Month: December 2020

Глава 6
Вярвам, че човек умре ли, тук пак душата му се връща; в нова плът са го облекли и друга майка го
прегръща.
www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 16
С по-светъл ум, по-яка в крак старата душа потегля пак.
Джон Мейсфийлд
Една седмица по-късно Педро се върна в кабинета ми за втория си сеанс. Мъката все още го
измъчваше, лишаваше го от малките радости и не му позволяваше да спи. В началото той ми разказа
странния сън, който бе сънувал два пъти през изминалата седмица.

• Сънувах нещо друго, когато изведнъж се появи възрастна жена – обясни Педро.
• Позна ли я? – запитах аз.
• Не – веднага отговори той. – Тя изглеждаше около 60-70-годишна. Носеше красива бяла рокля, но
  бе неспокойна. Лицето й бе изкривено от мъка. Тя протягаше ръка към мен и повтаряше едни и същи
  думи.
• Какво ти казваше?
• “Хвани я за ръката… Хвани я за ръката. Ще го почувстваш. Протегни ръка към нея. Хвани я за
  ръката.” Това бяха думите й.
• Чия ръка?
• Не зная. Тя казваше просто: “Хвани я за ръката.”
• Имаше ли още нещо в съня?
• Мисля, че не. Но забелязах, че в едната си ръка държеше бяло перо.
• Какво означава това? – запитах аз.
• Ти си лекарят – напомни ми Педро.
  Да, помислих си, аз съм лекарят. Знаех, че символите могат да означават почти всичко и че зависят
  единствено от изживяването на този, който сънува, както и от универсалните архитипове, описани от
  Карл Юнг, или от известните символни значения на Зигмунд Фройд.
  Този сън някак си не ми напомняше особено за Фройд.
  Върнах се към забележката: “Ти си лекарят” и отговора, който тя изискваше.
• Не съм много сигурен – казах аз откровено. – Може да означава много неща. Бялото перо може да
  бъде символ на мир или на състоянието, когато усещаме духа, или на още много други неща. Ще трябва
  да проучим съня – добавих аз, оставяйки тълкуването му за бъдещето.
• Снощи отново сънувах този сън – каза Педро.
• Същата жена?
• Същата жена, същите думи, същото перо – поясни Педро. – “Хвани я за ръката… Хвани я за
  ръката. Протегни ръка към нея. Хвани я за ръката.”
• Може би ще намерим отговора по време на регресията – предложих аз. – Готов ли си?
  Той кимна и започнахме. Вече знаех, че Педро може да достигне дълбоко хипнотично състояние,
  тъй като бях проверил очите му.
  Способността да отправиш поглед право нагоре, сякаш се опитваш да погледнеш върха на черепа
  си, а после бавно да спуснеш клепачи над все още обърнатите нагоре очи е тясно свързана със
  способността да се изпада в дълбока хипноза.
  Обикновено измервам каква част от склерата, или бялата част на окото се вижда, когато окото
  стигне връхната си точка. Наблюдавам също така колко от бялата част се вижда, докато клепачите бавно
  се спускат. Колкото по-голяма е тази бяла част, толкова по-дълбоко може да стигне човекът.
  По време на този експеримент очите на Педро почти се изгубиха в главата му. Остана само малка
  частица от долния край на ириса – оцветената част на окото. Когато клепачите му се затваряха, ирисът
  му изобщо не се спусна. Той можеше да достигне състояние на дълбок транс.
  Така че до известна степен се изненадах, когато се оказа, че на Педро му е трудно да се отпусне. Тъй
  като с експеримента с очите се измерва физическата способност да се отпуснеш напълно и да достигнеш
  дълбока хипноза, разбрах, че съзнанието му създава пречки. Понякога хора, които са свикнали да не
  губят контрол над нещата, първоначално изпитват нежелание да оставят всичко просто така.
• Просто се отпусни – посъветвах го аз. – Не се притеснявай за това, което ти идва наум. Няма значение дали днес ще изживееш нещо или не. Това е упражнение – добавих аз, опитвайки се да го освободя
  от напрежението.
  Знаех, че отчаяно иска да открие брат си.
  Докато говорех, Педро все повече и повече се отпускаше. Той започна да навлиза в по-дълбоко
  ниво. Дишането му стана по-бавно и мускулите му омекнаха. Той потъваше все по-навътре в бялото
  кожено кресло. Очите му бавно се задвижиха под затворените клепачи и той започна да вижда образи.
  Върнах го бавно назад във времето.
• Опитай се най-напред просто да си спомниш последното си приятно ядене. Използвай всичките
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 17
  си сетива. Възстанови го изцяло. Виж кой е там с теб. Спомни си чувствата си – наредих аз.
  Той го направи, но си спомни за няколко вечери, а не просто за една. Все още се опитваше да не
  губи контрол.
• Отпусни се по-дълбоко – настоявах аз. – Хипнозата е просто форма на насочена концентрация.
  През цялото време запазваш контрол. Нещата са в твои ръце. Всяка хипноза е самохипноза.
  Дишането му стана още по-дълбоко.
• Ти управляваш нещата – казах му аз. – Ако изпиташ безпокойство по време на спомен или изживяване, можеш просто да се издигнеш над него и да го наблюдаваш от разстояние, като филм. Или
  можеш изцяло да напуснеш случката и да отидеш където поискаш, да си представиш плажа или дома си,
  или всяко друго място, където се чувстваш в безопасност. Ако ти е много зле, можеш дори да отвориш
  очи, ако искаш, и ще се върнеш отново тук, напълно буден. Това не е ’’Стар Трек” – добавих. – Никъде не
  те телепортират. Това са само спомени, като всички останали, точно както приятните вечери, които си
  припомни. През цялото време нещата са в твои ръце.
  Сега той се отпусна. Върнах го в детството му и Педро широко се усмихна.
• Виждам кучетата и конете във фермата – каза ми той. Семейството му имало ферма на няколко
  часа път от града, където често прекарвали щастливо уикендите и празниците.
  Цялото семейство се било събрало. Брат му бил там, смеел се, изпълнен с живот. Замълчах за
  няколко секунди и оставих Педро да се наслади на спомена от детството.
• Готов ли си да се върнеш още по-назад? – попитах го аз.
  -Да.
• Добре. Да видим дали ще можеш да си спомниш нещо от минало прераждане. – Преброих от пет
  до едно, а Педро си представи как влиза през прекрасна врата в друго време и на друго място, в
  предишен живот.
  Щом стигнах до едно, забелязах, че очите под клепачите му неистово се въртят. Той на часа изпадна
  в паника. Започна да ридае.
• Ужасно е… Ужасно! – стенеше Педро. – Всички загинаха… Всички са мъртви. – Навсякъде имало
  трупове. Пожар бе унищожил селото със странните, обли палатки. Само една палатка бе останала
  непокътната, нелепо застанала на ръба на кланицата и опустошението. Шарените флагчета и големите
  бели пера на покрива й безумно трепкаха под студената светлина на слънцето.
  Конете, воловете и говедата ги нямаше. Ясно бе, че никой не бе оцелял в тази сеч. ‘’Страхливците”
  от Изтока бяха извършили това.
• Никакви стени, никакви богове няма да ги спасят от мен – закле се Педро. Отмъщението
  трябваше да почака. Той беше вцепенен, без всякаква надежда, съсипан.
  През годините съм разбрал, че обикновено хората в първия си сеанс се насочват към
  най-болезненото изживяване в даден живот. Това е така, защото чувството на болка се е запечатало
  дълбоко в психиката и душата го е отнесла в бъдещите прераждания.
  Исках да науча още. Какво имаше преди това ужасно изживяване? Какво се бе случило след това?
• Върни се по-назад в този живот – накарах го аз. – Върни се в по-щастливи времена. Какво си спомняш?
• Има много юрти… палатки. Ние сме силно племе – отвърна той. – Щастлив съм тук. – Педро описа
  номадско племе, което ловува и отглежда добитък. Родителите му били водачи на племето и Педро бил
  умел ездач и ловец.
• Конете са много бързи. Те са малки, с големи опашки – каза той.
  Той се оженил за най-красивото момиче в селото, с което като малки играели заедно и в което бил
  влюбен, откакто се помнел. Можел да вземе дъщерята на вожда на съседното племе, но се оженил по
  любов.
• Как се нарича тази земя? – запитах аз.
  Той се замисли.
• Мисля, че я наричате Монголия.
  Знаех, че Монголия вероятно е имала съвсем различно име по времето, когато Педро е бил там.
  Езикът бе напълно различен. Така че, как можеше Педро, който говореше от онова време, да знае думата
  Монголия! Тъй като той си спомняше, възстановените събития бяха пречупени през сегашното му
  съзнание.
  Това е процес, подобен на гледането на филм. Сегашното съзнание работи, наблюдава и тълкува.
  Умът сравнява героите и темите на филма с всекидневието. Пациентът е едновременно зрител, критик и
  изпълнител на главната роля във филма. Той може да използва съвременните си знания по история и
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 18
  география, за да установи времето и мястото на събитията. Той може през целия филм да остане в
  дълбоко състояние на хипноза.
  Педро ярко си спомняше тази Монголия, която е съществувала преди векове, и все пак можеше да
  говори английски и да отговаря на въпросите ми по време на спомена.
• Знаеш ли името си?
  Той отново се замисли.
• Не, не мога да се сетя.
  Това беше почти всичко. Имал дете и раждането му било истинско щастие не само за Педро и жена
  му, но и за родителите му и останалите хора в селото. Майката и бащата на жена му били починали
  няколко години преди брака, така че тя била не само негова съпруга, но и дъщеря за родителите му.
  Педро бе изтощен. Той не искаше да се връща в опустошеното село и още веднъж да се сблъска с
  остатъците от разбития си живот, така че го събудих.
  Когато споменът от предишно прераждане е болезнен и изпълнен със силни емоции, може да се
  окаже доста полезно да се върнем към него още веднъж или дори още два пъти. При всяко повторение
  отрицателните емоции отслабват и пациентът си спомня повече. Той също така научава повече, тъй като
  емоционалните бариери и нещата, които отвличат вниманието му, са намалели. Знаех, че Педро има
  какво още да научи от това свое прераждане в древността.
  Педро смяташе да остане в Маями още два-три месеца, за да уреди личните и служебните си дела.
  Имахме още много време подробно да проучим живота му в Монголия. Имахме време да проучим и
  други прераждания. Още не бяхме открили брат му. За сметка на това бяхме открили още една
  съсипваща поредица от загуби: обичана съпруга, дете, родители, цяла една общност.
  Дали му помагах, или добавях още към бремето му? Само времето щеше да покаже.
  След един мой семинар една от участничките ми разказа прекрасна история.
  Още от времето, когато била малка, ако отпуснела ръка извън леглото, друга ръка я поемала и това
  веднага я успокоявало, колкото и разтревожена да била. Често, когато ръката й случайно попаднела извън кревата и улавянето я стряскало, тя инстинктивно дърпала ръка и връзката веднага прекъсвала.
  Винаги знаела кога да протегне ръка, за да намери утеха. Разбира се, под леглото й нямало никакво
  физическо тяло.
  Докато растяла, ръката останала. Омъжила се, но не разказала на съпруга си за усещането, защото й
  се струвало твърде детинско.
  Когато за първи път забременяла, ръката изчезнала. Липсвала й нежната и така близка и позната
  компания. Нямало ръка, която да поеме нейната с такава любов.
  Родило се бебето й – красива дъщеря. Малко след раждането, докато лежали заедно в леглото,
  бебето хванало ръката й. Внезапно съзнанието и тялото й се изпълнили със силното усещане, че отново
  изпитва старото познато чувство.
  Покровителят й пак бил тук. Тя плакала от щастие и изпитвала силна любов и привързаност,
  каквито знаела, че съществуват отвъд физическите измерения.

глава 5

И мъката й все не стихва.
Накрая тя пак дете роди и викна с преливащо сърце бащата: “Син!” На този ден бе в свойто
щастие самин. Лежеше майката, унила, без душа….
И в миг изстена изтерзано щом сети се за чедото, умряло рано…. “Моят ангел в гроба е, а аз съм
тук!” От бебето във своите ръце тя чува пак познатия, обичан глас: “Това съм аз.” И той поглежда
нейното лице.
Виктор Юго
Педро е невероятно красив мексиканец, по-светъл, отколкото очаквах, с русо-кафеникава коса и
прекрасни сини очи, които от време навреме изглеждат почти зелени. Чарът и веселото му остроумие
криеха мъката, която изпитваше след смъртта на брат си, който бе починал 10 месеца по-рано при
ужасна автомобилна катастрофа в Мексико сити.
Много хора, които вследствие на загуба страдат от остра болка, идват при мен с надеждата да
научат нещо повече за смъртта или дори да срещнат отново тези, които са обичали и изгубили. Срещата
може да стане в някой минал живот. Може да стане и в онова състояние между преражданията, когато
усещаме само духа. Или пък може да се случи в мистична атмосфера отвъд рамките на физическото тяло
и физическата география.
Няма значение дали тези срещи на душите са истински, или плод на въображението, те притежават
огромна сила, която пациентът ясно усеща. Променя се цял един живот.
Точните и често пъти много подробни спомени от минали прераждания не са изпълняване на
заветни желания. Образите не са извикани във въображението, просто защото пациентът има нужда от
тях или защото могат да го накарат да се чувства по-добре. Това, което е възстановено в спомена, е това,
което се е случило.
Подробностите са много специфични и прецизни, чувствата се отличават с дълбочина, изчезват
клинични симптоми и налице е сила, която преобразява живота на човека – всичко това навежда на
мисълта, че спомените са действителни.
Това, което бе необичайно в историята на Педро, е, че от смъртта на брат му бяха изминали 10
месеца. За това време обикновено мъката утихва. Това, че мъката на Педро бе така дълготрайна, ме
караше да мисля, че зад нея стои отчаяние, което бе дори по-дълбоко.
Тъгата му всъщност се простираше далеч отвъд смъртта на брат му. В следващи сеанси щяхме да
научим, че в много прераждания той е бил разделян от тези, които е обичал, и това силно е изострило
чувствителността му към загубата на любов. В най-дълбоките гънки на подсъзнанието му внезапната
смърт на брат му му е припомнила за загуби през хилядолетията, които са били дори по-големи и
по-трагични.
Според теорията на психиатрията всяка загуба, която изживяваме, събужда потиснати или
забравени чувства и спомени от предишни загуби. Мъката ни се увеличава от натрупаната мъка от
минали загуби.
По време на моето изследване на минали прераждания разбрах, че мястото на действие на тези
загуби трябва да се разшири. Не можеше да се връщаме само към детството. Трябваше да бъдат
включени по-ранни загуби от предишни прераждания. Някои от най-трагичните загуби и най-дълбоката
мъка, която сме преживявали, датират от преди да се родим.
Преди всичко трябваше да науча повече за живота на Педро. Имах нужда от крайъгълни камъни, за
да насоча течението на бъдещите сеанси.

• Разкажи ми за себе си – помолих го аз. – За детството си, за семейството и изобщо всичко, което
  чувстваш, че е важно. Разкажи ми всичко, което смяташ, че трябва да знам.
  Педро въздъхна дълбоко и се облегна в голямото, меко кресло.Той отпусна възела на вратовръзката
  си и откопча горното копче на ризата. Езикът на тялото му ми подсказа, че това няма да бъде леко за
  него.
  Педро произхождаше от семейство, което бе силно привилегировано и във финансово, и в
  политическо отношение. Баща му имаше голям бизнес с няколко фабрики. Те живееха в разкошна къща
  на хълма над града в безопасна затворена общност.
  Педро посещавал най-добрите частни училища в града. Той започнал да учи английски още в
  началните отделения и, след няколкото години прекарани в Маями, владеел езика отлично. Той бил
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 14
  най-малкият от три деца. Сестра му била най-голяма и макар че имаха четири години разлика, Педро
  продължавал да я покровителства. Брат му бил две години по-голям и били много близки с Педро.
  Бащата на Педро работел усилено и обикновено не се прибирал вкъщи до късно вечерта. Майка му,
  бавачките, камериерките и останалият персонал се грижели за къщата и децата.
  В колежа Педро следвал бизнес. Той имал няколко приятелки, но никаква сериозна връзка.,
• Майка ми никога не харесваше особено момичетата, с които излизах – добави Педро. – На всяка
  една тя откриваше някакъв недостатък и не ме оставяше да забравя това.
  Тук Педро се огледа и в погледа му се четеше неудобство.
• Какво има? – запитах аз.
  Той не отвърна веднага, а преглътна няколко пъти преди да започне.
• През последната година в университета имах връзка с по-възрастна жена – бавно каза той. – Тя
  беше по-възрастна и… омъжена. – Педро спря.
• Добре — казах аз след няколко секунди, главно за да запълня паузата. Чувствах неудобството му
  и въпреки дългогодишния ми опит, усещането не ми допадаше.
• Мъжът й разбра ли?
• Не – отвърна той. – Не разбра.
• Можеше да бъде и по-лошо – отбелязах аз очевидната истина, опитвайки се да го накарам да се
  чувства по-добре.
• Има и още – добави той злокобно.
  Кимнах, в очакване на подробностите.
• Тя забременя… Направи аборт. Родителите ми не знаят за това. – Погледът му бе насочен надолу.
  Той все още се срамуваше и изпитваше вина, години след връзката и аборта.
• Разбирам – започнах аз. – Искаш ли да ти кажа какво съм научил за абортите?
  Той кимна в знак на съгласие. Знаеше за изследванията ми в областта на хипнозата и миналите
  прераждания.
• Абортът или помятането обикновено са свързани със съгласие, постигнато между майката и
  душата, която ще влезе в бебето. Или тялото на бебето няма да бъде достатъчно силно, за да изпълни
  мисията, която му е определена в настъпващия живот – продължих аз, – или моментът не е подходящ за
  целите му, или външната ситуация се е променила, като например напуснал е бащата, а в плановете на
  майката или бебето влиза баща. Разбираш ли?
• Да – кимна той, но не изглеждаше убеден. Знаех, че поради строгото му католическо образование
  сигурно щеше да бъде трудно да се сложи край на срама и вината му. Понякога старите ни, утвърдени
  вярвания ни пречат да придобиваме нови знания.
  Върнах се към основните неща.
• Ще ти разкажа само за собствените си изследвания – поясних аз, – а не за това, за което съм чел
  или чувал от други. Тази информация съм получил от пациентите си, обикновено когато са в състояние
  на дълбока хипноза. Понякога думите са техни, а понякога сякаш идват от друг, по-висш източник.
  Педро отново кимна без да проговори.
• Пациентите ми казват, че душата не влиза веднага в тялото. Някъде по време на зачеването тя
  прави ’’резервация”. Това тяло не може да бъде на друга душа. Тогава душата, която е запазила тялото
  на дадено бебе, може да влиза в него и да го напуска в зависимост от желанията си. Тя не е затворена.
  Това е подобно на хората в кома – добавих аз.
  Педро кимна, че разбира. Все още не говореше, но слушаше внимателно.
• По време на бременността душата постепенно се свързва все повече и повече с тялото на бебето,
• продължих аз, – но връзката не е пълна приблизително до момента на раждането – или малко преди
  него, или по време на раждането, или точно след това.
  Илюстрирах тази идея, като прилепих ръцете си в края на дланите, така че да образуват ъгъл от 90
  градуса. След това бавно събрах ръце и останалата част от дланите и пръстите ми се срещнаха във всеобщия символ за молитва, който в случая показваше постепенното привързване на душата към тялото.
• Никога не можеш да нараниш или да убиеш душа – добавих аз. – Душата е безсмъртна и не подлежи на унищожение. Тя ще намери начин да се върне, ако намеренията й са такива.
• Какво искаш да кажеш? – попита Педро.
• Имал съм случаи, когато след помятане или аборт същата душа се връща при същите родители в
  следващото им бебе.
• Невероятно – възкликна Педро. Изразът на лицето му му бе станал по-ведър и в по-малка степен
  виновен и смутен.
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 15
• Човек никога не знае – добавих аз.
  След като помисли малко, Педро въздъхна отново и кръстоса крака, като намести панталоните си.
  Отново се върнахме към възпроизвеждане на историята.
• Какво стана после? – запитах аз.
• След като завърших, се върнах у дома. Отначало работех във фабриките, за да науча повече за
  семейния бизнес. По-късно дойдох в Маями да управлявам предприятията тук и в чужбина. Оттогава
  съм тук – обясни той.
• Как върви работата?
• Много добре, но отнема голяма част от времето ми.
• Това голям проблем ли е?
• Въобще не помага на любовния ми живот – каза Педро с широка усмивка. Това не беше изцяло в
  кръга на шегата. На 29 години той имаше усещането, че времето му да намери любов, да се ожени и
  създаде семейство изтича. Изтича, но без всякакви переспективи.
• Имаш ли връзки с жени?
• Да – отвърна той, – но нищо особено. Не съм се влюбвал истински… Надявам се, че мога – добави
  той с лека загриженост в гласа. – Много скоро ще трябва да се върна в Мексико и да заживея там –
  продължи Педро, – за да поема задълженията на брат си. Може би там ще срещна някоя жена – отбеляза
  той не особено убедено.
  Чудех се дали критиките на майка му към приятелките на Педро и преживяването на аборта не образуваха психологическа преграда за изграждане на взаимоотношения на близост и любов. По-късно ще
  разгледаме тези проблеми, помислих си аз.
• А как е семейството ти в Мексико – попитах, за да разведря атмосферата и същевременно, за да
  получа още информация.
• Добре са. Баща ми вече минава седемдесетте, така че сега на брат ми и мен… – Педро спря рязко.
  Той преглътна и пое дълбоко въздух преди да продължи. – Така че на мен се пада повече отговорност в
  предприятието – заключи той тихо.
• Майка ми също е добре. – Той направи пауза преди да коригира отговора си. – Но и двамата не се
  справят добре със смъртта. Тя им отне много. Доста остаряха.
• А сестра ти?
• Тя също тъгува, но има своя съпруг и децата – обясни Педро.
  Кимнах в знак на разбиране. Тя имаше повече неща, които да я разсейват и да й помогнат да се
  справи.
  Педро беше в отлично физическо здраве. Единственото му оплакване бе честа болка във врата и
  лявото рамо, но тя се появяваше от дълго време и докторите не бяха открили нищо необичайно.
• Свикнах да живея с това – каза ми Педро.
  Изведнъж се сетих за времето. Погледнах часовника си и разбрах, че сме просрочили часа с 20
  минути. Обикновено вътрешният ми будилник беше много по-надежден.
  Явно наистина съм бил завладян от драматичните събития в историята на Педро, разсъждавах наум
  без да имам представа, че сега едва започваше да се разгръща една много по-завладяваща драма.
  Будиският монах и философ от Виетнам, Тич Нат Хан, пише за това как да се насладим на чаша
  хубав чай. Съзнанието ви трябва да бъде напълно отворено само за настоящия момент, за да се
  насладите на чая. Само ако изцяло усещате настоящето, ръцете ви ще почувстват топлината на чашата.
  Само в настоящето можете да доловите аромата, да вкусите сладостта, да оцените вкуса. Ако
  изживявате миналото или се притеснявате за бъдещето, ще пропуснете напълно усещането да се
  насладите на чаша чай. Ще погледнете чашата и чаят вече ще е свършил.
  И в живота е така. Ако не сте изцяло в настоящето, когато се огледате наоколо, то ще е преминало.
  Ще сте пропуснали усещането, аромата, изяществото и красотата на живота. Той сякаш ще минава
  покрай вас.
  Миналото е свършено. Поучете се от него и го оставете да си отиде. Бъдещето дори още не е тук.
  Правете планове за него, но не си губете времето да се притеснявате за него. Притесненията са безполезни. Когато престанете да обмисляте това, което вече се е случило, когато престанете да се притеснявате
  за това, което може даже изобщо да не се случи, тогава ще сте в настоящето. Тогава ще започнете да
  изпитвате радост от живота.

Глава 4 Брайън Уайс – Само Любовта е истинска
Така че идеята за прераждането дава едно доста успокояващо обяснение на действителността,
чрез което индианската философия преодолява трудностите, с които мислителите в Европа се борят
без резултат.
Албърт Швайцер
През следващата седмица Елизабет за първи път се върна в минало прераждане. Аз бързо я потопих
в състояние на дълбока хипноза, като използвах метода на скоростната индукция, за да преодолея
преградите и пречките, които съзнанието често изгражда.
Хипнозата е състояние на насочена концентрация, но егото, умът, има способността да се намесва в
концентрацията като внася разсейващи мисли. Използвайки техниката на скоростната индукция, успях
за по-малко от минута да потопя Елизабет в състояние на дълбока хипноза.
Бях й дал касета за отпускане, която да си пуска вкъщи през седмицата между двете ни срещи. Бях
записал тази касета, за да помогна на пациентите си да упражняват методите на самохипноза. Открих, че
колкото повече се упражняват вкъщи, толкова по-надълбоко стигат, когато са в кабинета ми. Касетата
също така помага на пациентите да се отпуснат и често им помага да заспят.
Елизабет опитала и прослушала касетата вкъщи, но не могла да се отпусне. Била прекалено
напрегната. Ами ако нещо се случи? Тя се притеснявала, тъй като била сама и нямало кой да й помогне.
Съзнанието й я ’’пазело” като позволявало на мисли от ежедневието да се трупат и да отвличат
вниманието й от касетата. Поради неспокойствието и мислите си, тя не могла да се съсредоточи.
Когато ми описа опита си с касетата вкъщи, реших да използвам по-бърз метод за хипноза, за да я
пренеса отвъд преградите, които съзнанието и страховете й създаваха.
Най-често използваният метод за предизвикване на хипнотично състояние се нарича “прогресивна
релаксация”. Отначало терапевтът забавя дишането на пациентката, а след това, говорейки, я въвежда в
състояние на дълбока релаксация, като я кара леко да отпусне мускулите си един след друг. След това й
казва да си представи красиви и отморяващи картини. Използвайки техники като броене отзад напред,
терапевтът помага на пациентката да стигне още по-дълбоко.
На този етап пациентката е в състояние на лек, до умерен хипнотичен транс, който терапевтът може
да задълбочи, ако желае. Цялата процедура отнема около петнадесет минути.
Но през тези петнадесет минути съзнанието на пациентката може да наруши процеса на
хипнотизиране като разсъждава, анализира и обмисля, вместо да се отпуска и да се поддава на
внушенията на терапевта.
Счетоводители и други хора, които са обучени да мислят логично, праволинейно и строго
www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 10
рационално, често позволяват на брътвежа на ума си да наруши процеса. Макар че смятах, че Елизабет
може да стигне надълбоко, независимо от това коя техника използвам, реших за всеки случай да
приложа по-бързия метод, просто за да бъда сигурен.
Накарах Елизабет да седне в креслото без да се обляга, да ме гледа право в очите и да притисне
дясната си длан към моята. Аз стоях изправен пред нея.
Докато тя натискаше ръката ми, с тяло леко приведено напред, аз й говорех. Погледът й не се
отделяше от моя.
Изведнъж, без предупреждение, аз издърпах ръката, която беше под нейната. Тялото й, останало без
опора, полетя напред. Точно в този момент с много висок глас аз казах: “Спи!”
Моментално тялото на Елизабет се отпусна в креслото. Тя вече бе в дълбок хипнотичен транс.
Докато съзнанието й бе заето с внезапната загуба на равновесие, заповедта ми да заспи бе стигнала
направо и без никаква пречка до подсъзнанието й. Тя изпадна направо в състояние на съзнателен ’’сън”,
което е равнозначно на хипноза.

• Можеш да си спомниш всичко, всяко нещо, което си изживяла – казах й аз. Сега можехме да
  започнем пътуването назад във времето.
  Исках да разбера кое от сетивата й действа най-силно в спомените, така че й казах да се върне към
  последното си вкусно ядене и я накарах да използва всичките си сетива, докато си го припомня. Тя
  възстанови миризмата, вкуса, вида и усещането на неотдавнашна вечеря, така че вече знаех, че е
  способна живо и ясно да си спомня нещата. Изглежда в нейния случай зрението беше най-важно сред
  сетивата.
  След това я върнах в детските й години, за да проверя дали може да възстанови спомен от спокойните времена на детството си в Минесота. Тя се усмихна с доволната усмивка на малко момиченце.
• Сега съм в кухнята с майка ми. Тя изглежда много млада. И аз съм млада. Аз съм малка. На около
  пет години. И готвим. Правим сладкиши… и сладки. Забавно е. Мама е щастлива. Виждам всичко –
  престилката, вдигната й коса. Усещам аромата. Прекрасен е.
• Влез в друга стая и ми кажи какво виждаш – наредих й аз.
  Тя влезе в гостната. Описа големите тъмни, дървени мебели, износените подове. И след това – един
  портрет на майка си, снимка, която стоеше на тъмна дървена маса до голямо, удобно кресло.
• Виждам майка ми на снимката, тя е красива… толкова млада. Виждам перлите на шията й. Тя
  много обича тези перли. Те са за специални случаи. Красивата бяла рокля, тъмната й коса…погледът й е
  толкова светъл и толкова ведър.
• Добре – казах. – Радвам се, че можеш да си я спомниш и я виждаш толкова ясно.
  Фактът, че наистина и със сигурност може да си спомни скорошно ядене или случка от детството,
  помага да се изгради увереността на пациента в способността му да възстановява спомени. Тези
  спомени показват на пациента, че хипнозата действа и не е страшна, дори процесът може да бъде
  приятен. Пациентът вижда, че възстановените спомени често са по-истински и по-подробни от
  спомените на съзнателния, буден ум.
  Когато излязат от транс, пациентите почти винаги съзнателно си спомнят спомените, възстановени
  по време на хипноза. Само в редки случаи пациентите са в толкова дълбоко състояние, че имат амнезия
  за това какво им се е случило. Макар че често записвам сеанси на регресия, за да съм сигурен в
  подробностите и за да мога да ги проверя, когато имам нужда, касетите са по-скоро за мен, отколкото за
  пациентите. Те си спомнят ясно.
• Сега ще отидем още по-назад. Не се притеснявай за това кое е плод на въображението или
  фантазията, кое е метафора или символ, кое е действителен спомен или някаква комбинация от всичко –
  казах на Елизабет. – Просто се остави на изживяването. Опитай се да не позволяваш на съзнанието си да
  оценява, да критикува или дори да тълкува това, което ти се случва. Просто го изживявай. Моментът е
  само за изживяването. Можеш да го подложиш на критика след това. Можеш да го анализираш
  по-късно. Но засега просто се остави на изживяването. Сега се връщаме в утробата, в периода на
  бременност точно преди да се родиш. Каквото и да ти хрумне е добре. Просто се отпусни и го изживей.
  След това преброих от пет до едно, задълбочавайки хипнотичното й състояние.
  Елизабет чувстваше себе си в утробата на майка си. Там бе топло и безопасно и тя усещаше
  майчината любов. Две сълзи се търкулиха от ъгълчетата на затворените й очи.
  Тя си спомни колко много я искаха родителите й, особено майката. Сълзите й бяха сълзи на щастие
  и носталгия.
  Елизабет вече усещаше любовта, която щеше да посрещне нейното раждане, и това я караше да се
  чувства много щастлива.
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 11
  Изживяването й в утробата не е неоспоримо доказателство, че споменът е точен или дори, че това в
  пълна степен е спомен. Но усещанията и чувствата на Елизабет имаха такава сила, че за нея те бяха
  истински и това я накара да се чувства много по-добре.
  Веднъж моя пациентка си спомни под хипноза, че се е родила като близнак. Другото бебе било
  мъртвородено. Но пациентката изобщо не знаела, че е имала близначка. Родителите й никога не й казали
  за мъртвородената сестричка. Когато тя разказала на родителите си за изживяването си под хипноза, те
  потвърдили, че споменът й е напълно точен. Тя наистина била близнак.
  Обикновено обаче е трудно да се установи истинността на спомените от утробата.
• Готова ли сега да отидеш още по-назад? – попитах, надявайки се Елизабет да не се е уплашила от
  дълбочината на чувствата си.
• Да – отвърна тя спокойно, – готова съм.
• Добре – казах аз, – сега ще се върнем да проверим дали можеш да си спомниш нещо от преди раждането – някакво мистично или спиритично състояние в друго измерение или дори в предишен живот.
  Каквото и да ти хрумне е добре. Не го подлагай на критика. Не се оставяй да те притеснява. Просто го
  изживявай. Остави се на изживяването.
  Накарах я да си представи, че влиза в асансьор и натиска копчето, а през това време бавно преброих
  от пет до едно. Асансьорът пътуваше назад във времето и пространството и вратата се отвори, когато
  казах: ’’Едно.” Наредих й да слезе и да се присъедини към фигурата, случката или изживяването от
  другата страна на вратата. Но нещата не бяха такива, каквито очаквах.
• Толкова е тъмно – каза тя с ужас в гласа. – Аз… паднах от лодката. Толкова е студено. Страшно е.
• Ако се почувстваш зле – бързо я прекъснах аз, – просто се издигни над случката и я наблюдавай,
  сякаш гледаш филм. Но ако си добре, остани там. Виж какво ще се случи. Виж какво ще усетиш.
  Изживяването беше страшно за Елизабет, така че тя се изтегли над него. Виждаше се като младо
  момче. По време на нощна буря това момче бе паднало от някаква лодка и се бе удавило в мътните води.
  Изведнъж дишането й стана видимо по-бавно и тя изглеждаше по-спокойна. Бе се отделила от тялото.
• Напуснах тялото – каза Елизабет, сякаш това бе едва ли не най-естественото нещо.
  Всичко бе станало изключително бързо. Още преди да успея да проуча прераждането, тя вече бе
  извън това тяло. Исках да ми обясни случилото се, да ми разкаже какво е видяла и разбрала.
• Какво правеше в лодката? – попитах я, опитвайки се да я върна назад във времето, макар че вече
  бе извън тялото си.
• Пътувах с баща си – отвърна тя. – И внезапно излезе буря. Лодката започна да се пълни с вода.
  Беше много неустойчива и се клатеше безумно. Вълните бяха огромни и ме хвърлиха през борда.
• Какво стана с останалите хора? – попитах аз.
• Не знам – каза тя. – Полетях през борда. Не знам какво се е случило с тях.
• Горе-долу на колко години си, когато става това?
• Не знам – отвърна тя. – На около 12 или 13. Младо момче.
  Елизабет изглежда нямаше желание да сподели още подробности. Тя бе напуснала този живот рано
• както тогава, така и сега, когато си го припомняше в кабинета ми. Не можехме да получим повече
  информация, и затова я събудих.
  Следващата седмица Елизабет изглеждаше по-малко потисната, макар че не бях предписал никакви
  лекарства за симптомите й на мъка и депресия.
• Чувствам, че ми е по-леко – каза тя. – Чувствам се по-свободна и усещам, че вече не се страхувам
  толкова от тъмното.
  Елизабет винаги усещала някакво безпокойство от тъмнината и избягвала да излиза вечер сама.
  Вкъщи тя често държала всички лампи запалени. Но през изминалата седмица бе забелязала, че има
  подобрение в тази насока. Макар че аз не знаех за това, плуването също я карало да се чувства
  неспокойна и да изпитва известен страх, но през тази седмица тя бе прекарала без проблеми известно
  време на басейна в сградата, където живееше. Макар че това не бяха основните й грижи, тя бе доволна,
  че тези симптоми изчезваха.
  Толкова много от нашите страхове се коренят в миналото, а не в бъдещето. Често нещата, от които
  най-много се боим, вече са ни се случили или в детството, или в някой минал живот. Тъй като сме забравили или си спомняме смътно, се страхуваме, че случката, която ни е наранила, може да стане действителност в бъдещето.
  Но Елизабет все още беше много тъжна и не бяхме открили майка й никъде другаде, освен в
  спомена от детството. Търсенето продължаваше. .
  Историята на Елизабет е забележителна. Такава е и тази на Педро. И все пак техните истории не са
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 12
  уникални по рода си. Много са пациентите ми, които са страдали от дълбока мъка, от страхове и фобии,
  от разстройващи връзки. Много откриха тези, които са обичали и загубили, в други времена и на други
  места. Много успяха да открият лек за мъката си в спомените от предишни прераждания и в състояния,
  когато усещаме само духа.
  Някои от хората, които съм връщал в миналото, са знаменитости. Други пък са съвсем обикновени
  хора с невероятни истории. Техните изживявания са отражение на общочовешките теми, въплътени в
  пътешествията на Елизабет и Педро, които наближаваха кръстопътя на съдбата.
  Всички ние вървим по един път.
  През ноември 1992г. отидох в Ню Йорк, за да върна назад във времето Джоан Ривърс като част от
  един от репортажите в телевизионното й шоу. Бяхме се уговорили сеансът да бъде записан в хотелски
  апартамент, няколко дни преди предаването да се излъчи на живо. Джоан закъсня, тъй като се бе забавила с Хауърд Стърн, радиоводещият, който щеше да бъде неин гост в това предаване. Тя не беше
  особено отпусната и все още носеше телевизионен грим, бижута и хубав червен пуловер.
  От разговора ни преди сеанса научих, че тя все още скърбеше поради смъртта на майка си и съпруга
  си. Макар че майката починала преди няколко години, връзката им била много силна и тя продължаваше
  много да липсва на Джоан. Смъртта на съпруга й бе по-скорошна.
  Джоан сковано седна в плюшеното кресло на бежови фигурки. Камерите започнаха да записват
  изключителната сцена.
  Скоро Джоан се отпусна на стола, а брадичката й едва се крепеше върху дланта на ръката й.
  Дишането й стана по-бавно и тя потъна в дълбоко хипнотично състояние. ’’Стигнах много навътре”,
  каза тя по-късно.
  Сеансът започна и ние потеглихме назад във времето. Първата й спирка бе на четиригодишна
  възраст. Тя си спомни напрежение вкъщи, предизвикано от едно посещение на баба й. Джоан се
  виждаше съвсем ясно.
• Нося карирана рокля, лачени обувки и бели чорапки.
  Отправихме се към по-далечни времена. Годината бе 1835 и тя бе в Англия, аристократка от
  провинцията.
• Косата ми е тъмна и съм по-висока и слаба – отбеляза тя. Имала е три деца.
• Едното определено е майка ми – добави тя. – Джоан разбра, че едно от децата й в онзи живот,
  шестгодишно момиченце, се е преродило в майка й от – настоящия живот.
• Откъде знаеш, че е тя? – попитах аз.
• Просто знам, че е тя – отвърна Джоан категорично. Разпознаването на душите често не подлежи
  на описание с думи. Изпитвате усещане, че интуитивно знаете, знаете със сърцето си. Джоан Ривърс
  знаеше, че това момиченце и майка й бяха една и съща душа.
  Тя не разпозна в лицето на съпруга на англичанката, който също бе висок и слаб, човек от
  настоящия си живот.
• Той носи цилиндър – поясни тя. Бил е официално облечен. – Разхождаме се в огромен парк с
  градини.
  Джоан започна да плаче и искаше да напусне това време. Едно от децата й умираше.
• Това е тя – ридаеше Джоан и имаше пред вид дъщерята, която бе разпознала като майка си от настоящия живот.
• Ужасно… ужасно тъжно!
  Момиченцето почина и ние напуснахме това време и място. Отидохме още по-назад във времето, в
  XVIII век.
• Сега е хиляда седемстотин и някоя…. Аз съм фермер, мъж. – Изглежда смяната на пола я изненада
  но този живот бе по-щастлив.
• Аз съм много добър фермер, тъй като много обичам земята – отбеляза тя. В настоящия си живот
  Джоан също обича да обработва градината си, където намира покой и убежище от напрегнатия си живот
  в шоубизнеса.
  Внимателно я събудих. Мъката й вече бе започнала да намалява. Тя разбра, че скъпата й майка,
  която е била нейна малка дъщеря през 1835г. в Англия, е приятел на душата й от векове. Макар че сега
  пак бяха разделени, Джоан знаеше, че отново ще бъдат заедно в друго време и на друго място.
  Елизабет, която не знаеше за изживяването на Джоан, дойде при мен в търсене на подобен лек. Дали
  тя също щеше да открие любимата си майка?
  Междувременно в същия кабинет, на същия стол, отделена от Елизабет на нищожното разстояние
  от няколко дни, се развиваше друга драма.
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 13
  Педро страдаше. Животът му бе обременен с тъга, несподелени тайни и скрити копнежи.
  И най-важната среща в този живот бавно, но неумолимо наближаваше.

Глава 3
Толкова отдавна! И все пак аз все още съм си същата Маргарет. Само животът ни остарява. Ние
самите сме там, където вековете са секунди и след хиляда живота очите ни започват да се отварят.
Юджийн О‘Нийл
Преди това, което ми се случи с Катрин, не бях чувал за лечение чрез регресия в предишни
прераждания. Това не се преподаваше в колежа по медицина в Йейл, нито на другите места, където бях
учил.
Все още ясно си спомням първия път. Бях накарал Катрин да се пренесе назад във времето с
надеждата да открием травми от детството, които са били подтиснати или забравени и които смятах, че
биха могли да са причина за настоящите й симптоми на напрежение и депресия.
Тя вече бе в състояние на дълбока хипноза, което бях предизвикал, отпускайки я нежно с гласа си.
Концентрацията й бе насочена изцяло към инструкциите ми.
По време на предишния терапевтичен сеанс я бях подложил на хипноза за първи път. Тя си бе
припомнила няколко травми от детството заедно с придружаващите ги подробности и чувства.
Обикновено при терапията, когато се възстановят забравени травми и съпътстващите ги чувства,
настъпва процес, наречен катарзис, и състоянието на пациентите започва да се подобрява. Симптомите
на Катрин обаче бяха все така ясно изявени и аз предположих, че ще се наложи да разкрием още
по-дълбоко потиснати спомени от детството. Тогава трябваше да настъпи подобрение.
Внимателно пренесох Катрин във втората година от живота й, но тя не си спомни никакви
по-значителни събития.
Инструктирах я ясно и точно:

• Върни се във времето, когато са възникнали симптомите ти. – Бях напълно потресен от
  реакцията й.
• Виждам стъпала, които водят към някаква постройка… голяма бяла сграда с колони,
  отворена отпред. Няма врати. Нося дълга рокля… роба, ушита от груба материя. Косите ми са сплетени,
  дълги, руси коси.
  Казвала се Аронда, млада жена, която е живяла преди близо 4000 години. Тя загинала внезапно при
  наводнение или силен прилив, който помел селото й.
• Големи вълни повалят дърветата. Няма къде да се бяга. Студено е, водата е студена.
  Трябва да спася бебето си, но не мога… Просто трябва да я държа здраво. Давя се; водата ме задушава.
  Не мога да дишам, не мога да преглъщам… солена вода. Детето ми е откъснато от прегръдките ми.
  Катрин не можеше да си поема въздух и се задъхваше по време на този трагичен спомен. Изведнъж
  тялото й се отпусна напълно и дишането й стана дълбоко и равно.
• Виждам облаци..,. Детето ми е при мен. И останалите хора от селото. Виждам брат си.
  Тя си почиваше. Този живот бе свършил. Макар че нито тя, нито аз вярвахме в предишни
  прераждания, и двамата по особено драматичен начин бяхме въвлечени в едно изживяване от
  древността.
  Колкото и невероятно да е, страхът, който цял живот бе имала от давене и душене, изчезна след този
  сеанс. Знаех, че въображението или фантазията не можеха да излекуват толкова дълбоко заложени,
  направо хронични симптоми. Но споменът и катарзисът можеха.
  Седмица след седмица Катрин си спомняше за нови и нови прераждания. Симптомите й изчезнаха.
  Тя бе излекувана без лекарства. Заедно бяхме открили лечебната сила на терапевтичната регресия.
  Поради моя скептицизъм и строго научното ми образование ми беше много трудно да приема
  идеята за минали прераждания. Два бяха факторите, които подкопаха скептицизма ми – единият много
  бързо и изцяло на лична основа, а другият постепенно и на интелектуална основа.
  По време на един сеанс Катрин току-що си бе спомнила смъртта си в живот от древността,
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 8
  настъпила вследствие на епидемия, която бе обхванала страната. Тя все още бе в дълбок хипнотичен
  транс; усещаше как се носи над тялото си и как някаква красива светлина я привлича. Започна да говори:
• Казват ми, че има много богове, тъй като Бог е във всеки един от нас.
  Тогава тя започна да ми разказва много лични подробности за живота и смъртта на баща ми и на
  малкия ми син. И двамата бяха починали преди години, далеч от Маями. Катрин, която беше лаборантка
  в медицинския център “Маунт Синай”, не знаеше абсолютно нищо за тях. Нямаше кой да й разкаже тези
  подробности; нямаше къде да прочете тази информация. Тя беше поразяващо точна. Бях потресен и
  смразен, докато тя говореше за тези скрити и тайни истини.
• Кой – попитах я – е там? Кой ти разказва тези неща?
• Учителите – прошепна тя. – Висшите души. Те ми казват, че осемдесет и шест пъти съм живяла
  във физическо състояние.
  По-късно Катрин описа Учителите като високо развити души, които в момента нямат тяло и могат
  да ми говорят чрез нея. От тях тя получавала забележителна и задълбочена информация и прозрения.
  Катрин не беше запозната с научните теории на физиката и метафизиката. Знанията, които
  Учителите й предаваха, бяха много над нейните познания. Тя нямаше представа от равнинни измерения
  и нива на вибрация. И все пак в състояние на дълбок транс описваше тези сложни явления.
  Освен това думите, които употребяваше, мислите, които изразяваше, и философските значения,
  които влагаше, далеч надвишаваха съзнателните възможностите на ума й. Никога досега Катрин не бе
  говорела така организирано и благозвучно.
  Когато я слушах как предава идеи, развити от Учителите, усещах как друга, по-висша сила се бори
  със съзнанието и гласните й струни, за да превърне тези мисли в думи, така че да мога да ги разбера.
  По време на своите терапевтични сеанси Катрин ми предаде още много послания от Учителите.
  Това бяха красиви послания за живота и смъртта, за измеренията на душата и смисъла на живота на
  Земята. Моето пробуждане бе започнало. Скептицизмът ми бе подкопан.
  Спомням си, че си мислех: “След като това, което ми каза за баща ми и сина ми, е вярно, възможно
  ли е да е права и за предишните животи, за прераждането и за безсмъртието на душата?”- Вярвам, че е
  така.
  Учителите също говореха за различни прераждания.
• Ние сами избираме кога ще преминем във физическо състояние и кога ще го напуснем. Знаем кога
  сме постигнали това, за което сме изпратени там, долу. Знаем кога времето е изтекло и ще приемете
  физическата си смърт. Защото усещате, че не можете да получите нищо повече в този живот. След
  време, когато сте си починали и презаредили душата си, ви е позволено да изберете как отново да се
  върнете във физическия свят. Тези, които се колебаят, които не са сигурни дали да се върнат, или не,
  могат да изгубят шанса, който им е даден да изпълнят задачата си, докато са във физическо състояние.
  След изживяването ми с Катрин съм върнал над хиляда пациента в предишни прераждания. Много
  малко от тях успяха да достигнат до нивото на Учителите. Но при повечето настъпи удивително
  подобрение в здравословното им състояние. Виждал съм пациенти, които, докато са потопени в
  предишен живот, си спомнят някакво име и след това откриват стари архиви, които потвърждават
  съществуването на това лице и подробностите от спомена. Някои от пациентите дори откриха гробовете
  на собствените си предишни тела.
  Някои от хората, които наблюдавах, по време на сеанс започваха да говорят на езици, които никога
  не са учили и дори чували в настоящия си живот. Изучих дори няколко деца, които спонтанно
  проявяваха тази способност, известна като ксеноглосия.
  Чел съм за откритията на други учени, които в терапията също използват регресия към предишни
  прераждания и имат наблюдения много подобни на моите.
  Както подробно съм описал във втората си книга Назад във времето към излекуване, тази терапия
  може да помогне на най-различни пациенти, особено на такива с емоционални и психосоматични
  отклонения.
  Лечението чрез регресия в предишни прераждания е особено подходящо за установяване и
  прекратяване на пороци, които се повтарят във всеки живот и могат да бъдат фатални: злоупотреба с
  алкохол и наркотици и неспособност за общуване.
  Много от пациентите ми си спомнят навици, травми и проблемни взаимоотношения, които са имали
  не само в предишните си животи, но и в настоящия. Една пациентка например видя в минало
  прераждане съпруг, който я е биел и който сега отново се проявява като нейния жесток баща.
  Враждуваща двойка откри, че в четири различни живота, прекарани заедно, те са се убивали един друг.
  Историите и приликите продължават до безкрай.
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 9
  Когато проблема, който се повтаря, бъде открит и причините за него установени, той може да бъде
  разрешен. Няма смисъл болката да продължава.
  Не е необходимо лекарят или пациентът да вярват в предишни прераждания, за да подейства
  лечението чрез регресия към минал живот. Но ако опитат, често налице е подобрение в здравословното
  състояние.
  Почти винаги има духовно израстване.
  Веднъж хипнотизирах един човек от Южна Америка, който в предишен живот, изпълнен с чувство
  за вина, бе участвал в екипа, разработил и планирал пускането на атомната бомба над Хирошима в края
  на Втората световна война. Сега той работеше като рентгенолог в голяма болница и използваше
  радиацията и съвременните технологии, за да спасява, а не да унищожава човешки животи. В този
  живот той беше нежен, прекрасен и любящ човек.
  Това е пример за това как душата може да се развие и промени дори в най-позорното прераждане.
  Важно е това, което научаваш, а не оценката. Животът му през Втората световна война го е научил и
  сега той прилага знанията и уменията си, за да помага на други души. Вината от предишното
  прераждане не е важна. Важно е единствено да се учиш от миналото, а не просто да го премисляш и да
  изпитваш угризения.
  Според едно проучване на Америка днес, Си Ен Ен и Галъп, проведено на 18 декември 1994г., все
  повече хора в САЩ вярват в прераждането, а Америка е на едно от последните места в света в това
  отношение. Вече 27% от населението на САЩ вярва в прераждането, докато през 1990 г. те са били 21%.
  Има и още. Броят на тези, които вярват, че можем да установим връзка с мъртвите, е нараснал от
  18% през 1990 г. на 28% в декември 1994 г. 90% вярват в рая, 79% вярват в чудеса.
  Слухът ми почти долавя аплодисментите на духовете.

Глава 2 на Само Любовта е истинска от д-р Брайън Уайс
Животът, който живея, често ми се е струвал като история без начало и без край. Имал съм
усещането, че съм някаква отделна частица от човешката история, откъс, на който предхождащият
и следващият текст липсват. Лесно мога да си представя, че съм живял в предишни векове и тогава
съм се сблъскал с въпроси, на които още не съм бил готов да отговоря; че е трябвало да се преродя,
защото не съм изпълнил мисията, която ми е била отредена.
Карл Юнг
Висока, слаба и привлекателна, с дълга руса коса, Елизабет имаше тъжни сини очи с кафеникъв
оттенък. Тя седна притеснено на широкото бяло кожено кресло в кабинета ми и впечатлението, което
изпълнените й с мъка очи създаваха, беше много по-силно от това на деловия тъмносин костюм с
широка кройка.
В търсене на надежда, Елизабет решила, че непременно трябва да се срещне с мен, след като
прочела Не един живот, не един учител и открила, че тя и Катрин, героинята на книгата, имат общи
черти на много нива.

