ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ИЗКУПЛЕНИЕТО
Пиех кафе със семейството на пациент в барчето на болницата, когато спешно ме повикаха в стая

  1. Странно как всички най-тежки случаи се оказват в тази стая, сякаш привлича хора със сложни
    проблеми за решаване, преди да умрат. В този случай това беше 53-годишен мъж, осъден за няколко
    убийства и прехвърлен в хосписа от Тексаския изправителен отдел. Диагнозата на Джордж беше рак на
    белите дробове в четвърти стадий, поставена само няколко месеца, преди да започне мъчителната
    предсмъртна агония. Беше закопчан с белезници за леглото, но като видях, че е твърде слаб, за да
    представлява заплаха, казах на полицаите да ги свалят. Съгласиха се, че човек в това състояние не може
    да бъде опасен, и отключиха белезниците и веригата на краката му. Оставиха го на моите грижи с
    думите:
  • Късмет, докторе. Дано успеете да влезете под кожата му. Понякога се държи много приятелски.
    С полицай на пост пред вратата, заговорих на Джордж с приветлив и успокояващ тон, както на
    всеки пациент, постъпващ в хосписа. Представих се и му казах, че съм там, за да облекча болките,
    страховете и усещането за недостиг на въздух.
  • Вече не си в затвор, а в болнично заведение. Зная че си изплашен, Джордж, но не се бой. Ще
    разбереш, че не съм тук, за да те съдя или тормозя а за да ти помогна.
    Джордж каза:
  • Не заслужавам никаква помощ. Оставете ме на мира да умра мъчително. Просто ме оставете.
    Долових болката и разкаянието в гласа му, които трогнаха сърцето ми. Като лекар, бях положил
    клетва да не вредя и да се отнасям еднакво с всички пациенти. Каквото и да бе извършил, нямаше да
    промени намерението си да му помогна.
    Разбирайки колко дълбоко страда, му казах, че го обичам като човешко същество и няма да го
    оставя. Макар и да ръмжеше и да заплашваше, всички от екипа в хосписа продължихме да проявяваме
    към него състрадание и грижа. В един момент се успокои и ми каза:
  • Ако знаехте какво съм сторил, щяхте да разберете защо се държа така.
  • Благодаря, че разговаряш за това с мен, Джордж. Сигурно си прав. Нямам представа какви са
    прегрешенията и чувствата ти, но бих искал да узная. Понякога говоренето помага. Не мислиш ли?
  • Да, зная това, но досега никой не е пожелал да ме изслуша, когато съм искал да говоря. Дори
    свещениците в затвора. – Чувствайки се уязвим, отново стана сприхав и се затвори в себе си. –
    Престанете с опитите си да ми помогнете. Нека се мъча и умра в агония.
    Оплака се от силна болка и му изписах хидроморфон. Отказа болкоуспокояващия опиат,
    заявявайки, че заслужава да страда.
  • Джордж, защо смяташ, че заслужаваш да изпитваш болка? – попитах.
    С предизвикателен поглед отговори:
  • Защото съм причинил толкова много болка на други хора. Убих четири момчета. Затова бях в
    затвора.
    Знаех, че ме предизвиква да го съдя за миналите му дела, но не успя, защото схванах тактиката му.
    Бързо смених темата и попитах:
  • Вярваш ли в Бога? – Изумен, той сведе поглед и не каза нито дума. – Вярваш ли в любящия и
    всеопрощаваш Бог? – Отново никакъв отговор. – Зная, че си казал на свещеника в затвора, че си
    отраснал в християнско семейство. Ако това е истина, трябва да са те утешили, че Неговият син
    Исус е умрял заради греховете ни и безусловно те обича.
    Джордж бавно вдигна глава и забелязах в очите му копнеж за прошка от онзи Бог, когото е
    познавал като дете. Най-сетне заговори:
  • Все това ми повтарят, но чувството за вина ме подлудява. В агония съм, и то не от рака, а от тази
    болка заради стореното. Иска ми се да вярвам, че Бог ми е простил, но съм твърде обсебен от нея.
    Зърнах проблясък на човешката му същност и знаех, че сме направили връзката, която ми беше
    www.spiralata.net 48
    нужна. Опитвайки се да оправдая страданието му, казах, че сигурно е непоносимо да живееш с
    мисълта, че си убил четирима тийнейджъри. Съгласи се и както се надявах, заговори по-откровено.
