ОСМА ГЛАВА
ОТЕЦ МАЙК
Малко след като бях присъствал на обедната служба в болничния параклис, получих съобщение, че в нашето отделение за палиативни грижи ще бъде настанен католически свещеник. За мен бе чест да осигуря необходимите грижи на човек, който доброволно и с безрезервна любов е посветил живота си на изпълнението на Божия план на земята. (Произхождам от католическо семейство и изпитвам голямо уважение към църквата и свещениците.) Отец Майк беше 78-годишен пенсиониран свещеник, бивш ректор на Католическия университет. Беше прекрасен и състрадателен човек и пример за живот, напълно отговарящ на убежденията му. Година преди да пристигне в хосписа, бе получил диагноза рак на главата и врата и втора – рак на белите дробове. Заболяването му, в напреднал стадий, не се бе повлияло от интензивна терапия и накрая бе прехвърлен в хоспис. При постъпването си при нас беше измършавял и измъчван от болки. Бе загубил едното си око, а на другото имаше тежка катаракта. Въпреки състоянието си беше изненадващо бодър и разговорлив, макар и с пресипнал от рака глас.
Още при запознанството ни ясно ми даде да разбера, че държи да изживее болката в най-суровата й форма. Като специалист по облекчаване на страданието, не можех да приема тази молба и бях изправен пред огромна вътрешна дилема. Чувствах, че е нарушение на клетвата ми да не вредя, да не говорим за етиката. За щастие. Законът за правото на личен избор от 1990-а и етическият принцип за автономност гарантираха на пациентите в съзнание право на личен избор във връзка с медицински процедури и други въпроси относно здравето им. След няколко седмици общуване с него, през които изживя ужасни болки, поиска случаят му да бъде поет от друг лекар. Струвало му се, че съм твърде със-традателен, и се боял, че ще наруша изричната му заповед да бъде оставен да изживее болката си. Въпреки това ме помоли да продължа да идвам при него. за да разговаряме за уроците, които ще усвои чрез болката.
Отец Майк разбираше искреното ми желание да му помогна и беше впечатлен от ентусиазма, с който се опитвам да облекча човешкото страдание. В университета бе преподавал за важността на страданието при постигане на духовна свобода и го попитах дали би споделил прозренията си с мен. Беше поласкан и така започна нещо, което би могло да се нарече двуседмичен образователен курс при уважаван теолог за положителния ефект от болката. Имах честта да бъда част от последния земен клас на отец Майк. Засмя се, когато ми каза да си водя записки, защото изпитът щял да бъде след няколко дни или седмици.
Отначало ме запозна с убежденията на Опус Деи за болката и страданието. Бил съгласен, че подобни актове на страдание могат да помогнат на безброй души по света, включително и на пациенти в хосписи. Каза, че ще страда и заради мен, и бях дълбоко трогнат от това предложение, но го уверих, че не желая да го натоварвам с такова бреме. Отец Майк настоя да се доверя на духовния процес. На този етап прогнозите за него бяха от пет до десет дни и вече виждаше ангели и починали свещеници. Разказа ми за утехата, която му носят. Честно казано, повече се интересувах от виденията му и задавах въпроси за създанията, които вижда: как изглеждат, кой друг присъства и каква е целта им. Каза, че има
www.spiralata.net 36
няколко архангела. По-големите ангели идвали, за да го защитават, докато води преговори да изживее физическа и емоционална болка. Отново тази дума: „преговори“. Продължи:

  • Докато изживява дълбока болка, човек е уязвим за мрака. Ангелите ме предпазват да не се отклоня от целта си безкористно да дам този дар на света.
    Ангелите го подкрепяли и ободрявали. За да повдигнат духа му, понякога му разкривали положителния ефект от страданието, което се превръщало в радост за човешкия род. Така му давали сили да продължи. Попитах дали болката е непоносима. Отговори категорично:
  • Вярвате или не, вече не чувствам нищо друго освен опияняваща радост от Бога. Знаете ли какво? Мисля, че болката ми е била трансформирана в радост. Бог е велик, нали!
  • Разбира се, отец Майк. Бог е велик- отвърнах.
