ШЕСТА ГЛАВА
ДЪЛБОКО РАЗКАЯНИЕ
Уилям бе пристигнал от Аржентина за лечение на рак на белите дробове в световноизвестния Онкологичен институт „Андерсън“ в Хюстьн, Тексас. След тримесечна интензивна терапия бе прехвърлен в нашия хоспис, защото дори експерименталните процедури не бяха успели да спрат бързонапредващото му заболяваше. Скоро след постъпването му мозъчните му функции значително отслабнаха и изпадна в състояние, близко до кома, оставайки в постоянен делириум. През това време често се въртеше в леглото, говореше на немски, викаше за помощ или изричайте: „Хайл Хитлер!“, или друг военен поздрав. Изтривах потта от челото му и докосвах ръцете му за успокоение. Струваше ми се страшно, че говори на немски, но съпругата му потвърди, че и двамата са родени и отраснали в Берлин, Германия, и са избягали в Аржентина скоро след началото на Втората световна война. Когато овладяхме причината за делириума, която бе дехидратация, умствените му способности се подобриха. Започна да общува и да задава много въпроси: „Къде съм? Мъртъв ли съм? За войната ли говорех?“. Обясних му, че е жив и се намира в хоспис, защото ракът му вече е неизлечим.

  • А Втората световна война и Хитлер? Казах ли нещо за това в присъствието на семейството си?
    Отговорих:
  • Всъщност говореше на немски и каза: „Хайл Хитлер!“. Не, семейството ти не беше тук точно в този момент.
    Изведнъж заплака и ме помоли да не казвам на никого какво съм го чул да изрича, особено на
    www.spiralata.net 28
    близките му. Уверих Уилям, че ще запазя тайните му и никога няма да го съдя за нищо, което е казал или направил. Напомних му, че съм до него само за да облекча физическата, емоционалната, духовната и личната му болка и че ако някога пожелае да сподели терзанията си, ще го изслушам.
    През следващата седмица изградихме връзка на доверие и една сутрин той ми разкри, че е бил офицер в Шутцщафел – личната армия на Хитлер през Втората световна война, и пряк свидетел и участник в изтребването на еврейската раса. Заплака, докато ми разказваше това, и разкаянието му изглеждаше искрено. Описа как заключвал християни и евреи, млади и стари, в къпалнята и обръщал гръб, когато други обучени войници пускали отровен газ през душовете. Спомни си как една нощ красива еврейка се спряла, преди да влезе, и го погледнала право в очите. На лицето й нямало страх, а израз на съжаление, който се запечатал в душата му. Това видение го преследвало през целия му живот.
    Командването на Уилям в този концентрационен лагер било кратко, защото развил остро и опасно белодробно заболяване. Поел малка доза цианид, надявайки се здравето му да се влоши достатъчно, за да го изпрати далеч от войната и зверствата. Лекарите на Хитлер не узнали за плана му и приписали тежкото заболяване на случайно погълнат газ, съдържащ цианид. Вместо да бъде изправен пред военен съд за опит за самоубийство, получил едно от най-високите отличия за храброст и вярна служба на родината. С трайно увредени дробове. Уилям никога вече не се върнал в армията.
    Когато го попитах защо се е присъединил към SS, каза, че работата му в областта на биохимията привлякла вниманието на елитната армия на Хитлер и бил призован да помогне на страната си да извоюва свобода от тиранията на световните лидери. Учтиво отказал и след няколко часа войници от SS арестували съпругата му и децата му. Нацистите имали сведения за всички евреи в Германия и открили, че Уилям, чистокръвен германец, е женен за еврейка и децата му са наполовина евреи. Ясно му дали да разбере, че всички евреи ще бъдат арестувани заради тираничните си актове срещу Третия райх на Хитлер и осъдени на смърт. Уилям обясни:
  • Трябваше да спася семейството си. Не можех да позволя да умрат като милиони други, за които чувах. Как бе възможно човешки същества да ме поставят в положението да избирам дали да спася своето семейство, или нечие друго? Така Хитлер принуждаваше хората да изпълняват чудовищните му заповеди. Всеки избираше да защити близките си и да изневери на сърцето си и морала. Само за часове се превръщахме от обичащи Бога семейни мъже в хладнокръвни убийци. Единственото, за което мислех, беше колко злини ще бъда принуден да извърша за доброто на семейството си.