    Подканих го:
  • Джордж, ако нямаш нищо против, ще те попитам: при самозащита ли беше?
    След дълга, дълбока въздишка прошепна:
  • Беше сделка за наркотици и нещата се объркаха. Дори не исках да бъда там. Бях хип-хоп
    изпълнител в Лос Анджелис и работех по нов договор за запис. Дължах на мениджъра си услуга за
    уреждането на договора и той се възползва от това и поиска да доставя един пакет. Увери ме, че е
    безопасно и ако го доставя, ще ми осигури следващи договори. Млад и готов на всичко, за да се
    измъкна от калта, аз се съгласих. В онази вечер отидохме на мястото на срещата – близо до плажа, и
    изчакахме да направим размяната. Ослушвахме се за сигнала и когато колата пристигна, тръгнахме.
    Когато с приятеля ми слязохме от колата, носех голям пакет, увит във фолио, и 44-калибров пистолет.
    Докато вървяхме срещу тях, видях, че изваждат оръжия. Бързо хвърлих пакета и с приятеля ми
    започнахме да стреляме. Изтичахме да се скрием зад колата ми и след минути всичко утихна и остана
    само облак дим. Чухме полицейски сирени и побягнахме. Накрая приятелят ми се отърва, а двамата с
    мениджъра ми бяхме пратени да изгнием в затвора. Споменът е толкова жив в паметта ми, преследва
    ме всяка нощ. Зная, че онези хора бяха от тъмната страна, но все пак се чувствам зле. Бяха човешки
    същества. Когато ми поставиха диагнозата рак, започнах да сънувам четирите убити момчета и ангели.
    Описа типично видение, което бе имал преди повече от четири седмици и помнеше с най-малки
    подробности. Бил посетен от четирите си жертви, които дошли, за да му простят. Обяснили, че ключът
    към усвояването на урока за всички е да постигнат себеопрощение, самоуважение и накрая просто да
    повярват в Исус Христос. Докато Джордж ме запознаваше с покъртителната си история, не можех да не
    забележа терапевтичния й ефект. Изпитах огромно страхопочитание.
  • Доктор Лерма, едно от четирите момчета заговори за Божията любов. Каза, че този Бог, за когото
    всички говорят, стои далеч над вината. Той е по-състрадателен и любящ, отколкото можем да си
    представим. Момчетата казаха: „Виж нас. Ние успяхме, а сме не по-малко грешни от теб. Духовете ни
    учеха за Исус и ни помогнаха да се научим да обичаме себе си и да си прощаваме. Всички споделяме
    Божиите дарове без ограничения, без болка, глад, тъга, бедност или нужда от пари“. Зная, че трябва да
    приема Исус Христос като свой Бог и спасител, доктор Лерма. – Погледна ме и попита какво мисля.
    Преди да успея да отговоря, каза: – Няма значение. Всичко е вятър и мъгла. Не вярвам нито дума.
  • Джордж, вярвай в това, което си преживял. Много пациенти са ми разказвали подобни
    истории, в които ангелите ги учат на себеуважение и себеопрощение.
  • Наистина ли, доктор Лерма?
  • Така е, Джордж. Не бих те излъгал. Не искаш ли да споделиш нещо повече от видяното и
    начина, по който ти е въздействало?
  • Ще си помисля, но все пак се чувствам зле заради онова, което извърших.
    Дълго разговаряхме, но той не можеше да превъзмогне чувството за вина. Вярваше, че е толкова
    болен и умира, защото заслужава да страда. Установихме, че заболяването му е следствие от прекалено
    тютюнопушене.
  • Започнах да пуша след убийствата, защото това успокояваше нервите ми. Ако не бях станал
    убиец, може би нямаше и да пропуша и сега нямаше да умирам от рак на белите дробове. Зная, че не е
    било дадено от Бога да се разболея. Сам съм си навлякъл тази болест. Бог се опитва да ни предупреди за
    опасностите чрез Библията, но повечето хора не си вземат поука. Говорих със свещениците в затвора и
    се надявах да получа някакво обяснение за виденията си, но стигнах до задънена улица. Просто ме
    помислиха за луд. Въпреки всичко не ги обвинявам за мнението им. Има голям брой психопати.
    Беше се отказал да търси някого, с когото да поговори за виденията и откровенията си, докато
    започнаха тези разговори с мен и някои от сестрите.
    Забелязах, че Джордж е изтощен, прекратих разговора и го оставих да си почине.
