ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ИЗПИТАНИЕ ЗА ВЯРАТА
Беше средата на пролетта. Седях на стара дървена пейка, скрита сред дърветата в градината на
центъра ни. До мен беше равинът Ливайн, с когото разговаряхме за пациентка, записана за прием
по-късно през деня, – Рейчъл, 48-годишна жена, на която оставаха четири седмици живот и която ми
вдъхна страхопочитание и просветление. До смъртта й и двамата с равина се убедихме, че е
високоразвит дух.
Рейчъл бе пристигнала в медицинския център от Аржентина с надеждата да бъде открито
експериментално лекарство, което да спре напредването на болестта й. Семейството й мислело, че
страда от заболяване, подобно на паркинсон, но Рейчъл беше жертва на хорея на Хънтингтън,
автозомно-доминантно разстройство. Диагнозата й била поставена на 36 години, в разцвета на живота
й. Със съпруга й Бенджамин имаха двама сина на по двадесет и няколко години, което бе другата
трагедия в случая, защото обикновено хореята на Хънтингтън засяга петдесет процента от децата в
едно семейство. Нерадостната съдба, която очакваше един от тези млади мъже, неизбежно ги
изпълваше с ужас. Открихме, че и майката на Рейчъл е страдала от хорея на Хънтигтън, но не й е била
поставена диагноза.
Това прогресиращо и смъртоносно заболяване уврежда базалните ганглии на мозъка, повишава
допамина – стимулиращ невротрансмитер, който причинява несъзнателни съкращения на мускулите, и
пациентите стават неспособни да се грижат за себе си. Умствените им способности се запазват с
години, но малко преди смъртта настъпва деменция. Някои хора бъркат хореята на Хънтингтън с
церебрална парализа или болестта на Паркинсон. (Всъщност болестта на Паркинсон е другата
крайност: допаминов дефицит.) Фактът, че деменцията се проявява едва няколко месеца преди
смъртта, праши още по-мъчително за пациентите да приемат физическата си деградация. С
напредването на болестта губят способност да ходят, говорят, преглъщат и (по-рядко) да дишат. В
случая на Рейчъл тя разви дихателна недостатъчност, защото страдаше от тежък емфизем вследствие
на тютюнопушене. Накрая причината за смъртта обикновено е аспираторна пневмония, сърдечна недостатъчност и често самоубийство. Това е мъчително, трагично и жестоко заболяване.
В наши дни с генетични тестове може да се установи дали едно дете ще развие хорея на
Хънтингтън и се надяваме, че някога ще бъде открит начин за предотвратяването й. Двамата сина на
Рейчъл бяха уведомени за тези тестове и бяха подложени на огромен стрес, докато се разкъсваха между
желанието да узнаят истината и страха да разберат кой от тях ще развие заболяването. Момчетата бяха
дълбоко травматизирани от диагнозата на майка си и новината за петдесетпроцентна вероятност един
от тях да получи същата. Когато се запознах с Рейчъл, синовете й бяха толкова стресирани, че
предпочетоха да не гледат мъчителния процес, през който преминава майка им до смъртта си. Това
дълбоко натъжи Рейчъл, макар и да казваше, че ги разбира. Бенджамин, грижовният й съпруг, беше
неотлъчно до нея.
Поради трахеотомия Рейчъл не можеше да говори. Получаваше неконтролируеми спазми и беше
на интравенозно хранене. Най-силното й желание бе да говори, което означаваше да изключим
механичния вентилатор и да отстраним трахеотомичната тръба. Виждах, че смъртта й наближава и
по-нататъшни агресивни мерки са безсмислени, и уважих молбата й. Сменихме тръбата с мощен
неинвазивен вентилатор. Малката кислородна тръба, която плътно прилепваше към ноздрите, й беше
свързана с мощен компютър, който подаваше достатъчно количество кислород през носа, вместо с
трахеотомия. Успяхме да отстраним ендотрахеалната тръба и да възвърнем говора й. Тогава за първи
път от близо шест месеца проговори. Беше толкова вълнуващо за нея и Бенджамии, който искаше да
чуе гласа й още веднъж, преди да я загуби. Изненадващо, щом прекратихме предишното лечение,
състоянието й се подобри.
Ден след отстраняването на ендотрахеалната тръба Рейчъл се събуди и колкото и да бе
невероятно, започна да разговаря със семейството си. Гласът й бе тих и дрезгав, но разбираем. Това бе
чудо. В края на третия ден влязох при нея с колега и сестра да вземем кръвна проба за газов анализ и
преценка на състоянието й. Но в стаята имаше седем души, сред които и Бенджамин. Вдигнах поглед от
картона й и казах:

  • Няма проблем. Ще дойда по-късно, след свиждането.