• Трябва да ми разкажете по-подробно защо сте тук – отбелязах аз, за да разчупя обичайния момент
  на некомуникативност в началото на терапията. Бях прегледал бегло формуляра, който всеки нов
  пациент попълва. Име, възраст, лекар, издал направлението, главни оплаквания и симптоми. Елизабет
  беше изброила мъка, неспокойствие и нарушен сън като свои основни проблеми. Когато започна да
  говори, към списъка й аз добавих наум ’’взаимоотношения”.
• Животът ми е толкова объркан – заяви тя.
  Историята й започна да се излива, сякаш най-накрая беше в безопасност да говори за тези неща.
  Ясно виждах как се освобождава дълго задържано напрежение.
  Макар че животът й беше изпълнен с драматични събития и под повърхността на разказа й
  бушуваха дълбоки чувства, тя бързо омаловажи значението им.
• Моята история изобщо не е толкова драматична като тази на Катрин – каза тя. – От живота ми
  няма да излезе книга.
  Но, драматична или не, историята й продължаваше.
  Елизабет беше успяла бизнес дама, със собствена счетоводна фирма в Маями. Тя бе на 32 години,
  родена и отгледана в земеделските райони на Минесота. Израснала в голяма ферма заедно с родителите
  си, по-големия си брат и много животни. Баща й бил твърд човек, който работел упорито и много трудно
  изразявал чувствата си. Когато все пак им давал израз, това обикновено били гняв и раздразнение. Той
  често губел контрол и импулсивно се нахвърлял върху семейството си като понякога удрял брат й.
  Елизабет наранявал само с думи, но това й причинявало огромна болка.
  Дълбоко в себе си Елизабет продължаваше да носи белезите от детството. Представата й за собствената й личност бе накърнена от упреците и критиките на нейния баща. Силна тъга обгръщаше сърцето
  й. Тя се чувстваше увредена и по някакъв начин негодна и се притесняваше, че останалите хора, и
  особено мъжете, също забелязват недостатъците й.
  За щастие изблиците на баща й били редки и той бързо се връщал към неприветливата строгост и
  затвореност, характерни за личността и поведението му.
  Майката на Елизабет била напредничава и независима жена. Тя насърчавала Елизабет да разчита
  повече на себе си, като същевременно й давала емоционална подкрепа и топлота. Заради децата си, а и
  тъй като времената били такива, тя избрала да остане във фермата и неохотно да понася грубостите и
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 5
  емоционалното уединение на съпруга си.
• Майка ми беше истински ангел – продължи Елизабет. – Тя беше винаги до нас, винаги ни даваше
  любов и винаги се жертваше за децата си.
  Елизабет, най-малката в семейството, била любимка на майка си. Тя е запазила много нежни спомени от детството. Най-свидни са моментите на близост с майка й, когато са споделяли тази специална
  любов, която ги свързвала и която не изчезвала с времето.
  Елизабет пораснала, завършила гимназия и отишла да следва в Маями, където спечелила голяма
  стипендия. Свикнала със студения Среден Запад, за нея Маями бил като истинско екзотично
  приключение. Майка й живеела с приключенията на Елизабет. Те били най-близки приятелки и, макар
  че общували предимно по телефона и чрез писма, връзката майка – дъщеря останала силна.
  Празниците и ваканциите били за тях щастливо време, тъй като Елизабет рядко пропускала възможността да се прибере у дома.
  По време на тези срещи майката на Елизабет понякога говорела, че могат да се преместят в Южна
  Флорида, за да бъдат близо до Елизабет. Фермата на семейството била огромна й ставало все по-трудно
  да бъде управлявана. Те били натрупали значителна сума пари, нарастваща от пестеливостта на бащата.
  Елизабет с нетърпение очаквала момента, в който отново ще живее близо до майка си. Тогава нямало да
  се налага почти ежедневните им контакти да се осъществяват по телефона.
  Така че, след като завършила, Елизабет останала в Маями. Тя основала собствена счетоводна
  фирма, която бавно се утвърждавала. Конкуренцията била голяма и работата поглъщала по-голямата
  част от времето й. Връзките й с мъжете увеличавали напрежението.
  Тогава се случило нещастие.
  Около осем месеца преди първата й среща с мен Елизабет била съкрушена от смъртта на майка си,
  която починала от рак на панкреаса. Сърцето на Елизабет било разбито от смъртта на любимата майка и
  й било невероятно трудно да преодолее мъката. Тя не можела да проумее случилото се, да разбере защо
  е трябвало това да стане.
  С много болка Елизабет ми разказа за смелата битка на майка й със злокачествения тумор, който
  разяждал тялото й. Духът и любовта й останали непокътнати. И двете жени изпитвали дълбока тъга.
  Физическата раздяла била неизбежна и неусетно, но неумолимо, приближавала. Бащата на Елизабет,
  който чакал и скърбял, се отдалечил още повече от семейството, обвит в самотата си. Брат й, който
  живеел в Калифорния и наскоро бил създал свой бизнес и семейство, рядко ги посещавал. Елизабет
  пътувала до Минесота колкото се може по-често.
  Тя нямала с кого да сподели страховете и болката си. Не искала да натоварва умиращата си майка с
  повече от абсолютно необходимото. Така че Елизабет задържала отчаянието в себе си и с всеки изминал
  ден й ставало все по-тежко.
• Така ще ми липсваш… Обичам те – й казала майка й. – Най-трудното за мен е да те оставя. Не се
  страхувам от смъртта. Не се страхувам от това, което ме чака. Просто още не искам да те напускам.
  Майката ставала все по-слаба и по-слаба и решимостта й да остане по-дълго на този свят
  постепенно намалявала. Смъртта вече била добре дошло избавление от болката и безсилието. Настъпил
  и последният й ден.
  Майката на Елизабет била в болница и малката стая била препълнена с членове на семейството и
  други посетители. Тя започнала да диша неравномерно. Катетърът не отчитал оттичане; бъбреците й
  били спрели да функционират. Тя ту изпадала в безсъзнание, ту отново идвала на себе си. По едно време
  Елизабет останала сама с майка си. В този момент тя широко отворила очи и погледът й отново бил ясен.
• Няма да те напусна – казала майката с неочаквано твърд глас. – Винаги ще те обичам!
  Това били последните думи, които Елизабет чула от майка си, която след това изпаднала в кома.
  Дишането й станало още по-неравномерно; от време навреме спирало за дълго, а после внезапно се
  възобновявало.
  Скоро тя починала. В сърцето и живота на Елизабет останала дълбока и зееща празнина. Тя дори
  чувствала физическа болка в гърдите си. Усещала, че никога отново не ще може да бъде цялостна и
  пълноценна. Месеци наред тя плакала.
  На Елизабет й липсвали честите телефонни разговори с майка й. Опитала да се обажда по-редовно
  на баща си, но той останал затворен в себе си и те почти нямали какво да си кажат. След минута или две
  той затварял телефона. Бил неспособен да я подкрепи или утеши. Той също скърбял и мъката му го
  изолирала още повече. Брат й в Калифорния, който имал жена и две малки деца, също бил съкрушен от
  смъртта на майка им, но бил зает със семейството и кариерата си.
  Мъката й започнала да прераства в депресия с все по-осезаеми симптоми. Елизабет не можела да
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 6
  спи нормално през нощта. Заспивала трудно, а се събуждала прекалено рано и не можела да затвори очи
  отново. Загубила всякакъв апетит и започнала да отслабва. Чувствала осезаема липса на енергия.
  Загубила желанието си да общува, а способността й да се съсредоточава значително намаляла.
  Преди смъртта на майка й проблемите на Елизабет били свързани главно с напрежението от
  работата – трябвало да се спазват срокове и да се взимат трудни решения. Понякога причина за
  безпокойство били и връзките й с мъжете – колебанието как да постъпи и как биха реагирали те.
  Тревогите и напрежението на Елизабет рязко се увеличили след смъртта на майка й. Тя загубила човека, с когото всеки ден споделяла и който я съветвал. Загубила най-добрия си приятел, най-важния
  източник на съвети и подкрепа. Елизабет се чувствала сама, объркана, без посока.
  Тя се обадила и си запазила час.
  Елизабет влезе в кабинета ми с надеждата да открие минал живот, в който тя и майка й са били
  заедно, или да се свърже с нея чрез спиритичен сеанс.
  В своите книги и лекции аз съм описвал хора, които в състояние на медитация са имали подобни
  мистични срещи с тези, които обичат. Елизабет бе чела първата ми книга и изглежда смяташе, че
  подобни изживявания са възможни.
  Когато хората приемат, че е възможно и дори вероятно да има живот след смъртта на физическото
  тяло и съзнанието да продължава да действа и след това, те започват все по-често да имат подобни
  мистични изживявания насън или в други изменени състояния на съзнанието. Дали тези срещи са
  истински, или не, е трудно да се докаже. Но те са съвсем живи и свързани с много чувства. Понякога
  дори човекът научава съвсем специфична информация – факти и подробности, които само починалият е
  знаел. Трудно е тези разкрития, направени по време на спиритични срещи, да се припишат единствено и
  само на въображението. Сега вярвам, че тази информация се получава и срещите се осъществяват не
  защото хората го искат или имат нужда от това, а просто защото така стават връзките.
  Често, и особено в сънищата, съобщенията са много подобни: Добре съм. Всичко е наред. Грижи се
  за себе си. Обичам те.
  Елизабет се надяваше по някакъв начин отново да се свърже или да влезе в контакт с майка си.
  Болката, натрупана в душата й, имаше нужда от балсам.
  По време на този първи сеанс научих още за нея.
  За кратко време Елизабет била омъжена за местен предприемач, който имал две деца от предишен
  брак. Макар че не била лудо влюбена в него, той бил добър човек и тя смятала, че тази връзка ще внесе
  стабилност в живота й. Но във взаимоотношенията между мъж и жена страстта не може да бъде
  изкуствено създадена. Може да има уважение и съчувствие, но тръпката трябва да съществува от самото
  начало. Когато Елизабет разбрала, че съпругът й има извънбрачна връзка с жена, която му носи повече
  емоции и наслада, тя с нежелание го напуснала. Мъчно й било, че трябва да се разделят и да остави двете
  деца, но разводът не й причинил много болка. Загубата на майка й била далеч по-страшна.
  Тъй като е много красива, на Елизабет не й било трудно да се среща и да излиза с други мъже след
  развода. Но във всички тези връзки отново нямало пламък. Тя започнала да се съмнява в собствената си
  личност, да се опитва да открие някъде в себе си вината за неспособността си да изгражда добри връзки
  с мъжете. Често си задавала въпроса: “Какво не е наред в мен?” И всеки път самочувствието й падало
  още по-ниско.
  Отровните стрели, които болезнените критики на баща й забивали през детските години, оставили
  отворени рани в психиката й. Всеки провал във взаимоотношенията й с мъжете насипвал сол в тези
  рани.
  Елизабет започнала да излиза с един професор от близкия университет, но поради собствените си
  страхове той оставал някак настрани от нея. Макар че ги свързвало силно чувство на нежност и
  разбиране и общували много добре, неспособността му да се привърже към нея и да се довери на
  чувствата си обрекла връзката им на бавна и безславна смърт.
  Няколко месеца по-късно Елизабет се запознала с преуспяващ банкер. Връзката с него й давала
  защита и сигурност, макар че тръпката отново липсвала. Той обаче бил силно привлечен от Елизабет и
  започнал да проявява раздразнение и ревност, когато тя не отговаряла на чувствата му с енергията и
  ентусиазма, които очаквал. Започнал да пие по-често и дори да я бие понякога. Елизабет прекратила и
  тази връзка.
  Тя изпитвала тихо отчаяние, че никога няма да срещне мъжа, с когото да създаде щастлива и трайна
  връзка.
  Потопила се в работата си и разширила дейността на фирмата, затваряйки се зад цифрите,
  изчисленията и обработката на документи. Взаимоотношенията й се ограничавали главно до делови
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 7
  контакти. И макар че се случвало от време навреме някой мъж да я покани на вечеря, Елизабет винаги
  правела така, че да спре развитието на интереса му, преди да се е превърнал в нещо по-съществено.
  Тя добре знаела, че биологичният й часовник работи неумолимо и все още се надявала да срещне
  някой ден съвършения мъж, но вече била изгубила голяма част от увереността си.
  Първият терапевтичен сеанс, насочен към събиране на информация, формулиране на диагноза и
  подход и посяване на семената на доверието във взаимоотношенията ни, завърши. Ледът бе разчупен.
  Реших този път да не предписвам “Прозак” или други лекарства за депресия. Щяхме да се стремим към
  излекуване, а не просто към отстраняване на симптомите.
  На следващия сеанс, една седмица по-късно, щеше да започне трудното пътуване назад във
  времето

Глава 1
И знай, че ще се завърна от дълбоката тишина… Не забравяй, че ще дойда пак при теб… След
известно време, след миг почивка върху вятъра, друга жена ще ме роди.
Калил Гибран
Всеки човек си има някой, който е специално за него. Понякога това са трима или дори четирима
души. Те са от различни поколения. Те прекосяват океани от време и дълбините на небесните простори,
за да са отново с вас. Те идват от другата страна, от небесата. Те изглеждат по друг начин, но сърцето ви
ги познава. Сърцето ви ги е държало в обятията си като свои, в изпълнените с лунна светлина пустини на
Египет и древните долини на Монголия. Яздели сте заедно във войските на забравени пълководци и сте
живели заедно в засипаните с пясък пещери на Древните. Свързва ви вечността вие и никога няма да
бъдете сами.
Разумът ви може да се намеси: ”Аз не те познавам.” Но сърцето ви знае.
Той хваща ръката ви за първи път и споменът за това докосване преминава през времето и кара
цялото ви същество да потръпне. Тя поглежда в очите ви и виждате приятел на душата си от векове.
Стомахът ви се обръща. Ръцете ви настръхват. Всичко извън този миг губи всякакво значение.
Той може да не ви познае, макар че най-накрая отново сте се срещнали, макар че вие го познавате.
Вие чувствате връзката. Виждате огромните възможности, които са пред вас, бъдещето. Но той не може.
Неговите страхове, съзнанието и проблемите му покриват с було очите на сърцето му. Той не ви
позволява да му помогнете да махне това було. Вие скърбите и плачете, а той си отива. Понякога
обратите на съдбата съвсем не са прости.
Когато и двамата се познаят, избухва вулкан от страсти, който няма равен на себе си. Енергията,
която се освобождава, е огромна.
Разпознаването на душите може да стане мигновено. Внезапно усещате някаква близост, имате
www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 4
чувството, че познавате вътрешния свят на този човек, когото току-що сте срещнали, така дълбоко,
както здравият разум не може да познава. Така, както познаваме само най-близките членове от
семейството си. Или дори по-дълбоко. Интуитивно знаете какво да кажете, как ще реагира той или тя.
Между вас съществува доверие и усещане за сигурност, каквито не могат да се изградят за един ден, за
седмица или за месец.
Разпознаването на душите може да стане бавно и постепенно. Булото внимателно се повдига и
усещането идва на пръсти. Не всеки е готов веднага да прогледне. За всяко нещо си има време и може да
се наложи този, който първи разбере, да прояви търпение.
Поглед, сън, спомен или чувство могат да ви накарат да осъзнаете присъствието на сродната душа.
Докосването на ръцете му или целувката на устните й могат да ви пробудят от непрогледния сън и да
върнат душата ви към живот.
Докосването, което ще ви пробуди, може да е на детето ви, на родител, на брат или сестра, или на
добър приятел. Или може това да е вашият любим, който прекосява вековете, за да ви целуне отново и да
ви напомни, че сте заедно завинаги, до края на света

Само любовта е истинска
Брайън Уайс
Рецензии за “Само любовта е истинска”
’’Това е прекрасна духовно-психологическа книга, която ни помага да открием и изживеем
дълбините на любовта с човека на живота ни… Моля ви, прочетете я!”
Харолд Блумфийлд, доктор, автор на “Да заживеем в мир с родителите си”
’’Завладяваща любовна история, която е отвъд времето, такова, каквото го познаваме… Тази книга
ни кара искрено да вярваме, че всички ние наистина имаме сродни души и че САМО ЛЮБОВТА Е
ИСТИНСКА.”
Реймънд А. Моуди, доктор на философските науки, автор на “Живот след живота”
“Безрезервно препоръчвам тази прекрасна и чувствена книга.”
Гари Зукав, автор на “Мястото на душата”
“Тази книга не може да бъде оставена. По средата трябваше да прекъсна четенето заради друга
работа. През цялото време мислите ми се връщаха към книгата, защото исках да я довърша.”
“Сейнт Люис пост диспатч”
“Единственият недостатък на Само любовта е истинска е, че е толкова добре написана и ни дава
толкова много информация, че искаме още и още.”
“Лейк Уърт Хералд”
“Това е една убедителна духовно-психологическа история, която потвърждава съществуването на
сродни души.”
“Хороскоп”
На Елизабет и Педро,
които ми напомниха, че
няма съвпадения в любовта.
Благодарности
Благодаря на Керъл, Джордан и Ейми за тяхната постоянна любов и подкрепа.
Дълбоко съм признателен на Джоан Дейвис, моята редакторка в ’’Уорнър Букс”, за напътствията,
идеите и мъдростта й. Тя е най-добрата!
Задължен съм на моята страхотна литературна агентка, Джони Еванс, за безкрайната й енергия и
ентусиазъм.
И накрая, благодарен съм на всичките си пациенти и участници в проучванията ми, които
споделиха живота си с мен.
Бележка към читателите
Конфиденциалността между пациент и психиатър е неоспорим и утвърден от времето принцип на
лекарската етика. Пациентите, споменати в тази книга, ми разрешиха да напиша тяхната истинска
история. Само имената и някои подробности, които могат да ги идентифицират, са сменени, за да бъде
защитено правото им на личен живот. Историите им са истински и неизменени.
www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 2
Предисловие
Човешката душа подобна на вода е; от небесата идва, към небесата се издига и след това на
земята се завръща, променяща се вечно.
Гьоте
Малко преди да излезе първата ми книга, „Не един живот, не един учител”, се отбих при
собственика на една от местните книжарници, за да видя дали я е поръчал. Проверихме в компютъра му.

• Четири бройки – каза той. – Искате ли да ви запазя една?
  Не бях много убеден, че продажбите на книгата ми изобщо ще достигнат скромния тираж, в който
  беше издадена. В крайна сметка това бе доста особена книга, като се има предвид, че е написана от
  уважаван психиатър. Книгата описва истинската история на една от младите ми пациентки, която
  лекувах чрез връщане в предишни прераждания – терапия, която промени драстично живота и на двама
  ни. Знаех обаче, че приятелите, съседите и, със сигурност, роднините ми ще купят повече от четири
  бройки, дори ако книгата не се продаде никъде другаде в страната.
• Моля Ви, – казах му. – Приятелите ми, някои от пациентите ми и други хора, които познавам, ще
  дойдат да търсят книгата ми. Не можете ли да поръчате повече?
  Трябваше лично да дам гаранция за стоте бройки, които той неохотно поръча.
  За мое огромно изумление книгата стана международен бестселър с повече от два милиона тираж и
  бе преведена на над двадесет езика. В живота ми отново бе настъпил невероятен обрат.
  След като завърших с отличие Колумбийския университет и продължих лекарското си образование
  в колежа по медицина в Йейл, изкарах практика в болницата на Университета в Ню Йорк й квалификация по психиатрия в Йейл. После започнах да преподавам във факултета по медицина на Университета в
  Питсбърг и Университета в Маями.
  През следващите 11 години бях завеждащ катедрата по психиатрия в медицинския център ’’Маунт
  Синай” в Маями. Написал съм много научни трудове и статии. Бях в разцвета на академичната си
  кариера.
  Тогава в кабинета ми в „Маунт Синай” влезе Катрин, младата пациентка, която описах в първата си
  книга. Изпълнените й с подробности спомени от предишни прераждания, на които първоначално не
  повярвах, и способността й в състояние на хипнотичен транс да предава трансцедентални съобщения
  обърнаха наопаки живота ми. Не можех повече да гледам на света по начина, по който го правех преди
  това.
  След Катрин при мен дойдоха още много пациенти, за да ги подложа на терапия чрез регресия в
  предишен живот. Хора, чиито симптоми не бяха повлияни от традиционните за медицината и
  психотерапията методи, се излекуваха.
  Втората ми книга, Назад във времето към излекуване, разказва това, което съм научил за
  възможностите, които терапията чрез регресия към минали прераждания ни дава. Книгата е основана на
  историите на действителни пациенти.
  Най-завладяващата от всички истории е описана в третата ми книга, озаглавена Само любовта е
  истинска. Това е книга за сродни души, хора, които завинаги са свързани от любовта си и които се събират отново и отново, живот след живот. Как откриваме и разпознаваме сродната душа и съдбоносните
  решения, свързани с това, са сред най-вълнуващите и важни моменти в живота ни.
  Съдбата повелява срещата на сродните души. Ние ще ги срещнем. Но това, което ще решим да
  правим след тази среща, е въпрос на личен избор или на свободна воля. Погрешен избор или пропуснат
  шанс може да доведе до невероятна самота и страдание. Правилен избор, една осъществена възможност,
  може да ни донесе истинско блаженство и щастие.
  Елизабет, красива жена от Средния запад, дойде при мен и се подложи на лечение, тъй като
  страдаше от дълбока мъка и страх след смъртта на майка си. Освен това тя постоянно имаше проблеми
  във взаимоотношенията си с мъжете – избираше неудачници, грубияни и други неподходящи партньори.
  Никога не бе изпитвала истинска любов към някой мъж.
  Пътуването назад към далечни времена даде изненадващи резултати.
  По същото време, докато подлагах Елизабет на терапия чрез връщане към предишни прераждания,
  лекувах и Педро, млад мексиканец, който също страдаше от мъка. Брат му бе починал наскоро при
  злополука. Освен това, изглежда, че проблеми с майка му и тайни от младежките му години се
  съюзяваха срещу него.
  Педро бе обхванат от съмнения и отчаяние и нямаше с кого да сподели болката си.
  Той също се впусна в изследване на отдавна отминали времена, за да търси решения и лек.
  Макар че Педро и Елизабет се лекуваха при мен по едно и също време, те никога не се бяха срещали,
  www.spiralata.net – Книгата е сканирана от Д. Стоянова 3
  тъй като часовете им бяха в различни дни от седмицата.
  През последните петнадесет години често съм работил с двойки и семейства, които откриваха настоящ партньор или любим в минали прераждания. Случвало ми се е да връщам назад двойки, които
  едновременно и за първи път се срещаха в един и същи предишен живот. Тези разкрития често бяха
  шокиращи за двойката. Те никога преди не бяха изживявали подобно нещо. Докато сцените се
  разиграват в моя кабинет, те мълчат. Чак след това, след като излязат от отпуснатото състояние на
  хипноза, за първи път откриват, че са гледали едни и същи сцени, имали са еднакви усещания и чувства.
  Чак тогава и аз разбирам за връзките им в предишни прераждания.
  Но при Елизабет и Педро всичко беше различно. Животът им и миналите им прераждания се разгръщаха в кабинета ми поотделно и съвсем независимо един от друг. Те не се познаваха. Никога не се бяха
  срещали. Бяха от различни държави и култури. Дори аз, тъй като се срещах с двамата поотделно и нямах
  причина да подозирам, че между тях има нещо общо, не направих връзка. И все пак, те сякаш описваха
  едни и същи предишни прераждания с поразяващо еднакви подробности и чувства. Възможно ли е да са
  се обичали и загубили през вековете? Отначало никой от нас не осъзнаваше завладяващата драма, която
  вече бе започнала да се разгръща сред нищо неподозиращия покой на кабинета ми.
  Аз пръв открих връзката между тях. А сега какво? Да им кажа ли? Ами ако грешах? Ами
  поверителността на информацията между лекар и пациент? Ами връзките, които в момента имаха?
  Имах ли право да се меся в съдбата? Ами ако подобни взаимоотношения в настоящия живот не влизаха
  в плановете им и дори не бяха в техен интерес? Дали още една провалена връзка нямаше да подкопае
  както добрите резултати от терапията, така и доверието им към мен? През годините, прекарани в
  медицинския колеж, и по време на квалификацията ми по психиатрия в Университета в Иейл, бе станало
  мой дълбоко утвърден принцип да не вредя на пациентите си. Когато имаш съмнения, недей да вредиш.
  Състоянието и на Педро, и на Елизабет се подобряваше. Да се задоволя ли с това?
  Педро беше в края на лечението си и скоро щеше да напусне страната. Трябваше спешно да взема
  решение.
  Не всички техни сеанси, особено тези на Елизабет, са включени в тази книга, тъй като някои от тях
  нямат пряка връзка с историите им. Някои бяха изцяло посветени на традиционната психотерапия и не
  включваха хипноза или регресия.
  Следващите страници са написани въз основа на медицински протоколи, аудио-записи и по памет.
  Само имената и някои дребни детайли са променени в името на поверителността. Това е една история за
  съдбата и надеждата. Това е история, която се случва всеки ден без много шум.
  В този ден някой слушаше

Пътуване към Светлината
Д–р Джон Лерма
С обич посвещавам тази книга на паметта на баща си – Джон Лерма-Старши и на пралеля си Еладия – „Тиа Лапа“ Родригес, за добротата и безусловната й любов на земята и сега, в царството небесно.
Книгата е посветена с безкрайна обич и на майка ми – Кармен Лерма, и на децата ми – Даниела Лерма, Марк Лерма и Ариана Лерма, прекрасни примери за Божията любов.
Любовта в своята всеобхватност е това, което ни свързва;
Разделя ни единствено страхът;
Раждане, смърт, раждане;
Така протича тази вълнуваща Божествена игра
Д-Р Джон Лерма
Предговор
Често ме описват като човек, кипящ от енергия, и повечето хора са любопитни да узнаят защо съм специализирал хоспис и палиативна медицина. В началото дори семейството ми не можеше да проумее това. Казваха: „Толкова време си се учил да лекуваш хората. а сега искаш да им помагаш да умрат?“. Или: „Защо искаш да прекарваш толкова време с обречени, не е ли депресиращо?“. Изглежда някои хора мислят, че лекарите в хосписи трябва да бъдат сериозни и да говорят ласкаво, но всъщност умиращите не желаят това. Те искат околните да се отнасят с тях както с всеки друг. Искат да се шегувате, да се смеете и вършите щури неща, за да ги развеселите, да ги карате да се чувстват свързани с живота. Умиращите се нуждаят от това радостно отношение, за да разберат смисъла на живота и смъртта и да осъзнаят, че тази фаза от живота трябва да бъде уважавана и ценена като начало на вдъхновяващо пътешествие – пътешествие, което ще ни отведе в обятията на нашия любящ Създател.
В медицинския институт и като стажант се сблъсках с настъпващата СПИН епидемия и бях потресен. Прогнозите за заразените бяха мрачни. По това време започнах да подхождам към умиращите с огромно уважение и много исках да помогна на тези души да завършат живота си с радост, вместо само да се опитвам да го удължавам. Понякога беше мъчително да връщам към живота пациенти, за които знаех, че биха искали да умрат, но не бяха в състояние да изразят волята си. Знаех, че трябва да има по-добър начин да се справя с болестта, защото борбата със зъби и нокти, принуждаваща пациентите да търпят непоносими болки само за да бъде отложен неизбежният край, е нехуманна. В края на краищата, на кого се опитваме да служим: на себе си или на пациентите?
В близките няколко месеца станах свидетел на удивително събитие, което по-късно не само щеше да ме подтикне към работа в хоспис и към палиативната медицина, но ми разкри и отговора за случаите, в които медицината е безсилна. Бях стажант в болница в Сан Антонио, когато в една нощ при пълнолуние челен сблъсък изпрати петима пациенти в спешното ни отделение. Пострадалите бяха от три поколения и най-младите – с най-добри шансове за оцеляване, бяха поети от най-добрите лекари. Междувременно аз трябваше да се погрижа за по-леко пострадалите и за онези, които имаха най-малък
www.spiralata.net 2
шанс да живеят. Тогава парамедиците докараха Рикардо, 82-годишен мъж, колабирал по време на вечеря. Веднага бе приет в травматологичното отделение, където старателно започнах кардиопулмонарна реанимация. След първия електрошок нормалният сърдечен ритъм се върна. Рикардо бавно се събуди, промърмори нещо за светлина и полет извън тялото. Докато стабилизирах сърдечния му ритъм, не престана да повтаря изречението: „Сякаш се возех на влакче в лунапарк“. Вече по-бодър, успя да опише симптомите си, един от които бе болка в гърдите. Уверих го, че е получил болкоуспокояващо, и му казах да не се тревожи. За да го поддържам буден, помолих да ми разкаже повече за возенето на влакче. Рикардо заговори:

• Не зная какво се случи, освен че се носех над тялото си и ангелите започнаха да ми показват неща, които съм вършил през живота си. – Погледна ме и със замечтана усмивка каза: – Беше толкова красиво. Бог и ангелите ми казаха, че ще преживея това.
  Малко след този кратък разговор тялото му отново потрепери. Наложи се да направя нов електрошок, на който той не реагира. Едва когато инжектирах епинефрин право в сърцето, се появи сърдечен ритъм. Бързо го прехвърлихме в кардиологичното отделение, където бе направен опит за стабилизиране на пулса и сърдечния ритъм с интравенозни антиаритмици. Оказа се, че Рикардо е получил масивен сърдечен инфаркт и впоследствие се е повлиял добре от антиаритмици, антикоагуланти и ангиопластика.
  Сутринта, когато минавах на визитация при пациентите, които бях приел през нощта, видях Рикардо да маха с ръка и да ми дава знаци да отида първо при него. Не можех да повярвам, че този човек е жив, дори бодър. Със сияеща усмивка, която сякаш озаряваше цялото му същество, каза:
• Благодаря ви, че ми помогнахте.
  Казах му, че много се вълнувам заради забележителното му възстановяване. Той сподели:
• Дължа го на Бога. Доктор Лерма, помните ли разговора ни за светлината и полета извън тялото?
• Разбира се, че помня – отвърнах.
  Рикардо продължи:
• Е, през това време имах много видения. Би могло да се каже, че водих преговори с ангелите и Бога да направят така, че всичко със семейството ми да бъде наред. Разбирате ли, доктор Лерма, аз се отнасях жестоко с близките и приятелите си и Бог ми даде тази възможност, за да изгладя нещата със съпругата си.
  Поразен от думите му, започнах да си задавам въпроси във връзка с истории за преживявания на границата на смъртта, които бях чувал други лекари да обсъждат и спорят дали са истина, или просто реакция на мозъка, причинена от резки химически и газови нарушения. За Рикардо бях сигурен, че се е случило чудо, но нямаше начин да го докажа. Напълно омагьосан, продължих разговора си с него с надеждата нещо от разказаното да даде доказателство за преживяването му.
• Доктор Лерма, нуждая се от помощта ви. Зная, че се съмнявате в историята ми, както донякъде се съмнявам и самият аз. Затова ми е нужно потвърждение, че духовното ми преживяване е било истинско. – Преди да попитам как може да стане това, продължи: – Докато бях извън тялото си и се носех над травматологичното отделение, забелязах 25-центова монета от 1985-а върху десния ъгъл на високия монитор. Беше потънала в прах, сякаш някой я е сложил там точно с тази цел. Доктор Лерма, бихте ли проверили? Би означавало много за мен.
  Любопитен и скептично настроен, изпълних молбата му и отидох в спешното отделение със стълба. Качих се, а сестрите стояха и ме гледаха. Те също бяха любопитни да узнаят дали пациентът е видял нещо, докато го връщахме към живота. Често чувахме подобни истории, но обикновено нямаше начин да се докаже дали наистина са видели нещо, или просто си въобразяват. За наше изумление, монетата беше точно там, където я бе видял, и дори годината бе същата – 1985-а. Нямаше съмнение, че единственият начин да знае е или сам да я е поставил, или наистина да се е носил към тавана, както описа. Все още недоверчив, аз се запитах дали е възможно този човек да е сложил монетата там. Направих щателна проверка и открих, че няма начин да е знаел за нея. От години не можел да се катери по стълба и никога не бил работил в строителството. Не открих никаква връзка между него и някого от работниците, участвали в оборудването на новата спешна травматология. Дали това бе потвърждение, че продължаваме да съществуваме извън тялото? Във всеки случай, събуди у мен интерес към предсмъртните мигове и ме накара да се насоча към област, в която подобни истории са ежедневие, а не изключение.
  Тази книга разказва за обикновени хора в необичайни ситуации, които благородно споделиха с мен своите преживявания от последните си дни, знаейки, че историите им ще донесат утеха и успокоение на онези, които пряко или косвено ще чуят разказите им за безкрайно любящия и
  www.spiralata.net 3
  справедлив Бог. Трогателните истории за Божията любов, разказани от деветгодишно момче, убиец, наркоман, християнски свещеник, атеист и немски нацист, не са просто загадъчни, те лекуват и вдъхновяват. Всички те говорят за Единствения Бог, който ни е създал с огромна любов и непрестанно ни напомня, че всичко на тази планета има смисъл и е част от едно Цяло, което, когато дойде времето, ще създаде вечен мир и любов във вселената.
  Разказът на един пациент разкрива как безусловната любов и малките прояви на доброта издигат нивото на човечност и духовно израстване на нашата планета и във вселената. Друг пациент обяснява, че когато науката и духовността се обединят, ще бъдат направени много открития, включително и относно последователността на аминокиселините в ДНК, която, когато бъде активирана, ще ускори еволюцията ни, за да станем изпълнени с мир същества. Много от виденията и посланията задълбочено разкриват нуждата от любов към себе си и себеопрощение, за да имаме любящи взаимоотношения на земята и накрая мирно завръщане обратно към Бога. Някои от хората в книгата имаха спокоен преход, други – труден, но общото за всички бе тяхното желание да оставят след себе си повече прозрения за загадъчната зона между живота и смъртта.

---

Когато започнах да споделям тези истории, както и собствените си проучвания за достоверността на разказите за предсмъртни видения, се сблъсках с критика и разследвания от страна на медицинската общност. Чувствах се длъжен да продължа проучванията си и да споделя необикновените разкази за утеха и състрадание и го направих с риск за кариерата си, искрено вярвайки, че посланията в тези разкази носят утеха и на самите пациенти, и на семействата им в духовен, емоционален и междуличностен план. Резултатите бяха просто удивителни. И така започна проектът „Разследване на предсмъртни преживявания“. Преди да напиша „Пътуване към светлината“, успях да разговарям с повече от 2000 умиращи пациенти и да запиша над 500 разказа.
В същността си аз съм учен и не можех лесно да приема идеята за ангели и безплътни същества. Смятах, че науката не е направила достатъчно, за да установи точните граници на живота, и в началото подходих скептично към очевидно огромния брой загадъчни събития, предхождащи смъртта. Когато беше възможно, намирах рационално обяснение и най-често приписвах виденията на пациентите на напредващата им болест, медикаментите или пълния срив на някои системи в организма. Въпреки това съвпаденията и нарастващият брой разкази, както и някои необясними явления, започнаха значително да натежават в посока на нещо друго. Не се опитвам да дам определение за това „нещо друго“, а просто да предам вълнуващите истории на своите пациенти в последен стадий на неизлечими заболявалия.
Религиозните аспекти на историите идват от лица, чиито убеждения невинаги споделям, защото все още наблюдавам и оставям място за научни изводи и скептицизъм, преценявайки всички възможности. С искрено състрадание представям тези вълнуващи разкази за духовни преживявания като вдъхновение и окуражаване за умиращите и за онези, които трябва да превъзмогнат загубата, – а това сме всички ние. Намерението ми е да предам онова, което разбрах от множеството мили пациенти, които съм имал честта да утешавам, и то е, че в края на земния ни път съществува надежда, опрощение и безусловна любов. Надявам се медицинската индустрия да прегърне тази информация, да добие ново разбиране за предсмъртните часове и да отделя по-голямо внимание на духовните потребности на пациентите, когато напускат света.
Разказите в тази книга са на пациенти в хосписи, изживяващи последните си часове преди последното и най-свещено пътуване. (Имайте предвид, че въпреки пряката реч, с която предавам разговорите между пациентите, техните близки и мен в книгата, това е смесица от записки, водени при разговорите, и цитиране по памет.) Повечето истории изследват загадъчния свят на видения, синхроничност, пророчества и необятното поле на безбройните възможности. Поради изключително личното естество на разказите съм променил имена и лични данни. Надявам се удивителните послания от ангелите да ви донесат радост и вдъхновение.
Увод
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ЖИВОТА
През последните дни от живота умиращите се вглъбяват в себе си като начин да се подготвят за освобождаването на душите си. Обикновено изживяват отново събития от далечното минало със смесени чувства и често се нуждаят от помощ, за да приключат с всичко. Това е важно за своевременното освобождаване на душата. През този период пациентът може дълго да се взира в някой ъгъл на стаята или да води кратки разговори с невидими духове на починали близки или озарени от светлина създания, подобни на ангели. Именно тези духовни същества носят утеха и покой и помагат
www.spiralata.net 4
на пациента да разреши неуредени емоционални, междуличностни и духовни въпроси с главна цел спокоен преход към отвъдния живот. Някои биха направили прибързани изводи и открито биха заявили на болния, че има халюцинации или е в делириум, без да осъзнават, че тези негативни твърдения убиват желанието му открито да сподели духовните си преживявания (което, по ирония, само засилва страданията му). Заради неговия вътрешен мир близките и приятелите на умиращия трябва да се опитват да създадат атмосфера на сигурност, обич без никаква критика. Тя насърчава пациента да опише виденията, които му носят утеха и опрощение, и крайният резултат е освобождаване от емоционална, лична и духовна болка.
Мнозина изразяват силно желание за завръщане у дома дори ако са умиращи в домовете си. Случва се да говорят за „хващане на влак“, „хващане на автобус“ или „полет към дома“. Тези фрази са метафори за последното и най-свято пътуване към рая. Често пациентът протяга ръце нагоре в опит да почувства неосезаемото. Мнозина описват това като опит да хванат ръката на починал близък или да погалят „ангелско крило“. На този етап духовните същества призовават умиращия да тръгне към тях и да навлезе „в светлината“.
С наближаването на залеза настъпва делириум. Понякога умиращият се опитва да скъса и отстрани дрехи, чаршафи, системи или катетри. Това е състоянието, познато като делириум, и се поражда от множество фактори, част от които, но само част, са болка, неспособност за пълно източване на пикочния мехур, запек, дехидратация, чернодробна или бъбречна недостатъчност, треска, инфекция, ниско съдържание на кислород в кръвта и последно, но не на последно място, напредването на болестта. Лечението е различно и може да включва опиати като морфин при болка, катетър за освобождаване от задържана урина, лаксативи за запек, интравенозно или подкожно вливане на течности при дехидратация, подаване на кислород с назална канюла или маска и седативи като халоперидол, хлорпромазин или по-рядко лоразепам за получаване на бързо и трайно облекчение.
На този етап използването на опиати и седативи, от които главният страничен ефект е замъгляване на разсъдъка, обикновено е наложително за успокояване и защита на пациента. Балансът между облекчаване на болката и поддържане на умствените способности през последните няколко дни от живота по необходимост значително се нарушава. Бързото увеличаване на токсините в организма през последните няколко часа до дни от живота още повече засяга поддържането на ясно съзнание. Трябва да се има предвид, че това е начин тялото да притъпи осъзнаването на пациента, че умира, за да го защити от травмиращия ефект на процеса. Близките и приятелите биха се радвали обичаният човек да бъде буден през цялото време, но е факт, че би било твърде стресиращо за пациента.
Задължително е близките и приятелите да оставят болния да спи толкова, колкото желае, в последната, предсмъртна фаза. Осъзнавайки, че слуховият нерв най-дълго остава жив при необратимите процеси на умиране, семейството, приятелите и особено самият пациент откриват, че галенето на косата, навлажняването на сухите устни и пресъхналата уста и ласкавите словесни уверения, че всички близки са заедно в любов и молитва, носят чувство за пълнота и спокойствие. Непрестанните насърчения, отправени към умиращия, да следва ангелите, както и думите на починалите близки, ще му осигурят спокоен преход към небесните селения.
Когато се губят съзнанието и функцията на белите дробове, при липса на осезаем пулс и синкав оттенък на кожата, е почти сигурно, че смъртта е въпрос на часове. В това време обикновено пациентът вече е освободен от умствено, физическо и духовно бреме и се чувства извисен и щастлив. Минути преди отпътуването от този свят околните биха могли да забележат последна сълза или усмивка. Тази последна сълза често се нарича с термина „епифора“. Роднини и приятели, присъствали при освобождаването на болния от огромната физическа болка, се изпълват с безкрайно чувство на увереност, че техният близък е понесен върху крилете на ангелите към Божието царство на небето.
ПРЕГОВОРИ C АНГЕЛИТЕ
В един от онези знойни юлски дни, лепнещи от пот, оставих колата си на паркинга пред „Хюстън Хоспис“, забързан, както обикновено. Докато вървях към сградата, за миг вдъхнах от свежестта на буйната зеленина, която носеше почти осезаемо спокойствие и любов. Изведнъж забавих крачките си, когато се почувствах обгърнат от нежност, доброта и съвършена любов. Винаги бях усещал тази любов да струи от сградата на хосписа, но никога с такава сила. Скоро щях да открия и източника на мъдрост и знание в лицето на сляпо деветгодишно момче с рак в последен стадий.
Матю не беше мой пациент. Лекарят, под чието наблюдение бе момчето, отсъстваше и ме помоли да се погрижа за приема му в стационара на хосписа – последната спирка на повечето умиращи. С радост приех. Бях чувал за това много специално деветгодишно момче, помолило да бъде прехвърлено
www.spiralata.net 5
от домашния хоспис в отделението, за да не създава повече трудности на семейството си. Бях любопитен да видя що за дете би направило това. Докато вървях към стаята му, набързо прехвърлих стотиците медицински и хирургически сведения за всички интензивни терапевтични процедури, на които Матю е бил подложен през последните две години. Стори ми се изумително такъв човек да е все още жив, особено това да е едно бодро малко момче.
Дълбоко си поех дъх, докато влизах в стаята, и веднага в мен се надигна вълна на състрадание, когато видях до какво състояние го е довела болестта. Незабавно усетих някакво друго присъствие, което силно привлече вниманието ми, нещо невидимо, но осезаемо. Чувство? Енергия? Мъдрост? Смелост? Беше нещо познато, което все пак не можех да назова. Спрях се за миг и се опитах да определя това чувство, но Матю беше чул или усетил влизането ми и бързо се опомних и се представих, за да предразположа семейството.