  • Ще дойда отново сутринта и бих искал да чуя нещо повече за живота ти.
    Преди да си тръгна, го попитах дали иска нещо за болката или за сън. За трети път отказа,
    посочвайки същата причина. Уважих решението му и излязох. До- като прекрачвах прага, го чух да
    казва тихо:
  • Благодаря ви.
    Това стопли сърцето ми.
    На следващата сутрин, когато влязох в стаята на Джордж с екипа си, той се усмихна и бързо ми
    разказа за видение, което имал малко по-рано. Беше сигурен, че е бил буден, но после започнал да се
    www.spiralata.net 49
    съмнява. Социалният работник, сестрата и аз седнахме и внимателно изслушахме загадъчния му
    разказ.
  • Около три през нощта ме събуди ярка светлина. Вместо сестри видях две безплътни същества да
    се носят във въздуха вляво от леглото ми. Малко неспокоен, повиках полицая отвън. Когато влезе,
    духовете изчезнаха. Вече бях истински изплашен. След минути отново се появиха и този път се
    успокоих. Едното създание беше искрящо бяло и високо около метър и осемдесет, с дълга златиста
    коса. Другото, вляво от него, беше почти същото, но само тъмен силует. Всъщност помня, че беше
    по-тъмно от мрака в стаята. Сякаш общуваха по някакъв начин и след около пет минути бялото
    създание се обърна към мен и ми каза, че са тук, за да ми помогнат, а тъмното остана мълчаливо. В един
    момент тъмният ангел се приближи и видях от мен да излиза тъмна фигура. Застана до него от лявата
    ми страна, а от красивото бяло видение нямаше и следа. В цялата стая настъпи странен, наситено черен
    мрак. Сякаш разговаряха, но не чувах нищо. Изпитах невероятен страх. Какво правеха и какво искаха
    от мен? Накрая извиках: „Няма ли да ме оставите на мира?“. Мигове по-късно видях плътната сянка
    отново да се приближава. Бавно влезе обратно в тялото ми и донесе със себе си информация за
    греховете на поколения от семейството ми. Видях същото тъмно създание да влиза в тялото на прадядо
    ми след убийство на човек.
    Джордж сподели, че тогава преживял раждането на мрака в себе си, който се добавил към
    колективните грехове на семейството му. Усещал физическа болка във всяка своя клетка, породена от
    всички негови пристрастености, физически и емоционални. Тъмният ангел му обяснил, че мракът не е
    зло, както са ни учили, а по-скоро груба човешка енергия, използвана с отрицателни намерения.
    Например хората могат да изберат да използват ядрената енергия за създаване на атомни бомби за
    убиване или за прекосяване на вселената и произвеждане на електроенергия за оцеляване. Въпрос на
    избор (или на свободна воля) е как ще пожелаем, индивидуално или колективно, да използваме
    енергията. Този избор предопределя последиците, с които трябва да живеем като личности и граждани
    на света.
    Решенията в живота на Джордж (как да използва дадената му от Бога енергия), както и на
    семейството му, са довели до генетични записи, съхранили и предали стореното на следващите
    поколения. Семейството на Джордж се е развивало според законите на природата, но вкопчвайки се в
    негативното. Тези установени навици като средство за оцеляване са се проявявали все по-силно при
    наследниците, като по този начин генетично е било заложено произвеждането на химически вещества,
    пораждащи едни и същи реакции при определени външни стимули. С други думи, ако бъде въвлечен в
    спор, отрицателно настроен човек би реагирал по начин, вкоренен в тялото и ума му, понякога
    отнемайки живот, докато някой по-неутра- лен би опитал да се измъкне. В другата крайност човек,
    който носи в себе си само положителни ценности и отрича всяка форма на насилие, може да се окаже в
    позицията на застрашен вид.
    И двете крайности затрудняват оцеляването и еволюцията, защото носят еднакво количество
    фиксирана потенциална енергия, която ги прави опасни. Мирът и любовта се проявяват най-добре в
    неутрално или приспособяващо се състояние, при което енергията не е фиксирана, а свободна да се
    променя според волята. Приспособимостта е придобитата способност за движение нагоре, надолу и във
    всяка друга посока в хода на живота. Положителната крайност е човек, който се опитва да помогне на
    света по драматичен начин и да снижи нивото на собствената си енергия, когато бъде изправен пред
    критична ситуация, избирайки своята битка. Джордж каза, че ангелите говорели за жизненоважното
    значение на способността за постигане на компромиси, запазване на мира и равновесието не само в
    себе си, а и с другите. За това е нужно огромно търпение, самоуважение и молитви, както изтъкна той.
