ПЕТА ГЛАВА
АНГЕЛСКИ ПЕРА
Тъкмо бях седнал и бях поръчал обяд в един от любимите си ресторанти, когато пейджърът ми звънна: току-що докарали нова пациентка. Грабнах порцията си и отново хапнах в движение.
Катарина, 42-годишна жена от мексикански произход, с две дъщери – на четиринадесет и на шестнадесет, беше в последен стадий на рак на маточната шийка. Този вид заболяване не се среща често, защото в повечето, ако не във всички случаи може да бъде предотвратено с редовни гинекологични прегледи. Причините някои жени да не посещават гинеколог са трудни за разбиране. Част от тях са липса на образование, срам, социално-икономически статус и незадоволителен достъп до медицинско обслужване. Непонятно е как може в наши дни някой да умре от заболяване, което е потенциално лечимо.
Случаите често изглеждат еднакви: млади жени в разцвета на живота си, често красиви, но с подпухнали тела, задържащи течности поради недиагностицирани и нелекувани ракови заболявалия. Телата им се превръщат в техни врагове. Процесът е бавен и мъчителен и тъй като не засяга мозъка, пациентките осъзнават всичко, което се случва с тях.
Този случай ми се стори особено тъжен. Катарина беше бивша вариететна певица, бивша наркоманка с рисково поведение, следствие от сексуално малтретиране в ранна възраст. Но преди две години стигнала до задънена улица в живота си и умолявана от дъщерите си да се промени, решила да се посвети на Бога. Като солистка на известен евангелистки хор, Катарина с прекрасния си глас вдъхновила мнозина да се обърнат към Бога. Била свидетел на тежки изпитания и страдание около себе си и посветила по-голямата част от времето си на хората, все още зависими от наркотици и алкохол. През този период била изправена пред най-трудното изпитание в живота си – неизлечима форма на рак.
Когато я видях за първи път. бях поразен от нежната й красота и усилията, които полагаше да запази достойнство. Беше облечена с прекрасна рокля, грижливо гримирана и със старателно пригладени и сплетени лъскави черни коси. Не можеше да скрие издутия си корем, отеклите крака и кожата, опъната до такава степен, че от нея непрекъснато бликаше течност. Придружаваха я майка й и дъщерите й, които изглеждаха изплашени, защото знаеха, че прехвърлянето й в хоспис стационар означава, че й остава малко живот. Майка й, Мария, и баща й, Джоузеф, бяха силно вярващи католици от Монтерей, Мексико, с над петдесетгодишен стабилен брак. Братята и сестрите й бяха също силно религиозни и не бяха поели по тежкия път, избран от Катарина.
В деня на приемането си беше будна, но прикована на легло, и прекарваше голяма част от времето в разговори. Исках да направя всичко възможно да бъде спокойна – физически и емоционално. Бързо се сближихме и тя започна да споделя страховете си от смъртта и угризенията за живота си. С треперещ глас зададе само един въпрос:

  • Доктор Лерма, колко ми остава да живея?
    Отговорих й, че поради влошеното състояние на дробовете й и заради това, че не може да се храни от четири-пет дни в резултат от запушване на червата, прогнозите са мрачни, за между седем и десет дни. Заплака неудържимо и каза, че не е готова да умре. Притисна се към мен и през по-голямата част от следобеда утешавах и успокоявах нея и майка й. Дъщерите й не можеха да се справят със силните си емоции и повиках социален работник да поговори с тях. Спомних си своите реакции при неизлечимото заболяване на баща ми и проявих искрено разбиране и съчувствие към семейството на Катарина и болката им.
    www.spiralata.net 23
    За да подобря настроението на всички, й разказах някои от ангелските истории на свои пациенти и я попитах дали вече вижда ангели. Това събуди нещо в нея и я подтикна да започне разказ за живота си. Слушах я и й съчувствах, особено заради привидната несправедливост, след като бе направила толкова съществени промени.
