КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ СКРЪБТА

МЕДИУМ ЗА ОТВЪДНОТО, МЕДИУМ ЗА ЖИВОТА СЛЕД СМЪРТТА

Глава 9

ОТВЪД СКРЪБТА

от книгата РАЗГОВОРИ С НЕБЕСАТА на ДЖеймс Ван Прааг

Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш и време да умреш.

Еклесиаст 3:1

Дали някога надмогваме скръбта от загубата на любим човек? Възможно ли е да започнем живота си отначало, без свидното същество, което е било до нас? Дали нашите спомени за прекрасните мигове заедно ще ни помогнат да се върнем отново към живота?

Няма лесни отговори на тези въпроси. След като някой премине от земния към духовния свят, ние никога няма да можем физически да изпитаме близостта си с него, както досега. Но винаги можем да бъдем заедно с близките си хора, като запазим спомените си за тях живи в нашите умове и сърца и като осъзнаем, че като духовни същества те не са ограничавани от физически прегради и са край нас дори по-често, отколкото преди.

Както е казано в Библията, има естествено време и място за всяко събитие и преживяване на тази земя. Всеки път, когато се връщаме във физическия свят, ние преминаваме през събития, от които душата израства. Всяка случка в живота ни предопределя и измерва нашия напредък. Подобно на кръговрата на сезоните, не е възможно да има живот без край и ново начало. Всичко, което правим, е в името на усъвършенстването.

Докато върви към своя край, всяко живо същество на тази планета изживява една или друга загуба. Може да бъде загуба на работа, загуба при развод, поради злополука или престъпление. Може да става въпрос и за неосъзната цел или просто загуба на младостта. Ние можем да приемем тези раздели като потресаващи житейски промени, но често откриваме, че те също имат свое време и място в нашия живот. За да изживеем загубата и за да я трансформираме, има няколко стъпки, които можем да предприемем, за да тръгнем по успешния път към един по-здравословен, пълноценен и балансиран живот. Първата от тази стъпки е да признаем скръбта си и да се справим с нея.

ПОЗНАВАНЕ НА СКРЪБТА

Скръбта има много проявления – физическо, духовно и емоционално. Безпомощност, тревога, безсъние, страх, отчаяние, раздразнителност, гняв, депресия, гадене, недостиг на въздух, сърцебиене, дори мисли за самоубийство – всичко това може да се смята като симптоми или признаци на скръбта. Важно е да осъзнаем, че мъката от загубата на някого (или дори на друго – като работа) е нещо нормално и съвсем естествено. Когато страдаме, ни се струва, че животът ни е свършил и никога няма да бъде съшият. Струва ни се, че не можем да живеем и ден без човека, който сме загубили. Чувстваме, че сякаш целият свят се е обърнал надолу с главата. Всичко ни изглежда странно и без никакъв смисъл. Като че ли напълно сме загубили балансираността във всеки аспект от живота ни. Не можем да мислим разумно, не можем да вземаме правилни решения. Често откриваме, че не можем да контролираме емоциите си или че понякога се разплакваме и при най-дребните предизвикателства. Всички тези чувства до голяма степен са част от процеса на скръбта и никога не бива да се правим, че не ги забелязваме, или да ги оценяваме като нещо нередно.

В такива моменти много често съкрушените хора изпитват чувство на апатия към собственото си физическо, емоционално и духовно състояние. Изключително важно е човекът да може да се справи със скръбта си с цел да възстанови усещането за добруване в своя живот.

Как да направим това? Как можем да се възстановим от скръбта? Макар че тази книга е съсредоточена върху загубата на любими хора, следващите етапи могат да бъдат приложени към всяка загуба – на човек, на домашен любимец, на дом, на работа или когато сме болни от неизлечима болест. Този оздравителен процес може да протича в повечето ситуации, в които чувстваме някаква загуба.

