просветление

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ИЗПИТАНИЕ ЗА ВЯРАТА
Беше средата на пролетта. Седях на стара дървена пейка, скрита сред дърветата в градината на
центъра ни. До мен беше равинът Ливайн, с когото разговаряхме за пациентка, записана за прием
по-късно през деня, – Рейчъл, 48-годишна жена, на която оставаха четири седмици живот и която ми
вдъхна страхопочитание и просветление. До смъртта й и двамата с равина се убедихме, че е
високоразвит дух.
Рейчъл бе пристигнала в медицинския център от Аржентина с надеждата да бъде открито
експериментално лекарство, което да спре напредването на болестта й. Семейството й мислело, че
страда от заболяване, подобно на паркинсон, но Рейчъл беше жертва на хорея на Хънтингтън,
автозомно-доминантно разстройство. Диагнозата й била поставена на 36 години, в разцвета на живота
й. Със съпруга й Бенджамин имаха двама сина на по двадесет и няколко години, което бе другата
трагедия в случая, защото обикновено хореята на Хънтингтън засяга петдесет процента от децата в
едно семейство. Нерадостната съдба, която очакваше един от тези млади мъже, неизбежно ги
изпълваше с ужас. Открихме, че и майката на Рейчъл е страдала от хорея на Хънтигтън, но не й е била
поставена диагноза.
Това прогресиращо и смъртоносно заболяване уврежда базалните ганглии на мозъка, повишава
допамина – стимулиращ невротрансмитер, който причинява несъзнателни съкращения на мускулите, и
пациентите стават неспособни да се грижат за себе си. Умствените им способности се запазват с
години, но малко преди смъртта настъпва деменция. Някои хора бъркат хореята на Хънтингтън с
церебрална парализа или болестта на Паркинсон. (Всъщност болестта на Паркинсон е другата
крайност: допаминов дефицит.) Фактът, че деменцията се проявява едва няколко месеца преди
смъртта, праши още по-мъчително за пациентите да приемат физическата си деградация. С
напредването на болестта губят способност да ходят, говорят, преглъщат и (по-рядко) да дишат. В
случая на Рейчъл тя разви дихателна недостатъчност, защото страдаше от тежък емфизем вследствие
на тютюнопушене. Накрая причината за смъртта обикновено е аспираторна пневмония, сърдечна недостатъчност и често самоубийство. Това е мъчително, трагично и жестоко заболяване.
В наши дни с генетични тестове може да се установи дали едно дете ще развие хорея на
Хънтингтън и се надяваме, че някога ще бъде открит начин за предотвратяването й. Двамата сина на
Рейчъл бяха уведомени за тези тестове и бяха подложени на огромен стрес, докато се разкъсваха между
желанието да узнаят истината и страха да разберат кой от тях ще развие заболяването. Момчетата бяха
дълбоко травматизирани от диагнозата на майка си и новината за петдесетпроцентна вероятност един
от тях да получи същата. Когато се запознах с Рейчъл, синовете й бяха толкова стресирани, че
предпочетоха да не гледат мъчителния процес, през който преминава майка им до смъртта си. Това
дълбоко натъжи Рейчъл, макар и да казваше, че ги разбира. Бенджамин, грижовният й съпруг, беше
неотлъчно до нея.
Поради трахеотомия Рейчъл не можеше да говори. Получаваше неконтролируеми спазми и беше
на интравенозно хранене. Най-силното й желание бе да говори, което означаваше да изключим
механичния вентилатор и да отстраним трахеотомичната тръба. Виждах, че смъртта й наближава и
по-нататъшни агресивни мерки са безсмислени, и уважих молбата й. Сменихме тръбата с мощен
неинвазивен вентилатор. Малката кислородна тръба, която плътно прилепваше към ноздрите, й беше
свързана с мощен компютър, който подаваше достатъчно количество кислород през носа, вместо с
трахеотомия. Успяхме да отстраним ендотрахеалната тръба и да възвърнем говора й. Тогава за първи
път от близо шест месеца проговори. Беше толкова вълнуващо за нея и Бенджамии, който искаше да
чуе гласа й още веднъж, преди да я загуби. Изненадващо, щом прекратихме предишното лечение,
състоянието й се подобри.
Ден след отстраняването на ендотрахеалната тръба Рейчъл се събуди и колкото и да бе
невероятно, започна да разговаря със семейството си. Гласът й бе тих и дрезгав, но разбираем. Това бе
чудо. В края на третия ден влязох при нея с колега и сестра да вземем кръвна проба за газов анализ и
преценка на състоянието й. Но в стаята имаше седем души, сред които и Бенджамин. Вдигнах поглед от
картона й и казах:

• Няма проблем. Ще дойда по-късно, след свиждането.
