ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
СЪНИЩАТА
Някои хора от персонала ми познаваха Сюзън отпреди. Беше квалифицирана медицинска сестра, настанена в хосписа след дълга борба. На 39 Сюзън вегетираше вече три години и беше обект на спорове между родителите и съпруга й. Близки и приятели знаеха, че е възнамерявала да заяви в писмен вид волята си да не бъдат полагани „никакви геройски усилия“ за поддържане на живота й,
www.spiralata.net 19
включително и изкуствено хранене. Но така и не успяла да осъществи намерението си. Без подписано заявление съпругът й имал законното право да взема решения по всички медицински въпроси. Родителите й изживявали още по-голяма мъка, защото били убедени, че Уилям, съпругът й, до последно ще се бори за поддържането на живота й, за да превъзмогне чувство за вина. За всички, които познавали Уилям, било очевидно, че причината за това чувство са събитията, довели до трагедията. Било ужасно травмиращо за семейството и близките приятели на Сюзън, принудени да гледат тази красива жена в безпомощно състояние.
Помнеха Сюзън като енергична, жизнена и състрадателна жена, винаги готова да помогне. Когато се запознах с милите й родители, те споделиха с мен трагичната история на дъщеря си. Била възпитавана в християнско семейство, но като съвсем млада имала сън, в който красив ангел, обгърнат от бяло сияние, й разкрил бъдещата й хуманитарна работа сред будистките жители на Тибет. Не преставала да напомня на родителите си за ангелския план и да твърди, че това е пътят на живота й. Били загрижени за безопасността й в нестабилния Тибетски регион, но Сюзън била толкова упорита и непреклонна в убежденията си, че се почувствали задължени да я подкрепят в мисията на живота й.
Завършила Тексаския университет в Остин и се дипломирала като медицинска сестра. По време на следването си посещавала курс по теология и източна философия, който бил подготовка за пътя й в живота. Продължила да сънува ангели и виденията били винаги свързани с кариерата й на медицинска сестра. Накрая заминала за Непал и Тибет, където живяла пет години. По време на пребиваването си там се запознала с Уилям, чудесен духовно извисен китаец, пристигнал в региона, за да помогне за спирането на зверствата, извършвани от неговия народ срещу мирни тибетци. Всеотдайни в желанието, което споделяли, – да помагат на жителите на Тибет, и в любовта си към будистката вяра, двамата се влюбили и се оженили. Шест месеца след сватбата им китайските нападения зачестили и много симпатизанти на Тибет били арестувани и обезглавени. Страхувайки се за живота си, Сюзън и Уилям решили да заминат за Хюстън, където можели да създадат семейство и да продължат с миротворческата си помощ за Тибет. След завръщането си в Хюстън Сюзън се заловила с медицинска и духовна работа и отново се почувствала напътствана от ангелите. Уилям открил, че без квалификация и американско гражданство не може да си намери работа, която да му носи удовлетворение. Това не безпокояло Сюзън, но започнало ужасно да тежи на съпруга й.
По-късно двойката имала три деца, но след първата бременност Сюзън получила диагноза диабет тип 2. Борила се с болестта с перорални медикаменти и инсулинови апликации за стабилизиране на кръвната захар. После, около три години след поставянето на диагнозата, станала първият пациент с имплантирана инсулинова помпа. След имплантирането на устройството лекарите установили значително подобрение на кръвната й захар. За нещастие, съпругът й, който вече бил постоянно сприхав, започнал да се дразни от деформацията, която помпата причинявала на тялото й, и да настоява за отстраняването й. Тя отказвала и Уилям ставал все по-раздразнителен и избухлив. В изблик на ярост веднъж сграбчил откритата част на помпата и я извил. Помпата освободила голямо количество инсулин в организма на Сюзън, което довело до рязко спадане на кръвната й захар до смъртоносно ниво. Незабавно била откарана в болница, но изпаднала в хипогликемична кома. След вливане на концентрирана декстроза бързо била прехвърлена в интензивно отделение, където показателите й се стабилизирали. Очите й били отворени и изглеждало сякаш ви гледа, но не можела да говори или да общува по какъвто и да е начин. Енцефалографията установила, че има слаба мозъчна дейност. Оказало се, че мозъкът й е необратимо увреден. Поради неспособността да се храни й поставили гастростома и започнали интензивна терапия. Четири седмици по-късно единственото подобрение било, че вече можела да се усмихва и примигва. Впоследствие я преместили в болнично отделение, където останала три години. Това противоречало на ясната представа, която родителите й имали за желанието й, както и на убедеността на сестрите и лекарите, с които е работила, че тя не би искала „никакви геройски усилия“. Тъй като съпругът й имал юридическото право да взема решения, трябвало да се съобразяват с неговите желания, породени от чувство за вина. През следващите три години семейството и приятелите на Сюзън се борели за настаняването й в хоспис, за да се изпълни волята й да умре естествено. През тези години съпругът й прекарвал много малко време при нея и това довело до още по-голям разрив в семейството. Най-сетне, без видима причина, Уилям се съгласил съпругата му да бъде преместена в хоспис. На въпроса какво го е накарало да промени намеренията си отговорил, че е имал видение, но не желае да го обсъжда.