    Когато се обърнах и тръгнах към вратата, чух зад гърба си глас, който с мъка каза:
  • Не, имам послание за вас.
    Завъртях се по посока на гласа и всички в стаята бяха втренчили погледи в Рейчъл с изумление.
    Гласът й бе по-силен, отколкото е възможно. Сигурно съм изглеждал сякаш очите ми ще изскочат.
    www.spiralata.net 62
    -Послание за кого? – попита един от приятелите.
    -За него – отвърна Рейчъл.
    Посочих към себе си и недоверчиво попитах:
    -За мен?
    -Да, за вас. – потвърди тя.
  • От кого? – попитах. Защото съм бил свидетел на стотици, ако не хиляди разговори на умиращи
    пациенти с ангели и бях свикнал с подобни сцени, но рядко съм получавал лични послания от духовни
    същества. Честно казано, бях повече от изненадан.
    -Посланието е от Исус.
    Вече бях истински шокиран.
    -Исус? Мислех, че си еврейка.
    -Еврейка съм.
    -Наистина ли е от Исус?
    -Безспорно – настоя тя.
    Смаян, Бенджамин я попита за какво говори. Обясни му, че не е халюцинация или от
    медикаментите. Беше реално и наистина Го виждаше.
    -Тогава, къде е Той? – попита Бенджамин.
    -До леглото, откъм краката ми.
    С голямо усилие повдигна показалец и посочи натам, сякаш би трябвало и ние да Го видим.
    Помня, че стотици други пациенти са виждали ангели встрани от тях или в ъгъла на стаята, но само
    шепа са твърдели, че виждат Исус, и то до леглото откъм краката си, както Рейчъл. Винаги съм се питал
    каква е причината за този избор на място.
    Рейчъл се изви към мен и попита дали съм отправил молитва за нещо специално през миналата
    нощ.
  • Да – казах, колебаейки се дали да споделям лична информация с пациент.
    -Става дума за сина ви Марк, нали?
    Бях поразен. Никога не съм споменавал имената на децата си, но съм разведен и само ден по-рано
    бях узнал, че децата ми са малтретирани. Ръцете ми бяха вързани, а децата ми не получаваха
    подобаваща закрила. Бях се молил с цялото си сърце за безопасността им и решаването на този
    проблем.
  • Исус е чул молитвата ви и казва, че всичко ще бъде наред. Той бди над вас и децата ви. Иска да
    останете тук и да продължите да споделяте информацията за това, което правите в хосписа. Не иска да
    си отивате у дома. – Загубих ума и дума. Рейчъл настойчиво повтори: – Иска да останете тук и да
    споделяте всичко, което научавате.
    Хората в стаята се взираха в мен.
  • Познаваше ли този лекар, преди да постъпиш в болницата? – попита един от приятелите й.
  • Не – отвърна Рейчъл и отново ме погледна. – Може би в живота ви ще се случат ужасни,
    разтърсващи неща. Но не забравяйте, че Бог е този, който ви води и закриля. Всичко е под Негов
    контрол.
  • Разбирам – отвърнах, въпреки че не ми хареса мрачният тон на предупреждението й. Кой би
    искал да чуе, че ще му се случат ужасни неща.
    Рейчъл продължи:
  • Той иска да ви докаже напълно, че тази информация е достоверна. – Изведнъж се обърна към
    сестрата. – Вие сте имали син на име Джон. нали?
  • Да – тихо потвърди сестрата и сведе поглед към краката си от срам да бъде подложена на
    публичен разпит.
  • Родили сте го със секцио, нали? – продължи Рейчъл. – После е бил тормозен и е починал.
  • О, господи – промълви сестрата и заплака.
    Всички в стаята потънаха в мълчание, смаяни и
    ужасени. Рейчъл не обърна внимание на никого.
  • Така ли е?- попита тя.
  • Да. Всичко е истина.
  • Е, сега Исус иска да ви каже, че синът ви е тук с Него. Исус е до леглото ми и ви казва да не се
    тревожите. Синът ви е добре.
    Сестрата бе онемяла, но кимна с разбиране. Другият колега с мен беше стажантка, напълно
    неподготвена за всичко това. Не беше ставала свидетел на нещо подобно през живота си. Всъщност
    www.spiralata.net 63
    никой от нас не беше. Съзнанието й на медик бе разтърсено до основи.