• Аз съм доктор Лерма. Добре дошли. Сигурно ти си Матю – казах, преднамерено обръщайки се към сестра му, която седеше точно в противоположния край на стаята.
  Когато момичето се засмя, Матю гръмогласно изрази негодувание:
• Не, глупчо, аз съм Матю. – Удивително беше, че знае, че съм се обърнал към нея, вместо към него, като се има предвид, че беше сляп от повече от година. С очарователна дяволита усмивка започна да се опитва да ме разсмее. – Доктор Лерма, искам да ви запозная с Реджина, моя тумор. Докторите я наричат ретинобластома и казват, че е лоша, но аз я смятам за приятелка. Разбирате ли, доктор Лерма, тя ще помогне на семейството ми и на други болни деца.
• Как така?- попитах аз.
• Е, Бог е единственият, който знае това, а аз трябва само да я приема.
  Казах на Матю, че много се гордея с него заради желанието му да помогне на семейството си, както и на много други хора. Намирах, че това е защитен механизъм, макар и да не го бях очаквал от деветгодишно момче с неизлечим и бързо напредващ рак и на двете очи. Как можеше едно крехко невръстно момче с диагноза, поставена само три години по-рано и последвана от оперативно отстраняване на очите, множество серии химиотерапия и лъчетерапия, да е способно на такова себеотрицание без видима тревога? Дали чудото на оцеляването му се криеше в духовността му?
• Е-е-е – каза Матю с тон, напомнящ за този на доктор Фройд, – нали не сте от онези серио-о-озни доктори? – Уверих го, че не съм, и детето развълнувано извика: – Знаех си! Вие сте онзи, когото очаквах. Онзи, за когото ми казаха! – В този момент долових движение с периферното си зрение и се обърнах, предполагайки, че някой е влязъл в стаята, но странно – нямаше никого. Опомних се и попитах Матю какво има предвид с последното. Заговори малко загадъчно и по-тихо: – Ще ви кажа друг път. Все още не е дошло времето. Тайна е.
  Огромно количество енергия и радост струеше от това очарователно момче и като лекар се запитах дали е за стационарно отделение. Очевидно бе, че смъртта на Матю не е толкова близо, колкото при повечето болни, приемани там, и попитах майка му защо смята, че се нуждае от лекарско наблюдение. Със сълзи на очи и треперещ глас тя каза:
• Сам помоли да го доведем тук, защото не искал да умре у дома. Доктор Лерма, казах му, че Бог ще го излекува и че не е готов да го приеме при себе си, но колкото и да го убеждавах, не се отказа. Матю каза, че времето му наближава и не иска да натоварва сестрите си и мен с трудната задача да се грижим за него, докато умира. Той е чудесно момче, винаги мисли за нас и е загрижен за нас. Казва, че ще ни бъде закрилник. Не зная как го прави. Аз не бих имала сила за живот като неговия. Доктор Лерма, знаете ли, не вярвам в Бога истински, но започвам да мисля, че Матю е изпратен при мен и дъщерите ми от някаква по-висша сила. Може би Бог? Ще се помолите ли с мен, доктор Лерма?
  Вече плачеше неудържимо. Изтрих сълза от окото си, обгърнах раменете й и тихо, но искрено изрекох единствената молитва, която знаех, „Отче наш“. На пресекулки тя изрече молитвата с мен, а накрая ме погледна право в очите и каза:
• Не го ли усещате, доктор Лерма? Присъствието на нещо прекрасно и любящо?
• Без съмнение- отвърнах. – Без съмнение.
  Бях истински вдъхновен от онова, което и майката на Матю бе почувствала.
  Смелостта и силата на Матю и способността му да намира радост в страданието си бяха удивителни. Спомних си думите на лекарите и сестрите от онкологичната болница, че това дете излъчва любов и радост. Въпреки болезнената терапия неизменната му усмивка, прекрасните му мъдри думи и спонтанните му искрени прегръдки винаги успявали да накарат всеки да се чувства обичан. Според медицинските данни това крехко дете с тумор колкото топка за софтбол, издуващ скалпа му от дясната страна, би трябвало да е починало преди месеци, да лежи в безсъзнание или да има пристъпи на
  www.spiralata.net 6
  мъчителна болка. А той бе опровергал всички очаквания. Вместо непоносимо, изнервено дете виждах весело деветгодишно момче, което без проблем водеше смислен разговор и имаше необикновена дарба да кара хората да се чувстват щастливи. След няколко посещения забелязах че не съм единственият, пленен от искрената радост и заразителния смях на Матю. Всички, имали удоволствието да се запознаят с него, го наричаха зряло, изключително забавно, любящо, състрадателно и мъдро за годините си дете. Чули за обаятелната му и чаровна личност, семейства от съседни стаи идваха при него и често си тръгваха дълбоко развълнувани. Невероятно – този енергичен млад дух с радост приемаше живота, даден му от Бога. Както Матю красноречиво изтъкна:
• Щом болестта ми ще доближи мама до Исус Христос, значи си струва!
  Когато постоянният лекар на Матю се върна, почувствах нужда да продължа с посещенията си. Някаква магия ме теглеше към тази стая всеки път, когато минавах покрай вратата. Един ден го попитах как все още е жив след всичко, което е изтърпял. Замисли се, явно преценявайки дали е време да сподели информацията. Наклони глава, сякаш за да изслуша нещо, което някой му говори, а после с делови тон заяви:
• Добре, ще му кажа. Е, докторе, това е дар от Божиите ангели.
  Бях малко изненадан от откровението му, но и други пациенти споменаваха за ангели и обикновено отминавах това като страничен ефект от медикаментите или халюцинации на умиращия ум. Този път беше някак различно, защото умът на Матю беше съвсем бистър и откакто бе приет, той отказваше всякакви болкоуспокояващи. За да не изложа на риск приятелството, което бях завързал с него, не изразих съмнението си открито, а го подканих да продължи, като попитах какво означава „дар от Бога“. Той отвърна:
• Вече мога да ви разкрия тайните си. Ангелите току-що ми дадоха разрешение да говоря с вас. Все още съм жив, защото помолих своите ангели за време да помогна на майка си и сестрите си да приемат болестта ми и смъртта ми и особено да приемат Бога.
• Защо мислиш, че семейството ти се нуждае от помощ?- попитах го аз.
• Доктор Лерма, майка ми беше много сърдита на Бога, когато татко ни напусна. Нямаше работа, а баща ми не ни помогна с пари. Тя се разсърди на Бога. После, когато откриха рака ми, напълно загуби вяра в Него. Питаше се защо Бог й отнема всеки, когото обича, и я кара да страда. Престана да ходи на църква, а с нея и сестрите ми. Ще помогна на майка си и сестрите си. Бог ми позволи да остана с тях, докато бъдат излекувани.
• А ти не искаш, ли да бъдеш излекуван, Матю?
• В началото исках, но сега зная, че ако бъда излекуван, мама няма да намери Бога, а това няма да бъде добро. Искам винаги да имам своето мамче. Ще умра, за да помогна на мама да намери Бога. Тогава ще я имам завинаги. Разбирате ли, доктор Лерма?
• О, Матю, разбира се. Не зная какво да кажа. Иска ми се и ти да оздравееш, и майка ти да намери Бога. Защо ангелите не могат да направят така?
  Матю отговори:
• Доктор Лерма, ако можехте да надникнете от другата страна, нямаше да питате. Ще видите. Всичко ще бъде наред.
  Бях напълно хипнотизиран от изумителните откровения на Матю. Как бе възможно тези коментари да са плод на делириум? Яснотата и съвършената разумност на твърденията му бяха невероятни. Вече дълбоко запленен от логиката на момчето, продължих разговорите и задълбочих проучванията си за халюцинациите на умиращите.
  Матю продължи:
• Ангелите ме увериха, че семейството ми ще намери спокойствие чрез Христос, благодарение на вярата ми и безусловната ми обич към тях.
  Не можах да повярвам, че тази мъдрост е изречена от деветгодишно дете. Матю каза, че винаги е вярвал в Божиите ангели и че разговаря с тях всеки петък, откакто е започнал химиотерапия. До този момент бе разбрал, че болестта му има смисъл и този смисъл е да помогне на семейството си и света. Попитах го как ще помогне на света, а той каза:
• О, ще видите как ще стане. Ангелите имат планове и за вас, но все още са тайна.
  Не успях да изкопча повече информация от него, колкото и често да го питах. Никога не съм познавал дете, което може да пази тайна толкова добре, но той не беше обикновено дете. Ангелите бяха избрали достоен вестител.
  Кое дете би запазило способност да разсъждава толкова ясно за смъртта и да проявява такава загриженост за другите, когато изживява такава травма? И защо бе помолило да бъде прието в център
  www.spiralata.net 7
  за денонощни медицински грижи? Какво го караше да мисли, че скоро ще умре? Как бе възможно да не е измъчвано от болки при толкова бързо нарастващ мозъчен тумор? Това бяха въпроси, които не ми даваха покой, и накрая реших да ги задам на Матю.
  Същата вечер, когато се отбих да го попитам защо е поискал да бъде приет в отделението, сподели:
• Зная, че времето ми наближава, и не искам да умра у дома. Би било твърде мъчително за семейството ми.
• Откъде знаеш? – попитах.
  Матю хвърли поглед към майка си, усмихна се и заяви:
• Моите ангели ми казаха.
  Тогава за първи път спомена за ангелите пред майка си и очевидно шокирана, тя каза:
• Никога не си ми казвал това. Защо не ми каза, че виждаш ангели?
  Отново като нещо съвсем естествено, Матю отвърна:
• Досега не ми беше позволено да ти кажа, но вече мога да говоря за тях.
  С тон на разглезено любопитно дете попитах:
• Какво можеш да ми кажеш за ангелите?
  Матю се усмихна дяволито и заговори:
• Щом питате, мога да ви разкажа много, но, доктор Лерма, първо ми прочетете приказка, и тогава ще узнаете останалото.
  Подаде ми малка детска книжка и ми каза да отворя на двадесет и четвърта страница. Докато прелиствах книжката, забелязах простотата на приказките в нея, и изведнъж ми се стори глупаво да чета някоя от тях на Матю, защото ми беше трудно да гледам на него като на дете. Все пак се почувствах длъжен да изпълня молбата му и шеговито прочетох приказката на глас. Очевидно беше, че Матю умее да получава каквото желае; просто караше хората да искат да изпълнят желанието му. В петминутната приказка, за която помоли, се разказваше за малко момиче, което пазело прекрасна тайна, поверена от фея. Феята му казала, че може да разкрие тайната в специален момент и само в този специален момент. Поуката беше завоалирана, но ясна. И двамата с майка му разбрахме, че този специален момент означава, че смъртта му наближава – бавно, но сигурно.
  След приказката Матю каза, че ангелите са го помолили да предаде посланията им и че е важно да го направи сега.
• Ще отговоря на толкова въпроси, колкото ми позволят- каза той.
  Оставих аналитичния си ум на учен настрана и отворих сърцето си за този крехък невръстен вестител на ангелите. Беше разпалил любопитството ми и нетърпеливо започнах да му задавам въпроси за живота и Бога. Очевидно за него беше вълнуващо да сподели знанието си за своята болест и присъствието на ангелите. Матю ми каза:
• Най-после мога да говоря за всички готини неща. Господи, колко беше трудно да не казвам на никого какво виждам. Може ли да поговорим утре? Сега малко ми се спи.
• Разбира се – отвърнах. – Винаги, когото поискаш да поговориш с мен, само кажи на сестрите да ми звъннат. Няма значение колко е часът. Аз съм тук заради теб, Матю. Помни: обичам те.
  Той се усмихна и след топла прегръдка и целувка по бузата каза:
• Спете с ангелите, доктор Лерма. И аз ви обичам.
  Матю поиска да отида при него на следващата сутрин, за да поговорим и да си поиграем. Изненадващо, имах необичайно малко прегледи в този ден и успях да прекарам цялата сутрин с него. Странно, следващият ден беше още по-спокоен и цялата седмица се оказа една от най-спокойните от години. Дали беше просто съвпадение? На каквото и да се дължеше, свободното време бе добре дошло точно в този момент. Когато влязох в стаята му, без никакъв признак на болка или страдание Матю ме попита дали искам да строим сгради от конструктор „Лего“.
• Супер. Винаги съм искал да имам „Лего“, когато бях малък – казах аз.
• Е, тук има едно. Да започваме – подкани ме той. Докато си играехме, погледна към мен, сякаш ме виждаше, и каза: – Хайде да си поговорим за ангелите. Задавайте ми въпроси. Усещам, че напират в сърцето ви, така че стреляйте!
  Подхванах разговора.
• Има ли ангели с нас днес, Матю?
• О, да, те са тук.
  Огледах се, но не видях нищо и продължих да разпитвам.
• Колко ангели виждаш?
  www.spiralata.net 8
• Трима.
• Какви са на цвят?
• Като злато.
• Колко са високи?
• Малко по-високи от любимия ми баскетболист, Дейвид Робинсън.
• Когато спиш ли идват, или когато си буден?
• И двете. Идват в съня ми и заедно отиваме да поплуваме с делфини, тюлени и пингвини. Много е забавно. Когато съм буден, ме учат на разни неща за земята и хората.
• Можеш ли да ми кажеш на какво те учат за земята и хората?
• Да. Казват, че земята е болна като мен и че хората трябва да се научат как да я накарат да се чувства по-добре. Тогава всички ще бъдат здрави и щастливи. Понякога, когато плувам с делфините и си играя с Габи, чувам земята да плаче, защото е болна и тъжна. Това натъжава всички ни. Но Габи ми показа какво развеселява земята.
• Какво я развеселява, Матю?
• Весела е, когато плуваме с делфини, тюлени, пингвини, риби и много други животни и благодарим на Бога за водата, растенията и всичко. Разбирате ли, доктор Лерма?
• Господи, напълно. Благодаря ти, Матю, че ме научи на нещо, което бях забравил, за уважението към нашата планета и животните, които Бог е създал за радост и оцеляване. Впрочем, Матю, твоите ангели имат ли си имена?
• Да. Най-големият е Габи, после Ное и Рафи. Те много ни обичат, доктор Лерма.
  Сториха ми се доста странни имена за ангели, а може би бяха съкратени от Гавраил, Ноел и Рафаил? Възможно ли бе двама от ангелите на Матю да са светите Архангели, за които се говори в Библията? В този момент в стаята влезе красива млада дама и Матю радостно извика:
• Здравейте, госпожо Смит!
  Двамата с нея се спогледахме, мислено питайки се какви ли извънсетивни възприятия притежава момчето. Веднага си помислих, че това е страхотна възможност да узная нещо повече за социалната, емоционалната и духовната същност на Матю. Отново без настояване от моя страна той помоли учителката си да разкаже за случка отпреди няколко месеца. Тази кратка история ми даде ясна представа какъв е бил Матю винаги. Ето какво разказа госпожа Смит:
  „Матю настойчиво умоляваше да дойде в училище за специалното занятие „Покажи и разкажи“ и въпреки че не беше в достатъчно добра форма, искахме да му помогнем, с каквото можем, да се почувства по-добре. Всяко дете дойде с нещо специално, което го отличава от другите. Бъбривата Сюзън донесе златната си рибка, малкият Джеф – камионче пожарна, а Хавиер доведе любящото си мамче. Оказа се, че най-интересните експонати са играчки, домашни любимци и дори родители. Така беше, докато Матю бе докаран на инвалидната си количка до подиума.
  Матю каза, че иска да покаже тумора си и да ни разкаже за „златните“. Бях малко разтревожена и загрижена за него, но настоя да го направи. Искал да помогне на децата да разберат, че ако някой е различен или болен, не бива да се боят и да странят от него, защото и болните са просто деца. Не можах да му откажа. За моя изненада, бързо разсмя децата и те започнаха да му задават въпроси какво е да си болен, дали туморът боли и как е в болницата. Покори всички в стаята с откровените си отговори, придружени с шеги и смешни истории за хора от болницата.
  После им каза, че когато се чувства много зле, отива в страната на сънищата, където има прекрасен океан и плува с делфини, като се държи за перките им или ги язди, когато скачат над водата. Ако някога се разболеят, не бивало да се страхуват, защото Бог щял да изпрати специални ангели да им помагат. Продължи да говори и каза, че ангелите са винаги с теб и искат да помогнат: трябва само да повярваш и да се помолиш. Беше повратен момент за всички в стаята. Оттогава се чувствам длъжна да го посещавам, когато мога. Любовта и спокойствието, които получавам при тези посещения, са вдъхновяващи.“
  Учителката изтри сълзите си на умиление и още по-силно осъзнах, че това не е обикновено момче. Обичта и загрижеността му за другите му помагаха да бъде полезен на толкова много хора. Преди госпожа Смит да си тръгне, попитах и нея, и майката на Матю дали знаят за деца или хора в живота му с имената на неговите ангели: Габи, Ное и Рафи, защото все още оставях място за скептицизъм. Никоя от двете не можа да си спомни за приятели, съученици, пациенти в педиатрия, сестри или лекари с тези имена. Бяха озадачени колкото мен. Матю не проявяваше класически признаци на делириум или отслабване на умствените способности, съпътстващо обикновено рака или медикаментите. Дали тези видения бяха просто защитен механизъм? Ако бе така, как бе възможно това малко момче без очи
  www.spiralata.net 9
  толкова ясно да назовава хората по име и цвета на дрехите им? Дали притежаваше някакви извънсетивни възприятия, или действително черпеше информация от невидими създания? Беше ми трудно да съчетая онова, което виждах, с научните си познания. Каквато и да бе истината, бях твърдо решен да помогна на Матю да намери спокойствие и утеха.
  Ден-два по-късно разговорът ни продължи.
• Колко често виждаш ангели, Матю?
• На всеки няколко дни – отговори той. – Главно в петък, мисля.
• Защо мислиш, че идват точно в петък?
• Защото тогава съм на химиотерапия и искат да ми помогнат да се почувствам по-добре.
• Говорят ли ти?
• Понякога.
• Какво казват?
• Питат ме дали съм добре.
• Какво отговаряш?
• Казвам им истината, че понякога ми прилошава. Казват, че ще ме накарат да се почувствам по-добре винаги, когато съм зле. Затова нямам болки, каквито мислите, че би трябвало да имам.
• Как те карат да се чувстваш по-добре?
• Показват ми синя вода с делфини и ми позволяват да ги яздя. И след това съм по-добре, отколкото преди.
  Матю потвърждаваше онова, което бе разказал на съучениците си на занятието „Покажи и разкажи“, и сега го приписваше на ангелите. Звучеше прекрасно и казах, че и аз бих се радвал да преживея нещо подобно. Увери ме, че ако истински го искам, ще мога. Трябвало само да повярвам и да се помоля. Казах му, че много ми се иска да вярвам като него. Усмихна се и продължихме.
• Какво е да яздиш делфини?
• Мно-о-ого съм щастлив, смея се и делфините ми говорят, и водата, и слънцето, всички си говорят. Ангелите казват, че е възможно, защото всички носят един и същи Божи дух.
• Ей! Да можех да чуя как си говорят!
• О, и вие можете, ако истински го искате.
• Какво друго ти се случва, докато си там?
• Там са и всичките ми приятели.
• Кои приятели?
• Децата, които лежаха заедно с мен в болницата.
• Те починали ли са вече?
• Повечето, но някои просто идват, докато се лекуват.
• Какво ти казват децата?
• Че се гордеят с мен и скоро ще дойдат да ме вземат.
• Колко скоро?
• Много.
• Има ли други деца с нас в стаята?
• Не, те идват само в петък.
• Иска ли ти се понякога да оздравееш?
• Да, понякога.
• Не могат ли ангелите да направят така, че да оздравееш?
• Могат, но ми показаха неща, които ме накараха да избера да съм болен. Казаха, че ако искам, могат да ме излекуват, но се опитвам да помогна на семейството си и това е по-важно. Когато хората избират да страдат за другите, променят живота на онези, заради които страдат. Дори от леглото си аз мога да помагам на толкова много хора!
• Зная. Разбирам, че сега помагаш и на мен.
  Матю усети колко дълбоко съм трогнат. Сложи ръка на рамото ми и каза:
• Не тъгувайте. Ако можехте да видите онова, което виждам аз… а някой ден ще го видите, истински щяхте да се радвате за мен.
  Отново този загадъчен език. Прочистих гърлото си, стегнах се, поех си дълбоко дъх и продължих:
• Какво да казвам на пациентите си, които умират?
  Матю отвърна:
• Казвайте им да се извинят на всички, които са наранили, и на Бога. Бог иска да вярваме в Неговия син, който е умрял заради греховете ни. Иска да бъдем добри и когато направим нещо лошо, да
  www.spiralata.net 10
  се опитваме да го поправим и винаги да помним колко много ни обича Той и че иска и ние да се обичаме толкова. Ако обичаме себе си, ще можем да обичаме и другите и светът ще бъде щастлив. Ангелите ми казаха, че това не е далече.
  Беше невероятно ценен съвет. Замислих се как мога да го използвам в живота си и колко важни са малките неща. Мислех само за простотата на посланието и колко често съдим себе си и другите твърде сурово. Да, това дете ме учеше на неща, които никога не бих могъл да науча в медицинския институт.
  Един петък, около четири следобед, се отбих да видя дали Матю има нови послания от ангелите. Разговорите ни бяха увлекателни и въпреки натоварения си график, все още чувствах нужда да отделям време за посещения при този малък мъдрец в измъчено тяло.
  Матю се усмихна, когато влязох в стаята. Не можех да не бъда поразен от факта, че това незрящо момче винаги ме познава, както и почти всеки, който влезе при него.
  Прегърнах го и продължихме диалога за ангелите.
• Имаш ли нещо против да ти задам още няколко въпроса за ангелите, Матю?
• Не.
• Знаеш ли, че днес е петък?
• Да. Ангелите бяха тук сутринта. Събудиха ме.
• Какво казаха?
• Попитаха ме как се чувствам.
• Какво им отговори?
• Че ми се спи и че съм много щастлив.
• Защо си толкова щастлив?
• Защото плувах с Исус, ангелите, делфините и приятелите си. Днес Исус дойде да си поиграе с всички нас и каза на онези, които са болни, че няма повече да страдат и тъгуват. Той ще изпрати своите ангели да ни вземат от болничните ни легла, ще ни заведат да си играем с делфини и приятели и завинаги ще имаме всичко, което сме искали.
• За първи път ли Исус играе с теб и приятелите ти?
• Толкова сте глупав. Разбира се, че не. Не разбирате ли, че Той е делфините, водата, небето и всичко друго? Той е това, което ме кара да се смея и ми дава избора да помагам на себе си, семейството си и другите.
  Напълно обезоръжен емоционално, продължих вълнуващия разговор.
• Е, Матю, какво друго казаха Исус и ангелите?
• Ами… Исус каза, че времето ми тук с мама и сестрите ми изтича и че желанието ми ще се сбъдне. После Рафи каза, че мама и сестрите ми ще бъдат щастливи, защото отивам там и всички заедно с Исус, нашия Бог, и ангелите винаги ще се грижим за тях.
• Значи наистина мислиш, че твоят рак ще помогне на семейството ти и на други хора?
• Да. Всичко изглежда толкова съвършено.
• Ще узная ли някога тайните на ангелите?
• Да, те казаха, че ще дойдат при вас, когато станете като мен.
• И аз ли ще се разболея от рак?
• Не, само ще се разболеете и тогава ще мога да се върна и да бъда с вас.
  В този момент по лицето ми се търкулнаха сълзи и прегърнах това специално Божие дете, защото най- сетне повярвах, че нещата, които изрича, са истина. Казах му:
• Благодаря ти, че си толкова искрен, добър, прекрасен пациент и приятел.
  Матю не знаеше, че самият аз имам здравословни проблеми, но явно ангелите знаеха. Това ме убеди, че информацията, която ми дава, е вярна. Той отвърна на прегръдката ми и прошепна в ухото ми:
• Ангелите ще ме вземат в понеделник. Ще се видим ли отново дотогава?
• Разбира се – уверих го. – Не бих пропуснал това за нищо на света Матю. Искам да напиша тези неща в книга и хората да узнаят твоята история. Имаш ли нещо против?
• Не, ангелите ми казаха да говоря с вас, за да можете да направите това.
• Какво друго искат да ми кажеш?
• Да казвате на хората, че ангелите са истински и наистина се грижат за нас и искат да ни помагат. Искат да не се боим и винаги да се молим на Бога за помощ, както правех аз.
• А ти какво искаш да кажеш на всички по света?
• Да не се страхуват от смъртта, щом вярват в Бога. Всъщност е много забавно с толкова хора, делфини и ангели, които те карат да се смееш. Казвам на делфините, че сигурно е забавно да си делфин,
  www.spiralata.net 11
  а те казват, че да си хлапе е по-забавно. Смешно, нали? Всички искаме да бъдем нещо друго.
  Посетих Матю рано в понеделник, около седем сутринта, защото бе казал, че тогава ще дойдат ангелите. Когато влязох, го чух да се смее със сестрите си, докато си играеха с уредба за караоке. Матю усети присъствието ми още щом влязох и каза: „Здравейте отново“, сякаш ме виждаше. Докато пееха, за малко се присъединих, а после казах, доколкото можех да се правя на диджей:
• Добро утро на всички. Как се чувства Матю днес?
• Супер! Спах страхотно и нямам никакви болки. – Понечих да го попитам дали ангелите са в стаята, но преди да изрека въпроса, Матю заговори въодушевено. – Доктор Лерма, знаете ли, че в момента тук има около двадесет ангели?
• Наистина ли? А някой друг? – попитах.
• Да, всичките ми приятели от плажа. Сякаш има голямо парти с шапки, балони и какво ли не. Всички се смеят, а ангелите са толкова бляскаво златни, че от светлината им всеки в стаята изглежда златен. Тази ярка светлина ме кара да се чувствам като в първи клас, когато можех да тичам и да играя на слънце по цял ден.
  Думите на Матю изпълниха майка му и сестрите му с невероятна радост и тъга. Майка му изрече молитва по караоке уредбата:
• Господи, готова съм да ти го върна. Не искам повече да страда. Обичам те, Исусе. Искам да ти благодаря, че ни позволи да почувстваме любовта на сина ми, макар и за кратко. Моля те, нека не страда повече заради нас.
  След молитвата, опиянен от радост, Матю се обърна към мен и каза:
• Сбъдна се.
• Кое се сбъдна? – попитах.
• Желанието ми. Близките ми отвориха сърцата си за Исус. – После Матю ми подари последните си думи: – Ще се видим отново.
  Малкото момче кимна, сякаш бе споделило тайна, която само аз можех да разбера. Знаех, че иска да каже, че ще бъде до мен, когато умирам.
  Наближаваше четири следобед, когато Матю заспа и изпадна в кома. Почина спокойно в шест вечерта, заобиколен от близките си. Бях сигурен, че ангелите и неговите приятели ще го отведат у дома. Майка му и сестрите му дълго седяха там, взирайки се в спокойното лице все още с неизменната закачлива усмивка. Усещах присъствието на духа му, вече освободен от измъченото тяло. Виждах, че майката на Матю най-сетне е приела спокойно отпътуването на сина си. Знаех, че този свят е станал по-добро място след пребиваването на Матю в него, макар и само за няколко години.
  Всичко стана точно както бе предрекъл. Когато излязох от стаята за последен път, бих се заклел, че чувам смях на делфини и деца в далечината и плясък на вълни. Но, разбира се, като лекар не мога да твърдя, че е било истина. Мога само да пазя спомена за онова, което ми каза едно малко момче за ангелите, преди да напусне този свят. Интересно, сега в сънищата си често плувам с делфини и понякога срещам Матю там, по-лъчезарен от всякога.
  Бележки на лекаря
  И ОЩЕ ДИАЛОЗИ С МАТЮ
  След като Матю си отиде, не преставах да мисля за разговорите ни. Като лекар, особено като хоспис лекар, за мен беше предизвикателство да разбера концепцията, че страданието има реален смисъл в света, и да повярвам в нея. Неведнъж съм чувал от пациенти, че доброволното им страдание е урок, който трябва да усвоят, и е от полза за другите, както и за самите тях. Все още се боря с тази концепция, но вече се опитвам да използвам времето в края на живота на пациентите ми, за да се уча от духовните им прозрения и да мога да споделя с другите мъдростта на прехода от този свят към другия. Ето още малко информация, която Матю предостави в отговор на въпросите ми за ангелите. Надявам се да я приемете в духа, в който беше споделена.
• Какво е раят?
• Е, зная, че е като постоянно да имаш рожден ден, с много по-хубави подаръци. Само трябва да хванеш ръката на Исус и той ще те отведе у дома.
• Всички ли виждат това?
• Да, но само когато вярват в любовта. Знаете, че любовта е Бог.
• В рая като на земята ли е?
• Защо не? Тя е прекрасно творение на Бога, което Той иска да обичаме. Има и много повече, доктор Лерма. Обичам да плувам с делфините, защото те ми говорят и аз им говоря. Казвам им колко е
  www.spiralata.net 12
  хубаво да си делфин, а те ми казват колко е хубаво да си хлапе. И всички дървета говорят, и водата. Сякаш всичко ти говори и те кара да се чувстваш щастлив.
• Защо имаш три златни ангела?
• Отначало всеки има един и получава повече, когато е много болен. През последните три-четири дни може да имаш 30-40 ангела, изобщо колкото са нужни, за да се разделиш със семейството си спокойно и да отидеш при Бога.
• Всичките ли изглеждат като тези златни ангели?
• Не, различни са. Някои са по-големи и светят по-ярко, други са по-малки.
• Защо?
• Имат по-голяма сила и могат да правят различни неща. – Със смях добави: – Както нашият президент, сенаторите и накрая обикновените хора като мама.
• Какво става, когото умрем?
• Когато напуснем това тяло и отидем при Исус, се залавяме с онова страхотно нещо, за което винаги сме мечтали, а не сме можели да направим. Тук, на земята, учим за любовта и тя продължава в рая с Бога. Просто е нещо като преминаване в по-горен клас, крачка напред от там, където сме били преди. Бог има големи планове за Своите деца. Чувал съм, че е по-хубаво от всичко на земята. Тук не можем да правим много неща, защото повечето от нас не вярват, че могат. Просто трябва да го знаем. Това е най-важното. Човек може да прави същите неща и на земята, ако вярва достатъчно. Ангелите ми казаха, че е като в приказката за Питър Пан. Много е просто, доктор Лерма.
• А злото? Съществува ли такова нещо?
• По света има лоши неща, но всички сме отговорни и можем да го променим, и това е целта на Бога и нашата цел: да направим промени. Исус ми каза само да вярвам в Него и да вярваме в себе си и някой ден, много скоро, всички мрачни неща ще се превърнат в радостна светлина. Видях част от Божия план и е чудесен. Доктор Лерма, просто знайте, че всички ужасни неща, които ни се случват сега, са заради телата и умовете ни. От всички нас, особено от онези, които са здрави, зависи да използваме умовете и сърцата си, за да учим другите за любовта на Исус към нас и да разчитаме на Бог да ни помогне да намерим лек за болестите на света, на ума и тялото. Ще става по-лесно, защото се раждат все повече здрави хора с отговори за проблемите ни и с любов към Бога. Онези, които нараняват и убиват, са много болни и не трябва да ги съдим, а да им помагаме, особено с молитви. Бог иска да разчитаме на Него и да работим заедно, за да изпълняваме Неговия план. Моля ви, казвайте на всеки, когото срещнете, доктор Лерма, добрата новина, че Исус е умрял заради всяко лошо нещо. което сме сторили или ще сторим, и че Той има отговорите за проблемите на света. Като вярваме в Него, ще наме-рим здраве, спокойствие и любов. Винаги трябва да се молим за мир и любов и да се опитваме да вършим неща, включително и работа, които ни правят истински щастливи. Това ще донесе щастие, спокойствие и любов на вас и всички около вас. Чрез това спокойствие и любов мъката, болестите, гладът, войните и много други неща един ден ще изчезнат.
• Значи всичко е в молитвите и вярата в Исус Христос?
• Да, само вярвайте в Исус. И Го слушайте. Той и ангелите винаги ни говорят и се опитват да ни даряват щастие и закрила. Първо се вслушайте в онова чувство в сърцето си. Не на първо място в ума си. Умът без сърцето е опасен. Научете се да слушате Бога. Той наистина иска да ни помага, но не да ни контролира!

ВТОРА ГЛАВА
УСМИВКАТА
Джейкъб бил прекрасно момченце с буйна къдрава черна коса и бледа кожа. При първото си посещение видях крехко двегодишно дете. което приличаше на малка парцалена кукла. Не можеше да се движи или да отваря очи. Вече не можеше да плаче, да преглъща и дори да се усмихва. Когато Джейкъб загубил усмивката си, родителите му разбрали, че душата му си отива. Преди имал красива усмивка, но болестта засегнала лицевия му нерв и лицевите и дихателните му мускули останали парализирани. Майка му заплака, докато разказваше за този ужасен ден. След това се наложило Джейкъб да бъде включен на животоподдържащи системи. По думите й след раждането си момчето се развивало нормално през първата година. Малко преди втория си рожден ден показало признаци на мускулна атрофия и започнало бързо да залинява и дегенерира. Заболяването превърнало мускулите му в желе, оставяйки го в безпомощно състояние, неспособно да изразява болката си.
Беше покъртително и трогателно да гледам как семейството се опитва да направи последните му
www.spiralata.net 13
дни спокойни и изпълнени с любов. Майка му го люлееше, пееше му и разтриваше малкото му телце. Нежно го целуваше по челото всеки път, когато влизаше или щеше да излиза от стаята. По-големият му брат, Майкъл, който беше едва четиригодишен и изпълнен с енергия и живот, изглежда не разбираше защо Джейкъб спи през цялото време и не може да си играе с него. С часове седеше на леглото и му четеше книжки (поне така казваше). Бяха пълни главно с картинки, по които Майкъл съчиняваше чудесни истории и никога не се уморяваше да говори на Джейкъб, докато си играеше на пода до леглото.
След като прекарал повече от четири месеца в болница на животоподдържащи системи, родителите на Джейкъб не издържали повече да го гледат как лежи и бавно чезне. Лекарите ги уверили, че няма никакъв шанс за възстановяване, и многократно предлагали да бъде настанен в хоспис. След няколко мнения от различни специалисти по детска неврология и генетика, които не давали надежда за подобрение, родителите най-сетне се съгласили на обгрижване през оставащото му време. Бил изписан и за него били създадени хоспис условия в домашна обстановка, за да бъде заобиколен от всичките си плюшени животинки и уюта на дома си. Следващите няколко седмици били безкрайно трудни за майката, бащата и брата на Джейкъб. С ежедневно обучение и помощ от медицинска сестра от педиатричен хоспис, санитар и свещеник семейството успяло да се справи.
При едно от посещенията ми в дома им майката на Джейкъб ме попита дали вярвам в рая. Отговорих:

• Да. Защо питаш, Сара?
• Дълго мислих за нашето традиционно еврейско вярване, че душите отиват на място, наречено Шеол, където всички покойници чакат Месията да ги възкреси. В наши дни има много различни течения в еврейската религия, сред които е месиянството, възприело християнския принцип за рая. Обичам религията си, но искам той да отиде в рая, за да може да тича и играе и да прави всички неща, от които е лишен тук, на земята. Заслужава го. Той е просто малко, невинно момченце. Разговарях с равина и каза, че мога да се моля за това. Какво мислите, доктор Лерма?
• Разбирам болката ти и желанията ти за малкия и съм съгласен с вашия равин, че молитвите имат голяма сила.
  Спомних си думите на Матю за молитвите и споделянето на историята му и разказах на Сара за него и майка му и духовното им преживяване. Удивително – тя получи утеха и трогната от тези разкази за надеждата, започна да се моли на Бога за знак, че Джейкъб ще бъде с Него и ангелите.
  На следващия ден споделих друга част от историята на Матю с Майкъл-старши, Сара и малкия Майкъл, споменах за Габи, Ное, Рафи и делфините и, изглежда, това донесе на всички успокоение и утеха. В този момент и аз изпитах прекрасно чувство на спокойствие и бях благодарен на малкото момче със закачливата усмивка.
  Минути след като завърших разказа си, Джейкъб отвори очи и със страхотна широка усмивка повдигна ръце сякаш към някого над себе си. Бях смаян. Беше невъзможно да има достатъчно мускулна сила за това. Усмихна се, ръцете му се повдигнаха и след миг издъхна. Майка му седеше на леглото и бе твърде шокирана, за да заплаче или каже нещо.
  Майкъл си играеше на пода и когато Джейкъб умря, той стана и отиде при майка си на леглото. Миг преди да седне до нея, изведнъж се спря, заобиколи и седна от другата страна. Любопитна, Сара го попита защо се е преместил. Майкъл бързо отвърна:
• До теб седи един ангел, затова не можах да седна там. Не го ли виждаш, мамо?
  Изглеждаше изумена, но се почувства утешена от малкия си син. Майкъл внезапно докосна тялото на брат си и побягна навън разплакан. Преди да го настигна, се обърна и спокойно се върна обратно, все още със сълзи по лицето. Отиде до малкото си братче и повдигна ръката му. Майка му го попита какво прави, а той каза:
• Прави са.
• Кои са прави, миличък? – попита майка му.
  Отговорът му бе:
• Ангелите. Наистина са в коридора с Джейкъб и ми казаха, че тялото му е само обвивка. Казаха ми да дойда и да видя. Прави са. – Отново повдигна ръката на Джейкъб и я остави да падне. – Това е само обвивка. Джейкъб е с ангелите.
  Майкъл каза, че Джейкъб се усмихва, смее се и се премята в коридора. Сара и Майкъл ме погледнаха с един и същ въпрос в очите. Ето какво им казах:
• И двамата се молехте за знак и получихте не един. Усмивката на Джейкъб и повдигането на атрофиралите ръце беше чудо. Освен това четиригодишните нямат представа за смъртта, а
  www.spiralata.net 14
  вашият четиригодишен син ви казва какво са му разкрили ангелите. Мисля, че това е голям знак.
  Сара и Майкъл заплакаха, благодариха ми и прегърнаха малкия Майкъл. Беше толкова красив и незабравим момент!
  БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
  По-късно Сара разказала историята на своя равин и той я помолил да я повтори пред вярващите. Накрая тя прие всичко с чувство на смирение, завършеност и осъзнаване, че синът й наистина е с ангелите, а не е спящ и чакащ. Беше толкова щастлива от това уверение. Малкият Майкъл продължи да разказва, че Джейкъб идва да си играе с него, още около година и казваше, че ангелите „го довеждат и отвеждат обратно“. Това беше още една утеха за майка му, което я подтикна да изразява още по-голяма обич към Майкъл.

ТРЕТА ГЛАВА
ПРОМЯНА В СЪРЦЕТО
Лиън беше 78-годишен баптистки свещеник с рак на дебелото черво в четвърти стадий. Когато пристигна в стационара, беше в крайна нужда от облекчаване на болките и хидратация. Поради влошеното си функционално състояние вече не можеше да се храни и да пие. Въпреки загубата на физическа сила духът му ставаше все по-бодър и жаден да споделя религиозни и духовни послания.
Два дни след приемането му забелязах, че дълго се взира в ъгъла на стаята, където други пациенти бяха казвали, че виждат ангели. Любопитен го попитах какво гледа така съсредоточено. Подозрително ме изгледа и каза:

• Какво искате да знаете? – Попитах го дали вижда нещо необичайно.
• Като ангели ли? – отвърна той.
• Да- отговорих.
• Без съмнение. Искате ли да узнаете нещо повече?
• Много съм любопитен.
• Е, да видим дали ще бъда тук достатъчно дълго, за да ви разкажа какво виждам и научавам. Що се отнася до добре запълнено време, не мисля, че ще бъде проблем.
• Не разбирам напълно какво имате предвид – признах.
  Със сълзи на очите Лиън отвърна:
• Знаете ли, близките ми са много заети и рядко идват на свиждане, а когато дойдат, бързат да си тръгнат. Ако обичате, елате, след като приключите с визитациите си, и тогава ще ви разкажа повече. Взаимно ще си отделим време.
  И двамата се усмихнахме и се прегърнахме. Беше очевидно в този момент, че Лиън е отворил сърцето си за мен, и знаех, че не мога да го изоставя.
  По-късно следобед се върнах, както бях обещал, и той започна да споделя своята мъдрост. Бе водил живот на праволинеен християнски фундаменталист с много предразсъдъци и предубеждения срещу онези, които наричал „заблудени души“ или „езичници“. Активно организирал национални протести срещу гей браковете и се опитвал да убеждава хомосексуалисти, че са обладани от демони, които трябва да бъдат прогонени. Истински вярвал, че върши Божието дело, и упорито следвал убежденията си. Ако някога се усъмнял в тях, се упреквал за колебанието и намирал пасажи в Библията, които му вдъхвали увереност, че постъпва правилно. Бил от старото поколение свещеници, чиито проповеди са пълни с „огън и жулел“. Често казвал на други духовници: „Никакви модерни глупости от рода на „Прави каквото искаш, стига да ти носи радост“, както говорят младите свещеници. Истината е една и тя е сурова!“. Изживял почти целия си живот, следвайки тази философия. Сега, в края му, не можеше да обясни всичко, което се случваше с него, но то дълбоко го променяше.
  Макар и убеден християнин, следващ Библията, който безброй пъти е чел и препрочитал притчи за ангели, явяващи се на хора, не вярвал истински, че в нашето време и епоха се явяват ангели. Мислел, че тези, които ги виждат, са наивници, които врагът е заблудил и накарал да вярват в измамни видения. Отхвърлял преживяванията на границата на смъртта като халюцинации, изпращани от Сатаната, и не вярвал, че човек може да изживее нещо извън тялото си. През цялото си свещеничество твърдял, че е прогонвал зли духове от медиуми, ясновидци и астролози, убеждавайки ги, че работят за тъмната страна. Бил убедителен и успял да внуши страх от Бога на няколко поколения вярващи в продължение на петдесет години.
  Когато се появил първият ангел, Лиън помислил, че Сатаната идва да го изкушава. Но при
  www.spiralata.net 15
  следващите подобни преживявания започнал да осъзнава и приема любящото присъствие на Бога във всичко случващо се.
• Започнах да разговарям с ангели, други хора с познания за този и отвъдния живот и дори със самия Бог – каза ми Лиън.
  Бях обзет от страхопочитание. Бях чувал много истории, но малко хора споделяха, че са имали възможността да разговарят лично с Бога. Попитах го за разговора му с Всевишния и той отговори:
• Всяко нещо с времето си. Искам да го разкажа така, както го изживях.
  Изгаряйки от желание да чуя още, замълчах и го оставих да продължи.
• Един от първите ми разговори с ангелите беше за жените и важната роля на Дева Мария. В баптистката теология не й се отдава голямо значение и на жената се заповядва да бъде покорна на съпруга си. Такова беше отношението ми към жените и към съпругата ми: тя беше моя собственост. Никога не съм я обичал дълбоко в сърцето си. Ожених се за нея, защото беше добра християнка и подходяща за съпруга на проповедник. Всъщност преди да се оженя, бях влюбен в друга жена, но тя не беше от моята вяра. Беше невъзможно да се оженим, защото не споделяхме една и съща религия.
  Ангелите му показали, че Мария е била изключителна жена, изпълнена с любов, и също както Исус се е възнесла на небето. Казали му, че е трябвало да обича и цени съпругата си също както Мария, майката на Исус. Казали: „Всяка жена и майка е също толкова значима и свещена, колкото Мария“.
  Той поклати глава.
• Почувствах укор за студеното отношение, което съпругата ми е трябвало да търпи, и разбрах защо посещенията й при мен не са чести. После ми показаха какъв щеше да бъде животът ми, ако се бях оженил за жената, която истински обичах. Показаха ни заедно, щастливи. Играехме с децата си, бяхме на къмпинг, на риболов и на екскурзия до Дисниленд. – Изглеждаше дълбоко потиснат, докато мислеше за решенията в живота си. – Никога не съм се забавлявал с децата си, защото те постоянно ми напомняха, че съм се оженил от чувство за дълг към църквата, вместо да избера истинската любов, която Бог ми бе дал. Отгледах децата си със строгост, без да ги разбирам. Показаха ми моменти, в които децата ме умоляваха за някакъв израз на обич, а аз ги отблъсквах и отново се посвещавах на църквата. Скоро осъзнах колко студено е станало сърцето ми заради погрешните ми избори. Не ценях любовта, въпреки че Библията казва, че тя е най-прекрасният ни дар от Бога. Просто се преструвах, че не е важна. Беше много мъчително да видя истината. Когато позволих на ангелите да ме водят при прегледа на живота ми, плаках безутешно. Разбрах, че съм щял да бъда безкрайно щастлив само ако бях послушал сърцето си и се бях отказал от погрешните си възгледи за онова, което Бог иска от мен. Животът ми щеше да бъде много по-пълноценен.
  Замълча за миг, погледна ме и когато останах мълчалив, продължи:
• Те ми показаха какъв авторитет щях да имам само ако бях отвориш сърцето си и бях проявявал и любов, вместо заклеймяване на грешниците. Напомниха ми, че Бог е любов и Неговата любов е безгранична. Чувствах, че животът ми е пълен провал, но ме увериха, че не е така. Ангелите вестители ми напомниха, че родителите ми са ме възпитавали да поставям дълга на първо място пред любовта, особено баща ми, който ми даваше пример със своето поведение. – Поклати глава с тъга и сподели: – Помня как някога исках баща ми да си поиграе с мен, но той беше зает да изкарва прехраната ни. Винаги беше твърде зает за мен. Малкото момче в мен заплака от болка, когато си спомних това дълго потискано желание, и ангелите ме приласкаха и ме оставиха да поплача в обятията им, докато успея да асимилирам посланието. Сякаш ме държаха така цяла вечност. Когато всичко ми се изясни, погалиха косата ми и тихо ми попяха, докато се успокоих. Силата на любовта им беше огромна.
  Лиън продължи с ангелските си послания:
• Всички ние на земята сме постигнали последното си интелектуално просвещение преди повече от петдесет години и то е довело до сегашните ни технологични и научни постижения. Тези съдбовни промени, както и други в миналото и бъдещето, са ни дали и ще ни дават необходимото познание, за да се освободим от елементарните грижи за оцеляването си и да се стремим към спокойствие и любов. Сега Бог ни дава нов период на просвещение. Този път той ще бъде свързан само с любов и духовност, защото човекът не е успял да съчетае духовността с технологичното и научното знание, получено през последния период. Ще бъде нужно неимоверно усилие, за да се спре разрухата на хуманността и знанието от грубата сила на технологиите и науката, отприщена от човешката безотговорност. Способността за справяне с трудностите може да бъде постигната първо с призоваване на Неговата милост и вяра в силата на молитвата, а после с действия. Това ще ни донесе непрестанно израстване и оцеляване като Божии чеда.
  Почувствах силата на думите му и поисках по-ясно да ми разкрие как молитвите и действията ще
  www.spiralata.net 16
  ни помогнат да се спасим от гибел. Той каза:
• Просто е, но не и лесно постижимо в това време и епоха. Можем да се избавим чрез радост, молитви и знание и само като бъдем приветливи и изпълнени с любов към всички хора в живота си. Само помнете, че Бог винаги ще ни дава безброй възможности да поправяме грешките си, за да имат всички души възможността да познаят учението на Неговия син за безусловна любов и мир.
  Следващия следобед Лиън държеше да ми обясни разликата между преживяванията на границата на смъртта и своите видения. Веднага щом седнах на леглото му, заговори.
• Ето какво ще ви кажа. Всичко, което знаем за Бога и отвъдния живот, идва от хора и от техните разкази за преживявания извън тялото или на границата на смъртта и от църковните писания. На границата на смъртта ангелите. Бог и покойни близки говорят на душата, която напуска тялото си. Това, което правя аз, е малко по-различно. Буден съм, разговарям с вас и в същото време мога да водя разговори с ангелите. Свързан съм едновременно и с двата свята.
• Хм – казах. – Значи казвате, че това е като предсмъртно преживяване на човек на смъртно легло?
  Той се засмя и отвърна:
• Би могло да се каже. Впрочем преживяването е толкова реално, че в един момент се запитах дали сънувам, халюцинирам, или съм изпаднал в делириум.
  Уверих го, че не проявява класически признаци на делириум. Обясних, че пациентите в делириум имат халюцинации за предмети, обстановки и хора от реалния живот. Не са в състояние да водят смислен разговор и по-късно не могат да си спомнят какво им се е случило.
• Едва когато събитията, които ми показаха духовните същества, се сбъднаха, се убедих, че онова, което преживявам, е истинско и нещата, които ми казват, са верни. Последното ми потвърждение беше, когато вие ми разказахте за духовните преживявания на други пациенти, които бяха почти като моите. Най- сетне отново можех да вярвам на себе си. Благодаря ви – каза той. Усмихнах се, кимнах и стиснах ръката му. Така и не стигна до описание на рая и отвъдния живот и съм почти сигурен, че не е имал намерение да ми разкрие това.
  Имаше и друг много важен урок, който Лиън настоя да сподели. Неговите безплътни учители му разкрили безкрайната мъдрост и истинската сила на Библията и за първи път разбрал всички уроци и знание, които пропускаме заради съзнателно наложените си ограничения за възприемане на мирозданието. Информацията, която сме извлекли от Библията, до ден днешен била само върхът на айсберга. Количеството уроци, знание и пророчества, които се съдържат в Библията, било съизмеримо с потенциалната информация в ДНК.
  Лиън отбеляза:
• Когато човечеството отвори колективното си съзнание за безкрайните учения на Библията, ще настъпи Второто пришествие.
• Ангелите ли ви го казаха? – попитах.
• Определено.
  Бях поразен от това твърдение. Възможно ли бе да е истина? Ако имаше толкова много неразгадани послания в Библията, какви ли бяха те? Лиън казваше, че не му е позволено да разкрие някаква част от тези знания, защото това би могло да ни попречи да усвоим уроците си и да засегне стремежа на човека сам да открие единствената истина – Бог.
  Лиън искаше да запомня, че всички текстове на Библията трябва да бъдат поднасяни с отворени сърце и ум, като се оставя място за различни тълкувания. Продължи:
• Отговорността, която носех като свещеник, беше да проповядвам Божието слово, но през всичките години и в зависимост от настроението си го използвах за свои цели. Изопачавах го, за да налагам своята система от убеждения, и сега съжалявам. Днешното общество смята, че учени и теолози са разгадали целия смисъл на Библията, но това е далече от истината. Когато човечеството събуди духовността си, цялото знание и разбиране на Божието слово ще бъде разкрито. Ключът е духовност, а не само показна набожност.
  Въздъхна дълбоко и поклати глава.
• Често сме обсебени от своите убеждения и намираме начини да ги налагаме чрез Словото. Нямаме достатъчно широко познание и мъдрост, за да разберем истинския смисъл на онова, което ни казва Бог. Например аз бях толкова предубеден срещу гейовете, толкова упорито твърдях, че Бог ще ги заклейми, но ангелите ми показаха различна гледна точка по този въпрос. Казаха, че Бог никога не допуска грешки. Всяко живо същество се нуждае от любов и нямаме право да определяме кой кого да обича. Ако си намерил някого, който споделя чувствата ти, значи има пълно съвършенство.
  www.spiralata.net 17
  За първи път проумял това, а то отдавна тежало върху плещите му, защото проповядвал близо до Монтроуз, място с преобладаваща гей общност. Избрал да проповядва там, за да се бори срещу начина на живот, който смятал за противоречащ на християнското учение. Имал множество предразсъдъци по отношение на гейовете.
• Сега – каза Лиън – зная, че умирам, и когато изпитвам тревога или непоносим страх, ангелите ми вдъхват своята изцеляваща любов. Видях ангели с човешки образ и отвърнах на любовта им. Беше невероятно; любовта е съвършенство и ако съдим тази любов, отричаме неоспоримата Божия истина. Когато ангелите достигнаха до моята тъмна страна и страховете ми, осъзнах, че винаги съм се страхувал да бъда влюбен. Не се ожених за онази, която обичах истински, и цял живот носех в себе си тази липса на любов. Доктор Лерма, потисканото желание за любов ме е карало да съдя любовта във всичките й форми. Невероятно – колко сложно нещо е умът ни!
  След дълбока дрезгава въздишка продължи:
• Ангелите ми показаха, че дори в гей връзките има единение на мъжко и женско начало. Едната личност винаги носи мъжкото, а другата – женското.
  Съгласих се с него и му казах, че като лекар зная, че едва сега започваме да разбираме хромозомната истина за женските и мъжките черти. Не само фенотипът е това, което определя цялостната личност. Той каза:
• Ето какво се опитваха да ми кажат ангелите. С разширяването на научните ни разбирания и интегрирането на знанието с тези разбирания ще добием нова представа за Божието слово. Словото е съществувало винаги, но просто не сме разбирали пълния му смисъл.
  Говори и за опасностите от използването на подхода „всичко или нищо“ при тълкуване на принципите, заложени в Библията, Корана и Тора.
• Например – каза той – в една библейска притча се твърди, че ако имаш вяра колкото синапено зърно, можеш да повдигнеш планина. Някои хора могат да решат, че ако нищо не се случва, значи нямаме достатъчно вяра. Така постъпвах и аз. От чувство за вина. Казвах на хората: „Можете да се излекувате и ако не успявате, значи сте грешни и Бог или ви наказва, или се опитва да ви даде урок“. Беше ми показано каква вреда причинява това на хората и колко разрушително е чувството за вина. Беше ми показана и ползата от насърчението. – Продължи: – В притчата за синапеното зърно всъщност става дума за физика, математика, философска мисъл и творческата й сила. Буквално вярата може да повдигне планина, но трябва да разбирате, че това става чрез любов. Ако човек няма любов, не може да проумее по-дълбокия смисъл. Зная, че аз не можех.
  Замълча за момент, сякаш слушаше някакво послание от отвъдния свят, и каза:
• Само си помислете: ако използваме едва десет процента от мозъка си, това е почти три пъти повече, отколкото използват повечето хора. Дори Айнщайн е използвал по-малко от десет процента. Следователно ние се опитваме да разберем Библията с три процента от мозъка си. Представяте ли си? – засмя се той. – Как можем да възприемем Божието слово през толкова малък филтър? Човек трябва да позволи на Светия Дух да му помогне в този процес.
  Любовта му беше толкова силна, почти осезаема. Искрено се радвах, че за първи път е открил истинската любов. С огромно вълнение продължи последната и най-забележителната си проповед. Беше удоволствие да го слушам и да възприемам всичко, което казва.
• Колкото повече напредваме, толкова по-ясно разбираме какво ни казва Бог чрез Библията. Да вземем за пример Джоел Остийн. Никога не съм харесвал проповедите му, защото ми се струваха твърде оптимистични и насърчаващи. Мисля, че е било, защото всъщност ми се е искало да бъда оптимист и да насърчавам като него. Зная тайната му. Той е влюбен в съпругата си Виктория! Ей! Вижте какво му е донесла истинската любов: безкрайна благодат. Джоел има онази вяра колкото синапено зърно, която повдига планини в името на Христос! Съществува благодат за цели поколения. както и грехове на поколения. Доктор Лерма, нима не виждате как истинската любов на Христос може да бъде предавана, за да носи изцеление и съзидание? Майката на Джоел се излекува от рак, а той успя да създаде религиозно учение, популярно в цял свят.
• Да, Лиън, виждам.
  Лиън продължи:
• Джоел говори за онова, което сътворяваме чрез думите си, и посланията му достигат до голям брой хора. Уповава се на Библията, но цитира само един-два стиха в цяла проповед. Това му е достатъчно. Разбирате ли, Джоел Остийн е това, към което се стремя. Край с дните на „Страшния съд“. Днес по света има все повече хора, готови да прощават и да живеят в мир, но досега съдниците са държали парите, властта и силата да диктуват как ще се случват нещата. Вече настъпва промяна. Това е
  www.spiralata.net 18
  минало. Бог няма да позволи да продължи. През следващите петстотин до хиляда години Словото ще бъде тълкувано по съвсем различен начин. Вижте мен, аз съм отживелица. Затова е време да си ходя. – Изведнъж се обърна да погледне часовника и с голяма усмивка каза: – Обичам ви, доктор Лерма. С истинска любов. Винаги ще бъда с вас, приятелю. Впрочем ангелите ще ми дадат онова, за което помолих: време да поискам прошка от съпругата си и децата си и да изразя безусловната любов, която винаги е трябвало да им давам. Ангелите ми казаха, че чрез страдание и желание да познаят Божията любов съпругата ми и децата ми ще наследят благодат за поколения напред.
  През следващите дни съпругата и децата на Лиън прекараха много часове, слушайки неговите истории за ангели. На четвъртия ден, откакто бе започнал да изразява неумиращата си любов към тях, Лиън заспа за последен път и спокойно напусна този свят.
  БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
  И ОЩЕ ДИАЛОЗИ С ЛИЪН
  За мен беше интересно, че ангелите споделят толкова научна информация с човек, който не се е занимавал с наука. Въпреки това голяма част от казаното от него беше пробив. Относно коментарите му за хомосексуалността – в момента невролозите изучават епифизата и влиянието й върху сексуалното влечение. Съществува вероятност тази жлеза да носи информация от какъв пол сме отвъд хромозомното ниво. Фактът, че тези изследвания са незавършени и не са достояние на широката общественост, може да се окаже потвърждение на откровенията на свещеника. Логично е, че независимо какви генетични аномалии може да има във връзка със сексуалните влечения, елементът, който съществува неизменно, е привличането между мъжкото и женското начало. Може би това има предвид Бог, когато говори за мъжа и жената.
  Бях впечатлен от концепцията, че когато пожелаем да получим цялото знание и можем да го разберем, скритата мъдрост на Библията ще ни се разкрие и разгръщането й няма да има край, защото никога не ще узнаем всичко, което знае Бог. Лиън ми каза, че Бог е предвидил умствения, емоционалния и духовния ни растеж и желанието ни да разбираме повече Неговото слово и Плана на мирозданието и затова е закодирал в Писанията безгранично знание и мъдрост, включително и отговорите на важни научни и технологични въпроси. Това беше изумително… и съвършено логично. Посланията вече са предадени, но ще ги разгадаваме постепенно, съобразено с напредъка си. Достигаме до нови и нови нива, като отваряме съзнанието си за безкрайните възможности на любовта, творение на Бога. Лиън каза:
• Тайната е в разширяване на съзнанието ни, за да осъзнаем Божието величие. Никога не можем да поставим Бог в рамка и да кажем: „Това е всичко“.
  Интригуващо бе и твърдението му, че липсата на любов кара човек да съди другите. Свещеникът беше получил успокоение, когато ангелите му помогнаха да разбере истинската същност на любовта, прошката и приемането. Каза още:
• Любовта е изначалната Божия истина и мирът най-сетне ще дойде при нас.
  Това е голяма утеха и за умиращите, и за живите.
  Друго послание, което Лиън остави, беше, че колкото по-скоро се научим да обичаме и прощаваме на другите и на себе си, толкова по-лесен ще бъде преходът ни към отвъдния свят. Нашите ангели винаги присъстват и са готови да ни поведат към рая и да ни закрилят по пътя, но повечето ни предубеждения и страхове прекъсват тази връзка. Голямото физическо, емоционално, социално и духовно страдание в края на живота ни е това, което ни освобождава от предубежденията. Тогава присъщите ни страхове рухват и ни позволяват да видим онова, което винаги е съществувало отвъд тях: безусловна любов.
  Последният любящ съвет на Лиън бе колко е важно да съборим метафоричните огради, които ни пречат да обичаме себе си и другите. Ако ги преодолеем „сега“, а не „утре“, това ще ни даде двойно повече любов, спокойствие и благословение и в този, и в отвъдния свят. Тогава ще имаме неизмерима благодат.
  ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
  СЪНИЩАТА

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
СЪНИЩАТА
Някои хора от персонала ми познаваха Сюзън отпреди. Беше квалифицирана медицинска сестра, настанена в хосписа след дълга борба. На 39 Сюзън вегетираше вече три години и беше обект на спорове между родителите и съпруга й. Близки и приятели знаеха, че е възнамерявала да заяви в писмен вид волята си да не бъдат полагани „никакви геройски усилия“ за поддържане на живота й,
www.spiralata.net 19
включително и изкуствено хранене. Но така и не успяла да осъществи намерението си. Без подписано заявление съпругът й имал законното право да взема решения по всички медицински въпроси. Родителите й изживявали още по-голяма мъка, защото били убедени, че Уилям, съпругът й, до последно ще се бори за поддържането на живота й, за да превъзмогне чувство за вина. За всички, които познавали Уилям, било очевидно, че причината за това чувство са събитията, довели до трагедията. Било ужасно травмиращо за семейството и близките приятели на Сюзън, принудени да гледат тази красива жена в безпомощно състояние.
Помнеха Сюзън като енергична, жизнена и състрадателна жена, винаги готова да помогне. Когато се запознах с милите й родители, те споделиха с мен трагичната история на дъщеря си. Била възпитавана в християнско семейство, но като съвсем млада имала сън, в който красив ангел, обгърнат от бяло сияние, й разкрил бъдещата й хуманитарна работа сред будистките жители на Тибет. Не преставала да напомня на родителите си за ангелския план и да твърди, че това е пътят на живота й. Били загрижени за безопасността й в нестабилния Тибетски регион, но Сюзън била толкова упорита и непреклонна в убежденията си, че се почувствали задължени да я подкрепят в мисията на живота й.
Завършила Тексаския университет в Остин и се дипломирала като медицинска сестра. По време на следването си посещавала курс по теология и източна философия, който бил подготовка за пътя й в живота. Продължила да сънува ангели и виденията били винаги свързани с кариерата й на медицинска сестра. Накрая заминала за Непал и Тибет, където живяла пет години. По време на пребиваването си там се запознала с Уилям, чудесен духовно извисен китаец, пристигнал в региона, за да помогне за спирането на зверствата, извършвани от неговия народ срещу мирни тибетци. Всеотдайни в желанието, което споделяли, – да помагат на жителите на Тибет, и в любовта си към будистката вяра, двамата се влюбили и се оженили. Шест месеца след сватбата им китайските нападения зачестили и много симпатизанти на Тибет били арестувани и обезглавени. Страхувайки се за живота си, Сюзън и Уилям решили да заминат за Хюстън, където можели да създадат семейство и да продължат с миротворческата си помощ за Тибет. След завръщането си в Хюстън Сюзън се заловила с медицинска и духовна работа и отново се почувствала напътствана от ангелите. Уилям открил, че без квалификация и американско гражданство не може да си намери работа, която да му носи удовлетворение. Това не безпокояло Сюзън, но започнало ужасно да тежи на съпруга й.
По-късно двойката имала три деца, но след първата бременност Сюзън получила диагноза диабет тип 2. Борила се с болестта с перорални медикаменти и инсулинови апликации за стабилизиране на кръвната захар. После, около три години след поставянето на диагнозата, станала първият пациент с имплантирана инсулинова помпа. След имплантирането на устройството лекарите установили значително подобрение на кръвната й захар. За нещастие, съпругът й, който вече бил постоянно сприхав, започнал да се дразни от деформацията, която помпата причинявала на тялото й, и да настоява за отстраняването й. Тя отказвала и Уилям ставал все по-раздразнителен и избухлив. В изблик на ярост веднъж сграбчил откритата част на помпата и я извил. Помпата освободила голямо количество инсулин в организма на Сюзън, което довело до рязко спадане на кръвната й захар до смъртоносно ниво. Незабавно била откарана в болница, но изпаднала в хипогликемична кома. След вливане на концентрирана декстроза бързо била прехвърлена в интензивно отделение, където показателите й се стабилизирали. Очите й били отворени и изглеждало сякаш ви гледа, но не можела да говори или да общува по какъвто и да е начин. Енцефалографията установила, че има слаба мозъчна дейност. Оказало се, че мозъкът й е необратимо увреден. Поради неспособността да се храни й поставили гастростома и започнали интензивна терапия. Четири седмици по-късно единственото подобрение било, че вече можела да се усмихва и примигва. Впоследствие я преместили в болнично отделение, където останала три години. Това противоречало на ясната представа, която родителите й имали за желанието й, както и на убедеността на сестрите и лекарите, с които е работила, че тя не би искала „никакви геройски усилия“. Тъй като съпругът й имал юридическото право да взема решения, трябвало да се съобразяват с неговите желания, породени от чувство за вина. През следващите три години семейството и приятелите на Сюзън се борели за настаняването й в хоспис, за да се изпълни волята й да умре естествено. През тези години съпругът й прекарвал много малко време при нея и това довело до още по-голям разрив в семейството. Най-сетне, без видима причина, Уилям се съгласил съпругата му да бъде преместена в хоспис. На въпроса какво го е накарало да промени намеренията си отговорил, че е имал видение, но не желае да го обсъжда.
Когато се запознах с Уилям, той сподели, че изпитва мъчително чувство за вина заради случилото се и че иска да изкупи вината си. Призна, че егоистичните му действия са довели до кончината на Сюзън. Попитах какво го е накарало да реши да я премести в хоспис и той ми разказа за видението си.
www.spiralata.net 20
Съпругата му се явила в съня му заедно с множество ангели, които стояли около леглото му. С обичайната усмивка, която все още помнел, го помолила да я освободи. Казала: „Простила съм ти. Сега трябва сам да си простиш, за да мога да продължа. Време е“. Ангелите не заговорили с глас, който той да чува, но усетил, че потвърждават думите на съпругата му. Каза, че видението се повтаряло отново и отново в онази нощ и всеки път ангелите ставали все повече.

