ВТОРА ГЛАВА
УСМИВКАТА
Джейкъб бил прекрасно момченце с буйна къдрава черна коса и бледа кожа. При първото си посещение видях крехко двегодишно дете. което приличаше на малка парцалена кукла. Не можеше да се движи или да отваря очи. Вече не можеше да плаче, да преглъща и дори да се усмихва. Когато Джейкъб загубил усмивката си, родителите му разбрали, че душата му си отива. Преди имал красива усмивка, но болестта засегнала лицевия му нерв и лицевите и дихателните му мускули останали парализирани. Майка му заплака, докато разказваше за този ужасен ден. След това се наложило Джейкъб да бъде включен на животоподдържащи системи. По думите й след раждането си момчето се развивало нормално през първата година. Малко преди втория си рожден ден показало признаци на мускулна атрофия и започнало бързо да залинява и дегенерира. Заболяването превърнало мускулите му в желе, оставяйки го в безпомощно състояние, неспособно да изразява болката си.
Беше покъртително и трогателно да гледам как семейството се опитва да направи последните му
www.spiralata.net 13
дни спокойни и изпълнени с любов. Майка му го люлееше, пееше му и разтриваше малкото му телце. Нежно го целуваше по челото всеки път, когато влизаше или щеше да излиза от стаята. По-големият му брат, Майкъл, който беше едва четиригодишен и изпълнен с енергия и живот, изглежда не разбираше защо Джейкъб спи през цялото време и не може да си играе с него. С часове седеше на леглото и му четеше книжки (поне така казваше). Бяха пълни главно с картинки, по които Майкъл съчиняваше чудесни истории и никога не се уморяваше да говори на Джейкъб, докато си играеше на пода до леглото.
След като прекарал повече от четири месеца в болница на животоподдържащи системи, родителите на Джейкъб не издържали повече да го гледат как лежи и бавно чезне. Лекарите ги уверили, че няма никакъв шанс за възстановяване, и многократно предлагали да бъде настанен в хоспис. След няколко мнения от различни специалисти по детска неврология и генетика, които не давали надежда за подобрение, родителите най-сетне се съгласили на обгрижване през оставащото му време. Бил изписан и за него били създадени хоспис условия в домашна обстановка, за да бъде заобиколен от всичките си плюшени животинки и уюта на дома си. Следващите няколко седмици били безкрайно трудни за майката, бащата и брата на Джейкъб. С ежедневно обучение и помощ от медицинска сестра от педиатричен хоспис, санитар и свещеник семейството успяло да се справи.
При едно от посещенията ми в дома им майката на Джейкъб ме попита дали вярвам в рая. Отговорих:

  • Да. Защо питаш, Сара?
  • Дълго мислих за нашето традиционно еврейско вярване, че душите отиват на място, наречено Шеол, където всички покойници чакат Месията да ги възкреси. В наши дни има много различни течения в еврейската религия, сред които е месиянството, възприело християнския принцип за рая. Обичам религията си, но искам той да отиде в рая, за да може да тича и играе и да прави всички неща, от които е лишен тук, на земята. Заслужава го. Той е просто малко, невинно момченце. Разговарях с равина и каза, че мога да се моля за това. Какво мислите, доктор Лерма?
  • Разбирам болката ти и желанията ти за малкия и съм съгласен с вашия равин, че молитвите имат голяма сила.
    Спомних си думите на Матю за молитвите и споделянето на историята му и разказах на Сара за него и майка му и духовното им преживяване. Удивително – тя получи утеха и трогната от тези разкази за надеждата, започна да се моли на Бога за знак, че Джейкъб ще бъде с Него и ангелите.
    На следващия ден споделих друга част от историята на Матю с Майкъл-старши, Сара и малкия Майкъл, споменах за Габи, Ное, Рафи и делфините и, изглежда, това донесе на всички успокоение и утеха. В този момент и аз изпитах прекрасно чувство на спокойствие и бях благодарен на малкото момче със закачливата усмивка.
    Минути след като завърших разказа си, Джейкъб отвори очи и със страхотна широка усмивка повдигна ръце сякаш към някого над себе си. Бях смаян. Беше невъзможно да има достатъчно мускулна сила за това. Усмихна се, ръцете му се повдигнаха и след миг издъхна. Майка му седеше на леглото и бе твърде шокирана, за да заплаче или каже нещо.
    Майкъл си играеше на пода и когато Джейкъб умря, той стана и отиде при майка си на леглото. Миг преди да седне до нея, изведнъж се спря, заобиколи и седна от другата страна. Любопитна, Сара го попита защо се е преместил. Майкъл бързо отвърна:
  • До теб седи един ангел, затова не можах да седна там. Не го ли виждаш, мамо?
    Изглеждаше изумена, но се почувства утешена от малкия си син. Майкъл внезапно докосна тялото на брат си и побягна навън разплакан. Преди да го настигна, се обърна и спокойно се върна обратно, все още със сълзи по лицето. Отиде до малкото си братче и повдигна ръката му. Майка му го попита какво прави, а той каза:
  • Прави са.
  • Кои са прави, миличък? – попита майка му.
    Отговорът му бе:
  • Ангелите. Наистина са в коридора с Джейкъб и ми казаха, че тялото му е само обвивка. Казаха ми да дойда и да видя. Прави са. – Отново повдигна ръката на Джейкъб и я остави да падне. – Това е само обвивка. Джейкъб е с ангелите.
    Майкъл каза, че Джейкъб се усмихва, смее се и се премята в коридора. Сара и Майкъл ме погледнаха с един и същ въпрос в очите. Ето какво им казах:
  • И двамата се молехте за знак и получихте не един. Усмивката на Джейкъб и повдигането на атрофиралите ръце беше чудо. Освен това четиригодишните нямат представа за смъртта, а
    www.spiralata.net 14
    вашият четиригодишен син ви казва какво са му разкрили ангелите. Мисля, че това е голям знак.
    Сара и Майкъл заплакаха, благодариха ми и прегърнаха малкия Майкъл. Беше толкова красив и незабравим момент!
    БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
    По-късно Сара разказала историята на своя равин и той я помолил да я повтори пред вярващите. Накрая тя прие всичко с чувство на смирение, завършеност и осъзнаване, че синът й наистина е с ангелите, а не е спящ и чакащ. Беше толкова щастлива от това уверение. Малкият Майкъл продължи да разказва, че Джейкъб идва да си играе с него, още около година и казваше, че ангелите „го довеждат и отвеждат обратно“. Това беше още една утеха за майка му, което я подтикна да изразява още по-голяма обич към Майкъл.

By admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 5+0=?

*