  Когато се обърнах и тръгнах към вратата, чух зад гърба си глас, който с мъка каза:
• Не, имам послание за вас.
  Завъртях се по посока на гласа и всички в стаята бяха втренчили погледи в Рейчъл с изумление.
  Гласът й бе по-силен, отколкото е възможно. Сигурно съм изглеждал сякаш очите ми ще изскочат.
  www.spiralata.net 62
  -Послание за кого? – попита един от приятелите.
  -За него – отвърна Рейчъл.
  Посочих към себе си и недоверчиво попитах:
  -За мен?
  -Да, за вас. – потвърди тя.
• От кого? – попитах. Защото съм бил свидетел на стотици, ако не хиляди разговори на умиращи
  пациенти с ангели и бях свикнал с подобни сцени, но рядко съм получавал лични послания от духовни
  същества. Честно казано, бях повече от изненадан.
  -Посланието е от Исус.
  Вече бях истински шокиран.
  -Исус? Мислех, че си еврейка.
  -Еврейка съм.
  -Наистина ли е от Исус?
  -Безспорно – настоя тя.
  Смаян, Бенджамин я попита за какво говори. Обясни му, че не е халюцинация или от
  медикаментите. Беше реално и наистина Го виждаше.
  -Тогава, къде е Той? – попита Бенджамин.
  -До леглото, откъм краката ми.
  С голямо усилие повдигна показалец и посочи натам, сякаш би трябвало и ние да Го видим.
  Помня, че стотици други пациенти са виждали ангели встрани от тях или в ъгъла на стаята, но само
  шепа са твърдели, че виждат Исус, и то до леглото откъм краката си, както Рейчъл. Винаги съм се питал
  каква е причината за този избор на място.
  Рейчъл се изви към мен и попита дали съм отправил молитва за нещо специално през миналата
  нощ.
• Да – казах, колебаейки се дали да споделям лична информация с пациент.
  -Става дума за сина ви Марк, нали?
  Бях поразен. Никога не съм споменавал имената на децата си, но съм разведен и само ден по-рано
  бях узнал, че децата ми са малтретирани. Ръцете ми бяха вързани, а децата ми не получаваха
  подобаваща закрила. Бях се молил с цялото си сърце за безопасността им и решаването на този
  проблем.
• Исус е чул молитвата ви и казва, че всичко ще бъде наред. Той бди над вас и децата ви. Иска да
  останете тук и да продължите да споделяте информацията за това, което правите в хосписа. Не иска да
  си отивате у дома. – Загубих ума и дума. Рейчъл настойчиво повтори: – Иска да останете тук и да
  споделяте всичко, което научавате.
  Хората в стаята се взираха в мен.
• Познаваше ли този лекар, преди да постъпиш в болницата? – попита един от приятелите й.
• Не – отвърна Рейчъл и отново ме погледна. – Може би в живота ви ще се случат ужасни,
  разтърсващи неща. Но не забравяйте, че Бог е този, който ви води и закриля. Всичко е под Негов
  контрол.
• Разбирам – отвърнах, въпреки че не ми хареса мрачният тон на предупреждението й. Кой би
  искал да чуе, че ще му се случат ужасни неща.
  Рейчъл продължи:
• Той иска да ви докаже напълно, че тази информация е достоверна. – Изведнъж се обърна към
  сестрата. – Вие сте имали син на име Джон. нали?
• Да – тихо потвърди сестрата и сведе поглед към краката си от срам да бъде подложена на
  публичен разпит.
• Родили сте го със секцио, нали? – продължи Рейчъл. – После е бил тормозен и е починал.
• О, господи – промълви сестрата и заплака.
  Всички в стаята потънаха в мълчание, смаяни и
  ужасени. Рейчъл не обърна внимание на никого.
• Така ли е?- попита тя.
• Да. Всичко е истина.
• Е, сега Исус иска да ви каже, че синът ви е тук с Него. Исус е до леглото ми и ви казва да не се
  тревожите. Синът ви е добре.
  Сестрата бе онемяла, но кимна с разбиране. Другият колега с мен беше стажантка, напълно
  неподготвена за всичко това. Не беше ставала свидетел на нещо подобно през живота си. Всъщност
  www.spiralata.net 63
  никой от нас не беше. Съзнанието й на медик бе разтърсено до основи.
