Бог рай рая небето

ДЕВЕТА ГЛАВА
РАЯТ В СТАЯ 212
Седях на ръба на леглото и разговарях с Джоана в първия й ден в хосписа. Беше само на 28
години, а страдаше от напреднал рак на гърдата. Когато попитах какво я тревожи, тя се засмя и
отговори с въпрос:

• Освен че умирам?
  Усмихнах се на чувството й за хумор и казах:
• Да, освен че умираш. Сещаш ли се за нещо, което би искала да направя за теб?
  Въздъхна дълбоко и изведнъж усмивката й изчезна и изражението й стана много тъжно.
• Имам три деца, но не и истинско семейство. Само шестгодишната Елизабет, осемгодишната
  Камил, десетгодишният Дениъл и една братовчедка, Робин, която е на осемнадесет и чиито родителите
  са убити по време на войната в Сомалия. Най-вероятно Робин ще отгледа децата ми, което зная, че не е
  най-доброто решение, но какъв избор имам?
  Робин беше твърде млада, омъжена, с едно свое дете и живееше под прага на бедността. Попитах
  Джоана дали поддържа някаква връзка с бащите на децата и отговори:
• Била съм с двама мъже – бащата на първите ми две деца и бащата на третото. Бях омъжена само
  за първия, а с втория просто живеехме заедно.
  Попитах я дали някой от двамата би проявил желание да поеме ролята на баща.
• Доктор Лерма, досега никой от тях не е бил част от живота на децата и е трудно да се каже.
  Първият беше много грижовен, но незрял, а вторият имаше проблеми с наркотици. Ако можех да
  избирам, бих се радвала бившият ми съпруг да се грижи и за трите деца. Не искам да бъдат разделени,
  доктор Лерма. Знаете ли какво можете да направите за мен? Помолете се на Бога да намери любящ и
  сигурен дом за децата ми. – Хванах ръката й и казах „Отче наш“. След като пламенно изрекох
  молитвата, обещах, че ще се постарая да помогна на социалните ни работници да издирят бившия й
  съпруг. – Зная, че Бог ще ви отведе при него. Благодаря ви, доктор Лерма.
  Предадох информацията на екипа ни, който се залови с издирването.
  Когато овладяхме болките, Джоана започна да се отпуска и успокоява. Беше изминала седмица от
  началото на издирването и въпреки уверенията, че ще има кой да се грижи за децата й, тя губеше
  надежда и изпадаше в депресия. Както при повечето други пациенти, депресията подхранваше чувство
  за вина, което още повече засилваше екзистенциалното и емоционалното й страдание. Вече никакъв
  опиат не можеше да я избави от болката, която беше главно душевна. Нашите пастори и свещеници не
  преставаха да я утешават с обещания за Божията прошка и любов, но беше убедена, че страда заради
  минали грехове.
  Вярваше в Божието опрощение, но, по ирония, не можеше да прости нито на Бог, нито на баща си,
  нито на себе си. Попитах я какво толкова ужасно й се е случило, за да изпитва такъв гняв. Каза:
• Не мога да си простя, че не мога да забравя миналото, не мога да простя на мъжете, които
  обичах с цялото си сърце.
• Как е възможно това, Джоана?- попитах и сякаш почти напипвах вътрешната й борба. – Как
  така не можеш да простиш на някого, когото истински си обичала?
  С обляно в сълзи лице тя отвърна:
• Така е, когато обичаш някого безрезервно, както обичах баща си и Бога.
  Седнах на леглото, хванах ръката й и попитах:
• Какво толкова си направила? Каква е причината за този вътрешен конфликт?
• Доктор Лерма, баща ми винаги ме е обичал толкова много и ми е казвал, че Бог винаги ще ни
  обича и закриля. Помня как татко си играеше с мен на кукли, водеше ме на училище и готвеше за мен и
  приятелките ми. Често ги канех на гости с преспиване.
• А майка ти, братята или сестрите ти?
  Джоана каза, че майка й е починала от рак на гърдата само година след нейното раждане. Явно
  диагнозата е била поставена през третото тримесечие на бременността и тя е отказала терапия, която би
  могла да навреди на бебето, поне до раждането му.
• Татко казваше, че майка ми е била красива жена, почитаща Бога, и е помагала на бедните и
  нуждаещите се. Случвало се да приютява в дома си бездомни жени. Предлагала им подслон и храна и
  не искала от тях нищо друго, освен да се вслушат в Божието слово и да пожелаят да се променят.