Когато се запознах с Уилям, той сподели, че изпитва мъчително чувство за вина заради случилото се и че иска да изкупи вината си. Призна, че егоистичните му действия са довели до кончината на Сюзън. Попитах какво го е накарало да реши да я премести в хоспис и той ми разказа за видението си.
www.spiralata.net 20
Съпругата му се явила в съня му заедно с множество ангели, които стояли около леглото му. С обичайната усмивка, която все още помнел, го помолила да я освободи. Казала: „Простила съм ти. Сега трябва сам да си простиш, за да мога да продължа. Време е“. Ангелите не заговорили с глас, който той да чува, но усетил, че потвърждават думите на съпругата му. Каза, че видението се повтаряло отново и отново в онази нощ и всеки път ангелите ставали все повече.

  • Сюзън ми каза, че петдесетте ангела около леглото ми няма да си тръгнат, преди да намеря покой и да си простя. Ангелите променяха вида си и в един момент станаха тъмнолилави, като индиго, с искрящо-сини очи и бляскави руси коси. Когато вдигнах поглед, духовните същества бяха огромни. Ясно осъзнавах, че това не са само образи, плод на чувство за вина. Познавам съпругата си и ангелите наистина се опитваха да ми помогнат да разбера колко егоистично постъпвам. Месеци наред се молех за силата да си простя и да освободя Сюзън. Бог, ангелите и Сюзън чуха молитвите ми. Безусловната любов в отвъдния свят е необятна.
    Уилям обясни, че след време, което му се сторило месеци, един от ангелите с най-ярко сияние заговорил.
  • С ласкав и топъл глас ми каза, че Сюзън страда и се нуждае от помощ. Попитах: „Как е възможно да страда, щом е толкова усмихната и весела?“. Казаха ми, че нейното страдание е отвъд ограничените ни земни представи. Ще го разберем напълно при своето духовно освобождение.
    По-нататък ангелът му обяснил, че като негова съпруга Сюзън е свързана с него и затова чувства същата вина, на моменти дори по-голяма. Казали му, че всъщност е поела по-голямата част от вината му през последните няколко месеца, за да може той да постигне душевен мир, който ще му даде възможността да съживи връзката си с децата им и да изгради нови приятелства. При тези нови, любящи отношения земната му връзка със Сюзън можела да бъде прекъсната. Уилям продължи:
  • После високият тъмнолилав ангел изпрати лъчи светлина от гърдите си към моите и на Сюзън, които едновременно проникнаха в нас и се образува съвършен триъгълник от синьо-бяла светлина. В този момент започнах да преживявам всичко, което тя е преживяла през последните три години. Ангелските видения ми казаха, че е нужно да го почувствам напълно. Това най-сетне щяло да ми даде силата да освободя Сюзън.
    Зарида и сподели, че емоционалната и духовна болка била толкова силна, сякаш потъвал в пълен мрак. Колкото по-дълбоко потъвал в тъмната бездна, толкова по-мъчително било чувството за загуба и отдалеченост от рая. После, както му се сторило, след част от секундата, бил буден и се питал какво означава преживяването му.
  • Уилям, как се чувстваше след това? – попитах.