    Попитах го дали тъмното създание го учи как да се освободи от тъмната и фиксирана енергия в
    себе си. Заговори за греховете на предците си, вкоренени на генетично ниво. Първо човек трябва да
    схване механизма, а после да реши да пренастрои мисленето си, като върви стъпка по стъпка, докато то
    се превърне в заучено поведение и от невроните на мозъка достигне до генетичното ниво. Ако човек
    работи упорито и се моли, процесът на учене може да се съкрати на часове или дори секунди. Но това
    става само ако се свържем с енергията на Бога. За да го сторим, трябва да вярваме в единия Бог, който е
    над всичко. Така хората могат да получат духовно изцеление дори в последната секунда от живота.
  • Доктор Лерма, разбрах, че е важно да опознаем двете крайности, положителната и
    отрицателната, и всичко между тях, да помним, че постъпки като нараняване, убиване, алчност, кражби
    и предразсъдъци водят до тежки последици. Този мрак носеше отговора на въпроса, който съм си
    задавал цял живот, и ми беше дадена интелектуалната способност да го разбера – обясни той.
    Продължи да се връща назад във времето, за да разбере проблемите на семейството си и своите
    www.spiralata.net 50
    собствени с енергиите на страха, омразата и безнадеждността. Беше му трудно да освободи фиксираната енергия на вината. Чувствайки нужда от външна помощ, каза: – Просто не вярвам, че имам сили за това, доктор Лерма.
  • Не се тревожи, Джордж. Няма да те изоставя и ще се моля за твоето духовно изцеление –
    уверих го.
    Белите ангели се върнали и го попитали какво е научил. Не си спомнил нищо от разговора ни,
    нито уроците на тъмните ангели. Докоснали главата му и го накарали да отвори съзнанието си за целия
    си живот. „Сега си спомням. Виждам дявола. Това е дяволът и е тъмен и страшен“, изръмжал Джордж.
    Ангелите отвърнали: „Нещата не стоят така, както мислиш. Ние работим заедно. Целият този мрак е
    страна, която всички имаме. Мракът в теб беше толкова черен, че е изпълнил почти цялото ти тяло и ум
    и се е превърнал в тъмно същество. Не забравяй, Джордж, Бог винаги е с теб. Просто говори с Него.
    Ние сме тук в края на живота ти, когато всичко трябва да се изясни, за да го прегледаме с теб и да ти
    обясним някои неща“.
    Джордж каза:
  • Ангелите знаят всички наши чувства и мисли, всичко, което ни е довело до етапа, на който сме в
    живота. Те ни дават отговорите на неразрешените въпроси.
    Продължих да го уверявам в Божието обещание и присъствие.
    В този момент, поради една или друга причина, Джордж започна да ми се доверява и да ми вярва
    като на приятел. Попитаме дали ще умре. Отговорих с „да“.
    Попита дали ще се задуши и му обещах, че просто ще заспи. Следващият му въпрос беше:
  • Кое е най-трудното, когато човек умира?
    Казах му, че най-тежката част е прегледът на живота. Когато отвори сърцето си, емоционалното
    изцеление започна. Мисля, че успя да приведе енергията си в по-гъвкаво състояние. Настъпи
    изумителна промяна. Вече приемаше мерките за облекчаване на болката и лечението с морфин за
    затрудненото дишане. Стана много по-спокоен.
    За жалост, през повечето време беше сам. Не се появиха никакви роднини, въпреки че служители
    от хосписа се опитаха да се свържат с тях и да ги накарат да проявят загриженост. Синът му беше в
    затвора и скоро трябваше да бъде освободен. Джордж не преставаше да повтаря, че иска да го види,
    преди да си отиде, но знаех, че вероятността това да се случи е малка. Краят му наближаваше.
    Дробовете му бяха пълни с течност, беше отслабнал с четиридесет килограма, бъбреците му бяха
    отказали напълно. Все пак казваше: „Не съм готов“. Виждал съм достатъчно продължителни
    предсмъртни терзания, за да се изненадвам, така че просто го наблюдавах и чаках да видя какво ще се
    случи.