    Няколко месеца преди поставянето на диагнозата Катарина се преместила в Хюстън и започнала „да пее за Бога“, както се изрази. По това време усещала силни болки в долната част на корема и накрая отишла в спешно отделение за преглед. При нейния английски, липсата на осигуровка и проблемите с наркотици в миналото лекарите бързо решили, че изпитва наркотичен глад, и я изпратили у дома с простата диагноза предменструални болки. Няколко седмици по-късно започнало вагинално кървене и в спешното отделение й поставили диагноза дисменорея. Преди да я отпратят, я посъветвали да взема болкоуспокояващи. Отчаяна и изоставена, с все по-мъчителни болки, прибягнала до морфин и хероин от улицата. Чувствала, че няма друг избор, защото медицината не й помагала. Била принудена да се върне към стария си начин на живот, но отчаяно се борела с него, защото не искала да разочарова Бога и семейството си. Колкото по-силни ставали болките, толкова по-големи дози опиати вземала. Когато намерила начин да ги овладява с морфин и хероин, се заблуждавала, че вече е по-добре. Но това било твърде далеч от истината, защото ракът вече бил неизлечим.
    Катарина ми разказа за сън, който имала дни преди поставянето на диагнозата и в който Архангел Гавраил й заговорил с ясен глас:
  • Ти си избрана. Събитията в живота ти са път към съвършенство и накрая ще помогнат на много души да намерят пътя си обратно към Бога.
    Разбрала, че видението не е породено от наркотиците. и без повече думи повярвала, че това ще помогне на нея, на семейството й и света. Архангел Михаил й изложил целия план и я уверил, че Бог и ангелите ще бъдат с нея и ще й бъде поставена адекватна диагноза, за да получи облекчение на болките. Два дни по-късно, с усилващи се болки и кръвотечение, отишла в друго спешно отделение. След преглед на медицинското й досие лекарят отново решил, че страда от наркотичен глад, и отказал да я приеме. Излязла разплакана от отделението и случайно се сблъскала с лекар, който надникнал навън да види какво става. Забелязвайки разваления й английски, попитал на испански: „Que pasa, senorita?“ („Какво има, госпожице?“). При тези успокояващи думи Катарина го прегърнала и казала: „Ayuda me. Ayuda me, роr favor“ („Помогнете ми. Помогнете ми, моля ви“).
    Не знаела, че разговаря с лекар, щатен акушер-гинеколог в болницата. Казала му, че кърви, но лекарите от спешното отделение не желаят да направят нищо за нея. Може би вдъхновен от нейния ангел, а може би просто обзет от съчувствие в онази вечер, той я съжалил и я повел обратно в болницата, където установил, че има тежка анемия. Приел Катарина в гинекологичното отделение и поискал изследване на кръв и компютърна томография на корема и малкия таз.
    Резултатите показали, че е необходима биопсия от маточната шийка. Компютърните срезове и резултатите от туморните маркери разкрили напреднал рак на шийката на матката с метастази в корема и белите дробове и с обхващане на лимфната система до критични нива. Веднага била консултирана с онколог, който назначил химиотерапия и облъчвания, както и средства за овладяване на болките. Станало така, както казал ангелът: получила помощ за болката, но диагнозата била неизлечимо, смъртоносно заболяване.
    При започването на химиотерапия й се явил нейният ангел Михаил и казал, че ще изпраща по един ангел всяка нощ, който да я утешава и да й напомня, че никога няма да бъде изоставена от Бога. Същата вечер голям прозрачен ангел в бяла роба застанал от дясната страна на леглото й като закрилящо и утешаващо присъствие. Оттогава нататък всяка нощ се явявал различен ангел да я утешава, винаги на едно и също място. Не била наясно защо избират да застават отдясно, но усещала закрилата им. От любопитство я помолих да опише как изглеждат ангелите. Тя каза:
  • Лицата им светеха, а дългите им руси до кафяви копринени коси се сливаха с крилете им и ефирните им роби.
