СЕДМА ГЛАВА
СЕСТРАТА АНГЕЛ
В седем сутринта със стажантите и сестрите започнахме ежедневната си визитация. В първата стая лежеше 82-годишна жена на име Милдред с диагноза рак на яйчниците, с метастази в костите, белите дробове и множество други органи. През нощта на няколко пъти бе загубвала съзнание и бе имала мъчителни болки. Сега, когато болките бяха овладени и беше добре хидратирана, изглеждаше необичайно бодра и в добро настроение. Любезно поздрави екипа и веднага ни благодари, че сме облекчили болките й.
Милдред обясни как от убийствената болка започнала да има халюцинации и на моменти да изпада в делириум.

  • Почти не помня какво преживях, но едно нещо, което запомних, защото беше истински кошмар, е, че видях десетте си братя и сестри, натъпкани във фолксваген, да странстват из вселената. Искрено се надявам да е било просто халюцинация – засмя се тя при спомена.
    Позволи ни да я прегледаме и студентите узнаха повече за личната история на тази забележителна дама. Преди да си тръгна от болницата вечерта, влязох да нагледам Милдред, която все още преливаше от радост.
  • Как сте, госпожо Милдред? – попитах.
  • Доктор Лерма, никога не съм се чувствала по-добре. Просто невероятен обрат. Чакам вечерната си болногледачка, но преди да пристигне, ще ви помоля да ми обясните нещо.
  • Разбира се. С какво мога да ви помогна?
    Обясни, че след като медицинският екип излязъл от стаята сутринта, няколко души останали при нея. Отначало помислила, че са студенти по медицина, но не говорели и белите им престилки били необичайно дълги и искрящи. След секунди изчезнали. Весела, както преди, Милдред каза:
  • Сигурно е било от онези бонбончета, които изпих снощи.
    Засмях се и я успокоих.
  • Да може да е било от лекарствата, които си взела през нощта.
  • Може би сте прав, но защо виждам до вас покойните си майка и баща, както и хората, излъчващи светлина, които сега смятам за ангели? – Почувствах хладна тръпка и навярно съм изглеждал смаян, защото тя каза: – Спокойно, доктор Лерма, не съм луда и те са миролюбиви.
  • Сигурна ли си, Милдред?
  • Толкова сигурна, колкото че имам рак в корема. – Не знаех какво да кажа и просто я попитах защо смята, че са ангели. Отговори: – От целите им тела струи бяла светлина, толкова ярка, че карат човека да се чувства обичан и да вярва, че всичко ще бъде наред.
  • Отново ли виждаш братята и сестрите си в онзи фолксваген? – попитах.
  • Не, само снощи.
  • Гади ли ти се, както снощи, неспокойна ли си, имаш ли болки? Давали ли са ти скоро успокоителни?
  • „Не“ на всички въпроси, доктор Лерма. Последните лекарства, които получих, бяха преди повече от 12 часа. Както казах, никога не съм се чувствала по-добре.
  • – Любопитен да узная с какво тези преживявания са по-различни от класическите й халюцинации от предишната вечер, помолих да ми обясни по-подробно.
  • Вече не са тук, с нас, но се кълна, че бяха реални колкото вас.
  • Можеш ли да ми кажеш какво искаха и как изглеждаха?
    Родителите й казали, че по-късно тази вечер ще дойде нейният ангел, за да й помогне да премине отвъд и да отиде при тях. Описа ги тридесет и няколко годишни, здрави и с обичайните си дрехи, въпреки че починали доста по-възрастни. Казали й още, че молитвите й са получили отговор: щяла да доживее да види близките си, които бяха извън страната. Уверили я, че всички хора и ангели, които вижда, са там, за да я подкрепят и предпазят от още болка. Когато болногледачката й влезе в стаята, Милдред смени темата и каза, че е готова за сън. Прегърнах я и обещах да дойда при нея сутринта в
    www.spiralata.net 32
    обичайния час. Тя се усмихна и ме целуна по челото.