    На Коледа влязох в стаята му. Джордж сякаш разговаряше с някого, стоящ в същия онзи ъгъл,
    където стотици други пациенти бяха виждали ангели и покойни близки. Казваше:
  • Мамо, не заслужавам да дойда с теб. Ти върви. – Заслушах се. Водеше разговор с майка си. Тя се
    опитваше да му помогне, но той отказваше помощта й. – За мен няма никаква надежда. Просто тръгвай
    без мен.
    Изведнъж заплака. Опитах се да го успокоя и попитах:
  • Добре лиси? Какво преживя?
    Той ми каза:
  • Майка ми. Майка ми е тук, за да ме придружи. – Напомних му, че майка му все още е жива в Ню
    Орлийнс.
  • Не – възрази той. – Каза, че е починала след урагана „Катрина“ и е тук, за да ми помогне при
    прехода.
    Помислих, че в момента халюцинира, защото хората в делириум често споменават, че виждат
    свои живи близки.
    Казах на социалния работник да направи проверка за майка му. Наистина, тя беше починала
    съвсем скоро и той знаеше това преди нас. Бях заинтригуван. Върнах се при Джордж и потвърдих:
  • Прав си. Починала е.
    Той каза:
  • Не иска да ме остави. Ангелите и майка ми искат да си простя. Тъмният е до мен. Изцежда
    цялата ми енергия, кара ме да изпитвам страх, тъга. гняв, чувствата, които съм имал през целия си
    живот. Светлите ангели ми казват да го слушам и да се уча от него. Това е моята тъмна страна, която се
    опитва да общува с мен. Някои постъпки в живота ми са били безкористно добро за другите, но не мога
    да стигна до тази своя страна, защото съм бил обсебен от тъмната.
    www.spiralata.net 51
    В нашия хоспис вече бях научил, че повечето пациенти са посещавани от светли ангели, но никой
    не бе говорил за тъмни създания, които работят в унисон с тях и покойните им близки. Бях виждал и
    други да получават помощ от свои роднини, преминали отвъд, но майка му беше особено настойчива.
    Джордж каза. че от гърдите й струяла светлина и виждал в нея Бог, който го зове. Искал да отвърне, но
    мракът поглъщал светлината. Ангелите и майка му полагали големи усилия да го накарат да види
    светлината.
    Изведнъж стана чудо. Синът му – Джером, се обади и каза, че идва да го види. Беше освободен
    седмица по-рано, но отново се бе захванал с наркотици. Кога- то пристигна в хосписа, Джордж беше
    извън себе си от радост. Заплака и молеше сина си да промени живота си.
  • Моля те, сине, престани да продаваш и вземаш наркотици. Погледни какво направиха с мен. –
    Сподели онова, което бе изживял при прегледа на живота си: – Преживяваш всичко отново, усещаш
    болката на онези, които си наранил и които са те наранили, и грозното чувство е адски мъчително.
    Струва ти се, че не заслужаваш да живееш, и се страхуваш от съда, който те очаква.
    Синът му се разплака и мракът, който тегнеше в стаята, стана осезаем.
    Джером описа видение от предишната нощ, в което баба му се явила в съня му и му казала да
    отиде на свиждане при баща си, който е болен. Било толкова реално, че се събудил рано сутринта и
    потърсил баща си.
  • Тук съм, татко. Успях да дойда и те обичам. Винаги съм те обичал, татко – каза той, докато по
    лицата и на двамата се стичаха сълзи.
    В този момент Джордж каза, че стаята се изпълнила с ярка бяла светлина, която проникнала в
    душата му. Три бели лъча, струящи от майка му, сина му и самия него, се съединили и образували
    невероятен триъгълник от светлина. Тъмните сенки отвън се разпръснали, а мракът в него засъскал и се
    стопил. Почувствал се изцелен. Сред всичко това видял три сини ангела да преминават през тавана и
    единият от тях казал:
  • Не се страхувай. Аз съм Архангел Михаил. Опитахме се и успяхме да победим мрака в теб.
    Вярваш ли?
    Джордж сподели, че Михаил му показал как духовните същества полагат непрестанни усилия да
    ни закрилят от самите нас. По този начин запазваме шанса си да се развиваме и да се доближаваме до
    Бога.
    Все по-слаб, едва говореше, но успя да опише образа на малко момче, което отново обича Бога,
    майка си и всички хора.