  Погледнах другите хора в стаята, които бяха приятели на Рейчъл от синагогата, и почувствах, че
  те също са дълбоко разтърсени. Не искаха да повярват в това, което чуват, но истината проникваше в
  сърцата им. Няколко от тях видимо се ядосаха, което е първична реакция на страх. Рейчъл долови гнева
  им, погледна един от тях в очите и каза:
• Исус иска да ви каже да преосмисляте вярата си. Помоли ме да ви кажа, че Го виждам от много
  време. Каза да не забравяме, че Той се е родил евреин.
  -Какво говориш? – попита Бенджамии.
  Рейчъл отговори:
• Исус поиска същото и от мен и аз избрах да Го последвам като Божи син.
• Защо не ми каза? – попита съпругът й.
• Защото не можех да говоря с дихателната тръба в гърлото си. Затова поисках да я отстранят. Той
  ми каза, че трябва да предам всичко това на хората. – Бенджамин наведе глава. Не можеше да я
  погледне в този момент. Очевидно бе, че е изумен от всичко, което чува. Рейчъл продължи: – Исус ми
  се явява често. Каза ми точно защо ние, евреите, сме избран народ. Политиката е неразривно свързана с
  началото на това определение. Злото обича политиката. Спомни си за фарисеите, Бенджамин. Онзи ход
  срещу Него преди две хиляди години е бил политически. Не е имало
  нищо духовно. Все още е въпрос на политика, а не на религия.
  Бенджамин изглеждаше истински разстроен. Беше сигурен, че Рейчъл халюцинира, и обвини мен.
  Попита:
• Какво й давате? Какво лекарство може да предизвиква подобни халюцинации?
  Отговорих тактично, разбирайки отчаянието му:
• Истината, господине, е, че за първи път тя проговаря и не е на никакви упояващи
  медикаменти.
  Рейчъл отново заговори:
• Исус иска да чуете Неговото слово и ще познаете истината. Той е дошъл, за да ни учи. Истина е,
  Бенджамин.
  Замислих се за миг и попитах Рейчъл:
• Мога ли да ти задам един въпрос за Исус?
• Задайте го.
• Няколко мои пациенти са виждали Исус, дори не християни, но никой не споменава за Буда или
  Мохамед. Защо?
• Това не е важно – леко ме смъмри Рейчъл.
• Добре тогава. Още един въпрос. Защо Той винаги застава до краката на пациента?
  Усмихна се.
• Не знаете ли? Коленичил е до мен с истинска любов и смирение и мие краката ми. Разберете,
  доктор Лерма, прави го поради няколко причини, но единствената, която ми е позволено да разкрия, е
  най-важната.
  Нетърпеливо я помолих да ми я разкрие. Каза, че това е проява на безусловна любов и смирение.
  Бог иска да знаем, че Той разбира колко жесток е този свят и че един ден всички ще прозрем
  смисъла.
• Много жесток свят- съгласих се.
  Рейчъл продължи:
• Попитах Го за болестта си.
• Така ли? И какво ти каза?- попитах, винаги жаден за информация за заболяването на пациента.
• Каза, че на подсъзнателно ниво тече друг живот. Болестта ни доближава до този живот и до тази
  духовна връзка, както и до Бога. Първо се ядосваме, после я отричаме и накрая се опитваме да я
  приемем. Приемаме Бога и Неговата воля. Винаги става въпрос за нещо, което е по-голямо от живота
  ни. Всъщност винаги разговаряме с Бога за живота си, но на подсъзнателно ниво. Затова трябва да се
  отдалечим от човешкото си съзнание. – Рейчъл замълча за миг и засия. – О, да! Сега си спомням! Бях
  забравила, но сега си спомням, че неслучайно приех тази болест като предизвикателство, и отново бих
  го направила. – Възкликна: – Да, бих я приела, защото тя толкова много ме доближи до Исус. Познавам
  светлата и тъмната си страна. Всичко, което правим, е за да помогнем на света. Всичката ми болка и
  страдание е за израстването на човечеството. Всички мои жертви са за превръщането на този свят в
  по-добро място за децата и внуците ни и за всички следващи поколения.
• Това е невероятно – каза Бенджамин.
  www.spiralata.net 64
  Спомних си, че моята католическа религия ме е учила на същото.