    Погледнах другите хора в стаята, които бяха приятели на Рейчъл от синагогата, и почувствах, че
    те също са дълбоко разтърсени. Не искаха да повярват в това, което чуват, но истината проникваше в
    сърцата им. Няколко от тях видимо се ядосаха, което е първична реакция на страх. Рейчъл долови гнева
    им, погледна един от тях в очите и каза:
  • Исус иска да ви каже да преосмисляте вярата си. Помоли ме да ви кажа, че Го виждам от много
    време. Каза да не забравяме, че Той се е родил евреин.
    -Какво говориш? – попита Бенджамии.
    Рейчъл отговори:
  • Исус поиска същото и от мен и аз избрах да Го последвам като Божи син.
  • Защо не ми каза? – попита съпругът й.
  • Защото не можех да говоря с дихателната тръба в гърлото си. Затова поисках да я отстранят. Той
    ми каза, че трябва да предам всичко това на хората. – Бенджамин наведе глава. Не можеше да я
    погледне в този момент. Очевидно бе, че е изумен от всичко, което чува. Рейчъл продължи: – Исус ми
    се явява често. Каза ми точно защо ние, евреите, сме избран народ. Политиката е неразривно свързана с
    началото на това определение. Злото обича политиката. Спомни си за фарисеите, Бенджамин. Онзи ход
    срещу Него преди две хиляди години е бил политически. Не е имало
    нищо духовно. Все още е въпрос на политика, а не на религия.
    Бенджамин изглеждаше истински разстроен. Беше сигурен, че Рейчъл халюцинира, и обвини мен.
    Попита:
  • Какво й давате? Какво лекарство може да предизвиква подобни халюцинации?
    Отговорих тактично, разбирайки отчаянието му:
  • Истината, господине, е, че за първи път тя проговаря и не е на никакви упояващи
    медикаменти.
    Рейчъл отново заговори:
  • Исус иска да чуете Неговото слово и ще познаете истината. Той е дошъл, за да ни учи. Истина е,
    Бенджамин.
    Замислих се за миг и попитах Рейчъл:
  • Мога ли да ти задам един въпрос за Исус?
  • Задайте го.
  • Няколко мои пациенти са виждали Исус, дори не християни, но никой не споменава за Буда или
    Мохамед. Защо?
  • Това не е важно – леко ме смъмри Рейчъл.
  • Добре тогава. Още един въпрос. Защо Той винаги застава до краката на пациента?
    Усмихна се.
  • Не знаете ли? Коленичил е до мен с истинска любов и смирение и мие краката ми. Разберете,
    доктор Лерма, прави го поради няколко причини, но единствената, която ми е позволено да разкрия, е
    най-важната.
    Нетърпеливо я помолих да ми я разкрие. Каза, че това е проява на безусловна любов и смирение.
    Бог иска да знаем, че Той разбира колко жесток е този свят и че един ден всички ще прозрем
    смисъла.
  • Много жесток свят- съгласих се.
    Рейчъл продължи:
  • Попитах Го за болестта си.
  • Така ли? И какво ти каза?- попитах, винаги жаден за информация за заболяването на пациента.
  • Каза, че на подсъзнателно ниво тече друг живот. Болестта ни доближава до този живот и до тази
    духовна връзка, както и до Бога. Първо се ядосваме, после я отричаме и накрая се опитваме да я
    приемем. Приемаме Бога и Неговата воля. Винаги става въпрос за нещо, което е по-голямо от живота
    ни. Всъщност винаги разговаряме с Бога за живота си, но на подсъзнателно ниво. Затова трябва да се
    отдалечим от човешкото си съзнание. – Рейчъл замълча за миг и засия. – О, да! Сега си спомням! Бях
    забравила, но сега си спомням, че неслучайно приех тази болест като предизвикателство, и отново бих
    го направила. – Възкликна: – Да, бих я приела, защото тя толкова много ме доближи до Исус. Познавам
    светлата и тъмната си страна. Всичко, което правим, е за да помогнем на света. Всичката ми болка и
    страдание е за израстването на човечеството. Всички мои жертви са за превръщането на този свят в
    по-добро място за децата и внуците ни и за всички следващи поколения.
  • Това е невероятно – каза Бенджамин.
    www.spiralata.net 64
    Спомних си, че моята католическа религия ме е учила на същото.
