Често говореше за Исус Христос, вярата си и работата си за църквата

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТЕЛЕФОННОТО ОБАЖДАНЕ
Седях в стая 236 с Мери Естер. На 88 години, тя беше въплъщение на топлота, доброта и
безусловна любов. Често говореше за Исус, вярата си и работата си за църквата „Лейкууд“. Беше
отдадена на Бога християнка и напълно приемаше наближаващата смърт. Един ден, докато седях до
нея, държах ръката й и слушах завладяващите разкази за живота й, състоянието на Мери Естер
внезапно се влоши. Рязко повдигна вежди и промълви:

• Зная, че не ми остава много време, и не се боя. Няма много неща, за които да съжалявам, и с
  нетърпение очаквам срещата си със Създателя, но се тревожа за сина си, Айзък. Толкова трудно приема
  смъртоносното ми заболяване… Вярата му в Бога отслабва и е много потиснат. Доктор Лерма, не мога
  да го оставя така.
• Мери, всичко със сина ти ще бъде наред. Нашият екип от психолози ще му даде нужната
  подкрепа и утеха. Мъката на Айзък е разбираема и всъщност необходима за изцелението му. Мери, ти
  знаеш колко много те обича.
• Зная, че ме обича и че Бог ще намери начин да му помогне да се справи, въпреки че съм
  единственият му близък човек. Родих го късно, след като ми бяха казали, че не мога да имам деца. Беше
  истинска изненада за мен и баща му, дар от Бога. Бях на 44, когато се роди, а сега той е на 44, когато си
  отивам. С баща му го обожавахме, но съпругът ми почина преди години и никой от двама ни няма живи
  роднини. Айзък посвети живота си на мен, винаги се грижеше да имам всичко, от което се нуждая. Не
  се ожени, а така ми се иска да има кой да го утеши…
• Мери, Айзък свързан ли е с църквата „Лейкууд“?
• Да, но напоследък не проявява желание да я посещава. Държи да бъде до мен, когато не е на
  работа. Тревожа се, че обвинява Бог, защото ме отнема от него, но времето ми е дошло. Уморена съм.
• Мери, тази вечер ще поседя с него и ще го помоля да сподели тревогите си. Ще се помоля с него.
  Мери, и ще го уверя, че преходът ти ще бъде спокоен.
  Със сълзи, стичащи се по бузите, Мери изрече молитва:
• Мой любящи Боже, благодаря ти, че ме доведе на това място, където съм обградена с любов, и за
  този млад лекар, когото насърчаваш да се моли с пациентите си и семействата им. Твоите дела,
  всемогъщи Боже, са толкова очевидни. Моля те, продължавай да благославяш този дом на любовта.
  Просълзих се в онзи миг и разбрах, че тази жена е богопомазана. Говореше така пламенно!
  Молитвите й пронизваха сърцето с чистотата на любовта си. Тя стисна ръката ми, благодари ми, каза.
  www.spiralata.net 53
  че съм добър човек, а после спокойно заспа. Целунах я по челото, преди да изляза, и си помислих колко
  много ми напомня за моята пралеля – „Тиа Лала“ – толкова изпълнена с вяра, толкова грижовна.
  Когато Айзък пристигна същия ден, го поканих в кафенето и попитах как я кара. Отначало си даде
  вид, че всичко е наред, защото не е много разговорлив човек. Но когато задълбах и му казах, че майка
  му се тревожи за него, изведнъж избухна в плач. Сподели:
• Не мога да приема това. Майка ми е целият ми живот. Правехме всичко заедно. Никога не съм
  чувствал нужда от друга жена в живота си. Имаме толкова много общи неща и просто обичаме да
  бъдем заедно. Тя е остроумна, духовита и забавна. Благословен съм с такава майка. Сега, когато умира,
  за мен няма живот. Зная, че се тревожи за отношението ми към Бога, то е проблем и за мен. Опитвам се
  да обичам Бога, както ме е учила, но без да е до мен просто не мога да го почувствам. Тя е нишката,
  която ме свързва с Бог. Как да продължа без нея?
  Замислих се за миг, питайки се как бих се чувствал, ако знаех, че скоро ще загубя майка си.
  Усетих силно състрадание и го прегърнах, докато ридаеше. В този момент всички думи ми се губеха.
  Сърцето ми се късаше, защото усещах дълбоката му болка.
• Да се помолим, Айзък – казах, когато си спомних обещанието си пред Мери Естер. Сведохме
  глави с благоговение в молитва Божията любов да донесе утеха на майка му, да го избави от болката и
  да възстанови личната му връзка с Бога. Чувствайки как Божията любов се материализира във всяка
  фибра на тялото му, Айзък искрено се помоли за знак, че майка му ще отиде в рая. Поиска от Него да му
  бъде опора и учител. Изцелението, което настъпи у него, беше очевидно. Айзък истински обичаше
  Бога. Скърбеше за загубата си. Той каза:
• Доктор Лерма, знаете ли какво разбрах току-що?