  • Спете с ангелите, доктор Лерма.
    Докато последното й пътешествие наближаваше, ежедневно я посещавах. Продължи да описва светли безплътни създания и появи на покойни близки. На третия ден, когато влязох, болногледачката вече беше там. Докоснах ръцете на Милдред – този път тя реагира по-слабо, но лежеше спокойно и красивите й бели коси бяха разпилени по възглавницата. Забелязах, че се усмихва и гледа към ъгъла, и попитах:
  • Принцесо, отново ли виждаш ангели?
    (Обожаваше да я наричам „принцесо“ или „любов моя“. Казваше, че това я кара отново да се чувства млада.)
    Отговори:
  • Да. Тази вечер ангелите светят необичайно ярко.
  • Говорят ли ти?
  • Не, доктор Лерма. Само изпращат към мен спокойствие и е толкова хубаво… – Попитах я колко присъстват. Каза:
  • Точно сега има само един в ъгъла, но понякога са между трима и десет… и всичките изглеждат различни. Трудно е да се каже колко са големи, защото, като погледнете нагоре към ъгъла на тавана, височината е около два метра и седемдесет сантиметра, а те изглеждат някак по-високи. – Погледна към няколко различни ъгъла. Каза ми: – Зад ангелите има величествени планини и обширни гори с животни, птици и деца, играещи сред тях. Дълго наблюдавах цялата картина и осъзнах, че едно от децата съм аз, а другите са мои приятели, вече преминали в отвъдния свят. Играехме в родния ми град – Боулдър, Колорадо. Познах онзи прекрасен летен ден. Беше рожденият ми ден.
    Ангелът до нея заговорил и й казал: „Винаги съм бил с теб. Винаги съм бил тук“.
    Спомни си, че когато била дете, виждала ангел, но никой не й вярвал. Когато пораснала, просто вече не помнела. Запитах се дали наистина вижда миналото си и ако е така, дали това е част от прегледа на живота й.
    Милдред бе отраснала в католическо семейство и беше кротка и скромна жена. Съпругът й бе починал година по-рано от сърдечен удар и за нея бе утеха да знае, че той е при Исус и Дева Мария. Шест месеца след смъртта си няколко пъти се явявал в съня й, за да й каже, че скоро ще бъдат заедно завинаги. Беше щастлива и готова да отиде при него. Нейният ангел й бе казал, че сънят е реален и скоро ще се сбъдне, както и че няма много за преглеждане, защото е имала спокоен и щастлив живот, изпълнен с Божията любов. Казал й още, че Бог много се гордее с нея за безусловната й любов към семейството и приятелите й. Често се чувствала виновна, че не ходи редовно на църква, но дълбоко в себе си обичала Бога. Очевидно любовта е била по-важна за Него. Винаги съм намирал за удивително, че онези пациенти, които са силно свързани с Бога и желаят да бъдат с Него, си отиват бързо и спокойно. Едно е сигурно: Милдред изпитваше радост от виденията и преживяванията си.
    Болногледачките влизаха и излизаха и слушаха разговорите ми с нея. Един ден една от тях ме повика настрана и попита дали сред персонала ни има сестра с класическа униформа, бели обувки, бели чорапи и касинка. Отговорих й, че доколкото зная, никоя от сестрите не носи такова традиционно облекло, и попитах защо. Ето какво ми каза:
  • Поразително красива жена, почти сияеща, влезе тук в ранните сутрешни часове, отвори книга с лъскави корици и нежно заговори на Милдред. Доколкото успях да видя, в книгата имаше безброй редове с имена. Милдред отвори очи, заслуша се и заговори на сестрата. Двете си шепнеха, докато преглеждаха списъците. След десет минути сестрата затвори книгата, целуна Милдред по челото и излезе с думите: „Бог винаги е с теб“.