    Ангелите оставали по пет-десет минути всяка нощ да я успокояват и все пак тя плачела и ги молела все още да не си отива. В моментите на отчаяние се чувствала изоставена от Бога. Не преставала да си казва: „Как може Бог да ми причинява това, след като отново Му посветих живота си? Толкова съм Му сърдита!“.
    Един от ангелите й казал, че има право да се държи така и да изпитва чувствата, които изпитва, защото те показват на Бога, че го обича и го признава: всичко, което иска Бог, е да го признаваме и да имаме връзка с Него. Ангелът изтъкнал, че Бог напълно разбира болката, страданието и отчаянието ни и колко ни е трудно да проумеем смисъла им, защото Той живее в нас и ги изживява с нас. Освен утеха
    www.spiralata.net 24
    Катарина получила уверение, че ще разбере чудото на живота и неговите отговори.
    През първия й ден в хосписа мъчителните болки на Катарина бяха овладени. Това й даде нужното спокойствие, за да започне процеса на приключване със земните дела. По нейна молба семейството й се събра, за да обсъди предсмъртните й желания. В присъствието на родителите и сестрите й около леглото я попитах на кого иска да повери грижите за децата си. Отговори, че ангелът й казал, че сестра й Мария има достатъчно време и духовна нагласа да поеме тази мисия. Катарина знаеше, че изборът е правилен, защото децата й бяха много привързани към Мария и майчинската й обич. В този момент Мария каза на Катарина, че за нея ще бъде голяма чест да се грижи за тях… особено след скорошен сън, в който седем красиви ангела, обгърнати от светлина, изразили същото желание. Катарина беше въодушевена от потвърждението на своето видение. Най-тежкото бреме падна от плещите й и беше обгърната от пълно спокойствие.
    Продължи да описва пророческите видения, идващи от ангелите. Следващото било прожектирано на стената като филм. Видяла дъщерите си пораснали, да помагат на други хора и продължават семейната мисия да лекуват чрез музика и свидетелстват за Бога. Видяла и себе си в общение с Исус и в съгласие за житейския си път. Разбрала, че онова, на което се е посветила, е много по-голямо от изживяното страдание. Катарина се усмихна и каза, че е запомнила целия разговор и най-сетне е разбрала значимостта на своя живот за Божия план. Добави, че на всички ще ни бъде напомнено какъв избор сме направили, за да допринесем за осъществяването на Божия план. Вече говореше за страданието така, както й го разкриваха ангелите.
  • Всички страдаме по един или друг начин и нашето страдание е част от природата, но съществува и радостта и отвъд страданието ни очаква именно това – радост.
    Вярваше, че това, което прави, е значимо не само за семейството й и самата нея, а за целия свят. Изпълнени с безкрайна тъга, всички в стаята заридаха. Майката на Катарина плачеше, но и от радост, и беше в състояние да освободи дъщеря си, за да се завърне при Бога. Катарина също прие смъртта си и беше невероятно, след като толкова упорито бе отказвала да се примири с мисълта, че умира, дори откакто имаше видения на великолепни духовни същества. Попитах я каква е причината за тази коренна промяна и се оказа просто увереността, че децата й ще бъдат обичани и сестра й ще се грижи за тях така, както би се грижила самата тя.
    Четири дни преди смъртта си, около един сутринта, Катарина събудила майка си и й прошепнала, че й се явил нов великолепен ангел, голям и обгърнат от яркосиньо сияние, с бели криле. Майка й каза:
  • Видях дъщеря си да гледа съсредоточено към дясната страна на леглото, да се усмихва и повдига ръце, сякаш говори без глас с някого в пространството. Виждах устните й да помръдват, но не чувах звук и главата и очите й се въртяха, сякаш проследяваха с поглед движещ се предмет.