  Накрая поела отговорността да създаде приют за бездомни жени, който до днес е помогнал на хиляди
  да намерят Бога и да получат образование. Иска ми се да бях познавала майка си. Със смъртта й, само
  година след раждането ми, съм загубила шанса да имам братя и сестри и съм останала единствено дете.
  Татко се опита да заеме мястото и на майка ми и според мен се справяше добре с ролята на двама
  родители. Но не ми позволяваше да забравя, че е само баща и че мама ни помага от духовния свят.
  Станахме най-добри приятели. Той ме научи да чета и пиша, да карам колело и ролкови кънки, да
  сменям спукани гуми и дори да се моля. Ходехме редовно на църква и пеехме в хора. В онези дни беше
  толкова забавно. Вях най-щастливото момиче на света. Когато питах за майка си, татко винаги я
  превъзнасяше и не проявяваше никакъв гняв към Бога, че му я е отнел толкова рано. Аз бях негово
  копие. Също излъчвах всеопрощаваща и безусловна любов. Когато влязох в пубертета, привързаността
  към баща ми стана още по-силна, както и емоциите ми. В този период на хормонални промени
  започнах да изпитвам чувство на несигурност. Със сълзи на очи често питах татко дали Бог ще ми
  отнеме и него, докато все още съм толкова млада. Обеща ми, че ще отиде при Бога едва когато порасна
  и се омъжа и имам свои деца. Постоянните му уверения успокоиха сърцето ми. Отново светът беше
  мой. Когато навърших 16 години, баща ми организира голямо тържество в църквата по случай
  превръщането ми в жена. Споделих благодарността му към Бога за всички прекрасни години, които ни
  е благословил да изживеем заедно. След църковната служба с татко решихме да се приберем пеша,
  беше само на шест преки. Беше приятна есенна вечер и всички украсяваха къщите си за Хелоуин.
  Докато слизахме по стълбите пред входа на църквата, и двамата чухме приближаващи се полицейски
  сирени и видяхме няколко патрулни коли да преследват пикап. Докато профучаваше покрай нас, чух
  www.spiralata.net 41
  стрелба. Изплашени, бързо залегнахме. Колите отминаха и след тях остана мирис на изгорели газове,
  дим и голяма локва кръв около главата на татко. Баща ми бе прострелян! Изпищях толкова силно, че
  хората в църквата, които не бяха чули сирените и изстрелите, дотичаха. Притисках татко към гърдите
  си и бях цялата в кръв. Когато пристигна линейка, едва успяха да ме отделят от него. Бях вцепенена от
  шока. Откараха го в болница, където чакаше неврохирург. След шест- часова операция докторът излезе
  дълбоко натъжен. Каза ми, че баща ми се е борил упорито. Обявиха часа на смъртта му – 23.30.
  Огнестрелната рана бе причинила тежка мозъчна травма и дори и да беше оживял, щеше да остане в
  безпомощно състояние. Помня, че в онзи момент си помислих, че това е най-щастливият и
  най-ужасният ден в живота ми. Питах се как можа да се случи този нелеп инцидент. Изведнъж ме обзе
  такъв гняв към Бога, че ми го отне, особено след обещанието на татко. Бях безкрайно сърдита на Бога,
  че след като ме е лишил от майка, братя и сестри, сега ми отнема и него, и мечтите ни за нашия живот.
  Какво ме очакваше оттук нататък? Кой щеше да мисли за мен и да ме обича? Дали, ако имаше такъв,
  нямаше да бъде сполетян от същата съдба?
  Реших никога да не допусна никого в сърцето си. Знаех, че само така мога да оцелея в този живот
  и да не наранявам себе си и другите. На моменти ми се струваше, че Бог ме наказва, и често не изпитвах
  любов към него. Не можех да се освободя от мисълта, че всички сме сами на света и трябва да се
  защитаваме.
  Докато слушах прочувствения й разказ, изпитах искрено желание да я утеша, като намеря
  подходящи думи, които като някакво чудо ще разсеят емоционалната и духовната й болка. Истината
  бе, че нямаше думи или мехлем, който би могъл да й помогне. Можех да й дам само любовта и
  съчувствието си. Затова продължих да я слушам и милвам по челото.
• Пренесох се при Робин и продължих училище. След като завърших гимназия, се запознах със
  студент на име Дениъл, в когото силно се влюбих. Имаше някои общи черти с баща ми, между които и
  любовта към Бога. Това беше истинско чудо. Заживяхме заедно и след по-малко от година забременях.