1. Шок

Когато хората научат, че любимият човек е починал, тяхната първа реакция е шок или вцепеняване, като си мислят: “Това не може да е истина.” Възможно е да откажат да приемат, че това изобщо се е случило. Изглеждат сякаш са в транс или са станали зомби. Вървят напред-назад, без да осъзнават онова, което ги заобикаля. По-късно може и да не си спомнят първия ден, когато са научили за загубата. Тази загуба на паметта е естествен начин да си помогнем. Като се затваря, умът ни несъзнателно се опитва да се справи с внезапната промяна в живота ни.

Този първоначален шок може да продължи няколко часа или няколко дни и след като се отърсим от него е много важно да имаме до себе си близък приятел или любим човек, който да ни помага да се справим със скръбта. Често семейството и приятелите са наша опора по време на погребението, но след като всичко свърши, те си заминават. Обикновено в този момент излизаме от шока и се нуждаем най-силно от някого, защото когато шокът отстъпи, започва истинската болка.

Когато изпитвате болка, запомнете, че гневът и чувството за нараненост са естествени реакции към загубата. Вие ще се справите. Животът ще се върне отново към естествения си ритъм.

2. Отказ да приемем реалността

Когато се чувстваме наранени, ние имаме склонност да отказваме да приемем фактите. С това сякаш облекчаваме болката. Ние толкова силно желаем тя да не съществува и затова чрез отричането й се заблуждаваме като мислим, че тя не ни е завладяла. Отново ще повторя, че това е несъзнателната част у нас, която се опитва да се справи със загубата. Отричането на болката може да се прояви по много начини:

1. Загубваме интерес или спираме да изпълняваме ежедневните си задължения.

2. Спим прекалено много или се оплакваме от безсъние.

3. Загубваме апетита си.

4. Проявяваме небрежност към ежедневната си хигиена.

5. Изпадаме в депресия и няма изгледи някога да се отървем от нея.

Нека повторя: много е важно да разберем, че отказът да приемем болката е нормален етап от процеса на скръбта и че накрая ние ще преодолеем и това състояние.

3. Просто чувствайте

Първата стъпка по пътя на изцелението е да осъзнаем реалността на ситуацията – ние сме преживели загуба. Тя е действителна и е важно да я приемем. Нормално е да я почувстваме. Убедете се, че я чувствате! Не потискайте своя гняв, своята тъга, своето разстройство или безпомощност. Тези чувства са съвсем естествени. Не ги стаявайте и прикривайте, като си мислите, че сте незряли или че подобно поведение е неприемливо. Ако искате да поплачете, направете го. Плачете! Плачът е естествена реакция и е много необходим за изцелителния процес. В действителност има научни доказателства, че сълзите от мъка са биохимически различни от сълзите от смях и радост. Така че плачът в действителност ви помага да се освободите от някои вредни вещества във вашето гяло.

Естествено е често да си спомняте за любимия си човек и когато го правите, понякога гневът да се прокрадва в мислите ви. Ако сте ядосани, позволете на гнева да се излее, без да наранявате себе си или другите. Освободете се от него като спортувате, удряте с юмрук възглавница или отидете на самотно място и крещите, докато не ви олекне на душата. Разбираемо е да се чувствате наранени и да изпитвате болка, а освобождаването от гнева по подходящ начин е здравословно.

Също така не определяйте начина, по който би трябвало да се чувствате. Ние сме различни и нашите връзки с другите са уникални. Следователно, всеки реагира по различен начин на различните ситуации, особено на загубите. Не преценявайте себе си в зависимост от начина, по който се чувстват другите. Няма правилно и погрешно поведение.

Също така доста често искаме да се освободим от болката колкото е възможно по-скоро, така че може да опитаме да се излекуваме с транквиланти. Понякога е възможно да се нуждаем от тях като бързо временно облекчение. Но лекарствата пречат на нашето изцеление в дългосрочен план и чувствата, които се опитваме да потиснем, обикновено излизат на повърхността по един или друг начин.