• Сюзън ми каза, че петдесетте ангела около леглото ми няма да си тръгнат, преди да намеря покой и да си простя. Ангелите променяха вида си и в един момент станаха тъмнолилави, като индиго, с искрящо-сини очи и бляскави руси коси. Когато вдигнах поглед, духовните същества бяха огромни. Ясно осъзнавах, че това не са само образи, плод на чувство за вина. Познавам съпругата си и ангелите наистина се опитваха да ми помогнат да разбера колко егоистично постъпвам. Месеци наред се молех за силата да си простя и да освободя Сюзън. Бог, ангелите и Сюзън чуха молитвите ми. Безусловната любов в отвъдния свят е необятна.
  Уилям обясни, че след време, което му се сторило месеци, един от ангелите с най-ярко сияние заговорил.
• С ласкав и топъл глас ми каза, че Сюзън страда и се нуждае от помощ. Попитах: „Как е възможно да страда, щом е толкова усмихната и весела?“. Казаха ми, че нейното страдание е отвъд ограничените ни земни представи. Ще го разберем напълно при своето духовно освобождение.
  По-нататък ангелът му обяснил, че като негова съпруга Сюзън е свързана с него и затова чувства същата вина, на моменти дори по-голяма. Казали му, че всъщност е поела по-голямата част от вината му през последните няколко месеца, за да може той да постигне душевен мир, който ще му даде възможността да съживи връзката си с децата им и да изгради нови приятелства. При тези нови, любящи отношения земната му връзка със Сюзън можела да бъде прекъсната. Уилям продължи:
• После високият тъмнолилав ангел изпрати лъчи светлина от гърдите си към моите и на Сюзън, които едновременно проникнаха в нас и се образува съвършен триъгълник от синьо-бяла светлина. В този момент започнах да преживявам всичко, което тя е преживяла през последните три години. Ангелските видения ми казаха, че е нужно да го почувствам напълно. Това най-сетне щяло да ми даде силата да освободя Сюзън.
  Зарида и сподели, че емоционалната и духовна болка била толкова силна, сякаш потъвал в пълен мрак. Колкото по-дълбоко потъвал в тъмната бездна, толкова по-мъчително било чувството за загуба и отдалеченост от рая. После, както му се сторило, след част от секундата, бил буден и се питал какво означава преживяването му.
• Уилям, как се чувстваше след това? – попитах.
• Треперех и плачех и не бях сигурен дали е било сън, или видение. Дрехите ми бяха разкъсани и всичко в стаята беше пропито с аромат на „Шанел“. Съпругата ми беше с този парфюм в нощта, когато сграбчих помпата.
  Преживяването било толкова въздействащо и реално, че той веднага се обадил на тъста и тъщата си и се съгласил да прехвърлят съпругата му в хоспис, за да изпълнят волята й: да умре естествено и спокойно. Семейството незабавно се свърза с мен и след два часа Сюзън беше при нас за приемане и назначение на симптомите.
  Когато я видях за първи път, силно я прегърнах и й казах, че се намира в хоспис и че ще я избавя от болките. Почти мигновено реагира с широка усмивка, докато по бузите й се стичаха сълзи. Помолих я да мигне, ако усеща болка. Примигна няколко пъти. Когато я попитах дали е гладна, няколко секунди не мигна.
• Сюзън, а тръбата за хранене? Причинява ли ти болка?- Отново поредица примигвания. – Искаш ли облекчение, Сюзън?
  Този път примигванията бяха много, докато се уверих, че разбира. Въпреки че изследванията й показваха слаба мозъчна дейност, бях сигурен, че разсъждава, чувства и е намерила начин за общуване. Казах й, че родителите й и съпругът й ще дойдат заедно, в мир, и ще се погрижат да бъде спокойна. Онова, което видях в очите й в този момент, ще остане запечатано завинаги в сърцето и душата ми. Определено беше много извисен дух.
  При следващите прегледи се оказа, че белите й дробове са чисти, бъбреците функционират нормално и жизнените й показатели са стабилни. При това положение изключването на системите за хранене и вливане на течности би било равносилно на довеждане до гладна смърт и нарушение на лекарската ми клетва. Беше ми нужно чудо. На следващия ден сестрата отбеляза в картона й, че отделянето на урина е намаляло значително и че е получила белодробен оток (голямо количество течност в белите дробове). Изследванията показаха, че бъбреците са отказали, което е причина за
  www.spiralata.net 21
  претоварването с течности. Това беше знакът за мен. Тази жена бе имала нормална бъбречна функция и жизнени показатели в продължение на три години, а за двадесет и четирите часа в хосписа състоянието й се бе влошило така, че да стане уместно и необходимо прекратяване на изкуственото хранене и вливането на течности. За мен бе очевидно, че Бог има пръст в това. Отправих кратка благодарствена молитва, изключих системите и започнах мерки за облекчаване на страданието. Включваха морфин за дихателната недостатъчност, диуретици за намаляване на течностите и успокоителни за повишената й тревожност. Веднага потъна в дълбок, спокоен сън.
  Съпругът й и семейството й прекараха последните няколко дни от живота й в изглаждане на отношенията си. През последните два дни на Сюзън аз имах ярък сън, в който, докато я преглеждах, сърцето й спря и духът й излетя от тялото. Тя разпери ръце, погледна ме с топлата си усмивка и каза: „Какво вълнуващо пътешествие“. В този миг почувствах невероятна вълна на радост и видях ангели, облечени в златиста, бяла и синя светлина. Те ме помолиха да предам на майката на Сюзън, че всичко с нея ще бъде наред и че дъщеря й ще потвърди това послание. После Сюзън хвана ръката ми и ме поведе към небето, високо над земята. Веднага започнах да виждам безброй души, напускащи телата си и политащи в пространството, потвърждавайки, че животът е невероятно приключение. Видях и множество ангели около земята, които водеха души, пронизваха небесния свод, осеян със звезди, и изчезваха в космоса, може би в друго измерение. Тя ми каза, че трябва да се разделим и че един ден аз също ще изпитам радостта от усвоените уроци. Каза ми никога да не се тревожа, защото винаги някой се грижи за нас и бди над нас, независимо от решенията ни. Винаги ще имаме шанс да преосмислим изборите и да поправим грешките си. Изведнъж се събудих от този вдъхновяващ сън и останах в леглото, размишлявайки върху посланията, поразен от силата на ума. По-късно сутринта, на път за болницата, не преставах да се питам как ще се развият нещата със Сюзън.
  Когато пристигнах и влязох в стаята й, майка й и сестра й ме поздравиха с топли усмивки, които бяха също като усмивката на Сюзън в съня ми. След прегледа бяха сигурен, че до смъртта й остават няколко часа. Уверих семейството й, че е спокойна, не усеща болка или задушаване и е готова за последното си пътуване. Беше очевидно, че и двете изпитват тъга, но и облекчение, че страданията й свършват. Реших, че сега е моментът да разкажа съня си, започнах и някъде по средата бях прекъснат от сестрата на Сюзън, която сподели, че е имала същия сън, и го доразказа. Бях поразен. Сънят и посланията бяха същите. Майката на Сюзън видимо се успокои, че молитвите й са били чути. Беше се молила за потвърждение, че дъщеря й е в мир и отново ще може да ходи и говори. Беше убедена, че тя вече преминава отвъд. След тридесет минути прегръдки и взаимно утешаване Сюзън се събуди, отвори очи, усмихна се и протегна ръце към съпруга си, който току-що бе пристигнал. С огромно усилие тихо каза на него, майка си и сестра си, че ги обича. Отново видях неповторимата красива усмивка, както в съня си, ръката й бавно се отпусна и тя си отиде. В този ден семейството й получи чувство за завършеност и опрощение. Мислено се засмях, когато си спомних за излитането й от тялото с думите: „Какво вълнуващо пътешествие“, и издигането й към космоса. Да, наистина, Сюзън, „какво вълнуващо пътешествие“.
  БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
  И ОЩЕ ДИАЛОЗИ СЪС СЮЗЪН
  Сестрата на Сюзън, Джан, описа други срещи преди смъртта й. Ангели й разкрили, че в отношенията между родителите им и Уилям настъпва значително подобрение. Няколко пъти Джан видяла в стаята, които се молели за Сюзън, докато тя седяла в поза „лотос“. Джан затваряла очи и когато ги отваряла, монасите изчезвали и сестра й се връщала в безпомощното си състояние. Чувала как монасите помагат на Сюзън да разбере уроците на живота си. Съмнявала се в това, което вижда, но Сюзън често й била разказвала за забележителни монаси в Тибет. Досетила се, че същите монаси са се явили до смъртното й легло като нейни закрилници. Видяла ги да я покриват със златисточервеникав плащ и да редят молитви и монотонни напеви. Молели се душата й да достигне до нирвана. Джан си спомня, че ярка светлина заструила от върха на главата на сестра й към тавана. След секунди светлината и монасите изчезнали.
• Не съм луда, доктор Лерма. Зная какво видях. Никога не ще го забравя. – Обясних й, че когато някой от тях умре, по традиция монасите застават около леглото му, покриват тялото с пъстра златисточервеникава плащаница и се молят около осем часа душата да достигне до небесните селения. Колкото по-просветена е, от толкова по-висока част на физическото тяло излита. Най-високата е върхът на главата. – Доктор Лерма, тази информация потвърждава, че сестра ми е отишла в рая и че е просветлена душа. Колко хубаво е, че съм познавала толкова духовно извисено създание.
  www.spiralata.net 22
• Да Джан, това е утеха
  Що се отнася до Уилям, той започна да изкупва вината за действията си, породени от себичност и гняв, довели до смъртта на Сюзън. Имал друг сън, в който тя му благодарила за освобождението си и повторила, че му прощава. Той разбира, че и двамата доброволно са приели обстоятелствата в живота си. Сега посвещава времето си на сътрудничество с Американската диабетна асоциация и лобиране пред застрахователни компании за осигуряване на инсулинови помпи за диабетици. Работи и с организации за подпомагане на жертвите на домашно насилие. В съня ми Сюзън сподели, че е знаела, че съпругът й ще изкупи вината си, и е преговаряла с ангелите да остане, докато е готов. Сега втората съпруга на Уилям се бори с рак на гърдата и той е твърдо решен да бъде до нея и да й дава пълната си подкрепа и присъствие. Чувства, че това е урок, който ще обогати разбирането му за състрадание и помощ. Продължава да говори за ангелите и техните послания за обич, себеопрощение и всеотдайна любов. Уилям е въздействащ оратор с удивителна история, а както ангелите неведнъж са казвали на много от пациентите ми, един човек може да промени целия свят.

ПЕТА ГЛАВА
АНГЕЛСКИ ПЕРА
Тъкмо бях седнал и бях поръчал обяд в един от любимите си ресторанти, когато пейджърът ми звънна: току-що докарали нова пациентка. Грабнах порцията си и отново хапнах в движение.
Катарина, 42-годишна жена от мексикански произход, с две дъщери – на четиринадесет и на шестнадесет, беше в последен стадий на рак на маточната шийка. Този вид заболяване не се среща често, защото в повечето, ако не във всички случаи може да бъде предотвратено с редовни гинекологични прегледи. Причините някои жени да не посещават гинеколог са трудни за разбиране. Част от тях са липса на образование, срам, социално-икономически статус и незадоволителен достъп до медицинско обслужване. Непонятно е как може в наши дни някой да умре от заболяване, което е потенциално лечимо.
Случаите често изглеждат еднакви: млади жени в разцвета на живота си, често красиви, но с подпухнали тела, задържащи течности поради недиагностицирани и нелекувани ракови заболявалия. Телата им се превръщат в техни врагове. Процесът е бавен и мъчителен и тъй като не засяга мозъка, пациентките осъзнават всичко, което се случва с тях.
Този случай ми се стори особено тъжен. Катарина беше бивша вариететна певица, бивша наркоманка с рисково поведение, следствие от сексуално малтретиране в ранна възраст. Но преди две години стигнала до задънена улица в живота си и умолявана от дъщерите си да се промени, решила да се посвети на Бога. Като солистка на известен евангелистки хор, Катарина с прекрасния си глас вдъхновила мнозина да се обърнат към Бога. Била свидетел на тежки изпитания и страдание около себе си и посветила по-голямата част от времето си на хората, все още зависими от наркотици и алкохол. През този период била изправена пред най-трудното изпитание в живота си – неизлечима форма на рак.
Когато я видях за първи път. бях поразен от нежната й красота и усилията, които полагаше да запази достойнство. Беше облечена с прекрасна рокля, грижливо гримирана и със старателно пригладени и сплетени лъскави черни коси. Не можеше да скрие издутия си корем, отеклите крака и кожата, опъната до такава степен, че от нея непрекъснато бликаше течност. Придружаваха я майка й и дъщерите й, които изглеждаха изплашени, защото знаеха, че прехвърлянето й в хоспис стационар означава, че й остава малко живот. Майка й, Мария, и баща й, Джоузеф, бяха силно вярващи католици от Монтерей, Мексико, с над петдесетгодишен стабилен брак. Братята и сестрите й бяха също силно религиозни и не бяха поели по тежкия път, избран от Катарина.
В деня на приемането си беше будна, но прикована на легло, и прекарваше голяма част от времето в разговори. Исках да направя всичко възможно да бъде спокойна – физически и емоционално. Бързо се сближихме и тя започна да споделя страховете си от смъртта и угризенията за живота си. С треперещ глас зададе само един въпрос:

• Доктор Лерма, колко ми остава да живея?
  Отговорих й, че поради влошеното състояние на дробовете й и заради това, че не може да се храни от четири-пет дни в резултат от запушване на червата, прогнозите са мрачни, за между седем и десет дни. Заплака неудържимо и каза, че не е готова да умре. Притисна се към мен и през по-голямата част от следобеда утешавах и успокоявах нея и майка й. Дъщерите й не можеха да се справят със силните си емоции и повиках социален работник да поговори с тях. Спомних си своите реакции при неизлечимото заболяване на баща ми и проявих искрено разбиране и съчувствие към семейството на Катарина и болката им.
  www.spiralata.net 23
  За да подобря настроението на всички, й разказах някои от ангелските истории на свои пациенти и я попитах дали вече вижда ангели. Това събуди нещо в нея и я подтикна да започне разказ за живота си. Слушах я и й съчувствах, особено заради привидната несправедливост, след като бе направила толкова съществени промени.
  Няколко месеца преди поставянето на диагнозата Катарина се преместила в Хюстън и започнала „да пее за Бога“, както се изрази. По това време усещала силни болки в долната част на корема и накрая отишла в спешно отделение за преглед. При нейния английски, липсата на осигуровка и проблемите с наркотици в миналото лекарите бързо решили, че изпитва наркотичен глад, и я изпратили у дома с простата диагноза предменструални болки. Няколко седмици по-късно започнало вагинално кървене и в спешното отделение й поставили диагноза дисменорея. Преди да я отпратят, я посъветвали да взема болкоуспокояващи. Отчаяна и изоставена, с все по-мъчителни болки, прибягнала до морфин и хероин от улицата. Чувствала, че няма друг избор, защото медицината не й помагала. Била принудена да се върне към стария си начин на живот, но отчаяно се борела с него, защото не искала да разочарова Бога и семейството си. Колкото по-силни ставали болките, толкова по-големи дози опиати вземала. Когато намерила начин да ги овладява с морфин и хероин, се заблуждавала, че вече е по-добре. Но това било твърде далеч от истината, защото ракът вече бил неизлечим.
  Катарина ми разказа за сън, който имала дни преди поставянето на диагнозата и в който Архангел Гавраил й заговорил с ясен глас:
• Ти си избрана. Събитията в живота ти са път към съвършенство и накрая ще помогнат на много души да намерят пътя си обратно към Бога.
  Разбрала, че видението не е породено от наркотиците. и без повече думи повярвала, че това ще помогне на нея, на семейството й и света. Архангел Михаил й изложил целия план и я уверил, че Бог и ангелите ще бъдат с нея и ще й бъде поставена адекватна диагноза, за да получи облекчение на болките. Два дни по-късно, с усилващи се болки и кръвотечение, отишла в друго спешно отделение. След преглед на медицинското й досие лекарят отново решил, че страда от наркотичен глад, и отказал да я приеме. Излязла разплакана от отделението и случайно се сблъскала с лекар, който надникнал навън да види какво става. Забелязвайки разваления й английски, попитал на испански: „Que pasa, senorita?“ („Какво има, госпожице?“). При тези успокояващи думи Катарина го прегърнала и казала: „Ayuda me. Ayuda me, роr favor“ („Помогнете ми. Помогнете ми, моля ви“).
  Не знаела, че разговаря с лекар, щатен акушер-гинеколог в болницата. Казала му, че кърви, но лекарите от спешното отделение не желаят да направят нищо за нея. Може би вдъхновен от нейния ангел, а може би просто обзет от съчувствие в онази вечер, той я съжалил и я повел обратно в болницата, където установил, че има тежка анемия. Приел Катарина в гинекологичното отделение и поискал изследване на кръв и компютърна томография на корема и малкия таз.
  Резултатите показали, че е необходима биопсия от маточната шийка. Компютърните срезове и резултатите от туморните маркери разкрили напреднал рак на шийката на матката с метастази в корема и белите дробове и с обхващане на лимфната система до критични нива. Веднага била консултирана с онколог, който назначил химиотерапия и облъчвания, както и средства за овладяване на болките. Станало така, както казал ангелът: получила помощ за болката, но диагнозата била неизлечимо, смъртоносно заболяване.
  При започването на химиотерапия й се явил нейният ангел Михаил и казал, че ще изпраща по един ангел всяка нощ, който да я утешава и да й напомня, че никога няма да бъде изоставена от Бога. Същата вечер голям прозрачен ангел в бяла роба застанал от дясната страна на леглото й като закрилящо и утешаващо присъствие. Оттогава нататък всяка нощ се явявал различен ангел да я утешава, винаги на едно и също място. Не била наясно защо избират да застават отдясно, но усещала закрилата им. От любопитство я помолих да опише как изглеждат ангелите. Тя каза:
• Лицата им светеха, а дългите им руси до кафяви копринени коси се сливаха с крилете им и ефирните им роби.
  Ангелите оставали по пет-десет минути всяка нощ да я успокояват и все пак тя плачела и ги молела все още да не си отива. В моментите на отчаяние се чувствала изоставена от Бога. Не преставала да си казва: „Как може Бог да ми причинява това, след като отново Му посветих живота си? Толкова съм Му сърдита!“.
  Един от ангелите й казал, че има право да се държи така и да изпитва чувствата, които изпитва, защото те показват на Бога, че го обича и го признава: всичко, което иска Бог, е да го признаваме и да имаме връзка с Него. Ангелът изтъкнал, че Бог напълно разбира болката, страданието и отчаянието ни и колко ни е трудно да проумеем смисъла им, защото Той живее в нас и ги изживява с нас. Освен утеха
  www.spiralata.net 24
  Катарина получила уверение, че ще разбере чудото на живота и неговите отговори.
  През първия й ден в хосписа мъчителните болки на Катарина бяха овладени. Това й даде нужното спокойствие, за да започне процеса на приключване със земните дела. По нейна молба семейството й се събра, за да обсъди предсмъртните й желания. В присъствието на родителите и сестрите й около леглото я попитах на кого иска да повери грижите за децата си. Отговори, че ангелът й казал, че сестра й Мария има достатъчно време и духовна нагласа да поеме тази мисия. Катарина знаеше, че изборът е правилен, защото децата й бяха много привързани към Мария и майчинската й обич. В този момент Мария каза на Катарина, че за нея ще бъде голяма чест да се грижи за тях… особено след скорошен сън, в който седем красиви ангела, обгърнати от светлина, изразили същото желание. Катарина беше въодушевена от потвърждението на своето видение. Най-тежкото бреме падна от плещите й и беше обгърната от пълно спокойствие.
  Продължи да описва пророческите видения, идващи от ангелите. Следващото било прожектирано на стената като филм. Видяла дъщерите си пораснали, да помагат на други хора и продължават семейната мисия да лекуват чрез музика и свидетелстват за Бога. Видяла и себе си в общение с Исус и в съгласие за житейския си път. Разбрала, че онова, на което се е посветила, е много по-голямо от изживяното страдание. Катарина се усмихна и каза, че е запомнила целия разговор и най-сетне е разбрала значимостта на своя живот за Божия план. Добави, че на всички ще ни бъде напомнено какъв избор сме направили, за да допринесем за осъществяването на Божия план. Вече говореше за страданието така, както й го разкриваха ангелите.
• Всички страдаме по един или друг начин и нашето страдание е част от природата, но съществува и радостта и отвъд страданието ни очаква именно това – радост.
  Вярваше, че това, което прави, е значимо не само за семейството й и самата нея, а за целия свят. Изпълнени с безкрайна тъга, всички в стаята заридаха. Майката на Катарина плачеше, но и от радост, и беше в състояние да освободи дъщеря си, за да се завърне при Бога. Катарина също прие смъртта си и беше невероятно, след като толкова упорито бе отказвала да се примири с мисълта, че умира, дори откакто имаше видения на великолепни духовни същества. Попитах я каква е причината за тази коренна промяна и се оказа просто увереността, че децата й ще бъдат обичани и сестра й ще се грижи за тях така, както би се грижила самата тя.
  Четири дни преди смъртта си, около един сутринта, Катарина събудила майка си и й прошепнала, че й се явил нов великолепен ангел, голям и обгърнат от яркосиньо сияние, с бели криле. Майка й каза:
• Видях дъщеря си да гледа съсредоточено към дясната страна на леглото, да се усмихва и повдига ръце, сякаш говори без глас с някого в пространството. Виждах устните й да помръдват, но не чувах звук и главата и очите й се въртяха, сякаш проследяваха с поглед движещ се предмет.
  Майка й продължила да я гледа и да се опитва да чете по устните й. Изведнъж, както когато усилваме звука на радиото, гласът на дъщеря й се усилил и чула Катарина да казва на испански: „Добре, само ми дай някакъв знак, че ще се върнеш“. После кимнала, протегнала ръка нагоре, свила я в юмрук и, притискайки я към гърдите си, се усмихнала: „Благодаря ти“.
  Тя чула това, но не била сигурна какво означава. Катарина попитала: „Мамо, искаш ли да видиш какво имам? Нещо, което ангелът ми даде“. Майка й отвърнала: „Разбира се, скъпа. Какво ти даде?“. Катарина тихо казала: „Едно от перата си“. Бавно разтворила дланта си и върху нея имало бяло пухкаво перо със съвършена форма, дълго около десет сантиметра. Знаела, че ще бъда впечатлен от това, и търпеливо изчакала да ми го покаже. Майка й сложила перото в найлонов плик и Катарина й казала да ми го даде като знак на благодарност за любящите грижи, с които съм обградил нея и семейството й. Тъкмо бе тръгнала към вратата, за да ме потърси, когато влязох и Катарина сложи перото в ръката ми. Не можех да приема такъв дар, но не исках да я обидя. В този момент ми позвъниха да отида да видя нов пациент и излязох, като й казах, че ще поговорим за това друг път. Два дни по-късно горещо ме помоли да взема перото като дар от нея и Бога. Как бих могъл да откажа? Уверих я, че винаги ще го пазя и че се надявам историята му да носи утеха на другите ми пациенти. Катарина се усмихна и каза, че това е чудесен план.
  Когато майка й извади малкия найлонов плик, в който го пазеше на сигурно място, с удивление видя, че се е свило до два сантиметра, като пух за възглавници. Интересното е, че в повечето или дори всички болнични заведения, включително и в нашето, има строги разпоредби, забраняващи използването на пухени възглавници поради опасност от алергични реакции. Повечето, ако не всички възглавници са с дунапренен пълнеж, плътно опакован в мека найлонова материя. Проверих възглавниците в стаята на Катарина и всичките бяха пълни с мек дунапрен, а майка й отрече да е донесла възглавница от дома си. Всички бяхме изумени. Майка й каза:
  www.spiralata.net 25
• Доктор Лерма, видяхте перото преди два дни и беше много по-голямо, нали?
• Разбира се- отвърнах.
  Тя продължи:
• Мисля, че се смалява. Дали накрая съвсем ще изчезне? Моля ви, доктор Лерма, запазете го и ми кажете, ако изчезне. Хората ще ви повярват, ако им разкажете историята. Все пак вие сте лекар.
  Съгласих се и взех перото заедно с плика. Заключих го в чекмеджето на бюрото си.
  Когато споделих историята с една от сестрите, тя ми разказа подобна, чута от санитаря Джефри по-рано същия ден. Обадих му се и го помолих да ми повтори това, което е казал на сестрата. Започна:
• Доктор Лерма, помните ли господин Уили, добряка от стаята срещу тази на Катарина? Онзи ден, докато чистех стаята му, чух пациента да говори насън и да казва, че един ангел му е дал свое перо, за да му напомня, че ангелите винаги са с него. Забелязах голямо перо на пода. Бях много учуден и се запитах дали наистина е на ангел. Беше много красиво, бяло и доста голямо. Петнадесет-двадесет сантиметра. Зная, че при нас не са позволени пухени възглавници, и си помислих, че е от някоя, донесена от близките му. Оказа се, че няма семейство и своя възглавница. Взех перото и го сложих на нощното му шкафче, затиснато под вазата с цветя, за да не отлети от вятъра. На следващия ден забелязах, че изглежда значително по-малко, но не бях сигурен. Днес пациентът почина и забелязах, че перото е изчезнало. Затова попитах сестрата дали го е видяла или изхвърлила. Спомни си, че го е видяла вчера, но днес го нямало. Доктор Лерма, не съм сигурен какво е станало с него, но имах подозрения. Имам предвид за изчезването му.
  Приликите бяха невероятни. Може би майката на Катарина правилно бе предположила, че перото ще изчезне. Бързо отидох да проверя дали перото на Катарина е в чекмеджето ми. Беше там, все още със същата големина, както когато го бях взел.
  На следващия ден Катарина почина спокойно, заобиколена от децата и майка си. Очевидно тъгуваха, но преживяваното с ангелите им беше вдъхнало пълно спокойствие. Любопитен дали и нейното перо е изчезнало, както това на господин Уили, отидох в кабинета си да проверя. Когато отключих чекмеджето и извадих плика, веднага забелязах, че е празен. Огледах стаята и никъде не видях перото. Наистина бе изчезнало. Само аз имах ключ от бюрото си и не бях казал на никого, че е там. В този момент си спомних, че Катарина го бе поискала, за да й напомня, че ангелът ще се върне и ще я отведе в рая. Вече не се нуждаеше от напомняне: най-сетне се бе понесла върху белите криле на своя ангел. Перото бе изпълнило предназначението си и се бе превърнало в символ на вяра. Усмихнах се, питайки се дали някой би повярвал на подобна фантастична история. Единственото истински важно нещо бе, че Катарина най-сетне разбра универсалната истина.
  БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
  И ОЩЕ ДИАЛОЗИ С КАТАРИНА
  Перото донесе голяма утеха на майка й и дъщерите й в дните преди смъртта й. То бе символ, който по някакъв начин потвърди, че Катарина наистина е променила живота си и помага на другите. Най-сетне и самата тя го бе осъзнала и може би благодарение на това и семейството й го прие. Имахме много разговори за нещата, на които я учеха ангелите.
  Казали й да не изпитва чувство за вина заради неща, които смята за грешки. Няма погрешни ходове. Тя бе избрала пътя си в живота и разбра, че той има по-висш смисъл. В края му ангелите й изпращаха видения, които да я утешават и учат. Показваха й дълбокия смисъл на страданието й – не само по време на заболяването, а и през целия й живот. Обясняваха й как животът, който е водела, я е направил по-състрадателна и изпълнена с разбиране към другите хора, страдащи от зависимости и слабости. Проумя, че зависимостите са били част от уроците й, довели до себеопрощение, любов към себе си и покой.
  Узна, че когато Бог ни изпраща големи предизвикателства, Той ни изпраща и дарове за утеха. Нейният е била певческата й дарба, донесла утеха и надежда на много хора, зависими или болни като нея. За музиката си каза:
• Певческият ми талант беше дар от Бог и нещо, което никой не можеше да ми отнеме. Пишех невероятни песни за Бога и благодарение на тази дарба много хора отново се обърнаха към вярата. Разбрах, че никога не съм се отричала от Бога, дори когато бях на дъното. Трябвало е да преживея своите предизвикателства, за да мога да науча уроците си и да уча другите, че те също могат. Ангелите ми казаха, че съм стара душа и съм избрала да дойда тук, за да водя другите в техните мисии. Показаха ми, че децата ми също ще служат чрез музиката. Те имат мисия, за която моят живот е допринесъл.
  Вече разбираше живота си по съвсем различен начин и напълно го приемаше.
  Каза, че е срещала ангели и в нашата реалност, които са й разкривали красиви неща, носещи
  www.spiralata.net 26
  радост и утеха. Пеели любимите й песни и я канели да попее с тях. Понякога пееше, както лежеше в леглото, с ангелски глас, който излъчваше мир и завладяваше всеки присъстващ.
  Катарина обичала плажа и морето и ангелите разбирали, че това са местата, които са й близки. Изпращали я да поплува до любимите си плажове и да се наслаждава на слънцето, избавена от болката. Веднъж каза:
• Тези преживявания, подобни на сънища, но много истински, вдъхват завладяващо чувство на покой, който изпълва цялото ви същество.
  Ангелите й давали възможност също да продължи да чувства любовта на децата си и да участва в емоционалното и духовното им израстване. Попитах я:
• Как можем накрая да приемем раздялата с най- скъпите си хора?
• Ангелите ни показват достатъчно от рая – нашия истински дом, както би могъл да се нарече, – за да ни напомнят, че там всичко е възможно с Христовата любов. Там има невъобразима радост, която ни притегля. Чрез тази радост можем да сътворим безброй неща в живота си и в нашия свят. И да помагаме на онези, които обичаме на земята.
• Защо раят ни е толкова скъп?
• Защото, както се казва в Библията, приемайки Бог, приемаме и Неговото царство, рая, който прониква до всяка наша фибра. Бог разбира личните ни представи за рая и ни дава тяхно отражение, което носи утеха, мир, радост и безусловна любов. Когато сме радостни, това е раят. Тук, на земята.
  Катарина говореше за шанса, който Бог ни дава на смъртното легло за решаване на проблеми между поколенията. Самата тя успя да разреши проблеми между себе си и своите баба и дядо, останали неразрешени до края на живота им. Без това изцеление никоя от двете страни нямаше да може да продължи напред и да почувства пълното опрощение и любовта на Бога.
  Изключително важно е да разрешим колкото е възможно повече въпроси тук, на земята, преди да бъдем призовани да се върнем в своя дом при Бога.
  Накрая Катарина се освободи от цялото страдание и всички съмнения и въпреки онова, което изживяваше тялото й, духът й често се отделяше от него. През последните три до пет дни около умиращия почти денонощно присъстват ангели и покойни близки. През това време ангелите помагат на семейството да получи чувство за завършеност. Най-често болният вече е приключил с прегледа на живота си и е водил преговори да остане, докато близките му постигнат спокойствие. Колкото по-скоро семейството се освободи от страхове, патологична обвързаност с умиращия, гняв и омраза, толкова по-скоро обичаният близък ще се пренесе в рая.
  Повечето пациенти, които се мъчат седмици наред, са задържани в земното измерение от нечии егоистични помисли или, рядко, поради дълбок и непреодолим вътрешен мрак. Последното е много тежко за гледане и тогава проблемът се пренася неразрешен в отвъдния свят. При тези пациенти най-ефективни са молитвите.
  Равносметката е, че всичко е въпрос на свободна воля. Катарина настояваше да казвам на всички да не чакат да разрешат неразрешените проблеми на смъртното си легло. Тогава е твърде тежко. Ключът е сега, днес. Добийте истинска представа за себе си, за силните страни и слабостите си. Тогава просто обичайте себе си, защото сте създадени съвършени. Повечето хора по света не обичат себе си, а винаги искат да бъдат някой друг. От това произтичат всички зли- ни. Ако човек не обича себе си. как би могъл да обича другите? Затова според статистиката разводите в САЩ надвишават 60 процента. Липсва истинска любов между съпрузите. Фанатизмът, омразата, дискриминацията, междурасовите конфликти, религиозните войни, страхът – всичко това е резултат от липса на обич към себе си.
  Ангелите казваха на Катарина, че на света има духовно извисени хора, които са родени специално за да бъдат пример за тази обич. Ганди, Папа Йоан Павел И, Майка Тереза, Далай Лама и дори някои от родителите ни, женени от дълги години, са пример за истинско себеуважение. Не е нужно човек да бъде съвършен. Важното е да запазва равновесие, да не стига до крайности, които са сигурна рецепта за провал. Превалената религиозност, по ирония, довежда до страх и нетърпимост. Всеки от нас има светла и тъмна страна. Опитвайте се да постигате равновесие и да бъдете разбиращи като Исус за цялото разнообразие от съдби и житейски преживявания. Той помага на хора от всички части на социалния спектър – от проститутки до религиозните водачи, включително фарисеите.
  Нужна е много работа; ангелите казват, че това е постижимо само с помощта на Бога. Както казваше Катарина, обичайте себе си, прощавайте си и се опитвайте да прощавате на другите. Ще видите, че ще става все по-лесно. Христос е умрял заради нас, защото е знаел, че ще продължим да грешим, и това ни е дало безброй възможности да разберем в края на краищата смисъла. Запомнете и думите на Катарина, че човек никога не знае кога Бог ще го призове да напусне този свят. Само се
  www.spiralata.net 27
  опитвайте да бъдете добри със себе си и другите и да вярвате в Господа Исуса Христа като ваш спасител. „Няма да бъдете разочаровани“, казваше тя.
  Попитах я за прегледа на живота й и тя отговори:
• Джон, няма да го разбереш. Можеш да разбереш само своя. Няма език, на който би могло да се разкаже. Всичко се изразява в чувства.
  Реших да й задам някои базови въпроси, но това не й хареса. Предпочете да сподели нещата както ги чувства. Каза, че всеки болен има свой ангел или ангели и вижда покойните си близки. Всеки разбира смисъла на живота си и вижда избора, които е направил, преди да си отиде.
  Онова, което каза Катарина по-нататък, беше предизвикателство за системата ми от убеждения, но намери отзвук в мен и реших, че е важно да го споделя. Продължи:
• Избираме живота си, но не помним този избор. Когато ангелите ни показват живота ни, те ни връщат този спомен и вече знаем своята истина. Нищо не ни е било наложено насила. Всички работим заедно. Ние сме част от съзнанието на целия свят. Израстваме като група. Когато някои от нас се разболеят, всички човешки същества са емоционално засегнати, дори и да не го осъзнаваме. Например когато някой избере тъмната страна, другите трябва да поемат невероятната тежест на тази отрицателна енергия и да я надвият, за да възстановят равновесието. Тя може да ви засегне по много начини – емоционално, духовно и понякога чрез физическо заболяване. Беше разкрито, че дори рако-вите клетки са от Бога. Избирайки да поема тъмната енергия на друг човек, аз съм ускорила размножаването на клетките си така, че е предизвикало рак.
  Попитах я:
• Видя ли положителния ефект от рака си и своето страдание?
  Отговорът й бе „да“, свързан главно с посоката, в която ще поемат децата й.
  Екипът за подпомагане на близките посещаваше семейството на Катарина почти година и видя как превъзмогват скръбта. Дъщерите й заживяха при Мария и съпруга й, както бе решено. Ходят на църква, пеят в хора и разказват за майка си и за голямото емоционално изцеление на семейството, както и на други хора, чули историята на Катарина. Помагат на хората да разберат, че независимо от крайностите, до които достигат в живота си, винаги могат отново да потърсят Бога и своята дълбока същност. Посланието на Катарина за безусловна любов наистина постигна въздействие върху нейното семейство и други хора, както се бе надявала.
  Лично аз вече разбирам, че всичко има смисъл. Благодарение на работата си в хосписа съм престанал да съдя другите за решенията им. Всъщност всички сме еднакви, независимо за колко добри или лоши се смятаме. Отново и отново уроците, които научавам от напускащите този свят, имат дълбок смисъл и се чувствам длъжен да бъда отворен за всяка нова информация. Изпитвам скромна благодарност за достъпа. който имам до тази мъдрост, и никога не липсват нови неща, върху които да размишлявам и да си задавам въпроси. Радвам се, че избрах този път, и сега разбирам и зная, че съм направил своя избор, направляван от Бога.

ШЕСТА ГЛАВА
ДЪЛБОКО РАЗКАЯНИЕ
Уилям бе пристигнал от Аржентина за лечение на рак на белите дробове в световноизвестния Онкологичен институт „Андерсън“ в Хюстьн, Тексас. След тримесечна интензивна терапия бе прехвърлен в нашия хоспис, защото дори експерименталните процедури не бяха успели да спрат бързонапредващото му заболяваше. Скоро след постъпването му мозъчните му функции значително отслабнаха и изпадна в състояние, близко до кома, оставайки в постоянен делириум. През това време често се въртеше в леглото, говореше на немски, викаше за помощ или изричайте: „Хайл Хитлер!“, или друг военен поздрав. Изтривах потта от челото му и докосвах ръцете му за успокоение. Струваше ми се страшно, че говори на немски, но съпругата му потвърди, че и двамата са родени и отраснали в Берлин, Германия, и са избягали в Аржентина скоро след началото на Втората световна война. Когато овладяхме причината за делириума, която бе дехидратация, умствените му способности се подобриха. Започна да общува и да задава много въпроси: „Къде съм? Мъртъв ли съм? За войната ли говорех?“. Обясних му, че е жив и се намира в хоспис, защото ракът му вече е неизлечим.