  Скоро се оженихме, но само три години по-късно бях разведена, с две деца. Бързо проумях, че
  огорчението и страхът, породени от загубата на родителите ми, са надделели над любовта към Дениъл.
  Несъзнателно бях провалила връзката ни, за да избегна болката от още една загуба. Животът ми беше
  нож с две остриета. Самата аз бях най-жестокият си враг. По-късно изпаднах в дълбока депресия, с
  мисли за самоубийство. Не можех да го извърша, защото имах две прекрасни деца, които разчитаха на
  мен. Вътрешната ми борба беше тежка. Без пари и дом, станах държанка на мъж, който пожела да
  осигури дом за мен и децата ми в замяна на сексуални услуги. Връзката ни приключи след шест месеца
  и останах сама с двете си прекрасни деца и още едно на път. Този път не беше нужно аз да провалям
  връзката. Хероинът, който той продаваше, свърши тази работа. Арестуваха го за пласиране на хероин и
  беше осъден на 20 години затвор при лек режим. Този път Бог беше вторият, когото обвинявах, след
  правосъдието и наказателната система. Както и да е, отново бях сама.
  Върнах се при Робин и реших да завърша колеж за медицински сестри, за да издържам себе си и
  децата си. Шест месеца след раждането на третото си дете – прелестната малка Елизабет, постъпих в
  колежа. До- като едва съвместявах училището, грижите за трите деца и почасовата си работа,
  забелязах, че слабея и се чувствам все по-отпаднала. Обяснявах си го със стреса в колежа и у дома.
  Симптомите се засилваха и една сутрин припаднах в час. Веднага ме откараха в болница, където бях
  приета с остра дехидратация и необяснима загуба на тегло. След пет дни изследвания на кръв,
  рентгенови снимки, скенери и ядрено-магнитен резонанс беше открита голяма бучка в лявата ми гърда.
  Биопсията показа, че имам рак на гърдата от агресивен тип, с метастази в гръбначния стълб, ребрата,
  слабините, черния дроб и мозъка. Братовчедка ми, която ми помагаше за децата, беше видимо
  притеснена от перспективата, че трябва да се грижи за трите ми деца, освен за своето. Бях отчаяна,
  потисната и съкрушена. Кой щеше да отгледа Елизабет, Камил и Дениъл? Те бяха моят живот, а аз –
  техният. Вече бях отслабнала с петдесет килограма и тежах едва четиридесет и пет при ръст сто и
  седемдесет. Започнах химиотерапия и облъчвания, но трябваше да бъдат прекратени, защото още
  повече увреждаха бъбреците и черния ми дроб. Бях поставена на диализа, но органите и системите ми
  не работеха. Онкологът препоръча прекратяване на интензивната терапия, защото беше безполезна и
  щеше да ускори смъртта ми. Препоръча хоспис и палиативни грижи.
  Джоана се съгласила да спрат всички форми на лечение, включително и диализата. Прогнозите
  бяха за една-две седмици. Ридаейки, тя ми каза, че Бог продължава с безмилостната си вендета срещу
  нея и децата й. Веднъж заяви:
• Бог ми отнема единствените три неща, които обожавам в този мъчителен и жесток свят, – децата
  ми. Няма да се предам и да го напусна, преди да се уверя, че са намерили дом, в който ще бъдат
  www.spiralata.net 42
  обградени с любов.
  Двадесет часа след решението си да бъде прехвърлена в хоспис Джоана беше постъпила при нас,
  за да бъдат ефективно облекчени мъчителните й болки. След като изслушах покъртителната й история,
  реших, че трябва да направя всичко по силите си, за да й помогна да постигне спокойствие, доверие и
  безусловната любов, която някога е изпитвала към Бога и света. Когато болките й бяха овладени и вече
  се чувстваше по-добре, успя да даде на екипа на хосписа нужната информация, за да открият бившия й
  съпруг. През следващите дни не отделяше урина и поради спряната диализа състоянието й започна
  бързо да се влошава. Беше забележимо по-слаба, отпаднала, депресирана и с все по-затруднено дишане
  поради нарастващия белодробен оток.
  Узнахме, че бащата на третото й дете все още е в затвора и остават години до освобождаването му.