• Не, Айзък. Моля те, кажи ми.
• Разбрах онова, на което майка ми се е опитвала да ме научи – за безграничната Божия любов към
  нас. Щом Бог е изпратил Своя единствен син да умре заради греховете ни, какво говори това за
  любовта Му към нас? Наистина обичам Бога и съм Му благодарен за всичко, с което ме е благословил,
  и за любящата майка, която имам. Ще успокоя майка си, за да може да се срещне с Онзи, който даде
  сина Си да умре за греховете ни.
  Айзък направи ценно прозрение: че ако стои неотлъчно до нея, майка му ще страда, че не е
  намерил спокойствие и утеха. Обясни:
• Не обичта ми я задържа тук, а страхът, че ще остана сам. Трябва само да превъзмогна страха.
  Исус е знаел, че повечето хора се чувстват така, когато преживяват загуба, и ни е учил как да се
  справяме. Както е казал на майка Си и Йоан да се грижат един за друг, така казва и на всички души да
  потърсят любяща духовна връзка с друга душа или души. „Когато се съберат двама или повече в мое
  име, аз ще бъда сред тях.“ Разбирам това. – Бях впечатлен от изцелението му. – Сега единственото ми
  желание е да зная, че мама ще иде в рая. Мислите ли, че искам твърде много от Бога?
• Определено не, Айзък.
  Разказах му няколко истории на други близки на умиращи, получили потвърждение, че обичаният
  човек блажено се е преселил при Бога.
• Доктор Лерма, мисля, че Бог разбира болката ни и ще ни даде онова, от което се нуждаем, за да
  бъдем щастливи и в мир със смъртта.
• Да. Тя е естествена част от нашия живот и трябва да я изживеем.
  Айзък продължи на моменти да се предава на мъчителни емоции. Хрумна му, че ако беше писано
  той да си отиде пръв, нямаше да изживее тази ужасна болка, и каза:
• Защо не можеше аз да си отида пръв?
  Попитах го дали наистина би искал да умре пръв и майка му да изживее болката да загуби
  единственото си дете. Замисли се и призна, че е егоистично.
• Мисля, че няма лесен начин, но има различни нива на болка. Щом така или иначе умираме,
  редно е възрастният да бъде пръв, а младият последен. Навярно загубата на дете е най-тежка. Бог е
  избрал най-мъчителната болка: по Своя воля е решил да загуби сина Си.
  Честите му интуитивни прозрения бяха изумителни. Определено Бог даваше уроци на Айзък по
  такъв начин, че сам да ги проумее.
  Очевидно това осъзнаване го успокояваше и му помагаше спокойно да приеме неизбежния
  преход на майка си. Посети я пак и я увери, че отново е намерил Бога:
• Не се тревожи, мамо. Обичам Бога. Добре си ме научила. Искам да отидеш при Него, когато си
  готова. Само не преставай да бдиш над мен от отвъдния свят.
  Вече загубила способност да говори и едва реагирайки, тя само се усмихна и това бе
  www.spiralata.net 54
  потвърждението, което му бе нужно. След като му го даде. Мери Естер спа спокойно през следващите
  два дни.
  Една сутрин Айзък се обади, за да каже, че има проблеми с колата си и ще успее да дойде при
  майка си чак следобед. Тревожеше се и ни накара да обещаем, че ще й кажем, че ще бъде при нея
  веднага щом колата му бъде поправена. Влязох и прошепнах съобщението на Мери Естер и тя внезапно
  отвори очи и се опита да проговори. Бавно успя да каже:
• Така е най-добре. Време е да отпътувам, а не мога, когато той е тук. Ангелите ще ме отведат у
  дома, преди да пристигне.
  Проверих жизнените й показатели. Изглежда, бе получила прилив на енергия (което често се
  случва в последните минути и часове преди смъртта). Усмихна се и каза, че иска да поспи. Целунах я по
  челото и тя тихо затвори очи.
  Още преди да стигна до вратата, чух дълбока дрезгава въздишка, която разпознах: беше
  последният й дъх. Обърнах се и видях нещо подобно на бял дим да се издига от отворената й уста.
  Знаех, че си е отишла. Върнах се до леглото и проверих пулса й. Нямаше признаци на живот. Повиках
  една от сестрите в стая 236 за свидетел при обявяването на часа на смъртта.
  Сестрите няколко пъти бяха опитали да се свържат с Айзък, за да го уведомят, че Мери Естер е
  починала, но телефонът все давал заето. Два часа след смъртта й бях в офиса им и докато питах дали са
  се свързали със сина на Мери, телефонът звънна. Изписа се номерът на стая 236. Сестрата вдигна,
  чудейки се кой може да се обажда, и попита:
• С какво мога да ви помогна?