В моите сеанси през всички тези години съм срещал стотици хора и веднага мога да кажа кога те не са успели да се справят със загубата. Техните тела го показват, тъй като външността е огледало на вътрешния свят. Те са потискали чувствата си толкова силно, че това е повлияло зле на здравето им. Неизживените чувства на скръб буквално са ги разяли и си проличават по безброй здравословни проблеми и болести, включително пълнота, алергии, болки, проблеми с дишането и в някои случаи, рак.

Следователно, за да останем здрави, ние трябва изцяло да преминем през преживяването на чувствата. Нашите чувства са барометър на живота ни.

4. Признаване и приемане

След като веднъж сме преминали през шока, през отказа да приемем действителността, през болката и гнева, ние навлизаме във фазата на признаването и приемането на смъртта. Това е и първата стъпка към възвръщането на равновесието в нашия живот. Приемането на смъртта на нашите любими хора не означава, че ние я одобряваме. Ние просто гледаме реалистично на ситуацията. Разбираме, че скъпият ни човек е починал и повече няма да го виждаме физически. Но ние ще се срещнем отново с него, когато дойде нашият час да преминем в духовното измерение.

Загубата си е загуба и няма начин да променим това. Степента на болката, която ще изпитвате, ще бъде пряко свързана със силата на чувствата ви към покойния човек. Но е важно да осъзнаете, че чрез нея вие в действителност се лекувате от нея. Вие можете и ще започнете да си възвръщате силата, ще се върнете към живота си и ще продължите да учите онова, заради усвояването на което сте на Земята.

Заемете се с практически въпроси

Освен че е необходимо емоционално да се справите със загубата, важно е и да установите ред във всекидневния си живот от финансова и практически гледна точка. Това е наложително, особено ако във вашата връзка покойният човек се е занимавал с финансовите въпроси. Отново повтарям, не се страхувайте да помолите за помощ. Ваш роднина или приятел вероятно ше може да ви предложи съвет в тази област и да ви помогне много повече, отколкото сте си мислили.

Ако е имало някакъв вид застраховка, погрижете се за нея, за да бъде съзнанието ви спокойно и за да имате известна финансова свобода. Колкото по-скоро се заемете с това, толкова по-добре ще се почувствате. Също така ще искате да видите какво е финансовото ви състояние, да прегледате всичките си активи, банкови сметки, собствеността, която притежавате, и т.н. Вероятно ще се нуждаете и от списък на всички ваши разходи, дългове и заеми, така че да ги плащате навреме. Може би ще се наложи да се разделите с вашите активи, ако това е едно добро решение. В повечето случаи е добре да информират кредиторите си за нещастието, така че те да могат да водят своите документи в съответствие с новата ситуация.

Това е моментът, когато ще трябва да се грижите за всички проблеми, които се отнасят до вас и до покойния човек. За да се справите с повечето практически и финансови въпроси, вие ще се нуждаете от копия от смъртния акт. Може би също така ще трябва да се свържете с адвоката си, ако има наследство или недвижим имот, около който да уредите формалностите.

6. Продължете

След като слънцето залезе, то утре отново ще изгрее. Вие преминавате през един невероятно емоционален период. Понякога животът изглежда непоносим и вие не искате да продължите напред. Но идва моментът, когато сте готови да преоцените живота си и да се върнете отново на пистата. Започва нова глава във вашия живот.

Сега е най-подходящият момент да потърсите напътствия или съвет в група за поддръжка. Има много групи за хора, които са преживели някаква загуба, например загуба на партньор, на дете или загуба на човек, който е починал от СПИН, рак и т.н. Хората в тази група са имали подобно на вашето изживяване и като вас са наранени. Всеки от тях се нуждае от помощ, за да се завърти отново колелото на живота му. Предлагам ви да посетите една сбирка на подобна група и да наблюдавате. Вижте дали тя ви подхожда и дали се чувствате удобно с другите членове. Може би ще искате приятел или роднина да ви придружава първия път. Важно е да не се страхувате да помолите за помощ.