    Майка й продължила да я гледа и да се опитва да чете по устните й. Изведнъж, както когато усилваме звука на радиото, гласът на дъщеря й се усилил и чула Катарина да казва на испански: „Добре, само ми дай някакъв знак, че ще се върнеш“. После кимнала, протегнала ръка нагоре, свила я в юмрук и, притискайки я към гърдите си, се усмихнала: „Благодаря ти“.
    Тя чула това, но не била сигурна какво означава. Катарина попитала: „Мамо, искаш ли да видиш какво имам? Нещо, което ангелът ми даде“. Майка й отвърнала: „Разбира се, скъпа. Какво ти даде?“. Катарина тихо казала: „Едно от перата си“. Бавно разтворила дланта си и върху нея имало бяло пухкаво перо със съвършена форма, дълго около десет сантиметра. Знаела, че ще бъда впечатлен от това, и търпеливо изчакала да ми го покаже. Майка й сложила перото в найлонов плик и Катарина й казала да ми го даде като знак на благодарност за любящите грижи, с които съм обградил нея и семейството й. Тъкмо бе тръгнала към вратата, за да ме потърси, когато влязох и Катарина сложи перото в ръката ми. Не можех да приема такъв дар, но не исках да я обидя. В този момент ми позвъниха да отида да видя нов пациент и излязох, като й казах, че ще поговорим за това друг път. Два дни по-късно горещо ме помоли да взема перото като дар от нея и Бога. Как бих могъл да откажа? Уверих я, че винаги ще го пазя и че се надявам историята му да носи утеха на другите ми пациенти. Катарина се усмихна и каза, че това е чудесен план.
    Когато майка й извади малкия найлонов плик, в който го пазеше на сигурно място, с удивление видя, че се е свило до два сантиметра, като пух за възглавници. Интересното е, че в повечето или дори всички болнични заведения, включително и в нашето, има строги разпоредби, забраняващи използването на пухени възглавници поради опасност от алергични реакции. Повечето, ако не всички възглавници са с дунапренен пълнеж, плътно опакован в мека найлонова материя. Проверих възглавниците в стаята на Катарина и всичките бяха пълни с мек дунапрен, а майка й отрече да е донесла възглавница от дома си. Всички бяхме изумени. Майка й каза:
    www.spiralata.net 25
  • Доктор Лерма, видяхте перото преди два дни и беше много по-голямо, нали?
  • Разбира се- отвърнах.
    Тя продължи:
  • Мисля, че се смалява. Дали накрая съвсем ще изчезне? Моля ви, доктор Лерма, запазете го и ми кажете, ако изчезне. Хората ще ви повярват, ако им разкажете историята. Все пак вие сте лекар.
    Съгласих се и взех перото заедно с плика. Заключих го в чекмеджето на бюрото си.
    Когато споделих историята с една от сестрите, тя ми разказа подобна, чута от санитаря Джефри по-рано същия ден. Обадих му се и го помолих да ми повтори това, което е казал на сестрата. Започна:
  • Доктор Лерма, помните ли господин Уили, добряка от стаята срещу тази на Катарина? Онзи ден, докато чистех стаята му, чух пациента да говори насън и да казва, че един ангел му е дал свое перо, за да му напомня, че ангелите винаги са с него. Забелязах голямо перо на пода. Бях много учуден и се запитах дали наистина е на ангел. Беше много красиво, бяло и доста голямо. Петнадесет-двадесет сантиметра. Зная, че при нас не са позволени пухени възглавници, и си помислих, че е от някоя, донесена от близките му. Оказа се, че няма семейство и своя възглавница. Взех перото и го сложих на нощното му шкафче, затиснато под вазата с цветя, за да не отлети от вятъра. На следващия ден забелязах, че изглежда значително по-малко, но не бях сигурен. Днес пациентът почина и забелязах, че перото е изчезнало. Затова попитах сестрата дали го е видяла или изхвърлила. Спомни си, че го е видяла вчера, но днес го нямало. Доктор Лерма, не съм сигурен какво е станало с него, но имах подозрения. Имам предвид за изчезването му.