  Помислихме, че може би Айзък е влязъл в стаята и не го е видяла. Тя се заслуша за миг и отначало
  изглеждаше озадачена, а после изплашена. Подаде ми телефона и с трепереща ръка ми даде знак да
  послушам. Когато допрях слушалката до ухото си, чух много смущения и далечен глас, който каза:
• Кажете на сина ми, че съм добре. Кажете на сина ми, че съм добре.
  Фразата бе повторена няколко пъти, преди телефонът да замлъкне. Сестрата попита:
• Чухте ли я? Мери Естер ли беше? Звучеше като Мери Естер.
  Спогледахме се за момент и заедно се отправихме към стая 236. Мери Естер все още лежеше
  както бях я оставил. Докоснах я, беше студена и безжизнена. Нямаше начин тя да е позвънила, а беше
  сама в стаята. Ако някой бе излязъл от там след обаждането, щяхме да го видим и чуем от офиса на
  сестрите.
  Около час по-късно Айзък пристигна. Личеше, че е плакал. Прегърнах го и му казах, че майка му
  е починала, докато е бил на път. Споделих последните й думи, и той ме попита дали съм доближил
  слушалката до нея, за да му ги каже. Отрекох и попитах защо ми задава такъв въпрос.
• Не мислете, че съм луд, но мама ми се обади по телефона и ми каза. че е добре. Нито дума
  повече. Линията прекъсна. Когато се опитах да позвъня в офиса на сестрите, никой не вдигна. – Казах
  му, че сме се опитвали да се свържем с него, но сме имали същия проблем. – Хукнах насам веднага щом
  можах – продължи Айзък. Казах му, че е починала преди повече от час и че сме имали същото
  телефонно обаждане със същото послание: да му кажем, че тя е добре. Той обясни: – Когато ми се обади
  преди час, помислих, че е жива и просто връзката е лоша. Имаше много смущения, но каза само:
  „Айзък, аз съм добре. Обичам те. Не се тревожи за мен. Добре съм“. Помислих, че се обажда от
  болницата, и няколко пъти опитах да се свържа с вас, за да попитам какво става с нея. Случвало ли се е
  друг път? – Уверих го, че за първи път преживяваме нещо подобно. – Защо мислите, че се случи точно с
  майка ми? – попита Айзък. Отвърнах: – Не съм изненадан, защото зная колко много майка ти обичаше
  Бога. Вярвам, че любовта е най-голя- мата сила във вселената. Толкова много е искала да знаеш, че
  всичко е наред и е стигнала отвъд завесата, че е намерила начин да ти го каже. Майка ти беше много
  силна духом; ако някой може да изпрати послание от отвъдния свят, това е тя.
  БЕЛЕЖКИ НА ЛЕКАРЯ
  След всичките си години като хоспис лекар тогава за първи път лично преживях такова
  невероятно нещо. Нима бе възможно Мери Естер да се е обадила от друго измерение? И преди бях
  чувал за феномена електронен глас, но приемах разказите скептично. Дали съобщението на Мери Естер
  можеше да се смята за подобен феномен, изпращане на послание чрез електронно устройство?
  Донякъде звучи логично, ако човек вярва, че продължаваме да съществуваме като източник на
  електромагнитна и умствена енергия. Ако продължаваме под друга форма и с този интелект, мисля, че
  е правдоподобно. Всъщност, ако вярваме в Бога, всичко е възможно. Нали Айзък горещо се бе помолил
  на Бога да получи знак, че майка му е стигнала до рая. Бог наистина е всемогъщ!
  Скоро след приемането на Мери Естер в хосписа имах много задълбочени разговори с нея.
  www.spiralata.net 55
  Говореше за дар, който Бог дава на всички отпътуващи души: шанса да кажат на някого от близките си,
  че са добре. Мери Естер вярваше, че всеки се сбогува по начин, най-подходящ за него и за онези, които
  обича. Малко умиращи души чакат да пристигне някой от семействата им, за да си отидат, повечето
  предпочитат да отпътуват, когато не присъства роднина. Мери Естер обясни, че така спестяват на
  близките си болката да ги гледат, докато умират.
  Мери Естер знаеше, че за сина й ще бъде твърде тежко да види как издъхва. Затова, както много
  други души, изчака удобен момент, когато той не беше до нея. Може би дори ангелите са предизвикали
  проблема с колата му точно тогава, за да направят прехода й по-лек за него. Със сигурност те са
  направили възможен моста между рая и земята чрез странното телефонно обаждане.
  След смъртта на майка си Айзък се запозна с приятна жена от библейския му кръжок, на чиято
  сбирка разказал за любовта на майка си и за смъртта й. Жената била толкова дълбоко трогната от тази
  любов, че се влюбила в него. Година по-късно се ожениха и сега имат прекрасно момиченце, което
  кръстиха Мери Естер. Проявява много черти на съименницата си, включително нейната
  любвеобилност.
  Айзък казва, че все още изтръпва, когато телефонът звънне, мислейки си, че отново може да е
  майка му, но не е получил нови послания.