни животи. Всяко преживяване остава вградено в съзнанието на душата ви, за да се усъвършенства в животите ви на Земята. Иронията на живота се състои в това, че колкото по-мъдри ставате, толкова по-ясно осъзнавате колко малко всъщност знаете.

Смелост

За да притежавате смелост, трябва да вярвате в себе си. Нямам предвид някаква егоистична нагласа; става въпрос за вяра в силата у самите вас.

Смелият човек осъзнава реалността в по-големи мащаби, както и съществуването на божествен план. С вяра и постоянство всички можем да придобием смелостта да чуваме вътрешния си глас и да го следваме. Смелият човек е готов да отвори сърцето си за другите и да се изложи на непредсказуемите превратности на живота.

Когато притежаваме смелост сме в състояние да посрещнем препятствията, защото знаем, че винаги съществуват безкрайни възможности. Смелостта ни дава вярата, от която се нуждаем, за да следваме сърцата си, независимо от препятствията, които изправят по пътя ни външните обстоятелства.

Равновесие

Равновесието е друго качество, което изглежда липсва в живота на много хора в днешния забързан свят. Много по-лесно ни е да позволим на нисшите части от нашата природа да доминират и да вземат превес. За да внесем равновесие в живота си, трябва да хармонизираме нашата материална, или земна, същност с духовната си същност. Всяка прекомерност – емоционална, умствена, психическа или духовна – ни прави по-скоро слаби, отколкото силни. Когато изгубим равновесието в някоя област на живота си, ние сме склонни да действаме по-скоро от страх, отколкото от любов.

Разграничителна способност

Днес имаме нужда от голяма способност за разграничаване, за да открием истината в нещата. Твърде много хора се оказват впримчени в мислите и чувствата на масовото съзнание и, заради дървета, не са в състояние да видят самата гора. Когато се впуснете да критикувате или издавате присъди, без да сте запознати с всички факти, вие научавате твърде малко. Предлагам винаги да си задавате въпроса какво се крие зад дадена личност или ситуация, за да се уверите, че дълбоката й същност е духовна.

Вяра

Всички сме чували израза “Пазете вярата”. Но вярата е ефирна и трудно може да бъде уловена. И тя отново е свързана с осъзнаването, че винаги получаваме онова, от което се нуждаем и което желаем. Вярата означава да вярвате в незримата природа на Вселената. Вярата върви ръка за ръка с доверието. Когато имате вяра в себе си и в Бога, вие знаете, че сте в безопасност, че сте обичани и никога не сте сами. Вярвате в духовната си природа и знаете, че всичко може да се постигне чрез съзидателно мислене. Научете се на вяра и се доверете на светлината на душата си.

Творческа енергия

Творческата енергия е способността да създавате идеи, чувства и изразни средства, които могат да трансформират физическия свят по един или друг начин. Тя е съставна част на Божията светлина, от която всички сме изградени, и не е привилегия единствено на художници, музиканти или писатели. Така че всички сме творци и можем да използваме тази божествена енергия, за да направим живота по-лесен. Винаги, когато има проблем във взаимоотношенията, семейството, кариерата, финансите или която и да е част от живота ни, ние притежаваме способността да намерим изход от ситуацията чрез дадената ни по рождение творческа искра. Бог е изобилен извор на идеи и средства за изразяване. Винаги има начин да направим товара си по-лек. Творчеството дава живот. То освобождава енергийните блокажи в различните ни тела и ни помага да внесем равновесие в живота си. Когато използваме творческата си енергия, ние използваме енергията на Божията сила в най-висшата й възможна изява, особено когато тази съзидателност е за доброто на човечеството.

Радост и смях

Ние изглежда приравняваме духовността със сериозността. Но духовната дисциплина не означава, че трябва да живеем сериозно. Намирам, че хората с чувство за хумор са по-жизнерадостни и даряват повече радост на околните. Когато виждаме всички неща от по-светлата и по-добрата им страна, детето в нас е живо и щастливо. Ако Бог присъства в живота ни, съвсем естествено е да изразяваме радост, смях, ентусиазъм и щастие.

В крайна сметка как можем да придаваме толкова голямо значение на плътния, скучен материален свят? Помнете, че духовното ни тяло е леко и жизнерадостно; единствено физическият свят е тежък и неподвижен. Защо се заравяме в преходните земни обстоятелства? Когато открием хумора и удоволствието в Божия свят, ние ще изживеем радостите на духа.

Любов

Любовта е най-великата съставна част на живота. Тя обединява всичко. Тя привлича и доближава до нас всичко, което е добро. Чрез любовта ние ставаме по-осъзнати и в по-голяма степен откликваме на потребностите на човечеството. Ние виждаме единството, общността и Божията искра във всеки човек. Можем да започнем със своите семейства, приятели, колеги. Можем да ги обичаме дори ако мислим, че са сгрешили. Можем да бъдем до тях. Така ще покажем любовта си.

Винаги казвам, че думата добро съдържа в себе си думата Бог[2] Любовта е това нещо на Земята, което в най-голяма степен се доближава до небесата. Любовта дава израз на Бога. Тази божествена, изцеляваща и утешителна сила е градивният елемент на всяко нещо на Земята. Без любовта нямаме нищо. Преставаме да съществуваме.

Духовният път няма винаги да бъде гладък; той неизбежно ще е изпълнен с препятствия и слепи пътеки. Но помнете, че по него вие никога не пътувате сами. Просветлените членове на вашето семейство и духовните ви водачи винаги са до вас, за да ви дават съвети и напътствия.

Вие сте тук, за да изразявате Божията любов чрез всичко, което правите. Много пъти ще е по-лесно да се поддадете на желанията на нисшата си същност, но бъдете търпеливи. Не се поддавайте на вълните на масовото съзнание. Търсете истината дори сред многото опити главата и сърцето ви да бъдат напълнени с фалш. Никога не правете компромиси с духовните си идеали, защото това спира вашия прогрес. Никога не забравяйте, че вие завинаги сте дете на Бога.

И най-вече, следвайте сърцето си и бъдете верни на себе си. Никога не живейте нечий чужд живот. Вие трябва да създадете ваш собствен път. Помнете, че носите отговорността да бъдете най-доброто, на което сте способни, затова нека сърцето и умът ви бъдат отворени за висшите аспекти на вашето същество. Вие сте светлината. Докато пътувате, можете да бъдете изпълнени от духа.

Използвайте духовната си осъзнатост, за да окуражавате и подкрепяте околните. Когато се издигате, просветлявате и обичате околните, те помагат на онези, които са разколебани от своите илюзии, присъди и погрешни концепции. Покажете им ключа към соб­ствената им красива вътрешна светлина.

Разпръснете светлината си до най-далечните краища на Земята, за да я види всеки. Когато го направите, ще знаете, че пътуването ви тук си е заслужавало. Тогава можете да се завърнете на небесата със съзнанието, че сте допринесли за внасянето на Божията енергия на Земята. Ще знаете, че вашата душа, напускайки света, е оставила зад себе си едно по-добро място.

БИБЛИОГРАФИЯ

Бендит, Л. Дж. Етерното тяло на човека: Мостът към съзнанието

Безант, Ани. Човекът и неговите тела

Едуардс, Хари. Живот в духа

Голдсмит, Джоел. Живот между два свята

Гъли, Розмари Елен. Енциклопедия на Харпър на мистичните и паранормални преживявания

Хол, Менли Палмър. Прераждане: цикълът на необходимостта

Хемптън, Чарлз. Преходът, наречен смърт

Кардак, Алън. Книга на медиумите

Луис, Джеймс Р. Енциклопедия на вярванията и явленията от отвъдния живот

Монтгомъри, Рут. Отвъдният свят

Пъркинс, Джеймс С. През смъртта към прераждането

Райланд, Джордж Нов речник на Щайнербукс за паранормалното

Уамбах, Хелън. Живот преди живота

Уайс, Брайън Л. Не един живот, не един учител

Уайт Игъл. Духовно разгръщане 3: пътят към вътрешните загадки

Уитън, Джоуел Л. И Фишър, Джо. Живот сред живота

Зубко, Анди. Съкровищница на духовната мъдрост

медиум за възпитанието на децата

14

ДА РЪКОВОДИМ НАШИТЕ ДЕЦА

И направих аз писалка и мастило от вода, и написах ведри песни за усмихнати деца.

Уилям Блейк, Въведение към Песни на невинността

Един от най-важните начини да променим нашия свят е като подхранваме израстването и разгръщането на нашите деца. Като духове ние се раждаме в семейства, с които имаме много кармични връзки. Всеки член на семейството е избрал останалите като част от своя житейски план. Един по един поемаме съответно ролите на баща, майка, сестра, брат, дъщеря, син, леля, чичо и т.н. Когато всички играчи заемат местата си, играта започва.

Отглеждането на деца в днешния отровен свят е изключително трудно. Повече от всякога децата са изложени на насилие, наркотици и секс. Ценностите сякаш напълно са се объркали. Но е вярно също, че сега, когато изглежда, че нещата излизат от контрол, ние се намираме във време с невероятен потенциал за просветление и разгръщане. Децата могат да развият умствените си способности по-бързо от когато и да било. В резултата на това към бъдещето потеглят по-умни и осъзнати същества. Когато хората решат да имат деца, те поемат задължението не само да поддържат живота на физическо ниво, но и да насърчават развитието на духовното и емоционалното тяло. На тези нива бебето е като психична гъба, която попива всички впечатления от околната среда.

Следователно родителите трябва да разберат, че те са отговорни за чувствата и мислите, които излъчват, защото тази енергия преминава директно в психиката на детето. Тази обусловеност се пренася като багаж в зрялата възраст. Колко от нас още чуват послания от своите родители, въпреки че те са надалече или са починали? Заради тази взаимна обвързаност е необходимо да започнем да изграждаме достойнството, ценностите и приоритетите на своите деца чрез личния си пример.

Работил съм с деца по много поводи, от лагерен отговорник до учител или медиум, и открих една обща черта при взаимоотношенията ми с тях – те копират своите родители. Децата обикновено повтарят действията на мама и татко. Затова при контактите ми често се оказва, че проблемите с несигурността, ниското самочувствие и недоверието се дължат на възпитанието. При подобни ситуации родителите не са изпълнили задълженията си.

Следват няколко основни насоки, които бих искал да споделя във връзка с отглеждането на детето в духовно обогатяваща атмосфера. Въпреки че ги предлагам на родителите, вярвам, че всички ние бихме могли да ги използваме, независимо дали сме дядовци, баби, лели, чичовци, учители, религиозни водачи, бавачки или просто съседи.

1. Насърчавайте и подхранвайте доброто самочувствие

Не мога да ви опиша колко е важно да се подхранва самочувствието. В девет от десет проведени сеанса, в които се срещам със самоубийства, наркотици или пристрастяване към алкохола, причината се корени в липса на собствена идентичност или любов към себе си. Каква друга отправна точка би могло да има едно дете, освен действията и думите на възрастните около него? Как децата ни разбират кои са? Какво им казваме, какво мислим за тях и какво им причиняваме? Дали им пращаме любящи послания, или ги обезсърчаваме? Признаваме ли техните инстинкти, или ги отричаме? Ако децата ни не срещат разбиране и съпричастност у дома, те ще ги потърсят у някого или нещо извън семейството; можем да бъдем сигурни в това. Те ще се обърнат към телевизията, киното, приятелите за някакъв проблясък на индивидуалност или увереност. Когато започнат да се идентифицират с външни, илюзорни влияния, за да получат признание, те неизбежно ще бъдат разочаровани. Те не само ще се разочароват, но и ще израснат с материалистични нагласи и ценности. Натискът, на който са подложени, ще ги накара да възприемат непривично за тях поведение, за да бъдат приети и признати.

Моето предложение е родителите и роднините да дават на децата си колкото е възможно повече подкрепа. Трябва да показваме любовта си. Когато са били малки, сме ги прегръщали, милвали, усмихвали сме им се. Нека не забравяме да ги прегръщаме и да им казваме, че ги обичаме, и когато пораснат, особено щом тръгнат на училище и бъдат погълнати от приятелства и занимания. Похвалата, разбирането, смехът и любовта помагат детето да израсне като съзидателна и пълноценна личност. Нека всички ние се превърнем в извор на истинско просветление и напътствие за младото поколение.

2. Опознайте своите деца

Правете всичко възможно, за да участвате в живота на децата си. Ако те харесват определен вид музика, интересувайте се от нея, дори да не я “разбирате”. Оставяйте си свободно време през седмицата, за да правите нещо специално заедно. Забелязвайте настроенията и поведението им. Родителят трябва да е достатъчно внимателен, за да разбере кога детето има проблем. Толкова често, когато детето изпадне в беда, родителите признават, че не са били достатъчно наблюдателни. Били са твърде заети или твърде безразлични, за да забележат промяната в поведението на детето си, докато не е станало прекалено късно. Обръщайте внимание, доверявайте се на инстинктите си и най-вече – разговаряйте с децата си. Помагайте им да разрешат своите проблеми. Това не само ще създаде чувство на близост, но и ще затвърди доверието помежду ви.

3. Бъдете най-добрите им приятели

Приятелите винаги са до нас, за да ни помогнат или за да ни покажат верния път. Можете да говорите с приятелите си за абсолютно всичко. Да се надяваме, че като родители познавате децата си достатъчно добре, за да бъдете техните най-добри приятели. Говорете така, че да могат да ви разбират като същевременно не забравяте позицията си на родител. Помогнете им да направят правилен избор на приятели без да издавате присъди и да заклеймявате. Продължете да изграждате доверието и връзката, създадена по време на раждането.

4. Учете ги на себеуважение и чувство за отговорност

Това върви ръка за ръка с доброто самочувствие и собствената идентичност. Децата трябва да се научат да бъдат отговорни и най-добрият начин да го постигнете е чрез личния си пример. Поемате ли отговорността за своите действия, или постоянно вините някой друг или нещо друго, когато нещата не вървят?

Нашата страна до такава степен се е превърнала в съдник, че често се питам дали въобще някой би поел отговорността за собствените си действия. Децата трябва нежно да бъдат насочвани към правилно и здравословно отношение към себе си и към другите. Помагайте им да вземат решения като им подсказвате какъв би могъл да бъде изходът. Направете разграничение между ползотворните и пагубните действия. Нашите деца попиват всичко, особено онова, което виждат по телевизията. Когато учите децата си на чувство за отговорност, най-напред им дайте малки задачи, които да изпълнят. Когато ги завършат, похвалете тях и успехите им и обсъдете неуспеха по позитивен начин, за да могат да се поучат от него.

5. Бъдете открити и духовно осъзнати

Открил съм, че най-добрите родители са онези, които са с широки разбирания и разнообразни интереси. Това им осигурява по-пълно разбиране при напътстването на децата. За родителите е важно да споделят онова, което са научили от собственото си израстване с децата си.

Духовният живот на децата толкова често бива омаловажаван и пренебрегван. Научете децата си да разбират, че те са духовни същества, които преминават през уроците на себеосъзнаването. Ако имат “видения” или сънища, или посещения от техните “невидими” приятели, моля ви, не казвайте “Това е просто сън” и не ги пренебрегвайте. Виденията и сънищата трябва да бъдат подхранвани и използвани. Помолете ги да ви разказват какво сънуват, дори ако самите вие не разбирате нищо от сънища. Може би ще се учудите колко много се разкрива чрез съня, стига да се вслушате в него. Децата са изключително чувствителни и прозорливи. И най-вече, никога не отричайте и не обезкуражавайте подобно поведение.

6. Помнете, че децата ви наблюдават

Първият и най-важният начин да се научи някой на нещо е личният пример. С други думи, преподавате чрез начина, по който вие живеете собствения си живот. Децата са невероятни имитатори. Трябва да се отнасяте към себе си с любов и уважение, ако очаквате децата ви да направят същото. Вие сте тяхното огледало за външния свят и трябва да покажете качествата и принципите, според които бихте искали да живеят. Ако пиете или употребявате наркотици, очаквайте децата ви да направят същото. Ако ругаете и обиждате околните, децата ви ще тръгнат по вашите стъпки. Ако се укорявате, депресирате или отделяте повечето време за материални неща, а не за духовното, по всяка вероятност крушата няма да падне по-далеч от дървото. Детето не само се обърква, когато родителите казват едно, а вършат друго, но и скоро губи доверие в тях.

7. Научете децата си да разчитат на себе си

Едно от първите неща, които децата трябва да научат, е, че живеят в несъвършен свят. Въпреки че за човешкия ум животът не винаги изглежда справедлив, на духовно ниво всичко се случва с определена цел. Насърчавайте децата да използват свободната си воля, за да променят онова, което не харесват, така че светът да се превърне в едно по-добро място. Ала научете ги, че подобно на нас, промяната трябва да започне от самите тях, от Божието им осъзнаване. Дайте им духовните ключове за щастлив и удовлетворяващ живот.

8. Чествайте индивидуалността

Още от самото начало създайте у детето си вярата, че то не прилича на никого другиго на тази планета. Децата се раждат с вродена мъдрост и дадени от Бога таланти, които принадлежат единствено на тях. Това не само ги отличава от всеки друг, но и ги кара да виждат света по свой уникален начин. Ще можете да повлияете на някои черти в поведението им, но никога няма да сте в състояние да ги оформите и изградите точно такива, каквито ги искате. Никога не ги сравнявайте с някой друг, защото това сломява духа им.

Като обобщение ще кажа, че трябва да се отнасяте към децата като към растение или цвете. Семето на “Аза” присъства в детето, но, подобно на всяко растение или цвете, то трябва да бъде наторявано, поливано, закриляно и обсипвано с грижи. Вижте как разцъфват цветята, щом признаете тяхната красота и живот. Чествайте Божията сила, която всички ние споделяме. Наблюдавайте как децата ви засияват щом проявите малко търпение, чувство за хумор и насърчаване.

Насърчавайте самоуважението им като им напомняте, че са уникални, специални същества, създадени от Божията любов. Обогатявайте и чествайте тяхната индивидуалност и присъствието им на тази Земя.

припомняне на душата

Част III
от книгата ДОКОСВАНЕ ДО НЕБЕСАТА на Джеймс Ван Прааг
ПРОБУЖДАНЕТО

13

ПРИПОМНЯНЕ НА ИСТИНСКАТА ВИ СЪЩНОСТ

Окото трябва да е като слънцето, или не бихме виждали слънчевата светлина. Силата на Бога трябва да е в нас. Как иначе бихме почувствали наслада от творенията му?

Йохан Волфганг фон Гьоте

Като слънцето

В момента сме на прага на двадесет и първия век, време на невероятни пробиви като глобалните комуникации, генната терапия и много други постижения на науката и техниката. Никога преди хората не са имали толкова добри връзки помежду си и въпреки това никога не са изглеждали така самотни. Накъдето и да погледнете, виждате хора, които са неудовлетворени и нещастни. Поведението им е механично и егоцентрично. Те просто преминават през жизнените процеси. Други са роби на гнева, лошото здраве, депресията, страха, алчността и омразата. На какво се дължи това? Убеден съм, че причината е в ценностната система на нашето общество, която се основава на илюзии и фалш. Учили са ни да уважаваме стремежа към печалба и че богатството е синоним на щастие и благополучие. Учили са ни, че богатството означава власт, а властта може да ни донесе удовлетворение. Почитайки фалшивите богове на властта и парите, обществото непрестанно засилва нашето неудовлетворение.

Ами хората, които имат власт? Винаги поставяме някои хора на пиедестали и очакваме от тях да бъдат съвършени, а когато не се окажат такива, се чувстваме предадени. Даваме силата си на другите, а когато те не направят с нея нещо, което харесваме, се чувстваме жертви. А щом веднъж се обявим за “жертви”, ние се оказваме заключени във вибрациите на отмъщението. Когато живеем в страх, гняв и неприязън, ние привличаме ситуации, които пораждат още повече страх, гняв и неприязън. Колкото повече се включваме в съзнанието на външния свят, толкова повече се отклоняваме от пътя на духа.

В нашия свят съществува огромен духовен дефицит. Това е потребност, която не удовлетворяваме. На теория религията би трябвало да бъде врата към духовността ни, но често пъти това не е така. Необходимо е повече от това, да ходим на църква, да се молим, да пеем, да даваме пари, за да бъдем духовни. Нужно е разбиране на духовните истини и прилагането им във всекидневния живот. За съжаление, понякога истините, на които ни учи религията, са изкривени от лични интерпретации и страхът от Бога заменя служенето на Бога. От всеки от нас като личност зависи да отдели истината от догмата, зърното от плявата.

Духовно ориентираните личности винаги са имали самостоятелно мислене, но днес твърде много хора са забравили кои са всъщност. Те искат щастие, любов и радост и търсят тези качества извън самите себе си. Те не разбират, че макар да живеем във физически свят и да имаме физически усещания, притежаваме нещо по-истинско, по-силно, което е скрито дълбоко в нас.

Не сме тук, за да бъдем поробени от догмите на обществото, които се подхранват от ниските и негативни аспекти на земната личност. Трябва да спрем да живеем живот, основан на вината, тревогата и страха. Дошло е време отново да опознаем значението на Бога и да видим себе си като духовни същества, изградени от светлина и любов.

Вие сте и винаги ще бъдете искра на Божествеността. Никога не го забравяйте. Вашият дом са небесата и вие сте дошли на Земята, за да научите своя урок. Животът на Земята е преходен. Ключът за живота на тази планета е едно по-ясно осъзнаване на вашето духовно наследство. Когато всеки ден гледате света през очите на духовността, вие живеете с истината. ‘

Тялото е просто съвкупност от кости, тъкани и органи. Само по себе си то няма живот. Душата дава на вашето тяло живот и творческа изразителност. Когато духовната ви същност стане по-силна, можете да изживеете пълнотата на живота.

Ако трябва де се учим от примера на духовния свят, трябва да започнем да поемаме отговорността за всеки аспект от живота си. Ние сме единствените, които могат да променят начина, по който мислим и се държим. Когато вземаме решения, които са положителни и насочени към нашето израстване, дори когато те изглеждат трудни, ние се превръщаме в активни участници в своя живот. Тогава животът не просто ни се случва. За да се пробудим и да се свържем с духовната си същност, ние трябва да тренираме духовните си мускули и най-ефективният начин за това е медитацията.

Медитация

Когато изнасям лекции в голяма аудитория пред стотици хора, често започвам със следното изявление: “Съжалявам, но няма да се издигна над сцената, нито ще предизвикам дъжд от зелена грахова супа. Няма да заговоря на непознати езици, нито ще чуете от мен някакво ръмжене или стенания. Ако искате да видите нещо подобно, предлагам да идете на кино или да си вземете видео касета.” Казвам го, за да изясня нещата. И след многобройните години, в които съм работил с индивиди със силна духовна или метафизична подготовка, продължава да ме учудва фактът, че повечето от тях не знаят как да останат в собствените си тела. Те не разбират колко е важно да бъдат в настоящето, докато съсредоточават своето осъзнаване върху духа. Хората изглежда вярват, че за да бъдат духовни, трябва да превъзмогнат себе си или да бъдат в променено състояние на съзнанието. Това съвсем не е така. Всъщност, когато хората преминат в пространството и напуснат тялото си (съзнателно или несъзнателно), те се отварят за енергийните вибрации от всички нива. Обикновено се превръщат в мишени за най-нисшите елементи на съзнанието, тъй като те са най-близо до Земята. Вече се спрях на идеята за свързаните със Земята същества. Те обичат да навестяват или да се натрапват в енергийните ни полета и тела.

Да съсредоточите своето осъзнаване върху духа, означава да останете в настоящето, в собственото си тяло и да контролирате физическото си пространство. Обичам да казвам, че така вие сте шофьорът на собственото си превозно средство.

Следват няколко упражнения, които целят да ви помогнат да овладеете мислите и чувствата си. Те ще ви помогнат да изчистите и засилите своята аура и да помните кои сте всъщност. Адаптирал съм следващите две техники от работата на изключително талантливия лечител и метафизик, моя приятел Майкъл Тамура. Много важно е да помните, че всичко това е свързано с осъзнаването, или с други думи къде и върху какво се съсредоточавате. Когато мислите за нещо, вие му давате живот. Започвайте всяка медитация в атмосфера, в която няма да бъдете обезпокоявани от външни дразнители като телефони, телефонни секретари, звънци и т.н. Най-добрият начин за провеждане на всяка медитация е да седнете на удобен стол с изправен гръбнак и стъпала, лежащи на пода. Това способства за хармонизиране на чакрите на етерното ви тяло, за да можете да приемате висшите вибрации.

Заземяване

Затворете очи. Почувствайте тялото си. Вслушайте се в него. Осъзнайте всяко негово движение. Сега се съсредоточете върху дишането, което внася освежаващ и подмладяващ нов живот в дробовете, докато освобождава старата, застояла енергия, от която вече не се нуждаете. Поемете няколко пъти дъх и се наслаждавайте на всяко ново вдишване. След няколко минути дълбоко дишане се съсредоточете върху тялото. Осъзнайте всяка част от него. С окото на ума почувствайте всяка негова част като започнете от стъпалата, краката, бедрата, ханша, таза, стомаха, гърдите, гърба, дланите, ръцете, раменете, врата и главата. Представете си две нишки, завързани нежно около всеки глезен. Прокарайте тези нишки надолу към центъра на Земята. Представете си две големи скали в центъра на Земята и завържете всяка нишка за една от скалите. Сега завържете друга нишка за опашната си кост и я насочете към центъра на Земята. Намерете друга скала, която ви харесва, и завържете тази нишка за нея.

След това визуализирайте енергията на майката Земя. Може да видите зелена или кафява. Вижте как енергията се издига по нишките от скалите в центъра на земята до глезените ви. Тази енергия продължава да тече през краката и тялото ви, докато стигне до центъра на сърцето ви. Сега сте изпълнени със земна енергия. Ще се почувствате заземени, уравновесени и стабилни. Важно е да постигнете баланс на енергията. Следващата стъпка е да привлечете космичната енергия.

Представете си златистобял лъч светлина на около седем сантиметра над главата ви. Това е въплъщение на космичната, или Христовата, светлина. Поемете тази космична светлина през върха на главата си и вижте как се разлива из главата, врата, раменете и гърдите. Оставете я да стигне до сърдечния център. Там космичната светлина се смесва със земната енергия и създава нова, по-силна стабилизираща сила. Накрая визуализирайте как тази току-що образувана енергия се издига по гръбначния стълб, излиза през върха на главата ви и облива тялото ви като бликащ фонтан от енергия.

Визуализирайте смесването на енергията отново и отново. Това е начинът да внесете нова и силно заредена енергия в енергийните системи на тялото си. Щом завърши тази медитация, можете да се заемете с духовната си работа в една по-контролирана и осъзната атмосфера.

Защита

Живеем в свят, в който непрекъснато възприемаме мислите и чувствата на околните, и затова трябва да се защитим от негативните влияния, които могат да смутят всекидневния ни живот. Това е особено полезно за онези от нас, които са чувствителни и поемат доста лесно енергия от околните. Въпреки че е невъзможно да разпръснем напълно чуждите енергии и мисловни форми, тази техника ще допринесе много за изчистването им от вашето пространство и съзнание.

Започнете както при предишното упражнение. Отново седнете на стол с изправен гръб. Изпълнете дихателните упражнения според указанията. Направете цялото упражнение за заземяване, защото то ще ви помогне да засилите ауричното си поле.

След като заредите своето поле с енергия, искам да видите или да почувствате малка прахосмукачка в дланта си. Може и да я проектирате сами. Сега се съсредоточете в пространството над главата ви. Докато го правите, забележете какво се появява в окото на ума ви. Виждате ли чужди лица? Чувствате ли емоции, които не можете да разпознаете или не са ваши? Вземете прахосмукачката и изчистете тези образи и чувства. Можете дори да видите как потичат по маркуча на прахосмукачката, ако това ще ви улесни. Щом напълните торбичката на своята прахосмукачка, изпразнете я. Върнете енергията към нейния носител с любов. Създайте нов вакуум, който да погълне всеки боклук в енергийното ви поле. Почистете своето пространство отпред, отзад, отгоре и отдолу. Създайте толкова вакууми, колкото е необходимо. Може да е нужно само едно почистване или много повече. Продължете, докато започнете да се чувствате много по-леки и по-щастливи.

Сега, след като сте отстранили от себе си чуждата енергия, е време да си върнете своята. Представете си всяко място, на което сте били през последните 24 часа. Вижте къде сте оставяли своя енергия. Може би сте говорили с някого по телефона. Може би сте били на работа. Може би сте я оставили в училището или в магазина. Спомнете си всяко място, на което може да сте оставили част от своята енергия. Вижте ситуацията и хората, които са участвали в нея, и вземете енергията си обратно. Върнете я в своето пространство. Вижте как се влива в тялото ви през върха на главата и потича по гръбначния стълб. Прилича на звезден прах. Почувствайте как се изпълвате със соб­ствената си енергия. Толкова е хубаво да си върнете цялата енергия, която сте дали с лека ръка. Когато почувствате ясно, че вашата енергия отново си е у дома, е време да визуализирате защитна стена около себе си.

Можете да го направите по няколко начина. Можете да си представите наметало с избран от вас цвят и дизайн и да се загърнете целите в него. Можете да визуализирате как стоите в чаша или каменна кутия със стъклен капак. Мислите и енергиите преминават по-трудно през тези стени. Много хора поставят себе си в бяла светлина, което също е една много добра защита. Но при използването на тези техники помнете, че което е отвън, остава отвън, и което е вътре, остава вътре. Затова, уверете се, че преди да се обградите със защитна стена или светлина, сте изчистили всички чужди енергии. Много хора използват и символи като кръст или звезда с шест лъча. Помнете, че когато се съсредоточавате, вие давате живот на своите мисли. Защитете се чрез своите намерения. Символите са просто средства за подсилване на собствените ви намерения.

Изнасяне на собствената ви светлина

Осъзнаването на светлината, от която сте изградени, е жизненоважна и здравословна необходимост за живота във физическия свят. Аз много често използвам тази проста техника с хора, които са изгубили връзка с вътрешната си светлина и имат чувството, че животът няма какво повече да им предложи. След като използват тази техника за известен период от време, моите клиенти ми казват, че животът и нагласата им са се променили към един по-позитивен мироглед. За мен е благословия възможността да споделя това с всички вас.

Започнете отново с двете предишни упражнения. След като се заземите и защитите, умът ви би трябвало да е в много възприемчиво състояние.

Визуализирайте как седите в градина, която сами сте създали. Създайте такава среда, каквато желаете. Вероятно сте избрали разноцветни цветя и дървета. Добавете във вашата градина езеро, няколко пейки и всичко останало, което изгражда желаната от вас среда. Всеки е различен. Някои харесват розови храсти, други може да пожелаят люляци. Няма значение. Просто искам да се огледате и да видите, че сте в градината, която сами сте избрали.

Във вашата градина има дърво, разположено на голямо разстояние. На него виси огледало. Идете до дървото и се огледайте в огледалото. Сега се вгледайте по-внимателно в него. Вижте през повърхността му. Влезте в отражението. Докато се сливате със собстве­ното си отражение, вижте се такива, каквито сте сега. Вижте лицето и тялото си. Забележете колкото е възможно повече детайли. Докато се взирате в отражението си, съсредоточете се върху всички очаквания, които са ви наложени от околните. Вижте неща от живота си, за които се нуждаете от прошка. Вижте онези хора в живота ви, на които трябва да простите. Внесете в отражението всички ситуации, за които се чувствате виновни.

А сега внесете любовта. Погледнете онези хора или ситуации и им дайте любовта си. Вижте как розовата светлина на любовта се издига от дълбините на сърцето ви и докосва всеки и всичко. Позволете на любовта да докосне и самите вас. Любовта сте вие. Вие сте изградени от любов.

Сега се отдалечете от огледалото и се вижте, застанали в градината. Цветята са по-ярки и по-големи; птичките пеят радостно навсякъде около вас. Небето е изпълнено с цветовете на сърцето и вие се осъзнавате като любящи духовни същества, които могат да съградят живота, който желаят. Погледнете слънцето и го вижте като отражение на самите вас. Вие сте Светлината. Сега, след като сте го осъзнали, вече никога не можете да го скриете, защото то трябва да свети и да докосва всеки, с когото се срещате.

Любовта е Божи закон. Живеем, за да се научим да обичаме. Обичаме, за да се научим да живеем. Човек трябва да научи единствено този урок.Михаил Нейми

12

ЛЮБОВ

 

Любовта е Божи закон. Живеем, за да се научим да обичаме. Обичаме, за да се научим да живеем. Човек трябва да научи единствено този урок.Михаил Нейми

Какво е това, което наричаме любов? Дали е естествен инстинкт, с който се раждаме? Или е поведение, на което трябва да се научим и да придобием нагласата да приемаме? Или е чувство, доловено в погледа на любимия човек? Или, може би, е загадъчна, далечна звезда – нещо, за което цял живот ще трябва да се борим, за да го достигнем?

Лично аз вярвам, че любовта е всичко. Вярвам, че тя е онази енергия на Божията сила, от която всички сме част. В духовно отношение тази сила се олицетворява от Светлината и ние също сме изградени от светлина. Колкото по-ярка е нашата светлина, толкова по-силно осъзнаваме тази част от нашата природа. Всички се раждаме с усет за собствената си светлина и сме стимулирани или да я увеличаваме, или да я крием от себе си и от света. Някои изгубват тази светлина от поглед и прекарват живота си в търсене на жалки заместители на любовта. Наркотиците, сексът и насилието са само част от тях.

Когато започнем да разпознаваме светлината на любовта у самите себе си, ще ни е по-лесно да я съзрем и у околните. Когато двама души са “влюбени”, те виждат тази светлина един в друг. Външният свят не съществува за тях, защото те са в интимния свят на любовта и чувстват красотата и радостта, които дарява любовта.

Когато заживеете с вътрешната светлина на душата си, най-дълбокото хранилище на любовта, вие наистина се превръщате в духовно същество. Като истински влюбен, вие чувствате връзката със своята “сърдечна същност”. Всеки път, когато ви хрумне добра мисъл, кажете добра дума или помогнете на някого, вие живеете по божествените правила и вашия център на любовта се разраства. Започвате да гледате на света с любящи очи и да чувствате красотата и радостта във всичко. Всъщност, вие изживявате рая на Земята.

Докато преглеждах сеансите си, за да открия онези, които се отнасят до любовта, открих, че съм си поставил доста трудна задача. Как бих могъл да огранича любовта до някакъв конкретен вид? Защото любовта не познава граници и никоя любов не е по-важна от другата. Дали да опиша любовта на майката към детето й, на съпруга към жена му или дори любовта на всеотдайния домашен любимец към неговия стопанин? Това беше, меко казано, трудно решение.

Трите сеанса, които избрах, разкриват прояви на любов на обикновени хора. Всеки един от тях показва любовта в най-висшата й степен – желанието да пожертваш живота си за другия – и има силата да изцели оня, към когото е насочена тя, стига той да пожелае да я приеме. Надявам се, че срещата с тези примери ще обогати собствената ви светлина. Когато всеки от нас приюти любовта в живота си, ще сме в състояние да я предаваме на всеки живот, до който се докоснем.

Един ангел спаси живота ми

Никой не би могъл да създаде филм или роман, по-драматичен или напрегнат от обикновения човешки живот. Почти невъзможно е да се възпроизведат неговите завои и обрати, и дълбините на съпровождащите го емоции. Следващата история разкрива това по съвършен начин. Тя отразява чистотата на любовта и уважението към живота. В този случай смъртта свързва двама души, които в живота не са били близки.

Това се случи на сеанс, който проведох в Лос Анджелис пред приятна група от осем души. Обикновено, когато осъществявам няколко контакта едновременно, някой от тях се откроява. Чувствам, че именно този конкретен контакт е причината за посещението ми. Духът често изпитва такава силна потребност да предаде послание на някое живо същество, че може да направи много, за да създаде ситуация, в която да бъде разпознат.

След като осъществих контакти за четирима от присъстващите осем души, смятах да направя почивка. Ала почувствах силен вътрешен порив да осъществя още един контакт. Отправих поглед към младия мъж, който беше седнал на края на дивана. Казваше се Андрю. Беше около двадесет и две годишен, със светлокестенява коса и носеше ярка карирана риза. Изглеждаше много мълчалив и имах чувството, че не присъства на сеанса по собствено желание. По-късно открих, че догадката ми е била вярна. Андрю беше дошъл по настояване на свой приятел.

Когато се доближих до Андрю, той ми обясни, че иска да разговаря с баба си, която го е отгледала. Съсредоточих се силно, но не успях да приема никакви вибрации от баба му. Вместо това изникна нещо съвсем неочаквано.

– Познавате ли добре Чикаго? – попитах аз.

– Там съм се родил и живях там в детските си години.

– Хм… Ходили ли сте на училище там?

– Да, за кратко. Защо? – попита Андрю.

– Приемам образа на училище в Чикаго и виждам малко момче. Кой е Зиги? Това е много странно име, но именно него чувам. Разбирате ли?

– Зиги? Не познавам никакъв Зиги – отвърна Андрю.

– Не, не сега. В Чикаго, много отдавна – казах аз.

– Не… не мисля.

Андрю се поколеба за миг. Почти можех да чуя как мозъкът му работи усилено, докато се опитваше да си спомни за човек на име Зиги. След няколко минути той все още нямаше никакъв спомен, затова започнах отначало.

– Почакай! – извика Андрю като ме спря по средата на изречението. – Наистина познавах някого… Да, добрият стар Зигс. Наричахме го Зиги заради един албум на Дейвид Бауи. Като деца бяхме неразделни. Имаше още две момчета. Едното беше Майк Барас, а другото… Не си спомням името му.

– Уейланд? – прекъснах го аз с мисълта, която току-що бях приел.

Андрю пребледня, докато отговорът “Да“ се отронваше от устните му. Очите му се разшириха.

– Откъде разбрахте това?

– Пред теб стои един мъж, които твърди, че те е познавал през този период от живота ти. Казва, че е познавал теб, Зиги и Уейланд.

Андрю беше видимо разтърсен от тази забележка. Той поклати глава с недоверие.

– Кой е това? Кой е този мъж? Аз познавам ли го? – попита той.

Изпратих мислено послание на духа и го помолих да ми предостави повече данни за идентифицирането му. След няколко минути приех някои мисли и ги предадох на Андрю.

– Мъжът, който стои тук, ме оставя с впечатлението, че е твой ангел-хранител. Загрижен е за теб. По-казва ми ръцете си. Виждам мазоли. Работел е с ръцете си, защото сега ми показва инструменти. Казва, че го познаваш под името Малчо.

Андрю отново се замисли в опити да си припомни това име.

Продължих да му предавам впечатленията, които приемах.

– Малчо е починал в резултат на проблеми със сърцето. Но ми показва и някакъв дим. Като от пожар.

Андрю извика. Очевидно бях казал ключовата дума.

– Боже мой! – Очите му се изпълниха със сълзи. – Не мога да повярвам. Как така… Малчо? Малчо от училище? – извика той.

– Да, от Чикаго.

Андрю изхриптя. Зарови лице в ръцете си и зарида.

Всички наоколо започнаха да го потупват по рамото и да се опитват да го успокоят. Той не беше на себе си няколко минути. Когато се съвзе, вдигна глава и заговори.

– Малчо беше портиер в основното ми училище. Един ден стана експлозия в топлоинсталацията и Зиги, Уейланд и аз останахме затворени в мазето. Всичко гореше. Крещяхме до полуда, защото мислехме, че ще умрем. Тогава вдигнахме глави и видяхме, че Малчо идва през дима. Той ни измъкна оттам! Ако не беше Малчо, сега нямаше да съм тук. Този мъж спаси живота ми!

Из цялата стая се разнесоха възклицания от учудване.

– Той рискува живота си за мен! Дължа му всичко. Благодаря ти, Малчо. Обичам те, човече – възкликна Андрю като вдигна поглед нагоре. След това се обърна към мен: – Но защо той е край мен?

Трябваше да му дам някои обяснения за духовния свят.

– На Земята Малчо е живял живот, подобен на твоя. Тук е, за да бди над теб и да те предпази от грешките, които той е допуснал. Изпитва истинска загриженост за твоето добро. Казва, че едно от най-добрите неща, които е направил през целия си живот, е било да спаси теб и твоите приятели. Иска да е сигурен, че доброто, което е сторил, ще има продължение. Затова е останал около теб и те пази. Казва, че е бил с теб в Спрингфийлд. Разбираш ли за какво говори? – попитах аз.

Андрю се сепна.

– Да… разбирам. Сега разбирам, повярвай ми!

Изслушах някои невероятни неща, които Малчо ми разказа за живота на Андрю. Но информацията, която той разкри, можеше да притесни младежа пред групата. /

– Бих искал да поговоря с теб в края на срещата ни и да ти съобщя последната информация, която Малчо предава. Много е лична.

По късно същата вечер Андрю и аз отидохме в една изолирана стая на къщата и аз му предадох остатъка от посланието на Малчо.

– Този мъж Малчо е силно загрижен за теб. Той говореше за наркотици. Каза ми, че си лежал в затвора в Спрингфийлд и че си можел да избегнеш тази ситуация.

– Да, продавах наркотици и ме хванаха – призна Андрю.

– Твоят приятел Малчо е дошъл днес тук, за да ти помогне. Казва, че трябва да потърсиш помощ за пристрастяването си към наркотиците и че единствено ти можеш да си помогнеш.

– По дяволите! Откъде е разбрал за това? Никой не го знае.

– Той казва, че трябва да спреш или ще се погубиш. Той искаше да чуеш това послание високо и ясно! – казах аз твърдо. След това погледнах Андрю право в очите. – Разбираш ли?

Андрю се разплака като дете. Прегърнах го и заедно обсъдихме проблемите му.

Не знам дали поради представените доказателства, или заради нежните грижи на неговия ангел-хранител Малчо, но тази нощ промени живота на Андрю завинаги. Там и тогава той реши да поеме отговорността за живота си и ми каза, че ще потърси необходимата помощ и рехабилитация за пристрастяването си към наркотиците. Двамата благодарихме на Малчо за това, че ни посети и за втори път измъкна Андрю от лапите на смъртта.

Този сеанс се състоя преди пет години. В момента Андрю чете лекции пред групи на Анонимните наркомани. Той е съдействал за спасяването на много други животи и се е превърнал в ангел на Земята.

Ти даде живота си, за да живея аз

Преди няколко години се съгласих да участвам в телевизионно шоу, наречено “Граници на паранормалното”. Продуцентите проучиха стотици писма с молби за осъществяване на контакти, докато не избраха едно, което според тях заслужаваше внимание. Така Том и Мишел Окинс се появиха в хола ми сред куп техници, които монтираха оборудването.

Том ми каза, че е изгубил майка си, когато е бил петгодишен. Оттогава е бил изолиран от семейството си и впримчен в продължителна борба с алкохола и наркотиците. Правил е няколко неуспешни опита за самоубийство. На тридесетгодишна възраст той чув­стваше, че жизненоважният покой в живота му липсва, и това беше последната му надежда да си го възвърне.

Накрая подготвянето на осветлението, сцената и озвучаването приключи и камерите бяха готови за включване. Посъветвах двойката да се съсредоточи върху мен, а аз на свой ред се отпуснах и отворих енергията си към духовния свят. Скоро двата свята се сляха и в съзнанието ми проникнаха мислите на духа.

– Тук има една много решителна дама. Тя не позволява на никого да застава на пътя й. Тя е много независима и по някакъв начин ти, Том, приличаш на нея. Такъв е и твоят характер.

Виждах, че Том поглъща всяка моя дума. Той се надяваше да разкрия нещо, каквото и да е, което да му подскаже, че разговарям с майка му.

– Да, предполагам. И аз съм чувал същото за нея. Не я помня, разбира се.

– Знаеш ли дали майка ти е имала някакви връзки с Оклахома? – попитах аз.

– Да, тя е оттам. Там живеехме всички. – Очите на Том се разшириха от вълнение.

– Дамата, която стои тук, говори за твоя часовник, Мишел. Казва ми, че се е повредил. Споменава нещо за три часа.

– О, Господи! Да, точно така! Точно днес в хотела. Часовникът ми спря около три. Вижте!

– Мишел ми показа счупения часовник на китката си. Показваше три часа и петнадесет минути. Мишел и Том се спогледаха.

Не бързах с посланието, което предстоеше да предам. Знаех, че скоро ще се осъществи една тяхна мечта.

– Том, убеден съм, че жената, която стои до теб, е майка ти. Тя е много развълнувана от възможността да говори с теб.

Том кимна в знак на благодарност.

– Толкова е щастлива, че е тук. Трудно се владее. Мишел, тя иска да ти благодари, че се грижиш за нейното момче. Казва, че ти си го спасила. Задължена ти е. – После се обърнах към Том и запитах: – Кой работи в банка?

– Аз – заяви Мишел.

– Тази дама ми казва, че няма да останеш там за дълго.

– Това е толкова странно – отвърна Мишел. – Смятах да сменям работата си. Искам да бъда учител.

– Така и ще стане според тази дама – възкликнах аз. – Тази дама ми показва китара и пее. Казва, че обича да пее. Разбираш ли това, Том?

– Да, разбирам.

Внезапно той заплака. Подадох му кутия със салфетки и той избърса очите си. След няколко минути каза:

– Майка ми наистина свиреше на китара.

След това се порови в джоба на панталоните си и извади една снимка. На нея майка му седеше пред камина и свиреше на китара. Всички се втренчихме в снимката.

Цялата стая притихна. Когато се огледах, видях, че очите на хората са изпълнени със сълзи. Очевидно техниците никога не бяха виждали подобно нещо.

Но точно когато смятах, че сме достигнали емоционалната кулминация, духът разкри нова информация.

– Майка ти ми показва селски път. От двете му страни има поля, засети с царевица. Тя кара стара кола и носи голяма сламена шапка. Приглася на радиото.

В този момент Том открито се разрида.

– Това е много странно, но непрекъснато виждам пощенски кутии. Такива, каквито са поставени на определени места край пътищата.

Том се разхълца и докато си поемаше дъх, го чух да казва:

– Точно така. Тя искаше да вземе следобедната поща.

Внезапно бях връхлетян от разтърсващо видение, съпроводено с звукови ефекти.

– Майка ти е в колата и пее, докато шофира. Поглежда към малко момче на седалката до нея. Чувам, че над тях лети самолет. От селскостопанската авиация. Звукът се засилва. Майка ти спира колата. Изведнъж самолетът губи контрол и пада над колата. Тя притиска малкото момче точно на време, защото самолета раздира покрива на колата. Майка ти загива на място. Но момчето с нея оцелява.

След това видението избледня.

След няколко мига Том ме погледна и бавно каза:

– Това момче бях аз!

Вдигнах поглед към него и бавно осъзнах какво ми казва. Когато се върнах към реалността в стаята, се чувствах изцеден, сякаш се бях пренесъл назад в пространството и времето. Не осъзнавах присъствието на режисьора, който викаше “Режи!”

Продължих да предавам съобщения на симпатичната млада двойка.

– Майка ти казва, че много те обича и ако се наложи, би постъпила по същия начин. Иска да знаеш, че никога не е преставала да те обича. Казва, че трябва да разбереш, че винаги е до теб и винаги ще бъде до теб.

Тя продължи.

– Казва, че не трябва да позволяваш на хората да те използват. Произхождаш от силен род.

После каза на двойката да очаква раждането на малко момиченце. По-късно Том и Мишел ми казаха, че планират да се оженят и да кръстят дъщеричката си на майката на Том.

Приятел до края

Следващият контакт се осъществи по време на метафизична конференция в Средния Запад. Подобни форуми дават на хора с разнообразни интереси и убеждения прекрасната възможност да се срещнат и да изживеят неща, които обикновено не са част от живота им. Особено ми е приятно да споделям дарбата си с хора, които никога не са се срещали с нея.

Точно в онази есенна утрин бях особено щастлив: успях да се свържа с дух, който искаше да разпали отново любов, започнала на Земята преди тридесет години.

Докато оглеждах аудиторията, внезапно бях насочен към червенокоса дама, която седеше в самия край на аудиторията. Точно над нея стоеше дух на жена с красиви морскосини очи. Духът усилено се опитваше да привлече вниманието ми. Затова казах на жената:

– Бих искал да дойда при вас. Притегля ме жената, която е застанала до вас.

Жената се изправи и се огледа изумена.

– Тя има красиви сини очи и кестенява коса – открих й аз.

– Възможно ли е да е баба ми? Тя е изглеждала точно така на младини – каза жената.

– Не – отвърнах аз. – Не тази мисъл ми предават. Тя ви е познавала, когато вие сте била млада.

Жената стоеше с безизразно изражение.

– Жената тук ми казва, че вие и тя сте по-близки отколкото си мислите и че тя много ви обича. Иска да ви кажа, че е растяла с вас и винаги ще бъде ваша приятелка.

Жената отново не реагира.

– Коя е Ема? – попитах аз.

– Това съм аз – отвърна тя.

– Тази жена ми показва кукли и куклена къща. Разбирате ли това?

Без колебание Ема отговори:

– Не, съжалявам. Сигурен ли сте, че аз съм тази, която търсите?

Съсредоточих се върху мислите на духа и го помолих да изпрати повече белези за идентификация.

– Тази дама ми казва, че сте обичала да решите косата й. Казва, че сте искала вашата коса да е като нейната.

Ема започваше да разпознава онова, което казвах. Изглежда се ровеше в спомените си за отдавна отминали дни от живота й и те постепенно се възвръщаха.

– Мисля, че вече знам кой е това – промълви тя.

– Тази жена говори за операцията – продължих аз.

Ема нададе пронизителен писък и се разрида.

– Пати? – попита тя.

– Не ми казва името си в момента, но ми казва, че може би ще си спомните как някога сте се возили с нея в камион за сладолед.

– Да, това е Пати. Баща й караше камион на “Гуд Хюмър” и след вечеря често ни возеше с него. Редувахме се да свирим с клаксона. Господи, Пати. Обичам те. О, Пати, благодаря ти. Как бих могла да ти се отблагодаря?

Мислите на Пати продължиха да се изливат чрез мен.

– Тя те обича и винаги ще ви обича. Казва ми, че сте част от нея и винаги ще бъдете.

Мислех, че Пати иска да каже, че винаги ще бъде до своята приятелка. Не разбирах, че има още нещо.

– Да, точно така. Ако не беше Пати, може би сега нямаше да съм тук.

– Защо? – попитах аз.

През сълзи Ема започна да разказва историята си.

– Когато бяхме деца, имах рядка болест на бъбреците и се нуждаех от един бъбрек, за да оцелея. Поради нашата съвместимост и възраст Пати беше идеалният донор. Тя реши да ми даде своя бъбрек, защото наскоро беше научила, че има левкемия. Шегувахме се с това. Тя ми казваше, че там, където отива, няма да се нуждае от бъбрек и да гледам да се грижа добре за него, защото в противен случай ще се върне и ще си го вземе.

Никой в стаята не беше подготвен за подобна информация. Внезапно мъртвата тишина беше раздрана от буря от аплодисменти. Хората аплодираха голямата любов на малкото момиче, което беше дало част от себе си, за да живее най-добрата й приятелка.

След това трябваше да спра с контактите за деня. Бях твърде натоварен емоционално – същото важеше и за публиката – от трогателната проява на любов на Пати.

Както виждате, любовта е толкова всеобхватна, че надживява смъртта. Любовта е най-голямата сила във Вселената. Когато е давана правилно, тя свързва и гради, брани и закриля. Тя е концентрирана енергия без граници. Истинската любов никога не е ревнива или обсебваща, не поставя условия. Мисля, че животът след смъртта ни помага да опознаем любовта, да видим как тя се проявява по различен начин при различните обстоятелства. Как иначе бихме могли да оценим многобройните страни на собствената си същност?

докосване до небесата глава 11 прошка

11

ПРОШКА

Не можем да обичаме, ако не приемем прошката, и колкото по-дълбока е нашата прошка, толкова по-голяма е любовта ни.

Пол Тилич

Когато бях дете, майка ми поставяше превръзки на раните ми и като по часовник ги махаше два дена по-късно. Все не разбирах защо постъпваше така, след като раните не бяха напълно заздравели. Когато я попитах, тя ми отговори: “Трябва да позволиш на раната да диша, за да заздравее по-бързо.” Същото важи и за емоционалните ни рани, които трябва да извадим на бял свят, за да започне процесът на заздравяването им.

Когато някой казва или прави нещо, което наранява, сме склонни да се вкопчим в нараняването и да храним лоши чувства към този човек. От гледна точка на психичната енергия това е грешка. Носенето на емоционалните рани насърчава и подхранва отрицателните мисли и чувства, които изпитваме, и усещането, че сме наранени, се просмуква в пространството около нас. Както много пъти съм казвал, подобното привлича подобно. Затова ние ще привлечем към себе си подобни елементи на равносилен негативизъм. Колкото по-бързо си позволим да преодолеем чувствата на гняв и разочарование, когато ни наранят, толкова по-бързо ще се освободим от болката си. А с освобождаването от нея идва ред на истински изцеляващата стъпка: прошката.

Кое поражда силата да изцелим себе си? Кое дава на личността силата да прощава? Необходими са два жизненоважни елемента:

(1) духовно разбиране, което произтича от себеосъзнаване в живота и

(2) изкуството да забравяме.

Състрадателните хора усвояват уроците на прошката. Те разбират, че вкопчването в раната ви кара да изживяват болката отново и отново. Прошката носи изцеляване най-напред на Аза, което способства за разпростирането на това съзнание към цялото човечество.

Госпожо, прощавам ви

Тази комуникация е един от най-трогателните примери за прошка, с които съм се срещал. Това се случи твърде неочаквано, тъй като духът дори не беше свързан с някого в залата. Тази история демонстрира, че ако потребността ни е достатъчно голяма, духовният свят може да ни се разкрие.

Извършвах демонстрация пред група от петстотин души в една гореща лятна съботна вечер. Хората бяха чакали около два часа, преди вратите да се отворят, само за да си намерят хубаво място. (Това винаги ме е изпълвало с недоумение. Духът открива точните хора, независимо къде седят те.) По средата на уводната ми реч забелязах един дух да се появява внезапно в задната част на залата. Той започна да се носи над средната пътека. Докато се приближаваше, видях, че е красиво малко момиче, което беше облечено в ослепителна жълта рокля и скачаше на въже. Косата й беше светло руса и бе вързана на две дълги опашки. Тя спря и се изправи пред мен. Виждах, че има някаква мисия. Представих я и веднага започнах да споделям представите си с публиката като попитах:

– Има ли тук някой, който да разбира или разпознава това малко момиче?

В продължение на около три минути никой не вдигна ръка. Мислено помолих момичето да ми даде някакви по-конкретни послания, с които да продължа.

Тя ми изпрати една мисъл: “Искам да говоря с дамата, която ме видя да играя. Прибираше се у дома.”

Повторих онова, което ми каза тя, и още обхождах с поглед публиката, когато момиченцето ми изпрати силно и ясно послание: “Дамата кара бяла кола.”

Една жена се изправи на четвъртия ред вляво. Изглеждаше малко неуверена.

Попитах я:

– Знаете ли кое е това момиченце?

– Да. Мисля, че знам – отговори тя.

След това жената промълви сподавено нещо, което никой, включително и аз, не разбра.

– Бихте ли говорили по-високо? – попитах аз.

Тя отвърна тъжно:

– Да, знам кое е то. Блъснах го с колата си преди три години и го убих.

Сред публиката премина силен възглас. Никой не очакваше да чуе нещо подобно.

Жената се разплака докато продължаваше разказа си.

– Връщах се у дома след работа. Завих зад ъгъла и тя изникна на улицата, скачайки на въже. Видях я твърде късно. Нямах време да спра.

Продължих разговора с жената въз основа на мислите и впечатленията, които приемах от момиченцето.

– Тя ми показва плюшена играчка. Това е малко агънце. Оставам с впечатлението, че вие сте и го дали. Разбирате ли това?

– Да, поставих го на гроба й. Не знаех какво друго да направя – отговори тя.

– Това момиченце ми показва две пет-шест годишни момчета около вас Познавате ли ги?

– Не, не знам. Мисля, че не.

– Кой е Фреди?

– Това е внукът ми. О, Боже, Фреди и Брайън, това са внуците ми. Имам двама внуци – на шест и на седем години. По-малкият е Фреди. Така е.

– Малкото момиченце ми казва, че Фреди обича играта с маймуните. Нещо, свързано с варел. Какво е това?

Някой от публиката бързо ми се притече на помощ с името “Варелът с маймуните”.

– Да, Варелът с маймуните. Това казва момиченцето.

Жената беше още по-силно удивена.

– В онзи следобед бях с Фреди. Грижех се за него и през цялото време той си играеше с Варела с маймуните. Невероятно!

– Малкото момиченце ви наблюдава. Тя казва, че ви прощава. Разбирате ли това?

Жената беше смутена от тази вест.

Тя е дошла тук, за да ви каже, че ви прощава, но и вие трябва да простите на себе си. Казва, че още не сте си простила. Иска да знаете, че е жива. Разбирате ли?

Жената поклати смаяно глава и сведе поглед към пода.

– Тя казва, че трябва да се радвате за Фреди. Това малко момиченце го харесва и иска да му бъдете добра баба. Тя казва: “Той иска щастлива баба.”

Внезапно почувствах много силни внушения и не бях съвсем сигурен дали идваха от малкото момиче, или от моя индийски водач.

– Фреди ще се оправи, брат му също. Не се тревожете. Момиченцето също е добре. Трябва да се грижите за себе си и да си простите и нещата в живота ви ще станат много по-лесни. Разбирате ли?

– Да – отвърна тя. – Това е удивително. Точно тази сутрин отидох на църква и помолих за знак, че нещата ще се оправят. Не знам как да ви се отблагодаря.

– Това момиченце е дошло отдалеч, за да ви помогне да си простите и да обикнете себе си. Направете това и ще сте ми се отблагодарили.

Виждах, че у жената вече е настъпила промяна. Определено имаше някакво чувство на лекота, което беше заменило предишната й студена и мрачна външност. След тази проява на прошка и любов остатъкът от вечерта премина чудесно. Всички напуснаха залата успокоени и окуражени.

Скъпа, съжалявам

Често се случва духовете да се завръщат, за да искат прошка за нещо, което са направили или не са направили, докато са били на Земята. Тези истории са трагични и болезнени, но носят нужното облекчение. Често потребността да поиска прошка изглежда единственото, което пречи на духа да се пренесе от астралния свят към по-удовлетворяващия небесен живот.

Този сеанс се проведе на конференцията “Тяло и душа” в Денвър, Колорадо, пред около осемстотин души. Винаги ми е било по-трудно да се съсредоточа, когато има толкова много хора в залата. Но когато духовете се наредят зад мен, се изпълвам с увереност и, щом се отпусна напълно, комуникацията става ясна. При среща с толкова много хора духовете често носят послания, които са урок за всички в залата. Така, въпреки че посланието може да не е насочено пряко към конкретна личност, повечето присъстващи могат да се трогнат и да извлекат поука от него.

До мен застана дух, който беше висок около 156 см и тежеше 87 килограма. Той искаше да разговаря с някого от аудиторията на име Кати. Когато поисках от духа повече информация, за да намеря Кати, той ми показа работна маса в мазе, където е седял по цял ден.

Предадох образа на аудиторията и една жена вдигна ръка.

– Как се казвате, моля? – попитах аз.

– Кати – отвърна тя.

– Той ми показва маса с лампа на Тифани върху нея. Разбирате ли това?

– Да – каза тя. – Лампата винаги стоеше на работното му място. Принадлежеше на майка му и той беше обещал, че ще поправи кабела. Стоя там десет години, но той така и не стигна до нея.

Всички се разсмяха, когато чуха това, защото случката беше съвсем житейска и представляваше добро доказателство за присъствието на духа.

– Той ми показва радиото на масата и стара календар на стената. Към календара е прикрепена снимка. Изглежда е черно-бяла. Невероятно! Разбирате ли нещо?

Момичето поклати глава.

Бях много объркан, защото виждах точно това. Тогава Кати се наведе и заговори на жената, която седеше до нея. Докато шепнеше, ми беше внушено името “Айрис”.

– Знаете ли нещо за Айрис?

– Да – възкликна Кати, – това е майка ми, която седи тук. – Тя кимна към дамата до нея.

Насочих вниманието си към Айрис.

– Разбирате ли нещо от това, което казах току-що?

– Да. Снимката е моя. Виси там от цяла вечност. Снимахме се непосредствено след сватбата.

– Пиеше ли този мъж? – попитах аз. Айрис отвърна малко смутена:

– Пийваше си от време на време. Видях образа на бутилка в чекмеджето.

– Държал ли е някога джин във второто чекмедже на работната си маса?

Айрис кимна и се усмихна.

– Да, разбрахме го едва след смъртта му. Трябва да имаше около двадесет – тридесет бутилки.

Комуникацията взе да става все по-сериозна и причината за завръщането на духа се изясняваше.

– Познато ли ви е името Мич? – попитах аз. И двете кимнаха.

– Това е името на съпруга ми – отвърна Айрис. -Това е човекът, с когото разговаряте.

Започнах да описвам чувствата, които ми изпращаше той.

– Кати, този мъж иска да разговаря с вас. Съжалявам, но трябва да разкрия онова, което приемам. Той съжалява за начина, по който се е отнасял към вас. Казва, че не е бил най-добрият баща. Не е одобрявал приятелите ви. Никога не ви е изпускал от поглед. Вярно ли е?

– Така е. Никога. – Кати се развълнува.

– Мич казва, че ви е тормозел. Бягал е от себе си като е слизал в мазето и се е напивал. Разбирате ли?

И двете кимнаха утвърдително.

– Кати, той ми казва, че не е присъствал на сватбата ви. Вярно ли е?

– Да. Не пожела да дойде, заради мъжа, за когото се омъжих. Не го харесваше.

– Много съжалява за това. Казва, че дълго време не ви е говорил.

– Да. Не ми проговори десет години. Не съм го виждала, откакто се омъжих. Не го видях до смъртта му – проплака тя.

Вашият баща ви моли за прошка. Много се срамува от онова, което ви е причинил. Но не само за това – моли ви да му простите за болката, която ви е причинявал като дете. Разбирате ли това?

Кати се разплака. Потвърди информацията с кимване.

След това насочих вниманието си към майката на Кати.

– Айрис, вие сте такава светица. Този мъж ми казва, че се е държал много зле с вас. Непрекъснато ви е крещял и чувствам, че това отношение е унищожило вярата ви в себе си.

– Да, така е. – каза тихо Айрис.

– Чувствам, че този мъж не е обичал себе си. Мисля, че дълбоко в себе си не се е уважавал. Чувства се толкова зле, заради постъпките си. Казва ми, че ви е удрял.

Потръпнах от образите, които приемах. Айрис наведе глава и въздъхна:

-Да.

Тогава приех образа на Мич, който седеше в мазето. Над бюрото му имаше редица ловни пушки. Тойги сваляше една по една и ги почистваше. Предадох това на двете жени и те го потвърдиха.

– Той непрекъснато слизаше долу и лъскаше тези пушки – каза Айрис.

Следващото видение беше потресаващо.

– Не бих искал да ви разстройвам, но имам чувството, че този мъж е прекарвал доста време в мазето, гледал е пушките и е мислил за самоубийство. Виждам как слага една в устата си. Вярно ли е това?

Попитах ги, въпреки че знаех отговора. И двете отговориха едновременно “Да.”

– Той се самоуби в мазето – промълви Айрис. Този образ ме беше потресъл и ми бяха нужниняколко минути, за да се успокоя.

– И двете сте невероятни жени, щом сте успели да издържите, след като сте преживели всичко това.

Докато им говорех, отново бях връхлетян от силния образ на Мич. При такава дълбока потребност образите, които стигат до мен, са изключително живи.

– Този мъж пада на колене пред вас, Айрис. Протяга ръка към вас и ридае. Казва ми, че се нуждае от вашата прошка. Държал се е така ужасно с вас. Казва, че при първата ви среща сте била като току-що откъснат цвят. Била сте щастлива, изобретателна, а той ви е унищожил. Казва, че е отровил дните ви като никога не ви е позволявал да правите онова, което желаете. Винаги се е опитвал да ви контролира. Толкова съжалява.

Айрис просто кимна с глава и каза:

– Прощавам ти, Мич. Кажете му, че му прощавам. Вече не е нужно да изпитва болка. Искам само да бъде щастлив.

Цялата публика беше напълно смаяна и същевременно изпълнена с уважение заради думите на прошка, произнесени от жена, потискана цял живот. Тя искрено предлагаше на Мич безусловна любов.

– Вашият съпруг ви чу и плаче. Обича ви и ви благодари. Вие го накарахте да се усмихне. Казва ми, че му липсват вашите пируети. Разбирате ли за какво става дума?

– Да. Когато се омъжих за него, бях танцьорка. С часове седеше и гледаше как упражнявах пируетите си. Всъщност на снимката, закачена за календара, аз правя пирует.

Благодарих на Кати и Айрис и ги благослових, задето споделиха с всички нас този интимен момент. Благодарих и на Мич за това, че беше намерил сили да поиска прошка от семейството си.