• А Втората световна война и Хитлер? Казах ли нещо за това в присъствието на семейството си?
  Отговорих:
• Всъщност говореше на немски и каза: „Хайл Хитлер!“. Не, семейството ти не беше тук точно в този момент.
  Изведнъж заплака и ме помоли да не казвам на никого какво съм го чул да изрича, особено на
  www.spiralata.net 28
  близките му. Уверих Уилям, че ще запазя тайните му и никога няма да го съдя за нищо, което е казал или направил. Напомних му, че съм до него само за да облекча физическата, емоционалната, духовната и личната му болка и че ако някога пожелае да сподели терзанията си, ще го изслушам.
  През следващата седмица изградихме връзка на доверие и една сутрин той ми разкри, че е бил офицер в Шутцщафел – личната армия на Хитлер през Втората световна война, и пряк свидетел и участник в изтребването на еврейската раса. Заплака, докато ми разказваше това, и разкаянието му изглеждаше искрено. Описа как заключвал християни и евреи, млади и стари, в къпалнята и обръщал гръб, когато други обучени войници пускали отровен газ през душовете. Спомни си как една нощ красива еврейка се спряла, преди да влезе, и го погледнала право в очите. На лицето й нямало страх, а израз на съжаление, който се запечатал в душата му. Това видение го преследвало през целия му живот.
  Командването на Уилям в този концентрационен лагер било кратко, защото развил остро и опасно белодробно заболяване. Поел малка доза цианид, надявайки се здравето му да се влоши достатъчно, за да го изпрати далеч от войната и зверствата. Лекарите на Хитлер не узнали за плана му и приписали тежкото заболяване на случайно погълнат газ, съдържащ цианид. Вместо да бъде изправен пред военен съд за опит за самоубийство, получил едно от най-високите отличия за храброст и вярна служба на родината. С трайно увредени дробове. Уилям никога вече не се върнал в армията.
  Когато го попитах защо се е присъединил към SS, каза, че работата му в областта на биохимията привлякла вниманието на елитната армия на Хитлер и бил призован да помогне на страната си да извоюва свобода от тиранията на световните лидери. Учтиво отказал и след няколко часа войници от SS арестували съпругата му и децата му. Нацистите имали сведения за всички евреи в Германия и открили, че Уилям, чистокръвен германец, е женен за еврейка и децата му са наполовина евреи. Ясно му дали да разбере, че всички евреи ще бъдат арестувани заради тираничните си актове срещу Третия райх на Хитлер и осъдени на смърт. Уилям обясни:
• Трябваше да спася семейството си. Не можех да позволя да умрат като милиони други, за които чувах. Как бе възможно човешки същества да ме поставят в положението да избирам дали да спася своето семейство, или нечие друго? Така Хитлер принуждаваше хората да изпълняват чудовищните му заповеди. Всеки избираше да защити близките си и да изневери на сърцето си и морала. Само за часове се превръщахме от обичащи Бога семейни мъже в хладнокръвни убийци. Единственото, за което мислех, беше колко злини ще бъда принуден да извърша за доброто на семейството си.
  Уилям изглеждаше отчаян, докато разказваше за най-ужасяващите събития, на които този свят е бил свидетел.
  Поставен в безизходица, той се съгласил да влезе в редиците на SS при условие, че семейството му ще може да напусне Германия. Нацистките власти приели и освободили съпругата и децата му в замяна на участие в разработването на биологични оръжия. С ескалирането на военното напрежение Хитлер все повече настоявал за по-голяма ефективност в масовото изтребване. Уилям и други негови колеги били преразпределени в концентрационните лагери, където се провеждали множество генетични и биологични експерименти. Там най-сетне видял докъде стига жестокият замисъл на Хитлер и осъзнал грешката, която е допуснал, избирайки да спаси семейството си.
  Уилям не пожела да сподели на какви експерименти е бил свидетел, освен използването на отровен газ за избиване на евреи и християни. Не го притисках, но не можех да не се питам дали не е било нещо по-ужасно от геноцид.
• Доктор Лерма, сключих сделка с дявола и не мога да променя това. Твърде късно е за мен. Никога не ще зърна Бога! Зная думите Му, че онези, които спасяват собствения си живот, ще го загубят, а онези, които загубят живота си, ще живеят вечно. – Помоли ме да му простя и му казах, че не мога да простя на човек, който не ми е навредил с нищо. Той възрази: – Навредил съм и на вас. Ангелите ми казаха, че целият свят е бил опустошен от онези ужасни събития и всеки роден след Холокоста е засегнат.
• Добре, Уилям, прощавам ти – отвърнах.
  Усмихна се и ми благодари. Помоли ме да не казвам на децата му, че е вършил тези неща.
• Дори жена ми не знаеше до каква степен съм замесен. До ден днешен нося срама и вината си.
  Почувствах дълбокото му облекчение, след като най-сетне бе излял душата си пред мен.
  Попита ме колко време е бил в кома и му казах, че около 48 часа. Изглеждаше смаян.
• Това е невъзможно. Зная, че бях в ада стотици години. Просто го зная.
  Уверих го. че са били само два дни, и го попитах какво е преживял.
• Бях в тъмна пещера, рамо до рамо с много други нацистки и римски войници, участвали в масовите убийства. Чувах мислите им, усещах агонията им и те бяха огледало на моите собствени.
  www.spiralata.net 29
  Емоционалната болка беше дълбока и мъчителна и сякаш щеше да трае вечно. Това беше адът, доктор Лерма.
• Уилям, измъкна ли се от там накрая?
• Всъщност, доктор Лерма, през цялото време имаше ярка светлина в далечината, която ме теглеше, но се боях да тръгна натам, защото знаех какъв съд ме очаква. Знаех, че е Божията светлина, и не се чувствах достоен да я виждам. След време, което ми се стори години взиране в светлината, най-сетне имах достатъчно енергия да извикам за помощ. Изведнъж забелягах отвор в далечния край на зловещата пещера. През тази малка пролука видях светли същества да минават покрай входа, без дума и без звук. Предположих, че са пазачи, които не пускат никого да излезе навън, и се изплаших от тях, срамувайки се заради онова, което съм бил. Докато съсредоточено гледах светлите създания, най-сетне срещнах погледа на едно същество с образ на жена и, удивително, съзрях нещо познато в ясните й сини очи. Бяха същите като на красивата еврейка, която бях вкарал в къпалнята, превърната в газова камера. Извиках: „Съжалявам! Толкова съжалявам!“.
  Тя се спряла и се обърнала към пещерата. Обзет от срам, той се върнал обратно в мрака, но жената влязла след него и вътре засияла ярка светлина. Душата му била разголена, но ангелът го обгърнал със състрадание и безусловна любов. Уилям обясни:
• Заговори с глас, от който струеше любов: „Простих ти още преди да ме убиеш.“ Понечи да се отдалечи, но извиках: „Почакай! Не си отивай!“. Спря се, обърна се с лице към мен и протегна ръце: „Ела с мен и ще ти помогна да се освободиш от вината“. Поколебах се, защото чувствах, че заслужавам да нося цялата вина. Но имаше нещо, което силно ме теглеше към нея, и то ме накара да пристъпя към любящите й обятия. Когато излязох от пещерата, бях облян от светлина, която ме изпълни с безкрайна любов и радост. Енергията беше толкова силна, че почувствах, че припадам. Докато бавно падах, я видях да полита към мен и да ме хваща с меките си криле, покрити с пера. Вече умиротворен, заговорих за живота си. Изразих мъката си за всичко, което съм сторил, и споделих, че съм потърсил изкупление, но нищо не може да компенсира коравосърдечието ми. Тя каза: „Имаш избор. Можеш да приемеш, че си изживял избрания от теб живот, да си простиш и да продължиш напред. Или да изживееш болката, която си причинил, за да се освободиш“.
  С тъга Уилям й казал, че прошката едва ли ще бъде получена лесно.
• Казах й: „Причиних голямо страдание и трябва да го изживея, за да се освободя“. Тя кимна с глава: „Така да бъде“.
  За части от секундата Уилям влязъл в ума и тялото на всеки евреин и християнин, когото е убил в нацисткия концентрационен лагер. Изживял болката им, страха и смъртта, всичко наведнъж. Едновременно бил човек, попаднал в лагер, където загинал в газова камера… и същевременно бил в своето тяло, обърнал гръб и се отдалечил. Крещял за милост и помощ и в същото време самият той не обръщал внимание на виковете. Хората, в които се превърнал, викали и питали защо, умолявали го да не го прави. Спомнил си колко е искал да им помогне, но толкова се страхувал за семейството си, че просто не можел. Вътрешният му конфликт бил толкова мъчителен, колкото смъртта на жертвите. Описа преживяването и болката на хиляди възрастни и деца едновременно като невъобразим ужас.
  В един момент светлото създание с женски образ се върнало и го попитало дали е готов да си прости. Отговорил с „да“. Тогава всички избити от него хора го заобиколили, дали му прошката си и го уверили, че искрено се радват на изкуплението му. Ангелът го обгърнал в светлите си обятия и го понесъл към по-ярката Божия светлина. Бил окъпан в безусловна любов, която изпълнила цялото му същество, и до всяка негова клетка достигнало послание, носещо разбирането, че Бог е позволил всичко това да се случи, за да научи човешкия род да устоява срещу злото. Било му казано, че благодарение на свободната си воля човекът неизбежно ще срещне мрак и доброта. Божият план за независимата душа е да се учи и развива, оставяйки далече омразата, страха, грубостта и гордостта, за да достигне до чистата любов. Холокостът не е бил дело на Бога, а на жестоката тъмна сила в човека, подхранвана от самия него. Човекът, с подкрепата на Бога, трябва не да се страхува или да се опитва да контролира тези събития, а да научи, че само като носим Бога в себе си, можем да надвием мрака. Не можем да го направим сами. Уилям каза, че това е най-важният урок: „Научете се да се уповавате на Бога, а Той ще съдейства чрез вашата свободна воля да вземате правилни решения за спасението на човечеството“.
  Уилям разкри, че ако Бог не присъства в нашите решения, сме загубени. В края на краищата, той се е съгласил да поеме ролята на убиец, за да предаде това послание на човечеството. Уроците на любовта и състраданието са изключително важни и да се надяваме, че човешкият род никога вече не ще позволи подобни зверства. Цялото човечество е изстрадало и израснало чрез болката от направения
  www.spiralata.net 30
  избор… и в рая се е възцарила безкрайна радост, когато урокът е бил усвоен и е било сключено споразумение между Бога и хората те никога вече да не допуснат подобно нещо. Когато на земно ниво се разиграва голяма драма, цялата вселена наблюдава, чака, съпреживява и научава уроците. Някои трябва да играят ролята на злодеите. Но сега тази фаза е отминала; учението чрез страдание е стар похват. Време е да прегърнем своята радост и творчески способности и да приключим със старите игри и роли. Време е да си простим и да продължим напред, също както Уилям. Време е да прегърнем божествената си същност и да променим своята цел от оцеляване в сътворяване на по-добър свят. Из-борът е наш. Сега е моментът, обясни Уилям.
  При това преживяване той най-сетне стигнал до прозрението, че душата е вечна, а тялото не е толкова важно. Не бе разбирал това до последните дни от живота си. Не е имало правилни и погрешни избори. Някой е трябвало да умре: или неговото семейство, или евреите. Дори ако бе допуснал близките му да бъдат убити и се бе отказал от собствения си живот, урокът щеше да продължи. Не би могъл да го спре; било е нещо по-голямо от него. Но сега този урок е научен, цялата вселена има възможност да избере любовта и състраданието и да даде подкрепа на страдащите. Уилям осъзнал, че всички сме едно цяло и онова, което е сторил на другите, засяга и самия него. След като ми разказа забележителната си история в продължение на два дни, децата му пристигнаха от Аржентина и той почина спокойно, оставяйки ме да размишлявам върху жестокостта на човека срещу човек и да се освободя от склонността да съдя другите за действията им.
  БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
  И ОЩЕ ДИАЛОЗИ С УИЛЯМ
  Узнах повече за Холокоста и войната, отколкото някога съм искал. Уилям каза, че когато войната започнала, германците искали да отведат жена му, защото била еврейка. Поддържали невероятно подробни досиета, съдържащи и расов профил. По време на войната почти всеки трябвало да бъде подложен на лекарски преглед. Прегледът се състоял в измервания: дължина на носа, обиколка на главата, разстояние между очите, ръст, тегло, гръдна обиколка, талия, пропорциите на гениталиите. На лекарите била предоставена схема на средностатистическите размери за евреи, руснаци, французи и прочие, по която трябвало да установяват към коя раса принадлежи човек. По време на режима на Хитлер учените казвали, че арийската раса има съвършени телесни пропорции, а другите раси са несъвършени. Тези физически измервания дали възможност на Третия райх да идентифицира и изтребва евреите. По ирония, за Хитлер се твърди, че има еврейска кръв. Историците казват, че е наредил сведенията за месторождението му да бъдат изгорени, за да не се разкрие истината за произхода му.
  Уилям избрал Аржентина след войната и успял да отведе семейството си с малкото им спестени пари. Американското правителство му предложило работа в сферата на биогенетиката, но отказал, защото вече бил узнал, че много от немските учени и инженери, получили амнистия в Америка, са принудени да живеят в бункери в пустинята и да вършат научна работа за военните. Очевидно не било много по-различно от нацисткия режим. Предпочел да се установи в Аржентина и да създаде ферма за орехи.
  С годините Уилям преуспял и станал известен филантроп. Продължил да живее в страх, че ще бъде разпознат и съден за престъпленията си. Прекарал целия си живот в изплащане на греховете от миналото, но не успял да прогони чувството за вина, докато жената ангел не му донесла разбиране и мъдрост.
  Уилям ме осведоми, че Съединените щати са наели много учени, провеждали експерименти с клониране по поръчка на Хитлер, които свободно продължават работата си. Предупреди ме за потенциалната опасност в тази област на изследвания, с която ще бъде свързан следващият ни важен урок. Ще бъде възможно да се клонира всяко същество, носещо ДНК. Попаднала в лоши ръце, тази технология може да бъде използвана за клониране на най-ужасните създания, включително и на Хитлер.
  Стори ми се доста интересно, че жената ангел е казала на Уилям, че ангели или други същества могат да ви проговорят само ако ги помолите. Тогава си спомних колко много от пациентите ми са казвали, че отначало ангелите не говорят. Само се усмихват и сякаш стоят настрана. Уилям обясни, че духовните същества уважават свободната ни воля. Обикновено чакат сами да ги призовем в живота си за помощ. Чуват мислите ни и отговарят на въпросите ни, когато питаме кои са и какво искат. Общуването е главно чрез извънсетивни възприятия. В духовния свят няма гласни струни, само мисъл.
  Попитах Уилям за рая и каза, че му напомнял за прекрасната, съвършена Австрия. Попитах дали е
  www.spiralata.net 31
  видял Исус, Буда или Мохамед там. Отговори, че всички са там, но никой не ги нарича с тези имена. Те са просто светли създания, прояви на Божията енергия. Никой там не използва земни имена. В рая има различия. Някои ангели са физически по-големи и с по-ярка светлина, а други са пълна противоположност. Все пак никой не е по-важен от другия. Попитах за ада и той каза:
• Нали чухте историята ми?
  Преживяното на земята било достатъчен ад за него. Склонен съм да се съглася.

СЕДМА ГЛАВА
СЕСТРАТА АНГЕЛ
В седем сутринта със стажантите и сестрите започнахме ежедневната си визитация. В първата стая лежеше 82-годишна жена на име Милдред с диагноза рак на яйчниците, с метастази в костите, белите дробове и множество други органи. През нощта на няколко пъти бе загубвала съзнание и бе имала мъчителни болки. Сега, когато болките бяха овладени и беше добре хидратирана, изглеждаше необичайно бодра и в добро настроение. Любезно поздрави екипа и веднага ни благодари, че сме облекчили болките й.
Милдред обясни как от убийствената болка започнала да има халюцинации и на моменти да изпада в делириум.

• Почти не помня какво преживях, но едно нещо, което запомних, защото беше истински кошмар, е, че видях десетте си братя и сестри, натъпкани във фолксваген, да странстват из вселената. Искрено се надявам да е било просто халюцинация – засмя се тя при спомена.
  Позволи ни да я прегледаме и студентите узнаха повече за личната история на тази забележителна дама. Преди да си тръгна от болницата вечерта, влязох да нагледам Милдред, която все още преливаше от радост.
• Как сте, госпожо Милдред? – попитах.
• Доктор Лерма, никога не съм се чувствала по-добре. Просто невероятен обрат. Чакам вечерната си болногледачка, но преди да пристигне, ще ви помоля да ми обясните нещо.
• Разбира се. С какво мога да ви помогна?
  Обясни, че след като медицинският екип излязъл от стаята сутринта, няколко души останали при нея. Отначало помислила, че са студенти по медицина, но не говорели и белите им престилки били необичайно дълги и искрящи. След секунди изчезнали. Весела, както преди, Милдред каза:
• Сигурно е било от онези бонбончета, които изпих снощи.
  Засмях се и я успокоих.
• Да може да е било от лекарствата, които си взела през нощта.
• Може би сте прав, но защо виждам до вас покойните си майка и баща, както и хората, излъчващи светлина, които сега смятам за ангели? – Почувствах хладна тръпка и навярно съм изглеждал смаян, защото тя каза: – Спокойно, доктор Лерма, не съм луда и те са миролюбиви.
• Сигурна ли си, Милдред?
• Толкова сигурна, колкото че имам рак в корема. – Не знаех какво да кажа и просто я попитах защо смята, че са ангели. Отговори: – От целите им тела струи бяла светлина, толкова ярка, че карат човека да се чувства обичан и да вярва, че всичко ще бъде наред.
• Отново ли виждаш братята и сестрите си в онзи фолксваген? – попитах.
• Не, само снощи.
• Гади ли ти се, както снощи, неспокойна ли си, имаш ли болки? Давали ли са ти скоро успокоителни?
• „Не“ на всички въпроси, доктор Лерма. Последните лекарства, които получих, бяха преди повече от 12 часа. Както казах, никога не съм се чувствала по-добре.
• – Любопитен да узная с какво тези преживявания са по-различни от класическите й халюцинации от предишната вечер, помолих да ми обясни по-подробно.
• Вече не са тук, с нас, но се кълна, че бяха реални колкото вас.
• Можеш ли да ми кажеш какво искаха и как изглеждаха?
  Родителите й казали, че по-късно тази вечер ще дойде нейният ангел, за да й помогне да премине отвъд и да отиде при тях. Описа ги тридесет и няколко годишни, здрави и с обичайните си дрехи, въпреки че починали доста по-възрастни. Казали й още, че молитвите й са получили отговор: щяла да доживее да види близките си, които бяха извън страната. Уверили я, че всички хора и ангели, които вижда, са там, за да я подкрепят и предпазят от още болка. Когато болногледачката й влезе в стаята, Милдред смени темата и каза, че е готова за сън. Прегърнах я и обещах да дойда при нея сутринта в
  www.spiralata.net 32
  обичайния час. Тя се усмихна и ме целуна по челото.
• Спете с ангелите, доктор Лерма.
  Докато последното й пътешествие наближаваше, ежедневно я посещавах. Продължи да описва светли безплътни създания и появи на покойни близки. На третия ден, когато влязох, болногледачката вече беше там. Докоснах ръцете на Милдред – този път тя реагира по-слабо, но лежеше спокойно и красивите й бели коси бяха разпилени по възглавницата. Забелязах, че се усмихва и гледа към ъгъла, и попитах:
• Принцесо, отново ли виждаш ангели?
  (Обожаваше да я наричам „принцесо“ или „любов моя“. Казваше, че това я кара отново да се чувства млада.)
  Отговори:
• Да. Тази вечер ангелите светят необичайно ярко.
• Говорят ли ти?
• Не, доктор Лерма. Само изпращат към мен спокойствие и е толкова хубаво… – Попитах я колко присъстват. Каза:
• Точно сега има само един в ъгъла, но понякога са между трима и десет… и всичките изглеждат различни. Трудно е да се каже колко са големи, защото, като погледнете нагоре към ъгъла на тавана, височината е около два метра и седемдесет сантиметра, а те изглеждат някак по-високи. – Погледна към няколко различни ъгъла. Каза ми: – Зад ангелите има величествени планини и обширни гори с животни, птици и деца, играещи сред тях. Дълго наблюдавах цялата картина и осъзнах, че едно от децата съм аз, а другите са мои приятели, вече преминали в отвъдния свят. Играехме в родния ми град – Боулдър, Колорадо. Познах онзи прекрасен летен ден. Беше рожденият ми ден.
  Ангелът до нея заговорил и й казал: „Винаги съм бил с теб. Винаги съм бил тук“.
  Спомни си, че когато била дете, виждала ангел, но никой не й вярвал. Когато пораснала, просто вече не помнела. Запитах се дали наистина вижда миналото си и ако е така, дали това е част от прегледа на живота й.
  Милдред бе отраснала в католическо семейство и беше кротка и скромна жена. Съпругът й бе починал година по-рано от сърдечен удар и за нея бе утеха да знае, че той е при Исус и Дева Мария. Шест месеца след смъртта си няколко пъти се явявал в съня й, за да й каже, че скоро ще бъдат заедно завинаги. Беше щастлива и готова да отиде при него. Нейният ангел й бе казал, че сънят е реален и скоро ще се сбъдне, както и че няма много за преглеждане, защото е имала спокоен и щастлив живот, изпълнен с Божията любов. Казал й още, че Бог много се гордее с нея за безусловната й любов към семейството и приятелите й. Често се чувствала виновна, че не ходи редовно на църква, но дълбоко в себе си обичала Бога. Очевидно любовта е била по-важна за Него. Винаги съм намирал за удивително, че онези пациенти, които са силно свързани с Бога и желаят да бъдат с Него, си отиват бързо и спокойно. Едно е сигурно: Милдред изпитваше радост от виденията и преживяванията си.
  Болногледачките влизаха и излизаха и слушаха разговорите ми с нея. Един ден една от тях ме повика настрана и попита дали сред персонала ни има сестра с класическа униформа, бели обувки, бели чорапи и касинка. Отговорих й, че доколкото зная, никоя от сестрите не носи такова традиционно облекло, и попитах защо. Ето какво ми каза:
• Поразително красива жена, почти сияеща, влезе тук в ранните сутрешни часове, отвори книга с лъскави корици и нежно заговори на Милдред. Доколкото успях да видя, в книгата имаше безброй редове с имена. Милдред отвори очи, заслуша се и заговори на сестрата. Двете си шепнеха, докато преглеждаха списъците. След десет минути сестрата затвори книгата, целуна Милдред по челото и излезе с думите: „Бог винаги е с теб“.
  Любопитна, болногледачката посегнала да я докосне и попитала за какво са си говорили, но ръката й преминала през тялото на сестрата, която изчезнала през затворената врата. На този етап нищо не можеше да ме шокира във връзка с Милдред. Отговорих:
• Значи затова ме попита за сестрата?
• Да. Но и защото знаех, че ако ви кажа, няма да ме сметнете за луда. Виждам с какъв интерес слушате историите на Милдред за ангели. Доктор Лерма, когато изтичах до вратата и я отворих, видях сестрата да влиза в съседната стая. Веднага отидох до офиса на сестрите и попитах за тяхна колежка с класическа униформа. Описах я, но двете дежурни сестри не знаеха да има и трета на смяна.
  За да се уверят, че пациентите са добре, двете влезли в стаята, в която болногледачката видяла мистериозната сестра да влиза, но не открили никого в стаята освен Джоузеф. Спял кротко, с усмивка на лицето.
  www.spiralata.net 33
  На следващия ден попитах Милдред за сестрата. Отвърна:
• Тя беше ангел и разговаряхме за мои покойни познати, а после прегледахме семейния ми живот. Не мога да ви кажа нищо повече, доктор Лерма. Съжалявам.
  Успокоих я, благодарих за любезността и искреността й.
  По време на ежедневната си визитация влязох в съседната стая при Джоузеф и след като го прегледах, попитах дали си спомня снощи при него да е влязла медицинска сестра със старомодна униформа. Примигна и попита защо искам да зная. Казах му:
• Честно казано, една жена твърди, че е видяла сестра ангел да влиза първо в нейната стая, а после в твоята, и съм любопитен да узная дали и ти си видял нещо подобно.
  Джоузеф отговори:
• Да, доктор Лерма. Беше красива дама със сестринска униформа, която се помоли заедно с мен, след като ме попита в какво вярвам. Каза, че ме има в книгата й и че ще ми помогне да се подготвя за новия си вечен живот при Бога.
  После ми каза как успял да се помири първо със себе си, а после със съпругата и децата си, защото преди време ги изоставил. Каза, че се покаял пред Исус Христос и получил още време, за да приключи с това и да донесе изцеление на семейството си. Преди десет години се бе разделил с тях и никой не го посещаваше. Социалните работници се бяха опитали, но не бяха успели да издирят семейството му.
  Джоузеф продължи да разказва за срещата си с ангела – как жената влязла при него, как заедно преминали през целия му живот и нещата, които го терзаели, били записани в книгата й.
• Нека ви кажа, доктор Лерма, какво научих от този ангел и Исус. Всичко зависи от нашата свободна воля и без нея съвършеният Божи план не би могъл да се осъществи. Бог е пожелал да умре заради нас, за да може свободната ни воля да продължи да съществува и винаги да имаме избора да стигнем до пълното съвършенство: нирвана. Цената е била Неговият живот, за да ни даде седемдесет и седем пъти по седемдесет и седем шанса да постъпим правилно. Без Неговата смърт бихме се самоунищожили и отишли в небитието завинаги. Бог знае, че ще се отклоняваме от правия и тесен път, и за мен Той е знаел колко реална болка ще изпитам заради постъпките си, но позволи да я изживея, за да може накрая доброто в мен да надделее над всичко друго. Накрая всичко ще бъде съвършено в нашите очи, а в Божиите винаги е било.
  Следващото, което каза Джоузеф, беше, че е трябвало да усвои уроците на алкохолизма, включително изолация и депресия. Със своите уроци успял да помогне и на покойните си майка и баща, които също някога са го изоставили. В края на разговора с ангела и Исус му било казано следното:
• Жена ти и децата ти ще дойдат да те видят. Други ангели ще се погрижат за това. Ще получиш дара на безусловната любов и те ще отворят сърцата си за опрощение, синко.
  Два дни преди смъртта на Джоузеф социалните работници успяха да намерят членовете на семейството му и за всички беше тежко да узнаят за състоянието му. Онези, които живееха в града, успяха да дойдат веднага. Помогнах им да разберат случващото се и им казах за разкаянието на Джоузеф, че ги е изоставил, и желанието му да знаят, че винаги е мислил за тях и ги е обичал. Когато влязоха в стаята, толкова се зарадва, че заплака и безброй пъти ги увери колко много ги обича. Беше точно както бяха обещали сестрата и Исус.
  Джоузеф и Милдред бяха единствените пациенти, видели сестрата. Мисля, че е била техният водач към отвъдния свят. Били са свързани по някакъв начин. Починаха в един и същи ден. Милдред бе усмихната, спокойна и бях до нея, когато си отиде. Близките й се сбогуваха с обич и признателност към тази прекрасна жена. Семейството на Джоузеф бе до него и той бе изпълнен с толкова любов, че тя витаеше във въздуха.
  Сестрата ангел им бе донесла удивителни преживявания, но за мен емоционалното и духовно изцеление в края на тези два живота – безкрайно различния живот на Милдред и Джоузеф – бе доказателство за истинската, безусловна Божия любов.
  БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
  И ОЩЕ ДИАЛОЗИ С МИЛДРЕД
  Хора, които лежат в съседни стаи, често имат еднакви видения, еднакви преживявания, дори по едно и също време. Любопитно е и че понякога роднини на хора, починали в хосписа, се озовават в същите стаи: често забелязвам това. Например съпрузи са умирали в една и съща стая в разстояние на няколко години. При приемането историята на пациентите не се знае. Сестрите споделят, че в някои стаи, изглежда, има особена енергия, която привлича един и същи тип пациенти. Възможно ли е стаите да задържат определен тип електромагнитна енергия? Персоналът на хосписа често чува в някои стаи
  www.spiralata.net 34
  странни шумове, подобни на дълбоко ритмично дишане (като въртене на вентилатор), дори когато няма никакви апарати, нито пациенти. В други стаи внезапно прозвучава смях или животински звуци. Сякаш всяка стая е предназначена за определен тип преживявания и от нея тръгва коридор за различно измерение, за различен тип същества, които помагат на болния при прегледа на живота му. Веднъж Милдред каза:
• Чудя се дали и вие, доктор Лерма, не виждате тези неща, дали Бог изпраща тези картини само в моя ум? Или те наистина съществуват във външния свят?
• Може би и двете – отговорих. – Хората имат най-различни видения.
  Тя каза:
• Може би Бог се проявява и в техните умове и всеки от нас си създава своя реалност.
  Като учен, вярвам, че Бог общува с нас, като ни създава наша собствена реалност. Може би затова всеки пациент има различни видения за рая. Раят е представа. която сме изградили в ума си и която търсим, когато умираме. Бог разбира това и се среща с нас в света, който сме си създали, за да направи прехода ни по-лек. Заради медицинското си образование често съм се питал дали всеки друг вижда и си представя същото като мен… и ако е така, защо? Имаше една теория, че човешката ДНК трепти с честота, еднаква с тази на реалността. Когато човек умира, възможно ли е докато неговата ДНК умира, да се пренастройва от честотите на тялото към тези на друга реалност? Ако е така и енергията ни просто променя формата си, значи ще съществуваме вечно. Милдред не зададе този въпрос на ангелите, но с доволна усмивка каза:
• Всъщност има ли значение? Зная, че виденията, които имах. не са от дявола или с отрицателна вибрация, защото преживяването беше прекрасно и възвисяващо.
• По-хубаво, отколкото да спечелиш от лотарията?- попитах.
• Доктор Лерма, беше по-хубаво от всички удоволствия на света – отвърна Милдред и избухна в почти неудържим смях. Обожавах я!
  Пациентите ми често виждат нещо в ъглите. Тя потвърди.
• Винаги са в ъглите. – Изглежда, там са фокусните точки за влизане в това измерение. Попитах я дали е имала видения от тъмната страна или сенките и отговори: – Какво би могло да засенчи всички тези светли, ярки цветове? Зная, че няма подобни неща. Виденията са изпълнени с толкова любов и спокойствие, че нищо не може да ги помрачи.
  При повечето ни разговори Милдред беше с бистър ум и ясна мисъл: знаеше името си, къде се намира и какво се случва с нея и винаги можеше да опише ангелите и да предаде посланията им с най-малки подробности. Не преставаше да поставя преживяванията си под съмнение, но накрая твърдо заявяваше, че са реални колкото рака й. Казваше: „О, господи, толкова е истинско!“.
  Веднъж каза:
• Ако няма Бог, как всички ние имаме такива преживявания? Невероятно е, че тялото може да ни ги даде. Може би е устроено така, че чрез случайно възникнали видения да получаваме утеха преди смъртта си? Но дори ако това чувство, че някой се грижи за нас, е плод на случайност, все пак е невероятно преживяване. Странно, че никога няма живи хора във виденията ми за ангели. Явяват ми се само покойници. Как е възможно това да е случайност? – Продължи: – Страхотно е да зная, че любовта ми към Бога и семейството е била всичко необходимо, за да Го впечатля. Мислим си, че Бог иска много повече от нас, а в действителност Той иска само да обичаме Него, семействата си и себе си. Останалото идва лесно. Аз имах щастлив живот. Важното не е величината или количеството на онова, което правим: грижите за децата ми са били повече от достатъчни. Ангелите ми показаха, че децата ми ще направят страхотни неща, и това ми носи радост и спокойствие.
  Синът на Милдред щял да стане адвокат, а после съдия, който щял да работи в помощ на жертви на домашно насилие. Показали й дъщеря й с децата й и наследството на любовта, което ще предадат на поколенията. Тя каза:
• Това е като състезание, в което трябва да преда- дете щафетата на съотборник заедно със своите постижения: ако един състезател от отбора не се е справил достатъчно добре, от следващия зависи да навакса изоставането. Много състезания все още могат да бъдат спечелени, стига един човек да може да компенсира общото изоставане. За човешкия род това е Исус Христос. За да спечелим състезанието на живота, трябва да обичаме и да учим децата си на всеопрощаваща любов, защото чрез тях светът ще се промени.
  Зададох й въпроса, чийто отговор всеки иска да узнае:
• Какъв е смисълът на живота?
  Отговори:
  www.spiralata.net 35
• Не мога да ви кажа. защото всяка душа трябва да го открие за себе си. Но помня една част от Светото писание, която ангелите често повтаряха, докато преглеждах живота си. Тя може да ви помогне да намерите отговора.
  Отвори съвременен превод на Библията и прочете стихове 2-5 от „Притчи“, втора глава.
  Синко, ако приемеш думите ми и спазиш в себе си заповедите ми, тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта, и приклониш сърцето си към размишление, ако призоваваш знанието и викаш към разума ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога
  Каза, че целта на живота е една и съща за всички, както Бог и нашите индивидуални души знаят, и тя е да постигнем по-дълбоко разбиране за Бога в неговата всеобхватна и всеопрощаваща любов и безкрайно състрадание. Той не носи в себе си нищо отрицателно и желае само най-доброто за нас. Бе разбрала, че адът не съществува такъв, какъвто е в човешките представи. Това е човешка проекция, произтичаща от страх. Страхът повежда човека в нежелана посока. Целта не е страх от Бога. Любовта към Бога е важно нещо. Прекъсването на връзката с Него е нашият ад. Мракът е в човешките ни тела и от нас зависи да призовем Бога в сърцата си, за да прогони злото от нас. Това е постоянно, ежедневно усилие, за което са нужни молитви. Милдред сподели:
• Сега, след като познах безусловната любов на ангелите, ще ми бъде трудно да се върна на земята.

ОСМА ГЛАВА
ОТЕЦ МАЙК
Малко след като бях присъствал на обедната служба в болничния параклис, получих съобщение, че в нашето отделение за палиативни грижи ще бъде настанен католически свещеник. За мен бе чест да осигуря необходимите грижи на човек, който доброволно и с безрезервна любов е посветил живота си на изпълнението на Божия план на земята. (Произхождам от католическо семейство и изпитвам голямо уважение към църквата и свещениците.) Отец Майк беше 78-годишен пенсиониран свещеник, бивш ректор на Католическия университет. Беше прекрасен и състрадателен човек и пример за живот, напълно отговарящ на убежденията му. Година преди да пристигне в хосписа, бе получил диагноза рак на главата и врата и втора – рак на белите дробове. Заболяването му, в напреднал стадий, не се бе повлияло от интензивна терапия и накрая бе прехвърлен в хоспис. При постъпването си при нас беше измършавял и измъчван от болки. Бе загубил едното си око, а на другото имаше тежка катаракта. Въпреки състоянието си беше изненадващо бодър и разговорлив, макар и с пресипнал от рака глас.
Още при запознанството ни ясно ми даде да разбера, че държи да изживее болката в най-суровата й форма. Като специалист по облекчаване на страданието, не можех да приема тази молба и бях изправен пред огромна вътрешна дилема. Чувствах, че е нарушение на клетвата ми да не вредя, да не говорим за етиката. За щастие. Законът за правото на личен избор от 1990-а и етическият принцип за автономност гарантираха на пациентите в съзнание право на личен избор във връзка с медицински процедури и други въпроси относно здравето им. След няколко седмици общуване с него, през които изживя ужасни болки, поиска случаят му да бъде поет от друг лекар. Струвало му се, че съм твърде със-традателен, и се боял, че ще наруша изричната му заповед да бъде оставен да изживее болката си. Въпреки това ме помоли да продължа да идвам при него. за да разговаряме за уроците, които ще усвои чрез болката.
Отец Майк разбираше искреното ми желание да му помогна и беше впечатлен от ентусиазма, с който се опитвам да облекча човешкото страдание. В университета бе преподавал за важността на страданието при постигане на духовна свобода и го попитах дали би споделил прозренията си с мен. Беше поласкан и така започна нещо, което би могло да се нарече двуседмичен образователен курс при уважаван теолог за положителния ефект от болката. Имах честта да бъда част от последния земен клас на отец Майк. Засмя се, когато ми каза да си водя записки, защото изпитът щял да бъде след няколко дни или седмици.
Отначало ме запозна с убежденията на Опус Деи за болката и страданието. Бил съгласен, че подобни актове на страдание могат да помогнат на безброй души по света, включително и на пациенти в хосписи. Каза, че ще страда и заради мен, и бях дълбоко трогнат от това предложение, но го уверих, че не желая да го натоварвам с такова бреме. Отец Майк настоя да се доверя на духовния процес. На този етап прогнозите за него бяха от пет до десет дни и вече виждаше ангели и починали свещеници. Разказа ми за утехата, която му носят. Честно казано, повече се интересувах от виденията му и задавах въпроси за създанията, които вижда: как изглеждат, кой друг присъства и каква е целта им. Каза, че има
www.spiralata.net 36
няколко архангела. По-големите ангели идвали, за да го защитават, докато води преговори да изживее физическа и емоционална болка. Отново тази дума: „преговори“. Продължи:

• Докато изживява дълбока болка, човек е уязвим за мрака. Ангелите ме предпазват да не се отклоня от целта си безкористно да дам този дар на света.
  Ангелите го подкрепяли и ободрявали. За да повдигнат духа му, понякога му разкривали положителния ефект от страданието, което се превръщало в радост за човешкия род. Така му давали сили да продължи. Попитах дали болката е непоносима. Отговори категорично:
• Вярвате или не, вече не чувствам нищо друго освен опияняваща радост от Бога. Знаете ли какво? Мисля, че болката ми е била трансформирана в радост. Бог е велик, нали!
• Разбира се, отец Майк. Бог е велик- отвърнах.
  Когато му разказах за нашия скъп Матю, който бе изрекъл същите думи, отец Майк каза:
• Може би това малко момче е било много извисена душа. Децата носят в себе си неизмеримо добро, когато умират рано и са готови да изживеят болката.
  Каза и че не е нужно децата да са болни, за да виждат ангели. Те са по-свързани с ангелските светове, отколкото възрастните.
  Веднъж забелязах, че отец Майк проявява всички физически признаци на силна болка, но въпреки това остана непоклатим в решението си да остави всичко в ръцете на Бога и сякаш болката отново се трансформира в радост и любов – двете ключови съставки на всяко чудо.
• Отец Майк, казахте, че трябва да изживеете болката, за да помогнете на света. Е, щом Бог ви избавя от нея, с какво помага това?
  Отговори:
• Не е нужно болката да бъде физическа. Истинското страдание е духовното. Накрая всъщност вече не е страдание. От духовна гледна точка страданието е радост. Най-лесният начин да ви го обясня, доктор Лерма. е чрез аналогия с науката и физиката. Първичната енергия на истинската радост и на чистата духовна болка се различават само по електрическия си заряд, така да се каже: при болката е отрицателен, а при радостта положителен. За да се освободи от болката, човек може да избере да я потисне с медикаменти или физически да промени молекулярния заряд. Всъщност когато една частица е атакувана от противоположни заряди, крайният резултат е нейната противоположност или антиматерия. Твърде сложно е за постигане от хората, затова трябва да се освободим от болката и тревогите си и да оставим на Бог да свърши останалото. Отново въпрос на свободна воля. Бог обича всички ни еднакво, независимо от решенията, които вземаме. Равносметка: човек може да разбере радостта само ако преживее болката. И двете емоционални преживявания ни доближават до Бога.
  Бях изумен от научното му обяснение. До известна степен звучеше съвсем логично.
  Исках да узная повече за съществата, които наричаше ангели, и го помолих да опише какво правят, казват и прочие. Отец Майк отговори:
• Добра идея. Да поговорим за тези прекрасни Божии творения и тяхната сила. Що се отнася до вида им, той се променя. Ангелите могат да променят облика си, включително и цвета. Очевидно емоциите на хората в стаята оказват влияние при този процес. При мен веднъж, когато изживявах много тежък момент заради болестта си, светлината им отслабна. Ангелите бързо повдигнаха духа ми, като излъчиха любов към сърцето ми. След няколко минути настроението ми се подобри и те засияха по-ярко. През по-голямата част от времето бях изпълнен с любов и вълнение, че мога да направя нещо значимо за света, преди да си отида. – Трудно ми беше да гледам как се мъчи. – Доктор Лерма, ангелите в своята най-висша любов стават ослепително бели.
  Помислих си как това съответства на законите на науката за фотоните, според които по-висшите енергии излъчват по-ярка светлина. Отец Майк продължи:
• Има няколко спектъра: от златисто до жълто, от синьо до зелено и от розово до виолетово. Цветовете са много по-ярки от земния спектър. Светлината се носи навсякъде около нас, но с различен интензитет. Доктор Лерма, сега вашата аура е златиста и излъчва спокойствие и любов.
  Бях изненадан, че католически свещеник говори за аури. Когато се видяхме за първи път и се свързах с болката му, той ми каза, че аурата ми е загубила яркостта си, защото съм позволил неговата болка да ме завладее. Научи ме, че трябва да виждам болката на хората – физическа, духовна, социална или емоционална – на всички нива като нещо необходимо, за да усвоят уроците си, докато се освобождават от нея. Това им помага да се доближат до Бога и да разберат взаимовръзките между всички неща на света.
• Доктор Лерма, Бог е позволил да следвате призванието си да облекчавате страданието и иска да продължите да вършите това на всички нива и да показвате тази форма на лечение и на други лекари.
  www.spiralata.net 37
  Лекарите трябва да се научат да лекуват тялото, ума и духа на болните и техните близките и така чрез любящите им думи цялото семейство ще получи утеха. Доктор Лерма, този вид медицина ще помогне в света да настъпи спокойствие и мир.
• Отец Майк, ангелите говорят ли за прераждане?- попитах.
• Не, но всичко е възможно за Бога. Ангелите обсъждат важността на настоящия живот за пребиваването ни във вечността с Бога. Лично аз изпитвам силна нужда да довърша мисията на живота си: да завърша живота си така, както съм проповядвал. Ако главната причина да се прераждаме е за да довършим уроци и поправим грешки, вярвам, че нашият любящ Бог би ни позволил да усвоим тези уроци в отвъдния свят. За нас, католиците, мястото за това е чистилището. За други има ад.
• Отец Майк, а какво е адът? Това ли е отговорът на Бог за онези, които отказват да усвоят уроците или извършват непростими грехове?
• Това е под въпрос. Потвърдено е, че съществува тъмна страна, но е доста по-различна от човешките представи. Адът е съзнателното откъсване от Божията светлина. Бог никога не изоставя своите творения, в Псалтирът има потвърждение – в псалм 138, стихове 7-8:
  Къде да отида от Твоя дух и от Твоето лице къде да побягна?
  Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти.
  Във вечността Той ще продължи да помага на душите, обсебени от чувство за вина, да си простят и да обикнат себе си. Щом това стане, душата избира да се върне при Божията светлина, в рая. Бог е чиста любов! Ние не сме! Самите ние създаваме своя ад, не Бог. Бог посочва пътя за излизане от ада. Ангелите казват, че човешкият род няма да отиде в ада, защото вече е там. Опитваме се да се измъкнем. Бог и ангелите са разтревожени, че сега човечеството се влияе по-силно от греховете на отделната личност, отколкото от доброто в нея, и това ни прави по-склонни към грях. Например гледането на негативни местни и световни новини има мрачно въздействие върху душите и ни подтиква да развиваме страх и предубеждения по отношение на другите дори несъзнателно. Това усложнява отрицателната страна на душите ни и превръща ада в по-реално място. Ангелите, с които разговарях, споменаха за работа по много проекти за събуждане на повече оптимизъм в света. Един от тях е увеличаването броя на хората, работещи в развлекателната и медийната индустрия, които утвърждават любовта към Бога.
  На този етап бях така поразен от информацията му, че не знаех какво да попитам. Той каза:
• Да поговорим за мира и покоя.
• Звучи чудесно – съгласих се аз. – Как може Бог да продължава с разгръщането на плана си в епоха на глад, бедствия и болести, които остават нерешени проблеми?
• Добър въпрос. Вече почти отговорих и искам да помислите и да разберете онова, което ви казах за страданието.
  Поисках нещо по-конкретно и отговори:
• Това е и конкретното, и общото: чрез мир, любов и технологии ще намерим решения на проблемите, свързани с войните, глада и болестите, – трябва да съчетаем технологии и духовност. Бог ни е дал технологиите, но сме загърбили духовността си. Технологиите много бързо влошиха положението ни, защото духовността бе оставена настрана. Причината за сегашния хаос е защото не сме си на мястото. Но това ще се промени. Има индивиди, които идват с мисията да поемат тежестта на всичко тъмно, създадено от нашите лидери, армии и всеки друг, използвал науката и технологиите за користни цели. Това стоварва бремето на греха върху цяло поколение. Накрая тези хора ще умрат. Приемайки страданието сега, аз помагам на душите им да постигнат равновесие.
  Попитах го как ще стане това и отец Майк обясни:
• Обграждаме ги с любов и възстановяваме равновесието им. Благодарение на онези, които доброволно избират да страдат за другите, този свят не е загинал. Винаги сме на ръба, но малцина от нас задържат човечеството на повърхността.
  Използва като пример кризата с кубинските ракети, която беше овладяна в последния момент. Каза, че е имало множество молитви и чрез тях духът ни се е пробудил тъкмо навреме, за да избегнем опустошение. Малките прояви на добро също могат да предотвратят военни конфликти и дори само един акт на безусловна любов може да промени целия свят.
• Бог ни помага да развиваме технологиите си и през последните години те достигнаха доста високо ниво. – Когато го попитах защо Бог прави това, отвърна: – За да имаме по-щастлив живот и неограничени възможности.
  www.spiralata.net 38
  Попитах:
• Каква е поуката от това?
• Че трябва да се обичаме и да се научим да ценим връзките помежду си. По този начин заедно ще се издигнем до ниво на съвършенство, където всичко е възможно . Технологиите без духовността могат да ни унищожат. Всъщност, това вече се е случвало.
  Посочи като пример Римската империя. Каза, че Христос е дошъл, за да предотврати пълна духовна разруха. Чрез Неговото доброволно страдание и смърт сме получили опрощение и човечеството е било спасено от гибел. Затова е било толкова важно Исус да се появи точно в този момент. Както казват ангелите, неведнъж сме били на критичен етап, на който е трябвало да вземем решението или да продължим, или да започнем отначало.
  Попитах го за Атлантида и каза:
• Случвало се е много пъти и е трябвало да започваме отначало. Но този път един човек е променил целия свят.
• Как можем да избегнем това в бъдеще?
  Отговорът бе:
• Можем да следваме примера на Христос чрез молитва, знание и саможертва, чрез всеобща любов и радост.
  През следващите дни отец Майк ставаше все по-слаб и говореше все по-трудно. Смяташе, че ми е разкрил толкова, колкото е нужно да зная, за болката и страданието, както и за други важни неща. Каза, че съм на мястото си и правя каквото е нужно. Моята саможертва и радост е да гледам хиляди умиращи хора и да им помагам да завършат живота си щастливо. Три дни преди да умре, изпадна в кома, но отново не получи облекчение на болките. Едва дишаше, но около него витаеше невероятно спокойствие и сияние. Пулсът му беше над сто и тридесет, което означаваше, че страда, но остана със спокойно изражение и широка усмивка.
  В деня на смъртта му бях в клиниката си отсреща и когато небето притъмня, надникнах през прозореца и видях тъмен облак над сградата, в която беше отец Майк. След малко се разрази буря с вятър като хала, после градушка и накрая дъжд. Докато бурята все още бушуваше, получих съобщение, че отец Майк е починал и трябва да дойда веднага.
  Претичах през улицата и станах вир-вода. Когато влязох в хоспис корпуса, лампите ту светваха, ту угасваха. Сред настъпилия хаос цареше невероятно чувство на спокойствие. Там бяха няколко сестри и секретарката ми. Бяха ме повикали, за да стана свидетел на невероятно събитие. Всеки път, когато лампите светваха и угасваха, от тавана се посипваха малки перца, като снежинки. Едно от тях падна върху ръката на сестрата и изчезна. Щом паднеха, веднага изчезваха. Примигващите светлини бяха сигналът за отец Майк. Вратата му, която била затворена, докато умирал, сега бе отворена. Секретарката и едната от сестрите видяха ярка светлина да струи от стаята му. Помислиха, че лампите отново се включват, но светлината идваше или от тялото му, или от леглото. От нея се появи сфера, която се завъртя трикратно над леглото, преди да отлети през затворения прозорец. След по-малко от минута лампите светнаха, спря да вали и всички перца изчезнаха. Всички бяхме настръхнали.
  Беше около четири следобед, когато влязох в стаята, за да регистрирам часа на смъртта. Усмивката на отец Майк беше незабравима. Лежеше с ръце, обърнати с дланите нагоре, и очите, увредени от катаракта, сякаш се бяха прояснили. Изглеждаше толкова спокоен… почти блажен.
  Някои от нас не можеха да си обяснят избора му да страда, но преживяваното ни научи да уважаваме желанията на пациентите. Всеки, който беше там в онзи следобед, бе свидетел на това чудо. Можехме да предположим, че примигването на лампите има нещо общо с бурята, но нямахме обяснение за перата.
  По-късно дойдоха свещеници и монахини от университета. Новият декан описа подобно събитие в катедрата по време на бурята. Лампите угасвали и светвали и след бурята на пода били намерени няколко пера. Повечето от хората, които знаели колко духовно извисен човек бе отец Майк, разбрали, че в този миг той умира. Деканът каза още, че отец Майк събирал пера и винаги когато намерел някое, казвал, че е на ангел. Имал голяма стъкленица, пълна с пера, събирани от цял свят. След инцидента в катедрата деканът влязъл в кабинета му и открил, че всичките са изчезнали. Отец Майк винаги казвал, че ще даде знак, когато мисията му е завършена. Какъв по-добър знак от дъжд от ангелски пера?
  БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
  И ОЩЕ ДИАЛОЗИ С ОТЕЦ МАЙК
  Имах доста разговори с отец Майк и най-дълбокият според мен беше за ерата на мъдростта. Каза, че мъдростта е ключът към оцеляването ни – ще оцелеят не най-подготвените, а най-мъдрите. Вече сме
  www.spiralata.net 39
  достигнали до ниво, на което разполагаме с технологиите и уменията да разрешим социалните си проблеми.
• Ако налагаме своите убеждения на другите, тъмната страна на душите ни расте. Тази част от нас е подхранвана от страха, гнева и негодуванието и щом веднъж излезе на преден план, не се отдръпва лесно.
  Отец Майк каза, че трябва да надраснем расовата нетърпимост, за да постигнем световен мир. Беше съгласен с Айнщайн, който е твърдял, че национализмът е детската болест на човечеството. Човешкият вид е застрашен, защото финансово и физически силните получават възможността да налагат своята воля на другите. Дори една човешка душа с тиранични идеи и огромна власт може да поведе голяма група хора и да окаже мощно влияние върху обществото, за добро или за лошо. Хитлер и Ганди са двете крайности.
• Тази фаза на човечеството ще свърши, когато решим заедно да пренасочим енергията и егото си към решаване на проблемите с глада, болестите и глобалното затопляне. Технологиите и разбирането са налице. Достатъчно е да решим просто да направим тази крачка. Тогава ще започне ерата на мъдростта и любовта и мирът ще ни донесат вечен живот с Бог.
  Отец Майк вярваше, че щом тази идея добие популярност, ще настъпи всеобща промяна чрез „латентния ни Аз“.
• Ние сме като гъсеница – носим в себе си латентни клетки, които, веднъж активирани, ще претърпят метаморфоза и ще създадат нови тяло, ум и дух, как- то гъсеницата се превръща в пеперуда. Подобно на пеперудата, ще бъдем свободни да литнем във вселената и да се слеем с нея. Тогава ще станем сътворци с Христос, който живее във всеки един от нас. Той е този „латентен Аз“, който всички носим в себе си.
  За онези, които се интересуват, латентните клетки на гъсеницата са тези, чрез които настъпва метаморфозата. Колко чудесно би било за телата ни да съдържат подобни клетки, които, когато са вдъхновени, предизвикват промяна. Може би вдъхновението за тази промяна е Божието слово?
  Колективната мъдрост ни дава разбиране за това какво сме и за смисъла на всичко, което правим. Чрез колективното съзнание ще проумеем, че миртът е единственият начин да предотвратим гибелта си и да си осигурим бъдеще. Откакто съществуваме, е имало няколко критични момента. Когато през 1994-та Юпитер беше ударен от комета, всеки от отломъците би могъл да унищожи нашия свят. Тогава учените започнаха да следят внимателно кометите и астероидите, летящи към нас. Бяха особено обезпокоени заради голям астероид, в чиято траектория попада Земята. За щастие, все още се намира на няколкостотин години от евентуален сблъсък с нашата планета, което ни дава достатъчно време да намерим най-добрия начин да променим посоката му. Ядрени бомби няма да го унищожат, а само ще го раздробят на огромни късове. Технологиите или мисълта ще се справят с това предизвикателство, ако стигнем до там, където трябва да бъдем след няколкостотин години.
  Дано се вслушаме в съветите на отец Майк и започнем да развиваме технологиите си в съгласие с духовността. Той събуди този ред на мисли в мен и отключи моето вътрешно знание. И така ме промени завинаги.