  • Аз съм това малко момче. О-о-о! – каза той. – Изцеляваме не само мен, но и баща ми. Завършваме
    уроците на рода. – Заслуша се в някакъв недоловим глас и попита за баща си. – Казаха: „Баща ти е тук,
    но има неща, върху които трябва да поработи. Ти помогна на него и на онези, които си убил, да се
    издигнат до следващото ниво на любовта“. Затова всяка душа е важна. – Продължи: – Само да можехте
    да видите колко ангели има тук, колко са големи и как се опитват да ме накарат да обичам себе си. Ако
    хората можеха да видят това, ефектът върху човечеството щеше да бъде дълбок и траен. Не само тук, а
    и в отвъдния свят.
    Джером, който стана свидетел на това чудо, каза, че се чувства като в ангелска прегръдка, и
    започна да шепне:
  • Никога не се съмнявайте в Божиите ангели. Каквото и да сте сторили, не е толкова лошо, че да
    не може да бъде простено. Хората си вредят по много начини, с осъждане и насилие, словесно и
    емоционално, които засягат самоуважението и самочувствието ни. Старайте се да казвате това на
    хората. Накрая носим отговорност за всичко. От нас зависи да променим нещата. Най-важни са
    молитвите, себеопрощението и самоуважението. Светлината разсейва мрака, ако обичаме себе си. Чрез
    любовта към себе си можем да победим мрака в самите нас. Учете се от миналото си и вървете напред.
    Продължи:
  • Сега разбирам какво е онова, което хората наричат дявол. Разбирам, че макар Бог да живее в нас,
    имаме и тъмна страна, която е крайност на свободната ни воля. Не трябва да я мразим, а да я прегърнем,
    разберем и продължим напред. Аз се идентифицирах само с
    тъмната си страна. Беше ми толкова привична, че не можех да се разделя с нея. Просто беше
    вкоренена. – Хвана ръката на баща си и изрече молитва: – Исусе, не съм достоен да те приема в себе си.
    Съжалявам и искам да променя живота си. Моля те, помогни ми!
    Със сетни сили Джордж шепнешком се помоли:
  • Господи, обичам те и те приемам като свой спасител. Готов съм отново да ти предам живота си.
  • Широко се усмихна и каза: – Още по-ярка светлина, Божията светлина разпръсва мрака. – След тези
    www.spiralata.net 52
    думи потъна в унес. Очите му се завъртяха. – Красива е моята майчица. Облечена е с бели дрехи върху
    нещо синьо. Косите й са разпуснати. Тя е чиста светлина. – Преброи ангелите в стаята и каза, че са
    четиринадесет, може би повече. Обърна се към сина си: – Всяка молекула на светлината е ангел. Някои
    са по-големи от други. Вече съм готов. Държа ръката на майка си.
    Джордж се усмихна, отпусна се на леглото и издъхна.
    БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
    И ОЩЕ ДИАЛОЗИ СЪС СИНА НА ДЖОРДЖ – ДЖЕРОМ
    След време поговорих със сина на Джордж – Джером, който имаше условна присъда за продаване
    на наркотици. Коренно е променил живота си. Има стабилна работа и стабилен брак. Влюбен е в
    съпругата си. Вярва в Бога. Прекарва по-голямата част от свободното си време, като посещава
    гимназии да разказва за преживяното, за смъртта на баща си и за онова, което е научил от ангелите.
    Ходи на църква и участва в програма за подпомагане на зависими от наркотици. Все още понякога
    изпитва наркотичен глад, но честите сънища за баща му и ангелите му помагат да го преодолее.
    Джером ми каза:
  • Всеки води битки в живота. Той е постоянен процес на любов и себеопрощение. Понякога се
    издънваш. Това е част от учебния процес. Баща ми се издъни, аз също. Сега е различно. Променихме
    съдбата на целия ни род. Всичко ще бъде различно за моя син и ако не бях преживял онова, което се
    случи при смъртта на баща ми, нямаше да мога да помагам и на други, извън семейството ни.
    Десетина-двадесет младежи са напуснали уличните банди благодарение на разказите и съветите
    на Джером. Тези бивши гангстери сега посещават училища и църкви и разказват как Бог е променил
    живота им. Джером казва, че взаимно си помагат да стоят далеч от наркотиците.
    Джером променя света и носи завета на баща си: завет за положителна промяна чрез
    себеопрощение, самоуважение, надежда и изкупление.

By admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 9+0=?

*

ТЕЛЕФОН ЗА РЕГРЕСИЯ