  • Треперех и плачех и не бях сигурен дали е било сън, или видение. Дрехите ми бяха разкъсани и всичко в стаята беше пропито с аромат на „Шанел“. Съпругата ми беше с този парфюм в нощта, когато сграбчих помпата.
    Преживяването било толкова въздействащо и реално, че той веднага се обадил на тъста и тъщата си и се съгласил да прехвърлят съпругата му в хоспис, за да изпълнят волята й: да умре естествено и спокойно. Семейството незабавно се свърза с мен и след два часа Сюзън беше при нас за приемане и назначение на симптомите.
    Когато я видях за първи път, силно я прегърнах и й казах, че се намира в хоспис и че ще я избавя от болките. Почти мигновено реагира с широка усмивка, докато по бузите й се стичаха сълзи. Помолих я да мигне, ако усеща болка. Примигна няколко пъти. Когато я попитах дали е гладна, няколко секунди не мигна.
  • Сюзън, а тръбата за хранене? Причинява ли ти болка?- Отново поредица примигвания. – Искаш ли облекчение, Сюзън?
    Този път примигванията бяха много, докато се уверих, че разбира. Въпреки че изследванията й показваха слаба мозъчна дейност, бях сигурен, че разсъждава, чувства и е намерила начин за общуване. Казах й, че родителите й и съпругът й ще дойдат заедно, в мир, и ще се погрижат да бъде спокойна. Онова, което видях в очите й в този момент, ще остане запечатано завинаги в сърцето и душата ми. Определено беше много извисен дух.
    При следващите прегледи се оказа, че белите й дробове са чисти, бъбреците функционират нормално и жизнените й показатели са стабилни. При това положение изключването на системите за хранене и вливане на течности би било равносилно на довеждане до гладна смърт и нарушение на лекарската ми клетва. Беше ми нужно чудо. На следващия ден сестрата отбеляза в картона й, че отделянето на урина е намаляло значително и че е получила белодробен оток (голямо количество течност в белите дробове). Изследванията показаха, че бъбреците са отказали, което е причина за
    www.spiralata.net 21
    претоварването с течности. Това беше знакът за мен. Тази жена бе имала нормална бъбречна функция и жизнени показатели в продължение на три години, а за двадесет и четирите часа в хосписа състоянието й се бе влошило така, че да стане уместно и необходимо прекратяване на изкуственото хранене и вливането на течности. За мен бе очевидно, че Бог има пръст в това. Отправих кратка благодарствена молитва, изключих системите и започнах мерки за облекчаване на страданието. Включваха морфин за дихателната недостатъчност, диуретици за намаляване на течностите и успокоителни за повишената й тревожност. Веднага потъна в дълбок, спокоен сън.
    Съпругът й и семейството й прекараха последните няколко дни от живота й в изглаждане на отношенията си. През последните два дни на Сюзън аз имах ярък сън, в който, докато я преглеждах, сърцето й спря и духът й излетя от тялото. Тя разпери ръце, погледна ме с топлата си усмивка и каза: „Какво вълнуващо пътешествие“. В този миг почувствах невероятна вълна на радост и видях ангели, облечени в златиста, бяла и синя светлина. Те ме помолиха да предам на майката на Сюзън, че всичко с нея ще бъде наред и че дъщеря й ще потвърди това послание. После Сюзън хвана ръката ми и ме поведе към небето, високо над земята. Веднага започнах да виждам безброй души, напускащи телата си и политащи в пространството, потвърждавайки, че животът е невероятно приключение. Видях и множество ангели около земята, които водеха души, пронизваха небесния свод, осеян със звезди, и изчезваха в космоса, може би в друго измерение. Тя ми каза, че трябва да се разделим и че един ден аз също ще изпитам радостта от усвоените уроци. Каза ми никога да не се тревожа, защото винаги някой се грижи за нас и бди над нас, независимо от решенията ни. Винаги ще имаме шанс да преосмислим изборите и да поправим грешките си. Изведнъж се събудих от този вдъхновяващ сън и останах в леглото, размишлявайки върху посланията, поразен от силата на ума. По-късно сутринта, на път за болницата, не преставах да се питам как ще се развият нещата със Сюзън.