ДЕВЕТА ГЛАВА
РАЯТ В СТАЯ 212
Седях на ръба на леглото и разговарях с Джоана в първия й ден в хосписа. Беше само на 28
години, а страдаше от напреднал рак на гърдата. Когато попитах какво я тревожи, тя се засмя и
отговори с въпрос:

• Освен че умирам?
  Усмихнах се на чувството й за хумор и казах:
• Да, освен че умираш. Сещаш ли се за нещо, което би искала да направя за теб?
  Въздъхна дълбоко и изведнъж усмивката й изчезна и изражението й стана много тъжно.
• Имам три деца, но не и истинско семейство. Само шестгодишната Елизабет, осемгодишната
  Камил, десетгодишният Дениъл и една братовчедка, Робин, която е на осемнадесет и чиито родителите
  са убити по време на войната в Сомалия. Най-вероятно Робин ще отгледа децата ми, което зная, че не е
  най-доброто решение, но какъв избор имам?
  Робин беше твърде млада, омъжена, с едно свое дете и живееше под прага на бедността. Попитах
  Джоана дали поддържа някаква връзка с бащите на децата и отговори:
• Била съм с двама мъже – бащата на първите ми две деца и бащата на третото. Бях омъжена само
  за първия, а с втория просто живеехме заедно.
  Попитах я дали някой от двамата би проявил желание да поеме ролята на баща.
• Доктор Лерма, досега никой от тях не е бил част от живота на децата и е трудно да се каже.
  Първият беше много грижовен, но незрял, а вторият имаше проблеми с наркотици. Ако можех да
  избирам, бих се радвала бившият ми съпруг да се грижи и за трите деца. Не искам да бъдат разделени,
  доктор Лерма. Знаете ли какво можете да направите за мен? Помолете се на Бога да намери любящ и
  сигурен дом за децата ми. – Хванах ръката й и казах „Отче наш“. След като пламенно изрекох
  молитвата, обещах, че ще се постарая да помогна на социалните ни работници да издирят бившия й
  съпруг. – Зная, че Бог ще ви отведе при него. Благодаря ви, доктор Лерма.
  Предадох информацията на екипа ни, който се залови с издирването.
  Когато овладяхме болките, Джоана започна да се отпуска и успокоява. Беше изминала седмица от
  началото на издирването и въпреки уверенията, че ще има кой да се грижи за децата й, тя губеше
  надежда и изпадаше в депресия. Както при повечето други пациенти, депресията подхранваше чувство
  за вина, което още повече засилваше екзистенциалното и емоционалното й страдание. Вече никакъв
  опиат не можеше да я избави от болката, която беше главно душевна. Нашите пастори и свещеници не
  преставаха да я утешават с обещания за Божията прошка и любов, но беше убедена, че страда заради
  минали грехове.
  Вярваше в Божието опрощение, но, по ирония, не можеше да прости нито на Бог, нито на баща си,
  нито на себе си. Попитах я какво толкова ужасно й се е случило, за да изпитва такъв гняв. Каза:
• Не мога да си простя, че не мога да забравя миналото, не мога да простя на мъжете, които
  обичах с цялото си сърце.
• Как е възможно това, Джоана?- попитах и сякаш почти напипвах вътрешната й борба. – Как
  така не можеш да простиш на някого, когото истински си обичала?
  С обляно в сълзи лице тя отвърна:
• Така е, когато обичаш някого безрезервно, както обичах баща си и Бога.
  Седнах на леглото, хванах ръката й и попитах:
• Какво толкова си направила? Каква е причината за този вътрешен конфликт?
• Доктор Лерма, баща ми винаги ме е обичал толкова много и ми е казвал, че Бог винаги ще ни
  обича и закриля. Помня как татко си играеше с мен на кукли, водеше ме на училище и готвеше за мен и
  приятелките ми. Често ги канех на гости с преспиване.
• А майка ти, братята или сестрите ти?
  Джоана каза, че майка й е починала от рак на гърдата само година след нейното раждане. Явно
  диагнозата е била поставена през третото тримесечие на бременността и тя е отказала терапия, която би
  могла да навреди на бебето, поне до раждането му.
• Татко казваше, че майка ми е била красива жена, почитаща Бога, и е помагала на бедните и
  нуждаещите се. Случвало се да приютява в дома си бездомни жени. Предлагала им подслон и храна и
  не искала от тях нищо друго, освен да се вслушат в Божието слово и да пожелаят да се променят.
  Накрая поела отговорността да създаде приют за бездомни жени, който до днес е помогнал на хиляди
  да намерят Бога и да получат образование. Иска ми се да бях познавала майка си. Със смъртта й, само
  година след раждането ми, съм загубила шанса да имам братя и сестри и съм останала единствено дете.
  Татко се опита да заеме мястото и на майка ми и според мен се справяше добре с ролята на двама
  родители. Но не ми позволяваше да забравя, че е само баща и че мама ни помага от духовния свят.
  Станахме най-добри приятели. Той ме научи да чета и пиша, да карам колело и ролкови кънки, да
  сменям спукани гуми и дори да се моля. Ходехме редовно на църква и пеехме в хора. В онези дни беше
  толкова забавно. Вях най-щастливото момиче на света. Когато питах за майка си, татко винаги я
  превъзнасяше и не проявяваше никакъв гняв към Бога, че му я е отнел толкова рано. Аз бях негово
  копие. Също излъчвах всеопрощаваща и безусловна любов. Когато влязох в пубертета, привързаността
  към баща ми стана още по-силна, както и емоциите ми. В този период на хормонални промени
  започнах да изпитвам чувство на несигурност. Със сълзи на очи често питах татко дали Бог ще ми
  отнеме и него, докато все още съм толкова млада. Обеща ми, че ще отиде при Бога едва когато порасна
  и се омъжа и имам свои деца. Постоянните му уверения успокоиха сърцето ми. Отново светът беше
  мой. Когато навърших 16 години, баща ми организира голямо тържество в църквата по случай
  превръщането ми в жена. Споделих благодарността му към Бога за всички прекрасни години, които ни
  е благословил да изживеем заедно. След църковната служба с татко решихме да се приберем пеша,
  беше само на шест преки. Беше приятна есенна вечер и всички украсяваха къщите си за Хелоуин.
  Докато слизахме по стълбите пред входа на църквата, и двамата чухме приближаващи се полицейски
  сирени и видяхме няколко патрулни коли да преследват пикап. Докато профучаваше покрай нас, чух
  www.spiralata.net 41
  стрелба. Изплашени, бързо залегнахме. Колите отминаха и след тях остана мирис на изгорели газове,
  дим и голяма локва кръв около главата на татко. Баща ми бе прострелян! Изпищях толкова силно, че
  хората в църквата, които не бяха чули сирените и изстрелите, дотичаха. Притисках татко към гърдите
  си и бях цялата в кръв. Когато пристигна линейка, едва успяха да ме отделят от него. Бях вцепенена от
  шока. Откараха го в болница, където чакаше неврохирург. След шест- часова операция докторът излезе
  дълбоко натъжен. Каза ми, че баща ми се е борил упорито. Обявиха часа на смъртта му – 23.30.
  Огнестрелната рана бе причинила тежка мозъчна травма и дори и да беше оживял, щеше да остане в
  безпомощно състояние. Помня, че в онзи момент си помислих, че това е най-щастливият и
  най-ужасният ден в живота ми. Питах се как можа да се случи този нелеп инцидент. Изведнъж ме обзе
  такъв гняв към Бога, че ми го отне, особено след обещанието на татко. Бях безкрайно сърдита на Бога,
  че след като ме е лишил от майка, братя и сестри, сега ми отнема и него, и мечтите ни за нашия живот.
  Какво ме очакваше оттук нататък? Кой щеше да мисли за мен и да ме обича? Дали, ако имаше такъв,
  нямаше да бъде сполетян от същата съдба?
  Реших никога да не допусна никого в сърцето си. Знаех, че само така мога да оцелея в този живот
  и да не наранявам себе си и другите. На моменти ми се струваше, че Бог ме наказва, и често не изпитвах
  любов към него. Не можех да се освободя от мисълта, че всички сме сами на света и трябва да се
  защитаваме.
  Докато слушах прочувствения й разказ, изпитах искрено желание да я утеша, като намеря
  подходящи думи, които като някакво чудо ще разсеят емоционалната и духовната й болка. Истината
  бе, че нямаше думи или мехлем, който би могъл да й помогне. Можех да й дам само любовта и
  съчувствието си. Затова продължих да я слушам и милвам по челото.
• Пренесох се при Робин и продължих училище. След като завърших гимназия, се запознах със
  студент на име Дениъл, в когото силно се влюбих. Имаше някои общи черти с баща ми, между които и
  любовта към Бога. Това беше истинско чудо. Заживяхме заедно и след по-малко от година забременях.
  Скоро се оженихме, но само три години по-късно бях разведена, с две деца. Бързо проумях, че
  огорчението и страхът, породени от загубата на родителите ми, са надделели над любовта към Дениъл.
  Несъзнателно бях провалила връзката ни, за да избегна болката от още една загуба. Животът ми беше
  нож с две остриета. Самата аз бях най-жестокият си враг. По-късно изпаднах в дълбока депресия, с
  мисли за самоубийство. Не можех да го извърша, защото имах две прекрасни деца, които разчитаха на
  мен. Вътрешната ми борба беше тежка. Без пари и дом, станах държанка на мъж, който пожела да
  осигури дом за мен и децата ми в замяна на сексуални услуги. Връзката ни приключи след шест месеца
  и останах сама с двете си прекрасни деца и още едно на път. Този път не беше нужно аз да провалям
  връзката. Хероинът, който той продаваше, свърши тази работа. Арестуваха го за пласиране на хероин и
  беше осъден на 20 години затвор при лек режим. Този път Бог беше вторият, когото обвинявах, след
  правосъдието и наказателната система. Както и да е, отново бях сама.
  Върнах се при Робин и реших да завърша колеж за медицински сестри, за да издържам себе си и
  децата си. Шест месеца след раждането на третото си дете – прелестната малка Елизабет, постъпих в
  колежа. До- като едва съвместявах училището, грижите за трите деца и почасовата си работа,
  забелязах, че слабея и се чувствам все по-отпаднала. Обяснявах си го със стреса в колежа и у дома.
  Симптомите се засилваха и една сутрин припаднах в час. Веднага ме откараха в болница, където бях
  приета с остра дехидратация и необяснима загуба на тегло. След пет дни изследвания на кръв,
  рентгенови снимки, скенери и ядрено-магнитен резонанс беше открита голяма бучка в лявата ми гърда.
  Биопсията показа, че имам рак на гърдата от агресивен тип, с метастази в гръбначния стълб, ребрата,
  слабините, черния дроб и мозъка. Братовчедка ми, която ми помагаше за децата, беше видимо
  притеснена от перспективата, че трябва да се грижи за трите ми деца, освен за своето. Бях отчаяна,
  потисната и съкрушена. Кой щеше да отгледа Елизабет, Камил и Дениъл? Те бяха моят живот, а аз –
  техният. Вече бях отслабнала с петдесет килограма и тежах едва четиридесет и пет при ръст сто и
  седемдесет. Започнах химиотерапия и облъчвания, но трябваше да бъдат прекратени, защото още
  повече увреждаха бъбреците и черния ми дроб. Бях поставена на диализа, но органите и системите ми
  не работеха. Онкологът препоръча прекратяване на интензивната терапия, защото беше безполезна и
  щеше да ускори смъртта ми. Препоръча хоспис и палиативни грижи.
  Джоана се съгласила да спрат всички форми на лечение, включително и диализата. Прогнозите
  бяха за една-две седмици. Ридаейки, тя ми каза, че Бог продължава с безмилостната си вендета срещу
  нея и децата й. Веднъж заяви:
• Бог ми отнема единствените три неща, които обожавам в този мъчителен и жесток свят, – децата
  ми. Няма да се предам и да го напусна, преди да се уверя, че са намерили дом, в който ще бъдат
  www.spiralata.net 42
  обградени с любов.
  Двадесет часа след решението си да бъде прехвърлена в хоспис Джоана беше постъпила при нас,
  за да бъдат ефективно облекчени мъчителните й болки. След като изслушах покъртителната й история,
  реших, че трябва да направя всичко по силите си, за да й помогна да постигне спокойствие, доверие и
  безусловната любов, която някога е изпитвала към Бога и света. Когато болките й бяха овладени и вече
  се чувстваше по-добре, успя да даде на екипа на хосписа нужната информация, за да открият бившия й
  съпруг. През следващите дни не отделяше урина и поради спряната диализа състоянието й започна
  бързо да се влошава. Беше забележимо по-слаба, отпаднала, депресирана и с все по-затруднено дишане
  поради нарастващия белодробен оток.
  Узнахме, че бащата на третото й дете все още е в затвора и остават години до освобождаването му.
  Що се отнася до Дениъл, беше се оженил повторно и живееше в друг щат, но не успяхме да открием
  адреса му. Не бързахме да казваме на Джоана за тези трудности, за- щото се бояхме, че това ще направи
  социалната, емоционалната и душевната й болка още по-непоносима. Както много пациенти с прогноза
  за три до пет дни живот, тя започна да описва видения на покойните си родители и други духовни
  същества. От опит знаех, че смъртта й наближава. Питах се дали не са химически предизвикани
  халюцинации или делириум от уремията, но ми се стори интересно, че умът й беше съвсем бистър за
  първи път от седмица. Беше ориентира за името си, датата, мястото и някои дати от американската
  история, запомняше сложни фрази.
  Ясно бе, че има напълно реална представа за положението си и не халюцинира. Описа ярка дъга в
  стаята, с множество искрящи цветове, преминаващи през стените, тавана, пода и телата ни, точно през
  гърдите. От дъгата към средата на стаята полетяла голяма бяла сфера, която се разделила на 20-30
  по-малки. При този процес се освободила толкова много бяла светлинна енергия, че телата ни станали
  невидими, виждала лъч в преливащо се тъмносиньо и златисто, който излизал от гърдите ми, и
  виолетово-златист, преминаващ в нежнорозово, – от гърдите на Робин. Това била светлинната енергия
  на душите ни. Попитах я:
• Защо различни цветове?
  Беше й казано, че всеки цвят се свързва с Бога на различна честота и от всички нас зависи да
  общуваме и работим заедно, защото два или повече цвята заедно започват да образуват дъгата, която
  Го призовава.
• Точно сега в стаята има повече от пет човешки цветови честоти, които са невероятно ярки и се
  преливат, – на двете сестри, на братовчедка ми, вашата и моята. Когато се съберат двама или повече
  души с лоши помисли, цветът е черен и той поглъща цветовете на любовта на всички и ги кара да се
  чувстват изцедени. Затова черното е толкова горещо през лятото. Поглъща всички цветове от спектъра.
  Продължи, че трябва да пазим душевната си енергия от хора, които я изчерпват и създават риск за
  здравето ни и духовни проблеми.
• Чрез прояви на безусловна любов и доброта, как- то и чрез здравословен смях, движение, добра
  храна и силата на молитвата, човек може да помогне на по- слабите. Дори Исус се е нуждаел от
  презареждане с енергия от Бога доста често, за да продължи да помага на страдащите тел ом и духом, и
  е черпел от Неговата духовна светлина.
  След като светлината се разпръснала, видяла около 20 сфери, които се преобразили в баща й,
  майка й и много други създания, които тя наричаше ангели. Описа, че родителите й изглеждали на
  възраст около тридесетте.
  Ангелите имали различен цвят и големина и различни характери. Двама-трима били в
  най-красивото морскосиньо, високи около два метра, весели и остроумни. Разсмивали я, като
  гъделичкали душата й с перата си. Други били чисто бели и толкова големи, че когато протегнели
  крилете си напред, обгръщали всички ни, включително и другите ангели.
• Очите им бяха като скъпоценни камъни със син или зелен цвят. какъвто никога не съм виждала
• описа ги тя. – Проникнаха в душата ми и ме изпълниха с любов и спокойствие. Всичко, което
  погледнеха, излъчваше Божията любов и спокойствие и засилваше от радост.
  Каза, че ангелите наблюдават сестрите, братовчедка й и мен и около нас има огромна аура, която
  се слива с дъгата. В стаята все още се тълпели ангели, които прелитали над леглото и през телата ни.
  Джоана каза:
• Вижте, доктор Лерма! Прелитат през сърцето и душата ви! Не ги ли усещате и виждате?
• Не, Джоана, но ми се иска да можех.
  Странно, усещах нещо подобно на статично електричество в стаята. Кожата ми не беше
  настръхнала, но косата и космите по ръцете ми буквално се бяха изправили. Спогледахме се със
  www.spiralata.net 43
  сестрата и тя потвърди, че също долавя енергията. Дали беше просто реакция на невероятната история,
  която бяхме чули, или се намирахме сред друго измерение, пълно със свободно електричество? Джоана
  вече беше в опияняващ екстаз. Отново прославяше Бога.
  Попитах я какво правят и казват родителите й. С умиление отговори:
• Галят косата ми и ми шепнат. Обясняват ми много неща, които ще ми помогнат спокойно да
  напусна тялото си.
• Какво е нужно, за да се отделим от земните си тела?- попитах.
• За всеки е различно, но мога да кажа, че всеки ще получи ключа за всички въпроси и нещо
  повече. Част от прегледа на живота ни е разбирането на отговорите, които сме търсили на земята.
  Колкото повече въпроси си задава човек за Бога и сътворението на вселената, живота, любовта и
  смъртта и колкото повече се опитва да намери отговорите, като чете и общува с други хора, толкова
  по-добре ще разбере Бога и прегледът ще бъде по-лесен. В общи линии, човек трябва да премине нещо
  като изпит, преди да продължи напред. Преминаването на този изпит е свързано с разбиране защо сме
  съгрешили, разкаяние и развиване на способност за безусловна любов и прошка.
  Неспособността да развием тези дарби води до вид провал. С други думи. душата трябва да отиде
  на специално място, за да се пребори с недостатъците. На земята го наричаме ад: но всички по-висши
  души помагат на пребиваващите там да се учат. След като премине отвъд, човек се изпълва с любов и
  незабавно пожелава да помогне на страдащите души.
  За прегледа на своя живот Джоана каза, че отговорите на всички въпроси са й били дадени с
  любов и спокойствие и най-сетне е разбрала смисъла: колко- то повече обич раздава човек на земята,
  колкото повече безкористни добрини върши, толкова по-лесно е да си прости и да постигне хармония с
  Бог. Попитах защо Бог допуска да има болка, страдание и убийства. Обясни, че за да разберем това, са
  нужни безброй години, но донякъде може да бъде обяснено със свободната воля, с която сме дарени от
  Бог.
• Свободната воля е в основата на сътворението на вселената, стихиите, планетите, звездите и
  животните. Всичко е за нас. Бог е във всичко, което ни заобикаля.
  Казали й, че вярата е това, което обединява двете.
• Без вяра волята ни би се лутала като свободен радикал без посока, ако няма Божията подкрепа.
  Някои казват, че имаме тъмна страна. Ако позволим свободната ни воля да се свърже с по-слабата ни
  страна, която ни отдалечава от Божието познание, веднага възникват въпроси, обикновено
  отрицателни по естество, и получаваме отговорите от хора, които нямат положителна нагласа. Това
  води до обърканост и възгордяване. За да го избегнем, сме получили възможността да намираме
  обяснение от хора, изпълнени с Божия дух и Неговото слово. Всеки има множество шансове да търси
  светлината, която го води чрез вярата към Бога – несекващия източник на мъдрост. Само по този начин
  се научаваме да разчитаме на свръхестествените дарби на Исус.
  Джоана заяви, че Бог знаел колко мъчителна е била болката, свързана със смъртта на родителите
  й, после от развода и накрая от смъртоносното й заболяване и разбирал гнева и отдръпването й от Него.
  Но никога не я е изоставял. Тя обясни:
• Емоционално се отдалечих от Него. Въпросите, които идваха от тъмната ми страна, бяха
  толкова натрапчиви, че щом не избрах да потърся отговор във вярата, единствената друга възможност
  беше отрицанието й. Мракът в мен е отговарял на своите собствени въпроси, възгордявал се е и е
  ставал разрушителен. Така съм натрупала в себе си отрицателна енергия, която се е проявила в
  болестта и душевните проблеми. Бог каза, че всеки наш избор носи своите последици, но Той винаги е
  до нас да ни утешава. Трябва да помним, че истинският покой се подчинява на Божия закон за
  привличането. Отрицателната нагласа привлича отрицателни влияния – било то от самия човек или от
  други хора, и резултатът е разрушителен. Човек трябва да продължава да се бори и да преодолява
  безверието си, което е отрицателното в него, като се свързва с вярата – нашата положителна страна,
  връзката ни с Бога.
  Джоана поиска да кажа на колкото е възможно повече хора, че в живота на всички има моменти, в
  които изпитват гняв към себе си, към другите или към Бога. Ето думите й:
• Никога не преставайте да молите Бога да ви отговори и го правете с толкова любов и мир, на
  колкото сте способни. Не разчитайте на безверници или на тъмната си страна да ви водят. Те винаги ще
  ви носят провали. Само погледнете историята.
  Накрая тя видя първата, най-голяма сфера да се появява отново и да приема образа на Исус.
  Ангелите възвестили присъствието Му, събрали се около Него и влезли в сърцето Му. В момента Исус
  излъчвал невероятно ярка бяла светлина с множество проблясващи цветове, които струели от сърцето
  www.spiralata.net 44
  Му. Казал на Джоана, че Дениъл ще се грижи за трите деца, както се е молила да стане. Показал й, че
  при баща им е изпратен ангел вестител, за да събуди у него любов към тях и бившата му съпруга. Било
  й казано, че това ще се случи още същия ден и че е готова да напусне тялото си и да влезе в рая. В този
  момент братовчедка й побягна навън от стаята разплакана, подозирайки, че до смъртта й остават
  минути.
  Джоана се надигна, протегна полупарализирани ръце натам, където й се бе явил Исус, и запя
  „Глори алилуя“, виждайки го наведен над леглото й. Миг след това тя се отпусна, облегната назад,
  вдигна поглед нагоре и заспа с широка усмивка. Точно тогава социалната работничка ми изпрати
  съобщение да отида в офиса на сестрите. Току-що приключила телефонен разговор с мъж на име
  Дениъл, който твърдял, че е бащата на две от децата и иска да дойде и да помогне. Отбелязах:
• Това е чудо. Джоана каза, че ще го намерим, и така стана.
  Живеел в Мичигън. Дениъл казал на социалната работничка, че винаги е обичал Джоана, но се е
  изплашил, защото за него било непосилно да издържа две деца и съпруга с работа, за която получава
  едва четири долара на час. След като прехвърлил тридесетте, бил станал по-зрял и потърсил Джоана, но
  чул, че живее с друг мъж, когото обича. Ето какво споделил:
• Решавайки, че съм я загубил завинаги, продължих напред. Преди година се запознах с Естер –
  любяща и дълбоко религиозна жена. Оженихме се тази година и тя бе причината да започна да търся
  Джоана. Естер е педиатрична медицинска сестра и преди запознанството ни беше включена в
  благотворителна програма за подпомагане на сираци.
  Преди два дни насън му се явил ангел, който му казал, че Джоана умира и се нуждае от него.
  Сънят бил много ярък. Разказал го на Естер, която настояла да издири Джоана и децата. Веднага
  започнал да ги търси и се свързал с тяхна обща приятелка, която му съобщила за заболяването на
  Джоана. Извинил се пред социалната работничка, че досега не е проявил загриженост.
  На следващия ден пристигна и коленичи до леглото на Джоана. Каза й, че съжалява, че ги е
  изоставил, и че с жена му ще се грижат и за трите деца. Увери я, че ще бъдат обградени с обич от него и
  съпругата му. Беше вълнуващо и трогателно. За мое удивление, Джоана отвори очи, усмихна му се и
  каза:
• Красиво е. Толкова е красиво! Така ли изглежда раят? Има планини и яркозелена трева,
  цветовете са толкова искрящи: прекрасно синьо, бяло и розово се вият из стаята, преминават през
  душата ти и през братовчедка ми и мен. – Отново обзета от екстаз, тя посегна към ръката ми и попита: –
  Не усещате ли, доктор Лерма?
  Отвърнах:
• Не, иска ми се да можех. Ще ми кажеш ли къде е душата ми?
  Сложи длан на гърдите ми и каза:
• Ето тук. В сърцето ви и сякаш преминава през гърдите ви. – Протегна дясната си ръка нагоре към
  тавана, сякаш някой щеше да я хване, и каза: – Готова съм да тръгна. Вече съм щастлива. – С очарователна усмивка затвори очи за последен път и прошепна: – По-красиво и по-ярко е от всякога.
  Дениъл прегърна Робин и децата и всички заплакаха за ранната смърт на Джоана. Знаех, че част от
  тези сълзи са на радост, защото Дениъл бе потърсил изкупление и бе готов да поеме грижите за децата
  и защото ангелите ги бяха събрали заедно в точния момент.
  БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
  Когато се запознах с Дениъл, инстинктивно долових семейна прилика, както и същото дълбоко
  вкоренено състрадание. Между трите деца имаше страхотна прилика, макар че две от тях приличаха
  повече на него, отколкото на Джоана. Предложих да направят тест за бащинство. Потвърди се, че само
  двете деца са негови, но приликата беше невероятна. Децата бяха изпълнени с радост, когато узнаха, че
  ще имат татко и мама и ще живеят всички заедно. Със сълзи в детските си очи казаха:
• Вече си имаме татко и никога няма да бъдем разделени.
  В този миг разбрах за какво е молела Джоана ангелите и отново бях поразен от невероятната
  Божия милост и любов.
  Година по-късно се чух със семейството и узнах, че децата, баща им и новата им майка са пример
  за любящо и духовно семейство. А аз се прибрах у дома, прегърнах своите деца и им казах колко много
  ги обичаме Бог и аз.

ДЕСЕТА ГЛАВА
МИМИ И ПОТВЪРЖДЕНИЕТО
Бях повикан в стая 111 от Лейла, дъщерята на МиМи, 81-годишна жена, която умираше от бъбречна недостатъчност. Хукнах натам, защото знаех, че скоро ще умре. Когато влязох в стаята, не забелязах
нищо нередно, освен че Лейла и семейството й изглеждат сякаш са видели призрак. МиМи беше от
християнската църква „Лейкууд“. Когато бе будна, се държеше като властна майка и баба, която
изпитва огромна любов към внуците си. Молеше ги да идват често, колкото могат, за да я помнят,
когато си отиде.
Лейла започна да описва удивителна мистериозна случка, станала в стаята, и беше изплашена,
защото мислеше, че всеки момент ще загуби майка си.

• Не ме смятайте за луда, доктор Лерма, но ето какво стана. Двете ми деца си играеха на пода
  преди малко и Боби Джо, който е на три годинки, и Джоуни – на четири, видяха нещо, невидимо за мен.
  Те са прекрасни деца, които рядко се карат и си играят много добре заедно, за разлика от много други
  братчета и сестри- чета.
  Попитах я какво е странното и ми предложи да поседна и да наблюдавам децата.
  Седнах в другия край на стаята, за да не ги смущавам, и само гледах какво правят. След десетина
  минути децата станаха и отидоха в ъгъла на стаята, близо до прозорците, гледащи към градината.
  Момиченцето – Джоуни, сякаш държеше нечия ръка. Забелязах само ярка слънчева светлина отвън,
  която блестеше право в нея. Беше странно, защото по това време на деня обикновено слънцето вече
  грее от другата страна на сградата. Джоуни се обърна към майка си и каза:
• Мамо, нали това е най-красивият златен ангел? – Вдигна поглед от пода към тавана с думите: –
  Толкова е голям, но е много мил и обичам да ме прегръща с кри- лете си. Перата ме гъделичкат. – Засмя
  се, сякаш в момента усещаше гъдел. – Моят ангел ми каза да не се страхувам и не се страхувам. Аз съм
  голямо момиче.
  Боби Джо каза:
• Моят ангел е син, защото съм момче. – Гордо погледна нагоре към тавана. – Нали, мамо?
  Наистина ли МиМи ще ни напусне?
• Защо казваш това, Боби? – попита го Лейла.
• Защото така казва синият ангел, но той казва да не тъгувам. – Боби посочи към ъгъла. – Здрасти,
  МиМи. Изглеждаш толкова хубава с тази бяла рокля. Лампичка ли имаш вътре?
  След този въпрос момчето пристъпи по-близо до ъгъла и прегърна нещо, което изглеждаше
  празно пространство. После наклони глава встрани, сякаш се обляга на някого. Изглеждаше много
  въодушевен.
  Разтревожена, Лейла дойде при мен и ми прошепна:
• Истина ли е?
• Лейла, и аз съм озадачен колкото теб. Децата ти говорили ли са някога за невидим приятел?
• Не, доколкото зная. Съмнявам се, доктор Лерма. Винаги си играят заедно и не е нужно да си
  измислят въображаем приятел. Майка ми винаги е казвала, че децата са невинни създания, които
  понякога виждат ангели и хора от рая. Може би точно това се случва тук.
  Тъй като не бяха в никаква опасност, й казах да ги остави да доизживеят ставащото, защото може
  би е защитен механизъм.
• Какво ще кажеш по-късно с тях да поговори психолог и да обсъдят преживяването си? Ще се
  погрижа да получат успокоение и утеха.
• Благодаря ви, доктор Лерма. Така ще се почувствам по-добре.
  С Лейла продължихме да разговаряме за ангелите и тя ме попита какво са разказвали близките на
  други пациенти.
• Знаеш ли, Лейла, поради някаква причина виденията винаги се явяват в ъглите и обикновено
  близо до тавана. Не е необичайно, както навярно се досещаш. Всъщност доктор Карл Юнг, известен
  психиатър, прочул се с научния си труд за колективното не- сьзнавано, е вярвал, че децата
  притежават сетивни способности, които възрастните са загубили.
• Доктор Лерма, през целия си живот не съм имала подобно преживяване. Има толкова неща,
  които не знаем за смъртта и отвъдния живот. Щом децата виждат мама, иска ми се да се събуди и още
  веднъж да ми проговори.
  Тихо заплака и аз я прегърнах и казах:
• Може би ще се събуди, Лейла. Не губи надежда
  В този момент чухме Джоуни да казва:
• Добре, МиМи. Ще й кажа.
  Дойде при майка си и поиска да я прегърне. Лейла седна на пода и обви ръце около дъщеря си в
  топла, любяща прегръдка. Явно й се искаше да повярва и попита Джоуни:
  www.spiralata.net 46
• С МиМи ли говореше?
• Да, мамо. Каза да ти кажа, че тя те обича и да не тъгуваш. Сега се чувства чудесно и тази
  прегръдка е от нея. – Детето извърна глава към ъгъла. – Нали така, МиМи? Правилно ли й го казах? –
  Заслуша се за минута, а после се усмихна на майка си. – ПаПа иска да знаеш, че и той те обича и винаги
  помаха на всички ни.
  Лейла избухна в неудържим плач, докато притискаше дъщеря си още по-силно. Каза ми:
• Джоуни и Боби Джо не са познавали ПаПа, както всички наричахме баща ми. Почина, преди да
  се родят. – Погледна ме с широко отворени очи, докато сълзите й засъхваха. – Това е чудо – тихо каза тя.
• Не само получавам „сбогом“ от майка си, а и татко се появи. – Зарида и раменете й затрепериха. –
  Пропуснах погребението му, защото полетът ми беше отменен поради снежна виелица. Не успях да се
  сбогувам, а сега имам тази възможност. Най-после ще намеря спокойствие, доктор Лерма. Трябва да
  повярвам, че е истина.
  Поплака на рамото ми няколко минути и я уверих, че баща й я обича и никога не би искал тя да се
  чувства зле.
  След минути и двете деца казаха:
• Добре, сбогом, МиМи. Сбогом, ПаПа. Чао, ангели. – Боби Джо и Джоуни се хванаха за ръце и
  Боби Джо каза: – Ще се грижа за мама и сестричката ми, както ми казахте.
  Сестра му ласкаво целуна братчето си по челото, което веднага беше енергично изтрито, и каза:
• Няма да му позволя да се бие с никого. Ще му напомням онова, което казаха ангелите.
  И двамата се върнаха при боичките си, седнаха на пода и започнаха да рисуват.
  Лейла каза:
• Доктор Лерма, не мога да ви се отблагодаря за цялата обич и грижите, с които вие и персоналът
  ви обградихте майка ми. Прекрасно е. Истинско чудо. То ме промени, вече не се боя от смъртта.
  Казах й, че затова обичам работата си.
  Не преставам да се удивлявам на нещата, които се случват при смъртта. Наистина е вълшебно
  тайнство. Когато чухме как дишането на МиМи се промени. Всички застанахме в кръг около леглото и
  се помолихме с „Отче наш“. Минути по-късно тя си пое дълбоко дъх и прошепна:
• Обичам те, Лейла.
  В следващия миг си отиде. Синхронът беше съвършен. Лейла отново заплака, докато установявах
  липсата на жизнени признаци при майка й. Казах й:
• Желанието ти се сбъдна. Поиска майка ти да се събуди, преди да умре, и това се случи. Получи
  потвърждение.
  Децата погледнаха нагоре и помахаха, а после седнаха до майка си. Аз поседях с тях и им казах, че
  Ми- Ми си е отишла. (В повечето ситуации като тази близките молят аз или някой от социалните ни
  работници да започнем разговор с децата, защото самите те са съкрушени и не могат да намерят думи.
  Такъв беше и случаят с Лейла.) И двамата казаха:
• Знаем. Видяхме я да тръгва към онази силна светлина с ПаПа и ангелите.
  БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
  И ОЩЕ ДИАЛОЗИ СЪС СЕМЕЙСТВОТО НА МИМИ
  Винаги се удивлявам от начина, по който децата приемат смъртта. Необичайното е, че до
  четвъртата си година едно дете няма представа за смъртта. Не я разбира напълно, докато стане на 10-12
  и започне да мисли абстрактно. Прегърнах ги и ги попитах дали ангелите са им казали нещо друго,
  което е важно. Джоуни ми показа рисунка на жена в класна стая, пълна с деца.
• Ангелите ми казаха, че когато порасна, ще стана учителка на специални деца и ще помогна на
  много деца, които се нуждаят.
  После Боби Джо, който беше едва тригодишен, ми показа рисунка на някого, който приличаше на
  мен. Беше мъж със стетоскоп на врата. Поласкан, попитах:
• Аз ли съм това?
  Той се засмя.
• Не, аз. Ще стана доктор като теб. Когато си бил малък, ангелите са казали и на теб, че ще станеш
  доктор. Казаха ми да ти напомня.
  Бях изумен. На четири години имах видение, което мислех, че е било сън. Много мила дама ми
  каза, че когато порасна, ще бъда лекар. Помня, че сънят беше толкова реален, че го споделих с майка
  си. За следващия ми рожден ден тя ми подари стетоскоп, за да ми напомня за призванието ми. Това,
  което ми каза Боби Джо, до ден днешен ме изпълва с радост. После момченцето ме изненада още
  повече, като каза:
  www.spiralata.net 47
• О, да. Казаха ми, че това нещо на врата ти се нарича „стет-та-коп“ и че трябва да имам такъв, за
  да ми напомня, че някой ден ще стана доктор.
  Нима това се случваше наистина? Дали това беше моето потвърждение, или бе чисто съвпадение?
  Цялата случка беше необяснима и вълнуваща. Няколко седмици по-късно семейството дойде при мен и
  ми донесе цветя за градината. Подарих на Боби Джо стетоскоп, който бях купил специално за него.
  Исках да бъда сигурен, че ще помни какво са му казали ангелите, и да бъда неговото потвърждение,
  както той бе моето.

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ИЗКУПЛЕНИЕТО
Пиех кафе със семейството на пациент в барчето на болницата, когато спешно ме повикаха в стая

118. Странно как всички най-тежки случаи се оказват в тази стая, сякаш привлича хора със сложни
     проблеми за решаване, преди да умрат. В този случай това беше 53-годишен мъж, осъден за няколко
     убийства и прехвърлен в хосписа от Тексаския изправителен отдел. Диагнозата на Джордж беше рак на
     белите дробове в четвърти стадий, поставена само няколко месеца, преди да започне мъчителната
     предсмъртна агония. Беше закопчан с белезници за леглото, но като видях, че е твърде слаб, за да
     представлява заплаха, казах на полицаите да ги свалят. Съгласиха се, че човек в това състояние не може
     да бъде опасен, и отключиха белезниците и веригата на краката му. Оставиха го на моите грижи с
     думите:

• Късмет, докторе. Дано успеете да влезете под кожата му. Понякога се държи много приятелски.
  С полицай на пост пред вратата, заговорих на Джордж с приветлив и успокояващ тон, както на
  всеки пациент, постъпващ в хосписа. Представих се и му казах, че съм там, за да облекча болките,
  страховете и усещането за недостиг на въздух.
• Вече не си в затвор, а в болнично заведение. Зная че си изплашен, Джордж, но не се бой. Ще
  разбереш, че не съм тук, за да те съдя или тормозя а за да ти помогна.
  Джордж каза:
• Не заслужавам никаква помощ. Оставете ме на мира да умра мъчително. Просто ме оставете.
  Долових болката и разкаянието в гласа му, които трогнаха сърцето ми. Като лекар, бях положил
  клетва да не вредя и да се отнасям еднакво с всички пациенти. Каквото и да бе извършил, нямаше да
  промени намерението си да му помогна.
  Разбирайки колко дълбоко страда, му казах, че го обичам като човешко същество и няма да го
  оставя. Макар и да ръмжеше и да заплашваше, всички от екипа в хосписа продължихме да проявяваме
  към него състрадание и грижа. В един момент се успокои и ми каза:
• Ако знаехте какво съм сторил, щяхте да разберете защо се държа така.
• Благодаря, че разговаряш за това с мен, Джордж. Сигурно си прав. Нямам представа какви са
  прегрешенията и чувствата ти, но бих искал да узная. Понякога говоренето помага. Не мислиш ли?
• Да, зная това, но досега никой не е пожелал да ме изслуша, когато съм искал да говоря. Дори
  свещениците в затвора. – Чувствайки се уязвим, отново стана сприхав и се затвори в себе си. –
  Престанете с опитите си да ми помогнете. Нека се мъча и умра в агония.
  Оплака се от силна болка и му изписах хидроморфон. Отказа болкоуспокояващия опиат,
  заявявайки, че заслужава да страда.
• Джордж, защо смяташ, че заслужаваш да изпитваш болка? – попитах.
  С предизвикателен поглед отговори:
• Защото съм причинил толкова много болка на други хора. Убих четири момчета. Затова бях в
  затвора.
  Знаех, че ме предизвиква да го съдя за миналите му дела, но не успя, защото схванах тактиката му.
  Бързо смених темата и попитах:
• Вярваш ли в Бога? – Изумен, той сведе поглед и не каза нито дума. – Вярваш ли в любящия и
  всеопрощаваш Бог? – Отново никакъв отговор. – Зная, че си казал на свещеника в затвора, че си
  отраснал в християнско семейство. Ако това е истина, трябва да са те утешили, че Неговият син
  Исус е умрял заради греховете ни и безусловно те обича.
  Джордж бавно вдигна глава и забелязах в очите му копнеж за прошка от онзи Бог, когото е
  познавал като дете. Най-сетне заговори:
• Все това ми повтарят, но чувството за вина ме подлудява. В агония съм, и то не от рака, а от тази
  болка заради стореното. Иска ми се да вярвам, че Бог ми е простил, но съм твърде обсебен от нея.
  Зърнах проблясък на човешката му същност и знаех, че сме направили връзката, която ми беше
  www.spiralata.net 48
  нужна. Опитвайки се да оправдая страданието му, казах, че сигурно е непоносимо да живееш с
  мисълта, че си убил четирима тийнейджъри. Съгласи се и както се надявах, заговори по-откровено.
  Подканих го:
• Джордж, ако нямаш нищо против, ще те попитам: при самозащита ли беше?
  След дълга, дълбока въздишка прошепна:
• Беше сделка за наркотици и нещата се объркаха. Дори не исках да бъда там. Бях хип-хоп
  изпълнител в Лос Анджелис и работех по нов договор за запис. Дължах на мениджъра си услуга за
  уреждането на договора и той се възползва от това и поиска да доставя един пакет. Увери ме, че е
  безопасно и ако го доставя, ще ми осигури следващи договори. Млад и готов на всичко, за да се
  измъкна от калта, аз се съгласих. В онази вечер отидохме на мястото на срещата – близо до плажа, и
  изчакахме да направим размяната. Ослушвахме се за сигнала и когато колата пристигна, тръгнахме.
  Когато с приятеля ми слязохме от колата, носех голям пакет, увит във фолио, и 44-калибров пистолет.
  Докато вървяхме срещу тях, видях, че изваждат оръжия. Бързо хвърлих пакета и с приятеля ми
  започнахме да стреляме. Изтичахме да се скрием зад колата ми и след минути всичко утихна и остана
  само облак дим. Чухме полицейски сирени и побягнахме. Накрая приятелят ми се отърва, а двамата с
  мениджъра ми бяхме пратени да изгнием в затвора. Споменът е толкова жив в паметта ми, преследва
  ме всяка нощ. Зная, че онези хора бяха от тъмната страна, но все пак се чувствам зле. Бяха човешки
  същества. Когато ми поставиха диагнозата рак, започнах да сънувам четирите убити момчета и ангели.
  Описа типично видение, което бе имал преди повече от четири седмици и помнеше с най-малки
  подробности. Бил посетен от четирите си жертви, които дошли, за да му простят. Обяснили, че ключът
  към усвояването на урока за всички е да постигнат себеопрощение, самоуважение и накрая просто да
  повярват в Исус Христос. Докато Джордж ме запознаваше с покъртителната си история, не можех да не
  забележа терапевтичния й ефект. Изпитах огромно страхопочитание.
• Доктор Лерма, едно от четирите момчета заговори за Божията любов. Каза, че този Бог, за когото
  всички говорят, стои далеч над вината. Той е по-състрадателен и любящ, отколкото можем да си
  представим. Момчетата казаха: „Виж нас. Ние успяхме, а сме не по-малко грешни от теб. Духовете ни
  учеха за Исус и ни помогнаха да се научим да обичаме себе си и да си прощаваме. Всички споделяме
  Божиите дарове без ограничения, без болка, глад, тъга, бедност или нужда от пари“. Зная, че трябва да
  приема Исус Христос като свой Бог и спасител, доктор Лерма. – Погледна ме и попита какво мисля.
  Преди да успея да отговоря, каза: – Няма значение. Всичко е вятър и мъгла. Не вярвам нито дума.
• Джордж, вярвай в това, което си преживял. Много пациенти са ми разказвали подобни
  истории, в които ангелите ги учат на себеуважение и себеопрощение.
• Наистина ли, доктор Лерма?
• Така е, Джордж. Не бих те излъгал. Не искаш ли да споделиш нещо повече от видяното и
  начина, по който ти е въздействало?
• Ще си помисля, но все пак се чувствам зле заради онова, което извърших.
  Дълго разговаряхме, но той не можеше да превъзмогне чувството за вина. Вярваше, че е толкова
  болен и умира, защото заслужава да страда. Установихме, че заболяването му е следствие от прекалено
  тютюнопушене.
• Започнах да пуша след убийствата, защото това успокояваше нервите ми. Ако не бях станал
  убиец, може би нямаше и да пропуша и сега нямаше да умирам от рак на белите дробове. Зная, че не е
  било дадено от Бога да се разболея. Сам съм си навлякъл тази болест. Бог се опитва да ни предупреди за
  опасностите чрез Библията, но повечето хора не си вземат поука. Говорих със свещениците в затвора и
  се надявах да получа някакво обяснение за виденията си, но стигнах до задънена улица. Просто ме
  помислиха за луд. Въпреки всичко не ги обвинявам за мнението им. Има голям брой психопати.
  Беше се отказал да търси някого, с когото да поговори за виденията и откровенията си, докато
  започнаха тези разговори с мен и някои от сестрите.
  Забелязах, че Джордж е изтощен, прекратих разговора и го оставих да си почине.
• Ще дойда отново сутринта и бих искал да чуя нещо повече за живота ти.
  Преди да си тръгна, го попитах дали иска нещо за болката или за сън. За трети път отказа,
  посочвайки същата причина. Уважих решението му и излязох. До- като прекрачвах прага, го чух да
  казва тихо:
• Благодаря ви.
  Това стопли сърцето ми.
  На следващата сутрин, когато влязох в стаята на Джордж с екипа си, той се усмихна и бързо ми
  разказа за видение, което имал малко по-рано. Беше сигурен, че е бил буден, но после започнал да се
  www.spiralata.net 49
  съмнява. Социалният работник, сестрата и аз седнахме и внимателно изслушахме загадъчния му
  разказ.
• Около три през нощта ме събуди ярка светлина. Вместо сестри видях две безплътни същества да
  се носят във въздуха вляво от леглото ми. Малко неспокоен, повиках полицая отвън. Когато влезе,
  духовете изчезнаха. Вече бях истински изплашен. След минути отново се появиха и този път се
  успокоих. Едното създание беше искрящо бяло и високо около метър и осемдесет, с дълга златиста
  коса. Другото, вляво от него, беше почти същото, но само тъмен силует. Всъщност помня, че беше
  по-тъмно от мрака в стаята. Сякаш общуваха по някакъв начин и след около пет минути бялото
  създание се обърна към мен и ми каза, че са тук, за да ми помогнат, а тъмното остана мълчаливо. В един
  момент тъмният ангел се приближи и видях от мен да излиза тъмна фигура. Застана до него от лявата
  ми страна, а от красивото бяло видение нямаше и следа. В цялата стая настъпи странен, наситено черен
  мрак. Сякаш разговаряха, но не чувах нищо. Изпитах невероятен страх. Какво правеха и какво искаха
  от мен? Накрая извиках: „Няма ли да ме оставите на мира?“. Мигове по-късно видях плътната сянка
  отново да се приближава. Бавно влезе обратно в тялото ми и донесе със себе си информация за
  греховете на поколения от семейството ми. Видях същото тъмно създание да влиза в тялото на прадядо
  ми след убийство на човек.
  Джордж сподели, че тогава преживял раждането на мрака в себе си, който се добавил към
  колективните грехове на семейството му. Усещал физическа болка във всяка своя клетка, породена от
  всички негови пристрастености, физически и емоционални. Тъмният ангел му обяснил, че мракът не е
  зло, както са ни учили, а по-скоро груба човешка енергия, използвана с отрицателни намерения.
  Например хората могат да изберат да използват ядрената енергия за създаване на атомни бомби за
  убиване или за прекосяване на вселената и произвеждане на електроенергия за оцеляване. Въпрос на
  избор (или на свободна воля) е как ще пожелаем, индивидуално или колективно, да използваме
  енергията. Този избор предопределя последиците, с които трябва да живеем като личности и граждани
  на света.
  Решенията в живота на Джордж (как да използва дадената му от Бога енергия), както и на
  семейството му, са довели до генетични записи, съхранили и предали стореното на следващите
  поколения. Семейството на Джордж се е развивало според законите на природата, но вкопчвайки се в
  негативното. Тези установени навици като средство за оцеляване са се проявявали все по-силно при
  наследниците, като по този начин генетично е било заложено произвеждането на химически вещества,
  пораждащи едни и същи реакции при определени външни стимули. С други думи, ако бъде въвлечен в
  спор, отрицателно настроен човек би реагирал по начин, вкоренен в тялото и ума му, понякога
  отнемайки живот, докато някой по-неутра- лен би опитал да се измъкне. В другата крайност човек,
  който носи в себе си само положителни ценности и отрича всяка форма на насилие, може да се окаже в
  позицията на застрашен вид.
  И двете крайности затрудняват оцеляването и еволюцията, защото носят еднакво количество
  фиксирана потенциална енергия, която ги прави опасни. Мирът и любовта се проявяват най-добре в
  неутрално или приспособяващо се състояние, при което енергията не е фиксирана, а свободна да се
  променя според волята. Приспособимостта е придобитата способност за движение нагоре, надолу и във
  всяка друга посока в хода на живота. Положителната крайност е човек, който се опитва да помогне на
  света по драматичен начин и да снижи нивото на собствената си енергия, когато бъде изправен пред
  критична ситуация, избирайки своята битка. Джордж каза, че ангелите говорели за жизненоважното
  значение на способността за постигане на компромиси, запазване на мира и равновесието не само в
  себе си, а и с другите. За това е нужно огромно търпение, самоуважение и молитви, както изтъкна той.
  Попитах го дали тъмното създание го учи как да се освободи от тъмната и фиксирана енергия в
  себе си. Заговори за греховете на предците си, вкоренени на генетично ниво. Първо човек трябва да
  схване механизма, а после да реши да пренастрои мисленето си, като върви стъпка по стъпка, докато то
  се превърне в заучено поведение и от невроните на мозъка достигне до генетичното ниво. Ако човек
  работи упорито и се моли, процесът на учене може да се съкрати на часове или дори секунди. Но това
  става само ако се свържем с енергията на Бога. За да го сторим, трябва да вярваме в единия Бог, който е
  над всичко. Така хората могат да получат духовно изцеление дори в последната секунда от живота.
• Доктор Лерма, разбрах, че е важно да опознаем двете крайности, положителната и
  отрицателната, и всичко между тях, да помним, че постъпки като нараняване, убиване, алчност, кражби
  и предразсъдъци водят до тежки последици. Този мрак носеше отговора на въпроса, който съм си
  задавал цял живот, и ми беше дадена интелектуалната способност да го разбера – обясни той.
  Продължи да се връща назад във времето, за да разбере проблемите на семейството си и своите
  www.spiralata.net 50
  собствени с енергиите на страха, омразата и безнадеждността. Беше му трудно да освободи фиксираната енергия на вината. Чувствайки нужда от външна помощ, каза: – Просто не вярвам, че имам сили за това, доктор Лерма.
• Не се тревожи, Джордж. Няма да те изоставя и ще се моля за твоето духовно изцеление –
  уверих го.
  Белите ангели се върнали и го попитали какво е научил. Не си спомнил нищо от разговора ни,
  нито уроците на тъмните ангели. Докоснали главата му и го накарали да отвори съзнанието си за целия
  си живот. „Сега си спомням. Виждам дявола. Това е дяволът и е тъмен и страшен“, изръмжал Джордж.
  Ангелите отвърнали: „Нещата не стоят така, както мислиш. Ние работим заедно. Целият този мрак е
  страна, която всички имаме. Мракът в теб беше толкова черен, че е изпълнил почти цялото ти тяло и ум
  и се е превърнал в тъмно същество. Не забравяй, Джордж, Бог винаги е с теб. Просто говори с Него.
  Ние сме тук в края на живота ти, когато всичко трябва да се изясни, за да го прегледаме с теб и да ти
  обясним някои неща“.
  Джордж каза:
• Ангелите знаят всички наши чувства и мисли, всичко, което ни е довело до етапа, на който сме в
  живота. Те ни дават отговорите на неразрешените въпроси.
  Продължих да го уверявам в Божието обещание и присъствие.
  В този момент, поради една или друга причина, Джордж започна да ми се доверява и да ми вярва
  като на приятел. Попитаме дали ще умре. Отговорих с „да“.
  Попита дали ще се задуши и му обещах, че просто ще заспи. Следващият му въпрос беше:
• Кое е най-трудното, когато човек умира?
  Казах му, че най-тежката част е прегледът на живота. Когато отвори сърцето си, емоционалното
  изцеление започна. Мисля, че успя да приведе енергията си в по-гъвкаво състояние. Настъпи
  изумителна промяна. Вече приемаше мерките за облекчаване на болката и лечението с морфин за
  затрудненото дишане. Стана много по-спокоен.
  За жалост, през повечето време беше сам. Не се появиха никакви роднини, въпреки че служители
  от хосписа се опитаха да се свържат с тях и да ги накарат да проявят загриженост. Синът му беше в
  затвора и скоро трябваше да бъде освободен. Джордж не преставаше да повтаря, че иска да го види,
  преди да си отиде, но знаех, че вероятността това да се случи е малка. Краят му наближаваше.
  Дробовете му бяха пълни с течност, беше отслабнал с четиридесет килограма, бъбреците му бяха
  отказали напълно. Все пак казваше: „Не съм готов“. Виждал съм достатъчно продължителни
  предсмъртни терзания, за да се изненадвам, така че просто го наблюдавах и чаках да видя какво ще се
  случи.
  На Коледа влязох в стаята му. Джордж сякаш разговаряше с някого, стоящ в същия онзи ъгъл,
  където стотици други пациенти бяха виждали ангели и покойни близки. Казваше:
• Мамо, не заслужавам да дойда с теб. Ти върви. – Заслушах се. Водеше разговор с майка си. Тя се
  опитваше да му помогне, но той отказваше помощта й. – За мен няма никаква надежда. Просто тръгвай
  без мен.
  Изведнъж заплака. Опитах се да го успокоя и попитах:
• Добре лиси? Какво преживя?
  Той ми каза:
• Майка ми. Майка ми е тук, за да ме придружи. – Напомних му, че майка му все още е жива в Ню
  Орлийнс.
• Не – възрази той. – Каза, че е починала след урагана „Катрина“ и е тук, за да ми помогне при
  прехода.
  Помислих, че в момента халюцинира, защото хората в делириум често споменават, че виждат
  свои живи близки.
  Казах на социалния работник да направи проверка за майка му. Наистина, тя беше починала
  съвсем скоро и той знаеше това преди нас. Бях заинтригуван. Върнах се при Джордж и потвърдих:
• Прав си. Починала е.
  Той каза:
• Не иска да ме остави. Ангелите и майка ми искат да си простя. Тъмният е до мен. Изцежда
  цялата ми енергия, кара ме да изпитвам страх, тъга. гняв, чувствата, които съм имал през целия си
  живот. Светлите ангели ми казват да го слушам и да се уча от него. Това е моята тъмна страна, която се
  опитва да общува с мен. Някои постъпки в живота ми са били безкористно добро за другите, но не мога
  да стигна до тази своя страна, защото съм бил обсебен от тъмната.
  www.spiralata.net 51
  В нашия хоспис вече бях научил, че повечето пациенти са посещавани от светли ангели, но никой
  не бе говорил за тъмни създания, които работят в унисон с тях и покойните им близки. Бях виждал и
  други да получават помощ от свои роднини, преминали отвъд, но майка му беше особено настойчива.
  Джордж каза. че от гърдите й струяла светлина и виждал в нея Бог, който го зове. Искал да отвърне, но
  мракът поглъщал светлината. Ангелите и майка му полагали големи усилия да го накарат да види
  светлината.
  Изведнъж стана чудо. Синът му – Джером, се обади и каза, че идва да го види. Беше освободен
  седмица по-рано, но отново се бе захванал с наркотици. Кога- то пристигна в хосписа, Джордж беше
  извън себе си от радост. Заплака и молеше сина си да промени живота си.
• Моля те, сине, престани да продаваш и вземаш наркотици. Погледни какво направиха с мен. –
  Сподели онова, което бе изживял при прегледа на живота си: – Преживяваш всичко отново, усещаш
  болката на онези, които си наранил и които са те наранили, и грозното чувство е адски мъчително.
  Струва ти се, че не заслужаваш да живееш, и се страхуваш от съда, който те очаква.
  Синът му се разплака и мракът, който тегнеше в стаята, стана осезаем.
  Джером описа видение от предишната нощ, в което баба му се явила в съня му и му казала да
  отиде на свиждане при баща си, който е болен. Било толкова реално, че се събудил рано сутринта и
  потърсил баща си.
• Тук съм, татко. Успях да дойда и те обичам. Винаги съм те обичал, татко – каза той, докато по
  лицата и на двамата се стичаха сълзи.
  В този момент Джордж каза, че стаята се изпълнила с ярка бяла светлина, която проникнала в
  душата му. Три бели лъча, струящи от майка му, сина му и самия него, се съединили и образували
  невероятен триъгълник от светлина. Тъмните сенки отвън се разпръснали, а мракът в него засъскал и се
  стопил. Почувствал се изцелен. Сред всичко това видял три сини ангела да преминават през тавана и
  единият от тях казал:
• Не се страхувай. Аз съм Архангел Михаил. Опитахме се и успяхме да победим мрака в теб.
  Вярваш ли?
  Джордж сподели, че Михаил му показал как духовните същества полагат непрестанни усилия да
  ни закрилят от самите нас. По този начин запазваме шанса си да се развиваме и да се доближаваме до
  Бога.
  Все по-слаб, едва говореше, но успя да опише образа на малко момче, което отново обича Бога,
  майка си и всички хора.
• Аз съм това малко момче. О-о-о! – каза той. – Изцеляваме не само мен, но и баща ми. Завършваме
  уроците на рода. – Заслуша се в някакъв недоловим глас и попита за баща си. – Казаха: „Баща ти е тук,
  но има неща, върху които трябва да поработи. Ти помогна на него и на онези, които си убил, да се
  издигнат до следващото ниво на любовта“. Затова всяка душа е важна. – Продължи: – Само да можехте
  да видите колко ангели има тук, колко са големи и как се опитват да ме накарат да обичам себе си. Ако
  хората можеха да видят това, ефектът върху човечеството щеше да бъде дълбок и траен. Не само тук, а
  и в отвъдния свят.
  Джером, който стана свидетел на това чудо, каза, че се чувства като в ангелска прегръдка, и
  започна да шепне:
• Никога не се съмнявайте в Божиите ангели. Каквото и да сте сторили, не е толкова лошо, че да
  не може да бъде простено. Хората си вредят по много начини, с осъждане и насилие, словесно и
  емоционално, които засягат самоуважението и самочувствието ни. Старайте се да казвате това на
  хората. Накрая носим отговорност за всичко. От нас зависи да променим нещата. Най-важни са
  молитвите, себеопрощението и самоуважението. Светлината разсейва мрака, ако обичаме себе си. Чрез
  любовта към себе си можем да победим мрака в самите нас. Учете се от миналото си и вървете напред.
  Продължи:
• Сега разбирам какво е онова, което хората наричат дявол. Разбирам, че макар Бог да живее в нас,
  имаме и тъмна страна, която е крайност на свободната ни воля. Не трябва да я мразим, а да я прегърнем,
  разберем и продължим напред. Аз се идентифицирах само с
  тъмната си страна. Беше ми толкова привична, че не можех да се разделя с нея. Просто беше
  вкоренена. – Хвана ръката на баща си и изрече молитва: – Исусе, не съм достоен да те приема в себе си.
  Съжалявам и искам да променя живота си. Моля те, помогни ми!
  Със сетни сили Джордж шепнешком се помоли:
• Господи, обичам те и те приемам като свой спасител. Готов съм отново да ти предам живота си.
• Широко се усмихна и каза: – Още по-ярка светлина, Божията светлина разпръсва мрака. – След тези
  www.spiralata.net 52
  думи потъна в унес. Очите му се завъртяха. – Красива е моята майчица. Облечена е с бели дрехи върху
  нещо синьо. Косите й са разпуснати. Тя е чиста светлина. – Преброи ангелите в стаята и каза, че са
  четиринадесет, може би повече. Обърна се към сина си: – Всяка молекула на светлината е ангел. Някои
  са по-големи от други. Вече съм готов. Държа ръката на майка си.
  Джордж се усмихна, отпусна се на леглото и издъхна.
  БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
  И ОЩЕ ДИАЛОЗИ СЪС СИНА НА ДЖОРДЖ – ДЖЕРОМ
  След време поговорих със сина на Джордж – Джером, който имаше условна присъда за продаване
  на наркотици. Коренно е променил живота си. Има стабилна работа и стабилен брак. Влюбен е в
  съпругата си. Вярва в Бога. Прекарва по-голямата част от свободното си време, като посещава
  гимназии да разказва за преживяното, за смъртта на баща си и за онова, което е научил от ангелите.
  Ходи на църква и участва в програма за подпомагане на зависими от наркотици. Все още понякога
  изпитва наркотичен глад, но честите сънища за баща му и ангелите му помагат да го преодолее.
  Джером ми каза:
• Всеки води битки в живота. Той е постоянен процес на любов и себеопрощение. Понякога се
  издънваш. Това е част от учебния процес. Баща ми се издъни, аз също. Сега е различно. Променихме
  съдбата на целия ни род. Всичко ще бъде различно за моя син и ако не бях преживял онова, което се
  случи при смъртта на баща ми, нямаше да мога да помагам и на други, извън семейството ни.
  Десетина-двадесет младежи са напуснали уличните банди благодарение на разказите и съветите
  на Джером. Тези бивши гангстери сега посещават училища и църкви и разказват как Бог е променил
  живота им. Джером казва, че взаимно си помагат да стоят далеч от наркотиците.
  Джером променя света и носи завета на баща си: завет за положителна промяна чрез
  себеопрощение, самоуважение, надежда и изкупление.