    Уилям изглеждаше отчаян, докато разказваше за най-ужасяващите събития, на които този свят е бил свидетел.
    Поставен в безизходица, той се съгласил да влезе в редиците на SS при условие, че семейството му ще може да напусне Германия. Нацистките власти приели и освободили съпругата и децата му в замяна на участие в разработването на биологични оръжия. С ескалирането на военното напрежение Хитлер все повече настоявал за по-голяма ефективност в масовото изтребване. Уилям и други негови колеги били преразпределени в концентрационните лагери, където се провеждали множество генетични и биологични експерименти. Там най-сетне видял докъде стига жестокият замисъл на Хитлер и осъзнал грешката, която е допуснал, избирайки да спаси семейството си.
    Уилям не пожела да сподели на какви експерименти е бил свидетел, освен използването на отровен газ за избиване на евреи и християни. Не го притисках, но не можех да не се питам дали не е било нещо по-ужасно от геноцид.
  • Доктор Лерма, сключих сделка с дявола и не мога да променя това. Твърде късно е за мен. Никога не ще зърна Бога! Зная думите Му, че онези, които спасяват собствения си живот, ще го загубят, а онези, които загубят живота си, ще живеят вечно. – Помоли ме да му простя и му казах, че не мога да простя на човек, който не ми е навредил с нищо. Той възрази: – Навредил съм и на вас. Ангелите ми казаха, че целият свят е бил опустошен от онези ужасни събития и всеки роден след Холокоста е засегнат.
  • Добре, Уилям, прощавам ти – отвърнах.
    Усмихна се и ми благодари. Помоли ме да не казвам на децата му, че е вършил тези неща.
  • Дори жена ми не знаеше до каква степен съм замесен. До ден днешен нося срама и вината си.
    Почувствах дълбокото му облекчение, след като най-сетне бе излял душата си пред мен.
    Попита ме колко време е бил в кома и му казах, че около 48 часа. Изглеждаше смаян.
  • Това е невъзможно. Зная, че бях в ада стотици години. Просто го зная.
    Уверих го. че са били само два дни, и го попитах какво е преживял.
  • Бях в тъмна пещера, рамо до рамо с много други нацистки и римски войници, участвали в масовите убийства. Чувах мислите им, усещах агонията им и те бяха огледало на моите собствени.
    www.spiralata.net 29
    Емоционалната болка беше дълбока и мъчителна и сякаш щеше да трае вечно. Това беше адът, доктор Лерма.
  • Уилям, измъкна ли се от там накрая?
  • Всъщност, доктор Лерма, през цялото време имаше ярка светлина в далечината, която ме теглеше, но се боях да тръгна натам, защото знаех какъв съд ме очаква. Знаех, че е Божията светлина, и не се чувствах достоен да я виждам. След време, което ми се стори години взиране в светлината, най-сетне имах достатъчно енергия да извикам за помощ. Изведнъж забелягах отвор в далечния край на зловещата пещера. През тази малка пролука видях светли същества да минават покрай входа, без дума и без звук. Предположих, че са пазачи, които не пускат никого да излезе навън, и се изплаших от тях, срамувайки се заради онова, което съм бил. Докато съсредоточено гледах светлите създания, най-сетне срещнах погледа на едно същество с образ на жена и, удивително, съзрях нещо познато в ясните й сини очи. Бяха същите като на красивата еврейка, която бях вкарал в къпалнята, превърната в газова камера. Извиках: „Съжалявам! Толкова съжалявам!“.
    Тя се спряла и се обърнала към пещерата. Обзет от срам, той се върнал обратно в мрака, но жената влязла след него и вътре засияла ярка светлина. Душата му била разголена, но ангелът го обгърнал със състрадание и безусловна любов. Уилям обясни:
  • Заговори с глас, от който струеше любов: „Простих ти още преди да ме убиеш.“ Понечи да се отдалечи, но извиках: „Почакай! Не си отивай!“. Спря се, обърна се с лице към мен и протегна ръце: „Ела с мен и ще ти помогна да се освободиш от вината“. Поколебах се, защото чувствах, че заслужавам да нося цялата вина. Но имаше нещо, което силно ме теглеше към нея, и то ме накара да пристъпя към любящите й обятия. Когато излязох от пещерата, бях облян от светлина, която ме изпълни с безкрайна любов и радост. Енергията беше толкова силна, че почувствах, че припадам. Докато бавно падах, я видях да полита към мен и да ме хваща с меките си криле, покрити с пера. Вече умиротворен, заговорих за живота си. Изразих мъката си за всичко, което съм сторил, и споделих, че съм потърсил изкупление, но нищо не може да компенсира коравосърдечието ми. Тя каза: „Имаш избор. Можеш да приемеш, че си изживял избрания от теб живот, да си простиш и да продължиш напред. Или да изживееш болката, която си причинил, за да се освободиш“.