    Когато пристигнах и влязох в стаята й, майка й и сестра й ме поздравиха с топли усмивки, които бяха също като усмивката на Сюзън в съня ми. След прегледа бяха сигурен, че до смъртта й остават няколко часа. Уверих семейството й, че е спокойна, не усеща болка или задушаване и е готова за последното си пътуване. Беше очевидно, че и двете изпитват тъга, но и облекчение, че страданията й свършват. Реших, че сега е моментът да разкажа съня си, започнах и някъде по средата бях прекъснат от сестрата на Сюзън, която сподели, че е имала същия сън, и го доразказа. Бях поразен. Сънят и посланията бяха същите. Майката на Сюзън видимо се успокои, че молитвите й са били чути. Беше се молила за потвърждение, че дъщеря й е в мир и отново ще може да ходи и говори. Беше убедена, че тя вече преминава отвъд. След тридесет минути прегръдки и взаимно утешаване Сюзън се събуди, отвори очи, усмихна се и протегна ръце към съпруга си, който току-що бе пристигнал. С огромно усилие тихо каза на него, майка си и сестра си, че ги обича. Отново видях неповторимата красива усмивка, както в съня си, ръката й бавно се отпусна и тя си отиде. В този ден семейството й получи чувство за завършеност и опрощение. Мислено се засмях, когато си спомних за излитането й от тялото с думите: „Какво вълнуващо пътешествие“, и издигането й към космоса. Да, наистина, Сюзън, „какво вълнуващо пътешествие“.
    БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
    И ОЩЕ ДИАЛОЗИ СЪС СЮЗЪН
    Сестрата на Сюзън, Джан, описа други срещи преди смъртта й. Ангели й разкрили, че в отношенията между родителите им и Уилям настъпва значително подобрение. Няколко пъти Джан видяла в стаята, които се молели за Сюзън, докато тя седяла в поза „лотос“. Джан затваряла очи и когато ги отваряла, монасите изчезвали и сестра й се връщала в безпомощното си състояние. Чувала как монасите помагат на Сюзън да разбере уроците на живота си. Съмнявала се в това, което вижда, но Сюзън често й била разказвала за забележителни монаси в Тибет. Досетила се, че същите монаси са се явили до смъртното й легло като нейни закрилници. Видяла ги да я покриват със златисточервеникав плащ и да редят молитви и монотонни напеви. Молели се душата й да достигне до нирвана. Джан си спомня, че ярка светлина заструила от върха на главата на сестра й към тавана. След секунди светлината и монасите изчезнали.
  • Не съм луда, доктор Лерма. Зная какво видях. Никога не ще го забравя. – Обясних й, че когато някой от тях умре, по традиция монасите застават около леглото му, покриват тялото с пъстра златисточервеникава плащаница и се молят около осем часа душата да достигне до небесните селения. Колкото по-просветена е, от толкова по-висока част на физическото тяло излита. Най-високата е върхът на главата. – Доктор Лерма, тази информация потвърждава, че сестра ми е отишла в рая и че е просветлена душа. Колко хубаво е, че съм познавала толкова духовно извисено създание.
    www.spiralata.net 22
  • Да Джан, това е утеха
    Що се отнася до Уилям, той започна да изкупва вината за действията си, породени от себичност и гняв, довели до смъртта на Сюзън. Имал друг сън, в който тя му благодарила за освобождението си и повторила, че му прощава. Той разбира, че и двамата доброволно са приели обстоятелствата в живота си. Сега посвещава времето си на сътрудничество с Американската диабетна асоциация и лобиране пред застрахователни компании за осигуряване на инсулинови помпи за диабетици. Работи и с организации за подпомагане на жертвите на домашно насилие. В съня ми Сюзън сподели, че е знаела, че съпругът й ще изкупи вината си, и е преговаряла с ангелите да остане, докато е готов. Сега втората съпруга на Уилям се бори с рак на гърдата и той е твърдо решен да бъде до нея и да й дава пълната си подкрепа и присъствие. Чувства, че това е урок, който ще обогати разбирането му за състрадание и помощ. Продължава да говори за ангелите и техните послания за обич, себеопрощение и всеотдайна любов. Уилям е въздействащ оратор с удивителна история, а както ангелите неведнъж са казвали на много от пациентите ми, един човек може да промени целия свят.

By admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 4+1=?

*

уроци регресия и религия