ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ИСТИНСКИ ВЯРВАЩИЯТ
Доктор Джонсън беше изключителен човек. Високоинтелигентен, всеотдаен лекар, адвокат и
съдия и известен атеист. Познавах го отпреди пристигането му в хосписа, защото забележителната му
репутация го бе изпреварила. На 68 години, той умираше от лимфома и бе прехвърлен в хосписа ни за
облекчаване на болките и грижи до смъртта му. Беше любезен и безкористен човек, единствено дете,
загубило родителите си при катастрофа на осемгодишна възраст. Имах честта да прекарам една
прекрасна седмица с него, да го опозная и да науча за убежденията му, житейския му път и
преживяванията в неговия край.
www.spiralata.net 58
Започнал кариерата си като лекар в спешно отделение в лутеранска болница. Бил възпитаван в
лутерански ценности, обичал църквата и искал да помага на хората. Затова станал лекар. Освен това му
допадала динамиката на работата в спешното отделение, която била предизвикателство и за
медицинските му способности, и за бързината на ума му. Но след две години започнал да се съмнява в
избора си, защото видял твърде много ужасни неща, сред които две деца, така брутално пребити от
родителите си, че починали от нараняванията си: няколко невинни невръстни наблюдатели, загинали
от куршуми, изстреляни от преминаваща кола; дете, чийто баща отрязал ръката му, защото съборило
бирата му.
Доктор Джонсън не можел да повярва, че хората са способни на такава жестокост едни към други,

  • и особено към децата си. Неговите родители станали жертви на пиян шофьор. Страдал толкова
    дълбоко, че не можел да мисли за друго, освен как да спре привидно безсмислените прояви на насилие
    чрез по-строги закони и повишено обществено внимание. След като видял толкова много страдание,
    болка и насилие, доктор Джонсън заключил, че не може да има Бог, защо- то един любящ Бог не би
    допуснал да се вършат подобни зверства. Решил, че щом няма Бог, който да се намеси в този хаос, той
    трябва да предприеме нещо сам. Първо, заради смъртта на родителите си се свързал с „Майки против
    шофирането в нетрезво състояние“, а после помогнал за създаването на тийнейджър- ска организация
    против пияните шофьори. Все още му се струвало недостатъчно.
    След като дълго ровил в душата си и умувал какво може да стори за предотвратяване на
    домашното насилие, вместо само да закърпва последиците, доктор Джонсън решил да се кандидатира
    за градската управа. Не спечелил изборите, но се сприятелил с доста влиятелни хора и намерението му
    да се бори с домашното насилие станало още по-силно. Отново постъпил в университет, получил
    юридическа диплома и станал адвокат по семейно право. Воден от гнева си и личната си мъка,
    всеотдайно се стремял към промяна. В кариерата си успял да прокара редица законови разпоредби,
    довели до по-строго наблюдение на домашните насилници и по-достъпна семейна консултация.
    Доктор Джонсън каза, че откакто заявил, че няма Бог, личното му чувство за отговорност се засилило.
    От него и от всеки от нас зависело да направим промяна в света. Никой друг не можел да стори това
    вместо нас.
    Попитах го дали наистина не вярва в Бога. Каза, че сега, когато лежи на смъртно легло, започва да
    си задава въпроси и за това.
  • Всеки желае да има някаква застраховка и като дете аз също имах своята за отвъдния живот, но
    се отказах от нея заради ужасните неща, които виждах: жестокостта на човек към човека. Но –
    продължи той, – през последните няколко дни видях и изживях неща, които са извън контрола ми и
    системата ми от убеждения. Гледам на живота по различен начин.
    Попита ме дали халюцинира или хората наистина виждат странни неща, когато умират. Казах му:
  • Всички виждат нещо. Всякакви хора – убийци, насилници на деца може би дори онзи, който е
    отрязал ръката на детето са – твърдят, че имат видения, които им носят утеха Как изглеждат
    вашите?
    Сподели:
  • Искрящо бели ласкави създания. Насърчават ме да видя истинската си същност. Не мисля, че
    заслужавам утехата им, защото загърбих вярата си и се отрекох от Бога.
    Опитвайки се да го успокоя, му разказах историите на други пациенти, които са се чувствали като
    него и накрая са намерили покой.
  • Вярвам, че ангелите идват при всека независимо какъв живот е водил. Любовта която
    излъчват, ни връща към вярата независимо какви са убежденията ни.
    Попита:
  • Как става това? – Посъветвах го да попита ангелите, но каза: – Те не ми говорят.