    Когато му разказах за нашия скъп Матю, който бе изрекъл същите думи, отец Майк каза:
  • Може би това малко момче е било много извисена душа. Децата носят в себе си неизмеримо добро, когато умират рано и са готови да изживеят болката.
    Каза и че не е нужно децата да са болни, за да виждат ангели. Те са по-свързани с ангелските светове, отколкото възрастните.
    Веднъж забелязах, че отец Майк проявява всички физически признаци на силна болка, но въпреки това остана непоклатим в решението си да остави всичко в ръцете на Бога и сякаш болката отново се трансформира в радост и любов – двете ключови съставки на всяко чудо.
  • Отец Майк, казахте, че трябва да изживеете болката, за да помогнете на света. Е, щом Бог ви избавя от нея, с какво помага това?
    Отговори:
  • Не е нужно болката да бъде физическа. Истинското страдание е духовното. Накрая всъщност вече не е страдание. От духовна гледна точка страданието е радост. Най-лесният начин да ви го обясня, доктор Лерма. е чрез аналогия с науката и физиката. Първичната енергия на истинската радост и на чистата духовна болка се различават само по електрическия си заряд, така да се каже: при болката е отрицателен, а при радостта положителен. За да се освободи от болката, човек може да избере да я потисне с медикаменти или физически да промени молекулярния заряд. Всъщност когато една частица е атакувана от противоположни заряди, крайният резултат е нейната противоположност или антиматерия. Твърде сложно е за постигане от хората, затова трябва да се освободим от болката и тревогите си и да оставим на Бог да свърши останалото. Отново въпрос на свободна воля. Бог обича всички ни еднакво, независимо от решенията, които вземаме. Равносметка: човек може да разбере радостта само ако преживее болката. И двете емоционални преживявания ни доближават до Бога.
    Бях изумен от научното му обяснение. До известна степен звучеше съвсем логично.
    Исках да узная повече за съществата, които наричаше ангели, и го помолих да опише какво правят, казват и прочие. Отец Майк отговори:
  • Добра идея. Да поговорим за тези прекрасни Божии творения и тяхната сила. Що се отнася до вида им, той се променя. Ангелите могат да променят облика си, включително и цвета. Очевидно емоциите на хората в стаята оказват влияние при този процес. При мен веднъж, когато изживявах много тежък момент заради болестта си, светлината им отслабна. Ангелите бързо повдигнаха духа ми, като излъчиха любов към сърцето ми. След няколко минути настроението ми се подобри и те засияха по-ярко. През по-голямата част от времето бях изпълнен с любов и вълнение, че мога да направя нещо значимо за света, преди да си отида. – Трудно ми беше да гледам как се мъчи. – Доктор Лерма, ангелите в своята най-висша любов стават ослепително бели.
    Помислих си как това съответства на законите на науката за фотоните, според които по-висшите енергии излъчват по-ярка светлина. Отец Майк продължи:
  • Има няколко спектъра: от златисто до жълто, от синьо до зелено и от розово до виолетово. Цветовете са много по-ярки от земния спектър. Светлината се носи навсякъде около нас, но с различен интензитет. Доктор Лерма, сега вашата аура е златиста и излъчва спокойствие и любов.
    Бях изненадан, че католически свещеник говори за аури. Когато се видяхме за първи път и се свързах с болката му, той ми каза, че аурата ми е загубила яркостта си, защото съм позволил неговата болка да ме завладее. Научи ме, че трябва да виждам болката на хората – физическа, духовна, социална или емоционална – на всички нива като нещо необходимо, за да усвоят уроците си, докато се освобождават от нея. Това им помага да се доближат до Бога и да разберат взаимовръзките между всички неща на света.
  • Доктор Лерма, Бог е позволил да следвате призванието си да облекчавате страданието и иска да продължите да вършите това на всички нива и да показвате тази форма на лечение и на други лекари.
    www.spiralata.net 37
    Лекарите трябва да се научат да лекуват тялото, ума и духа на болните и техните близките и така чрез любящите им думи цялото семейство ще получи утеха. Доктор Лерма, този вид медицина ще помогне в света да настъпи спокойствие и мир.