Прости ми, защото не знаех какво правя

Всеки сеанс, който провеждам е специален по свой собствен начин. Някои сеанси са особено емоционални, докато други са наситени с доказателствен материал. Има и такива, които съчетават факти и емоции, и ефектът е поразяващ. Понякога такова преживяване може да промени живота на човек завинаги. Случаят, който следва, е пример за такъв сеанс. Един мъж ме посети, след като приятелят му беше починал от СПИН. Тъй като очакваше да се срещне само с него, той беше крайно удивен, когато с нас се свързаха хора от далечното му минало, водени от отчаяната потребност да стигнат до него.

Питър, приятен мъж на средна възраст, ме посети, след като бе присъствал на демонстрация на работата ми на благотворителен проект за подпомагане на болни от СПИН в Лос Анджелис. Скоро, след като открих сеанса с обичайната молитва, видях русокос мъж, застанал от дясната ми страна. Беше твърдо решен да ме накара да го забележа.

– Тук има някакъв мъж. Доста е напорист. Наистина иска да говори и да се увери, че се свързва с теб. Има руса коса и е много красив. Има ведра усмивка и мога да кажа само, че изглежда много напорист и агресивен.

Питър изглежда разбираше какви маниери имам предвид.

– Добре го описахте. Той изглеждаше точно така.

– Това е много необичайно име, но ще ви го кажа. Познато ли ви е името Норис? Звучи като Норис или Морис.

– Да, Норис. Това е неговото име – възкликна Питър.

– Наистина ли, хм – отвърнах аз. – Той не е съгласен. Казва, че е Нори. “Предпочитам да бъда наричан Нори.” Добре, нямаш проблеми – извиках аз.

Погледнах към Питър. Надявах се да не смята, че съм груб с приятеля му. Питър зина от учудване. Беше смаян от думите ми.

– Точно така. Това е прякорът му. Винаги го наричахме Нори – каза Питър.

– Той иска да поздрави Нанси. Моля те, предай й неговата любов и благодарност.

Питър заговори много бавно като се опитваше да смели всяка моя дума.

– Да, непременно. Тя е близка приятелка. Присъстваше по време на смъртта му.

– Той я обича! Пожелава й много усмивки. Казва, че обича златните лампи край леглото и че скоро си е играл с една от тях. Вчера или оня ден. Забелязали ли сте някакви промени в една от лампите? – попитах аз.

– Да – отвърна Питър. – Всъщност крушката на лампата от дясната страна на леглото изгоря точно вчера. Помислих си, че трябва да е бил Нори, защото лампата беше от неговата страна на леглото, а бях сменил крушката едва преди седмица.

– Това е дух! – възкликнах аз.

Обясних на Питър, че любовта, която един човек изпитва към друг, може да надмогне смъртта и често се разкрива чрез подобни явления свързани с електричеството в къщата. По-нататък в сеанса Нори заговори за смъртта си и за това, колко твърдоглав е бил по време на болестта си. Той се извини на Питър за това, че се е възползвал от добротата му. Говореше много и за някаква банка и хората, които работят там. По-късно Питър потвърди, че Нори наистина е работил в банка. По средата на сеанса Нори каза, че някой друг трябва да поговори с Питър. Той го увери, че отново ще разговарят и че винаги ще е с него в сънищата му.

– Тук има една дама. Има британски акцент и се представя с името Джули.

– Да, разбирам – отговори Питър.

– Имам чувството, че това са майчински вибрации. Прав ли съм? Починала ли е майка ви?

– Да. Това е нейното име. – След това Питър се обърна директно към нея: – Здравей, майко. Добре дошла. Благодаря ти, че ме навести.

Настроих се на вълната на нейните вибрации и веднага се почувствах ужасно. Тя идваше с натежало сърце и имаше нужда от подкрепа и любов.

– Тази дама е много разстроена, Питър. Иска да ти кажа колко съжалява. Казва, че нейният живот не й е принадлежал и че не е смятала, че е в състояние да те отгледа.

Очите на Питър се изпълниха със сълзи.

– Казва, че съжалява, че не е била до теб. Наистина има нужда от твоята прошка.

– Прощавам й. Разбирам я.

– Тя признава, че няма чувството, че е била добра майка за теб, а толкова много би искала да те е научила на някои неща, особено когато си бил по-малък. Казва ми, че знае каква болка ти е причинило това в живота, но си мисли, че може би по-някакъв начин ти е помог­нало да станеш по-силен.

– Убеден съм в това – отвърна Питър. – Когато се връщам към онези дни, съзнавам, че ми е било много трудно, но това ми е дало вътрешна сила и вяра в себе си.

– Майка ти е много горда с теб. Казва, че ще я опознаеш по-добре, когато дойде редът ти да идеш при нея. Тя ми казва: Моят син има състрадателно сърце.

Питър се усмихна.

Тогава ненадейно ме обхвана чувството, че пред мен стои друг дух. Настроих се на вълната на тези нови вибрации и видях една монахиня, облечена в черно одеяние с огромна молитвена броеница около кръста.

– Тук съм, за да разговарям с този млад мъж – Питър. Ще може ли да го сторя? – помоли тя.

Аз отговорих:

– Да, коя сте вие, моля?

– Аз съм сестра Едит. Той беше мой ученик. Грижех се за него, когато беше малко момче.

Запитах Питър дали разбира всичко това.

– Да, разбирам. Тя ме отгледа – отвърна Питър.

– Тя иска да ти каже, че много, много съжалява. Моли те за прошка. Казва, че е била много зла и жестока към теб. Казва ми, че те е държала заключен в тъмни килери и стаи.

– Да, беше ужасно – потвърди Питър.

Трудно ми беше да предам следващата сцена на Питър, но трябваше да продължа.

– Тази монахиня ми казва, че сега разбира нещата много по-добре, отколкото когато е била на Земята. Казва, че е била нетърпелива и недоволна. Не е желаела да бъде в подобно положение и имала чувството, че е в капан. Насочила гнева си към децата.

– Така е. Беше ужасна жена. Твърде много искате от мен с молбата да простя на тази жена. Беше попаднала на място, където не би трябвало да бъде.

– Тя твърди, че е била заставена от семейството си – възразих аз.

Питър замълча за миг.

– Разбира се, прощавам й, но ще ми е трудно да го забравя.

Сеансът продължи като сестра Едит разказа на Питър как се учи да обича в духовния свят.

– Тя ти благодари задето си проявил любовта си чрез своята прошка.

След сеанса Питър ми разказа, че майка му е била изгубена душа, която го е оставила в сиропиталище, когато бил на пет години. Живял там със сестра Едит и още няколко монахини до петнадесетгодишна възраст, когато напуснал сиропиталището.

Питър определено имаше много да прощава. Беше удивително да се наблюдава подобно освобождаване от болката, на което станах свидетел по време на прекрасния сеанс с Питър, майка му и сестра Едит.

По време на демонстрациите си често задавам на хората въпроса: Имало ли е момент в живота ви, когато сте искали да усетите ползата от съмнението или да ви бъде простено за нещо, което сте направили. Когато говоря за прошката, моля хората да се опитат да погледнат нещата от гледната точка на околните. Вероятно не сме взели предвид положението, в което се намират другите. Може би не разбираме техните мотиви или възгледи. Или сме пренесли собствените си очаквания върху тях. Във всеки случай винаги предлагам да се усъмним в самите себе си, защото на онези, които прощават, ще им бъде простено. Вярвам, че прошката трябва да бъде акт на милосърдие, безусловен и извършен, без да се очаква отплата. Когато искрено простим на човека срещу нас, ние ангажираме най-висшите сфери на душата, за да отворим нанесената ни рана и да й дадем възможността да се изцели от всеобхватността на любовта. Прошката освобождава сърцето и от жертви ни превръща в хора, които контролират положението. Тя ни помага да осъзнаем истинската си същност.

докосване до небесата глава 10 джеймс ван прааг

10

СТРАХ

От какво трябва да се страхувате? От нищо. От кого трябва да се страхувате? От никого. Защо? Защото оня, който е съединил силите си с Бога, получава три велики привилегии: всемогъщество без сила, опиянение без вино и живот без смърт.

Св. Франциск от Асизи

Както любовта е великата обединителна сила, така страхът е голямата разделяща сила. Макар че душата носи в паметта си съвкупност от минали битиета и кармични задължения, индивидът идва на този свят като чиста плоча. Неговата идентичност се развива и оформя от хората и средата, в която се намира. Докато израстваме, ние се самоопределяме на базата на преценките и възгледите на околните. Постепенно, ако започнем да попадаме в капана на низки страсти и да забравяме своята любяща същност, можем да се изпълним със страх.

Страхът е измамно творение на собствените ни умове. Той не е истински. Да, в света има много истински неща, от които можем да се страхуваме, но аз нямам предвид онзи страх, който съпровожда основните ни инстинкти за оцеляване. Говоря за емоционалните страхове, които произтичат от погрешни впечатления и илюзии. Събитията по света и насилието са ни програмирали да повярваме, че светът страшно място. Страхуваме се от нещата или хората, за които си мислим, че целят да ни причинят зло. Опитваме се да отговорим на хорските очаквания и се превръщаме в нещо, което не сме. В крайна сметка, ние не сме правдиви към себе си.

Когато умът ни се обвие в страх, ние често изживяваме това физически. Физическите ни тела се напрягат, докато отново и отново изживяваме страховитата ситуация в съзнанието си и се плашим допълнително. Тогава енергията ни отслабва. Понякога чувстваме, че буквално не сме в състояние да помръднем и се ужасяваме от бъдещето.

Когато страхът навлезе в живота на човек, той се затваря за светлината на душата. Нито един лъч на истината, който се опитва да пробие през страха, не е в състояние да проникне. Когато се поддадем на страховете си, те неизбежно завладяват нашия живот и ни пречат да поемаме рискове и да правим нещата, които желаем.

И така, как можете да преодолеете и да контролирате страха? Най-напред, като мислите позитивно и използвате универсалния закон на сходство, “подобното привлича подобното”. Когато ми хрумне отрицателна или изпълнена със страх мисъл, винаги си повтарям: “Аз съм здрав, аз съм щастлив, аз съм свещен.” Оставям тези думи да потънат в подсъзнанието ми. Както многократно съм казвал, вие създавате собствената си съдба по начина, по който мислите. Като заменяте отрицателното с положително, вие започвате да привличате увереност и вяра, вместо страх и несигурност. На второ място, можем да контролираме страха като използваме конструктивно закона за причината и следствието. Ако искате добри неща в живота си, трябва да бъдете любящи и мили в ситуациите, с които се сблъсквате. Не можете да очак­вате мир и задоволство, ако вредите на другите. И най-накрая, ако искате щастие и радост, не можете да търсите истината в света извън вас. Когато се потопите във висшето Божие съзнание, завинаги ще заживеете в едно място, изпълнено с любов, и ще чувствате тази любов у себе си.

Помнете, че Бог винаги казва да; ние казваме не.

Следващите сеанси демонстрират начина, по който страховете омаломощават хората.

Страхувам се

Преди няколко години при мен дойде една семейна двойка, която изглеждаше доста напрегната. Подобно на много хора, жената, Майра, беше малко притеснена от предстоящата комуникация с духовния свят. Съпругът й, Лойд, изглеждаше доста мрачен. Имаше издължено, уморено лице и тъмни, пронизващи очи. Майра ми обясни, че се страхуват да съобщят на семейството си за своето посещение, защото не искат да бъдат считани за странни или чудати. Казах им, че разбирам тяхната загриженост, и ги уверих, че няма да се случи нищо странно или чудато.

Със започването на сеанса бързо почувствах силен хлад от лявата страна на Майра. Затворих очи и видях, че там стои някаква жена.

– Майра, от лявата ти страна има някаква жена. Представя се като Сари или Сара. Познато ли ти е това име?

Майра беше шокирана. Отвори уста, но не промълви и дума. Погледна към Лойд и той я увери, че може да говори.

– Да, сър, познато ми е.

– Тази Сара ми казва, че е свързана с майка ти и е една от трите.

– Да, това е сестрата на майка ми. В семейството им е имало три деца – майка ми, леля Сара и брат им.

Виждах духа на Сара само от кръста нагоре. Много пъти духовете не ми се разкриват изцяло и понякога виждам само лица.

– Сара ми казва нещо за улица Франклин. Разбираш ли това? – попитах Майра.

След няколко минути тя отговори:

– Да, това е улицата, на която живееше тя.

– Тя потърква лявата си ръка. Изглежда обезобразена от изгаряне, което се простира от лакътя до китката. Казва ми, че сега е по-добре.

– Господи, да – каза Майра. – Когато бях малко момиче, посетих леля си в къщата й на улица Франклин. Тя правеше чай и когато вдигна чайника от печката, той се изплъзна и водата изгори ръката й много зле. Спомням си този инцидент много добре, защото белегът остана до края на живота й.

– Не съм знаел – каза Лойд.

Тогава се обърнах към Лойд и му казах, че лелята е много щастлива, че той се грижи така добре за дъщеря й.

– Лойд, тази дама иска да ти кажа, че молитвите ти са чути.

Той ме погледна озадачено и каза:

– Какво?

– Сара ми казва, че има някой, който иска да знае защо днес не си донесъл бейзболната ръкавица, както си планирал.

Лойд и Майра се спогледаха и се разплакаха. Майра промълви:

– Господи… нима това е той?

– Това е малкото момченце, което сте изгубили. Той ми казва, че е умрял в болнична стая. Говори много бързо. Казва, че е имал лоша кръв.

– Да, имаше левкемия – отвърна Лойд.

– Той иска да знаете, че е добре и че баба Б също е била в болницата. Разбирате ли това?

През сълзи Лойд каза:

– Да, това е майка ми. Той наричаше майката на Майра баба А, а моята майка баба Б. Майка ми умря година преди нашия Джошуа.

– Добре ли е той? – попита Майра.

– Да, съвсем добре. Казва ми, че много се е страхувал от смъртта. Каза, че не е искал да пада в черната дупка.. Разбирате ли това? – попитах аз.

– Да – каза Майра. – Месец преди смъртта си той сънуваше, че пада в черна дупка и го изяжда някакво чудовище.

– Казва, че се е боял, че когато умре, вече никога няма да види вас или господин Голямата стъпка, или Пухчо. Не знам какво означава това.

– Това бяха неговите домашни любимци. Господин Голямата стъпка е една немска овчарка, а Пухчо е неговият заек.

– Той казва, че и Мустакатко е с него.

– Това е другият му заек, който умря. ~ Сара казва, че Джошуа е сред много животни.

Сега вашият син се чувства глупаво, че се е страхувал толкова много. Казва, че непрекъснато ви навестява. Иска да знаете, че е изиграл играта, която татко му е обещал. Разбирате ли?

Лойд обясни, че е обещал да поиграе бейзбол със сина си, след като го изпишат от болницата.

– О, сега разбирам какво има предвид, когато говори за бейзболна ръкавица – казах аз.

Тогава Джошуа отново заговори много бързо и, докато го слушах, се разсмях.

– Вашето момче иска да ви предам, че е много щастлив. Казва, че му харесва да живее в Земята на бонбоните.

Майра се усмихна:

– Непрекъснато си играеше на това.

Сара увери двойката, че малкият Джошуа е изключително щастлив.

– Той знае – им казах аз, – че няма от какво да се страхува.

Какво има там?

Неотдавна имах много необичаен сеанс и чувствам, че той е изключително тясно свързан с темата за страха.

Бриджит беше висока, симпатична млада жена с дълга червена коса. Имаше изключително чиста и подхранваща аура и затова я попитах дали не е някакъв вид лечител. “Да, – отговори тя – занимавам се с терапевтичен масаж.” Бриджит обясни, че е искала работа, която ще й даде възможност да помага на хората. След това сподели, че е шофирала два часа до тук от Сан Диего, защото посещението й е спешно. Скоро научих защо.

Почувствах зад дясното си ухо пронизителен женски глас, който ми крещеше. Това беше много затормозяващо, затова помолих духовните си водачи да обяснят на жената, че я чувам добре.

“Свободна съм! Свободна съм!”, повтаряше тя непрекъснато.

– Тази дама ми казва, че е на светло. Живее на светло и вече не е нужно да се крие. Името й е Вики или Виктория.

– Това е майка ми. Казва се Виктория Джейн. – Бриджит изглеждаше доволна. Разбрах, че това е била причината за посещението й. – Добре ли е тя?

– Да, добре е. Майка ви ми казва, че се е озовала в свят на щастие и покой. Казва, че вече разбира нещата и не се бои.

Спокойното лице на Бриджит се озари от широка усмивка.

– Казва ми, че навремето се е страхувала от всичко и от всеки.

Внезапно изпитах странно чувство, което не можех да си обясня. Затворих очи и сякаш ме понесоха на някъде и ме затвориха в кутия. Пространството около мен бе тъмно като в рог. Беше много тясно и изключително неудобно, почти като да бях погребан жив. Знаех, че трябва да се откъсна от това усещане незабавно, и затова бързо отворих очи.

– Добре ли сте, Джеймс? – попита Бриджит.

– Така мисля. Това беше много странно. Никога не съм изпитвал подобно усещане. Господи, беше толкова странно, сякаш ме бяха хванали в капан и не можех да се измъкна.

Пийнах глътка вода и мислено помолих духовните си водачи да ми обяснят случилото се. Те ми казаха, че това усещане е било необходимо за комуникацията. Духът на покойната се е чувствал по този начин през по-голямата част от живота си.

Попитах Бриджит:

– Била ли е майка ви затворена по някакъв начин?

– Защо ме питате? – отвърна тя.

– Изпитах чувството, че съм затворен в тъмна пещера и съм изплашен до смърт. Не знам какво означава това, но усещането беше такова.

Бриджит наведе глава, а след това отново вдигна поглед към мен.

– Майка ми имаше агорофобия. Никога не напускаше къщата. Толкова се страхуваше, че нещо навън ще я сграбчи. Прекара по-голямата част от живота си в затворени помещения.

Бузите й се обляха в сълзи. Стоях потресен. Тогава чух нежния глас на майката и предадох посланието на Бриджит:

– Вече мога да вървя под слънцето. Срещнах се с всякакви хора. Толкова е хубаво да си жив!

Вестта за свободата, която майка й най-сетне бе открила, изпълни Бриджит с радост.

– Казва, че сега осъзнава, че от страх е пропуснала толкова много изживявания и златни възможности, които са преминали покрай нея.

– Да, и аз смятам така. В продължение на десет години тя нито веднъж не излезе от къщи.

Трудно ми беше да повярвам, че е възможно хората да се страхуват от живота толкова много. И въпреки това помнех, че трябва да се съсредоточа върху комуникацията и да не изпадам в емоционални настроения, в противен случай не бих могъл да доловя посланията.

Тогава изпитах силна болка в кръста и видях някакво стълбище. Попитах Бриджит дали това означава нещо.

– Да – отговори тя. – Мама почина от сърдечен удар падайки по стълбите.

– Майка ви иска да ви предам, че вече не я боли. Всъщност, чувства се свежа като маргаритка. С Алфред е.

– Това е дядо, баща й.

И тъкмо когато си мислех, че вече приключваме, Виктория ми разкри нещо невероятно. Гледах я изправена до Бриджит, без да откъсвам очи, и отново и отново повтарях “Разбирам”, за да я уверя, че приемам посланието. Когато престана да ми предава мислите си, казах:

– Не знам как да го кажа, но майка ви смята, че е важно да го знаете. Открила е защо винаги се е бояла да излезе от къщи.

Бриджит беше смаяна.

– Защо?

– Майка ви ми изпрати мислите си в картини. Изглежда в предишния й живот нейният баща е бил управник или благородник, а тя е била малко момиченце, което живеело в замък. Майка й я предупреждавала никога да не го напуска, заради хората, които не обичали баща й. Казвала й, че ако някога излезе отвъд безопасната територия на замъка, някой може да я отнесе и никога да не я върне. Но водена от любопитството си, един ден тя излязла зад стените на замъка и веднага била сграбчена от някакви конници.

– О, Господи, какво се е случило с нея?

Описах сцената, която ми внуши майка й. Видях на брега на една река малко русокосо момиче с прерязано от ухо до ухо гърло. Бяхме потресени от описанието на Виктория. Благодарение на тази нова информация Бриджит разбра напълно причините за агорофобията на майка й. Обясних й също, че душите се завръщат на Земята с определени спомени, заложени дълбоко в духовното им тяло. Понякога преживяванията са травматизиращи и ужасяващи като тези на Виктория. Душите често се опитват да преодолеят фобиите и страховете от предишния си живот. Понякога успяват, а понякога не.

Бриджит благодари на майка си за нейната любов и напътствия. Майка й откликна като разкри още една картина. Беше облечена в свободна розова рокля и стоеше в розова градина. Беше поднесла към устните си бяла роза и духаше венчелистчетата към дъщеря си.

Божият гняв

Избрах следващия сеанс, защото той отразява една твърде често срещана ситуация – когато невежеството, предразсъдъците и страхът отчуждават членовете на едно семейство и пораждат срам, горчивина и чувство за вина.

Джо и Кери, брат и сестра, пристигнаха за уговорената среща в ясния следобед на една сряда. Казаха ми, че не вярват в медиуми, но са решили да се срещнат с мен след поредица от сънища с починалия им брат. Разговаряхме в продължение на няколко минути, докато внезапно не почувствах присъствието на млад мъж, който ми говореше.

– Тук има някакво момче. Изглежда около двадесетгодишно. Има оредяваща кестенява коса и май се страхува от оплешивяване. Разбирате ли това?

Кери онемя от смайване. Джо отговори:

– Да, сър, разбираме.

– Той иска да ви кажа, че се е събудил с гъста коса.

– Изгуби всичката си коса точно преди да умре – промълви Кери.

Погледнах към Джо и казах:

– Джо, брат ви е щастлив да ви види тук. Никога не го е очаквал, но иска да знаете, че наистина оценява вашето идване и че ви обича.

Джо се изчерви и се разплака.

– Кой е Томи? – попитах аз.

– Това е неговото име – отвърна Джо.

– Е, Томи е добре. Иска да знаете, че се е справил – казах им аз.

– Моля ви, кажете му, че съжалявам. Просто не можех… – прошепна Джо.

– Томи иска да знаете, че е добре. Непрекъснато ми показва една Библия. Все я протяга към мен. Защо?

– Майка ни е евангелистка и непрекъснато чете Библията. Тя… – гласът на Кери секна. След това продължи: – Тя казваше, че Томи ще иде в ада заради начина си на живот. Мама ден и нощ се молеше за спасението на душата му.

След няколко мига Кери попита плахо:

– В ада ли е брат ми?

Отново се смаях, когато видях как тези хора взаимно си предават страхове. След няколко минути предадох съобщение от брат им.

– Томи иска да ви кажа, че навярно е в рая, защото никога не е виждал място, което да е така красиво и изпълнено с толкова много любов. Казва, че не е видял нищо, което да прилича на ада. Хм… казва, че адът е на Земята.

Джо си пое въздух:

– Съгласен съм.

– Брат ви ми казва, че е бил много уплашен преди да умре, защото част от него все още е вярвала на майка ви и на нейните религиозни убеждения. Изживял е много емоционални терзания. От СПИН ли умря?

– Да – отговори Кери.

– Казва, че е повярвал на майка ви, когато е твърдяла, че болестта му е Божие наказание за това, че е хомосексуалист. Нямам чувството, че брат ви е изпитвал себеуважение и самоувереност.

– Томи беше добър човек – отвърна Кери. – Но винаги чувстваше, че нещо у него не е наред, заради отношението на майка ни.

– Сексуалността няма нищо общо с добротата и любовта в сърцето на човека. Моля ви, опитайте се да разберете това. Да си хомосексуалист не е грешно. Бог познава единствено любовта. Хората, а не Бог, са тези, които поставят условия пред нея.

Продължих да предавам мислите на брат им.

– Томи ми казва, че сега обича себе си повече от когато и да било.

– Бихте ли му предали, че съжалявам, задето не се виждах с него? – каза Джо.

– Колко дълго не сте били край него? – попитах аз.

– Пет години. Някак си се отрекох от него, когато разбрах, че е хомосексуалист. Страхувах се, че ако съм около него, също ще се разболея. Бях глупав. – Джо се разрида.

Седях там и чувствах целия потиснат гняв и терзание, които Джо таеше. Казах му да не бъде така суров към себе си.

– Един ден ще разбереш – казах аз. Докато говорех на Джо, Томи ни прекъсна. – Джо, разбираш ли какво има предвид Томи, когато говори за кръстопътища?

– Да. Това е една група за подпомагане за болни от СПИН, в която съм доброволец. Постъпих в нея след смъртта на Томи.

Изненадах се от пълния обрат, който бе настъпил в отношението на Джо.

– Томи се усмихва, защото е много горд с теб. Докоснал си сърцето му. Показал си не само любов към него, но и съпричастие, желание да учиш. Кери се протегна и хвана ръката на Джо. – Знае ли Томи, че се молех за него? – попита тя.

– Да. Казва, че се е опитал да ти благодари в един сън, но ти не си го разбрала. Казва, че е имало нещо общо с птица.

– О, да, така е. Преди три нощи сънувах един бял гълъб, който ме следваше навсякъде. Имах чувството, че може би е Томи – отвърна Кери.

– Брат ви моли да кажете на майка си, че е на небето с Уенди – продължих аз.

– Уенди беше добра приятелка на мама. Каква изненада! – откликна Кери.

– Томи казва, че сега му е много по-лесно да разбере живота, защото вижда нещата в по-широка перспектива, отколкото на Земята.

Помогнах на Джо и Кери да разберат колко много ги обича брат им и че той ще бъде с тях повече, отколкото когато и да било преди. Преди да прекъснем комуникацията, Джо ме помоли да кажа на брат му още нещо.

– Можеш ли да му кажеш, че го обичаме и ни липсва?

Вслушах се в отговора на Томи.

– Той знае и казва, че винаги ще ви обича. Иска да ви кажа, че един ден всички ще бъдете заедно небесата, на място, където любовта никога не умира.

Срещал съм се с много духове като Джошуа и Томи, които са имали ужасяваща представа за смъртта. В случая на Томи страхът от смъртта беше причинен от вярата на майка му в един гневен и отмъстителен Бог. В цялата ми практика нито един дух не е твърдял, че Бог чака в отвъдното, за да ни накаже за земните ни дела. При демонстрациите си често казвам: “Ако ще вярвате в нещо, нека то се основава на любовта и уважението.” Има твърде много нещастни хора, които живеят в страх от ада, огъня и проклятието.

Както разкри сеансът с Виктория, когато страхът има парализиращ ефект върху живота ни, е невъзможно да осъществим мечтите си и да използваме своя потенциал. В подобни случаи можем да открием много учители, лечители и здравни работници като Бриджит, които искат да помогнат на околните да се освободят от болката. Божията любов достига до всяко същество на тази планета. Трябва само да поискаме помощ и ще се намерят хора, готови да ни окуражат да се изправим лице в лице със страховете си и да заживеем пълноценен живот.

докосване до небесата джеймс ван прааг глава 9

9

ВИНА

Най-силно страдание ни причиняват не нашите пороци или слабости, а илюзиите ни. Преследва ни не реалността, а онези образи, които сме поставили на нейно място.

Даниъл Дж. Бурстин

Често съм чувал хората да казват: “Малко чувство на вина е полезно за душата”, но не съм съгласен. Нямам предвид искреното съжаление за грешките, които можем да поправим. Говоря за самобичуващата вина, която върви ръка за ръка с чувството за малоценност и неудовлетворение.

Често се чувстваме виновни поради някакъв вид поставени от самите нас очаквания за това, как трябва и как не трябва да се държим. Обикновено подобни очаквания се основават на страха. Правим или казваме нещо от страх, защото си мислим, че истината не може да бъде изречена. По-късно съжаляваме за лъжите и измамите си и се чувстваме виновни за своите грешки. В сърцата си чувстваме, че сме съгрешили и трябва да бъдем наказани.

Всяка форма на себеосъждане е вредна за душата. Чувството за вина не само поражда дисхармония в духовното и емоционалното тяло, но може също да бъде свързано с много здравословни проблеми, от които страдаме, както ще се убедите от следващите редове.

Мисля, че я убих

Този сеанс бе проведен в дома ми през 1995 г. По онова време вече бях започнал да ставам известен сред телевизионната аудитория от шоуто на Джоан Ривърс и предаването на NBC От другата страна. Една жена ме беше гледала по телевизията и ми написа писмо, в което ме молеше за сеанс. Тя твърдеше: “Животът ми е съсипан и не мога да продължа.”

Дана беше висока около един и седемдесет и имаше наднормено тегло. Когато влезе, почувствах бремето на отчаянието и депресията. Във въздуха витаеше някаква тежест.

Дана мило ме поздрави с “Добро утро” с лек южняшки акцент и горещо ми благодари, че съм се съгласил за сеанса.

– Вашата секретарка ми телефонира и ми каза, че се е освободило място – каза тя. – Това е Божи знак, защото днес е рожденият ден на баща ми!

Отговорих й, че духовният свят ни въздейства по много загадъчни начини, когато пожелае. Тя се усмихна, сякаш й бе известно нещо, което аз не знаех. Седнахме и аз започнах да се моля.

Измина около половин час, преди да се появи Елси, духът, който усещах, че чакаше Дана.

– Тук има една дама с красива рокля на цветя. Има много нежно лице и кестенява коса, вързана на тила й. Казва ми, че сега има много коса, а не просто кичура!

При тази информация Дана изтегли няколко кърпички от кутията, за да избърше бликналите сълзи.

– Това е мама. Добре ли е тя? – попита тихо.

– Да, казва тя. Стигнала е дотам без проблеми. Споменава ми за белега. Белег близо до устната. Вярно ли е това ?

Дана поклати глава.

– Наистина не си спомням. Защо казва такова нещо?

– Вид идентификация. Моите водачи винаги настояват духовете да дават някаква информация, с която да потвърдят своето присъствие.

Дана взе чантата си и започна да рови. След малко извади снимка и се взря в нея.

– О, да, прав сте. Има малък белег близо до горната устна. Ето, вижте сам.

Показа ми снимката и наистина, имаше белег.

– Майка ви говори за някой на име Стела. Познавате ли я? – попитах аз.

– Да, това е сестра ми.

– Вярно ли е, че със сестра ви не си говорите. Майка ви ми казва, че сте се скарали. Има ли също някой на име Пол?

Дана не можеше да повярвана ушите си. Погледна ме учудено.

– Да, това е брат ми, Поли. Да, скарахме се. О, Господи. Какво казва тя? Моля те, мамо, помогни ми.

– Майка ви ми показва някакви правни документи. Не знам какво означава това, но имам чувството, че са свързани със съд. Оставам с впечатлението за съдебен процес или производство.

– Продължавайте – каза тя. – Разбирам.

– Казва ми, че това не е хубаво. Трябва да им кажете, че нищо добро няма да излезе от това и че е погрешно да се държат по този начин.

– Те никога няма да повярват. Как мога да ги накарам да повярват в това? – попита Дана.

– Пуснете им записа от този сеанс – отвърнах аз.

Забележката ми изглежда не промени нейната нагласа и Дана остана объркана.

– Майка ви иска да знаете, че тя е с Марти. Познато ли ви е това име?

Дана отново се разплака.

– Да. Честит рожден ден, татко.

– Чувствам, че този мъж е бил пушач и е имал проблеми с дишането.

– Да, почина от емфизема. Добре ли е сега?

– Да, добре е. Грижи се за майка ви и е с някой друг. Звучи ми като Дон.

Дана кимна утвърдително.

– Да, Дони, брат му. Умря преди месец.

В този момент сеансът взе драматичен обрат.

– Майка ви ми показва сцена, в която коленичите до нейното легло и казвате молитва.

– Да, да – извика Дана. – Молех се за нея всеки ден. Исках болките й да престанат. А тя непрекъснато стенеше в агония. Трябваше да й помогна. Молех се за помощ. Надявам се, че съм постъпила правилно, мамо.

Продължих да предавам впечатленията си като се опитвах да ги изложа колкото е възможно по-правдиво.

– В кома ли е била майка ви? – попитах аз.

– Да – потвърди Дана през сълзи. – Получи удар. Не можеше да диша сама. Поставиха я на системи. Не можех да понеса да я гледам в това състояние.

Не можех да повярвам на следващите си думи:

– Майка ви казва, че сте издърпали тръбата от гърлото й.

Дана трепереше. Сведе поглед.

– Да… да, така направих. Не исках да я убивам. Просто не можех да понеса страданията й.

Бях шокиран. Въпреки че съм свикнал да чувам много неща в този вид работа, все пак съм просто човек. Трябва да бъда много обективен, а това не винаги е лесно.

Почувствах болката на момичето. След миг продължих да предавам посланието на майката.

– Майка ви казва, че няма значение. Казва ми, че сте имали кураж. Било е проява на любов. Казва, че е напуснала Земята в момента, определен от Господ.

Все още със сведен поглед Дана попита:

– Аз ли я убих?

– Майка в казва, че това не е било по силите ви. Тя е жива.

Наведох се, докоснах бузата на Дана и вдигнах главата й.

– Майка ви не умря веднага, нали?

Дана поклати глава.

– Не. Живя още седмица. Докторите казаха, че сърцето й е твърде слабо, за да продължи да функционира. Накрая то се предаде.

Попитах я:

– Защо тогава се подлагате на това? Не сте я убили вие. Тя си е отишла по естествен начин.

– Защото Поли и Стефи ме обвиниха в убийството й. Изправиха ме пред съда. Наистина не знам дали мога да понеса това.

Няколко минути седях в мълчание. Внезапно почувствах потупване по рамото. Беше бащата на Дана, Марти. Внуши ми някакво име. Наведох се към Дана и я попитах:

– Познаваш ли някой на име Саймън?

Тя ме погледна учудено.

– Това е толкова странно. Защо ми задавате този въпрос? Този следобед имам среща с него. Той е адвокат. Един мой приятел ми го препоръча.

– Баща ви иска да ви кажа, че този Саймън ще ви помогне и всичко ще се оправи. Баща ви казва, че Саймън е предопределен от небесата.

Последната информация ободри Дана. По блясъка в очите й разбрах, че това момиче, отлъчено от своето семейство и осъдено от самата себе си, най-сетне откри смисъл в живота си. Най-сетне видя светлина в края на тунела.

Няколко месеца по-късно Дана се обади в кабинета ми, за да ми благодари и да ме информира, че Саймън наистина й е помогнал. Обвиненията бяха отхвърлени, а тя бе на път да се помири със своето семейство. Искаше да знам също, че е отслабнала с тринадесет килограма и отново е започнала да се среща с мъже.

Добре пазена тайна

Когато Робин, млада дама на около двадесет и пет годишна възраст, дойде да се срещне с мен, се запитах: “Защо е тук тя? Твърде млада е, за да е изгубила някого.” Постъпих точно така, като съм казвал на студентите си да не постъпват – разсъждавах. Произнесох молитвата си и сеансът започна, но скоро след това изпитах странно чувство.

– Това е чудновато, но ми се прииска да изпея песента “Ринги-ринги-рае”. Виждам две еднакво облечени русокоси момиченца, които си играят. Те пеят тази песен.

Робин незабавно потвърди, че разбира за какво става дума.

– Виждам някаква дама. Тя ми казва, че и двете имате еднакъв цвят на очите и косата. Разбираш ли това?

– Да, напълно го разбирам, Джеймс – каза тя.

– Имам чувството, че искам да произнеса името Рейчъл. Двете сте много близки. Много близки. Не знам защо, но между вас съществува силна връзка. Чувствам, че сте почти еднакви.

Робин отговори пресипнало.

– Това е моята близначка, Рейчъл. Почина преди няколко години.

– Близначки! Нищо чудно, че чувствам такава близост между вас. Сестра ти ми показва красива къща на върха на един хълм. Говори за някакво преместване. Купували ли сте къща наскоро? Споменава ми за някакъв синигер или сойка. Разбираш ли това?

Робин внезапно промълви:

– Алеята на синигерите! На тази улица е къщата ни.

И двамата поклатихме глави.

– О-о – възкликнах аз.

– Невероятно! – добави тя.

– Сестра ти иска да ти кажа, че често е около теб. Усещаш ли я?

– Не, всъщност не. Но сънувах нещо…

– Сънищата са начин, по който духовете общуват, но мисля, че сестра ти иска да каже, че бди над теб.

Робин въздъхна:

– О, това е страхотно! Доволна съм!

– Каза, че те е видяла да избираш тапети. На нея са й харесали жълтите с малки цветя.

Погледнах Робин; тя беше поразена.

– Боже господи. Току-що ги разглеждах. Всъщност купих точно онези, за които говори тя. Боже господи!

– Тя се е опитала да ти внуши да ги купиш – продължих аз. – Каза ми, че дори е убедена, че си приела мисълта, защото точно тогава си помислила за нея.

– Точно така. Гледах ги и се питах дали Рейчъл би ги харесала.

Докато Робин довършваше изречението, внезапно почувствах как ме връхлетя силен емоционален прилив. Имах чувството, че ще се разплача и трябваше да го споделя.

– Сестра ти много те обича и иска да ти предам, че трябва да си върви. Но иска да остане наоколо и да се наслаждава на физическия живот чрез теб. Имаш ли нещо против да те навестява от време на време?

Робин също се просълзи. Вдигна поглед към тавана и заговори на сестра си:

– Когато пожелаеш, Рейч… Обичам те.

В този момент изпитах странно чувство. До мен седеше млада жена, която предаваше любящи емоции на своята близначка, седнала от другата ми страна. Двете звучаха така еднакво, сякаш един и същи човек водеше разговора и от двете страни. Тогава Робин извика:

– Моля те, кажи й, че съжалявам!

Взрях се в Робин в очакване на отговор от сестра й.

– Тя не те разбира. Но, почакай… Нима нещо не е било наред с кръвта й? Тя ми показва атакувани кръвни клетки. Имам чувството, че става дума за костния й мозък.. Левкемия ли е имала? – попитах аз.

Робин се разплака.

– Да, така е.

– Тя ми казва, че си дарила кръв за нея. Смятала си, че можеш да спасиш живота й.

– Била съм глупачка, нали?

– Не, защо говориш така? Това е бил красив жест. Сестра ти никога няма да забрави твоята проява на любов. Винаги ще ти бъде задължена.

Робин поклати глава, а после се разрида.

– Но нямаше полза. Тя умря. Беше най-добрата ми приятелка. Толкова ми липсва… Вината беше моя. Аз нося нещастие на хората!

В следващите десет минути успокоявах Робин. Тя възвърна самообладанието си и изглеждаше спокойна.

– Робин, сестра ти ми казва, че не е твоя вината за смъртта й. Това е било естественото време, в което е трябвало да си иде. Казва ми, че трябва да се опиташ да разбереш, че нищо от станалото не е по твоя вина.

Робин просто седеше и втренчено гледаше през мен.

Тогава Рейчъл ми внуши нещо неочаквано.

– Познаваш ли някой на име Джейк?

Робин сведе поглед за миг, а после отвърна:

– Какво каза? Джейк ли каза?

– Да, Джейк. Сестра ти ми внушава това име.

Робин изглеждаше ужасена и зарови лице в ръцете си.

– Тя иска да знаеш, че Джейк е добре. Той вече се е завърнал. Редът му още не е бил дошъл и ти не си била готова. Това не е било грях! Сестра ти иска да ти кажа, че не е било грях!

В Робин се смесваха шок и неверие.

– Тя не иска да се чувстваш виновна. Иска да обичаш себе си. Ти не си виновна. Моля те, обичай себе си!

Тъй като не разбирах какво става, надявах се, че Робин разбира. Когато погледнах лицето й, разбрах, че посланието бе попаднало в целта.

– Ти си в безопасност и си обичана – й казах нежно.

След няколко минути мълчание Робин бавно започна да разбулва загадката в думите на сестра си.

– Когато бях на шестнадесет години забременях и сестра ми и аз си представяхме, че името на бебето е Джейк. Никога не използвахме думата бременност; казвахме просто Джейк. Приблизително през първия месец от бременността приятелят ми ме напусна и нямах друг избор, освен да направя аборт. Единствено сестра ми знаеше. Обеща, че никога няма да каже на никого. Това беше нашата тайна.

Робин наведе глава и сълзите й бликнаха. През сълзи спомена, че скоро след това сестра й се е разболяла от левкемия и е починала.

– Винаги съм се чувствала виновна за смъртта на Рейчъл. Смятах, че Бог ме наказва за онова, което причиних на Джейк.

Историята на Робин беше трогателна и бях дълбоко развълнуван от терзанията на тази млада жена и опустошителното й чувство на вина. Надълго и нашироко й обясних, че Бог не е отмъстителен.

– Бог не ни наказва – казах аз. – Само ние наказваме себе си.

Уверих я, че душата никога не умира и никога не изпитва физическа болка.

Припомних на Робин думите на сестра й: “Джейк се е завърнал и изживява живота някъде другаде на Земята.”

След няколко минути Робин изтри сълзите си и вдигна поглед към тавана, сякаш произнасяше безмълвна молитва за сестра си. След това започна да ми благодари.

– Толкова години живях в терзания. Наистина вярвах, че съм отговорна за смъртта на Рейчъл.

Робин напусна кабинета ми с леко сърце и ново самоусещане. Тя беше усетила съчувствената любов на сестра си и се беше уверила, че Рейчъл не само бди над нея, но и ще продължи да присъства в много важни моменти от живота й. Те бяха близначки, свързани завинаги, и дори смъртта не можеше да ги раздели.

Изстрелът

В една съботна вечер, седмица преди Коледа, семейна двойка, която бе присъствала на няколко от публичните ми демонстрации, ме покани в дома си в Пасадена, Калифорния, за да се срещна с шестима напълно непознати хора. Бяха четири жени и двама мъже. Не бях сигурен дали се познават добре и дори не знаех дали имаха представа какво да очакват от мен. Всички гости обаче проявиха желание да отворят сърцата си, за да се изправят срещу болката и мъката, която таяха в себе си. Обясних им как работя и подех молитвата си. През първата половина на сеанса предадох послания към трима души. Бабите и дядовците на една млада двойка се свързаха с тях във връзка с финансовото им състояние. Една леля се разкри на племенницата си като посочи, че жената е сменила три работни места за изминалата година. Комуникацията включваше множество детайли за всичко, от стомашна язва до семейни екскурзии. Доказателственият материал беше доста необичаен. Наблюдавах реакциите на групата и повечето изглеждаха доста удовлетворени, с изключение на един мъж на име Роб.

По време на една почивка случайно дочух Роб да казва, докато напусках стаята:

– Това е трик. Виждате колко много въпроси задава. Някои от тях са толкова общи, че всеки би могъл да го направи.

Като се обърнах към него, забелязах как лицето му почервеня докато преглъщаше. Реших да си замълча и само отправих взор към небесата.

Петнадесет минути по-късно, когато започвах сеанса с молитва, почти незабавно се насочих към Роб. – Може ли да се приближа до вас? – го попитах. Той ме гледаше безизразно. След това се усмихна и каза:

– Разбира се, нека ме разчовъркат.

Виждах, че Роб е много неспокоен и полага всички усилия да продължава да играе своята роля. Мисля, че се опитваше да открие някаква клопка във всичко това. Когато хората се съпротивляват на работата, която върша, трябва да се концентрирам много по-силно, за да запазя духовните вибрации и да получа внушения.

Веднага почувствах, че зад него стои някакъв мъж. Когато фокусирах цялата си енергия, започнах да го виждам по-ясно. Имаше пясъчносива коса, зелени очи и очарователна усмивка. Беше положил ръце на раменете на Роб.

– Имаш ли някакви връзки с Акрън, Охайо?

Роб пребледня. Той погледна невярващо останалите. Мисля, че се надяваше да кажат нещо, с което му спестят неудобството. След това насочи поглед към мен.

– Да, израснах там, преди да преместят баща ми на друга работа.

– Помниш ли училище или църква, наречени Сан та Лусия?

– Да, да… Как по дяволите… – Роб започна да трепери и заеква. – Кой е там? Кой разговаря с теб? Солидният външен вид на Роб започваше да изчезва.

Продължих да предавам съобщенията си.

– Тук има един господин, който твърди, че те познава. Казва, че е живял в Акрън.

Роб ме прекъсна:

– Дядо ми ли е това? Той живееше там. Всъщност там се е родил и израснал.

В думите му се откриваше все повече нервно напрежение.

– Този мъж говори за някаква пушка – казах аз.

– Дядо ми имаше пушка. Ловна пушка. Учеше ме как да боравя с нея.

От вибрациите на духа зад него разбирах, че това не е дядо му. Изпратих към духа ментални послания и го помолих да ми каже кой е. Роб вече едва се сдържаше на стола си. Напрегнатата му енергия се беше разпростряла из стаята. Всички седяхме на тръни в очакване да разберем кой беше загадъчният гост.

– Това е някой, който не си виждал от години. Казва ми, че ще се сетиш за него по името Спайк.

Очите на Роб се разшириха от вълнение. Той не можеше да спре да трепери.

– Исусе Христе… Исусе Христе, не може да бъде… Не може да бъде. Дани? Дани, това ти ли си?

Внезапно очите на Роб се изпълниха със сълзи.

– Спайк е велосипедът му. Така го наричаше. Това беше шега помежду ни.

– Казва, че е живял надолу по твоята улица.

– Да, знам, това е Дани Тимънс. Израснахме заедно.

Тогава Роб, който вероятно беше в шок, се изправи, посочи ме с пръст и извика:

– Кой си ти? Това някаква жестока шега ли е? Някой ти е казал. Някой трябва да ти е казал.

Изчаках няколко минути да се успокои, а останалите хора в стаята му помогнаха да се успокои и да се отпусне.

Роб падна в един стол и зарови лице в ръцете си. Напомних му, че никой в стаята не разполага с тази информация и го уверих, че е истина. Мисля, че думите ми го успокоиха донякъде и тази слаба увереност му помогна да повярва, че може да ми се довери.

– Дани ми показва някаква пушка. Същата, която видях и преди. Разбираш ли това?

– Да… да, разбирам – промълви Роб. Промълви още нещо на себе си и аз го помолих да говори малко по-високо. Роб повиши глас и каза:

– Искам да предам нещо на Дани. Кажи му, че съжалявам. Наистина съжалявам. Цял живот се опитвам да ти се издължа, Дани. Моля те, прости ми. Всеки път, когато се връщам у дома, минавам през гробището. То е точно от другата страна на улицата срещу Санта Лучия, където ходехме на училище. Ще ми се да не се беше случвало. Всеки ден се самонаказвам за това.

– Дани знае, че не си го искал. Иска да ти благодари за всички изпълнени с любов мисли и дела в негово име. Казва, че вече е време да се освободиш от чувството за вина. То ти пречи да разтвориш сърцето си. Той иска да живееш живота, който наистина желаеш. Иска да бъдеш щастлив.

След това научихме, че Роб и Дани били приятели от квартала. Един ден Роб предложил да играят на индианци и каубои и взел ловната пушка на дядо си. Докато играели, пушката случайно гръмнала и пронизала гърдите на Дани като го убила на място. Не е нужно да се обяснява, че животът на Роб се променил завинаги. От осемгодишна възраст той се чувствал виновен за смъртта на Дани. Споменът за това, как малкият му приятел умрял пред очите му, го преследвал непрекъснато. Никога не можел да избяга от образите и чувствата, които пораждал той. Чувството за вина за злополуката го подтикнала да стане лекар. Като хирург Роб работел по четиринадесет часа на ден, за да спасява човешки животи. Може би много хора са имали полза от неговото чувство за вина, но беше време той да се освободи от него.

Както става ясно от тези истории, ужасното бреме на съжалението за събития, които не сме в състояние да променим, може да унищожи живота ни и да стовари огромен товар на плещите ни по време на духовното ни пътуване. Когато носим със себе си бремето на вината, ние се съсредоточаваме върху миналото. Миналото вече е свършило и не можем да направим нищо, за да го върнем. Една от големите духовни истини, които съм научил през годините, е, че нашата лична сила съществува само тук и сега.

Най-добрият начин да се освободим от вината е да простим на себе си и на другите и да си напомняме, че като духовни същества ние сме на едно вечно пътуване. Тук сме, за да израстваме и да се учим от всичките си преживявания.

добър медиум от книгата му докосване до небесата част 2

 

из книгата на един добър медиум

Част II

ДУХЪТ ГОВОРИ

Докато душата пътува по пътя към съвършенството на физическо ниво, тя се сблъсква с върховете и низините на обстоятелства, които поставят на изпитание нейната сила. Изпитанията пред самообладанието във физическия свят не винаги са лесни. Много пъти ще се препънем, вместо да преминем през болката. Но ако можехме да помним, че онова, което ни очаква в края на пътуването, заслужава всички мъчителни и трудни крачки, които трябва да направим, бихме си пробивали път с радост. Трябва да разберем, че никога не сме сами. С нас винаги са нашите близки и просветлените духовни водачи, които ни насочват със своята подкрепа и сила.

 

Въпреки че има безброй изпитания, през които душата трябва да премине на Земята, уроците на сърцето вероятно са най-предизвикателни. Те докосват сърцевината на нашето същество с нежността на любовта и с горчилката на болката. Разкриваме най-съкровените си дълбини пред другите и се надяваме, че те ще ни приемат и обикнат. Ако не го направят, се затваряме малко и с всяко поредно отхвърляне – още малко. Тогава започваме да манипулираме околните в стремежа си да получим признание и да ги накараме да се отнасят към нас така, както желаем. Именно нашите страхове се онова, което ни пречи да преминем емоционалните изпитания на Аза. Оставаме впримчени в илюзиите на реалността, докато не започнем да контролираме и да усъвършенстваме своята емоционалност.

Приемал съм в дома си мнозина от тази страна на воала, които са идвали с натежали сърца. Те търсят възможност да се свържат с любимите им хора още веднъж и да успокоят бушуващите си емоции. Много хора разбират, че трябва да се справят с тези нестихващи чувства, за да напредват в своето физическо, ментално, емоционално и духовно израстване. Това важи и за онези от другата страна на воала.

На този етап на пътуването бих искал да споделя с вас няколко сеанса, които според мен представят някои от най-често срещаните емоционални изпитания и премеждия, които ни се налага да изживеем. Надявам се, че тяхното изследване ще отвори сърцата и умовете ви към изцеляването на подобни емоционални ситуации в собствения ви живот. Вероятно можете да извлечете поука от чуждите грешки и несполуки и да избегнете същите клопки. Надявам се поне да откриете нов начин да разбирате себе си и останалите,

От съображения за дискретност съм променил имената на засегнатите лица, но съм запазил правдивостта на разкритите прозрения и послания.

8

ОЧАКВАНИЯ

Всеки е уникален. Не се сравнявайте с никого, за да не провалите божествения план.

Баал Шем Тов

Ако не сте искрени към вътрешния глас на божествения извор в сърцето ви, не можете да бъдете щастливи. Колко често всички ние сме казвали или правили нещо, което не е било напълно искрено, единствено за да се харесаме или сближим с някого, а след това сме съжалявали? Това е само един дребен пример за “угаждане на хората”, но колко по-сериозни грешки сме направили поради страха от отхвърляне? Много хора жертват личните си мечти, за да осъществят онова, което друг желае за тях.

За малко и аз да го направя. Мечтата на майка ми беше едно от децата й да е медицинска сестра или свещеник. Реших да осъществя това желание и да бъда свещеника, който майка ми винаги е искала. Защо? Защото смятах, че това ще я накара да се гордее с мен и да ме обича още повече. След една година в семинарията обаче се отказах, защото разбрах, че в душата ми липсва духовен порив към ръкополагане. Това беше желание на майка ми, а не мое. Тогава не разбирах, че тя винаги ще ме обича.

Докато сме деца е естествено да се стремим към любовта на родителите си, а те да се опитват да ни моделират според очакванията си. Но за онези, които произхождат от взискателни и властни семейства, стремежът да се угоди на родителите може никога да не угасне. Когато децата пораснат, родителските желания се загнездват в подсъзнанието им и се превръщат в част от тяхното програмиране. Като възрастни оценката им може да се окаже зависима от желанието им да угодят на другите, както някога са се опитвали да угодят на родителите си, за да получат любовта им. В крайна сметка подобни хора никога не заживяват за себе си.

Една от най-трагичните – и твърде често срещани – ситуации, с които се срещам в работата си, е съжалението на духа за неудовлетворителния му живот. За щастие при навлизането в по-висшия живот духовете, които се оказват в това положение, бързо откликват на безусловната любов, предложена им от любящите същества в духовния свят. Тези духове започват да превръщат съжаленията си в прозрения и се научават да виждат собствените си достойнства. Те оценяват многобройните си постижения и цялата любов, която са дарили на другите, докато са били на Земята. Колко по-добре би било, ако можеха да изразят истинската си природа в живота, преди да е станало твърде късно. Всички сме на тази земя, за да открием собствения си път, и никога няма да сме щастливи, ако изживяваме нечия чужда представа за живота.

Жалко е, че толкова много от нас имат някакви очаквания за това, какви трябва и какви не трябва да бъдат нещата. Следват няколко примера за нереалистични или нереализирани очаквания. Според мен тези случаи са много тъжни, защото в повечето от тях потенциалът на индивида остава нереализиран и той чувства дълбоко съжаление за непълноценно изживения живот.

Бащина мечта

Две момичета на име Адриана и Пола дойдоха, за да се срещнат с мен. Мога да ги опиша само като млади, привлекателни калифорнийски жени с руси къдрици, които се спускаха по гърбовете им. Когато човек ги погледне, никога не би допуснал, че нещо при тях може да не е наред. И въпреки това имаше някакво дълбоко безпокойство, скрито зад ясните им сини очи. След като прекарахме заедно около половин час, ми се наложи да кажа:

– Внезапно почувствах невероятен хлад около мен. Целия настръхнах. Чувствате ли го?

И двете поклатиха глави в знак на отрицание, затова продължих:

– Изпитвам ужасно чувство на тъга. Сякаш някой плаче.

Израженията на момичетата внезапно се промениха.

– Там има един мъж, който изглежда много смутен. Не знам защо. Непрекъснато ми показва някаква кола. Прилича на Импала. Не разбирам много от марки на коли, но това ми хрумва.

Едното от момичетата бавно каза: „Да”, другото започна да ридае.

– Този мъж ми говори за гараж, за това, че е в гараж.

Сега и двете момичета тихо се разплакаха.

– Познавате ли някой на име Карл?

– Да, това е името на баща ни. Добре ли е той? Моля, кажете ни.

Чувството на тъга се засили.

– Аз съм, казва той. – Той казва, че това е Карл с колата.

– Да, той колекционираше стари автомобили. Откриха го в черната му Импала. О, Господи. Това той ли е?

– Да, това е вашият баща. Той е с някого на име Франк. Щастлив е, че вижда Франк. Франк е там от много отдавна. Баща ви казва, че Франк му е липсвал. Господи, това е някой, който е там от много, много години.

Момичетата кимнаха и това, което седеше отдясно каза:

– Франк е брат му, който е умрял, когато са били деца. Това е станало преди около петдесет години.

– Съжалявам, но трябва да ви кажа, че баща ви е много тъжен човек. Имам чувството, че е работил прекалено много. Занимавал ли се е с кутии? Нещо ми напомня за кутии и лента.

– Той притежаваше корабна компания.

– Той непрекъснато казва, че съжалява – продължих аз. – Работил е толкова много. Дълги часове. Непрекъснато казва, че съжалява.

– Да, така е. Понякога работеше цели дни без прекъсване и не се прибираше вкъщи. Беше работохолик..

– Баща ви е разстроен заради Джени или Джани? – казах аз.

– Джини, майка ни – отвърнаха те. – Тя много страдаше.

– Баща ви определено не се е отнасял добре със себе си. Изглежда е бил твърде строг със себе си и винаги се е стремял към нови постижения. Казва ми, че е искал да бъде най-добрия баща. Коя от вас е Адриана? – попитах аз.

– Това съм аз – каза момичето отляво.

– Адриана, баща ти съжалява, че не е могъл да присъства на сватбата ти… да те отведе до олтара.

– Омъжих се две седмици след като почина. Татко, обичаме те – извика Адриана.

В този момент всички много се развълнувахме. Дори аз едва сдържах сълзите си.

– Говори нещо за орех или фъстък. Нямам представа какво иска да каже.

– Фъстъчето беше името на кучето му. Блъсна го кола и то умря. Баща ми беше потресен.

– Кафяво-бяло ли беше кучето?

– Да, да. Беше изтърсакът на котилото и на татко му беше жал за него. Обичаше да взема Фъстъчето под мишница и да го разхожда.

– Баща ви продължава да твърди, че не е бил справедлив към себе си. Казва, че е трябвало да забави темпото, но е смятал, че семейството му очаква това от него. Смятал е, че като баща трябва да работи усилено и да печели пари за семейството си. Никога не е искал майка ви или вие да работите.

Пола заговори:

– Той не искаше да спре. Непрекъснато му повтаряхме: “Татко, молим те, престани да работиш толкова много.” Той не искаше. Мама все казваше, че е твърдоглав.

– Тогава компанията му фалира – добави Адриана. – Не мисля, че можеше да се справи със ситуацията. Изпадна в ужасна депресия за дълго време. Отдръпна се от света и се затвори в себе си. Не разбирахме какво става.

– Той се притеснява, че е провалил всички – казах аз, когато почувствах отчаянието на баща им. – Баща ви не е обичал себе си. Казва ми, че е бил настроен твърде критично. Ще му се да не е бил така суров към себе си и повече да се е наслаждавал на живота. Иска да знаете, че сега започва сега започва да се учи как да обича себе си.

– Чудесно! – каза Пола. – Обичаме те, татко.

– Той е бил толкова загрижен за останалите, че не е отделял време да се погрижи за себе си – казах аз. – Баща ви ми показва някаква жабка… в кола. Виждам как някаква ръка се пъхва в нея. Разбирате ли това? Това е впечатлението, което той ми предава.

– Да – казаха момичетата. – Там беше пистолетът, – продължи Пола. – Пистолетът, който той използва в колата.

Внезапно почувствах студено метално дуло в устата си. Усетих как някой натиска спусъка и почувствах експлозия в главата си. Бях вцепенен и стоях неподвижен няколко минути, преди да продължа със сеанса.

– Баща ви иска да ви кажа, че сега е добре. Много е жизнен и е с мамчето. Разбирате ли?

– Мамчето е неговата майка. Тя почина преди известно време. Щастлива съм, че е с него – отбеляза Пола.

– Тя ми направи ябълков щрудел – казва баща ви.

– Това беше нейният специалитет. Винаги, когато бяхме болни или се нуждаехме от разведряване, тя ни правеше ябълков щрудел. Така нещата винаги изглеждаха малко по-добри – призна Пола.

В момента, в който момичетата казаха това, ми се стори, че към тях бяха протегнати две чинии, пълни с успокояващ ябълков сладкиш.

Няколко месеца след този сеанс Адриана ми се обади, за да ми разкаже, че е сънувала баща си. Била с него и Фъстъчето в някакъв парк. Нейният баща й показал красива къща, изградена от бял мрамор. Тя имала много високи тавани и прекрасни, просторни стаи. Баща й казал, че къщата изразява любовта, която е открил у себе си. Сега се отнасял към себе си като към крал. И защо не? Той го заслужаваше!

Моята принцеса

Когато срещнах Антъни, имах чувството, че аз съм лилипут, а той – Гъливер. Той ме гледаше отгоре от двуметровата си височина с пронизващи тъмнокафяви очи, а късо подстриганите мустаци му придаваха почти зловещ вид. Въпреки това той не беше сигурен защо въобще е дошъл и кракът му нервно потропваше по пода. Докато се опитвах да го накарам да се почувства по-удобно с обяснение на методите ми на работа, той просто кимаше и изръмжаваше “Ъхъ”.

Първите петнадесет минути бяха истинска агония. Физически усещах някакви здравословни грижи и потенциален проблем в работата му. Той потвърди прозренията ми с много кротко “Ъхъ”. Започнах да се безпокоя, че този човек е толкова празен в емоционално отношение, че ще ми е трудно да навляза в духовния свят от негово име.

Накрая започнах да приемам някакви духовни послания.

– Познаваш ли някой на име Джоузеф? – попитах го аз. – Има нещо общо с Филаделфия.

Той изръмжа:

– Не. Всъщност да.

Казах му, че този мъж говори за баща му, и в този момент мълчаливият Антъни отвори уста, за да каже, че Джоузеф е бащата на баща му. Дядото на Антъни описа невероятни детайли като например името на парка, където Антъни е играл като дете, имената на двете му сестри и обстоятелствата около собствената му смърт. Но великанът срещу мен изглеждаше съвсем леко развълнуван и явно не беше особено впечатлен, докато не произнесох едно име.

– Дядо ти говори за някой на име Дона. Познато ли ти е това име?

– Да, да – отговори той с вдигнати вежди.

– Джоузеф иска да ти кажа, ме Дона е с него. Дона е с него, заради теб. Тя иска да говори с теб. Разбираш ли?

Внезапно Антъни се разрида неудържимо. Този сдържан и сериозен мъж, който до преди няколко минути не беше казал дори едно изречение, сега плачеше като дете. Попитах го дали е добре, но същевременно трябваше да запазя концентрацията си, за да улавям духовните вибрации.

– Сега чувам женски глас. Това е нещо като приспивна песен. Тя вика “Тон“. Предполагам, че е съкратено от Тони.

– Тя винаги ме наричаше така – отвърна Антъни. – Как е тя? Моето момиче, моето момиче! Моля ви, кажете й, че съжалявам.

– Казва, че е жива и здрава. Тя е красива жена. Виждам дама с изваяна фигура и дълга кестенява коса. Би могла да е модел.

Антъни кимна в знак на съгласие.

– Казва ми, че ти винаги си бил шефът. Показва ми шкаф, пълен с дрехи. Сега ми показва стотици чифтове обувки. Невероятно е! Толкова много рокли, палта, обувки, всевъзможни неща. Казва ми, че ти си избирал всичките й дрехи. Вярно ли е?

– Да, да, точно така. Купувах й всичко, всичко! Тя беше моята принцеса и я обличах като такава – натърти той.

– Показва ми също диаманти, рубини, обеци, гривни, всякакви бижута.

– Давах й всичко. Нямаше нещо на света, което не бих й дал. Исках да е най-красивата жена на света!

– Дона ми казва, че си искал да бъде съвършена. Сега говори за Лас Вегас. За работа или пребиваване в Лас Вегас.

– Да – каза той, – запознахме се в Лас Вегас. Срещнах я с няколко приятели. Това е вярно.

– Казва ми нещо за цена или облог.

– Исусе Христе! – извика Антъни. – Как, по дяволите, би могъл да знаеш това? – Той разтърка очите си с ръка и бавно заговори, сякаш ми разкриваше дълбока, тъмна тайна. – …Аз, .. аз я спечелих.

– Моля?

– Спечелих я на бас с няколко момчета. Но нещата не бяха такива каквито изглеждат. Влюбих се в нея. Обичах я. – каза той плахо.

Много неща съм чувал в кариерата си на медиум, но това го чувах за първи път. Спомням си, че си помислих, че точно когато смяташ как вече нищо не може да те учуди…

– Нещата не са такива каквито изглеждат, – започна Антъни. – Най-напред си мислех, че е леко момиче, но тя се оказа добър човек. Всъщност за мен тя означаваше много повече. Обичах я, наистина ч обичах и тя ме обичаше. Беше нещо специално. Оженихме се, но … – гласът му започна да потреперва. – Не се отнасях с нея добре. Бях тъпо копеле.

Той поклати глава, а от очите му бликнаха сълзи.

Подадох му кутия със салфетки и се опитах да го утеша като го попитах дали би искал да прекратим сеанса. Но той искаше да стигне до своята „кукличка“.

– Знае ли тя, че се опитвах да стигна до нея? Моля ви, кажете й. Кажете й, че съжалявам за операцията. Моля ви, моля ви, кажете й!

Обясних на Антъни, че би могъл сам да изпрати тези мисли и че тя ще го чуе.

Но тогава Дона ни прекъсна.

– Тя иска да те попитам за копчетата за маншети. Показва ми златни копчета за маншети с гравирани на тях котви.

– Да, тя ми ги подари за годишнината.

– Казва ми, че никога не ги носиш.

– Боже, тъкмо вчера ги гледах. Не мога да повярвам. Всичко е толкова реално.

– Дона ми казва, че е открила щастието. Тя иска да знаеш, че вината не е била само твоя, но и нейна. Казва ми, че е трябвало да бъде по-умна. Трябвало е да знае, че е красива, но не е мислела така.

Антъни вдигна зачервените си очи към мен и тихо проговори.

– Опитах се да я направя такава, каквато я исках. Сега не ми остана нищо.

Погледнах към пода и отново чух гласа на Дона. – Дона говори за пътуване до Париж и Бевърли Хилс. Показва ми огледало. Нямам представа какво означава това, но тя ми показва огледало.

– Така е. Аз я подтикнах към операциите – отвърна Антъни.

Повече от любопитство попитах: .

– За какви операции става дума?

– На тялото и лицето й. Познавах някои лекари, които можеха да я направят по-красива, да я променят, да я направят такава, каквато исках. Затова тя се подложи на някои процедури.

– Колко?

– Не знам. Около двадесет. Знам, че трябваше да я спра, но тя искаше да ме зарадва. Искаше да е всичко, което желая. Аз съм виновен за смъртта й. Моля ви, кажете й, че съжалявам.

Седях поразен. Не исках да издавам присъди над онова, което чувах. Когато продължихме, се надявах, че ситуацията може някак да се подобри.

– Тя знае, че съжаляваш – казах аз. – Тя говори за Клиф. Клифърд. Не иска да го съдиш.