Това е моментът, в който може би ще поискате да се включите в някаква постоянна физическа дейност. Да правите упражнения, да играете тенис или голф, да се разхождате или да бягате. Важно е да участвате в подобни физически дейности, за да запазите бистротата на ума си, формата на тялото и баланса на чувствата. Физическите дейности помагат да се отърсите от гнева, от депресията и в тялото ви да се образуват здравословни хормони.

Както вече изтъкнах, със скръбта и изцелението не можете да се справите за една нощ и няма начин да се определи времето, което ще е необходимо на отделния индивид да се възстанови и да започне нов живот. Вашите любими същества винаги ще бъдат около вас, макар и да не осъзнавате тяхното присъствие. Вие може винаги да сте щастливи и радостни със спомените, които ще запазите за тях. Не пренебрегвайте тези спомени, защото те са също толкова специални, колкото са били събитията, които са ги създали.

ВНИМАВАЙТЕ ПОВЕДЕНИЕТО ВИ ДА НЕ ВИ ДОВЕДЕ ДО ДУШЕВНО РАЗСТРОЙСТВО ИЛИ НАРАНЯВАНЕ

Важно е да осъзнаете, че ще имате и неуспехи, така че променливите чувства и настроения са необходимост. Много хора например отказват да приемат действителността и не вярват, че смъртта е дошла. Някои индивиди не могат да излязат от това състояние на печал и отказ да се приеме действителността и могат да проявят самоунищожително поведение. Внимавайте за посочените по-надолу признаци. Ако те продължават дълго време, необходима е професионална помощ.

1. Възможно е да започнат да се появяват мисли за самоубийство. Това е нормално в началото, но ако човек продължи с обмислянето на действителни планове за извършване на това деяние и на начина как да го направи, това е червен флаг. Необходима е превантивна помощ.

2. Скърбящият човек може в началото да се нуждае от лекарства, като транквиланти и хапчета за повдигане на настроението. Тъй като е много лесно пристрастяването към тях, той трябва внимателно да се самонаблюдава. Понякога може да се опита да притъпи болката и травмата, които изпитва. Затова редовно трябва да се провеждат консултации с професионалист. Колкото по-бързо бъде прекъснато лечението, толкова по-скоро мъглата се вдига и човекът може да се справи със загубата и да започне изцелителния процес.

3. Ако човек изцяло се откаже от нормалните си дейности и започне да се изолира, да иска да бъде сам и е в депресирано състояние за дълъг период, време е да се потърси професионален съвет за това, как може да бъде преодоляна мъката. По този начин може да се помогне на човек да се върне обратно в реалността.

Макар че скръбта е болезнена, тя е част от живота, през която ние трябва да минем. Всички ще преживеем загубата на някого, когото обичаме. Трябва да разберем, че ще оцелеем.

Може точно сега това да ви се струва невъзможно, но вашата светлина е необходима на тази земя. На света няма друг подобен на вас, защото вие наистина сте уникални. Хората се нуждаят от вас. В момент на загуба вие може да изпитвате чувство на вина или собствена значимост, като си мислите “Ако само бях…” или “Трябваше да…”, но тези самообвинения не са необходими. Не потъвайте в тях! Осъзнайте, че скръбта, която изпитвате, може да ви помогне да станете малко по-чувствителни към другите, които са в подобно състояние. Един ден вие ще можете да помогнете на някой друг да превъзмогне своята скръб. Загубата, която сте изживели, без значение колко е голяма, не може да се сравни с вашата значимост. Бъдете добри към себе си и си подарете една целувка. Кажете си колко много се обичате и цените затова, че сте живи и имате силата и куража да преминете през това невероятно приключение, наречено живот!

By admin