    Рейчъл продължи:
  • Бог дава на всеки избора да умре или да преживее болката. От него зависи. Той не си играе с
    нас. Вярата ни има дълбок смисъл. Опитваме се да се доближим до Бог и да разберем лудостите на този
    свят, като убийства, болести и войни. Тези неща са наши, човешки творения и всички те произтичат от
    страх, осъждане и чувство за вина. Сега се опитваме да се откъснем от тази болка и страдание и да
    намерим по- лек начин на живот.
    Когато се разделих с нея в онзи ден, в главата ми се въртяха милион въпроси. При всяка подобна
    среща с умиращ пациент си мисля, че вече съм чул всичко, а после се появява някой, който хвърля още
    светлина върху тези човешки преживявания, както Рейчъл. Спомних си едно интервю с папа Йоан
    Павел Втори. Когато го попитаха за болестите му, сред които и паркинсон, каза, че ако трябвало да
    преживее всичко още веднъж, отново щял да избере да страда от тях, защо- то по-бързо донасят вечно
    изцеление и ни доближават до Бога. Рейчъл повтаряше думите му.
    Няколко дни по-късно, при следващата ни среща, беше с бистър ум и много разговорлива. Това
    изглеждаше невъзможно от медицинска гледна точка, но се случваше. Слушах и се учех.
  • Зная и за заболяването, от което страдате, въпреки че вече сте по-добре, откакто оставихте
    всичко в Неговите ръце. При всеки настъпва момент, в който започва да гледа на болестта като на
    благословия и се отърсва от депресиращото й въздействие. За това е нужно известно време.
  • Да така е, Рейчъл, но благодарение на нея съм способен на повече състрадание към
    пациентите са
  • Вие сте в моето положение – отбеляза тя.- Затова правите всичко, което правите, ако разбирате
    какво искам да кажа.
  • Мисля, че разбирам.
  • Първо помагате на себе си, а после на другите – продължи Рейчъл. – Моята болест ме накара да
    изпитвам по-голяма обич към себе си. Никой не може да помогне на онези, които през цялото време са
    гневни. Това е тяхната свободна воля. Сами избират да се свържат с гнева и контрола. Онези, които
    живеят в бедност или са жертви на войни, не могат да намерят сили в себе си, затова получават помощ
    от нас.
  • Утеха е да го зная – казах.
  • Но не е нужно човек да е болен, за да помага на другите. Самото съществуване в това тяло и
    събуждането всеки ден помага на другите, стига да намерим известна радост в него и да вършим
    безкористно добро. Нали виждате онези стикери за коли с послания за Бога? Правят чудеса. Ангелите
    ми казаха да прочета от Коринтяни 2, 5:6. „Докато сме в тяло, ние сме отстранени от Господа.“ Самият
    физически живот е мъчение, защото винаги се стремим към близост с Него. Страданието по своята
    истинска същност е раздяла с Бог. Всяка сутрин се сблъсквате с отрицателни неща. Хората трябва да
    полагат усилия, за да откриват положителното в живота.
  • Будистите се опитват да анализират мисловния си процес. Стараят се да мислят позитивно.
    Изцелението настъпва при положителна нагласа- изтъкнах.
  • За физическо изцеление ли говорите? – попита тя.
  • Да – отвърнах.
    Рейчъл продължи:
  • Но и това е проблем при хората. Искат да лекуват телата си, когато трябва да лекуват връзката
    си с Бога.
    Попитах я:
  • Как може да се използва това в помощ на другите?
    Заслуша се за миг в думите на невидимо същество, преди да отговори:
  • Щом човек стигне до разбирането, което получих аз. Бог може да го изцели. Но изборът е наш.
    Повече- то хора, достигнали до това ниво на разбиране, всъщност решават, че не желаят да бъдат
    излекувани. Те искат да помогнат на хората. Това е акт на безусловна любов.
    Продължих да размишлявам:
  • Винаги съм чувал, че Библията казва: „Часът на всеки ще дойде, когото е писано“.
    Тя отговори:
  • Бог може да удължи времето ви, ако изберете да се излекувате. Би го направил единствено за да
    използвате това време пълноценно и да направите нещо безкористно за другите, което ще донесе добро
    на човечеството. – Усмихна се и каза: – Както виждате, на първо място е мисълта за другите, а после за
    самите нас. Трябва да бъдем благосклонни и състрадателни към себе си. Хубаво е да обичаме себе си.
    www.spiralata.net 65
    Това, което правим за себе си, помага и на всички други. Прекарвайте известно време насаме със себе
    си. Всички трябва да намираме радост в този свят и в Бога. Има толкова много неща за виждане. Вижте
    ги. Опознайте света и всички хора в него.
    Замислих се за това, което споделяше с мен, и как бих могъл да го използвам в живота си.