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТЕЛЕФОННОТО ОБАЖДАНЕ
Седях в стая 236 с Мери Естер. На 88 години, тя беше въплъщение на топлота, доброта и
безусловна любов. Често говореше за Исус, вярата си и работата си за църквата „Лейкууд“. Беше
отдадена на Бога християнка и напълно приемаше наближаващата смърт. Един ден, докато седях до
нея, държах ръката й и слушах завладяващите разкази за живота й, състоянието на Мери Естер
внезапно се влоши. Рязко повдигна вежди и промълви:

• Зная, че не ми остава много време, и не се боя. Няма много неща, за които да съжалявам, и с
  нетърпение очаквам срещата си със Създателя, но се тревожа за сина си, Айзък. Толкова трудно приема
  смъртоносното ми заболяване… Вярата му в Бога отслабва и е много потиснат. Доктор Лерма, не мога
  да го оставя така.
• Мери, всичко със сина ти ще бъде наред. Нашият екип от психолози ще му даде нужната
  подкрепа и утеха. Мъката на Айзък е разбираема и всъщност необходима за изцелението му. Мери, ти
  знаеш колко много те обича.
• Зная, че ме обича и че Бог ще намери начин да му помогне да се справи, въпреки че съм
  единственият му близък човек. Родих го късно, след като ми бяха казали, че не мога да имам деца. Беше
  истинска изненада за мен и баща му, дар от Бога. Бях на 44, когато се роди, а сега той е на 44, когато си
  отивам. С баща му го обожавахме, но съпругът ми почина преди години и никой от двама ни няма живи
  роднини. Айзък посвети живота си на мен, винаги се грижеше да имам всичко, от което се нуждая. Не
  се ожени, а така ми се иска да има кой да го утеши…
• Мери, Айзък свързан ли е с църквата „Лейкууд“?
• Да, но напоследък не проявява желание да я посещава. Държи да бъде до мен, когато не е на
  работа. Тревожа се, че обвинява Бог, защото ме отнема от него, но времето ми е дошло. Уморена съм.
• Мери, тази вечер ще поседя с него и ще го помоля да сподели тревогите си. Ще се помоля с него.
  Мери, и ще го уверя, че преходът ти ще бъде спокоен.
  Със сълзи, стичащи се по бузите, Мери изрече молитва:
• Мой любящи Боже, благодаря ти, че ме доведе на това място, където съм обградена с любов, и за
  този млад лекар, когото насърчаваш да се моли с пациентите си и семействата им. Твоите дела,
  всемогъщи Боже, са толкова очевидни. Моля те, продължавай да благославяш този дом на любовта.
  Просълзих се в онзи миг и разбрах, че тази жена е богопомазана. Говореше така пламенно!
  Молитвите й пронизваха сърцето с чистотата на любовта си. Тя стисна ръката ми, благодари ми, каза.
  www.spiralata.net 53
  че съм добър човек, а после спокойно заспа. Целунах я по челото, преди да изляза, и си помислих колко
  много ми напомня за моята пралеля – „Тиа Лала“ – толкова изпълнена с вяра, толкова грижовна.
  Когато Айзък пристигна същия ден, го поканих в кафенето и попитах как я кара. Отначало си даде
  вид, че всичко е наред, защото не е много разговорлив човек. Но когато задълбах и му казах, че майка
  му се тревожи за него, изведнъж избухна в плач. Сподели:
• Не мога да приема това. Майка ми е целият ми живот. Правехме всичко заедно. Никога не съм
  чувствал нужда от друга жена в живота си. Имаме толкова много общи неща и просто обичаме да
  бъдем заедно. Тя е остроумна, духовита и забавна. Благословен съм с такава майка. Сега, когато умира,
  за мен няма живот. Зная, че се тревожи за отношението ми към Бога, то е проблем и за мен. Опитвам се
  да обичам Бога, както ме е учила, но без да е до мен просто не мога да го почувствам. Тя е нишката,
  която ме свързва с Бог. Как да продължа без нея?
  Замислих се за миг, питайки се как бих се чувствал, ако знаех, че скоро ще загубя майка си.
  Усетих силно състрадание и го прегърнах, докато ридаеше. В този момент всички думи ми се губеха.
  Сърцето ми се късаше, защото усещах дълбоката му болка.
• Да се помолим, Айзък – казах, когато си спомних обещанието си пред Мери Естер. Сведохме
  глави с благоговение в молитва Божията любов да донесе утеха на майка му, да го избави от болката и
  да възстанови личната му връзка с Бога. Чувствайки как Божията любов се материализира във всяка
  фибра на тялото му, Айзък искрено се помоли за знак, че майка му ще отиде в рая. Поиска от Него да му
  бъде опора и учител. Изцелението, което настъпи у него, беше очевидно. Айзък истински обичаше
  Бога. Скърбеше за загубата си. Той каза:
• Доктор Лерма, знаете ли какво разбрах току-що?
• Не, Айзък. Моля те, кажи ми.
• Разбрах онова, на което майка ми се е опитвала да ме научи – за безграничната Божия любов към
  нас. Щом Бог е изпратил Своя единствен син да умре заради греховете ни, какво говори това за
  любовта Му към нас? Наистина обичам Бога и съм Му благодарен за всичко, с което ме е благословил,
  и за любящата майка, която имам. Ще успокоя майка си, за да може да се срещне с Онзи, който даде
  сина Си да умре за греховете ни.
  Айзък направи ценно прозрение: че ако стои неотлъчно до нея, майка му ще страда, че не е
  намерил спокойствие и утеха. Обясни:
• Не обичта ми я задържа тук, а страхът, че ще остана сам. Трябва само да превъзмогна страха.
  Исус е знаел, че повечето хора се чувстват така, когато преживяват загуба, и ни е учил как да се
  справяме. Както е казал на майка Си и Йоан да се грижат един за друг, така казва и на всички души да
  потърсят любяща духовна връзка с друга душа или души. „Когато се съберат двама или повече в мое
  име, аз ще бъда сред тях.“ Разбирам това. – Бях впечатлен от изцелението му. – Сега единственото ми
  желание е да зная, че мама ще иде в рая. Мислите ли, че искам твърде много от Бога?
• Определено не, Айзък.
  Разказах му няколко истории на други близки на умиращи, получили потвърждение, че обичаният
  човек блажено се е преселил при Бога.
• Доктор Лерма, мисля, че Бог разбира болката ни и ще ни даде онова, от което се нуждаем, за да
  бъдем щастливи и в мир със смъртта.
• Да. Тя е естествена част от нашия живот и трябва да я изживеем.
  Айзък продължи на моменти да се предава на мъчителни емоции. Хрумна му, че ако беше писано
  той да си отиде пръв, нямаше да изживее тази ужасна болка, и каза:
• Защо не можеше аз да си отида пръв?
  Попитах го дали наистина би искал да умре пръв и майка му да изживее болката да загуби
  единственото си дете. Замисли се и призна, че е егоистично.
• Мисля, че няма лесен начин, но има различни нива на болка. Щом така или иначе умираме,
  редно е възрастният да бъде пръв, а младият последен. Навярно загубата на дете е най-тежка. Бог е
  избрал най-мъчителната болка: по Своя воля е решил да загуби сина Си.
  Честите му интуитивни прозрения бяха изумителни. Определено Бог даваше уроци на Айзък по
  такъв начин, че сам да ги проумее.
  Очевидно това осъзнаване го успокояваше и му помагаше спокойно да приеме неизбежния
  преход на майка си. Посети я пак и я увери, че отново е намерил Бога:
• Не се тревожи, мамо. Обичам Бога. Добре си ме научила. Искам да отидеш при Него, когато си
  готова. Само не преставай да бдиш над мен от отвъдния свят.
  Вече загубила способност да говори и едва реагирайки, тя само се усмихна и това бе
  www.spiralata.net 54
  потвърждението, което му бе нужно. След като му го даде. Мери Естер спа спокойно през следващите
  два дни.
  Една сутрин Айзък се обади, за да каже, че има проблеми с колата си и ще успее да дойде при
  майка си чак следобед. Тревожеше се и ни накара да обещаем, че ще й кажем, че ще бъде при нея
  веднага щом колата му бъде поправена. Влязох и прошепнах съобщението на Мери Естер и тя внезапно
  отвори очи и се опита да проговори. Бавно успя да каже:
• Така е най-добре. Време е да отпътувам, а не мога, когато той е тук. Ангелите ще ме отведат у
  дома, преди да пристигне.
  Проверих жизнените й показатели. Изглежда, бе получила прилив на енергия (което често се
  случва в последните минути и часове преди смъртта). Усмихна се и каза, че иска да поспи. Целунах я по
  челото и тя тихо затвори очи.
  Още преди да стигна до вратата, чух дълбока дрезгава въздишка, която разпознах: беше
  последният й дъх. Обърнах се и видях нещо подобно на бял дим да се издига от отворената й уста.
  Знаех, че си е отишла. Върнах се до леглото и проверих пулса й. Нямаше признаци на живот. Повиках
  една от сестрите в стая 236 за свидетел при обявяването на часа на смъртта.
  Сестрите няколко пъти бяха опитали да се свържат с Айзък, за да го уведомят, че Мери Естер е
  починала, но телефонът все давал заето. Два часа след смъртта й бях в офиса им и докато питах дали са
  се свързали със сина на Мери, телефонът звънна. Изписа се номерът на стая 236. Сестрата вдигна,
  чудейки се кой може да се обажда, и попита:
• С какво мога да ви помогна?
  Помислихме, че може би Айзък е влязъл в стаята и не го е видяла. Тя се заслуша за миг и отначало
  изглеждаше озадачена, а после изплашена. Подаде ми телефона и с трепереща ръка ми даде знак да
  послушам. Когато допрях слушалката до ухото си, чух много смущения и далечен глас, който каза:
• Кажете на сина ми, че съм добре. Кажете на сина ми, че съм добре.
  Фразата бе повторена няколко пъти, преди телефонът да замлъкне. Сестрата попита:
• Чухте ли я? Мери Естер ли беше? Звучеше като Мери Естер.
  Спогледахме се за момент и заедно се отправихме към стая 236. Мери Естер все още лежеше
  както бях я оставил. Докоснах я, беше студена и безжизнена. Нямаше начин тя да е позвънила, а беше
  сама в стаята. Ако някой бе излязъл от там след обаждането, щяхме да го видим и чуем от офиса на
  сестрите.
  Около час по-късно Айзък пристигна. Личеше, че е плакал. Прегърнах го и му казах, че майка му
  е починала, докато е бил на път. Споделих последните й думи, и той ме попита дали съм доближил
  слушалката до нея, за да му ги каже. Отрекох и попитах защо ми задава такъв въпрос.
• Не мислете, че съм луд, но мама ми се обади по телефона и ми каза. че е добре. Нито дума
  повече. Линията прекъсна. Когато се опитах да позвъня в офиса на сестрите, никой не вдигна. – Казах
  му, че сме се опитвали да се свържем с него, но сме имали същия проблем. – Хукнах насам веднага щом
  можах – продължи Айзък. Казах му, че е починала преди повече от час и че сме имали същото
  телефонно обаждане със същото послание: да му кажем, че тя е добре. Той обясни: – Когато ми се обади
  преди час, помислих, че е жива и просто връзката е лоша. Имаше много смущения, но каза само:
  „Айзък, аз съм добре. Обичам те. Не се тревожи за мен. Добре съм“. Помислих, че се обажда от
  болницата, и няколко пъти опитах да се свържа с вас, за да попитам какво става с нея. Случвало ли се е
  друг път? – Уверих го, че за първи път преживяваме нещо подобно. – Защо мислите, че се случи точно с
  майка ми? – попита Айзък. Отвърнах: – Не съм изненадан, защото зная колко много майка ти обичаше
  Бога. Вярвам, че любовта е най-голя- мата сила във вселената. Толкова много е искала да знаеш, че
  всичко е наред и е стигнала отвъд завесата, че е намерила начин да ти го каже. Майка ти беше много
  силна духом; ако някой може да изпрати послание от отвъдния свят, това е тя.
  БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
  След всичките си години като хоспис лекар тогава за първи път лично преживях такова
  невероятно нещо. Нима бе възможно Мери Естер да се е обадила от друго измерение? И преди бях
  чувал за феномена електронен глас, но приемах разказите скептично. Дали съобщението на Мери Естер
  можеше да се смята за подобен феномен, изпращане на послание чрез електронно устройство?
  Донякъде звучи логично, ако човек вярва, че продължаваме да съществуваме като източник на
  електромагнитна и умствена енергия. Ако продължаваме под друга форма и с този интелект, мисля, че
  е правдоподобно. Всъщност, ако вярваме в Бога, всичко е възможно. Нали Айзък горещо се бе помолил
  на Бога да получи знак, че майка му е стигнала до рая. Бог наистина е всемогъщ!
  Скоро след приемането на Мери Естер в хосписа имах много задълбочени разговори с нея.
  www.spiralata.net 55
  Говореше за дар, който Бог дава на всички отпътуващи души: шанса да кажат на някого от близките си,
  че са добре. Мери Естер вярваше, че всеки се сбогува по начин, най-подходящ за него и за онези, които
  обича. Малко умиращи души чакат да пристигне някой от семействата им, за да си отидат, повечето
  предпочитат да отпътуват, когато не присъства роднина. Мери Естер обясни, че така спестяват на
  близките си болката да ги гледат, докато умират.
  Мери Естер знаеше, че за сина й ще бъде твърде тежко да види как издъхва. Затова, както много
  други души, изчака удобен момент, когато той не беше до нея. Може би дори ангелите са предизвикали
  проблема с колата му точно тогава, за да направят прехода й по-лек за него. Със сигурност те са
  направили възможен моста между рая и земята чрез странното телефонно обаждане.
  След смъртта на майка си Айзък се запозна с приятна жена от библейския му кръжок, на чиято
  сбирка разказал за любовта на майка си и за смъртта й. Жената била толкова дълбоко трогната от тази
  любов, че се влюбила в него. Година по-късно се ожениха и сега имат прекрасно момиченце, което
  кръстиха Мери Естер. Проявява много черти на съименницата си, включително нейната
  любвеобилност.
  Айзък казва, че все още изтръпва, когато телефонът звънне, мислейки си, че отново може да е
  майка му, но не е получил нови послания.

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
КРЪГЪТ СЕ ЗАТВАРЯ
Милтън Лоу – един прекрасен човек, получи отговор на своята последна молитва преди смъртта
си, през 2006-а. Всъщност историята започна десет години по-рано, през 1996-а. От дълги години
президентът Джордж Буш и първата дама Барбара Буш подкрепяха хоспис движението. През 1996-а
изиграха важна роля за създаването на първия милосърден хоспис стационар в най-големия
медицински център в Хюстън, Тексас. Барбара Буш произнесе ключова реч при освещаването, в която
изтъкна какъв дар ще бъде хосписът в този чудесен център, и със сълзи на очи разказа за едно красиво
момиченце, починало от рак на три години: нейната дъщеря. Разбирайки дълбоката болка от загубата
на дете, Джордж и Барбара Буш изразиха надежда, че хосписът по някакъв начин ще направи
най-трудното пътуване в живота възможно най-пълноценно.
Десет години след освещаването, като медицински директор на болничното заведение, лично се
уверих, че хосписът наистина е Божи дар за един мъж с рак на белите дробове в четвърти стадий. От
първия ден, в който го видях, Милтън бе изпълнен с енергия и оптимизъм. Докато седях до него, хванах
ръката му и го попитах дали има някакви въпроси. Той каза:

• Нямам въпроси, но имам послание от хората край леглото ми.
• Послание от кого и за кого? – попитах аз.
• За вас и всичките ви пациенти от прекрасните сияещи създания, които бих нарекъл ангели.
• Тук ли са сега?
• Да и с любов прегръщат и двама ни – сподели Милтън. – Посланието е просто, за чиста любов.
  Ангелите искат да казвате на пациентите си и скърбящите им семейства, че Бог е тук, страда с тях и
  подготвя умовете им, телата им и душите им да изживеят Неговата безгранична, безусловна и
  изцеляваща любов. За да види наистина Неговата любов, човек трябва да бъде подготвен емоционално,
  социално и духовно. Енергията, събудена чрез болестта и желанието за живот, ни кара да насочим
  вниманието си към Създателя. Чрез Неговото желание за живот се учим да уважаваме заобикалящата
  ни среда и живота, за който е създадена: човешкия живот. Преди да издъхнем, ни се дава възможност
  да разберем този последен и най-ценен урок.
• Това означава ли, че всяко човешко същество на света трябва да страда, за да разбере какъв
  дар е животът?- попитах Милтън.
• Доктор Лерма, самото съществуване в това тяло далеч от Бога е страдание. Вие трябва да го
  знаете най- добре- отвърна той.
• Опитвам се да го разбера, Милтън.
• Скоро ангелите сами ще дойдат при вас и ще отговорят на всичките ви въпроси. Засега просто
  продължавайте да обичате и утешавате пациентите си и да се смеете с тях. – Попитах го как Бог
  разкрива безграничната Си любов. – Всъщност, доктор Лерма, ангелите ми казаха, че Бог е чул
  молитвата ми снощи и желанието ми ще се сбъдне.
• Каква беше молитвата ти? – попитах.
• Това истински ще ви хареса – каза той. Седнах на леглото му и започна да ми разказва чудна
  история за Божията любов. Първо ми каза, че няколко години преди освещаването на хоспис
  www.spiralata.net 56
  стационара получил поръчка от Медицинския център да изработи статуетка от цветно стъкло в чест на
  семейство Буш за подкрепата, която са оказвали на хосписи през годините. Зададената тема била
  „Калейдоскоп на грижовността“.
  Трябваше да бъде представена на годишната конференция на хосписите в Тексас и Ню Мексико.
  Но в последния момент се оказало, че президентът и госпожа Буш няма да могат да присъстват.
  Творбата стояла в хосписа няколко години и Милтън започнал да се пита с тъга дали някога ще се
  срещне с президента Буш и семейството му. Един ден дъщеря му Джан, социална работничка в
  хосписа, я свалила от мястото, където била поставена върху висок шкаф, и я отнесла у дома, за да я
  почисти и запази там.
  По негова молба дъщеря му много пъти безуспешно се опитвала да изпрати стъклената статуетка
  на семейство Буш. Дори се обадила в Президентската библиотека, но й казали, че не могат да
  гарантират, че семейство Буш действително ще я види. Няколко години бяха правени опити да се
  свържат с тях, но поради неясни причини творбата не стигнала до президента. (Дори се обсъждаше
  ново освещаване на стационара в Медицинския център и връчване на статуетката на семейство Буш,
  което така и не се състоя.)
  Милтън каза:
• Сигурен съм, че Бог ще направи така, че някой ден да получат произведението ми. Да не се
  тревожим. Искам да обсъдим сегашната ми диагноза и дали има някакво по-нататъшно лечение.
  Поставили му диагнозата през 2005-а. Само седмица по-късно съпругата му получила тежък
  инсулт в Остин, Тексас, по време на събиране по случай годишнина от Втората световна война. Докато
  седяла на масата заедно с цялото му семейство, жена му изявила симптомите на инсулт – изведнъж
  говорът и умствените й способности се влошили. В болницата скенерът показал обширен мозъчен
  кръвоизлив и се озовала на смъртно легло. Нямало надежда за възстановяване и Милтън се съгласил
  изкуственото дишане да бъде спряно. За негова изненада, след екстубацията започнала да диша
  нормално, но останала неконтактна.
  Тогава дъщеря му ми се обади и ме помоли да се погрижа за прехвърлянето й в Тексас, където
  винаги е искала да умре. Съгласих се и беше прехвърлена на следващия ден в присъствието на цялото
  семейство, включително и Рики, бостънския им териер. Веднага беше настанена удобно и само 24 часа
  по-късно, в Деня на майката, се пренесе в любящите обятия на Исус.
  Излишно е да казвам, че семейството не си позволяваше да скърби открито пред бащата,
  тежкоболен от рак. През следващите дни и седмици Милтън продължил с химиотерапията и
  облъчванията. Междувременно намерил за уместно да прегледа вещите на съпругата си, включително
  и стотици нейни снимки и писма. Това му дало сили да преживее интензивната химиотерапия. За да
  бъде зает с нещо, започнал да работи по проекти за нови творби от цветно стъкло. Един ден, до- като
  подготвял работното си помещение, се натъкнал на статуетката, изработена за семейство Буш преди
  десетина години. На глас се запитал какво ще стане с нея… дали някога ще пристигне в истинския си
  дом. Метафора ли беше? Или всъщност говореше за своето пътуване обратно към Създателя,
  придружаван от съпругата си? В тиха молитва, знаейки, че скоро Бог ще дойде за него, Милтън
  помолил Създателя да се погрижи творбата за семейство Буш да бъде удостоена с честта, която
  заслужава, още преди смъртта му. Разбрах, че тя означава много за него. Каза, че ще бъде „лъч надежда
  за онези, които разберат смисъла й“.
  Няколко месеца по-късно Джан и съпругът й бяха поканени на частна премиера на нов филм за
  Пока- хонтас. Било благотворителна проява в подкрепа на „Бос Плейс“, детски хоспис в Хюстън,
  Тексас, създаден след смъртта на Бо Нюхаус. Можели да присъстват само поканени лица, сред които бе
  и Барбара Буш.
  „Дали това е отговорът на молитвите ми?“ – запитал се Милтън.
  Когато дъщеря му пристигнала в залата, узнала, че премиерата ще бъде в изключително тесен
  кръг, и се почувствала поласкана да бъде там. Докато стояла във фоайето, се обърнала и видяла Барбара
  Буш до себе си. Милтън каза, че дъщеря му била, меко казано, изненадана и този момент бил един от
  няколкото в живота й, когато изведнъж онемяла. Използвайки рядката възможност, събрала увереност
  да я заговори. Представила се като „просто една непозната“. Първата дама се усмихнала и отвърнала,
  че всички там са непознати. Джан й казала, че има нещо, което й принадлежи, но не знае как би могло
  да стигне до нея. Госпожа Буш приела думите й с насмешка и я посъветвала да не се опитва да й го
  донесе у дома, защото би рискувала да я застрелят. Джан я уверила, че не иска да бъде застреляна и
  обяснила, че става дума за вещ с кратка история. След като изслушала разказа за баща й, умиращ от
  рак, който би се зарадвал, ако статуетката от цветно стъкло стигне до истинския си дом преди смъртта
  www.spiralata.net 57
  му, Барбара Буш се просълзила и предложила Джан веднага да се свърже със секретарката й, която
  щяла да уреди получаването на творбата.
• Определено е било нещо повече от съвпадение: било е Божията намеса – отбеляза Милтън.
  На следващия ден Джан се обадила в офиса на Барбара Буш и разговаряла със секретарката й. Тя
  била вече уведомена за срещата им и попитала кога ще бъде доставена статуетката, за да получи
  разрешение от тайните служби. Джан предложила дата и секретарката я приела. Милтън бил толкова
  развълнуван и изпълнен с радост, когато чул за разговора и плана. Макар и слаб. намерил достатъчно
  сили да наблюдава почистването на творбата и Джан се постарала да заслужи одобрението му.
  Бил безкрайно щастлив въпреки тежкото си състояние. Джан занесла статуетката в офиса, както
  било уговорено, и се срещнала с хората от охраната, които повикали секретарката на госпожа Буш. Тя
  благодарила с топли думи и уверила Джан, че президентът и госпожа Буш ще видят творбата. Когато
  Милтън чул, че статуетката е доставена, въздъхнал с облекчение:
• Най-сетне.
  Каза, че двамата с дъщеря му изпитали чувство за завършеност, и сподели, че ангелите са му
  казали, че точно такъв е бил Божият план.
  Няколко дни по-късно Джан получила мило писмо от президента и госпожа Буш:
  26 януари 2006 г.
  Скъпа Джан Тейлър,
  Великолепният стъклен кръг, изработен от баща ви за Джордж и мен преди десет години, пристигна тук (в дома ни) вчера. Впечатлена съм и искрено се надявам да предадеше на баща си колко сме
  развълнувани. Статуетката е забележителна и след дълго обсъждане решихме да я изпратим в
  библиотеката на Джордж в Колидж Стейшън, където ще бъде видяна от хиляди хора през годините.
  Гордеем се схосписите си, особено с този в Медицинския център. Стана толкова важна част от
  центъра и доби престиж в цялата страна.
  Благотворителният прием за „Бос Плейс“ беше чудесен. Лично аз съм много no-възхитена от
  „Бос
  Плейс“, отколкото от филма. Филмът беше по-скоро посредствен. Отидете да гледате „Глори
  Роуд Страхотен филм. Прегърнете баща си от мен.
  Сърдечни поздрави, Барбара Буш
  Броени дни по-късно приех Милтън в нашия хоспис, създаден с финансовата подкрепа на
  семейство Буш. През последните дни от живота си, както повечето умиращи пациенти, той започна да
  вижда ангели и свои покойни близки, сред които и съпругата му, неговата прекрасна спътница и
  любима. Ангелите му казали, че Бог е чул молитвата му и е задвижил събитията, които ще доведат до
  спокоен завършек на живота му. Казали му още, че Бог отговаря на всички молитви, които не са
  егоистични и прославят името Му, и че чрез безусловна любов, безкористност и намиране на радост в
  страданието се случват чудеса. Съпругата му го уверила, че събитията се развиват по този начин, за да
  трогнат и утешат хората с отворени сърца.
  Два дни по-късно Милтън почина, почти на годишнината от смъртта на съпругата си. В
  присъствието на дъщеря си и свещеника той се усмихнал и протегнал ръце нагоре, докато за последен
  път си поемал дъх. Джан и свещеникът твърдяха, че когато издъхнал, от гърдите му изскочила бяла
  светкавица и излетяла през прозореца. Няколко часа след това всеки, който влезеше в стаята, усещаше
  някаква статична енергия.
  Милтън умря истински щастлив, след като дългият и труден път на живота му бе съзнателно и
  успешно завършен. Не можех да не се запитам дали Бо Нюхаус, в чиято памет бе благотворителният
  прием, на който Джан най-сетне се свърза с госпожа Буш, има нещо общо със затварянето на кръга.
  Каквато и да е истината, молитвата получи отговор и кръгът на живота бе завършен.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ИСТИНСКИ ВЯРВАЩИЯТ
Доктор Джонсън беше изключителен човек. Високоинтелигентен, всеотдаен лекар, адвокат и
съдия и известен атеист. Познавах го отпреди пристигането му в хосписа, защото забележителната му
репутация го бе изпреварила. На 68 години, той умираше от лимфома и бе прехвърлен в хосписа ни за
облекчаване на болките и грижи до смъртта му. Беше любезен и безкористен човек, единствено дете,
загубило родителите си при катастрофа на осемгодишна възраст. Имах честта да прекарам една
прекрасна седмица с него, да го опозная и да науча за убежденията му, житейския му път и
преживяванията в неговия край.
www.spiralata.net 58
Започнал кариерата си като лекар в спешно отделение в лутеранска болница. Бил възпитаван в
лутерански ценности, обичал църквата и искал да помага на хората. Затова станал лекар. Освен това му
допадала динамиката на работата в спешното отделение, която била предизвикателство и за
медицинските му способности, и за бързината на ума му. Но след две години започнал да се съмнява в
избора си, защото видял твърде много ужасни неща, сред които две деца, така брутално пребити от
родителите си, че починали от нараняванията си: няколко невинни невръстни наблюдатели, загинали
от куршуми, изстреляни от преминаваща кола; дете, чийто баща отрязал ръката му, защото съборило
бирата му.
Доктор Джонсън не можел да повярва, че хората са способни на такава жестокост едни към други,

• и особено към децата си. Неговите родители станали жертви на пиян шофьор. Страдал толкова
  дълбоко, че не можел да мисли за друго, освен как да спре привидно безсмислените прояви на насилие
  чрез по-строги закони и повишено обществено внимание. След като видял толкова много страдание,
  болка и насилие, доктор Джонсън заключил, че не може да има Бог, защо- то един любящ Бог не би
  допуснал да се вършат подобни зверства. Решил, че щом няма Бог, който да се намеси в този хаос, той
  трябва да предприеме нещо сам. Първо, заради смъртта на родителите си се свързал с „Майки против
  шофирането в нетрезво състояние“, а после помогнал за създаването на тийнейджър- ска организация
  против пияните шофьори. Все още му се струвало недостатъчно.
  След като дълго ровил в душата си и умувал какво може да стори за предотвратяване на
  домашното насилие, вместо само да закърпва последиците, доктор Джонсън решил да се кандидатира
  за градската управа. Не спечелил изборите, но се сприятелил с доста влиятелни хора и намерението му
  да се бори с домашното насилие станало още по-силно. Отново постъпил в университет, получил
  юридическа диплома и станал адвокат по семейно право. Воден от гнева си и личната си мъка,
  всеотдайно се стремял към промяна. В кариерата си успял да прокара редица законови разпоредби,
  довели до по-строго наблюдение на домашните насилници и по-достъпна семейна консултация.
  Доктор Джонсън каза, че откакто заявил, че няма Бог, личното му чувство за отговорност се засилило.
  От него и от всеки от нас зависело да направим промяна в света. Никой друг не можел да стори това
  вместо нас.
  Попитах го дали наистина не вярва в Бога. Каза, че сега, когато лежи на смъртно легло, започва да
  си задава въпроси и за това.
• Всеки желае да има някаква застраховка и като дете аз също имах своята за отвъдния живот, но
  се отказах от нея заради ужасните неща, които виждах: жестокостта на човек към човека. Но –
  продължи той, – през последните няколко дни видях и изживях неща, които са извън контрола ми и
  системата ми от убеждения. Гледам на живота по различен начин.
  Попита ме дали халюцинира или хората наистина виждат странни неща, когато умират. Казах му:
• Всички виждат нещо. Всякакви хора – убийци, насилници на деца може би дори онзи, който е
  отрязал ръката на детето са – твърдят, че имат видения, които им носят утеха Как изглеждат
  вашите?
  Сподели:
• Искрящо бели ласкави създания. Насърчават ме да видя истинската си същност. Не мисля, че
  заслужавам утехата им, защото загърбих вярата си и се отрекох от Бога.
  Опитвайки се да го успокоя, му разказах историите на други пациенти, които са се чувствали като
  него и накрая са намерили покой.
• Вярвам, че ангелите идват при всека независимо какъв живот е водил. Любовта която
  излъчват, ни връща към вярата независимо какви са убежденията ни.
  Попита:
• Как става това? – Посъветвах го да попита ангелите, но каза: – Те не ми говорят.
  Посъветвах го да помисли какви въпроси иска да им зададе и отговорите може да дойдат като
  извънсетивни възприятия. Засмя се и каза, че ще направи този експеримент, макар че не вярва в
  извънсетивните преживявания. Наистина беше чудесен човек, въпреки че поради атеистичните му
  убеждения много хора го съдеха и казваха, че ще отиде в ада. Той мразеше лицемерието и хората, които
  ходят на църква, декларират вярата си, а всъщност не ги е грижа за ужасните неща, които се случват
  около тях. Попитах го дали вярва, че има дух. Отвърна:
• Да, мисля, че имам. Той мрази нещата, които виждам около себе си. Този дух ме подтиква да се
  стремя към промяна.
  Казах му:
• Бог ви обича, сторили сте много добрини и няма нищо. за което да съжалявате.
  www.spiralata.net 59
  Споделих, че съм се грижил за няколко атеисти и повечето са били интелигентни, загрижени хора
  и всичките са видели ангели в края на живота си. Предполагам, че предвид живота, който са водили, не
  е било нужно да вярват. Въпреки че когато видят ангелите, обикновено променят убежденията си и
  приемат съществуването на по-висша сила.
  За доктор Джонсън все още бе трудно да приеме мистичните си преживявания за истина, особено
  заради упоритото си придържане към логиката. Изхождайки от логическа гледна точка, обясних
  нещата с термини от физиката. Тъй като бе лекар, говорех на неговия език. Попита:
• Мислите ли, че ще отида някъде, след като умра, или просто преставаме да съществуваме?
  Отговорих:
• Зная само какво гласи физичният закон: енергията не се създава и не изчезва само променя
  формата си. – Човешките същества са проявления на електромагнитна енергия, една от най-силните
  самостоятелни и интелигентни форми на енергия на планетата. Имаме достатъчно енергия да захраним
  някои уреди в домовете си. Казах на доктор Джонсън: – Същността или духът ви никога няма да
  умре. Само ще промените своята телесна форма.
  Схвана концепцията, започна да размишлява върху нея и да я разбира все по-ясно, когато
  продължихме да я обсъждаме.
  Веднъж подозрително наклони глава и попита:
• А вие виждали ли сте някога нещо?
• Не, но се говори, че от гърдите на пациентите излизат светлинни афери.
• Винаги ли са сфери?
• Понякога са вълнисти или леко разтеглени, или овални, но обикновено са кръгли.
• Забавно. Защо мислите, че обикновено са кръгли?
  Замислих се и си спомних:
• Ако оставите енергията на естествения й поток, почти винаги тя образува сфера под
  въздействието на силите на гравитацията. Естествено приема сферична форма, като планетите.
• Разбира се. Защо да бъде различно? Защо да търсим нещо различно? Може би всичко е
  съвършено и не е толкова странно, колкото си мислим.
  Казах му, че според някои хора, когато отпътуваме, в рая е също като на земята, но там всичко е
  съвършено. По време на разговорите ни през следващите няколко дни доктор Джонсън изглеждаше
  далеч по- спокоен, след като бе успял да намери равновесие между своите убеждения и странните си
  преживявания.
  Една вечер видял майка си и баща си да влизат в стаята му и просто не могъл да повярва. Попита
  какво количество морфин му е инжектирано (не беше доза, която би предизвикала халюцинации).
  Продължи да описва какво регистрира с очите и ума си.
• Когато родителите ми влязоха, с тях беше и непознат, когото представиха като пияния шофьор,
  който ги е убил. Искаха да зная, че всичко е станало така, както е трябвало. Попитах ги: „Щом всичко е
  съвършено, защо нещата излизат извън контрола на Бога?“. Казаха ми, че е трябвало да стане така, за да
  избера този път в живота. Попитах: „Нима мислите, че иначе не бих поел по същия път?“. Отговориха:
  „Не. Щеше да се отегчиш и да се откажеш от него още преди да си се заел с мисията си“.
  Въпреки че продължаваше да мисли, че всичко би могло да стане по много по-лесен начин, доктор
  Джонсън разбра посланието им и прие, че в него има известна доза истина. Каза, че вече е проумял
  всичко, но не може да ми го обясни.
• Трябва да го видите както ми го разкриха ангелите. Беше светлинни години напред. Праистория,
  минало, настояще и бъдеще – всичко се сля в едно и то беше толкова колосално, невъзможно за
  разбиране, освен ако ви бъде показано.
  Каза, че усеща отзвука му във всяка клетка на тялото си. Осъзнаването, че Бог винаги е с нас, и
  разбирането на Неговата роля в драмата ставаха все по-дълбоки. Погледна ме и каза:
• Не се тревожете и не допускайте никой да ви отклони от пътя ви. Всяка душа може да помогне
  на света, ако го прави с чиста страст и безусловна любов към другите. Онова, което правите за хората, е
  прекрасно. Взаимно си давате много. Това е важно за сърцето ви.
  Бях истински трогнат от думите му и никога не ще ги забравя, както и чувството, с което бяха
  изречени.
  На следващия ден доктор Джонсън каза:
• Моето време е дошло и съм готов. – След няколко часа почина спокойно, държейки ръката ми, и
  последните му думи бяха: – Благодаря ви.
  www.spiralata.net 60
  БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
  И ОЩЕ ДИАЛОЗИ С ДОКТОР ДЖОНСЪН
  Хората често се питат дали атеистите умират в адски мъки. Казвам им, че от опит зная, че умират
  по-леко от много други хора. Доктор Джонсън сподели, че му се явил свети Павел, обяснил кой е и с
  каква страст е следвал убежденията си. Павел е написал много послания, включени в Новия завет, със
  същата страст. Казал: .Виж кой съм, виж какви са делата ми и как съм станал вестител на великия Божи
  замисъл. Той е използвал твоя гняв и страст по същия начин и е действал чрез теб“.
  Обзет от желание да узная повече за духовните му преживявания, помолих доктор Джонсън да
  поговори за щастието, страданието и болестите. Каза, че що се отнася до радостта, когато умрем и
  най-сетне се пренесем отвъд с ангелите, заставаме лице в лице със Създателя. До този момент дълго
  сме преглеждали живота си с ангелите и своите покойни близки. Когато застанете срещу Бог, всички
  ангели ще ви помогнат да насочите вниманието си към Създателя.
• Нашите мисли и прегрешения не заемат важно място в разговора ни с Бог, съвестта ни се грижи
  за това. Но по време на прегледа никога не се запитваме какво сме направили просто за да се
  забавляваме. Бог ни пита какво ни е донесло щастие на земята, защото чрез искрената радост,
  подхранвана от истината и любовта, можем да направим много повече промени, отколкото чрез всичко
  друго.
  Попитах:
• Щом щастието е толкова важно за Бога как можем да изживеем радостта когато хората
  страдат, включително и самите ние?
  Той каза:
• За да разбере това, човек трябва да разбере създаването на свободната воля. Това е най-ценният
  ни дар от Бог. Чрез свободната си воля можем да изберем щастие вместо страдание. Радостта е в
  основата на всичко. Тя е крайният резултат от всичко, което правим. Някои може да я преживеят, като
  работят със сираци или малтретирани деца, или – както вие, – с умиращи пациенти. Въпреки че част от
  работата е трудна, ключовият елемент е вашата радост и страст. Радостта е Божията разменна монета.
  Доктор Джонсън разбра, че е търсил своята страст, макар и движен от гняв. Осъзна, че винаги е
  изпитвал радост чрез страстта си да помага на другите.
  Някои от нас отричат страстта си, въпреки че тя е заложена в началото на живота ни. Това се
  случи с мен. Изживях невероятен вътрешен конфликт. Разбира се, изцелението дойде, когато най-сетне
  приех и обикнах цялото си същество, с всички негови силни страни и слабости. Доктор Джонсън ми
  напомни:
• Помагането на другите е движещата сила за вас, както и за мен. Не парите или жилищата, които
  обитаваме. а това, което е в сърцето и душата. Всичко съхранено там се пренася в отвъдния живот. –
  Каза ми, че видял всички деца, на които е помогнал в спешното отделение, дори починалите, и му били
  благодарни за усилията и състраданието. Каза: – Човек може да промени нещата чрез радост и щастие.
  Време е да се избавим от страданието и да прегърнем радостта и страстта.
  Каза ми още:
• Ако изберете да следвате страстта си в живота, ще успеете да споделите своите дарове със света.
  Не се тревожете за страданието на другите до такава степен, че да им отнемате възможността за
  израстване. – Разбрал, че докато се образоваме и опознаваме света, настъпва момент, когато вече не е
  нужно да усвояваме нови уроци- – Доктор Лерма, някой може да ви разкаже за своите преживявания
  или да опише последиците от действията си и вие просто да изберете да не изживеете същата болка. Но
  това се случва само когато се развиваме.
  Предупреди ме:
• Трябва много да внимавате чия болка отнемате. Внимавайте какво допускате в живота си. Не
  всеки носи чистата истина и разбиране. Няма съмнение, че мракът съществува, не попадайте в него.
  Оставете другите да научат уроците си и вие научете своите. Ако паднете, станете отново. Страданието
  ви учи кога да вярвате на другите, докато споделят уроците си. Това развива способността ви за
  разграничаване.
  Имаше много неща за проумяване, но посланието му бе подобно на всички други, предадени чрез
  будисти, християни, хиндуисти, а сега и от един атеист. Накрая доктор Джонсън стана един от
  най-силно вярващите хора, които съм познавал. Приемането на самото съществуване на Бога и
  ангелите беше наистина забележително. Любовта е истината за Бога, валидна за всеки, независимо в
  какво вярва и какъв живот води.