– Отивам в съда тази седмица. Дона си направи операция за намаляване на бюста. Той прекали с анестезията. Уби я!

– Не го обвинявай – казах му аз. – Дона казва, че причината е била в сърцето й. Нещо не е било наред със сърцето и то е реагирало на анестезията.

– Клифърд беше анестезиологът – отвърна Антъни. – Той сгреши с медикаментите. Но знам, че вината всъщност е моя. Аз настоях за операцията. Тя го направи заради мен. Как би могла да ми прости някога?

– Тя знае, че съжаляваш и ти прощава – настоях аз. – Каза ми, че най-сетне се смята за хубава. Казва ми, че вече разбира, че красотата й не е само във външния й вид. Докато е била с теб, е допуснала грешката да не съзира вътрешната си красота. Казва, че не си е давала сметка за нещата. Иска да си спомниш за Розарита. Мисля, че има предвид Розарита, Мексико. Показва ми някакво кафене. Двамата седите на малка маса. Щастливи сте.

Антъни ме погледна смаяно.

– Това беше мястото, където отивахме, за да се усамотим. Беше малко кафене. Говорехме си как ще открием точно такова заведение, когато остареем.

Погледнах Антъни.

– Един ден ще имате кафене и няма да се тревожите за това, как изглеждате. Просто ще се наслаждавате един на друг и на атмосферата, която сте създали. Антъни напусна офиса ми с обновена душа. Според сърцераздирателното му признание, той е изпитвал огромна болка заради дребнавите си очаквания за външния вид на Дона. Вместо да осъзнава, че любовта помежду им е истинската красота, която търси, той се е опитвал да я превърне в някаква красива кукла.

В крайна сметка той изпита облекчение от факта, че любовта на живота му все още съществува и очаква бъдещата им среща в небесата.

Това е невероятно!

Искам да разкажа за прекрасното си преживяване с едно забележително семейство. Срещата първоначално бе определена за двама души, но вместо това се появиха петима. Първа влезе Клео Монро, майката. Последваха я дъщерите, Жасмин и Каролин, и съпругът на Каролин, Уолтър. Уолтър водеше млад мъж в инвалидна количка на около двадесет години. Той се казваше Лени. Лени имаше мускулна дистрофия и едва говореше, но веднага ми направи впечатление като духовно извисена личност. Уолтър откара количката до стената, а и всички останали се настаниха на дивана и околните столове.

Наистина се наслаждавах на тяхната жизненост и непринуденост. Твърде често в семействата има вражда и неприязън. След като предварително ги запознах с естеството на моята работа, започнах да медитирам, за да се отворя към духовете. Чувствах толкова много любов в това семейство, че предусещах невероятно изживяване.

Забелязах от дясната страна на Клео едра жена-дух, облечена в раирана зелена рокля и бяла шапка. Придружаваше я мъж-дух с тъмносин костюм и ярка вратовръзка в бебешко синьо, приблизително пет сантиметра по-нисък от нея. Те ме приветстваха широко усмихнати и мигновено разбрах, че това са родителите на Клео. Тя потвърди това.

– Майка ти използва думата “мамче” – казах аз. Всички кимнаха утвърдително. Клео отговори:

– Да, така я наричахме всички. Как е ревматизмът й сега?

Всички се засмяхме на шеговитата забележка на Клео.

– Мамчето ми казва, че обича красивите ангели на прозореца и че още не бива да се отказвате; твърде рано е.

– Виждаш ли, мамо, – възкликна Каролин – нали ти казах! Имах чувството, че все още не трябва да продаваме.

– Баща ви казва да не сглупите, след като сте работили толкова усилено. Мисля, че има предвид всички ви. Мамчето споменава колко обича ангелите и ми казва, че помагате на много хора, въпреки че не го осъзнавате. Разказва ми за магазина. Тя обича магазина.

Уолтър ме прекъсна:

– Това е невероятно.

– Защо? – попитах аз.

– Притежаваме този магазин – отвърна Уолтър, – който купихме с парите от завещанието на мамчето и той не се развива особено добре. Затова възнамерявахме да го продадем.

Попитах го:

– Какъв магазин?

Уолтър ме погледна в очите.

– Магазин за ангели. Продаваме ангелски вещи.

Изминаха няколко минути и продължих с ново съобщение.

– Това мамче е голям образ. Харесва ми. Проявява жив интерес към живота.

– Да, така е. Мамчето винаги е била душата на компанията! – възкликна Клео.

– Майка ви казва, че миналата вечер сте й приготвили картофено пюре.

Жасмин проговори за първи път.

– Да, мама го направи за нас, заедно с пържено пиле по бабината рецепта. Беше хубаво, точно както го правеше мамчето.

Тогава чух смеха на мамчето в дясното си ухо и тя каза: “Как не, използва твърде много масло!” Казах им това и всички се разсмяхме.

– Мъжът тук Еди ли се казва? Той непрекъснато се представя така.

– Да – каза Уолтър, – така се казва.

– Но всички го наричахме Бъди – намеси се Клео. – Еди беше кръщелното му име.

– Оставам с впечатлението, че този човек накуцва. Имал ли е проблеми с левия крак?

– Да! – отвърнаха двете момичета. Жасмин добави:

– Бил е ранен във войната и в крака му имаше парче шрапнел.

– Сега той танцува и иска да ви кажа, че вече не куца.

– Слава тебе Господи! – извика Клео.

– Приятели, трябва да ви кажа, че е чудесно да се работи с вас. Вие сте толкова открити и изглежда разбирате точно какво представлява процесът на духовна комуникация.

– Би трябвало – каза Клео. – Всички сме отраснали с тези идеи. Мамчето ме водеше на спиритични сеанси още когато бях малко момиче.

– И непрекъснато ни гледаше на чаени листа – добави Жасмин.

– Нищо чудно. Сега разбирам – казах аз. Трябва да ви напомня, че през цялото време Лени седеше в инвалидната количка и не беше в състояние да изрече и дума. Но това не му пречеше да надава ентусиазирани викове, особено когато разбираше информацията, която получавахме. Внезапно се появи един неочакван дух, чийто глас ме стресна силно.

– Познава ли някой от вас човек на име Рос?

Лени изкрещя пронизително.

– Да! – извикаха всички заедно. Това е татко! – каза Каролин.

Тогава всички заговориха едновременно:

– Как си, татко? Как се чувстваш сега, татко? Беше ми трудно да се концентрирам върху онова, което искаше да каже баща им.

Бих искал да отбележа, че за разлика от другите духове, бащата не желаеше да се яви във физическия си вид, а вместо това създаваше у мен впечатление за своята личност.

Описах на семейството информацията, която приемах.

– Този човек е малко труден. Искам да кажа, че изглежда много упорит и не иска никой да му казва какво да прави. Има ли нещо вярно в това?

– Да – извикаха всички едновременно. Клео продължи:

– Той беше досадник. Не е ли вярно, татко?

Рос беше съпругът на Клео, но тя го наричаше татко, като всички останали.

– Мислеше си, че знае всичко и че ние сме луди – добави тя със смях.

След това Клео започна да споделя с мен възгледите на съпруга си за всичко духовно.

– Той не вярваше в нищо подобно. Смяташе, че когато умреш, те погребват в калта и ставаш храна за червеите.

– Всеки път – добави Жасмин, – когато някой от нас дори само споменеше рая, татко казваше, че дори той да съществува, ние вероятно никога няма да го видим, защото всички ще идем в ада, заради многобройните си разговори с мъртвите.

– Той почиташе Библията – каза Каролин. – Вярваше само на онова, което прочиташе в тази книга. – Тя продължи: – Баща му беше проповедник в Мисисипи.

Лени нададе нов пронизителен крясък, сякаш за да се съгласи със сестра си.

В този момент много силно ми бяха внушени чувствата на баща им и аз се обърнах към тях:

– Имал ли е баща ви проблеми с белите дробове преди смъртта си? Защото оставам с впечатлението, че не може да диша. Чувствам, че дробовете ми не могат да се изпълват с въздух – казах аз и се хванах за гърдите.

– Той умря от емфизема – каза Уолтър.

– Баща ви ми казва, че е срещнал някого на име Либи.

– О, да, това е сестра му. Тя умря преди около двадесет години – отвърна Клео.

– Баща ви казва, че помни болницата и колко трудно му е било да диша. Знаел е, че ще умре, а когато това се е случило, се е събудил на прекрасно място. Приличало е на градина, но невиждана на Земята. Най-напред си помислил, че сънува, защото всичко било много красиво. Показва ми градина, изпълнена с цветя и хора, и ми внушава, че не е знаел къде се намира. Сестра му, Либи, се приближила до него и той не можел да повярва. Смятал, че ще види Исус и ангелите, но тя непрекъснато повтаряла, че нещата не стават така. Казва, че е срещнал хора, които не бил виждал от години. Казва, че се чувствал много реално и мястото също му изглеждало съвсем реално. Тогава видял майка си и баща си. Били облечени съвършено. Сега се смее. Казва, че през по-голямата част от живота си майка му имала бяла коса, но сега била кестенява. Имала и белег по рождение на врата, който вече липсвал. Разказва ми, че се намира на прекрасно място, в провинцията, подобно на мястото, където е отраснал. Всичко е така тихо и спокойно. Казва, че всеки ден ходи за риба.

– Постоянно ходехме за риба заедно – подметна Уолтър.

– Казва ми, че съжалява за вярата си, че живота свършва на Земята. Сега знае, че е съвсем естествено животът да продължи и след като напуснем телата си. Иска да ви се извини за това, че не ви е вярвал, когато сте говорели за духовната страна на живота. Сега е по-мъдър. Нещата определено не са такива, каквито е очаквал.

– Всичко е наред, татко, обичаме те – отвърна Каролин.

Останалата част на семейството нададе викове на потвърждение, включително и Лени.

Тогава Рос се обърна към сина си Лени със специално, дълбоко трогателно послание. Той му каза:

– Ти си се появил на Земята с тази мъчителна болест, за да научиш хората около теб на безусловна любов.

При тези думи цялото семейство произнесе: “Алилуя!”

Любящото смирение в посланието на Рос – и наистина интимната топлота у семейство Монро – е скъпоценно и рядко. Ние търсим съвършенството във външния свят, подобно на Антъни, или го изискваме от себе си, подобно на Карл. Вероятно сме се научили на това от своите родители и учители, които са ни критикували толкова много, че сме се стремили да бъдем съвършени на всяка цена, за да ги удовлетворим. Перфекционизмът е проклятие.

В крайна сметка, животът никога не може да бъде удовлетворяващ или оценен в пълна степен, ако не осъзнаем собствената си вътрешна сила, своята връзка с енергията на Божията сила. За да го постигнем, трябва да се откажем от очакванията и да заживеем живота, предопределен от собствената ни уникалност. Ще намерим покой, единствено ако сме верни на природата на своята душа.

кога и как душата се преражда докосване до небесата 7 глава

7

ЗАВРЪЩАНЕ НА ЗЕМЯТА

един медиум за прераждането

книга за прераждането

Как слязох долу като ангел!

Как ярко всичко тук блести!

Щом сред творенията му се явих,

о, как чрез тях и аз със слава се покрих!

Светът приличаше на неговата вечност,

в която душата ми се скиташе;

И всичко, което там съзрях,

ми заговори.

Томас Трахерн

Чудо

Докато духът се развива в небесните светове, той се хармонизира с великата Светлина на разбирането. Този искрящ небесен блясък грее от центъра на съществото му и е отличителен белег на душата му. Обсебен от толкова много Божия съзнателност, духът се настройва на вълната на хармоничните ритми и божествените закони на Вселената. И въпреки това в духовната нагласа на всеки дух живее копнежът за достигане на още по-високи равнища на духовна съзнателност. Този оптимален растеж се постига чрез безбройни “духовни уроци” и се упражнява само в съответствие със свободната воля на духа. Тези душевни уроци се доразвиват от обстоятелствата, с които се срещаме в класната стая, наречена Земя.

Две трети от населението на света вярва в реинкарнацията, или прераждането – прераждането на жизнената сила или душата в ново физическо тяло. Въпреки че то не е сред догмите, възприети от ортодоксалните юдео-християнски религии, ранните християни, по-кон­кретно гностиците, също са приемали концепцията за прераждането. Когато обаче християнството било прието от император Константин през IV век, от християнската догма били отстранени всякакви внушения за прераждане, или превъплъщение. Според индуизма и будизма душата се завръща на Земята, за да изживее своята карма в многобройни животи. Когато достигне съвършенството, душата прекъсва цикъла на прераждане и се завръща към божествената душа.

Сигурен съм, че повечето от нас са имали “дежа вю”, при което са изпитали чувството, че се намират на познато място или с човек, с когото мигновено усещат близост. Спомням си как веднъж шофирах през Ню Орлеанс с приятели и спряхме да вечеряме. Отдалечих се от групата, сякаш бях в транс.

Един от приятелите ми ме попита: “Къде отиваш?”

Отвърнах: “Искам да видя нещо. Имам странното чувство, че зад ъгъла на края на онзи блок има бяла църква с две камбанарии.”

Моят приятел само кимна и ме последва зад ъгъла. И наистина, в края на блока имаше бяла църква с две камбанарии. В момента, в който я видях, изпитах необяснимото чувство, че я познавам. Бях посещавал тази църква и преди, но не в настоящия си живот. В нея имаше нещо познато, което не можех да обясня.

За да може духът да изживее най-доброто, извисяващо душата битие и за да използва създадената от Бога енергия, той трябва да се подготви за обратния си път към Земята. Затова той ще прекара периода от време между животите, запознавайки се с материалното ниво на съществуване. Тъй като сме изградени от енергията на Божията сила, по своята същност всички сме свързани с Бога. От нас зависи какво ще пожелаем да направим с тази енергия. Задължително е да помним, че не само физическите, но и менталните действия – нашите мисли и думи – водят до определени резултати. Всичко е енергия! Ние решаваме как бихме искали да я използваме. Тогава и само тогава, когато духът се почувства готов да изживее отново физическия живот, той навлиза от естествената последователност от етапи за пристигането си на Земята.

Етерният съвет

Има една група от високо развити духовни същества, чиято цел е да подпомогне душата в подготовката й за прехода. Те формират така наречения Етерен съвет. Тези същества са завършили земните си прераждания и дават напътствия, за да помогнат на другите същества да развият своя “жизнен план”, духовните цели, които душата иска да постигне в предстоящия живот. Този план очертава прераждането като някакъв вид копие на възможностите, които са необходими за душевното израстване. Точните детайли от плана са оставени на преценката на духа. Тук роля играе свободната воля.

Всяка душа е уникална. Познанието и мъдростта на всеки живот са вградени в паметта й, затова призванието, което ще избере той в предстоящия живот, може да е познато. Аз например знам, че съм прекарал много животи в усъвършенстване на усета, дарбата и проницателността си за духовна комуникация. При регресии се наблюдавах живот след живот като участник в религиозни и мистични начинания. Видях се като католически монах, свещеник от руската Православна църква, тибетски лама, будистки монах, циганин, метафизик и средновековен пророк. Затова не е необичайно, че в този живот съм медиум. Същото важи и за повечето от нас. Това, с което се занимаваме в настоящия си живот, вероятно е нещо, което сме правили и преди в една или друга форма.

Когато се родим, в етерните ни тела се въвежда всичко необходимо за реализацията на плана на душата. С други думи, всички решения на проблемите ни се крият у самите нас Всяко изпитание или премеждие цели просто да провери дали сме в състояние да открием духовното решение. Душата получава много възможности да се развива и израства в бедите. Растежът никога не е лесен и може да бъде постигнат само чрез пълното изживяване и разбиране на всеки аспект от дадена ситуация.

Когато духът се вгледа във физическите обстоятелства от следващия си живот, той осъзнава, че някои от тях няма да са лесни, но ще са необходими за израстването му. Духът може да разбере как подобни несполуки биха могли да подпомогнат цялостния му прогрес или как те ще откроят светлината на другата страна на диамантения светлинен център. Затова животът на Земята е сравняван с пребиваването в класна стая. Ние сме тук, за да учим; щом завършим, ще се завърнем у дома.

Душата решава колко бавно или бързо би искала да напредва. Някои духове ще останат от другата страна, докато не се почувстват напълно готови да се завърнат на Земята и да се сблъскат с трудната задача на пътуването си. Други могат да са доста ентусиазирани да се впуснат в подобно духовно начинание, защото знаят, че то ще ускори духовния им растеж. Може би ще има и такива, които ще сметнат, че могат да постигнат повече в определен период от земната история. Етерният съвет съдейства за планирането на всички аспекти от предстоящия живот на духа и се уверява, че решенията са взети вследствие не на емоционално желание, а на духовна потребност.

По време на процеса на вземане на решения духът може да се съветва с други духове, които са били част от миналите му земни животи или с които е кармично свързан. Кармичните връзки могат да бъдат положителни или отрицателни в зависимост от онова, което иска да изживее душата. Както описах в Глава 6, има семейства души или индивиди със сходни умове. В случая на групите души, духовете могат да решат да се завърнат и да изживеят кармичните си задължения заедно. Наред с това винаги има групи души, които се завръщат на Земята през определени исторически периоди, за да реализират кармични връзка на глобално равнище. Тези души се завръщат, за да донесат определено познание от миналото. В зависимост от степента на духовната им осъзнатост, те могат да донесат прогрес или изоставане на населението на света.

Карма

Всеки знае поговорката: “Каквото даваш, това получаваш.” Това е друг начин да заявим универсалния закон, познат като карма. Думата карма е санскритска по произход и в буквален смисъл означава “действие”. В рамките на този закон на действието се изгражда естествен цикъл от причини и следствия. С други думи, при преминаването си през животите ние или засяваме семена, или хвърляме камъни и ще пожънем резултата от онова, което сме създали, независимо дали то е добро, или лошо.

Тъй като в многоизмерната Вселена липсва време, цикълът на причини и следствия може да се разпростре през много животи. Продължителността на времето, прекарано на Земята, е просто илюзия, защото това е ограничение на физическото тяло и физическия свят.

Всъщност един живот представлява много малък период в грандиозната схема на съществуванието.

Затова не е задължително резултатът от действията ни днес да се прояви в същия живот или дори в един живот. Това зависи от намерението, силата и твърдостта на действията. Всички действия, вградени в душевната мембрана, ще останат там, докато не бъдат изкупени и не се възстанови подходящият баланс и равновесие.

Много хора смятат, че кармата е нещо отрицателно. Това не е вярно. Мислете за кармата като за изплащане на дълг или балансиране на действие. Кармата наистина дава на душата възможност за израстване. Щом душата научи, че действията й водят до определени последици, вече няма да е необходимо тя да си създава трудна карма за в бъдеще. Така, когато се завръща на Земята, душата ще има жизнен план, кармични уроци, вградени в душевната й памет, избрано тяло, родители и членове на семейството, взаимоотношения, време и място на раждане, социално положение и време и начин на смърт. Всички тези неща отразяват вида духовна работа, който тя би искала да осъществи.

Процесът на прераждане

Въпреки обширните ми комуникации, посветени на напускането на физическото тяло от духа, съм чул много малко за действителния процес на навлизането в нов дом. Духовете често ми казват, че се подготвят да се завърнат на Земята, но се затрудняват, когато ги помоля да опишат начина. Вероятно те не са добре запознати със сложния процес или фазите и събитията, които протичат при навлизането във физическия свят, не могат да бъдат предадени с думи. Имал съм духовни прозрения за процеса на прераждане и съм чел много книги за това явление, които ще опиша тук. Информацията ми се базира основно на ясновидство и на теософските и източните философски школи.

Думата инкарнация означава въплъщаване. Когато духът пожелае да се върне във физическия свят, той ще реактивира специфична част от своето същество, позната в теософските среди като неизменен физически атом, или физически атом-семе. Този атом представлява концентрирано енергийно поле, което е разположено в центъра на сърдечната чакра. В това концентрирано енергийно поле се съдържа пълната и завършена кармична картина на земните преживявания на душата. В момента, в който човек се изправи пред ново кармично преживяване, тази кармична картина се освобождава като енергия, която протича през меридианите на тялото.

Атомът-семе се свързва с така наречената жизнена нишка, която е последното звено от сребърната нишка. Жизнената нишка отговаря за снабдяването на атома-семе с цялата кармична информация за определено същество. Откъде идва тази информация? Кармичната информация се намира в така наречения душевен ум или монада, което представлява ефирната енергия на пълното единение. Още ли сте тук? Монадата е микрокосмичен израз на съвършената Вселена, който всеки индивид изначално притежава. Това е нашето съвършено богоподобно проявление. Наричам го “Божия искра”, или енергията на Божията сила.

Веднага щом този атом-семе бъде активиран посредством закона за сходството (подобното привлича подобно), душата започва да създава около себе си вид силово поле от ментален и астрален материал. Този ментален и астрален материал формира менталното тяло и по този начин започва да ограничава мисловния процес, за да го пригоди към земния ни ум. Менталното тяло се моделира в съответствие с онова, което е видимо и разбираемо в монадата на индивида. Важно е да помним, че всички нива на съществуване са взаимосвързани и преплетени и едновременно протичат няколко развития в зависимост от конкретното ниво на съзнанието.

Вярва се, че атомът-семе се съединява със зиготата, или ембриона, в момента на зачеването и така започва процесът на раждане. Съединените зигота и атом-семе излъчват звукова вибрация, която привлича енергията на етерното ниво. Същевременно духът, който все още е в астралния свят, започва да включва собствените си вибрации в потоците от материя, които навлизат в етерните, менталните и физическите форми. Това се постига чрез лъч бяла светлина, който протича между сърцето на зародиша и атома-семе на неговото ново ментално и астрално тяло. В момента на оплождане този лъч светлина се спуска от душевните висини в спермата и я озарява с енергиите, които ще задвижат процеса на раждане.

До този момент душата вече се е спуснала в нисшите сфери на астралното ниво и започва да привлича етерната субстанция, за да изгради етерното си тяло. Етерните енергийни вихри, или чакрите, започват да се формират в процеса на бременност едновременно с клетъчното делене. През този период различни духовни същества и сили съдействат за създаване, оформяне и закриляне на невръстното същество.

В индуизма тези духовни йерархии се наричат деви или небесни същества, а в християнството това са ангелите. Душата остава в астралния свят, докато се формира физическото й тяло. Когато етерният двойник е напълно готов, духът започва да понижава вибрациите на своето съзнание и да се спуска към сферата, позната като реката на забравата. Според елините това е връзката между видимия и невидимия свят. Потопен в този ефир, духът забравя връзката си с божественото и всичките си предишни съществувания.

Хората често ми задават въпроса: “Защо забравяме кои сме и откъде идваме?” Отговарям, че това е по Божия милост. Първо, в незнанието си ние не изпитваме носталгия по небесното си съществуване. На второ място, ако помнехме миналите си грешки и неуспехи, те можеха да ни обсебят до степен, в която не бихме били в състояние да напредваме и да вършим настоящата си работа. Може да се каже, че като забравяме духовните светове, ние започваме на чисто. Кармичната информация обаче остава част от атома-семе и може да бъде отключена със самоосъзнаването на личността. Нищо не е изгубено, а просто е забравено. Всеки от нас има много възможности да си спомни истинската си същност. През месеците след оплождането протичат различни етапи на физическо развитие. Активират се тъкани, нерви и мускули. Именно през периода, в който мускулите се задвижват, познат още като ускоряване, майката придобива психологическа чувствителност към плода в нея. В психичния свят деви, или небесните същества, продължават своята работа по изграждане и довършване на физическата форма. Именно в етапа на ускоряване духът разпознава своето ново тяло, защото усеща как то го притегля. Наред с това притегляне монадата или душевният ум, който съдържа цялата кармична информация, се проектира в ембриона. Духът ще почувства този конкретен енергиен поток и незабавно ще възприеме себе си като част от това ново същество. Няколко месеца преди раждането духът ще се носи около новото си тяло, ще влиза и излиза от него, сякаш за да го пробва на размер. Именно така духът се запознава с новата си среда. Той също така има възможността да открие всички физически проблеми или дефекти, с които може да му се наложи да живее. През последните два месеца на бременността привличането на духа от новото му тяло става много по-силно и той прекарва повече време в новия си дом.

Моментът на раждането е много важен за новата душа. Съвкупност от сили се слива в пълен синхрон. Планетарните, психичните, физическите и духовните енергии си взаимодействат в пълна хармония. Затова времето и мястото на раждането имат изключително значение, тъй като съответното астрологическо положение подпомага обуславянето на расата, семейството и статуса на Земята. Има време и място за всичко. Точно като вълните, които се разбиват в брега, раждането, подобно на смъртта, става в съвършеното и естествено време, дори при онези, които определяме като “недоносени.” В точния момент духът се настанява напълно в новото си тяло, спуска се по родилния канал и се появява в новия свят. Той е готов за живот, изпълнен с безкрайни духовни възможности.

Аборт

Понякога при сеансите ми духовете говорят за условията в тялото на майката и за значимостта на нейното здраве, не само на физическо, но и на емоционално, психическо, ментално и духовно равнище. Навлизащият в живота дух е психически свързан със своята майка и приема всичко, което е в и около нейната аура. Щом се зароди животът, природата поема нещата в свои ръце и прави необходимото. Ако майката не иска детето, тези чувства се записват в аурата и се приемат от плода. Наред с това, един психологически шок лесно би могъл да засегне формиращия се зародиш по много начини, например да доведе до вродени недъзи. Смятам, че случаите на помятане са средството, чрез което природата слага край на някакво несъвършенство или недъг. Те могат да са не само физически, но и етерни или ментални по природа.

Това ме отвежда до болезнената и предизвикваща спорове тема за аборта. Всеки път, когато я засегна, хората идват при мен, за да изразят своята тъга, чувството на загуба и разяждаща вина. В нормално протичащата бременност се задвижват определени сили и те продължават да изграждат тялото до самото раждане или до прекъсване на бременността. При аборт духът не се е вселил напълно в тялото и се завръща в божествения свят. Там той ще очаква друга подходяща възможност да разкрие себе си. Помнете, че новото същество е духовно свързано със своята майка и ясно съзнава, че има вероятност за аборт.

В повечето ми сеанси, които са засягали тази тема, се е оказвало, че целта на аборта е духовното израстване на майката. Преди въплъщаването духът ще предначертае ситуацията като например усвояване чрез аборта на уроците за самооценката, вината, поражението и любовта към себе си. Оказва ли това дело кармичен ефект върху жената в бъдещото й прераждане? Не е задължително. Да се надяваме, че подобно тежко емоционално изживяване ще помогне на жената да усвои някои уроци, да израсне в любовта към себе си и да стигне до себепросветление.

Животът във физическия свят

Докато спомените за небесния свят на радост и светлина бавно избледняват и се заменят от усещане на тежест и студ, новодошлата душа се чувства донякъде объркана, навлизайки наново във физическия свят. Тя е била отделена от един свят на ред и принадлежност; той е заменен от несигурност и самота. Духът вече не се носи в свят на цветове, светлини, чувства и чудеса. Той вече не пътува със скоростта на мисълта. Вече никой не разчита мислите му. Той отново е пленник в един свят, където енергията е плътна, цветовете са бледи и еднооб­разни, а единствената светлина идва от Слънцето.

Въпреки че е доста “стар”, когато се прероди, духът по някакъв начин е и чисто нов. Да, той носи със себе си куп кармични уроци, но същевременно има новоформирани ментално, емоционално и физическо тяло, с които да ги изживее. За да отговори на физическите си нужди, той ще разчита отчасти на физическите инстинкти. А емоционалната и менталната част на неговото същество? Как ще се развиват и подхранват те? Снабден със своя духовен жизнен план, духът трябва да впрегне света на плътта за реализиране на своята съдба. Той трябва да се научи да обича, да бъда нараняван и да израства. Остатъкът от живота му на Земята ще бъде оформен от взаимоотношенията, ре­лигията и обществото, сред които живее. Животът е направил една пълна обиколка и пътуващият дух отново си проправя път през времето.

развиващият се дух 7 глава описание на духовния свят отвъдното… какво става в отвъдния свят… какво представлява отвъдния свят

 

РАЗВИВАЩИЯТ СЕ ДУХ

 

описание на духовния свят отвъдното… какво става в отвъдния свят… какво представлява отвъдния свят

Чувам отвъд пределите на звука. Виждам отвъд пределите на взора нови земи, небеса и морета, и в моето пладне слънцето бледнее.

Хенри Дейвид Торо

Вдъхновение

Често ми задават въпросите: “Колко дълго оставаме от другата страна?” и “На едно и също място ли стоим, или се отправяме към други измерения?” По време на сеансите си мога да определя дали духът се е издигнал до висшите небесни светове по начина, по който предава мислите и чувствата си. Често казвам на клиентите си: “Имам чувството, че този човек е бил в отвъдното поне десет години” или “Тази жена е пристигнала скоро.” Правя разликата в зависимост от яснотата или липсата на яснота на мислите, които духът изпраща, и вида емоция зад посланията.

Например новодошлият дух може да изпраща чувства и мисли по много напорист начин с висок емоционален заряд. Неговите личностни черти са удивително очевидни, тъй като той въплъщава “земния” начин на мислене. Когато духът е пребивавал по-дълго в духовния свят, той общува по доста по-различен начин. Обикновено предаването на съобщения е много спокойно; мислите са ясни и лесноразбираеми.

Заедно с това той предава съобщения, които са уравновесени и изпълнени със смисъл за близките му.

Астралният свят е като междинна стъпка в прогреса на духа, място, където всички първични и нисши емоции се изживяват в тяхната цялост. Като продължава своето пътуване, рано или късно духът се освобождава от земните мечти и копнежи и започва да се пробужда за по-висшите аспекти на своето съзнание. Когато душата е готова да се издигне, старите земни спомени и начини на мислене ще бъдат напълно отхвърлени.

Висшият живот

Освобождаването от земните модели и нисшите елементи на емоционалното тяло усъвършенства и олекотява личността. Старите наслоения биват оставени да се разпаднат в по-нисшите астрални сфери и така духът в известен смисъл умира повторно. Индуизмът и спиритизмът действително наричат втора смърт процеса, при който нисшите тела на индивидуалния дух биват отхвърлени. Тази смърт дава на душата възможност да се извиси до по-висши духовни светове и да се превърне в по-просветлено същество. Духът се пренася в един истински Рай.

Този “Рай” не е различно “място”, защото в духовния свят няма физически граници. “Географията” не е разчертана, както тук, на Земята. Вместо това има различни вибрационни честоти и по-високоразвитите духове гравитират до по-високи етерни честоти. Колкото по-висока е честотата, толкова по-ясна и чиста е светлината на тази “земя”. Когато казвам “земя”, имам предвид състояние на съзнанието. Когато духовете достигнат тази по-висока честота, те започват да вибрират в синхрон с нея и възниква резонанс, който отразява славата на Божествената хармонична същност.

В по-висшите светове всички са на едно и също ниво на духовна осъзнатост, като симфония от същества в хармония едно с друго. За някои това може да означава ново обединение с членовете на тяхното земно семейство. За други може да е среща със стари приятели и любими от предишни прераждания. Ще има и други духове, които никога няма да са докосвали Земята, но ще са познати на останалите. Всеки член на групата допринася по свой начин за издигането и усъвършенстването на околните, за да могат всички да се чувстват цялостни и завършени, когато са заедно. Терминът, който обикновено си използва за подобно духовно семейство, е групови души или група души. Подобна група запазва своето родство поради кармични връзки и отминали животи. Духовните водачи също са във връзка с тези групи и имат водеща роля в живота на всеки дух.

В тази небесна атмосфера няма необходимост от изразяване на мислите и чувствата, защото духовете на извисената светлина притежават цялостно познание. Докато сме на Земята, нашите мисли и чувства могат да бъдат скрити, но това не важи за духовния свят. Всяка мисъл на духа е видима и се проявява като негова собствена уникална светлина, излъчвана от дълбините му. На това ниво на съзнанието духовете са много повече от това, което са били предишните им личности. Те са завършени и интегрални духовни същества, които са въплътили всичките си земни преживявания и индивидуалности в единството си с Бога.

Всичко в по-висшите небесни светове е преработено до равнището на най-фините елементи. Светлината на всички духове се слива в божествената светлина и всичко е в единство с тази светлина. Затова на моменти е трудно да се получат конкретни детайли от духовете, които са прекарали във висшите светове по-дълъг период от време. Те вече не са настроени на вълната на земното съзнание.

Много високоразвити души са преминали през този воал, за да пресъздадат пред близките си “светлината” и “завършеността” на света, в който живеят, като описват как всички неща в тази среда се допълват взаимно и съществуват в хармония. Те говорят за съвършеното изразяване на мисълта или въплъщението на музикалния тон, обхващащи грандиозната цялост на Божията светлина.

Това е един великолепен свят, изпълнен с невероятна красота и величествени пейзажи. Духовете чувстват и споделят живота на всеки стрък трева, всеки лист по дърветата, всяко венчелистче на всяко цвете. В тази божествена песен съществува безмерен унисон. Всички не само чувстват, но и изживяват музиката с всяка част на съществото си. Всичко наоколо искри и нещата са свързани в нежна хармония и чувство на единение.

Дори сградите са създадени от най-чистите материали, извлечени от най-извисените качества на ума. Конструкциите не са монолитни, а ефирни и искрят с Божията светлина. Трудно е да се опише външният им вид; вероятно най-близките образи са холограмите. Духът може да избере да притежава къща или жилище на това ниво, но не по същите причини, както на по-ниско ниво, където те се създават поради нужда или за украса. Всичко тук се прави единствено за удоволствие и представлява смесица от най-чистите съзидателни мисли, изразяващи любов към божественото.

Изцеляваща атмосфера

Когато духът навлиза за първи път в нисшия астрален свят, той има възможността да изживее нисшите си емоционални желания. Във висшите сфери може да оползотвори по-извисените качества на менталното си тяло. Духът ще бъде ангажиран през по-голямата част от времето си с това, да разбере и да използва мислите и идеите, което е важен етап от неговото израстване. По този начин той всъщност подпомага духовното израстване на съществата от нисшите и земни светове. Имал съм привилегията да слушам разказите на духове за преживяванията им във висшите сфери. Следното послание достигна до мен в състояние на транс по време на посещението ми в лечебен център в Бразилия.

“Първото, което привлече погледа ми, бяха сградите. Имах чувството, че се намирам в голям град, но не като тези на Земята. По някакъв начин външната среда по-скоро допринасяше, отколкото изграждаше града. Много от сградите си приличаха по стил и форма и се допълваха. Всички си подхождаха по съвършен начин, сякаш бяха поставени на точното място като парчета от мозайка. Сградите изглежда бяха изградени от материал, подобен на скъпоценен камък, като седеф или диамант. Всички цветове искряха и се съчетаваха в съвършена хармония. Колкото повече ги гледах, толкова по-ясно осъзнавах, че светлината отразяваше типа задачи, които се изпълняваха във всяка една конструкция.

Още щом се запитах какво ли става в една от сградите, се озовах в нея. Светлината беше ослепителна. Имаше огромна група души в нещо като амфитеатър. Всеки насочваше мисълта си към центъра на арената, където някакъв дух спеше. Разбрах, че това е лечебен център. Не бяха нужни думи, защото лесно можехме да четем мислите си. Когато се вгледах по-внимателно, забелязах красива виолетово-бяла светлина, която обгръщаше спящата душа. Духовете изпращаха божествена светлина на тази нездрава личност, за да ускорят вибрациите и да осветят тъмните области, причинени от болестотворните мисли. Осъзнах, че духът е земно същество, което се изцеляваше по време на съня си. Духовете помагаха на този човек да се завърне към осъзнаването на божествената си същност. Тогава ме осени идеята, че никой не е изгубен духом, дори онези, които не осъзнават своята светлина, подобно на съществата в нисшите сфери на мрака и невежеството. Знаех, че душата в центъра ще се събуди с ново, здравословно самосъзнание. Разбирате ли, нищо не й бе дадено; душата просто се намираше в процес на пробуждане.

Тогава се запитах дали в духовния свят има животни и мисълта ми ме отнесе на един хълм. Там наблюдавах как диви животни като лъвове и тигри живееха редом с плячката си. Това ми напомни за една коледна картичка – лъвът, който лежи до агнето. Най-свирепият звяр беше хрисим и кротък, колкото най-покорното животно. Докато стоях в благоговение пред това чудо на природата, чух мислите на живот­ните. Разбирах ги толкова добре, колкото всяка друга мисъл. Те казваха, че жестокостта в природата не съществува в това място на чиста хармония. Борбата за оцеляване вече не беше част от тяхното съзнание. Бях изненадан от отсъствието на домашни животни, като котки и кучета. Незабавно ми бе отвърнато, че те са на място, където могат да тичат на воля, или са заедно с обичаните от тях хора от Земята. В този момент почувствах пълна хармония с всяко живо същество.”

Духът може също да пожелае да има “физически” вид в по-висшия свят. Той може да реши да промени вида си от последното прераждане в начина, по който е изглеждал преди стотици години, но всяка форма, която избере, ще бъде съвършена. Той може да избере да носи дрехи, но те няма да са като дрехите, които носим на Земята. Тези одежди са ослепителни и искрящи – цветът и блясъкът на духовното облекло отразява вътрешните възприятия на духа. Естествено, дрехата е продукт на интензитета на вътрешната светлина.

Животът на детето

Във висшите светове има също акушерски центрове, където развитите духовни същества се грижат за бебетата и малките деца, които скоро са напуснали Земята. Бавачките и бебетата са привлечени едни към други от своята способност да обичат и да бъдат обичани.

Има толкова много причини, поради които един млад живот е прекъснат рано и е върнат към духа. Всеки дух има собствена божествена съдба и душевен план за нейното осъществяване. Вероятно за някои неопитни души животът е бил твърде трудна задача и те бързо са напуснали тялото. Много духове са ми казвали, че това е известно като Синдром на внезапната детска смърт. Също така вероятно кармичните връзки между детето и семейството е трябвало да бъдат осъществени посредством внезапния край на живота. Каквато и да е причината, душата ще има възможност да се изучи и отново да се завърне на Земята. Много новородени души могат да решат да завършат своя “физически” цикъл на живота в духовна форма, за да могат да доразвият своите извисени качества и принципи. Тези бебета ще се развиват в духовния свят и когато се завърнат на Земята, ще имат ново и по-пълно осъзнаване по отношение на живота. Други могат да изпитват толкова силно желание да изживеят възможностите, които предлага физическия свят, че да се завърнат на Земята веднага, без да са достатъчно съзрели за следващото си прераждане. Решението на детето отново зависи единствено от душевното му развитие.

Безкрайно учение

Душите във висшите сфери са там, за да се учат, да израстват, да развиват мисловните си способности и да получават инструкции от своите духовни водачи и учители. Има безкрайно много образователни институции, в зависимост от аспекта на ума, който духът желае да развива. Тук обаче целта не е получаване на докторска степен по история или математика. Духовете се учат на истина. Истината е проста и въпреки това е необходим голям мисловен потенциал за разбиране на нейната простота. Изследват се добродетели, като любов, смирение и търпение.

Същевременно много велики интелекти са привлечени за съвместна работа в областта на философията, медицината и науката. Тези умове се обединяват, за да изследват тайните на Вселената. Те могат да разглеждат влиянието на мислите върху физическия свят и физическото здраве на съществата. Могат да се посветят на вдъхновяване на земните жители с творчески усет и изобретателност. Когато духовете работят със сходни умове на Земята, те посяват видения, които ще бъдат пожънати под формата на велики нови изобретения и ценни лекове. Често тези хора вече са настроени на вълната на конкретно духовно съзнание. И всичко е възможно, ако индивидите желаят да подхранват собствената си светлина и да се отворят към безкрайните възможности на Бога.

Висшите сфери на светлината са наистина удивителни. Един учебен център на това ниво е особено значим. Той в много отношения е едно от най-важните състояния на съществуване и е съдбоносен за живота ни днес. Една вечер, докато правехме кръг за развитие изпаднах в пълен транс. Астралното ми тяло напусна физическото и отпътува към място, за което бих искал да ви разкажа. Най-напред забелязах невероятна мраморна сграда. Всички стени бяха изградени от същия материал и въпреки това бяха оцветени в нюанси, които не бях виждал никога преди. Бях настанен на балкона на нещо като огромен театър или съдебна зала. Около мен беше пълно с хора, които наблюдаваха това, което ставаше долу. Когато погледнах натам, забелязах мъже и жени, облечени в дрехи от различни епохи. Разпознах една фигура, която седеше до малка масичка и разговаряше с хората. Той изглеждаше точно като Бенджамин Франклин. Стори ми се странно, че е там, и се запитах къде се намирам. Отговорът ме осени още щом си зададох въпроса. Бях в една зала с най-великите умове. Това е всичко, което си спомням от преживяването. Когато излязох от транса, запитах другите участници в кръга какво се е случило. Те ме погледнаха с изумление.

– Не си ли спомняш? – попита някой.

– Не – отговорих аз.

– Свърза се с някакъв човек на име Франклин.

След това членовете на групата описаха как този човек им разказал за различни несправедливости по света, причинени от самозабравили се хора.

– Той каза, че е един от многото, които работят с правителствата на земните държави, за постигане на разбирателство и общи позиции.

Сметнах, че информацията е невероятна и има разказах за видението си в голямата зала.

По-късно четох за подобни видения и на други спиритисти. Позволете ми да споделя едно от тях. Това конкретно видение е на огромен храм, подобен на онези, които са съществували в Гърция или Египет. Този храм отразява вида енергия, която действа зад стените му. Вътре ще откриете същества, ръководени от високосъстрадателни пориви. Има политически лидери, именити изобретатели, велики човеколюбци от миналото. Други от присъстващите никога не са живели на Земята; тези същества са от различни измерения на нашата Вселена. Всички тези духове работят с умовете на световните политически лидери, внушаващи им идеи за мир, единение и разбирателство. Чрез сливането на мислите си те могат да просветлят мъжете и жените така, че всички сърца да се пробудят за мира и хармонията. Понякога те успяват и светът, който познаваме, постига триумф в политиката и справедливост. Друг път опитите им се провалят. Опитът да се заложат в умовете, изпълнени с невежество, мрак, алчност и измамност, висшите истини на светлината, любовта и справедливостта наистина е голямо предизвикателство.

Въпреки, че много влиятелни лидери успяват не благодарение на откритото си сърце, а посредством алчност и нечестност, духовните същества не се отказват от тях. Развитите души приемат, че всички сме изградени от едни и същи елементи на светлината и любовта и продължават да работят в името на цялата човешка раса. Въпреки че често се питаме дали молитвите ни са чути, те са. И получават своя отговор. От нас зависи да оставим отворени вратите на сърцето си, за да влязат напътствията.

Артистичните постижения

Човек не може да обиколи изцяло тези светове без да разгледа друга много важна част от пейзажа. Това е сферата на артистичното вдъхновение. В чудно изящните и бляскави зали на артистичното изразяване работят много майстори. Тук тези проводници на небесната светлина на Бога синтезират творческата енергия в материализирани проявления от цветове и думи. Създават се само картини с най-високо качество. Те наистина представляват уловени мигове на цветно вдъхновение. Човек може не само да ги види, но и наистина да почувства любовта, която струи от тях.

Има и същества, които участват в материализацията на Божията светлина посредством думите. Най-извисените мисли биват редуцирани до част от своето величие, за да вдъхновят писателите на нисшите и земните нива. Думите са просто манипулирана енергия, извлечена от различни честоти на изразяване. Тази изразност се материализира на емоционално ниво, за да се прояви като форми на окуражаване, напътствие, хумор и тъга. Тези пиеси, разкази, стихотворения и трудове са предназначени да разпръсват светлина на нисшите астрални нива и на Земята, за да пробудят всяко същество за божественото. Това важи за всички проявления на творчеството.

Последната спирка в нашето пътуване е място, където звучи Божествената симфония. Цветовете в атмосферата се променят всеки миг в истинска дъга от блясък, която осветява небесата. Тези цветове обаче не приличат на атмосферата на нашето земно небе, а се излъчват директно от умовете на композиторите и музикантите от тази сфера. Тук можете да чуете хора на ангелите в неговото божествено величие. Докато вървите през тези храмове на светлината, ще видите разпръснати хора, които получават изцеляваща жизненост от небесните тонове и мелодии. Много музиканти сливат своите мисли и енергии, за да създадат нови проявления на звука за благото на другите. Тези проявления представляват Божията вечна, любяща и ведра светлина в чист вид. Разбирате колко много предстои на духа в неговото пътуване за дома към Бога.

Ние безспирно ще развиваме богатството на своята душевна природа, за да дадем израз на Божията любов. В крайна сметка, след като изцяло сме изпълнили сърцата си с небесната светлина и единението на духовната любов, много от нас могат да решат да се завърнат към условията на плътния физически свят. С познанието, придобито в тези духовни сфери, ние ще се завърнем на Земята, изпълнени с желание да вдъхновяваме другите за прозренията, които сме достигнали в духовната си форма.

7

какво става с нас след смъртта? духовният свят 5 глава кратко описание на живота след смъртта … какво става с душата след смъртта… какъв е живота след смъртта

5

ДУХОВНИЯТ СВЯТ

 

КАКВО СТАВА С НАС СЛЕД СМЪРТТА?

Тъй, щом повей попътен вятър,

макар сред суша да вървим,

душите ни съзират безсмъртното море,

което ни доведе тук,

и могат в миг да полетят,

да видят как деца играят на брега,

да чуят прибоя на вечността.

Уилям Уърдсуърт Намеци за безсмъртие

Както красиво се изразява Уърдсуърт, ние вечно пътуваме между Земята и небесата. Както при всяко пътешествие, което предприемаме, винаги носим очакването за вълнуващо приключение. Няма ли да е най-добре да разглеждаме последното си житейско пътуване като поредно? Истината е, че вече многократно сме се отправяли на това пътуване и ще го правим още много пъти.

Когато човек напусне физическия свят, той оставя зад себе си тежкото, плътно тяло, което е обитавало един също толкова тежък и плътен свят. Подобен преход може да се сравни със захвърлянето на зимното палто или смъкването на змийската кожа. По същество ние правим същото. Когато умрем, преставаме да използваме човешката форма и затова я изоставяме. Не губим нищо, освен физическото тяло. Цялостната духовна същност остава непокътната; астралното, менталното и духовното тяло все още са живи и здрави. Дори нашата индивидуалност с всичките й чувства, вкусове, емоции и желания остава същата.

КАКВО СТАВА С НАС СЛЕД СМЪРТТА?
Навлизане в нов свят

Независимо колко е развита в духовно отношение личността, тя започва ново съществуване в така наречения астрален свят. В много отношения астралният свят е също толкова солиден и реален, колкото и физическият – той е вид етерно копие на Земята. Този невидим (за физическите ни очи) свят прониква в Земята и се простира около нея. Той е изграден от ефирна енергия, която вибрира с честоти, извън физическия спектър. Астралният свят е изграден от много нива и всяко едно от тях съответства на определена етерна честота.

Нивото в астралния свят, което е най-близо до физическата Земя, може да бъде описано като вид място за посрещане. Този район е важен за новодошлите души по две много сериозни причини. Най-напред, той осигурява среда, която дублира земната по всички възможни начини. Като в многоизмерно съществуване, там има къщи, сгради, университети, концертни зали, градини, езера и всичко, познато на материалните умове. Това намалява шока от раздялата с плътния, физически свят. На второ място, това ниво позволява на духа да се приспособи плавно към живота в отвъдното. В астралния свят духът започва да живее по-разредено, духовно съществуване и трябва постепенно да отхвърли своите някогашни земни спомени, поведенчески модели и желания.

Новодошлият дух ще гравитира до определено ниво на астралния свят, което съответства на честотата на вибрации на астралното му тяло. Той ще навлезе в този свят, настанен в много реално и ясно различимо астрално тяло, и там ще бъде така реален, както е бил и тук.

Гледната точка на духа

Имал съм много възможности да предавам послания, свързани с условията, с които духовете се сблъскват при навлизането си в астралния свят. Следва един прекрасен пример за такова послание. Това е доста типична история за навлизането на духа в този свят. Но моля ви, помнете, че има различни типове пристигане, точно както има различни видове смърт.

Една млада жена се срещна с мен с цел да осъществи контакт с майка си. Тя беше доста скептично настроена по отношение на всичко. Чувстваше се виновна, че не е присъствала в момента на смъртта на майка си и искаше някакво доказателство, че тя е добре. Майка й се казваше Моли и това е нейното описание за навлизането й в духовния свят:

“Спомням си, че се чувствах наистина странно. Мога да го опиша само като пробуждане от сън. Озовах се в нещо като болница. Приличаше на болница, но беше много приятно и ведро. Знаех, или си спомнях, че бях в болница и не можех да дишам, но онази болница изглеждаше толкова мрачна и студена. Гази беше съвсем различна. Вече не ми беше зле, нито Се нуждаех от кислород. Чувствах се толкова добре; питах се къде съм. Огледах стаята и видях други хора па легла. Всичко изглеждаше толкова естествено. Мога да го опиша само по един начин – естествено.

Мъжът срещу мен каза, че се смята за мъртъв, защото попаднал в пожар. Чух го да казва: “Бас държа, че сме в рая.”

След това в стаята влезе някаква жена и се приближи до мен. Очите й бяха толкова сини. Не можех да повярвам, че са истински, но бяха. Тя ми заговори с много състрадание, но без да използва думи. Беше някакъв вид мисловна телепатия и въпреки това чувах и разбирах всяка дума, която казваше. В началото се чувствах странно, но в нея имаше нещо, което ми изглеждаше много познато. Не можех да го определя. Още щом си помислих това, я чух да казва в главата ми:

– Това съм аз, Джени. Играехме си заедно във фермата, когато бяхме малки момиченца.

Не можех да повярвам, но когато я погледнах в очите и видях сладката й усмивка, разбрах, че е вярно. Това беше Джени Галахър. Играехме заедно като деца. Спомням си, че почина от ревматична треска, когато беше на осем години.

– Как е възможно да си тук? Мислех, че си мъртва!

Тя ми каза ментално:

– Мъртва съм: Ти също си мъртва!

За миг бях шокирана. Тогава Джени ми напомни колко близки бяхме като деца и колко разстроена и гневна бях, когато тя умря. Дори помолих Бог да ме отведе на небето заедно с Джени.

– Когато бяхме деца, сключихме договор, спомняш ли си? Който стигне на небето първи ще посрещне другия! Ето ме!

Когато ми каза това, спомените нахлуха в ума ми, сякаш точно за това си бях мислила, и се изпълних с върховно чувство на радост и щастие. В този момент Джени ме покани да я последвам.

– Къде отиваме?

– Навън към мястото за посрещане.

Не разбирах защо.

– Но аз съм болна!

Тя се засмя.

– Това състояние съществува единствено в главата ти. Сега ти си дух и си съвсем добре.

– Още преди да се усетя, бях станала от леглото и по някакъв начин се носех към предната част на сградата, която приличаше на болница. Спомням си, че си помислих колко красиво съм облечена и Джени ми каза, че ме е облякла с мислите си.

– Тук всичко се върши с мисълта – обясни тя.

Последвах Джени навън в красив двор. Трудно ми е да опиша колко красиво беше всичко. Беше нещо повече от великолепен пролетен ден; беше съвършено. Всички се усмихваха и аз действително чувствах радостта, която изпитваше всеки. Децата играеха в градини, заобиколени от най-изящните фонтани.

Следващото, което видях, беше млада двойка, която стоеше в подножието на стълбите. Те ми се усмихваха. Отново ми се стори, че ги познавам, но те не изглеждаха така, както си ги спомнях. Бяха млади, съвършени и съвсем реални. Слизах по стълбите и колкото повече се приближавах, толкова по-ясно ги разпознавах. Това наистина бяха те – майка ми и баща ми, Гертруд и Джед!

– Не мога да повярвам, че сте вие – проплаках аз от щастие.

Майка ми и баща ми ме погалиха по главата.

– Всичко е наред, не плачи. Ще разбереш колко реално е всичко, веднага щом престанеш да мислиш със земния си ум и се приспособиш към духовната си същност.

– Защо сте толкова млади?

– Щом станеш дух – каза майка ми, – можеш да придобиеш вида и годините, в които се чувстваш най-добре. Избрахме тридесетгодишната си възраст, защото това беше много хубав период от живота ни.

Поговорихме още малко в градината. Чувствах се толкова добре. След това започнах да виждам други членове на семейството си. Там беше брат ми Барни, дядо и баба, леля ми и моят любимец, чичо Джим. Чичо Джим ме беше научил да яздя кон във фермата. Всички изглеждаха така изпълнени с живот. Непрекъснато ми повтаряха да се успокоя и да се наслаждавам на живота без здравословните проблеми и грижите, които бях имала на Земята.

Спомням си, че им казвах:

– Всичко изглежда истинско, толкова истинско.

Не след дълго майка ми ме отведе в своята къща, за да си почина. Това беше същата къща, в която бях живяла като малко момиченце. Дори кухненските пердета, които вятърът издуваше през предния прозорец, бяха същите. Тя ме отведе в стаята ми, в която имаше легло с табли. Беше същото, което баща ми беше направил за мен. Отпуснах глава на възглавницата и потънах в най-дълбокия и спокоен сън, който някога съм познала. Спомням си как точно преди да заспя си помислих, че сега наистина знам какво означава израза “добре дошла у дома”.

След два невероятни часа посланието на Моли завърши. За момент спрях, за да благодаря на духовните си водачи, и след това погледнах дъщеря й. Тя седеше безмълвно, а по лицето й се стичаха сълзи.

Промълви: “Това е тя, мама. В детството си тя е имала приятелка на име Джени. Разказвала ми е за нея. А родителите й наистина се казваха така. И обожаваше чичо Джим. Разказваше ми как я е учил да язди. Сега знам, че е истина. Миналата седмица сънувах мама в леглото с табли. Всъщност имам снимка, на която тя стои до това легло. Дядо го е направил за нея. Щастлива съм, че е добре и си е у дома.” Младата жена изтри сълзите си и ме прегърна в знак на благодарност.

 

КАКВО СТАВА С НАС СЛЕД СМЪРТТА?

Астралният свят

Светът, който описа майката на Моли, понякога е наричан “Лятната земя”. Този астрален свят в много отношения е също толкова плътен като физическата Земя, въпреки че неговата енергия е лека и ефирна. Когато индивидуалната душа осъществи прехода към астралното ниво на съществуване, тя навлиза в него с астралното си тяло. Подобно на етерното тяло, което се отделя в момента на смъртта, астралното тяло също е точно копие на физическото – с крака, ръце, пръсти и т.н. В него обаче няма болест или недостатък. Например всеки, който е сляп, глух, в инвалидна количка или има ужасна болест, която обезобразява тялото, няма да отнесе тези недъзи в духовния свят. Независимо дали е загубил ръка или крак при експлозия, или тялото е напълно унищожено при бедствие или война, духът пристига в съвършена форма. Тези недостатъци са единствено в резултат на физическото тяло във физическия свят. Те не съществуват в духовния свят или в духовното тяло.

Духовното тяло е цяло и съвършено и никога не може да бъде унищожено или наранено.

Въпреки че духовните ни тела пристигат в съвършено състояние, нашите личности, изградени от съвкупността на спомените, предразсъдъците, копнежите и усещанията, не се променят. Всъщност целият ни умствен и емоционален мироглед остава напълно неп­роменен. Всичко, което някога сме изживявали във физичния свят, е гравирано в душата ни. Това донякъде е ирония. На Земята отделяме толкова много време за добрия външен вид на тялото си и толкова малко за нещата, които наистина имат значение, като например подобряване на взаимоотношенията ни с околните и прямотата към самия себе си. След като умрем, всички грижи, които сме положили за телата си, се обезсмислят, защото те така или иначе изглеждат страхотно. Ние обаче все още сме изправени пред същите проблеми и несигурност, за които сме смятали, че ще изчезнат със смъртта.

Новодошлата душа се озовава на духовно ниво, изградено от съвкупност от черти на характера и разнообразни земни преживявания, които е натрупала преди смъртта. С други думи, душата гравитира около съществуване, което отразява нейните интереси. Душите със сходни интереси се събират на общи духовни нива.

Земни илюзии

Едно от първите прозрения, които осеняват духа при навлизането в астралния свят, е отсъствието на време.

В духовния свят няма време.

Ала тъй като духът скоро е пристигнал от един свят на часовници и календари, споменът за времето оказва силно влияние върху мисловните му процеси и естествената му склонност е да се запита кой ден е днес. Той би могъл да си помисли, че е напуснал физическото тяло преди миг, а действителното земно време да е три дни. Осъзнаването на това несъответствие убеждава духа, че вече не е обвързан от ограниченията на физическия свят. В духовните сфери духовете могат да бъдат на няколко места едновременно и средството за придвижване е мисълта. Духовете нямат нужда да говорят, защото могат да разчитат мислите си. Както вече казах, всички ситуации се създават от мислите ни и това важи дори в отвъдния живот.

На Земята членовете на семейството смятат, че техните близки в отвъдното са посветени в целия план на сътворението, и очакват от тях да им разкрият всички небесни тайни. Често ме питат: “Защо не може духът да отговори на всичките ми въпроси?” Или: “Ако ме обича, тя със сигурност би ми помогнала.” Истината е, че духовете ни обичат достатъчно, за да не ни поднесат отговорите. Те знаят, че за да израсне и напредне обичаният от тях човек, той трябва да премине през преживяванията без никакви парапсихични подсказвания. Духовете не биха препятствали духовния ни растеж като ни дадат отговори, които биха ни лишили от необходимостта да разберем оп­ределени ситуации. Ние трябва да изживеем битието си, за да придобием мъдрост и да се извисим.

Въпреки че новодошлият дух придобива по-силно осъзнаване и разширено съзнание, неговото познание е ограничено до духовното ниво, на което се намира той. Най-значимото прозрение, до което ще стигне с разширяването на неговото съзнание, е по-ясното осъзнаване на хармоничното му единство с всичко съществуващо. Духът разбира, че има общ знаменател, който го обединява с всеки друг израз на живота. Съставката, която прави всички неща възможни, е непоклатимият и вечен елемент любов.

Време за размисъл

Заедно с това възприемане на единството духът осъзнава цялостната си душевна структура. Той добре познава пълната история на всичките си животи. Идва момент, в които духът започва да преценява и да изследва всяко преживяване, момент и мигновение от живота, който е напуснал неотдавна. Той проучва всяка мисъл, чувство и действие и определя кое е допринесло и кое е ощетило душевното му израстване. С други думи, прави сравнителен анализ. Преценява доколко е изпълнил първоначалния план на душата.

В този процес на преоценка душата би могла да осъзнае, че за да извлече възможно най-много мъдрост от определено преживяване, тя вероятно ще трябва да преживее отново подобни ситуации в бъдещите си съществувания на Земята. Това поставя началото на така нареченият кармичен процес, тоест пренасянето на преживявания от един живот към друг с цел постигане на духовно осъзнаване. Този процес не представлява наказание за извършването на нещо “грешно”. Това е просто духовна преоценка на опита. Ако душата вярва, че може да преиграе преживяването по-добре, тя ще се върне, за да го направи. Духовното същество отчита своето безсмъртие; то знае, че е отговорно за всички условия, които е създало в миналото и които ще създали за в бъдеше.

КАКВО СТАВА С НАС СЛЕД СМЪРТТА?
Светът, който създавате

Съществува възглед, според който небесата са изпълнени с крилати ангели, които свирят на арфи и се носят върху облаците. Това е просто мит. Домът на духа в духовния свят е точно отражение на неговите житейски постижения и/или прегрешения по време на пребиваването му на Земята. След като се е приспособила към своя нов свят, новодошлата душа често бива приветствана от своя духовен учител, който я отвежда на нещо като пътешествие, за да й покаже различните нива и проявления на духовния живот. Това пътуване показва на духа степента на издигане на съзнанието на душата, както и начините за постигане на по-високо равнище на духовен растеж. Има толкова духовни нива, колкото и нагласи. Многократно съм казвал на хората по време на лекциите си: „Вие сте отговорни за създаването на собствения си рай или ад, основан на вашите мисли, думи и дела.” Заобикалящата ви среда всъщност се крие у самите вас. Обикновените хора, които се опитват да водят порядъчен живот на Земята, като уважават ближния и проявяват любовта си винаги, когато могат, не трябва да се боят за отвъдния си живот. Те ще гравитират на прекрасно ниво на безкраен покой, радост и любов. На базата на многобройните послания, които съм предал, нека видим как би могла да изглежда средата на средностатистическия добродушен човек, след като той премине в духовно състояние.

Първото, което бихте забелязали, щом започнете да се оглеждате, е невероятна красота. Бихте открили блестящи, поддържани градини, които се простират докъдето ви стига погледът. Всяко цвете е експлозия от искрящи цветове. Живите окраски в духовния свят се простират отвъд нашия природен, земен спектър. Всичко в тази среда е буквално “осветено” и кристално ясно. Светлината в този свят не идва от някое слънце или звезда; тя е позната като Астралната светлина. Този блясък променя цветовете така, че да съответстват на конкретния тип среда. Тъй като всички неща са хармонично свързани, можете да разглеждате тази искряща луминесценция като отражение на светлината, грееща у всеки дух.

Следващото, което бихте забелязали, е ароматът. Разредената атмосфера, заедно със сладкия, цветен парфюм на всеки цвят създават ангелско ухание. Духовете толкова често споделят, че мигновено придобиват повишена чувствителност към изключително сладкия мирис на околната среда. Вечното ухание и красота на този небесен простор не могат да се опишат с думи. Това е съвършен свят, изпълнен с развълнувани изумрудени поляни и величествени гори. Тези разкошни дървета не се нуждаят от грижи или подрязване; няма падащи листа. Всичко е така живо и хармонично. Този къс от небесата е място, където няма нищо неподредено и където всичко е в синхрон.

Освен красотата, там съществуват школи на познанието, настанени в необикновени сгради, които са построени от материал, непознат за земните ни умове. Всъщност сградите изглеждат някак прозрачни, опалесцентни. Вероятно оттам произлиза терминът перлени порти.

В тези огромни сгради може да бъде открит всеки вид образование и обучение – изкуства, музика, езици, философия, науки или театър. Всяка зала за обучение притежава собствена мисловна атмосфера. Това мисловно обкръжение се създава от чувствата на хората, които са се посветили на своите интереси, и от любовта на архитекта, използвал уменията си, за да проектира сградата. Всеки усеща предназначението на сградата и представите на онзи, който я е създал.

КАКВО СТАВА С НАС СЛЕД СМЪРТТА?

КАКВО СТАВА С ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА?
Създаването на вашия дом

Вие дори ще имате шанса да създадете свой собствен дом на астрално ниво. Вероятно ще пожелаете да имате малка къща някъде в провинцията със собствена градина, край която тече пенливо поточе. Това е възможно. Ще можете да родите идеята за вашия дом и да го създадете със собствените си мисли, а можете и да се обърнете към архитект, който да ви помогне с проекта. Обикновено духовете построяват точни копия на своите земни жилища, защото се чувстват по-удобно в позната среда. Но ако духът избере да живее в разкошно имение, той трябва да има съзнанието, което да го създаде. Ако на Земята е имал ниска самооценка и нагласа “горкия аз”, съвсем невероятно е той да построи палат в небесата. Или ако духът не чувства, че иска голяма къща, въпреки че е имал такава на Земята, той може да създаде нещо, което напълно отговаря на вкуса му, като например горска колиба. Всичко, което се създава, е отражение и проявление на конкретната природа на душата.

Изживяване на вашите желания

Когато навлизаме в астралния свят, нашите най-дълбоки емоции и желания и най-силните ни предпочитания идват с нас. Тези качества продължават да бъдат важна част от нас, защото още не сме ги изживели напълно. Така в духовната си форма ние най-сетне получаваме възможността да изразим и изживеем всичките си мечти и копнежи.

Да предположим например, че винаги сте искали да рисувате, но не сте умеели. Вероятно винаги сте искали да моделирате дрехи или да сте велик готвач. Тук е възможно да осъществите тези свои желания. Всичко се създава посредством мисълта и духът трябва единствено да се научи как да вдъхва живот на мислите си и мечтата ще се реализира.

В духовна форма вие ще сте в състояние да осъществите желания, с които сте емоционално и сантиментално свързани. Колкото по-фиксирано е желанието, толкова по-дълго ще го задържите или толкова по-дълго време ще ви е необходимо, за да го реализирате. Веднъж по време на телевизионно предаване предадох послание за една млада дама от публиката. По време на сеанса се яви нейният баща и тя го запита какво прави. Той й отговори, че се забавлява страхотно на залаганията на конни състезания!

Водещият на предаването ми хвърли озадачен поглед и каза: „О, хайде стига, да не би да твърдите, че на небето има конни състезания?”

Отговорих му: “За този мъж това е раят. Той му се наслаждава.”

Водещият тръсна глава и вдигна вежди, сякаш искаше да каже “този човек е луд”.

Но момичето се обърна към мен и радостно заяви: “Това е татко! Той ходеше на хиподрума всяка събота.”

Виждате, че астралният свят е изграден от онова, което желаем, и онова, от което чувстваме, че имаме нужда. Тези желания се съдържат в нисшата част на личността ни; те не съставляват извисената страна на нашата същност. Веднъж осъзнал, че вече не се нуждае от подобно желание, духът лесно може да се откаже от него. Астралният свят е като болница; помага ни да се изцелим от земните си емоционални копнежи.