  • Знаете ли какъв е един от най-големите уроци на двадесети век? – попита тя.
  • Не, нямам представа- отвърнах, нетърпелив да чуя следващото откровение.
  • Да простим на Хитлер.
  • Какво? Това ли ти разкриха?
    Замислих се върху твърдението й, безкрайно изненадан. Беше сериозно изпитание за вярата на
    една еврейка.
  • Да. Дори Хитлер е бил обичан от Бога, макар и продукт на колосално зло. Баща му се е оженил за
    собствената си племенница и той е роден от този брак. Бащата на Хитлер е бил незаконно дете,
    вероятно заченато при изнасилване, извършено от евреин. Мракът в него е бил предопределен още
    преди раждането му. подхранван и утвърждаван с ужасяващ физически и емоционален тормоз. Веднъж
    бил ударен толкова силно, че изпаднал в кома за няколко дни. Потомствената греховност е била
    огромна. Ако сме способни да разберем как в него се е утвърдила човешката склонност към мрак и
    жестокост, осъзнаването, че ние не сме по-различни, ще ни позволи да изберем прошката в себе си и
    външния свят. Това ще ни разкрие пътя към любящия и всеопрощаващ Бог. Онези, които желаят да
    останат тук и да се грижат за другите, изживявайки страданието от раздялата с Бога, която е много
    мъчителна, са Негови обичани чеда. Но Бог ни позволява да страдаме само ограничено време.
  • Наистина ли?
    Бях изумен от всичко, което чувах, макар че често се бях замислял за част от него.
  • За всички е важно да го помнят – каза Рейчъл.
    Прекратихме разговора си, защото Рейчъл започна да се уморява. През следващите дни с
    Бенджамин се случиха няколко необясними и удивителни неща. Бях в стаята на Рейчъл, когато
    Бенджамин заговори за свои скорошни преживявания.
  • Доктор Лерма, чувствам се длъжен да споделя с вас, че Исус се яви и на мен, в сън или може би
    видение.
    Този път аз бях смаян. Бенджамин бе толкова ядосан, когато Рейчъл за първи път заговори за
    Исус, и не вярвах, че някога ще чуя подобни думи от него.
  • Имах странни сънища. Исус ми говореше. Рейчъл влезе в спалнята ми и също ми заговори.
    Летях с ангели, а никога не съм вярвал в ангелите. Всичките се опитваха да ми помогнат да разбера
    думите на Рейчъл. Тя ми каза, че трябва да простя на Хитлер. Разкриха ми, че трябва да обичам всички,
    не само семейството и приятелите си, а всички хора по света, особено враговете си и себе си.
  • Невероятно – отбелязах и Бенджамин продължи все така пламенно.
  • Казаха ми, че понякога се налага да умрем по-рано от очакваното. Жертвите на убийства, войни,
    домашно насилие, разпространяваните токсини, създадени от човека, като цигарите и дори смъртното
    наказание не са част от Божия план. С всяко убийство посяваме семената на още омраза. Бог ни
    призовава да престанем с убийствата. Казаха ми, че трябва да бъдем смирени като Ганди. Време е за
    мир.
  • Това ли ти беше разкрито?
  • Да. В съня ми – отвърна Бенджамин.
  • Не беше сън – намеси се Рейчъл. – Случи се наистина. Бях там.
  • Е, наистина, изглеждаше съвсем реално – призна Бенджамин. – Казаха, че ако имаме смирението
    на Ганди, Бог ще ни закриля. Той обича всички ни. – Изведнъж замълча. Съсредоточено се вгледа в мен.
  • В съня ми Рейчъл каза: „Не се тревожи. Дори и да не вярваш, моята вяра е достатъчна и за двама ни“.
    Последното ми прозвуча познато.
    Едно от последните неща, които Рейчъл сподели с мен, беше свързано с мюсюлманите.
  • Искам да знаете какво ми бе казано и да го споделите. Съществува нещо, наречено потомствен
    грях. Всичко е започнало с Авраам, Исмаил и Исаак. Било е въпрос на гордост и липса на вяра. Авраам
    е бил евреин. Ако бе поел отговорността си за детето, родено от слугинята му, Бог никога нямаше да
    раздели земята. Ние сме избраният народ, който трябва да възстанови мира: всеки, който вярва в
    Евреина от Назарет като Божи син, е евреин и избраник. Избрани сме да поправим грешките на
    предците си. Това е нашата отговорност. Всички заедно да работим за мир.
    По-късно същата вечер Рейчъл почина спокойно.

By admin