    Приликите бяха невероятни. Може би майката на Катарина правилно бе предположила, че перото ще изчезне. Бързо отидох да проверя дали перото на Катарина е в чекмеджето ми. Беше там, все още със същата големина, както когато го бях взел.
    На следващия ден Катарина почина спокойно, заобиколена от децата и майка си. Очевидно тъгуваха, но преживяваното с ангелите им беше вдъхнало пълно спокойствие. Любопитен дали и нейното перо е изчезнало, както това на господин Уили, отидох в кабинета си да проверя. Когато отключих чекмеджето и извадих плика, веднага забелязах, че е празен. Огледах стаята и никъде не видях перото. Наистина бе изчезнало. Само аз имах ключ от бюрото си и не бях казал на никого, че е там. В този момент си спомних, че Катарина го бе поискала, за да й напомня, че ангелът ще се върне и ще я отведе в рая. Вече не се нуждаеше от напомняне: най-сетне се бе понесла върху белите криле на своя ангел. Перото бе изпълнило предназначението си и се бе превърнало в символ на вяра. Усмихнах се, питайки се дали някой би повярвал на подобна фантастична история. Единственото истински важно нещо бе, че Катарина най-сетне разбра универсалната истина.
    БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
    И ОЩЕ ДИАЛОЗИ С КАТАРИНА
    Перото донесе голяма утеха на майка й и дъщерите й в дните преди смъртта й. То бе символ, който по някакъв начин потвърди, че Катарина наистина е променила живота си и помага на другите. Най-сетне и самата тя го бе осъзнала и може би благодарение на това и семейството й го прие. Имахме много разговори за нещата, на които я учеха ангелите.
    Казали й да не изпитва чувство за вина заради неща, които смята за грешки. Няма погрешни ходове. Тя бе избрала пътя си в живота и разбра, че той има по-висш смисъл. В края му ангелите й изпращаха видения, които да я утешават и учат. Показваха й дълбокия смисъл на страданието й – не само по време на заболяването, а и през целия й живот. Обясняваха й как животът, който е водела, я е направил по-състрадателна и изпълнена с разбиране към другите хора, страдащи от зависимости и слабости. Проумя, че зависимостите са били част от уроците й, довели до себеопрощение, любов към себе си и покой.
    Узна, че когато Бог ни изпраща големи предизвикателства, Той ни изпраща и дарове за утеха. Нейният е била певческата й дарба, донесла утеха и надежда на много хора, зависими или болни като нея. За музиката си каза:
  • Певческият ми талант беше дар от Бог и нещо, което никой не можеше да ми отнеме. Пишех невероятни песни за Бога и благодарение на тази дарба много хора отново се обърнаха към вярата. Разбрах, че никога не съм се отричала от Бога, дори когато бях на дъното. Трябвало е да преживея своите предизвикателства, за да мога да науча уроците си и да уча другите, че те също могат. Ангелите ми казаха, че съм стара душа и съм избрала да дойда тук, за да водя другите в техните мисии. Показаха ми, че децата ми също ще служат чрез музиката. Те имат мисия, за която моят живот е допринесъл.
    Вече разбираше живота си по съвсем различен начин и напълно го приемаше.
    Каза, че е срещала ангели и в нашата реалност, които са й разкривали красиви неща, носещи
    www.spiralata.net 26
    радост и утеха. Пеели любимите й песни и я канели да попее с тях. Понякога пееше, както лежеше в леглото, с ангелски глас, който излъчваше мир и завладяваше всеки присъстващ.