Освобождаване от старите навици

Не само нашите мечти и желания остават живи. Старите ни навици също се пренасят в духовния свят. Тъй като този конкретен духовен свят е в близост до земната атмосфера, нашите ментални и емоционални тела все още носят всички клопки на земния живот. Някои духове продължават да се нуждаят от своите навици и пристрастия. Често се случва например човек, който е пушел много в земния си живот, да продължи да го прави и в отвъдното. Освен цигари, духовете материализират алкохол, наркотици или любимите си храни. Много от навиците са толкова силни, че душата ще преминава през тях отново и отново, докато ги изживее напълно. Постепенно, когато душата проумее, че навикът забавя духовния й растеж, тя ще смъкне тежките окови на желанието и ще се издигне по-високо.

Времето, прекарано на многобройните нива на астралния свят, е различно за всеки дух. Заобиколен от творенията на собствените си желания и копнежи, духът ще остане там, докато го привличат тези енергии. Като се пречиства от тези наслоения по време на астралното си приспособяване, духът всъщност се приготвя за новите възможности, с които ще се срещне, когато се завърне на Земята по-късно.

Мрачната земя

Въпреки че би било невъзможно да се опишат подробно всички нива, които съществуват в астралния свят, достатъчно е да се каже, че някои не са така извисени. За да ви дам най-обща представа, смятам, че ще е полезно да опиша едно крайно състояние на астралното ниво, което се нарича ад. Тази нисша астрална територия не е място, изпълнено с красота и сладост. Това е по-скоро състояние, което съществува в следствие на мислите, думите и действията на онези, които са причинявали болки и страдания на Земята. Всички ще пожънем каквото сме посели. Никой не прави изключение. Така духът, който е живял земен живот, изпълнен с несправедливост, жестокост и омраза, може да се озове там.

Тази нисша зона вибрира с много по-ниска честота от по-висшите сфери. Тук светлината е мъждива и отслабва почти до сумрак. Атмосферата напомня сцена от Дикенсов роман. Витае остра и неприятна миризма. Сенките се мятат от място на място в нещо като безспирен танц на терзанието. Няма сигурно убежище за измъчващата се душа, която се опитва да избяга от собствената си първичност. Астралното тяло на духа в по-нисшите зони не е същото, както в небесните сфери. Понякога то е безформено или недъгаво и изглежда опустошено и жалко. Жилищата на това ниво не са изградени от мрамор и камък, а от снопове гнили клони.

Духовете в този мрачен свят носят мисловни нагласи, изпълнени с омраза, злоба и потребност от властване над околните; те са управлявани от най-нисшите елементи на физическия свят. Жителите му са убийци, изнасилвачи, крадци, измамници, мошеници, терористи и всички, които са наранявали други човешки същества. Често мислим за този тип хора като за изгубени души и в известен смисъл те са точно такива, защото се лутат безцелно и като хищници се дебнат един друг. Душата остава в тази мрачна дупка, докато не изживее всичките си низши желания. Едва когато постигне духовна осъзнатост, тя може да премине в по-висши сфери на астралния план. Когато такава покварена душа допусне и най-малката грешка, незабавно се появява нейният духовен водач, който й помага. Никой никога не е истински изгубен, защото енергията на Божията сила живее във всяка душа.

Духовете живеят и в много други зловещи места. Те може да не са така физически отблъскващи като това, което описах току-що, но въпреки това са мрачни. Подобно на ада, тези територии са изградени от негативните мисловни нагласи и мрака на духовното невежество.

Подобното привлича подобното

Индивидуалният ум прилича на магнит, който привлича себеподобните, и този универсален закон за сходството остава вашия компас в отвъдния живот. Убежденията и начинът на мислене, от които не можете да се откажете, са част от живота ви и в астралния свят!

Тук, на Земята, вие буквално сте захвърлени сред хора с различни идеали, ценностни системи и социален, расов и етнически произход. Щом напуснете земното съществуване, вие ще се окажете на място, където всички мислят, действат и живеят като вас. Тоест, ще се озовете на едно и също ниво с духове, които имат същата ценностна система. Например учени, математици, теоретици и философи могат да бъдат на сходно ментално ниво, защото това е тяхната реалност. Ако човек има особено силни религиозни убеждения, той наистина ще се озове на място, където умове с подобен начин на мислене ще възприемат съществуването по подобен начин. Подобните умове ще гравитират заедно. Вероятно за повечето хора това е раят.

Още по-важен е фактът, че този универсален закон на сходството ни обединява с близките ни, които са починали преди нас. Ние сме били със същите души многократно и ще бъдем с тях още много пъти. Докато осъществяваме нашия преход, те ще ни очакват, за да ни хванат за ръка и да ни покажат безкрайните възможности на живота в света на духа.

За някои индивиди животът в астралния свят е кратък, докато за други, в зависимост от тяхната обвързаност с физически пориви, той е много по-дълъг. Когато духът е готов да се издигне, той в известен смисъл умира отново и се отправя към нов духовен дом, който някои наричат “рай”.

докосване до небесата 4 глава смъртта- пътят към къщи

4

СМЪРТТА – ПЪТЯТ КЪМ КЪЩИ

 

Изпратих душата си през Незримото,

за да се върне с послание от Отвъдния живот.

И бавно душата ми се завърна при мен

и отговори: “Аз самата съм и ада, и рая.”

Омар Хайям Рубайя

“Какво точно се случва в момента на смъртта?” Това е въпросът, който ми е бил задаван най-често през многобройните години на работата ми като медиум. За съжаление, не мога да дам еднозначен отговор, защото изживяването на смъртта е така индивидуално, както изживяването на живота. И въпреки че духовете многократно са се опитвали да задоволят любопитството на задаващите този въпрос, обяснението на смъртта е далеч отвъд ограничения запас от думи и интелигентност на човека. Как можем да разберем нещо, което е извън човешкото възприятие? Дори най-добрият медиум може само да се надява да опише с пълна точност всички чувства, които духът иска да сподели във връзка с процеса на смъртта. Човешката нагласа на предварително установени системи на религиозни убеждения и обществено отношение към смъртта блокират всяко осъзнаване, което би могло да се доближи до истинското разбиране. Смъртта винаги е била най-великата мистерия. Можем само да си представяме, да четем, да се молим и теоретизираме по отношение на онова, което наистина се случва, но никога няма да узнаем какво всъщност представлява то, докато самите ние не го изживеем.

Пишейки тази глава, си спомням за сеансите, провеждани през годините, и възстановявам специфични детайли, свързани със стотиците духове на починали хора. Ще споделя с вас именно съвкупността от тези прозрения, заедно с информацията, която съм получил от множество трудове, книги и материали по темата от цял свят. Това е най-искреното и обективно изследвате на смъртта, което бих могъл да ви предложа.

Страхът от смъртта

Защо хората се страхуват толкова много от смъртта? Отговорът е прост. Това е непознато преживяване. Повечето от нас не обичат да говорят за смъртта, камо ли за перспективата, че един ден ще сме мъртви. Досега малцина са отделяли време за изследване на този процес. В последните години обаче много хора преминаха през онова, което наричаме “преживявания, близки до смъртта”, и споделиха впечатленията си. Вече са издадени много добри книги по темата, в частност Живот след живота на д-р Реймънд Муди. Детайлите на описваните в тези книги преживявания, близки до смъртта, като преминаването през тунел, срещата с любим човек или духовно същество и съзирането на ярка светлина, силно наподобяват картината, описвана от духовете, с които съм се свързвал в сеансите си. Като цяло чувството, споделяно от всички по време на преживяванията близки до смъртта, е покой и осъзнаване, че смъртта не е “краят”. Смъртта е още един от естествените процеси на живота. Започваме да умираме от момента, в който се родим, и продължаваме да умираме с всеки изминал ден. На физическо ниво клетките дегенерират, умират и се подменят, но това не ни притеснява. Както споменах в Глава 3, “умираме” всяка нощ, щом заспим. Това е моментът, в който съзнанието ни напуска физическото тяло и пътува в астралния свят. Когато на следващата сутрин се завърнем в телата си, ние се завръщаме със спомените от своите срещи и пътешествия под формата на сънища. Може и да не разбираме сънищата си или онова, което се разкрива, когато спим, но това няма значение. Животът се случва в една или друга форма, независимо дали го разбираме, или не.

Така, какво се случва, когато умираме? Най-важното прозрение, споделено от онези, които са умирали, гласи:

В момента на смъртта осъзнаваме, че сме нещо повече от физически тела.

Починалите същества незабавно усещат, че тяхната физическа същност е съвсем нищожен компонент от това, което представляват те, и че са част от всичко съществуващо. В този момент духовете разбират в пълна степен свята същност на фин детайл от вселенската мозайка. Те започват да се свързват с цялостната картина и разногласията и разделението с останалите същества стават излишни. Те виждат Бог във всичко.

Много духове споделят чрез мен, че самата смърт е лесна, но не и умирането. Всеки, който има ужасяваща болест, като рак или СПИН, може да изживее големи страдания, докато смъртта разяжда различни органи от физическото тяло. Бавно прана, или дъхът на живота, се изцежда от тялото. Това може да е доста болезнено. Но с идването на смъртта вече няма болка или дискомфорт. Болката е физическо състояние, присъщо на физическото тяло. Споменът за това състояние може да се задържи в менталното тяло на духа, но единствено като спомен; усещането си е отишло. То вече няма да оказва влияние върху здравето и състоянието на духа.

Процесът

Както всички знаем, има различни начини да умреш или, по-точно, има различни начини да напуснеш физическото тяло. Но независимо как се осъществява преходът, човек минава през определени физиологични и химични промени. В момента на смъртта духовното тяло незабавно се обгръща от етерен щит или от своя двойник на тялото. Духът остава в това състояние за кратко, преди да се отърси и от етерния двойник. Отстраняването на етерното тяло става в момента, в който духът действително напуска физическото тяло. Щом се махне етерното тяло, на преден план излиза астралното тяло. Независимо от начина на смъртта, този процес винаги е един и същи.

Духовете винаги описват колко естествено са се чувствали в момента на смъртта и как в някои случаи дори не са разбрали, че са умрели. Спомням си сеанс с майка и дъщеря. По това време майката беше безнадеждно болна от рак. Дъщерята искаше майка й да бъде уверена, че смъртта й няма да бъде болезнена. Сеансът беше много успешен. Майката се свърза с няколко духа, включително с втория си съпруг, който й каза: “Не се безпокой. Когато моментът дойде, това ще ти се струва съвсем естествено.” Майката почина след три седмици, докато спеше. След няколко месеца дъщерята дойде за още един сеанс. Майката се свърза с нея и изрази благодарността си към двама ни за това, че сме й помогнали да разбере какво представлява смъртта. Тя каза: “Беше точно такава, каквато я описваха всички – много лесна и спокойна.”

Тук описах общата идея; сега обаче ще проследя процеса стъпка по стъпка.

Естествена смърт

Хора, които умират поради естествени причини или от болест, при която са наясно с предстоящата смърт, имат типични преходи. Няколко дни преди смъртта съзнанието им започва бавно да се разширява или усилва. Те изживяват нещо като “възбуда” на сетивата, особено на слуха и зрението. Мнозина са разказвали за преминаването си през “ретроспекции”, при които ясно виждат и чувстват всяка ситуация от живота си. По време на ретроспекциите те са в състояние ясно да осъзнаят причината за всяко житейско преживяване. На този етап в прегледа на живота духовната част в човека извършва някакъв вид само-оценка. Под оценка нямам предвид избора между рая и ада. По-скоро духовете осъзнават своите действия в дълбочина и нараства чувствителността им по отношение на справедливото или несправедливото отношение към околните. Те незабавно разпознават “правилното” поведение, което са можели да имат. В добрия случай виждат и доброто, което са направили. Този преглед на живота протича в рамките на секунди и остава като сложна част от духовната тъкан на индивида.

Често приблизително по това време умиращите индивиди възприемат отдавна починали роднини или близки приятели, които може би стоят край леглото им. Тези духовни същества може да са там, за да бдят над тях или за да ги призоват. В много случаи умиращият внезапно се обръща към починал член на семейството или описва сцена. Когато Томас Едисон бил в кома и близо до смъртта, той се пробудил в миг, вдигнал поглед и заявил: “Там е много красиво.”

Точно преди края умиращият може да почувства силно намаляване или изчезване на болката в тялото. Той може бавно да изпадне в кома или да остане в съзнание до “последния си час”. Ако е в съзнание може да забележи чувство на “студ” в крайниците си докато кръвообращението се забавя и енергията на Божията сила започва да си отива от тялото. С продължаването на оттеглянето й човекът може да почувства “леки тръпки” или “изтръпване”. Това усещане се дължи на ефирните нишки, чиято връзка с физическото тяло започва да се разхлабва в подготовка за раздяла с двойника на тялото. В момента на смъртта дишането спира и душата напуска тялото. На този етап “сребърната нишка”, ефирната връзка, която подхранва духа при пребиваването му във физическо то тяло, се прекъсва. Най сетне духът е свободен!

Самоубийство

При самоубийството духът не може да бъде на ранен. Всеки, който принуди духа си да напусне тялото преждевременно, ще открие, че макар да може да унищожи тялото, не е в състояние да унищожи душата. Духовната същност остава жива! Такова същество не само продължава да живее, но и “проблемите”, които са го подтикнали към това, остават част от неговата ментална и емоционална нагласа.

Щом духът осъзнае какво е направил, той обикновено се изпълва с чувство на разкаяние и потиснатост. Мисля, че много от тези терзаещи се души са ментално и/или емоционално болни. Ако човек е душевно болен, докато е на Земята, той ще има нужда от много състрадание и разбиране в духовния свят. Същото важи и за човек, пристрастен към алкохола или наркотиците. Степента на потребност от любов и разбиране е различна за всяка ситуация. Често пристрастените души се нуждаят от грижи, защото отнасят своята пристрастеност в отвъдното. Нека кажем, че ако тази душа пожелае, духовните учители и лечители са готови по всякакъв начин да се погрижат за нейния покой и добруване.

За щастие, молитвите и любящите мисли за тези души от страна на семейството и приятелите на Земята помагат за промяна на ауричната атмосфера на депресия и терзание в такава на изцеляване и любов. Затова е толкова важно да се молим за онези, които са починали. Постепенно те ще осъзнаят своята висша духовна природа и ще започнат да търсят изход от положението си. От другата страна на живота има мнозина, чиято единствена задача е да помагат на тези впримчени жертви и да ги придружават с любов към териториите, където те ще могат да облекчат душевните си терзания. Тези духове трябва да научат преди всичко как да простят на самите себе си.

Внезапна или неочаквана смърт

При смърт поради нещастен случай, насилие, природно бедствие и други подобни причини духът е тласнат извън тялото така бързо, че едва разбира какво се е случило. Той не изпитва физическа болка при този вид смърт. При всички случаи, с които съм се занимавал, никой дух не е разказал, че е изпитал болка, докато е изхвърчавал през предното стъкло при автомобилната катастрофа, или е почувствал сблъсъка със срутващата се стена при земетресението. Считам, че при този вид смърт духът буквално е “избит” толкова бързо, че няма време да регистрира дискомфорт или болка. Докато осъзнае положението си, той вече е напуснал физическото тяло.

В зависимост от конкретния преход индивидът може да загуби съзнание или спонтанно да осъзнае, че е извън тялото си и наблюдава отгоре безжизнената си форма. Той все още се чувства жив и смята, че е физическо същество, докато не го връхлети прозрението, че не е. Духовете често са споделяли с мен, че напразно са се опитвали да разговарят с хората около тях и са се разстроили, когато никой не им е отговорил. Въпреки че не можем да чуем мъртвите, те в пълна степен могат да чуят онова, което казваме или мислим.

Точно след смъртта обикновено се появява починал член на семейството или духовен водач, който приветства мъртвия и му помага в приспособяването към непознатите условия на духовния свят. В случай на внезапна или насилствена смърт обаче е възможно мъртвият да има нужда от известно време, за да приеме положението.

Групова смърт

Когато група хора умират заедно при трагедии като бомбардировки, самолетни катастрофи или природни бедствия, те си отиват като група души. Те реализират онова, което се определя като групова карма. С други думи, на духовно ниво хората решават да умрат заедно, за да изкупят кармичния си дълг. Помнете, че говоря за духовните измерения на подобни ситуации. Като хора всички ние споделяме болката от подобна трагична гибел. В Глава 7 разглеждам въпроса как можем да вземем този тип духовни решения, преди да се преродим. Засега се опитайте да разберете, че всички подобни трагедии са част от духовната ни съдба на Земята.

Когато смъртта е внезапна и неочаквана, индивидите обикновено са в безсъзнание и са изтласкани от физическото тяло в следствие на външно въздействие. При такива събития няма болка. Духът си отива, преди физическото тяло да е в състояние да почувства каквото и да било. Моля да ми повярвате, че при тези ситуации никой не чувства болка в момента на смъртта.

Тъй като този тип смърт представлява шок и хората не са подготвени за прехода, техните духове могат да останат на мястото на събитието и да се лутат в опити да си изяснят какво се е случило с тях. Някои може да се събудят в нещо като болнична обстановка. Други може да решат, че са оцелели от бедствието и все още са живи. В трагедии с такива мащаби индивидуалните души обикновено се нуждаят от помощ и утеха за духовното си приспособяване към отвъдния живот.

Щом душите осъзнаят обстоятелствата и започнат да задават въпроси за положението си, се появяват духовните водачи или членове на семействата им. събират ги и ги повеждат към нещо като място за посрещане. В този сборен пункт водачи, специализирани в конкретния тип травма, помагат на новодошлите и изтерзани души и им обясняват смисъла на ситуацията. Някои духове напълно осъзнават факта на смъртта си и осъществяват прехода лесно, докато други се нуждаят от допълнителна помощ. Духовните същества, които се занимават с психологически и проблемни ситуации, помагат на последните да приемат новото си духовно съществуване. Обикновено проблемите се разрешават, когато починали членове на семейството или приятели се свържат с новодошлия дух. Спомените за любовта помагат за освобождаване на съзнанието на духа от мисълта за трагичното събитие.

Свързани със Земята същества

Веднъж отърсил се от физическия си носител, духът се настанява в етерния му аналог. В това състояние той незабавно изпитва чувство на покой и свобода. Има също силното усещане за бодрост и лекота, защото теглото и гравитацията на физическото тяло вече не съществуват. Духът остава в своя сив, блед етерен двойник за много кратко време, вероятно мигове, преди етерната обвивка да се махне и той да премине към астралната си форма. В известен смисъл може да се каже, че етерната обвивка е мост от физическото към астралното. В повечето случаи този преход е плавен.

Когато обаче духът е много близък със семейството си и не е готов да приеме факта на смъртта, земните връзки се превръщат във вид капан. В подобна ситуация духът ще остане много близо до трупа си. Често ще прави напразни опити да общува с членове на семейството си. Обичайно за този вид духове е да присъстват на погребението си. Много често това помага на духа да разбере, че вече не е част от физическото съществуване. Тогава той е готов да потегли към духовния си дом. Понякога обаче духът се “запъва” и остава, както се казва, “свързан със Земята”. Обикновено системата от вярвания в живота на хората ги “свързва със Земята” след смъртта. Нека обясня какво имам предвид под система от вярвания.

Имало едно време човек на име Бил, който живял на планетата Земя. Той бил агностик[1], нямал религиозни или духовни вярвания. Бил убеден само в онова, което изживявал. Нагласата му била: “Когато умираш, умираш. Няма нищо повече.” През живота си Бил имал само две грижи: себе си и притежанията си. Основната му цел в живота била да събере колкото е възможно повече пари и притежания, дори посредством експлоатация или причиняване на вреда на другите.

Един ден Бил умрял и се събудил в отвъдното. Той бързо разбрал, че всъщност не е “мъртъв”, а просто е в друга, по-лека форма. Все още обаче имал земната си, материалистична нагласа. С огромно нетърпение той се опитвал да се добере до притежанията си, за да открие, че това е невъзможно. Той не разбирал, че ефирната, сива, гъста мъгла, в която е потопен, е само сянка от някогашния му физически свят. Неосъзнаващ и неподготвен, Бил продължил да се скита по Земята като призрак, посещавал къщата си и правел опити да общува със семейството си. Това “междинно” състояние можело да продължи няколко часа, месеци или дори години в зависимост от желанието на Бил да остави физическото зад себе си и да се пренесе в астралния или по-висшите светове. За щастие, на никого от нас няма да се наложи да преминава през същата обвързаност като Бил, стига да запазим някакъв вид висша духовна осъзнатост.

Преди няколко години получих познания за свързаните със Земята същества от първа ръка чрез един мой приятел. Майк беше университетски преподавател по история на света. Той беше толкова рационален, че не можеше да бъде убеден в съществуването на духовния свят. Майк знаеше с какво се занимавам и дори присъстваше на някои от сеансите, но не вярваше в нищо от това. Дори когато му предадох послания от няколко негови покойни роднини, той не ги намери за особено достоверни. Сега, когато поглеждам назад, разбирам, че е идвал на сеансите, само за да не спори с мен. Известно време след като се бяхме сприятелили, му бе поставена диагноза за неизлечима болест и той падна духом. Непрекъснато го уверявах, че животът не свършва, но нищо от онова, което му говорех, не можеше да го успокои. С времето той стана мрачен и затворен в себе си.

Скоро след поставянето на диагнозата Майк почина. Два дена след това той ме посети от отвъдното. Живо си спомням този момент. Беше рано сутринта и внезапно се събудих от появяването на двуметрово етерно тяло, което искреше в долния край на леглото ми. Не мога да забравя колко реално изглеждаше Майк; виждах дори русата му коса. Той се втренчи в мен и след това ме попита телепатично: “Мъртъв ли съм?“ В отговор му изпратих мисълта си „Да, Майк, мъртъв си“. Той отвърна: „Благодаря“. След тези думи изчезна. Веднага след това възприех присъствието на африканка, облечена в невероятна племенна роба. Инстинктивно разбрах, че тя е един от духовните водачи на Майк. Чух я да казва: „Благодаря ти. Трябваше да го чуе от някой, когото познава.“ След това и тя изчезна в ефира.

Тъжното е, че светът е пълен със свързани със Земята същества. Някои като Майк веднага разбират, че са „заседнали“ и бързо се пренасят в духовния свят. Други нямат този късмет. Те се скитат из „физическото ниво“ и „преследват“ живите, като въздействат на онези от тях, които са с по-слаба психика. Те са „уловени в капан“ между света на плътта и света на духа. За съжаление, нашите ограничения и закостенели системи на вярвания не умират, като напуснем физическото тяло. Напротив, тези убеждения се доказват в отвъдното.

Свързване със Земята може да възникне и когато лицето е починало от насилствена смърт. Тук духът отново е объркан, защото е неподготвен и не осъзнава какво се е случило. В много подобни случаи духът продължава да прави онова, което е правил на Земята, докато не осъзнае, че тялото е мъртво и той е преминал в отвъдното. Духовете често се гневят на такава ненавременна смърт, някои дори търсят отмъщение. За щастие, има духовни същества, чиято задача е да помагат на тези изгубени духове да се принесат към по-висшия израз на живота.

Преходът от физическия към духовния свят е естествен и безболезнен. Нашата култура обаче е наситила това събитие с огромен страх и хората не са добре подготвени за него. Това води до свързване на духовете със Земята, защото когато се озоват отвъд, те не знаят къде се намират. Затова е толкова важно да разберем явлението смърт – за да бъде всеки преход лесен, плавен и цялостен. Трябва само да проумеем, че смъртта е праг към вечния живот и че след нея предстои още.

докосване до небесата 3 глава опознайте себе си

3

ОПОЗНАЙТЕ СЕБЕ СИ

На онова у вас, което е над времето, осъзнава вечността на битието и знае, че вашето вчера е само днешният ви спомен, вашето утре -днешната мечта. И онова, което пее или е в съзерцание у вас, още витае в оня първи миг, разпръснал звездите из пространството.

Джубран Халил Джубран Пророкът

Какво всъщност знаем за себе си? Естествено, физическите ни тела се възприемат лесно, а освен това сме добре запознати със сферата на ума и мисълта, които изследвахме в предишната глава. Отвъд тази сфера лежи един аспект на нашето съществуване, който е по-загадъчен – нашата духовна природа. На този етап от нашето пътуване е важно да държим отворена вратата за всичките си усещания, включително интуицията или вътрешния ни компас.

Най-напред бих искал да ви запозная с част от езика на земята на духовете, разнообразните “тела на човека”, които ви превръщат в уникални личности. Тези тела са невидими пластове от спектъра на душата и се съдържат в “аурата”. Аурата може да бъде разглеждана като отпечатък от нашата духовна, емоционална, ментална и физическа енергия и преживявания. Това вероятно е най-прякото външно проявление на душата, което може да бъде наблюдавано.

Аурата

Спомням си, че когато бях малко дете, вероятно на шест или седем години, казах на майка ми, че виждам светлини около хората. Тя само ми се усмихна и безгрижно продължи работата си. Не знаех какво представляват тези светлини и затова смятах, че всеки може да ги види. Те бяха най-различни цветове: сини, розови, зелени, жълти, червени и т.н. Спомням си, че обичах да пазарувам с майка ми в точно определена бакалия, защото около човека зад щанда грееха светлини с чудни цветове. Стоях и гледах прекрасната дъга от синьо, смесено с виолетово и розово, която го обгръщаше. Спомням си, че имаше широка усмивка и непрекъснато разказваше вицове на клиентите. Предполагам, че мъжът със светлините се е запечатал в съзнанието ми, защото винаги ми подаваше близалка, преди да си тръгнем от магазина.

Имах подобни преживявания с роднини и семейни приятели, които идваха на гости. Наблюдавах цветовете и светлините около всеки и казвах нещо като: “Онзи мъж е зелен” или “Около онази дама има много кафяви светлини”. Никой не обръщаше особено внимание на коментарите на едно малко момче и казваха най-много: “Толкова си миличък” или “Не е ли сладък.” Забелязах също, че жената с кафявите светлини не се усмихваше много. По-късно майка ми сподели с мен: “Жената с кафявите светлини е много болна.“ Повечето хора обаче бяха нежни и любящи; те често ме прегръщаха и целуваха. Около тях виждах розови светлини.

Докато растях, способността ми да виждам светлини около хората бавно изчезваше и се появяваше само на моменти. Но има един случай, който никога няма да забравя. Бях на около осем години и с няколко приятели решихме да отидем до местния деликатесен магазин, за да си купим обяд. Тръгвах си последен и докато излизах през вратата, един висок мъж не ме забеляза и се блъсна в мен. Погледнах нагоре, а той се втренчи надолу към мен; очите му ме пронизаха така, както лазер преминава през тухлена стена. Внезапно съзрях мъглив черно-сив облак около главата и пред гърдите му. След три дена отново видях същия мъж, този път във вестника. Полицията го беше арестувала за ограбването на деликатесния магазин! Тази новина доста ме поуплаши. Въпреки това разбрах значението на тази светлина много по-късно.

Аурата е съставена от пластове енергия. Когато бях малко момче, обикновено всяка зимна нощ се молех за сняг, защото това обикновено означаваше ден, изпълнен с игри. Всяка сутрин, щом се събудех, тичах към прозореца, за да видя дали молитвите ми са се сбъднали. Когато това ставаше, нямах търпение да изляза навън. Но най-напред майка ми се заемаше с дългия и усилен процес на увиването ми в пластове дрехи. Първо обличах тениска, после риза с дълъг ръкав, топъл пуловер и накрая палто. Пластовете от дрехи имаха предназначението да ме предпазват от студа. По същия начин пластовете на аурата имат определено предназначение, което изпълняват като записват нашите преживявания, чувства, мисли и желания.

Идеята за аурата, или жизнената енергия, която се излъчва от тялото и го обгръща, не е нова. Един от първите западни учени, който я наблюдава и пише за нея, е алхимикът и лечителят от XVI в., познат като Парацелз. Той говори за нашето енергийно поле като за “огнено кълбо”. През XVIII в. австрийският лекар Франц Месмер определя животинския магнетизъм като електромагнитна енергия, която обгръща човешкото тяло. Той вярва, че тази електромагнитна енергия има удивителен ефект върху физическото здраве и може да бъде предавана от един човек на друг. През същия век лондонският лекар д-р Уолтър Дж. Килнър изобретява машина, направена от дицианин (боя от въглищен катран), която се използва за да наблюдава на ултравиолетовата светлина. Със своята маши Килнър забелязва светлина около човешкото тяло. Постепенно той стига до извода, че с проучването тази светлина може да се постави диагноза на физическите болести на човека. През 1911 г. изследването на д-р Килнър е публикувано в книга, озаглавена Човешката аура. През 1939 г. един руски електротехник Семьон Давидович Кирлиян, създава техника на фотографиране, при която се използва неекспониран филм за фотографиране на конкретен предмет. При проявяването на филма около обекта се появяват различни “ореоли”. Тази процедура, позната като Кирлиянова фотография, се използва и днес, но обикновено се свързва с парапсихичните явления, защото учените все още не са изяснили как или защо се появяват тези “ореоли” или “аури”. Има нещо важно, което трябва да запомним за тази фотографска техника. Тъй като аурата непрекъснато се променя в зависимост от емоционалното, менталното, физическото или духовно състояние на личността, фотографът може да улови само аурата за конкретния момент.

Собствената ми способност да възприемам аурите остана в латентно състояние до двадесетгодишна ми възраст. Именно по това време на живота ми започнах да медитирам и да развивам вътрешно осъзнаване, както и връзка с чувствата и преживяванията на околните. След години на упражнения способността ми да възприемам аурите нарасна невероятно. Днес тази способност продължава да играе съществена роля в работата, с която се занимавам.

Когато провеждам демонстрации, обикновено виждам широка гама от цветове и светлини. Оцветяването и интензитета на светлините се различават при всеки индивид и варират за различните части на тялото. Ако забележа ярка червена светлина около врата или лявото рамо на някого, знам, че този човек страда от главоболие или болки във врата. Ако видя съсредоточаване на тъмно и наситено сиво или кафяво около стомаха, обикновено питам дали има проблеми в тази област и най-често отговорът е положителен. През годините на проучвания и наблюдения съм научил, че аурата е много точна проекция или огледало на различните състояния на човешкото здраве.

Но вашата аура отразява много повече от физическото ви състояние. Всъщност тя се състои от различни нива на съзнание, които изграждат вашето съществувание. Тя е проявление на изначалната ви природа, указание за вашия потенциал, както и запис на вашите преживявания. До достигането на зряла възраст аурата ви е преминала през години на емоционални, ментални, духовни и физически преживявания. Всички ваши способности, желания, вкусове, чувства на успех и провал, необикновени случки, тъжни или нещастни моменти са оформили аурата ви.

Размерът и формата на аурата зависят също от много други фактори. Обикновено тя има овална форма и се простира приблизително от тридесет до четиридесет и пет сантиметра извън физическото тяло. Ако някой е общителен и експанзивен по природа, неговата аура ще е с по-голям размер. Например, когато човек говори пред голяма група от хора и се опитва да достигне до тях, да ги убеди в своята позиция, аурата на говорещия се разширява, за да обгърне публиката. Това се случва с политици, проповедници, музиканти, актьори и оратори, които трябва да се свързват с публиката си. Когато личността е интровертна или срамежлива, ефектът е противоположен. Тогава аурата не се разширява, а по-скоро остава близо до физическото тяло. Нашата аура се разширява и израства също така и, когато се намираме в среда, която ни е приятна. Нещо повече, виждал съм аурата на човек точно преди смъртта му и тя е доста слаба, като линия, очертана около тялото. Това е разбираемо, защото в момента на физическата смърт аурата се оттегля.

Цветове

Когато виждам аурите, често виждам и цветове. Един от най-ясните и най-често срещани цветове, които виждам около хората, е зеленият. Много пъти при демонстрации съм питал човек, чиято аурата е изпълнена със зелено: “Да не сте медицински работник или лечител?” Отговорът обикновено е положителен. Повечето хора, които се занимават с лечителско изкуство, имат яркозелена, изцеляваща аура. Помнете също, че лечител не е само лекарят или медицинската сестра, но и човек като самите вас, които има съчувствена природа и откликва на всеки, които се нуждае от помощ.

Цветовете на аурата варират при всеки индивид. Яркостта, нюансът и тонът на цветовете са далеч по-разнообразни от онова, което сме в състояние да видим във физическия свят. Силата на цвета е пряко свързана със силата на емоцията, която се крие зад нея. Често цветовете се променят ежедневно. Следват някои от основните характеристики на цветовете на аурата:

Червено: Енергия, жизненост и сила; телесност, раздразнение, свръхактивност, дълбок гняв; сексуалност.

Оранжево: Самочувствие, гордост и замисленост; амбиция, самоконтрол.

Жълто: Интелект, разсъдливост, оптимизъм и щастие; нерешителност.

Зелено: Съпричастност, изцеление, покой, просперитет и съчувствие.

Синьо: Духовност, всеотдайност, лоялност, философско и творческо мислене.

Виолетово: Любов, извисена духовност, интуиция и мъдрост.

Индиго: Духовна извисеност, щедрост, висока интуитивност.

Розово: Безусловна любов, приятелство и искреност.

Сиво: Депресия, тъга, страх и умора.

Кафяво: Алчност, егоизъм, упоритост; реализъм.

Черно: Липса на жизнена енергия, нисши влияния, невежество.

Минали животи и спомени

Докато наблюдавам аурата, откривам също, че тя е съставена от фини геометрични фигури и шарки. Те могат да бъдат интерпретирани като мисловни форми и отразяват мислите на личността, минали или настоящи. С други дум, и емоционалните белези от миналото на човека ще намерят отражение във фигурите на неговата аура заедно с още нереализираните желания или желанията от миналото. С годините съм забелязал, че тези желания се появяват в горната дясна част на аурата. Тази част е свързана с мисленето на индивида и там се складират желанията и целите.

По-нататък аурата съдържа натрупаната карма от предишните прераждания и кармичните уроци, които ще се опитаме да усвоим в настоящия си живот. Всички тези неща изграждат истинската същност на личността. В моята първа книга подробно съм разгледал идеята за кармата. За яснота ще кажа само, че кармата е концепцията за причината и следствието.

В една от духовните си одисеи ясно видях как миналите животи се отразяват в аурата и разбрах собствените си кармични уроци. С д-р Брайън Уайс, автор на „Не един живот, не един учител“, веднъж проведохме семинар с повече от триста човека по време на пътуване с кораб към Мексико. Д-р Уайс е изтъкнат психиатър, който е помогнал на много хора с работата си в областта на регресията към минали животи. Една сутрин, след като приключих с демонстрацията си, посетих неговия семинар, въпреки че нямах намерение да се включа в групата. Не исках да безпокоя никого, затова се промъкнах в задната част на стаята и седнах да погледам.

Д-р Уайс започна с демонстрациите си на хипноза и регресия към минали животи. С различни упражнения хората се връщаха към определени преживявания от миналите си животи. За моя изненада, аз също преживях вълнуващо връщане към няколко минали живота. В една регресия видях себе си като генерал в няколко войни. Гледах как стоя сред войниците си и със смяната на войните се променяха и униформите ни. От тази регресия разбрах, че нося отговорност за нарежданията към войниците ми да убиват други войници. Аз бях отговорен. Аз трябваше да взема крайното решение, което водеше до смъртта на хиляди хора в битката. Докато сцените се разкриваха в ума ми, инстинктивно разбрах какво е предназначението на този мой живот: трябваше да изкупя кармата си от миналите животи, в които бях наредил масовото избиване на всички онези хора. Като лечител в този живот компенсирам кармата от миналия си живот, изкупвам кармичния си дълг. Като помагам на хората да възвърнат своята духовност, аз поправям една злина, така да се каже, и възстановявам кармичното си равновесие, изцелявам душата си и напредвам по духовния си път.

След упражнението д-р Уайс помоли хората да се изправят и да споделят преживяванията си с групата. Докато те говореха за миналите си животи, започнах да виждам някакъв гоблен от цветове и шарки над главите им и около тях. Когато се вгледах по-внимателно, забелязах, че във всяко квадратче на техните аури има движение. Всяко квадратче отразяваше по един минал живот. Ако това не ви се струва достатъчно, забелязах също, че от всяко квадратче излиза нишка, която се свързва с определена част от анатомията на личността, например с крака, сърцето или главата.

По-късно попитах няколко от участниците дали имат физически проблеми в различните области, към които бяха прикрепени нишките. Повечето от тях отговориха положително. Останалите не бяха сигурни или не си спомняха. Някои се замислиха и си спомниха, че в по-ранен етап от живота си са имали такива проблеми. За мен беше съвършено ясно, че миналите ни животи и вероятно дори бъдещите ни животи са цялостно представени в аурата.

Влияния на средата

Аурата може да отразява и външни сили, положителни и отрицателни, които ни въздействат. Практически на всеки се е случвало да срещне някого и веднага да почувства силно привличане или страшна неприязън. На какво се дължи това? В повечето случаи сме се настроили към енергийното поле на този човек и приемаме някакъв вид енергийни излъчвания. В резултат на това се оказваме в хармония или в дисхармония (и всички междинни чувства) с тези излъчвания.

Когато сме в църква или на някакво култово място, обикновено се изпълваме с чувства на мир и спокойствие. Сякаш мястото ни предава чувства на хармония и единение. Това се дължи на факта, че вероятно сме регистрирали любящите, духовни чувства на хората, които са се молили там. И обратното, може да влезем в стая или къща и незабавно да изпитаме неприятно чувство без очевидна причина, за да открием след това, че преди пристигането ни там е имало спор или разправия. Отново се е случило нещо и аурата ни е “уловила” енергията, която е останала в стаята.

Менталната атмосфера, която ни заобикаля, се влияе не само от нашите собствени мисли и чувства, но и от мислите и чувствата на хората около нас.

Тази идея е много важна. Ежедневно преминаваме през множество от невидими и все пак силни мисли, които оказват определено въздействие върху физическото състояние на телата ни. Мислите винаги отразяват природата на човека, който им е дал живот. Затова обръщайте внимание на хората, с които общувате най-често. С какъвто се събереш, такъв ставаш.

Много често нечия личност е така завладяваща, че в зависимост от собствените ни емоционални, ментални, физически или духовни нива (особено ако едно или повече от тях са слаби), нейната енергия навлиза в нашето електромагнитно пространство. За щастие, всички ние се раждаме с някакъв вид защитен механизъм в полето на аурата си, който възпира чуждите енергийни характеристики и мисли. В последния раздел на тази книга описвам как можете да се предпазите от чуждите блуждаещи мисли и емоции.

Много важно е също да разберете, че животът не монополизира нашата атмосфера. Непреродените същества, или духовете, също ни влияят и оставят мислите си в нашата аура. Затова многократно през деня внезапно и без причина се замисляме за някой, който е починал. Повече от вероятно е обичаният от нас човек да се опитва да повлияе на електромагнитното ни поле и да ни внуши своята личност и мисли.

Телата на човека

В аурата има пластове и отделения, които са твърде сложни, за да ги описвам подробно тук. Основните съответстват на четири ясно разграничени “тела”, които се взаимопроникват. Метафизиците вярват, че те изграждат човешките същества.

Тези различни пластове се наричат: етерно тяло, което е пряко свързано с физическите процеси; астрално тяло, дом на чувствата; ментално тяло, където протичат всички мисли, включително парапсихичните и интуитивните; и физическо тяло.

Етерното тяло

Етерното тяло е познато още като двойник на тялото, защото то копира, или приема формата, на нашето физическо тяло. Етерното тяло е съставено от енергийна сърцевина, която прониква във физическото тяло в различни точки. Тези точки, или енергийни вихри, са познати като чакри. Думата означава “кръг” на санскритски. Посредством тези чакри енергията на Божията сила, или прана (също от санскритски), навлиза във физическото тяло, за да подхранва различни физически органи и нервната система. Можете да разглеждате чакрите като въртящите се колела на живота, защото те имат пряко въздействие върху жлезите и органите, като например епифизата, хипофизата, щитовидната, надбъбречната, задстомашната жлези, черния дроб, далака и половите жлези. Когато нашите чакри са здрави и носят в себе си енергията на Божията сила, те се проявяват в етерното тяло като въртящи се кръгове с луминесцентен цвят. Затова физическото здраве на индивида може да бъде наблюдавано в етерното тяло посредством чакрите. Чакрите са обединени от силови линии, които изглеждат като мрежа, подобно на милиметровата хартия, използвана от архитекти и проектанти. Така тези въртящи се енергийни кръгове могат да бъдат сравнени с магнитно поле. Един от основните енергийни потоци тече вертикално нагоре и надолу по гръбначния стълб и пряко влияе на нервната система.

Преди три години при мен дойде млад тридесет и осем годишен мъж за частен сеанс. Казваше се Боб. След обичайното представяне извадих един лист и започнах да рисувам етерното тяло на Боб, за да определя физическото му състояние. Най-напред нарисувах фигура, подобна на пръчка. После, водена от интуицията ми, писалката започна да се движи нагоре-надолу по фигурата, но когато достигна долната част на торса му, спря. На това място цялата енергия на Боб сякаш ставаше мътна и тъмна и буквално преставаше да тече. Веднага му казах: “Изглежда имаш някакъв проблем в областта около дебелото черво.” Заявих, че имам чувството, че енергията му е пресечена. Той замълча за миг, след това ме погледна и каза: “Преди две години част от дебелото ми черво беше отстранена. Трябва да нося торбичка.” Въпреки че здравето на Боб се беше подобрило, той продължаваше да се тревожи и терзае за тази конкретна област от тялото си. Обясних му, че непрекъснатите тревоги водят до допълнително възпрепятстване на енергийния му поток.

Устойчивите мисловни модели и неизразените емоции в крайна сметка намират проявление във физическите тела. С други думи, вашите мисли и чувства се материализират в някаква форма, като здраве или болест, във физическото ви тяло. Мислете за тялото като за влаков перон, а за мислите си – като за влакове. Тези мисли рано или късно трябва да стигнат до перона. Затова е толкова важно мислите ви да са здрави, защото тогава и телата ви остават здрави.

Етерното тяло на Боб играеше ролята на барометър за физическото му състояние. Като се настроих към етерното му тяло, бях в състояние да усетя физическото му състояние. Има алтернативни лечители, които могат да идентифицират неразположенията и болестите изключително посредством възприемане на етерното тяло на личността. Това тяло в особено голяма степен съответства на честотата на физическото ни тяло, докато другите енергийни тела съответстват на други области на нашето състояние.

Астралното тяло

Астралното тяло е познато също и като емоционално тяло. Това тяло е изградено от триизмерна ефирна материя и е второ по плътност след физическото. Астралното тяло всъщност е точно копие на физическото и се простира на десет-двадесет сантиметра извън него.

Много метафизици, включително теософите, използват термина астрално тяло като равнозначен на етерно тяло. Лично аз виждам лека разлика между двете. Докато етерното тяло е свързано главно с енергийни системи (чакрите), астралното стои с една стъпка по-напред в емоционалността на индивида. Астралното тяло е изградено от всички мисли, емоции и желания в ума ви. Всички ваши земни копнежи, значими спомени и съкровени желания обитават астралното тяло. В момента на смъртта това тяло напуска физическия свят и се настанява в астралния.

Често казвам на хората по време на моите семинари: “Защо се страхувате толкова много от смъртта? Това ви се случва всяка нощ!” Истината е, че когато спим, астралното тяло напуска физическия свят и пътува из астралния. Същото важи и за астралната проекция, освен в случая, когато астралното тяло напуска физическото по собствена воля. Затова, когато казвам: “Умираме всяка нощ”, имам предвид, че напускаме физическите си тела, точно както ще ги напуснем в момента на смъртта си. Астралното тяло напуска спонтанно физическото също при ситуации, свързани с инциденти, под влиянието на наркотици или при изпадане в кома. Когато човек е в безсъзнание, той най-вероятно се носи из астралния свят.

Много често душите работят на астрално ниво, докато физическите им тела си почиват. Вярвам, че когато работя, част от астралното ми тяло напуска физическото и прониква в астралния свят. Така мога да приемам силните емоции и желания на близките ни, които са покойници.

Менталното тяло

Както астралното тяло е свързано с емоциите на индивида, така менталното е свързано с неговите мисли. Менталното тяло се състои от още по-фина неосе-заема субстанция, в сравнение с астралното, и се простира навън и нагоре от ханша.

Счита се, че менталното тяло е отговорно за преноса на висши ментални енергии, които са твърде фини за останалите тела. Тези енергии имат извисена духовна природа и се пренасят от менталното тяло под формата на парапсихична информация, като вдъхновения, усет за същността на нещата и предчувствия.

Мнозина вярват също, че това тяло е изградено от две части: висш ум, който се оформя от мислите, излъчвани от Вселенския ум, духовните концепции, висшите истини и абстракции; и нисш ум, който се занимава с материалните, ежедневни процеси.

Вярвам, че признатите гении и високоинтелигентните личности са хора, чието ментално тяло се е развило през многобройни животи, изпълнени с натрупване на опит и осъзнаване. Душата разпознава това ниво на усъвършенстване и използва осъзнаването във възвишени идеи и прозрения. Учени, философи и учители са сред онези, които очевидно имат способността да общуват с менталното тяло по необикновени начини за доброто на мнозина.

Помнете, че съществуваме едновременно в емоционални, ментални и духовни тела, докато пътуваме през живота във физическия си Аз. Тези тела се смесват и зависят едно от друго и ни правят завършени същества. Когато започнем да разбираме цялостната си същност, по-лесно осъзнаваме, че в смъртта ние просто се отърсваме от различните си тела, за да се издигнем до по-високи нива, както ще видим в следващите глави.

Докосване до небесата 2 глава Пробуждане на ума

2

ПРОБУЖДАНЕ HA УМА ВИ

Те са създатели на самите себе си, благодарение на мислите, които избират и насърчават; този ум е майстор-тъкач, както на вътрешните одежди на характера, така и на външните одежди на обстоятелствата и ако до днес те са били изтъкани от невежество и болка, то сега могат да вплетат в себе си просветлението и щастието.

Джеймс Алън Като мислещ човек

Всичко е енергия. Науката описва енергията и нейното действие с физични термини, основани на земни елементи – като свързване и подреждане на отделните атоми. Но на едно по-високо ниво, в четвъртото, или духовното измерение, откриваме силата, която всъщност свързва атомите. Тази енергия е онова, което наричам енергията на Божията сила.

Цялата наша Вселена е пропита от тази енергия на Божията сила. От това сме изградени и оттам идваме.

Енергията на Божията сила е център на всичко съществуващо.

Умът, духът и физическото тяло са изградени от същата тази енергия на Божията сила. Те обаче вибрират с различни честоти. Когато ми задават въпроса дали умът е част от мозъка, казвам, че мозъкът е орган на ума, точно както очите са орган на зрението. Зрението ни е толкова добро, колкото са здрави очите ни и същото може да се каже за взаимовръзката между ум и мозък. Мозъкът е органичен, личен и индивидуален. Той непрекъснато се развива. От всеки един от нас зависи да развие и увеличи силата на своя мозък. Умът вече е постигнал съвършенство. Емерсън описва ума по следния начин:

Умът е нетленно море със своите приливи и отливи: то се вълнува и плиска насам-натам, внасяйки цялата си същност във всеки залив и пукнатина, които залива. Всяка човешка къща има бряг на това море. Но тази живототворяща природа, която навестява, когото пожелае, и се отдръпва от когото пожелае, не е награда или собственост на никой човек или ангел. Подобно на светлината, тя принадлежи общо и цялостно на всеки при едни и същи условия.

Изглежда умът е прозорец към самата природа. Явлението ум може да твори, да си представя и да разсъждава. Когато впрегнем позитивната енергия на ума, резултатите са направо невероятни. Да разгледаме например писането или рисуването. Писателите и художниците тръгват от идеята за определена история или картина, а после я пресъздават върху хартията или платното. Как се е оказала тя там? Мозъкът, подобно на компютър, може да предава само онова, което е заложено в него. Той е свързан с енергията на Божията сила, която обхваща всички неща. Когато си мислим как Моцарт е композирал някоя опера или концерт за пиано, ние си го представяме настроен на вълната на някой небесен оркестър. Докато се е вслушвал в музиката в ума си, той е използвал своя мозък, за да запише нотите. Мозъкът е бил проводник, благодарение на който той е можел да композира, но именно умът му е сътворил това музикално великолепие.

Когато разбираме, че мозъкът не е източникът на идеите, трябва да проумеем също, че всеки индивидуален ум е свързан с Вселенския ум и има дял в неговото изграждане.

Вселенският ум

Когато мисля за концепцията за Вселенския ум, откривам, че е по-лесно да си го представя като огромно езеро, което е прозрачно, изпълнено с впечатления и отразяващо всичко. Разглеждам индивидуалния ум като риба, която плува в това езеро. Рибата е зависима от средата, която обитава, и се влияе от нея. Мислите са като вълните по водата. Всяка вълна произлиза от езерото и е зависима от него, но същевременно е ясно изразена и индивидуална. Всяка вълна влияе на всяка риба и по този начин на цялото езеро.

Вселенският ум няма граници и ограничения и всеки може да го използва. Случвало ли ви се е някога да гледате телевизионна програма и да си мислите: “И аз имах тази идея преди година”. Толкова често хората стигат до еднакви проекти и идеи, независимо един от друг. Защо? Защото творческата натура се е потопила във Вселенския ум и е извлякла в индивидуалния си ум това конкретно вдъхновение. Идеите са просто усещания, отпечатани дълбоко в нас. Щом веднъж ги осъзнаем, можем да действаме. С други думи, нашите прозрения са вибрации на Вселенския ум.

Когато пристигнах в Лос Анджелис, целта ми беше да пиша сценарии за телевизията и киното. Спомням си, че една сутрин се събудих с невероятна идея за сценарий. Смятах, че е уникална и ще срещне широко одобрение. Незабавно включих компютъра и започнах да пиша. Историята ми се отнасяше до детска книга, чиито герои оживяват и действително си взаимодействаха с автора. Смятах, че това е толкова необичайно, че не се осмелявах да го споделя с никого, дори с приятелите си. Не исках някой да открадне идеята ми. Завърших сценария за три месеца, разпратих го на различни студия и отвсякъде получих една и съща реакция. Отговориха ми, че има още три сценария с абсолютно същия сюжет. Бях съкрушен. Уникалната ми идея, която криех толкова старателно, беше завладяла умовете на още трима напълно непознати човека.

Това съзвучие на идеите ни е така изначално, както въздухът, който дишаме, и слънчевата светлина, която усещаме. На глобално равнище всички споделяме общи чувства или усещания. Как се почувствахме всички при гибелта на принцеса Даяна? Сякаш целият свят се покри с одеало от скръб. Въпреки че повечето от нас не я познаваха лично, на духовно равнище всички споделяхме болката от загубата, защото всички сме свързани. Точно както над всички ни грее едно и също слънце, всички сме в единство и общност. Всички споделяме усещанията си; чувстваме, виждаме, чуваме, докосваме, смеем се и плачем. Всички споделяме енергията на Божията сила. Няма ли светът да се превърне в едно по-добро място, ако мислим един за друг като за духовни същества и споделяме земния си път с доброта и взаимопомощ?

Мислите, които създаваме

Мислите са неща! Мислите са така реални, както органите във вашето тяло. Какви мисли изпълват деня ви? Дружелюбни или нараняващи са те? Мислите са силни, затова е важно да обръщате внимание на онова, което мислите ден след ден. Животът, който живеете, е резултат от вашите мисли.

Науката свързва наличието на определени модели от неврони в мозъците ни с оформянето на конкретни начини на мислене и разсъждаване. Да, това е вярно. В определени части на мозъка протича електрическа активност, която въздейства на поведението ни. Истината обаче е, че мисълта съвсем не се създава в мозъка. Не казваме: “Нещо се роди в мозъка ми”. По-скоро казваме: “Нещо се роди в ума ми”. Мисълта е функция на ума, а крайният резултат се появява в мозъка.

Съществуват основно три източника на мисълта. Първият вид е лесно постижим за някои, но доста труден за други. Това е молитвата или мълчаливата медитация. Вибрациите на тези енергийни мисли са доста високи. Първата стъпка в настройването за осъзнаване на тази високочестотна енергия е да си изградите навика ежедневно да отделяте време за молитви и медитация. Въпреки че навярно не винаги ще имате чувството, че нещо се случва, с времето ще откриете, че отплатата за вашата духовна практика е огромна. Вярвам, че осъзнаването на това ниво поражда чувства на смирение, спокойствие, любов към себе си и радост.

Докато се учех да бъда медиум, ежедневната медитация беше задължителна за мен. Когато постигнах хармония със съзнанието на Божията сила, връзката ми с духовните измерения се извиси и вибрациите й нараснаха. Въпреки това ми се налагаше ден след ден да седя мълчаливо, за да издигам нивото на осъзнаването си за енергията на Божията сила у мен. После, когато работех с клиентите си, действах от високото равнище на вибрациите на любовта. Способностите на медиума сами по себе си са невероятни и чудотворни, но работата му придобива съвсем нова цел, когато той се развива и на духовно ниво.

Подобното привлича подобно

Това е идея, която използвам често и на която ще се позова неколкократно в тази книга. Когато човек се е съсредоточил върху мисли, изпълнени с любов, миролюбив и щедрост, той ще получи в замяна тяхното изживяване. Поспрете за миг и си представете, че всички по света имат добри мисли. Не се ли сепнахте?

Като медиум, поел по духовния път, за мен е особено важно да отделям време за медитация и да концентрирам мислите си върху положителните аспекти на живота. Вярвам, че благодарение на това посланията, които идват чрез мен, са по-духовни по природа, а уроците, които се крият в комуникацията, са по-полезни за всички участници.

Втората категория мисли произтичат от нашата среда. Трябва да осъзнаваме голямото влияние, което средата оказва на ежедневието ни. Колко пъти ви се е случвало да влезете в някоя стая и да почувствате, че нещо не е наред? Колко пъти сте се чувствали потиснати или болни без видимо основание? Причината е, че приемате нечия чужда мисловна енергия.

Винаги ми се е налагало да бъда внимателен, когато съм посещавал хора в болници, защото съм изключително чувствителен към преживяванията и чувствата на околните. Често, когато вървя по болничните коридори, стенанията на пациентите проникват в съзнанието ми. “Искам да се махна оттук” или “Не искам да умра”, или “Боли ме, няма ли някой да ми помогне?” Усещането за болест и страдание насища атмосферата и понякога ме завладява.

Подобно на радиостанция, ние постоянно изпращаме и приемаме сигнали. Приемаме сигналите не само един от друг. В много по-голяма степен ние сме заобиколени и повлияни от сигналите на масовото съзнание. Въпреки че някои от тези мисли могат да са доста добри и хуманни, повечето изпращат посланията на алчността, гнева, егоизма и неискреността. Тези мисли се привличат от нисшите части на нашата природа и се прикрепват към тях. Под постоянния обстрел на влияния на нисше съзнание, идеите на висшата, духовната природа не са особено привлекателни на масово равнище.

Това не означава непременно, че всички мисли, които приемаме от околните, са негативни. Изцелява-щата молитва и любов са висши мисловни вибрации, които също намират отражение в заобикалящата ни атмосфера. Когато изпращате любов, хората я получават. Тази любов може да не бъде разпозната на съзнателно равнище, но въпреки това тя е жива и ефективна.

Последната категория включва най-често срещаните, ежедневни мисли. Психиатрите и психолозите от времето на Зигмунд Фройд до днес разделят психиката на три самостоятелни, но взаимозависими нива на мисълта – съзнателно, подсъзнателно и безсъзнателно. Съзнателното използваме, за да преброим рестото си на пазара и за да прочетем тази книга. Подсъзнателното контролира всички неволеви процеси в тялото, тоест регулация на съня, дишането, храносмилането, кръвообращението и т.н. То никога не спи и затова никога не спира. Безсъзнателното е неуловимо и обширно. Това е складът на всички минали преживявания, включително всичко, което някога сме мислили, чувствали, учили или виждали от миналото до настоящето.

Но именно подсъзнателното е това, което управлява живота ни през повечето време. То е като неспирно работеща фабрична машина, която отговаря за регенерацията на клетките, лекуващи тялото. Тази част от ума не разсъждава – това е оставено на съзнателното – а неуморно регистрира мисли и впечатления, без да им дава оценка. Когато сме били деца, нашето подсъзнателно е регистрирало думите и идеите на възрастните около нас и тези спомени са живи. Наред с всичко друго, от подсъзнателното се пораждат и навиците. За да можете да контролирате живота си, трябва да се отнесете отговорно към начина си на мислене не само на съзнателно, но и на подсъзнателно ниво. В подсъзнателното има голяма мъдрост. Ако започнете да работите с него, то може да ви бъде много полезно и да се превърне в безкраен източник на познание.

Благодарение на умовете си можем да направим безброй открития и изобретения, от които човечеството има голяма полза. Когато се използва позитивно, човешкият ум е извор на велики произведения на изкуството, философията и науката, които наистина подобряват качеството на живота на планетата. Но умът, който създава такива удивителни чудеса, има и способността да унищожава и заличава. Той е способен на ужасяващи прояви на жестокост и омраза. Заради себе си трябва да извисим своите мисли до най-високата честота, за да развием по-висше съзнание и да подарим великолепието и чудесата на живота на бъдещите поколения.

Джеймс Алън, един велик учител, е написал разтърсващата книга Като мислещ човек, която ви препоръчвам, за да започнете да променяте мисленето си. Както казва Алън:

Човек се изгражда и разгражда от самия себе си… в оръжейната на мисълта той изковава оръжията на своето самоунищожение; той създава и инструментите, с които изгражда за себе си небесни домове на радостта, силата и покоя. С верен избор и правилно използване на мисълта човек се издига до Божественото Съвършенство; със злоупотреба и погрешно мислене той слиза под нивото на звяра. Между тези две крайности са всички вариации на характера и човекът е техен създател и господар.

Докосване до небесата Духовно пътуване през живота и смъртта Джеймс Ван Прааг

Докосване до небесата

Духовно пътуване през живота и смъртта

Джеймс Ван Прааг

Джеймс Ван Прааг се е докоснал до живота на милиони хора, благодарение на необикновената си дарба да общува с отвъдния свят. В „Разговори с небесата“, неговият всепризнат бестселър №1 на вестник “Ню Йорк Таймс”, той предава посланието, че смъртта не е краят, че обичаните от нас покойници са част от ежедневния ни живот и че един ден ще се свържем с тях отново в небесните си домове. Сега, в новата си книга, Ван Прааг разширява това окуражително и възвисяващо послание. „Докосване до небесата“ е вдъхновяващ и ободряващ пътеводител, който ще ни помогне да станем “духовни същества” като се обърнем към дълбините си, за да открием своя собствен глас Божи – глас, който, веднъж осъзнат, изпълва живота ни със сила, радост и любов.

Ван Прааг ни учи, че у всеки от нас се крие божествена искра – душата – за която забравяме, когато се поддадем на условностите и илюзиите на материалния свят. Наситена с “енергията на Божията сила”, безсмъртната душа носи не само мъдростта на безкрая, но и цялото ни “духовно наследство” – нашите мисли, действия и желания – през вечността. За да живеем пълноценно, трябва да развием “усет за душата”, силна връзка с духовната сърцевина, която е квинтесенция на нашата същност. В „Докосване до небесата“ Ван Прааг ни повежда на духовно пътешествие през времето, основано на работата му като виден медиум, за да разкрие какво се случва след смъртта, какъв е духовният свят, как душата избира да се прероди и действителния процес на прераждане.

Уроците на света отвъд смъртта ни показват също как духовните ни енергии могат да бъдат блокирани от отрицателни емоции като вина и страх. Ван Прааг споделя с нас вълнуващи истории за комуникация след смъртта: за жена, която уталожва чувството на вина на дъщеря си като нарича нейното “милостиво убийство” проява на любов; за сестра, която се свързва отново с еднояйчната си близначка, за да чуе любящи и насърчителни думи; за брат, който разкрива, че СПИН не е Божие наказание; за баща, който от отвъдното моли своето семейство да му прости; за майка, която жертва собствения си живот за благото на своя син… Тези и други истински случаи ни показват, че дори белезите от болезнените емоционални рани могат да изчезнат и че когато придобием подходящата нагласа, можем да преоткрием собствената си духовна природа и да постигнем самосъзнаване, любов и уважение към себе си.

Ван Прааг ни предлага също упражнения и медитации, които ще ни помогнат да запазим равновесие, и разкрива пътищата за подпомагане на духовното израстване за нас и нашите деца. Мъдра, съчувствена и любяща, „Докосване до небесата“ е честване на собствената ни Божественост.

Прочут с предаването на послания и разговори между различните светове, Джеймс Ван Прааг пътува по света и разпространява познанието за живота след смъртта като изнася лекции, организира демонстрации и провежда духовни пътувания. Той е създател на серия от касети за медитация и видеофилми с инструкции за развитието на личните интуитивни умения. Ван Прааг живее в южна Калифорния.

На Реджина, моята майка, чиито очи ми показаха красотата на рая; чиито думи ме научиха на езика на ангелите; чиито песни ми разкриха музиката на божествените хорове и чиято любов ме доближи до лицето на Бога.

БЛАГОДАРНОСТИ

Тази книга можеше никога да не се реализира без сътрудничеството, вдъхновението и усилията на следните мили души, които дадоха толкова много от себе си, за да ми помогнат да пробия тъмнината, като осветя тези страници със златната небесна светлина.

За хилядите хора по целия свят, които ми писаха с думи на подкрепа и болка, тази книга е моят отговор към всеки един от тях. Надявам се, че нейните страници ще ободрят сърцата ви и ще ви дадат покоя и подкрепата на познанието, че ние сме духове, а духът никога не умира. Дано всички ваши страхове и разочарования се превърнат в смелост и сила.

На хората, чиито истории са описани в тази книга, благодаря за това, че споделиха своите съкровени преживявания. Бих искал чрез вашите увековечени мъки и страдания и други да бъдат докоснати от същата изцеляваща сила на духа.

И специално на…

Линда Каруин Томкин, която наистина даде криле на думите ми и мастило на перото ми. Благодаря на Бога, че ми прати такъв изкусен ангел.

Брайън Престън – твоята любов, подкрепа и търпение ме научиха на ценните уроци на споделянето. Благодаря ти, че винаги намираше време да си до мен с нежна усмивка, подкрепяща ръка и блага дума.

Брайън Л. Уайс, чието приятелство и подкрепа са с мен от цяла вечност. Благодаря ти, че ми помогна да разкрия истината, въпреки онези, които използваха невежеството и страха, за да я отрекат. Очаквам с нетърпение да обсъдим сложните ребуси на живота по време на следващата ни закуска в осем и половина.

Майкъл Дж. Тамура – благодаря ти, че ми помогна да открия липсващите части с многобройни “настройки“. Ти си истинско вдъхновение.

Джоузеф Скиън – истински ценя твоето приятелство, честност и доверие. Благодаря ти, че повярва в моята мисия и ме придружи в пътуването ми с ролкови кънки към небето.

Рон Ойър – светът навън е голям… Благодаря ти, че разкри неговата красота и великолепие на толкова много хора. Невероятните места, които сподели с нас, са точно толкова свети, колкото и самият ти.

Скот Швимер – вечно ще ценя вълшебните ти очи, които винаги бдят над мен. Държа на твоята честност, лоялност и приятелство като на скъпоценни съкровища.

На Сюзан, Карън, Керъл, Дженифър, Хелън, Боб и всички останали в ICM, благодаря за вашия професионализъм в грижата за всеки детайл.

На Филис, Никол и всички в PR с Призвание – никой не работи така усилено! Вашата всеотдайност, приятелство и смях внесоха радост в живота ми.

Благодаря и на всички в издателство Дътън за това, че ми предоставиха възможността да отворя сърцата и умовете на толкова много хора. Тези дарове са неизмеримо по-големи от земните.

И на всички мои истински приятели, които бяха до мен, без да искат нищо друго, освен приятелството ми, благодаря, че не позволихте на светлините на прожекторите да заслепят възприятията ви и за това, че имахте силата и смелостта да се изкачите до следващото стъпало.

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор

Част I ПЪТУВАНЕТО

1. В началото

2. Пробуждане на ума ви

3. Опознайте себе си

4. Смъртта – пътят към къщи

5. Духовният свят

6. Развиващият се дух

7. Завръщане на Земята

Част II ДУХЪТ ГОВОРИ

8. Очаквания

9. Вина

10. Страх

11. Прошка

12. Любов

Част III ПРОБУЖДАНЕТО

13. Припомняне на истинската ви същност

14. Да ръководим нашите деца

15. Ключове към по-възвишен живот

Библиография

ПРЕДГОВОР

С въздишка днес ще ви разкажа:

отдавна някога, отдавна

пътеки две се врязваха в гората.

И аз поех по таз,

що беше непозната,

и всичко вече бе различно.