  Що се отнася до Дениъл, беше се оженил повторно и живееше в друг щат, но не успяхме да открием
  адреса му. Не бързахме да казваме на Джоана за тези трудности, за- щото се бояхме, че това ще направи
  социалната, емоционалната и душевната й болка още по-непоносима. Както много пациенти с прогноза
  за три до пет дни живот, тя започна да описва видения на покойните си родители и други духовни
  същества. От опит знаех, че смъртта й наближава. Питах се дали не са химически предизвикани
  халюцинации или делириум от уремията, но ми се стори интересно, че умът й беше съвсем бистър за
  първи път от седмица. Беше ориентира за името си, датата, мястото и някои дати от американската
  история, запомняше сложни фрази.
  Ясно бе, че има напълно реална представа за положението си и не халюцинира. Описа ярка дъга в
  стаята, с множество искрящи цветове, преминаващи през стените, тавана, пода и телата ни, точно през
  гърдите. От дъгата към средата на стаята полетяла голяма бяла сфера, която се разделила на 20-30
  по-малки. При този процес се освободила толкова много бяла светлинна енергия, че телата ни станали
  невидими, виждала лъч в преливащо се тъмносиньо и златисто, който излизал от гърдите ми, и
  виолетово-златист, преминаващ в нежнорозово, – от гърдите на Робин. Това била светлинната енергия
  на душите ни. Попитах я:
• Защо различни цветове?
  Беше й казано, че всеки цвят се свързва с Бога на различна честота и от всички нас зависи да
  общуваме и работим заедно, защото два или повече цвята заедно започват да образуват дъгата, която
  Го призовава.
• Точно сега в стаята има повече от пет човешки цветови честоти, които са невероятно ярки и се
  преливат, – на двете сестри, на братовчедка ми, вашата и моята. Когато се съберат двама или повече
  души с лоши помисли, цветът е черен и той поглъща цветовете на любовта на всички и ги кара да се
  чувстват изцедени. Затова черното е толкова горещо през лятото. Поглъща всички цветове от спектъра.
  Продължи, че трябва да пазим душевната си енергия от хора, които я изчерпват и създават риск за
  здравето ни и духовни проблеми.
• Чрез прояви на безусловна любов и доброта, как- то и чрез здравословен смях, движение, добра
  храна и силата на молитвата, човек може да помогне на по- слабите. Дори Исус се е нуждаел от
  презареждане с енергия от Бога доста често, за да продължи да помага на страдащите тел ом и духом, и
  е черпел от Неговата духовна светлина.
  След като светлината се разпръснала, видяла около 20 сфери, които се преобразили в баща й,
  майка й и много други създания, които тя наричаше ангели. Описа, че родителите й изглеждали на
  възраст около тридесетте.
  Ангелите имали различен цвят и големина и различни характери. Двама-трима били в
  най-красивото морскосиньо, високи около два метра, весели и остроумни. Разсмивали я, като
  гъделичкали душата й с перата си. Други били чисто бели и толкова големи, че когато протегнели
  крилете си напред, обгръщали всички ни, включително и другите ангели.
• Очите им бяха като скъпоценни камъни със син или зелен цвят. какъвто никога не съм виждала
• описа ги тя. – Проникнаха в душата ми и ме изпълниха с любов и спокойствие. Всичко, което
  погледнеха, излъчваше Божията любов и спокойствие и засилваше от радост.
  Каза, че ангелите наблюдават сестрите, братовчедка й и мен и около нас има огромна аура, която
  се слива с дъгата. В стаята все още се тълпели ангели, които прелитали над леглото и през телата ни.
  Джоана каза:
• Вижте, доктор Лерма! Прелитат през сърцето и душата ви! Не ги ли усещате и виждате?
• Не, Джоана, но ми се иска да можех.
  Странно, усещах нещо подобно на статично електричество в стаята. Кожата ми не беше
  настръхнала, но косата и космите по ръцете ми буквално се бяха изправили. Спогледахме се със
  www.spiralata.net 43
  сестрата и тя потвърди, че също долавя енергията. Дали беше просто реакция на невероятната история,
  която бяхме чули, или се намирахме сред друго измерение, пълно със свободно електричество? Джоана
  вече беше в опияняващ екстаз. Отново прославяше Бога.
  Попитах я какво правят и казват родителите й. С умиление отговори:
• Галят косата ми и ми шепнат. Обясняват ми много неща, които ще ми помогнат спокойно да
  напусна тялото си.
• Какво е нужно, за да се отделим от земните си тела?- попитах.
• За всеки е различно, но мога да кажа, че всеки ще получи ключа за всички въпроси и нещо
  повече. Част от прегледа на живота ни е разбирането на отговорите, които сме търсили на земята.