  Рейчъл продължи:
• Бог дава на всеки избора да умре или да преживее болката. От него зависи. Той не си играе с
  нас. Вярата ни има дълбок смисъл. Опитваме се да се доближим до Бог и да разберем лудостите на този
  свят, като убийства, болести и войни. Тези неща са наши, човешки творения и всички те произтичат от
  страх, осъждане и чувство за вина. Сега се опитваме да се откъснем от тази болка и страдание и да
  намерим по- лек начин на живот.
  Когато се разделих с нея в онзи ден, в главата ми се въртяха милион въпроси. При всяка подобна
  среща с умиращ пациент си мисля, че вече съм чул всичко, а после се появява някой, който хвърля още
  светлина върху тези човешки преживявания, както Рейчъл. Спомних си едно интервю с папа Йоан
  Павел Втори. Когато го попитаха за болестите му, сред които и паркинсон, каза, че ако трябвало да
  преживее всичко още веднъж, отново щял да избере да страда от тях, защо- то по-бързо донасят вечно
  изцеление и ни доближават до Бога. Рейчъл повтаряше думите му.
  Няколко дни по-късно, при следващата ни среща, беше с бистър ум и много разговорлива. Това
  изглеждаше невъзможно от медицинска гледна точка, но се случваше. Слушах и се учех.
• Зная и за заболяването, от което страдате, въпреки че вече сте по-добре, откакто оставихте
  всичко в Неговите ръце. При всеки настъпва момент, в който започва да гледа на болестта като на
  благословия и се отърсва от депресиращото й въздействие. За това е нужно известно време.
• Да така е, Рейчъл, но благодарение на нея съм способен на повече състрадание към
  пациентите са
• Вие сте в моето положение – отбеляза тя.- Затова правите всичко, което правите, ако разбирате
  какво искам да кажа.
• Мисля, че разбирам.
• Първо помагате на себе си, а после на другите – продължи Рейчъл. – Моята болест ме накара да
  изпитвам по-голяма обич към себе си. Никой не може да помогне на онези, които през цялото време са
  гневни. Това е тяхната свободна воля. Сами избират да се свържат с гнева и контрола. Онези, които
  живеят в бедност или са жертви на войни, не могат да намерят сили в себе си, затова получават помощ
  от нас.
• Утеха е да го зная – казах.
• Но не е нужно човек да е болен, за да помага на другите. Самото съществуване в това тяло и
  събуждането всеки ден помага на другите, стига да намерим известна радост в него и да вършим
  безкористно добро. Нали виждате онези стикери за коли с послания за Бога? Правят чудеса. Ангелите
  ми казаха да прочета от Коринтяни 2, 5:6. „Докато сме в тяло, ние сме отстранени от Господа.“ Самият
  физически живот е мъчение, защото винаги се стремим към близост с Него. Страданието по своята
  истинска същност е раздяла с Бог. Всяка сутрин се сблъсквате с отрицателни неща. Хората трябва да
  полагат усилия, за да откриват положителното в живота.
• Будистите се опитват да анализират мисловния си процес. Стараят се да мислят позитивно.
  Изцелението настъпва при положителна нагласа- изтъкнах.
• За физическо изцеление ли говорите? – попита тя.
• Да – отвърнах.
  Рейчъл продължи:
• Но и това е проблем при хората. Искат да лекуват телата си, когато трябва да лекуват връзката
  си с Бога.
  Попитах я:
• Как може да се използва това в помощ на другите?
  Заслуша се за миг в думите на невидимо същество, преди да отговори:
• Щом човек стигне до разбирането, което получих аз. Бог може да го изцели. Но изборът е наш.
  Повече- то хора, достигнали до това ниво на разбиране, всъщност решават, че не желаят да бъдат
  излекувани. Те искат да помогнат на хората. Това е акт на безусловна любов.
  Продължих да размишлявам:
• Винаги съм чувал, че Библията казва: „Часът на всеки ще дойде, когото е писано“.
  Тя отговори:
• Бог може да удължи времето ви, ако изберете да се излекувате. Би го направил единствено за да
  използвате това време пълноценно и да направите нещо безкористно за другите, което ще донесе добро
  на човечеството. – Усмихна се и каза: – Както виждате, на първо място е мисълта за другите, а после за
  самите нас. Трябва да бъдем благосклонни и състрадателни към себе си. Хубаво е да обичаме себе си.
  www.spiralata.net 65
  Това, което правим за себе си, помага и на всички други. Прекарвайте известно време насаме със себе
  си. Всички трябва да намираме радост в този свят и в Бога. Има толкова много неща за виждане. Вижте
  ги. Опознайте света и всички хора в него.
  Замислих се за това, което споделяше с мен, и как бих могъл да го използвам в живота си.