    Катарина обичала плажа и морето и ангелите разбирали, че това са местата, които са й близки. Изпращали я да поплува до любимите си плажове и да се наслаждава на слънцето, избавена от болката. Веднъж каза:
  • Тези преживявания, подобни на сънища, но много истински, вдъхват завладяващо чувство на покой, който изпълва цялото ви същество.
    Ангелите й давали възможност също да продължи да чувства любовта на децата си и да участва в емоционалното и духовното им израстване. Попитах я:
  • Как можем накрая да приемем раздялата с най- скъпите си хора?
  • Ангелите ни показват достатъчно от рая – нашия истински дом, както би могъл да се нарече, – за да ни напомнят, че там всичко е възможно с Христовата любов. Там има невъобразима радост, която ни притегля. Чрез тази радост можем да сътворим безброй неща в живота си и в нашия свят. И да помагаме на онези, които обичаме на земята.
  • Защо раят ни е толкова скъп?
  • Защото, както се казва в Библията, приемайки Бог, приемаме и Неговото царство, рая, който прониква до всяка наша фибра. Бог разбира личните ни представи за рая и ни дава тяхно отражение, което носи утеха, мир, радост и безусловна любов. Когато сме радостни, това е раят. Тук, на земята.
    Катарина говореше за шанса, който Бог ни дава на смъртното легло за решаване на проблеми между поколенията. Самата тя успя да разреши проблеми между себе си и своите баба и дядо, останали неразрешени до края на живота им. Без това изцеление никоя от двете страни нямаше да може да продължи напред и да почувства пълното опрощение и любовта на Бога.
    Изключително важно е да разрешим колкото е възможно повече въпроси тук, на земята, преди да бъдем призовани да се върнем в своя дом при Бога.
    Накрая Катарина се освободи от цялото страдание и всички съмнения и въпреки онова, което изживяваше тялото й, духът й често се отделяше от него. През последните три до пет дни около умиращия почти денонощно присъстват ангели и покойни близки. През това време ангелите помагат на семейството да получи чувство за завършеност. Най-често болният вече е приключил с прегледа на живота си и е водил преговори да остане, докато близките му постигнат спокойствие. Колкото по-скоро семейството се освободи от страхове, патологична обвързаност с умиращия, гняв и омраза, толкова по-скоро обичаният близък ще се пренесе в рая.
    Повечето пациенти, които се мъчат седмици наред, са задържани в земното измерение от нечии егоистични помисли или, рядко, поради дълбок и непреодолим вътрешен мрак. Последното е много тежко за гледане и тогава проблемът се пренася неразрешен в отвъдния свят. При тези пациенти най-ефективни са молитвите.
    Равносметката е, че всичко е въпрос на свободна воля. Катарина настояваше да казвам на всички да не чакат да разрешат неразрешените проблеми на смъртното си легло. Тогава е твърде тежко. Ключът е сега, днес. Добийте истинска представа за себе си, за силните страни и слабостите си. Тогава просто обичайте себе си, защото сте създадени съвършени. Повечето хора по света не обичат себе си, а винаги искат да бъдат някой друг. От това произтичат всички зли- ни. Ако човек не обича себе си. как би могъл да обича другите? Затова според статистиката разводите в САЩ надвишават 60 процента. Липсва истинска любов между съпрузите. Фанатизмът, омразата, дискриминацията, междурасовите конфликти, религиозните войни, страхът – всичко това е резултат от липса на обич към себе си.
    Ангелите казваха на Катарина, че на света има духовно извисени хора, които са родени специално за да бъдат пример за тази обич. Ганди, Папа Йоан Павел И, Майка Тереза, Далай Лама и дори някои от родителите ни, женени от дълги години, са пример за истинско себеуважение. Не е нужно човек да бъде съвършен. Важното е да запазва равновесие, да не стига до крайности, които са сигурна рецепта за провал. Превалената религиозност, по ирония, довежда до страх и нетърпимост. Всеки от нас има светла и тъмна страна. Опитвайте се да постигате равновесие и да бъдете разбиращи като Исус за цялото разнообразие от съдби и житейски преживявания. Той помага на хора от всички части на социалния спектър – от проститутки до религиозните водачи, включително фарисеите.