  Колкото повече въпроси си задава човек за Бога и сътворението на вселената, живота, любовта и
  смъртта и колкото повече се опитва да намери отговорите, като чете и общува с други хора, толкова
  по-добре ще разбере Бога и прегледът ще бъде по-лесен. В общи линии, човек трябва да премине нещо
  като изпит, преди да продължи напред. Преминаването на този изпит е свързано с разбиране защо сме
  съгрешили, разкаяние и развиване на способност за безусловна любов и прошка.
  Неспособността да развием тези дарби води до вид провал. С други думи. душата трябва да отиде
  на специално място, за да се пребори с недостатъците. На земята го наричаме ад: но всички по-висши
  души помагат на пребиваващите там да се учат. След като премине отвъд, човек се изпълва с любов и
  незабавно пожелава да помогне на страдащите души.
  За прегледа на своя живот Джоана каза, че отговорите на всички въпроси са й били дадени с
  любов и спокойствие и най-сетне е разбрала смисъла: колко- то повече обич раздава човек на земята,
  колкото повече безкористни добрини върши, толкова по-лесно е да си прости и да постигне хармония с
  Бог. Попитах защо Бог допуска да има болка, страдание и убийства. Обясни, че за да разберем това, са
  нужни безброй години, но донякъде може да бъде обяснено със свободната воля, с която сме дарени от
  Бог.
• Свободната воля е в основата на сътворението на вселената, стихиите, планетите, звездите и
  животните. Всичко е за нас. Бог е във всичко, което ни заобикаля.
  Казали й, че вярата е това, което обединява двете.
• Без вяра волята ни би се лутала като свободен радикал без посока, ако няма Божията подкрепа.
  Някои казват, че имаме тъмна страна. Ако позволим свободната ни воля да се свърже с по-слабата ни
  страна, която ни отдалечава от Божието познание, веднага възникват въпроси, обикновено
  отрицателни по естество, и получаваме отговорите от хора, които нямат положителна нагласа. Това
  води до обърканост и възгордяване. За да го избегнем, сме получили възможността да намираме
  обяснение от хора, изпълнени с Божия дух и Неговото слово. Всеки има множество шансове да търси
  светлината, която го води чрез вярата към Бога – несекващия източник на мъдрост. Само по този начин
  се научаваме да разчитаме на свръхестествените дарби на Исус.
  Джоана заяви, че Бог знаел колко мъчителна е била болката, свързана със смъртта на родителите
  й, после от развода и накрая от смъртоносното й заболяване и разбирал гнева и отдръпването й от Него.
  Но никога не я е изоставял. Тя обясни:
• Емоционално се отдалечих от Него. Въпросите, които идваха от тъмната ми страна, бяха
  толкова натрапчиви, че щом не избрах да потърся отговор във вярата, единствената друга възможност
  беше отрицанието й. Мракът в мен е отговарял на своите собствени въпроси, възгордявал се е и е
  ставал разрушителен. Така съм натрупала в себе си отрицателна енергия, която се е проявила в
  болестта и душевните проблеми. Бог каза, че всеки наш избор носи своите последици, но Той винаги е
  до нас да ни утешава. Трябва да помним, че истинският покой се подчинява на Божия закон за
  привличането. Отрицателната нагласа привлича отрицателни влияния – било то от самия човек или от
  други хора, и резултатът е разрушителен. Човек трябва да продължава да се бори и да преодолява
  безверието си, което е отрицателното в него, като се свързва с вярата – нашата положителна страна,
  връзката ни с Бога.
  Джоана поиска да кажа на колкото е възможно повече хора, че в живота на всички има моменти, в
  които изпитват гняв към себе си, към другите или към Бога. Ето думите й:
• Никога не преставайте да молите Бога да ви отговори и го правете с толкова любов и мир, на
  колкото сте способни. Не разчитайте на безверници или на тъмната си страна да ви водят. Те винаги ще
  ви носят провали. Само погледнете историята.
  Накрая тя видя първата, най-голяма сфера да се появява отново и да приема образа на Исус.
  Ангелите възвестили присъствието Му, събрали се около Него и влезли в сърцето Му. В момента Исус
  излъчвал невероятно ярка бяла светлина с множество проблясващи цветове, които струели от сърцето
  www.spiralata.net 44
  Му. Казал на Джоана, че Дениъл ще се грижи за трите деца, както се е молила да стане. Показал й, че
  при баща им е изпратен ангел вестител, за да събуди у него любов към тях и бившата му съпруга. Било
  й казано, че това ще се случи още същия ден и че е готова да напусне тялото си и да влезе в рая. В този
  момент братовчедка й побягна навън от стаята разплакана, подозирайки, че до смъртта й остават
  минути.