    С тъга Уилям й казал, че прошката едва ли ще бъде получена лесно.
  • Казах й: „Причиних голямо страдание и трябва да го изживея, за да се освободя“. Тя кимна с глава: „Така да бъде“.
    За части от секундата Уилям влязъл в ума и тялото на всеки евреин и християнин, когото е убил в нацисткия концентрационен лагер. Изживял болката им, страха и смъртта, всичко наведнъж. Едновременно бил човек, попаднал в лагер, където загинал в газова камера… и същевременно бил в своето тяло, обърнал гръб и се отдалечил. Крещял за милост и помощ и в същото време самият той не обръщал внимание на виковете. Хората, в които се превърнал, викали и питали защо, умолявали го да не го прави. Спомнил си колко е искал да им помогне, но толкова се страхувал за семейството си, че просто не можел. Вътрешният му конфликт бил толкова мъчителен, колкото смъртта на жертвите. Описа преживяването и болката на хиляди възрастни и деца едновременно като невъобразим ужас.
    В един момент светлото създание с женски образ се върнало и го попитало дали е готов да си прости. Отговорил с „да“. Тогава всички избити от него хора го заобиколили, дали му прошката си и го уверили, че искрено се радват на изкуплението му. Ангелът го обгърнал в светлите си обятия и го понесъл към по-ярката Божия светлина. Бил окъпан в безусловна любов, която изпълнила цялото му същество, и до всяка негова клетка достигнало послание, носещо разбирането, че Бог е позволил всичко това да се случи, за да научи човешкия род да устоява срещу злото. Било му казано, че благодарение на свободната си воля човекът неизбежно ще срещне мрак и доброта. Божият план за независимата душа е да се учи и развива, оставяйки далече омразата, страха, грубостта и гордостта, за да достигне до чистата любов. Холокостът не е бил дело на Бога, а на жестоката тъмна сила в човека, подхранвана от самия него. Човекът, с подкрепата на Бога, трябва не да се страхува или да се опитва да контролира тези събития, а да научи, че само като носим Бога в себе си, можем да надвием мрака. Не можем да го направим сами. Уилям каза, че това е най-важният урок: „Научете се да се уповавате на Бога, а Той ще съдейства чрез вашата свободна воля да вземате правилни решения за спасението на човечеството“.
    Уилям разкри, че ако Бог не присъства в нашите решения, сме загубени. В края на краищата, той се е съгласил да поеме ролята на убиец, за да предаде това послание на човечеството. Уроците на любовта и състраданието са изключително важни и да се надяваме, че човешкият род никога вече не ще позволи подобни зверства. Цялото човечество е изстрадало и израснало чрез болката от направения
    www.spiralata.net 30
    избор… и в рая се е възцарила безкрайна радост, когато урокът е бил усвоен и е било сключено споразумение между Бога и хората те никога вече да не допуснат подобно нещо. Когато на земно ниво се разиграва голяма драма, цялата вселена наблюдава, чака, съпреживява и научава уроците. Някои трябва да играят ролята на злодеите. Но сега тази фаза е отминала; учението чрез страдание е стар похват. Време е да прегърнем своята радост и творчески способности и да приключим със старите игри и роли. Време е да си простим и да продължим напред, също както Уилям. Време е да прегърнем божествената си същност и да променим своята цел от оцеляване в сътворяване на по-добър свят. Из-борът е наш. Сега е моментът, обясни Уилям.