    Нужна е много работа; ангелите казват, че това е постижимо само с помощта на Бога. Както казваше Катарина, обичайте себе си, прощавайте си и се опитвайте да прощавате на другите. Ще видите, че ще става все по-лесно. Христос е умрял заради нас, защото е знаел, че ще продължим да грешим, и това ни е дало безброй възможности да разберем в края на краищата смисъла. Запомнете и думите на Катарина, че човек никога не знае кога Бог ще го призове да напусне този свят. Само се
    www.spiralata.net 27
    опитвайте да бъдете добри със себе си и другите и да вярвате в Господа Исуса Христа като ваш спасител. „Няма да бъдете разочаровани“, казваше тя.
    Попитах я за прегледа на живота й и тя отговори:
  • Джон, няма да го разбереш. Можеш да разбереш само своя. Няма език, на който би могло да се разкаже. Всичко се изразява в чувства.
    Реших да й задам някои базови въпроси, но това не й хареса. Предпочете да сподели нещата както ги чувства. Каза, че всеки болен има свой ангел или ангели и вижда покойните си близки. Всеки разбира смисъла на живота си и вижда избора, които е направил, преди да си отиде.
    Онова, което каза Катарина по-нататък, беше предизвикателство за системата ми от убеждения, но намери отзвук в мен и реших, че е важно да го споделя. Продължи:
  • Избираме живота си, но не помним този избор. Когато ангелите ни показват живота ни, те ни връщат този спомен и вече знаем своята истина. Нищо не ни е било наложено насила. Всички работим заедно. Ние сме част от съзнанието на целия свят. Израстваме като група. Когато някои от нас се разболеят, всички човешки същества са емоционално засегнати, дори и да не го осъзнаваме. Например когато някой избере тъмната страна, другите трябва да поемат невероятната тежест на тази отрицателна енергия и да я надвият, за да възстановят равновесието. Тя може да ви засегне по много начини – емоционално, духовно и понякога чрез физическо заболяване. Беше разкрито, че дори рако-вите клетки са от Бога. Избирайки да поема тъмната енергия на друг човек, аз съм ускорила размножаването на клетките си така, че е предизвикало рак.
    Попитах я:
  • Видя ли положителния ефект от рака си и своето страдание?
    Отговорът й бе „да“, свързан главно с посоката, в която ще поемат децата й.
    Екипът за подпомагане на близките посещаваше семейството на Катарина почти година и видя как превъзмогват скръбта. Дъщерите й заживяха при Мария и съпруга й, както бе решено. Ходят на църква, пеят в хора и разказват за майка си и за голямото емоционално изцеление на семейството, както и на други хора, чули историята на Катарина. Помагат на хората да разберат, че независимо от крайностите, до които достигат в живота си, винаги могат отново да потърсят Бога и своята дълбока същност. Посланието на Катарина за безусловна любов наистина постигна въздействие върху нейното семейство и други хора, както се бе надявала.
    Лично аз вече разбирам, че всичко има смисъл. Благодарение на работата си в хосписа съм престанал да съдя другите за решенията им. Всъщност всички сме еднакви, независимо за колко добри или лоши се смятаме. Отново и отново уроците, които научавам от напускащите този свят, имат дълбок смисъл и се чувствам длъжен да бъда отворен за всяка нова информация. Изпитвам скромна благодарност за достъпа. който имам до тази мъдрост, и никога не липсват нови неща, върху които да размишлявам и да си задавам въпроси. Радвам се, че избрах този път, и сега разбирам и зная, че съм направил своя избор, направляван от Бога.

By admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 0+2=?

*

ТЕЛЕФОН ЗА РЕГРЕСИЯ