    Любопитна, болногледачката посегнала да я докосне и попитала за какво са си говорили, но ръката й преминала през тялото на сестрата, която изчезнала през затворената врата. На този етап нищо не можеше да ме шокира във връзка с Милдред. Отговорих:
  • Значи затова ме попита за сестрата?
  • Да. Но и защото знаех, че ако ви кажа, няма да ме сметнете за луда. Виждам с какъв интерес слушате историите на Милдред за ангели. Доктор Лерма, когато изтичах до вратата и я отворих, видях сестрата да влиза в съседната стая. Веднага отидох до офиса на сестрите и попитах за тяхна колежка с класическа униформа. Описах я, но двете дежурни сестри не знаеха да има и трета на смяна.
    За да се уверят, че пациентите са добре, двете влезли в стаята, в която болногледачката видяла мистериозната сестра да влиза, но не открили никого в стаята освен Джоузеф. Спял кротко, с усмивка на лицето.
    www.spiralata.net 33
    На следващия ден попитах Милдред за сестрата. Отвърна:
  • Тя беше ангел и разговаряхме за мои покойни познати, а после прегледахме семейния ми живот. Не мога да ви кажа нищо повече, доктор Лерма. Съжалявам.
    Успокоих я, благодарих за любезността и искреността й.
    По време на ежедневната си визитация влязох в съседната стая при Джоузеф и след като го прегледах, попитах дали си спомня снощи при него да е влязла медицинска сестра със старомодна униформа. Примигна и попита защо искам да зная. Казах му:
  • Честно казано, една жена твърди, че е видяла сестра ангел да влиза първо в нейната стая, а после в твоята, и съм любопитен да узная дали и ти си видял нещо подобно.
    Джоузеф отговори:
  • Да, доктор Лерма. Беше красива дама със сестринска униформа, която се помоли заедно с мен, след като ме попита в какво вярвам. Каза, че ме има в книгата й и че ще ми помогне да се подготвя за новия си вечен живот при Бога.
    После ми каза как успял да се помири първо със себе си, а после със съпругата и децата си, защото преди време ги изоставил. Каза, че се покаял пред Исус Христос и получил още време, за да приключи с това и да донесе изцеление на семейството си. Преди десет години се бе разделил с тях и никой не го посещаваше. Социалните работници се бяха опитали, но не бяха успели да издирят семейството му.
    Джоузеф продължи да разказва за срещата си с ангела – как жената влязла при него, как заедно преминали през целия му живот и нещата, които го терзаели, били записани в книгата й.
  • Нека ви кажа, доктор Лерма, какво научих от този ангел и Исус. Всичко зависи от нашата свободна воля и без нея съвършеният Божи план не би могъл да се осъществи. Бог е пожелал да умре заради нас, за да може свободната ни воля да продължи да съществува и винаги да имаме избора да стигнем до пълното съвършенство: нирвана. Цената е била Неговият живот, за да ни даде седемдесет и седем пъти по седемдесет и седем шанса да постъпим правилно. Без Неговата смърт бихме се самоунищожили и отишли в небитието завинаги. Бог знае, че ще се отклоняваме от правия и тесен път, и за мен Той е знаел колко реална болка ще изпитам заради постъпките си, но позволи да я изживея, за да може накрая доброто в мен да надделее над всичко друго. Накрая всичко ще бъде съвършено в нашите очи, а в Божиите винаги е било.
    Следващото, което каза Джоузеф, беше, че е трябвало да усвои уроците на алкохолизма, включително изолация и депресия. Със своите уроци успял да помогне и на покойните си майка и баща, които също някога са го изоставили. В края на разговора с ангела и Исус му било казано следното:
  • Жена ти и децата ти ще дойдат да те видят. Други ангели ще се погрижат за това. Ще получиш дара на безусловната любов и те ще отворят сърцата си за опрощение, синко.