Робърт Фрост

Непознатата пътека

Започнах своето духовно пътуване в началото на осемдесетте години и по онова време нямах представа какво ще науча или как бих могъл да използвам новооткритите си възприятия във всекидневния живот. Никога не бях планирал да се преместя в Лос Анджелис, нито да правя кариера като медиум. Но когато вратата се отвори широко към духовния свят и минах през нея, почувствах, че Вселената ме бе призовала към съдбата ми. Скоро осъзнах, че талантът ми на медиум трябва да служи на хората. Знаех, че ако осъзнаем и разберем, че в момента на смъртта ще пожънем реколтата на земните си мисли и дела, това може да промени живота ни завинаги. Бях твърдо решен да преодолея пропастта между физическия и духовния свят като предам получените познания за по-извисено духовно съществуване. Чувствах, че ако хората могат да се учат от онези, които са отвъд и се отнасят с достойнство и уважение към себе си и към другите, докато са на Земята, човешките сърца биха се пробудили за добротата и човечеството би се освободило от толкова много страдания.

Разбира се, аз не съм първият, който се наема с тази задача. Преди мен е имало мнозина и мнозина ще ме последват. Отнасям се с уважение към всеки един от тези пионери. Понякога е необходима голяма жертвоготовност, за да имаш смелостта да тръгнеш срещу закостенелите възгледи на обществото и да представиш идеи, които реално застрашават твърдо установените научни, религиозни и политически парадигми. Бях благословен в своята работа, защото потенциалът да лекувам другите и да пробуждам умовете за по-висшите истини е далеч по-значим от всяка жертва от моя страна. Искрено вярвам, че ако всеки от нас се отвори към духовната си природа, предразсъдъците и безразличието, характерни за нашия на чин на мислене, могат да бъдат заменени от любов и взаимно уважение. Вместо да се противопоставяме един на друг, можем да отчитаме разликите между нас със съзнанието, че сме духовни същества, които споделят общо физическо битие.

Духовното просветление не може да бъде постигнато с махването на магическа пръчица, посещаването на курс или дори прочитането на книга. То не може да се реализира и в съответствие с план или график. Всяка душа стига до своя собствена истина по личен, уникален начин и в подходящия момент. Душите ни не могат да бъдат принудени да израснат, но подобно на цветята, духовната ни същност може да бъде наторявана и подхранвана, докато напъпи и разцъфне.

Точно както зората ни предлага палитра от цветове и внася уникалност и свежест във всеки нов ден, така всеки от нас може да навлиза в новия ден с чисто сърце. Всяка нова зора ни дава възможност да копнеем, откриваме, растем, учим и служим. Всеки ден ни дарява шанса да опознаваме други хора, нови идеи, различни ситуации и разнообразни събития. Докато признаваме тези богати преживявания и участваме в тях, независимо дали са ведри или мъчителни, ние можем да преминаваме през циклите на живота с по-широки виждания за мъгливите вчерашни дни и с определени очаквания за утрешните. С всяка зора можем да правим поредната крачка към осъзнаването на собствената си божественост.

Написах тази книга като продължение на моето първо произведение, Разговори с небесата. След неговото публикуване имах многобройни телевизионни изяви и бях засипан от молби за информация за духовния свят. Тъй като вече не провеждам индивидуални сеанси или консултации, предназначението на тази книга е да бъде помагало за всички – онези, които вече са поели по духовния път, и онези, за които духовните идеи са нови. На хората, които вече са поели по духовния път, тя ще предложи полезни крайпътни камъни и знаци. Надявам се, че тя ще помогне на тези, които се отправят към непознат свят, да отворят сърцата и умовете си към възможностите за вечен живот, прогласени от онези, които споделят с нас своите дълбоки прозрения и любов от отвъдното.

Днес изгрява нова зора и вие правите своята следваща стъпка в пътуването навътре към вечната душа. В душата – точно във вас – се крие един цял нов свят на изцеляване и надежда, на близост и истина. За да го достигнете, трябва да поемете по не толкова oтъпкания път, който обаче води към собствената идентичност, независимост и сила – към величието, което се крие у самите вас. С всяка следваща стъпка вие напредвате по пътя към докосването до Небесата.

Част I

ПЪТУВАНЕТО

1

В НАЧАЛОТО

О, корабът, безсмъртният кораб!

Отплувай с кораба!

Корабът на тялото, корабът на душата,

пътуващ, пътуващ, пътуващ.

Уолт Уитман Зад корабния рул

“Откъде идвам?” Колко пъти сте се замисляли за своето съществуване? Открили ли сте задоволително обяснение на въпросите си? От древността до наши дни философи, учени, ученици и религиозни водачи се опитват да дадат задоволителен отговор на въпросите на съществуването. В продължение на векове поклонници са пропътували хиляди мили през коварни заснежени планини, за да се срещнат със свещен лама с надеждата да научат тайните на живота. Други са търсили смисъла в галактиките или в лабораторията. Днес много от нас дирят такива отговори в църкви, синагоги и джамии и разчитат на свещеници и равини за получаването на тези прозрения.

И въпреки това аз вярвам, че отговорите се крият у всеки един от нас, в тази невидима, неопределена наша част, наречена душа. Душата е духовната ни сърцевина, божествената искра в нас, която е била, е, и винаги ще бъде. Тя е пропътувала Вселената надлъж и нашир през вечността и е записала уроците на безкрайното съществуване. Тя е квинтесенция на нашата същност.

За съжаление малцина знаят как да се потопят в светлината, която гори така ярко у нас. Нима сме могли да забравим нещо толкова дълбоко? Или вниманието ни е било отвлечено, лутали сме се из лабиринт, оправдавали сме съществуването си и сме измервали собствената си стойност на основата на нездравото семейно влияние и изкривените социални ценности? За да се свържем отново с истинската си същност, трябва да се избавим от плетеницата на външните очаквания. Трябва да се обърнем към себе си и да се вслушаме в гласа на Бога – глас, който, веднъж разбран, придава смисъл на живота. Трябва да възстановим своя “усет към душата”.

С тази мисъл съм написал книгата като някакъв вид “портрет” на душата, която пътува през живота, смъртта и прераждането. В първата част на книгата съм обяснил какво означава да бъдем духовни, да бъдем души, които преживяват физическо съществуване, и как умът създава своето битие. Ще се вгледаме в различните пластове на душата, за да видим, че те съдържат записи на всичките й съществувания през времето. Пътуването ще продължи през процеса на смъртта. Ще обясня какво се случва, когато умрем, къде отива душата ни и какви нива на съществуване може да срещнем в духовния свят, който е различен за всяка личност. Моята цел е да ви покажа, че смъртта е безболезнена и естествена и няма от какво да се страхуваме.

Когато умрем, ние сме приветствани от тези, които обичаме, и от духовните водачи, които са ни придружавали през многобройните пътувания. В духовния свят всяка душа избира какво иска да изживее. Когато реализираме в пълна степен мечтите и желанията си и сме мотивирани от радостта и вдъхновението на по-висшите светове, ще вземем решението да се върнем отново към земния живот. При раждането си не навлизаме във физичния свят с празни ръце; ние носим със себе си мъдростта на вечността, която се съдържа в паметта на душата ни. Освен това не се завръщаме сами; небесните духове винаги са край нас.

Посланията от духовете във втората част на книгата целят да ви насърчат да изследвате онази част от себе си, която ви кара да затъвате в земни илюзии, без да съзнавате своята връзка с божествеността у самите вас. Както сами ще се убедите, емоционалните блокажи спъват духовното израстване и затрудняват пътуването ни през живота. Когато прочетете за изпитанията и премеждията на другите, ще можете да откриете вътрешните конфликти, които ви пречат да прегърнете пълноценно живота. Вероятно съветите от отвъдното ще ви помогнат да преодолеете страховете си и и ще ви подтикнат да излекувате емоционалните си рани.

В последната част на книгата предлагам начини, които да ви помогнат да поемете отговорност за пътуването ви през живота. Има медитации за постигане на яснота на ума и препоръки за подхранване на духовните ценности у децата, за да ги подготвите да се справят с възходите и паденията в живота. Накрая ви предлагам ключа за вратата на вашата духовна същност, за да си спомните кои сте.

Докато се свързваме отново с душите си, приоритетите в живота ни могат да се променят. Ще научим, както научих аз, че всички отговори се крият у самите нас и просто чакат да бъдат открити. Когато отворим вратата към безкрайността, ще открием, че всички ние сме свързани с гоблена, наречен живот. Чрез цикъла на живота, смъртта и прераждането ще научим кои сме и защо сме тук.

Отварянето на вратата

Винаги, когато преподавам на тема развитие на психичните способности или дейност на медиума, обяснявам, че това е като да се отправиш на пътешествие към чуждестранен град, например Рим. За да извлечем най-доброто от пътуването, трябва да се подготвим. За да стигнем до Рим, трябва да си купим билет, да опаковаме багажа, да отидем до летището, да намерим мястото си в самолета и да се настаним удобно. Ако не знаем езика, бихме могли да си вземем италиански разговорник, който да ни помогне да общуваме. Можем също да си вземем пътеводител или да се включим в организирана екскурзия, за да сме сигурни, че ще видим всички известни исторически забележителности.

По същия начин трябва да се подготвите за пътуването към душата си. Първата стъпка е да се отделите от външния свят на преценки и търсене на рационални обяснения, за да можете да се настроите на вълната на вътрешния свят на съзнателността. Тази идея не е нова. В продължение на векове манастири и метоси предлагат на хората изолация именно по тази причина. Ако човек се отдели от обществото, той не може да бъде заразен от външни влияния. Така остава чист и отворен към висшето съзнание.

Но как можем да постъпим по същия начин, когато непрестанно сме обстрелвани от външни влияния? Не можем да не чуваме ежедневно последните новини за насилие, разрушения и болести или клюките за филмовите звезди и политическите лидери. Тревожим се за икономиката, спестяваме за пенсионирането си. Нашето съзнание кръжи единствено около събитията на неспокойното физическо съществуване. Толкова сме заети в ежедневните битки с предизвикателствата, които ни поднася животът, че нямаме време да накараме ума си да притихне и да признаем факта, че всички ние сме духове, поели по своя личен път на просветление.

За да започнете своето пътуване, трябва да се настроите на вълната на вътрешния свят. Следва визуализация, която ще ви помогне да го постигнете. След като прочетете следващите няколко абзаца, оставете книгата и визуализирайте съдържанието. Най-добрият начин да го направите е като затворите очи, за да се абстрахирате от външните влияния и да се насочите към дълбините си.

Медитация

Когато затворите очи, искам да осъзнаете усещанията си. Почувствайте всичко, което става около вас. Можете да чуете шума на уличното движение, разговорите на съседите или звука на нечий телевизор, който е увеличен твърде много. Опитайте се да не позволите на подобни фактори да ви обезпокоят. Не е нужно да ги преценявате. Просто ги оставете да бъдат такива, каквито са. Сега искам да фокусирате ума си като се концентрирате и насочите осъзнаването си към своето тяло. Почувствайте гърба си, опрян в облегалката на стола, ръцете, краката и гърдите си. Концентрирайте се върху всяка част от тялото си. Забележете как се чувстват краката ви на пода или в обувките. Осъзнайте допира на дрехите до тялото ви. Стяга ли ви нещо? Само отбележете, не се опитвайте да го поправите. Просто го оставете така.

Сега поемете дълбоко дъх и бавно издишайте. Искам да осъзнаете дъха си. Докато вдишвате си дайте сметка, че поемате кислород. Кислородът е необходим за физическите ни тела и поддържа живота на планетата. Молекулите на кислорода са непрекъснато около нас, където и да се намираме. Докато ги поемате в дробовете си, представете си как те проникват във всяка част на тялото ви. Докато издишвате, вижте как старият, застоял въздух напуска тялото ви. Той е изпълнил задачата си и вече не ви е необходим. Следващия път, когато вдишвате кислород, приемете, че той е енергия. Можете да си представите тази енергия като звезден прах или снежинки, или всеки друг образ, който би ви помогнал да съживите идеята за енергия. Когато съзрете своята представа за енергия, започнете да се съсредоточавате върху нея. Постепенно изживейте нейното преминаване през тялото ви и излизането й от него.

Докато продължавате да визуализирате енергията, представете си, че тя насища всяка форма на живот по целия свят, от майката, която прегръща детето си в Африка, до свещеника, който реди броеницата си във Ватикана. Докато продължавате да си представяте тази енергия, вижте как тя протича и през чистокръвния кон на финалната линия на надбягването, и през милионите мравки, които строят подземна колония под вашия кон. Енергията няма форма и вездесъща. За нея няма граници и тя обхваща всичко. Тя не принадлежи към определена религия, националност, ценностна система, интелект или икономическа класа. Тя еднаква за всички. Помислете за това. Вие сте част от тази енергия и сте в единство с всичко, независимо колко различни си мислите, че сте. Не можете да видите кислорода, енергията на живота, но въпреки това той е и тук, и там по едно и също време.

Докато продължавате да четете, запазете в съзнанието си току що роденото прозрение, че ние споделяме един общ извор. Посредством това просто упражнение вие сте започнали да фокусирате ума си върху идеята ви за единството с всичко. Тази енергия е жизненоважна част от живота ви и духовната ви връзка с всичко и с всеки.

ченелинг, контактьор, медиум, медитация за общуване с отвъдния свят

ЧЕНЕЛИНГ, КОНТАКТЬОР, МЕДИУМ, МЕДИТАЦИЯ ЗА ОБЩУВАНЕ С ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Глава 11

МЕДИТАЦИЯ

от книгата РАЗГОВОРИ С НЕБЕСАТА на Джеймс Ван Прааг

Утеха е човек да знае, че в този студен и бездушен свят, където трагедията и липсата на толерантност изглежда, че доминират, и разумният и логичен човек не е нищо друго, освен една мечта, съществува място, където можете да избягате и където любовта е над всичко. Това е свят на неограничени възможности и на божествено блаженство. Тази земя на радостта е достъпна за всеки, който избере да отвори нейната врата. Къде е това място на удовлетвореност и любов? Този свят на спокойствие е в тишината – тишината на съществуването… просто на съществуването. Защото именно в златната тишина на собствената същност може да бъде намерено божественото начало.

Когато се съсредоточим и се вслушаме в този едва доловим вътрешен глас, ние се докосваме до тишината на съществуването. Самоопознаването може да бъде използвано във всяка сфера на живота, за да ни помогне да съзреем и за да обогати нашите преживявания. Толкова много хора преминават през ежедневието си в търсене на целта в живота. Те страдат и оплакват своята съдба. Само ако бяха отделили съвсем малко време, за да спрат и да се вслушат във вътрешния си глас, щяха да станат по-чувствителни и да разберат по-добре същността на нещата. Но как да навлезем в тази ТИШИНА. Как да се докоснем до вътрешното ни познание? Как да разпознаем нашия вътрешен глас? Най-добрият начин, който познавам, за да стигнем до отговорите на тези въпроси е чрез медитация.

Какво е медитацията? Просто казано, медитацията е фокусиране на съзнанието от едно състояние на съществуване към друго. Ние трябва да се отърсим от външния, всекидневен свят и да се настроим и да осъзнаем нашия вътрешен свят. Когато седим в мълчание и започнем да насочваме вниманието си навътре, осъзнаването на Аза се задълбочава и се разкриват духовните измерения на душата. Когато медитираме или концентрираме енергията си върху това, да бъдем, ние се завръщаме към целостта и единството на онова, което сме – нашият безкраен Аз. В това единство започваме да се отърсваме от двойствеността, която ни отделя от нашата Божественост. Двойствеността е базирана на присъствието у нас на негативизъм, страх, безпокойство, заболявания, печал и разочарования и всички те се превръщат в наша реалност, когато не живеем в съзвучие с божествената си същност.

Когато медитираме, ние използваме космическа енергия и тя на свой ред осветява и изпълва с енергия различните духовни центрове в тялото. Тази енергия е съсредоточена основно в сърдечната чакра, или център. Когато медитираме, светлината на безусловната любов се запалва у нас и при всеки следващ сеанс става все по-ярка. Не бива да забравяме, че сърдечната чакра е въплъщение на Христовото съзнание, мястото, където се намира душата. Колкото повече се съсредоточаваме върху този център, толкова повече се развиват нашите чувства на безусловна любов, което на свой ред води до промяна на всеки аспект от нашия живот и на влиянието, което упражняваме върху хората, които общуват с нас. Всичко започва в сърдечната чакра. Докато медитираме, нашите парапсихични центрове стават по-възприемчиви поради потока на Христово съзнание, което излиза от този център и преминава през всички останали чакри в тялото. Накрая ние се настройваме на честотата на тази енергия, или поток от светлина, който преминава през тялото.

КАК ДА МЕДИТИРАМЕ

Когато хората чуят думата медитация, първото, което си представят, е йога в поза лотос, който напява “Ом, ом…” в стая, изпълнена с аромат на тамян. В известна степен това е вярно. Ние можем да седим в поза лотос и да напяваме “Ом, ом…”, но това не е задължително. Медитацията означава просто съсредоточаване. Колкото повече практикуваме, толкова по-успешно можем да се включим в потока на безкрайната жизнена сила.

В същото време много други форми на медитация не изискват абсолютен покой на тялото. Формата, за която ще говоря по-нататък в тази глава, е обикновения начин за медитация, но вие можете да вършите това по много начини. Например същото съсредоточаване на енергия може да се практикува и когато боядисваме, работим в градината, пишем, пеем, играем в театъра, танцуваме, работим, правим упражнения, караме кола и т.н. Когато се настроим на честотата на съзидателната сила в себе се, ние, в общи линии, медитираме.

ПОДГОТОВКА

Следващите предложения могат да се използват в началото на всяка медитация или релаксация. Аз ги наричам подготовка.

Избиране на място за медитация

Първото нещо, което трябва да направите, е да изберете място в дома си, където ще медитирате. То може да бъде в спалнята, във всекидневната или в стаята за гости. Запомнете, че това помещение се използва за духовните ви занимания, така че вие можете да си мислите за него като за духовна работилница. Нещо много важно, което не бива да забравяте е, че това е място, предназначено за релаксация и за работа с вътрешния свят. Може да отделите част от стаята, където да медитирате без прекъсване и където нищо от външния свят не може да ви безпокои.

Преди да започнете, изключете телефоните, телефонните секретари и всички пиукащи уреди. Изключете всичко, което може да отвлече вниманието ви или да ви обезпокои. Ако искате, може да запалите ароматни свещи или да поставите ваза със свежи цветя в стаята. Можете да добавите и лека и отпускаща музика, но не дразнеща или прекалено висока. Това са помощни средства, които ще ви помогнат да се съсредоточите във вътрешния си свят.

2. Избиране на поза за медитация

Можете да изберете да седите на пода, ако ви е удобно, или на стол с права облегалка, което на мен ми се струва по-подходящо. Но независимо от избора ви, важното е гърбът ви да бъде изправен, сякаш сте опъната струна. По този начин енергията може по-лесно да се движи нагоре и надолу по гръбначния стълб.

Ако седите на стол, краката ви не трябва да бъдат кръстосани, а да бъдат опряни плътно на пода; дланите ви трябва да са поставени върху бедрата и обърнати нагоре.

3. Упражнение за релаксация

След като заемете подходяща поза, концентрирайте се върху дишането. То е основен елемент от медитацията. В началото може да ви се стори трудно да влезете в ритъма му. Това се отнася за всичко, с което се сблъсквате за първи път, но с още по-голяма сила важи за медитацията. След известна практика дори няма да го забелязвате. Гърдите ви автоматично ще се повдигат и след това ще изпускат въздуха съвсем естествено и правилно. Ключът е бавно, спокойно, дълбоко дишане от средата на гърдите, а не плитки и бързи вдишвания и издишвания.

Когато започнете да дишате, затворете очите си. Мислете за дишането си като за всичко, тъй като без него няма да можете да живеете. Започнете да вдишвате бавно през носа. Докато правите това, си представете златиста светлина – Христовата светлина, около пет сантиметра над главата си. Вдишайте я и нека тя премине през цялото ви тяло. Вижте я как влиза през главата, минава през гърлото и гърдите, ръцете, след това слиза надолу към торса, краката и ходилата. Задръжте дъха си, докато преброите до четири, и вижте как златистият му цвят изпълва всяка клетка от тялото ви с чувство на безусловна любов, чистота и пълнота. След това издишайте през устата. Докато издишвате, представете си как всички отрицателни емоции, стресът или безпокойството, натрупани в тялото, бавно излизат през устата като сива мъгла. При всяко издишване вие ще се чувствате все по-леки, докато се освободите от тежката и по-плътна енергия. Тя ще бъде заместена от по-леките и по-висши вибрации на Христовата светлина.

Докато се отпускате, си представяйте всяка част на тялото и освободете стреса, който се е насъбрал в нея. Можете да направите това и като стегнете тази област и след това я отпуснете, с което позволявате па стреса да я напусне. С очите на ума си погледнете пръстите на краката си, стегнете ги и след това ги отпуснете. Направете същото и с глезените, прасците и бедрата. Преминете на ханша, таза, след това стомаха, областта над него, гръдния кош. Вие искате напълно да отпуснете гърба, врата, раменете и главата. Накрая стегнете и след това отпуснете ръцете, включително бицепсите и дланите. Свийте ръцете си в юмруци, след това ги отпуснете. Не забравяйте, че златистата светлина трябва да достигне до всяка част от тялото ви, докато го стягате и отпускате.

След това упражнение вие ще бъдете напълно релаксирани и готови за медитация. В това състояние е много по-лесно да съсредоточите своята енергия върху медитацията. По-надолу следват три упражнения, които можете да използвате. Ако, обаче, просто искате по някакъв бърз начин да се освободите от ежедневния стрес, може да направите само упражнението за релаксация.

КАЖЕТЕ “СБОГОМ” НА ЛЮБИМИТЕ СИ ХОРА И ГИ ИЗПРАТЕТЕ ПО ПЪТЯ ИМ

След като свършите с подготовката, можете да използвате следното упражнение, за да позволите на вашия скъп човек да премине в духовния свят. Започнете, като създадете образа му в очите на ума си. Вижте го в състояние на идеално здраве да стои точно пред вас. Всяко заболяване, независимо дали е рак, СПИН, Алцхаймер или друго, вече е напуснало тялото му. Може той да е починал неочаквано или след дълга агония, но вие просто трябва да си го представите като цялостен, щастлив, изпълнен с живот човек, който стои точно пред вас.

Представете си го колкото е възможно с повече подробности. Можете да видите любимия си човек в познати дрехи. Можете да почувствате неговия аромат или парфюм. Вероятно той е имал някакво петно по рождение или интересна стойка, а защо не и особена прическа. Колкото по-детайлна е визуализацията, толкова по-успешно ще бъде упражнението.

След като създадете в ума си детайлизирана представа за своя любим човек, започнете разговор с него. Попитайте го за преминаването му в духовния свят. Задайте му въпрос: “Как се чувстваш сега?” Кажете му какво се е случило с вас след неговата смърт. Споделете за скръбта, която все още изпитвате. Разказвайте, а след това изслушайте неговите отговори. Не спирайте упражнението дори и да имате чувството, че разговаряте със себе си. Важно е изцяло да преминете през това упражнение, без да се опитвате да разсъждавате логически. Наслаждавайте се на това, че имате възможност да бъдете отново заедно. Може би това ще ви напомни за времето, когато сте били неразделни на Земята, и за приятните мигове, които сте изживели заедно.

Следващата стъпка във вашето пътуване е да хванете ръката на любимия си човек и да се отправите заедно към една прекрасна градина, която е изпълнена с ярко оцветени, прелестни цветя с най-различни форми и размери. Почувствайте аромата на тази невероятна градина. Това прекрасно място е изпълнено с приказни статуи и възхитителни фонтани. Прелитат весели птички и изпълняват своите песни. Чуйте звуците, които идват от играещи наблизо деца и техния заразителен смях. Всичко около вас е съвършено. Наслаждавайте се на великолепието, спокойствието и мира на това особено място.

Когато погледнете в далечината, вие виждате огромни сгради. И двамата се насочвате към тях. Вие се приближавате и вече ясно различавате блестящите перлени колони на една невероятна сграда. Тя свети с приятно розов цвят. Около нея има други сгради, които много ясно са отделени една от друга. Всяка от тях леко се различава по своя дизайн и създава чувството, че принадлежи на един божествен свят. Двамата влизате в огромната сграда и се озовавате в голям хол. В средата на тази стая има огромен екран. Поглеждате към него, а светлините постепенно отслабват и вие можете да видите началото на един филм. Това е филм за събитията и преживяванията, които сте имали с любимия ви човек. Той започва с вашата първа среща. Докато гледате всички тези изключително живи картини на вашите споделени преживявания, усетете чувствата, които сте изпитвали в тези моменти на Земята. Гледайте филма, колкото е възможно по-дълго. Наслаждавайте се на миговете, които сте прекарали заедно.

Когато филмът свърши, вие изпитвате чувство на облекчение и завършеност. Прекарали сте известно време заедно, но това не е краят, тъй като има още много преживявания, които можете някога да си припомните отново. Започвате да осъзнавате, че вие и любимият ви човек сте живели заедно в миналото и ще прекарате остатъка от живота си заедно в бъдещето. Животът продължава, независимо дали е тук, на Земята, или на небето.

След това напускате сградата и тръгвате обратно към градината. Сред прекрасните, невероятни гледки на красиви цветя и зеленина стоят няколко същества, облечени в бяло. “Кои са те?”, питате вие. Вашият любим човек казва: “Това са моите учители. Те ми помагат да се усъвършенствам в духовния свят.” Поглеждате в очите им и имате чувството, че те знаят всичко. Виждате тяхното състрадание. Те ви отвръщат окуражително на усмивката и вие разбирате, че любимият ви човек е там, където трябва. Той е у дома – място на невероятен живот и израстване. Един от учителите идва до вас и ви дава сребърно сърце на сребърна верижка. Казва ви да го отворите и вие правите това. Казва: “Изпълнете сърцето с всички прекрасни неща, които искате вашият любим човек да носи със себе си в своя нов свят.” Умът ви внезапно се изпълва и всички ваши мисли се изсипват в сребристото сърце: всичко, което винаги сте искали да му кажете; всяка дума, която сте възнамерявали, но никога не сте изрекли; всяко чувство, изразено или не; всичко, което искате той да запомни. Вижте как тези мисли, чувства и думи изпълват пространството вътре в сърцето и, докато това става, то започва да блести. Свети толкова ярко, изпълнено с вашата любов, че вие едва гледате в него. Поставяте го на врата на любимия ви човек, за да го носи винаги със себе си. Това е част от вашата любов, която никога няма да си отиде. Прегръщате вашият свиден близък и той казва: “Винаги ще бъда с теб.”

Идва моментът, когато трябва да се върнете на Земята, тъй като любимият ви човек трябва да продължи да работи там, където се намира, а и вие също трябва да продължите да се занимавате с ежедневните си задачи. Е, това е. Напускате тази приказна земя с чувство за истинския живот и със знанието, че ще се срещнете отново в градината на божествените удоволствия, след като усвоите предопределените уроци на Земята. Сега любимият ви човек ще се сбогува с вас и ще ви изпрати до дома.

ОПРОЩЕНИЕ И СЪЖАЛЕНИЕ

Когато някой почине, живите роднини и приятели често остават с много неизказани думи и чувства на съжаление. “Какво щеше да стане, ако…”, “Само ако можех…” или “Ако само…” са думите, които най-често чувам. Живите се чувстват изоставени, сякаш от тях е откъснато нещо. Сърцата им са наранени и те не могат да продължат да живеят. Много по-добре биха се почувствали, ако можеха да споделят своите чувства с любимите същества още веднъж. Те просто знаят как да продължават да живеят с този товар и вина. Следващата медитация е предназначена да помогне на тях.

След като приключите с подготовката, представете си, че стоите пред къща в средата на красива поляна. Тя изглежда точно по начина, по който ви харесва, включително и цветята, дърветата и т.н. Може би има и веранда с люлеещ се стол, или пък рози от двете страни на пътеката. Това е вашата къща. Тя принадлежи само на вас и на никой друг.

Когато влизате в нея, вие веднага забелязвате, че тя е много удобна, с пухкав, мек диван, отрупан с възглавници. От едната страна има панорамен прозорец, през който влизат ярките слънчеви лъчи. Тапетите са направени от най-фин материал. Стаята е изпълнена с всички вещи, които сте искали да имате през живота си. Уверете се, че всички тези предмети са проникнати от вашите чувства. На по-далечната лява стена има няколко снимки в различни форми и размери на членовете на вашето семейство. Вие виждате лицата на тези, които са преминали в отвъдния свят и на онези, които все още са живи. Свалете снимката на човека, за когото скърбите. Занесете я на дървеното бюро в ъгъла на стаята. Почувствайте неговата реалност. Това е мястото, където вие се занимавате с вашата специална работа, онази, която е свързана със сърцето. Седнете на бюрото и поставете снимката пред себе си. Вземете лист пергаментова хартия от бюрото. Пригответе химикалка и я оставете на хартията.

Докато разглеждате снимката, запитайте се: “Какво искам да ми бъде простено?” Вземете химикалката и започнете да пишете своя списък на хартията. Може би сте били прекалено взискателни към любимия си човек, или пък не сте показвали достатъчно любов. Може би чувствате, че не сте били до него, когато се е нуждаел от вас. Запишете всичко, което ви хрумне и за което искате прошка. След това вземете друг лист хартия и запишете всичко, за което сте съжалявали след смъртта му. Запишете думите, които не сте му казали, когато е бил жив. Може би сте спорили по някои въпроси и те са останали неизяснени. Вероятно чувствате, че сте могли да го обичате повече. Запишете всички чувства, които все още таите в себе си и от които не можете да се отърсите.

Когато приключите с двата списъка, сгънете всеки от тях на руло. След това отидете до красивия прозорец и почувствайте пролетния бриз, който нахлува в стаята. До прозореца има два бели балона. Прикрепете всеки лист за един от балоните. Надуйте ги, завържете ги и ги пуснете да отлетят през прозореца. Гледайте ги как плавно танцуват, докато се носят към небето. Колкото по-високо отиват, толкова повече вие се изпълвате с чувство на лекота, което замества напусналото ви съжаление. Балоните отиват нагоре и вие знаете, че ще стигнат до вашия свиден близък в духовния свят. Вижте как той ги получава и чете посланията. Отделете време, за да погледнете през прозореца към небето и вижте неговия отговор. Той гласи: “Независимо какво се е случило, аз винаги ще те обичам!”

ДА ОТКРИЕШ ОТНОВО СИЛАТА СИ

Толкова често в живота си искаме да бъдем обичани и имаме склонност да ставаме жертви на себе си. Толкова неуморимо се опитваме да бъдем най-добрата съпруга, майка, баща, дете, служител, любим или приятел. И тъй като вярваме, че това се очаква от нас, за да ни обича някой друг, ние правим компромиси с истинската си същност. Подобно поведение най-често се проявява на несъзнателно ниво и ние изобщо не го осъзнаваме. След известно време то се превръща в наша втора природа. В продължение на дни, след това на години, непрекъснато се опитваме да живеем според представата на хората за нас. Накрая откриваме, че сме депресирани и нещастни от живота, а мечтите ни са неосъществени. В този момент вече е трудно да се върнем назад и да разберем защо и как сме стигнали дотам, че да се чувстваме по този начин. Ние не само че сме загубили много сили и сме разкрили на тези хора съвсем малко от нашата същност, но по-важно е, че не сме били искрени със самите себе си. Изоставили сме нашата балансираност и сме пропилели част от прекрасната си същност. За нещастие, ние никога не можем да бъдем истински щастливи, докато живеем по този начин.

Толкова много хора са нещастни, когато техните любими същества преминат в отвъдния свят, и по-голямата част от тази болка е в резултат на компромисите – прекалено често те са се отказвали от истинската си същност. Правили са компромиси със своята индивидуалност и не са били искрени със себе си, поради необходимостта или желанието да задоволят някой друг. Така че, когато любимият човек почине, те остават без достатъчно самочувствие, тъй като голяма част от тяхната идентичност е свързана с покойника. Онова, което остава, е чувство на празнота и самота.

Следващата медитация можете да използвате, за да си възвърнете онази част от себе си, която е загубена, отнета или пренебрегната. Използвайте я, за да си върнете обратно собствените творчески сили.

И този път трябва да започнете с подготовката. Когато приключите с нея, представете си, че стоите пред едно кристално чисто и спокойно езеро. Водата има нежен син цвят и отразява безкрайното богатство от прелестни цветове на природата: наситено зелено, синьо, жълто и виолетово. Можете да усетите свежия аромат на възвръщащия живота планински въздух. В езерото плуват два лебеда и те допринасят за спокойствието на тази картина. Колкото повече гледате към това езеро, толкова повече се отпускате. Разхождате се до отсрещната страна и виждате планински поток, който се влива в езерото. Изкачвате се по планината, за да видите извора на този поток. Когато достигнете до върха, откривате приказен водопад. Поглеждате към небето и забелязвате, че той няма начало. Изглежда, сякаш водата пада направо от небето.

Сваляте дрехите си и ги оставяте на близката скала. Заставате под водопада и чувствате хладната, първична вода да гали тялото ви. Никога не сте имали подобно усещане. Струва ви се, че ви галят с перо и в един миг започвате да се чувствате напълно пречистени. Поглеждате към потока под вас и сякаш гледате в магическо огледало – пред очите ви се нижат различните ситуации, при които сте губили от своята сила. Виждате всички случаи, в които е трябвало да бъдете искрени със себе си. Виждате как не сте обичали достатъчно себе си и не сте се самоуважавали. Докато наблюдавате тези картини, всяка от тях бавно се носи надолу по водите на планинския поток.

Вие продължавате да стоите под водопада и забелязвате красива светлина сред водите му. Когато ви докосва, вие внезапно започвате да чувствате прилив на енергия и непознато до този миг усещане за прилив на творчески сили. Започвате да чувствате любовта, която преминава през тялото ви. Най-накрая се срещате с любовта към себе си. Продължавате да сте изпълнени с обич и радостно гледате във водите, но образите, които виждате сега, са доста различни. Виждате себе си щастливи, занимавате се с онова, което винаги сте искали да правите, но никога не сте имали време за него. Виждате хората да ви аплодират за това какъв прекрасен, изпълнен с любов човек сте. Виждате истинската си същност. Почувствайте колко по-ефирни сте сега. Усетете как силата и скритите ви способности, които някога са били загубени, се връщат към вас. Цялата самоувереност, която някога сте притежавали отново ви изпълва. Вие сте свободни от доминиращата роля на хората около вас. Извършили сте едно прекрасно пътуване, за да преоткриете истинската си същност. Наслаждавайте й се.

Тръгвате си от водопада и усещате изцяло новата и прекрасна своя същност. Това ви кара да се вълнувате. Поглеждате към дрехите си. На тяхно място сега лежи прекрасна бяла роба. Покривате тялото си с нея и тя ви кара да се чувствате непобедими. Вие сте истински Бог!

как да станем медиуми? как да общуваме с отвъдното?

как да станем медиуми? как да общуваме с отвъдното?

Глава 10

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА КОНТАКТ

от книгата РАЗГОВОРИ С НЕБЕСАТА на Джеймс Ван Прааг

При мен са идвали много хора, които искат сами да се свържат с любимите същества, от които са отделени. Има и други, които чувстват, че и те притежават силни парапсихични или медиумни качества и искат да развият още тази своя дарба. В тази глава ще дам информация и на двете групи хора. Според мен няма да бъде правилно да обучавам онези от вас, които искат да осъществят контакт с любимите си хора, без да им кажа някои основни неща за медиумните връзки. Вярвам, че колкото повече знание притежавате по тези въпроси, толкова по-добри ще бъдат резултатите. Необходимо е да прочетете следващите редове и да прилагате наученото, когато е необходимо.

Това не е игра. Аз нямам намерение да ви науча на някои трикове, така че да можете да забавлявате другите с парапсихичните си способности. На развиването на интуицията трябва да се гледа сериозно и с уважение. Няма да можете чрез позвъняването с камбана да предизвикате незабавно явяване на духа. За да имате успех, ще трябва да положите усилия. Помнете, че резултатите ви зависят от дисциплината, времето и желанието ви за развиване на вашите способности. В същото време трябва да осъзнаете, че вашето духовно семейство също има желание да влезе във връзка с вас и ще направи всичко необходимо, за да ви позволи да разберете, че са живи.

Духовете непрекъснато са около нас и макар че някои от тях могат да успеят да се явят без много усилия от наша страна, за други това може да се окаже много трудно. Всички ние сме медиуми по свой собствен начин. Както всеки знае, медиумът е един инструмент, една връзка, която светът на духовете използва, за да предава определени послания. Медиумите получават мисли, думи и чувства, които са различни от тези в земния свят. Художниците, музикантите, лекарите, готвачите и почти всяко живо същество има мисли. Много пъти ние си въобразяваме, че те са наши, но по-често те идват от духовния свят. Чрез тези мисли се проявява най-добрата част от нашите творчески способности. Творчеството не е ограничено само в изкуството. Лекарят, който използва скалпел, го прави със същия творчески заряд, само че в неговата си област, с който една балерина изпълнява пирует.

Когато ние възнамеряваме да общуваме с духовния свят, трябва първо да разберем, че светът на духовете, или божественото творческо начало, не се намира на определено място, някъде из облаците, далеч от нас. По-скоро творческият дух е отгоре, от долу, около и във нас. Той се е смесил със собствения ни свят. Трябва да осъзнаем, че този физически свят е само едно измерение от многото, че нашата слънчева система е една от многото и че съществото, известно като човек, е само един от многото видове. Следователно, нашият първи урок е да отворим напълно ума си и да започнем тази работа с чувство на смирение и любов. Когато се отворим за духовния свят, ние трябва да използваме цялото знание, което имаме на разположение. Колкото повече знаем и сме убедени в методите, възприетия етикет и в естествените духовия закони, толкова по-ефективни ще бъдат медиумните ни връзки, а резултатите по-ясни и точни.

Когато поемах по своя път, аз прочетох над сто книги, написани в различни краища на света. Литературата, която прегледах, включваше произведения преди около петдесет години и книги, създадени сега. Говорих с всички психолози, медиуми и духовни учители, които можах да намеря. Посетих много църкви в моя район. Разбира се, причината да се стремя към тази работа беше да помагам на хората и да разпространявам любовта и знанието за живота след смъртта. Ако вие искате просто да можете да се свързвате с любимите ви същества или с водачите си, вашата мотивация е лоста различна от моята. Не е необходимо да извършвате същата работа като мен, но запомнете, колкото по-пълно е осъзнаването ви за този вид работа, толкова по-лесно ще ви бъде да разберете и да получите определени резултати.

Дисциплината играе много важна роля в развиването на духовните дарби или на духовната комуникация. Това, че вие имате желание да достигнете своето духовно семейство, като не означава, че като изключите осветлението, те магически ще се появят. Вие трябва да бъдете дисциплинирани и да се отнасяте към работата си сериозно. Всичко, което правите небрежно, може да бъде опасно и резултатите ще бъдат всякакви други, но не и задоволителни. Нека още веднъж да повторя – ако искате да се свържете или да се отворите за духовния свят, съветвам ви да не го правите за забавление или от любопитство, а с почит, смирение, уважение и дисциплина. Вашето духовно развитие не е евтин трик или невероятно развлечение. Подобните неща се привличат и вие ще получите от работата си онова, което сте вложили в нея. Следователно, трябва да се потопите в нея с разбиране за физическите и духовни закони, които я управляват. За да започнете, вие трябва да сте запознати с духовните и физически закони и с това как те влияят на вашето развитие.

МОТИВАЦИЯ И ЖЕЛАНИЕ

Каква е причината, която стои зад вашия интерес да развиете вътрешните си способности и да се свързвате с любимите си същества? Дали е нещо повърхностно, например да питате за печелившите числа в лотарията? Дали е с цел да откриете къде ваш роднина е оставил завещанието, за да можете да получите своя дял от имението му? Дали е, за да научите името на човека, който е убил вашето дете? Или единствената причина е любопитство, породено от безделие? Ако интересът ви се ръководи от една от тези причини, тогава съветът ми е да прочетете един добър роман на тази тема и да получите необходимото ви вълнение от там. Вие не можете да се стремите към контакт, за да отмъстите или да задоволите личната си алчност. В духовния свят няма място за самоугаждане; това е пространство, където кипи работа в името на лишената от егоизъм любов. За това любовта е най-силният компонент, който ни сближава с духовния свят. Ако искате да се свързвате, за да изследвате духовния свят, да се усъвършенствате духовно, а след това да помагате и на другите да бъдат просветени, тогава и само тогава мисля, че вашата мотивация е правилна.

ПОДГОТОВКА

Винаги, когато се занимаваме с парапсихична работа, ние трябва да се подготвим по подходящ начин, за да бъдем чист канал за духовния свят. Подготовката трябва да се осъществява не само на физическо, но и на емоционално, умствено и духовно ниво.

На физическо ниво човек трябва да бъде на здравословна диета. Колкото по-чиста е храната, която трябва да бъде основно вегетарианска, с малко или без рафинирана захар и кофеин, толкова по-добре тялото може да се настрои, за ла получава информация от духовния свят. Червеното месо намалява вибрациите на тялото и по този начин отслабва силата на чувствителността. Най-използваните жлези в тази работа са жлезите с вътрешна секреция и по-специално надбъбречните жлези. Следователно, ние трябва да ги пазим и да ги натоварваме, колкото е възможно по-малко. Сладкишите и кофеина, освен че нарушават нивото на кръвната захар, са противопоказни за надбъбречните жлези, защото ускоряват работата им. Алкохолът намалява естествените вибрации на тялото и никога не бива да се употребява, когато се готвим да общуваме с духовния свят. Продължителната употреба на алкохол и наркотици най-вероятно ще привлекат към вас същества, които са от нисшите вибрационни пояси на астралния свят. Те лесно могат да повлияят на вас и на информацията, която получавате, по отрицателен и дори пагубен начин. Запомнете, че се отварят за много нива на духовния свят. Трябва да се уверите, че правите всичко възможно, за да се свържете с най-високото възможно ниво.

Емоционалното и умственото ви състояние също се нуждаят от подготовка. Когато се занимавате с тази работа, е важно умът и чувствата да бъдат добре балансирани. Вашите мисли са реалност и те са пряк резултат от начина, по който се чувствате. Следователно, винаги се старайте да поддържате колкото е възможно по-позитивна представа за живота. За тази цел горещо ви препоръчвам медитация, визуализация или позитивни утвърждения сутрин, докато се разхождате. Запомнете, много от вашите първи мисли влияят върху начина, по който ще се чувствате през останалата част от деня.

Чувствата работят ръка за ръка с вашата нервна система. Ако тя е разстроена и напрегната, това ще затвори важни канали за вашата парапсихична енергия, която се движи в областта около гръбнака в ефирното тяло. Вие няма да можете да получавате чиста и ясна духовна информация, ако тези центрове са блокирани. Интересно е да се отбележи, че по време на сеансите, когато явилият се дух плаче, защото е прекалено развълнуван от факта, че ще разговаря с любимите същества, аз откривам, че моите канали и центрове за възприемане са блокирани поради емоционалното състояние на духа. Всички системи работят в унисон и всяка от тях е еднакво важна. Така че вие трябва да се убедите, че сте в напълно балансирано състояние.

Друг изключително важен елемент е подготовката на духовния Аз. Нашата духовна работа е изпълнена с любов и служене на хората. Ние трябва винаги да се стремим да дадем колкото е възможно повече любов и разбиране на всеки, с който сме в контакт. Духовните ни приятели и водачи искат да работят с нас. Ние трябва да бъдем сигурни, че им даваме нещо, което заслужава тяхното време. Духовете повече от всичко обичат да подаряват своето знание за по-висшите светове. Те винаги търсят личности, чрез които да предават послания, изпълнени с любов, във всяка част на планетата, но те могат да предават само информация, която е в границите на разбиранията на медиума. Например, ако аз бъда помолен да изпълня концерта за пиано във Фа минор на Брамс и нямам представа от музика, за мен ще бъде невъзможно да го сторя, защото нямам такъв опит. Ако, от друга страна, в продължение на години вземам уроци по пиано и разбирам от музика, да изпълня произведение на Брамс може да се окаже елементарно за мен. Следователно, за да предаде висше послание от небесния свят, човек трябва непрекъснато да се настройва към по висши духовни ценности, най-висшата от които е любовта.

Трябва да започнем да живеем изпълнени с любов и в служба на другите във всичко, което правим и с което се срещаме. Бъдете един жив пример, образец на любовта. Гледайте на всичко като направление на съзидателната любов, наречена Бог. Осъзнайте, че няма смисъл от осъждане и че тази склонност е присъща на нисшия физически Аз, или на егото, защото какво право имате да съдите другите за това, че все още не са усвоили някои човешки уроци? Осъждането често произтича от страха. Страхът отсъства у Бог. Той по-скоро ви подтиква да обърнете гръб на истината. В копнежа към по-добро разбиране на проявленията на Аза, вие трябва да отстраните от себе си всичко, което не е истинско: осъждането, предразсъдъците и дребните удари под пояса. Вместо това, отворете сетивата си за светлината на толерантност и любов – любовта в най-чистата й форма – и не се опитвайте да замъглите картината с ненужни подробности.

Когато се опитваме да развием нашата духовна същност, ние трябва да се стремим да се усъвършенстваме като четем духовна литература, медитираме и др. Струва ми се, че един прекрасен образователен и непретенциозен урок е, когато вървейки по улицата, чувстваме и да преживяваме условията на живот на нашата планета и мислено изпращаме светлина и любов на онези, които са загубили своя път и се нуждаят от посока.

ЧУВСТВИТЕЛНОСТ И ОСЪЗНАВАНЕ

Когато сме в сферата на духовното, ние се занимаваме със свят много различен от всичко, което можем да видим с физическите си очи. За да вършим работата си добре, трябва да започнем да изключваме външния свят и да бъдем подготвени да влезем в света на вътрешното виждане и познание. Винаги, когато изнасям лекции, казвам на хората, че ние започваме да изследваме един нов свят, една напълно нова вселена – нашия вътрешен свят. Той е достъпен за всеки, който желае да отдели време, за да го осъзнае. Като опознаваме и се отваряме за вътрешната ни същност, ние внасяме една нова съзнателност във всяка сфера на нашия живот. Започваме наистина да живеем един по-пълноценен живот, отколкото сме си представяли, и той е по-щастлив – онзи, за който винаги сме си мечтали. В центъра на този свят ние се срещаме с нашата божествена същност и с безграничните възможности, които са част от нашата природа. Когато започнем с лекота да използваме това вътрешно познание, ние започваме да се учим как да заместим страха с вяра във всяка ситуация от живота си. След като поемем по този път, ние никога повече не можем да гледаме на физическия свят по начина, по който сме го правили досега. Много е трудно да се върнем обратно към гледната точка, от която сме възприемали живота.

За да осъзнаете своя вътрешен свят, най-добре е да започнете с медитация. Първата стъпка е да затворите очи и да осъзнаете дишането си. Докато го правите, ще усетите, че всяко вдишване е дар от Бога и трябва да се отнасяте към него по подходящ начин – с чувство на уважение и почит. Човек никога не знае кога ще бъде последното му вдишване. Докато издишвате, вижте всички ненужни мисли и отрицателни чувства, обърканост и съмнения, които имате, и им позволете да ви напуснат. Осъзнайте своето тяло! Почувствайте всеки мускул, орган и тъкан. Вижте как кръвта свободно тече в тялото ви. Почувствайте я! Бог ви е дал тяло, не само за да поддържа живота на физическата планета, но и за да се развивате вътрешно, така че да станете възможно най-висшето духовно същество. Затова обърнете внимание на всичко! Когато отваряте очи, не трябва просто да виждате стола пред себе си, вратата, цветята. Вижте ги с нови очи – очите на душата, вътрешните очи. Използвайте очите си, както използвате ръцете си. Почувствайте жизнената сила на цветята и на дърветата. Настройте се към вибрацията на енергията на всяко живо същество. Тя е прекалено истинска, но не е прекалено очевидна. Това е фина енергия, която можете да усетите само с чувствата си.

ЕНЕРГИЯ

Всичко е направено от енергия\ Ние трябва да свикнем с това разбиране. Молекули от жизнена сила ни заобикалят и преминават през нас непрекъснато. Следователно, всеки от нас е индивидуален енергиен център, един малък собствен свят с енергийни кръгове и връзки, които минават през нашето тяло и около него. Ние можем да променяме тези енергийни модели, цветове и честоти, които се определят от нашите мисли и желания. Можем да изпращаме и да получаваме енергия, докато каналите ни са отворени и чувствителни.

Как можем да почувстваме тази енергия?

Нека започнем с едно просто упражнение, което ще ви помогне да я усетите. Затворете очи и дръжте дланите си обърнати една към друга на разстояние около 60 см. Останете в това положение около три-четири секунди. Съсредоточете се изцяло върху пространството между дланите и много бавно ги приближавайте една към друга, сякаш събирате акордеон. Осъзнайте усещането между дланите, докато те се приближават. Направете кръгово движение с ръцете си и почувствайте как фината енергия се променя. Вероятно трябва да опитате това няколко пъти, но не се безпокойте, накрая ще я почувствате. Можете да поставите ръката си на около 10 см над тялото и бавно да движите дланта си към него. Колкото повече пъти правите това, толкова повече ще започнете да усещате фината енергия около тялото. Може да забележите, че определени части от тялото ви се струват по-плътни от други. Някои може да изглеждат, сякаш имат повече енергия, поради няколко причини. Възможно е да има остатъци от старо нараняване. Когато в тялото има нараняване, то не само повлиява на физическото тяло, но и на ефирното. Следователно, обикновено има някакъв вид индикация за него, като най-често енергията е по-концентрирана. Друга причина за концентриране на енергия в определени части на тялото може да бъде здравословното състояние. Както споменах по-рано, преобладаващото здравословно състояние се отпечатва в ефирното тяло, а енергията около него обикновено е по-плътна и цветът й е по-различен, отколкото на останалата част от аурата.

ЕНЕРГИЙНИ ЦЕНТРОВЕ

Когато развивате парапсихичните си способности, важно е да познавате седемте главни енергийни центъра. Те са известни като чакри, санскритска дума, която означава “енергийно колело”. Тези седем главни чакри са разположени на границата на ефирното тяло и са врата, или вход, към астралната енергия. Ефирното тяло, или двойник, както понякога се нарича, е енергийно тяло, което обгръща физическо. То е негово точно копие. Това тяло най-точно отразява физическото състояние. Всяка негова чакра е различна по вид и цвят, вибрира или се върти със собствена скорост и изпраща енергия – духовна, умствена, емоционална или физическа – до нивото, което й съответства.

Коренна чакра

Тя е разположена в основата на гръбначния стълб и е известна като място на жизнената ни сила. На физическо ниво тя се свързва с гръбначния стълб, надбъбречните жлези, бъбреците и дебелото черво. Тя е червена на цвят и представя инстинкта ни за оцеляване – силен физически капацитет и жизненост. Използва се за установяване на енергията обратно в тялото. Също така чрез нея се изтегля космическа енергия от Земята, за да се витализират другите чакри.

Чакра на слънчевия сплит

Известна е още като свещена чакра и се намира на 5 см под пъпа. Това е мястото на цялата интуиция и на парапсихичната чувствителност. Известна е като център на чувствата – място, където се съхраняват всички сурови емоции. Тъй като този център основно е на чувствено ниво, ясноусещането и психометрията са свързани с тази област. На физическо ниво тази чакра е свързана с половите органи, с далака и с жлъчката. Цветът е оранжев.

Чакра на далака

Третият център е разположен над пъпа в областта на далака. На това ниво суровите емоции се издигат до една фина вибрация. Това е центърът на нашите чувства, желания и самостоятелност. Тази област влияе на храносмилането и на стомаха, на панкреаса, надбъбречните жлези, черния дроб и жлъчния мехур. На физическо ниво тя е връзката със сребърната нишка и ни помага за астралните пътувания. Сребърната нишка е концентрация на енергия, която свързва ефирното с физическото тяло. Ясновидците я виждат като обагрена в сребристобял цвят. Нощем, когато спим, ние напускаме физическото тяло и пътуваме на големи разстояния в астралния свят. Способни сме да направим това, защото ефирното ни тяло, онова, което пътува, е свързано с физическото чрез тази нишка на живота. Когато настъпи действителна физическа смърт, сребристата нишка се къса и ефирното тяло се освобождава. Чакрата на далака обикновено има жълт цвят.

Сърдечна чакра

Разположена е в средата на гръдния кош между плешките и е място на безусловната любов. Тук се усещат висши духовни чувства като състрадание, вяра, умения да получаваме и да даваме и желание да се служи на хората. Тя е свързана и със състоянието на транс и с усещането на присъствието на същества от духовния свят. На физическо ниво тя се свързва със сърцето, с тимусната жлеза и с кръвообращението. Зеленото е цветът на този център.

Чакра на гърлото

Когато се развие този център, той се използва за ясночуване – за долавяне на звуци от духовния свят. Човек действително може да чуе физическото звучене на гласовете на духовете или техните мисли сякаш слуша говора им. Тази чакра заедно със сърдечната чакра работи при състояние на транс. При медиумите връзки чакрата на гърлото, заедно с тези на далака и на слънчевия сплит, помага при чуването на гласове и при създаването на канали за връзка с духовния свят. Този център е източник на всички творчески изяви. Във физическото тяло той пряко влияе върху щитовидната жлеза, хипоталамуса, гърлото и устата. Когато отваряте този център, медитирате върху синия цвят.

Чакра на третото око

Това вероятно е най-известната на хората чакра. Този важен център е разположен в средата на челото. Когато се развивате на парапсихично ниво, той се използва при ясновиждането. Когато е отворен, ние можем да виждаме аури, образи във всички форми и цветове и духове. Във физическото тяло е свързан с ушите, хипофизата, епифизата и носа. Цветът, който съответства на тази чакра, е индиго.

Теменна чакра

Седмият център се намира отгоре на главата. Той е вратата към по-висшите, или космически, сили. Когато е развит, може да се използва, за да влияем върху другите чакри и да внесем най-висшите духовни истини в цялостната ни парапсихична работа. Това е място на молитви, защита, мистицизъм и просветление. Медитирайте върху красив виолетов цвят, който съответства на тази чакра. Тя влияе върху мозъчната кора и централната нервна система на физическото тяло.

ТЪРПЕНИЕ

За да можем да се усъвършенстваме благодарение на нашите преживявания, ние трябва да си дадем необходимото количество време за развитие, защото както всичко останало, така и творческата енергия има свой ритъм. В много случаи, особено в сферата на паранормалното, няма часовник, който да отмерва нашия прогрес. Едно от най-важните средства е търпението. У нас се заражда нещо ново – една част, която е спала в продължение на много, много години. Миналото е било изпълнено с различни вярвания, поведение и емоционално заредени изживявания и ние трябва да си прекопаем път през тях, за да се върнем обратно към истината и към нейния безкраен източник. Говоря за онази част от детето у нас, която сме затворили, когато сме били на шест или на седем години и когато невинността е била заместена от практическото мислене. В тази работа, колкото повече използваме практическия си ум, толкова по-малък ще бъде прогресът ни. Когато хабим прекалено много сили, за да анализираме всяка мисъл или послание, ние оставяме малко от тази безценна енергия за действителна парапсихична и духовна работа. Прогресът изисква време.

Когато сте изпълнени с търпение и дисциплина, вие ще видите промените. Бъдете внимателни към себе си и се радвайте на всяка малка парапсихична проява, която осъзнавате. Наслаждавайте се на вълнението. Не се отчайвайте, ако резултатите не са такива, каквито очаквате. Духовните ви водачи и приятели знаят, че се опитвате, и ще направят всичко, което е по силите им, за да ви помогнат. Запомнете, че сте навлезли в тази работа със стари предразсъдъци и на духовете им е необходимо време, за да променят ума ви и да събудят чувствителността ви. Бъдете търпеливи!

ОТВОРЕН УМ

Когато влизате в духовния свят, вие се запознавате с една действителност, която повечето хора не вярват, че съществува. Много от тях са се отказали от чувствата си преди години с надеждата, че това поведение ще им помогне да оцелеят в емоционалната пещ на физическия свят.

Всеки ден ние преживяваме неща, които не могат да бъдат обяснени. Някои ги наричат тези съвпадения, инциденти или най-обикновен късмет. Такова нещо няма! Когато сме искрени със себе си и излъчваме мисли за нашите нужди и желания, често онова, за което сме настоятелни в мислите си, идва в нашия живот. Сблъскваме се с такива ситуации, които ни помагат да учим и да израстваме. По време на сеансите казвам на моите клиенти да се освободят от предубежденията и очакванията за това, какво ще се случи. По този начин те ще бъдат готови за всички възможности. С отворен ум можем да проникнем в идеите и изявите, които сме пренебрегвали или изобщо не сме забелязвали.

ОБЩИ УСИЛИЯ

Вие не вършите тази работа сами, а действате заедно с тези, които са в света на духовете. Както казах по-рано, вие вършите вашия дял, а духовете – техния дял от работата. Когато искате да се свържете със света на духовете, трябва да знаете, че тези, които са там, имат свободна воля. Ако изберат да дойдат, те ще работят с енергийните вибрации и ще се концентрират върху предаването на послание. Но те могат и да не искат. Ако изберат да работят с вас, те трябва да разберат какво се опитвате да им кажете. Това, че са преминали от другата страна не означава, че веднага са усвоили механизмите на духовното общуване. Вие трябва да им кажете как искате да комуникират. Кажете им по какъв начин да ви предадат съобщение. Например, ако искате да разберете дали енергията, която идва, е на мъж или жена, помолете ги да ви подскажат своя пол. Второ, ако искате да знаете дали говорите с майка или баща, трябва да установите система за комуникация и да обясните как работи тя, за да могат духовете да я възприемат.

Ще ви дам пример с начина, по който работя аз. Ако общувам с бащата или с член от неговото семейство, аз поканвам духа да застане от лявата страна на човека. Ако той е от семейството на майката, му казвам да застане от дясната страна на човека, на когото правя разчитане. Ако духът е дете, аз го моля да застане отпред, а ако е баба или дядо – да застане зад питащия. По този начин съм създал ясна система, която духовете могат да използват.

Освен това, ако не ги чувате, вие трябва да им изпратите по телепатичен път молбата си да говорят по-високо. Духовете не винаги осъзнават различните честоти, към които трябва да се приспособят, за да могат да бъдат чути. Вие трябва да им подскажете това.

Често хората виждат, че обръщам главата си и говоря на празното пространство: “Да, чух това.” или “Не, повторете”. Това е моят начин да информирам духовете за нашата комуникация. Така че, разбирате, трябва да установите свои правила, основани на взаимните усилия и доверието.

Колко често трябва да се свързвам с духовете? Безпокоя ли ги? Много хора са ми задавали тези въпроси и аз само ще повторя онова, което съм споменавал по-рано. Вашето семейство и приятели, които са преминали към друго състояние на съзнание, не са ви забравили. Вие можете да общувате с тях по-лесно, отколкото когато са били на Земята. Те знаят повече за вашия духовен път и мотивация, отколкото когато са били живи. Те се настройват на честотата на вашите вибрации и ви наблюдават много често. В същото време, един дух дори и да бъде извикан, това не означава, че той ще зареже всичко, за да осъществи контакта си с вас. Те имат свободна воля и ще я използват, както намерят за добре, както са правили и на Земята.

Както вие всеки ден ходите на работа и извършвате определени дейности, за да поддържате живота си тук, на тази планета, така и когато членове на вашето семейство или приятели починат, те също изпълват своето съществуване с работа и се трудят, за да се усъвършенстват духовно. Когато ги викате със своите мисли, те ви чуват ясно и силно. Затова, ако вие непрекъснато искате да контактувате с тях, това ще бъде същото като да седите на бюрото си и телефонът непрекъснато да звъни. Така ще ви бъде трудно да си вършите работата. Разбира се, вие можете да ги викате от време на време и това е съвсем естествено, но нека това желание не ви обсебва, защото по този начин не само ще задържате техния прогрес, но и ще пречите на работата, която имате да свършите на Земята.

ЛЮБОВ

Вие сте на тази земя, за да усвоите основни уроци за любовта и за отговорността към себе си и към другите. Тези уроци се вплетени в ежедневието. Всеки път, когато започнете да работите с един дух, трябва да сте изпълнени с любов. Не трябва да изпитвате алчност или необходимост от себедоказване. В духовната работа няма място за егото. Не казвам, че за да бъдем духовни личности, трябва изцяло да се освободим от него. То е важно, за да можем да си свършим работата. Но човек никога не бива да му позволява да застане над любовта. Колкото повече навлизате в тази работа, толкова по-ясно ще започнете да осъзнавате дори и най-малкия акт на любов като значим.

НАЧИНИ ЗА РАЗВИТИЕ

Медитация

За да повишите своята чувствителност и вътрешно осъзнаване на духовния свят, вие трябва да започнете редовно да медитирате. Вашето желание за развитие ще определи количеството време, което трябва да прекарвате в медитация. Ако сега започвате, бих ви препоръчал да го правите поне два пъти в седмицата. Създайте си навик да медитирате в определен ден и час. По този начин вие не само се учите на дисциплина, но и позволявате на духовния свят да разбере кога е вашето време за духовна практика и развитие. Продължителността на медитацията варира. Ако можете, опитайте да издържите поне петнадесет минути първия път, като бавно напредвате до тридесет минути и след това постепенно до четиридесет и пет минути. Но не се чувствайте притиснати да спазвате точно определеното време. Продължителността накрая ще бъде определена от духовете, а не от вас.

В следващата глава съм включил подробно описание на различните техники, които можете да използвате. Няма правилен и грешен начин да се медитира. Идеята, която стои зад това действие, е да се отпуснете. Вие копнеете да се докоснете до вътрешния си свят и да станете по-чувствителни към него.

Кръг за развитие

Много хора, които желаят да развият медиумните си дарби, обикновено откриват, че това става по-бързо и по-лесно, ако към собствените си медитации добавят и медитации в така наречения кръг за развитие. Кръгът за развитие се прави от двама или повече човека, които се събират всяка седмица по едно и също време и развиват медиумната енергия на участниците в него.

Обикновено той се състои от едни и същи участници, които се събират в определен час и в определен ден от седмицата. Важно е енергията на членовете на групата да бъде хармонична. Не трябва да има конфликти или проблеми с егото. В противен случай това ще окаже отрицателно въздействие върху развитието на групата и ще възпрепятства достигането до най-висшите духовни учения, достъпни за групата. Вие винаги ще привличате към вашата група онези духовни същества, които работят добре при създадената вибрация. Да бъдеш член на група е ангажимент и вие не трябва да се включвате, ако нямате желание да пожертвате поне един или два часа по едно и също време всяка седмица. Причината е доста проста: за да се усъвършенстват и за да станат по-чувствителни членовете от групата, светът на духовете отделя време, за да се настрои на честотата на груповата енергия и за да помогне за нейното укрепване. Идеята е да се строи над основите всяка седмица, а не непрекъснато да се преправя онова, което е сторено.

Когато се прави кръг, трябва да бъде избран водач на групата. Това обикновено е някой, който има известен опит с парапсихичното развитие. В началото на сеанса се изрича молитва, за да се поздравят с добре дошли духовете-водачи и приятелите, които присъстват на срещата, и да ги помолим за тяхната помощ и защита. За допълнителна защита в края на молитвата аз моля всички участници да си представят бялата светлина на любовта около кръга и в стаята.

След молитвата групата може да иска да послуша духовна или възвишена музика като допълнителен източник на енергия. Духовете също използват този вид музика. В този момент някои групи започват дискусии. Аз ви съветвам да ограничите разговорите до минимум, тъй като по този начин отнемате от времето, през което духовете могат да ви помогнат в работата за усъвършенстване.

Преди началото на сеанса всички участници трябва да решат към кого от групата да насочат енергията си. Възможно е само един от тях да притежава способности на медиум и групата може да иска да работи заедно за по-нататъшно развиване на неговата чувствителност. Когато няколко члена на групата притежават способности на медиуми, важно е да разпределяте енергията между тях по равно. Ето тук е ролята на лидера. Той трябва да следи за времето и да определя кога енергията на групата трябва да се насочи към друг член. Идеята е да се съсредоточи към този човек цялата умствена енергия, която е бяла на цвят – цветът, който представя Христовата светлина на любовта.

Докато седите в кръга, може да започнете да чувствате хлад около долните части на тялото си. Това обикновено е настройването на духовете към енергията в стаята. Също така може да започнете да виждате дребни знаци и символи с вашето трето око. Тези образи могат да избликват в съзнанието ви като различни форми – кръгове, квадрати, цветни светлини, сцени, предмети, лица и по-рядко форми в пространството. Много пъти тези образи са подобни на онези, които виждаме по време на сън. Не гледайте на тях като на безсмислици, тъй като те могат да означават нещо за някой друг в групата. Опитвайте се колкото е възможно по-добре да запомните всичко, което виждате, чувствате и чувате. Макар че може да не е по силите ви да разтълкувате информацията, вие вероятно ще бъдете много изненадани като видите, че голяма част от нея има значение за другите членове. Възможно е някой в групата да започне да изпитва странно усещане около главата или в областта на гърдите. За мен това чувство прилича на паяжина. Искам да повторя отново, че това означава, че духовете работят с вашата енергия. Това е предимно ектоплазмената аура около вас. Тази ектоплазма се развива все повече и повече всеки път, когато групата е заедно. Тя обикновено преобладава, когато някой в групата има физическа медиумна дарба. Духовете укрепват тази енергия около него и често другите могат да започнат да чуват потропвания или почуквания, докато съществата от духовния свят проверяват енергията на индивида.