    Посъветвах го да помисли какви въпроси иска да им зададе и отговорите може да дойдат като
    извънсетивни възприятия. Засмя се и каза, че ще направи този експеримент, макар че не вярва в
    извънсетивните преживявания. Наистина беше чудесен човек, въпреки че поради атеистичните му
    убеждения много хора го съдеха и казваха, че ще отиде в ада. Той мразеше лицемерието и хората, които
    ходят на църква, декларират вярата си, а всъщност не ги е грижа за ужасните неща, които се случват
    около тях. Попитах го дали вярва, че има дух. Отвърна:
  • Да, мисля, че имам. Той мрази нещата, които виждам около себе си. Този дух ме подтиква да се
    стремя към промяна.
    Казах му:
  • Бог ви обича, сторили сте много добрини и няма нищо. за което да съжалявате.
    www.spiralata.net 59
    Споделих, че съм се грижил за няколко атеисти и повечето са били интелигентни, загрижени хора
    и всичките са видели ангели в края на живота си. Предполагам, че предвид живота, който са водили, не
    е било нужно да вярват. Въпреки че когато видят ангелите, обикновено променят убежденията си и
    приемат съществуването на по-висша сила.
    За доктор Джонсън все още бе трудно да приеме мистичните си преживявания за истина, особено
    заради упоритото си придържане към логиката. Изхождайки от логическа гледна точка, обясних
    нещата с термини от физиката. Тъй като бе лекар, говорех на неговия език. Попита:
  • Мислите ли, че ще отида някъде, след като умра, или просто преставаме да съществуваме?
    Отговорих:
  • Зная само какво гласи физичният закон: енергията не се създава и не изчезва само променя
    формата си. – Човешките същества са проявления на електромагнитна енергия, една от най-силните
    самостоятелни и интелигентни форми на енергия на планетата. Имаме достатъчно енергия да захраним
    някои уреди в домовете си. Казах на доктор Джонсън: – Същността или духът ви никога няма да
    умре. Само ще промените своята телесна форма.
    Схвана концепцията, започна да размишлява върху нея и да я разбира все по-ясно, когато
    продължихме да я обсъждаме.
    Веднъж подозрително наклони глава и попита:
  • А вие виждали ли сте някога нещо?
  • Не, но се говори, че от гърдите на пациентите излизат светлинни афери.
  • Винаги ли са сфери?
  • Понякога са вълнисти или леко разтеглени, или овални, но обикновено са кръгли.
  • Забавно. Защо мислите, че обикновено са кръгли?
    Замислих се и си спомних:
  • Ако оставите енергията на естествения й поток, почти винаги тя образува сфера под
    въздействието на силите на гравитацията. Естествено приема сферична форма, като планетите.
  • Разбира се. Защо да бъде различно? Защо да търсим нещо различно? Може би всичко е
    съвършено и не е толкова странно, колкото си мислим.
    Казах му, че според някои хора, когато отпътуваме, в рая е също като на земята, но там всичко е
    съвършено. По време на разговорите ни през следващите няколко дни доктор Джонсън изглеждаше
    далеч по- спокоен, след като бе успял да намери равновесие между своите убеждения и странните си
    преживявания.
    Една вечер видял майка си и баща си да влизат в стаята му и просто не могъл да повярва. Попита
    какво количество морфин му е инжектирано (не беше доза, която би предизвикала халюцинации).
    Продължи да описва какво регистрира с очите и ума си.
  • Когато родителите ми влязоха, с тях беше и непознат, когото представиха като пияния шофьор,
    който ги е убил. Искаха да зная, че всичко е станало така, както е трябвало. Попитах ги: „Щом всичко е
    съвършено, защо нещата излизат извън контрола на Бога?“. Казаха ми, че е трябвало да стане така, за да
    избера този път в живота. Попитах: „Нима мислите, че иначе не бих поел по същия път?“. Отговориха:
    „Не. Щеше да се отегчиш и да се откажеш от него още преди да си се заел с мисията си“.
    Въпреки че продължаваше да мисли, че всичко би могло да стане по много по-лесен начин, доктор
    Джонсън разбра посланието им и прие, че в него има известна доза истина. Каза, че вече е проумял
    всичко, но не може да ми го обясни.
  • Трябва да го видите както ми го разкриха ангелите. Беше светлинни години напред. Праистория,
    минало, настояще и бъдеще – всичко се сля в едно и то беше толкова колосално, невъзможно за
    разбиране, освен ако ви бъде показано.
    Каза, че усеща отзвука му във всяка клетка на тялото си. Осъзнаването, че Бог винаги е с нас, и
    разбирането на Неговата роля в драмата ставаха все по-дълбоки. Погледна ме и каза:
  • Не се тревожете и не допускайте никой да ви отклони от пътя ви. Всяка душа може да помогне
    на света, ако го прави с чиста страст и безусловна любов към другите. Онова, което правите за хората, е
    прекрасно. Взаимно си давате много. Това е важно за сърцето ви.
    Бях истински трогнат от думите му и никога не ще ги забравя, както и чувството, с което бяха
    изречени.