    Два дни преди смъртта на Джоузеф социалните работници успяха да намерят членовете на семейството му и за всички беше тежко да узнаят за състоянието му. Онези, които живееха в града, успяха да дойдат веднага. Помогнах им да разберат случващото се и им казах за разкаянието на Джоузеф, че ги е изоставил, и желанието му да знаят, че винаги е мислил за тях и ги е обичал. Когато влязоха в стаята, толкова се зарадва, че заплака и безброй пъти ги увери колко много ги обича. Беше точно както бяха обещали сестрата и Исус.
    Джоузеф и Милдред бяха единствените пациенти, видели сестрата. Мисля, че е била техният водач към отвъдния свят. Били са свързани по някакъв начин. Починаха в един и същи ден. Милдред бе усмихната, спокойна и бях до нея, когато си отиде. Близките й се сбогуваха с обич и признателност към тази прекрасна жена. Семейството на Джоузеф бе до него и той бе изпълнен с толкова любов, че тя витаеше във въздуха.
    Сестрата ангел им бе донесла удивителни преживявания, но за мен емоционалното и духовно изцеление в края на тези два живота – безкрайно различния живот на Милдред и Джоузеф – бе доказателство за истинската, безусловна Божия любов.
    БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
    И ОЩЕ ДИАЛОЗИ С МИЛДРЕД
    Хора, които лежат в съседни стаи, често имат еднакви видения, еднакви преживявания, дори по едно и също време. Любопитно е и че понякога роднини на хора, починали в хосписа, се озовават в същите стаи: често забелязвам това. Например съпрузи са умирали в една и съща стая в разстояние на няколко години. При приемането историята на пациентите не се знае. Сестрите споделят, че в някои стаи, изглежда, има особена енергия, която привлича един и същи тип пациенти. Възможно ли е стаите да задържат определен тип електромагнитна енергия? Персоналът на хосписа често чува в някои стаи
    www.spiralata.net 34
    странни шумове, подобни на дълбоко ритмично дишане (като въртене на вентилатор), дори когато няма никакви апарати, нито пациенти. В други стаи внезапно прозвучава смях или животински звуци. Сякаш всяка стая е предназначена за определен тип преживявания и от нея тръгва коридор за различно измерение, за различен тип същества, които помагат на болния при прегледа на живота му. Веднъж Милдред каза:
  • Чудя се дали и вие, доктор Лерма, не виждате тези неща, дали Бог изпраща тези картини само в моя ум? Или те наистина съществуват във външния свят?
  • Може би и двете – отговорих. – Хората имат най-различни видения.
    Тя каза:
  • Може би Бог се проявява и в техните умове и всеки от нас си създава своя реалност.
    Като учен, вярвам, че Бог общува с нас, като ни създава наша собствена реалност. Може би затова всеки пациент има различни видения за рая. Раят е представа. която сме изградили в ума си и която търсим, когато умираме. Бог разбира това и се среща с нас в света, който сме си създали, за да направи прехода ни по-лек. Заради медицинското си образование често съм се питал дали всеки друг вижда и си представя същото като мен… и ако е така, защо? Имаше една теория, че човешката ДНК трепти с честота, еднаква с тази на реалността. Когато човек умира, възможно ли е докато неговата ДНК умира, да се пренастройва от честотите на тялото към тези на друга реалност? Ако е така и енергията ни просто променя формата си, значи ще съществуваме вечно. Милдред не зададе този въпрос на ангелите, но с доволна усмивка каза:
  • Всъщност има ли значение? Зная, че виденията, които имах. не са от дявола или с отрицателна вибрация, защото преживяването беше прекрасно и възвисяващо.
  • По-хубаво, отколкото да спечелиш от лотарията?- попитах.
  • Доктор Лерма, беше по-хубаво от всички удоволствия на света – отвърна Милдред и избухна в почти неудържим смях. Обожавах я!
    Пациентите ми често виждат нещо в ъглите. Тя потвърди.