Когато дойде време за приключване на сеанса, лидерът съобщава на останалите, че те бавно трябва да се върнат към осъзнаване на техните физически тела. Когато всички са се завърнали благополучно – много е важно да се изчака, докато те не го сторят – лидерът произнася заключителна молитва, в която благодари на помощниците от духовния свят. Аз обикновено изпращам чувства на любов и светлина към по-малко щастливите хора в света. Когато молитвата свърши, е време всеки в групата да сподели с другите членове изживяванията си – всякакви чувства, послания или знаци, които са получени по време на сеанса.

ОСНОВНИ ПАРАПСИХИЧНИ УПРАЖНЕНИЯ

Успехът в света на духовете се измерва чрез индивидуалната чувствителност. Работете или като медитирате самостоятелно, или в кръг. И двата начина ще ви подготвят да чувствате и може би да виждате и чувате духовете.

Идва момент, когато сте готови да приложите на практика своите парапсихични и духовни способности. Както споменах на различни места в тази книга, всичко е енергия. След подготовката вие можете да започнете да използвате тази енергия и да научите какво можете да почувствате по този начин. Предлагам ви начини да изпробвате своите способности.

Психометрия

Психометрията е способност да се чувства историята на един предмет или на човека, на когото е принадлежал той, чрез излъчваната енергия от обекта. Психометрията може да бъде използвана при хора, които са преминали в отвъдния свят, или за живи на физическо ниво индивиди. Първо, разбира се, трябвала преминете в медитативно състояние или в лек транс, така че да сте напълно релаксирани. След това вземете предмета в лявата си ръка и веднага трябва да почувствате енергията му. Може да получите усещане за физическите характеристики и за външния вид на притежателя на този предмет. Възможно е да изпитате чувства на емоционална основа. Не забравяйте, че психометрията може да бъде практикувана с всякакъв предмет, включително и със снимки. По този начин вие имате възможност да получите усещания не само за живите хора, но и послания от света на духовете. Още веднъж искам да напомня, че не бива да мислите за онова, което чувствате, за да не повлиявате върху информацията. Изразете точно онова, което изпитвате.

Автоматично писане

Автоматичното писане е упражнение, което се използва конкретно от онези, които желаят да се свържат с водачите си и с любимите хора от духовния свят. За да започнете, е необходимо да сте в напълно медитативно състояние. Също така трябва да изпратите по телепатичен път послание до духа, с който искате да се свържете, за точното място и време, когато ще се занимавате с тази работа. С други думи, трябва да си уговорите среща със света на духовете. Когато дойде определеният момент, е необходимо да се отпуснете. Не забравяйте, че трябва да бъдете в стая, където нищо не ви отвлича вниманието. След това седнете изправени и поставете на масата пред себе си бележник и химикалка. Леко хванете химикалката и я дръжте с писец, опрян на листа. Не мислете за това, какво трябва да пишете. Когато почувствате промяна в енергията на ръката си или около вашето тяло, започнете да задавате въпроси на духа. Най-вероятно ще почувствате силно желание да започнете да пишете, така че, направете го. Отново искам да повторя, че не трябва да мислите за това какво пишете. Добра идея е да не поглеждате към листа, докато не свършите. Когато почувствате, че енергията ви е напуснала, оставете химикалката и прочетете онова, което ви е съобщил вашият приятел от духовния свят. Може да бъдете изненадани от информацията, която сте получили.

Сънища

Много хора са ме питали дали могат да се свържат с покойниците посредством сънищата. Моят отговор без колебание е ДА! Духовното тяло напуска физическото тяло всяка нощ, когато заспим. Физическото тяло е изпълнено с космическа енергия. Духовното тяло – също, само че на по-високо ниво. По време на сън ние сме много податливи на впечатления от духовния свят, защото са изключени съзнанието и умът ни. С други думи, по-голяма част от съзнанието, което ни контролира, е в покой, а също и логическото ни мислене. Следователно, ние сме по-леснодостъпни за посланията. С духовното си тяло можем да видим своите любими същества и водачи, както и да предскажем бъдещи събития или дори да видим минали животи. Това също така е времето, когато нашето духовно семейство контактува с нас. Тъй като сме по-близо до духовните нива по време на сън, тогава е много по-лесно да комуникираме с онези, които са починали. Както казах в предишната глава, най-лесният начин да стигнеш до духовния свят по време на сън е да си мислиш за него преди заспиване. Много от клиентите ми са използвали този метод с успех. Но много от нас не си спомнят своите посещения в отвъдното, или пък си спомнят само отделни части. Обикновено сънищата ни изглеждат напълно безсмислени. Необходима е практика и дисциплина, за да се научи човек да си спомня своите съновидения.

Има някои начини, които могат да ви улеснят. Един от тях е да държите касетофон до леглото си и веднага, след като се събудите, да записвате впечатленията си, сцените и чувствата от своите сънища. Може също така да ги записвате на лист, но повечето хора намират този метод за по-труден и не след дълго се отказват. Ако ви стане навик да записвате сънищата си, ще бъдете впечатлени от това, колко по-добре си ги спомняте.

Видения

Много хора казват, че са виждали любимите си покойници да стоят в стаята им до леглото или на любимия си стол във всекидневната. Когато сте по-възприемчиви и умът ви не е блокиран, много е възможно наистина да ги видите.

Направете споразумение

Друг начин да се свържете със света на духовете е просто да помолите своя дух-приятел да се появи в определен момент от деня. Обяснете му, че искате доказателство за неговото съществуване, като му кажете какво желаете да направи. Например една клиентка, чиито син беше починал, го молела всяка нощ: Искам да ми изпратиш знак, че си тук. Нека уличната лампа мигне веднъж, ако твоят отговор е “да” и два пъти, ако отговорът е “не”. След два месеца непрекъснато повтаряне на тази молба, тя получила отговор точно по начина, по който поискала. Този метод може да не се окаже успешен за всеки, който опитва. Очевидно клиентката ми и нейният син от духовния свят са били твърдо решени да се свържат един с друг и резултатът е бил успешен. По-лесно е, когато помолиш духовете да демонстрират присъствието си като изпълнят малки задачи. Не ги карайте да местят предмети, да отварят врати или да пеят. Измислете нещо лесно! Ние сме открили, че благодарение на своята енергия, най-лесният начин за духовете да покажат присъствието си е като използват електричеството. Те могат да му влияят по различен начин. Много от тях са в състояние да въздействат на електричеството чрез протоните и електроните и резултатът е промяна в работата на различните електроуреди в къщата. Това обикновено има успех, когато покойният е бил силно емоционален човек. Емоционалната енергия може да се използва като проводник.

РЕЗУЛТАТИ

Ето няколко начина, по които духовете дават възможност на своите любими същества да разберат без помощта на медиум, че те са около тях.

Светлини Много често можете да видите примигване на светлините в стаята или как нова електрическа крушка гръмва мигновено. Духовете показват присъствието си чрез осветителните тела, обикновено когато прекарват доста време около вас или когато знаят, че това е начинът да привлекат вниманието ви.

Телевизори Духовете са известни с това, че могат сериозно да повлияят върху образа на телевизионния екран. Има случаи, когато на екрана се появява лицето на духа или телевизорът се включва и изключва от само себе си в необичайно време през деня.

Радио Много радиочасовници, които се намират до леглото, се включват по различно време. Понякога това става в час, който е важен за починалия за човек. Много пъти радиото се включва, когато в ефира звучи особено значима песен.

Музика . Често духовете успяват да ви внушат определена песен или вие може да започнете да мислите за тях, когато дадена песен звучи по радиото.

Часовници Твърди се, че часовниците често спират в момента, когато любимият човек е починал, или пък спират да работят без очевидна причина.

Телефони и телефонни секретари След като някой почине, възможно е телефонът да позвъни, а от другата страна да няма никой. Или пък може наистина да чуете гласа на духа. В някои случаи този глас се записва на телефонния секретар.

Електроуреди Известно е, че електрическите уреди могат да спират и да започват да работят по различно време, когато никой не е около тях. Това е друг начин, по който духовете се опитват да привлекат вниманието ви. Струва ми се, че това се случва доста често, особено ако духът е готвил много или е прекарвал по-голямата част от времето си в кухнята, когато е бил жив.

Компютри Феноменът на електронния глас стана доста популярен през изминалите няколко месеца. Духовете не само че използват телефоните и телефонните секретари, но също така се появяват и върху екраните на компютрите. За подобни явления няма никаква друга причина, освен тази, че духът иска да убеди любимите си хора, че наистина е жив. Възможно е той да е имал и интерес към компютрите

ДРУГИ ЗНАЦИ

• Аромати. Много често срещан знак е веднага след смъртта и няколко месеца след това да се чувства определена миризма. Внезапно човек усеща лек аромат на пура, на рози или на познат парфюм. Тези аромати определено се свързват с онези хора, с които сме се разделили. Например майката на даден човек може да е използвала определен парфюм и той неочаквано да изпълни стаята. Същото се отнася и за миризмата на цигари, ако любимият човек е бил пушач. Тези аромати са начин, по който духовете на любимите хора ни показват, че са около нас.

• Подаръци. Духовете изпращат много подаръци и материални неща, но ние не разбираме от кого ги получаваме. Много пъти по време на сеанс идва дух, който казва: “Надявам се, че ти хареса златното колие, което ти купих миналата седмица” Клиентът поглежда вцепенен и пита: “За какво говориш?” Аз обяснявам, че един дух може да ни внуши да купим определени неща. Ето някои начини, по които духовете се намесват в живота: например, когато изневиделица получим букет рози или когато си купим къща без почти никакви проблеми по сделката, или ако внезапно получим работата, която желаем. Това са знаци, че нашите любими същества са с нас и искат да ни помагат.

• Животни. Животните често биват използвани от духовете. Много пъти духовете въздействат на птица или на малко животинче да дойде при нас и да привлече вниманието ни по някакъв начин. Това е още един знак за тяхната близост. Една моя добра приятелка почина през февруари. Заминах за Ню Йорк, който беше затрупан под половин метър сняг, за да посетя нейната крипта. Трудно ми беше да я открия и се лутах напред-назад, когато внезапно един камион спря и шофьорът излезе от него. “Вие стоите точно пред него”, каза той. Аз му благодарих, а той се върна при камиона си и потегли. Помислих си, че е странно да се е появил в най-подходящия момент. След като тръгна, аз погледнах към гроба на приятелката ми и близо до него видях една сойка в ярко син цвят, която стоеше на един клон. Повтарям, че беше много студено и всичко беше покрито със сняг. В този момент не ми се стори странно, докато по-късно след обяд не посетих нейния съпруг, Джак, в техния дом. Когато влязох, първите думи на Джак бяха: “Ако искаш нещо от Кони, можеш да го вземеш.” Аз погледах надясно и там на един рафт стоеше стъклена синя птица, която се взираше в мен.

КАК ДА ПРЕОДОЛЕМ СКРЪБТА? МЕДИУМ ЗА ОТВЪДНОТО

КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ СКРЪБТА

МЕДИУМ ЗА ОТВЪДНОТО, МЕДИУМ ЗА ЖИВОТА СЛЕД СМЪРТТА

Глава 9

ОТВЪД СКРЪБТА

от книгата РАЗГОВОРИ С НЕБЕСАТА на ДЖеймс Ван Прааг

Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш и време да умреш.

Еклесиаст 3:1

Дали някога надмогваме скръбта от загубата на любим човек? Възможно ли е да започнем живота си отначало, без свидното същество, което е било до нас? Дали нашите спомени за прекрасните мигове заедно ще ни помогнат да се върнем отново към живота?

Няма лесни отговори на тези въпроси. След като някой премине от земния към духовния свят, ние никога няма да можем физически да изпитаме близостта си с него, както досега. Но винаги можем да бъдем заедно с близките си хора, като запазим спомените си за тях живи в нашите умове и сърца и като осъзнаем, че като духовни същества те не са ограничавани от физически прегради и са край нас дори по-често, отколкото преди.

Както е казано в Библията, има естествено време и място за всяко събитие и преживяване на тази земя. Всеки път, когато се връщаме във физическия свят, ние преминаваме през събития, от които душата израства. Всяка случка в живота ни предопределя и измерва нашия напредък. Подобно на кръговрата на сезоните, не е възможно да има живот без край и ново начало. Всичко, което правим, е в името на усъвършенстването.

Докато върви към своя край, всяко живо същество на тази планета изживява една или друга загуба. Може да бъде загуба на работа, загуба при развод, поради злополука или престъпление. Може да става въпрос и за неосъзната цел или просто загуба на младостта. Ние можем да приемем тези раздели като потресаващи житейски промени, но често откриваме, че те също имат свое време и място в нашия живот. За да изживеем загубата и за да я трансформираме, има няколко стъпки, които можем да предприемем, за да тръгнем по успешния път към един по-здравословен, пълноценен и балансиран живот. Първата от тази стъпки е да признаем скръбта си и да се справим с нея.

ПОЗНАВАНЕ НА СКРЪБТА

Скръбта има много проявления – физическо, духовно и емоционално. Безпомощност, тревога, безсъние, страх, отчаяние, раздразнителност, гняв, депресия, гадене, недостиг на въздух, сърцебиене, дори мисли за самоубийство – всичко това може да се смята като симптоми или признаци на скръбта. Важно е да осъзнаем, че мъката от загубата на някого (или дори на друго – като работа) е нещо нормално и съвсем естествено. Когато страдаме, ни се струва, че животът ни е свършил и никога няма да бъде съшият. Струва ни се, че не можем да живеем и ден без човека, който сме загубили. Чувстваме, че сякаш целият свят се е обърнал надолу с главата. Всичко ни изглежда странно и без никакъв смисъл. Като че ли напълно сме загубили балансираността във всеки аспект от живота ни. Не можем да мислим разумно, не можем да вземаме правилни решения. Често откриваме, че не можем да контролираме емоциите си или че понякога се разплакваме и при най-дребните предизвикателства. Всички тези чувства до голяма степен са част от процеса на скръбта и никога не бива да се правим, че не ги забелязваме, или да ги оценяваме като нещо нередно.

В такива моменти много често съкрушените хора изпитват чувство на апатия към собственото си физическо, емоционално и духовно състояние. Изключително важно е човекът да може да се справи със скръбта си с цел да възстанови усещането за добруване в своя живот.

Как да направим това? Как можем да се възстановим от скръбта? Макар че тази книга е съсредоточена върху загубата на любими хора, следващите етапи могат да бъдат приложени към всяка загуба – на човек, на домашен любимец, на дом, на работа или когато сме болни от неизлечима болест. Този оздравителен процес може да протича в повечето ситуации, в които чувстваме някаква загуба.

1. Шок

Когато хората научат, че любимият човек е починал, тяхната първа реакция е шок или вцепеняване, като си мислят: “Това не може да е истина.” Възможно е да откажат да приемат, че това изобщо се е случило. Изглеждат сякаш са в транс или са станали зомби. Вървят напред-назад, без да осъзнават онова, което ги заобикаля. По-късно може и да не си спомнят първия ден, когато са научили за загубата. Тази загуба на паметта е естествен начин да си помогнем. Като се затваря, умът ни несъзнателно се опитва да се справи с внезапната промяна в живота ни.

Този първоначален шок може да продължи няколко часа или няколко дни и след като се отърсим от него е много важно да имаме до себе си близък приятел или любим човек, който да ни помага да се справим със скръбта. Често семейството и приятелите са наша опора по време на погребението, но след като всичко свърши, те си заминават. Обикновено в този момент излизаме от шока и се нуждаем най-силно от някого, защото когато шокът отстъпи, започва истинската болка.

Когато изпитвате болка, запомнете, че гневът и чувството за нараненост са естествени реакции към загубата. Вие ще се справите. Животът ще се върне отново към естествения си ритъм.

2. Отказ да приемем реалността

Когато се чувстваме наранени, ние имаме склонност да отказваме да приемем фактите. С това сякаш облекчаваме болката. Ние толкова силно желаем тя да не съществува и затова чрез отричането й се заблуждаваме като мислим, че тя не ни е завладяла. Отново ще повторя, че това е несъзнателната част у нас, която се опитва да се справи със загубата. Отричането на болката може да се прояви по много начини:

1. Загубваме интерес или спираме да изпълняваме ежедневните си задължения.

2. Спим прекалено много или се оплакваме от безсъние.

3. Загубваме апетита си.

4. Проявяваме небрежност към ежедневната си хигиена.

5. Изпадаме в депресия и няма изгледи някога да се отървем от нея.

Нека повторя: много е важно да разберем, че отказът да приемем болката е нормален етап от процеса на скръбта и че накрая ние ще преодолеем и това състояние.

3. Просто чувствайте

Първата стъпка по пътя на изцелението е да осъзнаем реалността на ситуацията – ние сме преживели загуба. Тя е действителна и е важно да я приемем. Нормално е да я почувстваме. Убедете се, че я чувствате! Не потискайте своя гняв, своята тъга, своето разстройство или безпомощност. Тези чувства са съвсем естествени. Не ги стаявайте и прикривайте, като си мислите, че сте незряли или че подобно поведение е неприемливо. Ако искате да поплачете, направете го. Плачете! Плачът е естествена реакция и е много необходим за изцелителния процес. В действителност има научни доказателства, че сълзите от мъка са биохимически различни от сълзите от смях и радост. Така че плачът в действителност ви помага да се освободите от някои вредни вещества във вашето гяло.

Естествено е често да си спомняте за любимия си човек и когато го правите, понякога гневът да се прокрадва в мислите ви. Ако сте ядосани, позволете на гнева да се излее, без да наранявате себе си или другите. Освободете се от него като спортувате, удряте с юмрук възглавница или отидете на самотно място и крещите, докато не ви олекне на душата. Разбираемо е да се чувствате наранени и да изпитвате болка, а освобождаването от гнева по подходящ начин е здравословно.

Също така не определяйте начина, по който би трябвало да се чувствате. Ние сме различни и нашите връзки с другите са уникални. Следователно, всеки реагира по различен начин на различните ситуации, особено на загубите. Не преценявайте себе си в зависимост от начина, по който се чувстват другите. Няма правилно и погрешно поведение.

Също така доста често искаме да се освободим от болката колкото е възможно по-скоро, така че може да опитаме да се излекуваме с транквиланти. Понякога е възможно да се нуждаем от тях като бързо временно облекчение. Но лекарствата пречат на нашето изцеление в дългосрочен план и чувствата, които се опитваме да потиснем, обикновено излизат на повърхността по един или друг начин.

В моите сеанси през всички тези години съм срещал стотици хора и веднага мога да кажа кога те не са успели да се справят със загубата. Техните тела го показват, тъй като външността е огледало на вътрешния свят. Те са потискали чувствата си толкова силно, че това е повлияло зле на здравето им. Неизживените чувства на скръб буквално са ги разяли и си проличават по безброй здравословни проблеми и болести, включително пълнота, алергии, болки, проблеми с дишането и в някои случаи, рак.

Следователно, за да останем здрави, ние трябва изцяло да преминем през преживяването на чувствата. Нашите чувства са барометър на живота ни.

4. Признаване и приемане

След като веднъж сме преминали през шока, през отказа да приемем действителността, през болката и гнева, ние навлизаме във фазата на признаването и приемането на смъртта. Това е и първата стъпка към възвръщането на равновесието в нашия живот. Приемането на смъртта на нашите любими хора не означава, че ние я одобряваме. Ние просто гледаме реалистично на ситуацията. Разбираме, че скъпият ни човек е починал и повече няма да го виждаме физически. Но ние ще се срещнем отново с него, когато дойде нашият час да преминем в духовното измерение.

Загубата си е загуба и няма начин да променим това. Степента на болката, която ще изпитвате, ще бъде пряко свързана със силата на чувствата ви към покойния човек. Но е важно да осъзнаете, че чрез нея вие в действителност се лекувате от нея. Вие можете и ще започнете да си възвръщате силата, ще се върнете към живота си и ще продължите да учите онова, заради усвояването на което сте на Земята.

Заемете се с практически въпроси

Освен че е необходимо емоционално да се справите със загубата, важно е и да установите ред във всекидневния си живот от финансова и практически гледна точка. Това е наложително, особено ако във вашата връзка покойният човек се е занимавал с финансовите въпроси. Отново повтарям, не се страхувайте да помолите за помощ. Ваш роднина или приятел вероятно ше може да ви предложи съвет в тази област и да ви помогне много повече, отколкото сте си мислили.

Ако е имало някакъв вид застраховка, погрижете се за нея, за да бъде съзнанието ви спокойно и за да имате известна финансова свобода. Колкото по-скоро се заемете с това, толкова по-добре ще се почувствате. Също така ще искате да видите какво е финансовото ви състояние, да прегледате всичките си активи, банкови сметки, собствеността, която притежавате, и т.н. Вероятно ще се нуждаете и от списък на всички ваши разходи, дългове и заеми, така че да ги плащате навреме. Може би ще се наложи да се разделите с вашите активи, ако това е едно добро решение. В повечето случаи е добре да информират кредиторите си за нещастието, така че те да могат да водят своите документи в съответствие с новата ситуация.

Това е моментът, когато ще трябва да се грижите за всички проблеми, които се отнасят до вас и до покойния човек. За да се справите с повечето практически и финансови въпроси, вие ще се нуждаете от копия от смъртния акт. Може би също така ще трябва да се свържете с адвоката си, ако има наследство или недвижим имот, около който да уредите формалностите.

6. Продължете

След като слънцето залезе, то утре отново ще изгрее. Вие преминавате през един невероятно емоционален период. Понякога животът изглежда непоносим и вие не искате да продължите напред. Но идва моментът, когато сте готови да преоцените живота си и да се върнете отново на пистата. Започва нова глава във вашия живот.

Сега е най-подходящият момент да потърсите напътствия или съвет в група за поддръжка. Има много групи за хора, които са преживели някаква загуба, например загуба на партньор, на дете или загуба на човек, който е починал от СПИН, рак и т.н. Хората в тази група са имали подобно на вашето изживяване и като вас са наранени. Всеки от тях се нуждае от помощ, за да се завърти отново колелото на живота му. Предлагам ви да посетите една сбирка на подобна група и да наблюдавате. Вижте дали тя ви подхожда и дали се чувствате удобно с другите членове. Може би ще искате приятел или роднина да ви придружава първия път. Важно е да не се страхувате да помолите за помощ.

Това е моментът, в който може би ще поискате да се включите в някаква постоянна физическа дейност. Да правите упражнения, да играете тенис или голф, да се разхождате или да бягате. Важно е да участвате в подобни физически дейности, за да запазите бистротата на ума си, формата на тялото и баланса на чувствата. Физическите дейности помагат да се отърсите от гнева, от депресията и в тялото ви да се образуват здравословни хормони.

Както вече изтъкнах, със скръбта и изцелението не можете да се справите за една нощ и няма начин да се определи времето, което ще е необходимо на отделния индивид да се възстанови и да започне нов живот. Вашите любими същества винаги ще бъдат около вас, макар и да не осъзнавате тяхното присъствие. Вие може винаги да сте щастливи и радостни със спомените, които ще запазите за тях. Не пренебрегвайте тези спомени, защото те са също толкова специални, колкото са били събитията, които са ги създали.

ВНИМАВАЙТЕ ПОВЕДЕНИЕТО ВИ ДА НЕ ВИ ДОВЕДЕ ДО ДУШЕВНО РАЗСТРОЙСТВО ИЛИ НАРАНЯВАНЕ

Важно е да осъзнаете, че ще имате и неуспехи, така че променливите чувства и настроения са необходимост. Много хора например отказват да приемат действителността и не вярват, че смъртта е дошла. Някои индивиди не могат да излязат от това състояние на печал и отказ да се приеме действителността и могат да проявят самоунищожително поведение. Внимавайте за посочените по-надолу признаци. Ако те продължават дълго време, необходима е професионална помощ.

1. Възможно е да започнат да се появяват мисли за самоубийство. Това е нормално в началото, но ако човек продължи с обмислянето на действителни планове за извършване на това деяние и на начина как да го направи, това е червен флаг. Необходима е превантивна помощ.

2. Скърбящият човек може в началото да се нуждае от лекарства, като транквиланти и хапчета за повдигане на настроението. Тъй като е много лесно пристрастяването към тях, той трябва внимателно да се самонаблюдава. Понякога може да се опита да притъпи болката и травмата, които изпитва. Затова редовно трябва да се провеждат консултации с професионалист. Колкото по-бързо бъде прекъснато лечението, толкова по-скоро мъглата се вдига и човекът може да се справи със загубата и да започне изцелителния процес.

3. Ако човек изцяло се откаже от нормалните си дейности и започне да се изолира, да иска да бъде сам и е в депресирано състояние за дълъг период, време е да се потърси професионален съвет за това, как може да бъде преодоляна мъката. По този начин може да се помогне на човек да се върне обратно в реалността.

Макар че скръбта е болезнена, тя е част от живота, през която ние трябва да минем. Всички ще преживеем загубата на някого, когото обичаме. Трябва да разберем, че ще оцелеем.

Може точно сега това да ви се струва невъзможно, но вашата светлина е необходима на тази земя. На света няма друг подобен на вас, защото вие наистина сте уникални. Хората се нуждаят от вас. В момент на загуба вие може да изпитвате чувство на вина или собствена значимост, като си мислите “Ако само бях…” или “Трябваше да…”, но тези самообвинения не са необходими. Не потъвайте в тях! Осъзнайте, че скръбта, която изпитвате, може да ви помогне да станете малко по-чувствителни към другите, които са в подобно състояние. Един ден вие ще можете да помогнете на някой друг да превъзмогне своята скръб. Загубата, която сте изживели, без значение колко е голяма, не може да се сравни с вашата значимост. Бъдете добри към себе си и си подарете една целувка. Кажете си колко много се обичате и цените затова, че сте живи и имате силата и куража да преминете през това невероятно приключение, наречено живот!

за общуване с отвъдното чрез медиум

ХОРА ОБЩУВАТ С ПОКОЙНИТЕ СИ БЛИЗКИ ЧРЕЗ МЕДИУМ

СРЕЩИ С ЛЮБИМИ ХОРА

Глава 8 от книгата на Джеймс Ван Прааг РАЗГОВОРИ С НЕБЕСАТА

Аз лично вярвам, че най-важната част от моята работа е да разсейвам силата, която придаваме на страха. Той е не само една илюзия, но най-голямото препятствие в личностното израстване и за потенциала на човешките същества да се усъвършенстват. Страхът води до вътрешен конфликт у хората и им отнема чувството за лична свобода. Когато изпитваме страх, ние не можем да обичаме и по заобиколен начин казваме сбогом на един живот, изпълнен с творчество и съзидателност.

Страхът е като порочен кръг. Когато ни завладее, ние се отказваме от истинския живот, след това привличаме онова, от което се страхуваме, и като последствие то се превръща в реалност. С други думи, старата поговорка: “От каквото се страхуваш, това ще ти се случи”, е вярна. Не бива да забравяме, че нашите мисли създават реалността. Мисълта е творческата божествена енергия. Ние можем да я използваме, както намерим за добре, защото имаме свободна воля. Също така трябва да осъзнаем, че сме отговорни за резултатите от нашите мисли. Когато упорито разсъждаваме по определен начин, като например когато изпитваме страх, тази мисловна енергия оформя облика на нашия живот.

В началото на сеансите с моите клиенти аз ги информирам за степента, в която те са позволили на страха да завладее ума им, и как той влияе на телата им, на здравословното им състояние и на живота им като цяло. По най-простия възможен начин аз им помагам да почувстват този свой неприятел и да намерят начини, по които да променят вярванията, които са довели до техните страхове. Ако наистина ме разберат, те достигат до творчески способности, които са били скрити у тях.

В началото е много трудно. Хората нямат желание да се променят толкова бързо, особено след като десетилетия наред са били под влияние на семейната среда, обществото и религията. Но все пак аз успявам да посадя семената и да им помогна да видят всички възможности. Като отворя нова врата в тяхното мислене мога да ги направлявам да използват мислите си по позитивен начин, който е изпълнен с любов.

Един от най-големите страхове е страхът от загуба. За някои той се превръща в невъзможност да бъдат щастливи, да се радват и да водят пълноценен живот. Онези, които имат всичко, което желаят, в определен момент могат да почувстват, че не заслужават това щастие или че не са достойни за изобилието в своя живот. Други пък дори не могат да си представят един идеален и радостен живот, защото е прекалено хубаво, за да бъде истина. Те непрекъснато си мислят, че нещо лошо ще се случи, и обикновено става така. Често казвам на клиентите си да не забравят, че ние сме създадени от Светлината. Тя изпълва всичко и е винаги творческа, винаги изобилна. Дори и човек да не я вижда, трябва да вярва, че посредством Бог (Светлината) всичко е възможно. Бог винаги казва “Да!”; ние сме онези, които изричат “Не”.

Този страх от загуба включва и страха от смъртта.

Аз определено вярвам (и това може би се дължи на часовете по психология, в които изучавахме Фройд), че на подсъзнателно ниво желанието и инстинкта да останем живи са най-силни. Много от нас в основата си са егоцентрични и дори не искат да приемат, че съществува край на живота, и затова се страхуват от смъртта. Този страх идва от факта, че смъртта е състояние, което ние не можем да контролираме. Тя е абсолютно непозната. Смъртта е отвъд нашите човешки усещания и рационалното логическо мислене. Ние не само че не знаем какво да очакваме от смъртта, но не знаем и къде ще отидем, ако изобщо отиваме някъде. Жалко е, че смъртта е последното, защото сме свикнали да мислим по този страхлив начин, непрекъснато подхранван от обществената примитивна гледна точка за смъртта, която подсилва нашия страх.

За мен е смайващо толкова много хора все още да вярват, че когато умрем, ние преставаме да съществуваме. Чувствам, че работата, с която се занимавам, е ценна, защото помага за разрушаване на тази гледна точка и за отваряне на ума на хората към нещо, което е отвъд техните физически сетива. В момента, в който предавам духовно послание от любим човек, обикновено животът на моя клиент се променя завинаги. Като гледам назад през годините, иска ми се да бях уловил тези невероятни преживявания на видеолента. Трудно е с думи да разкажеш за реакциите на хората, защото не е същото като да ги гледаш пред себе си с всичко, което става в душите им. С тази книга съм се опитал да споделя с вас някои от техните чувства. Когато се осъществи връзката между двата свята – физически и духовен – ставам свидетел на истинско чудо.

Съвсем разбираемо е, че когато идват при мен, хората са нервни. Обикновено това е тяхното първо съприкосновение със спиритуализма и те не разполагат с нищо, с което да свържат това изживяване, с изключение на малкото, което са чели, или неточните картини, които може би са видели във филмите или по телевизията. Когато пред мен стои клиент, който е нервен и притеснен, аз трябва от самото начало да направя всичко възможно, за да може духът да използва неговата енергия, както и моята. Информирам клиентите си, че енергията много прилича на електрически ток и ако те са нервни, ще се получат смущаващи вълни и мислите ще идват при мен неразбираеми. Колкото по-спокойни са те, толкова по-добра е връзката и за мен е по-лесно да видя мислите на духа. Най-важното нещо за мен е клиентите да ми повярват поне малко. Когато започна да им разказвам неща за тях, които никой друг не знае, те разбират, че не ги лъжа, и техните защитни прегради започват да се срутват. Тогава мога да продължа, да отворя врати за духа и да запозная клиентите си с неизвестното.

Един сеанс може да започне с назоваване на име или на отличителна личностна характеристика, или пък с описание на духа, който виждам. Може да бъде съвсем просто: “Вашият баща е тук и той ми казва, че е починал от инфаркт.” В момента, в който човекът разпознае информацията и нейния духовен източник, цялата енергия в стаята се променя. Срещата се осъществява и радостно чувство изпълва въздуха. За клиента настъпва не само промяна в мисленето, но и физическа промяна – очите широко се отварят, долната челюст увисва, на челото избиват капки пот и сърцето ускорява своя ритъм. В този момент той иска да чуе повече и започва да говори направо с духа. Обикновено се налага да го помоля да се успокои, защото духът прави големи усилия да ми изпраща мислите си и ненужното вълнение може да повлияе на сигнала.

Освен че изпитва очевидна радост, клиентът става много емоционален и често започва да плаче. Плачът е смес от тъга, безкрайно удоволствие, щастие и облекчение. Когато говоря за характерните маниери и склонности на човека, клиентите ми осъзнават, че това наистина е техният свиден близък и че той изобщо не е мъртъв. В добавка, те наистина чувстват любовта на духа да се излива като живителен дъжд в стаята. Подробните описания продължават и всеки “Тома Неверни” се освобождава от своя скептицизъм и се изпълва с надежда. Печалните изражения скоро се променят и по лицата грее радост, блаженство и доволство. Нещо повече, посланията, изпълнени с факти, служат като доказателства, че след смъртта наистина съществува живот, и това има дълбок ефект върху всеки.

Когато срещата между хора от двата свята се осъществи, това може би е първият път, когато човекът от физическия свят разбира, че смъртта не му е отнела любовта, на която той се е радвал сред семейството и приятелите си на Земята. Вместо това, хората разбират, че техните скъпи същества са все още с тях и непрекъснато се интересуват от ежедневните им дела. Хората се изпълват със спокойствие, защото знаят, че ще се срещнат с тези, които обичат, когато дойде тяхното време да преминат в духовния свят. Те също осъзнават, че вече не могат да живеят по същия начин, след като са почувствали любовта и са чули доказателства от отвъдния свят и онова, което някога е било неизвестно за тях, вече не е. Със знанието, че няма смърт, те са свободни да живеят истински живот. Само за миг животът, белязан с печал, се превръща в живот, в който всеки ден и всеки миг са изпълнени с нещо ново.

Като осъзнават по нов начин, хората разбират, че трябва да дадат своя принос в живота на тази земя и вече не искат да губят безценното си време, което им остава. Те също така започват да гледат на живота със знанието, че всички сме едно цяло и онова, което влияе върху един живот, влияе върху всички. Те започват да се вглеждат във всяка своя мисъл и действие със сериозна отговорност, защото са разбрали с помощта на любимите си същества, че ще се изправят пред своите действия в духовния свят. Нещо повече, клиента ми получават информация от близките си в духовния свят, че Земята не е единственото място за срещи. Духовете също са се срещнали с членове на техните семейства, с приятели и съученици. След години раздяла, те отново могат да бъдат заедно с любимите хора, от които прекалено дълго са били отделени.

С други думи, никой не може да бъде самотен вечно.

Честита годишнина

Една от най-трогателните срещи се осъществи преди няколко години. Това беше среща между двама души, които имаха сериозна, изпълнена с любов връзка. По телефона ми се обади мъж на име Лари Грей. Той беше около 69-годишен, вежлив мъж, който говореше с дълбок театрален глас. Каза ми, че е чул за мен от приятел и се питал дали мога да му помогна да направи “нещо специално.” Аз се поинтересувах какво е то. А той ми отговори, че наближава петдесетгодишнината от брака му и иска да я празнува с жена си.

Единствената пречка била, че тя е починала. Казах му, че това може да се уреди и определихме датата и часа.

Уреченият ден дойде. В 12.30 ч. на вратата се позвъни и аз отворих. Там стоеше Лари Грей, 197 см висок, облечен в приятен кафяв костюм в стила на 70-те. Аз му хвърлих бърз поглед и не можах да се сдържа да не помисля “Какъв приятен човек.”

Лари проговори пръв.

– Здравейте, нали не ви притеснявам?

– Не, изобщо. Вие трябва да сте Лари Грей.

– Да, да, аз съм. Надявам се, че не съм закъснял или че не прекъсвам нещо.

Лари имаше навик да се извинява за всичко, сякаш да не нарани никого или да не му пречи.

– Не, не, изобщо, Лари. Аз ви очаквах. Моля, заповядайте.

Въведох го в стаята за гости и му предложих да седне на дивана. Той отново започна да говори и аз осъзнах, че Лари много обичаше да прави това. Трябваше да го прекъсна, защото в противен случай нямаше да имаме време за сеанса. Съобщих му моите опасения и той много любезно каза:

– О, толкова съжалявам. Виждате, аз съм един възрастен мъж и хората като мен обичат да говорят. Съжалявам. Разбира се, че основно вие трябва да говорите. Това е причината, поради която съм тук, нали? – засмя се Лари.

Аз седнах и му обясних как работя. Произнесох въвеждащата молитва и когато свърших, погледнах към неговата дясна страна и видях една красива брюнетка, облечена в стила на 40-те.

– Мисля, че Кей стои до вас – казах аз – облечена в светлорозова рокля. Тя много ми напомня на една актриса.

– Това е защото тя беше актриса. Ние се срещнахме в “Беркели” – отговори Лари.

-Тя ви нарича Любов моя – продължих аз. – Каза Любов моя, вместо името ви.

– Това е чудесно. Ние се наричахме един друг по много начини. Ах, колко стар изглеждам. Вече съм с побеляла коса.

– Тя казва, че се е омъжила за вашето сърце, а не за косата ви. – И двамата се засмяхме, а след това аз продължих: – Кей твърди, че имате прекрасен глас. Казва, че непрекъснато пеете.

– Да, това е вярно. Всяка събота и неделя ходя в Църквата на християнската наука и пея в хора. Така се занимавам с нещо. Хората там са много мили.

– Сега тя говори за вашата сватба. Струва ми се, че сте се оженили извън Калифорния, например в Ню Йорк?

– Да, Ню Йорк Сити. Може ли да ви каже и годината?

– Мисля, че ми съобщава 1940 г.

– Да, точно така. А какво ще каже за църквата? Ще съобщи ли името й?

– Нека видя.

Аз изчаках няколко минути и всичко, което разбрах беше, че става въпрос за някаква църква, посещавана от актьори.

– Ами, църквата беше точно зад ъгъла – отговори Лари – и всички артисти от театрите наоколо ходеха там. Ще ви каже ли къде живеехме?

Аз изпратих този въпрос на жена му по телепатичен път и след няколко минути казах:

– Тя говори за горната част на града. Струва ми се, че става въпрос за горната част на Уест Сайд, в много малък апартамент.

– О, това е добре, това е добре. Да. Районът, в който живеехме, беше известен като високия квартал на Вашингтон. Ах, това направо ме кара да потръпвам.

– Лари, тя споменава нещо за Филаделфия. Има ли някакви връзки с Филаделфия?

– Да.

– Тя спомена нещо за пътуване до Филаделфия с влак. Имате ли някакви роднини във Филаделфия? Разбирате ли какво има предвид?

– Да.

– Било е по същото време, когато сте се оженили. Живели сте в Ню Йорк, но често сте ходили до Филаделфия.

– След като се оженихме, аз трябваше да ходя до моята църква във Филаделфия всяка неделя за известно време, докато не я напуснах и не си намерих нова в Ню Йорк.

Аз започнах да се смея и плеснах с ръце.

– Това е добра причина. Страхотно. Ами, почакайте, нека видим какво друго ще ни каже. Тя съобщава, че когато е починала, е била самотна, но така е искала. Моли ви да не се тревожите за това.

– Да, аз бях много разстроен от това, Кей. За Бога, можеше да почакаш.

– Не, тя е трябвало да напусне Земята в подходящия момент. Кей е толкова приятна жена. Носи красива шапка. Изглежда, че и тя е от 40-те години. Казва ми, че е обичала да носи шапки и често ви е казвала: “Отивам в града, да си купя шапка.”

– Да, това е вярно. Ах, колко отдавна беше. Но Кей наистина харесваше шапките си. Господи, тя имаше доста красива колекция. Винаги се обличаше толкова хубаво. Тя харесваше хубавите цветове и красивите неща.

– Все още е така. Тя ми говори за някакво пиано. Лари започна да се смее и настоя Кей да продължи да разказва за това.

– Тя твърди, че сте имали пиано у дома и тя е обичала да свири на него. Свирила е през цялото време. Също така споменава името на Вагнер. Говори ли ви нещо това?

– Да, говори ми. Това е невероятно! Аз купих пиано на Кей и то все още е в къщата. Но аз свирех, а не тя. Аз свирех, а тя пееше с мен. Ние бяхме страхотен дует. Спомняш ли си, Кей? О, да, аз още свиря на него. Вижда ли ме тя, когато го правя?

– Тя не само че ви вижда, но и стои на същото място от лявата страна, както го е правила приживе. Какво общо има Вагнер? – попитах Лари.

– Ами, ах, срамувам се да кажа това, но аз събирам стари плочи. Имам доста голяма колекция. Особено харесвам класическа музика и съвсем скоро си пуснах Вагнер на грамофона. Може би е лудост, но го слушах цял ден. Действа отпускащо. Предполагам, че това не е грях. Не съм наранил никого.

– Не – отговорих аз, – само игличката на грамофона.

След това й двамата доста се посмяхме, преди да продължа с посланията.

– Лари, Кей иска да знаете, че е била с вас преди това на гробищата.

– Е, днес е нашата годишнина и аз исках тя да знае, че я обичам и мисля за нея. Ти не се съмняваш в това, нали, Кей?

– Да, тя е много доволна. Харесва розите, които сте й занесли.

– О, това е нищо. Знаех си, че ще ги хареса.

– Така е – продължих аз. – Тя ми показва една крипта. В крипта ли е погребана?

– Да, така е. И аз ще бъда точно до нея.

-Тя ми показва вас с цветята. Интересно, поставя някакъв прът в ръката ви. Не знам какво означава това. Вие разбирате ли?

– Ами, така мисля. Когато отидох на гробището, трябваше да взема прът, за да поставя с негова помощ цветята пред криптата й. Нейното място е много високо. Може би за това говори.

– Да, за това е. И за пътя нагоре.

Кей започна да ми изпраща друго съобщение много бързо. Аз погледнах нагоре и й отговорих: “Разбрах… разбрах… благодаря.” След това се обърнах към Лари:

– Нейният гроб от задната страна ли се намира? Малко трудно се стига до него. Пътят, по който се минава, е малко объркан. Гробът е отзад, надолу по едни мраморни стълби и след това встрани. Тя ми разказва подробно за това.

Лари не беше сигурен. Докато се опитвах да дешифрирам съобщението на Кей, аз наистина доста добре успях да объркам и себе си, и Лари в този лабиринт. След това продължих:

– Една дама стои до Кей. Тя има много характерен глас. Много театрален. Струва ми се, че е оперна певица. Тя отново ми показва пианото. Знаете ли защо?

-Да, разбира се. Това е Естер. Тя беше невероятна певица. Тримата работехме заедно в театъра. Естер беше моя учителка по пиано години наред. О, Боже, колко е приятно да се срещна и с нея.

– Тази дама иска да ви кажа, че там има голямо театрално общество. Много учители, които се занимават с музика и с обработка на гласовете. Макар че е различно от Земята, твърди тя. Музиката не е същата, като на Земята. Тя е много по-завладяваща. Естер казва, че там съществува чиста хармония. На Земя хората само говорят за това, но не се доближава много до истината.

– Красиви думи.

Разчитането продължи още известно време с неговата жена и с учителката и те си припомняха мигове от времето, когато са живели заедно на Земята. Беше такава прекрасна годишнина. Мислех си: “Какво ли още ще каже тя?” И тогава Кей го изрече:

– Лари, знаете ли нещо за Париж? Имам предвид, дали вие с Кей сте прекарали известно време там?

– Да. така беше. Какво казва тя?

– Тя иска да ви припомня за Айфеловата кула в Париж. Да ви кажа, че това са били едни от най-щастливите дни в живота й. Разбирате ли за какво пътуване говори тя?”

Лари се разплака. Той извади една салфетка, избърса очите си и погледна точно над мен.

– Това бяха едни от най-щастливите дни и в моя живот. Там прекарахме първия ден от нашия меден месец.

– Кей казва, че и останалата част от живота ви заедно е била като меден месец – добавих аз.

Лари се усмихна и аз продължих с нейното послание.

– Тя казва, че винаги ще бъде с вас, Лари, и… почакайте, казва, че иска да си отидете у дома и да й изсвирите една любовна песен на пианото.

При тези думи Лари се усмихна и каза:

– Господи, това наистина е Кей. Никога не знае кога да спре.

– И никога няма да се научи – добавих аз.

Чарли

Очарованието на моята работа се дължи в голяма степен на това, че осъществявам срещи между хора, които се обичат. По този начин разсъждавах, докато един ден телефонът ми иззвъня. Операторът ми съобщи, че една глухоняма жена иска да говори с мен. Аз казах “Добре” и операторът се зае да превежда нашия разговор. Дамата се казваше Сюзън, беше много депресирана и настояваше за разчитане. Искаше да знае дали може да се проведе. Аз предадох на оператора утвърдителния си отговор и определихме дата.

В деня на разчитането не бях сигурен дали ще се получи нещо. В единадесет часа на вратата се позвъни. На прага стояха две жени – едната доста слаба, с тъмна коса, другата беше малко по-едра и имаше червеникава коса. Слабата жена се представи като Кати и ми каза, че тя ще бъде преводачът.

Аз ги поканих и им предложих по чаша вода.

– Надявам се, че не е било трудно да намерите мястото – казах аз.

Погледнах зад себе си и видях, че Кати е заета да превежда със знаци на Сюзън. Когато се преместихме в стаята за сеанси, ние решихме, че най-добре ще бъде Сюзън да седи пред мен, а Кати да стои зад мен и да превежда.

В началото им обясних как протича процесът на комуникация с духове. Като кореняк нюйоркчанин, аз говоря доста бързо, но Кати през цялото време се стараеше да не изостава. Бях впечатлен колко бързо може да предаде онова, което казвах. Когато се връщам назад към тази среща, винаги си спомням как се чувствах и какво си мислех, особено за любовта и за изцелението, с които беше изпълнена работата на Кати. Бях впечатлен от преводаческите й способности, както и тя от моите умения.

Започнах разчитането на Сюзън като й направих портрет. Когато правя подобно нещо, обикновено държа бележник и химикалка, настройвам се към енергията на индивида и пиша или чертая моите впечатления. Понякога го правя в началото на сеансите, за да улесня комуникацията по време на разчитането. Ако дам на човека правилна информация за него, той разбира, че не съм измамник. Съмненията биват стопени и процесът на комуникация с духа е много по-лесен. Сюзън изглеждаше ужасно самотна и безкрайно упорита. Аз описах семейството й, което беше доста затворено и не обичаше да общува. Казах й, че глухотата й се дължи на две малки костици в ушите, които не са били напълно развити при нейното раждане. Тя потвърди, че съм прав, и изглеждаше доволна, че можах да й дам такава специфична информация. След като приключих с портрета й, казах молитвата и започнах комуникацията с духовния свят. Веднага започнах да получавам информация за нейния дом.

– Доста странно е, но виждам нещо, което мисля, че е вашата къща. Имате ли кафяв диван под прозореца, с цветно одеяло или покривка върху него?

След като си размениха знаци с преводачката, Кати ми предаде отговора на Сюзън.

– Да, точно така. Той е непосредствено под прозореца и върху него има одеяло, но то не стои там през цялото време.

Трябва да кажа, че беше доста по-различно да получавам отговор от човек, който стои зад мен, дори това да е преводач.

– Има няколко снимки върху метална поставка от дясно на дивана – продължих аз. – Също така виждам нещо, което ми се струва като пластмасови или копринени цветя на рафта. Разбирате ли това?

– Да, това е напълно вярно.

– Освен това виждам един оранжев килим. Той е протрит на няколко места, особено пред вратата. Мисля, че това е входната врата на апартамента ви. Също така виждам кухня. Изчакайте. Не знам кой ми дава тази информация. Нека попитам.

По телепатичен път помолих духа да се представи. Не последва отговор и аз седях силно озадачен. След това видях много снимки върху хладилника и ги описах на Сюзън.

– Виждам много снимки върху хладилника. Повечето от тях са на едно куче.

Сюзън започна да се смее. Тя ми каза, че това са снимките на нейното куче. Аз продължих и внезапно бях изпълнен с невероятно много любов, която нахлу в стаята. Това изглеждаше любов, която беше необичайно благородна и безусловна. След това промълвих… “Чарли.”

При тези думи Сюзън започна истерично да плаче. Аз бях напълно объркан и се вторачих в нея, като чаках да чуя отговор или обяснение. Очевидно бях уцелил болното й място и очаквах да разбера какво беше то.

Кати изрече вместо Сюзън:

– Да! Чарли беше моето куче. Чарли е причината да бъда сега тук. Той почина преди два месеца и ми липсва страшно много.

Почти не можех да повярвам на онова, което чувах. Разбрах защо ми беше толкова трудно да разбера от кого получавам послания. Очевидно информацията идваше от куче! То ми показваше нещата, които разбираше.

Сюзън беше заета да обяснява на Кати с помощта на знаци и Кати накрая изрече:

– Сузи ми казва, че Чарли е обичал да седи непрекъснато на дивана и неговото любимо място е било одеялото. От време на време той забивал нокти в килима пред вратата и се държал сякаш заравя нещо.

– Разбирам. Стори ми се странно да виждам картините от такава ниска гледна точка, но сега разбирам защо. Аз съм гледал през очите на Чарли.

След миг разчитането продължи.

– Чарли ви предава огромната си любов. Той ми показва червена светлина и ми казва, че е правил нещо с нея.

Сюзън беше безкрайно развълнувана и трескаво обясняваше нещо на Кати.

– Да, това беше светлината, която ми позволяваше да разбера, че телефонът звъни. Чарли идваше до мен и ме побутваше, докато не погледна и не я видя. Беше страхотен! Притежаваше много човешки качества.

– Предава ми, че е имал красива червена каишка със скъпоценни камъни… ами, струва ми се, че са диаманти. Мисля, че не са истински.

Сюзън се засмя и ни каза, че не са истински, но наистина са блестяли. Тя каза, че много се е разстройвала, когато хората са се шегували с Чарли за “женската му каишка”.

След като се посмяхме, аз продължих.

– Чарли описва как сте го разхождала до магазина на ъгъла, за да купите хляб и мляко.

– Да, така беше.

След това аз започнах да се смея. Чарли ми изпрати една много забавна мисъл и аз предадох посланието.

– Той ми казва, че не е харесвал къпането в мивката.

– Да. Всеки петък вечер го къпех и вие сте прав, гой изобщо не харесваше това. Борехме се през цялото време. Мисля си, че след време свикна. Мога ли да попитам нещо?

– Да, разбира се.

Сюзън започна да плаче и да задава въпроса си с помощта на своите ръце.

– Изпитвал ли е голяма болка, докато умираше? И може ли да му кажете, че съжалявам.

– Имал ли е проблеми с краката по това време – попитах аз. – Имам предвид, можеше ли да ходи? Защото чувствам болка от дясната страна.

– Не до самия край. Беше на медикаменти.

– Знаете ли дали е имал диабет?

– Да, имаше. Също така страдаше и от бъбреци. Каза ли ви това?

– Да, предава ми какво не е било наред със здравето му преди смъртта. Също така ми казва, че ви обича много и че сте го облекчила. Вие ли му помогнахте да заспи вечния си сън?

– Да, но не исках.

– Вашето куче е изпитвало силни болки накрая. Вие наистина сте му помогнала. Знаете ли това?

Сюзън не отговори. Само наведе глава и я поклати в знак на съгласие.

– Чарли все още спи при вас в края на леглото. Разбирате ли това послание?

– Да. Той винаги се качваше върху леглото през нощта. Аз се събуждах и виждах главата му на възглавницата до себе си.

– Познавате ли някого с име Айви? Зная, че е странно, но ми се струва, че това е името.

Сюзън започна да мисли, но не можа да си спомни. След няколко минути тя се досети:

– Да! Аз говорих с нея по телефона миналата седмица. Тя ми помага да си намеря ново куче. Много е трудно човек, който има проблеми със слуха, да си намери куче и тя ми каза, че може би ще успее да направи нещо.

– Получавам много силни вибрации или усещания от вашия домашен любимец, който твърди, че ще си вземете друго куче и скоро няма вече да бъдете самотна. Чарли казва, че ще ви помогне и ще се увери, че другото куче знае какво да прави. Между другото той ми показва бяло куче. То много прилича на хъски.

Сюзън силно се развълнува.

– Това е породата, която Айви се опитва да ми намери.

– Ще го имате, не се тревожете. Чарли ми казва, че никога няма да бъдете самотна!

След това ние благодарихме на света на духовете за помощта и аз ги помолих да помагат на Сюзън в нейния земен път.

Както казах по-рано в тази книга, животните също оцеляват след смъртта. Когато те преминат в духовния свят, приемат тази промяна като естествено събитие. Ние наистина можем да се поучим от тях. Често ме питат: “Къде ще отиде моят домашен любимец?” Той също се отправя към небето. Отива в един много красив свят – същото място, където отиват и хората. Когато едно животно почине, то бива посрещнато от човешките същества, с които се е срещнало на Земята. Ако там няма никой от тях или ако едно животно не е прекарало земните си дни с хора, то често бива посрещнато от духове, които се грижат за него. Те са щедри, любвеобилни души и го поемат, докато в духовния свят не пристигне член на семейството, който е свързан с животното със силна любов. Обикновено тези, които се грижат за животните, са обожавали животни и на Земята.

Доста често наскоро починалите животни се връщат в земния си дом. Често те седят на същия стол, спят на същото място и ви наблюдават отблизо. Те си спомнят нежността и любовта, която са получавали от вас на Земята, и често се връщат, за да ви наблюдават и защитават.

Затова, моля ви, никога не приемайте едно животно или друга форма на живот като притежание. Ние сме тук, за да споделим мистерията на божествения план на любовта за всички Божии същества.

Болестта на Алцхаймер

Бавната и мъчителна смърт от болестта на Алцхаймер не само лишава живота на човека от достойнство, но и на моменти е нечовешка. Всяка година стотици хиляди хора заболяват от нея и изпитват ужасно страдание. Болестта на Алцхаймер е състояние, при което нервните клетки в мозъка дегенерират и той се свива. Заболяването е придружено със забравяне, загуба на паметта и дезориентация за времето и мястото. В крайните фази човек може да страда от сериозни психози, включително халюцинации и параноя.

Все още не е известна причината за това заболяване, но има няколко теории. Някои учени смятат, че то е генетично, а други мислят, че влияние оказват фактори от околната среда, като оловото или други метали. Едно нещо е сигурно. Колкото повече се увеличава възрастното население, толкова по-често семействата и здравните работници ще се срещат с това страдание. Аз искрено се надявам, че ще се направят нови изследвания и ще бъде намерен начин, за да се сложи край на това опустошително заболяване.

Хората са ми задавали много въпроси за приятели и членове на семействата им с болест на Алцхаймер, като. Може ли да ме чуе? Вижда ли ме? Къде е сега? Все още ли е тук? Мъртъв ли е? Душата напуснала ли е тялото? Може ли душата да продължи да живее? Какво може да ми разкаже за живота си?

Един ден аз имах среща с очарователна дама на име Сидел. Тя беше насочена към мен от близка приятелка. В началото на разчитането спомена, че баща й е починал и тя трябва да разреши някои свои проблеми. Тя най-вече искаше да знае дали той е намерил покой.

Когато започнахме сеанса, в първоначално аз имах много силното усещане, че Сидел е ужасно нервна и несигурна не само по отношение на разчитането, но и за своето бъдеще. Изглеждаше, че много въпроси се въртяха в главата й. Уверих я, че се надявам нейните страхове и тревоги да изчезнат след общуването с духовния свят и започнах да се настройвам към нейната енергия. Незабавно разбрах, че между нея и майка й има известна враждебност.

– Сидел, говорите ли си с майка ви?

– Да, говорим си.

– Нямам намерение да се бъркам в личния ви живот, но имам чувството, че не се разбирате добре.

– Не съм сигурна, но ми се струва, че знам какво имате предвид.

– Изглежда сякаш тя на моменти е като товар за вас и вие губите търпение.

– О, да. Това е вярно. Трудно ми е, когато разговарям с нея.

Сеансът пое в друга посока и аз почувствах нещо като отворена врата зад себе си, през която нахлу върволица от хора.

– Внезапно почувствах, че сякаш стаята се изпълни. Почакайте… нека да видя кой е тук.

Аз затворих очи и видях фигура на мъж. Той стоеше изправен и имаше много сериозно изражение. Имах чувството, че не разбира какво става.

– Сидел, мисля, че баща ви е тук. Струва ми се, че нещо не е било наред с главата му, преди да почине, защото имам ясно впечатление, че областта на главата е била засегната от заболяване. Също така имам усещането, че той е в болница или в клиника за продължителен период от време. Бил ли е на легло дълго време?

– Да, баща ми страдаше от болестта на Алцхаймер от тринадесет години.

– О, Боже, ето защо се чувствам толкова неразбиращ. Той не може да повярва на всичко това. Трябва да кажа, че все още не се чувства в пълно съзнание. Имам предвид, че се оглежда и таи някакво чувство на недоверие.

– Ами, не мисля, че той вярваше в тези неща.

– Може и така да е, но… Вашият баща иска да ви благодари за запалената свещ. Разбирате ли това?

– Да, когато беше болен, запалих свещи, за да му помогна да премине в отвъдния свят.

– Той иска да ви благодари за това и за молитвите. Те наистина много са му помогнали. Казва, че все още е объркан, но малко по малко започва да разбира нещата. Погребението в храм ли беше?

– Да.

– Той е бил там. Казва, че ви е видял всички. Но е бил малко изненадан от броя на хората. Казва, че е очаквал два пъти повече.

– Той имаше толкова много приятели, но тъй като беше далеч от живота дълго време, накрая не му бяха останали много.

– Кой е Джак?

– Това е той. Джак е неговото име.

– Той споменава едно африканско одеяло и говори за снимки. Видял е всички снимки. Излагали ли сте снимки на баща ви, които да показват различни етапи от неговия живот?

– Да, точно така. На погребението подредих на едно от неговите африкански одеяла снимки. Исках чрез тях да представя целия му живот.

– Коя е Роуз?

– Неговата майка.

– Той иска да знаете, че тя е дошла да го посрещне, когато е преминал в духовния свят. Той не я е бил виждал от дълго време. Вярно ли е?

– Тя е починала, когато той е бил дете.

– Роуз е много забавна. Знаете ли, че тя ви наблюдава, когато сте в кухнята. Също така харесва дрехите, които носите. Показва ми ефирни рокли.

Сидел се засмя на глас и ми благодари за това, че има възможност да говори със своята баба.

– Изобщо не я познавам, но съм щастлива, че тя е около мен.

Джак отново започна да говори и аз продължих да предавам посланията му.

– Баща ви споменава името Марк и казва, че той му е помогнал.

– Марк е моят брат. Това е много интересно, защото Марк пое бизнеса на баща ми, след неговата смърт.

– Знаете ли дали Марк носи копчетата за ръкавели и иглите за вратовръзки на баща ви?

– Да, носи копчетата за ръкавели.

– Знаете ли, че на стената в офиса му има награди и грамоти?

– Да, той е в офиса на баща ми и той изглежда точно по начина, по който баща ми го остави. Наградите са за най-добър търговец. Те са на стената зад бюрото.

– Баща ви ми показва своя тъмнозелен стол. Той е същият, на който седи брат ви в офиса. Моля ви, попитайте го дали има разкъсано или сцепено място на седалката. Мисля, че е от дясната страна, под крака му, когато седне.

– Това звучи странно. Но, знаете ли какво? Марк споменаваше, че трябва да купи нов стол, защото старият е доста износен. Не знам дали е скъсан, но няма да забравя да го попитам. Това е просто невероятно.

Много рядко се случва клиент да поиска бизнес-съвет от отвъдния свят. В такива случаи аз съобщавам, че не е задължително някой от духовния свят да знае как ще се развият нещата на Земята. Както казах по-рано, прекалено много фактори играят роля, включително и законите на кармата. Казвам на клиентите си: “Ние можем да попитаме духа, но моля ви да разберете, че трябва да вземате собствени решения. Не е задължение на духовете да казват как да управлявате живота си или бизнес делата си“.

Информирах и Сидел за същото и тя отговори, че иска съвет от баща си, защото бизнесът е бил негов.

– Аз съм сигурна, че той ще ми даде ценен бизнес-съвет.

Предадох й онова, което получих.

– Знаете ли дали вашият брат обмисля възможността да си намери партньор?

– Не съм сигурна, но ще го попитам.

– Добре. Баща ви ми казва, че вече е много трудно да се изкарват пари с тази работа. Доста тежко е. Но той смята, че трябва да почакате, защото нещата ще се променят и накрая вие ще продадете тази фирма.

Сидел ахна. Тя каза, че нямат намерение да я продават. Или поне плануват да задържат бизнеса в семейството, колкото е възможно по-дълго.

– Вашият баща казва, че се е тревожил прекалено много за бизнеса си и това му е отнело доста време от живота. Не иска и вие да продължавате по същия начин. Той смята, че щяло да бъде по-добре, ако е имал повече време на Земята, за да се занимава и с други неща, а не само с работа. Смята, че е щял да направи много повече, ако е живял по друг начин. Бил е строг и взискателен към работата. Искал е всичко да бъде идеално, за да докаже себе си. Казва, че би могъл да научи много неща от вас.

Сидел много се развълнува, както и нейният баща. След това той заговори за майка й.

– Той се безпокои за вашата майка. Казва ми, че много са се карали. Част от него все още я обича и сега той я разбира по-добре. Тя не е щастлива, защото очаква другите да направят всичко вместо нея. Вие трябва да живеете свой собствен живот. Кажете й това.

– Ще го направя.

Аз попитах Сидел дали има някакви въпроси към баща си. Нейният въпрос ми помогна да променя мнението си за хората, които страдат от болестта на Алцхаймер.

– Къде е бил баща ми, когато страдаше от тази болест? Имам предвид, къде беше неговият дух? Дали го беше напуснал и отишъл някъде другаде?

– Баща ви намира вашия въпрос за интересен и казва, че ще се опита да отговори, колкото е възможно по-ясно. Между осъзнаването в земния и в духовния свят съществува разлика. Той твърди, че по-голямата част от времето не е съзнавал положението си и се е чувствал като в просъница. Но споменава, че е имало моменти, в които за него е било напълно ясно, че е извън своето тяло и онова, което той мисли, че е бил неговият дух, е гледало към тялото му на леглото и към хората в стаята. За него е било трудно, защото не е имал ясна представа за времето и пространството, така както всички ние имаме на Земята.

– Виждал ли е други духове около себе си?

– Той е чувствал някаква енергия наоколо, но преди да почине не е знаел какви са тези хора. Казва, че неговият баща и Роуз са дошли да го вземат.

Казах на Сидел, че и много други от духовния свят, които са страдали от болестта на Алцхаймер, са давали подобни отговори. Някои от тях не са осъзнавали къде се намират. Някои са били в състояние на сън по време на цялото заболяване. Други често са били извън телата си и са виждали своите семейства и много пъти са се опитвали да им предадат нещо.

Сидел продължаваше да настоява.

– Защо той трябваше да преживее това заболяване?

– Той не мисли, че ще го разберете правилно, но независимо дали вярвате, или не, той го е избрал, преди да дойде на Земята. Твърди, че е трябвало да го изживее, за да се уравновесят нещата.

След това добавих моето разбиране за ситуацията: в много случаи един дух трябва да премине през някакво заболяване, за да го надмогне, да стане по-силен и да прекъсне връзката, така че то да не засяга други членове на неговото семейство.

След този сеанс, който аз проведох преди много години, със Сидел станахме добри приятели. На всеки няколко месеца тя ми звъни, за да види как съм, и съвсем наскоро ми съобщи:

– Не зная дали си спомняш това, но в едно от първите разпитания, аз попитах баща си за нашия бизнес. Той каза, че ще намерим партньор и накрая ще продадем фирмата. Просто исках да ти кажа, че брат ми от няколко месеца има партньор, а точно сега подписва документите, за да направи продажбата.

История от планините

Следващият сеанс е един от най-благодатните моята кариера. Една година след него се появи новината за невероятните подробности, които са станали известни, и шоуто на Ен Би Си “Неразгадани мистерии”, искаше да го пресъздадем. Няколко месеца по-късно работещите в това предаване се опитваха да намерят човек, който да изглежда като мен. След още няколко месеца шоуто беше записано. От момента на неговото записване преди две години, то стана един от най-популярните епизоди в историята на “Неразгадани мистерии” и често се излъчва по кабелния канал “Лайфтайм”. Това е един от сеансите, които си спомням най-ярко.

Беше през юни 1995 г. Аз седях в своя апартамент и чаках следващия си клиент. Погледнах разписанието си, но не можах да се сетя кои бяха хората, записани за 6 часа – Дон и Сю Ръскин. В шест без пет двойката пристигна. Спомням си първата реакция, когато ги видях. Мъжът не изглеждаше добре. В действителност той ми се стори доста болен и си помислих, че жената с него е негова дъщеря, но се оказа, че тя е съпругата му.

След като казах молитвата си, аз веднага забелязах, че няколко духа ме заобиколиха. Чувствах, че повечето от тях са жени, но имаше и много силна мъжка енергия. Започнах да говоря за чувствата и наблюденията си, като се надявах, че присъстващите духове наистина са онези, с които двойката искаше да комуникира.

– Трябва да ви кажа, че когато влязохте през вратата, имаше един млад мъж, който стоеше зад вас, Дон. Изглежда, че е починал млад. Имате ли син в духовния свят?

Те се спогледаха изумени. След това Дон много бавно вдигна очи към мен и потвърди, че това е вярно.

– Да.

– Той казва, че ви обича много, много и че няма от какво да се страхувате. Той наистина ви обича. Обича ви. Не престава да ми казва това. Инициалът А означава ли нещо за вас? Може би е познавал някого на име Адам?

– Не мисля така – отговори Сю.