    На следващия ден доктор Джонсън каза:
  • Моето време е дошло и съм готов. – След няколко часа почина спокойно, държейки ръката ми, и
    последните му думи бяха: – Благодаря ви.
    www.spiralata.net 60
    БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
    И ОЩЕ ДИАЛОЗИ С ДОКТОР ДЖОНСЪН
    Хората често се питат дали атеистите умират в адски мъки. Казвам им, че от опит зная, че умират
    по-леко от много други хора. Доктор Джонсън сподели, че му се явил свети Павел, обяснил кой е и с
    каква страст е следвал убежденията си. Павел е написал много послания, включени в Новия завет, със
    същата страст. Казал: .Виж кой съм, виж какви са делата ми и как съм станал вестител на великия Божи
    замисъл. Той е използвал твоя гняв и страст по същия начин и е действал чрез теб“.
    Обзет от желание да узная повече за духовните му преживявания, помолих доктор Джонсън да
    поговори за щастието, страданието и болестите. Каза, че що се отнася до радостта, когато умрем и
    най-сетне се пренесем отвъд с ангелите, заставаме лице в лице със Създателя. До този момент дълго
    сме преглеждали живота си с ангелите и своите покойни близки. Когато застанете срещу Бог, всички
    ангели ще ви помогнат да насочите вниманието си към Създателя.
  • Нашите мисли и прегрешения не заемат важно място в разговора ни с Бог, съвестта ни се грижи
    за това. Но по време на прегледа никога не се запитваме какво сме направили просто за да се
    забавляваме. Бог ни пита какво ни е донесло щастие на земята, защото чрез искрената радост,
    подхранвана от истината и любовта, можем да направим много повече промени, отколкото чрез всичко
    друго.
    Попитах:
  • Щом щастието е толкова важно за Бога как можем да изживеем радостта когато хората
    страдат, включително и самите ние?
    Той каза:
  • За да разбере това, човек трябва да разбере създаването на свободната воля. Това е най-ценният
    ни дар от Бог. Чрез свободната си воля можем да изберем щастие вместо страдание. Радостта е в
    основата на всичко. Тя е крайният резултат от всичко, което правим. Някои може да я преживеят, като
    работят със сираци или малтретирани деца, или – както вие, – с умиращи пациенти. Въпреки че част от
    работата е трудна, ключовият елемент е вашата радост и страст. Радостта е Божията разменна монета.
    Доктор Джонсън разбра, че е търсил своята страст, макар и движен от гняв. Осъзна, че винаги е
    изпитвал радост чрез страстта си да помага на другите.
    Някои от нас отричат страстта си, въпреки че тя е заложена в началото на живота ни. Това се
    случи с мен. Изживях невероятен вътрешен конфликт. Разбира се, изцелението дойде, когато най-сетне
    приех и обикнах цялото си същество, с всички негови силни страни и слабости. Доктор Джонсън ми
    напомни:
  • Помагането на другите е движещата сила за вас, както и за мен. Не парите или жилищата, които
    обитаваме. а това, което е в сърцето и душата. Всичко съхранено там се пренася в отвъдния живот. –
    Каза ми, че видял всички деца, на които е помогнал в спешното отделение, дори починалите, и му били
    благодарни за усилията и състраданието. Каза: – Човек може да промени нещата чрез радост и щастие.
    Време е да се избавим от страданието и да прегърнем радостта и страстта.
    Каза ми още:
  • Ако изберете да следвате страстта си в живота, ще успеете да споделите своите дарове със света.
    Не се тревожете за страданието на другите до такава степен, че да им отнемате възможността за
    израстване. – Разбрал, че докато се образоваме и опознаваме света, настъпва момент, когато вече не е
    нужно да усвояваме нови уроци- – Доктор Лерма, някой може да ви разкаже за своите преживявания
    или да опише последиците от действията си и вие просто да изберете да не изживеете същата болка. Но
    това се случва само когато се развиваме.
    Предупреди ме:
  • Трябва много да внимавате чия болка отнемате. Внимавайте какво допускате в живота си. Не
    всеки носи чистата истина и разбиране. Няма съмнение, че мракът съществува, не попадайте в него.
    Оставете другите да научат уроците си и вие научете своите. Ако паднете, станете отново. Страданието
    ви учи кога да вярвате на другите, докато споделят уроците си. Това развива способността ви за
    разграничаване.
    Имаше много неща за проумяване, но посланието му бе подобно на всички други, предадени чрез
    будисти, християни, хиндуисти, а сега и от един атеист. Накрая доктор Джонсън стана един от
    най-силно вярващите хора, които съм познавал. Приемането на самото съществуване на Бога и
    ангелите беше наистина забележително. Любовта е истината за Бога, валидна за всеки, независимо в
    какво вярва и какъв живот води.

By admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 3+1=?

*

ТЕЛЕФОН ЗА РЕГРЕСИЯ