  • Отец Майк, ангелите говорят ли за прераждане?- попитах.
  • Не, но всичко е възможно за Бога. Ангелите обсъждат важността на настоящия живот за пребиваването ни във вечността с Бога. Лично аз изпитвам силна нужда да довърша мисията на живота си: да завърша живота си така, както съм проповядвал. Ако главната причина да се прераждаме е за да довършим уроци и поправим грешки, вярвам, че нашият любящ Бог би ни позволил да усвоим тези уроци в отвъдния свят. За нас, католиците, мястото за това е чистилището. За други има ад.
  • Отец Майк, а какво е адът? Това ли е отговорът на Бог за онези, които отказват да усвоят уроците или извършват непростими грехове?
  • Това е под въпрос. Потвърдено е, че съществува тъмна страна, но е доста по-различна от човешките представи. Адът е съзнателното откъсване от Божията светлина. Бог никога не изоставя своите творения, в Псалтирът има потвърждение – в псалм 138, стихове 7-8:
    Къде да отида от Твоя дух и от Твоето лице къде да побягна?
    Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти.
    Във вечността Той ще продължи да помага на душите, обсебени от чувство за вина, да си простят и да обикнат себе си. Щом това стане, душата избира да се върне при Божията светлина, в рая. Бог е чиста любов! Ние не сме! Самите ние създаваме своя ад, не Бог. Бог посочва пътя за излизане от ада. Ангелите казват, че човешкият род няма да отиде в ада, защото вече е там. Опитваме се да се измъкнем. Бог и ангелите са разтревожени, че сега човечеството се влияе по-силно от греховете на отделната личност, отколкото от доброто в нея, и това ни прави по-склонни към грях. Например гледането на негативни местни и световни новини има мрачно въздействие върху душите и ни подтиква да развиваме страх и предубеждения по отношение на другите дори несъзнателно. Това усложнява отрицателната страна на душите ни и превръща ада в по-реално място. Ангелите, с които разговарях, споменаха за работа по много проекти за събуждане на повече оптимизъм в света. Един от тях е увеличаването броя на хората, работещи в развлекателната и медийната индустрия, които утвърждават любовта към Бога.
    На този етап бях така поразен от информацията му, че не знаех какво да попитам. Той каза:
  • Да поговорим за мира и покоя.
  • Звучи чудесно – съгласих се аз. – Как може Бог да продължава с разгръщането на плана си в епоха на глад, бедствия и болести, които остават нерешени проблеми?
  • Добър въпрос. Вече почти отговорих и искам да помислите и да разберете онова, което ви казах за страданието.
    Поисках нещо по-конкретно и отговори:
  • Това е и конкретното, и общото: чрез мир, любов и технологии ще намерим решения на проблемите, свързани с войните, глада и болестите, – трябва да съчетаем технологии и духовност. Бог ни е дал технологиите, но сме загърбили духовността си. Технологиите много бързо влошиха положението ни, защото духовността бе оставена настрана. Причината за сегашния хаос е защото не сме си на мястото. Но това ще се промени. Има индивиди, които идват с мисията да поемат тежестта на всичко тъмно, създадено от нашите лидери, армии и всеки друг, използвал науката и технологиите за користни цели. Това стоварва бремето на греха върху цяло поколение. Накрая тези хора ще умрат. Приемайки страданието сега, аз помагам на душите им да постигнат равновесие.
    Попитах го как ще стане това и отец Майк обясни:
  • Обграждаме ги с любов и възстановяваме равновесието им. Благодарение на онези, които доброволно избират да страдат за другите, този свят не е загинал. Винаги сме на ръба, но малцина от нас задържат човечеството на повърхността.
    Използва като пример кризата с кубинските ракети, която беше овладяна в последния момент. Каза, че е имало множество молитви и чрез тях духът ни се е пробудил тъкмо навреме, за да избегнем опустошение. Малките прояви на добро също могат да предотвратят военни конфликти и дори само един акт на безусловна любов може да промени целия свят.