Аз погледнах към Дъг и му казах за неговите майка и баща.

– Вашият син казва, че майка ви и баща ви също са тук тази вечер. Те тримата в момента си държат ръцете. Говори ли ви нещо инициалът М?

– Да, това е моят баща. Неговото име беше Майк – отговори Дъг.

– Освен това тук има една дама, която се казва Лили, Мили или Ели.

Сю се намеси:

– Това е сестра ми. Тя също почина.

– Наричали ли са я още Бебе?

– Да, наред с другите й имена.

– Сестра ви е много забавна. Тя и банда ви се смеят заедно. Разбират се добре. Но вашият син иска да говори. Казва, че той е почетният гост тази вечер. Бил ли е в болница?

– Да.

– Той казва, че му е било много неудобно. Смъртта му беше ли голяма изненада за вас? Той твърди, че хората са били шокирани. Казва, че всичко е било много неочаквано. Изглежда като някакъв инцидент. Имал ли е наранявания по главата?

– Да, точно така.

Семейство Ръскин се хванаха за ръце и се вкопчиха здраво един в друг.

– Той ми показва, че е чувствал болка в главата. Също така мисля, че и вратът му е бил наранен. Прекарал ли е известно време в хеликоптер? Защото ми говори за пътуване с хеликоптер.

– Да, беше закаран с хеликоптер до болницата.

– Имам много силно усещане, че той се изкачва. Показва ми планина. Също така чувствам, че е имало подхлъзване или падане. Разбирате ли?

Двамата съпрузи започнаха да плачат и потвърдиха, че информацията е вярна.

– Той казва, че винаги е знаел – продължих аз, – че нещо подобно ще му се случи. Винаги е живял на ръба. Нищо не сте могли да направите. Трябва да спрете да се обвинявате за това, защото не сте могли да го спрете. Той някога възнамерявал ли е да се отдаде на въздухоплаване? Показва ми делтапланер. Казва, че ако не е бил загинал при катерене в планината, е щял да умре при въздухоплаване.

Дон проговори:

– Той винаги е имал много авантюристичен дух. Винаги е правил такива неща.

– Обичал ли е фотографията? Казва, че е правил снимки по целия свят. Знае, че сте разглеждали албумите. Казва, че там не можете да намерите нито една снимка, която да даде представа за мястото, където се намира. Цветовете на небето… Те са толкова богати. Неописуемо е! Светловиолетово и розово. “Не се тревожете за мен – казва той. – Тук участвам в невероятно приключение.” Кой е Там или Тами?

– Това е сестра му.

– Ще й кажете ли, че той я обича и й благодари за всички добри пожелания, мисли, молитви и за нейната любов. Тя означава много за него!

– Да, разбира се, че ще й предадем.

– Знаете ли дали племенницата му е написала писмо или картичка?

– Да, така мисля – отговори Дъг. – Това беше на погребението.

– Вашият син я е обичал. Моля ви, кажете й. Той също така споменава човек на име Марк. Познавал ли е човек с това име?

– Да, той беше негов добър приятел.

– Поздравете го от Дъг. Моля кажете му, че той непрекъснато ще бъде до него и завинаги ще останат добри приятели.

След това погледнах към Дон, който не изглеждаше толкова добре. Осъзнах, че скръбта напълно е завладяла живота му и той изглеждаше като една празна раковина. Съобщих му за тревогите на неговия син за здравето му.

– Дон, Дъг казва, че трябва да внимавате да не получите язва. Той твърди, че имате проблеми със съня. Ходили ли сте на лекар за това?

– Да, миналата седмица. Той ми предписа таблетки за сън.

– Той иска да ви кажа и на двамата, че сте помогнали да изживее най-пълноценно живота си. Винаги сте го подкрепяли. Винаги сте вярвали в него. Вие сте страхотни. Страхотни сте, казва той. Имало ли е негова снимка на погребението?

– Да.

– Той ми показва поставка с много снимки върху нея и в средата има една голяма снимка. Твърди, че много сте се затруднили, докато изберете тази централна снимка.

И двамата се засмяха и след това Сю проговори.

– Търсихме навсякъде. Имаме много снимки на Дъг, направени по време на различните му пътувания.

– Той е видял колко много снимки сте поставили и мисли, че не е било необходимо да се затруднявате толкова.

– Така искахме. Това беше представяне на целия му живот.

– Дъг ми казва, че на погребението му е имало музика. Казва, че тя е била с шотландско или ирландско звучене, като Ения.

– Ения е точно онова, което пуснахме! – каза Сю. Аз погледнах към Дон, тъй като Дъг адресира следващия си въпрос към него.

– Дон, спортувате ли редовно? Тъй като Дъг ми показва кон. Защо двамата заедно не отидете да се позабавлявате, като яздите заедно?

– Моят най-добър приятел и аз го правим – отговори Дон.

– Забавлявай се татко. Моля те, забавлявай се и заради мен. Просто се забавлявай.

В този момент последва един много интригуващ въпрос и неговият отговор ме смайва и до днес.

– Имате ли негова снимка, от която сте извадили няколко копия или е била репродуцирана? Той се смее на нея, защото изглежда, че в нея има някаква шега.

– Тази снимка беше направена, когато бяхме на едно пътешествие. Дъщеря ни забеляза, че в средата има светло петно, което изглежда като облаче пушек и е с формата на сърце. Тя видя думите “Обичам те!” в сърцето.

– Той казва: “Аз направих това” и се смее. “Разбирате ли? Това бях аз. Това бе моят подарък за вас. Мислете за снимката като картичка от небето“.

Последната информация показа още веднъж, че силата на любовта преминава всякакви граници. Останалата част от сеанса продължи с майката и бащата на Дон и с неговата леля, Беа. Всеки от тях подробно описваше как си спомня Дон като малко дете. След това дойде Дъг и говори до края и с всяка своя мисъл той ни представяше смайващи доказателства за живота след смъртта.

Аз попитах Сю:

– Изрязвали ли сте статии от вестници?

– Да.

– Всички са стояли около вас и са ви наблюдавали докато ги изрязвате. Кога е било това?

– Миналата седмица. Във вестника имаше голяма статия за Дъг, свързана със смъртта. Тя не беше конкретно за неговата смърт, а за планината Фуджи.

– Смятате ли да направите нещо от рода на възпоменателна книга? Той казва, че сте я подредила вече, но все още не сте залепила снимките. Просто сте ги пъхнала там. Дъг знае за това.

Те двамата се усмихнаха и аз продължих.

– Киото. Какво означава това?

– В Япония е, много близо до мястото, където случи инцидентът. Ние бяхме с него в Киото.

– Имал ли е той велосипед, планински велосипед? Знаете ли за него?

– Изпратиха ни го у дома.

– Той споменава колко много харесва снимката, която му е направена в подножието на планина Фуджи. Имате ли я?

– Ами, има някои снимки от изкачването, които се проявяват сега и все още не сме ги получили.

– Ще запомните ли за тази снимка?

– Да, разбира се.

Срещата продължи още четвърт час. Семейство Ръскин напусна къщата ми с много по-различни чувства от онези, с които дойде. Изразът на лицето на Дон беше сигурен знак, че той е поел по пътя на възстановяването. Те знаеха не само, че техният син все още е жив, но и че през цялото време е около тях.

По-късно разбрах, че Дъг Ръскин не е бил просто един обикновен син. Той изглежда като ангел от небето. Прекарал е няколко години като е пътувал до различни страни и е помагал на бедните. Той дори е плувал през бурни води с раници с храна на гърба, за да може да им помогне. Имал е приключенски дух, но е бил грижовен и всеки, чийто живот е бил докоснат от това момче, е усетил неговата светлина.

Около два месеца след това първо разчитане телефонът позвъня и от другата страна на линията беше Сю Ръскин. Тя ми съобщи, че току-що е получила пощата. Групата, която се изкачвала заедно с Дъг, й беше изпратила снимките. Тя каза:

– Първата снимка, която извадих, беше една, на която Дъг, усмихнат до ушите, стои в подножието на планината Фуджи.

медиум разказва за душите на самоубийците

ДУШИТЕ НА САМОУБИЙЦИТЕ

ДУХОВЕ НА САМОУБИЙЦИ

Глава 7 от книгата РАЗГОВОРИ С НЕБЕСАТА на Джеймс Ван Прааг

САМОУБИЙСТВА

Като живи същества, ние сме формирани от всичко, което сме изживели в предишните си животи. С други думи, настоящият ни живот е сбор от минали мисли, действия и дела, положителни или отрицателни, които носим в нас. Поради минала карма, ние се прераждаме в определени семейни ситуации с даден икономически и социален статус, който е необходим за нашето духовно израстване.

Преди да се прероди на Земята, душата се подготвя в духовния свят за своя нов живот. Често се случва тя да се върне към онази сфера на работа, с която е била свързана или към която е имала интерес в предишното си съществуване. Да си представим, че една душа планува да изживее земния си живот през 2021 г. като човек, който се занимава с медицина. Тя ще прекара доста време със своите водачи и учители, за да развие необходимите умения, също така ще добие представа за медицинските постижения и технологии, които ще съществуват по това време. Освен това може да научи какви нови заболявания или епидемии ще поразят човечеството и ще разбере как да помага и да разпространява знание и любов към всеки чрез бъдещата си работа на Земята. След като усвои това знание, душата се превръща в нова личност. Жизнено важно е тя да разбира стойността на своето участие в бъдещето на човечеството и как то ще повлияе върху живота на другите.

Като духовни същества, ние непрекъснато се учим, развиваме и усъвършенстваме. Гледаме на нашето бъдещо прераждане като проект, който ще ни помогне да осъществим и да научим онова, което да искаме, когато преминем във физическото тяло. Следователно, ние използваме всички възможности и случаи на Земята, които са оптимални за нашето духовно израстване и осъзнаване. Избирането на точния момент за следващото ни прераждане и преживяванията, които ще имаме в него, са свързани с нашата карма.

Но основното е, че всички ние сме тук, за да се научим да обичаме. Може да звучи просто, но всъщност е много дълбоко и изобщо не е лесно. Любовта има много аспекти. Един от първите уроци, които се опитваме да усвоим, е да се научим да обичаме себе си. Без любов към себе си и без осъзнаване на това, кои сме всъщност, ние няма да знаем как да обичаме другите. След като усвоим тази безусловна любов към себе си и към другите, ние ставаме просветлени и спазваме естествения закон за причината и следствието не защото искаме по-добро положение в живота, а по-скоро защото знаем, че това е единственият възможен път. Чрез разбирането на тази закон и като живеем, ние започваме да уважаваме уникалността на всеки човек. Тогава можем да живеем в хармония с другите човешки същества и да работим за усъвършенстването на всички хора.

СКЛОННОСТТА КЪМ САМОУБИЙСТВО

Земята е място, където се изживяват елементи и аспекти от човешки състояния, които не могат да бъдат изпитани никъде на друго място. Тук ние се развиваме, което изобщо не е лесно. Повечето хора, които живеят на Земята днес, са изправени пред непрекъснато предизвикателство на тревогите по оцеляването. Бомбардирани сме от финансови, емоционални и здравословни притеснения или от проблеми с работата. Много пъти те се свързват с желание за самоунищожение. Мислим си: “С това не мога да се справя” или “По-добре да бях мъртъв.”

Съвсем обичайно е повечето хора да имат желание да се самоубият поне веднъж в живота. Но тези чувства идват и си отиват с промяната на ситуацията. Типът личност, който е обсебен от идеята за самоунищожение и е направил няколко опита да приключи своя живот, обикновено принадлежи към една от следните категории хора:

1. Човек, който обикновено се контролира, но при настоящата ситуация е излязъл от контрол.

2. Човек, който има много ниско самочувствие. Струва му се, че няма никаква стойност, защото чувства, че не е полезен на обществото. Смята, че на тази планета ще бъде по-добре без него.

3. Човек, който е безнадеждно болен и не иска да изживява цялата болка и страдания преди смъртта.

4. Човек, който е душевно болен или има биохимичен дисбаланс.

Разбираемо е, че в определени чувства, обстоятелства и вярвания човек може да намери идеално извинение, за да се раздели с живота си. Но от духовна гледна точка това не е правилно. Всеки от нас има участ, поради която е роден. Нашата кармична съдба може да продължи само един месец или тридесет и пет години, или пък осемдесет години. Преди да се върнем на тази Земя, ние се изпълваме със силно желание да се родим, с жажда за физически живот и навлизаме в този свят с механизъм за отмерване на времето, вплетен в психиката ни. Когато животът е прекъснат преждевременно, нашето физическо тяло престава да съществува, но ние трябва да разберем, че магнитните връзки, които ни свързват със Земята, все още действат. Те биват прекъснати само след като приключи предопределеното ни време на физическо ниво. Както се казва, всеки сезон има свое време.

Когато човек се самоубие, едно от първите неща, които осъзнава е, че не е мъртъв. Той е изпълнен с чувство, че е много тежък, защото връзките със Земята все още са част от неговата природа. В известен смисъл, можем да кажем, че душата му не е напълно свободна. Смъртният човек умира, но не и безсмъртната душа. Тя остава заклещена между физическия и духовния свят – човекът е жив, но не може да общува с любимите си същества или с когото и да било друг. Душата чувства вина, болка и гняв за преждевременно изгубения живот. Тя научава за своята съдба и разбира колко полезен и смислен би могъл да е животът й, ако беше останала жива. В духовния свят научава защо е трябвало да премине през тази конкретна ситуация, която е довела до самоубийството. Тя също така чувства скръбта и гнева на онези, които е изоставила. Най-неприятното обстоятелство е, че се намира в едно междинно състояние. Не може да отиде нито на небето, нито да се върне във физическия свят. Душата е заклещена в “ничия земя” с непрекъснати спомени за своето ужасно действие. Тя вижда отново и отново смъртта си, която й изглежда като лош филм. Оказва се, че е хваната в капан, от който няма изход.

Докато някои разбират какво са направили, много жертви на самоубийства може дори да не осъзнаят, че са починали. Обикновено тези души автоматично преживяват своята смърт отново и отново. Самоубийството се превръща в едно безкрайно изживяване, което обикновено е ужасно. Накрая идва моментът, когато тези души разбират, че в действителност са мъртви на физическо ниво.

ДУХОВНА ГЛЕДНА ТОЧКА ЗА САМОУБИЙСТВАТА

Зад всеки акт лежи могъща сила, която е известна като мотив. Точно този мотив е определящият фактор не само за самоубийството, но за всяка постъпка в живота ни. Мотивът е причина за действието и действията се основават на мотивите. Както вече казах, съществува естествен закон за причината и следствието. С други думи, действието е директен резултат от мотива.

За да спестят на своите семейства време, пари и емоционални проблеми, някои безнадеждно болни или възрастни хора извършват самоубийства. Те не осъзнават духовната страна на своите действия. Вероятно преди да дойдат във физическия свят членовете на семействата им са определили дадени условия и ситуации, които да изживеят, за да отработят своята групова карма. Или пък се нуждаят от изживяването на ситуация, в която да се грижат за болен човек. Има обаче хора, които смятат, че най-добре е да помогнеш на някого да се самоубие, защото това преустановява мъките и в смъртта има някакво достойнство. Но кой може да се прави на Бог? Откъде да знаем, че душата не е избрала да премине през фаталното заболяване, за да се освободи от карма? Ако ние прекъснем нечие естествено време на Земята, никога няма да разберем дали не бихме научили нещо важно от тази ситуация, нещо, което ни е било необходимо, за да достигнем до по-високо духовно ниво.

Винаги, когато има самоубийство, душата ще трябва отново да премине през подобно изживяване и да се учи от него. Затова се налага тя да се върне на Земята в друго прераждане, в което ще застане пред същото или подобно изпитание. То може да не бъде така драстично, както в предишния живот, защото част от него вече е изживяна. Обикновено една душа трябва да премине през дадено заболяване, за да не може да бъде повалена от него отново в някой от следващите си животи.

Има две изключения, при които самоубийството не е зло:

1. Ако самоубийството е извършено от човек, който е душевно болен или има биохимичен дисбаланс. При подобни ситуации хората не осъзнават напълно своите решения. Когато починат, те се оказват в нещо като болнично отделение, където им помагат да изцелят своята душа и да възстановят нормалното й състояние.

2. Следващото изключение е, когато една душа се върне във физическия свят, преди да е дошло времето й. Тогава тя не е достатъчно узряла, за да усвои уроците, които са й отредени. Макар душата да си мисли, че притежава определена сила, когато пристигне на Земята, тя не се чувства удобно. Тези, които идват преждевременно във физическия свят, преди смъртта си изричат думи като: Мястото ми не е тук или Не мисля, че това е подходящото за мен време.

Тъй като в природата на душата е да се развива и учи, в живота ние винаги сме изправени пред определени ситуации, които трябва да преодоляваме или да балансираме. Ако осъзнаем, че докато сме на Земята, е естествено да изживяваме физическа, душевна или емоционална болка и че самоубийството няма да премахне, вярвам, че на света ще има много по-малко самоубийства. Ние трябва да се образоваме в тази насока, да запознаваме младите хора със “злините”, които идват от самоубийствата, и да акцентираме върху отговорността да се изживее целия живот.

КАК ЖИВИТЕ МОГАТ ДА ПОМОГНАТ НА МЪРТВИТЕ?

Много хора са ме питали какво трябва да се направи с тялото на човек, който се е самоубил? Тялото е просто една обвивка. След напускане на тази обвивка, духът повече не се чувства свързан с нея. Тя е като остаряла дреха. В случай на самоубийство или на фатална злополука, е важно тялото да бъде кремирано. Ако духът по някакъв начин все още е свързан със Земята, кремацията разрушава тялото бързо и духът вече не чувства физическата си връзка с него. Така ще бъде по-лесно за душата да осъзнае новата ситуация, в която се намира.

Трябва да разберем, че този проблем няма просто разрешение, защото обстоятелствата около всяко самоубийство са различни. Но все пак можем да помогнем на онези, които са извършили тази ужасна грешка. Вржно е да се разбере, че нашите мисли са единствения начин, по който можем да бъдем полезни на подобни жертви. Първо, ние можем да изпращаме на тези същества мисли, в които да ги съветваме да спрат хабят енергията си, като се опитват да се върнат обратно във физическия свят. Също така можем да им вдаваме чувства си на любов, спокойствие и всеопрощение. Чрез тези прекрасни чувства, измъчените души ще бъдат успокоени и ще започнат да осъзнават своята ситуация.

Както вече споменах, зад всяко самоунищожение стоят различни причини, но резултатът за всички е еднакъв. До днес не съм срещнал нито един дух, който да е дошъл и да ми е казал, че е щастлив от решението, което е взел, нито пък че би извършил подобен акт отново. Точно обратното. Всички жертви на самоубийства са изпълнени със съжаление за престъплението срещу техните души. Мога да твърдя, че всички, които са общували с живите, са ги предупреждавали да не повтарят техните грешки. Актът на самоубийството е намалил скоростта на техния духовен прогрес и те са изживели много трудни мигове, докато простят на себе си.

Избрах следващите сеанси като пример за условията и причините, поради които хората се самоубиват, и за техните реакции, когато накрая имат възможност да разговарят с любимите си същества. Много често не успявам да се свържа с жертва на самоубийство, просто защото тя не разбира своето състояние или се намира в “ничия земя”.

Съжалявам

Следващият случай ясно показва един объркан дух, който след като е разрушил живота си, не иска нищо повече от това, да покаже на любимите си хора, че е с тях и че се нуждае от опрощение. Той също така разкрива големия смут, който предизвиква подобно действие в душата на хората, останали на Земята. В средата на разчитането моята клиентка избухна в сълзи и започна да моли духа за прошка, защото се чувстваше виновна за самоубийството на приятелката си.

Готвех се да извърша ежемесечната демонстрация в Обединената методистка църква в Холивуд. Всекидневната ми, която беше обичайно място на демонстрациите ми, се оказа прекалено малка, за да побере хората, които присъстваха тази вечер. Стаята можеше да приюти тридесет човека, а църквата двеста.

Тази вечер небето беше злокобно. Мислех си, че всеки момент може да се отвори и улиците да бъдат заляти от проливен дъжд. Стоях пред олтара и гледах огромното множество. Моментът изглеждаше доста странен. Хвърлих един поглед към хората, след това се огледах около себе си. Не можех да повярвам, че правя сеанс в църква. Вътрешно се смеех и си мислех: “Ха, ако можеше сега да ме види семейният свещеник!” Започнах с молитва и, докато изричах думите, чувах звука на падащите капки, които барабаняха по покрива. Това не беше обикновен дъжд. Това беше порой! Чу се оглушителен гръм, след миг ярка светкавица проблесна в прозореца. Беше направо зрелище – Спилбърг не би могъл да го направи по-добре!

Казах на вярващите пред себе си:

– Е, ако все още не сте изплашени, обзалагам се, че сега това ще се случи!

Както при всички останали групови срещи или демонстрации, аз никога не знам кой ще дойде пръв. В този случай, както и друг път, скоро долових мислите на същество от духовния свят.

– Има една жена тук, която твърди, че се казва Сюзън.

Веднага чух женски плач, който идваше от втората пейка от лявата ми страна. Погледнах я и казах:

– Разбирате ли тази информация?

– Не съм сигурна – отговори тя – Имам предвид, че познавам човек с това име.

– Тя казва, че познавате нейната майка – продължих аз.

– Говорих с майка й вчера. С нея се разбираме. – Жената отново заплака. Изглеждаше, че не може да се контролира. Всички погледнаха към нея. Очевидно беше, че изпитва неописуема болка. Изчаках няколко минути.

– Тази жена иска да дойда при вас. Странно, не изглежда да е от вашето семейство. Но е доста близо до вас и казва, че ви обича.

Жената поклати глава в знак на съгласие. Аз се приближих.

– Тя ми дава името Кати. Така ли е?

Жената избърса сълзите от очите си и без да погледне нагоре, едва промълви:

– Това е нейното име.

– Тя ми казва, че току-що сте започнала нова работа и иска да знаете, че ви е помогнала да я получите. Освен това ми показва и две малки котета – едното е на сиви ивици, а другото на бели и черни петна. Тя ги нарича ваши деца.

– Да, това са моите котета, така е. Тя вижда ли ги в къщата? – попита жената.

– Да, тя иска да знаете, че ги вижда. Говори ми за камбаната, с която си играят в кухнята. Мисля, че е вързана за дръжката на вратата.

Жената кимна.

– Тя ми показва една къща. Сега тя изглежда различна. Хм-м… Това е една дървена къща. Бих казал, че е от бяло дърво. Изглежда като къща в планината. Около външната пейка има дървени парапети. Знаете ли коя е тази къща?

– Да, тя беше наша.

– Тя ми казва, че сте имали планове да я ремонтирате или да построите още нещо. Странно е, но непрекъснато нарича майсторите измамници.

– Ъ-хъ, ние поправяхме външната стена – каза жената, – която е до пейката, и не можехме да намерим подходящи работници. Непрекъснато ни мамеха.

– Тя ми показва една снимка, която има формата на сърце. Разбирате ли това?

– Да, това е снимка на Кати, която аз имам. Единствената нейна снимка, която притежавам. Моля ви, кажете й, че съжалявам.

– Тя знае, че съжалявате, но казва, че вината не е ваша. Разбирате ли това?

– Не, вината беше моя. Аз съм причината за нейната смърт.

Аз слушах съсредоточено и внезапно почувствах пистолет в устата си.

– Чувствам пистолет в устата си. Дулото е доста хладно. Съжалявам, но ми се струва, че тя се е самоубила с пистолет в устата. Така ли е?

Жената въздъхна и отговори:

– Да.

– Знаете ли, чувствам, че преди да умре, тя е страдала и плакала. Може би е имало и борба?

– Да.

– Тя казва, че е била много объркана и се е заключила за няколко часа в спалнята.

– Да. Ние се бихме. Точно така. Моля ви да й кажете, че ужасно съжалявам и че я обичам много.

– Да, тя знае това – отговорих аз.

– Вашата приятелка ми казва, че решението да се самоубие е било нейно. Тогава тя е искала да се чувствате виновна, но сега знае, че не е била права и ви моли за прошка за болката, която ви е причинила. Тя иска да знаете, че не е имала куража да приключи връзката си с вас и мисълта за присъствието на трети човек е била непоносима за нея. Разбирате ли това?

– Да, така е. Разбирам, но никога няма да си простя.

– Трябва. Вие не сте дръпнала спусъка. Опитала сте се да говорите с нея, но тя не е слушала. Вие не сте Господ. Трябва да разберете, че вашата приятелка не е могла да намери достатъчно любов в себе си и да осъзнае, че е неповторима. Тя е дошла да ви каже, че вината не е ваша.

Жената изглежда се вслуша в думите ми. Сеансът продължи още няколко минути, докато не преминах на следващото послание, предназначено за друг човек от вярващите.

През почивката жената дойде при мен и ме прегърна.

– Никога не бих повярвала в това преди – каза тя, – но сега зная, че това наистина беше Кати. – Посланието й беше помогнало невероятно много.

– Имаше прекалено много доказателства, че това наистина е тя.

След това жената продължи, като ми разказа как се е опитвала да си прости и е молила Кати за помощ.

По-късно научих, че тя е имала връзка с друга жена. Когато казала на Кати, че не иска тяхната връзка да продължава и е време да се разделят, последвал скандал. Кати отишла в спалнята, взела пистолета и го заредила. След това се заключила в банята, поставила оръжието в устата си и се самоубила.

Последното нещо, което Кати спомена пред нейната приятелка, беше, че споменът за собствената смърт още я преследва, но тя получава помощ от другите, които живеят в духовния свят.

Никога не е прекалено късно да кажеш: “Обичам те!”

Наистина е срамно, когато млад мъж, който има всичко, за да живее добре, реши да сложи край на живота си. Семейството му веднага започва да чувства вина и членовете му мислят, че по някакъв начин са можели да предотвратят това. Духът на този мъж е не само засрамен, но му е трудно да си прости и да започне да обича себе си отново.

Следващият случай е точно такъв. Един млад мъж се върна да говори с майка си за любовта, която не бе осъзнавал, докато не станало прекалено късно. Макар че у него се беше насъбрала ужасно много болка и страдание, имаше и оптимизъм. Това беше едно от най-трогателните разчитания и може би един случай, в който изпитах истинска безусловна любов. Когато обичта е толкова силна, не съществува осъждане.

Аз отворих вратата и там стоеше една средно висока жена с красива усмивка и мека кожа. Изглеждаше около 58, 59-годишна и излъчваше чувство на спокойствие и самоувереност. Беше доста мила и практична по отношение на себе си и за живота като цяло.

В началото тя каза, че никога не е била на подобен сеанс и не вярва много, но нейният лекар смятал, че това може да й помогне да се справи с някои проблеми от своето минало. Тя заяви, че за да може да продължи да живее, трябва да направи всичко, което би й помогнало. “Освен това – продължи тя – искам да опитам всички възможности.” След тези думи веднага почувствах, че тя ме привлича. Беше прекрасна, очарователна личност и имаше великолепно и освежаващо чувство за хумор. Разбира се, аз не разполагах с факти или друга информация за нея или за човека, с който искаше да се свърже.

– Спокойна ли сте? – я попитах аз.

– Чувствам се прекрасно – отговори тя. И така, започнах с разчитането.

– Зад вас стои един мъж и той ми казва да ви поздравя с рождения ви ден.

– О, благодаря много. Рожденият ми ден беше преди два дни.

– Този мъж ви е бил много близък – продължих аз – и споменава нещо за пътуване в Африка или че сте били в Африка. Разбирате ли това?

– Да, така беше. Съпругът ми и аз прекарахме доста време там и се надяваме да се върнем отново. Това ли имате предвид?

– Вие имате син и дъщеря, така ли е?

– Не, само две момчета.

– Мъжът, който е зад вас, ми казва нещо за вашия син. Не съм сигурен дали това е той, или духът говори за него.

– Не знам.

– Почакайте. А, разбирам. Вашият по-малък син е починал. Така ли е?

– Да, точно така.

– Той е тук. Той е мъжът зад вас и е направо смаян, защото не може да повярва, че онова, което правим в момента, е истина. Или, по-скоро, че вие сте дошла.

– Разбирам го прекрасно.

– Знаете ли за колекцията от стари племенни символи?

– Да, съпругът ми се интересува от антики. Къщата е пълна с тях. Боже, това е просто изумително.

– Чувам името Андрю или Анди.

– Това е неговото име. Наричахме го Анди. Носеше името на баща си.

– Показва ми една красива къща и по стените й има прекрасни маслени картини. Изглежда, че те са събирани от целия свят. Къщата прилича направо на музей.

– Това е вярно. Господи, вие сте невероятен! Колекционирам картини, главно рисувани с маслени бои, и имам доста голяма колекция. Не мога да повярвам.

Струваше ми се, че тази жена се опитва да разбере откъде имам тази информация.

– Той също ми показва някаква екзотична материя. Одеяла или завивки. Има ги из цялата къща. Всъщност, той се опитва да ми внуши, че са закачени по стените.

Тя поклати глава.

– Какво означава това “живея отзад”? Анди говори за живота си отзад.

– Ние имаме къща за гости и Анди я използваше като ателие. Прекарваше по-голямата част от времето си там.

Аз разбрах думите му.

– Ето защо той ми показва такива красиви цветове. Да, наистина виждам една палитра.

Срещата продължи още поне половин час, през който бяха съобщени невероятни неща, които доказва съществуването на живот след смъртта. Анди описваше с подробности къде е и какво изживява.

– Той ми казва, че когато за първи път е пристигнал тук, е бил в нещо като болница. Твърди, че са му помогнали при неговото душевно състояние. Също така съобщава, че сега живее в една колония на художници, където всеки се занимава със своите уникални творчески изяви. Разказва, че се среща с хора, които разбира и които го разбират, и че напоследък е научил .страшно много неща.

След това той продължи да говори за своята връзка с майка си и за начина, по който е починал.

– Синът ви е бил много чувствителен. Струва ми се, че е бил доста нещастен. Не точно нещастен, по-скоро депресиран. Чувствам, че не е можел да контролира емоциите си. Вземал ли е някакви лекарства?

– Да. Вземаше лекарства, които му бяха предписани от неговия лекар за маниакално-депресивното му състояние. Освен това употребяваше и наркотици.

– Хмм. Да, знам, че е употребявал наркотици, но трябва да ви кажа, че той определено смята, че химическият дисбаланс го е довел до смъртта му. Твърди, че доста пъти ви е казвал, че ви мрази.

– Да, наистина.

– Знаете, че не го е мислил сериозно. Той е бил болен.

– О, да, чувствах това.

– Той иска да знаете, че лекарствата, наркотиците и неговата обърканост са говорили. Преди смъртта си не е разбирал вашата гледна точка. Синът ви казва, че с години сте се опитвала да му помогнете и не сте се предавала. Той твърди, че никога дори не сте му повишавала глас, когато е правел нередни неща.

Жената се раздвижи притеснено на стола си. След това проговори.

– За това не знам. Но, да, обичах сина си. Осъзнавах, че той има проблем. Какво друго може да направи една майка. Аз го обичах, без да го съдя, и го подкрепях.

– Дори и в най-тежките мигове – прекъснах я аз – От онова, което ми съобщава той, разбирам, че се е отнасял зле с вас, а вие просто сте премълчавала.

– Аз разбирах какво става. Поне се опитвах с всички сили да го разбера. Правех каквото мога за Анди, за да се убедя, че е добре. Исках да бъде щастлив, но той винаги беше толкова самотен. Обичах .. и винаги ще го обичам. Баща му и аз направихме всичко възможно, макар че струва ми се, че баща му загуби търпение. Но по един странен начин, аз разбирах Анди. На моменти ми се струваше, че сякаш мога да погледна направо в душата му. Знаех колко е нещастен. Чувствах се ужасно за това, че той страда така.

– Той съжалява за мъката, която ви е причинил.

– Не е необходимо. Аз го обичам.

След това темата се промени и последва описание на смъртта на Анди, един разказ, който беше много вълнуващ.

– Вашият син е в задната част на къщата и се чувства много объркан. През главата му минават мисли да приключи с всичко. Чувства, че повече не може да продължава така. Непрекъснато разглежда картините си. Пита се какво ще стане с тях, когато него няма да го има. След това просто не му пука. Чувства се толкова депресиран. Събрал е много омраза в себе си. Чувства се нестабилен. Бяхте ли вкъщи, когато той се е самоубил?

– Не. В действителност ние се върнахме от едно пътешествие същия след обяд. Баща му го намери.

– Синът ви ми показва поле зад къщата. Изглежда като ливада или голям заден двор.

– Точно така. Това е направо невероятно. Просто не знам какво да кажа, но това е абсолютно вярно.

Аз прекъснах разчитането, за да я попитам дали е добре и дали иска да продължим. Тя отговори, че всичко е наред и че трябва да продължим на всяка цена.

– Вашият син ми показва едно голямо дърво. Прилича на дъб. Много голям и дебел. Той се изкачва по него.

Внезапно започнах да чувствам стягане в гърлото и не можех да дишам. Веднага разбрах как е починал Андрю, защото той ми предаваше точно онова, което е почувствал. В този момент спрях разчитането и го помолих да бъде така добър да ми покаже смъртта си визуално, така че да не е необходимо да я чувствам. Също така помолих моите водачи да наблюдават комуникацията, тъй като духът не може да контролира ситуацията, при която е починал. След няколко минути продължих разчитането. Андрю ми представи визуално сцената на своята смърт.

– Синът ви се е обесил на дъба в задния двор. Той се е изкачил с помощта на стълба до един от клоните. Така ли е било?

Майката на Андрю започна да хлипа. Извади една салфетка от чантата си, избърса очите си и потвърди, че информацията е вярна.

– Чувствам се толкова зле – продължих аз. – Това е толкова потресаващо. Рядко съм чувствал или виждал нещо по този начин. Духът на вашето момче е напуснал тялото през главата.

Анди ми показа как се носи над тялото си.

– Не може да повярва, че е мъртъв, защото той се чувства толкова жив. Той смята, че е превъртял и непрестанно се опитва да влезе в тялото си пра главата. Не може да го направи и е много объркан. Започва да плаче!

Аз бях завладян от това изживяване. Продължих да описвам на майката забележителната гледка, която виждах. След няколко минути й съобщих:

– Анди казва, че се е носел във въздуха, без да е сигурен какво да прави. Видял е, че баща му го е намерил и е бил много разстроен. Анди веднага осъзнал, че онова, което е направил, е грешка. Чувствал се зле заради вас и баща му. Гледал как вашият съпруг ви казва и как вие избухвате в ридания. Чул вашите мисли за това, че винаги сте знаела, че това ще се случи. Също така чувствал любовта ви към него. Чувствал се ужасно за онова, което ви е причинил.

– Моля ви, кажете му, че го разбирам.

– Той иска да ви предам думите му: “Благодаря ти, мамо. Прости ми. Обичам те толкова много и татко също. Тук получавам помощ. Има прекрасни хора, които се грижат отново да бъда добре. Много трудно ми беше, мамо.”

Аз обясних на жената, че духът има свободна воля и може да се е преродил в неподходящо време. Когато това се случи, човек обикновено преминава през живота с чувството, че животът му не е в съзвучие с времето. Аз продължих с думите, че той се е чувствал не на място, защото това не е бил подходящият момент за неговата душа да изживее един земен живот. Тя не е била достатъчно узряла, за да премине през ситуациите, които са били предопределени за нея. Много често това е смазващ товар и душата търси начин да избяга. Това е причината, поради която някои хора извършват самоубийство.

Жената напълно разбра думите ми. Тя ме информира, че Анди наистина не е бил за този свят.

– Дори като малко дете – каза тя, – той изглеждаше много различен от своя брат и от децата на неговата възраст.

В известен смисъл това разчитане потвърди предположението, че той е дошъл на Земята прекалено рано.

Майката беше безкрайно доволна, че е имала възможност да контактува със своя син. Тя каза, че се е надявала един ден да се случи чудо и че този ден е дошъл. След това съобщи на Анди, че ще изживее остатъка от живота си с мисълта за него, така че той да може да усети поне малко от земния живот чрез нея.

Сбогувах се с тази жена и се чувствах благословен за това, че този ден бях с една мъдра душа, която можеше да открие любовта във всеки човек и във всяко преживяване.

Майка ми и баща ми

Едно от най-опустошителните изживявания, пред които се изправя едно семейство, е негов член да отнеме собствения си живот. Не само се образува една празнина, която не може да бъде запълнена, но те се оказват и преследвани от безброй въпроси. Защо го направи? Можех ли да го предотвратя? Дали съжалява за онова, което направи? Сега какво ще му се случи?

Всяка година стотици хора преминават през трагични преживявания, свързани със самоубийството на член от семейство. Макар че аз съм просто човек и срещам само с ограничен кръг от хора, получавам огромно задоволство, когато мога да отговоря на техните въпроси чрез любимите им същества, които са се преселили в духовния свят.

В следващото разчитане успях да направя така необходимото изясняване на идеята на духа за живота и на мотивите му за този вид поведение на Земята. Тази информация беше ценна за моята клиентка поради две причини. Тя не само й помогна да промени чувствата си към самоубийството, но и й даде отговори на въпросите за връзката й с нейните родители – една връзка, която тя се бе опитвала да разбере през целия си живот. Тогава започна изцелителният процес и нейния живот коренно се промени.

Аз отворих вратата на една много привлекателна жена, която се казваше Нанси. Тя беше очарователна, но и малко неспокойна и нервна. Веднага отидохме в хола и аз й обясних какво щеше да се случи тази вечер. Тя ми каза, че се чувства малко неудобно за това, че се опитва да се свърже със света на духовете. Убедих я, че няма от какво да се страхува или да се притеснява. Казах й, че работя с помощта на Христовата светлина на любовта и ако поради някаква причина по време на сеанса се почувства неудобно, веднага ще спрем.

Нанси попита какво имам предвид с “Христовата светлина на любовта” и аз й обясних, че това е чиста, неосъждаща и много силна любов, която е получила телесно въплъщение чрез тялото на учителя, когото познаваме като Исус. Това е същата любов, на която са основани повечето християнски религии. Винаги, когато си върша работата, аз призовавам тази светлина на любовта, която ме пази.

Тя каза, че ми вярва, и ние бавно се заизкачвахме по стълбите към стаята за сеанси. След като казах въвеждащата си молитва, аз започнах.

– Нанси, един египетски водач, който работи с мен, ме информира, че тук е твоето семейство. Той ми казва, че тези, с които искаш да говориш, наистина са тук.

Нанси се вторачи в мен с големите си сини очи. От изненада отвори уста и не можа да пророни и дума.

– Зад вас стои една дама. Тя носи зелена рокля и изглежда доста красива. Има светлокестенява коса. Усмивката й е едва загатната, но много приятна. Знам, че това звучи странно. Очите й са с красив син цвят. Тя иска да ви кажа, че сега е добре.

Нанси продължи да се взира в мен.

– Чувствам, че тази жена е майка ви. Името Джоан говори ли ви нещо?

– Да, това е името на майка ми и тя почина. И начинът, по който я описахте, е точно същият, по който тя изглеждаше.

– Струва ми се, че тя е много по-млада, отколкото си я спомняте. Да, тя ми казва, че вие имате снимка от нейната сватба и така изглежда сега.

– Да, снощи гледах тази снимка.

Нанси избърса появилите се в очите й сълзи. Тя повтори, че не може да повярва и че това е невероятно. Аз продължих с разчитането.

– Майка ви иска да знаете, че е видяла Маргарет и Катерина.

– Маргарет е нейната майка, а Катерина е сестра й – отговори Нанси.

– Тя също така ми споменава името Джон. Известно ли ви е това име?

– Боже Господи! Джон е моят съпруг. Това е неговото име. Тя вижда ли го?

– Да. Тя иска да го поздравите и да му кажете да се грижи за себе си.

Нанси беше смаяна. Тя поклати невярващо глава.

– Нанси, майка ви създава у мен чувството, че е била доста болна, преди да почине. Струва ми се, че е употребявала много лекарства. Разбирате ли това?

– Ъ-хъ, така беше.

– Знаехте ли, че вашият баща я е намерил? Мисля, че е била на пода в спалнята?

– Да. Татко я намери.

– Майка ви много съжалява. Тя ви моли да й простите. Казва, че не е имала намерение да ви причинява такива неприятности. Трябва да ви съобщя, че ми се струва, че тя не е била добре психически. Беше ли често депресирана?

– Да, беше. Не знам от какво страдаше, но мама винаги беше болна. Имам предвид, дори когато бях дете, тя никога не се чувстваше добре.

– Майка ви се извинява за това, че не е била добра майка. Често ли е била в болници?

– Да, през по-голямата част от живота си. Тя страдаше от маниакална депресия.

– Зная това – отговорих бързо. – Липсвала й балансираност. Тя е била човек, който е позволявал животът да му се случва, вместо да поеме нещата в собствените си ръце. Сега се опитва да ви каже, че ви обича много и съжалява за това, че не е могла да ви го каже, когато е била жива. Мисля, че майка ви не е разбирала любовта и не е била сигурна как да я изрази.

– Това звучи съвсем вярно. Господи!

– Нанси, мисля, че душевното състояние на майка ви е причината за нейната смърт. Може би тя се е самоубила?

Нанси започна да плаче.

– Да. Аз се опитах да й помогна, но тя не ме допусна до себе си. Мисля, че просто беше прекалено депресирана. Аз опитах, Джеймс, но не знаех как да се държа с нея. Има ли нещо, което съм можела да направя, за да предотвратя това нещастие?

– Не, майка ви е била най-лошият си враг. Вие не сте могла да я спрете. Тя не би ви послушала. Не е приемала съвети от никого.

Нанси се усмихна и поклати глава.

– Вашата майка съжалява, че не е могла да ви бъде истинска майка. Тя не е искала да ви наранява. Желае да ви кажа, че обича животните.

– О, Господи, да! Мама просто обожаваше животните.

– Сега Скипи или Скипър е с нея. Какво е това? Очите на Нанси широко се отвориха и долната й челюст съвсем увисна от изненада.

– Това беше кучето, което имахме, когато бях дете. Мама го обичаше. О, те бяха толкова добри приятели. Скипър имаше навик нощем да спи при нея. Джеймс, мога ли да ви попитам, щастлива ли е мама? Имам предвид дали тя е на добро място и какво ще й се случи по-нататък? Къде ще отиде?

Аз изпратих въпросите на нейната майка, Джоан, по телепатичен път и изчаках няколко минути за отговор. Понякога, когато се задава въпрос на дух, е необходимо известно време, за да се разбере въпросът и след това обратно да се изпрати отговор.

След няколко минути казах:

– Вашата майка иска да ви предам, че тя е получила помощ от друга жена. Нещо като съветник. Тя е прекъснала собствения си живот, но това не е било съзнателно. В действителност майка ви не е съзнавала какво върши. Откакто е починала, тя работи, за да промени душевното си състояние и да се научи как отново да възвърне любовта в сърцето си. Иска да открие обичта у себе си. Тя е на добро място, което много прилича на Земята, но е по-красиво. Майка ви казва, че макар и да е мъртва, тя не почива. Дори нещо повече. Опитва се по свой начин да навакса загубеното време.

От този момент сеансът пое в напълно различна посока. Аз продължих да предавам на Нанси послания от нейната майка.

– Тя иска да знаете, че е добре. Заедно е със своето семейство, но все още има работа, която трябва да свърши сама. Знае, че никой не може да я замести и че трябва да се справи сама. Майка ви се чувства ужасно заради вашия баща. Тя ми говори за това, че той се е смятал за виновен. Не разбирам какво има предвид.

– Аз разбирам. – След тези думи Нанси отново започна да плаче.

– Добре, нека да продължа. Вашият баща, х-мм. Може би той е бил много мил човек. Трябва да ви кажа, че докато майка ви говори за него, аз почувствах вибрациите на един мъж. Той стои близо до мен. Баща ви починал ли е?

– Да, той почина наскоро след мама. Добре ли е той? Трябва да знам, моля ви, кажете ми. Може ли да ме чуе?

– Да, баща ви е добре. Той е заедно с майка ви. Казва, че всичко, което е желаел, е да бъде с нея и сега това се е сбъднало. Той обяснява колко различен е светът, в който се намират сега. Представял си е небето като място с ангели и арфи, но все още не е видял подобно нещо. Там, където е той, всичко е покрито със зеленина. Сега говори за това, колко глупав е бил.

– Продължавайте.

– Това е много странно. Баща ви обичал ли е конете?

– Ами, той е израснал във ферма. Мисля, че са имали коне, но не съм сигурна. Аз…

В този момент аз я прекъснах, защото нейният баща ми каза още нещо.

– Не, баща ви говори за конните състезания. Той е обичал конните състезания. Залагал е.

– О, Боже, точно така. Всяка събота той отиваше на хиподрума. Това е невероятно. Все още ли прави това?

– Съобщава ми, че има възможност, ако иска. И там съществуват такива неща, но не залагат пари. Това се прави повече или по-малко заради спорта. Нанси, баща ви иска да ви кажа да се успокоите. Той съжалява, но е бил толкова самотен. Струва му се, че ви е съсипал.

– Разбирам, татко – каза Нанси. – Наистина ми беше тежко.

– Нанси, не знам какво означава това. Баща ви ми показва оръжие. Изглежда като калибър 45, извинете ме, но не мога да различавам едно оръжие от друго. Непрофесионален пистолет е, но не е малък. Също така виждам и една стая, неговата стая може би. Има бюро и рафтове с книги навсякъде.

– Той ги колекционираше.

– Вашият баща ми показва локва кръв, а той е облегнат назад на стола. Господи, да не би той да се е застрелял?

Нанси избухна в плач и едва промълви:

– Да.

Аз бях в шок. Едно самоубийство беше твърде много, но и двамата родители да се самоубият, това беше немислимо. Почувствах силна тъга в сърцето си и състрадание и съчувствие към Нанси. Трябваха ми няколко минути, за да се успокоя. Просто не можех да повярвам.

– Съжалявам, Нанси, не исках да бъда толкова директен, но трябваше да ви предам онова, което виждам. Баща ви се е застрелял в лявото слепоочие. Той казва, че знаете това. Така ли е?

– Да, аз бях тази, която го намери. Цял ден му звънях по телефона, но той не вдигаше слушалката, така че отидох до дома му, когато се връщах от работа. Влязох в кабинета му и го намерих облегнат назад на стола. Пистолетът лежеше на пода под неговата ръка.

– О, толкова съжалявам. Това е ужасно. Вашият баща иска да ви кажа, че това е било грешка. Той не е знаел как да продължи да живее без майка ви. Също така казва, че не е искал да бъде в тежест на вас и Джон. Вие сте имали свой собствен живот. Това е доста интересно. Чувал съм го и преди. Баща ви твърди, че така или иначе е нямало да живее още дълго и че животът му и без това е бил към края си.

– Какво има предвид?

Аз обясних на Нанси, че когато някой извърши самоубийство, той все още е свързан със Земята, докато не дойде естественото време за смъртта му. Земният път на баща й щял да свърши съвсем скоро. Когато се самоубил, времето, което му оставало във физическия свят, било сравнително малко. Аз също така предадох на Нанси, че нейният баща е бил посрещнат от майка й.

След това Нанси попита:

– Как е могла?

– Вашата майка е била на малко по-високо ниво в духовния свят. Тези, които са на по-високо ниво, могат наистина да се връщат на по-ниски нива, за да помагат на другите. Но онези, които са на по-ниските мина, не могат да отидат на по-високите, докато не са готови.

Тази идея изглеждаше малко странна на Нанси, но това беше нейната първа среща с метафизическия свят. Аз я убедих, че колкото повече се занимава с метафизика, толкова повече тази идея ще й се изяснява.

– Нанси, вашият баща иска да ви кажа, че отново е щастлив. Той е заедно с майка ви.

– Това ме радва толкова много. Господи, аз се тревожех за него. Толкова съм щастлива, че е добре и че са заедно.

– Да, те са заедно. Странно, баща ви ми споменава за езеро или за къща до езеро. Казва, че майка ви го наблюдава как лови риба на брега. Не знам какво означава това.

– Аз разбирам. Когато бях малко момиче, ние имахме вила на едно езеро и баща ми обичаше да ни води там за риба. Той ни учеше как да я ловим.

– Е, вашият баща иска да знаете, че е в рая.

– Щом ходи за риба, значи е в рая.

След тези думи нашата среща приключи и аз благодарих на духовете и на нашите водачи. Също така добавих специална молитва за Нанси, за да може тя да използва информацията за своето изцеление. Сигурен съм, че молитвата е била чута, защото когато си тръгваше, тя се обърна към мен, все още със сълзи на очите, и каза:

– Джеймс, не зная какво да кажа. Това беше чудо. Чувствам такава лекота. Изпълнена съм с такова спокойствие. Това е спокойствието, което търся повече от десет години, но досега не успявах да го намеря. Благодаря ви много, че ми помогнахте да го открия. Беше толкова невероятно. Бог да ви благослови!

СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ

Искам да включа в тази глава още два случая, в които има преждевременно прекъсване на живот. Макар че нито смъртното наказание, нито медицинските интервенции имат характера на самоубийство, те също са свързани с прекъсването на съдбата на една душа. Като казвам това, искам да изтъкна, че не само самоубийството е грешка, но и смъртното наказание

Едно от най-лошите неща, които можем да си представим, е дадено човешко същество да отнеме живота на друго, преди да е дошло подходящото време. Това е ужасен и опустошаващ акт, който изглежда напълно непростим. В случай на убийство им утежняващо обстоятелство – несправедливостта. Съществува едно необяснимо разбиране, че ако отървеш обществото от злодея, този брутален акт ще бъде възнаграден. Но това в действителност не е истина. Съществува и аргумент, че чрез бързата екзекуция ще бъдат спестени пари и така смъртното наказание започва да изглежда приемливо.

Но, да се отнема живота на друг човек е грешка и това е вярно за всякакви обстоятелства, включително и за смъртното наказание. Моля ви да спрете за миг и да погледнете на тази ситуация от духовна гледна точка, а не от емоционална. Нашата Вселена е много по-голяма, отколкото смятаме, и ние трябва да започнем да гледаме на подобни ситуации и на всяко действие посредством духовните си очи. С безкрайната си мъдрост Бог е създал ритъм в целия живот. Слънцето изгрява и залязва, планетите се въртят около него, вълните прииждат и се отдръпват. Душите също имат свой ритъм на възход, упадък и край. Този ритъм е причина да съществува естествено време, в което душата да напусне физическата реалност и да се завърне в духовния свят. И само Бог знае целия план.

Когато един човек е принуден насилствено да напусне своето тяло преди предопределеното му време – естественото време, когато душата трябва да премине в отвъдния свят – това поражда определени духовни последствия. Както при самоубийството, и тук магнитните връзки на душата остават в земната атмосфера, докато не дойде определеният момент тя да напусне физическото ниво. Когато духът на човек е изтръгнат насилствено от тялото, както е при смъртното наказание, личността на престъпника остава същата, както преди екзекуцията. Когато тя премине от другата страна, обикновено е изплашена и ядосана, защото най-често не е достигнала висока степен на развитие и е невежа за духовните закони. В повечето случаи тази душа броди безкрайно из по-нисшия астрален свят с други подобни души. Тъй като тези измъчени същества са изпълнени с гняв и ненавист, те често търсят отмъщение за своята преждевременна смърт. Затова намират лекомислени хора на Земята, на чието съзнание могат да повлияят и да ги накарат да убиват или да нараняват другите. Звучи като филм, нали? Но е самата истина.

Най-доброто нещо, което можем да направим, е да ги реабилитираме и да просвещаваме хората, които работят в затворите, за святостта на живота. Знам, че това звучи като неосъществима мечта, но ако прекъснем живота на човек, преди да е дошло естественото му време, ние му отнемаме всички шансове да се промени и да бъде реабилитиран. Необходимо е човек само за миг да види божествената светлина, за да заживее нов живот. Подобни превъзпитани индивиди един ден могат да помагат на други и да ги предпазят от това, да не отнемат нечий живот. Вратата към израстването и просветлението винаги трябва да бъде отворена.

Чрез смъртното наказание ние продължаваме да насърчаваме насилието. Нека не бързаме толкова да дърпаме шалтера, без да сме помислили за последствията от нашите действия. Чрез разбиране на духовните отклонения ние можем да започнем да променяме нашите вярвания и да не проявяваме такова нетърпение да изпращаме хората на електрическия стол. Нашето общество е изправено пред духовната и етична отговорност да помага на онези души, които са измъчени и недостатъчно развити. Нека не се отнасяме към тях като към вчерашния боклук, който сме събрали в кофите си за смет.

Моля да ме разберете – не се опитвам да извинявам хората за убийствата, които са извършили. Само искам да изтъкна, че човек, който отнема живота на друг, го прави защото все още не е развил напълно осъзнаването, което е заложено в божествената му природа. Ако човек напълно осъзнава, че е сътворен по подобие на Бог, той ще знае, че убийството не е дори въпрос на избор. Кои сме ние, за да се съдим един друг? Знаем ли достатъчно за законите на живота, за да се правим на Бог? Искам да ми повярвате, че не сме толкова могъщи. Нека отново да повторя, че трябва да държим ума си отворен и да се учим да гледаме на нещата от духовна гледна точка, с необходимата за това отговорност.

ЖИВОТОСПАСЯВАЩИ СЪОРЪЖЕНИЯ

Когато някой е жив, благодарение на животоспасяващи съоръжения като респиратори, аз вярвам, че отново в действие е божествения план. Зад всяко заболяване или криза се крие напредък, някакъв вид еволюция, от която ние, като индивиди, и обществото като цяло можем да се поучим. Медицинските постижения и новите технологии са част от нашето израстване. Всяко откритие се появява в подходящия за това момент. Може би щеше да има други, още по-невероятни постижения и открития, ако човешкото его не беше управлявано предимно от политически или финансови изгоди.

Но човечеството притежава достатъчно количество знания за създаването на онова, което е необходимо, за да се помага на хората да живеят по-продуктивен и качествен живот. Много животи са спасени от модерни медицински технологии, включително силни лекарства и ваксини, неизвестни допреди век. Науката трябва да се гордее с тези постижения, особено със способността да поддържа качеството на човешкия живот. Ключовата дума е качество. Медицинските работници не са на Земята, за да се правят на богове, нито пък могат, дори и да искат. Не искам да вземам страна и да казвам дали е правилно, или не да се поддържа един човешки живот с тези средства, но ще изтъкна следното:

Както споменах и по-рано, има точно определен момент за започване и за завършване на даден живот. Аз наистина вярвам, че когато той е дошъл, когато духът трябва да се отдели от тялото, той ще го направи. Науката не може да спре часовника на Вселената, колкото и да си мисли, че ще успее, и независимо колко усилия полага. Ще повторя още веднъж – вярвам, че една душа се опитва да изживее всяка ситуация, която може. Когато е прикрепена за животоспасяваща машина, тя може би помага по някакъв начин на науката да се направи още едно велико откритие за бъдещите поколения – не само в медицината, но и в други сфери на човешкия живот. Ние трябва да гледаме на тези ситуации от духовна гледна точка. Вероятно преди да се прероди душата се е съгласила да премине през подобни преживявания. Може би тази ситуация помага на членовете на семейството и на приятелите да се научат на любов и състрадание. Нека не забравяме, че душата трябва да усвои определени уроци, да се научи да цени любовта, която й дават, и святостта на живота.

Подобно на всяка морална преценка, душата трябва сама да вземе това решение. Още веднъж ще повторя, че всяка душа е уникална, има различни духовни нужди и трябва да изживее онова, което е най-добро за нейното израстване. Няма правилни и грешни постъпки. Нашата работа не е да преценяваме решенията на другите по тези въпроси, а да преосмислим живота си от духовна гледна точка.

за живота след смъртта на болните от спин

Смърт от спин, духове на умрели от спин, за живота след смъртта на болните от спин

Глава 6 на книгата РАЗГОВОРИ С НЕБЕСАТА от Джеймс Ван Прааг

СПИН

Във всички епохи всяко поколение е било изправяно пред един или друг вид опустошителна епидемия. Тъжно ми е, че трябва да напиша глава посветена на тази тема, но СПИН се превърна във всекидневна тема за съвременното общество. Той зае мястото си след раковите и сърдечните заболявания като масов убиец. Често ме питат: Защо съществува СПИН? Какъв урок трябва да усвоим чрез него? Написани са стотици книги, които се опитват да разкрият отговорите на тези въпроси. Аз не мога да претендирам, че притежавам големи познания по тази тема, нито ще се опитам да давам обяснения тук, защо съществува това заболяване. Вярвам, че причините са прекалено сложни и не може лесно да се отговори на тези въпроси. Мога само да предоставя на читателите информация за моите срещи, свързани с това заболяване, от духовна гледна точка – информация от онези, които са преминали прага на смъртта, и са обяснили защо те лично е трябвало да преживеят това.

Нека да повторя пак. Всичко се създава от вселенската мисъл. Макар и да не я виждаме, тя съществува. Както посочих по-рано в тази книга, съществува закон за причината и следствието, който действа неизменно, подобно на движението на енергията, която оживява нашия свят. С други думи, нашите мисли създават условията, при които живеем. Много малко от нас разбират истината за това кои сме всъщност. Вместо това, ние погрешно използваме силата на собствените си мисли. Дори онези, които проповядват истината изглежда не са способни да заживеят според своята божествена философия. Затова вместо да използваме нашите мисли, за да живеем според идеалите на един безусловно обичащ ни Бог, ние изразходваме енергията си, за да стигнем до фанатизъм и да създаваме предразсъдъци.

Прекалено много хора изглеждат заети с това, да се държат като богове на Земята. Някои използват своята материална сила, за да контролират и да доминират над другите. Единствено егото е алчно да притежава власт, която може да обслужва само неговите интереси, и това може да се срещне навсякъде – в корпоративните бордове или сред членовете на правителството, както и в църковния амвон. Зад жаждата за власт стои вярването, че определено количество материални блага ни правят специални или по-ценни. Всички знаем, че някои от нас са печелили и все още печелят от експлоатацията на други човешки същества. Но всеки трябва да разбере, че нашата стойност и цена не могат да бъдат измерени с количеството пари, които имаме в банка, или от големината на нашата къща, нито пък от броя на колите, които притежаваме. Когато преминем от другата страна, единственият въпрос, който ще ни бъде зададен е свързан с количеството любов, която сме побрали в сърцата си.

Ние всички сме еднакви. Бог не е поставил една група над друга. Когато се осмелим да приемем това, ние ще започнем по-добре да разбираме света, ще проявяваме повече състрадание и ще гледаме на всеки като на част от вселенската божествена енергия. Ще бъдем свободни от предразсъдъците и ненавистта, основани на цвят, раса или пол. Бог е безграничен. Само човешките същества ограничават своето мислене. Аз лично вярвам, че чрез разпространяването на омразата, предразсъдъците и липсата на толерантност ние сме допринесли много за разпространяването на СПИН. Нашият погрешен начин на мислене причинява чувство за общо неразположение и отсъствие на хармония, с които светът днес се сблъсква.

Хората често питат дали има лек за СПИН. Аз им казвам: Да. Всяко заболяване, което ни застига, може бъде изцелено, но лекарство няма да бъде намерено, докато не променим нашето съзнание. Ние трябва да се откажем от егоистичното си съществуване и да започнем да се обичаме един друг.

Състоянието, известно като СПИН, макар и да е едно ужасно заболяване, е и невероятна възможност за израстване и за просветление. Преди време то се свързваше с хомосексуалистите, но днес се разпространява сред всички слоеве на обществото. Хората на тази планета не искат да осъзнаят истинските размери на епидемията. Но накрая все пак поне разбрахме, че всички сме застрашени от СПИН. Неговото съществуване ни принуди да се научим да бъдем толерантни, да проявяваме разбиране и по-голямо търпение.

Това заболяване изведе на преден план елементи от човешката личност, за които хората не подозираха, че съществуват. Много от заразените хора, наред с другите въпроси, които си задават, се питат и за своята духовна същност, за уникалното си съществуване във Вселената, за страховете от неизвестното и най-важното, за любовта. Нашите души израстват най-много при най-тежките изпитания. Това е вярно не само за болните, но и за техните семейства и приятели.

По време на сеансите с духовете на хора, които са починали от тази болест, много от тях съобщават за причините, поради които е трябвало да изживеят това. Духовете започват комуникацията с обяснения, че техният житейски път е бил избран дълго преди да дойдат на Земята. Много от тях казват, че по този начини помогнали да се балансира отрицателната карма на планетата, създадена чрез погрешно мислене и поведение. Хора, които са починали от рак, ми съобщават същите неща.

Посвещавам тази глава на всички, които са заразени с това ужасно заболяване, на тези, които споделя живота им и им помагат, и на хората, които са загубили своите любими същества по този жесток начин.

Малкото момиче на мама

Важно е да посоча, че способностите за комуникация на духа са изключително важни и те до голяма степен определят успеха на един сеанс. Следващото разчитане е доста впечатляващо поради две причини. Първо, детето се изразяваше ясно, точно и разбираше процеса на комуникация. Второ, когато се явяват деца, те са много чисти същества и думите им са изпълнени с невинност.

Един ден една много объркана дама на име Мириъм ми позвъни и помоли за моята помощ. Тя ми каза, че нейното малко момиче е било заразено със СПИН при кръвопреливане и е починало. “Не мога да продължавам да живея, ако не съм сигурна, че момиченцето ми е добре”, каза тя. Един човек ми беше позвънил, за да се откаже от сеанса, така че можех да й дам неговия час.

След като пристигна, Мириъм Джонсън ми каза, че е запозната с начина, по който работя. Призна, че е на ръба на пропастта и че всеки, който може да й даде дори съвсем малка искрица светлина, ще й бъде полезен. Аз я поканих да седне и й обясних подробно как работя и какво да очаква. Мириьм беше малко нервна, но след като осъзна, че не съм измамник и не представлявам никаква заплаха за нея, тя се отпусна и се остави в ръцете на предстоящото изживяване.

Започнах с обичайната молитва и след това последва разчитането. Изминаха няколко минути преди ли успея да чуя слабо нашепване.

– Сигурен съм, че вашето малко момиче е тук. Тя има дълга кестенява коса, ярко зелени очи и възхитителна усмивка. Изглежда малко притеснителна.

Мириъм отговори с насълзени очи:

– Тя ли е? Наистина ли е тя?

– Тя каза да.

– Как да съм сигурна? Имам предвид какво може да ми каже тя?

– Съобщава ми името Бети – продължих аз.

Мириъм зарида неутешимо.

– Да, това беше галеното й име. Аз винаги я наричах Бети. Истинското й име е Елизабет.

– Много странно… тя държи нещо, което не мога добре да различа. Почакайте. О, има ли тя някакви плюшени животни?

– Да, в стаята си.

– Тя споменава, че сте й подарила някаква плюшена играчка. Почакайте. Показва ми я. Хм, изглежда като червено пони. Разбирате ли това?

– Не, не си спомням да е имала такава играчка. Предполагам, че е така, но не си спомням.

След това по телепатичен път помолих Бети да ми каже повече за това животно. След няколко минути аз продължих:

– Бети ми показва болничната стая, и вие стоите там с плюшеното червено пони.

Изведнъж Мириъм се досети.

– О, да, разбира се. Джон и аз й го купихме и тя го държеше през цялото време, докато беше в болницата. Съжалявам, че не можах да си спомня.

– Трябва да кажа, че вашето момиче е много умно и определено е дошло на Земята с мисия. Харесва ми нейната енергия и жаждата й за живот. Никой не би предположил, че може да почине толкова млада.

Мириъм поклати глава в знак на съгласие и избърса сълзите от очите си.

– Тя говори за някакъв лагер. Спомняте ли си да е ходила на лагер?

– Да, миналото лято.

– Звучи като рейн…

– Да, лагерът се казваше “Рейниер”.

– Вероятно е това. Вашата дъщеря ми показва медал, има някаква панделка на него. Разбирате ли това?

– Да – ахна Мириъм. – Тя спечели медал. Преди малко го гледах. Той беше за гребане. Спечели го в състезание по гребане.

– Да, тя е била с вас в спалнята тази сутрин, когато сте го вадила от кутията – казах аз.

Мириъм не можеше да повярва на онова, което чуваше.

– Тя иска да предадете на Джон, че го обича, и да му кажете, че е съгласна с вашето решение. Съжалявам, но нямам представа какво има предвид.

Очите на Мириъм отново се изпълниха със сълзи. Тя се вторачи в мен и каза:

– Днес казах на Джон, че ще се омъжа за него, но не бях сигурна дали моето малко момиче ще бъде съгласно.

– Тя казва да. Видяла е Джон как се навежда и я целува по челото, когато е починала в болницата.

След още няколко невероятни факта, които детето съобщи, попитах Мириъм дали има още въпроси.

– Да. Ще срещна ли моето малко момиче, когато отида на небето?

В този момент бях завладян от прекрасна и силна любов, която се излъчваше от малката Бети. Тя искаше да кажа на майка й, че не само ще се срещнат, но тя ще дойде да я вземе и да я заведе на небето.

Когато сеансът приключи, Мириъм беше усмихната. Тя не можа да се сдържи, прегьрна ме и ми каза, че ми е безкрайно благодарна. Чувстваше, че може да започне живота си отново, защото знаеше, че малкото й момиче е здраво и съвсем живо. Изпълнена преди малко с отчаяние, сега Мириъм сияеше.