  • Винаги са в ъглите. – Изглежда, там са фокусните точки за влизане в това измерение. Попитах я дали е имала видения от тъмната страна или сенките и отговори: – Какво би могло да засенчи всички тези светли, ярки цветове? Зная, че няма подобни неща. Виденията са изпълнени с толкова любов и спокойствие, че нищо не може да ги помрачи.
    При повечето ни разговори Милдред беше с бистър ум и ясна мисъл: знаеше името си, къде се намира и какво се случва с нея и винаги можеше да опише ангелите и да предаде посланията им с най-малки подробности. Не преставаше да поставя преживяванията си под съмнение, но накрая твърдо заявяваше, че са реални колкото рака й. Казваше: „О, господи, толкова е истинско!“.
    Веднъж каза:
  • Ако няма Бог, как всички ние имаме такива преживявания? Невероятно е, че тялото може да ни ги даде. Може би е устроено така, че чрез случайно възникнали видения да получаваме утеха преди смъртта си? Но дори ако това чувство, че някой се грижи за нас, е плод на случайност, все пак е невероятно преживяване. Странно, че никога няма живи хора във виденията ми за ангели. Явяват ми се само покойници. Как е възможно това да е случайност? – Продължи: – Страхотно е да зная, че любовта ми към Бога и семейството е била всичко необходимо, за да Го впечатля. Мислим си, че Бог иска много повече от нас, а в действителност Той иска само да обичаме Него, семействата си и себе си. Останалото идва лесно. Аз имах щастлив живот. Важното не е величината или количеството на онова, което правим: грижите за децата ми са били повече от достатъчни. Ангелите ми показаха, че децата ми ще направят страхотни неща, и това ми носи радост и спокойствие.
    Синът на Милдред щял да стане адвокат, а после съдия, който щял да работи в помощ на жертви на домашно насилие. Показали й дъщеря й с децата й и наследството на любовта, което ще предадат на поколенията. Тя каза:
  • Това е като състезание, в което трябва да преда- дете щафетата на съотборник заедно със своите постижения: ако един състезател от отбора не се е справил достатъчно добре, от следващия зависи да навакса изоставането. Много състезания все още могат да бъдат спечелени, стига един човек да може да компенсира общото изоставане. За човешкия род това е Исус Христос. За да спечелим състезанието на живота, трябва да обичаме и да учим децата си на всеопрощаваща любов, защото чрез тях светът ще се промени.
    Зададох й въпроса, чийто отговор всеки иска да узнае:
  • Какъв е смисълът на живота?
    Отговори:
    www.spiralata.net 35
  • Не мога да ви кажа. защото всяка душа трябва да го открие за себе си. Но помня една част от Светото писание, която ангелите често повтаряха, докато преглеждах живота си. Тя може да ви помогне да намерите отговора.
    Отвори съвременен превод на Библията и прочете стихове 2-5 от „Притчи“, втора глава.
    Синко, ако приемеш думите ми и спазиш в себе си заповедите ми, тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта, и приклониш сърцето си към размишление, ако призоваваш знанието и викаш към разума ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога
    Каза, че целта на живота е една и съща за всички, както Бог и нашите индивидуални души знаят, и тя е да постигнем по-дълбоко разбиране за Бога в неговата всеобхватна и всеопрощаваща любов и безкрайно състрадание. Той не носи в себе си нищо отрицателно и желае само най-доброто за нас. Бе разбрала, че адът не съществува такъв, какъвто е в човешките представи. Това е човешка проекция, произтичаща от страх. Страхът повежда човека в нежелана посока. Целта не е страх от Бога. Любовта към Бога е важно нещо. Прекъсването на връзката с Него е нашият ад. Мракът е в човешките ни тела и от нас зависи да призовем Бога в сърцата си, за да прогони злото от нас. Това е постоянно, ежедневно усилие, за което са нужни молитви. Милдред сподели:
  • Сега, след като познах безусловната любов на ангелите, ще ми бъде трудно да се върна на земята.

By admin