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ИЗПИТАНИЕ ЗА ВЯРАТА
Беше средата на пролетта. Седях на стара дървена пейка, скрита сред дърветата в градината на
центъра ни. До мен беше равинът Ливайн, с когото разговаряхме за пациентка, записана за прием
по-късно през деня, – Рейчъл, 48-годишна жена, на която оставаха четири седмици живот и която ми
вдъхна страхопочитание и просветление. До смъртта й и двамата с равина се убедихме, че е
високоразвит дух.
Рейчъл бе пристигнала в медицинския център от Аржентина с надеждата да бъде открито
експериментално лекарство, което да спре напредването на болестта й. Семейството й мислело, че
страда от заболяване, подобно на паркинсон, но Рейчъл беше жертва на хорея на Хънтингтън,
автозомно-доминантно разстройство. Диагнозата й била поставена на 36 години, в разцвета на живота
й. Със съпруга й Бенджамин имаха двама сина на по двадесет и няколко години, което бе другата
трагедия в случая, защото обикновено хореята на Хънтингтън засяга петдесет процента от децата в
едно семейство. Нерадостната съдба, която очакваше един от тези млади мъже, неизбежно ги
изпълваше с ужас. Открихме, че и майката на Рейчъл е страдала от хорея на Хънтигтън, но не й е била
поставена диагноза.
Това прогресиращо и смъртоносно заболяване уврежда базалните ганглии на мозъка, повишава
допамина – стимулиращ невротрансмитер, който причинява несъзнателни съкращения на мускулите, и
пациентите стават неспособни да се грижат за себе си. Умствените им способности се запазват с
години, но малко преди смъртта настъпва деменция. Някои хора бъркат хореята на Хънтингтън с
церебрална парализа или болестта на Паркинсон. (Всъщност болестта на Паркинсон е другата
крайност: допаминов дефицит.) Фактът, че деменцията се проявява едва няколко месеца преди
смъртта, праши още по-мъчително за пациентите да приемат физическата си деградация. С
напредването на болестта губят способност да ходят, говорят, преглъщат и (по-рядко) да дишат. В
случая на Рейчъл тя разви дихателна недостатъчност, защото страдаше от тежък емфизем вследствие
на тютюнопушене. Накрая причината за смъртта обикновено е аспираторна пневмония, сърдечна недостатъчност и често самоубийство. Това е мъчително, трагично и жестоко заболяване.
В наши дни с генетични тестове може да се установи дали едно дете ще развие хорея на
Хънтингтън и се надяваме, че някога ще бъде открит начин за предотвратяването й. Двамата сина на
Рейчъл бяха уведомени за тези тестове и бяха подложени на огромен стрес, докато се разкъсваха между
желанието да узнаят истината и страха да разберат кой от тях ще развие заболяването. Момчетата бяха
дълбоко травматизирани от диагнозата на майка си и новината за петдесетпроцентна вероятност един
от тях да получи същата. Когато се запознах с Рейчъл, синовете й бяха толкова стресирани, че
предпочетоха да не гледат мъчителния процес, през който преминава майка им до смъртта си. Това
дълбоко натъжи Рейчъл, макар и да казваше, че ги разбира. Бенджамин, грижовният й съпруг, беше
неотлъчно до нея.
Поради трахеотомия Рейчъл не можеше да говори. Получаваше неконтролируеми спазми и беше
на интравенозно хранене. Най-силното й желание бе да говори, което означаваше да изключим
механичния вентилатор и да отстраним трахеотомичната тръба. Виждах, че смъртта й наближава и
по-нататъшни агресивни мерки са безсмислени, и уважих молбата й. Сменихме тръбата с мощен
неинвазивен вентилатор. Малката кислородна тръба, която плътно прилепваше към ноздрите, й беше
свързана с мощен компютър, който подаваше достатъчно количество кислород през носа, вместо с
трахеотомия. Успяхме да отстраним ендотрахеалната тръба и да възвърнем говора й. Тогава за първи
път от близо шест месеца проговори. Беше толкова вълнуващо за нея и Бенджамии, който искаше да
чуе гласа й още веднъж, преди да я загуби. Изненадващо, щом прекратихме предишното лечение,
състоянието й се подобри.
Ден след отстраняването на ендотрахеалната тръба Рейчъл се събуди и колкото и да бе
невероятно, започна да разговаря със семейството си. Гласът й бе тих и дрезгав, но разбираем. Това бе
чудо. В края на третия ден влязох при нея с колега и сестра да вземем кръвна проба за газов анализ и
преценка на състоянието й. Но в стаята имаше седем души, сред които и Бенджамин. Вдигнах поглед от
картона й и казах:

• Няма проблем. Ще дойда по-късно, след свиждането.
  Когато се обърнах и тръгнах към вратата, чух зад гърба си глас, който с мъка каза:
• Не, имам послание за вас.
  Завъртях се по посока на гласа и всички в стаята бяха втренчили погледи в Рейчъл с изумление.
  Гласът й бе по-силен, отколкото е възможно. Сигурно съм изглеждал сякаш очите ми ще изскочат.
  www.spiralata.net 62
  -Послание за кого? – попита един от приятелите.
  -За него – отвърна Рейчъл.
  Посочих към себе си и недоверчиво попитах:
  -За мен?
  -Да, за вас. – потвърди тя.
• От кого? – попитах. Защото съм бил свидетел на стотици, ако не хиляди разговори на умиращи
  пациенти с ангели и бях свикнал с подобни сцени, но рядко съм получавал лични послания от духовни
  същества. Честно казано, бях повече от изненадан.
  -Посланието е от Исус.
  Вече бях истински шокиран.
  -Исус? Мислех, че си еврейка.
  -Еврейка съм.
  -Наистина ли е от Исус?
  -Безспорно – настоя тя.
  Смаян, Бенджамин я попита за какво говори. Обясни му, че не е халюцинация или от
  медикаментите. Беше реално и наистина Го виждаше.
  -Тогава, къде е Той? – попита Бенджамин.
  -До леглото, откъм краката ми.
  С голямо усилие повдигна показалец и посочи натам, сякаш би трябвало и ние да Го видим.
  Помня, че стотици други пациенти са виждали ангели встрани от тях или в ъгъла на стаята, но само
  шепа са твърдели, че виждат Исус, и то до леглото откъм краката си, както Рейчъл. Винаги съм се питал
  каква е причината за този избор на място.
  Рейчъл се изви към мен и попита дали съм отправил молитва за нещо специално през миналата
  нощ.
• Да – казах, колебаейки се дали да споделям лична информация с пациент.
  -Става дума за сина ви Марк, нали?
  Бях поразен. Никога не съм споменавал имената на децата си, но съм разведен и само ден по-рано
  бях узнал, че децата ми са малтретирани. Ръцете ми бяха вързани, а децата ми не получаваха
  подобаваща закрила. Бях се молил с цялото си сърце за безопасността им и решаването на този
  проблем.
• Исус е чул молитвата ви и казва, че всичко ще бъде наред. Той бди над вас и децата ви. Иска да
  останете тук и да продължите да споделяте информацията за това, което правите в хосписа. Не иска да
  си отивате у дома. – Загубих ума и дума. Рейчъл настойчиво повтори: – Иска да останете тук и да
  споделяте всичко, което научавате.
  Хората в стаята се взираха в мен.
• Познаваше ли този лекар, преди да постъпиш в болницата? – попита един от приятелите й.
• Не – отвърна Рейчъл и отново ме погледна. – Може би в живота ви ще се случат ужасни,
  разтърсващи неща. Но не забравяйте, че Бог е този, който ви води и закриля. Всичко е под Негов
  контрол.
• Разбирам – отвърнах, въпреки че не ми хареса мрачният тон на предупреждението й. Кой би
  искал да чуе, че ще му се случат ужасни неща.
  Рейчъл продължи:
• Той иска да ви докаже напълно, че тази информация е достоверна. – Изведнъж се обърна към
  сестрата. – Вие сте имали син на име Джон. нали?
• Да – тихо потвърди сестрата и сведе поглед към краката си от срам да бъде подложена на
  публичен разпит.
• Родили сте го със секцио, нали? – продължи Рейчъл. – После е бил тормозен и е починал.
• О, господи – промълви сестрата и заплака.
  Всички в стаята потънаха в мълчание, смаяни и
  ужасени. Рейчъл не обърна внимание на никого.
• Така ли е?- попита тя.
• Да. Всичко е истина.
• Е, сега Исус иска да ви каже, че синът ви е тук с Него. Исус е до леглото ми и ви казва да не се
  тревожите. Синът ви е добре.
  Сестрата бе онемяла, но кимна с разбиране. Другият колега с мен беше стажантка, напълно
  неподготвена за всичко това. Не беше ставала свидетел на нещо подобно през живота си. Всъщност
  www.spiralata.net 63
  никой от нас не беше. Съзнанието й на медик бе разтърсено до основи.
  Погледнах другите хора в стаята, които бяха приятели на Рейчъл от синагогата, и почувствах, че
  те също са дълбоко разтърсени. Не искаха да повярват в това, което чуват, но истината проникваше в
  сърцата им. Няколко от тях видимо се ядосаха, което е първична реакция на страх. Рейчъл долови гнева
  им, погледна един от тях в очите и каза:
• Исус иска да ви каже да преосмисляте вярата си. Помоли ме да ви кажа, че Го виждам от много
  време. Каза да не забравяме, че Той се е родил евреин.
  -Какво говориш? – попита Бенджамии.
  Рейчъл отговори:
• Исус поиска същото и от мен и аз избрах да Го последвам като Божи син.
• Защо не ми каза? – попита съпругът й.
• Защото не можех да говоря с дихателната тръба в гърлото си. Затова поисках да я отстранят. Той
  ми каза, че трябва да предам всичко това на хората. – Бенджамин наведе глава. Не можеше да я
  погледне в този момент. Очевидно бе, че е изумен от всичко, което чува. Рейчъл продължи: – Исус ми
  се явява често. Каза ми точно защо ние, евреите, сме избран народ. Политиката е неразривно свързана с
  началото на това определение. Злото обича политиката. Спомни си за фарисеите, Бенджамин. Онзи ход
  срещу Него преди две хиляди години е бил политически. Не е имало
  нищо духовно. Все още е въпрос на политика, а не на религия.
  Бенджамин изглеждаше истински разстроен. Беше сигурен, че Рейчъл халюцинира, и обвини мен.
  Попита:
• Какво й давате? Какво лекарство може да предизвиква подобни халюцинации?
  Отговорих тактично, разбирайки отчаянието му:
• Истината, господине, е, че за първи път тя проговаря и не е на никакви упояващи
  медикаменти.
  Рейчъл отново заговори:
• Исус иска да чуете Неговото слово и ще познаете истината. Той е дошъл, за да ни учи. Истина е,
  Бенджамин.
  Замислих се за миг и попитах Рейчъл:
• Мога ли да ти задам един въпрос за Исус?
• Задайте го.
• Няколко мои пациенти са виждали Исус, дори не християни, но никой не споменава за Буда или
  Мохамед. Защо?
• Това не е важно – леко ме смъмри Рейчъл.
• Добре тогава. Още един въпрос. Защо Той винаги застава до краката на пациента?
  Усмихна се.
• Не знаете ли? Коленичил е до мен с истинска любов и смирение и мие краката ми. Разберете,
  доктор Лерма, прави го поради няколко причини, но единствената, която ми е позволено да разкрия, е
  най-важната.
  Нетърпеливо я помолих да ми я разкрие. Каза, че това е проява на безусловна любов и смирение.
  Бог иска да знаем, че Той разбира колко жесток е този свят и че един ден всички ще прозрем
  смисъла.
• Много жесток свят- съгласих се.
  Рейчъл продължи:
• Попитах Го за болестта си.
• Така ли? И какво ти каза?- попитах, винаги жаден за информация за заболяването на пациента.
• Каза, че на подсъзнателно ниво тече друг живот. Болестта ни доближава до този живот и до тази
  духовна връзка, както и до Бога. Първо се ядосваме, после я отричаме и накрая се опитваме да я
  приемем. Приемаме Бога и Неговата воля. Винаги става въпрос за нещо, което е по-голямо от живота
  ни. Всъщност винаги разговаряме с Бога за живота си, но на подсъзнателно ниво. Затова трябва да се
  отдалечим от човешкото си съзнание. – Рейчъл замълча за миг и засия. – О, да! Сега си спомням! Бях
  забравила, но сега си спомням, че неслучайно приех тази болест като предизвикателство, и отново бих
  го направила. – Възкликна: – Да, бих я приела, защото тя толкова много ме доближи до Исус. Познавам
  светлата и тъмната си страна. Всичко, което правим, е за да помогнем на света. Всичката ми болка и
  страдание е за израстването на човечеството. Всички мои жертви са за превръщането на този свят в
  по-добро място за децата и внуците ни и за всички следващи поколения.
• Това е невероятно – каза Бенджамин.
  www.spiralata.net 64
  Спомних си, че моята католическа религия ме е учила на същото.
  Рейчъл продължи:
• Бог дава на всеки избора да умре или да преживее болката. От него зависи. Той не си играе с
  нас. Вярата ни има дълбок смисъл. Опитваме се да се доближим до Бог и да разберем лудостите на този
  свят, като убийства, болести и войни. Тези неща са наши, човешки творения и всички те произтичат от
  страх, осъждане и чувство за вина. Сега се опитваме да се откъснем от тази болка и страдание и да
  намерим по- лек начин на живот.
  Когато се разделих с нея в онзи ден, в главата ми се въртяха милион въпроси. При всяка подобна
  среща с умиращ пациент си мисля, че вече съм чул всичко, а после се появява някой, който хвърля още
  светлина върху тези човешки преживявания, както Рейчъл. Спомних си едно интервю с папа Йоан
  Павел Втори. Когато го попитаха за болестите му, сред които и паркинсон, каза, че ако трябвало да
  преживее всичко още веднъж, отново щял да избере да страда от тях, защо- то по-бързо донасят вечно
  изцеление и ни доближават до Бога. Рейчъл повтаряше думите му.
  Няколко дни по-късно, при следващата ни среща, беше с бистър ум и много разговорлива. Това
  изглеждаше невъзможно от медицинска гледна точка, но се случваше. Слушах и се учех.
• Зная и за заболяването, от което страдате, въпреки че вече сте по-добре, откакто оставихте
  всичко в Неговите ръце. При всеки настъпва момент, в който започва да гледа на болестта като на
  благословия и се отърсва от депресиращото й въздействие. За това е нужно известно време.
• Да така е, Рейчъл, но благодарение на нея съм способен на повече състрадание към
  пациентите са
• Вие сте в моето положение – отбеляза тя.- Затова правите всичко, което правите, ако разбирате
  какво искам да кажа.
• Мисля, че разбирам.
• Първо помагате на себе си, а после на другите – продължи Рейчъл. – Моята болест ме накара да
  изпитвам по-голяма обич към себе си. Никой не може да помогне на онези, които през цялото време са
  гневни. Това е тяхната свободна воля. Сами избират да се свържат с гнева и контрола. Онези, които
  живеят в бедност или са жертви на войни, не могат да намерят сили в себе си, затова получават помощ
  от нас.
• Утеха е да го зная – казах.
• Но не е нужно човек да е болен, за да помага на другите. Самото съществуване в това тяло и
  събуждането всеки ден помага на другите, стига да намерим известна радост в него и да вършим
  безкористно добро. Нали виждате онези стикери за коли с послания за Бога? Правят чудеса. Ангелите
  ми казаха да прочета от Коринтяни 2, 5:6. „Докато сме в тяло, ние сме отстранени от Господа.“ Самият
  физически живот е мъчение, защото винаги се стремим към близост с Него. Страданието по своята
  истинска същност е раздяла с Бог. Всяка сутрин се сблъсквате с отрицателни неща. Хората трябва да
  полагат усилия, за да откриват положителното в живота.
• Будистите се опитват да анализират мисловния си процес. Стараят се да мислят позитивно.
  Изцелението настъпва при положителна нагласа- изтъкнах.
• За физическо изцеление ли говорите? – попита тя.
• Да – отвърнах.
  Рейчъл продължи:
• Но и това е проблем при хората. Искат да лекуват телата си, когато трябва да лекуват връзката
  си с Бога.
  Попитах я:
• Как може да се използва това в помощ на другите?
  Заслуша се за миг в думите на невидимо същество, преди да отговори:
• Щом човек стигне до разбирането, което получих аз. Бог може да го изцели. Но изборът е наш.
  Повече- то хора, достигнали до това ниво на разбиране, всъщност решават, че не желаят да бъдат
  излекувани. Те искат да помогнат на хората. Това е акт на безусловна любов.
  Продължих да размишлявам:
• Винаги съм чувал, че Библията казва: „Часът на всеки ще дойде, когото е писано“.
  Тя отговори:
• Бог може да удължи времето ви, ако изберете да се излекувате. Би го направил единствено за да
  използвате това време пълноценно и да направите нещо безкористно за другите, което ще донесе добро
  на човечеството. – Усмихна се и каза: – Както виждате, на първо място е мисълта за другите, а после за
  самите нас. Трябва да бъдем благосклонни и състрадателни към себе си. Хубаво е да обичаме себе си.
  www.spiralata.net 65
  Това, което правим за себе си, помага и на всички други. Прекарвайте известно време насаме със себе
  си. Всички трябва да намираме радост в този свят и в Бога. Има толкова много неща за виждане. Вижте
  ги. Опознайте света и всички хора в него.
  Замислих се за това, което споделяше с мен, и как бих могъл да го използвам в живота си.
• Знаете ли какъв е един от най-големите уроци на двадесети век? – попита тя.
• Не, нямам представа- отвърнах, нетърпелив да чуя следващото откровение.
• Да простим на Хитлер.
• Какво? Това ли ти разкриха?
  Замислих се върху твърдението й, безкрайно изненадан. Беше сериозно изпитание за вярата на
  една еврейка.
• Да. Дори Хитлер е бил обичан от Бога, макар и продукт на колосално зло. Баща му се е оженил за
  собствената си племенница и той е роден от този брак. Бащата на Хитлер е бил незаконно дете,
  вероятно заченато при изнасилване, извършено от евреин. Мракът в него е бил предопределен още
  преди раждането му. подхранван и утвърждаван с ужасяващ физически и емоционален тормоз. Веднъж
  бил ударен толкова силно, че изпаднал в кома за няколко дни. Потомствената греховност е била
  огромна. Ако сме способни да разберем как в него се е утвърдила човешката склонност към мрак и
  жестокост, осъзнаването, че ние не сме по-различни, ще ни позволи да изберем прошката в себе си и
  външния свят. Това ще ни разкрие пътя към любящия и всеопрощаващ Бог. Онези, които желаят да
  останат тук и да се грижат за другите, изживявайки страданието от раздялата с Бога, която е много
  мъчителна, са Негови обичани чеда. Но Бог ни позволява да страдаме само ограничено време.
• Наистина ли?
  Бях изумен от всичко, което чувах, макар че често се бях замислял за част от него.
• За всички е важно да го помнят – каза Рейчъл.
  Прекратихме разговора си, защото Рейчъл започна да се уморява. През следващите дни с
  Бенджамин се случиха няколко необясними и удивителни неща. Бях в стаята на Рейчъл, когато
  Бенджамин заговори за свои скорошни преживявания.
• Доктор Лерма, чувствам се длъжен да споделя с вас, че Исус се яви и на мен, в сън или може би
  видение.
  Този път аз бях смаян. Бенджамин бе толкова ядосан, когато Рейчъл за първи път заговори за
  Исус, и не вярвах, че някога ще чуя подобни думи от него.
• Имах странни сънища. Исус ми говореше. Рейчъл влезе в спалнята ми и също ми заговори.
  Летях с ангели, а никога не съм вярвал в ангелите. Всичките се опитваха да ми помогнат да разбера
  думите на Рейчъл. Тя ми каза, че трябва да простя на Хитлер. Разкриха ми, че трябва да обичам всички,
  не само семейството и приятелите си, а всички хора по света, особено враговете си и себе си.
• Невероятно – отбелязах и Бенджамин продължи все така пламенно.
• Казаха ми, че понякога се налага да умрем по-рано от очакваното. Жертвите на убийства, войни,
  домашно насилие, разпространяваните токсини, създадени от човека, като цигарите и дори смъртното
  наказание не са част от Божия план. С всяко убийство посяваме семената на още омраза. Бог ни
  призовава да престанем с убийствата. Казаха ми, че трябва да бъдем смирени като Ганди. Време е за
  мир.
• Това ли ти беше разкрито?
• Да. В съня ми – отвърна Бенджамин.
• Не беше сън – намеси се Рейчъл. – Случи се наистина. Бях там.
• Е, наистина, изглеждаше съвсем реално – призна Бенджамин. – Казаха, че ако имаме смирението
  на Ганди, Бог ще ни закриля. Той обича всички ни. – Изведнъж замълча. Съсредоточено се вгледа в мен.
• В съня ми Рейчъл каза: „Не се тревожи. Дори и да не вярваш, моята вяра е достатъчна и за двама ни“.
  Последното ми прозвуча познато.
  Едно от последните неща, които Рейчъл сподели с мен, беше свързано с мюсюлманите.
• Искам да знаете какво ми бе казано и да го споделите. Съществува нещо, наречено потомствен
  грях. Всичко е започнало с Авраам, Исмаил и Исаак. Било е въпрос на гордост и липса на вяра. Авраам
  е бил евреин. Ако бе поел отговорността си за детето, родено от слугинята му, Бог никога нямаше да
  раздели земята. Ние сме избраният народ, който трябва да възстанови мира: всеки, който вярва в
  Евреина от Назарет като Божи син, е евреин и избраник. Избрани сме да поправим грешките на
  предците си. Това е нашата отговорност. Всички заедно да работим за мир.
  По-късно същата вечер Рейчъл почина спокойно.

БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
И ОЩЕ РАЗГОВОРИ СЪС СЪПРУГА НА РЕЙЧЪЛ, БЕНДЖАМИН
През последните две седмици от живота на Рейчъл Бенджамин остана до нея. Съпругата му
преживя четири седмици без ендотрахеална тръба, което е далеч повече от очакваните два дни. През
последната седмица той заговори за Исус. Накрая болестта й напредна толкова, че изпадна в кома.
Тогава разбрах, че смъртта й е съвсем близо.
През тези последни дни опознах Бенджамин доста добре. Бяха му останали само сънищата за
Рейчъл и Бога. Трябваше да се уповава на тези сънища и вярата си. Мисълта, че духът й ще продължи
да живее, му носеше голяма утеха. Разказах му историите на други свои пациенти, за да му помогна да
преодолее неувереността и мъката.
Бенджамин сподели следното:

• Имаше нещо в душата ми и интуицията ми подсказваше, че нещо в еврейската ми вяра остава
  неоткрито. Никой нямаше вина. Просто не знаех какво е. Толкова обичам съпругата си и благодарение
  на нея израствам в любовта си към Христос като мой истински учител.
  Едно от последните неща, които каза на Рейчъл, беше:
• Скъпа, благодаря ти, че ми помогна да прозра истината за Исус. Това ми върна вярата и волята
  за живот. В сърцето си вярвам, че трябва да премина към месиянството. Пътят не е лесен. Мисля да се
  преместя в Израел, с Божията помощ, и да направя всичко, което мога, за да разпространявам истината
  за Исус.
  Зная, че съм просто един човек, но ти ме научи, че твоето страдание има дълбок смисъл. И аз мога
  да придам смисъл на живота си.
  След смъртта на Рейчъл за мен беше интересно, че цялото й семейство се събра в любов.
  Огорчението, което бе държало синовете й далече, бе изчезнало. Благодарение на истината в
  посланията й, отнасящи се за моя живот, вярвам, че всички послания, които чух от нея, действително
  бяха изпратени от ангелите, Исус и онези, чиито гласове чуваше от духовната страна на нашето
  съществуване. Чувствам се задължен да споделя тези послания с всеки, който ще прочете тези редове.
  Дълбоките мигове, които споделям с умиращите си пациенти, са повече от скъпи за мен.
  Чувствам, че да ги изслушам и предам информацията, която получават, е важно за земята в този момент
  от човешката история. Аз съм просто човек, просто лекар, но, както каза Бенджамин, не съм нито глух,
  нито сляп за това, което се случва в мое присъствие.
  Божествените пророчества на Рейчъл помогнаха на много хора от персонала ми да укрепят вярата
  си, включително и на самия мен. През онези последни четири седмици от живота й знаех, че според
  медицината би трябвало да умре почти веднага след отстраняването на респиратора. Неслучайно
  остана жива толкова време. Рейчъл изглеждаше движена от особен вид енергия, устрем и цел.
  Страдаше за духовното израстване на човечеството.
  Отчаяно искаше да сподели тези дълбоки духовни послания със съпруга си, семейството си и мен.
  С радост мога да заявя, че тя постигна всичко, което си бе поставила за цел, и със сигурност ще продължа да разказвам историята й на пациенти, близките им и света. Определено беше жена, която никога не
  ще забравя.
  Разбира се, за Рейчъл е голяма утеха да знае, дори в отвъдния свят, че светът е станал по-добро
  място благодарение на живота, който е изживяла. Продължавам работата си в хосписа и обещавам на
  всички, които четат тези истории, че и занапред ще слушам, записвам и запомням всичко, което ми
  казват. Доколкото съм способен, предадох ясно посланията на Рейчъл и волята на съществата, които се
  обръщат лично към всеки от нас. Опитвам се да се вслушвам и в собственото си сърце и посланията,
  които получавам от него, и да споделям и тях. Не е нужно човек да умира, за да види ангели. Те са тук,
  с нас, когато сме готови да ги приемем.
  ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
  ДУХОВНИЯТ ФАКТОР: НАЙ-ВИСШИЯТ АКТ НА ЛЮБОВ
  Докато вървях по мрежата от коридори на болницата към стаята на следващия си пациент, минах
  покрай родилното отделение и чух плач на новородено. Потънах в размисъл и започнах да се питам за
  произхода на живота и замисъла на творението. Струваше ми се, че имам само въпроси и никакви
  отговори… до запознанството ми със следващия пациент.
  Доктор Жан Пиер беше 67-годишен антрополог, патолог и агностик, който умираше от малигнена
  миелома – злокачествено заболяване, което засяга костите, имунната система и бъбреците и крайният
  резултат е бъбречна недостатъчност и разрушаване на скелета. Обичайният сценарий при пациенти с
  www.spiralata.net 67
  тази болест включва увреждане на гръбначния мозък, което води до парализа и мъчителни болки в
  костите. Доктор Жан Пиер бе сред най-тежките случаи, които съм виждал.
  Този високоинтелигентен стоик разполагаше с две седмици до смъртта си, за да опише прегледа
  на живота си и духовното същество, което му помагаше да го направи. Въпреки непоносимата болка
  доктор Жан Пиер беше изпълнен с вътрешна радост, докато споделяше духовните си послания. Описа
  духовното същество, което наричаше Майкъл, като космическа, благосклонна и светла душа:
• Очевидно първата точка от дневния ред на Майкъл, така да се каже, е била да ми даде нужната
  информация, за да разбера уроците на живота си и да мога да премина отвъд. Бог използва познати
  образи на земни неща, за да създаде представите ни за рая, така че колкото и да ценим живота,
  върховното изживяване на мир и любов надделява. Този метод дава възможност на душите да изберат
  отвъдния свят. Страстта на живота ми беше свързана с изучаването на човечеството и сътворението,
  така че Майкъл избра да ме просвети за Божията любов, която е ключът към разбирането на уроците ни
  в живота, по начин, подходящ за мен. Бог създава за всяка една душа най-добрата обстановка и
  спокойна атмосфера, в която уроците могат да бъдат преговорени и усвоени. Ключът към радостен и
  по-лек преглед на живота е проследяването на ежедневните ни действия и отправянето на молитва към
  Бога за напътствия как да направим необходимите промени, които ще доведат до мир и любов. Това
  позволява на човек да види в смъртта символ на по-спокоен и красив живот. Достатъчно е да повярва в
  Бога. Той ще свърши останалото. Въпреки простотата на всичко това по- вечето хора го приемат едва
  на смъртното си легло. Доктор Лерма, аз не знаех, че Бог съществува и не разглеждах смъртта като
  положителна емоционална реакция. Майкъл бе изпратен, за да ми помогне да почувствам в себе си този
  стремеж към доближаване до Бога. Ангелите работиха неуморно, за да променят скептичното ми
  отношение.
  Доктор Жан Пиер каза, че Майкъл докоснал гърдите му и с ласкаво движение изтеглил духа му.
  Обясни:
• Душата ми прекосяваше вселената през ярко осветен тунел, водещ дълбоко в сърцето на Бога.
  Попитах дали това е тунел между измеренията, както го описва Айнщайн, и той потвърди. Облян от
  бяло сияние, заговори колко важна е духовността и науката за космическите пътешествия. Каза, че в
  близко бъдеще напредъкът на науката може да доведе до осъществяване на междузвездни и
  междугалактически пътувания с използване на усъвършенствани изстрелващи системи, усилване на
  гравитацията, антиматерия и дори тунели между измеренията. Даде подробности за срещи с други
  миролюбиви души не само в нашата галактика, а и в безкрая на вселената. Изтъкна, че това ще бъде
  постигнато само ако учените също постоянстват в стремежа си към Бога. Това е най-важното, защо- то
  чрез духовността идват мирът и любовта. Без тези качества съществува потенциална опасност
  човешките същества да заразят и останалите Божии творения със своята омраза, високомерие и
  арогантност.
  Доктор Жан Пиер помолил Майкъл за просветление относно свободната воля и Божия план за
  разгръщането й. Получил обяснението, че за разбирането на този колосален замисъл е нужно връщане
  назад във времето и проследяване на сътворението на космоса и живота – от създаването на първото
  едноклетъчно същество преди близо четири милиарда години в резултат от най-великото Божие дело
  преди повече от 13 милиарда: сътворението на вселената.
  Майкъл разкрил на доктор Жан Пиер зрелищния Божи спектакъл с фойерверки. Показал му как
  Божията ръка запалва пламъка, от който е възникнало всичко, – Големия взрив. ИЗТЪКНЕШ, че този
  висш акт на сила е любовта в най-чистата й форма и че тази огромна енергия е довела до
  съществуването ни, така че човешките същества да имат шанса да станат сътворци с Бога.
  „Всичко това е за нас?“ – попитал доктор Жан Пиер. Цитира отговора на Майкъл: „Всичко това и
  още безкрайно много“.
  Отново попитал дали един ден човекът ще може да пътува из вселената и сподели, че Майкъл му
  казал:
• Да, но само когато не сте ограничавани от предразсъдъци и отрицание. Човекът трябва само да
  има любящ стремеж към градивност, а не към разрушение. Айнщайн е бил на път да стигне до това
  знание, но Бог не му е позволил, защото светът не е бил готов. В края на краищата, вижте какво
  направиха политиците, когато беше открита силата на атома: предназначението й не е да убива. Ако не
  бяхме поели по този път през Втората световна война и не бяха загинали толкова невинни, извисени
  души, включително и духовно извисени учени, човекът вече щеше да пътува през галактиката.
  Доктор Жан Пиер обясни:
• Човекът постоянно получава възможността да разработва лекарства за смъртоносните болести,
  www.spiralata.net 68
  но не са достатъчно учените и обикновените хора, които се молят искрено и действат, водени от
  безусловна любов, за да се изпълнят желанията ни. Всъщност ставаме жертва на собствените си закони.
  Вижте само как шепа хора успяха да премахнат молитвата от училищата. Не се съпротивляваме срещу
  това, защото сме твърде заети с трупане на пари, суета и усложняване на живота. Въпреки че милиони
  хора принадлежат към различни църкви, малцина се молят истински и вършат добри дела,
  продиктувани от безусловна любов за балансиране на противоположните сили. Безкористните молитви
  и саможертвата на един-единствен човек могат да издигнат човечеството завинаги на по-високо ниво и
  да ни дадат смелостта да си възвърнем изгубеното. Нужно е само човек да вярва.
  Доктор Жан Пиер сподели, че Майкъл усетил дълбоката му тъга и решил да го поведе към
  следващия урок, шест милиарда години по-късно.
• Озовах се обратно на земята, до клетъчна структура, каквато бях наблюдавал под микроскоп в
  първите си години в колежа – каза доктор Жан Пиер.
  Описа едноклетъчното, заобиколено от девствено- чистите води на планетата, останали от
  разтопения лед на милиони астероиди и комети:
• Ангелите летяха около планетата като пазители на Божия замисъл.
  После проследил експлозията на живота през милионите години. Видял първите многоклетъчни
  организми в природата да се размножават и умират. Пътувайки по-бързо от скоростта на светлината,
  станал свидетел на страховити и потресаващи гледки: няколко масови унищожения, които сякаш
  заличили всеки вид от планетата. Тогава бистрите сини океани станали тъмни и пусти. Каза, че Майкъл
  го успокоил с уверението, че Божият замисъл, макар и на моменти да изглежда агресивен, е съвършен и
  може да се обясни най-добре с теорията на относителността. Почти четири милиарда години по-късно
  Айнщайн е твърдял, че енергията нито се създава, нито се губи, а само променя формата си. С други
  думи, доктор Жан Пиер ми каза, че тъй като Божият план е основан на любов и свободна воля, Той е
  решил първият му етап да бъде посветен на елементарните частици – атома и неговите подобия.
• От самото начало атомът носи безграничната Божия любов и енергията, необходима за
  опознаването и обикването на всичко, сътворено от Него. Така предизвиканите чрез атома масови
  унищожения всъщност са били злоупотреба с тази енергията, която би трябвало да създаде
  благоприятна среда за човека – каза доктор Жан Пиер. – Бавно видях как са започнали да се развиват
  растенията, после насекомите, само за да изчезнат при второто масово унищожение на земята. След
  това са се зародили влечугите, вече независими от морето, но и те постепенно изчезнали. Динозаврите
  са се появили с появата на цъфтящите растения и първите риби и птици. Тяхното загиване е било
  необходимо за осъществяването на Божия замисъл. После се пренесох във времето до близо двеста
  хиляди години преди Христа. Беше ми казано, че тогава се е появил първият хомо сапиенс. Сцената
  била подготвена. Необходимите климат, вода, суша, растения, дървета и минерали вече са били налице,
  за да позволят на човека да живее и твори. От скалните рисунки до пирамидите в Ги- за, до Исус,
  Мохамед, Буда, Да Винчи, Галилей, Колумб, Аполо 11 и сега космическата станция видях развитието
  на природния свят. Когато Майкъл ми показа съвременния свят, се замислих, че са били нужни шест
  милиарда години за сътворението на милиарди души от една-единствена клетка.
  Било му казано, че човекът може да изчезне, както съществата преди нас, при шестото масово
  унищожение, което, като учен, той знаел, че вече е започнало.
• Доктор Лерма, получих уверение, че Божият замисъл се развива съвършено, защото в него е
  заложена най-висшата съставка – безусловната любов. Бях озадачен от твърдението и попитах Майкъл
  как ще се осъществи, щом човекът унищожава околната среда и себеподобните си. Беше ми казано, че
  Бог е предвидил това и то дълбоко го е натъжавало: но Той е знаел, че е част от еволюцията на
  свободната воля. Когато е създавал планетата, Бог е дал на своето творение механизми за самозащита,
  като цунами, урагани, вулкани и климатични промени.
  Доктор Жан Пиер обясни, че Бог иска човекът винаги да има достъп до тази планета, за да могат
  душите ни да усвояват ценни уроци чрез материалното тяло. Каза, че тялото е създадено като дом за
  душата, за да ни даде необходимия опит, знание и мъдрост да търсим Бога и да се завърнем при Него
  във вечността. Затова е толкова важно планетата да оцелее.
  Доктор Жан Пиер ми каза, че е успял да намери връзка между видяното и наученото на земята.
  Като учен. вече знаел голяма част от онова, което му било разкрито от Майкъл, и не бил изненадан. Но
  това знание не било достатъчно за създаване на нови теории, защото духовният фактор липсвал. За
  първи път разбрал, че науката без Бога е много ограничена, а когато е във връзка с Бога, възможностите
  й са неограничени.
  Духовният фактор, както го наричаше доктор Жан Пиер, е липсващото звено и е решаващ за
  www.spiralata.net 69
  оцеляването на душите ни.
  Състоянието му рязко се влоши и той поиска от мен да се помоля с него, за да премине спокойно
  от този свят в отвъдния. Тази молба беше голяма чест за мен и се съгласих. Двадесет и четири часа след
  молитвата ни той ме погледна и прошепна, че Михаил и други ангели се носят над него и го зоват да ги
  последва. Каза:
• Доктор Лерма, пътят, по който ме водят ангелите, е толкова светъл и красив. Чувството на покой
  и любов струи от всяка една частица светлина и прониква в душата ми.
  Изведнъж насочи погледа си към края на леглото, близо до краката си, и с най-лъчезарната
  усмивка, която съм виждал, издъхна.
  Представих си Господ, както Го бяха описвали много други пациенти, смирено да мие краката му
  с чиста любов, докато го приема в Своето небесно царство.
  БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
  И ОЩЕ ДИАЛОЗИ С ДОКТОР ЖАН ПИЕР
  По-голямата част от споделеното от доктор Жан Пиер беше за сътворението на света и
  разбирането на свободната воля. Все пак избра да се спре за кратко на още няколко въпроса, свързани с
  Второто пришествие, световния мир и безусловната Божия любов към всички.
  Доктор Жан Пиер обясни, че човекът ще продължи да напредва в технологиите, медицината и
  духовността, защото мнозинството от хората на земята обичат Бога. Що се отнася до всеобщия мир на
  планетата, той ще настъпи, когато човекът се научи на безусловна любов към цялата си душа,
  включително и към най-тъмната й страна. Едва тогава ще се осъществи квантовия скок към нашето
  небесно измерение тук, на земята. Това събитие ще бъде предхождано от Второто пришествие на Бога
  на земята. Дотогава хората ще развият вяра, която ще носи физическо и емоционално изцеление и ще
  може да повдигне планини, ако е нужно. Технологиите ще направят пътуването чрез телепор- тиране
  възможно с използването на гравитационни машини, които ще предизвикват промени в пространството и времето, за да странстваме из необятната вселена. Взаимоотношенията между хората и в
  семействата ще бъдат вечни и любящи тук, на земята.
• Това ще стане. Видях го в близкото бъдеще – каза доктор Жан Пиер.
  Продължи, че каквото и да правим като души, ние сме обречени на провал, ако не следваме пътя
  на Исус Христос и не вярваме в Него. Михаил казал, че Бог не желае роботи да споделят небесното Му
  царство. Иска човешките същества да Го обичат безусловно, как- то Той ни обича такива, каквито сме.
  С други думи, трябва да пожелаем в сърцето си онова, което желае самият Бог, – да обичаме и да бъдем
  обичани. Това е нашият творчески импулс.
  Доктор Жан Пиер говореше за универсалния Божи закон на хомеостазата: всяко действие има
  равно по сила противодействие. Било му казано, че за да постигне нирвана тук, на земята, човек трябва
  да започне с балансиране на всяко отрицателно действие с положително. Може да направи това, ако е
  генетично здрав и способен (с други думи, здрав тел ом и духом). Ако нарани себе си или другиго
  физически, емоционално или духовно, той или друга състрадателна душа трябва да извърши акт на
  изкупление. За да се случи това, са нужни духовно знание и мъдрост.
  Доктор Жан Пиер говореше и за греха и силата на опрощението. Напомни ми, че Христос е умрял
  заради нашите грехове и че всеки, който повярва в Него, ще получи опрощение и вечен живот. Все пак
  това не означава, че можем да продължаваме да грешим. Ще си понесем последствията. Те възпират
  повечето хора да не повтарят същите отрицателни действия. Положителните действия предизвикват
  положителни реакции. И обратното. Бог не е обещавал да премахне последиците от нашите постъпки, а
  само да ни прости. Тези последици представляват уроци, които ни правят по-силни и решителни
  същества. Бог се е погрижил всяко действие накрая да води до нещо положително, колкото и
  ужасяващо да изглежда отначало. Щом хората простят на себе си и на другите, този свят ще се
  излекува.
  Ще носим спомените си и в следващото измерение, вероятно и положителните, и отрицателните.
  Ако човек не прости на себе си, болката от тези спомени ще го съпътства. Майкъл казал на доктор Жан
  Пиер, че Бог тъгува, когато вижда, че някой не може да си прости, защото с тази цел Той е пожертвал
  Своя единствен син за света. Трябва само да повярваме с цялото си сърце, че синът Му е умрял заради
  нашите грехове – минали, настоящи и бъдещи. Все още повечето хора не разбират простата истина за
  вечния живот и любов. Сложността на живота им ги прави подвластни на суровите и мощни сили на
  мрака, сред най-лошите от които са високомерието и вината.
  Добрата новина е, че Бог никога не ще ни изостави. Той ще чака, колкото е нужно, докато всяка
  душа Го потърси. Все пак Бог разполага с цяла вечност. Доктор Жан Пиер ми каза да не забравям, че
  www.spiralata.net 70
  енергията само променя формата си и никога не умира. Същото се отнася и за душите ни: те ще
  съществуват вечно и да се надяваме, че няма да бъдем разделени с нашия любящ Създател. Но в края на
  краищата Бог ще остави това на нас. Всичко е въпрос на свободна воля.
  Доктор Жан Пиер каза, че адът е съзнателен избор да бъдем разделени от Бога, защото Той никога
  не би пожелал раздяла с нас. Вината е най-тъмната, най- дълбоката и най-мощната емоция. Възможно е
  да са нужни безброй години, за да отпаднат пластовете, които разделят душата, подвластна на нея, от
  Бога. Как- то отбеляза доктор Жан Пиер:
• Видях хора в това състояние и почувствах неизмеримата им самота, ненавист към себе си, страх
  и безкрайна студенина. Беше ужасяващо.
  Майкъл му напомнил за безграничната Божия любов и как Той никога не престава да ни помага да
  се избавим от самообвиненията. Доктор Жан Пиер каза, че е разговарял и с няколко от душите, спасени
  от Бога. Те му казали да си прости веднъж завинаги, като истински повярва, че Христос се е пожертвал
  заради нашите грехове. Казали му да се моли за милионите души, които избират да останат в пълен
  мрак.
• Доктор Лерма, умолявам ви да се молите за тези души в окови и да казвате и на други да правят
  същото. Влагайте любов във всичко, с което се захващате, всяка секунда от всеки ден. Прощавайте си,
  когато се провалите. Не преставайте да се молите прошката и Божията любов да живеят във вас, да ви
  ръководят във всичко, което правите, и да донесат избавление на онези, които са в плен на чувството за
  вина. Само помнете, че за Бога всичко е възможно. Единственото, което се изисква от нас, е да вярваме.
  ЗАКЛЮЧЕНИЕ
  Коментарите на доктор Жан Пиер и другите истории в тази книга достигнаха до дълбините на
  душата ми и благодарение на тях вече имам повече отговори, отколкото въпроси. Когато затворя очи и
  се замисля върху преживяното, с искрено страхопочитание се питам за нашия свят, неговото начало и
  вероятния му край. Дали нашата осезаема и неосезаема вселена е родена чрез един върховен акт на сила
• Големия взрив и разпръсването на частиците в космоса – и преди 13.7 милиарда години така са
  възникнали материята и газовете? Дали сме тук, за да се плодим и множим и да населим земята, а после
  да предадем всичко на наследниците си? Щом има начало, дали трябва да има и край? Дали ще горим
  като пламък, докато дойде време да угаснем, да се претопим във вселената? Дали един ден всичко това
  ще изчезне? Дали след живота няма отново да следва живот?
  Представих си Божията ръка, както я бе описал доктор Жан Пиер, и се запитах дали Онзи, който е
  запалил пламъка, ще го остави да угасне? Дали това ще бъде нашата гибел? Или е писано огънят на
  живота, който носим в себе си. да продължи да съществува? Кой решава това? Кой ще поддържа този
  огън? Дали нашият Създател ще пожелае отново да запали искрата, дори ако се окаже гаснеща и слаба?
  Дали ще получим отговора при смъртта си, когато се разделяме с този свят? Дали има план, цел и
  смисъл на съществуването ни на земята… и след като умрем? Дали ще се превърнем, както съществата
  преди нас, в тъмна материя, дали това шесто масово унищожение, за което учените предупреждават,
  вече е започнало? Или мистерията ще ни бъде разкрита чрез смъртта? Знак? Сигнал? Откровение? Или
  физическо проявление на Бога?
  След всичко видяно и чуто как бих могъл да мисля, че тази необятна вселена и милиардите
  любящи създания в нея не са сътворени за вечен живот? Тези преживявания промениха целия ми живот
  и ме накараха да се прекланям с благодарност и безусловна любов пред Създателя. Вярвам с цялата си
  душа. че духовната ни енергия не е създадена, за да бъде унищожена или преобразувана, а просто
  някога ще промени формата си. Проявлението на тази съзидателна енергия е монументалното Божие
  творение. Ясно е, че Божият замисъл продължава да се разгръща, че нашите сълзи, тъга и болка ще
  останат във физическото тяло само за да се превърнат в прах и да бъдат пречистени от неравенството.
  Душите, които накрая ще се върнат в Бога, ще преживеят пълен покой и безусловна любов чрез
  мъдрост и разбиране. Онези, които изберат раздялата, няма да бъдат забравени, защото Бог е вселюбящ
  Създател. Перспективата на човека ще бъде безкрайно различна и накрая ще гледаме на всичко с
  огромна радост и любов, най-сетне разбрали грандиозния Божи план. Малкият Матю от Първа глава го
  каза най-добре:
• Планът на Бог е много труден за разбиране сега, но скоро и вие, и всички Божии души ще
  играете с делфините.

Стремежът към откриване на факти в подкрепа на идеята за живот след смъртта и предсмъртните
видения не е възникнал изведнъж. Пробудил се е още преди две хиляди години, когато Исус имал
видение, че ще бъде убит и погребан и ще възкръсне на третия ден. В „Републиката“ Платон описва
виденията на воина Ер, когото смятали за загинал в бой, а в Рим Плиний Млади разказва за случай с
призрак в Атина, където ясновидска информация довела до откриването на костите на убит човек.
Палестинският равин от втори век Шимон бар Йохай също пише за предсмъртни видения,
документирани в „Сефер Ха Зохар“ („Книгата на великолепието“, често наричана просто „Зохар“,
петтомен мистичен труд, написан на арамейски върху петокнижието на Тора). Следва цитат от „Зохар“
за предсмъртните видения:
В предсмъртните си мигове човек получава позволение да види свои близки и приятели, преселили
се в отвъдния свят. Научаваме, че когато душата на човека напусне тялото му, всички покойни
близки и приятели се събират и й показват това място на блаженство… (I, 29а).
Следващото доказателство е често цитиран сън или видение на Ейбрахам Линкълн, споделено с
приятеля му Уил Хил Леймън дни преди убийството му.
Около мен цареше гробна тишина. После изведнъж чух ридания на хиляди хора. Сънувах, че
ставам от леглото и слизам долу. Влизах от стая в стая… и навсякъде срещах едни и същи жални гласове край себе си… продължих, докато стигнах до източната стая, в която влязох. Там ме очакваше
потресаваща изненада Видях пред себе си подиум, върху който имаше труп в ковчег… „Кой е починал
в Белия дом“, попитах един от войниците. „Президентът“, беше отговорът. „Беше убит от атентатор. “ Последва порой от гласове на скърбящи хора които ме събудиха от съня. Повече не мигнах в
онази нощ и въпреки че беше просто сън, оттогава изпитвам безпокойство.
В началото на двадесети век сър Уилям Барет – професор по физика в Кралския научен колеж в
Дъблин и асистент на известния физик Джон Тиндал, е представил изследване върху предсмъртните
видения в книга, озаглавена „Видения на смъртното легло“ (публикувана през 1926 г.). През 1924-та
съпругата на сър Уилям, акушерка, му разказала за предсмъртните видения на млада жена, починала
след раждане. Както повечето от моите пациенти, умиращата погледнала към ъгъла на стаята и с
блажена усмивка отбелязала колко красиви и извисени са духовните създания и светът, от който идват.
Диалозите с покойни близки и небесни създания поразително си приличат по загрижеността за
живите, които умиращият оставя след себе си, и силното желание за преход към небесното царство
заедно с починалите обичани хора. Тези разговори продължават, докато пациентът получи утехата,
която му е нужна, за да премине отвъд. Нейната пациентка взела решението да напусне този свят, щом
се уверила, че ще има кой да се грижи за новороденото й дете.
Около 50 години по-късно доктор Карлис Осис – директор на Американското дружество за
изследване на свръхестественото в Ню Йорк, продължил системното проучване за преживяванията на
смъртното легло и накрая публикувал събраната информация в книгата „В часа на смъртта“, издадена
през 1977 г. Разговарял с хиляди лекари и медицински сестри, присъствали в последните часове на
повече от хиляда хоспитализирани пациенти. Следва съпоставка между пилотното проучване на
доктор Осис, проведено през 1961-ва, Лекари и медицински сестри разказват за наблюдения на
умиращи“ и моето проучване през 2005-а, при което разговарях с над 500 пациенти в хосписа и
болногледачите им часове преди смъртта им.
? При проучването от 1961-ва четири от всеки пет умиращи (80%) имали видения, доказващи,
че душата продължава да живее (видения на образи от религията и покойни роднини, 90% от които –
най-близки хора като родител, брат, сестра или дете). При проучването от 2005 г. процентът беше 85.
? Трима от всеки четирима души (75%) били посещавани от покойни близки, които им
помагали да преминат отвъд, през 1961 г. За сравнение – те са 90% през 2005 г.
? 41 % от умиращите са изживели еуфория и други положителни емоции според проучването
от 1961-ва. През 2005 г. процентът беше 90. Може би значителната разлика се дължи на това, че при
първото проучване са свидетелствали голям брой лекари и медицински сестри с различни възгледи,
докато при второто разговорите бяха проведени от един и същи лекар. Възможно ли е благодарение
на навременното решаване на проблемите на пациентите те да си отиват от този свят
по-щастливи?
? През 1961 г. 29% от умиращите са изпитвали отрицателни емоции, срещу 10% през 2005 г.
Отново може би благодарение на състрадателните грижи?
? И двете проучвания сочат, че медикаментите и треската нямат нищо общо с виденията на
смъртното легло.
? И двете проучвания сочат, че полът, възрастта, религията, образованието и
www.spiralata.net 72
социално-икономическите фактори оказват слабо или никакво влияние върху виденията на смъртното
легло.
? И двете проучвания сочат, че виденията продължават между една секунда и пет минути при
повече от 80% от умиращите. Но пациентите от 2005 г. през последните три дни от живота си твърдяха,
че през цялото време в стаята има поне един ангел или духовно същество. Часове преди смъртта
отбелязваха, че броят на безплътните създания нараства значително, до около 15-20.
? През 1961 г. се твърдяло, че целта на духовните същества е да помогнат на пациента да
премине отвъд. Проучването от 2005 г. разкри, че духовни същества или покойни близки идват, за да
помогнат на умиращия при прегледа на живота му, и че щом бъде постигнато разбиране, той ще бъдат
отведен в царството небесно. При пациенти, умиращи с големи неразрешени проблеми, или близки,
отказващи да приемат кончината им, е нужно от два до четири пъти по-дълго време, за да отпътуват от
този свят. Трима от всеки четирима такива пациенти умират спокойно.
? И двете проучвания сочат, че интервалът между първите видения и смъртта е приблизително
четири седмици.
? И двете проучвания сочат, че над 50% от безплътните създания са от мъжки пол и
приблизително 40% – от женски. По-малко от 5% говорят за безполови същества.
? Типове видения и процент пациенти, които са ги имали:
? Бог или Исус (30% от пациентите и при двете проучвания).
? Ангели (20% през 1961 г.; 90% през 2005 г.)
? Зли създания (3% през 1961 г.; 5% през 2005 г.)
? И двете проучвания сочат, че над 80% от пациентите добиват яснота на ума в присъствието
на духовни същества обикновено 3-4 дни, преди да умрат.
Човек може да заключи, че тези и други тенденции подкрепят хипотезата за отвъдния живот. Тези
резултати са потвърдени, но са нужни още изследвания за допълване на откритията и по-обективни
биохимични и радиологични параметри. Доктор Брус Грейсън, директор на Катедрата за перцептуални
изследвания в Медицинския факултет на университета във Вирджиния, в момента започва подобен
проект с хоспис пациенти.
БИБЛИОГРАФИЯ
Барет, У. Ф. Видения на смъртното легло. Лондон: Метуен, 1926.
Грейсън, Б. и Флин, К. П. Преживявания на границата на смъртта: проблеми и перспективи.
Спрингфийлд, ил. Чарлз Томас
Дукас, С. Дж. Критичен поглед върху твърденията за живот след смъртта. Спрингфийлд, ил.
Чарлз Томас, 1961.
За децата и смъртта. Ню Йорк: Макмилън Ко.. 1983. За смъртта и умиращите. Ню Йорк:
Макмилън Ко., 1969.
Кар, Д. Б. Патология на причинената от стрес дисфункция на лимбичната система: хипотеза, свързана с преживяванията на границата на смъртта. В редакцията на Б. Грейсън и К. П. Флин: Преживявания на границата на смъртта: проблеми и перспективи. Спрингфийлд, ил. Чарлз Томас, 1984,
125-139
Кюблър-Рос, Е. Смъртта: последният етап на израстване. Енгълуд Клифс, Ню Джърси:
Прентис-Хол Инк., 1975.
Лекари и медицински сестри разказват за наблюдения на умиращи: културна съпоставка. Издание
www.spiralata.net 73
на Американското дружество за изследване на свръхестественото, 71. 1977. 237-259.
Маслоу, A. X. Религии, ценности и духовни преживявания. Ню Йорк: Викинг Прес, 1970.
Мервдит, Денис. За „Космическата корекция“ на Карл Сейгън и мечтите за откриване на
извънземен живот. Сайънс Дайджест, юни 1979.
Муди, Р. А. Живот след живота, Атланта, Джорджия: Мокингбърд Букс, 1975.
Осис, К. Лекари и медицински сестри разказват за наблюдения на умиращи. Ню Йорк:
Парапсихоло- гическа фондация, 1961.
Осис, К. и Харалдсън, К.. В часа на смъртта. Ню Хей- вън, Кънектикът: Хейстингс Хаус, 1997.
Ринг, К. Живот в смъртта. Научно изследване за преживявания на границата на смъртта. Ню
Йорк: Ка- уърд, Маккан и Джогигън, 1980.
Харт, X. Загадката на оцеляването, Спрингфийлд, ил. Чарлз Томас, 1959.
Хъксли, А. Рай и Ад. Ню Йорк: Харпър&Роу, 1955.
ЗА АВТОРА
Доктор Джон ЛЕРМА понастоящем е консултант на няколко хосписа и палиативни отделения в
Хюстън и Сан Антонио, Тексас. Широкоизвестен е със своето състрадателно и грижовно отношение
към стотици пациенти, умиращи от неизлечими заболявалия, както и с подхода си като медицински
директор на международно признатия хоспис стационар в Медицинския център на Хюстън, Тексас.
Тъй като стационарът се намира в сърцето на най-големия медицински център в света, той работи в
тясно сътрудничество с болницата „Андерсън“ – водещ в света онкологичен институт за изследвания и
обучение.
След като завършва фармацевтика в Тексаския университет в Остин, постъпва в медицинския
факултет в Сан Антонио и по-късно специализира вътрешна медицина. През последните десет години
кариерата му е съсредоточена в областта на хоспис и палиативната медицина.
Притежаващ специалности по вътрешна и палиативна медицина, доктор Лерма е известен със
състраданието си към умиращи пациенти, както и с проучванията си за предсмъртните преживявания.
Успоредно с работата си в Медицинския център на Хюстън е и преподавател по палиативна медицина
на студенти, стажанти и специализанти по гериатрия, онкология и палиативна медицина в няколко
института. Като международен лектор е получил признание с емблематичната си лекция
„Предсмъртни преживявания: погледът на един хоспис лекар върху духовността и умиращите“. Често
гостува на местни, национални и чуждестранни медии. Доктор Лерма е основател на нестопанско сдружение, наречено „Сърца без граници“, което ще популяризира хоспис идеята в райони на Южна
Америка с недостатъчно медицинско обслужване. Настоящият проект на организацията му е свикване
на хоспис екип, който ще пътува до няколко мексикански и южноамерикански града, за да помогне на
властите и лекарите за създаването на този прекрасен дар – хосписа.

Истински истории за срещи с ангели и видения от отвъдното
Какво виждат хората на прага на смъртта?
Д-р Джон Лерма, ръководител на хосписа към най-големия в света медицински център в Хюстън,
отговаря на този въпрос в книгата си „Пътуване към светлината“. В нея той е събрал множество
свидетелства за предсмъртните преживявания на неизлечимо болни пациенти. Историите на тези хора,
различни като характер и съдба, си приличат по едно: всички те са получили утеха и безусловна любов
от божествени създания, които описват като ангели и архангели.
В книгата ще прочетете трогателната история на едно дете, чието отношение към смъртта
преобразява околните. Ще узнаете какви са виденията на един заклет атеист. Ще ви разтърси
предсмъртната изповед на нацист, отговорен за убийството на хиляди хора. Ще разберете как смъртта
на свещеник може да бъде вдъхновяваща. Ще станете свидетели на предсмъртното разкаяние на сериен
убиец…
Равносметката, която човек прави в последните си дни в светлината на вечността, води до духовна
трансформация не само у самия умиращ, но и в хората, станали свидетели на този велик преход.
Превод от английски Валентина Атанасова-Арнаудова