Сърцето

Хубавото в моята работа е не само това, че просветлявам другите за истината за живота след смъртта, но и това, че съм видял невероятни и чудодейни промени в хората, след като я разберат. Следващият сеанс беше един трогателен пример за вечна любов, на каквато рядко съм се натъквал.

Много пъти получавам информация, на която човек разбира смисъла доста по-късно. Такъв беше случаят при разчитането, което правех на един млад мъж на име Том. Когато се настроих към неговата енергия, забелязах един млад мъж да стои от дясната му страна. Той започна да описва начина, по който е починал, факти, за които аз не знаех нищо преди това.

– Тук има един мъж, който е изпълнен с любов към вас. Той стои от дясната ви страна. Има сини очи. кестенява коса и брада. Починал е доста млад. Изглежда, че е трябвало да живее още. Хм… Знаете ля кой може да е това?

– Да, така мисля – отговори Том.

– Имам чувството, че той не е бил с ясно съзнание, сякаш е употребявал наркотици. Може би е вземал лекарства за успокояване на болката, нещо от рода на морфина.

– Да, точно така.

– Също така чувствам, че е имал проблеми с дишането. Струва ми се, че е бил с кислородна маска. Освен това се чувствам много слаб. Усещам състоянието му като на болен от СПИН. Разбирате ли това?

Том започна да плаче:

– Да, разбирам.

– Той ви предава своята любов и казва, че е непрекъснато около вас. Опитвал се е да ви покаже, че е с вас, но вие не сте го видели и той сериозно се е объркал. Съобщава ми, че сте получили повишение в работата.

– Ами, да, началникът ми днес говори с мен за такава възможност.

– Вашият приятел се смее. Казва, че ви е помогнал за това и сега сте му длъжник.

Том се засмя.

– Познавате ли човек на име Гари?

– Това е неговото име!

– Той споменава нещо за предния двор и за вашето желание да засадите цветя. Показва ми поливане на трева и говори нещо за това, че сте взели неподходящи цветя. Знаете ли какво означава това?

– Да, така мисля. Миналата седмица купих цветя за предния двор. Занесох ги вкъщи, но все още не съм ги засадил.

– Защо? – попитах аз.

– Когато се прибрах у дома, ги поставих до другите и видях, че цветовете не си подхождат, затова се отказах. Гари беше много придирчив към своята градина и я поливаше всеки ден. Чувствах, че няма да му хареса смесването на тези цветове. Не се осмелих да засадя цветя, които са несъвместими с цветовата гама. Той просто нямаше да ги хареса!

– Наистина е така – възкликнах аз. И двамата се засмяхме.

– Той ми казва, че сте бил в гаража и сте разглеждал някакви кутии. Показва ми албуми. Разбирате ли това послание?

– Да, това правих тази седмица. Смятах да се преместя и исках да видя какво да задържа и какво не.

– Гари казва, че вече сте говорил с човек за продажбата на къщата и сте гледал дом, който се намира зад мястото, където живеете сега.

– Не разбирам това.

– Гари казва да изчакате и ще разберете. Показва ми нещо, което прилича на две свързани сърца. Имате ли подобен предмет в спалнята?

Том не можа да си спомни за сърцата. Мислено преброди къщата и не можа да види онова, което аз описвах. Казах му, че вероятно нещата ще се изяснят по-късно.

– Гари иска да ви кажа, че много ви обича и чувствата му никога няма да се променят. Той иска да знаете, че винаги ще бъде с вас.

Том също изрази своята любов към Гари и щастието си от това, че той е винаги около него.

– Гари ще ви изпрати някакъв знак, който да ви увери, че е с вас.

– Това ще бъде прекрасно. Нетърпелив съм да го видя.

С тези думи сеансът завърши. Том ме увери, че се чувства облекчен. Той беше сигурен, че наистина е разговарял с Гари. Благодари ми и пое по своя път.

След четири месеца той се върна да ме види и ми разказа за едно забележително събитие. Каза, че след сеанса с мен се върнал вкъщи и прибрал записа, без да мисли повече за сеанса. След три седмици получил промоцията, за която говореше Гари. Том продължи по-нататък: “Една моя колежка ми даде две картички. Първата беше поздравителна за повишението. След това каза: “Случи се нещо странно.” Когато излизала от магазина за картички, тя спряла пред една и почувствала силен подтик да я купи. Не разбирала защо, но знаела, че трябва да го направи и да ми я даде. Когато Том отворил картичката, на нея имало две свързани сърца. Надписът вътре гласял: “Обичам те.”

Том каза, че картичката му се сторила позната, така че се прибрал вкъщи и започнал да рови в кутиите с писма и картички от Гари. Когато ги отворил, той разбрал смисъла. Всички били подписани по един и същи начин: “Обичам те… Гари.”

Мамо, татко, това съм аз!

Много хора, които идват на сеанс, са безкрайно скептични. Обикновено техните вярвания не им позволяват да отворят съзнанието си и да приемат възможността за живот след смъртта. Работата ми е предизвикателство за повечето традиционни вярвания, които са се развили през векове, изпълнени с ограничени идеи и едностранчиво мислене.

Около всяко живо същество съществува енергия, Която се нарича аура. Когато един дух ви посещава, той ви вижда като енергийна форма. Вижда ви не само катго физическото тяло (лице, гръден кош, крака и т.н.), но и на много други нива. В аурата духът може да види вашето емоционално, ментално и духовно тяло и състоянието на всяко едно от тях. Всички ваши мисли, думи, дела, чувства и здравословни проблеми се съдържат в полето на аурата ви. Следователно, духовете могат да забележат всяко заболяване или емоционално разстройство, което изживявате. Подобна информация се дава най-вече, когато духът чувства, че нещо може да се направи, за да се помогне на този човек. Духовете също така могат да дават и друга информация, която е записана в аурата, например бъдещи събития, за които вие си мислите.

Следващото разчитане напълно промени начина на мислене на моя клиент. Отново искам да повторя, че не нося отговорност за това кой идва и какво казва. Може да се появи дух, който никой не очаква, и да предостави някаква невероятна информация.

Двойката, Вивиън и Пол Строс, седна пред мен. Веднага разбрах, че са скептично настроени и затова започнах, без да губя време.

– Сега, разбира се, аз не знам с кого искате да се свържете, но трябва да ви попитам дали сте загубили момиче?

Двамата се спогледаха озадачено и след това насочиха погледите си отново към мен. Вивиън проговори:

– Не. Какво искате да кажете с това?

– Има едно момиче, младо момиче, около двадесетгодишно, което стои до вас. Съжалявам, но не мога да видя името й. Нека погледна. Може би тя ще ми помогне да разбера коя е.

Изминаха няколко минути.

– Вивиън, тук дойде една по-възрастна дама, която има връзка с вашата майка и говори за Чикаго.

– Да, това е баба ми, майката на моята майка. Тя живееше в Чикаго. Какво казва?

– Разтревожена е за майка ви. Тя има ли проблеми с очите или може би се готви да отиде на очен лекар?

Пол започна нервно да се движи на стола си. Тази информация го беше впечатлила и той изрече.

– Това е напълно вярно.

– Тази дама споменава, че имате проблеми с майка ви и че не й говорите. Нека да го кажа така: вашата майка обича малко да се налага и нито една от двете не отстъпва. Разбирате ли това?

И двамата не можеха да повярват на онова, което чуваха. Бях описал ситуацията, точно както стоеше.

– Да, не се разбирам с нея така, както бих желала – каза Вивиън – Тя е труден човек.

– Вашата баба, нейната майка, иска да се отнасяте с нея по-добре. Казва, че е необходимо да проявявате повече разбиране.

Двамата кимнаха с глави в знак на съгласие и аз продължих.

– Тази дама ви изпраща своята любов. Кой е Пол?

– Това е моето име – каза Пол.

– Има и друг човек в света на духовете със същото име.

Вивиън и Пол се спогледаха. Видях, че очите им се изпълват със сълзи.

– Мисля, че той е ваш син. Така ли е?

– Да, така е.

– Пол, искам да ви предам онова, което вашето момче казва. Трябва да се грижите повече за себе си. Синът ви е много обезпокоен за вашето здраве. Той казва, че все още не можете да преживеете смъртта му и не можете да позволите на скръбта да ви напусне. Това вреди на здравето ви. Трябва да се освободите от това чувство и да се заемете с други неща. Обичате ли градинарството?

– Да.

– Синът ви иска да засадите цветя в предния двор.

– Онзи ден мислех точно за това.

– Той е помогнал тази мисъл да се появи в главата ви.

Двамата се вторачиха в мен с безизразни лица. Очевидно бяха впечатлени от точността на информацията и се хващаха за всяка моя дума.

– Това може да ви прозвучи много странно – казах аз, – но трябва да ви кажа, че вашият син иска да знаете, че приятелката му е до него.

Вивиън закри лицето си с ръце и започна да плаче. След това промълви:

– Точно така. Добре ли е тя?

Аз не разбирах ситуацията, затова помолих родителите да ми изяснят това послание.

– Да не би и неговата приятелка да е починала?

– Да, няколко месеца след сина ни. Тя ни беше като дъщеря – обясни Вивиън.

– Боже Господи. Това е невероятно – отговорих аз. – Тя иска да знаете, че са заедно. О, това е момичето, което дойде в началото на сеанса.

И двамата поклатиха глави в знак на съгласие. Разчитането продължи още известно време и аз им съобщих за някои черти от характера на Пол и за начина, по който е починал.

– Знаете, синът ви е бил малко буен. Трудно му е било да води обикновен живот. Той наистина е имал приятелка, но със сигурност това не е била единствената му връзка.

– Да, точно така. Имаше много приятелки, или поне така казваше.

– Мисля, че е харесвал музиката. Знаете ли за китарата в гаража?

– Да – отговори Пол – съвсем скоро я гледахме. Пол искаше да свири в група. По цял ден се упражняваше.

– Той каза да я погледнете, когато се приберете у дома. Ще видите, че втората струна е скъсана.

Пол не беше сигурен, но каза, че ще провери.

– Той ми съобщава за някаква кола. Имате ли пикап?

-Да.

– Синът ви говори за нови гуми или за купуване на нови гуми, или за това, че се нуждаете от нови гуми.

Помислих си, че този мъж ще получи инфаркт. Лицето му стана бяло като платно.

– Точно така. Смених ги миналия петък.

– Вашето момче казва да проверите фаровете, защото и те се нуждаят от смяна.

– О, Боже, забелязах това снощи.

Двойката беше вцепенена.

– Вашият син е починал доста бързо. Имам странно чувство в главата, сякаш съм дрогиран, макар че не мисля, че е починал от свръхдоза. По-скоро става въпрос за заболяване вътре в тялото му. Той непрекъснато повтаря, че не е страдал дълго и е доволен от това. Имал ли е някакви проблеми с кръвта?

– Да!

– От СПИН ли беше болен?

Двамата започнаха да плачат отново.

– Да.

– Странно. Повечето хора, които идват и които са били болни от СПИН, са страдали доста дълго преди да починат. Но това не е така при вашия син. Имам предвид, той изглежда се е разболял и е починал много бързо.

– Да. Пол откри заболяването и седмица по-късно отиде в болницата и почина. Стана много бързо – отговори бащата.

– Младата дама също ли почина от СПИН? – попитах аз.

– Да – каза майката.

– Тя много иска да ви предам нейната любов и да поздравите Кари. Разбирате ли? Иска да й кажете, че я обича и че й благодари.

– Кари е нейната майка.

– Вашето момче желае да ви каже, че съжалява, че е трябвало да преживеете това и че сега той е добре. Възнамерява отново да свири.

Вивиън и Пол хванаха ръцете си. Онова, за което се бяха молили – да погледнат в един съвсем нов свят – се беше сбъднало. Те знаеха, че никога няма да могат да си върнат сина обратно, но чрез мен имаха сигурно доказателство, че той е жив от другата страна. Двамата бяха готови да започнат изцелителния процес. Оттогава взаимоотношенията на Вивиън и майка й доста се подобриха, а Пол си направи собствена красива градина с цветя, където седеше, размишляваше и съзерцаваше живота от един нов ъгъл.

Чао, бебче

Както споменах по-рано, никога не знам коя част от разчитането ще има най-голямо значение за един клиент. Повечето от информацията изглежда незначителна, но разбира се, аз осъзнавам, че тя се съобщава за доказателство. Има случаи, когато получавам послание и го редактирам, защото ми се струва, че повлиявам на информацията или че съобщението е прекалено неясно. Обаче по-късно откривам, че една конкретна дума, фраза или описание имали особено значение за клиента. Въпреки че отдавна върша тази работа, откривам, че непрекъснато се уча да вярвам на общуването ни с духовете. Следващият сеанс е чудесен пример за това, как нещо толкова незначително може да промени живота на един човек завинаги. Провеждах групов сеанс в дома на една жена в Сан Бернардино, Калифорния. След като направих разпитания на трима от присъстващите, аз се обърнах към една млада дама, която седеше сама на дивана. Името й беше Лори. В продължение на половин час й предавах послания от нейната баба, която описваше вещите на семейството, у кого се намираха нейните предмети и къде са разположени в къщата.

Вече бях към края, когато се появи дух на млад мъж, който седна от дясната й страна. Изглеждаше, сякаш той държи нейната ръка в своята. Той започна да ми предава информация.

– Трябва да ви кажа, че виждам един мъж да седи до вас, който твърди, че той е причината вие да сте тук тази вечер. Разбирате ли това?

Помислих си, че Лори ще припадне. Лицето й пребледня, очите й се зачервиха, докато се опитваше да сдържи сълзите си. Устните й едва се разделиха и тя промълви:

– Да, тук ли е той?

– Има един мъж, който казва, че ви обича и много съжалява. Съжалява за онова, което е направил.

Лори избърса сълзите и ме погледна с ликуваща усмивка.

– Той ми дава инициали за своето име. Разбирам може би М е в началото и И в края?

– Да, точно така. Неговото име е Марти.

– Той приятел ли ви беше?

– Да.

Марти говори за някакви неприятности и че понякога не е бил почтен с вас.

– Зная. Всичко е наред. Моля ви, кажете му да не се тревожи.

След това аз обясних на Лори как тя сама може да му изпраща мислите си, без да има нужда от мен, за да общуват.

– Марти ми изглежда трудно момче. Той има много добро чувство за хумор, но малко прекалява понякога. Разбирате ли това? Имам предвид, че често е казвал неща, които са напълно несъвместими с доброто поведение и хората са получавали погрешна представа за това, което се опитва да им каже.

Лори се усмихна с разбиране и каза, че той често е “притеснявал хората” с думите си.

– Той говори за това, че сте планували да живеете заедно, но не сте могли, или сте имали някакви неприятности. Казва ми, че прекалено много хора са се опитвали да се намесят. Разбирате ли?

– Ами, майка ми в действителност не харесваше Марти и не искаше да бъдем заедно, така че заради нея имахме много кавги, когато обсъждахме нашия съвместен живот.

– Той разбира. Казва ми, че е имал ужасно минало и вие сте му помогнали да се възстанови. Мисля, че е общувал с неподходящи хора.

Лори кимна в знак на съгласие. Аз продължих:

– Наистина смятам, че той е употребявал наркотици в доста големи количества. Струва ми се, че това е начинът, по който се е заразил с вируса – от общи спринцовки. Знаете ли за това?

– Не. Той не ми беше казал, но си мислех, че това е начинът, по който се е заразил. Беше доста зле преди да го срещна.

– Той ми казва, че вие сте най-хубавото нещо, което му се е случвало. Това е малко иронично. Говори за някакъв годеж. Планували ли сте да се ожените?’

Лори отново започна да хлипа.

– Говорихме за това. Той каза, че го иска и се готвехме да определим дата.

– Той ми съобщава за годежен пръстен. Казва, че го е избрал за вас.

Лори избухна в плач. След няколко минути тя ни показа диамантен годежен пръстен, който носеше на верижка около врата си. През сълзи, тя обясни:

– Неговата майка го намери заедно с едно писмо, върху което беше написано моето име. Той е възнамерявал да ми го даде в деня на смъртта си.

Всички в стаята ахнаха. Аз изчаках няколко минути, за да получа още информация от Марти.

– Той иска да ви благодари, че сте се грижила за него. Помагала ли сте му да се храни и да се къпе?

– Да, грижех се за него. В действителност никой друг не искаше да се занимава с него изобщо. Аз му помагах, аз го обичах.

– Това е било толкова мило от ваша страна. Това е бил тест за вас от духовния свят и вие със сигурност сте го издържала.

През останалата част от разчитането Марти продължи да благодари на Лори за това, че е придала смисъл на живота му е му е помагала, когато е бил зле.

Той се опита да й каже, че все още я обича. Лори вярваше, че говори с духа на своя покоен приятел, но ни мен ми се струваше, че таи някакви резерви. Енергията ми вече отслабваше и моите водачи ме посъветваха да приключа за тази вечер.

Благодарих на всички, обърнах се към Лори и изрекох:

– Марти каза, чао, бебче.

Лори се изправи и се разплака с глас. Попитах я дали всичко е наред и тя възкликна:

– Снощи, когато си мислех за него, аз казах: “Ако наистина си жив и се появиш, назови ме с галеното ми име.” Моето галено име е Бебчето.

След тези думи всички ахнахме и поклатихме учудено глави, с възхищение от духа и силата на любовта.

какво става с душите на умрелите при катастрофи и злополуки?

Един много добър медиум, Джеймс Ван Прааг, разказва за отвъдното и животът след смъртта в книгата си РАЗГОВОРИ С НЕБЕСАТА

Глава 5

ФАТАЛНИ ЗЛОПОЛУКИ

Един ден всички ние ще се върнем в нашия духовен дом и в това можем да бъдем сигурни. Но начинът, по който напускаме Земята, и това, къде точно ще отидем, зависи от всеки отделен индивид. Много от нас напускат тялото си неочаквано и трагично, така както Майк във Виетнам. За нещастие, много хора умират при автомобилни катастрофи. Като посредник между духовния и земния свят, аз получавам много послания от тези, които са починали внезапно. Налага се да обясня защо това е така.

Първо, злополуки няма. Те са пряк резултат от духовния закон за причината и следствието, или кармата. Нека опиша какво имам предвид. Един човек отива на парти и съзнателно решава да пие алкохол. След като вече е пил доста, той решава, че за тази вечер достатъчно е гулял, и тръгва към дома си. В същото време една двойка се прибира от кино. Зрението на пияния шофьор е замъглено и той вижда идващата срещу него кола прекалено късно. За нещастие, връхлита върху двойката и те умират на място.

В този сценарий смъртта е резултат, или следствие от решението на мъжа да употреби алкохол. Пияното му състояние е причина за катастрофата и той носи отговорност за отнемането на два човешки живота. Това е една кармична ситуация. Нещата ще бъдат балансирани в следващ живот, защото сега двойката е преминала в отвъдния свят. С други думи, за всички наши действия получаваме онова, което заслужаваме, положително или отрицателно, в този или в друг живот. Този закон за причината и следствието е естествен, неизменен закон на Вселената и за всяко изживяване има решение, което е или кармично предопределено, или по волята на Бог.

Онова, което изглежда като нещастни случаи или дори като природно бедствие, не винаги е това, което ни се струва. Нищо не става случайно. Не само че събитията са свързани с кармични задължения, но една душа или няколко се съгласяват с определена участ, преди да дойдат във физическия свят. Всичко в живота се случва като част от духовен план. Всички събития са насочени към това, да се учим от преживяванията си. С цел да опознаем пълнотата на живота, всяка душа трябва да изпита всичко. Следователно, заедно с положителните, една душа трябва да премине и през отрицателни изживявания. Човек трябва да разбере двойнствеността на природата. Само когато познаем лошото, можем да оценим доброто.

Като имат това предвид, някои души в отвъдния свят се съгласяват да изживеят природно бедствие или самолетна катастрофа и нямат нищо против да напуснат физическите си тела по този начин. Съзнателно решение ли е това? Не, не вярвам, че е така. Нашето его не би позволило такова нараняване на телата ни. Друг начин, по който можем да гледаме на бедствията и на злополуките, е следния: тези души може би довършват минала карма от друг живот. Тогава отново възниква въпрос: помогнал ли е по някакъв начин този инцидент или бедствие на другите? С други думи, как влияе смъртта на даден човек върху семейството и неговите приятели? Дали те ще придобият по-ясна представа за любовта и ще започнат ли повече да ценят живота? Дали преминаването в отвъдния свят на любимия човек е ценен урок за тяхното духовно израстване? Ние не можем да разберем тези неща с нашия рационален ум, защото подобни въпроси имат духовна природа. Достатъчно е да кажем, че животът ни е част от много по-голяма картина, отколкото можем да си представим.

Често клиентите питат дали техният любим човек е чувствал болка по време на фаталното събитие. В повечето случаи духът изпада в безсъзнание и не си спомня. Духовете често казват, че са видели катастрофиралото превозно средство и са се чудили кой ли нещастен човек е бил убит. Едва когато разпознаят своята безжизнена форма, тогава осъзнават, че те са преживели тази катастрофа.

Когато духовете за първи път осъзнаят собствената си смърт, те може да бъдат доста разстроени, меко казано, особено, ако все още се чувстват съвсем като живи. При смърт поради злополука, когато духът буквално бива изхвърлен от тялото, обикновено наблизо има роднина, добър приятел или водач, който да помогне на новодошлия да приеме промяната. Духът скоро разбира, че има живот в духовна форма. Той поглежда към духовното си тяло и установява, че то е идентично с неговото предишно физическо тяло. Понякога духът може да се събуди в болница, която не е същата като болниците на Земята, и да бъде посрещнат от роднина или от скъп приятел, който му казва добре дошъл и го информира за това, че е починал в резултат на злополука.

Човек трябва да разбере, че при всяка смърт, особено при внезапната, един дух може да се нуждае от допълнителна помощ и разбиране, за да привикне към новата среда. Слава Богу, съществуват онези прекрасни души, които му помагат. На Земята подобни хора бихме нарекли социални работници или терапевти, защото като тях духовните помощници помагат на новодошлите в тази непозната обстановка.

Когато работя със съкрушени от мъка родители, те често казват, че загубата на детето е най-тежкото изживяване, което може да се случи в живота на човек. Никой никога не е подготвен за смъртта на дете. Опечалените родители неизменно се обвиняват за нея, сякаш те са отговорни или са можели да предпазят рожбата си. Но само Бог има тази сила.

Както ще видите в следващото разчитане, едно дете се опитва да убеди майка си, че е добре и че тя не бива да се чувства виновна за неговата смърт. С много любов, шеги и интимна информация детето се мъчи да успокои своята майка. Когато разчитането свърши, аз забелязах пълна промяна в жената. Тя вече не плачеше.

Момчето с мотоциклета

Това разчитане се състоя в дома на клиентката. Присъстваха осем човека. Никога преди това не бях срещал тези хора, нито пък знаех нещо за духовете, с които те желаеха да контактуват.

След три разчитания, внезапно обърнах главата си наляво и забелязах една жена, която седеше на дивана. Тя плачеше.

– Мога ли да дойда при вас? – попитах аз.

Тя вдигна очи и колебливо отговори:

– Да, заповядайте.

– Има един млад рус мъж, който седи на дивана до вас цялата вечер. Дали е някой, когото познавате?

– Да, мисля че е така.

– Той ми казва, че името му е Стивън. Познавате ли го?

Жената избухна в плач и възкликна:

– Да, да, познавам го. Това е моят син.

Аз продължих:

– Изглежда, че той има превъзходно чувство за хумор и обикновено се смее от сърце. Разбирате ли какво имам предвид?

– Да, точно така беше.

– Чувството му за хумор е сухо и малко остро, ако разбирате какво искам да ви кажа?

Жената поклати глава утвърдително. Тя леко се усмихна, защото осъзна, че наистина се свързва със сина си.

– Той казва да предадете поздрави на Диана и говори за някакъв купон, за който тя е знаела.

– Диана беше неговата приятелка.

Жената се опита да се сети за какъв купон става дума, но не можа да направи връзка. Внезапно тя възкликна:

– О, Боже! Диана беше на този купон с него през нощта, когато той почина. Той беше организиран от техен приятел.

– Той ми показва мотоциклет на хлъзгав път. Разбирате ли това?

– Да – отговори тя.

– Той влиза в един завой много бързо и след това тръгва надолу по склона. Хм-м, знаете, той е бил леко пийнал, когато е карал този мотоциклет.

Докато слушаше, жената продължи да кима с глава.

– Какво означава “Грийнлийф”? Той ми показва табела с това име.

– Това е името на улицата, където се случи инцидентът – отговори жената.

– Разбирам. Сега той ми показва една тъмносиня кола. Да не би неговият мотоциклет да се е ударил в този автомобил?

– Да, така беше. Стивън бил изхвърлен от мотоциклета под гумите на тази кола. – Тя се разрида.

– Стивън иска да знаете, че много харесва снимката си в годишника с прекрасния надпис под нея.

– Разбирам. Всъщност ние имаме копие от нея, което е закачено в хола.

– Той иска да знаете нещо много важно. Казва, че вие изпитвате силна вина за неговата смърт и че това е несправедливо. Вие не носите отговорност.

– О, ако бях говорила с него тази вечер, вероятно нямаше да отиде на този купон.

– Стивън казва, че така или иначе е щял да отиде, вие знаете това. Той винаги е правел онова, което е искал.

– Да, така е – отговори жената. – Той е прав. Предполагам, че не е имало начин да предотвратя тази злополука. Но се чувствам толкова зле от това, че нищо не можах да направя.

– Да, но разбирате ли, че вината не е ваша?

– Да, сега го осъзнавам, благодаря ви. – Тя наведе глава и продължи да слуша останалата част от разчитането.

Стивън спомена още няколко неща, които майка му знаеше, че ще убедят баща му и сестра му в реалността на осъществения контакт.

До този момент всичко беше съвсем обикновено. Информацията, която последва обаче, беше интригуваща и доста невероятна. Стивън се превърна в мой добър приятел. Той комуникираше отлично и можеше да описва различните детайли по доста забавен начин.

– Стивън иска да предадете поздрави на всичките му приятели. Господи, те наистина са много!

– Да, така е.

– Знаете ли дали приятелите му са направили помен при смъртта му? – попитах аз.

– Не, не мисля. Всъщност… те поставиха цветя на мястото на злополуката, но не мисля…

– Той ми показва инициалите J.D. и човек, който вдига тост. Ама че работа, изобщо не мога да разбера какво означава това.

Жената започна да се смее и извика:

– О, да, негови приятели минаха през оградата и оставиха бутилка “Джак Дениълс” на гроба му. Предполагам това има предвид под отделен помен.

Всички в стаята се засмяха, а след това отидоха и всеки поотделно прегърна жената. Стивън я убеди, че ще бъде винаги около нея и тя трябва да е по-твърда. Майка му погледна към тавана и сама започна да говори с него. Тя не само че успя да приеме смъртта му, но и се освободи от ирационалното чувство на вина, което изпитваше. Освен това беше щастлива от това, че синът й все още може да вижда всяка нейна крачка.

Клакьорката

Когато на Земята нещо ни безпокои, ние чувстваме, че се нуждаем от някакво разрешение. В духовния свят е същото. Когато преминем в него, съществуваме на основата на мислите и действията от нашия земен живот. Ако когато сме във физическа форма направим нещо, от което бихме се срамували, нашите негативни чувства или състояния ще останат в съзнанието ни дълго време.

Ако умрем с неразрешени проблеми, не можем да почиваме в мир и да напредваме духовно, докато не ги разрешим. Една от причините да съм удовлетворен от своята работа е, че помагам на духовете да потърсят и да получат опрощение за някои от грешките си на Земята. Така духът се освобождава от отрицателните си връзки с физическия свят и може да продължи напред като се развива от другата страна на живота.

Както споменах по-рано, много пъти се появяват нечакани духове. Когато случаят е такъв, има нещо много важно, което този дух иска да съобщи на питащия. В следващия пример духът е стара приятелка от училищните години, която иска опрощение за действията си в миналото.

По време на един групов сеанс късно една събота вечер, когато вече се готвех да свършвам, аз бях насочен към две жени и един мъж, които седяха срещу мен. По някакъв начин разбрах, че те са свързани помежду си. Аз отправих въпросите си към жената, която седеше в средата.

– Извинете, мога ли да дойда при вас?

– Да – отговори тя.

– Тук има една млада жена, която е приблизително на вашата възраст. Струва ми се, че е обезпокоена от нещо, сякаш нещо я тревожи. Познавате ли човек на име Стейси?

– Да, бяхме съученички.

– Тя е починала съвсем неочаквано. Показва ми стъкло и кръв и след това посочва към главата си. Не е била подготвена за смъртта си. Разбирате ли това послание?

– Да, да. Мислех си за нея по време на сеанса.

– Тя казва, че не би пропуснала това събиране за нищо на света. Трябва да ви съобщя, струва ми се, че Стейси е обожавала купоните.

– Да, така беше.

– Имам чувството, че тя е била много популярна в училище и най-желаният гост на всички купони.

Те се засмяха.

– Преди да почине, главата й е била замаяна, изглежда, че е употребила наркотици или алкохол. Виждам я в кола. Последвал е удар в главата. Виждам много стъкла и кръв. Смятам, че е претърпяла автомобилна катастрофа и съжалявам, че трябва да кажа това, чувствам, че може би е излетяла през предното стъкло.

– Точно така – извикаха и двете момичета.

– Тя ми казва, че това се е случило на едно кръстовище. Тя е била на купон и казва, че доста е пийнала.

-Да.

– Съобщава ми, че ви познава и двете. Така ли е?

– Да. Ходехме заедно на училище.

Сега отправих въпросите си към Джули, другата жена на дивана.

– Тя ми показва снимка на трите. Имате ли тази снимка, за която говоря?

– Да, току-що я погледнах.

– Това е странно. Сега ми показва нещо като спортни екипи. Не съм сигурен дали са на футболен тим, или униформа на колеж. Показва ми буква на горната част.

Джули отговори:

– Ние бяхме клакьорки в училище. Аз току-що погледнах снимката ни като клакьорки. И трите носехме униформа. Отпред на блузите ни имаше по една буква.

Аз си избърсах челото и въздъхнах облекчено. Бях доволен, че те разбраха информацията. След това продължих:

– Тя винаги е искала да бъде майка.

– Точно така. Стейси често говореше, че иска да има семейство и всички неща, които произтичат от това.

– Тя иска да ви кажа, че там, където е в момента, се грижи за деца. Тя е нещо като социален работник и това й харесва.

Двете жени кимнаха с глави и се усмихнаха. Внезапно настроението на Стейси започна да се променя.

– Това е много странно – продължих аз. – Тя предизвиква у мен тягостно чувство и започва да плаче. Много е разстроена за начина, по който се е отнасяла с вас. Тя казва, че се е държала зле с вас.

И двете поклатиха утвърдително глави.

– Казва ми, че е поддържала приятелството си с вас, защото е искала да бъде с хора, които са били по-популярни в училище. Казва, че е била ревнива и е предизвиквала конфликти между хората. Винаги е искала да бъде център на внимание. Спирали ли сте да й говорите за известно време?

– Да, точно така. Ние не говорехме с нея няколко месеца, преди да загине.

– Тя иска да ви кажа, че много съжалява. Държала се е зле и ви моли да й простите за това. Твърди, че непрекъснато е била обсебена от мисълта да бъде най-популярният човек в училище и затова е пренебрегвала чувствата на другите. Това е било глупаво.

Момичетата започнаха да плачат.

– Ще й простите ли? Тя много страда заради начина, по който се е държала с вас.

– Да, разбира се, че й прощаваме – каза Джули.

– Тя иска да знаете, че чувства болката, която ви е причинила. Изпитала е същото на гърба си и се ненавижда за начина, по който се е отнасяла с вас.

Момичетата избърсаха сълзите си.

– Джули, вероятно вие и младият мъж до вас сте се оженили през лятото?

– Да, през август.

– Мислили ли сте, че щеше да бъде добре, ако Стейси присъстваше на сватбата ви като шаферка?

– Да. И двамата мислехме за това. Всичко е толкова странно.

-Тя ми показва розова рокля, а косата й е вързана с розова панделка. Джули извика:

– О, Боже Господи! Роклите на шаферките наистина бяха розови. Всички имаха розови панделки в косите си.

– Стейси иска да ви кажа – продължих аз, – че е присъствала на сватбата ви от духовния свят. Тя пита: “Смятате ли, че би могло да има празненство, от което да отсъствам?”

При тези думи всички се засмяха и й благодариха за това, че е дошла. Тя на свой ред благодари на приятелките си за неизгасващата любов и опрощение. В този момент я видях да се доближава до момичетата и да прегръща всяка една от тях, след това се обърна и ми се усмихна, за да ми покаже своята благодарност, а после бавно изчезна в ефирното пространство. На тримата им бяха необходими няколко минути, за да осъзнаят странното изживяване и чувството на мир и любов, което бяха изпитали.

Важно е да се разбере, че ние непрекъснато имаме възможности да променим нашето отношение и поведение, след като напуснем физическите си тела. Ако някой е бил подъл и нечестен, докато е бил жив, както Стейси си призна, той може да преосмисли отново поведението си, когато отиде от другата страна. Тя е разбрала, че се е държала зле на Земята, а също така е осъзнала, че е имала много възможности във физическия свят да донесе любов, но вместо това е избрала да създава неприятности. С това осъзнаване е дошло разбирането и желанието за опрощение.

Най-често срещаната молба от духовете в повечето от разчитанията е желанието за опрощаване. Това не само има изцелителна сила за духа, съжаляващ за злините, които е сторил на Земята, но е и подтик за онези, които все още са във физическия свят, да започнат да разрешават проблемите си и неприятностите с другите хора. Духовете искат да започнем да живеем без предразсъдъци и без да осъждаме. Те отново и отново ни показват, че любовта и опрощението са единственият изход!

Полицаят

Един от най-често задаваните въпроси е: ако духовете знаят за събитията преди те да се случат, защо не ни казват какво ни очаква? Хората трябва да разберат, че духовете могат да ни съобщят само това, което знаят и което е редно да ни кажат. Макар че притежават по-изострено чувство на осъзнаване и разширено съзнание, те могат да ни дадат информация само от нивото на просветление, до което са достигнали.

Нека да поясня още нещо. Земята е нашето училище. Ние идваме тук, за да усвоим различни уроци, и те са конкретни за всеки човек. Всеки от нас се намира на определено ниво на развитие и се нуждае да премине през различни преживявания, за да стане по-мъдър, да разшири представата си за живота и да го види като една по-голяма картина. Както казва Христос: “В дома на баща ми има много имения.” Това означава, че има различни духовни нива на съществуване. Когато умираме, ние отиваме на това духовно ниво, което съответства на нашите мисли и дела от земния ни живот. Един дух може да ни предаде познание само от духовното ниво, на което се намира.

Нещо повече духовете уважават и се придържат към съществуващите закони. Ако ги пренебрегнат, те ще действат против естественото състояние на хармония и равновесие и няма да могат да се развиват духовно. Така че вместо да ни дават готови отговори за това, какво може да се случи, те се придържат към духовните закони и ни позволяват да правим сами своя избор.

Например, ако някой попита покойната си майка дали да се ожени, има две вероятни възможности. В първия случай е възможно майката да знае исканата информация и да даде отговор. От друга страна, ако този брак е кармичен урок за детето й, тя няма да поиска да пречи на духовното му развитие като даде отговор на един предстоящ кармичен тест. Всеки човек трябва да премине самостоятелно през своя живот. Дори с помощта на своите водачи и ангели-хранители, всеки трябва да стигне до собствени решения, основаващи се на неговите разбирания. Може да се каже, че всеки от нас непрекъснато е подложен на тест.

Следващото разчитане е прекрасен пример за това, как един дух може да не знае определени факти от земния живот, но да види определени подробности от бъдещо събитие. Искам да подчертая, че обикновено не се получава така, но както ще видите, невероятно е когато точно това се случва. Този сеанс беше проведен с група хора. Аз отидох при една дама в стаята и се включих на честотата на вибрациите на нейната баба, която стоеше съвсем близо до нея. Бабата дойде, за да съобщи някои факти. Тя разказа как е починала и говори за новите възглавници на леглото на нейната внучка. Мислех си, че разчитането е приключило, когато се случи нещо странно.

– Карла, познавате ли човек на Земята на име Джон?

Тя започна да мисли и не можа да си спомни в живота й да присъства човек с това име. Аз продължих.

– Ами, тук до мен седи един мъж, който твърди, че го познавате.

Тя все още не можеше да си спомни за такъв човек.

– Той говори за инцидент с мотоциклет. Починал е при катастрофа с мотоциклет, докато се е прибирал от работа.

Тя продължи да мисли. След миг внезапно лицето й пребледня и тя изкрещя:

– О, Боже! Сетих се.

– Той ми споменава името Кати.

– Да. Кати е моята най-добра приятелка, а Пол беше нейният съпруг. Той почина при мотоциклетна катастрофа.

Карла силно се развълнува и ние трябваше да спрем за няколко минути, за да започне да се контролира отново. След това аз продължих.

– Пол ми показва униформа, полицейска униформа. Също така виждам редица от полицейски коли – изглежда, че това е някаква процесия.

– Да, това беше на погребението му.

– Виждам полицаи да носят неговия ковчег. Знаете ли дали гробът му е близо до някаква стена?

– Не си спомням… не, в действителност, не зная. Трябва да попитам Кати.

– Знаете ли, дали Кати е закачила на тази стана неговата почетна значка и снимката му?

– Не зная.

– Моля ви, попитайте. Той казва, че я е видял да стои пред този портрет и да говори с него.

– Добре, ще попитам.

Точно тогава Пол започна да ми съобщава информация, която беше невероятна и напълно неочаквана. Аз не винаги знам как да интерпретирам онова, което чувам, но следващите думи изобщо не разбрах.

– Пол казва, че е видял бебето. Той знае за него. Говори за някакво момиченце и казва, че е присъствал на раждането му. Разбирате ли това?

Карла гледаше безизразно. След това започна да плаче и постави ръка на устата си. После заговори, като хлипаше между думите.

– Да, да… разбирам. Когато Пол почина, Кати беше бременна във втория месец, но той не знаеше. Кати роди преди пет месеца. Името на детето е Джон.

Всички в стаята ахнахме.

По-късно Карла научила, че Пол наистина е погребан близо до една стена, от едната страна на мавзолей. Кати била поставила в рамка значката на Пол и заедно със снимката му били окачени в дневната стая. Тя разказала на Карла как е стояла пред снимката на съпруга си и го молела за знак, че е добре. Кати много се зарадвала, като разбрала за сеанса.

Оттогава тя е убедена, че любимият й съпруг е не само жив в отвъдния свят, но и се грижи от небето за тяхната малка дъщеричка.

Моята майка и автобусът

Този сеанс беше проведен в полза на един проект за борба със СПИН в Лос Анджелис през 1992 г. Бях поканен да направя една демонстрация пред публика като възможност да се погледне на смъртта от един по-нетрадиционен ъгъл. Тъй като на публична демонстрация могат да присъстват повече от петстотин човека, трябваше да намеря начин да свържа духовния свят и земните участници. Това беше осъществено с помощта на моите духове водачи, които знаят съдбите на отделните духове и много внимателно подбират представителите на духовния свят, с които ще общувам. Аз нямам думата за това, кой да дойде и от кого да получа информация, и никога не знам кой ще се появи.

По време на моето четвърто разчитане дойде духът на една жена и започна да говори.

– Има една дама тук и тя ми казва, че е починала в Мексико. Има ли някой в залата, на когото това да говори нещо?

Не последва отговор, така че аз продължих.

– Тази жена ми казва, че е починала при катастрофа между лека кола и автобус. Да, мисля, че колата й е била смачкана от автобус. Има ли човек в залата, на когото да е известна тази информация?

Отново не последва отговор. Рядко се случва човек от множеството да не разбере подобна информация. Когато това стане, по-късно откривам, че някой от публиката е разпознал своя близнак, но или е бил прекалено шокиран от точността и не е искал тя да става публично достояние, или информацията не е можело да бъде правилно интерпретирана, преди да се стигне до края.

В този конкретен случай беше второто. След двучасова демонстрация, аз се сбогувах и се готвех да напусна залата, когато един тъмнокос мъж дойде при мен.

– Извинете, казвам се Ед Оъгьр.

– Здравейте, с какво мога да ви помогна? – отговорих аз.

– Просто се питах дали информацията за дамата от Мексико не се отнасяше за мен. Майка ми е починала при катастрофа, но тя не е била с автобус, а с камион.

– Не, тази дама съвсем ясно ми показваше автобус – му казах аз. – Той имаше някакви надписи отстрани. Сигурен ли сте, че е било камион?

– Ъ-хъ, така мисля, но ще попитам баща ми. Благодаря много.

След тези думи ние напуснахме залата и тръгнахме в различни посоки. След месец Ед настойчиво ме потърси по телефона. Той ми каза, че е говорил с баща си в Мексико, който потвърдил, че инцидентът е бил с автобус. Той дори изпратил на Ед копие от вестникарска статия, посветена на събитието. Ед беше много разстроен, че не е разпознал информацията първия път и се надяваше, че майка му не е обидена от това. След това ми каза причината, поради която не е бил сигурен за информацията: когато това се е случило, той е бил на две години. Уговорихме си среща с надеждата, че Ед може да се срещне с майка си, която почти не познава.

-Ед, майка ви е била много красива жена. Тя е имала прекрасни кафяви очи и тъмнокестенява коса. Виждам я да я вдига на кок.

– Имам само една нейна снимка и на нея тя изглежда точно така – отговори Ед.

– Ами, тя не е съгласна с вас. Твърди, че имате още една нейна снимка в дневната стая.

– Не, не мисля, че е така.

– Тя казва, че това не е обикновена снимка. Има нещо особено в нея. Интересно, твърди, че снимката е била направена малко преди да се омъжи за баща ви. Знаете ли нещо за този неин портрет?

– О, Господи, да! Аз имам портрет на майка ми, когато е била на деветнадесет години и той е закачен във всекидневната ми. Направен е наистина точно след като тя се е запознала с баща ми.

– Тя се смее. Казва, че сте много педантичен към всичко във всекидневната. Показва ми и някакви маски. Мисля, че са племенни.

– Да, те се намират на стената срещу тази, на която е закачен портретът й. Аз колекционирам африкански маски. Това е смайващо!

. – Тя говори за баща ви. Казва нещо за това, че той има медал. Нека да разбера по-добре за какво става въпрос, почакайте. Да, баща ви е получил някаква награда, медал или почетна лента?

Ед не беше сигурен.

– Майка ви е била от много уважавано семейство. Мисля, че те са били много известни в политическите среди. Вярно ли е това?

– Да, точно така. В Мексико нейният баща е бил кмет – много високопоставена и влиятелна фигура.

– Тя се опитва също така да ми каже своето име. Съобщава ми три отделни думи. Испански. Едната от тях звучи като Камил или Камила?

– Невероятно. Името й е било Камила Долорес Гарда.

– О, добре. Това е наистина чудесно. Майка ви комуникира отлично.

Последва пауза от няколко минути.

– Съжалявам, че ще ви кажа това, но трябва да ви съобщя точно думите, които чувам. Не мога да цензурирам нищо.

– Не е необходимо, казвайте.

– Знаете ли дали вашата майка е била принудена да се омъжи?

– Какво имате предвид?

– Ами, тя казва нещо за принудителен брак.

Ед беше шокиран. Той никога не бе чувал за това и му беше трудно да повярва. Казах му, че е възможно да не съм разбрал правилно, затова е добре да попита баща си. Разчитането продължи още известно време. Майка му спомена за един диамантен пръстен и говори за работата му във финансовата сфера и за предстоящото му повишение.

Ед си тръгна доволен, но все още озадачен. След няколко дни позвъни и каза, че е говорил с баща си за тази среща. Той потвърдил, че притежава медал, който получил като войник. Казал също така, че го държи в едно чекмедже в спалнята до диамантения пръстен, който дал на съпругата си.

След това Ед обясни посланието, което се отнасяше до принудата за брак. Оказа се, че бащата на Ед се оженил отново две години след като майка му починала. Той казал, че това се е наложило, защото тази жена била бременна и ако не го направел, това щяло да съсипе репутацията му. Баща му не съобщил новината на никого и пазел този факт като семейна тайна.

Ед беше много щастлив, че е общувал със своята майка. Той беше доволен да знае, че тя е винаги с него, и заяви, че ще чака да се срещнат в духовния свят, когато дойде неговия ред да напусне Земята. Той каза, че чака с нетърпение мига, когато двамата ще се срещнат и ще останат заедно завинаги.

за отвъдния свят, астралния свят от джеймс ван прааг

Феноменално добър медиум разказва за животът след смъртта, за отвъдния живот, отвъдното

Глава 4 от книгата РАЗГОВОРИ С НЕБЕСАТА на Джеймс Ван Прааг

ТРАГИЧНА СМЪРТ

Когато клиентите влизат в моя кабинет, аз нямам предварителна информация за ситуацията, в която се намират, и за причината за тяхното посещение. Нито пък знам нещо за събитията в техния живот или с кого желаят да се свържат. Но през следващия един час те споделят с мен някои от най-интимните моменти от своя живот. При комуникацията им със скъпите за тях същества се разкрива и тяхната печал, и болката, и най-съкровените им желания. Често по време на този контакт се правят драматични разкрития. А когато установят, че техните любими близки са в действителност живи и могат да общуват с тях така, както са го правили в ежедневието си, у тях отново се запалва искрица живот. За онези, които са останали на Земята, пътят напред се прояснява и те се чувстват сякаш излизат от мъгла. И по някакъв начин започва да им се струва, че животът отново е възможен.

Самолетът

Много от клиентите ми са невероятно объркани и нервни, когато идват за сеанс. Те са опечалени от загубата, несигурни в това, какво трябва да очакват, и нервни по отношение на света, с който ще се срещнат. Тези силни емоционални вибрации могат да повлияят върху качеството на комуникацията по същия начин, по който включеният сешоар или прахосмукачка смущават работата на телевизора. За да се успокоят тези вибрации и за да помогна да се синхронизира енергията в стаята, аз често започвам сеанса като давам на клиента напътствия за релаксираща медитация. Това помага да се успокои умът му и комуникацията с духовете да се осъществи по-лесно.

Мерилин беше забележимо по-спокойна, когато свършихме с медитацията. Напрежението, което я беше завладяло и което забелязах при влизането й, беше отстъпило място на една по-спокойна възприемчивост. Аз я приех в стаята за сеанси и се опитах да я накарам да се почувства колкото е възможно по-удобно. Накратко й обясних какво може да очаква. Почти веднага почувствах мъжко присъствие от нейната лява страна.

– Познавате ли човек на име Роджър? – попитах аз.

Тя отговори, че Роджър е името на съпруга й.

– Виждам, че има червеникаво руса коса, която непрекъснато реши.

Докато имитирах движението, с което той решеше косата си, нейните очи се зачервиха.

– О, да, той беше много суетен по отношение на косата си.

– Той ми показва кабина на самолет. Уредите на контролното табло са спрели да функционират. Виждам пушек и пламъци, след това всичко потъва в мрак. Разбирате ли за какво става въпрос?

Мерилин започна да трепери и извади салфетка, с която да избърше очите си.

– Роджър почина при самолетна катастрофа преди една година. Самолетът му падна през нощта. Той беше човекът, с когото се надявах да се свържа.

– Той ми казва да ви предам, че ви обича много и отдавна чака да говори с вас. Много е развълнуван. Иска да ви честити годишнината.

Тя беше смаяна.

– Нашата годишнина беше миналата седмица. Боже Господи!

– До него стои още някой, когото познавате.

Мерилин беше онемяла.

– Това е малко момче. Казва, че името му е Томи. Познавате ли го?

Мерилин беше силно развълнувана и френетично повтаряше:

– Да, о-о, да! Томи е моят син. Той беше в самолета с Роджър. Така започна всичко. Томи искаше баща му да го вземе да се повози на самолета.

Той казва: “Мамо, не се страхувай. Аз съм тук с татко!” Моли ви да отидете в неговата стая и да свалите от стената плаката на Междузвездни войни. Твърди, че повече няма нужда от него.

Мерилин поклати невярващо глава.

– Този плакат виси точно над леглото му.

– Той споменава името Боби и иска да му каже нещо.

– Боби е другият ми син – обясни Мерилин.

– Томи казва, че в действителност не му е ядосан, задето е взел неговата червена риза от второто чекмедже и я носи.

Настъпи мълчание. Мерилин отново не можеше да пророни дума. Аз я попитах дали знае какво има предвид момчето.

– Боби облича днес тази червена риза. Преди да изляза я остави на място.

Мерилин беше убедена, че говори със съпруга си и със сина си. Роджър продължи да й съобщава нова информация. Той спомена името на свой приятел, с когото са били заедно във военновъздушните сили, и каза къде се намира той и какви са задълженията му в момента.

Внезапната загуба на член от семейството е просто опустошаващо душата събитие. Положението е още по-тежко, когато починат и съпругът, и детето от такава неочаквана смърт. Тези рани много често заздравяват изключително трудно. Но когато сеансът приключи, Мерилин се чувстваше много по-добре. Докато я изпращах до колата, тя каза:

– Джеймс, вие променихте живота ми. Чувствам, че черният облак, който беше надвиснал над мен, се разкъса. Фактът, че знам, че те са заедно и са добре, ме кара да се чувствам много по-спокойна. Благодаря ви.

Аз й казах, че съм щастлив, защото тя е получила информацията, от която се нуждае.

Тя поседя за миг в колата си, след това свали стъклото на прозореца, погледна ме в очите и каза:

– В действителност, аз съм повече от добре. Смятам, че сега мога да започна да живея отново.

Тя продължаваше да се усмихва, докато слизаше с колата от тротоара.

Удавянето

Често по време на сеанс с клиент стаята е препълнена от духове на членове на семейството или на приятели, които се изкушават да изпратят своите послания едновременно. Но както на Земята, когато всички говорят едновременно, така и при тази комуникация е трудно да дешифрираш индивидуалните мисли и от кого идват те. В повечето случаи, ако клиентът си мисли за някого, обикновено този дух идва пръв. Но понякога може да се появи дух на човек, който е пълна изненада за питащия.

Нечаканите духове обикновено се явяват към края на сеанса. Успокояващо е да знаем, че дори от другата страна добрите маниери са на почит. Нечаканият дух няма да се намеси по време на срещата на питащия с обичания от него човек или докато не се появи подходяща възможност. Често този дух има информация, която не може да устои да не сподели с питащия.

Марк току-що беше приключил прекрасния разговор с неговия баща, който беше починал преди няколко години. В един доста типичен сеанс той получи отговори на въпросите, които беше задал. Когато сеансът беше към края си, аз почувствах друго присъствие. Попитах го дали познава човек на име Дъг.

Лицето му пребледня и той започна трескаво да клати глава надолу нагоре.

– Да… да, какво казва той?

-Той иска да ви съобщя, че повече няма да излиза в дъжда. Моли да бъдете така добър да кажете на родителите му, че е добре. Разбирате ли неговите послания?

Марк започна да пелтечи.

– Да, продължавайте.

– Той говори за това, че е бил завлечен от някакво наводнение и твърди, че ужасно съжалява, че не е осъзнал колко е опасно. Това е много странно. Той казва също, че си има ново колело.

– Да, разбирам.

– Да не би това момче да се е удавило? Имам усещането за попадане във водовъртеж. Струва ми се, че той ту изплува на повърхността, ту потъва надолу и белите му дробове се пълнят с вода.

Когато усещането, което е имал Дъг при смъртта си, изпълни тялото ми, почувствах натиск върху гърдите си.

– Усещам замаяност. Той започва да губи съзнание и след това всичко потъва в мрак.

– Невероятно! – възкликна Марк.

– Знаете ли дали наоколо е имало хора от спасителните отряди или пожарникари? Той ми показва, че те стоят на брега на реката.

– Да, имаше много спасителни работници, които се опитаха да го извадят на няколко различни места по реката.

Аз продължих:

– Той говори за това, как се е мъчил да се хване за едно въже, но не е могъл да го достигне.

Марк беше много мрачен.

– Нещо друго?

– Иска да поздравите Макс. Знаете ли за кого става въпрос?

– О, Боже! Макс е моят син и Дъг често се грижеше за него. Те станаха много добри приятели. Това е забележително!

– Той говори за Флорида. Показва ми една бейзболна шапка с нещо… Не разбирам това. Почакайте. Той си мисли за Марла или Мерлин.

– “Флорида Марлинс”! – извика Марк. – Аз дадох ни Макс шапката на Дъг с надпис на “Флорида Марлинс”. Той я обича, защото му напомня за Дъг.

– Той иска Макс да й се радва. А също така иска да поздравите всички съседски деца.

Марк обясни, че всички са обичали Дъг. Той е бил луд на тема спорт и всички деца от съседните къщи го харесвали.

– Дъг ми съобщава за някакъв нов велосипед, който обичал много. Не знам защо непрекъснато говори за това – признах си аз.

Марк седеше на края на стола си.

– Невероятно – възкликна накрая той. – В известен смисъл велосипедът беше причината за това нещастие. Дъг получи нов велосипед два дни преди бурята и решил да го покара по брега на реката, за да провери височината на водата в коритото. Изглежда, че колелото е било повлечено от надигащата се вода. Когато Дъг решил да го извади, паднал и той вътре. Водата била прекалено силна и той не могъл да излезе.

– Иска да предадете на Линда специални поздрави.

– Линда е съпругата ми – обясни Марк. – Ще я поздравя непременно от него.

– Той е много щастлив, че дойдохте при мен, и иска да кажете на всички, че се чувства великолепно.

– Дадено, приятел – усмихна се Марк като наклони назад глава и погледна нагоре.

След няколко дни по телефона ми се обади семейството на Дъг. Те бяха впечатлени от подробната информация, която им съобщил Марк и която не била излъчена в такива детайли по телевизията. Те си записаха час при мен и няколко седмици по-късно говориха със сина си. Отново се убедиха, че неговият живот продължава в духовния свят. Както Дъг обясни на родителите си, неговият живот не е свършил в придошлата река. Той им каза, че планувал да завърши училище и дори се надявал един ден да си има приятелка. Те бяха щастливи да разберат, че животът на Дъг наистина продължава.

Не е това, което си мислите

Докато пишех тази книга, трябваше да си припомням сеанси отпреди няколко години, за да ви представя онези лични срещи с любими същества, преминали отвъд, които са най-типични. В своето проучване се натъкнах на няколко разпитания, които ясно се отличаваха от останалите. Може би те са уникални или включват неочаквана проява на силата на духа, или по време на комуникацията са се разкривали невероятни и изненадващи факти.

Струва ми се, че следващият сеанс е един забележителен пример за всичко, което казах. Това е историята на една двойка, чийто живот е бил опустошен от смъртта на техния син. Тази смърт е предизвикала повече въпроси, отколкото отговори. Духът на сина им беше много благодарен, че има възможността да изясни на своите родители противоречивите събития около своята смърт. В края на сеанса той можа не само да върне спокойствието на родителите си, но и, по-важното, неговата душа най-сетне намери покой.

Алън и Сандра дойдоха при мен по препоръка на техни приятели. Те бяха доста скептично настроени и много неохотно се съгласиха да участват в нещо толкова странно като спиритичен сеанс. В началото направих обичайното въведение, като им обясних как получавам информация, какво да очакват и какво не. Те слушаха и изглежда разбраха, че трябва да бъдат готови за всичко.

Първият човек, който видях в стаята, беше майката на Сандра. Аз казах:

– Сандра, майка ви е тук. Тя е много близо до вас и казва да внимавате с този кухненски нож.

– О, Боже! – отговори Сандра. – Аз го острих днес и за малко да порежа пръста си. Тя ли ме е видяла?

– Трябва да е майка ви, защото аз не съм бил във вашата кухня. – казах.

Сандра се усмихна, а майка й продължи да изпраща посланията си.

– Майка ви казва, че харесва начина, по който сте направили верандата.

– Да, така е. Онзи ден купихме мебелите от “Сеърс”. Тя обичаше да седи отвън на пейката, докато живееше с нас.

– Тя има чудесно чувство за хумор. Казва, че е седяла там в очакване на смъртта.

Внезапно бях прекъснат от мислите на друг дух, който настояваше да бъде чут.

– Да, чувам – казах му аз – Има някой друг до майка ви, Сандра. Това е млад мъж, който е починал неочаквано. Майка ви казва, че вие сте искали да се свържете с него.

Очите на двамата родители започнаха да се пълнят със сълзи, но аз продължих.

– Говори ли ви нещо името Стивън?

Те и двамата пребледняха и започнаха да плачат. След това потвърдиха, че Стивън е техният син и причината, поради която са дошли при мен.

Аз продължих.

– Стивън е много развълнуван. Той не може да намери покой. От известно време е търсил начин да се свърже с вас. Преди около две години ли е починал?

– Не, само преди десетина месеца, близо година.

– Хм-м. Той твърди, че смъртта му силно ви е разстроила и ужасно съжалява за нея. Опитвал се е да поправи злото. Не знам за какво говори. Вие разбирате ли какво има предвид?

Алън промълви.

– Да, така мисля. Какво друго казва?

– Пфу-у, имам чувството, че нещо ме изгаря. Усещам главата ми да се разкъсва на парчета. Съжалявам, но той ме кара да изпитвам точно това. Дали не е бил застрелян с пистолет?

-Да.

– Той казва, че сте го намерили в спалнята.

– Точно така.

Те и двамата избърсаха очите си.

– Съжалявам, че трябва да ви предам тази информация, но мисля, че вашият син е употребявал наркотици, или поне е опитвал.

– Да, знаехме за това – каза Сандра.

– Синът ви е много силен. Той крещи, че е бил Рони! Кой е Рони?

– Рони беше един негов приятел.

След това аз им предадох информация, която промени чувствата на всички в стаята – не само на двойката, но и на мен.

– Неговият часовник. Той говори за златния си часовник.

– Ние не можахме да го намерим след смъртта му. Търсихме го навсякъде – каза Алън.

– Синът ви го е дал на Рони вместо пари. Рони бил ядосан. Знаете ли дали е имало борба преди смъртта на сина ви?

– Не.

– Стивън крещи: “Аз не съм се самоубивал. Беше Рони. Той го стори. Аз не съм се самоубивал!”

В стаята настъпи гробна тишина. Никой от нас не можеше да повярва на онова, което току-що беше казано. Много рядко се случва дух да съобщи името на своя убиец. В този случай Стивън искаше справедливост. Аз се облегнах назад и се опитах да се успокоя, преди да продължа.

– Стивън говори нещо за самоубийство. Вероятно сте мислили, че той се е самоубил?

Двамата признаха, че е било така.

– Вашият син се опитва да ви каже, че не се е самоубил. Той не го е направил. Знаете ли дали полицията е разследвала смъртта му?

– Не, всички мислехме, че Стивън се е самоубил, защото употребяваше наркотици. В тялото му откриха голямо количество дрога – каза Сандра.

– Съвсем ясно чувствам, че синът ви и този Рони са се били. Рони искал някакви пари и наркотици. Алън, имате ли пистолет или друго малко оръжие?

– Да, и той беше използвал точно него.

– Стивън ми казва, че го е взел от най-долното чекмедже на гардероба. Вярно ли е?

– Господи, откъде по дяволите знаете това? Да, така е.

– Знаете ли дали този Рони има досие в полицията?

– Не, не мисля – отбеляза Сандра.

– Вашият син непрекъснато ми показва, че е имало някаква борба за пари. Стивън е дължал пари на Рони. Това момче наистина е било превъртяло за нещо. Много е бил ядосан. Говоря за Рони. Слушайте, синът ви ми показва някакъв гараж. Това е тухлен гараж с бяла врата. Има три малки прозореца. Той отваря вратата и отива наляво към стената.

– Ние нямаме гараж. Какво означава това?

– Не знам, но запомнете това, моля ви. Може да стане ясно по-късно. Вашето момче е щастливо, че ви е съобщило за това. Той твърди, че ще разберете един ден какъв е смисълът на посланието му. Да се върнем отново към Рони. Синът ви споменава едно име – Шарън или Шери.

– Това е неговата сестра – съобщи Алън.

– Родила ли е тя наскоро бебе?

– Не.

-Ами, не знам какво означават думите му, просто запомнете тази информация, по-късно ще видим какъв смисъл има. Майка ви отново се намесва и ми казва, че много е помагала на Стивън. Сега той е добре.

– Благодаря.

– Тя също така ми показва нещо, което има общо с белене на картофи.

– Вчера правих картофена супа по рецепта на мама. Мислех си за нея – отговори Сандра.

– Тя казва, че е станала вкусна.

След тези думи и двамата се усмихнаха. Сеансът продължи още малко. Стивън говореше за неговото погребение и как е искал майка му да не бе имала толкова неприятности с надгробната му плоча. Срещата свърши и ние се сбогувахме. Двамата бяха убедени, че са се свързали с техния син. Те ми казаха, че ще прослушат касетата още веднъж и ще се опитат да открият какъв е смисълът на тази невероятна информация.

Няколко месеца по-късно по телефона ми се обади Сандра. Тя искаше да ми каже колко ми е благодарно нейното семейството за помощта и да ме информира, че междувременно са се случили няколко неща. Те извикали полиция и говорили с детектив, който бил запознат със смъртта на сина им. Детективът започнал да разследва историята за Рони. Когато посетил къщата му, той намерил тухления гараж с трите прозореца. Отляво в стената имало един килограм хероин, други наркотици и златния часовник на I Стивън. Детективът арестувал Рони. След като бил разпитан от полицията, той накрая признал, че Стивън му дължал пари за наркотици, които все още не бил платил. Той му предложил златния часовник, който Рони взел, но все още си искал парите. В деня, когато Рони дошъл да си ги вземе, Стивън взел пистолета на баща си от чекмеджето, за да се защити. Когато казал на Рони, че няма останалите пари, Рони побеснял, сграбчил оръжието и прострелял Стивън в главата. Рони признал, че тогава бил дрогиран. След това имало процес и в момента Рони излежава доживотна присъда.

Войникът от морската пехота

Хората напускат живота по най-различни начини. Някои умират спокойно, докато спят, други се самоубиват, а трети загиват при някакъв инцидент. Макар че дълго преди да дойдем на Земята, ние си избираме начина, по който да напуснем физическия свят, нищо не изглежда по-трагично от насилствената смърт. Поне изглежда, че тя е най-голямото изпитание за онези, които още са във физическа форма.

В много случаи човекът, който напуска земния свят насилствено или внезапно, не може да осъзнае, че е дошла смъртта. Поради това, че всичко става толкова бързо, духът може буквално да бъде изхвърлен от физическото тяло и да не осъзнае своето положение в продължение на много години. През това време той може да посещава всичките му познати места на Земята и да вярва, че все ще е жив, но сънува. Този феномен носи името загубени души или както много от нас ги наричат – призраци. Ако един дух е тревожен, нещастен, не може да намери покой, ние го категоризираме като полтъргайст. За щастие, много духове от другата страна се включват в спасяването на безпътните души.

При определени обстоятелства, когато има досадни духове, има няколко начина за справяне с тях. Запомнете, че те притежават само толкова сила и контрол, колкото им позволите. Вие носите отговорността и никога не бива да забравяте това. При повечето случаи с полтъргайст духът не осъзнава, че е починал, така че имайте това предвид. Също така обстоятелствата около смъртта на всеки дух са различни. Бих ви посъветвал да отидете на онова място в къщата, което е най-засегнато. Времето, което е необходимо, за да отстраните тази енергия, варира при отделните случаи. Преди да започнете, съветвам ви да направите ритуал за лична защита и да помолите вашите духове-водачи, или ангели-хранители, да бъдат с вас и да ви помагат. Това трябва да се прави винаги преди започване на такава интуитивна работа.

Първото нещо, което трябва да направите, е да създадете подходяща атмосфера в къщата или в стаята, като повишите вибрацията на това място. Това се получава чрез звученето на духовна или религиозна музика като “Нашия отец”, “Аве Мария” или друг химн, песен или музика с високи духовни вибрации. След това пречистете засегнатата зона, като пречистите атмосферата наоколо. Изгарянето на градински май в стаята е много подходящо за тази цел. Други, също толкова ефикасни аромати са тамян и смирна. Тези три аромата могат да се почувстват на изключително високи честоти и помагат да се пречисти тъмната енергия. Трето, необходимо е да има колкото е възможно повече естествена светлина. Махнете щорите и дръпнете завесите настрани. Накрая, важно е да медитирате като се опитвате да достигнете до неспокойния дух. Без значение е дали ще го видите, или ще го почувствате. Накарайте го да разбере, че е преминал в друго измерение и му кажете, че е необходимо да помоли родител или близък да го направлява в другото измерение. Напомняйте му непрекъснато, че не е необходимо да стои от тази страна и че наистина духовният свят е едно много по-щастливо място, където ще се чувства напълно свободен. Моля ви, внимавайте и изпратете тези послания на духа с любов и състрадание. В зависимост от сериозността на ситуацията, пречистването може да отнеме няколко дни или дори седмици.

Има и много други ситуации, където човек преминава в духовния свят насилствено, например при самоубийство. Духът обикновено осъзнава своето положение след известен период на приспособяване. В повечето случаи той бива посрещнат веднага от роднина или от водач. Следващият сеанс ви предлага една уникална гледна точка на дух, който описва осъзнаването на собствената си смърт.

Преди да продължа, важно е да о