  Джоана се надигна, протегна полупарализирани ръце натам, където й се бе явил Исус, и запя
  „Глори алилуя“, виждайки го наведен над леглото й. Миг след това тя се отпусна, облегната назад,
  вдигна поглед нагоре и заспа с широка усмивка. Точно тогава социалната работничка ми изпрати
  съобщение да отида в офиса на сестрите. Току-що приключила телефонен разговор с мъж на име
  Дениъл, който твърдял, че е бащата на две от децата и иска да дойде и да помогне. Отбелязах:
• Това е чудо. Джоана каза, че ще го намерим, и така стана.
  Живеел в Мичигън. Дениъл казал на социалната работничка, че винаги е обичал Джоана, но се е
  изплашил, защото за него било непосилно да издържа две деца и съпруга с работа, за която получава
  едва четири долара на час. След като прехвърлил тридесетте, бил станал по-зрял и потърсил Джоана, но
  чул, че живее с друг мъж, когото обича. Ето какво споделил:
• Решавайки, че съм я загубил завинаги, продължих напред. Преди година се запознах с Естер –
  любяща и дълбоко религиозна жена. Оженихме се тази година и тя бе причината да започна да търся
  Джоана. Естер е педиатрична медицинска сестра и преди запознанството ни беше включена в
  благотворителна програма за подпомагане на сираци.
  Преди два дни насън му се явил ангел, който му казал, че Джоана умира и се нуждае от него.
  Сънят бил много ярък. Разказал го на Естер, която настояла да издири Джоана и децата. Веднага
  започнал да ги търси и се свързал с тяхна обща приятелка, която му съобщила за заболяването на
  Джоана. Извинил се пред социалната работничка, че досега не е проявил загриженост.
  На следващия ден пристигна и коленичи до леглото на Джоана. Каза й, че съжалява, че ги е
  изоставил, и че с жена му ще се грижат и за трите деца. Увери я, че ще бъдат обградени с обич от него и
  съпругата му. Беше вълнуващо и трогателно. За мое удивление, Джоана отвори очи, усмихна му се и
  каза:
• Красиво е. Толкова е красиво! Така ли изглежда раят? Има планини и яркозелена трева,
  цветовете са толкова искрящи: прекрасно синьо, бяло и розово се вият из стаята, преминават през
  душата ти и през братовчедка ми и мен. – Отново обзета от екстаз, тя посегна към ръката ми и попита: –
  Не усещате ли, доктор Лерма?
  Отвърнах:
• Не, иска ми се да можех. Ще ми кажеш ли къде е душата ми?
  Сложи длан на гърдите ми и каза:
• Ето тук. В сърцето ви и сякаш преминава през гърдите ви. – Протегна дясната си ръка нагоре към
  тавана, сякаш някой щеше да я хване, и каза: – Готова съм да тръгна. Вече съм щастлива. – С очарователна усмивка затвори очи за последен път и прошепна: – По-красиво и по-ярко е от всякога.
  Дениъл прегърна Робин и децата и всички заплакаха за ранната смърт на Джоана. Знаех, че част от
  тези сълзи са на радост, защото Дениъл бе потърсил изкупление и бе готов да поеме грижите за децата
  и защото ангелите ги бяха събрали заедно в точния момент.
  БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
  Когато се запознах с Дениъл, инстинктивно долових семейна прилика, както и същото дълбоко
  вкоренено състрадание. Между трите деца имаше страхотна прилика, макар че две от тях приличаха
  повече на него, отколкото на Джоана. Предложих да направят тест за бащинство. Потвърди се, че само
  двете деца са негови, но приликата беше невероятна. Децата бяха изпълнени с радост, когато узнаха, че
  ще имат татко и мама и ще живеят всички заедно. Със сълзи в детските си очи казаха:
• Вече си имаме татко и никога няма да бъдем разделени.
  В този миг разбрах за какво е молела Джоана ангелите и отново бях поразен от невероятната
  Божия милост и любов.
  Година по-късно се чух със семейството и узнах, че децата, баща им и новата им майка са пример
  за любящо и духовно семейство. А аз се прибрах у дома, прегърнах своите деца и им казах колко много
  ги обичаме Бог и аз.