  • Бог ни помага да развиваме технологиите си и през последните години те достигнаха доста високо ниво. – Когато го попитах защо Бог прави това, отвърна: – За да имаме по-щастлив живот и неограничени възможности.
    www.spiralata.net 38
    Попитах:
  • Каква е поуката от това?
  • Че трябва да се обичаме и да се научим да ценим връзките помежду си. По този начин заедно ще се издигнем до ниво на съвършенство, където всичко е възможно . Технологиите без духовността могат да ни унищожат. Всъщност, това вече се е случвало.
    Посочи като пример Римската империя. Каза, че Христос е дошъл, за да предотврати пълна духовна разруха. Чрез Неговото доброволно страдание и смърт сме получили опрощение и човечеството е било спасено от гибел. Затова е било толкова важно Исус да се появи точно в този момент. Както казват ангелите, неведнъж сме били на критичен етап, на който е трябвало да вземем решението или да продължим, или да започнем отначало.
    Попитах го за Атлантида и каза:
  • Случвало се е много пъти и е трябвало да започваме отначало. Но този път един човек е променил целия свят.
  • Как можем да избегнем това в бъдеще?
    Отговорът бе:
  • Можем да следваме примера на Христос чрез молитва, знание и саможертва, чрез всеобща любов и радост.
    През следващите дни отец Майк ставаше все по-слаб и говореше все по-трудно. Смяташе, че ми е разкрил толкова, колкото е нужно да зная, за болката и страданието, както и за други важни неща. Каза, че съм на мястото си и правя каквото е нужно. Моята саможертва и радост е да гледам хиляди умиращи хора и да им помагам да завършат живота си щастливо. Три дни преди да умре, изпадна в кома, но отново не получи облекчение на болките. Едва дишаше, но около него витаеше невероятно спокойствие и сияние. Пулсът му беше над сто и тридесет, което означаваше, че страда, но остана със спокойно изражение и широка усмивка.
    В деня на смъртта му бях в клиниката си отсреща и когато небето притъмня, надникнах през прозореца и видях тъмен облак над сградата, в която беше отец Майк. След малко се разрази буря с вятър като хала, после градушка и накрая дъжд. Докато бурята все още бушуваше, получих съобщение, че отец Майк е починал и трябва да дойда веднага.
    Претичах през улицата и станах вир-вода. Когато влязох в хоспис корпуса, лампите ту светваха, ту угасваха. Сред настъпилия хаос цареше невероятно чувство на спокойствие. Там бяха няколко сестри и секретарката ми. Бяха ме повикали, за да стана свидетел на невероятно събитие. Всеки път, когато лампите светваха и угасваха, от тавана се посипваха малки перца, като снежинки. Едно от тях падна върху ръката на сестрата и изчезна. Щом паднеха, веднага изчезваха. Примигващите светлини бяха сигналът за отец Майк. Вратата му, която била затворена, докато умирал, сега бе отворена. Секретарката и едната от сестрите видяха ярка светлина да струи от стаята му. Помислиха, че лампите отново се включват, но светлината идваше или от тялото му, или от леглото. От нея се появи сфера, която се завъртя трикратно над леглото, преди да отлети през затворения прозорец. След по-малко от минута лампите светнаха, спря да вали и всички перца изчезнаха. Всички бяхме настръхнали.
    Беше около четири следобед, когато влязох в стаята, за да регистрирам часа на смъртта. Усмивката на отец Майк беше незабравима. Лежеше с ръце, обърнати с дланите нагоре, и очите, увредени от катаракта, сякаш се бяха прояснили. Изглеждаше толкова спокоен… почти блажен.
    Някои от нас не можеха да си обяснят избора му да страда, но преживяваното ни научи да уважаваме желанията на пациентите. Всеки, който беше там в онзи следобед, бе свидетел на това чудо. Можехме да предположим, че примигването на лампите има нещо общо с бурята, но нямахме обяснение за перата.