    При това преживяване той най-сетне стигнал до прозрението, че душата е вечна, а тялото не е толкова важно. Не бе разбирал това до последните дни от живота си. Не е имало правилни и погрешни избори. Някой е трябвало да умре: или неговото семейство, или евреите. Дори ако бе допуснал близките му да бъдат убити и се бе отказал от собствения си живот, урокът щеше да продължи. Не би могъл да го спре; било е нещо по-голямо от него. Но сега този урок е научен, цялата вселена има възможност да избере любовта и състраданието и да даде подкрепа на страдащите. Уилям осъзнал, че всички сме едно цяло и онова, което е сторил на другите, засяга и самия него. След като ми разказа забележителната си история в продължение на два дни, децата му пристигнаха от Аржентина и той почина спокойно, оставяйки ме да размишлявам върху жестокостта на човека срещу човек и да се освободя от склонността да съдя другите за действията им.
    БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
    И ОЩЕ ДИАЛОЗИ С УИЛЯМ
    Узнах повече за Холокоста и войната, отколкото някога съм искал. Уилям каза, че когато войната започнала, германците искали да отведат жена му, защото била еврейка. Поддържали невероятно подробни досиета, съдържащи и расов профил. По време на войната почти всеки трябвало да бъде подложен на лекарски преглед. Прегледът се състоял в измервания: дължина на носа, обиколка на главата, разстояние между очите, ръст, тегло, гръдна обиколка, талия, пропорциите на гениталиите. На лекарите била предоставена схема на средностатистическите размери за евреи, руснаци, французи и прочие, по която трябвало да установяват към коя раса принадлежи човек. По време на режима на Хитлер учените казвали, че арийската раса има съвършени телесни пропорции, а другите раси са несъвършени. Тези физически измервания дали възможност на Третия райх да идентифицира и изтребва евреите. По ирония, за Хитлер се твърди, че има еврейска кръв. Историците казват, че е наредил сведенията за месторождението му да бъдат изгорени, за да не се разкрие истината за произхода му.
    Уилям избрал Аржентина след войната и успял да отведе семейството си с малкото им спестени пари. Американското правителство му предложило работа в сферата на биогенетиката, но отказал, защото вече бил узнал, че много от немските учени и инженери, получили амнистия в Америка, са принудени да живеят в бункери в пустинята и да вършат научна работа за военните. Очевидно не било много по-различно от нацисткия режим. Предпочел да се установи в Аржентина и да създаде ферма за орехи.
    С годините Уилям преуспял и станал известен филантроп. Продължил да живее в страх, че ще бъде разпознат и съден за престъпленията си. Прекарал целия си живот в изплащане на греховете от миналото, но не успял да прогони чувството за вина, докато жената ангел не му донесла разбиране и мъдрост.
    Уилям ме осведоми, че Съединените щати са наели много учени, провеждали експерименти с клониране по поръчка на Хитлер, които свободно продължават работата си. Предупреди ме за потенциалната опасност в тази област на изследвания, с която ще бъде свързан следващият ни важен урок. Ще бъде възможно да се клонира всяко същество, носещо ДНК. Попаднала в лоши ръце, тази технология може да бъде използвана за клониране на най-ужасните създания, включително и на Хитлер.
    Стори ми се доста интересно, че жената ангел е казала на Уилям, че ангели или други същества могат да ви проговорят само ако ги помолите. Тогава си спомних колко много от пациентите ми са казвали, че отначало ангелите не говорят. Само се усмихват и сякаш стоят настрана. Уилям обясни, че духовните същества уважават свободната ни воля. Обикновено чакат сами да ги призовем в живота си за помощ. Чуват мислите ни и отговарят на въпросите ни, когато питаме кои са и какво искат. Общуването е главно чрез извънсетивни възприятия. В духовния свят няма гласни струни, само мисъл.
    Попитах Уилям за рая и каза, че му напомнял за прекрасната, съвършена Австрия. Попитах дали е
    www.spiralata.net 31
    видял Исус, Буда или Мохамед там. Отговори, че всички са там, но никой не ги нарича с тези имена. Те са просто светли създания, прояви на Божията енергия. Никой там не използва земни имена. В рая има различия. Някои ангели са физически по-големи и с по-ярка светлина, а други са пълна противоположност. Все пак никой не е по-важен от другия. Попитах за ада и той каза:
  • Нали чухте историята ми?
    Преживяното на земята било достатъчен ад за него. Склонен съм да се съглася.

By admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

* 2+8=?

*