• Знаете ли какъв е един от най-големите уроци на двадесети век? – попита тя.
• Не, нямам представа- отвърнах, нетърпелив да чуя следващото откровение.
• Да простим на Хитлер.
• Какво? Това ли ти разкриха?
  Замислих се върху твърдението й, безкрайно изненадан. Беше сериозно изпитание за вярата на
  една еврейка.
• Да. Дори Хитлер е бил обичан от Бога, макар и продукт на колосално зло. Баща му се е оженил за
  собствената си племенница и той е роден от този брак. Бащата на Хитлер е бил незаконно дете,
  вероятно заченато при изнасилване, извършено от евреин. Мракът в него е бил предопределен още
  преди раждането му. подхранван и утвърждаван с ужасяващ физически и емоционален тормоз. Веднъж
  бил ударен толкова силно, че изпаднал в кома за няколко дни. Потомствената греховност е била
  огромна. Ако сме способни да разберем как в него се е утвърдила човешката склонност към мрак и
  жестокост, осъзнаването, че ние не сме по-различни, ще ни позволи да изберем прошката в себе си и
  външния свят. Това ще ни разкрие пътя към любящия и всеопрощаващ Бог. Онези, които желаят да
  останат тук и да се грижат за другите, изживявайки страданието от раздялата с Бога, която е много
  мъчителна, са Негови обичани чеда. Но Бог ни позволява да страдаме само ограничено време.
• Наистина ли?
  Бях изумен от всичко, което чувах, макар че често се бях замислял за част от него.
• За всички е важно да го помнят – каза Рейчъл.
  Прекратихме разговора си, защото Рейчъл започна да се уморява. През следващите дни с
  Бенджамин се случиха няколко необясними и удивителни неща. Бях в стаята на Рейчъл, когато
  Бенджамин заговори за свои скорошни преживявания.
• Доктор Лерма, чувствам се длъжен да споделя с вас, че Исус се яви и на мен, в сън или може би
  видение.
  Този път аз бях смаян. Бенджамин бе толкова ядосан, когато Рейчъл за първи път заговори за
  Исус, и не вярвах, че някога ще чуя подобни думи от него.
• Имах странни сънища. Исус ми говореше. Рейчъл влезе в спалнята ми и също ми заговори.
  Летях с ангели, а никога не съм вярвал в ангелите. Всичките се опитваха да ми помогнат да разбера
  думите на Рейчъл. Тя ми каза, че трябва да простя на Хитлер. Разкриха ми, че трябва да обичам всички,
  не само семейството и приятелите си, а всички хора по света, особено враговете си и себе си.
• Невероятно – отбелязах и Бенджамин продължи все така пламенно.
• Казаха ми, че понякога се налага да умрем по-рано от очакваното. Жертвите на убийства, войни,
  домашно насилие, разпространяваните токсини, създадени от човека, като цигарите и дори смъртното
  наказание не са част от Божия план. С всяко убийство посяваме семената на още омраза. Бог ни
  призовава да престанем с убийствата. Казаха ми, че трябва да бъдем смирени като Ганди. Време е за
  мир.
• Това ли ти беше разкрито?
• Да. В съня ми – отвърна Бенджамин.
• Не беше сън – намеси се Рейчъл. – Случи се наистина. Бях там.
• Е, наистина, изглеждаше съвсем реално – призна Бенджамин. – Казаха, че ако имаме смирението
  на Ганди, Бог ще ни закриля. Той обича всички ни. – Изведнъж замълча. Съсредоточено се вгледа в мен.
• В съня ми Рейчъл каза: „Не се тревожи. Дори и да не вярваш, моята вяра е достатъчна и за двама ни“.
  Последното ми прозвуча познато.
  Едно от последните неща, които Рейчъл сподели с мен, беше свързано с мюсюлманите.
• Искам да знаете какво ми бе казано и да го споделите. Съществува нещо, наречено потомствен
  грях. Всичко е започнало с Авраам, Исмаил и Исаак. Било е въпрос на гордост и липса на вяра. Авраам
  е бил евреин. Ако бе поел отговорността си за детето, родено от слугинята му, Бог никога нямаше да
  раздели земята. Ние сме избраният народ, който трябва да възстанови мира: всеки, който вярва в
  Евреина от Назарет като Божи син, е евреин и избраник. Избрани сме да поправим грешките на
  предците си. Това е нашата отговорност. Всички заедно да работим за мир.
  По-късно същата вечер Рейчъл почина спокойно.