    По-късно дойдоха свещеници и монахини от университета. Новият декан описа подобно събитие в катедрата по време на бурята. Лампите угасвали и светвали и след бурята на пода били намерени няколко пера. Повечето от хората, които знаели колко духовно извисен човек бе отец Майк, разбрали, че в този миг той умира. Деканът каза още, че отец Майк събирал пера и винаги когато намерел някое, казвал, че е на ангел. Имал голяма стъкленица, пълна с пера, събирани от цял свят. След инцидента в катедрата деканът влязъл в кабинета му и открил, че всичките са изчезнали. Отец Майк винаги казвал, че ще даде знак, когато мисията му е завършена. Какъв по-добър знак от дъжд от ангелски пера?
    БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
    И ОЩЕ ДИАЛОЗИ С ОТЕЦ МАЙК
    Имах доста разговори с отец Майк и най-дълбокият според мен беше за ерата на мъдростта. Каза, че мъдростта е ключът към оцеляването ни – ще оцелеят не най-подготвените, а най-мъдрите. Вече сме
    www.spiralata.net 39
    достигнали до ниво, на което разполагаме с технологиите и уменията да разрешим социалните си проблеми.
  • Ако налагаме своите убеждения на другите, тъмната страна на душите ни расте. Тази част от нас е подхранвана от страха, гнева и негодуванието и щом веднъж излезе на преден план, не се отдръпва лесно.
    Отец Майк каза, че трябва да надраснем расовата нетърпимост, за да постигнем световен мир. Беше съгласен с Айнщайн, който е твърдял, че национализмът е детската болест на човечеството. Човешкият вид е застрашен, защото финансово и физически силните получават възможността да налагат своята воля на другите. Дори една човешка душа с тиранични идеи и огромна власт може да поведе голяма група хора и да окаже мощно влияние върху обществото, за добро или за лошо. Хитлер и Ганди са двете крайности.
  • Тази фаза на човечеството ще свърши, когато решим заедно да пренасочим енергията и егото си към решаване на проблемите с глада, болестите и глобалното затопляне. Технологиите и разбирането са налице. Достатъчно е да решим просто да направим тази крачка. Тогава ще започне ерата на мъдростта и любовта и мирът ще ни донесат вечен живот с Бог.
    Отец Майк вярваше, че щом тази идея добие популярност, ще настъпи всеобща промяна чрез „латентния ни Аз“.
  • Ние сме като гъсеница – носим в себе си латентни клетки, които, веднъж активирани, ще претърпят метаморфоза и ще създадат нови тяло, ум и дух, как- то гъсеницата се превръща в пеперуда. Подобно на пеперудата, ще бъдем свободни да литнем във вселената и да се слеем с нея. Тогава ще станем сътворци с Христос, който живее във всеки един от нас. Той е този „латентен Аз“, който всички носим в себе си.
    За онези, които се интересуват, латентните клетки на гъсеницата са тези, чрез които настъпва метаморфозата. Колко чудесно би било за телата ни да съдържат подобни клетки, които, когато са вдъхновени, предизвикват промяна. Може би вдъхновението за тази промяна е Божието слово?
    Колективната мъдрост ни дава разбиране за това какво сме и за смисъла на всичко, което правим. Чрез колективното съзнание ще проумеем, че миртът е единственият начин да предотвратим гибелта си и да си осигурим бъдеще. Откакто съществуваме, е имало няколко критични момента. Когато през 1994-та Юпитер беше ударен от комета, всеки от отломъците би могъл да унищожи нашия свят. Тогава учените започнаха да следят внимателно кометите и астероидите, летящи към нас. Бяха особено обезпокоени заради голям астероид, в чиято траектория попада Земята. За щастие, все още се намира на няколкостотин години от евентуален сблъсък с нашата планета, което ни дава достатъчно време да намерим най-добрия начин да променим посоката му. Ядрени бомби няма да го унищожат, а само ще го раздробят на огромни късове. Технологиите или мисълта ще се справят с това предизвикателство, ако стигнем до там, където трябва да бъдем след няколкостотин години.
    Дано се вслушаме в съветите на отец Майк и започнем да развиваме технологиите си в съгласие с духовността. Той събуди този ред на мисли в мен и отключи моето вътрешно знание. И така ме промени завинаги.

By admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 2+6=?

*